Надер Мансур - Ограниченото евангелие (ТЕКСТ)

“Светлина, която свети в тъмно място”
             ОТКРОВЕНИЕ 14:12
                          Представя

                                               “ОГРАНИЧЕНОТО ЕВАНГЕЛИЕ”

                                                             Надер Мансур
                                                         Уеначи, юни 2018 г.
Заглавието е “Ограниченото Евангелие”. И ограниченото Евангелие, или ограниченото издание на Евангелието, не е нещо добро. То е нещо лошо. То е непълното Eвангелие. Знаете, че днес в света говорят за ограничен тираж от нещо. Това обикновено е колекционерско издание. Искам да говоря за ограниченото разбиране на Евангелието, което по същество ограничава онова, което Бог е разкрил в Словото Си, и пренебрегва жизненоважни компоненти от него и начина, по който това всъщност въздейства на опитността на много хора и християнското ходене на много хора с Христос, по един практически начин.

---

Така че докато разглеждаме доктринални истини в Писанието, ние винаги трябва да бъдем способни да ги прилагаме и да виждаме тяхната практическа актуалност в нашия живот. Това е значимостта на истината – дори на теоретичната истина. Понеже вашето разбиране на истината, независимо каква е тя, независимо дали тя ви харесва или не, ще оформи и въздейства върху вашето практическо ходене с Исус Христос. Ето защо истината е особено важна. Не само теорията й, но също и прилагането й.

Друг компонент на истината е взаимовръзката на различните учения и доктрини в Писанието. Обикновено имаме склонност да гледаме на доктрината като на разположена в кутии. Това е кутията на състоянието на мъртвите. Това е кутията на това в кой ден се покланяме. Ето я кутията на вечното мъчение и какво то означава всъщност. Ето я кутията на истината за Отец и Сина. Знаете какво имам предвид, нали? И сме много добри в това да дефинираме всяка кутия. Но трябва да помним, че истината е като верига. Една истина въздейства на други. И много пъти ние не се спираме, за да помислим...

Когато променим разбирането си за конкретна истина, много пъти ние не се спираме, за да помислим как това въздейства на другите истини, или другите кутии. И искам да изследвам това днес, по-конкретно тази връзка и начина, по който нашите учения си взаимодействат едно с друго и си въздействат едно на друго, за да образуват една последователна верига, или един последователен модел. Онова, в което вярвате по отношение на Бога, независимо дали това е Триединство или тритеизъм, или истината за Отец и Сина, ще окаже влияние върху други истини, ако сте последователен в изследването на това как те са повлияни от тази представа.

И е много важно да можем да правим това. Знам, че не всеки човек действа последователно във вършенето на това поради поставянето на доктрините в кутии. Тези хора променят една представа и не поглеждат никоя от другите. Те си казват:

“Размислих за истината относно Бога,”

да кажем, защото това е често срещано.

Предполагам, че повечето от нас, които са в тази стая днес, в един или друг момент са били или тринитаристи, или не са разбирали нещата, които днес разбираме по-добре, що се отнася до Отец и Сина. И добре, това е промяна. Слава на Господа за това! И толкова. Но как това повлиява на други истини?

Някои хора не се спират, за да обмислят това. Необходимо е да го направим. И се надявам, че в онова, което ще погледнем днес, ще видим известна връзка на някои страни от истината, особено в практически смисъл. Двете истини, които искам да изследвам днес, по-конкретно… Ще има и други, но по-конкретно това са истината за Бога и начинът, по който тя въздейства на Евангелието, по-конкретно на разбирането ни за греха, разбирането ни за праведността, разбирането ни за спасението. Защото независимо дали осъзнавате това или не, те са свързани. Крайно свързани. И е важно да виждаме тази връзка и как истините са последователно свързани една с друга.

Така че ще обобщя някои неща въз основа на едно допускане, че имате определено ниво на разбиране. Затова моля да ме извините като правя това допускане, но искам да подчертая редица неща, защото искам да отдалеча малко обектива и да погледна по-големия обхват на редица доктрини и начина, по който те са взаимосвързани. Затова няма да отделям много време за доказване на всяка една конкретна точка. Не и в тази конкретна тема. Както и да е.

Въпросът за Божеството: ако трябваше да обобщите за какво се отнася истината по отношение на Бога, тя не е просто за това да познаваме Отец и Сина и да достигнем до правилно разбиране за връзка с Тях, но тя по-конкретно има работа с познанието, че Христос е Този, Когото приемаме, когато приемаме Духа. И че с приемането на Духа има приемане на…? Живот. Не е ли така? Защото Духът е…? Живот.

И една от ключовите точки, които сме започнали да разбираме и следователно да подчертаваме е, че този Дух е не друг, а...? Христос, по-конкретно Христовият живот. И това всъщност е начинът, по който биваме преобразени, по който биваме новородени. Писанието изразява това така:

“Който има Сина, има живот.”

И след малко ще погледнем този стих. Римляни 8:10. Там се казва:

“Обаче, ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, Духът е жив [англ.: живот] поради правдата.”

Това, сред други стихове, обобщава много добре проблема, който имаме, що се отнася до човешкото естество и до решението на този проблем. Какво е решението на проблема ни, което Бог предлага? Живот. Вярно ли е? Той предлага Духа Си, Който е живот. И ето така имаме праведност. Вярно ли е?

Ако това е решението на проблема, който имаме, което Бог предлага, оттук следва, че проблемът, който имаме, е свързан с…? Живота. Или назован конкретно това е проблем със смъртта. Следите ли? Защото разглеждаме спасението – от какво се опитва Бог да ни спаси. Разглеждаме въпроса за греха – какво е разбирането на греха, за да оцените по-добре, че е необходимо да погледнем какво решение предлага Бог и как да го приложим. Ето защо и казваме това. В 1 Коринтяни 5:11, 12 ни се казва:

“И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота.”

Подчертаваме тази част: че Христос е действително и буквално Единородният Син. Вярно ли е? Вярваме в това като факт. То е действително. То не е престорено. Не е метафора. Не е пророчески термин. Не е изпълнение на роли. Не е просто название. То е действително.

Следващата част от стиха, братя и сестри, е също толкова действителна. Също толкова действителен, колкото е Синът, е и животът, който получаваме, когато имаме Сина. Това не е метафора. Не е название. Не е пророчески израз. Не е клише за нещо друго, различно от самия живот на Сина. И подчертавам това с причина. Надявам се, че в хода на изследването тя ще стане очевидна. Защото може би си мислите:

“Да, точно в това вярваме.”

Но за съжаление не всеки вярва в това. Дори сред онези, които вярват във вестта за Отец и Сина. За живота на Сина се казва, че не е наистина животът на Сина, а може би са само представи или концепции, които вие възприемате и променяте. Ето защо искам да разгледаме това.

Исус изразява този контраст, тази съпоставка преди и след, много добре в този конкретен пасаж - Йоан 5:24. Ето как Той изразява това:

“Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.”

Той не говори за хора, които са мъртви в гроба. Той говори за хора, които чуват казваното от Него, които го приемат, и като правят това те всъщност преминават от смърт към…? Към живот. За какво говори Исус? Питали ли сте се някога за този стих? Това са хора, които са живи. Но според Исус те са…? Мъртви. И те продължават да остават мъртви докато приемат Него. И когато те приемат Него, Той гледа на тях и ги категоризира като направили огромен преход – от смърт към живот.

Това е нашият проблем, братя и сестри. От това се нуждаеше човечеството – от живот. Понеже имахме проблем със смъртта. И предстои да видим как се породи този проблем със смъртта. И това, разбира се, е свързано с греха. Апостол Йоан, по-нататък в писмото, което написа, 1 Йоаново, всъщност говори за това как знаем, че сме преминали от смърт към живот. Има съзнателно познание, разбиране и осъзнаване на тази действителност, на тази истина. Тя не е просто метафора на речта в Писанието. Толкова важно е това да бъде осъзнато и разбрано.

За много хора това е тайна, в която няма смисъл, защото до голяма степен те никога не са го преживявали. Осъзнавате ли това? Знаете за какво говоря, нали? Те мислят, че да се притежава животът на Сина е просто:

“Нека четем Библията и да я запаметяваме, и да разберем доктрините в нея. Ето така имаме Исус.”

Думите, записани в книга, която държим в ръцете си и които показваме на екрана, Библията, която държим в ръцете си, това не е нищо повече от мастило върху хартия. Осъзнавате ли това? Тя не може да даде живот на когото и да е. Тя може да ви каже къде се намира животът – в Сина. Това е действителна Личност, Която ви дава действителен живот – а не метафоричен живот или езиков израз. Жизненоважно е да разбираме това.

