Снимка: godslastwarning.com „Днес църквата не е отделеният, избран народ, както през времето, когато пламтеше огънят на преследването. Как златото е потъмняло и финото злато е погрозняло! Аз видях, че ако църквата бе запазила светия си и пречистен характер, силата на Светия Дух, която бе дадена на учениците и днес би била там...
Видях една много голяма група, която изповядваше Исусовото име, но Бог не ги признаваше за Iвои. Той не благоволеше в тях. Сатана като че беше приел религиозен характер и с удоволствие се съгласяваше човеците да вярват, че са християни, той имаше голям интерес да ги направи да вярват в Исуса, в Неговото разпятие и възкресение. Сатана и ангелите му сами вярват в това и треперят...
Проповедниците проповядват благо онова, което е приятно за плътски настроените изповядващи. Те не смеят да проповядват Исуса и резките истини на Библията, защото ако го правеха, тези плътски настроени изповядващи не биха останали по дълго в църквата. А понеже много от тях са благосъстоятелни, трябва да бъдат задържани в църквата, макар че и те толкова подхождат за нея, колкото Сатана и ангелите му. И Сатана иска да бъде тъкмо тъй.
Видях една много голяма група, която изповядваше Исусовото име, но Бог не ги признаваше за Iвои. Той не благоволеше в тях. Сатана като че беше приел религиозен характер и с удоволствие се съгласяваше човеците да вярват, че са християни, той имаше голям интерес да ги направи да вярват в Исуса, в Неговото разпятие и възкресение. Сатана и ангелите му сами вярват в това и треперят...
Проповедниците проповядват благо онова, което е приятно за плътски настроените изповядващи. Те не смеят да проповядват Исуса и резките истини на Библията, защото ако го правеха, тези плътски настроени изповядващи не биха останали по дълго в църквата. А понеже много от тях са благосъстоятелни, трябва да бъдат задържани в църквата, макар че и те толкова подхождат за нея, колкото Сатана и ангелите му. И Сатана иска да бъде тъкмо тъй.
Религията на Исуса Христа започва да се счита от света като народна и почтена. Казва се, че ония, които се изповядват за религиозни, са повече уважавани от света, но такива учения се отклоняват далеч от Исусовото учение. Неговото учение и светът не можеха да бъдат в съгласие. Ония, които го следваха, трябваше да се откажат от света. А тези красиви и бляскави неща произлизат от Сатана и неговите ангели. Те са съставили план за това и християните по име го изпълняват. Разказват се приятни басни, които на драго сърце се приемат; към църквата принадлежат лицемери и грешници. Ако истината би се проповядвала в нейната чистота, тя би изключила тази класа човеци. Но сега няма разлика между изповядващите се за християни и света. Аз видях, че ако това фалшиво покривало би било отстранено от членовете на църквата, биха се открили такова зло и поквара, че и най-слабо вярващото Божие чадо не би се усъмнило ни за момент да нарече тези мними християни с истинското им име, чада на баща си, дявола, понеже вършат неговите дела.
Исус и цялото небесно множество гледаха с отвращение на тази сцена; и все пак Бог имаше една вест за църквата, която беше свята и от значение. Ако тя се възприемеше, щеше да предизвика една основна реформация в църквата, щеше да направи да се пробуди живото свидетелство, чрез което лицемерите и грешниците биха били премахнати, и църквата отново би спечелила Божието благоволение”. ( Мисля, че дойде моментът.)
(Цитат от книгата „Опитности и видения и Духовни дарби” – Е. Уайт, гл.”Съединението на църквата със света” стр. 187-189)
„Проповядването на едно определено време предизвика във всички класи голяма съпротива, от проповедника на амвона до най-безгрижия грешник. „Никой не знае деня и часа”, се чуваше от мнимо-светите проповедници и от разюзданите подиграватели. Те не искаха да бъдат поучавани и наставлявани от такива, които определят годината, в която, както те вярваха, изтичаше пророческото време, и които посочваха знаменията, възвестяващи близкото предстоящо идване на Христа; но те се обръщаха против определено време. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Те не желаеха близкото Исусово идване. Те знаеха, че техният нехристиянски живот не щеше да устои на изпита, понеже не ходиха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири застанаха на пътя на Божието дело. Проповядваната с убедителна мощ истина разтърсваше народа и човеците, подобно на тъмничния стражар, започнаха да питат: „Какво да правя за да се спася?”. Но тези пастири заставаха между истината и народа и им проповядваха благи неща, за да ги отклонят от истината. Те се присъединиха към Сатана и ангелите му, като викаха: „Мир, мир!”, а нямаше мир. Такива, които обичаха удобствата си и бяха доволни, отдалечени от Бога, не искаха да им бъде отнета плътската сигурност. Аз видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това; дрехите на тия неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.
