История на изкуплението
Елън Г. Уайт
Божията любов най-после възтържествува
„История на изкуплението”, на вдъхновения автор Е. Уайт е книга, написана за тези времена.
Тя представлява голям интерес за съвременния читател. Докато се приближаваме към края на второто хилядолетие след Христа, събитията, произтичащи в нашия свят, поставят въпросителни на хоризонта на бъдещето. Обречен ли е човешкият род, измъчен и изгубил всякакви жизнени ориентири за по-големи беди и преживявания или напред проблясва надеждата за нещо по-добро? Изказванията на много политически личности и видни учени все още могат да ни обнадеждят, обаче гласовете на много философи, държавни ръководители и свещенослужители, звучат не чак толкова оптимистично. Може ли някой в днешно време да ни придаде увереност и да ни успокои? Не се отчайват само тези, които изцяло са уверени в Бог, Който несъмнено знае преживяванията на хората и по чуден начин изменя хода на човешката история. Подобен род оптимизъм не се основава само на човешки умозаключения. Според прочетените и изложени в тази книга впечатляващи, и пълни с драматизъм истории за това, как човечеството в продължение на цялата своя история страстно се е борило с тъмните сили на злото, в сърцето на читателя все повече и повече ще расте вярата в градящото се избавление. Настоящата книга е основавана на библейски повествования за непрекъснатата вече в продължение на няколко хиляди години велика борба между силите на доброто и злото, между Бог и Сатана, за правото да управляват съзнанието и волята на човека и това определя неговото - на човека, бъдеще. В нея ще намерите историята за сътворението на човека и неговото грехопадение, а също и за действието на злите сили, провокиращи хората през всички векове на войни и престъпления, обричащи цялото човечество на безбройни беди и трагедии. В същото време, сърце на книгата се явява вестта за изкуплението, за спасението на човечеството от Исус Христос, благодарение на Неговите страдания на кръста.
Елън Г. Уайт
Божията любов най-после възтържествува
„История на изкуплението”, на вдъхновения автор Е. Уайт е книга, написана за тези времена.
Тя представлява голям интерес за съвременния читател. Докато се приближаваме към края на второто хилядолетие след Христа, събитията, произтичащи в нашия свят, поставят въпросителни на хоризонта на бъдещето. Обречен ли е човешкият род, измъчен и изгубил всякакви жизнени ориентири за по-големи беди и преживявания или напред проблясва надеждата за нещо по-добро? Изказванията на много политически личности и видни учени все още могат да ни обнадеждят, обаче гласовете на много философи, държавни ръководители и свещенослужители, звучат не чак толкова оптимистично. Може ли някой в днешно време да ни придаде увереност и да ни успокои? Не се отчайват само тези, които изцяло са уверени в Бог, Който несъмнено знае преживяванията на хората и по чуден начин изменя хода на човешката история. Подобен род оптимизъм не се основава само на човешки умозаключения. Според прочетените и изложени в тази книга впечатляващи, и пълни с драматизъм истории за това, как човечеството в продължение на цялата своя история страстно се е борило с тъмните сили на злото, в сърцето на читателя все повече и повече ще расте вярата в градящото се избавление. Настоящата книга е основавана на библейски повествования за непрекъснатата вече в продължение на няколко хиляди години велика борба между силите на доброто и злото, между Бог и Сатана, за правото да управляват съзнанието и волята на човека и това определя неговото - на човека, бъдеще. В нея ще намерите историята за сътворението на човека и неговото грехопадение, а също и за действието на злите сили, провокиращи хората през всички векове на войни и престъпления, обричащи цялото човечество на безбройни беди и трагедии. В същото време, сърце на книгата се явява вестта за изкуплението, за спасението на човечеството от Исус Христос, благодарение на Неговите страдания на кръста.
Всяка страница от това повествование засяга тези аспекти от човешката история, които другите автори, ако не се смятат, разбира се, писателите на Библията, като правило, са обвити в мълчание. „История на изкуплението” – в пълния смисъл на думата е история на великата борба между Бог и Сатана, в която се оказва въвлечен и човекът. Кулминация на тази история е завръщането на Исус Христос, Цар на царете и Господ на господарите, за да възстанови земята и подари вечен мир и щастие на всички изкупени.
Съставителите на книгата са включили избрани откъси на тази тема от други книги на Елън Уайт. Експозицията на „История на изкуплението” е разположена в реда на историческото развитие, обхваща цялата история на нашия съществуващ свят, разрива нейната завършеност и пълнота.
Времето е много скъпо! Необратимо! Вечността зове и привлича към себе си всеки от нас. Прочитайки тази книга, ще разберете какво чудесно бъдеще ни очаква занапред, само Бог и силите на доброто да удържат окончателната и пълна победа над злото.
Издателите
Глава 1
Падението на Луцифер
Луцифер беше най-величественият и прекрасен ангел до въставането му против Божието управление и само възлюбеният Божи Син се ползваше с по-големи почести от него. В неговото лице, както и у другите ангели, се отразяваше смирение и щастие. Високо му и открито чело свидетелстваше за голям интелект. Той беше съвършен във всичко. Неговите маниери и движения изразяваха вътрешно благородство и величие. Лицето му сияеше с някаква особена светлина, озаряваща всичко наоколо. Тази светлина беше по-ярка и по-прекрасна от всяка друга, която излъчваха лицата на останалите ангели. Все пак Христос, възлюбеният Божи Син, беше несравнимо по-величествен от цялото войнство на небесните ангели. Много преди ангелите да бъдат сътворени, Той беше едно с Бог-Отец. Луцифер започна да завижда на Божия Син и постепенно да си присвоява власт, принадлежаща само на Христос. SR 13.1 (The Story of Redemption).
