Светлина, която свети в тъмнина
Revelation1412.org
Представя
Заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Безименният бог“.
Revelation1412.org
Представя
Заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Безименният бог“.
Знаете ли за кого става дума? Кой е безименният бог? Безименният бог е анонимният бог, нали? Непознатият бог. Може би имате някакви идеи за кого ще говорим вероятно днес, но искам да разгледаме един аспект на това по какъв начин се е открил Бог и по-конкретно що се отнася до името Му, и това ще ни помогне да видим контраста, в хода на изследването.
Безименият бог е този, който минава без име. Съществува такъв бог и ще видим малко в тази връзка и свързаните с това проблеми. Това, разбира се, има общо с Триединството. Но, както и да е, ще видим това в хода на изследването.
Мъдрецът задава в книгата „Притчи“ въпрос... Той задава редица въпро-си, но този е кулминацията им – Притчи 30:4:
„Кой се е възкачил на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всички земни краища? Как е името Му и как е името на сина Му? Кажи, ако го знаеш!“
Важна поредица от въпроси и това е въпрос, свързан с много важен вид познание. Нали така? Това е истинското познание за...? На Бога. Тук Мъдрецът приписва всички тези дела, чудесни дела на сътворяване, тези творчески дела на... колко същества? На две. Идентифицирани конкретно...? Чрез връзката помежду им, нали? Отец и...? Син. И въпросът е: Наистина ли познавате Бога, Който е отговорен за цялото това творческо дело? Познавате ли Го? Познавате ли Сина Му? Как е името Му и как е името на Сина Му, ако го знаете? Въпросът тук е: Дали вие можете да кажете как е името Му и как е името на Сина Му? Нещото, което също е необходимо да бъде отбелязано е, че с това не се говори само за информация и детайли, не се говори за това дали знаете действителното име (което предстои да видим), но действителното име всъщност води към нещо.
Някои хора се увличат много и се очароват много и почти биват обсебени по името на Бога и това как да го произнасят правилно. Възможно е да познавате такива хора. Може би самите вие мислите така. Не това е целта и предназначението на стиха. Правилното име е важно... е по-важно от просто издавания звук (както предстои да видим). Правилното име трябва да води до правилната идентичност. Точно това се задава като въпрос тук. Познавате ли истинската идентичност на Създателя и на Неговия Син. Онова, което се загатва тук, е едно лично познаване на Бога, като се познава Неговото име. В действителност точно това е предназначението на въпроса. На еврейски познаването на нечие име обозначава лична връзка и взаимоотношения. И обратното: Когато Бог познава някого по име (както също предстои да видим в хода на изследването).
И така, съществува разлика между това да знаем името и всъщност да познаваме притежателя на името. Възможно е да знаете само името. Но познавате ли притежателя на това име? Имате ли връзка, имате ли взаимоотношения на лично ниво? Точно за това говореше Исус в Йоан 17:3. Вчера вечерта споменахме този стих. Той казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Отново, сега Христос идентифицира какво представлява вечният живот. Той представлява да се познават... колко същества?
Две: единствения истинен Бог (това е Отец) и Исус Христос, Когото е изпратил (това е Синът).
Тази жива, жизнена връзка е повече от просто едно познаване на това какво е звученето на Божието име, когато го изговорите с уста – това лично познаване. Ето за това се отнася познаването на Божието име. И казвам това, защото някои хора са разбирали това погрешно, а като разкрива името Си Бог се опитва да разкрие нещо за тази лична връзка с Него. Затова помнете този момент: вечен живот е да се познават Отец и Неговият Син, да се има тази лична връзка и познанство с Тях. А да познаем Отец и Сина – именно за това се отнасяше Христовата мисия. И ето как Той изразява това (забележете тук връзката с името) – в Йоан 17:6 Исус казва:
„Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.“
Следователно, мисията на Христос беше да ни донесе вечен живот, да ни донесе знание за Бога. И Той казва, че работата Му била да изяви името на Отец. Той казва:
„Направих това. Изявих името Ти. Разкрих кой си, разкрих идентичността Ти, характера Ти, за да могат те да имат вечен живот, който представлява да познаят Теб, Този, Когото разкрих, и да познаят Исус Христос, Когото си изпратил – Сина, чрез Когото е разкрито това.“
Ето това означава разкриването на името. Следите ли? Това е много повече отколкото просто нечие име, което споменаваме, като например Нийл или Лона. Това е много повече отколкото просто звука, който издаваме, за да привлечем вниманието на конкретен човек. Това всъщност има за цел да обозначи една отделна идентичност в събрание, в стая. Ако например повикам „Люк!“ би трябвало да погледне насам само един човек, да привлека неговото внимание – този, който носи това име. Този отделен човек, тази идентичност, този характер, тази личност е онова, за което се отнася името, а не само звученето. Следите ли? Следователно, името на Бога се отнася за това да познаваме идентичността на Създателя и Твореца на вселената лично, а не просто за начина, по който произнасяме името му. Това имаше предвид Исус. Защото ако погледнете Христовия живот, ще откриете, че Исус рядко изговаряше името на Отец. Осъзнавате ли това? И все пак Той казва:
„Аз...“ какво? „...изявих името Ти.“
Така че разбирате какво има предвид. Той разкри нещо по отношение на характера, идентичността и естеството на Своя Отец. Точно за това се отнася откриването (или изявяването) на името. И така, най-често срещаният термин, употребяван от Исус по отношение на Бога, беше...?
„Отец.“
Най-често срещаният в Новия завет. Това представлява изявяване на името Му, на идентичността Му, на това кой е Той. Името е важно, ще разгледаме и него, но при разкриването на Божието име и при разкриването на идентичността и характера на Бога, главното качество, за което научаваме от Христос и от апостолите по отношение на Бога, е че Бог е...?
Кое е главното качество, с което бихте описали Бога? Бог е любов. Благодаря. Така е. Апостолът много добре ни обобщава това – 1 Йоаново 4:8:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Интересен за размишление стих. Очевидно Йоан е научил това от Христос. Точно това имаше предвид Христос, когато каза:
„Изявих името Ти.“
Те узнаха, че този Бог на вселената, Бащата на Христос, Който притежа-ва име (което ще проучим след малко), Неговото естество, характерът Му, се обобщава с това качество, с тази любов. Интересното тук е следното: казва се, че който не обича, не познава Бога. С други думи, да познаваме Бога означава... какво? Да обичаме Бога. Следователно, когато Исус казва, че вечен живот е „да познаят Теб, единствения истинен Бог,“ за какво говори Той? Да Го обикнат. А за да обикнете някого, трябва да разберете идентичността (или да познавате идентичността) на обекта на тази любов, трябва да имате определени взаимоотношения, определена връзка. Следите ли? Именно за това се отнася вечният живот. И така,
„който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“.
