II. Знамения за Второто идване на Христос

      Из "Събитията на последните дни"
                       Елън Уайт

       Ве­ли­ко­то про­ро­че­с­т­во на на­шия Го­с­под

“Хри­с­тос пре­д­с­ка­за на сво­и­те уче­ни­ци раз­ру­ша­ва­не­то на Еру­са­лим и зна­ме­ни­я­та, ко­и­то ще спо­ле­тят све­та пре­ди вто­ро­то ид­ва­не на Чо­ве­ш­кия Син. Ця­ла­та 24 гла­ва на Ма­тей е про­ро­че­с­т­во за съ­би­ти­я­та, ко­и­то ще ста­нат пре­ди то­ва ве­ли­ко съ­би­тие, а раз­ру­ша­ва­не­то на Еру­са­лим е из­по­л­з­ва­но ка­то сим­вол на окон­ча­тел­но­то уни­що­жа­ва­не на све­та с огън” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

---

        “На Еле­он­с­кия хълм Хри­с­тос по­в­то­ри съ­д­би­те, ко­и­то ще спо­ле­тят све­та пре­ди Не­го­во­то Вто­ро ид­ва­не: ‘Ще чу­е­те за вой­ни и во­ен­ни слу­хо­ве. На­род ще се по­в­ди­г­не про­тив на­род и цар­с­т­во про­тив цар­с­т­во. Ще има глад, епи­де­мии, зе­ме­т­ре­се­ния, на­во­д­не­ния. Вси­ч­ко то­ва е на­ча­ло­то на стра­да­ни­я­та’ (Матей 24:6-8). До­ка­то те­зи проро­че­с­т­ва по­лу­чи­ха ча­с­ти­ч­но из­пъл­не­ние по вре­ме на раз­ру­ша­ва­не­то на Еру­са­лим, те ще се из­пъл­нят в мно­го по-го­ля­ма сте­пен в по­с­ле­д­ни­те дни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

                                Зна­ме­ния по не­бе­то

       “Хри­с­тос ка­за, че в края на го­ля­мо­то па­п­с­ко го­не­ние слън­це­то ще по­тъм­нее и лу­на­та ня­ма да да­ва све­т­ли­на­та си. По­с­ле зве­зди­те ще па­д­нат от не­бе­то. И Той ре­че: ‘На­у­че­те при­т­ча­та за смо­ко­в­ни­ца­та: “Ко­га­то кло­ни­те и ве­че оме­к­нат и раз­ви­ят ли­с­та, зна­е­те, че е бли­зо ля­то­то. Съ­що и ка­то ви­ди­те вси­ч­ко то­ва, да зна­е­те, че Той е бли­зо при вра­та­та” (Матей 24:32, 33).

      Хри­с­тос е дал ука­за­тел­ни зна­ци за Не­го­во­то Вто­ро ид­ва­не. Той обя­ви, че мо­жем да зна­ем ко­га е на­б­ли­жи­ло ид­ва­не­то Му. Той се об­ръ­ща към те­зи зна­ци: "То­ва по­ко­ле­ние ня­ма да пре­ми­не, до­ка­то вси­ч­ко то­ва не се из­пъл­ни." Те­зи зна­ци ве­че се по­я­вя­ват. Се­га със си­гур­ност зна­ем, че Го­с­по­д­но­то ид­ва­не на­б­ли­жа­ва” (“Жи­во­тът на Исус”).

                                Зна­ме­ния по зе­мя­та

      “Исус за­я­ви: "Ще има зна­ме­ния на слън­це­то, лу­на­та и зве­з­ди­те и бе­д­с­т­вия из­ме­ж­ду на­ро­ди­те"(Лука21:25; Матей24:29; Марк 13:24-26; Откровение 6:12-14). И вси­ч­ки, ко­и­то сле­дят зна­ме­ни­я­та, по­со­ч­ва­щи вто­ро­то Хри­с­то­во при­ше­с­т­вие, ще раз­бе­рат, че то е бли­зо, ве­че е до вра­та­та" (Матей24:33)(“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

       “На­ро­ди­те са в тре­во­га. Вре­ме­то на обър­к­ва­не е вър­ху нас. Чо­ве­ш­ки­те сър­ца при­ми­рат от страх, по­ра­ди съдбите, ко­и­то ще спо­ле­тят све­та. Но оне­зи, ко­и­то вяр­ват в Бо­га, ще чу­ят гла­са Му сред бу­ря­та, ка­з­вай­ки: "Аз съм! Не бой­те се!" (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”).

