IV.Божията църква на последните дни

                        Из
    "Събитията на последните дни"
                 - Елън Уайт


   Бо­жи­ят на­род па­зи Го­с­по­д­ни­те за­по­ве­ди

      “На та­зи зе­мя Бог има цър­к­ва, ко­я­то ­въ­з­ди­га по­тъ­п­ка­ния за­кон, пре­д­с­та­вяй­ки на све­та Бо­жия Аг­нец, Кой­то но­си чо­ве­ш­ки­те гре­хо­ве...

    Днес има цър­к­ва, ко­я­то по­на­ся тру­д­но­с­ти, из­ди­га пре­г­ра­ди и въз­с­та­но­вя­ва раз­ва­ли­ни...

    Не­ка вси­ч­ки бъ­дем вни­ма­тел­ни и не от­п­ра­вя­ме про­тест сре­щу един­с­т­ве­ни­те хо­ра, ко­и­то на­пъл­но от­го­ва­рят на опи­са­ни­е­то, да­де­но за Ос­та­тъ­ка, ко­и­то па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и имат вя­ра­та Ису­со­ва... Го­с­под има Свой ос­та­тък, цър­к­ва на та­зи зе­мя, сто­я­ща над вся­ка дру­га цър­к­ва по от­но­ше­ние на ле­ко­та­та, с ко­я­то про­по­вя­д­ва Бо­жи­и­те ис­ти­ни и за­с­тъ­п­ва­не­то за Го­с­по­д­ния за­кон... Бра­т­ко мой, ако учиш, че Цър­к­ва­та на ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден е Ва­ви­лон, ти гре­шиш (Кни­га­та От­к­ро­ве­ние опи­с­ва два ви­да Бо­жий на­род ­ ви­ди­ми­ят ос­та­тък (12:17) и “Мо­ят на­род” във Ва­ви­лон (18:4).)” (“Сви­де­тел­с­т­ва за про­по­ве­д­ни­ци­те”).

---

               Божият народ има сви­де­тел­с­т­во­то Ису­со­во

       “Кол­ко­то ­на­б­ли­жа­ва кра­ят и де­ло­то за по­с­ле­д­но­то пре­ду­п­ре­ж­де­ние към све­та на­ра­с­т­ва, все по-ва­ж­но и по-ва­ж­но ста­ва за оне­зи, ко­и­то при­е­мат на­с­то­я­ща­та ис­ти­на, да имат яс­но из­ра­зе­но раз­би­ра­не за ес­те­с­т­во­то и вли­я­ни­е­то на сви­де­тел­с­т­ва­та, ко­и­то Бог в Сво­е­то про­ви­де­ние е свър­зал с ве­с­тта на тре­тия ан­гел още от не­й­но­то за­по­ч­ва­не” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

        “Хо­ра­та мо­гат да съ­с­та­вят план след план, а вра­гът ще се стре­ми да от­де­ли ду­ши от ис­ти­на­та, но вси­ч­ки, ко­и­то вяр­ват в Хри­сто­ви­те сло­ва, из­ре­че­ни от се­с­т­ра Вайт, и в сви­де­тел­с­т­ва­та, из­ка­за­ни от нея, ще бъ­дат из­ба­ве­ни от мно­го­то за­б­лу­ди, ко­и­то ще из­пъл­нят све­та в тези по­с­ле­д­ни дни” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

        “Ще има и та­ки­ва, ко­и­то ще пре­тен­ди­рат, че са по­лу­чи­ли ви­де­ния. Ко­га­то Бог ви да­де яс­но до­ка­за­тел­с­т­во, че ви­де­ни­е­то е от Не­го, то­га­ва мо­же­те да го при­е­ме­те. Но не пра­ве­те то­ва, ако ня­ма­те до­с­та­тъ­ч­но до­ка­за­тел­с­т­ва, за­що­то все по­ве­че и по­ве­че ще бъ­дат въ­ве­ж­да­ни в за­б­лу­дя хо­ра­та не са­мо в Аме­ри­ка, но и в дру­ги стра­ни” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2)

            От­ли­чи­тел­на чер­та на би­б­лей­с­ки­те им до­к­т­ри­ни

        “Об­ръ­щай­ки по­г­лед към 1844 г., мо­жем да ка­жем, че то­ва бе вре­ме на зна­ме­ни­ти съ­би­ти­я. На­ши­те очи се от­во­ри­ха за очи­с­т­ва­не­то на не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще, раз­б­ра­х­ме яс­но, че ние сме Бо­жи­ят на­род на та­зи зе­мя, при­е­х­ме све­т­ли­на за пър­ва­та и вто­ра­та ан­гел­с­ка вест и ве­ст­та на тре­тия ан­гел, вър­ху сви­тъ­ка на кой­то бе­ше на­пи­са­но: ‘Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и вя­ра­та Ису­со­ва.’

        Ед­ни от от­ли­чи­тел­ни­те бе­ле­зи на та­зи вест бя­ха Бо­жи­ят храм, ви­дян от оне­зи, ко­и­то ис­к­ре­но оби­чат Хри­с­то­ва­та ис­ти­на, на не­бе­то и ко­в­че­гът, съ­дър­жащ Бо­жия за­кон. Све­т­ли­на­та, из­лъ­ч­ва­на от че­т­вър­та­та за­по­вед, оза­ря­ва­ше с яр­ки­те си лъ­чи пъ­те­ка­та, по ко­я­то гре­ш­ни­кът до­с­ти­га до за­ко­на, кой­то е на­ру­шил. Без­н­ра­в­с­т­ве­но­ст­та на то­зи свят е от­ли­чи­тел­на чер­та, при­съ­с­т­ву­ва­ща и днес. Не мо­га да до­ба­вя ни­то един от­ли­чи­те­лен бе­лег в по­ве­че от се­бе си от по­со­че­ни­те тук” (“Съ­ве­ти до пи­са­те­ли и из­да­те­ли”).

