Много пъти съм бил обвиняван, че с това, което пиша, се подигравам с вярата на приемащите триединството. Това най-вече се отнася до твърдението ми, че е невъзможно Отец и Синът да не са в роднинска връзка от вечността и да очакваме спасение. Според моите опоненти било подигравка да твърдя, че триединството било нещо като бригада, група за бързо реагиране, цирк или театър. Добре, но какво твърдят самите вярващи в триединството? Според тях Отец и Синът играели роля и станали Баща и Син чак когато Исус се ражда от Мария. Да приемем, че наистина двамата са изиграли роля, за да изпълнят Спасителния план и да видим какво се получава, ако са прави.
Ако решим, че наистина този план се нуждае от личности, които да изпълнят възложените им роли, следват въпроси, на които да отговорим:
1. Къде се изпълняват роли?
2. Как се наричат играещите роля?
3. Играещите роля могат ли да получат доверие, че и в живота са същите, като в ролята, която играят?
4. Какво правят играещите роля, след като приключат с изпълнението ѝ?
5. Ако наистина става дума за изиграване на роля, трябва ли да потърсим какво се крие зад маската на изпълняващия ролята?
6. Какво ще правим, ако установим, че Исус има съвсем различен характер от този, който е показал на земята?
И така, да започнем с първи въпрос.
1. Къде се изпълняват роли? На много места, но най-вече в киното и в театъра. Един се облича като индианец, друг - като генерал от Съветската армия, трети – като космонавт и т.н. Много хора играят роля в службата си: отиват на работа и през цялото работно време имитират дейност. Такава най-често се забелязва сред чиновниците, но и не само там, а кафенетата и баровете са най-добрите свидетели за подобен трудов живот. Често роля играят мъжът и (или) жената в семейството. Около нас е пълно с хора, изпълняващи някаква роля: гледачки, врачки, лечители, съветници и какви ли не!
2. Как се нарича играещият роля? Независимо къде се играе ролята, представящият се за някой друг, за друг характер, за това, което не е, се нарича „артист“. Любопитно е мнението, което изрази Божият Син за такива личности:
Матей 22:18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Лука 12:56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
Лука 13:15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?
Нещо повече. Христос не само нарече такива хора лицемери (артисти), но ги предупреди, че нищо добро не ги очаква:
Матей 23:15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
3. Играещите роля могат ли да получат доверие, че и в живота са същите, като в ролята, която играят? Видяхме какво е мнението на Божия Син и Неговото предупреждение. Какво ни казва то? Според него да се представя човек за друг, да имитира нещо, което не е, да кара околните да виждат в него обратното на това, което представлява, е лицемерие. Казано по друг начин – лъжа. „Вижте ме колко съм добър“, „Вижте ме колко съм загрижен“, „Вижте ме колко работя“, а всъщност истината да не е такава. Каквото и да си мисли изпълнителят на ролята за това, което прави, в очите на Бога извършеното е манипулация, извъртане, лъжа, измама. А лъжата е омразна в Неговите очи и по никакъв начин не може да получи Божието одобрение. Достатъчно е да видим какво каза Божият Син за тези, които използват подобни похвати:
Йоан 8:44. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Какви са тези, които се представят за нещо различно от това, което са? Синове на Сатана!
4. Какво правят играещите роля, след като приключат с изпълнението ѝ?
Задавали ли сте си този въпрос? Например, дали артистът, изпълнил ролята на Иван Боримечката отива вкъщи, където го очаква изработено черешово топче и почва да вика с пълно гърло:
"Хей, хора селяни, пазете сееее! Черешовото топче ще гръмне! Женурята и децата да не се плашааат!"
Или артист, след като е изпълнил в театъра ролята на Христо Ботев, отива в близкия бар и размахвайки сабя, заявява:
„Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!“
Вероятно не бихте допуснали, че артистът ще направи нещо подобно, но ако все пак го стори, ще сте напълно убедени, че мястото му не е в театъра, а там, където раздават безплатно усмирителна риза.
А какво да кажем за пети въпрос?
5. Ако наистина става дума за изиграване на роля, трябва ли да потърсим какво се крие зад маската на изпълняващия ролята?
Какво ще стане, ако решим, че артистът в живота си е такъв, какъвто е в театъра или киното? Вероятно няма човек, който да не е гледал поне един филм или да не е прочел поне един материал за известни артисти. Любопитно е, че много от световно известните изпълнители имат поне една роля на сантиментален герой. Някои от тези роли обикновено са на добри бащи или майки и карат зрителите да се възхищават от техните екранни семейства. Често се случва в такива артисти да са влюбени хиляди и дори милиони „обикновени“ хора, които искат да се свържат с тях и в живота. Но се оказва, че почти всеки от екранните герои има зад гърба си по няколко развода и деца от няколко брака!
