III.Кога ще станат тези неща?

          Из "Събитията на последните дни"
                               Елън Уайт

  Хри­с­то­ви­те уче­ни­ци пи­тат Исус за ча­са
         на    Него­во­то Вто­ро ид­ва­не

“Хри­с­то­ви­те сло­ва ( Матей 24:2 ) бя­ха из­го­во­ре­ни пред го­ля­мо мно­же­с­т­во, но въ­п­ре­ки то­ва, ко­га­то Исус ос­та­на сам Еле­он­с­кия хълм, Пе­тър, Яков, Йо­ан и Ан­д­рей ­дой­до­ха при Не­го и Го по­пи­та­ха: ‘Ка­жи ни, ко­га ще се слу­чи вси­ч­ко то­ва и кое ще бъ­де зна­ме­ни­е­то за Тво­е­то ид­ва­не в края на све­та?’”

        Исус не от­го­во­ри на сво­и­те уче­ни­ци, опа­ся­вай­ки се да не отъ­ж­де­с­т­вят раз­ру­ша­ва­не­то на Еру­са­лим с Вто­ро­то прише­с­т­вие. Опи­са­ни­я­та и на две­те съ­би­тия има­ха об­щи еле­мен­ти. А ако бе­ше от­к­рил бъ­де­ще­то, ка­к­то Той го по­з­на­ва­ше, те ня­ма­ше да мо­гат да го по­не­сат. За тя­х­но до­б­ро Хри­с­тос уе­д­на­к­ви опи­са­ни­я­та на те­зи две зна­ме­ни­ти съ­би­тия, ос­та­вя­йки по­с­ле­до­ва­те­ли­те Си да из­с­ле­д­ват ли­ч­но за се­бе си Пи­са­ни­е­то” (“Жи­во­тът на Исус”).

---

               Вре­ме­то на Вто­ро­то при­ше­с­т­вие не се знае

          “Мно­зи­на, ко­и­то се на­ри­чат ад­вен­ти­с­ти, фа­к­ти­че­с­ки са хо­ра, оп­ре­де­ля­щи да­ти. Ден след ден те ча­кат Хри­с­тос да до­й­де и все­ки път по­в­та­рят гре­ш­ка­та си. Да бъ­де оп­ре­де­ле­но вре­ме­то на вто­ро­то ид­ва­не на Исус е из­вън въз­мо­ж­но­с­ти­те на смър­т­ни чо­ве­ци. До­ри и ан­ге­ли­те, слу­жи­те­ли­те на на­с­ле­д­ни­ци­те на спа­се­ни­е­то, не зна­ят де­ня и ча­са: "Но за то­зи ден и час ни­кой не знае ни­то чо­век, ни­то ан­гел, а са­мо Отец" (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4)

          “Ние не зна­ем с то­ч­ност вре­ме­то за из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух или за Вто­ро­то при­ше­с­т­вие. За­що Бог не ни е ка­зал? За­що­то ня­ма­ше да из­по­л­з­ва­ме пра­вил­но то­ва на­ше зна­ние. Един от ре­зул­та­ти­те ще­ше да бъ­де се­ри­о­з­но­то за­ба­вя­не на Бо­жи­е­то при­го­т­ви­тел­но де­ло ве­ли­кия ид­ващ Го­с­по­ден Ден. Не би­ва да жи­ве­ем за сен­за­ци­я­та...

           Не мо­жем да ка­жем, че Той ще до­й­де след ед­на, две или 5 го­ди­ни, или да про­по­вя­д­ва­ме, че Хри­с­тос ня­ма да до­й­де до 10 или 20 го­ди­ни” (“Pевю енд Xерълд”, 22 март 1892 г.).

           “Го­с­по­д­ни­ят ден при­б­ли­жа­ва. Зна­ме­ни­я­та се из­пъл­ня­ват. И все пак ня­ма­ме вест в кой ден и час ще до­й­де Хри­с­тос. Го­с­под ра­зум­но е скрил то­ва от нас, за да бъ­дем по­с­то­ян­но в тре­пе­т­но оча­к­ва­не, го­т­вей­ки се за сла­в­но­то вто­ро ид­ва­не на на­шия Го­с­под и Спа­си­тел Исус Хри­с­тос” (Пи­с­мо 28, 1897 г.).