                    Осо­бе­на­та ми­сия на ад­вен­ти­с­ти­те

        “Бог ни е на­п­ра­вил па­зи­те­ли на Не­го­вия за­кон. Той ни е по­ве­рил све­ще­на­та и ве­ч­на исти­на, ко­я­то тря­б­ва да бъ­де спо­де­ле­на с хо­ра­та, пре­да­де­на им ка­то ис­тин­но пре­ду­п­ре­ж­де­ние, до­ка­за­тел­с­т­ва и на­сър­че­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

         “Ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден са из­б­ра­ни ка­то спе­ци­а­лен Бо­жий на­род, не­що от­дел­но от то­зи свят. С ме­ча на ис­ти­на­та, Хри­с­тос ги от­де­ли от дре­б­на­во­ст­та на све­та и ги до­ве­де при Се­бе Си. Те са Не­го­ви пре­д­с­та­ви­те­ли в то­зи свят и Хри­с­тос ги е при­зо­вал да бъ­дат Не­го­ви за­ме­с­ти­те­ли в по­с­ле­д­но­то де­ло на спа­се­ние. Най-скъ­по­цен­ни­те ис­ти­ни, по­ве­ре­ни ня­ко­га на смър­т­ни чо­ве­ци, най-тър­же­с­т­ве­ни­те и из­пъл­не­ни със страх Бо­жии пре­ду­п­ре­ж­де­ния, из­п­ра­ща­ни ня­ко­га до хо­ра­та от Бо­га, са би­ли по­ве­ре­ни на тях, за да ги пре­да­дат на све­та” (“Свидетелства”, т.7).

        “В из­ве­с­тен сми­съл ад­вен­ти­с­ти­те имат спе­ци­ал­на ми­сия на та­зи зе­мя ­ да бъ­дат стра­жи и но­си­те­ли на све­т­ли­на! На тях е би­ло по­ве­ре­но по­с­ле­д­но­то пре­ду­п­ре­ди­тел­но де­ло към за­ги­ва­щия свят. Те са ос­ве­те­ни от чу­д­на­та све­т­ли­на, из­лъ­ч­ва­на от Бо­жи­е­то сло­во. Въз­ло­же­на им е ра­бо­та с най-го­ля­ма ва­ж­ност ­ про­по­вя­д­ва­не­то на три­те ан­гел­с­ки ве­с­ти! Ня­ма дру­го де­ло с та­ко­ва ог­ром­но зна­че­ние. По­ра­ди то­ва не тря­б­ва да до­пу­с­кат ни­що да от­к­ло­ня­ва тя­х­но­то вни­ма­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

      При­чи­ни­, по­ра­ди ко­и­то бе­ше ор­га­ни­зи­ра­на Ад­вен­т­на­та цър­к­ва

      “Ко­га­то бро­ят на на­ши­те чле­но­ве за­по­ч­на да се уве­ли­ча­ва, то­ва бе­ше до­ка­за­тел­с­т­во, че без ня­ка­к­ва фор­ма на ор­га­ни­за­ция ще на­с­тъ­пи го­ля­мо обър­к­ва­не и де­ло­то ня­ма да на­пре­д­ва ус­пе­ш­но. За раз­про­с­т­ра­ня­ва­не­то на исти­на­та в но­ви по­ле­та, за пре­д­па­з­ва­не­то ка­к­то на цър­к­ви­те, та­ка и на про­по­ве­д­ни­ци­те от не­о­с­ве­те­ни чле­но­ве, за за­па­з­ва­не­то на цър­ко­в­на­та со­б­с­т­ве­ност, за раз­про­с­т­ра­не­ни­е­то на ис­ти­на­та чрез пе­ча­та и по­ра­ди още мно­го дру­ги при­чи­ни има­ше на­ле­жа­ща ну­ж­да от ор­га­ни­за­ция. Све­ти­ят Дух ни ос­ве­ти и ние раз­б­ра­х­ме, че в на­ши­те цър­к­ви тря­б­ва да има ред и съ­вър­ше­на ди­с­ци­п­ли­на, но ос­но­ва­та на вси­ч­ко да е ор­га­ни­за­ци­я­та. По­ря­дък и ред мо­жем да ви­дим във вси­ч­ки Бо­жии де­ла във Все­ми­ра. Ре­дът е за­ко­нът на не­бе­то, а той тря­б­ва да бъ­де и при­н­цип на Бо­жи­и­те ча­да на зе­мя­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

                 Ви­на­ги ор­га­ни­за­ци­я­та ще бъ­де ос­но­в­но­то

        “Ако цър­к­ви­те не са ор­га­ни­зи­ра­ни така, че да на­ла­гат и при­ла­гат ред и ди­с­ци­п­ли­на, те ня­ма на ка­к­во да се на­дя­ват за бъ­де­ще­то” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

        “О, кол­ко до­во­лен би бил Са­та­на, ако мо­же­ха да ус­пе­ят уси­ли­я­та му да се вмъ­к­не в Бо­жи­я­та цър­к­ва и да вне­се обър­к­ва­не в мо­мент, ко­га­то ­съ­вър­шен­а­та орга­ни­за­ция е край­но не­об­хо­ди­ма. Тя ще бъ­де най-мо­щ­на­та си­ла, от­с­т­ра­ня­ва­ща не­о­бо­с­но­ва­ни про­ти­во­ре­чия и от­х­вър­ля­ща пре­тен­ции, не­по­т­вър­де­ни в Би­б­ли­я­та. Ние же­ла­ем да про­дъл­жим сле­д­ва­не­то на то­зи пре­д­на­чер­тан път та­ка, че ни­ко­га да не бъ­де на­ру­ше­на та­зи си­с­те­ма на ор­га­ни­за­ция и ред, из­г­ра­де­на с тол­ко­ва мъ­д­рост и вни­ма­тел­на ра­бо­та. Не би­ва да се до­пу­с­кат не­ре­д­но­с­ти, чрез ко­и­то да се на­ру­ши хо­дът на де­ло­то.

         Ня­кои из­ка­з­ват мне­ни­е­то, че ние, ко­и­то жи­ве­ем в края на вре­ме­то, ка­то Бо­жии ча­да ще дей­с­т­ва­ме не­за­ви­си­мо от цър­ко­в­на ор­га­ни­за­ция. Но от Го­с­по­да ми бе­ше съ­о­б­ще­но, че в де­ло­то Му не ще има ни­ка­к­ви са­мо­вол­ни дей­с­т­вия” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

         “Кол­ко­то по­ве­че на­б­ли­жа­ва по­с­ле­д­на­та кри­за, тол­ко­ва ми­с­ли­те ни, че ня­ма­ме ну­ж­да от ред и хар­мо­ния, тря­б­ва да бъ­дат за­ме­не­ни със съ­з­на­ва­не­то, че ка­к­то ни­ко­га до­се­га в по­с­тъ­п­ки­те ни тря­б­ва да има ди­с­ци­п­ли­на и си­с­те­ма­ти­ч­ност” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

              Осо­бе­ни­ят ав­то­ри­тет на Бо­жи­я­та цър­к­ва

        “Бог е облякъл църквата Си с особена сила и авторитет, който никой няма право да не зачита или да презира. Защото който върши това, презира Божия глас” (“Свидетелства”, т.3)

         “Бог е дал на църквата Си най-могъщата сила, която може да се даде под небето и това е Нeговия глас, който говори на и чрез народа Си, респектиращ със силата си” (“Свидетелства”, т.3).