Знам, че то е доста основно, но наблягам на него с причина, както ще видим. Защото искам да погледнем връзката на истините една с друга. Това е жизненоважният компонент на истината за Бога. Осъзнавате ли това? Че роденият Син на Бога е Този, Който идва и обитава във вас. Той ви дава собствения Си живот, собствения Си Дух, и именно така вие бивате спасени – преминавате от смърт към живот, когато се случи това. Това е спасението. Това представлява истината за Бога. И този живот, разбира се, е един праведен живот. И ние получаваме този живот чрез вяра. Ето защо това се нарича “праведност чрез вяра”. Както и да е. Ще продължим и ще видим.

Но за какво говори Исус, когато говори за смъртта? Като какво описва Библията това да бъдем в състоянието на смъртта? Какви други думи или други изрази се използват за описване на това конкретно състояние? Това ни се казва в Римляни 8 гл. и там 6 ст.:

“Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир.”

Виждате ли връзката тук? Смъртта е да имате плътски ум. Ето в каква ситуация сме. Това е състояние.

Знаете ли, някои хора казват:

“Плътският ум (или съобразяването с плътта, какъвто би бил буквалният превод) е нещо, което развиваме въз основа на погрешните избори, които продължаваме да правим.”

Чували ли сте това?

Погледнете внимателно стиха. В него се казва, че плътското мъдруване е…? Смърт. Това е състояние. Нека ви го изразя така, само за да може да добие смисъл. Дали проблемът със смъртта е нещо, което придобивате въз основа на някакви погрешни решения, които вземате? Следите ли? Смъртта не идва върху вас поради това, че сте взели погрешно решение или сте направили погрешен избор на нарушите закон и изведнъж сте придобили проблем със смъртта, който не бихте имали, ако не бяхте взели това решение. Никой не… Надявам се, че никой не вярва в това. Писанието определено не учи това. Следите ли?

Смъртта е да имате плътски ум. Това е още един начин да се изрази това състояние, при което сме на това място, което Исус нарича “смърт”, в което се нуждаете от живот. И получавате този живот от Духа. И ето какво се казва – че

“духовното мъдруване [е] живот и мир”.

Как придобивате този живот? Дали вземате някакво решение да се покорявате на нещо или да изпълнявате нещо, за да получите този живот? Не, това е дар, който идва чрез вяра (както ще видим в хода на изследването). И така, този плътски ум и тази смърт тук са синоними, както също ще видим. Смъртта идва при нас не в следствие от наша постъпка. Смъртта идва при нас просто поради факта, че сме родени в умиращото семейство на Адам. Осъзнавате ли това? То се казва в Писанието, в Римляни 5:12:

“Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.”

Единият човек, разбира се, е не друг, а...? Адам. И апостолът тук казва, че присъствието на смъртта е присъствието на греха. Грехът донесе смъртта в света. И върху колко човека премина тя? Каква е причината? Казва се “защото всички съгрешиха”, нали? И сме склонни да четем това така: ние мислим, че “всички съгрешиха” означава, че в един момент, рано или късно, всяко човешко същество ще извърши грях. Тогава ли върху нас идва смъртта? Виждате ли становището, което заявява тук апостол Павел? Той казва:

“Моментът, в който смъртта премина към всичките човеци, е когато първият човек съгреши. Грехът навлезе в света и чрез греха смъртта, и тя стана владетел на всички. Защото всички съгрешиха.”

За какво говори той?

Не за отделните грехове на всеки един човек, а “всички”, що се отнася до това, че Адам е представителят на човешката раса. Всички бяхме обхванати в лицето на своя представител, когато той взе това решение. С други думи, той взе решението от наше име. И по същество това означава, че всички сме съгрешили, когато Адам е съгрешил.

Искате доказателство ли? Всички ние продължаваме да умираме, ние сме под владичеството на смъртта. Ако не вярвате в това, покажете ми дете, което може да живее без да умира. Знаете какво имам предвид, нали? Това е проблемът, който имахме. Ето защо се нуждаехме от живот. Ето защо Исус казва:

“Когато Ме приемете, вие преминавате от тази смърт, вие се придвижвате от това владение на смъртта към живот и праведност.”

Така че този момент е ключов – че нашият проблем е смъртта. Искам да имате това предвид в хода на изследването днес – че нашият проблем, нашият най-основен и фундаментален проблем е смъртта, загубата на живот. Така че животът, който получаваме от Адам, всъщност е един умиращ живот.

По същество това е като следното. Бих искал да го онагледя така. Моят компютър е тук. Ако изключа захранването на компютъра си, вече няма ток и компютърът започва да…? Да “умира”. И това колко добра или лоша е батерията ще определи колко време компютърът ще издържи. Ако чрез някакъв чудодеен процес този компютър можеше да възпроизвежда други, малки компютри (само заради нагледния пример; ясно е, нали?), какъв вид “живот” (или ток) биха имали те? Същия умиращ ток. Така че ако имаше много ток той вероятно щеше да има възможност да произведе някои, които биха издържали малко по-дълго. Но рано или късно, понеже той е откачен от източника на ток, знаем и можем да предвидим, че всички те ще “умрат”.

Поради решението на Адам, той ни откъсна от Бога. Не само самия себе си, но и всички нас, от живота, идващ от Бога. И от онзи момент нататък Адам и цялото му потомство навлязоха във владението на смъртта.

“И смъртта мина във всичките човеци” (Римляни 5:12)

поради решението на единия човек.

Ето защо Исус дойде, за да разреши този проблем и да ни даде живот.

Ще включа компютъра отново, въпреки че знам, че той може да издържи, за да може той да има истински ток, истински живот.

Христос дойде да ни “включи” обратно към Бога (само за нагледния пример).

И така, видът живот, който имате, определя състоянието, в което се намирате. Дали имате умиращия живот на Адам или имате живота на Исус Христос, по-изобилния живот. Резултатът на този живот се изявява в действията, които извършвате.

Често съсредоточаването е върху действията (и искам да погледнем това). Въпросът не е какви действия извършвате. Въпросът е: какъв живот имате? В какво състояние сте? В състояние на смърт ли сте, в ситуация на смърт ли сте (която е липса на живот), или сте в състояние на живот? Неправедност или праведност. И състоянието, в което се намирате, каквото и да е то, ще определи какво е следствието, или поведението, или постъпките, които биват извършвани. Как ще се изяви това състояние в действията ви? Ако сте в състояние на смърт, то ще се изяви в погрешни действия, които Библията нарича “грехове”. Ако сте в състояние на живот, то ще се изяви в правилни действия, които Библията нарича…? “Праведност.” И ще видим как това въздейства на най-популярната представа, съществуваща днес по отношение на Консервативното евангелие.

Сред нас има често срещана представа за Евангелието, “Консервативното евангелие”. Много хора наричат себе си, вярата или религиозната си ориентация “консервативни”. Може би вие правите това. Знам, че аз го правех. Тези термини не ми харесват много. Защото това са “кутии”. Но както и да е. Има Консервативно евангелие. И Консервативното евангелие съществува и учи, че целият проблем, който имаме, е проблем на постъпките, във връзка със закона. Божият закон бил нарушен и е необходимо да научим как да пазим този закон. И този възглед се поддържа обикновено от консервативни адвентисти, това Консервативно евангелие. И това Консервативно евангелие аз възприемам като ограничено Евангелие, защото то не поставя центъра на вниманието върху живота. То поставя центъра на вниманието върху…? Действия, върху поведение. И причината за това е, че на всичко се гледа във връзка със закона. Целият проблем с греха и целият проблем, който имаме ние, е свързан със закона, и решението на проблема е свързано със закон. Ето защо този възглед довежда до това консервативно, или ограничено, Евангелие. Това е Евангелие на вършенето, вместо Евангелие на това да бъдем.

Нашият проблем най-вече, братя и сестри, не се отнасяше до закон. Проблемът ни е, че прихванахме смъртта. И няма закон, който може да бъде даден, който да може да даде живот. Не е ли така? Библията го казва. Ако имаше такъв закон, Бог щеше да го е дал. Единственият начин, по който Бог може да даде живот, за да разреши нашия действителен проблем, е като даде собствения Си живот в лицето на собствения Си Син. Ето защо се казва:
“Който има Сина, има живота” (1 Йоаново 5:12).

Присъствието на този проблем всъщност е свързано с вярването по отношение на Бога (независимо дали това ви се вярва или не). Нека ви обясня какво имам предвид.