Великият Създател събра всички жители на небето, за да окаже особена чест на Своя Син в тяхното присъствие. Той издигна Сина Си на Своя престол и небесните ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че от тук нататък, по Негова воля, Христос се явява равен на Него; и по този начин присъствието на Неговия Син означаваше Неговото Собствено присъствие. От сега нататък се налагаше на словото на Сина да се подчиняват, както на словото на самия Отец. Той предостави на Сина Си власт, да господства над цялото небесно войнство. Могъщият Творец подчерта, че Неговият Син, в тясна връзка с Него, ще участва в предстоящото сътворение на земята и населяващите я. Бог обяви, че Христос винаги ще изпълнява Неговата воля и намерения, и че нищо няма да върши самостоятелно, от Себе Си. Именно в Него ще се изпълнява волята на Отец. SR 13.2.
Луцифер изпитваше ревност и завист към Христос. При все това, когато всички ангели се поклониха на Христос, признавайки Неговото превъзходство, Неговата върховна власт и законно право да управлява Вселената, Луцифер, заедно с всички, се навеждаше с тях, но сърцето му беше изпълнено с омраза и завист. На небето се състоя особен съвет, където Бог-Отец посвети Христос в Своите планове, но за тях Луцифер не знаеше нищо. Той не разбра, нито му беше позволено да научи намеренията на Бога. А Христос беше признат от всички небесни ангели за Господар на небесата, тъй като притежаваше такава сила и власт, както и сам Бог. Луцифер смяташе, че сред небесните ангели той е Божият любимец. Така че повереното му високо положение не предизвика в него чувство на благодарност към своя Създател. Искаше му се да стане равен на самия Бог. Опиваше се от величието си, считайки, че ангелите са длъжни да го почитат. Беше му поверено особено почетно дело. Той обитаваше най-близо до всемогъщия Творец и както никой друг можеше да съзерцава лъчите на непомръкваща слава, обкръжаваща вечния Бог. Беше му приятно да размишлява за това, с какво удоволствие, радост и усърдие ангелите изпълняваха всичките му заповеди. Нима неговите одежди не сияеха в слава и великолепие? Защо тогава Христос беше удостоен с по-голяма чест, отколкото той? SR 14.1.
Недоволен и с изтерзана завист към Исус Христос, Луцифер изостави мястото на непосредственото присъствие на Отца. После събра всички небесни ангели и маскирайки щателно своите истински намерения, всъщност им изложи своето недоволство, истинската причина за което се явяваше не кой да е, а самият той. Представяйки себе си обиден, той разказа на всички за това, че Бог го е пренебрегнал и без право е възвеличил Исус. После им разказа мнимите последствия от това, как тепърва идва краят на сладката небесна свобода, на която са се наслаждавали ангелите, тъй като сега над тях е поставен още един Властелин, на Когото занапред те са длъжни робски да се подчиняват. При това Луцифер обяви на ангелите, че занапред няма да позволи на никого да потъпква техните права, че повече няма да се покланя на Христос, че ще се сдобие с такива почести, които изначало по право са били предназначени за него и че сега той ще е предводител и господар на всички, които пожелаят да го следват, и да се покоряват на неговия глас. SR 14.2.
Ангелите започнаха активно да обсъждат създалото се положение. За много беше очевидно, че Луцифер и неговите привърженици се опитват да изменят принципите на Божието управление във Вселената. Причина за тяхното недоволство и нечестие беше, че те не можаха да проникнат в дълбочина Неговата непостижима мъдрост и да разберат, че Той е възвисил Своя Син и Му е дал безгранична сила и власт. Така те въстанаха против властта на Сина. SR 15.1.
Верните на Бога ангели положиха много усилия, за да вразумят Луцифер, вдигнал въстание против Твореца на Вселената. Те не съзираха нищо противозаконно в това, че Бог е дал на Христос Божествена власт и убеждаваха Луцифер, и неговите поддръжници в правотата на Бога, привеждайки най-убедителни доводи, стремейки се да докажат на Луцифер, че неговото достойнство, и полагаща му се чест, никак не са се намалили, след като Отец възвеличи Своя Син. Достъпно и ясно обясниха на Луцифер, че Христос се явява Син Божий и е съществувал заедно със Своя Отец много преди те, ангелите, да са били сътворени, и че Той винаги се е намирал отдясно на Отца, и никога преди това никой не е оспорвал Неговата власт във Вселената, където Христос не е деспотичен Владетел, а кротък и любящ Господар, Чиито заповеди никак не са властни нареждания, а ласкави умолявания, изпълнението на които доставя радост на всички небесни жители. Отново и отново верните ангели убеждаваха разбунтувалия се Луцифер, че Бог по особен начин почита Христос в тяхното присъствие, което никак не намалява и не принизява неговата чест и достойнство, които преди това Той му е дал. Със сълзи на очи те горещо убеждаваха този херувим, да се откаже от злобните си намерения и отново да се покори на волята на небесния Отец; та нали до сега всичко във Вселената се намираше в такъв мир и съвършена хармония, а неподчинението на Твореца неминуемо би довело до най-гибелни последствия? SR 15.2.