         “Осо­бе­на и из­пъл­не­на със съ­би­тия ис­то­рия е за­пи­са­на в не­бе­с­ни­те кни­ги, съ­би­тия, ко­и­то ще ста­нат пре­ди ве­ли­кия Го­с­по­ден ден. Вси­ч­ко на то­зи свят стои на не­си­гур­на по­ч­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

                                 Фал­ши­ви про­ро­ци

         “Ед­но от зна­ме­ни­я­та, по­со­че­но от Хри­с­тос и от­на­ся­що се до за­пу­с­тя­ва­не­то на Еру­са­лим, е сле­д­но­то: ‘Ще се по­в­ди­г­нат мно­го лъ­же­п­ро­ро­ци и ще за­б­лу­дят мно­зи­на" (Матей 24:11). Фал­ши­ви про­ро­ци се из­ди­га­ха, ма­мей­ки хо­ра­та и во­дей­ки го­ле­ми мно­же­с­т­ва в пу­с­ти­ня­та. Ма­гьо­с­ни­ци и ча­ро­деи, при­зо­ва­ва­щи свръх­е­с­те­с­т­ве­ни си­ли, при­в­ли­ча­ха на­ро­да след се­бе­ си, во­дей­ки го в пла­нин­с­ки уса­мо­те­ни ме­с­та. Но то­ва про­ро­че­с­т­во съ­що се от­на­ся­ше за по­с­ле­д­ни­те дни. То­ва зна­ме­ние е да­де­но и ка­то знак за Вто­ро­то при­ше­с­т­вие” (Жи­во­тът на Исус”).

        “Ние ще се сблъ­с­ка­ме с фал­ши­ви про­ро­ци, лъ­ж­ли­ви про­ро­че­с­т­ва, не­вер­ни съ­ни­ща и ви­де­ния, но про­по­вя­д­вай­ки Бо­жи­е­то сло­во ня­ма да бъ­дем от­къ­с­на­ти от Бо­жия глас и Не­го­во­то сло­во” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

       “Бя­ха ми по­ка­за­ни мно­го хо­ра, ко­и­то пре­тен­ди­ра­ха, че са по­лу­че­ли спе­ци­ал­но сви­де­тел­с­т­во от Бо­га и ще се опи­тат да во­дят дру­ги­те. Тръ­г­вай­ки от по­г­ре­ш­ни идеи за дълг, те ще се на­гър­бят с ра­бо­та, ко­я­то Бог ни­ко­га не им е въз­ла­гал. Ре­зул­та­тът ще бъ­де обър­к­ва­не и сму­ще­ние.Не­ка все­ки тър­си Бо­га се­ри­о­з­но и за­дъл­бо­че­но, за да мо­же да из­бе­ре ли­ч­но за се­бе си Бо­жи­е­то на­ме­ре­ние за не­го” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”,т.2).

