Advindicate, Сн. pbs.twimg.com В началото на годината една статия от Дани Бел със заглавие „Нечестни пастори: Има ли такъв във вашата църква?“ беше публикувана в www.advindicate.com. Когато получих превода дори не предполагах, че тя ще бъде обект на такова внимание и че аз постоянно ще бъда свързван с нея. Авторът на материала разкриваше някои притеснителни неща и всеки загрижен за църквата пастор би обърнал внимание, ако наистина го интересува води ли по Божия път миряните. След публикуването на статията обаче се получи това, което най-малко трябваше да се очаква. Едно лице, ползвайки заглавието за боздуган, постоянно го размахваше пред очите на църквата, правейки всичко възможно да внуши, че Последните дни и Писано е си нямат друга работа, освен да се занимават с омаскаряване на пасторите. Нима в статията имаше нещо невярно? Не. Всеки непредубеден адвентист, т. е. всеки член на ЦАСД, който не е приел католическото разбиране, че казаното от амвона е 100% истина и че говорещият от него е непогрешим като римския понтифекс, вижда неща, на които Бог няма как да се усмихне. Няма да коментирам отново облеклото на жените, макар нашият Създател да предупреди, че носенето на мъжко облекло от жените и на женско от мъжете е мерзост пред Него. А от място, където има грях, Светият Дух се оттегля.
Още по-лошо е, когато пасторът по време на служба се държи така, сякаш е командирован на другия край на света и не знае какво се случва. Ако постъпва по подобен начин, той ще носи греховете на тези, които е оставил да нарушават Божиите наредби. Но тъй като статията на Бел се отнасяше не само за фалшиви учения и как миряните биват водени в погрешна посока, ще разгледам някои от детайлите в събитията, дошли като резултат от манипулирането на адвентистите чрез заглавието на посочения материал... както и чрез разни политически хватки. Вероятно мнозина ще възразят, че не трябва да се изнася информация от вътрешно естество, защото тя не трябва да става достояние на света. Бих приел такова твърдение за правилно, ако всичко, което последва след тази и други статии и клипове беше законно и съобразено с Църковния наръчник и Конституцията на България. Но както писах на едно място нима е вътрешна работа физическото убийство на един адвентист от друг член на църквата? Не, не е. Нима духовното убийство е по-приемливо и засяга само определен кръг хора? Може да се досещате какво имам предвид, затова ще мина директно към фактите.
Както е известно, има Църковен наръчник, който обхваща цялата дейност на църквата, включително отношенията между членовете и между тях и ръководството. Ако се породят проблеми, според цитирания Правилник, те трябва да бъдат решени на съответното ниво. Т. е., ако между двама адвентисти възникне някакъв проблем, правилно е те да го решат помежду си. Не успеят ли, е необходимо да потърсят съдействието на други братя и сестри. В краен случай след тези стъпки може да се стигне до ръководството. Тук обаче възниква един проблем. В „Матей“ 18 гл. Господ говори за съгрешаване на едно лице спрямо друго.
Както е известно, има Църковен наръчник, който обхваща цялата дейност на църквата, включително отношенията между членовете и между тях и ръководството. Ако се породят проблеми, според цитирания Правилник, те трябва да бъдат решени на съответното ниво. Т. е., ако между двама адвентисти възникне някакъв проблем, правилно е те да го решат помежду си. Не успеят ли, е необходимо да потърсят съдействието на други братя и сестри. В краен случай след тези стъпки може да се стигне до ръководството. Тук обаче възниква един проблем. В „Матей“ 18 гл. Господ говори за съгрешаване на едно лице спрямо друго.
Дали това правило може да бъде приложено, ако в църквата има нередности, като обръщането на Молитвения дом в клуб за забавления или във физкултурен салон и всичко се предава по интернет? Това не е съгрешаване на един брат към друг. Няма полза за присъстващите по време на богослужението или за тези, които гледат пред монитора пародията на богослужение, ако един адвентист отиде след „службата“ да пита пастора какво значи това? Тези, които не са чули разговора, ще останат с впечатлението, че следващия път може и футболни врати да поставят и да потренират за „раздвижване“, докато другите се молят.