При все това Луцифер отказа даже да слуша. Той извърна лицето си от преданите и верни на Бога ангели, презрително наричайки ги роби. Те с ужас наблюдаваха как на Луцифер успешно му се отдава да осъществи своите метежни планове. На последователите си той обеща, че ще въведе нови и по-справедливи форми на управление от тези, които са имали, гарантиращи пълна свобода на всеки. И много ангели, повярвали му, признаха в негово лице своя предводител и повелител. Виждайки, че неговото въстание против Божественото управление набира сила, Луцифер се ласкаеш, че скоро всички ангели ще дойдат на негова страна и тогава ще стане равен на самия Бог, а цялото небесно войнство безпрекословно ще изпълнява неговите властни заповеди. Верните ангели се опитаха да го разубедят, предупреждаваха го за унищожаващите цялата Вселена последствия, към които може да доведе това упорито неподчинение на Бога; те го уверяваха, че Този, Който е създал небесните ангели, има власт и да ги лиши от всички права и Божествената Му сила да сложи край на това дръзко, и ужасно въстание. Само помислете - сътвореното същество се изправя против своя Творец и не желае да се подчини на Божия закон, който е свят, както и самият Бог! Верните Божии ангели настойчиво съветваха последователите на Луцифер, да не слушат неговите лъжливи доводи, а на него самия, и на тези, които се намираха под неговото влияние, те предлагаха да се върнат при Бога и да признаят, че са се заблудили, подлагайки на съмнение Божието право за върховна власт. SR 16.1.
Много от привържениците на Луцифер вече бяха склонни, да приемат настоятелните съвети на верните ангели, да се разкаят за своето недоволство и отново да заслужат доверието на Отец и Неговия възлюбен Син. Тогава големият бунтовник заяви, че той е запознат с Божия закон и че даже, ако трябва отново робски се подчини на Бога, неговите достойнства ще му бъдат отнети. Луцифер каза на своите привърженици, че всички те, заедно с него, са отишли твърде далеч, затова смело ще посрещне всякакви последствия, но никога няма робски да се преклони пред Сина на Бога. Той заяви, че Бог никога няма да прости нито на него, нито на тях и че сега те сами трябва да отстояват свободата си, и със сила да се сдобият с положението, и властта, които не са им били доброволно предоставени от Бог. По този начин Луцифер, „носителят на светлина”, този, който имаше участие в Божията слава, който заставаше пред Божия трон, чрез престъплението си се превърна в Сатана – „противник” („Патриарси и пророци”, стр. 40). SR 16.2.
Верните ангели незабавно се отправиха към Божия Син, за да му съобщят случващото се. Но се оказа, че в това време Отец вече обсъждаше с Него създалото се положение, изисквайки най-добрия способ за разрешение на конфликта и за благополучието на всички верни на Бога ангели – веднъж и завинаги да сложи край на самонадеяните сатанински претенции за власт. Всемогъщият Бог, разбира се, можеше мигновено да изхвърли този главен измамник от небето, но това не влизаше в Неговия план. Той милостиво реши да предостави на бунтуващия се Луцифер еднаква възможност да съпостави силата и могъществото си със силата на Божия Син и верните Му ангели. В тази борба на всеки предстоеше да направи своя избор пред всичките небесни жители. Никак не беше безопасно да се позволи на когото и да било от присъединилите се към Сатана ангели да остане на небето. Те научиха урока за произхода на бунта против непроменимия Божи закон и това беше неизличимо. Ако Бог беше употребил силата Си за наказание на този главен бунтовник, нямаше да се открие кой още от ангелите поддържа Луцифер и неговото въстание. Затова Бог избра друга посока на действие, понеже желаеше да изяви ясно Своите справедливост и съд на цялото небесно войнство. SR 17.1.
Война на небето
Бунтът срещу Божието управление беше най-голямото престъпление. Оказа се, че цялото небе е излязло развълнувано. Ангелите се строиха по подразделения, начело на всяко от които стоеше висш по ранг херувим. Не желаейки да се покори на властта на Божия Син, Господар на небесата, стремейки се към самовъзвишаване, движен от амбицията на своето тщеславие и честолюбие, Сатана започна война против Божия закон. SR 17:2.
Цялото небесно войнство беше повикано, да се яви и представи пред Отец, за да може всеки да изкаже мнението си. Тогава Сатана започна безсрамно да говори на всичките небесни жители, че Бог не възвеличил него, а Исус Христос. Заставайки гордо отпред, той настояваше да го почитат като равен на Бога и да бъде посвещаван в съкровените Божии намерения. Тогава Бог съобщи на Сатана, че тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син. Заедно с това, Бог настоя цялото небесно семейство напълно и безусловно да се подчиняват на Христос, което доказа, че Сатана е недостоен да присъства в небето. Когато Луцифер разбра това, той ликуващо посочи своите последователи, съставящи почти половината от всички ангели и възкликна: „Тези са с мен! И тях ли ще изхвърлиш, опразвайки небесата“? После Сатана обяви на всеослушание, че е готов до край да се съпротивлява на властта на Христос и да отстоява своето място на небето, противопоставящ мощ срещу мощ и сила срещу сила. SR 18.1.
