Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
Поразени сме от небиблейското мислене от страна на мнозина в църквата по отношение на публичния спор дали някой трябва да се занимава с грешки или изопачения на истината. Как да се отнасяме към Омега на отстъплението, която е посред нас? Трябва ли да разглеждаме тези въпроси само лично? Или има време и място за публично изобличение на тези неща? Това не е сложна тема. Библията всъщност е много ясна: личният грях трябва да бъде изобличен лично (Матей 18:15-19), а публичните грехове трябва да бъдат изобличени публично (1 Коринтяни 5:1-11; 1 Тимотей 5:20; Галатяни 2:11-14).
Поразени сме от небиблейското мислене от страна на мнозина в църквата по отношение на публичния спор дали някой трябва да се занимава с грешки или изопачения на истината. Как да се отнасяме към Омега на отстъплението, която е посред нас? Трябва ли да разглеждаме тези въпроси само лично? Или има време и място за публично изобличение на тези неща? Това не е сложна тема. Библията всъщност е много ясна: личният грях трябва да бъде изобличен лично (Матей 18:15-19), а публичните грехове трябва да бъдат изобличени публично (1 Коринтяни 5:1-11; 1 Тимотей 5:20; Галатяни 2:11-14).
Често получаваме кореспонденция и съобщения от хора с добри намерения, които искат да ни накажат задето дръзваме да се занимаваме публично с определени въпроси. Някои погрешно вярват, че нечестията никога не бива да бъдат разглеждани публично. За съжаление много от тези лица не познават Библията или Духа на пророчеството. Възможно е да са наизустили един или два стиха, но това е всичко. Те вярват, както и други, че грешките, които могат да бъдат от критично естество, не трябва да се дава публичност при каквито и да е обстоятелства. Тогава как действат библейските принципи?
„И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си“ (Матей 18:15).
В Матей 18 гл. се говори за това как би трябвало двама братя да се справят с грях или спор помежду си. Това е личен въпрос. Но какво се случва, когато брат съгреши публично? Ами ако Христовото благовестие се безчести пред погледа на света? Ами ако определено поведение, спорна теология или небиблейски практики се разпространяват пред хора и ангели? Какъв тогава е нашият дълг?
Винаги, когато вечното благовестие или Тройната ангелска вест са в опасност, е необходимо непосредствено публично разискване и е възможно да бъде необходимо публично порицание. Откриваме този библейски принцип из цялото Писание.
„А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?“ (Галатяни 2:11-14).
Когато апостол Павел видя, че истината бива публично опорочавана пред църквата и други били „отвеждани“ от погрешни принципи, какво каза или направи Павел? Дали повика тихо Петър настрана и поиска от него да насрочи среща през идните седмици, за да обсъдят личен/частен въпрос? Не, съвсем не. Беше отправен непосредствен публично изобличение, за да се избегне по-нататъшното ощетяване на Божието дело.
Това не беше първият път, в който Петър беше изобличен публично. Исус също трябваше да изобличи Петър публично задето се противопостави на Неговото учение относно разпятието Му (Марк 8:31-33). Тогава Павел се изказва публично за това как църквата в Коринт пропуснала да се справи с явен грях, който придавал на църквата лоша репутация. Всъщност Павел беше удивен, че никой не се осмели да изобличи член, който всъщност спеше със съпругата на собствения си баща. Внимателно прочетете 1 Коринтяни 5:1-11. Павел пише до църквата като казва, че трябвало незабавно да го отстранят от членство. Ако Павел е чул за това докато не е присъствал лично (трети стих), човек може само да си представя, че целият град знаел за този скандал. Павел всъщност включи в писмото си до Коринт своето осъждение/изобличение към престъпващия [църковен] член.
Това е проблемът, пред който сме изправени днес. Имаме някои хора в ръководството, които отказват да направят или кажат каквото и да било – също както коринтяните. Те се поддават на всякакъв натиск, само и само да не се наложи да се изкажат. Те бягат от своя апостолски дълг. Тези мъже ще имат кръв по ръцете си в деня на съда. Всеки мълчащ или правещ компромиси ръководител, който се опитва да угоди на всички, може също така да върне своите пасторски пълномощия. Те не са достойни за званието си.
Представата, че трябва да прилагаме Матей 18 гл. към случаи, при които са извършени явни, публични нечестия, просто не е библейска. Публичното отстъпление, което се прокарва в медиите, не е частно. Да се поиска частна среща в тези случаи противоречи на Божиите заповеди. Когато вярващи нехаят за действията си и публично разпространяват злодеянията си в социалните медии, и особено в името на църквата, Божието слово ни казва каква методология да употребяваме в тези случаи:
„Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат и другите страх“ (1 Тимотей 5:20).