Като изходим от горните отговори, как бихме отговорили на въпрос под номер 6, който гласи:
6. Какво ще правим, ако установим, че Исус има съвсем различен характер от този, който е показал на земята?
Тъй като в църквата е навлязло разбирането, че Отец и Сина са просто Бог №1 и Бог №2, които за спасението на човека са решили да направят Спасител план и всеки от тях е избрал една роля, е нормално и да видим какъв резултат ще получим, щом вярваме, че те не са в истинска роднинска връзка.
И така, съгласно въпрос 1 „Къде се изпълняват роли?“ стигаме до заключението, че Христос не е дошъл на земята, като реално място, а на сцена, като предварително е репетирал какво да каже, какво да извърши, какви пози да демонстрира, как точно да изрази съчувствие, как да реагира на определени въпроси и накрая как да увисне на кръста, без да издаде стон и да прокълне убийците Си. Трябва да е имал сериозна репетиция, защото да се играе роля, при положение, че не знаеш какви реплики и ситуации ще имаш, е необходима колосална подготовка! Както се казва: Една погрешна реплика и публиката ще освирка артиста! А в случая Господ (щом става дума за роля), е бил в безкрайно тежка ситуация от гледна точка дори на репетициите, понеже е дошъл без да „носи“ със Себе Си спомените от Небето и какво е репетирал! Нещо, което означава, че е играл роля на сляпо – без да знае за какво се е готвил, какви реплики е учил, какви ситуации е предвидил!
Съгласно въпрос номер 2. Как се нарича играещият роля? Колкото и да е неприятно на вярващите в триединството, няма никаква друга възможност Исус да бъде наречен по някакъв друг начин, освен „артист“. Това не е заяждане нито подигравка с вярата на тринитаристите. Това е реален извод, защото човек, който не представя себе си, а изпълнява роля, е артист. Ето какво ни казва Тълковният речник:
Артист:
1. Изпълнител на роля в сценично произведение.
2. Човек на изкуството; майстор.
3. Прен. Човек, който умее да се преструва.
Въпрос №3. Играещите роля могат ли да получат доверие, че и в живота са същите, като в ролята, която играят?
Да играе човек роля означава, че не е това, което показва в действителност. В такъв случай възможно ли е да имаме доверие в Исус, Който каза, че ако отидем при Него, ще ни успокои? Това е повече от наивно. Да отидеш при артист за успокоение е като да отидеш на стадиона по време на финал на световно първенство по футбол за да си успокоиш нервите от тишината по време на мача.
Да видим как се прилага въпрос №4 относно Христос.
Какво правят играещите роля, след като приключат с изпълнението ѝ?
По-горе представих два примера за артисти, единият от които играе Иван Боримечката, а другият – Христо Ботев. Но тъй като целта е да видим какво ще се получи, ако наистина Исус е артист, ще трябва накратко да видим това, което „изигра“ на земята.
И така, Той утешаваше, лекуваше, успокояваше, насърчаваше, даваше обещания за вечен живот. Но това, според вярата в Исус – артиста, води до извода, че след като е приключила ролята Му Той вече е друг, т.е., върнал се е в реалното си обикновено състояние и вече нито утешава, нито лекува, нито успокоява, нито насърчава... А и обещанието за вечен живот е приключило с края на ролята Му! Няма как да е иначе. Щом ролята свърши, артистът се връща „в обувките си“. Край! Ролята се играе само докато артистът е на сцената.
5. Ако наистина става дума за изиграване на роля, трябва ли да потърсим какво се крие зад маската на изпълняващия ролята?
По-горе установихме, че Бог мрази лъжата. Ако приемем, че Отец и Исус са изиграли някакво представление, трябва да отхвърлим един куп неща:
1. Че Бог не лъже;
2. Че Исус е пътят, ИСТИНАТА и животът;
3. Че Исус е същият – вчера, днес и завинаги
4. Че Бог и Синът Му ни обичат
5. Че Исус е дошъл да изпълни закона
6. Че Библията казва истината и т.н., защото всичко е театър.
Стигнахме до най-важния въпрос:
6. Какво ще правим, ако установим, че Исус има съвсем различен характер от този, който е показал на земята?
