Матей 24:34. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
Преди 2000 години Господ Исус Христос в разговор с учениците Си посочи белези за бъдещето, станали през вековете прицелна точка на много изследователи на Божието слово. Войни, слухове за войни, бедствия, глад, трусове, омраза, гонения – всичко това е било представяно като доказателство за наближаващия край. Но независимо от нарастващите по брой и мащаб страдания, Второто пришествие все още не идва и не идва. Невъзможно е Исус да греши. Бог знае края от началото и всяка Негова дума е истинна. Явно обаче има проблем и е необходимо да искаме помощ от Автора на словото, за да разберем в какво бъркаме.
Преди 2000 години Господ Исус Христос в разговор с учениците Си посочи белези за бъдещето, станали през вековете прицелна точка на много изследователи на Божието слово. Войни, слухове за войни, бедствия, глад, трусове, омраза, гонения – всичко това е било представяно като доказателство за наближаващия край. Но независимо от нарастващите по брой и мащаб страдания, Второто пришествие все още не идва и не идва. Невъзможно е Исус да греши. Бог знае края от началото и всяка Негова дума е истинна. Явно обаче има проблем и е необходимо да искаме помощ от Автора на словото, за да разберем в какво бъркаме.
Не за първи път подобна неяснота се появява в човешката история.
Преди 2000 години юдеите, попаднали под римско робство, “събраха” пророчествата за Първото и Второто идване на Христос и стигнаха до извода, че Месия е богохулник. Заключението от техните разсъждения ги поведе в погрешна посока и накрая разпнаха Този, Когото очакваха.
В началото на XIX в. много миряни и проповедници, подбудени от Божия Дух, започнаха да изследват пророчествата на Даниил. Те обаче не бяха наясно къде е сега Христос и каква служба изпълнява. Това ги доведе до погрешен извод и много от тях отидоха на 22.10.1844 г. да посрещнат Господ, без да могат да разберат, че Той не може да дойде, преди да е свършил Небесният Съд.
Сега вероятно се намираме в подобна ситуация. Мислим си, че белезите дадени от Господ Исус Христос, говорят за увеличаване на броя на бедствията и страданията през вековете, а пропускаме думите Му:
Матей 24:34. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
Според Библията едно поколение е в рамките на 40 години. За пример можем да вземем случилото се с излезлите от Египетско робство евреи, които поради непослушанието си трябваше да обикалят в пустинята четири десетилетия, докато измрат непокорните. Същото се случи и с евреите, когато разпнаха Исус. Те казаха:
Матей 27:25. И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
Сега сме в 2013 г. Т.е., ако приложим библейското разбиране за продължителността на едно поколение, трябва да търсим белезите от:
2013 г. – 40 = 1973 г.
При това положение се изключват дори събития като Първата и Втората световна война, тъй като разположението им във времето е извън рамките на поколението от 1973 г. насам!
Защо тогава войните и военните слухове се увеличават, като потвърждават думите Му? Защото наистина буквалното значение на казаното от Исус има своето място в 24 гл., но то е повече като фон на това, което трябва да узнаем. Библията е книга за спасението, а не кристална топка, показваща колко войни предстоят в бъдеще; или какви кризи ще настъпят в хранителната промишленост или в здравеопазването.
Да видим реално ли е подобно твърдение.
В началото на Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл. Исус заяви, че “ще се повдигне народ против народ”.
Колко народа се забелязват? 10? 20? 50? Във Втората световна война са взели участие десетки страни. Невъзможно е думите “народ против народ” да се отнасят за този чудовищен конфликт, чийто жертви все още не могат да бъдат изчислени, защото са воювали помежду си не два народа, а две коалиции.
А думите “царство против царство” как би трябвало да разберем? По време на Втората световна война вече е имало страни като СССР и САЩ, които не са царства. Невъзможно е две от най-важните сили в конфликта да не са монархии и да не са посочени в пророчеството.
А как биха изглеждали горните изрази, погледнати от страната на спасението? Колко народа има?
Божий народ и “Не Мой народ”.
Божие царство и Сатанинско царство.
Да продължим с изследването.
