
"Събитията на последните дни"
- Елън Уайт
Божият народ пази Господните заповеди
“На тази земя Бог има църква, която въздига потъпкания закон, представяйки на света Божия Агнец, Който носи човешките грехове...
Днес има църква, която понася трудности, издига прегради и възстановява развалини...
Нека всички бъдем внимателни и не отправяме протест срещу единствените хора, които напълно отговарят на описанието, дадено за Остатъка, които пазят Божиите заповеди и имат вярата Исусова... Господ има Свой остатък, църква на тази земя, стояща над всяка друга църква по отношение на лекотата, с която проповядва Божиите истини и застъпването за Господния закон... Братко мой, ако учиш, че Църквата на адвентистите от седмия ден е Вавилон, ти грешиш (Книгата Откровение описва два вида Божий народ видимият остатък (12:17) и “Моят народ” във Вавилон (18:4).)” (“Свидетелства за проповедниците”).
“Колкото наближава краят и делото за последното предупреждение към света нараства, все по-важно и по-важно става за онези, които приемат настоящата истина, да имат ясно изразено разбиране за естеството и влиянието на свидетелствата, които Бог в Своето провидение е свързал с вестта на третия ангел още от нейното започване” (“Свидетелства”, т.5).
“Хората могат да съставят план след план, а врагът ще се стреми да отдели души от истината, но всички, които вярват в Христовите слова, изречени от сестра Вайт, и в свидетелствата, изказани от нея, ще бъдат избавени от многото заблуди, които ще изпълнят света в тези последни дни” (“Избрани вести”, т.3).
“Ще има и такива, които ще претендират, че са получили видения. Когато Бог ви даде ясно доказателство, че видението е от Него, тогава можете да го приемете. Но не правете това, ако нямате достатъчно доказателства, защото все повече и повече ще бъдат въвеждани в заблудя хората не само в Америка, но и в други страни” (“Избрани вести”, т.2)
Отличителна черта на библейските им доктрини
“Обръщайки поглед към 1844 г., можем да кажем, че това бе време на знаменити събития. Нашите очи се отвориха за очистването на небесното светилище, разбрахме ясно, че ние сме Божият народ на тази земя, приехме светлина за първата и втората ангелска вест и вестта на третия ангел, върху свитъка на който беше написано: ‘Божиите заповеди и вярата Исусова.’
Едни от отличителните белези на тази вест бяха Божият храм, видян от онези, които искрено обичат Христовата истина, на небето и ковчегът, съдържащ Божия закон. Светлината, излъчвана от четвъртата заповед, озаряваше с ярките си лъчи пътеката, по която грешникът достига до закона, който е нарушил. Безнравствеността на този свят е отличителна черта, присъствуваща и днес. Не мога да добавя нито един отличителен белег в повече от себе си от посочените тук” (“Съвети до писатели и издатели”).
Особената мисия на адвентистите
“Бог ни е направил пазители на Неговия закон. Той ни е поверил свещената и вечна истина, която трябва да бъде споделена с хората, предадена им като истинно предупреждение, доказателства и насърчение” (“Свидетелства”, т.5).
“Адвентистите от седмия ден са избрани като специален Божий народ, нещо отделно от този свят. С меча на истината, Христос ги отдели от дребнавостта на света и ги доведе при Себе Си. Те са Негови представители в този свят и Христос ги е призовал да бъдат Негови заместители в последното дело на спасение. Най-скъпоценните истини, поверени някога на смъртни човеци, най-тържествените и изпълнени със страх Божии предупреждения, изпращани някога до хората от Бога, са били поверени на тях, за да ги предадат на света” (“Свидетелства”, т.7).
“В известен смисъл адвентистите имат специална мисия на тази земя да бъдат стражи и носители на светлина! На тях е било поверено последното предупредително дело към загиващия свят. Те са осветени от чудната светлина, излъчвана от Божието слово. Възложена им е работа с най-голяма важност проповядването на трите ангелски вести! Няма друго дело с такова огромно значение. Поради това не трябва да допускат нищо да отклонява тяхното внимание” (“Свидетелства”, т.9).
Причини, поради които беше организирана Адвентната църква
“Когато броят на нашите членове започна да се увеличава, това беше доказателство, че без някаква форма на организация ще настъпи голямо объркване и делото няма да напредва успешно. За разпространяването на истината в нови полета, за предпазването както на църквите, така и на проповедниците от неосветени членове, за запазването на църковната собственост, за разпространението на истината чрез печата и поради още много други причини имаше належаща нужда от организация. Светият Дух ни освети и ние разбрахме, че в нашите църкви трябва да има ред и съвършена дисциплина, но основата на всичко да е организацията. Порядък и ред можем да видим във всички Божии дела във Всемира. Редът е законът на небето, а той трябва да бъде и принцип на Божиите чада на земята” (“Свидетелства към проповедниците”).