          “То­ч­но­то вре­ме за Вто­ро­то при­ше­с­т­вие е Бо­жия тай­на” (“Жи­во­тът на Исус”).

                   На­ша­та вест не оп­ре­де­ля да­ти

        “Ние не спа­да­ме към те­зи, ко­и­то оп­ре­де­лят то­ч­но вре­ме­то, ос­та­ва­що до ид­ва­не­то на Хри­с­тос в си­ла и пъл­на сла­ва. Ня­кои са оп­ре­де­ля­ли вре­ме и ко­га­то то е от­ми­на­ва­ло, те­х­ни­ят не­по­ко­рен дух, не­при­е­май­ки уко­ра, да­ден от Бо­га, про­дъл­жа­вал да по­со­ч­ва но­ви и но­ви да­ти. И те­зи по­с­ле­до­ва­тел­ни не­у­с­пе­хи ги оп­ре­де­лят ка­то фал­ши­ви про­ро­ци” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­т­во­то”).

          “Бог не е пре­ди­з­ве­с­тил на ни­кой чо­век, ко­га ще бъ­де Хри­с­то­во­то при­ше­с­т­вие ­ 5,10 или 20 го­ди­ни пре­ди края на зем­на­та ис­то­рия. Той ня­ма да да­де по­вод на ни­то ед­но чо­ве­ш­ко съ­ще­с­т­во да смя­та, че е за­къ­с­ня­ло с при­го­то­в­ле­ни­я­та си за Не­го­во­то ид­ва­не. Бог не ще има ни­то един по­да­ник, кой­то да по­в­то­ри ду­ми­те на не­вер­ния слу­га: ‘Го­с­по­да­рят ми се за­ба­ви!", за­що­то то­ва ще во­ди до без­раз­съ­д­но пре­не­б­ре­г­ва­не на въз­мо­ж­но­с­ти­те и при­ви­ле­ги­и­те, да­де­ни ни за по­д­го­то­в­ка за ве­ли­кия и сла­вен ден” (“Ревю енд Херълд”, 27 ноември 1900 г.).

                       Оп­ре­де­ля­не­то на да­ти во­ди до не­ве­рие

           “По­не­же че­с­то да­ти­те, оп­ре­де­ля­ни от хо­ра, са от­ми­на­ва­ли, без да се слу­чи ни­що, све­тът се на­ми­ра във все по-твър­до съ­с­то­я­ние на не­ве­рие по от­но­ше­ние на вто­ро­то при­ше­с­т­вие, от­кол­ко­то пре­ди. Чо­ве­ци­те гле­дат на гре­ш­ки­те на фал­ши­ви­те про­ро­ци с от­в­ра­ще­ние и по­не­же ви­на­ги са се по­д­да­ва­ли на за­б­лу­ж­де­ни­я­та, про­ти­во­по­с­та­вят се и на ис­ти­на­та, за­пи­са­на в Све­ще­но­то пи­са­ние, че кра­ят на вси­ч­ко е на­б­ли­жил” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

         “Аз раз­б­рах, че брат Да­ни­елс бе­ше оп­ре­де­лил ­с­рок от 5 го­ди­ни, през кой­то Хри­с­тос ще до­й­де. На­дя­вам се да не се раз­про­с­т­ра­ни, че сме хо­ра, оп­ре­де­ля­щи да­ти. Не­ка да не пра­вим по­до­б­ни пре­д­с­ка­за­ния. То­ва ня­ма да до­ве­де до ни­що до­б­ро. Не тър­се­те ус­пе­хи на та­ка­ва ос­но­ва, а не­ка бъ­дем пре­д­па­з­ли­ви във вся­ка про­из­не­се­на ду­ма, та­ка че раз­па­ле­ни­те фа­на­ти­ци да не мо­гат да из­по­л­з­ват ни­що, пре­ди­з­ви­к­вай­ки сен­за­ции, с ко­и­то Све­ти­ят Дух да бъ­де ос­кър­бен.