Следователно, да знаете Божието име означава да познавате Неговия характер, да познавате Неговата идентичност и да разбирате какво разкри за Него Христос, и да Го обичате понеже виждате, че Той е Бог на любовта, че Той е любов (както се казва тук - „Бог е любов“). Следова-телно, възможно е да знаете за Бога, но това не означава непременно, че познавате Бога. Вярно ли е? Възможно е да знаете цялата техническа информация за Бога, а може би даже и името Му и как да го произнасяте и т.н., и все пак да не успявате истински, лично да познаете Бога, защото да Го познавате означава да Го обичате. И така, това е важният компонент. Този момент, за съжаление, се разбира неправилно по редица начини. След малко ще разгледаме въпроса с името, но днес е налице популярен аргумент, що се отнася до Божията любов, който всъщност се употребява за поощряване на представата, че Бог е Триединство.
Не съм сигурен дали сте чували за този аргумент или не, но разполагам с видеоклип, който ще пусна [да се уверя, че това работи], за да онагле-дя това. Видеоклипът е от... нека сложа следващия слайд... е от пастор Дъг Бачелър. Причината да пускам този клип е, че той е представителен за един аргумент, който се употребява често и се повтаря в опит да се поощри представата, че Бог е Триединство, въз основа на факта, че Бог е любов и на начина, по който се употребява това. Искам само да поясня, че когато слагам този клип, това не се отнася лично за него. Разглеждам аргумента, или становището, което представя той, и искам да го проучим, защото го чувате често, хората го повтарят често и е необходимо да изследваме критически дали той е основателен или не, дали Христос е дошъл да разкрие именно това във връзка с това, че Божият характер е любов. Нека пусна това...
Това според мен е сигурна истина. Представата, че Исус бил сътворен, означава, че даденият човек вярва, че в някакъв момент Бог Отец (вероятно Бог Отец заедно с Духа, но тези хора също така не вярват, че Духът е Бог)... че Той не е съществувал. Което би означавало, че в някакъв момент далеч в миналото Бог Отец съществувал съвсем сам и нямало друго разумно същество. Библията ни казва, че върховното определение на Бога е, че Бог е любов. По самото си естество любовта трябва да бъде изразявана, за да бъде любов. Следователно, да кажете вие, че е имало време, през което Бог съществувал, а Исус не съществувал, Бог не можеше да бъде любов, ако тя не беше изразявана. Бог – Отец, Син и Дух (нещо, за което ще говорим в друг въпрос) – винаги е съществувал и ето защо Бог е любов. Винаги е съществувала тази съвършена любов между членовете, лицата на Триединството.
Добре. Това е сигурният аргумент, нали? Според него. Искам да помис-лите за онова, което чухте. Често срещаното неправилно представяне за онова, което казваме, е че казваме, че Христос е сътворен. Нещата не стоят така. Христос е роден и има огромна разлика. Но становището, което представя тук, е онова, което чухте: любовта трябва да бъде изразявана, за да бъде любов. Следователно, ако Бог е любов, това означава, че е трябвало да съществува още някой, към когото да бъде изразявана тази любов. Бог не можел да бъде любов, ако тя не била изразявана. В това се състои аргументът. Има ли смисъл? Вярно ли е? Искам да помислите. Добре. Изразяваща отношение? Защото това е главен, ключов стълб, що се отнася до аргумента за това, че трябвало Бог да бъде повече от един (както той каза в края) – Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, всички те трябвало да съществуват заедно, по едно и също време, от началото, единият не може да предшества другия, защото именно така Бог е любов – Той трябваше да има израз на тази любов.
Този аргумент е погрешен на редица нива. Той обърква изразяването на любовта със самото естество на любовта. Следите ли? Казва се, че любов присъства само, когато е изразявана. Искам да помислите за това по следния начин: Един егоистичен човек извършва егоистични дейс-твия. Тези егоистични действия са изражения на егоизъм. Дали човекът е егоистичен преди да извърши егоистични действия (или да изрази този егоизъм)? Разбира се. Той не става егоистичен, когато изрази егоизъм. Онова, което изразява той, е една проява на онова, което се намира отвътре. Следите ли?
Искам да онагледя малко този аргумент. Нека се освободим от това и се върнем на слайдовете си. Искам да помислите така. Знае ли някой какво е заснето тук? Това е Западна кафява змия в Австралия. Вероятно не я разпознавате, защото я нямате тук. В Австралия имаме редица отровни създания, които са ужасът на много туристи и посетители. Сред тях... Да, можем да си ги задържим, няма проблем. Сред тях е кафявата змия. Това е една много отровна змия. Искам сега да помислите внимателно, въз основа на аргумента, който чухме. Дали тази змия е отровна само защото хапе хора или е отровна преди да ухапе хора? Тази конкретна змия всъщност причини нечия смърт.
„Австралиец убит след смъртоносно ухапване от кафява змия.“
Това е изразяването на отровата. Но аргументът, който чухме току-що, е че отровата трябва да бъде изразена, за да бъде...? Отрова. Имам новина за вас: тази змия е отровна много преди това да бъде изразено. И не би ви се искало да научите това по трудния начин. Всъщност би било много глупаво и много наивно да кажа:
„Знаете ли, тази змия още никого не е ухапала! Тя не е...“? „...отров-на.“
Това е като да се каже, че Бог няма никой друг, когото да обича, и следо-вателно Той не е...? Любов. Сега виждате ли проблема? Следователно, Божията любов, братя и сестри, е самото Му естество. Когато кажете, че Божията любов изисква присъствието на някой друг, когото Той да обича, това всъщност означава, че Божията любов се основава на някого (или нещо), който е външен спрямо Него. Следите ли? Следователно, ако отстраните този някого (или нещо), изведнъж Бог няма да бъде...? Любов, и ще имате проблем. В това се състои аргументът.
И така, ако сложите тази змия сам-самичка без да има кого да хапе, тази змия не се преобразява в неотровна змия. Тя все още е отровна змия. Следователно, изразяването не трябва да се бърка със самото естество на конкретното нещо. Това всъщност се намира в Писанията, където Бог откри името Си на Мойсей. Обърнете особено внимание, защото тук говорим за името на Бога. Изход 34:5-7:
„И Господ слезе в облака, застана там до него [т.е. при Мойсей], и прогласи Господното Име.“
Това е интересно. Ето го Бог, Който прогласява името Си, и онова, което прогласява Той, е самото Му естество, Неговите характерни черти. Ето какво означава в действителност Божието име – в по-голяма степен отколкото просто онова какъв звук бива издаден, що се отнася до изговарянето на Божието име.
Текстът продължава – 6 ст.:
„Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.“
Запознати ли сте с този стих? Красиво описание на Бога. Ето го въпро-сът:
Въз основа на аргумента, който чухме току-що, част от естеството на Бога е, че Той е простителен. Вярно ли е? Следователно, това означава и доказва, че трябва да е съществувал грях през цялото време, за да бъде Бог простителен. Какво мислите? Защото неизразената простител-ност не е простителност. Спомняте ли си аргумента? Неизразената любов не е любов. За да бъде любовта любов, тя трябва да бъде...? Изразена. Виждате ли същността? Това придобива проблемен характер. Всичките качества и характерни черти на Бога, ако мислите така, ще изискват наличието на всички тези останали аспекти, за да бъдат изразени. Следователно, това да се каже, че Бог е любов, доказва, че Отец и Синът не са се предшествали един друг, Те винаги са съществували, и това означава също, че ако Бог е простител и милостив, тогава грехът трябва да е съществувал толкова продължително, колкото и Бог, и Бог не е можел да предшества греха.
