Последните дни
  • Начало
  • Библия
  • Новини
  • Мнението ми
  • Статии
  • Теологични измами
  • Истински Адвентизъм

Форумът на Г-20 и доктрината “Тръмп” в действие

1/7/2019

Comments

 
PictureСн. static.blitz.bg
                       Нормализацията на отношенията между САЩ и Русия е общ интерес
 
Няколко ключови събития от последните седмици очертаха още по-релефно дълбокия идеологически обрат, който осъществява управлението на Доналд Тръмп. Изводът от срещата между Тръмп и Путин на форума на Г-20 е, че нормализацията на отношенията между двете държави е в общ интерес. Новият тласък към преформулиране на търговските отношения на САЩ и Китай, пише Труд.


Преди това – отказът на Тръмп да нанесе военен удар срещу Иран, както настояваше генералитетът и разузнавателната общност на САЩ след свалянето на американския дрон.

Във всичко това няма нито случайност, нито импровизация. Иде реч за официална държавна политика, заложена в най-важния документ, който очертава стратегическата рамка, цели и приоритети – Стратегията за национална сигурност на САЩ, която се утвърждава от президента. „Принципен реализъм“, реципрочност, суверенитет, ожесточена конкуренция. Но и взаимно зачитане между суперсилите САЩ, Китай, Русия. Заедно с това – ревизия на неолибералния модел на глобализация. Това са водещите начала на новата политика на Белия дом на международната арена, заложени в Стратегията от 2017 г. И провеждана все по-отчетливо от президента Тръмп, след като успя да неутрализира вътрешнополитическите атаки и да установи повече контрол върху многополюсната конструкция на властта в САЩ.

Всъщност, доктрината „Тръмп“ е доктрината на традиционния американски консерватизъм, който за последен път беше на власт при Ричард Никсън (1968-1973). Паралелите между подхода на Тръмп и никсънианството се виждат вече и с просто око, независимо от различните историческите условия. Никсън извади САЩ от касапницата във Виетнам, в която ги въвлякоха демократите и Кенеди. Тръмп деескалира постепенно агресивния курс на САЩ в Близкия изток, наследен от Буш и Обама. Никсън поведе политика на разведряване към СССР – установи пряк и официален диалог с Брежнев, подписа договорите за разоръжаване САЛТ 1 и САЛТ 2. Тръмп започна да нормализира отношенията с Русия, стигнали до най-ниска точка от времето на макаратизма насам заради истеричната русофобия на Обама и Хилъри. Никсън установи отношения с Китай на Мао Цзедун, а Тръмп активно предоговаря неблагоприятните икономически отношения с Китай, породени от неолибералния модел на глобализация. Неслучайно практическият архитект на доктрината „Никсън“ – Хенри Кисинджър, днес подкрепя Доналд Тръмп.

От времето на Рейгън, когато двете водещи партии в САЩ бяха „отвлечени“ – по думите на Пат Бюканън – от симбиозата между неоконсерватори и неолиберали, и особено след падането на „желязната завеса“, външнополитическата доктрина на Вашингтон беше хегемонистична. Еднополюсен свят с имперски център и „световен полицай“ САЩ. ЕС, Австралия, Япония, азиатските „тигри“, бяха третирани като привилигирована периферия. Китай и Русия трябваше да бъдат поставени във васално положение, а Африка и Близкия изток да са обслужващи територии. И всичко това в името на изграждането на глобален пазар по неолиберален модел – без административни и политически бариери за глобалната капиталистическа класа. За целта националната държава трябваше да бъде размита, а властта – изнесена към наднационални органи, които са недосегаеми за „капризите“ на демокрацията и контрола на гражданите. Суверенитетът е тамянът за „дявола“ на неолибералния глобализъм. Наднационалната власт е технократична и подвластна на глобалния елит, а не изразител на интересите на гражданите.