Винаги организацията ще бъде основното
“Ако църквите не са организирани така, че да налагат и прилагат ред и дисциплина, те няма на какво да се надяват за бъдещето” (“Свидетелства”, т.1).
“О, колко доволен би бил Сатана, ако можеха да успеят усилията му да се вмъкне в Божията църква и да внесе объркване в момент, когато съвършената организация е крайно необходима. Тя ще бъде най-мощната сила, отстраняваща необосновани противоречия и отхвърляща претенции, непотвърдени в Библията. Ние желаем да продължим следването на този предначертан път така, че никога да не бъде нарушена тази система на организация и ред, изградена с толкова мъдрост и внимателна работа. Не бива да се допускат нередности, чрез които да се наруши ходът на делото.
Някои изказват мнението, че ние, които живеем в края на времето, като Божии чада ще действаме независимо от църковна организация. Но от Господа ми беше съобщено, че в делото Му не ще има никакви самоволни действия” (“Свидетелства”, т.9).
“Колкото повече наближава последната криза, толкова мислите ни, че нямаме нужда от ред и хармония, трябва да бъдат заменени със съзнаването, че както никога досега в постъпките ни трябва да има дисциплина и систематичност” (“Избрани вести”, т.3).
Особеният авторитет на Божията църква
“Бог е облякъл църквата Си с особена сила и авторитет, който никой няма право да не зачита или да презира. Защото който върши това, презира Божия глас” (“Свидетелства”, т.3)
“Бог е дал на църквата Си най-могъщата сила, която може да се даде под небето и това е Нeговия глас, който говори на и чрез народа Си, респектиращ със силата си” (“Свидетелства”, т.3).
Време на духовни слабости и слепота
“Беше ми повторено всичко, което казах в Минеаполис, че в църквите ни трябва да започне реформация. Трябва да бъдат направени реформи, защото духовната слабост и слепота е обладала народа, благословен с толкова много светлина, скъпоценни възможности и привилегии. Повечето реформатори бяха дошли от църкви от други деноминации, но сега правят неща, извършени от църквите, които те бяха напуснали. Ние се надяваме, че няма да има нужда подобни хора да излизат отново от църквите си. (Това е единственият познат ръкопис, написан от Елена Вайт и показващ, че тя може би е изгубила доверие в организацията на Адвентната църква. Това съмнение не се повтаря никъде в писанията.) Докато се стараем да се запази връзката ни със Светия Дух, от която получаваме мир, ние не ще престанем нито с перо, нито с думи да се противопоставяме на лицемерната набожност” (“Писания на Е. Вайт”, 1888 г.).
“На онези, които се хвалят със светлината, която им е предоставена, но все още не ходят в нея, Христос казва:”Ще погледна по-благосклонно на Тир и Сидон в оня ден на съд, отколкото към теб. А ти, Капернауме (Църква на адвентистите от седмия ден, която има обилна светлина), (думите в скобите са добавени от Е. Вайт) твоите хвалби достигнаха до небето (в случая изтъкнати привилегии). Ще бъдеш свален дори до преизподнята, защото, ако се бяха извършили в Содом великите дела, които се извършиха в теб, той би и до днес останал (Матей 11:23)” (“Ревю енд Херълд”, 1 август 1893 г.).
“Църквата е обладана от хладкост. Божието присъствие не е в нея” (“Тетрадни памфлети”, т.1).
Злоупотреби с властта в църковното ръководство
“Генералната конференция сама по себе си става покварена с грешни мнения и принципи...
Мъже се облагодетелстват нечестно за сметка на тези, които те смятат, че са поставени под тяхна власт. Те бяха решени да отличат с нещо особено времето на тяхното управление (ръководство), но те или биха ръководили, или биха рушели...