Виждате ли, когато навлезе грехът, Бог не стана простителен, но този сегашен момент беше възможност за Бога да изрази простителността, която е част от естеството Му. Също както когато Бог доби Син, това беше израз на любовта, която е Негово естество. Той не стана любящ. Друг пример. Когато Бог създаде Адам по Своя образ, преди създаването на Ева, беше ли Адам едно любящо същество? Или Адам стана любящо същество едва след като беше създадена Ева? Следите ли? Той беше любящ, но сега Бог му направи Ева и сега той можеше да изразява и раздава щедро любовта си на някого. Следователно, този аргумент наистина се срива с главата надолу. Това е много често срещан аргумент. Ето защо няма стихове в подкрепа на този аргумент. И стихът, който се използва – че Бог е любов, – говори за естеството на Бога, а не за изразяването на Божията любов. И да познаваме Бога означава да Го обичаме. Това в действителност е ключовият момент, що се отнася до този стих. Това е популярен аргумент и някои от проблемите при него. Божието име всъщност беше разкрито в Писанието по редица начини.
Забележете как по-рано Той откри името Си на Мойсей. Да, тук има коментар.
[Можеш ли просто да се върнеш и да повториш цялата мисъл за простителността?]
Да. Онова, което казваме, е просто, че Бог е простителен по естество, но аргументът е, че ако Бог е любов, е трябвало Той да има някого, когото да обича, иначе Той не е любов, и следователно, ако Бог е простителен, тогава е трябвало грехът да съществува през цялото време, за да доказва, че Бог е простителен. В противен случай, ако е съществувал само по-късно, тогава Бог не е бил наистина простителен преди той да е съществувал. Сатана или ние, или наличието на греха, което разкри един аспект от Божието естество – това не означаваше, че Бог е придобил нещо, което не е притежавал преди това. Аргументът просто обърква изразяването на Божия характер с наличието на самата характерна черта. Той обърква двете неща. Той казва: Само когато нещо бива изразено, то съществува.
Нещата не стоят така, както видяхме. Един егоистичен човек е вече егоистичен, преди да извърши каквито и да е егоистични действия, или преди да изрази този егоизъм. Всъщност той може да прикрива и маскира този егоизъм и с доста голямо умение да не го изразява, и при той все пак е егоистичен. Следователно, изразяването на нещо не е онова, което го прави действително или го довежда в съществуване. То просто показва онова, което вече е налице.
Библията говори за Христос като за Сина на Божията любов. В Колосяни се говори за това, че ще бъдем преселени в царството на Сина на Неговата любов (Колосяни 1:13). Божият Син беше едва първото нещо, което се случи в действителност във вселената (и предстои да видим това). Това беше изразът на това естество на този любящ Бог. Бог е любов. И Той прояви и изрази тази любов; и първото нещо, което се случи, беше че Той доби Син. И това е Синът на Неговата любов. Бог не стана любящ, когато доби Син. Бог беше любящ Бог и именно затова доби Син. По същия начин Бог не започна да ни обича едва когато даде Сина Си. Именно защото Бог ни възлюби, Той изрази тази любов като даде Сина.
Следите ли? В действителност това съвсем не е силен аргумент. Всъщност това е много слаб аргумент в опит да се докаже Триединството. Но точно до това прибягвате в крайна сметка. Бог беше изразил по-рано името Си пред Мойсей, както видяхме. Изход 6:3 – Той казва:
„Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков с името Бог Всемогъщий, но не им бях познат с името Си Йехова.“
Следователно, ето го Божието име: Йехова (на еврейски е Яхуа, на английски е Йехова) – това е действителното име на Бога. Но Божието име в действителност се отнася до това коя е тази личност, що се отнася до характера Му, що се отнася до естеството Му, а не просто до това какъв звук се издава. Следователно, значението на това е, че Бог разкри идентичността и характера Си на тези хора – Авраам и Яков – преди всъщност да разкрие действителното звучене на името Си. Следите ли? Следователно, те познаваха Бога, макар че все още не знаеха звученето на името Му. Следователно, когато Исус говори за разкриване на Божието име или за изявяване на Божието име, става дума за Божия характер. И онова, което виждаме тук, е принципът на едно развиващо се откровение. Бог открива неща и тогава добавя и разширява това, но никога не му противоречи. Това е важен момент, който също да помним.
Обратното на това също е вярно. При откровението на един характер и на едно име, противоположното (или обратното) също е важно да се има предвид – че едно неразкрито име обозначава някого, който не е позна-ваем. Следите ли? Бог разкри характера Си, името Си, идентичността Си, за да можем да Го познаем, за да можем да Го обикнем, защото това е вечен живот. Обратното е, че едно неразкрито име е неразкрити характер и идентичност, непознаваема личност, тайна. Ето защо заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Безименният бог“.
Защото наистина съществува такъв бог, който е безименен, на когото се отдава поклонение и заслуга за много неща. Искам да видим и това – този анонимен бог. Йехова... когато тук се говори за Йехова, кой е Йехова? Името се появява в Писанието хиляди пъти, в Стария завет. Ето още едно описание, което да ни помогне да разберем кой може да бъде това – Псалм 83:18:
„...за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“
Йехова е Всевишен над цялата земя. Колко всевишни е възможно да има? Има един. Всевишен е положение, което ви казва, че една личност заема това всевишно (или най-високо) положение. Нали така? Водещо положение, глава – точно за това се говори. Кой е този единствен Йехова? Бог Отец. Това е името на Бог Отец. Ето как би звучало то, ако го кажехте на английски. Еврейското е Яхуа. И знаем, че това е открове-ние на характера, естеството и идентичността на носителя на това име, или на притежателя на това име. Как узнаваме, че това е Бог Отец? Ако си спомняте като говорим за Всевишния, нека погледнем Исая 14:14. Луцифер беше казал:
„...ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.“
Подобен на кого искаше да бъде Луцифер? Подобен на Бог Отец. Следователно, Луцифер знаеше кой беше Всевишният, нали? Той беше в небето, покланяше се на Бога. В един момент той беше верен ангел, беше сътворен от Бога, разбира се, и поиска да бъде подобен на Всевишния. Не по характер, не да заема онова, което Бог би дал и предоставил, а искаше да придобие онова, което Бог притежаваше (или онова, с което чувстваше, че Бог се сдобива). Той искаше поклонението, искаше на него да се гледа с възхищение. Това беше егоистично жела-ние, при което той искаше да бъде подобен на Бога. Желаеше онова, което той можеше да извлече, а не онова, което можеше да даде на създанията като се намереше в това положение.
И така, Сатана знаеше това и знаем също така, че Сатана и ангелите му познаваха и идентичността на Христос. Това е историята на човека, който беше обладан от демони. Лука 8:27:
„И като [Исус] излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше зли духове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи“ (Лука 7:27, 28).
Кой говореше чрез този човек? Той беше пълен с дяволи, нали? С демони. Това са ангелите на Сатана. И те познаваха идентичността на Христос. Той беше...?