Това е власт на селектираните и инсталирани от суперкласата на глобалния елит, а не на демократично избраните. Вижте тази парадигма, претворена на практика в усложнените и по правило отдалечени от гражданите, процедури за избиране на ръководството и ключовите функционери на бастионите на неолибералния глобализъм, които съсредоточават гигантска власт – примерно Световната търговска организация и международните финансови институции. Вижте и настоящата конструкция на Европейския съюз, установена след Маастрихт и Лисабон – начина, по който се рекрутира брюкселската бюрокрация, начело с Европейската комисия, нейните дирекции и безкрайната „комитология“, където се формира съществена част от политиката на съюза. В тази наднационална „светая светих“ на властта гражданите са само далечен фон.

За да живее пазарът, homo politicus, който излъчва и контролира властта, трябва да умре. За да остане само homo economicus и да се възцари консуматорът, който гледа на света през призмата само на своя икономически интерес. Общото благо е сведено до максимизацията на печалбите. Заедно с това, глобалният пазар изисква ерозия или пазарно преобразяване на онези здраво споени от свои ценности социални общности, чиито ценностни „котви“ ги импрегнират от пазарните отношения. Следователно трябва да бъдат обезсилени и релативизирани религията, семейството и половата идентичност.
 
Това е светът, в който живяхме и все още живеем. Можем да го видим и през призмата на предходните стратегии на САЩ за национална сигурност. Ако в началото на своя мандат през 1994 г. Бил Клинтън изведе като приоритет „ангажирането и разгръщането“ на САЩ в световните дела, то по-сетне вече се говори за „императив на ангажимента“ и „използване на всички необходими инструменти на американското могъщество за оказване на влияние върху действията на другите държави и недържавни фактори“. В тези документи е очертана и ролята на САЩ като движещ политически фактор на неолибералния модел на глобализация. Глобалисткият подход е изведен на ново стъпало в двете стратегии, приети по време на Джордж Буш-младши. Политическата мисия на САЩ е определена като „ликвидиране на тиранията в целия свят“, като за целта се идентифицират и поддържат демократичните движения и институции във всяка нация и култура. В името на „правата на човека“ намесата на САЩ навсякъде по света е не само оправдана, а задължителна.

При Обама водещият постулат вече е „основан на правила и международен ред чрез устойчиво американско лидерство“. Неолибералният модел на глобализация е прогласен за елемент на националната сигурност на САЩ – пазарите трябва да бъдат отворени за „американски стоки, услуги и инвестиции“ чрез мрежа от споразумения за свободна търговия. Като част от глобалистките цели е прибавена и борбата с „климатичните промени“.

Идеологическият обрат при Тръмп чертае друг свят в действащата стратегия от 2017 г. Месианският подход на САЩ е трансформиран в „принципен реализъм“. Глобалисткият дневен ред е сменен с национален, а еднополюсният свят – с многополюсен. Идеята за американско „лидерство“ над света е заменена с идеята за „влияние“ и „конкуренция, която е здравословна, когато народите споделят ценности и изграждат честни и реципрочни отношения“. Липсва претенцията за глобална мисия за налагане на свобода и демокрация.

Целта на САЩ вече е „свят на силни, суверенни и независими нации, всяка със своя култура и мечти, работещи рамо до рамо в просперитет, свобода и мир“. Ако във всички предходни варианти на стратегията за национална сигурност на САЩ понятията „суверенитет“ и „суверенен“ се срещат само спорадично, то в стратегията на Доналд Тръмп от 2017 г. те са употребени 30 пъти, а понятията „държавни граници“ и „реципрочност/реципрочен“ съответно 25 и 19 пъти. Дори само този контент анализ подсказва дълбочината на промяната, която прави новата администрация. Речта на 45-я американски президент пред Общото събрание на ООН през септември 2017 г. потвърди отказа от глобално господство: „САЩ не се стремят да налагат своя начин на живот на други народи, а да дават пример на всички останали“. На следващата сесия през 2018 г. Тръмп заяви еднозначно: „отхвърляме идеологията на глобализма“. Новото отношение на Белия дом личи и от контраста между хладината, демонстрирана от Тръмп пред Г-7 (символ на еднополюсния Запад) и прагматизма и отвореността, които показа на Г-20 (символ на многополюсния свят).