                      Време на духовни слабости и слепота

         “Бе­ше ми по­в­то­ре­но вси­ч­ко, ко­е­то ка­зах в Ми­не­а­по­лис, че в цър­к­ви­те ни тря­б­ва да за­по­ч­не ре­фор­ма­ция. Тря­б­ва да бъ­дат на­п­ра­ве­ни ре­фор­ми, за­що­то ду­хо­в­на­та сла­бост и сле­по­та е об­ла­да­ла на­ро­да, бла­го­с­ло­вен с тол­ко­ва мно­го све­т­ли­на, скъ­по­цен­ни въз­мо­ж­но­с­ти и при­ви­ле­гии. По­ве­че­то ре­фор­ма­то­ри бя­ха до­ш­ли от цър­к­ви от дру­ги де­но­ми­на­ции, но се­га пра­вят не­ща, из­вър­ше­ни от цър­к­ви­те, ко­и­то те бя­ха на­пу­с­на­ли. Ние се на­дя­ва­ме, че ня­ма да има ну­ж­да по­до­б­ни хо­ра да из­ли­зат от­но­во от цър­к­ви­те си. (То­ва е един­с­т­ве­ни­ят по­з­нат ръ­ко­пис, на­пи­сан от Елена Вайт и по­ка­з­ващ, че тя мо­же би е из­гу­би­ла до­ве­рие в ор­га­ни­за­ци­я­та на Ад­вен­т­на­та цър­к­ва. То­ва съм­не­ние не се по­в­та­ря ни­къ­де в пи­са­ни­я­та.) До­ка­то се ста­ра­ем да се за­па­зи връ­з­ка­та ни със Све­тия Дух, от ко­я­то по­лу­ча­ва­ме мир, ние не ще пре­с­та­нем ни­то с пе­ро, ни­то с ду­ми да се про­ти­во­по­с­та­вя­ме на ли­це­мер­на­та на­бо­ж­ност” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”, 1888 г.).

          “На оне­зи, ко­и­то се хва­лят със све­т­ли­на­та, ко­я­то им е пре­до­с­та­ве­на, но все още не хо­дят в нея, Хри­с­тос ка­з­ва:”Ще по­г­ле­д­на по-бла­го­с­к­лон­но на Тир и Си­дон в оня ден на съд, от­кол­ко­то към теб. А ти, Ка­пер­на­у­ме (Цър­к­ва на ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден, ко­я­то има обил­на све­т­ли­на), (ду­ми­те в ско­би­те са до­ба­ве­ни от Е. Вайт) тво­и­те хвал­би до­с­ти­г­на­ха до не­бе­то (в слу­чая из­тъ­к­на­ти при­ви­ле­гии). Ще бъ­деш сва­лен до­ри до пре­из­по­д­ня­та, за­що­то, ако се бя­ха из­вър­ши­ли в Со­дом ве­ли­ки­те де­ла, ко­и­то се из­вър­ши­ха в теб, той би и до днес ос­та­нал (Матей 11:23)” (“Ревю енд Херълд”, 1 ав­густ 1893 г.).

           “Цър­к­ва­та е об­ла­да­на от хла­д­кост. Бо­жи­е­то при­съ­с­т­вие не е в нея” (“Те­т­ра­д­ни пам­ф­ле­ти”, т.1).

             Зло­у­по­т­ре­би с вла­ст­та в цър­ко­в­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во

         “Ге­не­рал­на­та кон­фе­рен­ция са­ма по се­бе си ста­ва по­к­ва­ре­на с гре­ш­ни мне­ния и при­н­ци­пи...

        Мъ­же се об­ла­го­де­тел­с­т­ват не­че­с­т­но за сме­т­ка на те­зи, ко­и­то те смя­тат, че са по­с­та­ве­ни под тя­х­на власт. Те бя­ха ре­ше­­ни да от­ли­чат с не­що осо­бе­но вре­ме­то на тях­но­то уп­ра­в­ле­ние (ръ­ко­во­д­с­т­во), но те или би­ха ръ­ко­во­ди­ли, или би­ха ру­ше­ли...

        Та­зи сво­е­вол­на си­ла, ко­я­то се е уве­ли­ча­ва­ла, ка­то пра­ви хо­ра­та бо­го­ве, ме пла­ши и би тря­б­ва­ло да при­чи­ня­ва страх. То­ва е про­к­ля­тие, ко­е­то мо­же да бъ­де из­вър­ше­но от все­ки един” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

        “Има тол­ко­ва мно­го те­ж­ки от­го­вор­но­с­ти, ле­г­на­ли на пле­щи­те на ня­кол­ко мъ­же, но ня­кои от тях не тър­сят Бог ка­то те­хен съ­ве­т­ник. Ка­к­во зна­ят те­зи мъ­же за ну­ж­ди­те на де­ло­то в дру­ги стра­ни? Как мо­гат да раз­ре­шат про­б­ле­ми­те на те­зи, ко­и­то ид­ват да тър­сят съ­вет? Бра­тя­та и се­с­т­ри­те, ко­и­то из­п­ра­щат про­б­ле­ми­те и ну­ж­ди­те си, ще тря­б­ва да ча­кат три ме­се­ца, дока­то по­лу­чат от­го­вор, ако той не се за­ба­ви” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

        “Те­зи, ко­и­то жи­ве­ят в от­да­ле­че­ни ме­с­та, ня­ма да из­вър­шат то­ва, ко­е­то те­х­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли им ка­з­ват, че е пра­во, до­ка­то не по­лу­чат раз­ре­ше­ние от Ба­тъл Крийк. Пре­ди да пре­д­п­ри­е­мат не­що, те ще ча­кат да им се от­го­во­ри с ДА или НЕ” (“Спе­ци­ал­ни сви­де­тел­с­т­ва” ­ А).

