TIME съобщава:

Ексклузивно: Евангелски лидери планират среща, за да изпитат ценностите на Доналд Тръмп
 
Стъпка, която би могла да доведе до евентуално приемане на предполагаeмия републикански претендент.
 
Главни евангелски и социално-консервативни лидери планират частна среща с Доналд Тръмп, за да видят дали ще бъде способен да адресира продължителното безпокойство относно кандидатурата му.

Не за първи път става дума за т. нар. "раздвижени" богослужения, в които има пляскане, клатене и всякакви движения, уж показващи поклонение пред Бога, но всъщност приличащи повече на танцова забава и на присъствие в дискотека. Многократно пастори и миряни са ми казвали, че съм фанатик и вместо да проявявам крайни разбирания, е добре да разбера желанието на младежите да имат и те свой начин на възприятия и по-различни песни от тези, които от десетилетия се пеят в църквата. Независимо от всякакви доводи, които съм представял, опонентите ми сякаш нямаха желание да вникнат в тях и реакцията им винаги е била негативна към чутото. Обаче една проповед, преведена от Yavi`s, мисля, че дава достатъчно представа откъде идва това "раздвижено" богослужение и как адвентистите, подведени от идеята да "са в крак с времето", всъщност са се запътили да станат плячка на йезуитските планове. Преди да видите моментите, за които говоря, ще припомня две "изпълнения", на които ясно се вижда как страхопочитанието и поклонението се изместват с нововъведения, нямащи нищо общо с библейската прослава на Бога.

Много пъти съм упрекван, че пиша неща, които излагат църквата. Какво ли не ми е казвано. От: "Стига вече, разцепваш църквата"  до "Защо говориш за проблемите? Говори за успехите". Разбира се, както вече показах в предишни материали, тези "успехи" са спорни не само защото такива трудно се забелязват, но защото сам Господ Исус Христос казва, че "знае нашите дела".  Слушал съм проповеди, в които пасторите твърдят, че Господ не ни оспорва делата, но заявява, че правим всичко по задължение и се гордеем със знанията си. По отношение възгордяването спор няма. Ние се удряме в гърдите като Иван Боримечката и единственото, по което не си приличаме с него е, че не казваме околните да се пазят, понеже ще гръмне топчето! За сметка на това обаче от нас излизат такива фрапиращи твърдения, че дори черешовото топче да гръмне, би направило по-малко впечатление. Няма да се връщам на историята с моето "дисциплиниране", защото тя достатъчно започна да мирише и дори само показаните материали разкриха какво се крие под кожата на някои т. нар. братя. Вместо това ще попитам: Ако чуете, че адвентен пастор възхвалява папата, ще продължите ли да му вярвате и по същия начин ще го гледате в устата, сякаш от нея всеки момент ще потекат бисери, като  в приказката за бедното момиче със златното сърце?