Библията ни учи, че когато нещо нередно бъде извършено пред едно общество, пред цялото това общество трябва да бъде и изобличението. Така, както апостол Павел не дръпна настрана Кифа да го пита дали е доволен от поведението си:
Галатяни 2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
Нима гимнастиките, джазът, одобряването на женското ръкополагане, твърдението, че трябва да сме толерантни към хомосексуалистите в църквата и възхвалата на папата от амвона (излъчвано по целия свят!!!) си остава вътрешна работа?
Вместо обаче изобличението да стресне извършителите и да последва покаяние, изобличителят почти винаги бива заплашван със санкции. Тази практика масово се прилага в адвентните църкви. За да има обаче гаранция, че мероприятието ще успее, Църковният наръчник заминава на почивка, за да не пречи на „дисциплинирането“ на „нарушителя на представленията“.
За да не съм многословен, ще цитирам някои точки от наръчника и ще покажа разминаването с тях.
Галатяни 2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
Нима гимнастиките, джазът, одобряването на женското ръкополагане, твърдението, че трябва да сме толерантни към хомосексуалистите в църквата и възхвалата на папата от амвона (излъчвано по целия свят!!!) си остава вътрешна работа?
Вместо обаче изобличението да стресне извършителите и да последва покаяние, изобличителят почти винаги бива заплашван със санкции. Тази практика масово се прилага в адвентните църкви. За да има обаче гаранция, че мероприятието ще успее, Църковният наръчник заминава на почивка, за да не пречи на „дисциплинирането“ на „нарушителя на представленията“.
За да не съм многословен, ще цитирам някои точки от наръчника и ще покажа разминаването с тях.
Основни права на членовете.
„Членовете имат основното право да бъдат осведомени предварително за дисциплинарното събрание и да бъде изслушана тяхната защита, да представят доказателства и да доведат свидетели. Никоя църква не трябва да гласува отстраняването на един член при обстоятелства, които го лишават от тези права. Трябва да бъде дадено писмено известие най-малко две седмици преди събранието и то да включва основанията за дисциплина.“
Какво се случи на практика? Нито един свидетел не беше допуснат: които бяха в залата, бяха отстранени, а който беше извън нея, не беше допуснат. Намерени бяха достатъчно „основания“ за тези действия. Влезлите в залата свидетели бяха обвинени в нарушаване на дисциплината, докато нарушението им се състоеше в това, че показваха Църковния наръчник, даващ им право да свидетелстват. Свидетелят извън залата пък не беше допуснат, поради това, че ... събранието продължило много дълго и хората били гладни! Подобни доводи са достатъчно нелепи и всеки разумен човек ще разбере дали може да бъде погазен Църковният наръчник с оправданието, че присъстващите бързат за обяд!
На стр. 64 от Църковния наръчник в т. „Адвокати не трябва да представят членове“ пише:
„Църквата също така трябва да отстрани от църковното събрание, свикано да установи ред или дисциплина в църквата, всички, които не са членове на църквата, освен когато са призовани като свидетели.“
Оправданието да не бъдат допуснати свидетели беше, че сайтовете (!!!), в които съм качил материали, ми били свидетели! Дори да приемем, че това е така (макар Наръчникът да разрешава да присъстват всички призовани свидетели!), решението беше взето от... познайте кого? Църквата? Грешите... Решението изобщо не беше подложено на гласуване, а и нямаше как да стане това, защото подобно действие още повече би компрометирало събранието.
Но нека да продължа.
Вероятно си мислите, че основанията за исканата дисциплина бяха нарушенията на Божиите заповеди? Всичките точки са описани под заглавие:
Но нека да продължа.
Вероятно си мислите, че основанията за исканата дисциплина бяха нарушенията на Божиите заповеди? Всичките точки са описани под заглавие:
Основания за поставяне под дисциплина.
Основанията, поради които членове могат да бъдат поставени под дисциплина, са:
1. Отричане на вярата в основите на Евангелието и в Основните вярвания на Църквата или пък проповядване на доктрини, противни на тези вярвания.
2. Нарушаване на Божия закон, като например покланяне на идоли, убийство, кражба, оскверняване, комар, нарушаване на съботата и съзнателно и продължително лъжене.
3. Нарушаване на седмата заповед от Божия закон, така, както е свързана с институцията брак, с християнския дом и с библейските образци за морално поведение.
4. Сексуална злоупотреба с деца, младежи, уязвими възрастни, осквернение, безразборни връзки, кръвосмешение, хомосексуални практики, както и производство, разпространение и практикуване на порнография и други сексуални перверзии.