Матей 24:40. Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.
Едва ли става дума за полски работници, тъй като особено в наши дни със селскостопански труд се занимава само малка част от населението. Още по-нелогично е тези работници да са само двама. Обикновено на полето отиват повече хора. А и няма никаква гаранция, че единият от тях е вярващ (при това верен!), а другият - невярващ. Самият Исус би бил неправеден Съдия, ако предварително определя колко ще бъдат взети: възможно е и двамата да са праведни или и двамата да са неправедни. По-логично е да има предвид две групи хора в Неговата църква: и двете работят на Божията нива, но само едната служи така, както Бог иска.
Матей 24:41. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.
Неподходящо е жени да са на такава работа, а още по-нелогично е една от тях да бъде определена за взимане предварително. Ако обаче си припомним на какво е символ жената в пророчествата, тогава става ясно, че в Божието дело църквите в една деноминация (естествено става дума за истинската, адвентната) изпълняват по различен начин своите ангажименти. Например едни проповядват Тройната ангелска вест, пророчествата от Даниил и Откровение, съботата и заповедите, а други се занимават само със здравето, семейството и природата. Невъзможно е и двата вида църкви да бъдат поставени под общ знаменател “СПАСЕНИ”. Едната група е послужила в Божиите ръце за събуждане на света и спасение на мнозина, а другата е спестявала истината за да не си създава проблеми с другите деноминации и властите.
В Лука 17 гл. има още един белег, на който трябва да се обърне внимание.
Лука 17:34. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
Обикновено се твърди, че става дума за семейство. Но това е доста нелогично. Има не семейни. Те в коя група са? Има вдовци и вдовици. Те взети ли ще бъдат или ще бъдат оставени?
Освен това каква може да е причината половината семейство да остане? Никъде не пише, че единият от двамата е вярващ, а другият невярващ, или че изобщо става дума за семейна двойка.
Да видим обаче за кое време се говори:
“...в онази нощ...”
На какво е символ нощта? На смъртта.
Господ каза:
Йоан 9:4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи
Защо не може да се работи през нощта? Има лампи, има прожектори, има огън. Да, но не и ако думата нощ е използвана в смисъл на прекратяване на живота. След смъртта никой не може да работи.
Псалми 115:17 (25)Мъртвите не хвалят Господа,
Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;
А къде са тези двама?
“... на едно легло...”
Исая 57:1.Праведният загива, и никой не взема това присърце;
И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой,
Че праведният се отнема преди да дойде злото.
2.Той се успокоява;
Те си почиват на леглата си,
Всеки, който ходи в правотата си.
Явно Господ не говори за двама души, а за две групи хора – едните са починали като верни християни, а другите – като неверни слуги.
Може би само тези примери са такива и от тях си правя неточни изводи?
В края на Матей 24 гл. Господ говори за двама слуги, поставени над другите. Единият е верен, а другият е неверен. Това, че са поставени над другите би трябвало да ни подскаже, че те не само слугуват, но и ръководят. В църквата това трябва да са пасторите. За съжаление само единият дава храна на време. За каква храна става въпрос? За кифли и банички? Не. Той храни поверените му с храна от Божието слово. Но фактът, че дава храна навреме говори, че той в съответния момент дава това, което трябва да се чуе. Например, когато трябва да се разнесе Тройната ангелска вест, той говори за нея. Така насърчава “слугите си” и те излизат подготвени да разнесат предупреждението на света. Другият слуга обаче решава, че “Господарят му се е забавил”, т.е. не вярва, че Исус ще дойде скоро (или пък не иска това да стане, защото си има бизнес или пък не иска да си наруши спокойствието). Поради което започва да се събира с пастори от други деноминации (това са пияниците, които “се опиват”) и да приема от тяхната храна. Като резултат накрая двете групи ще имат различни резултати. Независимо, че ще бъдат в деноминацията, която познава истината, само тези, които са давали “храна навреме” ще бъдат спасени.
В 25 гл. на Матей се вижда подобно разделение.
