Когато всеки човек разбере, че живее на бомба, която всеки момент може се взриви, само тогава ще си направи извода, че е дошло времето да спре и да се замисли накъде е тръгнал.

Напоследък два въпроса се повдигат сред вярващите - триединството и кръщението. Обикновено тринитаристите "доказват", че има Бог Свети Дух и Бог е от три личности най-вече чрез стиха, намиращ се в Матей 28 гл.:

Матей 28:19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

Същевременно на нито едно място в Новия завет не може да се намери подобно кръщение и всеки се чуди как е възможно тази заповед на Христос да не се изпълнява по начина, по който я е дал. Напротив, кръщенията са само и единствено в Негово име. Защо? Апостолите Петър, Йоан Павел, Филип говорят и кръщават не по начина, даден от Спасителя. Кого да слушаме?

Един клип върху кръщението дава повод за размисъл кое е вярно. Всеки може да си направи сам извода и дано реакцията не е такава, каквато е по отношение измисленото триединство.

Иначе под клипа пише:

Много християни казват, че не ги интересува кой и как е кръщавал в Новия завет. За тях са най-важни сам Христос и Неговите заповеди. А това, че едно библейско място противоречи на много библейски текстове, не интересува никого.

Вероятно знаете тази притча за вдовицата и неправедния съдия. Тя завършва с думите:

Лука 18:8 ... Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Защо Господ каза това? На земята в момента има повече от 7 милиарда души и ако приемем думите Му за истина, трябва да повярваме, че спасените ще бъдат единици! Това обаче е в разрез с навлязлото разбиране за спасените на стъкленото море. Според него като следствие от проповядването на 144 000 едва ли не целият свят ще хукне след истината и накрая почти ще се получи така, че гонителите ще бъдат по-малко от гонените! Нима това е възможно? Абсурд! В такова разбиране няма никаква логика, както няма и никакъв аналог в историята на света. Има достатъчно примери в това отношение, които показват точно обратното разбиране на горното твърдение.

Първият пример е предпотопният свят. Въпреки че Ной проповядваше 120 години на своите съвременници, накрая никой не поиска да се спаси. В ковчега влязоха само осем души, а всичко останали загинаха.

Запитвали ли сте се как Юда години наред беше в присъствието на Исус и вместо да се промени, гледайки към Него като в огледало, Го предаде? Необяснимо е да си до Божия Син, да слушаш как говори, да гледаш как лекува, да се наслаждаваш на поученията Му и накрая да Го продадеш за 30  сребърника! Всъщност,  дори и малката стойност на парите също изумява, не че по-голяма сума щеше да бъде оправдана. Но да продадеш спасението си и своя Спасител на цената на един роб е наистина непонятно! Дори по-необяснимо е това действие, отколкото постъпката на Адам. Първият човек поне имаше извинението, че не можеше да си представи как ще живее без своята другарка. А Юда извърши предателството за нищо. Но ако си мислим, че той е някакво изключение, явно не сме в час. Мислим си, че не можем да бъдем като Юда и се чудим на постъпката му. Едва ли не сме готови да го намразим, защото с предателството си е качил на кръста Този, Който дойде да го спаси. Но Исус ни предупреди, че тази история ще се повтаря постоянно в историята на църквата и най-вече в последните дни. Нещо повече. Предателите ще си мислят, че с постъпката си принасят служба на Бога.

Изненадвате ли се? Постоянно се говори за неделния закон - кога ще излезе, как ще бъде приложен, ще устоим ли при него, ще бъдем ли готови за гоненията и т.н. Но малцина се питат по какъв начин ще бъдат намерени истинските верни, за да бъдат осъдени - било на парични санкции, било на затвор, било на смърт. Да, сега живеем във времето на високо развитите технологии, но все пак тези технологии са безсилни в определени моменти, особено ако Бог закриля тези, които са Му се поверили напълно. И все пак в Откровение 13 гл. пише:

Откровение 13:7. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

Когато преди няколко месеца Бог чрез словото Си насочи вниманието ми към текстове, показващи несъстоятелността на доктрината за триединството, започнах да разбирам причината за случващите се нередности в ЦАСД. Преди това се чудех как е възможно пастори и редови членове да не разбират, че молитвените домове не са увеселителни салони, нито са сцени, на които всеки може да изяви своята творческа идея, за да получи аплодисменти от присъстващите. Преди това смятах, че отстъплението се дължи на немарливост, лековато отношение към Божието слово и пренебрежение към Божието присъствие. Оказа се, че всичко изброено е следствие от нещо много по-сериозно. Всъщност, случващото се само показваше симптомите на едно заболяване, което е почти нелечимо, ако не се премахне основната причина, а тя беше подмяната на Бога и Неговия Син с една измислена доктрина, отхвърляща Отец и Христос и водеща до поклонение пред едно измислено божество, състоящо се от три лица, всяко от които беше безначално и която "група" в даден момент решило да разиграе театър на Спасението. Резултатът? Той се виждаше и "със затворени очи". Стигна се дотам, не само да бъдат канени пастори от други деноминации на адвентните амвони и адвентни учреждения да си сътрудничат с католически институции, но адвентни лидери да посещават Ватикана и различни икуменически срещи и форуми, сближавайки се все повече и повече с отпадналите деноминации. Оправданията за тях бяха, че отивали да евангелизират, като че няма как това да се случи, ако хората от света гледат или посетят адвентните предавания и евангелизации! на практика трудно може вече да се забележи разлика между отпадналите църкви и ЦАСД. Дори в някои отношения Божият народ трудно може да се сравнява с доста по-ревностните в дейността си отстъпили деноминации, защото те поне защитават това, в което вярват, докато адвентистите търсят истината във Вавилон! Всъщност, това не е чудно, защото, отхвърляйки Бог и Неговия Син и приемайки едно чуждо божество, общо за всички отпаднали църкви, е естествено е те без изключение да си подадат ръце и да се прегърнат.