През последните седмици станах свидетел на нещо много неприятно, което ми напомни времето на опита за прокарване ЕРЦ в Адвентната църква в България. Винаги съм бил привърженик на свободата на словото и съм се надявал това да е разбирането на всеки адвентист. Това не е принцип, който аз съм измислил. Свободата идва от Бога. Той даде на всеки човек правото да избира дали да бъде с Него или с Неговия противник. Бог никога не е ограничавал свободата на мисълта, на словото или на действията. Разбира се, Той е поставил рамки, в които да се движим, но не за да ни ограничи, а за да не сбъркаме и да се отделим от Животодателя и по този начин да изгубим вечността си. Когато Исус дойде на земята, показа същото отношение и към тези, които Го следваха:
Йоан 6:67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
И към тези, които искаха да Го убият:
Матей 15:14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
Йоан 6:67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
И към тези, които искаха да Го убият:
Матей 15:14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
Исус с нищо не показа, че вече е отнел свободата на хората да избират:
Матей 24:35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Йоан 8:36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
За съжаление, ние забравяме, че никой няма право да контролира другия и да ограничава свободата, дадена ни от Бога. Да налагаш волята си над друго човешко същество е вид магия, защото му отнемаш правото на избор. Насилието идва от Сатана и който постъпва по подобен начин, е на неговия дух. Това обаче е едната страна на въпроса. Да искаш свобода е едно. Да смяташ, че свободата означава слободия - друго. Никога не съм одобрявал и не съм подкрепял съвместяването на истината с употребяването на обиди и нецензурни думи. А точно това се получи за втори път след ЕРЦ. Сега проблемът възникна след като се натрупаха няколко негативни събития: Десетдневната молитва, уволнението на п-р Дончев, отношението към несъгласните с това решение. Пренебрежителното отношение към петицията в подкрепа на пастора се яви като катализатор. А Писмото от СС взриви на много места миряните. Стигна се дори до изопачаване думите на п-р Дончев. В писмото се твърдеше, че той е обидил една църква, казвайки, че чрез поведението си могат в бъдеще да стигнат до групов секс. Двама негови колега обаче изтъкнали нещо съвсем друго, казвайки, че п-р Дончев твърдял, че Бог одобрява груповия секс. Всичко това беше крайно неприятно. А след това последва нещо, което в никакъв случай не би трябвало да се допуска. Няма да се превръщам в следовател и да търся коя страна е по-виновна - тази, на Съюзното ръководство или другата, на несъгласните с неговото решение. Само ще кажа, че никак не подхождаше да се стига до подобен начин на размяна на реплики, минаващи всякакви граници на толерантност. За да не си помисли някой, че съм се променил и съм застанал "на другата страна", ще кажа: твърдо убеден съм, че обвинението срещу п-р Дончев е без основание и по никакъв начин не може да бъде прието за нормално и правилно. Всички доказателства относно вината му не биха издържали дори пред обикновено събрание. Но това е друг въпрос. Който е постъпил неправилно, ще носи отговорност пред Бога за постъпката си. Защо обаче беше необходимо на някои коментари (може би умишлено предизвикателни!) да се отговаря по начин, достоен за улицата? Както писах по-горе - никога не съм одобрявал подобен език. Не си мислете, че съм бил щастлив, когато виждах подкрепата за п-р Дончев, изразена чрез обидни думи към "другата" страна. Замисли ли се някой, че подобни изказвания хвърлят кал и върху сайта, и върху Веско, защото всеки страничен наблюдател би стигнал до извода, че уволнението на пастора е съвсем правилно, щом неговите защитници употребяват език, явно взет от този, когото защитават? И още нещо. Коментарите под материалите са за да могат посещаващите сайта да изразят мнението си към написаното, а не да изкарват на показ най-лошото от себе си. Към тъмната страна на характера спада и страхът. Божието слово е категорично: страхливите няма да наследят Божието царство. Защо, в такъв случай, голяма част от пишещите не смеят да си дадат имената и имейлите? Мислят ли, че независимо дали ще бъдат "разконспирирани" или не, Бог вижда кой какво пише? За мен е необяснимо един човек да изказва мнение, а да не смее да застане зад името си. Дали е прав или не, не е важно. Ако се крие, той не заслужава доверие. Вероятно ще кажете: "Да, ама може да ме изключат!" Когато човек е застанал на страната на истината, не се страхува дали ще бъде изключен или ще бъде мъмрен; дали ще го гледат накриво или направо; дали ще бъде подкрепен от другите или всички ще застанат срещу него. Предалият се на Бога излиза не за себе си, а за Божието име и не жали нищо, дори живота си. Какво означава това: "Вижте колко хубаво нещо съм написал! Радвам се, че не знаете кой съм!" Истинският християнин върви напред с вдигната глава и не се срамува да каже кой е, защото изявява Божията позиция. Ако се страхува да каже кой е, всъщност казва: "Господи, може да Си прав и да Си ми скъп, но аз съм си по-скъп!"