                               Опи­т­ност с лъ­же­п­ро­рок

      “Ми­на­ла­та ве­чер не­по­з­нат мъж,не­по­з­нат за вси­ч­ки, но за­я­вя­вай­ки, че е брат от Ви­к­то­рия (Ав­с­т­ра­лия), ни по­се­ти и ни по­мо­ли да се сре­щ­не със се­с­т­ра Вайт. Бе­ше ве­чер и аз от­к­ло­них мол­ба­та му за сре­ща. Ние го по­ка­ни­х­ме да ос­та­не с нас през но­щ­та и на су­т­рин­та да за­ку­сим за­е­д­но. След на­ше­то оби­чай­но су­т­ре­ш­но бо­го­с­лу­же­ние, все­ки за­по­ч­на да вър­ши сво­я­та си ра­бо­та; то­га­ва то­зи млад мъж се из­п­ра­ви и с вла­с­тен жест ни за­мо­ли да се­д­нем. Той по­пи­та: "Има­те ли пе­с­нар­ка? Ще из­пе­ем ед­на пе­сен, а след то­ва имам свиде­тел­с­т­ва за вас." Аз от­го­во­рих: "Ако имаш ня­ка­к­во сви­де­тел­с­т­во за нас, ка­жи ни го, без да се ба­вим, за­що­то мно­го се при­те­с­ня­ва­ме, че ня­ма да мо­жем да из­п­ра­тим на­в­ре­ме по­ща­та." То­га­ва той за­по­ч­на да че­те не­що, ко­е­то яв­но бе­ше на­пи­сал пре­д­ва­ри­тел­но, ка­то ос­но­в­на­та идея из­ме­ж­ду мно­го­то не­ща бе­ше, че съ­дът за жи­ви­те ве­че е за­по­ч­нал. Из­с­лу­шах че­те­не­то му и на­к­рая ка­зах: "Бра­т­ко мой, ти из­г­ле­ж­да не раз­съ­ж­да­ваш с ума си. Обя­с­ни ни яс­но, как тво­е­то сви­де­тел­с­т­во мо­же да се от­не­се към нас. Мо­ля те, не­ка да уз­на­ем то­ва ве­д­на­га. Тво­ят ум е за­б­лу­ден и ти си се за­ел с не­що, за ко­е­то не си при­з­ван. Го­ля­ма част от то­ва, ко­е­то ти ка­за, е в син­х­рон с Би­б­ли­я­та и ние вяр­ва­ме в те­зи сло­ва, но тво­ят ум е пре­въз­бу­ден. Мо­ля те, обя­с­ни ка­к­во имаш да ни ка­жеш?" Мъ­жът за­я­ви, че ние тря­б­ва да съ­бе­рем ба­га­жа си и да за­ми­нем за Ба­тъл Крийк. Ко­га­то го по­пи­тах за­що тря­б­ва да сто­рим то­ва, той ми от­го­во­ри: "Там ще бъ­де по­лу­че­но сви­де­тел­с­т­во­то, че съ­дът за жи­ви­те хо­ра е за­по­ч­нал!" Аз му от­го­во­рих: "Ра­бо­та­та, ко­я­то Бог ни е въз­ло­жил, още не е при­к­лю­чи­ла. Ко­га­то на­ша­та ра­бо­та тук при­к­лю­чи, Бог ще е То­зи, Кой­то ще ни ка­же, че е вре­ме да оти­дем в Ба­тъл Крийк, а не ти, бра­т­ко..." Ос­та­вих го при брат Стар, за да по­го­во­рят до­пъл­ни­тел­но, ка­то про­дъл­жих с на­пи­с­ва­не­то на пи­с­ма­та.
        То­зи млад чо­век ка­зал на брат Стар, че ко­га­то се­с­т­ра Вайт го­во­ре­ла с не­го лю­бе­з­но, но съ­що и ав­то­ри­те­т­но, той за­по­ч­нал да раз­би­ра, че не прав и че ми­с­ли­те, ко­и­то го би­ли по­д­бу­ди­ли та­ка сил­но, не би­ли ра­зум­ни и пра­ви.
        Въ­п­ре­ки, че се­мей­с­т­во­то им би­ло го­ля­мо, съ­с­то­е­ше се от 10 чле­на ос­вен три­ма­та ни го­с­ти, ние ре­ши­х­ме то­зи млад чо­век да ос­та­не при нас за из­ве­с­т­но вре­ме. Не ис­ка­х­ме да го пу­с­нем да оти­де при хо­ра, ко­и­то ще се от­не­сат гру­бо и осъ­ди­тел­но към не­го, ни­то же­ла­е­х­ме да по­в­то­ри "от­к­ро­ве­ни­я­та" си. Той ще ос­та­не при нас, до­ка­то на­ме­рим с не­го до­пир­ни то­ч­ки и ако е въз­мо­ж­но, го из­ве­дем с Бо­жия по­мощ от опа­с­но­ст­та, в ко­я­то се на­ми­ра, по­ка­з­вайки му пра­вил­ния път” (Пи­с­мо 66, 1894 г.).

                                Ла­ко­мия и не­въз­дър­жа­ние

        Из­в­ра­те­ни­ят апе­тит и не­въз­дар­жа­ни­е­то сто­ят в ос­но­ва­та на го­ле­мия мо­ра­лен упа­дък. Осъ­з­на­вай­ки то­ва, Са­та­на из­ку­ша­ва по­с­то­ян­но мъ­же и же­ни да бъ­дат по-сни­з­хо­ди­тел­ни към своя апе­тит с ЦЕ­НА­ТА не са­мо на здра­ве­то, но до­ри и на жи­во­та си. Ла­ко­ми­я­та, пи­е­не­то и мо­да­та са це­ли­те, ко­и­то то­зи свят пре­с­ле­д­ва. По­до­б­ни са це­ли­те и ко­п­не­жи­те на хо­ра­та, жи­ве­ли пре­ди по­то­па. Та­къв жи­вот на пра­хо­с­ни­че­с­т­во е бе­лег, до­ка­з­ващ, че кра­ят на то­зи свят е на­б­ли­жил” (Пи­с­мо 34, 1875 г.).