Десетте девици са поставени в две групи. Едната е групата на разумните, а другата – на неразумните
В Притчата за талантите има три лица, но и те са в две групи. Двама (с пет и два таланта) са добри и верни, а третият ( с един) е неверен.
Накрая Исус разделя всички на две страни: кози и овце.
Дали само в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 17 гл. се вижда подобно разделение? Не.
Матей 7:21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Едните са вършили волята на Отец и са спасени. А на другите Исус казва: “Махнете се от Мене!”
Марк 13:47. Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48. и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
Матей 7:24. И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
26. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
Още в Небето имаше разделение. Бог предложи на Адам да избира между Дървото на живота и дървото за познаване доброто и злото.
След грехопадението се оформиха две групи – от рода на Каин и на Сит. Така ще продължи и до края на земната история.
В последния ден отново ще има разделение:
Матей 13:30. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Матей 13:40. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41.Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42.и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43.Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Ако Матей 24 и 25 гл. се разгледат не като списък от пророчества на бъдещи буквални събития, а като борба между доброто и злото, всичко си идва на мястото и става ясно за какви войни, трусове, глад, бедствия, народи, царства, работници на нивата и на мелницата, слуги на Господаря и т.н. става дума. При подобен подход се разбира, че Исус няма предвид бременни жени и кърмачки или бягане през зимата и в съботен ден, ядене и пиене, женене и омъжване или стоене на покрива (докато човек издъхне!), а работата на Божията нива и спасението на хората.
Докато това не стане ясно, думите на Исус ще изглеждат разбираеми, а събитията ще ги оборват!
Не е ли по-добре да оставим Библията да тълкува сама себе си и символите да ни представят истинското значение на пророчествата?
Ако го сторим, ще бъдем в крак с времето и няма да се изненадваме от това, което се случва пред очите ни.
А за да може всеки от нас да разбере за какво говори Господ, добре е да си припомним, че жената е символ на църквата; дрехата е символ на оправданието; а гладът и войните може да са и духовни също както храната и питието; жененето и омъжването в Библията не винаги се употребяват в смисъла на създаване на семейство; а мелницата има значение и на “работилница” за духовна храна, а не само на брашно.
Остава ние да престанем “да мислим” и да отворим ума си за да бъдем водени от Бога. Тогава ще разберем какво Той ни казва и няма да се чудим как така може
Матей 24:34. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.,
а същевременно от думите на Господ до наши дни са минали 50 поколения според библейското разбиране (50 х 40 години) и все още Исус да не е дошъл. Едва ли някой може да открие живи хора на по 2000 години, нали?
Николай Георгиев
Преди 2000 години юдеите, попаднали под римско робство, “събраха” пророчествата за Първото и Второто идване на Христос и стигнаха до извода, че Месия е богохулник. Заключението от техните разсъждения ги поведе в погрешна посока и накрая разпнаха Този, Когото очакваха.
В началото на XIX в. много миряни и проповедници, подбудени от Божия Дух, започнаха да изследват пророчествата на Даниил. Те обаче не бяха наясно къде е сега Христос и каква служба изпълнява. Това ги доведе до погрешен извод и много от тях отидоха на 22.10.1844 г. да посрещнат Господ, без да могат да разберат, че Той не може да дойде, преди да е свършил Небесният Съд.
Сега вероятно се намираме в подобна ситуация. Мислим си, че белезите дадени от Господ Исус Христос, говорят за увеличаване на броя на бедствията и страданията през вековете, а пропускаме думите Му:
Матей 24:34. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
Според Библията едно поколение е в рамките на 40 години. За пример можем да вземем случилото се с излезлите от Египетско робство евреи, които поради непослушанието си трябваше да обикалят в пустинята четири десетилетия, докато измрат непокорните. Същото се случи и с евреите, когато разпнаха Исус. Те казаха:
Матей 27:25. И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
Сега сме в 2013 г. Т.е., ако приложим библейското разбиране за продължителността на едно поколение, трябва да търсим белезите от:
2013 г. – 40 = 1973 г.
При това положение се изключват дори събития като Първата и Втората световна война, тъй като разположението им във времето е извън рамките на поколението от 1973 г. насам!
