I.Последната земна криза

 Из "Събитията на последните дни" -
                              Елън Уайт

    Раз­про­с­т­ра­не­ни схва­ща­ния за бъ­де­ще­то “Се­га е вре­ме на изу­ми­те­лен ин­те­рес към вси­ч­ко жи­во. Уп­ра­в­ни­ци, ръ­ко­во­ди­те­ли, мъ­же об­ле­че­ни с до­ве­рие, ми­с­ле­щи мъ­же и же­ни от вси­ч­ки сло­е­ве на об­ще­с­т­во­то са при­ко­ва­ли вни­ма­ни­е­то си вър­ху съ­би­ти­я­та, има­щи от­но­ше­ние към нас, хо­ра­та. На­б­лю­да­ват от­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду от­дел­ни­те на­ро­ди. Сле­дят ин­тен­зи­в­но­ст­та, ко­я­то съ­ще­с­т­ву­ва във вся­ко зем­но раз­ви­тие на не­ща­та, и смя­тат, че не­що зна­ме­ни­то и ре­ша­ва­що ще се по­я­ви на све­то­в­на­та сце­на и че зе­мя­та е пред пра­га на изу­ми­тел­на кри­за” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Бе­д­с­т­ви­я­та по су­ша и мо­ре, не­с­та­бил­но­то по­ло­же­ние на об­ще­с­т­во­то, слу­хо­ве­те за вой­на за­е­мат го­ля­мо мя­с­то в жи­во­та ни. Те са зна­ме­ния за на­б­ли­жа­ва­щи съ­би­тия с ог­ром­но зна­че­ние. Си­ли­те на зло­то се обе­ди­ня­ват в здрав съ­юз. Те ук­ре­п­ват си­ли­те си в оча­к­ва­не на по­с­ле­д­на­та кри­за. Зна­ме­ни­ти про­я­ви ско­ро ще на­с­тъ­пят в на­шия свят и по­с­ле­д­ни­те съ­би­тия ще се осъ­ще­с­т­вят мно­го бър­зо” (“Сви­де­тел­с­т­ва за цър­к­ва­та”).

---

                  Вре­ме­то на тру­д­но­с­ти ще до­й­де ско­ро

     “Вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те, ко­е­то ще на­ра­с­не до края, на­б­ли­жа­ва. Ня­ма вре­ме за гу­бе­не. Све­тът е за­в­ла­дян от ду­ха за вой­на. Про­ро­че­с­т­вата от Да­ни­ил 11 гла­ва по­ч­ти са до­с­ти­г­на­ли до сво­е­то окон­ча­тел­но из­пъл­не­ние” (“Ревю енд Херълд”, но­ем­в­ри, 1904 г.)

      “Вре­ме­то на тру­д­но­с­ти, ­ тру­д­но­с­ти, ко­и­то све­тът не е по­з­на­вал, от­ка­к­то на­род съ­ще­с­т­ву­ва (Даниил 12:1), са ве­че пред нас, а ние при­ли­ча­ме на спя­щи­те де­ви­ци. Ние тря­б­ва да се съ­бу­дим и да мо­лим на­шия Го­с­под Исус Хри­с­тос да ни взе­ме в Не­го­ви­те ве­ч­ни ръ­це и да ни но­си през тру­д­но­с­ти­те, вър­вей­ки пред нас” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

     “Без­за­ко­ни­е­то в све­та се уве­ли­ча­ва все по­ве­че и по­ве­че. Ско­ро ­го­лям про­б­лем ще се из­п­ра­ви пред на­ро­ди­те, про­б­лем, кой­то ня­ма да мо­же да бъ­де пре­о­до­лян до Вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Хри­с­тос” (“Ревю енд Херълд”, фе­в­ру­а­ри, 1904).

     “Жи­ве­ем във вре­ме, в ко­е­то се на­ми­ра­ме на са­мия пре­дел, от­въд кой­то е вре­ме­то на из­пи­та­ния и за­т­ру­д­не­ния, ко­и­то до­ри и не сме си пре­д­с­та­вя­ли; те сто­ят пред нас” (“Сви­де­тел­с­т­ва, т.9”).

