или
„Как “сродяването“ погубва?”
Не бях планирал този материал, въпреки че се е налагало понякога да водя дискусии на тема „Всички ли сме братя и сестри?“ Случвало се е дори пастори да ми опонират и да заявяват, че щом сме хора, сме от едно семейство. На това, естествено, не бих казал „Не!“, ако ставаше дума за принадлежност към човешкия род. Самият апостол Павел пише:
„Как “сродяването“ погубва?”
Не бях планирал този материал, въпреки че се е налагало понякога да водя дискусии на тема „Всички ли сме братя и сестри?“ Случвало се е дори пастори да ми опонират и да заявяват, че щом сме хора, сме от едно семейство. На това, естествено, не бих казал „Не!“, ако ставаше дума за принадлежност към човешкия род. Самият апостол Павел пише:
Деяния 17:24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,
25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
Апостолът е прав: Бог сътвори Адам и Ева и те станаха родоначалници на човешкия род. Но с непослушанието си прекъснаха връзката с Бога, а след това се скриха от Неговто присъствие. От този момент нататък всичко се промени. Бог бе поставил само едно условие и първото семейство не го изпълни. Адам и Ева бяха обърнали гръб на своя Създател, поставяйки себе си на Неговото място. Един автор много сполучливо сравнява това с желанието да убием нашия Баща, защото неспазването на законите на Царя означават намерение за Неговото сваляне, а това може да стане само чрез смъртта Му.
И така, ако по същество сме отделени от Бога, може ли да принадлежим към Божието семейство, без да приемем условията, които ни възстановяват в него?
Господ каза на Никодим:
Йоан 3:3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре , не може да види Божието царство.
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
Много християнски деноминации приемат това и техните членове биват кръщавани „В името на Отца, Сина и Светия Дух“, но пренебрегват продължението:
Матей 28:20 като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал;
Като следствие от това решават, че не е необходимо да се пази всичко; че вече сме по Новия завет; че вече сме под благодат (сякаш преди Разпятието беше необходимо да се изпълнят някакви производствени норми, за да се спасят вярващите!) и т.н.
И така, да разгледаме накратко изискването за членство в Божието семейство.
25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
Апостолът е прав: Бог сътвори Адам и Ева и те станаха родоначалници на човешкия род. Но с непослушанието си прекъснаха връзката с Бога, а след това се скриха от Неговто присъствие. От този момент нататък всичко се промени. Бог бе поставил само едно условие и първото семейство не го изпълни. Адам и Ева бяха обърнали гръб на своя Създател, поставяйки себе си на Неговото място. Един автор много сполучливо сравнява това с желанието да убием нашия Баща, защото неспазването на законите на Царя означават намерение за Неговото сваляне, а това може да стане само чрез смъртта Му.
И така, ако по същество сме отделени от Бога, може ли да принадлежим към Божието семейство, без да приемем условията, които ни възстановяват в него?
Господ каза на Никодим:
Йоан 3:3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре , не може да види Божието царство.
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
Много християнски деноминации приемат това и техните членове биват кръщавани „В името на Отца, Сина и Светия Дух“, но пренебрегват продължението:
Матей 28:20 като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал;
Като следствие от това решават, че не е необходимо да се пази всичко; че вече сме по Новия завет; че вече сме под благодат (сякаш преди Разпятието беше необходимо да се изпълнят някакви производствени норми, за да се спасят вярващите!) и т.н.
И така, да разгледаме накратко изискването за членство в Божието семейство.
Ефесяни 4:5 един Господ, една вяра, едно кръщение
Това са три детайла, които не могат да бъдат разделени, подменени, пренебрегнати или отхвърлени. Те взаимно се допълват. Всеки от тях е обект на атака от Сатана. Трудно е да определя в коя от трите точки вярващите най-много се заблуждават, затова ще представя само детайлите.
1. Един Господ
Не са малко християните, които приемат, че всяка религия изповядва един и същ Бог, но поради различни причини му е дала име, което й е харесало. Едни „са го кръстили“ Буда, други – Аллах, трети – Йехова и т.н. Това изглежда доста логично, но дали наистина е така? Достатъчен е само един въпрос и подобно разбиране се разпада по шевовете:
"Аллах има ли Син?"