Тази своеволна сила, която се е увеличавала, като прави хората богове, ме плаши и би трябвало да причинява страх. Това е проклятие, което може да бъде извършено от всеки един” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Има толкова много тежки отговорности, легнали на плещите на няколко мъже, но някои от тях не търсят Бог като техен съветник. Какво знаят тези мъже за нуждите на делото в други страни? Как могат да разрешат проблемите на тези, които идват да търсят съвет? Братята и сестрите, които изпращат проблемите и нуждите си, ще трябва да чакат три месеца, докато получат отговор, ако той не се забави” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Тези, които живеят в отдалечени места, няма да извършат това, което техните ръководители им казват, че е право, докато не получат разрешение от Батъл Крийк. Преди да предприемат нещо, те ще чакат да им се отговори с ДА или НЕ” (“Специални свидетелства” А).
“Не е разумно да се избира един човек за председател на Генералната конференция. Нейната работа се е увеличила, а някои неща са ненужно усложнени. Беше изразено желание да се промени начинът на работа. Трябва да се направи разпределение на работните полета или да се изготви друг план на работа, който да промени сегашния ход на нещата” (ЦАСД е създадена през 1863 г., като тогава е наброявала 3 500 члена, имала местни конференции, 30 проповедници и една Генерална Конференция, представяна от трима души. Председателят на Генералната Конференция е можел да ръководи напредъка на делото и да дава нужните съвети поради малката численост на организацията. Можел е да присъства на всяка важна среща и лично се е занимавал с много от работните контакти, свързани с публичната работа. Но през 1896 г. в църквата настъпи подем, особено в САЩ, като делото започна да се разпространява и в Европа, Африка и Австралия. Това не е позволявало един човек да ръководи и направлява делото, разпространило се така далеч. Елена Вайт изтъква нуждата от дивизии в отделните страни, за да могат членовете на църквата да не обръщат за съвет само към един човек. Така в отделните страни се организирали съюзни съвети, както и дивизии.) (“Свидетелства към проповедниците”).
Неразумните водачи не говорят за Бога
“Гласът от Батъл Крийк, който се е смятал за авторитета, даващ съвети за напредъка на делото, вече не е Божия глас” (“Публикувани ръкописи”, т.17)
“Преди няколко години аз смятах Генералната конференция за Божия глас” (“Публикувани ръкописи”, т.17)
“Че тези мъже ще застанат на свято място, за да бъдат Божия глас за Неговия народ това ние вярвахме за Генералната конференция. Уви това време отмина” (“Бюлетин на Генералната конференция”).
Няма нужда от нови деноминации
“Вие ще вземете пасажи от “Свидетелства”, които говорят за сътресенията в Божията църква и за края на благодатното време, и ще казвате, че от този народ ще се вдигне друг по-чист и по-свят. Всичко това радва Сатана... Сигурно някои ще приемат възгледите, които изтъквате, като говорят и работят над тях, и ние бихме били свидетели на едно от най-фанатичните събития, станали в Адвентната църква. Това е, което Сатана желае” (“Избрани вести”, т.1).
“Бог не ни е дал свидетелство, въз основа на което да наречете ЦАСД Вавилон и да призовавате Божиите чада да излязат от нея. Всички доводи, които можете да изтъкнете, няма да имат достатъчно тежест за мен, защото Бог ми е дал ясна светлина, която противоречи на такова мнение.
Аз зная, че Бог обича църквата Си. Няма да бъде допуснато тя да се обърка и раздели на части. Във вашето мнение няма нищо логично, няма дори и най-малкото доказателство, че всичко това ще стане” (“Избрани вести”, т.2).
“Аз ти казах, братко мой, че Бог има свое организационно тяло, чрез което Той ще работи. Когато някой се отдели от организацията на Божия народ, пазещ Божиите заповеди, когато започне да претегля църквата с човешки везни и мерки и да я осъжда, тогава трябва да знаеш, че Бог не го води. Той е на грешен път” (“Избрани вести”, т.3).
Бог ще постави всичко на мястото си
“Не трябва да се съмняваме и притесняваме за преуспяването на делото. Бог е главата и Той ще постави всяко нещо на мястото си. Ако обстоятелствата се стекат така, че се наложи друг да ръководи Божията работа, Бог ще вземе това под внимание и всичко погрешно в делото ще бъде поправено. Нека да вярваме, че Бог ще води триумфиращия кораб, чиито пасажери са неговите люде, безопасно към вечния пристан” (“Избрани вести”, т.2).
