Снимка: Wordpress „Тайната“ е т.нар. Закон на привличането – представата, че ставате или привличате това, за което мислите най-много. Или както един човек изрази това, „мислите се превръщат в неща“.
Това се представя за буквална истина – закон, точно както законите на гравитацията. И се заявява, че това „работи винаги, всеки път“.
Забележете: Винаги. И всеки път. Без изключения. Виждате, това е закон.
Дават се примери. Показва се човек, който се безпокои да не закъснее и така той се озовава в задръстване по пътя. Показва се друг човек, който заключва колелото си, тъй като се предполага, че се безпокои да не бъде откраднато. По-късно той се връща, за да открие, че то е откраднато. Абсурдността на тези примери би трябвало да бъде очевидна. Очаква ли се да вярваме, че задръстването нямаше да се случи, ако този един човек не се беше безпокоил да не закъснее? Нямаше ли положително настроени хора в тази област, които да мислят за това да стигнат навреме? И ако имаше, това не разобличава ли мантрата „работи винаги, всеки път“? А какво да кажем за човека, чието колело беше откраднато? Трябва ли да допуснем, че ако друг човек е оставил идентично незаключено колело на същото местоположение, крадецът на колелета все пак щеше да открадне заключеното колело на човека, който се е безпокоил относно кражба? Някой извършвал ли е контролирано изследване върху това? (Ей, има примери, използвани във филма – не ме обвинявайте, ако това няма смисъл.)
Бих искал да допълня, че Бог не работи така. Това е типична психология – всичко се съсредоточава върху човека – ние повлияваме на собствената си среда, абсолютно, и всичко, което ни се случва, идва от нас. Това напълно изоставя Бога, а също и тотално пренебрегва борбата между доброто и злото. Трябва да се доверяваме на Бога за всичко, което ни засяга, и да живеем според Неговата воля.
Източник: Amazing Discoveries.
Забележете: Винаги. И всеки път. Без изключения. Виждате, това е закон.
Дават се примери. Показва се човек, който се безпокои да не закъснее и така той се озовава в задръстване по пътя. Показва се друг човек, който заключва колелото си, тъй като се предполага, че се безпокои да не бъде откраднато. По-късно той се връща, за да открие, че то е откраднато. Абсурдността на тези примери би трябвало да бъде очевидна. Очаква ли се да вярваме, че задръстването нямаше да се случи, ако този един човек не се беше безпокоил да не закъснее? Нямаше ли положително настроени хора в тази област, които да мислят за това да стигнат навреме? И ако имаше, това не разобличава ли мантрата „работи винаги, всеки път“? А какво да кажем за човека, чието колело беше откраднато? Трябва ли да допуснем, че ако друг човек е оставил идентично незаключено колело на същото местоположение, крадецът на колелета все пак щеше да открадне заключеното колело на човека, който се е безпокоил относно кражба? Някой извършвал ли е контролирано изследване върху това? (Ей, има примери, използвани във филма – не ме обвинявайте, ако това няма смисъл.)
Бих искал да допълня, че Бог не работи така. Това е типична психология – всичко се съсредоточава върху човека – ние повлияваме на собствената си среда, абсолютно, и всичко, което ни се случва, идва от нас. Това напълно изоставя Бога, а също и тотално пренебрегва борбата между доброто и злото. Трябва да се доверяваме на Бога за всичко, което ни засяга, и да живеем според Неговата воля.
Източник: Amazing Discoveries.
RSS Feed