Лука 9:26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.
В Библията има примери и за двата типа вярващи: и за страхливите, и за поставилите Бога на първо място.
Когато Исус беше продаден и предаден от Юда, Петър, ужасен, че може да последва участта на Господ, се "маскира":
Лука 22:56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
Ако след това Петър не беше се покаял и Господ не беше му простил, Петър щеше да изгуби вечния живот.
По съвсем друг начин постъпи Давид. Цялата войска на Саул се беше смълчала и трепереше от страх пред ужасяващия по ръст Голиат. Ден след ден филистимците се наслаждаваха на унижението на своя противник и никой не се намери да се изправи за истината. Тогава Давид, все още юноша, без оръжие в ръка, не се поколеба да се изправи срещу инструмента на Сатана, с думите:
1 Царе 17:45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
"В името на Господа"! Това трябва да е позицията, която всеки от нас трябва да заема във всеки миг от живота си. "Не ме интересува какво ще се случи с мен; не ме интересува дали ще ме гледат накриво; не ме интересува дали ще ме обвиняват; не ме интересува дали ще ми обърнат гръб; не ме интересува дори дали ще ме изключат. Щом съм избрал да следвам Исус, няма да мисля за себе си!"
Всеки от нас във всеки един миг решава на чия страна да застане. Не си мислете, че Бог се радва, когато тези, които твърдят, че са Негови, са като щраусите. Да кажеш истината и да не кажеш името си е равносилно на лъжа, защото излиза, че се срамуваш от нея. Ето защо Бог не допусна цялата войска на Гедеон да отиде да се бие:
Съдии 7:3 Сега, прочее, иди, прогласи на всеослушание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.
И сега нещо "по-земно".
Искам да попитам "защитниците" на истината: Ако сте истински защитници, а не смеете да изявите името си в сайта, когато все още няма нито "Закон против проповядването на омраза", нито Неделен закон, нито гонения, какво би станало при гоненията? Може ли човек да разчита на този, който се е скрил при страха от юдеите ? От такива защитници никой не се нуждае. Който иска да изяви истината, трябва да излезе смело напред, а не да се крие зад гърба на другите. Каква полза от това, че ще се хвърли нещо във виртуалното пространство, колкото и прекрасно да звучи, ако не е подкрепено с име? Какво означават тези "имена" - Светлина, Запетая, Някой си и т.н.? Не вярвам те да фигурират в "Книгата на живота". Библейският начин е посочен ясно и категорично: Както Илия излезе без страх сам срещу стотици фалшиви пророци; както почти всички Божии служители по нареждане отиваха при царете и при високопоставените на деня; както Исус
Йоан 16:32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.
Така всеки, който иска да е на страната на Христос, няма да се срамува да застане с името си зад истината, която е изявил.
И само като тема за размисъл. Не си ли мислите, братя и сестри, които не искате да кажете имената си, че ако сте анонимни, всъщност правите най-лошата услуга на този, когато защитавате, както и на сайта? Защото е лесно да се каже, че щом няма име, написаното е плод на редактора?
По време на подписката в подкрепа на п-р Дончев една сестра каза, че ще си даде името, но добави "А ако ме изключат"? Отказах да я впиша и нейното име не беше добавено в списъка. Ще попитате: "Защо"? Защото този, който е тръгнал да защитава истината, а се страхува за себе си, във всеки един миг може да се откаже от думите си. Такива защитници са като Петър, когато се хвалеше, че ще отиде на смърт, а след това се отрече от своя Господ.