      “Сто­им на пра­га на све­то­в­на­та кри­за. Бър­зо ще сле­д­ват Бо­жи­и­те съ­д­би на зе­мя­та: ­ по­жа­ри, на­во­д­не­ния, зе­ме­т­ре­се­ния, съ­п­ро­во­де­ни с вой­ни и кръ­во­п­ро­ли­тия” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

      “Оча­к­ват ни ог­не­ни тру­д­но­с­ти и из­пи­та­ния, но не­ка да не ка­жем ни­то ед­на ду­ма на не­ве­рие или от­ча­я­ние” (“Хри­с­ти­ян­с­ко слу­же­не”).

       Бог ви­на­ги е пре­ду­п­ре­ж­да­вал за на­б­ли­жа­ва­щи­те съ­д­би

“Бог ви­на­ги е из­п­ра­щал мъ­же, ко­и­то да пре­ду­п­ре­ж­да­ват за Не­го­ви­те съ­д­би. Оне­зи, ко­и­то са има­ли вя­ра в Бо­жи­я­та вест за тя­х­но­то вре­ме, и те­зи, ко­и­то са пре­т­во­ри­ли в де­ла вя­ра­та си, би­вай­ки по­с­лу­ш­ни на Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, са из­бя­г­ва­ли съ­д­би­те, пре­д­на­з­на­че­ни за не­по­с­лу­ш­ни­те и не­вяр­ва­щи­те.

        Ной чу ду­ми­те: ‘Влез ти и до­мът ти в ко­в­че­га, за­що­то в то­ва по­ко­ле­ние са­мо теб ви­дях пра­ве­ден пред Мен’ (Битие 7:1). Ной по­с­лу­ша и бе спа­сен. Лот чу сло­ва­та: ‘Ста­ни и из­лез от то­ва мя­с­то, за­що­то Бог ще уни­що­жи гра­да’ (Битие 13:14) . Лот по­з­во­ли да бъ­де за­к­ри­лян от не­бе­с­ни­те ве­с­ти­те­ли и бе спа­сен. Та­ка и Хри­с­то­ви­те уче­ни­ци бя­ха пре­ду­п­ре­де­ни за раз­ру­ша­ва­не­то на Еру­са­лим. Те­зи, ко­и­то сле­дя­ха зна­ме­ни­я­та на про­ро­че­с­т­во­то за пре­д­с­то­я­щото раз­ру­ша­ва­не, сво­е­в­ре­мен­но на­пу­с­на­ха гра­да и спа­си­ха жи­во­та си. Та­ка и ние сме пре­ду­п­ре­де­ни за вто­ро­то ид­ва­не на Хри­с­тос и за уни­що­жа­ва­не­то, ко­е­то ще спо­ле­ти све­та. Оне­зи, ко­и­то обър­нат вни­ма­ние на пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, ще бъ­дат спа­се­ни” (“Жи­во­тът на Исус”).

       Бог ни е съ­о­б­щил ка­к­во да оча­к­ва­ме в на­ши­те дни

     “Пре­ди да бъ­де раз­пъ­нат Спа­си­те­лят обя­с­ни на сво­и­те уче­ни­ци, че ще ум­ре и ще въз­к­ръ­с­не от гро­ба и ан­ге­ли­те ще за­пе­ча­тат Не­го­ви­те ду­ми в те­х­ни­те умо­ве и сър­ца (Марк 8:31, 32; 9:31; 10:32-34). Но уче­ни­ци­те Му оча­к­ва­ха­ зем­но ос­во­бо­ж­да­ва­не от рим­с­ко­то иго и не мо­же­ха да при­е­мат спо­кой­но ми­съл­та, че в То­зи, в ко­го­то бя­ха съ­с­ре­до­то­че­ни вси­ч­ки­те им на­де­ж­ди, ще ум­ре от по­зор­на смърт. Ду­ми­те, ко­и­то те тря­б­ва­ше да за­по­м­нят, бя­ха из­т­ри­ти от съ­з­на­ни­е­то им и ко­га­то про­б­ле­ми­те до­й­до­ха, уче­ни­ци­те се ока­за­ха не­по­д­го­т­ве­ни. Ра­зо­ча­ро­ва­ни­ето от Хри­с­то­ва­та смърт разруши на­де­ж­ди­те им и те се чу­в­с­т­ва­ха та­ка, ся­каш Хри­с­тос ни­ко­га не ги бе­ше пре­ду­п­ре­ж­да­вал за вси­ч­ко.

