
„Нека постигнатото високо ниво на сътрудничество, демонстрирано чрез Парижкото споразумение за климата да продължи“. Това е призивът на папата към участниците в 23 –та сесия на Конференцията на държавите в рамките на рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, която се провежда в Бон. В посланието папата изтъква задоволство от съгласието на държавите, но също така и сериозно безпокойство за ефикасността на поетите ангажименти от отделните страни, ако не са подпомагани от „споделената отговорност“ на всички държави.
Папата се спира на „историческия договор в Париж“, подписан през декември 2015 от 195 страни, който ясно посочва „прехода към един модел на икономическо развитие с ниска или нулева консумация на въглероден окис, насърчавайки солидарността и в борбата срещу климатичните промени и бедността“. Сега от Бон, пише папата, се очакват „водещи линии, правила и институционни механизми, за да се постигнат комплексните цели от Парижкото споразумение“. В тази перспектива, папата изтъква „спешния призив за подновяване на диалога за изграждане на бъдещето на планетата: „Нуждаем се от диалог, който обединява всички, тъй като предизвикателството на околната среда и неговите човешки корени засягат всички“.
„От друга страна – посочва папата – не можем да се ограничим само в икономическата и технологическата област: техническите решения са необходими, но недостатъчни. Необходимо е да се вземат предвид и етическите и социални ефекти в новата парадигма на развитието и прогрес в кратък, среден и дълъг период от време“.
Накрая Франциск пожелава на участниците „да обърнат внимание на възпитанието и стила на живот, белязани от виждането за цялостна екология, насочена към истинското изследване и открит диалог“, за да се действа незабавно“ и „без протакане“ с „приноса на всички“.
Коментар на Последните дни
Прави ли ви впечатление, че в изказванията, разговорите, посланията и каквото и да е дело на Франциск, няма почти нищо библейско, а когато става дума за религия, почти винаги са намесени Мария и светците?
Тъй като вече в няколко коментара писах за 23-тата сесия, сега искам да обърна внимание на това, което се разбира от "междуредието".
Франциск, без да има някакво основание - все пак е духовен лидер, а не политик, еколог, синдикалист - той не само говори по въпроси, нямащи нищо общо с длъжността му, но дава наставления, представя планове, нарежда кое как трябва да бъде, изказва неодобрения и заявява какво очаква!
Нима това трябва да прави един човек, претендиращ, че е наместник на Христос? Не. Той трябва да изявява евангелието и да подготвя хората за Христовото царство. Вместо това се грижи за климата, за околната среда, за бедните, за мира, за сигурността! Всичките му действия впечатляват и привличат света, но това не означава, че са според нарежданията на Господ Исус Христос. Напротив. Това са коварните начини на впримчване от змията. Както Сатана заяви на Ева, че от плода за познаване доброто и злото ще имат само невероятна полза, така и Франциск, вместо да сочи Христос и да изявява Божието слово, върши красиви дела, водещи встрани от Спасителя. За съжаление малцина вникват в подтекста на извършеното от него, забравяйки, че йезуитите имат правило, гласящо: "Целта оправдава средствата".
Никоай Георгиев