Защо тогава войните и военните слухове се увеличават, като потвърждават думите Му? Защото наистина буквалното значение на казаното от Исус има своето място в 24 гл., но то е повече като фон на това, което трябва да узнаем. Библията е книга за спасението, а не кристална топка, показваща колко войни предстоят в бъдеще; или какви кризи ще настъпят в хранителната промишленост или в здравеопазването.
Да видим реално ли е подобно твърдение.
В началото на Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл. Исус заяви, че “ще се повдигне народ против народ”.
Колко народа се забелязват? 10? 20? 50? Във Втората световна война са взели участие десетки страни. Невъзможно е думите “народ против народ” да се отнасят за този чудовищен конфликт, чийто жертви все още не могат да бъдат изчислени, защото са воювали помежду си не два народа, а две коалиции.
А думите “царство против царство” как би трябвало да разберем? По време на Втората световна война вече е имало страни като СССР и САЩ, които не са царства. Невъзможно е две от най-важните сили в конфликта да не са монархии и да не са посочени в пророчеството.
А как биха изглеждали горните изрази, погледнати от страната на спасението? Колко народа има?
Божий народ и “Не Мой народ”.
Божие царство и Сатанинско царство.
Да продължим с изследването.
Матей 24:40. Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.
Едва ли става дума за полски работници, тъй като особено в наши дни със селскостопански труд се занимава само малка част от населението. Още по-нелогично е тези работници да са само двама. Обикновено на полето отиват повече хора. А и няма никаква гаранция, че единият от тях е вярващ (при това верен!), а другият - невярващ. Самият Исус би бил неправеден Съдия, ако предварително определя колко ще бъдат взети: възможно е и двамата да са праведни или и двамата да са неправедни. По-логично е да има предвид две групи хора в Неговата църква: и двете работят на Божията нива, но само едната служи така, както Бог иска.
Матей 24:41. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.
Неподходящо е жени да са на такава работа, а още по-нелогично е една от тях да бъде определена за взимане предварително. Ако обаче си припомним на какво е символ жената в пророчествата, тогава става ясно, че в Божието дело църквите в една деноминация (естествено става дума за истинската, адвентната) изпълняват по различен начин своите ангажименти. Например едни проповядват Тройната ангелска вест, пророчествата от Даниил и Откровение, съботата и заповедите, а други се занимават само със здравето, семейството и природата. Невъзможно е и двата вида църкви да бъдат поставени под общ знаменател “СПАСЕНИ”. Едната група е послужила в Божиите ръце за събуждане на света и спасение на мнозина, а другата е спестявала истината за да не си създава проблеми с другите деноминации и властите.
В Лука 17 гл. има още един белег, на който трябва да се обърне внимание.
Лука 17:34. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
Обикновено се твърди, че става дума за семейство. Но това е доста нелогично. Има не семейни. Те в коя група са? Има вдовци и вдовици. Те взети ли ще бъдат или ще бъдат оставени?
Освен това каква може да е причината половината семейство да остане? Никъде не пише, че единият от двамата е вярващ, а другият невярващ, или че изобщо става дума за семейна двойка.
Да видим обаче за кое време се говори:
“...в онази нощ...”
На какво е символ нощта? На смъртта.
Господ каза:
Йоан 9:4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи
Защо не може да се работи през нощта? Има лампи, има прожектори, има огън. Да, но не и ако думата нощ е използвана в смисъл на прекратяване на живота. След смъртта никой не може да работи.
Псалми 115:17 (25)Мъртвите не хвалят Господа,
Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;
А къде са тези двама?
“... на едно легло...”
Исая 57:1.Праведният загива, и никой не взема това присърце;
И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой,
Че праведният се отнема преди да дойде злото.
2.Той се успокоява;
Те си почиват на леглата си,
Всеки, който ходи в правотата си.
Явно Господ не говори за двама души, а за две групи хора – едните са починали като верни християни, а другите – като неверни слуги.
Може би само тези примери са такива и от тях си правя неточни изводи?
