Такова чудо трудно може да бъде обяснено. Преди няколко години в църквата имаше някакво „нормално“ разделение. Адвентистите се бяха обособили на либерали, консерватори и „неутрални“. Според първите в църквата всичко беше допустимо и настояваха да им се даде свобода да слушат и пеят всякакви песни, богослужението да бъде по-раздвижено, да има представления и всичко от този род. Консерваторите гледаха отрицателно на подобни идеи и споровете между двете групи ставаха все по-яростни. Неутралните не вземаха ничия страна, но обикновено се явяваха умиротворители, внасяйки в разгорещените дискусии нотки на мир, но без да разберат, че повече се явяваха като проводници на либералните идеи с призивите си за съгласие, отколкото като посредници между двете виждания.
Всичко това продължи до момента, когато в ЦАСД беше направен опит да се вкара Естественото развитие на църквата. Постепенно напрежението нарасна. Отношенията между либералите и консерваторите ставаха все по-напрегнати, като „свободомислещите“ успяха да привлекат на своя страна неутралните и двете групи оформиха нещо като съюз срещу несъгласните с нововъведенията консерватори. Последните бяха единици, затова нямаше кой знае какъв проблем мнозинството да ги обяви за крайни, фанатици, развалящи дисциплината, бунтовници срещу реда в църквата и какво ли не. Някои от тях бяха взети на „абордаж“ , други – поставени под дисциплина, трети научиха как се затваря отвън вратата на молитвените домове. Но така или иначе, разделението стана повече от явно. „Оцелелите“ консерватори бяха като черни овце в стадото и на тях се гледаше като на прокажени. А самите те не желаеха да преклонят глави пред мнозинството и държаха да има страхопочитание към Бог и богослуженията, каквото и да им струваше това. Натискът върху консерваторите, заплахите и дисциплинарните мерки ги направиха само още по-твърди.
Но точно когато изглеждаше, че нищо няма да разбие тази твърда група, се случи нещо, което трудно може да се обясни. Като изневиделица изникна един въпрос по основополагаща истина, подменена през последните години. Оказа се, че в Адвентната църква бавно, но категорично се е промъкнало едно божество, което няма нищо общо с Бога на Библията. Когато тази заблуда започна да се разкрива, се случи нещо толкова странно, че либералите видяха възможност да разбият своите „противници“, без дори да помръднат малкия си пръст. Как се случи това? Някои консервативни адвентисти, от съзнанието на които Бог беше премахнал пелената на заблудата относно това Кой е Той, повдигнаха въпроса за това как е възможно да се вярва в триединно Божество, когато в Божието слово няма нищо подобно, нито пък има Бог Свети Дух. Естествено, либералите веднага настръхнаха и последваха всевъзможни квалификации - „еретици“, носители на „нова светлина“, луди, нуждаещи се от психиатър и какво ли не. Реакцията им не беше изненадваща, понеже не се различаваше от отношението им по време на „Великата борба между ерецисти и антиерецисти“, с тази разлика, че по време на ЕРЦ-опита консерваторите бяха наричани „фанатици“, а сега станаха кандидати за лудницата. Но така или иначе поведението на либералите не беше изненадващо: за тях църквата беше място за забавление и евентуалното отказване от тази слободия би ги смазала. А точно това щеше да се получи, ако вместо триединното божество с всичките му театрални постановки и практики беше прогонено извън църквата!
Та изненадата дойде от средите на консерваторите. Докато преди повдигането на въпроса за подменената доктрина всички бяха единни и стояха твърдо на страната на истината (поне дотолкова, доколкото им бе известна!), след като беше издигнато името на Единият истинен Бог и Неговия Син, редиците на твърдите адвентисти започнаха да се пропукват. Някои от тези, които бяха най-стриктни спрямо Божието слово и често бяха в конфронтация с църковното и съюзното ръководство, изведнъж заеха позиция, удовлетворяваща либералите и отстъпилите ръководители! Нещо повече: вместо да се замислят над това, което чуват и им се изявява, те започнаха да нападат своите довчерашни братя и сестри по разбирания и да гледат на тях като на по-големи врагове от либералите! Това беше наистина изумяващо! Кой би помислил, че либерали и консерватори ще се обединят срещу част от останалите консерватори! Това обединение започна безшумно и макар да не се афишираше, беше толкова очевидно, че само заслепените не разбраха какво се случва. На пръв поглед нищо подобно няма – либералите искат да си карат по старому, а консерваторите (“либералните“) държат на ред в църквата. Първите не искат дори да чуят за вторите, а вторите постоянно издигат глас срещу своите противници. И все пак положението само привидно изглеждаше такова. Всъщност отстъпилите консерватори, без да се усетят, станаха инструмент в ръцете на либералите и ръководството.