Слушайки дръзките думи на Сатана и неговите самонадеяни изявления, верните на Бога ангели заплакаха. Бог беше принуден да обяви на всички, че Сатана и неговите съучастници не могат повече да останат на небето. Техният щастлив и благополучен живот трябваше да се обуславя само на пълно послушание на закона, който регулираше взаимоотношенията на всички разумни същества. Но законът не предвиждаше спасение за тези, които се осмеляваха да го нарушат. Сатана ставаше все по-смел, продължавайки своето въстание и всячески изразяваше презрението си към закона на Твореца. Той просто не можеше да се примири със съществуването на този закон. Твърдеше, че на ангелите не е нужен въобще никакъв закон и че те трябва да бъдат оставени свободно да следват собствената си воля, която, несъмнено, винаги щеше да ги насочва в правия път. Сатана заяви, че законът е ограничение на тяхната свобода и затова главната цел на започнатото от тях въстание се явява премахването на този закон. По негово мнение, ангелите заслужаваха по-добра участ. Но не така мислеше Бог, Който беше създал законите и ги беше издигнал до равенство със Себе Си. Щастието на ангелските войнства се обуславяше от пълното им послушание на този закон. Всеки ангел имаше своя определена работа и докато Сатана не вдигна бунт, на небето цареше съвършен порядък и пълна хармония във всичките им действия. SR 18:2.
Така започна войната в небето. Синът Божий, Князът на небето и Неговите верни ангели влязоха в битка с главния бунтовник Луцифер, и тези, които се присъединиха към него. Божият Син, с верните Му ангели, надделяха, а Сатана и неговите съучастници бяха изгонени от небето. Тогава цялото небесно войнство призна и се поклони на Бога на правдата. На небето не остана ни най-малка следа от бунта. Отново настанаха порядък, мир и съгласие. Небесните ангели скърбяха за съдбата на тези, които преди разделяха с тях непомрачена радост и щастие, и чиято липса се усещаше на небесата. SR 19.1.
Отец се посъветва със Син Си, относно незабавното осъществяване на Своите намерения, да сътвори човек за заселване на земята. Затова беше решено, че преди да му даде безсмъртие, трябва да изпита верността му. Ако човекът издържеше определеното от Бога изпитание, то впоследствие щеше стане равен на ангелите. Щеше да се ползва с Божията милост и свободно щеше да общува с ангелите, и те с него. Бог не искаше да лиши човека от свободна воля и избор. SR 19.2.
Глава 2
Сътворението
(Битие 1 гл.)
Отец и Синът пристъпиха към осъществяване на Техния велик и удивителен замисъл – сътворението на нашия свят. Земята излезе изпод ръката на Създателя превъзходно красива. Планини, хълмове и равнини, осеяни с реки и водни басейни. Повърхността на земята не беше една обширна равнина, а я разнообразяваха планини - не толкова високи и скалисти, както днес, но имащи красиви, и плавни очертания. Нямаше голи и високи скали, защото те лежаха под повърхността, наподобяващи скелета на земята. Водите бяха равномерно разпределени в почвата. Хълмовете, планините и красивите равнини бяха окичени с растения и цветя, и високи царствени дървета от всякакъв вид, които бяха в много пъти повече и по-красиви отколкото днешните. Въздухът беше чист и здравословен, целият свят напомняше величествен дворец. Ангелите съзерцаваха земята и се радваха, виждайки това чудно и прекрасно творение на Божиите ръце. SR 20.1.
След като земята беше създадена, а по-късно и животните, Отец и Синът осъществиха Своето намерение, замислено още преди падането на Сатана – да сътворят човек по Свой образ и подобие. Всичко по сътворяването на нашата земя и всичко живо на нея Те правиха заедно. И сега Бог каза на Сина Си: „Да сътворим човека по Нашия образ”. Адам излезе съвършен от ръцете на Създателя с благородна осанка и красива съразмерност. Той беше повече от два пъти по-висок от днешните жители на земята и със симетрична пропорционалност. Лицето му не беше нито бяло, нито бледо, а румено и сияещо от здраве. Ева беше по-ниска от Адам – нейната глава беше малко над раменете му. Тя също беше благородна, съвършена в симетрия и много красива. SR 20.2.
Тази безгрешна двойка не носеше никакви изкуствени дрехи. Те бяха облечени с покривало от светлина и слава, подобно ангелите. Докато живееха в послушание към Бога, ги обгръщаше Неговото сияние на святост. Въпреки че всичко създадено от Бог беше съвършено красиво и изглежда нищо не липсваше на земята, която Той сътвори, за да бъдат Адам и Ева щастливи, все пак Бог изрази Своята велика любов към двойката, насаждайки специално за тях градина. Част от своето време хората трябваше да посвещават на приятни занимания в поддръжка на градината, а част от времето си прекарваха в общение с ангелите, които ги посещаваха и им даваха различни наставления. Всичкото останало време те можеха да прекарват в спокойни и щастливи размишления. Трудът им в градината на беше изморителен и изтощителен, точно обратното, той им доставяше удоволствие и им предаваше нови сили. Тази красива градина трябваше да стане техния прекрасен дом. SR 21.1.
В градината Бог насади дървета от всякакво разнообразие – полезни и красиви. Имаше дървета отрупани с изобилен плод, богати на аромати, красиви за окото и приятни на вкус. Те бяха предназначени за храна на святата двойка. В градината растяха прелестни лози. Те се виеха нависоко, окичени с плодове, подобни на които човекът не е виждал след грехопадението. Плодовете бяха много големи и разноцветни. Някои почти черни, други – лилави, червени, розови и ярко зелени. Прекрасните, разкошни плодове на гъвкавата лоза се наричаха „грозде“. Огромни чепки грозде висяха недокосвайки земята, макар че нямаха никаква допълнителна опора. За Адам и Ева беше радост да се занимават с направлението растежа на лозата, оформяйки по такъв начин изумителни беседки, и да си правят жилища в шумата на великолепните, дървесни и живи клонки, окичени с ароматни плодове. SR 21.2.