         “Кар­ти­на­та, пре­д­с­та­вя­ща ни до­по­то­п­ния свят, ни по­ка­з­ва ис­тин­но ус­ло­ви­я­та на жи­вот, кой­то се во­ди днес” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

        “Ние зна­ем, че Хри­с­тос ще до­й­де ско­ро. Дне­ш­ни­ят свят ба­в­но ста­ва то­ч­но ко­пие на све­та, в кой­то жи­ве­е­ше Ной. Об­ра­зец е на се­бе­у­га­ж­да­не и на от­къ­с­ва­не от мо­рал­ни­те цен­но­с­ти. Пре­ка­ля­ва се с яде­не и пи­е­не. Мъ­же­те пи­ят от­ро­в­ни­те спир­т­ни пи­ти­е­та, ко­и­то по­м­ра­ча­ват ума им” (Пи­с­мо 308).

                                   Де­ла на на­си­лие

        “В Но­е­ви­те дни по­ч­ти вси­ч­ки хо­ра се про­ти­во­по­с­та­вя на ис­ти­на­та, ка­то за тях бе­ше при­я­т­но да жи­ве­ят с па­я­жи­на­та на лъ­жа­та. Зе­мя­та бе из­пъл­не­на с на­си­лие. Вой­ни, на­си­лия, убий­с­т­ва сле­д­ва­ха ден след ден. И вси­ч­ка то­ва не учу­д­ва­ше ни­кой. Та­ка ще бъ­де и пре­ди вто­ро­то при­ше­с­т­вие” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.1).

         “Тру­до­ви­те съ­ю­зи че­с­то при­бя­г­ват до на­си­лие, ако не се из­пъл­нят те­х­ни­те ис­ка­ния. От жал­ко по-жал­ко ста­ва то­ва съ­с­то­я­ние на жи­те­ли­те на зе­мя­та, ко­га­то не са в хар­мо­ния с Бо­га. Ни­ка­к­ва на­у­ч­на те­о­рия не мо­же да обя­с­ни уве­ре­ния ход на ра­бо­т­ни­ци­те на зло­то, по­с­та­ве­ни под ко­ман­д­ва­не­то на Са­та­на. Във вся­ко об­ще­с­т­во ра­бо­тят зли ан­ге­ли, по­д­бу­ж­дай­ки­ мъ­же и же­ни да вър­шат де­ла на на­си­лие...

          Из­в­ра­те­но­ст­та и же­с­то­ко­ст­та на хо­ра­та ще до­с­ти­г­нат сво­я­та най-ви­со­ка сте­пен, по­ра­ди ко­я­то Бог ще тря­б­ва да от­к­рие Се­бе Си в сво­е­то ве­ли­чие. Мно­го ско­ро зло­то на то­зи свят ще до­с­ти­г­не връ­х­на­та си то­ч­ка и ка­к­то в Но­е­ви­те дни Бог ще из­лее съ­д­би­те й” (“По­г­лед на­го­ре”).

         “Ужа­с­ни­те съ­о­б­ще­ния, ко­и­то го­во­рят за убий­с­т­ва и гра­бе­жи, за вла­ко­ви ка­та­с­т­ро­фи и на­си­лие, ни ка­з­ват, че кра­ят е на­б­ли­жил. Се­га, то­ч­но се­га, е мо­мен­тът да се по­д­го­т­вим за Вто­рото ид­ва­не на Исус” (Пи­с­мо 308, 1907 г.).

                                 Вой­ни и бе­д­с­т­вия

         “Бу­ря­та се при­б­ли­жа­ва и ние тря­б­ва да се по­д­го­т­вим за не­й­на­та ярост, по­кай­вай­ки се пред Бо­га и вяр­вай­ки в Исус Хри­с­тос. Го­с­под ще ста­не и ще раз­тър­си зе­мя­та. Ние ще ви­дим то­ва нав­ся­къ­де. Хи­ля­ди ко­ра­би ще по­тъ­нат за­ви­на­ги в мор­с­ки­те дъл­би­ни. Во­ен­ни ко­ра­би ще бъ­дат по­то­пе­ни и ще за­ги­нат ми­ли­о­ни хо­ра. Не­пре­д­ви­де­но ще из­бу­х­ват по­жа­ри и ни­ка­к­ва чо­ве­ш­ка си­ла не ще мо­же да ги по­ту­ши. Най-кра­си­ви­те двор­ци ще бъ­дат уни­що­же­ни от яро­с­т­ни­те пла­мъ­ци. Бе­д­с­т­вия по же­ле­з­ни­ци­те ще ста­ват все по-че­с­ти и по-че­с­ти. Не­пре­д­ви­де­но обър­к­ва­не, про­ти­во­речия и смърт ще се сре­щ­нат във все по-го­лям и по-го­лям ма­щаб. Кра­ят е бли­зо, из­пи­та­ни­я­та на­б­ли­жа­ват. О, не­ка тър­сим Бо­га, до­ка­то мо­же да се на­ме­ри и да при­зо­ва­ва­ме името Му, до­ка­то е бли­зо” (“Ве­с­ти към мла­ди­те”).