       В про­ро­че­с­т­ва­та бъ­де­ще­то ни е от­к­ри­то та­ка яс­но, ка­к­то бе раз­к­ри­то и на уче­ни­ци­те от Хри­с­то­ви­те сло­ва. Съ­би­ти­я­та, свър­за­ни с края на бла­го­да­т­но­то вре­ме и де­ло­то на по­д­го­то­в­ка за вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те, са яс­но пре­д­с­та­ве­ни. Но мно­зин­с­т­во­то от хо­ра­та в то­зи свят про­я­вя­ва по­ве­че от все­ки друг път не­раз­би­ра­не към те­зи ва­ж­ни ис­ти­ни, от­кол­ко­то ако не би­ха би­ли раз­к­ри­ти” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

                      Про­­ро­че­с­т­ва­та за по­с­ле­д­ни­те съ­би­тия
                               изи­с­к­ват на­ше­то вни­ма­ние

       “И то­га­ва ви­дях тре­тия ан­гел (Откровение 14:9-11). Ан­ге­лът, кой­то ме при­д­ру­жа­ва­ше, ка­за:  "Стра­ш­но е де­ло­то Му. Ужа­с­на е ми­си­я­та Му. Той е ан­ге­лът, кой­то ще от­де­ли жи­то­то от пле­ве­ли­те и ще при­бе­ре зър­но­то в не­бе­с­ни­те хам­ба­ри. Те­зи не­ща тря­б­ва да об­ла­да­ят це­лия ум и за­в­ла­де­ят из­ця­ло вни­ма­ни­е­то" (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

      “Ние тря­б­ва да сто­им пред съ­дии, да от­го­ва­ря­ме за вер­но­ст­та си пред Бо­жия за­кон и да изя­вим при­чи­на­та за вя­ра­та си. Мла­ди­те тря­б­ва да раз­бе­рат те­зи не­ща. Те тря­б­ва да зна­ят то­ва, ко­е­то ще ста­не пре­ди края на чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия. Те­зи не­ща за­ся­гат ве­ч­но­то ни бла­го­по­лу­чие, по­ра­ди ко­е­то и учи­те­ли, и уче­ни­ци тря­б­ва да об­ръ­щат по­ве­че вни­ма­ние на тях “ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

      “Ние тря­б­ва да изу­ча­ва­ме го­ле­ми­те пъ­т­ни зна­ци, от­бе­ля­з­ва­щи вре­ме­на­та, в ко­и­то жи­ве­ем” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.4).

       “Те­зи, ко­и­то по­з­во­ля­ват Бог да ги во­ди и ръ­ко­во­ди и се по­с­та­вят под Не­гов кон­т­рол, ще раз­бе­рат зна­че­ни­е­то на съ­би­ти­я­та, про­ро­ку­ва­ни от Хри­с­тос” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

      “Ние тря­б­ва да ви­дим в ис­то­ри­я­та из­пъл­не­ни­е­то на про­ро­че­с­т­ва­та, да изу­ча­ва­ме де­ло­то на Бо­жи­е­то про­ви­де­ние във ве­ли­ко­то ре­фор­ма­тор­с­ко дви­же­ние и да осъ­з­на­ем раз­ви­ти­е­то на съ­би­ти­я­та и от­на­ся­не­то им към от­дел­ни­те на­ции, ока­з­ва­щи вли­я­ние вър­ху фи­нал­на­та фа­за на Ве­ли­ка­та бор­ба” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