“Няма ли Бог жива църква? Той има църква, която е църква воюваща, но не е триумфираща. Много е тъжно, че се срещат членове, които са като плевели сред жито... Въпреки, че такива има в църквата, и ще има до края на света, църквата в тези последни дни трябва да бъде светлина на света, който е опетнен и деморализиран от греха. Църквата, изтощена и несъвършена, се нуждае от предупреждения, благородна критика и съветване. Тя е единственият обект на тази земя, на който Исус е отдал своята най-велика грижа и внимание” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Силите на Сатана никога няма да триумфират. Победа ще съпровожда вестта на третия ангел. Както Генералът на Божиите сили съкруши Ерихонските стени, така и в последните дни ще триумфират тези, които пазят Божиите заповеди, като всичко, което пречи, ще отпадне” (“Свидетелства към проповедниците”).
Разпределяне на отговорностите
“Това, от което имаме нужда сега, е реорганизация. Трябва да започнем от основата и да градим по съвсем различен начин...
Ето мъже, които стоят начело на различните наши институции образованието, възпитанието, начело на конференциите в различните места и отделните щати. Всички тези хора са поставени като представителни личности, изказващи мнения върху оформянето и изготвянето на плановете, които трябва да бъдат осъществени. Може би има само 23 братя, които вземат под внимание цялата огромна работа. Делото е голямо, а няма нито един човешки ум, който да състави план за работата, която трябва да бъде извършена...
Сега искам да кажа, че Бог не ни е облякъл с царска власт, за да контролираме този или онзи клон на делото. Неговият напредък бе сериозно възпрян, като с човешки усилия се ръководеше делото по всички фронтове... Има нужда от обновление и реорганизация, сила и мощ е необходима на тези, които ръководят” (“Бюлетин на Генералната Конференция”, 3 април 1901 г.).
“Трябва да бъдат основани нови конференции. Организирането на съюз в Австралия бе Божие дело... Не е необходимо де се изпращат до Батъл Крийк писма, в коти се иска съвет, и после да се чакат седмици, докато се получи отговор. Истинските Божии мъже трябва да решат тези въпроси” (“Бюлетин на Генералната Конференция”, 5 април 1901 г.).
Сесия на Генералната Конференция през 1901 г. размишления
“Кой предполагате, че беше с нас още от началото на Конференцията? Кой ни предпазваше от незаслужаващи внимание въпроси? Кой вървеше сред делегатите? Господ Бог и Неговите ангели! Те не присъствуваха, за да всеят разцепление между нас, а да вложат в умовете ни праведност и миролюбивост. Те бяха между нас, за да извършат Божието дело, да пропъдят тъмните сили, за да може предначертаната от Бога работа да бъде извършена, а не забавяна. Божиите ангели работеха между нас...
Никога не съм била повече учудена, колкото когато на заседанието настъпи такъв обрат в нещата. Това не беше сторено от нас Бог го извърши! Указания относно делото Му ми бяха предоставени, но не можах да ги разбера, докато работата продължаваше. Сега знам, че Божии ангели присъстваха в залата. Желая всеки от вас да запомни това, както и да не забравя, че Бог е обещал да излекува раните на своя народ” (“Бюлетин на Генералната Конференция”, 25 април 1901 г.).
“По време на Генералната Конференция Бог работеше могъщо в полза на народа Си. Всеки път, когато мисля за това заседание, приятна тържественост ме обхваща и изпълва душата ми с топла благодарност и признание. Тогава недвусмислено видяхме ръководството на Нашия Господ и Спасител. Ние хвалим святото Му име за избавлението, което донесе на народа Си” (“Ревю енд Херълд”, 26 ноември 1903 г.).
“Беше необходимо да организираме съюзни конференции, за да не може Генералната Конференция да упражнява влияние върху отделните конференции. Властта, с която е облечена ГК, не бива да бъде съсредоточена в една, две или 6 личности; над отделните дивизии трябва да стои СЪВЕТ от мъже” (“Писания на Е. Вайт”, 3 април 1903 г.).
Доверие в утвърдената организация на ЦАСД
“Ние не можем да не стъпим на основата, положена от Христос. Не можем да влезем в нова организация, защото това ще означава отстъпване от истината” (“Избрани вести”, т.2).
“Бе ми казано да съобщя на адвентистите от седмия ден, че сме призовани от Бога да напуснем света и да станем Негова собствена скъпоценност! Той е определил за църквата Си да бъде в съвършена връзка със Светия Дух, а неин съветник да бъде само Господ на силите” (“Избрани вести”, т.2).
“Във времето, когато малка група мъже поеха генералното ръководство на делото, от името на Генералната Конференция и се стремяха да провеждат планове, целящи ограничаване на напредъка на работата, аз не можех повече да приема наставленията на Генералната Конференция, представяна от тези мъже, като Божии съвети и препоръки. С това не искам да кажа, че решенията на ГК, изготвени от правилно назначен съвет, състоящ се от представителни мъже от всички полета на делото, не бива да бъдат зачитани.