„Сине на Всевишния Бог.“
Следователно, те познаваха Отец и познаваха, че точно там, пред тях, беше Исус, Синът на Всевишния Бог. Библията казва, че името на Всевишния е...? Йехова. Ето защо казваме, че става дума за Бог Отец. Просто използвам библейския стих, за да ни открие това. И така, Всевишният е Бог Отец. Той е Този, Който има Син на име Исус. И Исус, като Син на Всевишния Бог, дойде да ни разкрие името, характера и идентичността на Отец, за да Го познаем и обикнем, а именно за това се отнася вечният живот. Виждате как всичко пасва по един красив начин, нали? Ето това е Божието име. Искам да помним този момент – че Йехова е собственото име на Бог Отец. Защото Мъдрецът попита дали знаете две имена, нали така? Той каза:
„Как е името Му и как е...“? „...името на Сина Му.“
Вече открихме Неговото име, т.е. името на Отец – Йехова. Какво да кажем за името на Сина? Защо Сатана искаше да бъде като Всевиш-ния? Искам да помислим малко за това. Защо Сатана искаше да бъде като Всевишния, Бог Отец? Обикновено не мислим за това, или не го осъзнаваме, като за Бог Отец. Но искам да помислите за това по следния начин. Какво даде на Сатана идеята, че такова нещо е дори възможно – да бъде подобен на Всевишния? Знаете ли защо? Защото имаше някого, който беше подобен на Всевишния. И Луцифер искаше по подобен начин да бъде подобен на Всевишния. Знаете ли за кого говорим? Това е Христос. Следователно, Христос беше там, в уравне-нието. Всъщност в Евреи Библията ни казва за Христос (Евреи 1:3):
„...който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините.“
Христос беше отпечатък на съществото на Отец. Той беше сияние на Неговите величие и слава. Сатана пожела това. Сатана пожела също да бъде като Всевишния. Ето защо се зароди този проблем с греха. И така, това, че Христос е като Всевишния, начинът, по който се осъществи това беше защото Христос беше Божият Син. Именно синовността на Христос Го прави подобен на Неговия Отец, защото Христос притежава по наследство всички тези качества, естеството, характера, и Той е отпечатъкът на съществото на Отец. Това много наподобява на това, че всички деца, които се раждат на своите родители, имат определена прилика с родителите си. Вярно ли е?
Имаше време, когато... Когато си тръгвате от болницата, трябва да се уверите, че сте взели правилното дете, защото те събират всички деца заедно в детската стая. Един начин, по който можете да разпознаете дали детето принадлежи на вас... Зная, че сега разполагаме с тестове, но поглеждате приликата – дали това дете изглежда като родителя. Всички ние сме деца на родителите си, носим някаква прилика спрямо родителите си. Великият първообраз е това, че Синът беше роден като отпечатък на съществото на Отец. Ето защо когато Бог постанови тази система в света, Той създаде правилото на претворяването – че всичко се възпроизвежда според вида си. Така че едно ябълково дърво ще произведе семена. Когато посеете семето, знаете какво ще получите преди да сте го получили. Не е нужно да чакате негов израз, за да се уверите, че сега то ще се превърне в ябълково дърво. Следите ли? Това е връщане към аргумента, който разгледахме преди малко. Когато това семе е в земята, когато сте го сложили в нея, вие притежавате способ-ността да предвидите какво дърво ще излезе. Не е ли удивително? Защото Бог казва, че те се възпроизвеждат според вида си. Ябълковото дърво не се превръща в ябълково дърво, когато на него има ябълка, като през цялото време е било неизвестно. Не, нещата не стоят така. То винаги е ябълково дърво. Но в един момент то наистина изразява плода и точно тогава го вземате и можете да му се насладите. Същото е и при Божията любов. Бог е любов в самото Си същество и Той ни е изразил това. И така, Христос е пълнотата на това и Бог казва също... тук, в края, се казва... не в края, извинете ме. Христос е сиянието на Божията слава и отпечатъкът на Неговото същество. И в Исая 42:8 Бог казва:
„Аз съм Господ; това е Моето име; и не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си - на изваяните идоли.“
Интересно. Христос е отпечатъкът на славата на Отец, а Бог казва, че не дава славата Си на...? Друг. Което ви казва, че това, че Христос е отпечатък на Божията слава не е нещо, което Му е било дадено, а е нещо, което притежава по наследство, по естество, поради това, което е, и Неговата родствена връзка спрямо Бога. И Бог казва, че не желае да даде славата Си на фалшиви богове или фалшиво поклонение, както се казва тук. Само Синът е сиянието на славата на Отец. Сатана пожела да притежава Божията слава, защото видя, че Синът я притежаваше. Но Сатана беше сътворено същество. Той никога не можеше да бъде онова, което беше Синът, чрез каквото и да е действие или чрез каквото и да е постижение, или чрез каквото и да е усилие. Войната в небето започна по този конкретен въпрос и същият този въпрос е коренът на проблема, който все още съществува днес, при Триединството, независимо дали ви се вярва или не. Триединството все още е опит на Сатана да се сдобие с онова, което желаеше в небето, осъзнавате ли това? И предстои да видим как се постига това.
И така, това, че Христос е Божият Син, е нещото, което установява Него-вото равенство. Във Филипяни 2:6 се казва:
„...Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога...“
Дали Христос е равен на Бог Отец? Отговорът е: Да. Ето защо Христос не можеше или никога не беше, нито беше казано за Него в Писанието, че е сътворено същество. Както казваше преди малко пастор Дъг, ние твърдим, че Христос е сътворено същество. Не, не го твърдим, защото Библията не казва това. Луцифер беше сътворено същество. Христос беше роден. И именно това рождение Го приравнява с Отец, Той притежава естеството на Отец. Да...
[Как може да бъде равен, когато казва, „Моят Отец е по-голям от Мене“?]
Добре, хубав въпрос. Как може да бъде равен, когато казва „Моят Отец е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28)?
Отец е Източникът на Сина. Именно това означава думата „син“.
Отец е по-голям в това, че всичко, което е Синът (както ще видим в следващия стих) произлиза от Отец. Равенството се състои в това, че Христос притежава същото естество като Своя Отец. Това е равенство на притежаването на същото естество, на същите качества, и това е божественото естество.
И така, Бог е Източникът на Сина, а не обратното. Но онова, което наследи Синът, е телесно пълнотата на Божеството. Точно за това се говори. Така че става дума за равенство в този смисъл – в притежаването на това естество, а не за равенство по отношение на еднаква възраст или на това, че Синът няма източник, като Отец. Това е важен момент, който да помним. Това е изразено и в Йоан 1:1 – много популя-рен стих, който се харесва на хората да цитират в опит да докажат Триединството. Какво можем да научим от този стих?