Консервативната фракция от адвентистите, с която повечето хора са склонни да свързват себе си, в по-голяма или по-малка степен (правя общо твърдение тук, знам, че има изключения, но разбирате какво имам предвид, нали?). Вместо онези либерали, нали? В общ план представата е такава. Вярата в Бога е, че те вярват или в Триединството или в тритеизма (изберете си едното или другото, и в двата случая това практически се равнява на едно и също нещо), представата е следната: има някой, който се нарича “Бог Свети Дух”. И работата на Бог Свети Дух, който не е Отец и не е Христос, работата на Бог Свети Дух е да ви помогне да стигнете до небето. Така ли е? И начинът, по който той ви помага да стигнете до небето, е като ви дава сила, за да можете да се покорявате на закона, всеки път, когато се проваляте. Така ли е? Дали в по-голяма или по-малка степен съм обобщил това правилно? Това е представата.

Така като се провалите не се безпокойте. Бог Свети Дух ще ви даде укрепление, допълнително укрепление със сила. Просто вярвайте малко повече, напрегнете се малко повече, вкарайте в ход тази воля, и той ще ви помага по пътя и ще ви заведе в небето. Това е Евангелието на делата. Защото когато имате Светия Дух, вие нямате… Т.е. Бог Свети Дух, вие нямате Христос, вие нямате живота на Христос, а имате някой, който ви дава сила да се покорявате на закон. И това е Евангелието. Всичко – грехът, праведността и цялата опитност – се възприема в този контекст. И онова, с което се оказвате в крайна сметка, е това консервативно, законническо Евангелие, защото всичко се отнася до закона. Следите ли?

Така че когато промените… когато хората променят представата си за Бога (някои от нас може би идват от консервативни среди), ние започваме да осъзнаваме, че не е Бог Свети Дух, всъщност няма такова нещо, а в действителност това е Духът на Христос… И Духът на Христос е живот, истински живот. Това не е просто да ви се даде някаква енергия, сила или укрепление, и след това Той да каже:

“Ето го законът. Ще ти помагам да го пазиш. Продължавай нататък.”

Христос казва:

“Знам, че не можеш да го опазиш. Никой не може да го опази. Проблемът ти дори не е законът сам по себе си. Проблемът ти е, че ти умираш и без Мен ти винаги само ще умираш. Аз ще ти дам живот.”

И Той ни дава собствения Си живот. Вниманието се измества, но проблемът е следният: хората приемат истината за Бога и твърде често те запазват същото Консервативно евангелие, повлияно от Бог Свети Дух. Знаете ли какво имам предвид? Но защо? Защото той се възприема в “кутия”, сам по себе си. Затова именно това е нещото, което искам да предизвикам. Това искам да погледнем и се надявам, че поне малко ни подразня, за да видим в какво всъщност вярваме, как то се пренася в нашата опитност.

И така, според това Консервативно евангелие, нашият проблем е, че ние просто продължаваме да вземаме погрешни решения във връзка със закона. Оттук следва, че решението на проблема е, че ни е нужна известна помощ, за да вземаме правилните решения във връзка със закона. Всичко е свързано с вземането на решения от ваша страна. Основен компонент в това е разбирането на греха. 1 Йоаново 3:4:

“Всеки, който върши грях, върши и беззаконие [англ.: престъпва закона], защото грехът е беззаконие [англ.: престъпването на закона].”

Това е един от най-популярните стихове, когато стане въпрос за дефиницията на греха. Той ни дава много ясно очертана дефиниция на греха. И поради ограниченото разбиране на Евангелието има ограничено разбиране на тази дефиниция на греха и следователно ограничен възглед за греха. Поставих още един превод, от Ревизирания превод. В него се казва:

“Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.”

Онова, което преводът на крал Яков превежда с [няколко] думи - “престъпване на закона”, Ревизираният превод превежда като една дума, а именно “беззаконие”. Това всъщност произлиза от една гръцка дума, която е “Аномия”. И значението на тази дума според дефиницията в речника е следното:

1) състоянието, в което някой е без закон;

1 а) поради невежество за него;
1 б) поради нарушаването му.
Виждате ли какво се случва тук? Апостол Павел казва следното:

“Нарушаването на закона настъпва в следствие от състояние на беззаконие.”

С други думи, вашето състояние, при което сте в несъответствие със закона, вашето състояние на беззаконие довежда до действия, противни на закона.

Апостол Йоан… Какво казах аз? Павел? Извинете ме. Апостол Йоан. Благодаря.

Виждате ли предаваното тук становище? Състоянието, в което сме, е онова, което диктува поведението ни. А не обратното. С други думи, не можете да промените естеството си чрез някакво решение, което вземате. В противен случай вие сте свой собствен спасител и не се нуждаете от Исус Христос. Бог Свети Дух ще свърши работа. Това е голям проблем.

Значението на думата “Аномия”, “липса на нещо”, просто ви дава представа, че грехът е далеч повече от просто действията, които извършвате. Грехът се простира до състоянието, в което сте - условие, в което се намирате.

Консервативното евангелие учи, че грехът е само погрешните неща, които вършите. Ето защо центърът на вниманието е върху…? Правилните неща, които трябва да правите. И ако не можете да ги направите, налице е известна помощ. Тук много ясно получаваме представата, че грехът е липсата на нещо. Той е липсата конкретно на закона, според написаното, защото там се казва, че той е “без-законие”. Той е отсъствие, той е дефицит, той е липса, той е лишение – нещо липсва. Това е ключов момент, който да помним.

И така, когато се казва, че вие сте “беззаконни”, че вие не се покорявате на какъвто и да е закон, това означава, че вие сте закон сами за себе си. Вие не подлежите на каквото и да е водителство, напътствие от страна на Бога. Вие сте закон сами за себе си. Аз-ът диктува какво вършите и как се държите. И когато сте такъв, Библията казва, че това е беззаконие. А то е…? Грях. И вие ще проявявате греховни действия, които след това се изявяват в нарушаване на Божия закон. Виждате ли какво се случва? Затова не ограничавайте дефиницията на греха, тъй като в следствие на това вие ще ограничите дефиницията и разбирането на праведността. Същият апостол обяснява това малко по-нататък, в същото писмо.

1 Йоаново 5:17:

“Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт.”

Искам да се съсредоточа върху първата част на стиха, това е темата ни днес. Всяка неправда е…? Грях. Т.е. с други думи неправдата е същата като…? Беззаконието. Отново, това е отсъствието на нещо, нали? На какво е отсъствие тя? На праведност. Има липса, има дефицит. Няма праведност, има смърт. Божията праведност, чийто препис е законът, липсва от съществото ни и ние сме в това състояние. Благодарение на кого? Благодарение на Адам. Непокорството на един човек причини навлизането на греха в света и дойде смъртта и тя се възцари над всички хора. Тази смърт е отсъствието на…? Живот. Тя е отсъствието на…? Праведност. Тя е…? Беззаконие. Това е състоянието ни.

Ето защо решението на проблема е живот. Ето го обяснено отново, Римляни 8:7:

“Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пак може.”

Бихте ли казали, че то е беззаконно? Разбира се. То не се покорява и е неспособно да бъде покорно на Божия закон. Т.е. то е в пълно несъответствие с Божия закон. То е управлявано и ръководено от друг закон, то е закон само за себе си. Аз-ът владее. И това е състояние на…? Неправедност.

По-рано прочетохме, че това е състояние на…? Смърт. Да имате плътски ум е..? Смърт. Така че виждате всички тези синонимни термини. От една страна имате смърт, имате беззаконие, имате неправедност. От другата страна имате живот, имате праведност, които ще доведат до…? Законност (ако трябваше да я изразя с този термин, само за да съпоставя термините по двойки).

И така, както казахме, някой ще настои, че плътският ум тук се развива, когато вършите погрешни неща. Смъртта не е проблем, който прихващате в някаква тайнствена възраст докато пораствате поради някаква осъзнатост, която ви връхлита, и вие сте взели погрешното решение и...:

“Упс! Сега съм предопределен за смърт.”

Не така стоят нещата. Ако стояха така, можехте да кажете, че плътският ум се развива. Той не се развива. Смъртта се прихваща по рождение. Ние просто се раждаме… Наследяваме умиращия живот на Адам. Всички знаем това, но как изглежда то в теологичен план? Точно това изследваме, това разглеждаме.

Следователно, това беззаконие, това състояние на беззаконие, това плътско състояние на смърт е състояние, в което сме управлявани от аз-а. Или то се изразява по-добре като “егоизъм”. По естество ние сме егоисти.