         “В по­с­ле­д­ни­те дни на чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия ще из­бу­х­ват вой­ни. Ще има епи­де­мии, бе­д­с­т­вия и глад. Во­ди­те ще пре­ми­нат гра­ни­ци­те си. Имо­тъ­т и жи­во­тът на хо­ра­та ще бъ­дат уни­що­же­ни от огън и во­да. Ние тря­б­ва да се по­д­го­т­вим за жи­ли­ща­та, ко­и­то Хри­с­тос е по­д­го­т­вил за вси­ч­ки, ко­и­то Го оби­чат” (“Ма­ра­на­та”).

                                       По­жа­ри

         “Ми­на­лия пе­тък, то­ч­но пре­ди да се съ­бу­дя, ми бе­ше пре­д­ста­ве­на мно­го вну­ши­тел­на кар­ти­на. Ка­то че ли се съ­бу­ж­дах от сън, но не бях в до­ма си. От про­зо­ре­ца ви­дях стра­шен по­жар. Го­ле­ми ог­не­ни пла­мъ­ци па­да­ха вър­ху къ­щи­те, ка­то от пла­мъ­ци­те из­ли­та­ха ог­не­ни стре­ли във вси­ч­ки по­со­ки. Бе­ше не­въз­мо­ж­но да се уто­ч­ни бро­ят на по­жа­ри­те и мно­го къ­щи бя­ха из­пе­пе­ле­ни. Ужа­сът на хо­ра­та бе­ше не­о­пи­су­ем. След из­ве­с­т­но вре­ме се съ­бу­дих, бях в до­ма си!” (“Еван­ге­ли­зъм”).

          “Ви­дях ог­ром­на ог­не­на то­п­ка, па­да­ща ме­ж­ду кра­си­ви жи­ли­щ­ни по­с­т­рой­ки, уни­що­жа­вай­ки ги ве­д­на­га. Чух ня­кой да ка­з­ва: ‘Ние зна­е­х­ме, че Бо­жи­и­те съ­д­би ще до­й­дат на зе­мя­та, но не оча­к­ва­х­ме да до­й­дат та­ка ско­ро.’ А дру­ги с аго­ни­зи­ра­щи гла­со­ве ви­ка­ха: ‘Ти зна­е­ше! За­що не ни пре­ду­п­ре­ди? Ние не зна­е­х­ме!’”

                             Зе­ме­т­ре­се­ния и на­во­д­не­ния

           “Са­та­на е ра­бо­тил и все още ра­бо­ти. Той сле­зе на зе­мя­та с ог­ром­на си­ла, ко­га­то Бо­жи­ят Дух се бе­ше от­те­г­лил от нея. Бог бе­ше от­д­ръ­п­нал ръ­ка­та Си. Не­ка са­ма по­г­ле­д­нем ка­к­во се слу­чи в Джон­с­та­ун (Пен­сил­ва­ния) Бог не по­пре­чил на Са­та­на да уни­що­жи цял град. (На 31 май 1889 г. око­ло 2200 ду­ши за­гу­би­ха жи­во­та си, ко­га­то во­да­та пре­ля язо­вир­на­та сте­на след дъл­ги ва­ле­жи). А та­ки­ва слу­чаи ще ста­ват все по-че­с­то и по-че­с­то до края на чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия” (“Пропо­ве­ди и раз­го­во­ри”).

           “Зем­на­та по­вър­х­ност ще бъ­де про­пу­ка­на от из­ри­г­ва­не­то на еле­мен­ти­те, на­ми­ра­щи се в зем­ни­те не­д­ра. Те­зи еле­мен­ти, ве­д­нъж из­ле­з­ли на по­вър­х­но­ст­та, ще по­гъл­нат бо­га­т­с­т­ва­та на хо­ра­та, ко­и­то в про­дъл­же­ние на го­ди­ни са пе­че­ли­ли и за­т­вър­ж­да­ва­ли ог­ром­ни­те си при­те­жа­ния с же­с­то­ка­та це­на, ко­и­то са би­ли из­по­л­з­ва­ни за при­пе­чел­ва­не­то им. Не са­мо не­че­с­т­но за­бо­га­тe­ли­те, но и ре­ли­ги­о­з­ни­ят свят ще бъ­де раз­тър­сен в края” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

            “Ид­ва вре­ме, в ко­е­то в един мо­мент мо­жем да сто­им на со­ли­д­на по­ч­ва, а в сле­д­ва­щия тя да про­па­д­не под кра­ка­та ни. Зе­ме­т­ре­се­ни­я­та ще се по­я­вят то­га­ва, ко­га­то най-мал­ко са оча­к­ва­ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци”).