Цялата земя беше облечена с възхитителен килим от зеленина, украсен с безкрайно множество разнообразни ароматни цветя, във всевъзможни оттенъци. Всичко беше направено с вкус и великолепие. Сред градината растеше дървото на живота, славата на което превъзхождаше всички останали дървета. Плодовете му приличаха на златни и сребърни ябълки, и увековечаваха безсмъртието. Листата на това дърво притежаваха целителни свойства. SR 22.1.
Адам и Ева в Едем (еврейски „Еден“)
Святата двойка беше много щастлива в Едем. Беше им дадена неограничена власт над всички живи същества. Лъвът и агнето спокойно играеха и се веселяха около тях или дремеха в краката им. Птици, с най-разнообразни окраски, пърхаха сред дървета, цветя и около Адам и Ева, а техните благозвучни песни прославяха Твореца, отговаряйки на ехото всред дърветата в мелодични съзвучия. SR 22.2.
Адам и Ева бяха очаровани от красотите на своя Едемски дом. Те се възхищаваха на окръжаващите ги мънички пернати певци, покрити с ярка, изящна перушина и пеейки без умора щастливи и радостни песни. Святата двойка се присъедини към пеенето на птиците, извисявайки заедно с тях химни на любов, прослава и обожание на Отец и Неговия скъп Син – заради любовта, с която бяха обградени. Те осъзнаваха, че всичко в света беше създадено в удивителна хармония и порядък, които говореха за безкрайната мъдрост на Твореца. При това Адам и Ева все повече и повече опознаваха красотата и славата на своя Едемски дом, и сърцата им все по-пълно бяха обхванати от дълбоко чувство на любов, и признателност, а устните им отронваха искрени думи на благодарност, и благоговейна почест към своя Създател. SR 22.3.
Съставителите на книгата са включили избрани откъси на тази тема от други книги на Елън Уайт. Експозицията на „История на изкуплението” е разположена в реда на историческото развитие, обхваща цялата история на нашия съществуващ свят, разрива нейната завършеност и пълнота.
Времето е много скъпо! Необратимо! Вечността зове и привлича към себе си всеки от нас. Прочитайки тази книга, ще разберете какво чудесно бъдеще ни очаква занапред, само Бог и силите на доброто да удържат окончателната и пълна победа над злото.
Издателите
Глава 1
Падението на Луцифер
Луцифер беше най-величественият и прекрасен ангел до въставането му против Божието управление и само възлюбеният Божи Син се ползваше с по-големи почести от него. В неговото лице, както и у другите ангели, се отразяваше смирение и щастие. Високо му и открито чело свидетелстваше за голям интелект. Той беше съвършен във всичко. Неговите маниери и движения изразяваха вътрешно благородство и величие. Лицето му сияеше с някаква особена светлина, озаряваща всичко наоколо. Тази светлина беше по-ярка и по-прекрасна от всяка друга, която излъчваха лицата на останалите ангели. Все пак Христос, възлюбеният Божи Син, беше несравнимо по-величествен от цялото войнство на небесните ангели. Много преди ангелите да бъдат сътворени, Той беше едно с Бог-Отец. Луцифер започна да завижда на Божия Син и постепенно да си присвоява власт, принадлежаща само на Христос. SR 13.1 (The Story of Redemption).
Великият Създател събра всички жители на небето, за да окаже особена чест на Своя Син в тяхното присъствие. Той издигна Сина Си на Своя престол и небесните ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че от тук нататък, по Негова воля, Христос се явява равен на Него; и по този начин присъствието на Неговия Син означаваше Неговото Собствено присъствие. От сега нататък се налагаше на словото на Сина да се подчиняват, както на словото на самия Отец. Той предостави на Сина Си власт, да господства над цялото небесно войнство. Могъщият Творец подчерта, че Неговият Син, в тясна връзка с Него, ще участва в предстоящото сътворение на земята и населяващите я. Бог обяви, че Христос винаги ще изпълнява Неговата воля и намерения, и че нищо няма да върши самостоятелно, от Себе Си. Именно в Него ще се изпълнява волята на Отец. SR 13.2.
Луцифер изпитваше ревност и завист към Христос. При все това, когато всички ангели се поклониха на Христос, признавайки Неговото превъзходство, Неговата върховна власт и законно право да управлява Вселената, Луцифер, заедно с всички, се навеждаше с тях, но сърцето му беше изпълнено с омраза и завист. На небето се състоя особен съвет, където Бог-Отец посвети Христос в Своите планове, но за тях Луцифер не знаеше нищо. Той не разбра, нито му беше позволено да научи намеренията на Бога. А Христос беше признат от всички небесни ангели за Господар на небесата, тъй като притежаваше такава сила и власт, както и сам Бог. Луцифер смяташе, че сред небесните ангели той е Божият любимец. Така че повереното му високо положение не предизвика в него чувство на благодарност към своя Създател. Искаше му се да стане равен на самия Бог. Опиваше се от величието си, считайки, че ангелите са длъжни да го почитат. Беше му поверено особено почетно дело. Той обитаваше най-близо до всемогъщия Творец и както никой друг можеше да съзерцава лъчите на непомръкваща слава, обкръжаваща вечния Бог. Беше му приятно да размишлява за това, с какво удоволствие, радост и усърдие ангелите изпълняваха всичките му заповеди. Нима неговите одежди не сияеха в слава и великолепие? Защо тогава Христос беше удостоен с по-голяма чест, отколкото той? SR 14.1.