Проповедници, които сами не желаеха да приемат тази освещаваща вест, пречеха и на други да я приемат. Кръвта на тия души почива на тях. Проповедници и народ се съединиха, да се противопоставят на на тази вест от небето и да преследват Уилям Милер (Веселин Дончев) и ония, които се бяха присъединили към него в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, когато той разясняваше Божия план и представяше на сърцата на слушателите си резки истини, се възбуждаше гняв против него, и когато той напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха, за да му отнемат живота. Но Бог изпращаше ангелите Си да го закрилят, и те го извеждаха сигурен между побеснялата тълпа. Неговото дело още не беше завършено.
Най-преданите приемаха радостно вестта. Те знаеха, че тя беше дошла от Бога и тъкмо на време. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за успеха на небесната власт, и когато църквите се отвърнаха от нея и я отхвърлиха, те се съветваха тъжно с Исуса, Той отвърна лицето Си от църквите и заповяда на ангелите Си да бдят вярно над душите, които не отхвърляха свидетелството, понеже за тях щеше да изгре още една светлина”.
(Цитат от книгата „Опитности и видения и Духовни дарби” – Е. Уайт, гл.”Първата ангелска вест” стр. 193, 194)
Исус и цялото небесно множество гледаха с отвращение на тази сцена; и все пак Бог имаше една вест за църквата, която беше свята и от значение. Ако тя се възприемеше, щеше да предизвика една основна реформация в църквата, щеше да направи да се пробуди живото свидетелство, чрез което лицемерите и грешниците биха били премахнати, и църквата отново би спечелила Божието благоволение”. ( Мисля, че дойде моментът.)
(Цитат от книгата „Опитности и видения и Духовни дарби” – Е. Уайт, гл.”Съединението на църквата със света” стр. 187-189)
„Проповядването на едно определено време предизвика във всички класи голяма съпротива, от проповедника на амвона до най-безгрижия грешник. „Никой не знае деня и часа”, се чуваше от мнимо-светите проповедници и от разюзданите подиграватели. Те не искаха да бъдат поучавани и наставлявани от такива, които определят годината, в която, както те вярваха, изтичаше пророческото време, и които посочваха знаменията, възвестяващи близкото предстоящо идване на Христа; но те се обръщаха против определено време. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Те не желаеха близкото Исусово идване. Те знаеха, че техният нехристиянски живот не щеше да устои на изпита, понеже не ходиха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири застанаха на пътя на Божието дело. Проповядваната с убедителна мощ истина разтърсваше народа и човеците, подобно на тъмничния стражар, започнаха да питат: „Какво да правя за да се спася?”. Но тези пастири заставаха между истината и народа и им проповядваха благи неща, за да ги отклонят от истината. Те се присъединиха към Сатана и ангелите му, като викаха: „Мир, мир!”, а нямаше мир. Такива, които обичаха удобствата си и бяха доволни, отдалечени от Бога, не искаха да им бъде отнета плътската сигурност. Аз видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това; дрехите на тия неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.
Проповедници, които сами не желаеха да приемат тази освещаваща вест, пречеха и на други да я приемат. Кръвта на тия души почива на тях. Проповедници и народ се съединиха, да се противопоставят на на тази вест от небето и да преследват Уилям Милер (Веселин Дончев) и ония, които се бяха присъединили към него в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, когато той разясняваше Божия план и представяше на сърцата на слушателите си резки истини, се възбуждаше гняв против него, и когато той напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха, за да му отнемат живота. Но Бог изпращаше ангелите Си да го закрилят, и те го извеждаха сигурен между побеснялата тълпа. Неговото дело още не беше завършено.
Най-преданите приемаха радостно вестта. Те знаеха, че тя беше дошла от Бога и тъкмо на време. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за успеха на небесната власт, и когато църквите се отвърнаха от нея и я отхвърлиха, те се съветваха тъжно с Исуса, Той отвърна лицето Си от църквите и заповяда на ангелите Си да бдят вярно над душите, които не отхвърляха свидетелството, понеже за тях щеше да изгре още една светлина”.
(Цитат от книгата „Опитности и видения и Духовни дарби” – Е. Уайт, гл.”Първата ангелска вест” стр. 193, 194)
RSS Feed