Колко човека в църквата биха наказали Павел днес? Представата, че няма място за публични изобличения не е в съответствие с Божието слово. Всъщност някой се опита да изобличи Елън Уайт задето не следваше Матей 18 гл. Знаехте ли това? Не са много хората, които знаят. Елън Уайт отправяше публични изобличения. В един случай имаше сестра, чието влияние засягаше цялата църква. Сестра Уайт спомена този въпрос пред цялата църква. Това не се хареса на нарушителката и затова тя и съпругът й обвиниха сестра Уайт, че не следва съвета на Исус за това да проведеш частен разговор с брата си.
„Съпругът й изглежда се чувстваше непримирен с това, че изявих грешките й пред църквата и заяви, че ако сестра Уайт беше следвала насоките на нашия Господ в Матей 18:15-17, тя нямаше да се е почувствала наранена... [Цитира се Матей 18:15-17.] Моят съпруг тогава заяви, че тя трябва да е разбирала, че тези думи на нашия Господ се отнасяха за случаи на лично прегрешение и не можеха да се приложат в случая на тази сестра. Тя не беше прегрешила против сестра Уайт. Но онова, което беше изобличено публично, бяха публични нечестия, които застрашаваха благополучието на църквата и на делото. Ето, каза съпругът ми, един текст, който е приложим за случая – 1 Тимотей 5:20: „Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат и другите страх““ („Свидетелства към църквата“, том 2, стр. 15).
Дори при тези примери, намиращи се в Библията и Духа на пророчеството, някои няма да приемат този свещен дълг. Възможно е да се наложи да пренапишат цялата Библия и да отстранят печалните грехове, или както казват някои - „клюките“, записани в нея. Библията докладва ужасните грехове на древния Божий народ, за да ги види целият свят. Защо? Бог има намерение при публичните изобличения, записани в свещената история.
„Неверието и греховете на древния Израил бяха представени пред мен и аз видях, че подобни нечестия и беззаконие съществуват сред съвременния Израил. Боговдъхновеното перо записа техните престъпления в полза на живеещите в последните дни, за да страним от техния зъл пример“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 491).
Каква беше причината? За да можем да се поучим от грешките им и да не ги повтаряме. Биха ли обрисували някои по хубав начин свещената история? Би изглеждало така. Но това не е само Библията. Елън Уайт отправи както публични, така и частни изобличения. Биха ли пренаписали хората днес и Духа на пророчеството, и биха ли разчистили собствената ни история? Елън Уайт всъщност ни казва, че причината да е налице толкова много духовна смърт е защото пасторите и ръководителите ни пренебрегват този свещен „публичен“ дълг да се изказват във времена на опасност:
„Кога в църквата отново ще се чуе изобличителният глас? „Ти си тоя човек.“ Недвусмислени и ясни думи като изговорените от Натан пред Давид рядко могат да се чуят от днешните амвони. Ако се изричат по-често, бихме видели как Божията сила се разкрива на хората в много по-голяма степен. Господните вестители не бива да се оплакват, че усилията им са безплодни, докато не се покаят за стремежа си да се харесват и да бъдат приятни на хората - неща, които ги карат да премълчават истината“ („Пророци и царе“, стр. 141).
Толкова много експерти по църковен растеж не успяват да разберат, че причината за такъв един застой днес се състои в това, че ни липсва Божията сила в служенията ни. Духовната празнота се дължи на продължителното ни мълчание по време на Омега на отстъплението. Когато прямото свидетелство на верния свидетел бъде съживено отново, църквата ще почувства действието на Божията сила.
Омега трябва да бъде посрещната публично
„В Божието провидение грешките, които навлизат, трябва да бъдат посрещнати“ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 205).
„Заръчано ми е да се изкажа ясно: „Посрещнете го!“ е думата, която ми беше изговорена. „Посрещнете го твърдо и без отлагане.“ ... Омега ще последва и ще бъде приета от онези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал“ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 200).
Омега на отстъплението е налице. Бяхме предупредени, че тя щеше да настъпи и че когато настъпи тя ще бъде враждебна към нашите исторически, основни вярвания. Забележете как Елън Уайт описа Омега на отстъплението в „Избрани вести“, кн. 1, стр. 204, 205:
Отказване от ученията, които стоят като стълбове на нашата вяра.