Има и други разлики, като например тази, че само Божият Син понесе греховете на творенията Си, докато другите „богове“ са безкрайно жестоки и отмъстителни.
Най-лошото обаче е, че допускането, че Бог и Аллах (а и другите „богове“) са едно и също, създават изключителни условия за икуменизъм. Логично е щом „Бог е един“, всички да се прегърнем. Точно по такъв начин Ватикана привлича в момента света към обединение, а лидерите на Католическата църква целуват Корана и всякакви „свещени“ книги, защото във всяка имало истина. И в думите на Сатана "никак няма да умрете" имаше нещо вярно, защото в плода на дървото за познаване доброто и злото нямаше отрова.
Какво правим, когато се съгласяваме, че Аллах и Бог са едно и също нещо?
Може би се питате, откъде ми е хрумнало това? За съжаление не съм го измислил. Още по-лошо е, че адвентен пастор (при това доста известен!) твърди същото и в доста сайтове изнасят неговото мнение. Какво правим с подобни твърдения: ще ставаме част от Вавилон или ще помагаме на Ватикана да измами хората и да ги привлече в своите редици?
Но нека се върна на темата.
И така, да видим дали различието по първата част от стиха определя разликата между религиите или разделя и самите деноминации.
Господ Исус Христос каза:;
Лука 6:5 И каза им: Човешкият Син е Господар на съботата.
Щом Исус е Господар на съботата и с освещаването на седмия ден, тези, които пазят деня от четвъртата заповед, признават, че са Негови творения, по какъв начин доказват това неделяните? С това, че празнуват Рождество и Възкресение? Това е все едно децата на „Иван А. Иванов“ и децата на „Иван Б. Иванов“ да твърдят, че имат един баща и са от едно семейство. Не случайно сме предупредени от Месия:
Матей 24:5 защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.
Не са малко християните, които приемат, че всяка религия изповядва един и същ Бог, но поради различни причини му е дала име, което й е харесало. Едни „са го кръстили“ Буда, други – Аллах, трети – Йехова и т.н. Това изглежда доста логично, но дали наистина е така? Достатъчен е само един въпрос и подобно разбиране се разпада по шевовете:
"Аллах има ли Син?"
Има и други разлики, като например тази, че само Божият Син понесе греховете на творенията Си, докато другите „богове“ са безкрайно жестоки и отмъстителни.
Най-лошото обаче е, че допускането, че Бог и Аллах (а и другите „богове“) са едно и също, създават изключителни условия за икуменизъм. Логично е щом „Бог е един“, всички да се прегърнем. Точно по такъв начин Ватикана привлича в момента света към обединение, а лидерите на Католическата църква целуват Корана и всякакви „свещени“ книги, защото във всяка имало истина. И в думите на Сатана "никак няма да умрете" имаше нещо вярно, защото в плода на дървото за познаване доброто и злото нямаше отрова.
Какво правим, когато се съгласяваме, че Аллах и Бог са едно и също нещо?
Може би се питате, откъде ми е хрумнало това? За съжаление не съм го измислил. Още по-лошо е, че адвентен пастор (при това доста известен!) твърди същото и в доста сайтове изнасят неговото мнение. Какво правим с подобни твърдения: ще ставаме част от Вавилон или ще помагаме на Ватикана да измами хората и да ги привлече в своите редици?
Но нека се върна на темата.
И така, да видим дали различието по първата част от стиха определя разликата между религиите или разделя и самите деноминации.
Господ Исус Христос каза:;
Лука 6:5 И каза им: Човешкият Син е Господар на съботата.
Щом Исус е Господар на съботата и с освещаването на седмия ден, тези, които пазят деня от четвъртата заповед, признават, че са Негови творения, по какъв начин доказват това неделяните? С това, че празнуват Рождество и Възкресение? Това е все едно децата на „Иван А. Иванов“ и децата на „Иван Б. Иванов“ да твърдят, че имат един баща и са от едно семейство. Не случайно сме предупредени от Месия:
Матей 24:5 защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.
2.Една вяра
Тъй като според първата част от стиха излиза, че Христови (на истинския Исус) са само тези, които задължително са християни (при това задължително признаващи седмия ден на Бога), да видим какво казва Божието слово за вярата.
Защо е необходимо това? Защото освен адвентистите, има и други деноминации, които пазят съботата от четвъртата заповед.