Бог е определил, че представителите на Неговата църква от всички части на света ще имат авторитет, когато се съберат заедно в Генералната Конференция. Грешката, в която някои ще изпаднат, е да се даде на един човек или на малка група от хора право да решават с неограничен авторитет и да използват влиянието, което Бог е вложил в църквата Си и гласа на ГК, насочващ плановете за успеха и напредъка на делото Божие” (“Свидетелства”, т.3).
“Бог е поверил на църквата Си особен авторитет и сила. Никой не ще бъде оправдан, ако проявява презрение и незачитане към тях, защото който върши това, презира Божия глас” (“Делата на апостолите”).
“Моето разбиране, че Бог все още води народа Си и ще продължава да го води до края, е насърчение и благословение за мен (Тези думи са от последната вест на Елена Вайт към Църквата на адвентистите от седмия ден. Тези успокояващи слова са били прочетени на сесията на Генералната конференция през 1913 г. от нейния председател брат Даниелс)” (“Избрани вести”, т.2).
Изявление на Елена Вайт
“Аз казах (на госпожа Лида Скот), как е разбрала опитността на Църквата на Остатъка и че Бог не ще допусне тази Църква да достигне до такова вероотстъпничество, че от нея да се отдели друга църква.”
Все още се нуждаем от духовно обновление?
“Един ден по обяд пишех за работата, която можеше да бъде извършена на последната Генерална Конференция (1901 г.), ако мъжете, които бяха облечени с доверие, следваха намеренията и препоръките на Господа. Онези, които имаха голяма светлина, не ходят в нея. Заседанието беше приключило, но почивка не беше дадена. Тези мъже не се смиряват пред Бога, както би трябвало да се смирят, и Светия Дух бе пропъден.
Аз бях написала това много преди да бъда завладяна от Божия Дух, като че ли присъствах на сцена, ставаща в Батъл Крийк...
Ние бяхме събрани в молитвения дом. Един брат се помоли, изпяхме песен и после пак се помолихме. Най-ревностни молби бяха отправени към Бога. Нашето събрание беше посетено от Светия Дух...
Никой не беше толкова горделив, за да не изповяда сърцето си напълно, и тези, които започнаха да вършат това, бяха хора с влияние, но те не направили това, преди да получат смелост да изповядат греховете си.
Радост, непреживяна никога дотогава, огласи молитвения дом (след като приключи всичко).
Когато видението приключи, за известно време не можех да осъзная къде съм. Писалката бе все още в ръката ми. Чух думите отправени към мен: ‘Това можеше да се извърши!’ Всичко това Бог чакаше да стори за народа Си. Цялото небе чакаше, за да прояви милост и благост. ‘Аз си мисля, къде щяхме да бъдем, ако основната работа се беше извършила на последната Генерална конференция’” (“Свидетелства”, т.8).
“Бях дълбоко впечатлена от сцените, които видях наскоро през нощта. Изглежда се извършваше голямо дело дело на съживление на много места. Нашият народ се движеше в пътя, изискван от Божия зов” (“Свидетелства за проповедниците”).
Божието търпение към Неговия народ
“Църквата е неподготвена да посрещне очаквания от нея Изкупител, но въпреки това Бог не се е отделил от народа Си. Той го подкрепя все още, не защото го намира много добър, но за да не се обезслави пред враговете на истината и правдата Неговото име, за да не триумфират сатанинските сили при разпадането на Божията църква. Бог е понасял дълго време неговите (на народа Си) капризи, неверие и неразумност. С чудно търпение и състрадание Го дисциплинира. Ако народът Му обърне внимание на Неговите наставления, Бог ще го очисти от грешните му наклонности, дарявайки му вечното спасение и правейки го вечен свидетел на Неговата милостива сила” (“Знамения на времето”, 13.XI.1901 г.).
“Трябва да помним, че църквата с нейните слабости и грешки е единственото нещо на земята, към което Исус проявява такова велико внимание. Той постоянно се грижи за нея и я укрепява чрез Светия Дух” (“Избрани вести”, т.2).
Бог работи с онези, които са Му верни
“Господ Исус винаги ще има избран народ, който да Му служи. Когато юдеите отхвърлиха Христос, Изворът на живота, Той отне от тях Божието царство и го даде на езичниците. По същия начин Бог ще ръководи всеки клон от делото Си.