Това е голямата картина – в ход е демонтаж на вкоренено цели 4 десетилетия статукво на неолибералния глобализъм – коктейл от неоконсервативната геополитическа визия, неолибералните икономически принципи и прогресивистката „политика на идентичностите“.

Отхвърлянето на това статукво не е плод на „руска пропаганда“ и „националпопулизъм“ на „шоумени“ като Тръмп, или „авторитаристи“ като Орбан, Салвини, Курц. То е резултат от реалните социални интереси и искания на голяма част от обществото, които се представляват политически от този тип лидери. Управлението на Тръмп дава могъщ импулс за промяна. И няма никакво значение, дали той ще спечели (както се очертава!) втори мандат. Най-важното е, че Тръмп легитимира и върна в мейнстрийма на публичния дискурс самата идея, че неолибералният глобализъм не е квазирелигиозна догма, а има демократични алтернативи.

Коментар на Последните дни

Горният коментар дава възможност за интересна съпоставка от друго естество, но има връзка с последните събития. Авторът на материала прави сравнение между политиката, провеждана от предишните президенти на Съединените щати и Доналд Тръмп и намеква, че подобно управление е съществувало при Ричард Никсън. Какво прави настоящият държавен глава на САЩ? Отказва се от глобалисткия дневен ред и прави всичко възможно да замени еднополюсния свят с многополюсен. По същия начин изчезва претенцията за глобална мисия за налагане на свобода и демокрация. Вместо това "Целта на САЩ вече е „свят на силни, суверенни и независими нации, всяка със своя култура и мечти, работещи рамо до рамо в просперитет, свобода и мир“.

Забелязвате ли прилика между поведението на Ватикана (звярът от морето) и Съединените щати (звярът от земята)?  Преди две десетилетия Йоан Павел II провеждаше политика на сближаване с другите религии и деноминации, но последвалият го Бенедикт XVI постоянно предизвикваше скандали и не случайно беше наричан "Ротвайлерът на Господа". Сега Франциск "върна" църковната политика във времето на Йоан Павел Втори и веднага целият свят падна в краката на Берголио. Тръмп прави същото. Дали това е случайно? Едва ли. И двамата (Франциск и Тръмп) са йезуити - първият е истински йезуит, вторият - учил в такъв университет
(Fordham University), макар и само две години.

И така, какво се вижда в поведението и действията и на двамата? И единият, и другият правят всичко възможно да спечелят възможно повече привърженици, като гледат да не атакуват (поне официално) някого. И двамата говорят за мир. И двамата не искат да издигат на първо място институцията, която ръководят. И двамата протягат ръка на всички. И Франциск, и Тръмп издигат църквата. Следователно какво може да се очаква? Че е напълно възможно това, което пише в Даниил 8 гл. да се изпълни точно в нашите дни,защото човечеството е "узряло" да бъде измамено:



Даниил 8:23. И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
  24. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
  25. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.

Даниил 11:39. С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи слава на ония, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата.

Забележете: Не със собствени сили, а с помощта на един чужд бог! Точно същият бог, който сега се разпорежда във всички християнски църкви - триединният!

Точно на него се подготвя поклонението, като се издигат лозунги за борба с климатичните промени и се говори за мир и безопасност, като всичко това е насочено към отвличане вниманието от Божието слово и истинското поклонение пред единствения истинен Бог Отец и пред Неговия Син!

Наистина невероятна манипулация, но малцина ще забележат паралелните действия на Франциск и Тръмп!

Николай Георгиев
Comments


    Автор

    Последните дни

    DMCA.com

    Архив

    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.