Това не разбраха само самите отстъпници. Ако бяха изследвали внимателно Божието слово и бяха проучили какво им се казва, те сигурно щяха да продължат да защитават истината. Но понеже реагираха първосигнално, като се осланяха на приетата в църквата заблуда, те нападнаха своите довчерашни съидейници. По-странното обаче беше, че по-късно не се опитаха да разберат на чия страна са застанали. А това нямаше да е трудно. Докато всички консерватори бяха заедно, либералите и ръководството правеха всичко за да ги унищожат и като разбиране, и като членство в църквата. Но след като тази част от твърдите застана срещу истината, изведнъж техните бивши противници спряха негативното си отношение спрямо тях! Нещо повече. Въпреки язвителните изказвания (още по-яростни от преди!) на отстъпилите адвентисти спрямо Съюзния съвет и реда в църквата, от страна на засегнатите настъпи такова гробно мълчание, сякаш чуваха прекрасни славословия от устата на довчерашните си противници! Това не ме изненада. Изуми ме обаче поведението на лъжеконсерваторите. Вместо да се замислят върху случващото се и неочакваната липса на реакция спрямо изказванията им и материалите, които представяха, те още по-гневно се нахвърлиха върху довчерашните си съидейници! Трудно ли беше да разберат, че щом в нищо не са се променили спрямо ръководството, а то не ги гони както преди, значи нещо не е наред! Материалите срещу него и отстъплението в църквата никак не са безобидни, а липсата на реакция трябваше да ги озадачи! Трябваше да се запитат:
„Говорим неща, за които преди ни гонеха, а сега не чуваме дори упрек. Промяна в църквата не се забелязва, нито има подобрен ред в богослужението, а никой не говори лошо за нас. Нещо повече – от много места ни хвалят. Защо?“
Ласкателството е най-добрият начин да бъде съсипан един човек. Как могат да се съчетаят изобличенията спрямо нередностите и мълчанието и дори похвалите спрямо изобличителите? Има само едно обяснение: ако изобличаващите пускат материали, поставящи в неудобно положение някого, а той се прави, че всичко е наред, значи нещо друго му изнася повече! Какво?
Никак не е трудно човек да се досети, дори да не е наясно с обстановката. В момента, в който се повдигна въпросът за триединството и нежелаещите да приемат истината за Бог и Сина Му консерватори започнаха да се борят срещу бившите си съидейници, ръководството спря да се занимава с тях. Явно доктрината за трите бога е по-важна от всичко, което може да бъде извадено на бял свят за поведението на ръководителите! Защо? Защото тази доктрина е от интерес за Сатана и неговия инструмент – Католическата църква. Само чрез нея той може да измами и обедини света и ако тя бъде изобличена, плановете му ще пропаднат. Затова и либералите, поддали се на тази фалшива доктрина, се интересуват повече от нейната защита, отколкото от своя авторитет и точно поради това престанаха да се занимават с изобличителите си. А отстъпилите консерватори дори за миг не се замислиха как толкова лесно бяха оставени на мира! Сега си говорят каквото искат за случващото се в църквата, представят материали срещу ръководството и си мислят, че има свобода на словото! А не могат да разберат, че причината не е в безсилието на изобличените да ги изключат, а в това, че им вадят горещите картофи от огъня. Така не се налага самото ръководство да „се цапа“, понеже отстъпилите консерватори станаха по-добър защитник на фалшивата доктрина за „бог 3 в 1“, отколкото са те самите. И докато се радват на привидната свобода и на ласкателното за себе си мнение, че вършат голяма работа, всъщност водят по-добре от самото ръководство църквата към гибел.
Дано Бог да им помогне да прогледнат, за да не станат причина хиляди да бъдат погубени!
Николай Георгиев
Но точно когато изглеждаше, че нищо няма да разбие тази твърда група, се случи нещо, което трудно може да се обясни. Като изневиделица изникна един въпрос по основополагаща истина, подменена през последните години. Оказа се, че в Адвентната църква бавно, но категорично се е промъкнало едно божество, което няма нищо общо с Бога на Библията. Когато тази заблуда започна да се разкрива, се случи нещо толкова странно, че либералите видяха възможност да разбият своите „противници“, без дори да помръднат малкия си пръст. Как се случи това? Някои консервативни адвентисти, от съзнанието на които Бог беше премахнал пелената на заблудата относно това Кой е Той, повдигнаха въпроса за това как е възможно да се вярва в триединно Божество, когато в Божието слово няма нищо подобно, нито пък има Бог Свети Дух. Естествено, либералите веднага настръхнаха и последваха всевъзможни квалификации - „еретици“, носители на „нова светлина“, луди, нуждаещи се от психиатър и какво ли не. Реакцията им не беше изненадваща, понеже не се различаваше от отношението им по време на „Великата борба между ерецисти и антиерецисти“, с тази разлика, че по време на ЕРЦ-опита консерваторите бяха наричани „фанатици“, а сега станаха кандидати за лудницата. Но така или иначе поведението на либералите не беше изненадващо: за тях църквата беше място за забавление и евентуалното отказване от тази слободия би ги смазала. А точно това щеше да се получи, ако вместо триединното божество с всичките му театрални постановки и практики беше прогонено извън църквата!