Ако решим, че Спасителният план е просто един театър (защото това излиза, ако сметнем, че Христос не е Божий Син отпреди да дойде на земята и Отец не е Негов Баща преди да Го изпрати на земята), не ни остава нищо друго, освен да се откажем от всяка надежда за спасение. Защо? Защото всяка една дума на Исус се превръща в реплика от представление. Нещо повече. Той не би могъл да бъде нещо друго, освен един измамник, понеже каза, че е излязъл от Отец:
Йоан 16:28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
Божият Син можеше да излезе от Отец само при условие, че беше Негов Син. Щом това не е така, значи си имаме работа с един лъжец. Нещо повече: Той каза, че бащата на лъжата е дяволът. Следователно излиза, че между Христос и Сатана няма никаква разлика: Той ни е лъгал жестоко, за да вярваме, че ще се спасим, но всъщност това е чиста измама! Измама излиза и „сцената“ с кръста, понеже всичко е театър. В такъв случай тези, които вярват, че Исус е натоварил кръста на Симон Киринеецът и докато Симон е умирал, Той е стоял отстрани и гледал какво става, са прави! Т.е., Исус никога не е умирал, не е платил за нашите грехове, които продължават да си стоят върху нас и съответно чакат, за да бъдат изгорени заедно с нас!
Сега питам: Как бихме се почувствали, ако години наред вярваме, че Христос е умрял за нас, че е платил за греховете ни, че се е възнесъл в Небето да ходатайства за нас, че е издействал спасението ни и накрая установим, че всичко това е било сцена, а ние сме били изиграни толкова жестоко, че и Сатана, и Исус ни се смеят на лековерието? Ще кажете: „Ама защо и Исус“? Защото щом Исус не е истински Божий Син, значи и Той е лъжец като Сатана и двамата са от едната страна на барикадата. Никаква велика борба не е имало, а само едно велико представление, в което най-нещастните са тези, които са следвали Исус, вярвайки, че ще живеят с Христос завинаги.
Едва ли може да се измисли по-голяма измама от тази (оставям настрана идеята, че Бог е триединен, че е „три в едно“, едно в три“ или „4 х 4“!), която така жестоко да оскърбява Бога и Неговия Син, а повярвалите в нея да усетят на гърба си нейната губителна сила тогава, когато вече ще бъде късно да променят участта си! Но тя може да бъде разбрана само тогава, когато човек реши да постави на първо място „Така казва Господ“, а не „Така казва църквата“ или „Така казва пасторът“.
Дано Бог да отвори очите на всички ни, за да не се озовем там, където най-малко сме вярвали, че ще бъдем!
Николай Георгиев
1. Къде се изпълняват роли?
2. Как се наричат играещите роля?
3. Играещите роля могат ли да получат доверие, че и в живота са същите, като в ролята, която играят?
4. Какво правят играещите роля, след като приключат с изпълнението ѝ?
5. Ако наистина става дума за изиграване на роля, трябва ли да потърсим какво се крие зад маската на изпълняващия ролята?
6. Какво ще правим, ако установим, че Исус има съвсем различен характер от този, който е показал на земята?
И така, да започнем с първи въпрос.
1. Къде се изпълняват роли? На много места, но най-вече в киното и в театъра. Един се облича като индианец, друг - като генерал от Съветската армия, трети – като космонавт и т.н. Много хора играят роля в службата си: отиват на работа и през цялото работно време имитират дейност. Такава най-често се забелязва сред чиновниците, но и не само там, а кафенетата и баровете са най-добрите свидетели за подобен трудов живот. Често роля играят мъжът и (или) жената в семейството. Около нас е пълно с хора, изпълняващи някаква роля: гледачки, врачки, лечители, съветници и какви ли не!
2. Как се нарича играещият роля? Независимо къде се играе ролята, представящият се за някой друг, за друг характер, за това, което не е, се нарича „артист“. Любопитно е мнението, което изрази Божият Син за такива личности:
Матей 22:18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Лука 12:56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
Лука 13:15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?