           Цел­та ни не е да раз­пал­ва­ме чо­ве­ш­ки­те стра­с­ти и да се вди­га шум, кой­то е не­ну­жен, ка­то по то­зи на­чин чу­в­с­т­ва­та взе­мат връх над при­н­ци­пи­те. Са­та­на ра­бо­ти, за да на­п­ра­ви вси­ч­ко, за­ви­се­що от не­го, да осъ­ще­с­т­ви хи­т­ри­ни­те и на­ме­ре­ни­я­та си, имай­ки си­ла да вър­ши зло. Вси­ч­ко въз­бу­ж­да­що ду­хо­ве­те, пре­ди­з­ви­к­ва­що чу­в­с­т­ва­та, на­с­т­ро­е­ни­я­та, ос­но­ва­ни на гре­ш­на ос­но­ва, вся­ват страх и бо­я­зън, ка­то по­с­ле­ди­ци­те от то­ва ня­ма да за­къ­с­не­ят” (Пи­с­мо 34, 1887 г.).

         “Ви­на­ги ще има фал­ши­ви и фа­на­ти­ч­ни дви­же­ния, съ­з­да­де­ни от ли­ч­но­с­ти в цър­к­ва­та, ко­и­то ка­з­ват, че са во­де­ни от Бо­га, хо­ра, ко­и­то ще тръ­г­нат пре­ди да бъ­дат из­п­ра­те­ни, ще пре­д­с­ка­з­ват де­ня и ча­са ко­га­то ще се из­пъл­нят не­с­та­на­ли още проро­че­с­т­ва. Вра­гът е до­во­лен от тя­х­на­та ра­бо­та, за­що­то ус­пе­ш­ни­те им за­б­лу­ж­де­ния во­дят хо­ра­та в гре­ш­ни по­со­ки, ка­то при­чи­ня­ват обър­к­ва­не и не­ве­рие” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

                     Ня­ма про­ро­че­с­ко вре­ме след 1844 г.

        “Ко­га­то бях на ла­гер­но­то съ­б­ра­ние Джа­к­сън съ­в­сем яс­но за­я­вих на те­зи фа­на­ти­ч­ни фра­к­ции, че ра­бо­та­та, из­вър­ше­на от тях, е на­со­че­на про­тив ду­ши­те. Те бя­ха в тъм­ни­на. Пре­тен­ди­ра­ха, че при­те­жа­ва­ли голя­ма све­т­ли­на за при­к­лю­ч­ва­не­то на бла­го­да­т­но­то вре­ме през ок­том­в­ри 1844 г. Там пу­б­ли­ч­но за­я­вих, че Бог про­я­ви ми­лост и ми по­ка­за, че след 1844 г. ня­ма да има дру­го по­со­че­но про­ро­че­с­ко вре­ме” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

         “По­зи­ци­я­та ни е би­ла да на­б­лю­да­ва­ме и да ча­ка­ме, без ни­ка­к­во пре­д­с­ка­з­ва­не на вре­ме, дни и да­ти ме­ж­ду за­вър­ш­ва­не­то на про­ро­че­с­ки­те съ­би­тия през 1844 г. и Вто­ро­то ид­ва­не на Исус Хри­с­тос” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10).

         “Хо­ра­та не ще по­лу­чат дру­го сви­де­тел­с­т­во за вто­ри про­ро­че­с­ки пе­ри­од. След то­ва вре­ме (Откровение 10:4-6) ­ от 1842 до 1844 г., ня­ма да има друг про­ро­че­с­ки пе­ри­од. По­с­ле­д­но­то про­ро­че­с­ко вре­ме е есен­та на 1844 г.” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7)

                         Елън Уайт   е оча­к­ва­ла Хри­с­то­во­то
                           ид­ва­не да ста­не до­ка­то е жи­ва     

        “Бе­ше ми пре­д­с­та­ве­на гру­па от при­съ­с­т­ву­ва­щи на Ге­не­рал­на­та Кон­фе­рен­ция. Ан­ге­лът ре­че: ‘Ня­кои от тях ще бъ­дат хра­на на чер­ве­и­те, вър­ху дру­ги ще се из­ле­ят по­с­ле­д­ни­те седем яз­ви, а част от тях ще бъ­дат пре­об­ра­зе­ни при Вто­ро­то при­ше­с­т­вие’” (“Сви­де­тел­с­т­ва", т.1).

