Днес се замислих върху това, което се случва напоследък в Адвентната църква, а именно духовната война между вярващите в триединството и тези, които се покланят на Отец и Сина Му. Докато разсъждавах по този въпрос, се запитах: кое е по-обидно за Всемогъщия от двете форми на отхвърляне - атеизмът или триединството. Атеистите, които имах предвид, не бяха хората, отхвърлящи Бог чрез живота си, а онези, които твърдят, че са се появили като резултат от еволюцията и са потомци на австралопитеци, питекантропи и кой знае какви „питеци“ и човекоподобни маймуни. Те са убедени, че имат един живот, който трябва да изживеят за собствено удоволствие, водени от максимата „Да ядем и пием, защото утре ще умрем“. Бог изпитва болка, като вижда тези хора да изгубват в неверието си възможността да получат вечно съществуване или като се подиграват с Него като с някой, който е измислен, за да плаши малките деца с вечен огън, ако са непослушни. Но все пак, макар да Го боли, те се явяват само Негови творения, но не и Негови деца. А колкото и да са обидни думите на някого, ако е „далечен“, все пак се възприемат по-леко, отколкото пренебрежението или обидите от свои. Дали такова е положението, когато хората, заявили пред Небето, че приемат Бог и Сина Му, отхвърлят Родителя си? Нямам предвид дали отричат необходимостта да се пазят заповедите, да се освещава седмият ден, да не се яде нечисто месо и т.н. Мисля за тези, които твърдят, че Бог и Синът Му нямат роднинска връзка, а са част от театрална група. Да кажеш на Всемогъщия и на Неговия единороден Син, че играят театър, е нещо, което едва ли предизвиква умиление в сърцата Им!
RSS Feed