Нещо повече. Христос не само нарече такива хора лицемери (артисти), но ги предупреди, че нищо добро не ги очаква:
Матей 23:15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
3. Играещите роля могат ли да получат доверие, че и в живота са същите, като в ролята, която играят? Видяхме какво е мнението на Божия Син и Неговото предупреждение. Какво ни казва то? Според него да се представя човек за друг, да имитира нещо, което не е, да кара околните да виждат в него обратното на това, което представлява, е лицемерие. Казано по друг начин – лъжа. „Вижте ме колко съм добър“, „Вижте ме колко съм загрижен“, „Вижте ме колко работя“, а всъщност истината да не е такава. Каквото и да си мисли изпълнителят на ролята за това, което прави, в очите на Бога извършеното е манипулация, извъртане, лъжа, измама. А лъжата е омразна в Неговите очи и по никакъв начин не може да получи Божието одобрение. Достатъчно е да видим какво каза Божият Син за тези, които използват подобни похвати:
Йоан 8:44. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Какви са тези, които се представят за нещо различно от това, което са? Синове на Сатана!
4. Какво правят играещите роля, след като приключат с изпълнението ѝ?
Задавали ли сте си този въпрос? Например, дали артистът, изпълнил ролята на Иван Боримечката отива вкъщи, където го очаква изработено черешово топче и почва да вика с пълно гърло:
"Хей, хора селяни, пазете сееее! Черешовото топче ще гръмне! Женурята и децата да не се плашааат!"
Или артист, след като е изпълнил в театъра ролята на Христо Ботев, отива в близкия бар и размахвайки сабя, заявява:
„Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!“
Вероятно не бихте допуснали, че артистът ще направи нещо подобно, но ако все пак го стори, ще сте напълно убедени, че мястото му не е в театъра, а там, където раздават безплатно усмирителна риза.
А какво да кажем за пети въпрос?
5. Ако наистина става дума за изиграване на роля, трябва ли да потърсим какво се крие зад маската на изпълняващия ролята?
Какво ще стане, ако решим, че артистът в живота си е такъв, какъвто е в театъра или киното? Вероятно няма човек, който да не е гледал поне един филм или да не е прочел поне един материал за известни артисти. Любопитно е, че много от световно известните изпълнители имат поне една роля на сантиментален герой. Някои от тези роли обикновено са на добри бащи или майки и карат зрителите да се възхищават от техните екранни семейства. Често се случва в такива артисти да са влюбени хиляди и дори милиони „обикновени“ хора, които искат да се свържат с тях и в живота. Но се оказва, че почти всеки от екранните герои има зад гърба си по няколко развода и деца от няколко брака!
Като изходим от горните отговори, как бихме отговорили на въпрос под номер 6, който гласи:
6. Какво ще правим, ако установим, че Исус има съвсем различен характер от този, който е показал на земята?
Тъй като в църквата е навлязло разбирането, че Отец и Сина са просто Бог №1 и Бог №2, които за спасението на човека са решили да направят Спасител план и всеки от тях е избрал една роля, е нормално и да видим какъв резултат ще получим, щом вярваме, че те не са в истинска роднинска връзка.
И така, съгласно въпрос 1 „Къде се изпълняват роли?“ стигаме до заключението, че Христос не е дошъл на земята, като реално място, а на сцена, като предварително е репетирал какво да каже, какво да извърши, какви пози да демонстрира, как точно да изрази съчувствие, как да реагира на определени въпроси и накрая как да увисне на кръста, без да издаде стон и да прокълне убийците Си. Трябва да е имал сериозна репетиция, защото да се играе роля, при положение, че не знаеш какви реплики и ситуации ще имаш, е необходима колосална подготовка! Както се казва: Една погрешна реплика и публиката ще освирка артиста! А в случая Господ (щом става дума за роля), е бил в безкрайно тежка ситуация от гледна точка дори на репетициите, понеже е дошъл без да „носи“ със Себе Си спомените от Небето и какво е репетирал! Нещо, което означава, че е играл роля на сляпо – без да знае за какво се е готвил, какви реплики е учил, какви ситуации е предвидил!
Съгласно въпрос номер 2. Как се нарича играещият роля? Колкото и да е неприятно на вярващите в триединството, няма никаква друга възможност Исус да бъде наречен по някакъв друг начин, освен „артист“. Това не е заяждане нито подигравка с вярата на тринитаристите. Това е реален извод, защото човек, който не представя себе си, а изпълнява роля, е артист. Ето какво ни казва Тълковният речник:
Артист:
1. Изпълнител на роля в сценично произведение.
2. Човек на изкуството; майстор.
3. Прен. Човек, който умее да се преструва.
Въпрос №3. Играещите роля могат ли да получат доверие, че и в живота са същите, като в ролята, която играят?
Да играе човек роля означава, че не е това, което показва в действителност. В такъв случай възможно ли е да имаме доверие в Исус, Който каза, че ако отидем при Него, ще ни успокои? Това е повече от наивно. Да отидеш при артист за успокоение е като да отидеш на стадиона по време на финал на световно първенство по футбол за да си успокоиш нервите от тишината по време на мача.