         “Не е ра­зум­но да се из­би­ра един чо­век за пре­д­се­да­тел на Ге­не­рал­на­та кон­фе­рен­ция. Не­й­на­та ра­бо­та се е уве­ли­чи­ла, а ня­кои не­ща са не­ну­ж­но ус­ло­ж­не­ни. Бе­ше из­ра­зе­но же­ла­ние да се про­ме­ни на­чи­нът на ра­бо­та. Тря­б­ва да се на­п­ра­ви раз­пре­де­ле­ние на ра­бо­т­ни­те по­ле­та или да се из­го­т­ви друг план на ра­бо­та, кой­то да про­ме­ни се­га­ш­ния ход на не­ща­та” (ЦАСД е съ­з­да­де­на през 1863 г., ка­то то­га­ва е на­б­ро­я­ва­ла 3 500 чле­на, има­ла ме­с­т­ни кон­фе­рен­ции, 30 про­по­ве­д­ни­ци и ед­на Ге­не­рал­на Кон­фе­рен­ция, пре­д­с­та­вя­на от три­ма ду­ши. Пре­д­се­да­те­лят на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция е мо­жел да ръ­ко­во­ди на­пре­дъ­ка на де­ло­то и да да­ва ну­ж­ни­те съ­ве­ти по­ра­ди мал­ка­та чи­с­ле­ност на ор­га­ни­за­ци­я­та. Мо­жел е да при­съ­с­т­ва на вся­ка ва­ж­на сре­ща и ли­ч­но се е за­ни­ма­вал с мно­го от ра­бо­т­ни­те кон­та­к­ти, свър­за­ни с пу­б­ли­ч­на­та ра­бо­та. Но през 1896 г. в цър­к­ва­та на­с­тъ­пи по­дем, осо­бе­но в САЩ, ка­то де­ло­то за­по­ч­на да се раз­про­с­т­ра­ня­ва и в Ев­ро­па, Аф­ри­ка и Ав­с­т­ра­лия. То­ва не е по­з­во­ля­ва­ло един чо­век да ръ­ко­во­ди и на­п­ра­в­ля­ва де­ло­то, раз­про­с­т­ра­ни­ло се та­ка да­леч. Еле­на Вайт из­тъ­к­ва ну­ж­да­та от ди­ви­зии в от­дел­ни­те стра­ни, за да мо­гат чле­но­ве­те на цър­к­ва­та да не об­ръ­щат за съ­вет са­мо към един чо­век. Така в от­дел­ни­те стра­ни се ор­га­ни­зи­ра­ли съ­ю­з­ни­ съ­ве­ти, ка­к­то и ди­ви­зи­и­.) (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

                   Не­ра­зумн­ите во­да­чи не го­во­рят за Бо­га

         “Гласът от Батъл Крийк, който се е смятал за авторитета, даващ съвети за напредъка на делото, вече не е Божия глас” (“Публикувани ръкописи”, т.17)

           “Преди няколко години аз смятах Генералната конференция за Божия глас” (“Публикувани ръкописи”, т.17)

           “Че тези мъже ще застанат на свято място, за да бъдат Божия глас за Неговия народ това ние вярвахме за Генералната конференция. Уви това време отмина” (“Бюлетин на Генералната конференция”).

                    Няма нужда от нови деноминации

         “Вие ще взе­ме­те па­са­жи от “Сви­де­тел­с­т­ва”, ко­и­то го­во­рят за съ­т­ре­се­ни­я­та в Бо­жи­я­та цър­к­ва и за края на бла­го­да­т­но­то вре­ме, и ще ка­з­ва­те, че от то­зи на­род ще се вди­г­не друг по-чист и по-свят. Вси­ч­ко то­ва ра­д­ва Са­та­на... Си­гур­но ня­кои ще при­е­мат въз­г­ле­ди­те, ко­и­то из­тъ­к­ва­те, ка­то го­во­рят и ра­бо­тят над тях, и ние би­х­ме би­ли сви­де­те­ли на ед­но от най-фа­на­ти­ч­ни­те съ­би­тия, ста­на­ли в Ад­вен­т­на­та цър­к­ва. То­ва е, ко­е­то Са­та­на же­лае” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

         “Бог не ни е дал сви­де­тел­с­т­во, въз ос­но­ва на ко­е­то да на­ре­че­те ЦАСД Ва­ви­лон и да при­зо­ва­ва­те Бо­жи­и­те ча­да да из­ля­зат от нея. Вси­ч­ки до­во­ди, ко­и­то мо­же­те да из­тъ­к­не­те, ня­ма да имат до­с­та­тъ­ч­но те­жест за мен, за­що­то Бог ми е дал яс­на све­т­ли­на, ко­я­то про­ти­во­ре­чи на та­ко­ва мне­ние.

         Аз зная, че Бог оби­ча цър­к­ва­та Си. Ня­ма да бъ­де до­пу­с­на­то тя да се обър­ка и раз­де­ли на ча­с­ти. Във ва­ше­то мне­ние ня­ма ни­що ло­ги­ч­но, ня­ма до­ри и най-мал­ко­то до­ка­за­тел­с­т­во, че вси­ч­ко то­ва ще ста­не” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

         “Аз ти ка­зах, бра­т­ко мой, че Бог има свое ор­га­ни­за­ци­он­но тя­ло, чрез ко­е­то Той ще ра­бо­ти. Ко­га­то ня­кой се от­де­ли от ор­га­ни­за­ци­я­та на Бо­жия на­род, па­зещ Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, ко­га­то за­по­ч­не да пре­те­г­ля цър­к­ва­та с чо­ве­ш­ки ве­з­ни и мер­ки и да я осъ­ж­да, то­га­ва тря­б­ва да зна­еш, че Бог не го во­ди. Той е на гре­шен път” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

               Бог ще по­с­та­ви вси­ч­ко на мя­с­то­то си

          “Не тря­б­ва да се съм­ня­ва­ме и при­те­с­ня­ва­ме за пре­у­с­пя­ва­не­то на де­ло­то. Бог е гла­ва­та и Той ще по­с­та­ви вся­ко не­що на мя­с­то­то си. Ако об­с­то­я­тел­с­т­ва­та се сте­кат та­ка, че се на­ло­жи друг да ръ­ко­во­ди Бо­жи­я­та ра­бо­та, Бог ще взе­ме то­ва под вни­ма­ние и вси­ч­ко по­г­ре­ш­но в де­ло­то ще бъ­де по­п­ра­ве­но. Не­ка да вяр­ва­ме, че Бог ще во­ди три­ум­фи­ра­щия ко­раб, чи­и­то па­са­же­ри са не­го­ви­те лю­де, бе­зо­па­с­но към ве­ч­ния при­с­тан” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

         “Ня­ма ли Бог жи­ва цър­к­ва? Той има цър­к­ва, ко­я­то е цър­к­ва во­ю­ва­ща, но не е три­ум­фи­ра­ща. Мно­го е тъ­ж­но, че се сре­щат чле­но­ве, ко­и­то са ка­то пле­ве­ли сред жи­то... Въ­п­ре­ки, че та­ки­ва има в цър­к­ва­та, и ще има до края на све­та, цър­к­ва­та в те­зи по­с­ле­д­ни дни тря­б­ва да бъ­де све­т­ли­на на све­та, кой­то е опе­т­нен и де­мо­ра­ли­зи­ран от гре­ха. Цър­к­ва­та, из­то­ще­на и не­съ­вър­ше­на, се ну­ж­дае от пре­ду­п­ре­ж­де­ния, бла­го­ро­д­на кри­ти­ка и съ­ве­т­ва­не. Тя е един­с­т­ве­ни­ят обект на та­зи зе­мя, на кой­то Исус е от­дал сво­я­та най-ве­ли­ка гри­жа и вни­ма­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