            “Да­де­но ни е пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, че зад по­жа­ри­те, на­во­д­не­ни­я­та, зе­ме­т­ре­се­ни­я­та в яро­ст­та на бу­ря­та, в бе­д­с­т­ви­я­та по су­ша и мо­ре не ви­на­ги стои Бо­жи­ят Дух, на­со­чил уни­що­жи­тел­на­та Си си­ла про­тив хо­ра­та” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

            “Пре­ди Бо­жи­ят Син да се по­я­ви в не­бе­с­ни­те об­ла­ци, зе­мя­та ще по­т­ре­пе­ри. Не­бе­с­ни­те све­т­ка­ви­ци ще ста­нат ед­но с огъ­ня на зе­мя­та, кой­то ще пре­вър­не пла­ни­ни­те в пещ, ко­я­то ще из­ри­г­не по­то­ци ла­ва, за­ли­ва­щи се­ла и гра­до­ве. Раз­то­пе­ни скал­ни ма­си ще по­тъ­ват във во­ди­те, ка­то при раз­ме­с­т­ва­не­то на зем­ни­те пла­с­то­ве, по по­вър­х­но­ст­та ще се по­я­вят скри­ти до­то­га­ва еле­мен­ти, на­ми­ра­щи се в не­д­ра­та и пра­ве­щи во­да­та да за­ки­пи, пръст и ка­мъ­ни ще из­ри­г­ват. Ще има сил­ни зе­ме­т­ре­се­ния и по­гу­б­ле­ния над чо­ве­ш­кия род” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

                               Убий­с­т­ва, глад, епи­де­мии

           “Бог не спря си­ли­те на тъм­ни­на­та да вър­шат смър­то­но­с­но­то си де­ло на от­ра­вя­не до­ри и на въз­ду­ха, един от из­во­ри­те на жи­во­та, със смър­то­но­с­на ми­ри­з­ма. То­ва не са­мо че ока­з­ва вли­я­ние на ра­с­ти­тел­ния свят, но и чо­ве­кът стра­да от епи­де­мии... Те­зи не­ща са ре­зул­тат ат Бо­жия гняв, кой­то се из­ли­ва на зе­мя­та (Бог от­го­ва­ря за то­ва, ко­е­то до­пу­с­ка или не за­б­ра­ня­ва: Изх.7:3; 8:32; 1 Лет.10:4, 13, 14),  по­ка­з­вай­ки ни ка­к­во ще по­с­ле­д­ва в бли­з­ко­то бъ­де­ще” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

           “Гла­дът по зе­мя­та ще се уве­ли­ча­ва. Епи­де­ми­и­те ще от­не­мат хи­ля­ди чо­ве­ш­ки жи­во­та. На­в­ся­къ­де ни за­о­би­ка­лят опа­с­но­с­ти, по­ро­де­ни от пря­ко­то и не до­там пря­ко дей­с­т­вие на Са­та­на. И тук ще се от­к­рие Бо­жи­я­та си­ла да въз­пи­ра ду­ха­не­то от че­ти­ри­те кра­и­ща на зе­мя­та” (“Публикувани ръкописи”, т.19).

           “По­ка­за­но ми бе, че Бо­жи­ят Дух се бе­ше от­д­ръ­п­нал от зе­мя­та. Бо­жи­я­та за­к­ри­ля­ща си­ла ско­ро ще бъ­де от­ка­за­на на вси­ч­ки, ко­и­то про­дъл­жа­ват да не за­чи­тат Бо­жи­и­те за­по­ве­ди. Все­ки­д­не­в­но се из­вър­ш­ват не­че­с­т­ни сдел­ки, убий­с­т­ва, на­си­лия от вся­ка­къв вид. Не­п­ра­в­да­та ста­ва нещо оби­к­но­ве­но и ве­че не шо­ки­ра ка­к­то пре­ди” (Пи­с­мо 258, 1907 г.).