Недоволен и с изтерзана завист към Исус Христос, Луцифер изостави мястото на непосредственото присъствие на Отца. После събра всички небесни ангели и маскирайки щателно своите истински намерения, всъщност им изложи своето недоволство, истинската причина за което се явяваше не кой да е, а самият той. Представяйки себе си обиден, той разказа на всички за това, че Бог го е пренебрегнал и без право е възвеличил Исус. После им разказа мнимите последствия от това, как тепърва идва краят на сладката небесна свобода, на която са се наслаждавали ангелите, тъй като сега над тях е поставен още един Властелин, на Когото занапред те са длъжни робски да се подчиняват. При това Луцифер обяви на ангелите, че занапред няма да позволи на никого да потъпква техните права, че повече няма да се покланя на Христос, че ще се сдобие с такива почести, които изначало по право са били предназначени за него и че сега той ще е предводител и господар на всички, които пожелаят да го следват, и да се покоряват на неговия глас. SR 14.2.
Ангелите започнаха активно да обсъждат създалото се положение. За много беше очевидно, че Луцифер и неговите привърженици се опитват да изменят принципите на Божието управление във Вселената. Причина за тяхното недоволство и нечестие беше, че те не можаха да проникнат в дълбочина Неговата непостижима мъдрост и да разберат, че Той е възвисил Своя Син и Му е дал безгранична сила и власт. Така те въстанаха против властта на Сина. SR 15.1.
Верните на Бога ангели положиха много усилия, за да вразумят Луцифер, вдигнал въстание против Твореца на Вселената. Те не съзираха нищо противозаконно в това, че Бог е дал на Христос Божествена власт и убеждаваха Луцифер, и неговите поддръжници в правотата на Бога, привеждайки най-убедителни доводи, стремейки се да докажат на Луцифер, че неговото достойнство, и полагаща му се чест, никак не са се намалили, след като Отец възвеличи Своя Син. Достъпно и ясно обясниха на Луцифер, че Христос се явява Син Божий и е съществувал заедно със Своя Отец много преди те, ангелите, да са били сътворени, и че Той винаги се е намирал отдясно на Отца, и никога преди това никой не е оспорвал Неговата власт във Вселената, където Христос не е деспотичен Владетел, а кротък и любящ Господар, Чиито заповеди никак не са властни нареждания, а ласкави умолявания, изпълнението на които доставя радост на всички небесни жители. Отново и отново верните ангели убеждаваха разбунтувалия се Луцифер, че Бог по особен начин почита Христос в тяхното присъствие, което никак не намалява и не принизява неговата чест и достойнство, които преди това Той му е дал. Със сълзи на очи те горещо убеждаваха този херувим, да се откаже от злобните си намерения и отново да се покори на волята на небесния Отец; та нали до сега всичко във Вселената се намираше в такъв мир и съвършена хармония, а неподчинението на Твореца неминуемо би довело до най-гибелни последствия? SR 15.2.
При все това Луцифер отказа даже да слуша. Той извърна лицето си от преданите и верни на Бога ангели, презрително наричайки ги роби. Те с ужас наблюдаваха как на Луцифер успешно му се отдава да осъществи своите метежни планове. На последователите си той обеща, че ще въведе нови и по-справедливи форми на управление от тези, които са имали, гарантиращи пълна свобода на всеки. И много ангели, повярвали му, признаха в негово лице своя предводител и повелител. Виждайки, че неговото въстание против Божественото управление набира сила, Луцифер се ласкаеш, че скоро всички ангели ще дойдат на негова страна и тогава ще стане равен на самия Бог, а цялото небесно войнство безпрекословно ще изпълнява неговите властни заповеди. Верните ангели се опитаха да го разубедят, предупреждаваха го за унищожаващите цялата Вселена последствия, към които може да доведе това упорито неподчинение на Бога; те го уверяваха, че Този, Който е създал небесните ангели, има власт и да ги лиши от всички права и Божествената Му сила да сложи край на това дръзко, и ужасно въстание. Само помислете - сътвореното същество се изправя против своя Творец и не желае да се подчини на Божия закон, който е свят, както и самият Бог! Верните Божии ангели настойчиво съветваха последователите на Луцифер, да не слушат неговите лъжливи доводи, а на него самия, и на тези, които се намираха под неговото влияние, те предлагаха да се върнат при Бога и да признаят, че са се заблудили, подлагайки на съмнение Божието право за върховна власт. SR 16.1.
Много от привържениците на Луцифер вече бяха склонни, да приемат настоятелните съвети на верните ангели, да се разкаят за своето недоволство и отново да заслужат доверието на Отец и Неговия възлюбен Син. Тогава големият бунтовник заяви, че той е запознат с Божия закон и че даже, ако трябва отново робски се подчини на Бога, неговите достойнства ще му бъдат отнети. Луцифер каза на своите привърженици, че всички те, заедно с него, са отишли твърде далеч, затова смело ще посрещне всякакви последствия, но никога няма робски да се преклони пред Сина на Бога. Той заяви, че Бог никога няма да прости нито на него, нито на тях и че сега те сами трябва да отстояват свободата си, и със сила да се сдобият с положението, и властта, които не са им били доброволно предоставени от Бог. По този начин Луцифер, „носителят на светлина”, този, който имаше участие в Божията слава, който заставаше пред Божия трон, чрез престъплението си се превърна в Сатана – „противник” („Патриарси и пророци”, стр. 40). SR 16.2.