Преди около три години трябваше да бъде направена справка във връзка с намерението на ЕС да приеме неделята за семеен ден. Оказа се, че поне 500 деноминации освещават съботата от четвъртата заповед. Това прави ли ги „истински“? Да, съботата е част от десетте Божии заповеди, но има още редица детайли, които определят коя е църквата на Христос. Основните белези: възниква в определеното пророческо време; проповядва Тройната ангелска вест; подготвя света за Второто пришествие. Изявява Здравния закон и т.н.
Ако според „първата“ част на стиха броят на деноминациите „падна“ до около 500, втората рязко съкращава този брой, защото мнозина твърдят, че вече всичко е разрешено за консумиране, като забравят, че тялото ни е храм на Светия Дух.
Тъй като според първата част от стиха излиза, че Христови (на истинския Исус) са само тези, които задължително са християни (при това задължително признаващи седмия ден на Бога), да видим какво казва Божието слово за вярата.
Защо е необходимо това? Защото освен адвентистите, има и други деноминации, които пазят съботата от четвъртата заповед.
Преди около три години трябваше да бъде направена справка във връзка с намерението на ЕС да приеме неделята за семеен ден. Оказа се, че поне 500 деноминации освещават съботата от четвъртата заповед. Това прави ли ги „истински“? Да, съботата е част от десетте Божии заповеди, но има още редица детайли, които определят коя е църквата на Христос. Основните белези: възниква в определеното пророческо време; проповядва Тройната ангелска вест; подготвя света за Второто пришествие. Изявява Здравния закон и т.н.
Ако според „първата“ част на стиха броят на деноминациите „падна“ до около 500, втората рязко съкращава този брой, защото мнозина твърдят, че вече всичко е разрешено за консумиране, като забравят, че тялото ни е храм на Светия Дух.
3.Едно кръщение
В света съществуват няколко вида кръщения: с поливане; с попръскване; детско кръщение; кръщение в съзнателна възраст с потапяне, след като кандидатът е разбрал какво казва Божието слово и какво означава заветът с Бога.
Мнозина считат, че ако човек е бил кръстен по библейския начин в друга деноминация, не е нужно второ кръщение, за да се присъедини към Адвентната църква. Един елементарен пример от света би показал, че подобно мнение е абсурдно. Все едно един автомонтьор (примерно) да напусне местоработата си и да отиде в чужбина на същата длъжност. Биха ли го приели без договор, понеже вече е вършил подобна работа? А тук положението е много по-различно, защото условията са съвсем други и това, че кръщението е било библейско, съвсем не означава, че е договорът с Бога е същият!
И въпреки категоричните правила, които самото Божие слово определя, мнозина вярващи от други деноминации претендират, че не са смятани от адвентистите (или поне от тези, които са стриктно по Библията) за братя и сестри. Бог обаче е ясен в изискванията Си и това може да се види още преди Потопа. Не случайно Той раздели хората на две групи, сред които бяха „Божиите синове“ и „човешките дъщери“. Нима потомците на Каин не бяха чули нищо за Бога? Нима живееха на друга планета? Не. Те бяха близо до Едем, но не им харесваше да следват Божията воля и предпочитаха да я карат според желанията на сърцето си.
Когато Бог избра евреите за Свой народ, положението беше същото. За да се присъедини някой към тях имаше определени условия и те не свършваха с обрязването:
Исая 56:6 Също и чужденците, които се прилепват към Господа,
за да Му служат, да обичат името на Господа,
и да бъдат Негови слуги, -
всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни,
и държи завета Ми, -
7 и тях ще доведа в светия Си хълм,
и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом;
всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми,
защото домът Ми ще се нарече
Молитвен дом на всичките племена.
Божието слово ясно предупреждава:
2 Коринтяни 6:17 Затова -
"Излезте изсред тях и отделете се",
казва Господ,
"И не се допирайте до нечисто";
и
"Аз ще ви приема,
Малко преди това апостол Павел каза: "Не се впрягайте с невярващите..." . Той не говори за атеистите, най-малкото поради факта, че Дарвин още не беше написал своята „Теория за произход на видовете“. Павел казваше истинските вярващи да не се смесват с езичниците, защото ще отпаднат във вярата.