В края на Матей 24 гл. Господ говори за двама слуги, поставени над другите. Единият е верен, а другият е неверен. Това, че са поставени над другите би трябвало да ни подскаже, че те не само слугуват, но и ръководят. В църквата това трябва да са пасторите. За съжаление само единият дава храна на време. За каква храна става въпрос? За кифли и банички? Не. Той храни поверените му с храна от Божието слово. Но фактът, че дава храна навреме говори, че той в съответния момент дава това, което трябва да се чуе. Например, когато трябва да се разнесе Тройната ангелска вест, той говори за нея. Така насърчава “слугите си” и те излизат подготвени да разнесат предупреждението на света. Другият слуга обаче решава, че “Господарят му се е забавил”, т.е. не вярва, че Исус ще дойде скоро (или пък не иска това да стане, защото си има бизнес или пък не иска да си наруши спокойствието). Поради което започва да се събира с пастори от други деноминации (това са пияниците, които “се опиват”) и да приема от тяхната храна. Като резултат накрая двете групи ще имат различни резултати. Независимо, че ще бъдат в деноминацията, която познава истината, само тези, които са давали “храна навреме” ще бъдат спасени.
В 25 гл. на Матей се вижда подобно разделение.
Десетте девици са поставени в две групи. Едната е групата на разумните, а другата – на неразумните
В Притчата за талантите има три лица, но и те са в две групи. Двама (с пет и два таланта) са добри и верни, а третият ( с един) е неверен.
Накрая Исус разделя всички на две страни: кози и овце.
Дали само в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 17 гл. се вижда подобно разделение? Не.
Матей 7:21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Едните са вършили волята на Отец и са спасени. А на другите Исус казва: “Махнете се от Мене!”
Марк 13:47. Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48. и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
Матей 7:24. И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
26. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
Още в Небето имаше разделение. Бог предложи на Адам да избира между Дървото на живота и дървото за познаване доброто и злото.
След грехопадението се оформиха две групи – от рода на Каин и на Сит. Така ще продължи и до края на земната история.
В последния ден отново ще има разделение:
Матей 13:30. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Матей 13:40. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41.Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42.и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43.Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Ако Матей 24 и 25 гл. се разгледат не като списък от пророчества на бъдещи буквални събития, а като борба между доброто и злото, всичко си идва на мястото и става ясно за какви войни, трусове, глад, бедствия, народи, царства, работници на нивата и на мелницата, слуги на Господаря и т.н. става дума. При подобен подход се разбира, че Исус няма предвид бременни жени и кърмачки или бягане през зимата и в съботен ден, ядене и пиене, женене и омъжване или стоене на покрива (докато човек издъхне!), а работата на Божията нива и спасението на хората.
Докато това не стане ясно, думите на Исус ще изглеждат разбираеми, а събитията ще ги оборват!
Не е ли по-добре да оставим Библията да тълкува сама себе си и символите да ни представят истинското значение на пророчествата?
Ако го сторим, ще бъдем в крак с времето и няма да се изненадваме от това, което се случва пред очите ни.
А за да може всеки от нас да разбере за какво говори Господ, добре е да си припомним, че жената е символ на църквата; дрехата е символ на оправданието; а гладът и войните може да са и духовни също както храната и питието; жененето и омъжването в Библията не винаги се употребяват в смисъла на създаване на семейство; а мелницата има значение и на “работилница” за духовна храна, а не само на брашно.
Остава ние да престанем “да мислим” и да отворим ума си за да бъдем водени от Бога. Тогава ще разберем какво Той ни казва и няма да се чудим как така може
Матей 24:34. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.,
а същевременно от думите на Господ до наши дни са минали 50 поколения според библейското разбиране (50 х 40 години) и все още Исус да не е дошъл. Едва ли някой може да открие живи хора на по 2000 години, нали?
Николай Георгиев
"Христос предсказа на Своите ученици разрушаването на Ерусалим и знаменията, които ще сполетят света преди Второто Му идване. Цялата 24 глава на Матей е пророчество за събитията, които ще станат преди това велико събитие, а разрушаването на Ерусалим е използвано като символ на окончателното разрушаване на света с огън" ( Писания на Елън Уайт)
RSS Feed