Имам две малки сладки момичета. Може би сте ги видели да тичат наоколо. Радвам се, че този път те са с мен. Те са предварително програмирани с егоизъм. Без значение колко сладки могат да бъдат, без значение колко добро мнение можем да имаме за тях. Те са дошли при нас предварително програмирани с егоизъм, предварително програмирани да бъдат палави. Можем да се залъгваме и да се опитваме да омаловажим проблема. Ако искате, можете да правите това. Пожелавам ви всичко най-хубаво!

Но ако сте родител, ако някога сте бил родител за какъвто и да е период от време (не отнема много), започвате да виждате проявата на неща, за които си помисляте:

“Откъде дойде това? Те никога не са видели някой да прави това. Откъде научиха това?”

То идва от собственото им същество. Защото те са родени от земни, паднали родители. От своите родители те не наследяват нищо по-добро от умиращия живот на Адам, с липса на Божията праведност – беззаконие. “Отделяне от Бога” е още един от начините, по които се изразява това.

Ето защо когато получим Христовия живот ние биваме върнати в хармония с…? Бога. Тогава въпросът, проблемът и решението на проблемът в действителност са въпрос на рождение – кой живот имате. А можете да получите живот само по наследство, по рождение. Не получавате живот като вършите нещо. Не изкачвате планина, нито извършвате някакво голямо постижение, след което имате живот. Получавате живот по…? Рождение.

Ето защо в Писанието имаме две раждания. Вашето първо раждане и т.н. новорождение. И при новорождението вие всъщност получавате нещо. Това не е клише. Това не е просто метафора на речта, за да се опише случаят, в който един ден вие сте се събудили и сте решили да вършите нещата правилно, вместо да ги вършите погрешно. Това всъщност е термин, имащ за цел да опише чудо, което се състои, при което вие получавате Сина, буквалния Син, и Той ви дава Своя буквален живот. И двете неща са еднакво действителни. И тогава този живот се изявява.

И така, въпросът е дали имате праведен или неправеден живот. Затова не ограничавайте проблема само до закон и действия. Онова, с което се оказвате в крайна сметка, е ограничено Евангелие. И резултатът от това всъщност (както ще видим) е една ограничена опитност.

В тясно съответствие с този проблем (искам да разгледам това възможно най-бързо) е онова, което ще кажат някои:

“Почакай малко. Как тогава се раждаме? Дали се раждаме грешници или не? Това ли се опитваш да кажеш?”

Искам да ви покажа какво казва Писанието. Искам да ви покажа какво казва нашата история, защото това е доста актуално. Ето Римляни 5:19. Там се казва:

“Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат...”? “...праведни.”

Чели ли сте този стих преди? За какво говори това? Той се занимава точно със същия въпрос, с който се занимаваме тук. Каква е причината мнозина да станат грешници? Дали поради техни собствени грехове? Не. Това става чрез греха на “единия човек”, Адам. Неговото решение причини настъпването на промяна у всекиго, който дойде след него.

Някои хора казват:

“Почакай малко. Тук се казва “мнозина”. Не се казва “всички”.” Така ли е? “Защо се казва “много”? Ако той искаше да каже “всички”, трябваше да каже “всички”. “Мнозина” не означава всички. Толкова хора, колкото също съгрешиха, както съгреши и той. Така те стават грешници.”

Чували ли сте това?

Стихът съвсем не казва това. Причината, поради която мнозината станаха грешници, е решението на единия човек. Така че защо той казва “много”? Становището на Павел е просто следното: той противопоставя решението на един в сравнение с повече от един, като в “мнозина”. Колко много? Толкова, колкото са свързани с решението на този човек, а също и самият този човек. Как бива някой свързан с Адам? По рождение. Т.е. толкова, колкото са от Адам, бяха засегнати от решението на Адам.

Ако това е вярно, то трябва да остане вярно и за следващата част от стиха. Не е ли така?

В останалата част от стиха се казва:

“...така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.”

Защо не се казва “всички”? Защото не всеки избира да бъде свързан с втория Адам. Но толкова, колкото бъдат родени от Него, вземат участие и се ползват от Неговото решение. Те биват направени…? Праведни.

Дали собственото ви пазене на закона и покорство ви правят праведни, според този стих? Това се прави от решението на някой друг от ваше име. Не е ли така? Това харесва ли ви? Слава на Бога!

Някои хора обаче имат проблем с първата част от стиха. Те казват:

“Не, не, не. Решението на Адам… Не, не, не. Той е отговорен за своите действия, аз съм отговорен за своите действия.”

Не това учи Писанието. Защото каквото и да приложите от едната страна на стиха, братя и сестри, трябва да го приложите и към другата. Ако не ви харесва решението на Адам, което ви е направило грешник, това означава, че имате проблем с Христовото решение, което ви прави праведен, и трябва да излезете и да се опитате да установите своя собствена праведност чрез собствените си дела.

Това е Консервативното, законническо евангелие, което е вдъхновено от някой различен от Христос, който се кани да ви помогне по този път, с едно местоназначение, което вие никога няма да достигнете. Никога. Никога. И можете да продължите да се опитвате.

Но какво да кажем за рождението? Как сме свързани с Адам? Свързани сме с Адам по рождение. Дали се опитвам да кажа, че се раждаме грешници?

Нека ви покажа какво казаха някои адвентни пионери за това.

Това са думи на Дж. Н. Андрюс:

““Нарушението”, за което се говори в тези стихове [Римляни 5:12-20] по този начин се възприема като прегрешението на Адам, което направи грешници цялата човешка раса” (Дж. Н. Андрюс, “Проповеди относно съботата и закона” (1870 г.), стр. 36, пар. 13).
Коя е годината? 1870 г. Те разбираха дефиницията на греха. Те разбираха, че грехът е повече от просто погрешните действия, които извършвате, че той се простира до състоянието, в което се намирате. И поради решението на Адам, той хвърли всички нас в едно голямо семейство от умиращи грешници, чиято участ е да извършват грехове и просто да умрат.

Проблемът не бяха извършените грехове, братя и сестри. Извършените грехове посочват присъствието на проблема, който ги произвежда. Това е беззаконният, умиращ, неправеден живот, който получаваме от Адам. Всичко, което може да направи той, е да умира и да произвежда неправедност. Защото той е закон сам за себе си. Той е управляван от…? Егоизъм. Ето това беше разбирано от тях.

Ето цитат от Е. Дж. Уагонър. Запознати ли сте с този брат? Е. Дж. Уагонър, 1887 г.:

“Връзката на човека с Бога тогава е просто следната: по естество всички хора са грешници – слуги на греха, чада на Сатана, под закон, осъдени на смърт” (Е. Дж. Уагонър, “Знамения на времето”, 17 ноември 1887 г.).

Доста мрачно, нали? Малко... тежка лексика. Всичко това са библейски концепции, които да посочат присъствието на проблема.

Виждате ли, ако не считате, че проблемът е толкова лош, вие няма да счетете, че решението е толкова добро. Вашето оценяване за решението е свързано с това като колко лош чувствате проблема. Така че ако мислите, че проблемът е просто вършене на погрешни действия, тогава Бог просто трябва да ви включи в програма за модифициране на поведението и сте готови. Следите ли? Много, много сериозно е. Доста интересно е, не искам да пропускам същността... коя беше годината? 1887 г.

Следващата година беше доста значима – 1888 г. Какво се случи тогава? В основни линии, обобщено, дойде вестта за праведността чрез вяра. Джоунс и Уагонър донесоха на църквата вест за праведност чрез вяра, в ситуация, в която църквата беше толкова съсредоточена върху закона и покорството, и постъпките, че беше изгубила от погледа Христос. Затова те дойдоха с вест, която да върне вниманието към Христос, и г-жа Уайт многократно одобри това. Няма да се впускам в подробностите, искам само да ви дам кратко обобщение. Тази вест на праведност чрез вяра, братя и сестри, е изградена здраво върху едно правилно и библейско разбиране за това какво представлява грехът и какво причини Адам на нас. Защото решението е онова, което прави за нас вторият Адам като ни дава Своя праведен живот. Той не ни казва:

“Обърнете се към закона и ще ви изпратя помощник, за да ви подпомага по пътя. Ще се видим в небето!”

Практически точно на това възлиза представата на Триединството. Осъзнавате ли това? Не се шегувам. Просто хвърлям светлина върху него, за да можете да го видите в практичен план. На това възлиза то. И повлиява на опитността ни. Ще имате опитност, при която вашето ходене с Бога ще се основава на закона.