                               Бо­жи­я­та цел с бе­д­с­т­ви­я­та

          “Ка­к­во оз­на­ча­ват ужа­с­ни­те бе­д­с­т­вия по мо­ре ­ съд, по­гу­б­ващ за­ви­на­ги без пре­ду­п­ре­ж­де­ние? Ка­к­во оз­на­ча­ват ка­та­с­т­ро­фи­те по су­ша ­ огън, по­г­лъ­щащ бо­га­т­с­т­ва­та, ко­и­то бо­га­ти­те са тру­па­ли чрез на­си­лие над бе­д­ни­те. Раз­би­ра се, че Бог не въз­на­ме­ря­ва да за­к­ри­ля имо­та на оне­зи, ко­и­то пре­с­тъ­п­ват Не­го­вия за­кон, от­х­вър­лят за­ве­та Му, по­тъ­п­к­ват Не­го­ва­та съ­бо­та и на не­й­но мя­с­то по­с­та­вят из­ми­с­ле­ния от хо­ра по­чи­вен ден.

          Яз­ви­те Го­с­по­д­ни за­по­ч­ват ве­че да па­дат над зе­мя­та, уни­що­жа­вай­ки най-цен­ни­те не­ща, ка­то че са би­ли уни­що­же­ни­ от ог­не­ни ези­ци. Те­зи съ­д­би не ще ли до­не­сат на хри­с­ти­я­ни­те раз­би­ра­не за вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­ят? Чрез бе­д­с­т­ви­я­та Бог ис­ка да из­пъл­ни пла­на Си све­тът да раз­бе­ре на къ­де оти­ва, та да­но гре­ш­ни­ци­те да се убо­ят и да за­т­ре­пе­рят пред Бо­га” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

          “Кол­ко че­с­то слу­ша­ме за зе­ме­т­ре­се­ния, бу­ри, по­жа­ри и на­во­д­не­ния, за ог­ром­ни ма­те­ри­ал­ни за­гу­би и за уби­ти хо­ра. Оче­ви­д­но те­зи бе­д­с­т­вия са по­с­ле­ди­ца от ка­та­к­ли­з­ми в при­ро­д­ни­те си­ли, ко­и­то са из­вън чо­ве­ш­ки кон­т­рол, но в тях мо­же да се ви­ди Бо­жи­я­та цел. Те­зи бе­д­с­т­вия са сред фа­к­то­ри­те, це­ля­щи да про­бу­дят мъ­же и же­ни за на­б­ли­жа­ва­ща­та опа­с­ност” (“Ца­ре и про­ро­ци”).

           “Бог има цел, ко­га­то до­пу­с­ка те­зи бе­д­с­т­вия. То­ва е един от ме­то­ди­те Му, за да до­ве­де мъ­же и же­ни до раз­ми­съл. Чрез не­о­би­к­но­вен­а ра­бо­та с при­ро­да­та Бог ще по­со­чи на съм­ня­ва­щи­те се чо­ве­ш­ки си­ли оно­ва, ко­е­то Той яс­но е от­к­рил в Сло­во­то Си” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.13).

                   Бъ­де­щи­те съ­би­тия са в Бо­жи­и­те ръ­це

           “Де­ло­то не е без ръ­ко­во­ди­тел. Про­г­ра­ма­та на бъ­де­щи­те съ­би­тия е в Го­с­по­д­ната ръ­ка. Все­мо­гъ­щи­ят дър­жи съ­д­би­те на на­ро­ди­те та­ка, ка­к­то и съ­д­ба­та на Цър­к­ва­та Му е в Не­го­ва­та ръ­ка” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

            “Те­зи сим­во­ли­ч­ни об­ра­зи (ог­не­ни­ят змей в пу­с­ти­ня­та) мо­гат да се раз­г­ле­ж­дат дву­з­на­ч­но. От тях Бо­жи­ят на­род на­у­ча­ва, че зе­мя­та не са­мо от фи­зи­че­с­ка гле­д­на то­ч­ка е под Бо­жи кон­т­рол, но и то­ва, че Той ръ­ко­во­ди и ре­ли­ги­о­з­ни­те дви­же­ния на на­ро­ди­те. То­ва ва­жи осо­бе­но за на­ла­га­не­то на не­дел­ния за­кон” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.13).

            “Във ве­ли­ко­то за­к­лю­чи­тел­но де­ло, ко­е­то на­б­ли­жа­ва, ние ще сре­щ­нем мно­го тру­д­но­с­ти, ко­и­то ня­ма да зна­ем как да пре­о­до­ле­ем. Но не­ка не за­б­ра­вя­ме, че на на­ша стра­на са три­те ве­ли­ки не­бе­с­ни си­ли на Три­е­дин­с­т­во­то, че Бо­жи­я­та ръ­ка уп­ра­в­ля­ва кор­ми­ло­то и Бог ще на­п­ра­ви та­ка, че да се из­пъл­ни на­ме­ре­ни­е­то Му” (“Еван­ге­ли­зъм”).