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Тук е представено, че Божият Син е точно като Бога и Той е наречен „Бог“. Вярно ли е? И хората казват:
„Ето! Решително доказателство.“
И тогава заключават, че това доказва Триединството. Но помислете за използваните в този стих думи. Какво е названието, което е дадено тук на Христос? С това, разбира се, се говори за Христос. Той е наречен „Словото“. Защо е наречен „Словото“? Какво е естеството на нашите думи? Думите ни са израз на нашите...? Мисли. Или поне би трябвало да бъдат, нали? Мислите и след това изговаряте онова, което мислите. Понякога говорим преди да...? Мислим. Което не е препоръчително, нали? Говорим твърде скоро и твърде прибързано. Но в идеален план и като цяло онова, което казвате, е израз на мисълта ви. Думите не съществуват просто така, самостоятелно. Думите имат...? Източник. Вярно ли е? Следователно, това, че Христос е наречен „Словото“, направо ви навежда на идеята, че това Слово е дошло от някъде. То е дошло от някого, има източник. То не съществува просто от само себе си, самостоятелно. И в стиха всъщност ви се казва кога се е случило това – в...? Началото. Хора са предложили необикновената идея, че това е начало без начало, защото искат да направят така, че Христос да няма начало. Чували ли сте за това? Така че те цитират този стих и казват:
„Виждате ли, Христос е Бог и е съществувал винаги, няма начало.“
Докато в стиха всъщност се казва:
„В началото бе Словото.“
В него ви се казва кога е съществувало Словото – в началото. Имаме един стих, който много наподобява на този, в началото на книгата Битие, в който, отново, се казва:
„В...“? „...началото Бог създаде небето и земята...“
Има конкретен момент, в който Бог създаде. Има конкретен момент, в който влезе в съществуване Словото. И всъщност в книгата Притчи има стих, паралелен на Йоан 1:1, в който се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си...“ (Притчи 8:22).
Това са думи на Словото, думи на Божията Мъдрост. Говори Христо и именно това споменава Йоан. Следователно, в този стих ни се казва, че онова, което прави Словото Бог, е че Той бил в началото – именно тогава Бог добил Своя Син. И когато Бог добил Своя Син, този Син бил израз на Неговата мисъл, бил израз на Неговата любов. Той е наречен Божие Слово. Понеже е Син на Бога, Той има и притежава самото естество на Своя Отец, божественото естество. Следователно, Той беше у Бога и беше Бог. Има ли смисъл? Именно за това се говори в Йоан 1:1. И Той притежава Божието име, разбира се. И така, как бихте описали Словото, което е изражението на Божията мисъл? То е точно като Бога.
Съществува еврейска дума, еврейско име, което всъщност изразява това. Еврейското име е Михаил. Знаете ли какво означава името Михаил?
„Също като Бога.“ „Един, Който е като Бога.“
Този, Който е като Бога, беше...? Неговият Син – Този, Който е отпечатък на Неговото същество. Както и да е, това не е изследване относно Михаил, а само странична бележка, което да помним. Именно с тези неща пожела Сатана да се сдобие и да притежава. Той не се задоволяваше с това да бъде Луцифер... Какво означава Луцифер?
„Носител на светлина.“
Той носеше...? Божията светлина. Той беше средство за нейното разкриване. Той не беше доволен да бъде това, а искаше да бъде...? Подобен на Всевишния, искаше да бъде Михаил – някой, който е като Бога. Интересно е, че когато поставите имената и значенията им, това някак си обрисува картината малко по-ясно. Разбира се, Михаил, Христос, беше единственият, Който е отпечатък на съществото на Отец. И така, това е много ясно доказателство и изява на божествения статут на Божия Син. За да докажете божествеността на Сина не се налага да разглеждате всичките действия и творчески актове и способности, които притежава Той. Всичко, което трябва да направите, е да погледнете Неговата...? Родствена връзка спрямо Отец. Това е най-голямото доказателства за Неговата божественост.
Много подобно на това, че доказателството за вашето човешко естество или за расата, към която принадлежите, е...? Говоря за човешката раса, а не за различните раси. Вие принадлежите към категорията на човеш-ките същества, защото родителите ви са човешки същества, а вие сте дете на родителите си. Причината не се състои в това, че изглеждате като такова, говорите като такова и действате като такова, и затова трябва да заключим, че сте такова. Всичко, което трябва да направим, е да погледнем родителите ви. Нали така? Ако сте роден на човешки родители, сте човек, очевидно. Много преди да започнете да действате като човек. Възможно е да сте малко бебе, което плаче и не прави почти нищо друго, вие все пак сте човешко същество. Божествеността на Христос, братя и сестри, се основава на родствената Му връзка спрямо Отец. Най-голямото доказателство за нея е Неговата синовност. И като Божий Син Той също така носи името на Отец. Изход 23:20-21:
„Ето...“
Тук Той се обръща към Мойсей:
„Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости прес-тъпленията ви; понеже Моето Име е в него.“
Кой е този ангел (или вестител), който има Божието име в себе си? Христос. А какво е Божието име, което беше в Него? Как е името на Всевишния? Йехова, нали? И за целия характер и всички качества, свързани с това име, Отец казва:
„Моето име, Йехова, е в този ангел, в този вестител, който ви води. Внимавайте на него и слушайте гласа му.“
Той може да прощава грехове, също както когато заяви името Му пред Мойсей на планината:
„Който... прощава беззаконие, престъпление и грях.“
Това е божествено качество.
Христос притежава името на Отец. В следващия стих това се обяснява дори още по-ясно. В продължение Той казва:
„Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.“
Следователно, покоряването на гласа Му в действителност е покоряване на всичко, което говори Отец. Неговият глас е онова, което говори Отец. Ето защо Той е наречен уместно
„Словото на...“? „...Бога.“
Източникът е Отец, Христос е изразът. Името на Отец е в Сина. Ето защо когато беше на земята Христос дойде да изяви името на Отец (както и казва), и Неговият метод да изявява името на Отец е като прави това в собствения Си живот, в собствения Си характер. Той не казваше на хората просто:
„Седнете и нека ви разкажа за Бога.“
Или:
„Нека ви кажа името Му, за да можете да научите как да го произнасяте.“
Той изяви Неговото име в живота Си. Ето защо можеше да каже:
„Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9).
Именно това казва Той в Йоан 5:43:
„Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“
Той говореше на невярващите юдеи. Христос дойде в името на Своя Отец, Той носеше името на Своя Отец. Отец пребъдваше в Него, Той беше израз на Божията мисъл. Именно това означава разкриването на името. Вярващият също ще получи това. Преди да прочетем стиха... Не искам тук да избързвам с четенето. Библията казва, че когато Исус говорел, Той не говорел от Себе Си, а Отец, Който пребъдвал в Него, Той вършел делата. Той изразявал всичко, което Отец желаел да открие. Ето защо от имената на Христос, и особено когато дойде на земята, беше Емануил. Какво означава Емануил?
„Бог с нас.“
Бог Отец с нас в Своя Син. Следователно, средството, чрез което Бог (небесният Бог, Всевишният) е със Своя народ на земята, е че Той изпрати Своя Син, Божието слово. Неговият Син е отпечатъкът, Неговият Син носи името, характера и качествата на Отец, и именно така Отец е с нас. Ето това означава Емануил. Единственият, който можеше да напра-ви това, е Този, Който е като Бога. И името на Исус на земята, ние Го наричаме Исус, еврейското, разбира се, е Йешуа. Онова, което употре-бяваме на английски, обичайното име за Исус, идва от еврейското Йешуа. Какво означава това? Знае ли някой какво означава това?