Въпрос на факт е, че съм чувал хора да казват, че нямат търпение да отидат на небето. Те виждат Исус и Отец, но те искат също да отидат и благодарят на Светия Дух, на Бог Свети Дух, че ги е довел там. Не сте ли чували това? Чувал съм го много пъти. И разбирам, че теологията на хората оказва влияние върху желанието им. Защото те вярват, че не Исус им помага сега. Той върши някаква работа за тях в светилището.

“Много Ти благодаря. Това е хубаво.”

Но има някой друг, наречен “Бог Свети Дух”, който ще им помогне да отидат до небето. И когато отидат там, те искат да идат и да кажат:

“Благодаря.”

Ако е вярно, разбира се, че ще ви се иска да направите това. Ами ако обаче не е? Ами ако отиването на небето изобщо не е такова? Ами ако отиването в небето не се отнася до това да пазите закона възможно най-добре? Ами ако той се отнася просто до получаването на Христовия живот; и демоните са измислили тази лъжа, за да могат да окажат влияние върху решението ни и да ни дадат една ограничена опитност?

И в крайна сметка ние се оказваме с тази суха, законническа религия, която се отнася изцяло до закона и правилата и регулациите. И вие знаете, че това не действа (ако сте честни).

Някои хора все още отричат това.

Не действа, защото Бог няма закон, който да може да разреши проблема ни. Това казва Писанието. Той има Син. Той даде, Той избра да отдаде Сина Си. Той беше готов да отдаде Сина Си. Не мислите ли, че ако разполагаше с някакво друго решение, Той щеше да го е направил? Ако беше нужен Синът Му, за да ни даде живот, ето къде се намира проблемът. Имаме проблем със смъртта, а не проблем с вършенето или невършенето.

Следващ цитат:

“Адам умря...”

Това е малко по-нататък.

“И така, Адам умря и поради това всеки човек, който се ражда в света, е грешник, и смъртната присъда се предава на него” (Е. Дж. Уагонър, “Знамения на времето”, 17 ноември 1887 г.).

Според вас дали той разбираше въпроса? Със сигурност. Колко хора разбират това днес? Ето я същността, братя и сестри: тези хора вярваха в истината за Бога и те вярваха в библейското разбиране за греха, а не в ограничения възглед за греха. Те нямаха ограничен Бог и нямаха ограничен възглед за греха.

Ако вярвате в истината за Бога, вие трябва в следствие да вярвате в пълното библейско разбиране за греха. Те нямаха колебание. Защо? Защото те разбираха какво е решението. Те разбираха какъв е проблемът. Днес имаме една несвързаност, една дисхармония. Хората приемат истината за Бога и те всъщност казват:

“Ако вярвате, че се раждате грешник, вие сте еретик! Това всъщност е римокатолическо учение! Това е първородният грях, братко!”

Чували ли сте това? Според вас дали този човек бил римокатолик? Според вас дали това е поучаване на първороден грях? Според вас дали Елън Уайт подкрепяше ерес, когато каза, че тези хора имат вест, която идва от Бога? Това поучаваха те.

И няма да използвам само два цитата. Нека прочета още няколко, само за да можете да видите.

Ето още един, от Хаскел. Той всъщност също присъстваше там, през 1888 г.

“Сега може да се породи въпрос и той е въпрос, на който искам да обърна особено внимание. Как тогава стоят нещата при тези малки деца преди те да познаят доброто и злото [познато също и като “отговорна възраст”]? Как стоят нещата с тях? Дали Бог гледа на тях като на грешници? Ще ви кажа сега, че те са грешници, защото Библията казва така. Но има някой, който трябва да понесе греховете им и това са родителите или пазителите” (С. Н. Хаскел, Всекидневен бюлетин на Генералната конференция, том 5, 13 и 14 февруари 1893 г.).

Какво е становището му? На децата Бог гледа... как? Не поради онова, което правят, а поради това в какво състояние са. Защо те са такива? Защото наследяват умиращия, неправеден живот на Адам. Те имат този дефицит.

Ето още един цитат от Уагонър. Уагонър пишеше много за това.

“Станахме грешници...” как? “… по рождение; ставаме праведни чрез новорождението” (Е. Дж. Уагонър, “Настоящата истина”, 15 юли 1897 г.).

Алилуя!

Така биваме направени праведни. Не когато отидете и направите нещо във връзка със закона ставате праведни. Новорождението е когато получите праведния живот на Сина. Защото това е отсъствието, липсата, това е дефицитът, който сте имали от Адам – неправедност, смърт и грях.

Ето и Джоунс (за да не пропуснем него):

“Както чрез непокорството на този човек вие и аз бяхме направени грешници, така чрез покорството на другия Човек вие и аз биваме направени праведни… Вие и аз не бяхме направени подвластни на греха, не бяхме направени наследници на греха чрез собственото си съгрешаване. Това беше в нас преди да бяхме имали време да съгрешим” (А. Т. Джоунс, “Адвентен преглед и съботен вестител", 16 октомври 1900 г.).

Искате да обвините в ерес тези хора? Давайте. Пожелавам ви всичко най-добро.

Точно това направи цялата църква, или по- голямата част от църквата, по онова време и отхвърли вестта за праведност чрез вяра. Но е доста интересно, че църквата нямаше проблем с това разбиране.

Не това беше въпросът, върху който те спореха. Всички разбираха греха правилно. Дори и Андрюс, от когото четохме преди малко, писа доста преди 1888 г., през която се случи това.

Ето още един цитат:

“Как така чрез непокорството на един станахме ние грешници? Ние го наследихме” (Е. Дж. Уагонър, Всекидневен бюлетин на Генералната конференция, 25 февруари 1897 г.).

Уау! Наследяваме грях? Осъзнавате ли това? Разбира се, защото когато бъдете новородени, вие наследявате… какво? Праведност. Здравейте! Добра новина. Тази част ни харесва. Не ни харесва другата част. Те вървят заедно. Не можете да имате едната без другата. Ако искате да промените това от тази страна, направено от Адам, което не ви харесва, гарантирам ви, че трябва да промените и другата страна, за да бъдете последователни. Това е взаимосвързаността на истината. Наследяваме грях.

“Човек, това звучи ужасяващо!”

Някои хора.... Някои хора ще скочат от стола си и ще излязат бурно от срещата, ако чуят това. Осъзнавате ли това? Ще кажат:

“Това е римокатолическа ерес, първороден грях! Не искам да го слушам.”

Това е Уагонър. Той не беше римокатолик. Това не е поучаване на първороден грях. Тези хора не учеха, че се раждаме виновни за греха на някой друг. Те не учат, че сме отговорни за греха на Адам. Те казват, че грехът е не просто действията, които вършим, и вината, която следва. Грехът е зараза, която влезе в потока на човешкия живот поради Адам. И ние се раждаме с тази зараза, с това заболяване, с този дефицит. Ние сме беззаконни, продължаваме да умираме. Имаме греха в себе си.

И Джоунс, както той изрази това (прочетохме го преди малко), преди да сме имали шанс да направим каквото и да е, грехът вече е бил налице.

Добрата новина е също толкова добра, когато погледнете другата страна.

Но най-важният от всички пионери е Елън Уайт и тя не бива да бъде пропускана. Тя беше в Минеаполис на конференцията през 1888 г. Тя прие вестта, подкрепи вестта. Дали тя има да каже нещо за това? Защото в крайна сметка чувам този цитат да се използва през цялото време:

“Единствената дефиниция за греха е престъпването на закона.”

И онова, което имат предвид хората, които често цитират това, е…? Нарушаването на закона. Толкова. Затова погледнахме значението на думата в Йоан, в 1 Йоаново, и видяхме, че тя означава “беззаконие”, че тя е липсата на нещо. Тя не е просто нарушаването на закона. Това е ограничаване на греха.

Дали Елън Уайт има да каже нещо за греха? Дали грехът е само нарушаването на закона? В това биха желали някои да вярвате. Много подобно на онова, в което тринитаристите биха желали да вярвате като цитират подбрана група изявления от книгата “Евангелизъм”. Така ли е? И като че това е всичко, което виждат. Без значение колко други изявления привеждате, без значение колко други стихове. Не, не, не. Третото лице на Божеството. Точка. Небесно Трио. Точка. Толкова личност, колкото Бог е личност. Точка. Същото отношение се изявява от хора, които казват:

“Не, Елън Уайт каза, че единствената дефиниция на греха е нарушаването на закона [това е значението, което разбират те]. Точка.”

“Почакайте малко, има…”

“Не, не, не. Толкова.”

Това е опасно, братя и сестри. Ограничено е.

Какво да кажем за Елън Уайт? Ето:

“Но Адам не успя да издържи изпита. И понеже той се разбунтува срещу Божия закон, всичките му потомци са грешници” (“Ръкописи”, том 9, стр. 229, пар. 1).