Добре е да мислим още отсега дали с поведението си не вършим дела, които повече срамят Спасителя, отколкото да защитават истината. Или да излизаме "В името на Господа" и уповаваме на Него, или по-добре да си траем. Исус иска да сме или горещи, или студени.
„Аз стоя тук! Не мога другояче… Бог да ми е на помощ!” (Мартин Лутер)
Николай Георгиев
Матей 24:35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Йоан 8:36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
За съжаление, ние забравяме, че никой няма право да контролира другия и да ограничава свободата, дадена ни от Бога. Да налагаш волята си над друго човешко същество е вид магия, защото му отнемаш правото на избор. Насилието идва от Сатана и който постъпва по подобен начин, е на неговия дух. Това обаче е едната страна на въпроса. Да искаш свобода е едно. Да смяташ, че свободата означава слободия - друго. Никога не съм одобрявал и не съм подкрепял съвместяването на истината с употребяването на обиди и нецензурни думи. А точно това се получи за втори път след ЕРЦ. Сега проблемът възникна след като се натрупаха няколко негативни събития: Десетдневната молитва, уволнението на п-р Дончев, отношението към несъгласните с това решение. Пренебрежителното отношение към петицията в подкрепа на пастора се яви като катализатор. А Писмото от СС взриви на много места миряните. Стигна се дори до изопачаване думите на п-р Дончев. В писмото се твърдеше, че той е обидил една църква, казвайки, че чрез поведението си могат в бъдеще да стигнат до групов секс. Двама негови колега обаче изтъкнали нещо съвсем друго, казвайки, че п-р Дончев твърдял, че Бог одобрява груповия секс. Всичко това беше крайно неприятно. А след това последва нещо, което в никакъв случай не би трябвало да се допуска. Няма да се превръщам в следовател и да търся коя страна е по-виновна - тази, на Съюзното ръководство или другата, на несъгласните с неговото решение. Само ще кажа, че никак не подхождаше да се стига до подобен начин на размяна на реплики, минаващи всякакви граници на толерантност. За да не си помисли някой, че съм се променил и съм застанал "на другата страна", ще кажа: твърдо убеден съм, че обвинението срещу п-р Дончев е без основание и по никакъв начин не може да бъде прието за нормално и правилно. Всички доказателства относно вината му не биха издържали дори пред обикновено събрание. Но това е друг въпрос. Който е постъпил неправилно, ще носи отговорност пред Бога за постъпката си. Защо обаче беше необходимо на някои коментари (може би умишлено предизвикателни!) да се отговаря по начин, достоен за улицата? Както писах по-горе - никога не съм одобрявал подобен език. Не си мислете, че съм бил щастлив, когато виждах подкрепата за п-р Дончев, изразена чрез обидни думи към "другата" страна. Замисли ли се някой, че подобни изказвания хвърлят кал и върху сайта, и върху Веско, защото всеки страничен наблюдател би стигнал до извода, че уволнението на пастора е съвсем правилно, щом неговите защитници употребяват език, явно взет от този, когото защитават? И още нещо. Коментарите под материалите са за да могат посещаващите сайта да изразят мнението си към написаното, а не да изкарват на показ най-лошото от себе си. Към тъмната страна на характера спада и страхът. Божието слово е категорично: страхливите няма да наследят Божието царство. Защо, в такъв случай, голяма част от пишещите не смеят да си дадат имената и имейлите? Мислят ли, че независимо дали ще бъдат "разконспирирани" или не, Бог вижда кой какво пише? За мен е необяснимо един човек да изказва мнение, а да не смее да застане зад името си. Дали е прав или не, не е важно. Ако се крие, той не заслужава доверие. Вероятно ще кажете: "Да, ама може да ме изключат!" Когато човек е застанал на страната на истината, не се страхува дали ще бъде изключен или ще бъде мъмрен; дали ще го гледат накриво или направо; дали ще бъде подкрепен от другите или всички ще застанат срещу него. Предалият се на Бога излиза не за себе си, а за Божието име и не жали нищо, дори живота си. Какво означава това: "Вижте колко хубаво нещо съм написал! Радвам се, че не знаете кой съм!" Истинският християнин върви напред с вдигната глава и не се срамува да каже кой е, защото изявява Божията позиция. Ако се страхува да каже кой е, всъщност казва: "Господи, може да Си прав и да Си ми скъп, но аз съм си по-скъп!"