Да видим как се прилага въпрос №4 относно Христос.
Какво правят играещите роля, след като приключат с изпълнението ѝ?
По-горе представих два примера за артисти, единият от които играе Иван Боримечката, а другият – Христо Ботев. Но тъй като целта е да видим какво ще се получи, ако наистина Исус е артист, ще трябва накратко да видим това, което „изигра“ на земята.
И така, Той утешаваше, лекуваше, успокояваше, насърчаваше, даваше обещания за вечен живот. Но това, според вярата в Исус – артиста, води до извода, че след като е приключила ролята Му Той вече е друг, т.е., върнал се е в реалното си обикновено състояние и вече нито утешава, нито лекува, нито успокоява, нито насърчава... А и обещанието за вечен живот е приключило с края на ролята Му! Няма как да е иначе. Щом ролята свърши, артистът се връща „в обувките си“. Край! Ролята се играе само докато артистът е на сцената.
5. Ако наистина става дума за изиграване на роля, трябва ли да потърсим какво се крие зад маската на изпълняващия ролята?
По-горе установихме, че Бог мрази лъжата. Ако приемем, че Отец и Исус са изиграли някакво представление, трябва да отхвърлим един куп неща:
1. Че Бог не лъже;
2. Че Исус е пътят, ИСТИНАТА и животът;
3. Че Исус е същият – вчера, днес и завинаги
4. Че Бог и Синът Му ни обичат
5. Че Исус е дошъл да изпълни закона
6. Че Библията казва истината и т.н., защото всичко е театър.
Стигнахме до най-важния въпрос:
6. Какво ще правим, ако установим, че Исус има съвсем различен характер от този, който е показал на земята?
Ако решим, че Спасителният план е просто един театър (защото това излиза, ако сметнем, че Христос не е Божий Син отпреди да дойде на земята и Отец не е Негов Баща преди да Го изпрати на земята), не ни остава нищо друго, освен да се откажем от всяка надежда за спасение. Защо? Защото всяка една дума на Исус се превръща в реплика от представление. Нещо повече. Той не би могъл да бъде нещо друго, освен един измамник, понеже каза, че е излязъл от Отец:
Йоан 16:28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
Божият Син можеше да излезе от Отец само при условие, че беше Негов Син. Щом това не е така, значи си имаме работа с един лъжец. Нещо повече: Той каза, че бащата на лъжата е дяволът. Следователно излиза, че между Христос и Сатана няма никаква разлика: Той ни е лъгал жестоко, за да вярваме, че ще се спасим, но всъщност това е чиста измама! Измама излиза и „сцената“ с кръста, понеже всичко е театър. В такъв случай тези, които вярват, че Исус е натоварил кръста на Симон Киринеецът и докато Симон е умирал, Той е стоял отстрани и гледал какво става, са прави! Т.е., Исус никога не е умирал, не е платил за нашите грехове, които продължават да си стоят върху нас и съответно чакат, за да бъдат изгорени заедно с нас!
Сега питам: Как бихме се почувствали, ако години наред вярваме, че Христос е умрял за нас, че е платил за греховете ни, че се е възнесъл в Небето да ходатайства за нас, че е издействал спасението ни и накрая установим, че всичко това е било сцена, а ние сме били изиграни толкова жестоко, че и Сатана, и Исус ни се смеят на лековерието? Ще кажете: „Ама защо и Исус“? Защото щом Исус не е истински Божий Син, значи и Той е лъжец като Сатана и двамата са от едната страна на барикадата. Никаква велика борба не е имало, а само едно велико представление, в което най-нещастните са тези, които са следвали Исус, вярвайки, че ще живеят с Христос завинаги.
Едва ли може да се измисли по-голяма измама от тази (оставям настрана идеята, че Бог е триединен, че е „три в едно“, едно в три“ или „4 х 4“!), която така жестоко да оскърбява Бога и Неговия Син, а повярвалите в нея да усетят на гърба си нейната губителна сила тогава, когато вече ще бъде късно да променят участта си! Но тя може да бъде разбрана само тогава, когато човек реши да постави на първо място „Така казва Господ“, а не „Така казва църквата“ или „Така казва пасторът“.
Дано Бог да отвори очите на всички ни, за да не се озовем там, където най-малко сме вярвали, че ще бъдем!
Николай Георгиев
RSS Feed
