
Както е известно, има Църковен наръчник, който обхваща цялата дейност на църквата, включително отношенията между членовете и между тях и ръководството. Ако се породят проблеми, според цитирания Правилник, те трябва да бъдат решени на съответното ниво. Т. е., ако между двама адвентисти възникне някакъв проблем, правилно е те да го решат помежду си. Не успеят ли, е необходимо да потърсят съдействието на други братя и сестри. В краен случай след тези стъпки може да се стигне до ръководството. Тук обаче възниква един проблем. В „Матей“ 18 гл. Господ говори за съгрешаване на едно лице спрямо друго.
Галатяни 2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
Нима гимнастиките, джазът, одобряването на женското ръкополагане, твърдението, че трябва да сме толерантни към хомосексуалистите в църквата и възхвалата на папата от амвона (излъчвано по целия свят!!!) си остава вътрешна работа?
Вместо обаче изобличението да стресне извършителите и да последва покаяние, изобличителят почти винаги бива заплашван със санкции. Тази практика масово се прилага в адвентните църкви. За да има обаче гаранция, че мероприятието ще успее, Църковният наръчник заминава на почивка, за да не пречи на „дисциплинирането“ на „нарушителя на представленията“.
За да не съм многословен, ще цитирам някои точки от наръчника и ще покажа разминаването с тях.
Основни права на членовете.
„Членовете имат основното право да бъдат осведомени предварително за дисциплинарното събрание и да бъде изслушана тяхната защита, да представят доказателства и да доведат свидетели. Никоя църква не трябва да гласува отстраняването на един член при обстоятелства, които го лишават от тези права. Трябва да бъде дадено писмено известие най-малко две седмици преди събранието и то да включва основанията за дисциплина.“
Какво се случи на практика? Нито един свидетел не беше допуснат: които бяха в залата, бяха отстранени, а който беше извън нея, не беше допуснат. Намерени бяха достатъчно „основания“ за тези действия. Влезлите в залата свидетели бяха обвинени в нарушаване на дисциплината, докато нарушението им се състоеше в това, че показваха Църковния наръчник, даващ им право да свидетелстват. Свидетелят извън залата пък не беше допуснат, поради това, че ... събранието продължило много дълго и хората били гладни! Подобни доводи са достатъчно нелепи и всеки разумен човек ще разбере дали може да бъде погазен Църковният наръчник с оправданието, че присъстващите бързат за обяд!
На стр. 64 от Църковния наръчник в т. „Адвокати не трябва да представят членове“ пише:
„Църквата също така трябва да отстрани от църковното събрание, свикано да установи ред или дисциплина в църквата, всички, които не са членове на църквата, освен когато са призовани като свидетели.“
Но нека да продължа.
Вероятно си мислите, че основанията за исканата дисциплина бяха нарушенията на Божиите заповеди? Всичките точки са описани под заглавие:
Основанията, поради които членове могат да бъдат поставени под дисциплина, са:
1. Отричане на вярата в основите на Евангелието и в Основните вярвания на Църквата или пък проповядване на доктрини, противни на тези вярвания.
2. Нарушаване на Божия закон, като например покланяне на идоли, убийство, кражба, оскверняване, комар, нарушаване на съботата и съзнателно и продължително лъжене.
3. Нарушаване на седмата заповед от Божия закон, така, както е свързана с институцията брак, с християнския дом и с библейските образци за морално поведение.
4. Сексуална злоупотреба с деца, младежи, уязвими възрастни, осквернение, безразборни връзки, кръвосмешение, хомосексуални практики, както и производство, разпространение и практикуване на порнография и други сексуални перверзии.
5. Повторен брак на разведено лице при развод за прелюбодейство или за сексуални перверзии, с изключение на съпруга, който е останал верен на брачната клетва.
6. Физическо насилие, включително насилие в семейството.
7. Измама или съзнателно изопачаване, или укриване на факти в бизнеса.
8. Неблагоприлично поведение, което води до укор на църквата.
9. Придържане към или участие в движение или организация, които разделят или са нелоялни към църквата.
10. Продължителен отказ от признаване на правилно конституирания църковен авторитет или от подчиняване на дисциплината и реда на църквата.
11. Употреба, производство или продажба на спиртни напитки.
12. Употреба, производство или продажба на тютюн в каквато и да било форма за консумация.
13. Употреба, производство или пренасяне на нелегални наркотични и други упойващи вещества.
Каква беше моята вина? Тя се състоеше в това, че отказах да предоставя администрирането на сайтовете на ръководството, та то да определя какво да се качва и какво да няма в тях. Дори Бог е дал на хората право да говорят, пишат, гледат, четат и правят каквото желаят. Но църквата (всъщност, тя само изпълни това, към което беше подведена) реши, че свободата на словото е невъзможна. Исканията обаче нарушават дори Конституцията на България :

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Свободата на словото е гарантирана от конституцията и щом в сайтовете не може да се открие нито лъжа, нито клевета, няма как да се предявят претенции за сваляне на материали. Това, че статии или проповеди не се харесват на някого, не означава, че те не са верни. На когото не се харесват, е добре да се замисли върху поведението си и това, което върши, иначе ще иска да счупи огледалото, вместо да оправи външния си вид.
И така, подведена, църквата реши, че е по-добре да премахне отражението, вместо да се замисли кой греши.
„Трябва да бъде дадено писмено известие най-малко две седмици преди събранието и то да включва основанията за дисциплина.“
„Църква, която изключва членове, трябва да ги извести писмено с уверението, че духовният интерес и личната грижа към тях продължават. Писмото, където е възможно, трябва да бъде връчено лично от пастора или от определен от съвета представител. Бившият член нека бъде уверен, че църквата се надява той да се завърне в нея и един ден да бъде заедно с братята си във вечното Божие царство.“
Мислите ли, че някой се затича да донесе известието? Не. Седмица след събранието за изключване се оказа, че е взето решение да не ми бъде изпратено писмо и ако не беше специалното искане, такова нямаше и да дойде. Между другото, то не само не беше връчено лично от пастора, но дори от определен от съвета представител, а беше изпратено по електронната поща. Вероятно църквата е преместена в друго населено място, защото иначе би трябвало да се съобрази с предписаното „по възможност“.
Започнах с материала, който толкова често беше размахван пред лицето на миряните и постоянно се изтъкваше, че, видите ли, заглавието говори, че навсякъде може да се види някой пастор, който е съмнителен. След всичко това можете безпристрастно да решите каква е истината. Що се отнася до моето желание, надявам се повече адвентисти да проумеят, че само когато познаят истината, ще бъдат свободни, защото замитането под килима е от полза само на Сатана. Дано когато четете, слушате или гледате каквото и да е, не го приемете едно към едно, защото това, че е казано от някой „висшестоящ“, не е гаранция, че е вярно. Примери в това отношение има достатъчно. Бог ги е дал за да не ни погуби сляпото доверие в някой човек.
Накрая два въпроса. Ако един пастор си позволява да нарушава Църковния наръчник и Конституцията на страна, на кого, мислите, че служи и що за пастор е това?
Николай Георгиев