Лука 9:26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.
В Библията има примери и за двата типа вярващи: и за страхливите, и за поставилите Бога на първо място.
Когато Исус беше продаден и предаден от Юда, Петър, ужасен, че може да последва участта на Господ, се "маскира":
Лука 22:56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
Ако след това Петър не беше се покаял и Господ не беше му простил, Петър щеше да изгуби вечния живот.
По съвсем друг начин постъпи Давид. Цялата войска на Саул се беше смълчала и трепереше от страх пред ужасяващия по ръст Голиат. Ден след ден филистимците се наслаждаваха на унижението на своя противник и никой не се намери да се изправи за истината. Тогава Давид, все още юноша, без оръжие в ръка, не се поколеба да се изправи срещу инструмента на Сатана, с думите:
1 Царе 17:45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
"В името на Господа"! Това трябва да е позицията, която всеки от нас трябва да заема във всеки миг от живота си. "Не ме интересува какво ще се случи с мен; не ме интересува дали ще ме гледат накриво; не ме интересува дали ще ме обвиняват; не ме интересува дали ще ми обърнат гръб; не ме интересува дори дали ще ме изключат. Щом съм избрал да следвам Исус, няма да мисля за себе си!"
Всеки от нас във всеки един миг решава на чия страна да застане. Не си мислете, че Бог се радва, когато тези, които твърдят, че са Негови, са като щраусите. Да кажеш истината и да не кажеш името си е равносилно на лъжа, защото излиза, че се срамуваш от нея. Ето защо Бог не допусна цялата войска на Гедеон да отиде да се бие:
Съдии 7:3 Сега, прочее, иди, прогласи на всеослушание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.
И сега нещо "по-земно".
Искам да попитам "защитниците" на истината: Ако сте истински защитници, а не смеете да изявите името си в сайта, когато все още няма нито "Закон против проповядването на омраза", нито Неделен закон, нито гонения, какво би станало при гоненията? Може ли човек да разчита на този, който се е скрил при страха от юдеите ? От такива защитници никой не се нуждае. Който иска да изяви истината, трябва да излезе смело напред, а не да се крие зад гърба на другите. Каква полза от това, че ще се хвърли нещо във виртуалното пространство, колкото и прекрасно да звучи, ако не е подкрепено с име? Какво означават тези "имена" - Светлина, Запетая, Някой си и т.н.? Не вярвам те да фигурират в "Книгата на живота". Библейският начин е посочен ясно и категорично: Както Илия излезе без страх сам срещу стотици фалшиви пророци; както почти всички Божии служители по нареждане отиваха при царете и при високопоставените на деня; както Исус
Йоан 16:32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.
Така всеки, който иска да е на страната на Христос, няма да се срамува да застане с името си зад истината, която е изявил.
И само като тема за размисъл. Не си ли мислите, братя и сестри, които не искате да кажете имената си, че ако сте анонимни, всъщност правите най-лошата услуга на този, когато защитавате, както и на сайта? Защото е лесно да се каже, че щом няма име, написаното е плод на редактора?
По време на подписката в подкрепа на п-р Дончев една сестра каза, че ще си даде името, но добави "А ако ме изключат"? Отказах да я впиша и нейното име не беше добавено в списъка. Ще попитате: "Защо"? Защото този, който е тръгнал да защитава истината, а се страхува за себе си, във всеки един миг може да се откаже от думите си. Такива защитници са като Петър, когато се хвалеше, че ще отиде на смърт, а след това се отрече от своя Господ.
Добре е да мислим още отсега дали с поведението си не вършим дела, които повече срамят Спасителя, отколкото да защитават истината. Или да излизаме "В името на Господа" и уповаваме на Него, или по-добре да си траем. Исус иска да сме или горещи, или студени.
„Аз стоя тук! Не мога другояче… Бог да ми е на помощ!” (Мартин Лутер)
Николай Георгиев
RSS Feed