Принципите на истината, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат изоставени.
Нашата религия ще бъде променена.
Основните принципи, поддържали делото през последните петдесет години, ще бъдат счетени за грешка.
Ще бъде установена нова организация.
Ще бъдат написани нов род книги.
Ще бъде въведена система на интелектуална философия.
Няма да се допусне нищо да застане на пътя на новото движение.
Те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бога, е безполезна.
Тяхната основа ще бъде съградена на пясъка.
Буря и вихрушка ще отнесат постройката.
Изправяме се пред най-голямата криза и най-голямото историческо стълкновение, които адвентистите от седмия ден са познавали някога. Не изглежда да разбираме това напълно. Това не е някаква конспиративна теория. Навлизаме във време, в което Божият народ трябва да бъде смел и да се изправи пред Омега. Но ако погледнете случващото се, в по-голямата му част, ние сме всичко друго, но не и смели.
Нашата религия бива променяна пред собствените ни очи. Тя бива заменяна с феминизъм, петдесятничество (музика), римокатолицизъм, екологизъм (Майката Земя), икуменизъм, политически активизъм, социална справедливост, ЛГБТ+ програмата и други либерални леви философии. Вярата на адвентизма от седмия ден е подложена на пряко нападение от страна на Сатана в момента на говорене и са нужни храбри мъже и жени, които да заемат благочестиво становище. Но къде са тези благочестиви мъже и жени? Трагично е, че винаги, когато някой действително се изкаже публично относно нападението против вярата, той бива окачествяван от намиращите се в ръководството като „разколник“ и „обвинител на братята“.
Разберете следното, скъпи съвярващи: не онези, които се съпротивляват на Омега на отстъплението, са разколници понеже говорят истината. Именно онези, които пренебрегват да се изкажат в полза на историческите гранични камъни на вярата, са разколници. Отвратени и засрамени сме от отношението на някои ръководители – не на всички, а само на някои – и за съжаление най-видните. И ние говорим за техен срам защото имаме някои, които няма да си вдигнат и един пръст или да кажат и една дума относно злото влияние на Омега, което избухва навсякъде около нас, НО единственият път, когато излизат от летаргията, е за да нападнат онези, които дръзват да се изкажат публично против отстъплението. Не е за вярване!
„Предразсъдъците, повдигнали се против нас понеже сме изобличавали нечестията, които Бог ми е показал, че съществуват, и повдигнатото недоволство против строгост и суровост от наша страна, са несправедливи. Бог ни заповядва да говорим и ние няма да мълчим. Ако нечестия са очевидни сред Неговия народ и ако Божии служители ги подминават с безразличие, те всъщност подкрепят и оправдават грешника и са наравно с него виновни и също така сигурно ще получат Божието неодобрение, защото ще бъдат направени отговорни за греховете на виновните“ („Свидетелства към църквата“, том 3, стр. 265).
„Хората с твърде малко смелост да укорят греха, които от безгрижие и липса на интерес не правят сериозно усилие да очистят семейството си или църквата на Бога, са отговорни за възможното зло - резултат от пренебрегването на техния дълг. Чрез упражняване на бащински или пастирски авторитет ние сме точно толкова отговорни за злините у другите, които бихме могли да възпрем, колкото ако тези злини бяха наши собствени“ („Патриарси и пророци“, стр. 57).
„Църквата като цяло е в известна степен отговорна за нечестията на отделните си членове понеже те поощряват злото като не издигат гласа си против него“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 490).
Фалшиво, симулирано и престорено нравствено негодувание бива насочвано против онези, които всъщност се изказват в защита на истината. За съжаление изглежда, че мнозина са по-недоволни от онези, които дръзват да се изкажат против греха, отколкото от онези, които поощряват навлизането на Омега в църквата. Ако само трябваше да се борим с Омега, това щеше да бъде достатъчно. Въпреки това, ние трябва да се борим и с боязливите си проповедници, които предпочитат да бъдат по-скоро приятни, отколкото прави. Ако тези боязливи, тихи, непротивостоящи, равнодушни ръководители, които нанасят повече вреда поради неутралността си във време на криза.
Молим се Късният дъжд да ни помогне да завършим делото. Трябва да се молим Късният дъжд да даде на проповедниците ни дръзновение, за да могат да станат доблестни воини за Исус Христос. Не се нуждаем от повече мълчаливи мъже или боязливи проповедници (вече имаме достатъчно такива). Нуждаем се от храбри мъже, които ще се изправят против всяка злина и ще се борят. Нека се подвизаваме ревностно за вярата (Юда 1:3) и с Божията сила нека си върнем онова, което дяволът е откраднал.