[Джошуа.]
„Джошуа“ е друга негова форма на английски. Какво е значението на думата?
„Спасител.“
Конкретно означава „Спасението на Яхуа [на Йехова]“, или „Йехова спасява“.
Името Исус [или Йешуа] означава „Божието спасение“. Виждате ли, не е просто звучене, а всъщност е много действително и практическо значение. Бог ни спасява в лицето на Своя Син, чрез Своя Син и посредством Своя Син. Именно това желае Бог да познаваме – Той желае да познаваме името Му. Доста интересно е, че 144-те хиляди в книгата Откровение имат името на Отец, написано... къде? На челата им. Това не е буквално писмо. Надявам се, че сега разбирате какво означава това. Те имат схващане и разбиране за идентичността на Бога, на Когото се покланят. Как е дошло на челата им името на Отец? Единственият, Който носи Божието име и го разкрива, е...? Неговият Син. Следовател-но, Неговият Син трябва да бъде...? Някъде там, за да бъде името на Отец на челата им. Следите ли? Когато приемете Сина, когато имате живота на Сина, вие бивате свързани с Бог Отец, имате името на Отец на челата си, защото Синът носи името на Отец. Виждате ли картината? И така, за вярващия всъщност се изразява, че притежава това, в Откро-вение 3:12:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“
Колко имена са написани върху победителя, според този стих? Три имена, нали? Исус казва „името на Моя Бог“ и тогава казва „името на града на Моя Бог“, и новото име на Исус. Интересно е, че това там не е Триединство, нали? Не е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Може би очаквате точно това, ако вярвате в това, в Триединството, и може би ще си кажете:
„Трите имена трябва да са „Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух“.“
Не са. Първото име е това на Отец и Той е наречен Бог на Исус, нали така? Исус казва „Моят Бог“. Това е признание, че всичко, което е Христос, произлиза от Отец – Отец е Източникът. Христос е Божието слово. Първото име, което написва Той, е името на Неговия Бог, след това името на града и Своето ново име. Не знам какво е новото име, но има един начин да научим, нали? Да бъдем там, да бъдем победители. Това е обещанието за победителя. И така, тези хора познават Отец и Сина лично, братя и сестри. Те не знаят просто за тях. И те знаят за Отец и Сина понеже притежават Духа на Сина. Духът е присъствието на Отец и Сина, а не някой друг. Именно това имаше предвид Исус, когато каза на учениците Си:
„Ако сте видели Мен, видели сте Отца.“
Ето как носим Божието име, ето как притежаваме Божието име. Ние имаме Божието име като приемаме единствения, Който е „Бог с нас“ („Емануил“), а не когото и да било друг. Духът, който получаваме, не може да бъде никой друг освен Емануил, защото независимо кой е това, той ни донася Божието име. А само Христос носи Божието име, Той е отпечатъкът на съществото на Отец. И единственият начин, по който можем да носим Божието име, или да притежаваме или получим Божието име, е да имаме Христос. Следите ли? Всичко това се отнася единствено за Христос. Ако се отнася за когото и да било друг, това е проблем.
Нещо интересно... Искам да погледнем още един клип, защото е налице учение, според което Духът не е Христовият Дух, а е някой друг. В Триединството ни се казва, че Духът не е Отец или Синът, а е друго същество, наречено Бог Свети Дух. И това е названието, термин, употребяван за назоваването му, и в действителност не е име. Даже не е име, а е название. Название, което се употребява често и което често се счита за име поради това, че се употребява толкова често. И ти си прав, то даже не се намира в Писанията. Няма такова нещо като Бог Свети Дух в Писанията. Но искам да забележим разликата тук, докато нещата започват да се раздалечават. Когато погледнете името и единствения, Който го носи в действителност, Емануил (и именно така го получаваме ние, когато приемем Христос), дяволът иска да измести това и да го обърка като внесе погрешни представи и теология. Нека погледнем следващия клип и видим какво можем да научим. Ако Светият Дух беше само просто Духът на Исус, Исус щеше да каже:
„Аз си тръгвам, но чрез Духа Си Аз ще направя това.“
Но им се придава отделна индивидуалност. Следователно, представата е, че Светият Дух не е...? Исус. Ако Светият Дух бил Исус, Исус щял да каже:
„Аз ще направя това и ще направя онова.“
А Исус всъщност наистина казва това. Но тази концепция, според която Духът не е Христовият Дух, всъщност е обратното на онова, което разкрива Писанието. Ако отворим на... Нека затворя това и премина на един стих, който ви е познат, но искам да съпоставим нещата с Писанието. Галатяни 4:6:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!“
„Духът на Своя Син“ е Духът на Исус. Светият Дух, който получаваме, е Христовият Дух, а не някой друг. И причината когато Исус говореше в Йоан 16 гл. това да звучеше като някой друг (тъй като това е пасажът, до който обикновено прибягват хората) е защото там Исус (всъщност от 14 до 16 гл.), там Исус говореше с притчи. Това е притчата за Утешителя. Мисля, че веднъж направихме това изследване тук, в един от лагерите преди няколко години. Възможно е да сте били тук. Ако не сте, имаме го онлайн, на DVD – Притчата за Утешителя, защо Христос говореше по този начин в Йоан 14-16 гл. по отношение на Утешителя. Наистина звучи като че става дума за някой друг, но също така именно посред тези пасажи Исус ясно идентифицира кой щеше да дойде. Той каза:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
Духът е Духът на Сина. Именно Него изпраща Отец в сърцата ни, Който вика:
„Авва, Отче!“
И така, казва ни се, че това е Духът на Сина. Доктрината за Триединството казва, че това не е Духът на Исус, а трябва да бъде...? Някой друг... Знам. Знам. Ето защо използваме стиха, защото е... Сигурен съм, че има някои творчески отговори, които правят опит да кажат:
„Това е малко по-различно от Светия Дух.“
Или:
„Това се отнася за някой друг.“
Но в Писанията има един Дух – Божият Дух, който Синът притежава и има защото Му е даден, Той е наследил всичко. Ето кого получаваме – Емануил. Ето как Бог, Отец, е с нас. Едно хубаво име, с което да обобщим това, е...? Емануил. Нали така? „Бог с нас“ - в това е целият смисъл. При което Отец става наш Отец. Бащата на Христос става наш Баща Неуспех да се осъзнае това – че Духът е самият живот на Сина – води до сериозни проблеми (които ще онагледим след минута). Но искам да помислим за ситуацията тук преди да премина към тази илюстрация. Представата за Триединството поучава, че има три личности, които съставляват Бога – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Открихме, че Отец е открил Себе Си, и Той притежава име, името Му е Йехова (или Яхуа). Открихме, че Синът е открил Себе Си, видимо с име, съществува идентичност, и това не е Отец, а Синът. Защото е необходимо да позна-ваме Отец и Сина. Името на Сина преди Въплъщението беше Михаил. Днес Го познаваме (по-често срещано) като Исус, което е английският вариант на еврейското Йешуа. Налице е име.