    Спе­ци­ал­но вни­ма­ние за изу­ча­ва­не на Да­ни­ил и От­к­ро­ве­ни­е­то

“Има ну­ж­да от още по-за­дъл­бо­че­но изу­ча­ва­не на Бо­жи­е­то сло­во, ка­то особ­е­но вни­ма­ние тря­б­ва да се обър­не на Да­ни­ил и От­к­ро­ве­ние... Све­т­ли­на­та, да­де­на на Да­ни­ил от Бо­га е пре­д­на­з­на­че­на за те­зи по­с­ле­д­ни дни” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

     “Не­ка че­тем и изу­ча­ва­ме Да­ни­ил 12 гла­ва. Там се на­ми­ра пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, ко­е­то вси­ч­ки тря­б­ва да раз­бе­рем, пре­ди да до­й­де кра­ят” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т. 15).

     “По­с­ле­д­на­та кни­га на Но­вия за­вет е из­пъл­не­на с бо­же­с­т­ве­ни ис­ти­ни, ко­и­то тря­б­ва да раз­бе­рем” (“При­т­чи Хри­с­то­ви”).

      “Не­из­пъл­не­ни­те про­ро­че­с­т­ва, за­пи­са­ни в От­к­ро­ве­ние, оча­к­ват ско­ро сво­е­то из­пъл­не­ние. От­к­ро­ве­ни­е­то тря­б­ва да се изу­ча­ва със ста­ра­ние и при­ле­жа­ние от Бо­жи­и­те ча­да и да бъ­де яс­но раз­б­ра­но. Ис­ти­на­та не би­ва да бъ­де при­к­ри­ва­на, за­що­то тя яс­но ни пре­д­с­та­вя ка­к­во ще бъ­де бъ­де­ще­то” (“Те­т­ра­д­ни пам­ф­ле­ти”, т.1).

      “Тър­же­с­т­ве­ни­те ве­с­ти, ко­и­то са да­де­ни по ре­да си в От­к­ро­ве­ние, имат за цел да за­в­ла­де­ят вни­ма­ни­е­то и умо­вете на Бо­жия на­род” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

      Про­ро­че­с­т­ва­та са по­с­то­я­нен обект на чо­ве­ш­ко­то вни­ма­ние

    “Има мно­го хо­ра, ко­и­то не раз­би­рат про­ро­че­с­т­ва­та, от­на­ся­щи се до по­с­ле­д­ни­те дни, по­ра­ди ко­е­то тря­б­ва да бъ­дат про­с­ве­те­ни. То­ва е от­го­вор­но­ст­та на стра­жи­те и ми­ря­ни­те: от те­х­ни­те ус­та да про­з­ву­чи ви­со­ки­ят пре­ду­п­ре­ди­те­лен вик” (“Еван­ге­ли­зъм”).

      “Не­ка стра­жи­те, по­с­та­ве­ни да бдят, из­ди­г­нат гла­со­ве­те си и да по­ка­жат кое е ис­тин­с­ко­то сви­де­тел­с­т­во за по­с­ле­д­ни­те дни. Не­ка по­ка­жем на хо­ра­та в кой мо­мент от про­ро­че­с­ка­та ис­то­рия жи­ве­ем” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

     “Има ден, оп­ре­де­лен от Бо­га, за при­к­лю­ч­ва­не­то на чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия: "То­ва бла­го­ве­с­тие ще се про­по­вя­д­ва по ця­ла­та зе­мя за зна­ме­ние на вси­ч­ки­те на­ро­ди и то­га­ва ще до­й­де свър­ше­кът." Про­ро­че­с­т­во­то бър­за към сво­е­то из­пъл­не­ние. Мно­го, още мно­го тря­б­ва да се ка­же за те­зи ис­ти­ни, има­щи ог­ром­но зна­че­ние. На­ми­ра­ме се в дни, в ко­и­то чо­ве­ш­ки съ­д­би ще се за­пе­ча­тат за­ви­на­ги.