       “По­не­же вре­ме­то е кра­т­ко, тря­б­ва да ра­бо­тим с при­ле­жа­ние и двой­ни уси­лия. Де­ца­та ни мо­же да се на­ло­жи ни­ко­га да не учат в ко­леж” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

        “Не е ра­зум­но се­га да съ­з­да­ва­ме де­ца. Вре­ме­то е кра­т­ко и опа­с­но­с­ти­те на по­с­ле­д­ни­те дни са вър­ху нас, а мал­ки­те де­ца ще бъ­дат по­гу­бе­ни пре­ди да ста­не то­ва” (Пи­с­мо 48, 1876 г.).

        “В то­зи век зем­на­та ис­то­рия при­б­ли­жа­ва своя фи­нал. На­б­ли­жа­ва вре­ме­то на из­пи­та­ни­я­та, ко­и­то ще ни спо­ле­тят, из­пи­та­ния, ка­к­ви­то ни­кога до­се­га не е има­ло. В то­зи мо­мент е по-до­б­ре да се ог­ра­ни­чат бра­ко­съ­че­та­ни­я­та ка­к­то за мъ­же, та­ка и за же­ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

        “Ще до­й­де ча­сът, кой­то не е да­леч, и ня­кои от нас, ко­и­то вяр­ват днес, ще бъ­дат жи­ви, ще ви­дят пре­д­с­ка­за­но­то съ­би­тие, ще чу­ят гла­са на ар­хан­ге­ла и зву­ка на Бо­жи­я­та тръ­ба от пла­ни­ни­те, ра­в­ни­ни­те и мо­ре­та­та, от вси­ч­ки ча­с­ти на пла­не­та­та Зе­мя” (“Ревю енд Херълд”, 31 юли 1888 г.).

         “Вре­ме­то на из­пи­та­ни­я­та е по­ч­ти вър­ху нас. Ви­со­ки­ят вик на тре­тия ан­гел ве­че е за­по­ч­нал в от­к­ри­ва­не на Хри­с­то­ва­та пра­в­да, пра­в­да­та на на­шия Из­ку­пи­тел” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

         Ба­ве­не­то обя­с­ня­ва “Дъл­га­та тъм­на нощ це­ли да ни из­пи­та, а за­зо­ря­ва­не­то ми­ло­с­ти­во се за­ба­вя, за­що­то ако Хри­с­тос до­й­де, ще на­ме­ри тол­ко­ва мно­го не­по­д­го­т­ве­ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.2).

         “Дър­жат ли ад­вен­ти­с­ти­те след го­ля­мо­то ра­зо­ча­ро­ва­ние през 1844 г. здра­во на сво­я­та вя­ра и би­ват ли во­де­ни за­е­д­но от Бо­жи­е­то про­ви­де­ние, по­лу­ча­вай­ки ве­ст­та от тре­тия ан­гел? Ако бе­ше на­п­ра­ве­но то­ва, те щя­ха да ви­дят Бо­жия Спа­си­тел, Го­с­под ще­ше сла­в­но да си по­с­лу­жи с те­х­ни­те сла­би въз­мо­ж­но­с­ти, ра­бо­та­та ще­ше да бъ­де при­к­лю­че­на ус­пе­шен и Хри­с­тос ще­ше да е до­шъл, от­да­вай­ки на де­ца­та си те­х­ния за­с­лу­жен дар... Бог не за­ба­вя по Не­го­во же­ла­ние ид­ва­не­то на Своя Син.

        За­ра­ди не­ве­рие, ро­п­та­ние и бун­то­ве вра­ти­те на зем­ния Ха­на­ан се за­т­во­ри­ха за дре­в­ния Из­раил в про­дъл­же­ние на 40 го­ди­ни. По­до­б­ни гре­хо­ве за­ба­вят и вли­за­не­то на съ­в­ре­мен­ния Из­раил в Не­бе­с­ния Ха­на­ан. При­чи­на­та в ни­ка­къв слу­чай не бе­ше и не ще бъ­де в Бога! При­чи­ни­те са не­ве­ри­е­то, ма­те­ри­а­ли­з­мът, не­о­с­ве­те­но­ст­та, съ­пер­ни­че­с­т­во­то ме­ж­ду Го­с­по­д­ния на­род, в ре­ди­ци­те на кой­то сме на­ми­ра­ли убе­жи­ще от гре­ха и скър­би­те тол­ко­ва мно­го го­ди­ни” (“Еван­ге­ли­зъм”).