            “Ка­к­то вся­ко ко­ле­ло бе под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на ан­гел хе­ру­вим (Езек.10:8, 9-11), та­ка и хо­дът на зем­ни­те съ­би­тия, кол­ко­то и обър­кан да е той, е под Бо­жии кон­т­рол. В съ­пер­ни­че­с­т­во­то и бор­би­те на на­ци­и­те, Бог, Сто­я­щи­ят над хе­ру­ви­ми­те, все още ще во­ди хо­да на чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия (Езекиил 1:4, 26; 10:8; Даниил 4:17, 25, 32)” (“Въз­пи­та­ние”).

             “В чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия раз­ви­ти­е­то на на­ро­ди­те, въз­хо­дът и за­ги­ва­не­то на им­пе­ри­и­те ви­на­ги са би­ли при­пи­с­ва­ни на чо­ве­ш­ки на­ме­ре­ния и въз­мо­ж­но­с­ти. Из­г­ле­ж­да, че из­хо­дът на съ­би­ти­я­та е за­ви­сим в го­ля­ма сте­пен от чо­ве­ш­ка­та си­ла, ам­би­ция или ка­п­риз. Но в Бо­жи­е­то сло­во ние ви­ж­да­ме вди­г­на­та за­ве­са­та и ка­то по­г­ле­д­нем зад зем­ни­те си­ли, ин­те­ре­си и стра­с­ти, раз­би­ра­ме, че те са са­мо оръ­дия в ръ­ка­та на Все­ве­ч­ния, Кой­то ти­хо и спо­кой­но из­пъл­ня­ва своя пре­д­на­чер­тан план” (“Ца­ре и про­ро­ци”).

                          Не­бе­с­на­та гри­жа за зем­ни­те съ­би­тия

         “В по­ща­дя­ва­не­то на жи­во­та на пър­вия уби­ец Бог пре­д­с­та­ви пред ця­ла­та Все­ле­на сми­съ­ла на Ве­ли­ка­та бор­ба. Не­го­ва­та цел бе­ше не са­мо да по­ту­ши бун­та, но и да по­ка­же не­го­ва­та съ­щ­ност. Не­па­д­на­ли­те съ­ще­с­т­ва от дру­ги­те све­то­ве сле­дя­ха с най-го­лям ин­те­рес съ­би­ти­я­та, ко­и­то се ра­зи­г­ра­ва­ха на зе­мя­та.

          Бог има сим­па­ти­я­та и одо­б­ре­ни­е­то на ця­ла­та Все­ле­на и та­ка стъ­п­ка по стъ­п­ка на­б­ли­жа­ва пъл­но­то из­пъл­не­ние на спа­си­тел­ния план” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

          “Хри­с­то­ва­та смърт за спа­се­ни­е­то на па­д­на­ло­то чо­ве­че­с­т­во не са­мо ще на­п­ра­ви не­бе­то до­с­тъ­п­но за чо­ве­ш­кия род, но ще по­ка­же и спра­ве­д­ли­во­ст­та на Бо­га и Си­на при уни­що­жа­ва­не­то на Са­та­на” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

           “Все­ле­на­та на­б­лю­да­ва с не­с­ти­х­ващ ин­те­рес за­к­лю­чи­тел­ни­те сце­ни от Ве­ли­ка­та бор­ба ме­ж­ду до­б­ро­то и зло­то”(“Ца­ре и про­ро­ци”) (Еле­на Г. Вайт пи­ше, че не­па­д­на­ли­те све­то­ве и не­бе­с­ни­те ан­ге­ли на­б­лю­да­ва­ли Хри­с­то­ва­та бор­ба в Ге­т­си­ма­ния с “на­пре­г­нат ин­те­рес” (“Жи­во­тът на Ису­с”). За Хри­с­то­ва­та че­ти­ри­хи­ля­д­на бор­ба със Са­та­на и окон­ча­тел­на­та Му по­бе­да на Гол­го­т­с­кия кръст тя из­по­л­з­ва фра­зи, ка­то “Не­бе­с­ни­ят Все­мир гле­да”, “Ця­ло­то не­бе и не­па­д­на­ли­те све­то­ве са би­ли сви­де­те­ли”, “Те чу­ват”, “Те ви­ж­дат”, “Не­бе­то гле­да”, “Ка­к­ва гле­д­ка за Все­ми­ра”.).

          “На­ши­ят ма­лък свят е уче­б­ни­кът на Все­ле­на­та” (“Жи­во­тът на Ису­с”).