          “Си­ли­те на Са­та­на ни­ко­га ня­ма да три­ум­фи­рат. По­бе­да ще съ­п­ро­во­ж­да ве­ст­та на тре­тия ан­гел. Ка­к­то Ге­не­ра­лът на Бо­жи­и­те си­ли съ­к­ру­ши Ери­хон­с­ки­те сте­ни, та­ка и в по­с­ле­д­ни­те дни ще три­ум­фи­рат те­зи, ко­и­то па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, ка­то вси­ч­ко, ко­е­то пре­чи, ще от­па­д­не” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

                  Раз­пре­де­ля­не на от­го­вор­но­с­ти­те

         “То­ва, от ко­е­то има­ме ну­ж­да се­га, е ре­ор­га­ни­за­ция. Тря­б­ва да за­по­ч­нем от ос­но­ва­та и да гра­дим по съ­в­сем раз­ли­чен на­чин...

          Ето мъ­же, ко­и­то сто­ят на­че­ло на раз­ли­ч­ни­те на­ши ин­с­ти­ту­ции ­ об­ра­зо­ва­ни­е­то, въз­пи­та­ни­е­то, на­че­ло на кон­фе­рен­ци­и­те в раз­ли­ч­ни­те ме­с­та и от­дел­ни­те ща­ти. Вси­ч­ки те­зи хо­ра са по­с­та­ве­ни ка­то пре­д­с­та­ви­тел­ни ли­ч­но­с­ти, изказващи мне­ния вър­ху офор­мя­не­то и из­го­т­вя­не­то на пла­но­ве­те, ко­и­то тря­б­ва да бъ­дат осъ­ще­с­тве­ни. Мо­же би има са­мо 2­3 бра­тя, ко­и­то взе­мат под вни­ма­ние ця­ла­та ог­ром­на ра­бо­та. Де­ло­то е го­ля­мо, а ня­ма ни­то един чо­в­еш­ки ум, кой­то да съ­с­та­ви план за ра­бо­та­та, ко­я­то тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­на...

          Се­га ис­кам да ка­жа, че Бог не ни е об­ля­къл с цар­с­ка власт, за да кон­т­ро­ли­ра­ме то­зи или он­зи клон на де­ло­то. Не­го­ви­ят на­пре­дък бе се­ри­о­з­но въз­п­рян, ка­то с чо­ве­ш­ки уси­лия се ръ­ко­во­де­ше де­ло­то по вси­ч­ки фрон­то­ве... Има ну­ж­да от об­но­в­ле­ние и ре­ор­га­ни­за­ция, си­ла и мощ е не­об­хо­ди­ма на те­зи, ко­и­то ръ­ко­во­дят” (“Бю­ле­тин на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция”, 3 ап­рил 1901 г.).

          “Тря­б­ва да бъ­дат ос­но­ва­ни но­ви­ кон­фе­рен­ции. Ор­га­ни­зи­ра­не­то на съ­юз в Ав­с­т­ра­лия бе Бо­жие де­ло... Не е не­об­хо­ди­мо де се из­п­ра­щат до Батъл Крийк пи­с­ма, в ко­ти се ис­ка съ­вет, и по­с­ле да се ча­кат се­д­ми­ци, до­ка­то се по­лу­чи от­го­вор. Ис­тин­с­ки­те Бо­жии мъ­же тря­б­ва да ре­шат те­зи въ­п­ро­си” (“Бю­ле­тин на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция”, 5 ап­рил 1901 г.).

     Се­сия на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция през 1901 г. ­ раз­ми­ш­ле­ния

          “Кой пре­д­по­ла­га­те, че бе­ше с нас още от на­ча­ло­то на Кон­фе­рен­ци­я­та? Кой ни пре­д­па­з­ва­ше от не­за­с­лу­жа­ва­щи вни­ма­ние въ­п­ро­си? Кой вър­ве­ше сред де­ле­га­ти­те? Го­с­под Бог и Не­го­ви­те ан­ге­ли! Те не при­съ­с­т­ву­ва­ха, за да все­ят раз­це­п­ление ме­ж­ду нас, а да вло­жат в умо­ве­те ни пра­ве­д­ност и ми­ро­лю­би­вост. Те бя­ха ме­ж­ду нас, за да ­и­з­вър­шат Бо­жи­е­то де­ло, да про­пъ­дят тъм­ни­те си­ли, за да мо­же пре­д­на­чер­та­на­та от Бо­га ра­бо­та да бъ­де из­вър­ше­на, а не за­ба­вя­на. Бо­жи­и­те ан­ге­ли ра­бо­те­ха ме­ж­ду нас...

          Ни­кога не съм би­ла по­ве­че учу­де­на, кол­ко­то ко­га­то на за­се­да­ни­е­то на­с­тъ­пи та­къв об­рат в не­ща­та. То­ва не бе­ше сто­ре­но от нас ­ Бог го из­вър­ши! Ука­за­ния от­но­с­но де­ло­то Му ми бя­ха пре­до­с­та­ве­ни, но не мо­жах да ги раз­бе­ра, до­ка­то ра­бо­та­та про­дъл­жа­ва­ше. Се­га знам, че Бо­жии ан­ге­ли при­съ­с­т­ва­ха в за­ла­та. Же­лая все­ки от вас да за­по­м­ни то­ва, ка­к­то и да не за­б­ра­вя, че Бог е обе­щал да из­ле­ку­ва ра­ни­те на своя на­род” (“Бю­ле­тин на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция”, 25 ап­рил 1901 г.).

         “По вре­ме на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция Бог ра­бо­те­ше мо­гъ­що в по­л­за на на­ро­да Си. Все­ки път, ко­га­то ми­с­ля за то­ва за­се­да­ние, при­я­т­на тър­же­с­т­ве­ност ме об­х­ва­ща и из­пъл­ва ду­ша­та ми с то­п­ла бла­го­дар­ност и при­з­на­ние. То­га­ва не­д­ву­с­ми­с­ле­но ви­дя­х­ме ръ­ко­во­д­с­т­во­то на На­шия Го­с­под и Спа­си­тел. Ние хва­лим свя­то­то Му име за из­ба­в­ле­ни­е­то, ко­е­то до­не­се на на­ро­да Си” (“Ревю енд Херълд”, 26 но­ем­в­ри 1903 г.).