Някой ще каже:

“Виждате ли, “грешници” тук означава, че те щяха да извършват грехове.”

Не, не, не. Тя е в съзвучие с всички останали братя и с Писанието. Непокорството на човека, непокорството на Адам, беше онова, което направи така, че неговите потомци… Коя дума е синонимна на тази? Децата? Родените от него? В следствие на неговото непокорство, родените от него “са грешници”, а не “ще станат грешници”.

Това е дамата, която каза:

“Единствената дефиниция на греха е…”? 1 Йоаново 3:4.

Според вас дали тя разбираше въпроса? Много хора днес не мислят така. Те предпочитат да избират ограничения възглед. Защо? Защото ограниченият възглед ви дава пространство да вършите дела и да се покорявате, и да използвате волята си, за да покажете колко покорен сте в действителност. Което е Аз. И крайна сметка налице е това законническо Евангелие.

Ето още един цитат:

“Адам съгреши и потомците му станаха грешници” (“Ривю енд хералд”, 23 февруари 1905 г., пар. 7).

Защо аз не чувам тези цитати да се посочват в съседство с

“Единствената дефиниция на греха...”?

Интересно е, нали?

Братя и сестри, това не е просто интересно. Донякъде това е трагично, защото това е проблем, съществуващ сред нас, сред вярващите в истината за Бога. Не би трябвало нещата да стоят така. Не би трябвало това да бъде въпрос, за който дори да се безпокоим или разискваме. То е установено преди години - в Писанието и през 1888 г. и следващите години. Те вървят ръка за ръка.

Ето редица цитати, които са толкова ясни. Само ще ги изредя набързо и ще продължа нататък.

“Човешкото естество е покварено и то справедливо е осъдено от един свят Бог” (“Ривю енд Хералд”, 17 септември 1895 г., пар. 7).

Защо? Защото то е заразено с…? Грях, или неправедност, или смърт. То не е в хармония с Бога.

“Егоизмът...”

Каква е причината?

“Егоизмът е същността на покварата...” (“Знамения на времето”, 25 декември 1901 г., пар. 9).

Ето го обяснено. Ние не се покоряваме на Божия закон, а сме закон сами за себе си. Онова, което ни е угодно и което искаме, е нещото, което изявяваме и което вършим. Това е егоизъм. Тя е същността на нашето същество.

“Егоизмът е големият закон на нашето изродено същество. Егоизмът заема това място в душата, в което би трябвало да бъде възцарен Христос” (“Знамения на времето”, 8 декември 1881, пар. 5).

Ето защо се нуждаете от живот. Ето защо се нуждаете от новорождение.

“Егоизмът е втъкан в самото ни същество. Той е дошъл при нас като наследство” (“Издигнете Го”, стр. 326, пар. 4).

Следователно, егоизмът не е нещо, което развивате в следствие от погрешни избори, които правите, след което ставате егоисти. Егоизмът е в самото ни същество. Как го получаваме? По наследство, така се раждаме. Егоизмът е грях.

“Всеки грях е егоизъм” (“Работнически бюлетин”, 9 септември 1902 г.).

Това е състояние, братя и сестри. Това тук не е действие. Това не е нарушаване на закона. Това е наличието на отсъствие в съществото ни и то се нарича “егоизъм”. Управлявани сме от аз-а. И това е цитат от Духа на пророчеството. Така че какво казваме ние? Дали казваме, че наследяваме грях? Уагонър вече го каза, нали? Какво да кажем за Духа на пророчеството?

“Наследството на децата е това на греха” (“Детско водителство”, стр. 475, пар. 3).

Вие ми кажете за нарушението на коя заповед се говори тук. Грехът тук не е действие. Вие не наследявате действие по нарушаване на закона. Вие наследявате дефицит, наречен “грях”, “неправедност”, “смърт”, липсата на закон, или “беззаконие”. И така, това е по отношение на историята ни.

В Йоан 10:36… Всъщност преди да отворим на Йоан 10:36 (тук избързвам малко), някои хора ще кажат:

“Това не е честно, що се отнася до това да бъдем в същата група поради направеното от Адам. Получаваме грях ли?”

Когато получаваме грях, когато наследяваме грях, не става дума за наследяване на вината за извършеното от Адам. Не става дума за това, че сме отговорни за направеното от него или че сме държани отговорни за това. Говори се за липсата на присъствието, на живота, който идва направо от Бога. Сега имаме смърт, имаме неправедност. Тя е липсата на този живот.

Някои казват:

“Не е честно.”

Затова те измислят представата, че когато се раждаме, ние всъщност сме… Това аз наричам “теорията за чистото досие”. Чували ли сте за това? Когато се раждаме, ние не сме нито тук, нито там. Ние сме просто като празно платно, това чисто досие. И когато човекът започне да взема решения щом порасне, той определя в какво състояние се намира.

Библейската подкрепа за тази съвременна представа е нулева. Няма такова нещо. Това е човешка популярна психология. Ето откъде идва това. Осъзнавате ли това?

Библията казва, че имаме проблем и проблемът не е такъв, който започва на някаква възраст. Исус не е Спасител само на една възрастова група хора. Той е

“Спасител на всички човеци” (1 Тимотей 4:10),

включително и на бебетата. Защо? Защото проблемът започва дори още преди да сме се родили. Следите ли?

Грехът е тази смъртоносна болест, която ни е заразила. И така, Консервативното евангелие, което ограничава греха, ограничава праведността, ограничава всички тези неща, в крайна сметка се оказва противопоставящо се на самата същност на адвентното учение, както беше представено през 1888 г. И ако вярвате в истината за Бога и наричате това учение “ерес” и го отхвърляте, честно казано, срам на вас. Нямате разбиране по въпросите на Евангелието. Необходимо е да отидете и да прочетете писанията от 1888 г. и да прочетете тези цитати, които съществуват освен онзи, който ви харесва да цитирате през цялото време – че единствената дефиниция на греха е нарушаване на закона. Необходимо е да разберете взаимосвързаността на истината.

Нашият проблем е проблем на живот и съществуване. Това е нашето състояние и условието, в което сме. Ето докъде се простира грехът. Не ограничавайте греха като казвате:

“Не, той не се простира дотам.”

Искате да имате ограничен възглед за греха ли? Гарантирано е, че в крайна сметка ще се окажете с ограничена опитност в Божиите неща. Онова, което се случва в края е, че поставяте себе си в тази програма, в която да се обучавате да правите правилните избори и да засилвате волята си. И вие падате и след това ставате и казвате:

“Следващият път ще се постарая повече.”

“Следващият път ще се постарая повече.”

И служите на Христос и на Божията благодат с устата си, защото казвате:

“Ще се постарая повече с Божията благодат (разбира се).”

Казваме това и като че то освещава всичките ни усилия. Но в крайна сметка това все още са наши усилия.

Божията благодат е действителна. Тя не е просто термин, който е необходимо да сложите в изявлението си, когато говорите за покорство. Божията благодат е животът на Неговия Син във вас. А Той вече се покори на закона, защото знае, че вие и аз нямаме никаква надежда да направим това. Затова Той казва:

“Слушай, ще ти дам пълния Си живот. Когато го получиш, ти ще бъдеш праведен, ще бъдеш Мой син.”

Това е въпрос на наследство - кой живот имате.

Не ограничавайте Спасителя и в крайна сметка да се окажете с едно тринитарно Консервативно евангелие. Иначе каква е нуждата от новорождението?

“Ами Христовото естество?”

може да попита някой.

Ето го Христовото естество: Йоан 10:36.

Няма да се впускам в дебата. Само ще покажа два момента.

“То на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?”

Използваме доста този стих по отношение на Божия Син. Искам да поговоря за другата част, за която обикновено не говорим.

Тук Библията казва, че Исус беше… какво? Осветен и пратен на света. Ето ви го естеството на Христос. Проблемът е решен. Лесно, нали? Но казваме:

“Чакай малко. Какво означава това?”

Какво означава “освети”?

“Направен свят”, “отделен”. Бихте ли казали, че това е “праведен”?

Христос беше осветен и след това пратен на света. Така че ето един въпрос: как се роди Той? Неправеден ли? Колко човека са осветени и след това родени на света? Христос е. Той имаше съществуване преди да дойде.

Въпрос на факт е, че когато ангелът се яви на Мария, (помните ли) той й каза:

“Онова, което ще се роди от теб, ще се нарече...” как? “Светият”; “Божий Син” (виж Лука 1:35).