        “Из­вър­ши­ла ли е Бо­жи­я­та цър­к­ва въз­ло­же­на­та от Бо­га ра­бо­та? Це­ли­ят свят е пред нас, ча­кащ да бъ­де пре­ду­п­ре­ден, за да мо­же Го­с­под Исус да до­й­де със си­ла и го­ля­ма сла­ва” (“Жи­во­тът на Ису­с”).

                          Бо­жи­и­те обе­ща­ния са ус­ло­в­ни

      “Бо­жи­и­те ан­ге­ли в сво­и­те ве­с­ти, от­п­ра­ве­ни към чо­ве­ци­те, пре­д­с­та­вят пред нас кра­т­ко­ст­та на вре­ме­то. (Римл.13:11,12; 1Кор.7:29; 1Сол.4:15,17  ; Евр.10:25; Яков 5:8, 9; 1Петр.4:7; Откр. 22:6, 7). То­ва бе­ше ви­на­ги пре­д­с­та­вя­но и пред мен. На­и­с­ти­на вре­ме­то про­дъл­жа­ва по-дъл­го, от­кол­ко­то ние оча­к­ва­х­ме в ран­ни­те дни, ко­га­то по­лу­чи­х­ме та­зи вест. На­ши­ят Спа­си­тел не се по­я­ви тол­ко­ва ско­ро, кол­ко­то ние оча­к­ва­х­ме. Но про­па­д­на­ло ли е Бо­жи­е­то обе­ща­ние? НЕ! Не­ка за­по­м­ним, че Бо­жи­и­те обе­ща­ния и за­п­ла­хи са ус­ло­в­ни...

       Ние мо­же и да ос­та­нем на то­зи свят по­ра­ди не­по­с­лу­ша­ние и не­по­кор­с­т­во още мно­го вре­ме, но Бо­жи­я­та цел е Не­го­ви­ят на­род да не при­ба­ви грях след грях в не­бе­с­ни­те кни­ги ка­то по­с­ле­ди­ца от те­х­ни­те со­б­с­т­вени гре­ш­ни дей­с­т­вия...” (“Еван­ге­ли­зъм”).

                         Ка­кво оча­к­ва Хри­с­тос?

        “Хри­с­тос с ко­п­неж же­лае да ви­ди Се­бе Си в Сво­я­та цър­к­ва. Ко­га­то ха­ра­к­те­рът на Исус се въз­про­из­ве­де на­пъл­но в Не­го­вия на­род, то­га­ва Той ще до­й­де и ще ги при­зо­ве, по­ка­з­вай­ки ро­д­с­т­во­то си с тях.

       То­ва е при­ви­ле­гия на все­ки хри­с­ти­я­нин не са­мо да оча­к­ва, но и да ус­ко­ри Хри­с­то­во­то ид­ва­не. Вси­ч­ки, ко­и­то про­по­вя­д­ва­ме Не­го­во­то име, при­на­ся­ме плод на сла­ва и та­ка мно­го бър­зо ще се по­сее по це­лия свят се­ме­то на Еван­ге­ли­е­то. По­с­ле­д­на­та ве­ли­ка жъ­т­ва ще уз­рее бър­зо и Исус ще мо­же да до­й­де и да при­бе­ре скъ­по­цен­но­то зър­но” (“При­т­чи Хри­с­то­ви”).

        “Раз­про­с­т­ра­ня­ва­не­то на Еван­ге­ли­е­то по све­та е наш дълг за ус­ко­ря­ва­не на Вто­ро­то при­ше­с­т­вие. Ние не са­мо тря­б­ва да оча­к­ва­ме, но и да ус­ко­ря­ва­ме Хри­с­то­во­то ид­ва­не” (“Жи­во­тът на Исус”).

       “Той съединява нашите слаби възможности с Неговата могъща сила, за да се сложи по-скоро край на мъките и страданията” (“Възпитание”).