         “Бе­ше не­об­хо­ди­мо да ор­га­ни­зи­ра­ме съ­ю­з­ни кон­фе­рен­ции, за да не мо­же Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция да уп­ра­ж­ня­ва вли­я­ние вър­ху от­дел­ни­те кон­фе­рен­ции. Вла­ст­та, с ко­я­то е об­ле­че­на ГК, не би­ва да бъ­де съ­с­ре­до­то­че­на в ед­на, две или 6 ли­ч­но­с­ти; над от­дел­ни­те ди­ви­зии тря­б­ва да стои СЪ­ВЕТ от мъ­же” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”, 3 ап­рил 1903 г.).

               До­ве­рие в ут­вър­де­на­та ор­га­ни­за­ция на ЦАСД

        “Ние не мо­жем да не стъ­пим на ос­но­ва­та, по­ло­же­на от Хри­с­тос. Не мо­жем да вле­зем в но­ва ор­га­ни­за­ция, за­що­то то­ва ще оз­на­ча­ва от­с­тъ­п­ва­не от ис­ти­на­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

         “Бе ми ка­за­но да съ­о­б­щя на ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден, че сме при­зо­ва­ни от Бо­га да на­пу­с­нем света и да ста­нем­ Не­го­ва со­б­с­т­ве­на скъ­по­цен­ност! Той е оп­ре­де­лил за цър­к­ва­та Си да бъ­де в съ­вър­шен­а връ­з­ка със Све­тия Дух, а неин съ­ве­т­ник да бъ­де са­мо Го­с­под на си­ли­те” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

         “Във вре­ме­то, ко­га­то мал­ка гру­па мъ­же по­е­ха ге­не­рал­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во на де­ло­то, от име­то на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция и се стре­мя­ха да про­ве­ж­дат пла­но­ве, це­ля­щи ог­ра­ни­ча­ва­не на на­пре­дъ­ка на ра­бо­та­та, аз не мо­жех по­ве­че да при­е­ма на­с­та­в­ле­ни­я­та на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция, пре­д­с­та­вя­на от те­зи мъ­же, ка­то Бо­жии съ­ве­ти и пре­по­ръ­ки. С то­ва не ис­кам да ка­жа, че ре­ше­ни­я­та на ГК, из­го­т­ве­ни от пра­вил­но на­з­на­чен съ­вет, съ­с­то­ящ се от пре­д­с­та­ви­тел­ни мъ­же от вси­ч­ки по­ле­та на де­ло­то, не би­ва да бъ­дат за­чи­та­ни.

         Бог е оп­ре­де­лил, че пре­д­с­та­ви­те­ли­те на Не­го­ва­та цър­к­ва от вси­ч­ки ча­с­ти на све­та ще имат ав­то­ри­тет, ко­га­то се съ­бе­рат за­е­д­но в Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция. Гре­ш­ка­та, в ко­я­то ня­кои ще из­па­д­нат, е да се да­де на един чо­век или на мал­ка гру­па от хо­ра­ п­ра­во да ре­ша­ват с не­о­г­ра­ни­чен ав­то­ри­тет и да из­по­л­з­ват вли­я­ни­е­то, ко­е­то Бог е вло­жил в цър­к­ва­та Си и гла­са на ГК, на­со­ч­ващ пла­но­ве­те за ус­пе­ха и на­пре­дъ­ка на де­ло­то Бо­жие” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

         “Бог е по­ве­рил на цър­к­ва­та Си осо­бен ав­то­ри­тет и си­ла. Ни­кой не ще бъ­де оп­ра­в­дан, ако про­я­вя­ва пре­з­ре­ние и не­за­чи­та­не към тях, за­що­то кой­то вър­ши то­ва, пре­зи­ра Бо­жия глас” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

          “Мо­е­то раз­би­ра­не, че Бог все още во­ди на­ро­да Си и ще про­дъл­жа­ва да го во­ди до края, е на­сър­че­ние и бла­го­с­ло­ве­ние за мен (Те­зи ду­ми са от по­с­ле­д­на­та вест на Елена Вайт към Цър­к­ва­та на ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден. Те­зи ус­по­ко­я­ва­щи сло­ва са би­ли про­че­те­ни на се­си­я­та на Генералната конференция през 1913 г. от не­й­ния пре­д­се­да­тел брат Да­ни­елс)” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

                           Изя­в­ле­ние на Еле­на Вайт

          “Аз ка­зах (на го­с­по­жа Ли­да Скот), как е раз­б­ра­ла опи­т­но­ст­та на Цър­к­ва­та на Ос­та­тъ­ка и че Бог не ще до­пу­с­не та­зи Цър­к­ва да до­с­ти­г­не до та­ко­ва ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во, че от нея да се от­де­ли дру­га цър­к­ва.”

                Все още се ну­ж­да­ем от ду­хо­в­но об­но­в­ле­ние?

          “Един ден по обяд пи­шех за ра­бо­та­та, ко­я­то мо­же­ше да бъ­де из­вър­ше­на на по­с­ле­д­на­та Ге­не­рал­на Кон­фе­рен­ция (1901 г.), ако мъ­же­те, ко­и­то бя­ха об­ле­че­ни с до­ве­рие, сле­д­ва­ха на­ме­ре­ни­я­та и пре­по­ръ­ки­те на Го­с­по­да. Оне­зи, ко­и­то има­ха го­ля­ма све­т­ли­на, не хо­дят в нея. За­се­да­ни­е­то бе­ше при­к­лю­чи­ло, но по­чи­в­ка не ­бе­ше да­де­на. Те­зи мъ­же не се сми­ря­ват пред Бо­га, ка­к­то би тря­б­ва­ло да се сми­рят, и Све­тия Дух бе про­пъ­ден.

          Аз бях на­пи­са­ла то­ва мно­го пре­ди да бъ­да за­в­ла­дя­на от Бо­жия Дух, ка­то че ли при­съ­с­т­вах на сце­на, ста­ва­ща в Ба­тъл Крийк...

          Ние бя­х­ме съ­б­ра­ни в мо­ли­т­ве­ния дом. Един брат се по­мо­ли, из­пя­х­ме пе­сен и по­с­ле пак се по­мо­ли­х­ме. Най-ре­в­но­с­т­ни мол­би бя­ха от­п­ра­ве­ни към Бо­га. На­ше­то съ­б­ра­ние бе­ше по­се­те­но от Све­тия Дух...

          Ни­кой не бе­ше тол­ко­ва гор­де­лив, за да не из­по­вя­да сър­це­то си на­пъл­но, и те­зи, ко­и­то за­по­ч­на­ха ­да вър­шат то­ва, бя­ха хо­ра с вли­я­ние, но те не на­п­ра­ви­ли то­ва, пре­ди да по­лу­чат сме­лост да из­по­вя­дат гре­хо­ве­те си.