„Кои се вслушваха в Божия съвет по онова време? Дали тези, които извиняваха нечестието сред смятащите се за Божи народ и роптаеха в сърцата си, а понякога и открито, против изобличителите на греха? Дали тези, които се обявяваха против тях и съчувстваха на вършещите нечестие? Съвсем не! Ако не се покаят и не изоставят сатанинската си дейност да наскърбяват тези, които носят товара на делото и издигат ръцете на грешниците в Сион, никога няма да получат печата на Божието одобрение. Ще паднат по време на всеобщото унищожаване на нечестивите...“ („Свидетелства към църквата“, том 3, стр. 267).
„И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си“ (Матей 18:15).
В Матей 18 гл. се говори за това как би трябвало двама братя да се справят с грях или спор помежду си. Това е личен въпрос. Но какво се случва, когато брат съгреши публично? Ами ако Христовото благовестие се безчести пред погледа на света? Ами ако определено поведение, спорна теология или небиблейски практики се разпространяват пред хора и ангели? Какъв тогава е нашият дълг?
Винаги, когато вечното благовестие или Тройната ангелска вест са в опасност, е необходимо непосредствено публично разискване и е възможно да бъде необходимо публично порицание. Откриваме този библейски принцип из цялото Писание.
„А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?“ (Галатяни 2:11-14).
Когато апостол Павел видя, че истината бива публично опорочавана пред църквата и други били „отвеждани“ от погрешни принципи, какво каза или направи Павел? Дали повика тихо Петър настрана и поиска от него да насрочи среща през идните седмици, за да обсъдят личен/частен въпрос? Не, съвсем не. Беше отправен непосредствен публично изобличение, за да се избегне по-нататъшното ощетяване на Божието дело.
Това не беше първият път, в който Петър беше изобличен публично. Исус също трябваше да изобличи Петър публично задето се противопостави на Неговото учение относно разпятието Му (Марк 8:31-33). Тогава Павел се изказва публично за това как църквата в Коринт пропуснала да се справи с явен грях, който придавал на църквата лоша репутация. Всъщност Павел беше удивен, че никой не се осмели да изобличи член, който всъщност спеше със съпругата на собствения си баща. Внимателно прочетете 1 Коринтяни 5:1-11. Павел пише до църквата като казва, че трябвало незабавно да го отстранят от членство. Ако Павел е чул за това докато не е присъствал лично (трети стих), човек може само да си представя, че целият град знаел за този скандал. Павел всъщност включи в писмото си до Коринт своето осъждение/изобличение към престъпващия [църковен] член.
Това е проблемът, пред който сме изправени днес. Имаме някои хора в ръководството, които отказват да направят или кажат каквото и да било – също както коринтяните. Те се поддават на всякакъв натиск, само и само да не се наложи да се изкажат. Те бягат от своя апостолски дълг. Тези мъже ще имат кръв по ръцете си в деня на съда. Всеки мълчащ или правещ компромиси ръководител, който се опитва да угоди на всички, може също така да върне своите пасторски пълномощия. Те не са достойни за званието си.
Представата, че трябва да прилагаме Матей 18 гл. към случаи, при които са извършени явни, публични нечестия, просто не е библейска. Публичното отстъпление, което се прокарва в медиите, не е частно. Да се поиска частна среща в тези случаи противоречи на Божиите заповеди. Когато вярващи нехаят за действията си и публично разпространяват злодеянията си в социалните медии, и особено в името на църквата, Божието слово ни казва каква методология да употребяваме в тези случаи:
„Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат и другите страх“ (1 Тимотей 5:20).
Колко човека в църквата биха наказали Павел днес? Представата, че няма място за публични изобличения не е в съответствие с Божието слово. Всъщност някой се опита да изобличи Елън Уайт задето не следваше Матей 18 гл. Знаехте ли това? Не са много хората, които знаят. Елън Уайт отправяше публични изобличения. В един случай имаше сестра, чието влияние засягаше цялата църква. Сестра Уайт спомена този въпрос пред цялата църква. Това не се хареса на нарушителката и затова тя и съпругът й обвиниха сестра Уайт, че не следва съвета на Исус за това да проведеш частен разговор с брата си.
