В историята на църквата има различни периоди. Едни са белязани с положителни, други - с отрицателни моменти. Дни на въздигане и дни на падане. Години на ентусиазъм и години на безразличие, дори на противопоставяне. В Библията първите се броят на пръстите на едната ръка. Останалите два начина на отношение към Божието слово заемат повече от 99% от историята на човечеството. Любопитно е, че в живота дори на верни Божии мъже има моменти на слабост и пропадане. Самият Давид, въпреки че е "по сърцето на Бога", допуска моменти на слабост и дори на бунт срещу Бога. Бунт? Да, правилно прочетохте. Когато ние съгрешаваме, вършим точно това - искаме смъртта на Исус! Не съдя Давид, а отбелязвам един факт, записан в Библията. Същото се случва с Мойсей. Павел, при цялото си познание предава верните последователи на Христос на съд. Петър предава своя Господ. Целта ми не е да докажа слабостта на Божиите служители, въпреки че няма човек без такава, а да разгледам в дълбочина думите на Господ Исус Христос към Симон и значението на 1 Коринтяни 13 гл.
Години наред слушах едно и също: "Най-важна е любовта". Напоследък това стана толкова често, че един пастор заяви: "Любов, любов, любов та да ти писне". Характерно за петдесятниците е да говорят по 1 Коринтяни 13 гл., за да докажат, че има ангелски езици и по този начин да убедят опонента си, че са в истинската църква. Стане ли дума за послушание, за спазване на заповедите, за съботата, за забраната на нечисти меса или за нещо, което вършат, веднага "измъкват" посочената глава и не само "доказват", че са "истинските", но замерят адвентистите с твърдението, че щом не говорят езици, нямат любов. Че могат да приказват всичко, дори да проповядват седмия ден, но нямат любов. Че говорят за закона, но любовта не се намира сред тях. Начинът на говорене, използван от страна на петдесятниците е достатъчно заразителен и все повече деноминации го използват в "репертоара си". Това вече е част от ежедневието и на Франциск. Каквото и да върши, той говори за любов. Сякаш любовта е просто едно чувство, което можеш да употребиш като парцал и да изтриеш дори най-мръсните постъпки! Но хората се хващат на въдицата и това им харесва. Разбира се, ние сме задължени да прощаваме, ако следваме Божията повеля. Но означава ли, че трябва да снижим любовта до сантименталност? Наскоро ми беше казано: "Ти не харесваш ли да се говори за любов"? Харесвам, разбира се. Но Библията ни казва, че тя е принцип, а не чувство:
Йоан 14:15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.
Защо ли Исус не казва: "Обичайте Ме" без условие? Защото би направил нещо, което ще доведе вселената до катастрофа. Да се говори за любов е едно. Да се доказва - друго. Само Бог "даде" Своя Син, доказвайки любовта Си към хората.
Но нека се върна на 1 Коринтяни 13 гл. Дали тя ни казва това, което се издига като лозунг?
1 Коринтяни 13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
И т. н.
Апостолът говори в условно наклонение. "Ако...". "Ако направя това, ако направя онова, ако направя третото..." след което добавя "...но любов нямам"... Какъв е резултатът? "...аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка; нищо не съм; никак не ме ползува".
Никак не ме ползва? Защо апостол Павел твърди, че каквото и да направи, ако няма любов, губи всичко? На пръв поглед това означава, че не обича хората според всеобщото разбиране за чувство и го прави за своя прослава. Да, има нещо подобно. Но... дали това казва той? Божието слово е категорично: Любовта е принцип. Йоан пише:
1 Йоаново 5:2 По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди
3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
Може да не ни харесва, но "правенето на нещо" или "правенето на всичко" не означава, че обичаме Бога. Вчера пак бях обвинен, че това, което пиша, наранява хората и те губят вяра. Кое ги наранява - това, което казвам или самото Божие слово, което твърди, че дори да вършим всичко с цел препълване църквата с хора, ако не слушаме Бога, сме в бунт:
1 Царе 15:13 И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Има ли някаква разлика между стореното от Саул и това, което правим? На практика - не. Многократко става дума за държанието по време на богослужение; за музиката и песните, които идват от света или от петдесятниците; за панталоните на жените; за шегите, употребявани от амвоните; за "празниците" - "богослужение" на жената, на детето, на студентите; за говоренето на светски приказки в събота и т.н. Но не трябва да се правят забележки, понеже хората могат да се обидят и да не дойдат повече. Кои да не дойдат? Адвентисти с по 20-30-40 години стаж? Нима всички не сме изкарали библейски курс, запознаващ ни с това какво означава освещение на съботния ден? Само че напоследък се забелязва едно лековато отношение към Библията и Духа на пророчеството и оттам минаваме на принципа "Направи си сам": Вместо да чакаме благословение от Бога, решаваме сами да се благославяме и да правим богослужения без Неговото присъствие. Не е така? Ще дам един пример. Библията казва, че Бог не Се променя. Чрез Мойсей Той казва:
Второзаконие 22:5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.
Нима Бог присъства там, където има мерзост?
