В историята на църквата има различни периоди. Едни са белязани с положителни, други - с отрицателни моменти. Дни на въздигане и дни на падане. Години на ентусиазъм и години на безразличие, дори на противопоставяне. В Библията първите се броят на пръстите на едната ръка. Останалите два начина на отношение към Божието слово заемат повече от 99% от историята на човечеството. Любопитно е, че в живота дори на  верни Божии мъже има моменти на слабост и пропадане. Самият Давид, въпреки че е "по сърцето на Бога", допуска моменти на слабост и дори на бунт срещу Бога. Бунт? Да, правилно прочетохте. Когато ние съгрешаваме, вършим точно това - искаме смъртта на Исус! Не съдя Давид, а отбелязвам един факт, записан в Библията. Същото се случва с Мойсей. Павел, при цялото си познание предава верните последователи на Христос на съд. Петър предава своя Господ. Целта ми не е да докажа слабостта на Божиите служители, въпреки че няма човек без такава, а да разгледам в дълбочина думите на Господ Исус Христос към Симон и значението на 1 Коринтяни 13 гл.