Верните ангели незабавно се отправиха към Божия Син, за да му съобщят случващото се. Но се оказа, че в това време Отец вече обсъждаше с Него създалото се положение, изисквайки най-добрия способ за разрешение на конфликта и за благополучието на всички верни на Бога ангели – веднъж и завинаги да сложи край на самонадеяните сатанински претенции за власт. Всемогъщият Бог, разбира се, можеше мигновено да изхвърли този главен измамник от небето, но това не влизаше в Неговия план. Той милостиво реши да предостави на бунтуващия се Луцифер еднаква възможност да съпостави силата и могъществото си със силата на Божия Син и верните Му ангели. В тази борба на всеки предстоеше да направи своя избор пред всичките небесни жители. Никак не беше безопасно да се позволи на когото и да било от присъединилите се към Сатана ангели да остане на небето. Те научиха урока за произхода на бунта против непроменимия Божи закон и това беше неизличимо. Ако Бог беше употребил силата Си за наказание на този главен бунтовник, нямаше да се открие кой още от ангелите поддържа Луцифер и неговото въстание. Затова Бог избра друга посока на действие, понеже желаеше да изяви ясно Своите справедливост и съд на цялото небесно войнство. SR 17.1.
Война на небето
Бунтът срещу Божието управление беше най-голямото престъпление. Оказа се, че цялото небе е излязло развълнувано. Ангелите се строиха по подразделения, начело на всяко от които стоеше висш по ранг херувим. Не желаейки да се покори на властта на Божия Син, Господар на небесата, стремейки се към самовъзвишаване, движен от амбицията на своето тщеславие и честолюбие, Сатана започна война против Божия закон. SR 17:2.
Цялото небесно войнство беше повикано, да се яви и представи пред Отец, за да може всеки да изкаже мнението си. Тогава Сатана започна безсрамно да говори на всичките небесни жители, че Бог не възвеличил него, а Исус Христос. Заставайки гордо отпред, той настояваше да го почитат като равен на Бога и да бъде посвещаван в съкровените Божии намерения. Тогава Бог съобщи на Сатана, че тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син. Заедно с това, Бог настоя цялото небесно семейство напълно и безусловно да се подчиняват на Христос, което доказа, че Сатана е недостоен да присъства в небето. Когато Луцифер разбра това, той ликуващо посочи своите последователи, съставящи почти половината от всички ангели и възкликна: „Тези са с мен! И тях ли ще изхвърлиш, опразвайки небесата“? После Сатана обяви на всеослушание, че е готов до край да се съпротивлява на властта на Христос и да отстоява своето място на небето, противопоставящ мощ срещу мощ и сила срещу сила. SR 18.1.
Слушайки дръзките думи на Сатана и неговите самонадеяни изявления, верните на Бога ангели заплакаха. Бог беше принуден да обяви на всички, че Сатана и неговите съучастници не могат повече да останат на небето. Техният щастлив и благополучен живот трябваше да се обуславя само на пълно послушание на закона, който регулираше взаимоотношенията на всички разумни същества. Но законът не предвиждаше спасение за тези, които се осмеляваха да го нарушат. Сатана ставаше все по-смел, продължавайки своето въстание и всячески изразяваше презрението си към закона на Твореца. Той просто не можеше да се примири със съществуването на този закон. Твърдеше, че на ангелите не е нужен въобще никакъв закон и че те трябва да бъдат оставени свободно да следват собствената си воля, която, несъмнено, винаги щеше да ги насочва в правия път. Сатана заяви, че законът е ограничение на тяхната свобода и затова главната цел на започнатото от тях въстание се явява премахването на този закон. По негово мнение, ангелите заслужаваха по-добра участ. Но не така мислеше Бог, Който беше създал законите и ги беше издигнал до равенство със Себе Си. Щастието на ангелските войнства се обуславяше от пълното им послушание на този закон. Всеки ангел имаше своя определена работа и докато Сатана не вдигна бунт, на небето цареше съвършен порядък и пълна хармония във всичките им действия. SR 18:2.
Така започна войната в небето. Синът Божий, Князът на небето и Неговите верни ангели влязоха в битка с главния бунтовник Луцифер, и тези, които се присъединиха към него. Божият Син, с верните Му ангели, надделяха, а Сатана и неговите съучастници бяха изгонени от небето. Тогава цялото небесно войнство призна и се поклони на Бога на правдата. На небето не остана ни най-малка следа от бунта. Отново настанаха порядък, мир и съгласие. Небесните ангели скърбяха за съдбата на тези, които преди разделяха с тях непомрачена радост и щастие, и чиято липса се усещаше на небесата. SR 19.1.
Отец се посъветва със Син Си, относно незабавното осъществяване на Своите намерения, да сътвори човек за заселване на земята. Затова беше решено, че преди да му даде безсмъртие, трябва да изпита верността му. Ако човекът издържеше определеното от Бога изпитание, то впоследствие щеше стане равен на ангелите. Щеше да се ползва с Божията милост и свободно щеше да общува с ангелите, и те с него. Бог не искаше да лиши човека от свободна воля и избор. SR 19.2.