„Съпругът й изглежда се чувстваше непримирен с това, че изявих грешките й пред църквата и заяви, че ако сестра Уайт беше следвала насоките на нашия Господ в Матей 18:15-17, тя нямаше да се е почувствала наранена... [Цитира се Матей 18:15-17.] Моят съпруг тогава заяви, че тя трябва да е разбирала, че тези думи на нашия Господ се отнасяха за случаи на лично прегрешение и не можеха да се приложат в случая на тази сестра. Тя не беше прегрешила против сестра Уайт. Но онова, което беше изобличено публично, бяха публични нечестия, които застрашаваха благополучието на църквата и на делото. Ето, каза съпругът ми, един текст, който е приложим за случая – 1 Тимотей 5:20: „Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат и другите страх““ („Свидетелства към църквата“, том 2, стр. 15).
Дори при тези примери, намиращи се в Библията и Духа на пророчеството, някои няма да приемат този свещен дълг. Възможно е да се наложи да пренапишат цялата Библия и да отстранят печалните грехове, или както казват някои - „клюките“, записани в нея. Библията докладва ужасните грехове на древния Божий народ, за да ги види целият свят. Защо? Бог има намерение при публичните изобличения, записани в свещената история.
„Неверието и греховете на древния Израил бяха представени пред мен и аз видях, че подобни нечестия и беззаконие съществуват сред съвременния Израил. Боговдъхновеното перо записа техните престъпления в полза на живеещите в последните дни, за да страним от техния зъл пример“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 491).
Каква беше причината? За да можем да се поучим от грешките им и да не ги повтаряме. Биха ли обрисували някои по хубав начин свещената история? Би изглеждало така. Но това не е само Библията. Елън Уайт отправи както публични, така и частни изобличения. Биха ли пренаписали хората днес и Духа на пророчеството, и биха ли разчистили собствената ни история? Елън Уайт всъщност ни казва, че причината да е налице толкова много духовна смърт е защото пасторите и ръководителите ни пренебрегват този свещен „публичен“ дълг да се изказват във времена на опасност:
„Кога в църквата отново ще се чуе изобличителният глас? „Ти си тоя човек.“ Недвусмислени и ясни думи като изговорените от Натан пред Давид рядко могат да се чуят от днешните амвони. Ако се изричат по-често, бихме видели как Божията сила се разкрива на хората в много по-голяма степен. Господните вестители не бива да се оплакват, че усилията им са безплодни, докато не се покаят за стремежа си да се харесват и да бъдат приятни на хората - неща, които ги карат да премълчават истината“ („Пророци и царе“, стр. 141).
Толкова много експерти по църковен растеж не успяват да разберат, че причината за такъв един застой днес се състои в това, че ни липсва Божията сила в служенията ни. Духовната празнота се дължи на продължителното ни мълчание по време на Омега на отстъплението. Когато прямото свидетелство на верния свидетел бъде съживено отново, църквата ще почувства действието на Божията сила.
Омега трябва да бъде посрещната публично
„В Божието провидение грешките, които навлизат, трябва да бъдат посрещнати“ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 205).
„Заръчано ми е да се изкажа ясно: „Посрещнете го!“ е думата, която ми беше изговорена. „Посрещнете го твърдо и без отлагане.“ ... Омега ще последва и ще бъде приета от онези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал“ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 200).
Омега на отстъплението е налице. Бяхме предупредени, че тя щеше да настъпи и че когато настъпи тя ще бъде враждебна към нашите исторически, основни вярвания. Забележете как Елън Уайт описа Омега на отстъплението в „Избрани вести“, кн. 1, стр. 204, 205:
Отказване от ученията, които стоят като стълбове на нашата вяра.
Принципите на истината, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат изоставени.
Нашата религия ще бъде променена.
Основните принципи, поддържали делото през последните петдесет години, ще бъдат счетени за грешка.
Ще бъде установена нова организация.
Ще бъдат написани нов род книги.
Ще бъде въведена система на интелектуална философия.
Няма да се допусне нищо да застане на пътя на новото движение.
Те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бога, е безполезна.
Тяхната основа ще бъде съградена на пясъка.
Буря и вихрушка ще отнесат постройката.
Изправяме се пред най-голямата криза и най-голямото историческо стълкновение, които адвентистите от седмия ден са познавали някога. Не изглежда да разбираме това напълно. Това не е някаква конспиративна теория. Навлизаме във време, в което Божият народ трябва да бъде смел и да се изправи пред Омега. Но ако погледнете случващото се, в по-голямата му част, ние сме всичко друго, но не и смели.