Какво да кажем за Бог Свети Дух? Какво е името на Бог Свети Дух? Това е отговорът, който би дала ти, тъй като знам защо казваш това. Но в Библията, за онези, които вярват, че Бог е Триединство, това е добър въпрос, който да им се зададе. Какво е името на Бог Свети Дух? Някой ще каже:
„О, „Бог Свети Дух“ не е име, а е название.“
„Свети Дух“ не е име. „Свети Дух“ е название, с което да се опише какъв е Духът. Съществува нечист дух, съществува зъл дух, съществува също и...? Свят Дух, наречен „Светия Божий Дух“. Но това е просто описание какъв е Духът и не е име. Тогава какво е името на Бог Свети Дух? Няма име в Библията. Ето защо казахме, че заглавието на изслед-ването е
„Безименният бог“.
И знаете ли защо няма име в Библията? Защото не съществува никой, чието име да бъде разкрито. Няма друга личност, или същество, освен Отец и Сина, в тази категория. Този аргумент е много показателен. Ето защо е важно да използваме Божието име – защото то всъщност доказва индивидуалност и идентичност. Отец притежава име. Синът притежава име. Защо Духът не притежава име? Защото той всъщност принадлежи на Отец и Сина. Не ви е нужно друго име на някой друг. Интересно е казаното от сестра Лона – името, което предложи тя. И има причина за това – защото наистина има някой, който иска да получава поклонение като Отец и Сина. И така, онова, което е направил той, е че е отделил Духа от Бога и го е превърнал в друга личност. И тази друга личност изведнъж получава заслуга, която принадлежи на Отец и Сина. Искам да онагледя този проблем по един много практичен начин, защото това в следствие оказва въздействие върху възприятието на хората и преживя-ването на хората.
Искам да пусна този клип и вие да помислите внимателно за това, което чувате, и да видя дали ще доловите това.
„Имате Бог Отец, Който толкова много обича света, че изпраща Бог Син, и биваме спасени и получаваме сила чрез Бог Дух, и биваме напътствани чрез Бог Дух.“
Добре. Биваме спасени, укрепявани и напътствани чрез...? Бог Дух. Следователно, Бог Отец ни е възлюбил, Бог Син е дошъл и е умрял за нас, но начинът, по който биваме спасени и напътствани, е чрез...? Бог Свети Дух. Виждате ли проблем тук? Това не е Синът, не е Отец, а е някой друг. Следователно, сега спасението се приписва на този безименен някой, който минава с названието „Бог Дух“, някой, различен от Божия Син. Виждате ли проблем? Това е голям проблем. Това е логичен резултат от представата, че Бог е Триединство. Тя води до това. И така, в ума си, в разбирането си вие имате тази признателност към Бог Отец и Сина (знаем кой е това), и също към някого, за когото вярвате, че ви спасява и всъщност ви напътства и ви помага да стигнете до небето. Вие крадете от Христос и давате цялата тази заслуга на някой друг. Това е оскърбление към Христос. Осъзнавате ли това? Не казваме, че хората правят това умишлено и са зли, и всичко това. Това е логичен резултат от една заблуда, това е проява на заблудата. Това не е осъждане на клетите хора, които може би не осъзнават пълното следствие. Затова не разбирайте погрешно онова, което казваме. Не слагаме клипове и Дъг Бачелър тук в опит да го осъдим и да направим така, че да изглежда зле. Разглеждаме становището и проявата на значението в практичен план. Ето какво се случва в крайна сметка в ума на хората, в следствие на тази представа, на вярването в този безименен бог. Сега му даваме заслуга за спасението. Това е една много, много печална и сериозна трагедия. Точно това прави Триединството. Нека затворя това. Мисля, че имаме още две преди да продължим.
Ето защо го наричат „Тайна“, вярно е. Признанието, че то е тайна, е противоречие само със себе си докато в същото време се настоява, че то трябва да бъде дефинирано по определен начин. Забележете какво ни се казва в Деяния 9:15:
„А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе, и пред израелтяните...“
Викторина: Знаете ли за кого се говори в този стих? За Павел, много добре. Благодаря. Тук Христос говореше на...? Анания, на когото заповяда да отиде и да се моли за Павел, така че очите на Павел да бъдат отворени. Едно от описаните тук неща е, че Павел щеше да... какво да прави? Да „разгласява Моето име пред народи“. Това е Христовото име. Едно от нещата, които правеше апостол Павел (а също и апостолите и вярващите, но тук е обяснено и искам да го разгледаме), е разгласяването на Христовото име пред народите. Виждате ли, Исус дойде от небето и каза:
„Изявих името Ти на хората, които Ми даде.“
Става дума за името на Отец. Той изяви, разкри характера на Отец, така че учениците да могат да приемат Христос и като приемат Христос те приемат това име. И сега за апостол Павел се казва, че е призован да изяви (или разгласи) Христовото име пред народите. Това е името, което прогласяваме ние, братя и сестри, това е името, което проповядваме ние – идентичността и истината за Божия Син – а не безименен бог, не някой, който не притежава име или идентичност, и към когото започваме да приписваме различни неща. Да се изявява (или прогласява) Христовото име пред езичниците означава да се проповядва Христос. Не означава просто да се каже на хората как да произнасят името Му. Ясно е, нали? Това е много повърхностно, много повърхностен подход. Той не казва хората:
„Вижте, ето как е необходимо да го произнасяте на еврейски и се старайте да го произнасяте правилно.“
Не за това се отнасяше апостолството. Ако искате да правите това, прекрасно. Не се опитвам да осъдя хора, които правят това. Но някои хора са станали експерти по този въпрос и са го превърнали в нещо от спасително значение – че ако не произнасяте правилно Христовото име на еврейски, тогава горко ви, Бог не чува молитвите ви. Може би сте запознати с този аргумент, много хора са запознати в дълбочина с еврейските корени и еврейските имена и имат много силно верско убеждение във връзка с това. Те употребяват някои от стиховете, които разгледахме тук, днес. Ние видяхме истинското значение на стиховете и онова, което се възнамерява в действителност. Те се отнасят за това ние да получим Божието име и Божия характер, да знаем кой е Той. Да Го обичаме означава да Го познаваме. И единственият начин, по който е възможно това, не е като научим произношението, а като получим Духа на Неговия Син. Ето това е значението. Защото, познайте какво: Възможно е да произнасяте името правилно, това е спорно, но може да произнасяте името правилно и това не означава, че сте спасени. Бог се интересува повече от това да промени сърцата ни отколкото да ни учи на произношение. Затова нека се съсредоточим там, където наистина е центърът на вниманието. Именно това представлява разкриването на Божието име. Ето защо е много показателно това, че няма разкрито име за някого, който минава с названието Бог Свети Дух. Това е голям проблем. Ето защо изследваме това днес.