Глава 2
Сътворението
(Битие 1 гл.)
Отец и Синът пристъпиха към осъществяване на Техния велик и удивителен замисъл – сътворението на нашия свят. Земята излезе изпод ръката на Създателя превъзходно красива. Планини, хълмове и равнини, осеяни с реки и водни басейни. Повърхността на земята не беше една обширна равнина, а я разнообразяваха планини - не толкова високи и скалисти, както днес, но имащи красиви, и плавни очертания. Нямаше голи и високи скали, защото те лежаха под повърхността, наподобяващи скелета на земята. Водите бяха равномерно разпределени в почвата. Хълмовете, планините и красивите равнини бяха окичени с растения и цветя, и високи царствени дървета от всякакъв вид, които бяха в много пъти повече и по-красиви отколкото днешните. Въздухът беше чист и здравословен, целият свят напомняше величествен дворец. Ангелите съзерцаваха земята и се радваха, виждайки това чудно и прекрасно творение на Божиите ръце. SR 20.1.
След като земята беше създадена, а по-късно и животните, Отец и Синът осъществиха Своето намерение, замислено още преди падането на Сатана – да сътворят човек по Свой образ и подобие. Всичко по сътворяването на нашата земя и всичко живо на нея Те правиха заедно. И сега Бог каза на Сина Си: „Да сътворим човека по Нашия образ”. Адам излезе съвършен от ръцете на Създателя с благородна осанка и красива съразмерност. Той беше повече от два пъти по-висок от днешните жители на земята и със симетрична пропорционалност. Лицето му не беше нито бяло, нито бледо, а румено и сияещо от здраве. Ева беше по-ниска от Адам – нейната глава беше малко над раменете му. Тя също беше благородна, съвършена в симетрия и много красива. SR 20.2.
Тази безгрешна двойка не носеше никакви изкуствени дрехи. Те бяха облечени с покривало от светлина и слава, подобно ангелите. Докато живееха в послушание към Бога, ги обгръщаше Неговото сияние на святост. Въпреки че всичко създадено от Бог беше съвършено красиво и изглежда нищо не липсваше на земята, която Той сътвори, за да бъдат Адам и Ева щастливи, все пак Бог изрази Своята велика любов към двойката, насаждайки специално за тях градина. Част от своето време хората трябваше да посвещават на приятни занимания в поддръжка на градината, а част от времето си прекарваха в общение с ангелите, които ги посещаваха и им даваха различни наставления. Всичкото останало време те можеха да прекарват в спокойни и щастливи размишления. Трудът им в градината на беше изморителен и изтощителен, точно обратното, той им доставяше удоволствие и им предаваше нови сили. Тази красива градина трябваше да стане техния прекрасен дом. SR 21.1.
В градината Бог насади дървета от всякакво разнообразие – полезни и красиви. Имаше дървета отрупани с изобилен плод, богати на аромати, красиви за окото и приятни на вкус. Те бяха предназначени за храна на святата двойка. В градината растяха прелестни лози. Те се виеха нависоко, окичени с плодове, подобни на които човекът не е виждал след грехопадението. Плодовете бяха много големи и разноцветни. Някои почти черни, други – лилави, червени, розови и ярко зелени. Прекрасните, разкошни плодове на гъвкавата лоза се наричаха „грозде“. Огромни чепки грозде висяха недокосвайки земята, макар че нямаха никаква допълнителна опора. За Адам и Ева беше радост да се занимават с направлението растежа на лозата, оформяйки по такъв начин изумителни беседки, и да си правят жилища в шумата на великолепните, дървесни и живи клонки, окичени с ароматни плодове. SR 21.2.
Цялата земя беше облечена с възхитителен килим от зеленина, украсен с безкрайно множество разнообразни ароматни цветя, във всевъзможни оттенъци. Всичко беше направено с вкус и великолепие. Сред градината растеше дървото на живота, славата на което превъзхождаше всички останали дървета. Плодовете му приличаха на златни и сребърни ябълки, и увековечаваха безсмъртието. Листата на това дърво притежаваха целителни свойства. SR 22.1.
Адам и Ева в Едем (еврейски „Еден“)
Святата двойка беше много щастлива в Едем. Беше им дадена неограничена власт над всички живи същества. Лъвът и агнето спокойно играеха и се веселяха около тях или дремеха в краката им. Птици, с най-разнообразни окраски, пърхаха сред дървета, цветя и около Адам и Ева, а техните благозвучни песни прославяха Твореца, отговаряйки на ехото всред дърветата в мелодични съзвучия. SR 22.2.
Адам и Ева бяха очаровани от красотите на своя Едемски дом. Те се възхищаваха на окръжаващите ги мънички пернати певци, покрити с ярка, изящна перушина и пеейки без умора щастливи и радостни песни. Святата двойка се присъедини към пеенето на птиците, извисявайки заедно с тях химни на любов, прослава и обожание на Отец и Неговия скъп Син – заради любовта, с която бяха обградени. Те осъзнаваха, че всичко в света беше създадено в удивителна хармония и порядък, които говореха за безкрайната мъдрост на Твореца. При това Адам и Ева все повече и повече опознаваха красотата и славата на своя Едемски дом, и сърцата им все по-пълно бяха обхванати от дълбоко чувство на любов, и признателност, а устните им отронваха искрени думи на благодарност, и благоговейна почест към своя Създател. SR 22.3.
RSS Feed