5. Повторен брак на разведено лице при развод за прелюбодейство или за сексуални перверзии, с изключение на съпруга, който е останал верен на брачната клетва.
6. Физическо насилие, включително насилие в семейството.
7. Измама или съзнателно изопачаване, или укриване на факти в бизнеса.
8. Неблагоприлично поведение, което води до укор на църквата.
9. Придържане към или участие в движение или организация, които разделят или са нелоялни към църквата.
10. Продължителен отказ от признаване на правилно конституирания църковен авторитет или от подчиняване на дисциплината и реда на църквата.
11. Употреба, производство или продажба на спиртни напитки.
12. Употреба, производство или продажба на тютюн в каквато и да било форма за консумация.
13. Употреба, производство или пренасяне на нелегални наркотични и други упойващи вещества.
Основанията, поради които членове могат да бъдат поставени под дисциплина, са:
1. Отричане на вярата в основите на Евангелието и в Основните вярвания на Църквата или пък проповядване на доктрини, противни на тези вярвания.
2. Нарушаване на Божия закон, като например покланяне на идоли, убийство, кражба, оскверняване, комар, нарушаване на съботата и съзнателно и продължително лъжене.
3. Нарушаване на седмата заповед от Божия закон, така, както е свързана с институцията брак, с християнския дом и с библейските образци за морално поведение.
4. Сексуална злоупотреба с деца, младежи, уязвими възрастни, осквернение, безразборни връзки, кръвосмешение, хомосексуални практики, както и производство, разпространение и практикуване на порнография и други сексуални перверзии.
5. Повторен брак на разведено лице при развод за прелюбодейство или за сексуални перверзии, с изключение на съпруга, който е останал верен на брачната клетва.
6. Физическо насилие, включително насилие в семейството.
7. Измама или съзнателно изопачаване, или укриване на факти в бизнеса.
8. Неблагоприлично поведение, което води до укор на църквата.
9. Придържане към или участие в движение или организация, които разделят или са нелоялни към църквата.
10. Продължителен отказ от признаване на правилно конституирания църковен авторитет или от подчиняване на дисциплината и реда на църквата.
11. Употреба, производство или продажба на спиртни напитки.
12. Употреба, производство или продажба на тютюн в каквато и да било форма за консумация.
13. Употреба, производство или пренасяне на нелегални наркотични и други упойващи вещества.
Самата част за поставяне под дисциплина е доста „хлъзгава“, тъй като когато „виновният“ не може да бъде обвинен в нарушаване на Божиите заповеди, лесно може да бъде обвинен в незачитане авторитета на църквата... дори църквата да нарушава Божията воля! Точно това, което всъщност се вижда на практика. Бог не одобрява представленията, шегите, светските практики, светските празници и т. н., но ако адвентистът ги отхвърля, всъщност отхвърля властта на църковното ръководство и може да бъде поискана неговата дисциплина!
Каква беше моята вина? Тя се състоеше в това, че отказах да предоставя администрирането на сайтовете на ръководството, та то да определя какво да се качва и какво да няма в тях. Дори Бог е дал на хората право да говорят, пишат, гледат, четат и правят каквото желаят. Но църквата (всъщност, тя само изпълни това, към което беше подведена) реши, че свободата на словото е невъзможна. Исканията обаче нарушават дори Конституцията на България :
Каква беше моята вина? Тя се състоеше в това, че отказах да предоставя администрирането на сайтовете на ръководството, та то да определя какво да се качва и какво да няма в тях. Дори Бог е дал на хората право да говорят, пишат, гледат, четат и правят каквото желаят. Но църквата (всъщност, тя само изпълни това, към което беше подведена) реши, че свободата на словото е невъзможна. Исканията обаче нарушават дори Конституцията на България :
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Свободата на словото е гарантирана от конституцията и щом в сайтовете не може да се открие нито лъжа, нито клевета, няма как да се предявят претенции за сваляне на материали. Това, че статии или проповеди не се харесват на някого, не означава, че те не са верни. На когото не се харесват, е добре да се замисли върху поведението си и това, което върши, иначе ще иска да счупи огледалото, вместо да оправи външния си вид.