      Го­ля­мо из­пи­та­ние ще е те­зи ис­ти­ни да бъ­дат пре­д­с­та­ве­ни пред хо­ра­та. Ва­жен факт е, че те­зи сви­де­тел­с­т­ва не са пре­д­на­з­на­че­ни са­мо за хо­ра­та от то­зи свят, но и цър­к­ви­те, в ко­и­то се на­ми­ра­ме, тря­б­ва да осъ­з­на­ят, че Го­с­под ще до­й­де вне­за­п­но и не­о­ча­к­ва­но. Се­ри­о­з­ни­те пре­ду­п­ре­ж­де­ния на про­ро­че­с­т­во­то са ад­ре­си­ра­ни до вся­ка ду­ша. Не­ка ни­кой от нас да не се чу­в­с­т­ва за­щи­тен от опа­с­но­ст­та да бъ­де из­не­на­дан. Не­ка ни­то ед­но фал­ши­фи­ци­ра­не на про­ро­че­с­т­во­то да не ви от­къ­с­не от убе­ж­де­ни­е­то за ис­тин­но­ст­та на съ­би­ти­я­та, ко­и­то ще по­со­чат на­б­ли­жа­ва­не­то на то­ва ве­ли­ко съ­би­тие.”

    Да не из­бър­з­ва­ме с оцен­ки за зна­че­ни­е­то на ед­но или дру­го съ­би­тие, да­вай­ки яс­но мне­ни­е­то си за не­го и оп­ре­де­ляй­ки мя­с­то­то му в про­ро­че­с­т­во­то за по­с­ле­д­ни­те съ­би­тия

      “Ние не мо­жем с то­ч­ност да опи­шем съ­би­ти­я­та, ко­и­то ще ста­нат в бъ­де­ще, но тря­б­ва да зна­ем, че жи­ве­ем във вре­ме, ко­га­то с мо­ли­т­ва тря­б­ва да гле­да­ме на то­ва, ко­е­то ста­ва око­ло нас, свър­за­но с вто­ро­то ид­ва­не на Хри­с­тос” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

      “Бе­ле­гът на звя­ра на­и­с­ти­на е то­ва, ко­е­то е би­ло из­ве­с­те­но, че ще бъ­де. Не вси­ч­ко в то­ва от­но­ше­ние е на­пъл­но яс­но, ни­то ще бъ­де на­пъл­но изя­с­не­но до разпе­ча­т­ва­не­то на сви­тъ­ка” (“Сви­де­тел­с­т­ва за цър­к­ва­та”).

     “Мно­зи­на ще от­вър­нат по­г­ле­да си от на­с­то­я­щи­те си за­дъл­же­ния, бла­го­с­ло­ве­ния и удо­б­с­т­ва и ще за­по­ч­нат да се за­ни­ма­ват с про­б­ле­ми­те, свър­за­ни с по­с­ле­д­ни­те кри­за. То­ва ще бъ­де пре­жи­вя­ва­не на вре­ме­то на скръ­б­та пре­д­ва­ри­тел­но, но не ще по­лу­чи ни­ка­к­ва бла­го­дат за те­зи не­на­в­ре­мен­ни тру­д­но­с­ти” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

     “Вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те ид­ва за Бо­жи­и­те ча­да, но не­ка да не бъ­дат то­ва по­с­то­ян­ни­те ни сло­ва пред хо­ра­та, ка­рай­ки ги да ми­с­лят, че пре­д­ва­ри­тел­но тря­б­ва да по­с­ре­щ­нат тру­д­но­с­ти­те. Ще има пре­ся­ва­не на Бо­жия на­род, но то­ва не е най-ва­ж­на­та ис­ти­на, ко­я­то тря­б­ва да про­по­вя­д­ваме в цър­к­ви­те” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).