Та изненадата дойде от средите на консерваторите. Докато преди повдигането на въпроса за подменената доктрина всички бяха единни и стояха твърдо на страната на истината (поне дотолкова, доколкото им бе известна!), след като беше издигнато името на Единият истинен Бог и Неговия Син, редиците на твърдите адвентисти започнаха да се пропукват. Някои от тези, които бяха най-стриктни спрямо Божието слово и често бяха в конфронтация с църковното и съюзното ръководство, изведнъж заеха позиция, удовлетворяваща либералите и отстъпилите ръководители! Нещо повече: вместо да се замислят над това, което чуват и им се изявява, те започнаха да нападат своите довчерашни братя и сестри по разбирания и да гледат на тях като на по-големи врагове от либералите! Това беше наистина изумяващо! Кой би помислил, че либерали и консерватори ще се обединят срещу част от останалите консерватори! Това обединение започна безшумно и макар да не се афишираше, беше толкова очевидно, че само заслепените не разбраха какво се случва. На пръв поглед нищо подобно няма – либералите искат да си карат по старому, а консерваторите (“либералните“) държат на ред в църквата. Първите не искат дори да чуят за вторите, а вторите постоянно издигат глас срещу своите противници. И все пак положението само привидно изглеждаше такова. Всъщност отстъпилите консерватори, без да се усетят, станаха инструмент в ръцете на либералите и ръководството.
Това не разбраха само самите отстъпници. Ако бяха изследвали внимателно Божието слово и бяха проучили какво им се казва, те сигурно щяха да продължат да защитават истината. Но понеже реагираха първосигнално, като се осланяха на приетата в църквата заблуда, те нападнаха своите довчерашни съидейници. По-странното обаче беше, че по-късно не се опитаха да разберат на чия страна са застанали. А това нямаше да е трудно. Докато всички консерватори бяха заедно, либералите и ръководството правеха всичко за да ги унищожат и като разбиране, и като членство в църквата. Но след като тази част от твърдите застана срещу истината, изведнъж техните бивши противници спряха негативното си отношение спрямо тях! Нещо повече. Въпреки язвителните изказвания (още по-яростни от преди!) на отстъпилите адвентисти спрямо Съюзния съвет и реда в църквата, от страна на засегнатите настъпи такова гробно мълчание, сякаш чуваха прекрасни славословия от устата на довчерашните си противници! Това не ме изненада. Изуми ме обаче поведението на лъжеконсерваторите. Вместо да се замислят върху случващото се и неочакваната липса на реакция спрямо изказванията им и материалите, които представяха, те още по-гневно се нахвърлиха върху довчерашните си съидейници! Трудно ли беше да разберат, че щом в нищо не са се променили спрямо ръководството, а то не ги гони както преди, значи нещо не е наред! Материалите срещу него и отстъплението в църквата никак не са безобидни, а липсата на реакция трябваше да ги озадачи! Трябваше да се запитат:
„Говорим неща, за които преди ни гонеха, а сега не чуваме дори упрек. Промяна в църквата не се забелязва, нито има подобрен ред в богослужението, а никой не говори лошо за нас. Нещо повече – от много места ни хвалят. Защо?“
Ласкателството е най-добрият начин да бъде съсипан един човек. Как могат да се съчетаят изобличенията спрямо нередностите и мълчанието и дори похвалите спрямо изобличителите? Има само едно обяснение: ако изобличаващите пускат материали, поставящи в неудобно положение някого, а той се прави, че всичко е наред, значи нещо друго му изнася повече! Какво?
Никак не е трудно човек да се досети, дори да не е наясно с обстановката. В момента, в който се повдигна въпросът за триединството и нежелаещите да приемат истината за Бог и Сина Му консерватори започнаха да се борят срещу бившите си съидейници, ръководството спря да се занимава с тях. Явно доктрината за трите бога е по-важна от всичко, което може да бъде извадено на бял свят за поведението на ръководителите! Защо? Защото тази доктрина е от интерес за Сатана и неговия инструмент – Католическата църква. Само чрез нея той може да измами и обедини света и ако тя бъде изобличена, плановете му ще пропаднат. Затова и либералите, поддали се на тази фалшива доктрина, се интересуват повече от нейната защита, отколкото от своя авторитет и точно поради това престанаха да се занимават с изобличителите си. А отстъпилите консерватори дори за миг не се замислиха как толкова лесно бяха оставени на мира! Сега си говорят каквото искат за случващото се в църквата, представят материали срещу ръководството и си мислят, че има свобода на словото! А не могат да разберат, че причината не е в безсилието на изобличените да ги изключат, а в това, че им вадят горещите картофи от огъня. Така не се налага самото ръководство да „се цапа“, понеже отстъпилите консерватори станаха по-добър защитник на фалшивата доктрина за „бог 3 в 1“, отколкото са те самите. И докато се радват на привидната свобода и на ласкателното за себе си мнение, че вършат голяма работа, всъщност водят по-добре от самото ръководство църквата към гибел.
Дано Бог да им помогне да прогледнат, за да не станат причина хиляди да бъдат погубени!
Николай Георгиев
RSS Feed