          Ра­дост, не­пре­жи­вя­на ни­ко­га до­то­га­ва, ог­ла­си мо­ли­т­ве­ния дом (след ка­то при­к­лю­чи вси­ч­ко).

          Ко­га­то ви­де­ни­е­то при­к­лю­чи, за из­ве­с­т­но вре­ме не мо­жех да осъ­з­ная къ­де съм. Пи­сал­ка­та бе все още в ръ­ка­та ми. Чу­х ­ду­ми­те от­п­ра­ве­ни към мен: ‘То­ва мо­же­ше да се из­вър­ши!’ Вси­ч­ко то­ва Бог ча­ка­ше да сто­ри за наро­да Си. Ця­ло­то не­бе ча­ка­ше, за да про­я­ви ми­лост и бла­гост. ‘Аз си ми­с­ля, ­къ­де щя­х­ме да бъ­дем, ако ос­но­в­на­та ра­бо­та се бе­ше из­вър­ши­ла ­на по­с­ле­д­на­та Ге­не­рал­на кон­фе­рен­ция’” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

           “Бях дъл­бо­ко впе­ча­т­ле­на от сце­ни­те, ко­и­то ви­дях на­с­ко­ро през но­щ­та. Из­г­ле­ж­да се из­вър­ш­ва­ше го­ля­мо де­ло ­ де­ло на съ­жи­в­ле­ние на мно­го ме­с­та. На­ши­ят на­род се дви­же­ше в пъ­тя, изи­с­к­ван от Бо­жия зов” (“Сви­де­тел­с­т­ва за про­по­ве­д­ни­ци­те”).

                 Бо­жи­е­то тър­пе­ние към Не­го­вия на­род

          “Цър­к­ва­та е не­по­д­го­т­ве­на да по­с­ре­щ­не оча­к­ва­ния от нея Из­ку­пи­тел, но въ­п­ре­ки то­ва Бог не се е от­де­лил от на­ро­да Си. Той го по­д­к­ре­пя все още, не за­що­то го на­ми­ра мно­го до­бър, но за да не се обе­з­с­ла­ви пред вра­го­ве­те на ис­ти­на­та и пра­в­да­та Не­го­во­то име, за да не три­ум­фи­рат са­та­нин­с­ки­те си­ли при раз­па­да­не­то на Бо­жи­я­та цър­к­ва. Бог е по­на­сял дъл­го вре­ме не­го­ви­те (на на­ро­да Си) ка­п­ри­зи, не­ве­рие и не­ра­зум­ност. С чу­д­но тър­пе­ние и съ­с­т­ра­да­ние Го ди­с­ци­п­ли­ни­ра. Ако на­ро­дът Му обър­не вни­ма­ние на Не­го­ви­те на­с­та­в­ле­ния, Бог ще го очи­с­ти от гре­ш­ни­те му на­к­лон­но­с­ти, да­рявай­ки му ве­ч­но­то спа­се­ние и пра­вей­ки го ве­чен сви­де­тел на Не­го­ва­та ми­ло­с­ти­ва си­ла” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 13.XI.1901 г.).

         “Тря­б­ва да по­м­ним, че цър­к­ва­та с не­й­ни­те сла­бо­с­ти и гре­ш­ки е един­с­т­ве­но­то не­що на зе­мя­та, към ко­е­то Исус про­я­вя­ва та­ко­ва ве­ли­ко вни­ма­ние. Той по­с­то­ян­но се гри­жи за нея и я ук­ре­пя­ва чрез Све­тия Дух” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

                  Бог ра­бо­ти с оне­зи, ко­и­то са Му вер­ни

         “Го­с­под Исус ви­на­ги ще има из­б­ран на­род, кой­то да Му слу­жи. Ко­га­то юде­и­те от­х­вър­ли­ха Хри­с­тос, Из­во­рът на жи­во­та, Той от­не от тях Бо­жи­е­то цар­с­т­во и го да­де на ези­ч­ни­ци­те. По съ­щия на­чин Бог ще ръ­ко­во­ди все­ки клон от де­ло­то Си.

          Ко­га­то цър­к­ва про­я­ви не­ве­рие към Бо­жи­е­то сло­во, ка­к­ви­то и да са до­во­ди­те, кол­ко­то въз­ви­ше­ни и свети да са пре­тен­ци­и­те, Бог ня­ма да ра­бо­ти с та­ка­ва цър­к­ва. Дру­ги ще бъ­дат из­б­ра­ни да ръ­ко­во­дят ва­ж­ни­те от­го­вор­но­с­ти. Но ако и те не очи­с­тят жи­во­та си от вся­ка гре­ш­но де­ло, ако не ус­та­но­вят чи­с­ти и свети при­н­ци­пи в сър­це­то си, то­га­ва Бог ще бъ­де гор­чи­во умъ­ч­нен и ще ги сми­ри, а ако не се по­ка­ят, ще ги ос­та­ви и ще ги на­п­ра­ви за по­зор” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.14).

                Съ­де­ни спо­ред све­т­ли­на­та, ко­я­то има­ме

           “Цър­к­ва­та на ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден ще бъ­де пре­те­г­ле­на на ве­з­ни­те в све­ти­ли­ще­то. Тя ще бъ­де съ­де­на спо­ред при­ви­ле­ги­и­те и пре­дим­с­т­ва­та, ко­и­то е има­ла. Ако не­й­на­та ду­хо­в­на опи­т­ност не от­го­ва­ря на без­цен­ни­те пре­дим­с­т­ва, ко­и­то Хри­с­тос е дал, ако бла­го­с­ло­ве­ни­я­та, с ко­и­то тя е би­ла удо­с­то­е­на, не я по­д­ти­к­ват да вър­ши по­ве­ре­на­та ра­бо­та, за нея ще се про­из­не­съл ду­ми­те: "На­ме­ре­на е ле­ка на Бо­жи­и­те ве­з­ни!" Един ден тя ще бъ­де съ­де­на въз ос­но­ва на по­ве­ре­на­та све­т­ли­на и на да­де­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти.

          Тър­же­с­т­ве­ни­те уве­ща­ния на пре­ду­п­ре­ж­де­ние, пре­д­с­та­ве­ни ни чрез раз­ру­ша­ва­не­то на та­ка скъ­пи­те за нас сре­д­с­т­ва за слу­же­не (Са­на­то­ри­у­мът в Ба­тъл Крийк ­ най-го­ле­ми­ят и най-из­ве­с­тен ад­вен­тен ле­че­бен цен­тър в све­та, бил опо­жа­рен на 18.II.1902 г. Опо­жа­ря­ва­не­то би­ло по­с­ле­д­ва­но от по­жар в из­да­тел­с­ка­та къ­ща РХ на 30.XII.1902 г.), ни ка­з­ват: ‘Спом­ни си от­г­де си из­па­д­нал и по­кай се, и вър­ши пър­ви­те си де­ла’ (Откровение 2:5).