Нашата религия бива променяна пред собствените ни очи. Тя бива заменяна с феминизъм, петдесятничество (музика), римокатолицизъм, екологизъм (Майката Земя), икуменизъм, политически активизъм, социална справедливост, ЛГБТ+ програмата и други либерални леви философии. Вярата на адвентизма от седмия ден е подложена на пряко нападение от страна на Сатана в момента на говорене и са нужни храбри мъже и жени, които да заемат благочестиво становище. Но къде са тези благочестиви мъже и жени? Трагично е, че винаги, когато някой действително се изкаже публично относно нападението против вярата, той бива окачествяван от намиращите се в ръководството като „разколник“ и „обвинител на братята“.
Разберете следното, скъпи съвярващи: не онези, които се съпротивляват на Омега на отстъплението, са разколници понеже говорят истината. Именно онези, които пренебрегват да се изкажат в полза на историческите гранични камъни на вярата, са разколници. Отвратени и засрамени сме от отношението на някои ръководители – не на всички, а само на някои – и за съжаление най-видните. И ние говорим за техен срам защото имаме някои, които няма да си вдигнат и един пръст или да кажат и една дума относно злото влияние на Омега, което избухва навсякъде около нас, НО единственият път, когато излизат от летаргията, е за да нападнат онези, които дръзват да се изкажат публично против отстъплението. Не е за вярване!
„Предразсъдъците, повдигнали се против нас понеже сме изобличавали нечестията, които Бог ми е показал, че съществуват, и повдигнатото недоволство против строгост и суровост от наша страна, са несправедливи. Бог ни заповядва да говорим и ние няма да мълчим. Ако нечестия са очевидни сред Неговия народ и ако Божии служители ги подминават с безразличие, те всъщност подкрепят и оправдават грешника и са наравно с него виновни и също така сигурно ще получат Божието неодобрение, защото ще бъдат направени отговорни за греховете на виновните“ („Свидетелства към църквата“, том 3, стр. 265).
„Хората с твърде малко смелост да укорят греха, които от безгрижие и липса на интерес не правят сериозно усилие да очистят семейството си или църквата на Бога, са отговорни за възможното зло - резултат от пренебрегването на техния дълг. Чрез упражняване на бащински или пастирски авторитет ние сме точно толкова отговорни за злините у другите, които бихме могли да възпрем, колкото ако тези злини бяха наши собствени“ („Патриарси и пророци“, стр. 57).
„Църквата като цяло е в известна степен отговорна за нечестията на отделните си членове понеже те поощряват злото като не издигат гласа си против него“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 490).
Фалшиво, симулирано и престорено нравствено негодувание бива насочвано против онези, които всъщност се изказват в защита на истината. За съжаление изглежда, че мнозина са по-недоволни от онези, които дръзват да се изкажат против греха, отколкото от онези, които поощряват навлизането на Омега в църквата. Ако само трябваше да се борим с Омега, това щеше да бъде достатъчно. Въпреки това, ние трябва да се борим и с боязливите си проповедници, които предпочитат да бъдат по-скоро приятни, отколкото прави. Ако тези боязливи, тихи, непротивостоящи, равнодушни ръководители, които нанасят повече вреда поради неутралността си във време на криза.
Молим се Късният дъжд да ни помогне да завършим делото. Трябва да се молим Късният дъжд да даде на проповедниците ни дръзновение, за да могат да станат доблестни воини за Исус Христос. Не се нуждаем от повече мълчаливи мъже или боязливи проповедници (вече имаме достатъчно такива). Нуждаем се от храбри мъже, които ще се изправят против всяка злина и ще се борят. Нека се подвизаваме ревностно за вярата (Юда 1:3) и с Божията сила нека си върнем онова, което дяволът е откраднал.
„Кои се вслушваха в Божия съвет по онова време? Дали тези, които извиняваха нечестието сред смятащите се за Божи народ и роптаеха в сърцата си, а понякога и открито, против изобличителите на греха? Дали тези, които се обявяваха против тях и съчувстваха на вършещите нечестие? Съвсем не! Ако не се покаят и не изоставят сатанинската си дейност да наскърбяват тези, които носят товара на делото и издигат ръцете на грешниците в Сион, никога няма да получат печата на Божието одобрение. Ще паднат по време на всеобщото унищожаване на нечестивите...“ („Свидетелства към църквата“, том 3, стр. 267).
RSS Feed