Той беше роден “Светият”. Защо? Защото беше осветен и пратен на света. Защо? Той трябваше да бъде наш Спасител. Защо? Той трябваше да ни донесе онова, което Адам изгуби. Защо? Защото продължавахме да умираме. Затова Той донесе със Себе Си…? Живот.

“В Него беше…” какво? “...живот и животът беше светлината на хората” (Йоан 1:4).

Той беше роден с това. Той беше роден по Дух. Той беше роден по същия начин, по който вие и аз можем да бъдем родени отново.

Знаете ли, някои хора искат да направят Христос толкова подобен на нас във всяко едно отношение, че всъщност унищожават Неговата способност да бъде Спасител. Не можете да Му придадете каквото и да е нещо, което ние не сме имали. Тогава защо ни е нужен Той? Ако вие вече имате всичко, от което се нуждаете за спасение, защо ви е нужен Той?

Хората казват:

“Той ни е нужен, за да ни покаже, че това може да се направи.”
Така че онова, с което се оказват, е спасение чрез подражание. Така ли е? Той е моделът и вие следвате модела. Той успя, така можете и вие. Хайде. Ето помощник, Бог Свети Дух. Започвайте.

Това е опитността, която имат хората поради теологията, която поддържат. Ако имате Спасител, Който не притежава онова, от което се нуждаете, тогава вие не се нуждаете от този Спасител. Бог можеше да ни каже с писане в небето:

“Това може да се направи. Законът може да се опази. Ще успеете. Залавяйте се за работа.”

По същество на това възлиза оприличаването на Спасителя на нас. То е просто съобщение от Бога, в което се казва:

“Вие можете да се справите. Нека ви дам нагледен пример. Виждате ли? Това може да се направи. Започвайте.”

Това ли е спасителят, когото имате вие? Бог да се смили над вас. Вие сте унищожили Спасителя.

Знаете ли за какво говорим, братя и сестри? Имаме Спасител, Който дойде с онова, от което се нуждаехме най-много. Той не дойде в състояние на смърт. Той не дойде с плътски ум, под властта на смъртта, както се раждаме ние. Той дойде притежавайки живот, който трябва да даде светлина на всички хора. Всеки човек, който идва на този свят, ще бъде осветен от живота, който е в Христос, когато Го приеме като Спасител. И между другото точно това означава стихът. Не означава, че те автоматично биват осветявани. Имаме един могъщ, чудесен Спасител, братя и сестри.

И така, Христос не беше беззаконен. Дори не е нужно да питам, но ще го направя: Според вас дали Той беше беззаконен, имащ плътски ум, с ум, управляван от аз-а и непокорен на Божия закон, че Той просто прави каквото пожелае? Това не звучи като онова, което Той казва в Писанието. Той имаше този живот. Той имаше този праведен живот. Той нямаше това отсъствие. Той нямаше тази липса. Той нямаше този дефицит. Той притежаваше пълното решение на нашия проблем – живот, праведност. Ето защо Той може да “ражда” деца. Ето защо Той е наречен “Вторият Адам”. Ето защо Той е наречен “Дух, който може да дава живот” [бълг.: животворящ Дух]. Ето защо Той казва, че който вярва в Него преминава от смърт към живот, от катастрофата на Адам до славното решение на Втория Адам. Той беше роден по Дух, точно както всички ние.

Искам да спомена набързо следното: някой ще каже:

“О, да не би да казваш, че Той имаше преимущество над нас?”

Той имаше преимущество над нас, което е на разположение на всички, които също искат да го притежават.

Нека ви изразя това по следния начин: мислите ли, че когато бъдете новородени имате преимущество над някой, който не е новороден? Честно ли е? Да, защото то е на разположение на другия също така достъпно. Исус дойде с онова, от което се нуждаехме.

Някои хора чуват думата “преимущество” и те преработват това като казват, че ние учим, че Той е притежавал нещо, което не е на разположение на нас.

Не това учи Библията, братя и сестри. Но Той трябваше да бъде наш Спасител. Допуснете Го и Го приемете като свой Спасител. Само тогава можете да имате някаква надежда да следвате Неговия пример. И дори когато се препънете и паднете при своето следване на Неговия пример, вие все още се нуждаете от Него като Спасител именно поради този факт, поради това, че се препъвате и падате.

Иначе ние сме в окаяно състояние.

Практическо приложение (нека просто съберем всичко) – Римляни 5:21:

“Така че както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.”

Красив стих в края на Римляни 5 гл.

Ние не само трябва да разбираме това, братя и сестри, но трябва да изявяваме действителността на тази истина.

Дали Божията благодат царува във вашия живот чрез праведност, за да изявява онова, което Христос постигна? Какво означава това? За какво говоря?

Знаете, че говорим за плода на Духа. Това, за което говоря, е следното: теологията, в която вярвате, много пъти е по-очевидна по действията и постъпките, които извършвате.

Има плод на теологията на ограниченото Евангелие. Заслужава си някой ден да проведа поредица за това, наблюдаваме само скици, но тази представа, това ограничено Евангелие, има цял теологичен конструкт за това становище. И той е подробен, като всъщност в крайна сметка се оказва теологията на законничеството. Тази теология произвежда конкретна опитност и изявява конкретен дух. И точно тук искам наистина да отворите очи и да обърнете внимание. Защото проблемът съществува сред нас и той е съществувал в продължение на години.

Поради разминаването в теологията налице е разминаване на духовете и разминаване на действията и постъпките. Това изглежда така: хора повтарят слухове за други и за онова, в което те вярват, без да се спрат, за да проверят фактите сами за себе си. Чували ли сте за това?

Възможно е тук сред вас да присъстват някои, които да са изпитали това. Чували сте:

“О, знаеш ли...”

Или неща като:

“Не ходете на този лагер. Има такъв и такъв говорител. Той вярва в това и това, и това...”

И хората чуват това и казват в ужас:

“Какво!? Няма да ходя.”

А знаете, че онова, което чуват те, не е вярно. То е изопачаване. Тези отношения, този дух, тази тактика всъщност са дело на неприятеля. Осъзнавате ли това? Като хората не си правят труда да проверят фактите и повтарят слухове.

За мен са казвани всякакви неща. Не че съм Господин Някой, но чувам това тук и там, и си казвам:

“Какво? Не знаех, че вярвам в това.”

Сериозно, братя и сестри. И хората чуват това и му вярват, и едва малцина са тези, които си правят труда да вземат телефона или да пуснат имейл и да кажат:

“Знаеш ли, чух това. Вярно ли е?”

И винаги съм щастлив да кажа:

“Не, не е вярно.”

Защото обикновено това е нещо произволно и е нещо нелепо, за което самият аз никога не съм чувал. Но това отношение е сериозен проблем, съществуващ сред нас. Защото сме се съсредоточили върху това, че е необходимо да бъдем изрядни в поведението си, в учението си, в това, с което се съгласяваме, и именно това ни прави изрядни и приемливи пред Бога. Има много престорена реч. Говорил съм с хора… И намирам това за удивително.

Говорих веднъж с един брат и проведохме един доста разбирателски разговор в теологичен план. Следващото нещо, което чух, беше, че той казваше на хората да не идват на срещите ни, защото проповядваме ерес. Престореност. Престорена реч. Човек, който

“е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:8).

Тези неща, братя и сестри, не са изяви на присъствието, живота, духа и праведността на Христос. Знам, че това звучи в малка степен всяващо разделение. Просто съм откровен с вас. Тези неща съществуват. Повечето от вас знаят за какво говоря. Понякога ние просто не говорим за това публично или просто се надяваме на най-доброто. За малко днес аз говоря за това. Според мен има определена изява на аз-а в едно желание да се управлява и контролира почти всичко, дори съвестта на други хора. Не знаете ли, че е управление над съвестта ви, когато някой ви каже къде можете да ходите, да присъствате и да слушате, или къде не можете? Не знаете ли, че това е сферата, запазена единствено за Бога? И че не трябва да допускате който и да е човек да дръзне да ви каже това, а какво остава да бъдете повлияни от това? Знаете за какво говоря, нали?

“Не ходи да слушаш този проповедник.”

Защо?

“Ти тъп ли си?”

Нямате ли обещанието за Духа, което да те води към истината? Този човек, който ти казва това, е взел това решение вместо теб ли? Знаете за какво говоря, нали? Това не е нещо за пренебрегване. То е изява на желанието да се владее и контролира в сферата на съвестта.

“Не слушай този DVD диск. Не подкрепяй това служение. Не се записвай за този новинарски бюлетин.”
“О, да не би да си ходил там? Вече не искаме да имаме каквото и да е общо с теб!”