           Ако цър­к­ва­та, ко­я­то е за­к­ва­се­на с ми­на­ли­те си гре­хо­ве, не се по­кае и не се обър­не, тя ще яде от пло­до­ве­те на де­ла­та си, до­ка­то се по­г­ну­си от се­бе си.  Ко­га­то се про­ти­во­по­с­та­ви на зло­то и из­бе­ре до­б­ро­то, ко­га­то из­пъл­не­на с по­кор­ност за­по­ч­не да тър­си Бо­га със сми­ре­ние и из­ди­га ви­со­ко гла­са си към Хри­с­тос, ко­га­то за­с­та­не на ос­но­ва­та на ве­ч­на­та ис­ти­на и чрез вя­ра се хва­не за по­з­на­ни­е­то, при­го­т­ве­но за нея, тя ще бъ­де из­це­ре­на. Тя ще се яви в по­да­ре­на­та от Бо­га сем­п­лост и чи­с­то­та, раз­ли­ча­ва­ща се по­к­ва­ра­та на све­та, по­со­ч­вай­ки, че ис­ти­на­та я е на­п­ра­ви­ла сво­бо­д­на. То­га­ва не­й­ни­те чле­но­ве ще бъ­дат из­б­ра­ни от Бо­га ка­то Не­го­ви пре­д­с­та­ви­те­ли” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

             Ис­то­ри­я­та на Из­ра­ил ­ пре­ду­п­ре­ж­де­ние за вас

          “В те­зи по­с­ле­д­ни дни Бо­жия на­род ще бъ­де из­ло­жен на съ­щи­те опа­с­но­с­ти, на ко­и­то бе­ше из­ло­жен дре­в­ни­ят Из­ра­ил. Оне­зи, ко­и­то не при­е­мат Бо­жи­и­те пре­ду­п­ре­ж­де­ния, ще се из­ло­жат на съ­ща­та опа­с­ност, на ко­я­то бе­ше из­ло­жен дре­в­ни­ят ев­рей­с­ки на­род, кой­то не мо­жа да вле­зе в обе­ща­на­та зе­мя по­ра­ди не­ве­ри­е­то си. Дре­в­ни­ят Из­ра­ил по­не­се стра­да­ни­я­та, при­чи­не­ни от не­го­во­то не­о­с­ве­те­но сър­це и не­о­бу­з­да­ни же­ла­ния. Тя­х­но­то от­х­вър­ля­не ка­то на­ция бе ре­зул­тат на ли­п­са на вя­ра, упо­ва­ние в со­б­с­т­ве­ни­те ни си­ли, не­по­ка­я­ност, сле­по­та на ума и за­ко­ра­вя­ва­не на сър­це­то. Ис­то­ри­я­та им е си­г­нал на опа­с­ност за нас.

            Вни­ма­вай­те, бра­тя, да не би да има в ня­ко­го от вас не­че­с­ти­во, не­вяр­ва­що сър­це, ко­е­то да от­с­тъ­пи от жи­вия Бог... За­що­то ние ще уча­с­т­ва­ме в Хри­с­тос, ако удър­жим до­к­рай пър­во­на­чал­на­та си уве­ре­ност (  Евреи 12-14)” (Пи­с­мо 30, 1895 г.).

                Цър­к­ва­та, ко­я­то во­ю­ва е не­съ­вър­ше­на

          “Войн­с­т­ва­ща­та цър­к­ва не е три­ум­фи­ра­ща цър­к­ва и зе­мя­та не е не­бе­то. Цър­к­ва­та е съ­с­та­ве­на от гре­ш­ни, не­съ­вър­ше­ни мъ­же и же­ни, ко­и­то са уче­ни­ци в Бо­жи­е­то учи­ли­ще, къ­де­то се обу­ча­ват, ди­с­ци­п­ли­ни­рат и въз­пи­та­ват за то­зи зе­мен и за бъ­де­щия не­бе­сен жи­вот” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 4 януари 1883 г.).

           “Ня­кои хо­ра из­г­ле­ж­да ми­с­лят, че с вли­за­не­то им в цър­к­ва­та ще се из­пъл­нят оча­к­ва­ни­я­та им и ще сре­щ­нат са­мо хо­ра, ко­и­то са чи­с­ти и съ­вър­ше­ни. Те са ре­в­но­с­т­ни във вя­ра­та си и ко­га­то ви­дят гре­ш­ки в цър­ко­в­ни­те чле­но­ве, ка­з­ват: "Ние на­пу­с­на­х­ме све­та, за да ня­ма­ме об­ще­ние с гре­ш­ни ли­ч­но­с­ти, а ето че грях има и в цър­к­ва­та!’ Те пи­тат ка­то слу­ги­те в при­т­ча­та: "От где се взе­ха те­зи пле­ве­ли?" Ня­ма сми­съл да се ра­зо­ча­ро­ва­ме, за­що­то Го­с­под не ни е дал га­ран­ция, че цър­к­ва­та е съ­вър­ше­на. Вси­ч­ка­та ни ре­в­ност не ще мо­же да на­п­ра­ви войн­с­т­ва­ща­та цър­к­ва тол­ко­ва чи­с­та, кол­ко­то един ден ще бъ­де три­ум­фи­ра­ща­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

  Три­ум­фи­ра­ща­та цър­к­ва ще бъ­де из­пъл­не­на с вя­ра и хри­с­то­по­до­бие

         “Ра­бо­та­та ско­ро ­ще при­к­лю­чи. Чле­но­ве­те на войн­с­т­ва­ща­та цър­к­ва, про­я­ви­ли вя­ра и до­ка­за­ли ­вя­ра­та си, ще ста­нат чле­но­ве и на три­ум­фи­ра­ща­та цър­к­ва” (“Еван­ге­ли­зъм”).

          “Жи­во­тът на Хри­с­тос бе­ше из­пъл­нен с не­бе­с­на вя­ра за Бо­жи­я­та лю­бов и Той сил­но ко­п­не­е­ше да спо­де­ли та­зи лю­бов в обил­на мяр­ка с дру­ги­те. Из­ра­же­ни­е­то Му из­лъ­ч­ва­ше съ­с­т­ра­да­ние, по­ве­де­ни­е­то Му се от­ли­ча­ва­ше с бла­гост, скром­ност, ис­тин­ност и лю­бов. Все­ки член от войн­с­т­ва­ща­та цър­к­ва тря­б­ва да изя­ви те­зи ка­че­с­т­ва, за да стане член на три­ум­фи­ра­ща­та цър­к­ва” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­ко въз­пи­та­ние”).