                        Гра­ни­ци­те на Бо­жи­е­то тър­пе­ние

          “С не­по­г­ре­ши­ма пре­ци­з­ност Все­ве­ч­ни­ят още за­па­з­ва ба­лан­са ме­ж­ду награ­ди­те. До­ка­то Не­го­ва­та ми­лост про­я­вя­ва съ­с­т­ра­да­ние чрез при­зи­ви­те за по­ка­я­ние, сме­т­ка­та в не­бе­с­ни­те кни­ги е от­во­ре­на. Но ко­га­то хо­ра­та пре­ми­нат кре­ди­та си, оп­ре­де­лен от Бо­га, ще за­по­ч­не и из­ли­ва­не­то на Не­го­вия гняв над зе­мя­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

        “Бог за­пи­с­ва сме­т­ки­те на на­ро­ди­те. Но в не­бе­с­ни­те кни­ги те­зи сме­т­ки ще са на­со­че­ни про­тив тях. Ко­га­то се уза­ко­ни на­ре­д­ба­та за не­дел­ния ден и за на­ка­за­ни­е­то, ко­е­то ще по­с­ле­д­ва, ако не се спа­зи, то­га­ва тя­х­на­та ча­ша ще се пре­пъл­ни” (“Би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

         “Бог во­ди то­ч­ни сме­т­ки за на­ро­ди­те... Ко­га­то вре­ме­то окон­ча­тел­но на­с­тъ­пи и зло­то до­с­ти­г­не гра­ни­ци­те на Бо­жи­я­та ми­лост, Не­го­во­то тър­пе­ние ще се пре­к­ра­ти. Ко­га­то об­ща­та су­ма в не­бе­с­ни­те кни­ги по­ка­же без­за­ко­ние, то­га­ва Бо­жи­е­то на­ка­за­ние ще спо­ле­ти све­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

         “До­ка­то Бо­жи­я­та ми­лост дъл­го по­на­ся­ше гре­ха, има гра­ни­ца за без­за­ко­ни­е­то, от­въд ко­я­то не мо­же да оти­де ни­то един чо­век. Ко­га­то злото до­с­ти­г­не оп­ре­де­ле­но­то си ог­ра­ни­че­ние, то­га­ва Бо­жи­я­та ми­лост ще се от­д­ръ­п­не и ще за­по­ч­нат на­ка­за­ни­я­та вър­ху све­та” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

         “Ид­ва вре­ме, ко­га­то чо­ве­ш­ко­то лу­ка­в­с­т­во и аро­ган­т­ност ще до­с­ти­г­не оп­ре­де­ле­на гра­ни­ца, ко­я­то Бог не ще до­пу­с­не да се пре­ми­не. То­га­ва хо­ра­та ще раз­бе­рат, че и тър­пе­ни­е­то на Йео­ва не е без­ко­не­ч­но” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

          “Има гра­ни­ца, от­въд ко­я­то ни­що не мо­же да спре съ­д­би­те на Йео­ва” (“Ца­ре и про­ро­ци”).

                      Зло­то ве­че е до­с­ти­г­на­ло своя пре­дел

     “Про­дъл­жи­тел­но­ст­та на вре­ме­то ще бъ­де мал­ко по-го­ля­ма, до­ка­то жи­те­ли­те на зе­мя­та пре­пъл­нят ча­ша­та на сво­е­то без­за­ко­ние. То­га­ва Бо­жи­е­то на­ка­за­ние, ко­е­то тол­ко­ва дъл­го е ос­та­ва­ло не­и­зя­ве­но, ще се из­лее и на­ша­та зе­мя ще пие от ча­ша­та на Бо­жия гняв” (“Сви­де­тел­с­т­ва, т.1).

       “Ча­ша­та на без­за­ко­ни­е­то е по­ч­ти пъл­на и на­ка­за­тел­на­та спра­ве­д­ли­вост на Бо­га ско­ро ще бъ­де вър­ху ви­но­в­ни­ци­те” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

       “Не­че­с­ти­е­то на зем­ни­те жи­те­ли по­ч­ти е из­пъл­ни­ло мяр­ка­та на зло­то. Зе­мя­та е по­ч­ти до­сти­г­на­ла до мя­с­то­то, от ко­е­то Бог не ще за­б­ра­ни на раз­ру­ши­те­ля да из­вър­ши сво­е­то де­ло” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