Какво болно отношение е това? И вие наричате това “праведност” ли? Знаете за какво говоря, нали? Може би понеже няма конкретна заповед, в която се казва да не се прави това, затова то вероятно не е грях. Следите ли?

Праведността, братя и сестри, е състояние. Тя далеч надминава правилата “прави” и “не прави” в Заповедите. И понеже няма закон, в който да се казва “не казвай на хората какво да правят и т.н.”, хората се чувстват свободни и оправдани да се държат по този начин, по този срамен начин, докато твърдят, че вярват в истината за Бога, която твърди и казва, че имате Христовия живот в себе си, а не някой друг, и това ви преобразява в ново създание.

А за съжаление онова, което хората казват в крайна сметка, е:

“Не, вие нямате наистина живота на Христос в себе си. Това е пантеизъм.”

Чували ли сте за това? Вие вярвате в истината за Бога и казвате това!?
Това казват тринитаристите! Те са тези, които казват, че нямате живота на Христос в себе си, а имат някой друг.

Така че вие вярвате в истината за Бога и казвате:

“Не, ние пак нямаме живота на Христос в себе си. Нещо друго е. Това са думи, информация и увещание.”

Виждате ли проблемите? Виждате ли несъвместимостта? Не можете да гледате на учението като намиращо се в кутия и да го оставите само по себе си. То ще въздейства на други неща. То трябва да въздейства на други неща. Трябва да го извадите от кутията и да го изследвате като цяло, и да видите какво всъщност се случва.

И жалкото, онова, което наистина ме опечалява най-много, е следното (особено напоследък): има толкова много нови хора, които идват при истината за Бога...Така ли е? Слава на Бога! Радвате ли се за това? Слава на Бога! Но знаете ли какво се случва? Те са развълнувани относно истината за Бога, те влизат и я научават, и те сменят кутията. Вземат кутията за Триединството и я захвърлят със сила, и поставят на нейно място Отец и Сина. И те запазват всички останали кутии – разбирането на греха, на праведността, Евангелието и всички тези останали неща. И не ги обвинявам. Това е ново. Когато осъществите промяна е необходимо известно време, за да се адаптирате, да се приспособите. Не ги обвинявам.

Поставям повече вина върху онези братя, които са във вестта с години и никога не си направили труда всъщност да отворят кутиите и да ги погледнат във връзка една с друга. Има хора, които са във вестта за Отец и Сина с години, които ще осъдят учението на адвентизма за греха, което произлиза от Библията. То е в съзвучие с истината за Бога, но понеже те никога не са си отделили време да се спрат и да го погледнат. И онова, което се случва в крайна сметка е, че новодошлите виждат тези старовремци, които вярват в същото старо Консервативно евангелие, и те остават в същото положение.

И истината на Бога се оказва просто една теория, към която преминават в ума си. И тя няма никакво практическо следствие върху която и да е друга истина, и следователно няма никакво практическо следствие върху опитността им. Ето защо споделям с вас някои опитности и поведения. Следите ли? Вие ще изявите убежденията си в действия, независимо дали това ви харесва или не.

В кое Евангелие вярвате?

Чувал съм да се казва, че когато бъдат новородени, вие оставате плътски, и това се казва от хора, които твърдят, че вярват в истината за Бога. Чувал съм това да ми се казва от страна на старейшина, напреднал в години, доста по-напреднал в години отколкото съм аз, който е бил във вестта далеч повече, отколкото аз.

Зададох му въпрос за бебетата. Говорехме за бебетата и как се раждат те.Казах:

“Ами ако едно бебе умре? Как отива то на небето, преди тази отчетна възраст, преди да е направило нещо погрешно? Как отива то на небето? Дали това става чрез Исус?”

И знаете ли какъв беше отговорът му?

“Не! То не се нуждае от Исус, защото все още не е извършило никакви грехове.”

Казах:

“Никога не мога да приема тази безсмислица.”

Исус е Спасителят на всички хора.
“Дали се опитваш да ми кажеш, че има класа човешки същества, която може да отиде на небето без Спасителя? Сериозно ли говориш? Трябва да не разсъждаваш!”

Не казвам, че всички вярват в това. Наясно съм, че има разнородни хора, които също ще намерят това за много ужасяващо. Казвам само, че нашето убеждение за греха, нашето разбиране ще повлияе на начина, по който прилагаме това. И в крайна сметка можете да се окажете с тези нелепи и странни заключения. И действително ще се окажете също и с една нелепа и странна опитност. Не се лъжете за това.

И така, видяхме какви са нещата.

Това е последният ми стих. Благодаря ви. Все още ли сте будни? С мен ли сте? Съвсем скоро ще ви пусна за обяд. Тъкмо приключваме. Лука 11:52. Това е проблем, с който се срещна Исус.

“Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте.”

Това е доста сериозен укор към законниците. Кои са законниците? Експертите по закона. Така ли е? Професионалистите по закона. Ако искате да научите нещо за закона, попитайте един законник. Това не е законник, който отива в съда за гражданско право. Това са законниците на Писанието, които познават Божия закон почти по-добре от Бога. Определено по-добре от Божия Син, така мислеха те.

И какво направиха те? Те отнеха ключа на знанието. Какво е той? Какво представлява ключът на знанието? Писанието, нали? Как го отнеха те? Като го тълкуваха по определен начин, без да има никаква друга възможност за избор.

“Това означава само това. Ако кажеш нещо различно, ти си еретик. Махай се оттук!”

И те не само отнеха това, но какво още направиха? В следствие на това те не влязоха. Заради своето погрешно разбиране, погрешно схващане и погрешно приложение на Писанието те не бяха способни да оценят значението му, самите те не можаха да влязат. Какво правеха те в крайна сметка? Тогава те възпрепятстваха други. И точно за това ги укорява Исус.

В основни линии Той им казва:

“Самите вие не влязохте. Престанете да възпирате други, които искат да влязат, от влизане.”

Спомняте ли си слепеца, който беше излекуван от Исус? Той отиде при законниците и фарисеите и те продължаваха да му задават едно и също нещо отново и отново. Той продължаваше да им казва. И какво се случи тогава?

Те казаха:

“Ти си пълен с грях. Да не би да знаеш повече от нас?”

Те го изхвърлиха от синагогата. Изгониха го, когато той им каза:

“Искате да бъдете ученици на Исус ли? Тогава защо продължавате да ме питате през цялото време? Вече ви казах.”

Братя и сестри, искам да ви предложа препоръка. Няма да ви кажа:

“Не ходете, не слушайте.”

Ще направя точно обратното.

Искам да ви кажа: Отворете очи, слушайте споделяното, посещавайте събрания, гледайте DVD дискове, но когато правите това, правете го както този брат тук – той си води бележки през цялото време. Водете си бележки, наблюдавайте внимателно какво се поучава. Сравнявайте го с Писанието.

“Всичко изпитвайте” (1 Солунци 5:21).

Използвайте своите дадени от Бога съвест и свобода, и се доверявайте на водителството на Духа. Не възлагайте доверието си на хора. Не приемайте на доверие онова, което казвам аз или което казва който и да е човек.

“Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека” (Еремия 17:5).

Наблюдавайте какви отношения се изявяват. Наблюдавайте какъв дух се разкрива. Слушайте за какво се говори в тихите задни стаи – бъбренето, което не е публично, и наблюдавайте и вижте къде се изявява животът на Исус, къде се разкрива на дело духът на праведността. Само поради това, че сте чули някой да проповядва истината за Бога и сте приели тази вест поради него, това не означава, че всичко останало, което той казва, е истината.

Добре запознат съм, че има разнородни представи, съществуващи сред нас, които са объркали и продължават да объркват толкова много хора.

Отворете очи. Всичко изпитвайте, казва Библията.

А не “не ходете, не слушайте, не четете, не гледайте”.

Тя казва:

“Всичко изпитвайте и дръжте доброто” (1 Солунци 5:21).

Имате отговорност да изучавате. И отправям предизвикателство към вас, отправям предизвикателство към вас с това. И така, това е призивът, който ще отправя към вас: приемете живота на Сина и позволете той да ви преобрази. И не търсете просто любим говорител или любимо служение, или каквото и да е от тези неща. Търсете къде се представя истината. Изследвайте, изпитвайте всичко. Не можем да си позволим нищо друго. Съгласни ли сте с това?

Добре. Оценявам времето, което отделихте. Отнех ви малко повече, така че ви благодаря за това, че все още ме слушате.

Нека завършим с молитва.

На Бога да бъде славата!

“Даром сте приели, даром давайте.”

Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.

Revelation1412.org.

Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!