Защо, в такъв случай, членове на други деноминации се възмущават, че не са „братосвани и сестросвани“ от адвентистите? Дори някои от тях да имат брат или сестра по плът, който е адвентист, не могат да бъдат причислени към Божието семейство, защото не изпълняват условието:
В света съществуват няколко вида кръщения: с поливане; с попръскване; детско кръщение; кръщение в съзнателна възраст с потапяне, след като кандидатът е разбрал какво казва Божието слово и какво означава заветът с Бога.
Мнозина считат, че ако човек е бил кръстен по библейския начин в друга деноминация, не е нужно второ кръщение, за да се присъедини към Адвентната църква. Един елементарен пример от света би показал, че подобно мнение е абсурдно. Все едно един автомонтьор (примерно) да напусне местоработата си и да отиде в чужбина на същата длъжност. Биха ли го приели без договор, понеже вече е вършил подобна работа? А тук положението е много по-различно, защото условията са съвсем други и това, че кръщението е било библейско, съвсем не означава, че е договорът с Бога е същият!
И въпреки категоричните правила, които самото Божие слово определя, мнозина вярващи от други деноминации претендират, че не са смятани от адвентистите (или поне от тези, които са стриктно по Библията) за братя и сестри. Бог обаче е ясен в изискванията Си и това може да се види още преди Потопа. Не случайно Той раздели хората на две групи, сред които бяха „Божиите синове“ и „човешките дъщери“. Нима потомците на Каин не бяха чули нищо за Бога? Нима живееха на друга планета? Не. Те бяха близо до Едем, но не им харесваше да следват Божията воля и предпочитаха да я карат според желанията на сърцето си.
Когато Бог избра евреите за Свой народ, положението беше същото. За да се присъедини някой към тях имаше определени условия и те не свършваха с обрязването:
Исая 56:6 Също и чужденците, които се прилепват към Господа,
за да Му служат, да обичат името на Господа,
и да бъдат Негови слуги, -
всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни,
и държи завета Ми, -
7 и тях ще доведа в светия Си хълм,
и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом;
всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми,
защото домът Ми ще се нарече
Молитвен дом на всичките племена.
Божието слово ясно предупреждава:
2 Коринтяни 6:17 Затова -
"Излезте изсред тях и отделете се",
казва Господ,
"И не се допирайте до нечисто";
и
"Аз ще ви приема,
Малко преди това апостол Павел каза: "Не се впрягайте с невярващите..." . Той не говори за атеистите, най-малкото поради факта, че Дарвин още не беше написал своята „Теория за произход на видовете“. Павел казваше истинските вярващи да не се смесват с езичниците, защото ще отпаднат във вярата.
Защо, в такъв случай, членове на други деноминации се възмущават, че не са „братосвани и сестросвани“ от адвентистите? Дори някои от тях да имат брат или сестра по плът, който е адвентист, не могат да бъдат причислени към Божието семейство, защото не изпълняват условието:
Един Господ , една вяра, едно кръщение.
За съжаление мнозина адвентисти, в желанието си да не изгубят приятели или близки, са готови на компромис и се обръщат към хора от други религии и деноминации с „брат“ и „сестра“.
Ще попитам:
Бихте ли казали „БРАТКО ПАПА“, "БРАТКО ПАТРИАРХ", "БРАТКО АТЕИСТ", "БРАТКО ХАРИЗМАТИК" или "БРАТКО САТАНИСТ"? Ако не, защо се допуска отстъпление, което позори Божието име? Защото когато на човек от друга деноминация се каже „брат“ или „сестра“, това означава само едно: ние се причисляваме към друго семейство, отхвърляйки нашето осиновяване от Господ Исус Христос
Който има ухо, нека чуе...
Ще попитам:
Бихте ли казали „БРАТКО ПАПА“, "БРАТКО ПАТРИАРХ", "БРАТКО АТЕИСТ", "БРАТКО ХАРИЗМАТИК" или "БРАТКО САТАНИСТ"? Ако не, защо се допуска отстъпление, което позори Божието име? Защото когато на човек от друга деноминация се каже „брат“ или „сестра“, това означава само едно: ние се причисляваме към друго семейство, отхвърляйки нашето осиновяване от Господ Исус Христос
Който има ухо, нека чуе...
RSS Feed