       “Зло­то е по­ч­ти до­с­ти­г­на­ло оп­ре­де­ле­на­та му гра­ни­ца. Обър­к­ва­не е об­х­ва­на­ло све­та и стра­ш­но­то на­ка­за­ние ско­ро ще спо­ле­ти зем­ни­те жи­те­ли. Кра­ят е мно­го бли­з­ко. Ние, ко­и­то зна­ем ис­ти­на­та, тря­б­ва да се при­го­т­вим за то­ва, ко­е­то ско­ро ще се слу­чи на све­та ка­то ужа­с­но опи­су­е­ма из­не­на­да” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

                       Ми­съл­та за Хри­с­то­во­то ид­ва­не тря­б­ва
                          ви­на­ги да е яс­на в съ­з­на­ни­е­то ни

    “Тря­б­ва да се на­у­чим да ми­с­лим и ни­ко­га да не за­б­ра­вя­ме зна­ме­ни­ти­те сце­ни на съ­д­би­те, ко­и­то ще се слу­чат в не­да­ле­ч­но­то бъ­де­ще пред нас. Ко­га­то кар­ти­ни­те на Вто­ро­то Хри­с­то­во при­ше­с­т­вие са по­с­то­ян­но в на­ше­то съ­з­на­ние, ко­га­то ми­с­лим за де­ня, в кой­то всичко ще бъ­де от­к­ри­то пред очи­те ни, то­ва ще ока­же вли­я­ние вър­ху на­ши­те ха­ра­к­те­ри. Ве­д­нъж един брат ме по­пи­та: ‘Се­с­т­ра Вайт, ми­с­лиш ли, че Исус Хри­с­тос ще до­й­де след 10 го­ди­ни?’ ‘Ка­к­во ще е по-раз­ли­ч­но за теб, ако Той до­й­де след две, 4 или 10 го­ди­ни?’, го по­пи­тах. ‘Ми­с­ля, че ще по­с­тъ­пя по друг на­чин с ня­кои не­ща, а не ка­к­то по­с­тъ­п­вам днес с тях, ако зна­ех, че Исус ще до­й­де след 10 го­ди­ни.’ ‘Ка­к­во ще про­ме­ниш?’, го по­пи­тах. ‘Ще про­дам имо­та си и ще за­по­ч­на да из­с­ле­д­вам Бо­жи­е­то сло­во. Ще се опи­там да пре­ду­п­ре­дя хо­ра­та и да им по­ка­жа, че тря­б­ва да се при­го­т­вят за вто­ро­то при­ше­с­т­вие. Ще се мо­ля на Бо­га, да ми по­мо­г­не да съм го­тов за Не­го­во­то ид­ва­не.’  То­га­ва ка­зах: ‘Но ако зна­е­ше, че Исус ня­ма да до­й­де до­ри и след 20 го­ди­ни, ти би ли жи­вял раз­ли­ч­но?’ Той от­го­во­ри: ‘Ми­с­ля, че да!’  Кол­ко его­и­с­ти­ч­но бе­ше обя­с­не­ни­е­то, че ще жи­вее по раз­ли­чен на­чин, ако зна­е­ше, че Исус ще до­й­де след 10 го­ди­ни. За­що Енох хо­де­ше по Бо­га 300 го­ди­ни?! То­ва е по­у­ка за нас, че и ние ще тря­б­ва да хо­дим по Бо­га все­ки ден и ня­ма да се на­ми­ра­ме в бе­зо­па­с­ност, ако все­ки­д­не­в­но не ча­ка­ме и не на­б­лю­да­ва­ме” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

                               Кра­т­ко­ст­та на вре­ме­то

        “Не­ка Бог да не да­ва по­кай на оне­зи, ко­и­то са без­г­ри­ж­ни и ле­ни­ви спря­мо Бо­жи­е­то де­ло ни­то де­нем, ни­то но­щем. Кра­ят е бли­зо. То­ва е, ко­ето Исус ис­ка да е ви­на­ги в съ­з­на­ни­е­то ни ­ кра­т­ко­ст­та на вре­ме­то” (Пи­с­мо 97, 1886 г.).

         “Ко­га­то за­с­та­нем с из­ку­пе­ни­те на стъ­к­ле­но­то мо­ре с ар­фи в ръ­це и със зла­т­ни ко­ро­ни на гла­ви, а пред нас ще е не­о­бя­т­на­та ве­ч­ност, то­га­ва ще раз­бе­рем, кол­ко кра­т­ко е би­ло вре­ме­то на из­пи­та­ни­я­та” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10).