Разбира се, веднага ще последва "обичайното" възражение: "Ама Исус ходеше с роба. Защо ти не ходиш?" Бог не казва: "Не ходете с панталони, а ходете с рокли" или обратното. Бог казва да не се унифицират половете. Щом в обществото е прието нещо за мъжка дреха, да не се носи от жени. Той ни е създал и знае по-добре от нас кое трябва и кое не трябва. Щом ние искаме да я караме по своя си начин, Бог няма да ни насилва и да ни налага волята Си. Но нека си припомним горните стихове:
1 Царе 15:23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Какво е непокорността? Като спиритизма! Какъв е резултатът? "Той отхвърли тебе като цар". Какви сме ние? Царе и свещеници. Ако Саул беше отхвърлен, защото реши да налага собствения си начин на служене, нима Бог ще направи нещо по-различно с нас? Нима не пише:
Откровение 3:15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
Бог ни знае. Не горим за Него. Но не сме му обърнали "официално" гръб. Правим каквото си искаме, но вярваме, че сме с Бога. Същото казваха евреите. Резултатът е:
Откровение 3:16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Нима има нещо по-страшно от тези думи?
Ако не беше продължението, вероятно щяхме да изгубим всяка надежда. Но Исус продължава да ни кани да се осъзнаем:
Откровение 3:19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Ще бъде много тъжно ние, като пазещи Божиите заповеди, да бъдем отхвърлени не за нещо друго, а за тяхното нарушаване! Защото докато не разберем, че преди да тръгнем да вършим нещо, трябва да се научим да сме смирени и послушни. Защото 1 Коринтяни 13 гл. не говори за някаква любов тип "сантименталност", а за покорство. Любовта като принцип. Това казва апостолът и който не разбира това, стои далече от истината.
Николай Георгиев.
Йоан 14:15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.
Защо ли Исус не казва: "Обичайте Ме" без условие? Защото би направил нещо, което ще доведе вселената до катастрофа. Да се говори за любов е едно. Да се доказва - друго. Само Бог "даде" Своя Син, доказвайки любовта Си към хората.
Но нека се върна на 1 Коринтяни 13 гл. Дали тя ни казва това, което се издига като лозунг?
1 Коринтяни 13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
И т. н.
Апостолът говори в условно наклонение. "Ако...". "Ако направя това, ако направя онова, ако направя третото..." след което добавя "...но любов нямам"... Какъв е резултатът? "...аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка; нищо не съм; никак не ме ползува".
Никак не ме ползва? Защо апостол Павел твърди, че каквото и да направи, ако няма любов, губи всичко? На пръв поглед това означава, че не обича хората според всеобщото разбиране за чувство и го прави за своя прослава. Да, има нещо подобно. Но... дали това казва той? Божието слово е категорично: Любовта е принцип. Йоан пише:
1 Йоаново 5:2 По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди
3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
Може да не ни харесва, но "правенето на нещо" или "правенето на всичко" не означава, че обичаме Бога. Вчера пак бях обвинен, че това, което пиша, наранява хората и те губят вяра. Кое ги наранява - това, което казвам или самото Божие слово, което твърди, че дори да вършим всичко с цел препълване църквата с хора, ако не слушаме Бога, сме в бунт:
1 Царе 15:13 И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Има ли някаква разлика между стореното от Саул и това, което правим? На практика - не. Многократко става дума за държанието по време на богослужение; за музиката и песните, които идват от света или от петдесятниците; за панталоните на жените; за шегите, употребявани от амвоните; за "празниците" - "богослужение" на жената, на детето, на студентите; за говоренето на светски приказки в събота и т.н. Но не трябва да се правят забележки, понеже хората могат да се обидят и да не дойдат повече. Кои да не дойдат? Адвентисти с по 20-30-40 години стаж? Нима всички не сме изкарали библейски курс, запознаващ ни с това какво означава освещение на съботния ден? Само че напоследък се забелязва едно лековато отношение към Библията и Духа на пророчеството и оттам минаваме на принципа "Направи си сам": Вместо да чакаме благословение от Бога, решаваме сами да се благославяме и да правим богослужения без Неговото присъствие. Не е така? Ще дам един пример. Библията казва, че Бог не Се променя. Чрез Мойсей Той казва:
Второзаконие 22:5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.
Нима Бог присъства там, където има мерзост?
Разбира се, веднага ще последва "обичайното" възражение: "Ама Исус ходеше с роба. Защо ти не ходиш?" Бог не казва: "Не ходете с панталони, а ходете с рокли" или обратното. Бог казва да не се унифицират половете. Щом в обществото е прието нещо за мъжка дреха, да не се носи от жени. Той ни е създал и знае по-добре от нас кое трябва и кое не трябва. Щом ние искаме да я караме по своя си начин, Бог няма да ни насилва и да ни налага волята Си. Но нека си припомним горните стихове:
1 Царе 15:23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Какво е непокорността? Като спиритизма! Какъв е резултатът? "Той отхвърли тебе като цар". Какви сме ние? Царе и свещеници. Ако Саул беше отхвърлен, защото реши да налага собствения си начин на служене, нима Бог ще направи нещо по-различно с нас? Нима не пише:
Откровение 3:15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
Бог ни знае. Не горим за Него. Но не сме му обърнали "официално" гръб. Правим каквото си искаме, но вярваме, че сме с Бога. Същото казваха евреите. Резултатът е:
Откровение 3:16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Нима има нещо по-страшно от тези думи?
Ако не беше продължението, вероятно щяхме да изгубим всяка надежда. Но Исус продължава да ни кани да се осъзнаем:
Откровение 3:19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Ще бъде много тъжно ние, като пазещи Божиите заповеди, да бъдем отхвърлени не за нещо друго, а за тяхното нарушаване! Защото докато не разберем, че преди да тръгнем да вършим нещо, трябва да се научим да сме смирени и послушни. Защото 1 Коринтяни 13 гл. не говори за някаква любов тип "сантименталност", а за покорство. Любовта като принцип. Това казва апостолът и който не разбира това, стои далече от истината.
Николай Георгиев.
RSS Feed