Когато църква прояви неверие към Божието слово, каквито и да са доводите, колкото възвишени и свети да са претенциите, Бог няма да работи с такава църква. Други ще бъдат избрани да ръководят важните отговорности. Но ако и те не очистят живота си от всяка грешно дело, ако не установят чисти и свети принципи в сърцето си, тогава Бог ще бъде горчиво умъчнен и ще ги смири, а ако не се покаят, ще ги остави и ще ги направи за позор” (“Публикувани ръкописи”, т.14).
Съдени според светлината, която имаме
“Църквата на адвентистите от седмия ден ще бъде претеглена на везните в светилището. Тя ще бъде съдена според привилегиите и предимствата, които е имала. Ако нейната духовна опитност не отговаря на безценните предимства, които Христос е дал, ако благословенията, с които тя е била удостоена, не я подтикват да върши поверената работа, за нея ще се произнесъл думите: "Намерена е лека на Божиите везни!" Един ден тя ще бъде съдена въз основа на поверената светлина и на дадените възможности.
Тържествените увещания на предупреждение, представени ни чрез разрушаването на така скъпите за нас средства за служене (Санаториумът в Батъл Крийк най-големият и най-известен адвентен лечебен център в света, бил опожарен на 18.II.1902 г. Опожаряването било последвано от пожар в издателската къща РХ на 30.XII.1902 г.), ни казват: ‘Спомни си отгде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела’ (Откровение 2:5).
Ако църквата, която е заквасена с миналите си грехове, не се покае и не се обърне, тя ще яде от плодовете на делата си, докато се погнуси от себе си. Когато се противопостави на злото и избере доброто, когато изпълнена с покорност започне да търси Бога със смирение и издига високо гласа си към Христос, когато застане на основата на вечната истина и чрез вяра се хване за познанието, приготвено за нея, тя ще бъде изцерена. Тя ще се яви в подарената от Бога семплост и чистота, различаваща се покварата на света, посочвайки, че истината я е направила свободна. Тогава нейните членове ще бъдат избрани от Бога като Негови представители” (“Свидетелства”, т.8).
Историята на Израил предупреждение за вас
“В тези последни дни Божия народ ще бъде изложен на същите опасности, на които беше изложен древният Израил. Онези, които не приемат Божиите предупреждения, ще се изложат на същата опасност, на която беше изложен древният еврейски народ, който не можа да влезе в обещаната земя поради неверието си. Древният Израил понесе страданията, причинени от неговото неосветено сърце и необуздани желания. Тяхното отхвърляне като нация бе резултат на липса на вяра, упование в собствените ни сили, непокаяност, слепота на ума и закоравяване на сърцето. Историята им е сигнал на опасност за нас.
Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог... Защото ние ще участваме в Христос, ако удържим докрай първоначалната си увереност ( Евреи 12-14)” (Писмо 30, 1895 г.).
Църквата, която воюва е несъвършена
“Войнстващата църква не е триумфираща църква и земята не е небето. Църквата е съставена от грешни, несъвършени мъже и жени, които са ученици в Божието училище, където се обучават, дисциплинират и възпитават за този земен и за бъдещия небесен живот” (“Знамения на времето”, 4 януари 1883 г.).
“Някои хора изглежда мислят, че с влизането им в църквата ще се изпълнят очакванията им и ще срещнат само хора, които са чисти и съвършени. Те са ревностни във вярата си и когато видят грешки в църковните членове, казват: "Ние напуснахме света, за да нямаме общение с грешни личности, а ето че грях има и в църквата!’ Те питат като слугите в притчата: "От где се взеха тези плевели?" Няма смисъл да се разочароваме, защото Господ не ни е дал гаранция, че църквата е съвършена. Всичката ни ревност не ще може да направи войнстващата църква толкова чиста, колкото един ден ще бъде триумфиращата” (“Свидетелства към проповедниците”).
Триумфиращата църква ще бъде изпълнена с вяра и христоподобие
“Работата скоро ще приключи. Членовете на войнстващата църква, проявили вяра и доказали вярата си, ще станат членове и на триумфиращата църква” (“Евангелизъм”).
“Животът на Христос беше изпълнен с небесна вяра за Божията любов и Той силно копнееше да сподели тази любов в обилна мярка с другите. Изражението Му излъчваше състрадание, поведението Му се отличаваше с благост, скромност, истинност и любов. Всеки член от войнстващата църква трябва да изяви тези качества, за да стане член на триумфиращата църква” (“Основи на християнско възпитание”).