И така, подведена, църквата реши, че е по-добре да премахне отражението, вместо да се замисли кой греши.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Свободата на словото е гарантирана от конституцията и щом в сайтовете не може да се открие нито лъжа, нито клевета, няма как да се предявят претенции за сваляне на материали. Това, че статии или проповеди не се харесват на някого, не означава, че те не са верни. На когото не се харесват, е добре да се замисли върху поведението си и това, което върши, иначе ще иска да счупи огледалото, вместо да оправи външния си вид.
И така, подведена, църквата реши, че е по-добре да премахне отражението, вместо да се замисли кой греши.
Мислите, че с това се приключи? Грешите. 5 (Пет!!!) дни преди последното събрание бях уведомен, че трябва да присъствам на събрание за изключване. Помните ли какво пише в „Основни права на членовете“?
„Трябва да бъде дадено писмено известие най-малко две седмици преди събранието и то да включва основанията за дисциплина.“
„Трябва да бъде дадено писмено известие най-малко две седмици преди събранието и то да включва основанията за дисциплина.“
Известие за отстранените от членство, стр. 66.
„Църква, която изключва членове, трябва да ги извести писмено с уверението, че духовният интерес и личната грижа към тях продължават. Писмото, където е възможно, трябва да бъде връчено лично от пастора или от определен от съвета представител. Бившият член нека бъде уверен, че църквата се надява той да се завърне в нея и един ден да бъде заедно с братята си във вечното Божие царство.“
Мислите ли, че някой се затича да донесе известието? Не. Седмица след събранието за изключване се оказа, че е взето решение да не ми бъде изпратено писмо и ако не беше специалното искане, такова нямаше и да дойде. Между другото, то не само не беше връчено лично от пастора, но дори от определен от съвета представител, а беше изпратено по електронната поща. Вероятно църквата е преместена в друго населено място, защото иначе би трябвало да се съобрази с предписаното „по възможност“.
Започнах с материала, който толкова често беше размахван пред лицето на миряните и постоянно се изтъкваше, че, видите ли, заглавието говори, че навсякъде може да се види някой пастор, който е съмнителен. След всичко това можете безпристрастно да решите каква е истината. Що се отнася до моето желание, надявам се повече адвентисти да проумеят, че само когато познаят истината, ще бъдат свободни, защото замитането под килима е от полза само на Сатана. Дано когато четете, слушате или гледате каквото и да е, не го приемете едно към едно, защото това, че е казано от някой „висшестоящ“, не е гаранция, че е вярно. Примери в това отношение има достатъчно. Бог ги е дал за да не ни погуби сляпото доверие в някой човек.
Накрая два въпроса. Ако един пастор си позволява да нарушава Църковния наръчник и Конституцията на страна, на кого, мислите, че служи и що за пастор е това?
Николай Георгиев
„Църква, която изключва членове, трябва да ги извести писмено с уверението, че духовният интерес и личната грижа към тях продължават. Писмото, където е възможно, трябва да бъде връчено лично от пастора или от определен от съвета представител. Бившият член нека бъде уверен, че църквата се надява той да се завърне в нея и един ден да бъде заедно с братята си във вечното Божие царство.“
Мислите ли, че някой се затича да донесе известието? Не. Седмица след събранието за изключване се оказа, че е взето решение да не ми бъде изпратено писмо и ако не беше специалното искане, такова нямаше и да дойде. Между другото, то не само не беше връчено лично от пастора, но дори от определен от съвета представител, а беше изпратено по електронната поща. Вероятно църквата е преместена в друго населено място, защото иначе би трябвало да се съобрази с предписаното „по възможност“.
Започнах с материала, който толкова често беше размахван пред лицето на миряните и постоянно се изтъкваше, че, видите ли, заглавието говори, че навсякъде може да се види някой пастор, който е съмнителен. След всичко това можете безпристрастно да решите каква е истината. Що се отнася до моето желание, надявам се повече адвентисти да проумеят, че само когато познаят истината, ще бъдат свободни, защото замитането под килима е от полза само на Сатана. Дано когато четете, слушате или гледате каквото и да е, не го приемете едно към едно, защото това, че е казано от някой „висшестоящ“, не е гаранция, че е вярно. Примери в това отношение има достатъчно. Бог ги е дал за да не ни погуби сляпото доверие в някой човек.
Накрая два въпроса. Ако един пастор си позволява да нарушава Църковния наръчник и Конституцията на страна, на кого, мислите, че служи и що за пастор е това?
Николай Георгиев
RSS Feed