С какво още е свързано това име? Нека погледнем този стих - Деяния 3:16:
„И чрез вяра в Името Му, Неговото Име укрепи този, когото виждате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде това съвършено здраве пред всички вас.“
Ето още една викторина. Знаете ли за коя история се отнася това? За сакатият човек, който беше излекуван при портите на храма – този, който искаше от Петър пари и Петър каза:
„Не, нямам пари, но в името на Исус стани и ходи.“
Забележете как изразява това Петър. Той казва:
„Името Му [Христовото име], чрез вяра в Неговото име, именно това укрепи човек.“
Той приписва заслугата на Христовото име и приравнява Христовото име с вяра в Неговото име. Следователно, името означава – Христовото име и това да имаме Христовото име означава вяра в Неговото...? Име – в онова, което обозначава и носи това име. Следова-телно, става дума за нещо много по-дълбоко от просто произношение. Следите ли? Вярата.... Това да имаме името, правилното име, означава да имаме вяра в името. Вие познавате идентичността на Христос, знаете, че Той е представителят, че Той е Божият Син, Божието Слово – ето така вие можете да бъдете свързани с Бога, „Емануил“. Затова ако ви задам въпроса по следния начин,
„Какво е името на Духа, който приемаме“,
в библейски план името е...? Емануил. Нали така? Това е Емануил. Духът, който приемаме, правещ Бог Отец наш Баща, е Емануил. Има само една личност, която носи това име и тя е Христос. Следователно, това е Духът на Христос, „Духа на Своя Син“. Това е ако ви се зададе този въпрос ответно, нали? Така че ако попитате човека какво е името на Бог Свети Дух, да ви покажат стих, той няма да може да отговори и е възможно той да ви върне въпроса:
„Ами тогава какво е името му? Ти ми кажи.“
Да кажете:
„Духът има име и името на Духа е Емануил.“
Точно това разглеждаме тук. Това е Христос – не друг, а Христос. Следователно, тази представа днес, че Бог е Триединство (най-често срещаната съществуваща представа сред християнството, за съжале-ние, що се отнася до това кой е Бог), и това, че на Бога се отдава поклонение като Триединство, един триличностен бог, напълно унищожава откровението, което виждаме, като въвежда това анонимно същество и го приравнява с Отец и Сина, за да получава поклонение, хвала и заслуга за нашето спасение, които принадлежат само на Отец и Сина. Това е сериозен проблем. Безименният бог е анонимният бог, непознатият бог. Някои хора казват... Чувал съм всякакви обяснения през годините. Някои предположи:
„Знаеш ли, Светият Дух е толкова скромен, че не говори за себе си, той просто разкрива Христос.“
Чували ли сте това? И някои даже са казвали, че той е срамежливият член на Божеството. Загатването, директно, ако подхванете това, е като че Отец и Синът не са толкова смирени, нали? Следите ли? Очаква се те да бъдат съравни, всичките, всичките трима. И хората казват:
„О, Светият Дух обича да стои на заден план, не иска да говори за себе си.“
Вие току-що сте направили Отец и Сина малко по-егоистични, в старанието си да докажете тази представа. Следите ли? Тя гъмжи от безсмислици. И казвам това не с цел да оскърбя хората. Тази представа беше шедьовър на Сатана. Тя е изпълнена с противоречия, които са в контраст с Писанието и от които, ако само отделите малко време да помислите за онова, което чувате, ще бъдете ужасени. Ето защо включваме някои от тези клипове, в които заслугата за спасението се отнема от Христос и се дава на някой друг. Не знаем даже и името на този някой. А се очаква този някой да ни заведе в небето. Христос умря за нас, Той възкръсна, Той постигна победата над греха, а ние приписваме заслугата на някой друг. Това е катастрофата на Триединството. Ето как се описва това.
Нека пусна и това...
Думата „Триединство“ е просто една латинска дума, Tri-entity, която означава „три същности“, като например „триколка“, т.е. три колелета. Думата говори за трите същности на Бога. И така, трите същности на Бога. С други думи, Бог всъщност не е един, вярно ли е? Бог е...? Повече от един. Бог всъщност е трима. Някои хора казват:
„Не, не! Бог е само един.“
Искам да пусна още един клип, само за да онагледя онова, което казва-ме тук.
„Трябва да бъдат три...“
Но дали това се признава? Знаете ли, понякога хората без да искат признават онова, в което вярват в действителност, въпреки че не искат да го кажат понеже звучи погрешно. Никой тринитарист няма да каже „три Бога“. Но искам да чуете внимателно тези клипове и да видя какво можете да изведете като заключение. Ето още един... И така, един Бог ли има или трима?
„Вярвам, че когато Библията казва „един Бог“, тя говори за трите лица.“
И така... Да пусна ли това отново? И така, един Бог ли има или трима?
„Вярвам, че когато Библията казва „един Бог“, тя говори за трите лица.“
И така, един Бог ли има или трима? Според онова, което се казва, всъщност има...? Трима Богове. Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух е учението за тримата Богове и в действителност се нарича „тритеизъм“. Три божествени същества, три отделни лица, всяко от което е Бог само по себе си. Те не са свързани едно с друго, едно не е източник на друго и едно не предшества друго, всички те са самосъществуващи – това е представата за трима богове. И можете да ги наричате „един Бог“ колкото си пожелаете, но без да ви се иска ще признаете, че наистина са трима. И за съжаление именно това се изразява като Бога, на Когото се отдава поклонение. Ето още един клип, нека видим какво се казва в този.
„И така, ние вярваме, че те са уникални, отделни личности. Те нямат начало, нямат край. Те са съвечни, Те са съвършено съединени, докато наистина имат различни роли, че всички те съставят Бога и притежават персоналност. И така, Те са самосъществуващи и вярваме, че това е единият Бог, Когото обичаме и на Когото се покланяме.“
Добре. И така, виждате ли признанието там? Всичките трима, и всичките трима са Бог, и дали имаме един Бог или трима, и тогава всичките трима са наречени...? Един Бог – това е единият Бог, на Когото се покланяме, този един Бог, Който... Извинявай?
[Той ги нарича „те“.]
Да, „те“. И сред тях се намира този безименен бог, който се е вмъкнал там като друга, трета идентичност, която не е Отец или Сина – някой, който няма име, а минава просто с название и получава заслуга и поклонение наравно с Отец и Сина. Това е нещо много опасно, братя и сестри. Ето защо говорим за това, ето защо споделяме това. Ето защо когато знаете за Божието име и разбирате онова, което обсъдихме днес, това ви помага веднага да видите проблема и го разпознавате ясно. Не искаме да бъдем поклонници на един безименен бог, това е нещо опасно. Един анонимен бог. Именно на това се покланяха атиняните. Те имаха статуя (или паметник) за...? Непознатия бог. И Павел много умело употреби това, за да им представи Бога, Който може да бъде познат.
И така, един последен клип, който искам да споделя преди да завършим. Доста удивително е, че един от ключовите аргументи, отново, които се употребяват за популяризиране на този един бог, който всъщност е трима, е аргументът за Сътворението. Това ще ви е познато. Искам да ви пусна този клип и да видя какво ще помислите или какво ще извлече-те от това. Ето го и него...
„Виждате множествеността на Бога често при Сътворението. Когато създава, Бог казва:
„И Бог каза,“ Битие 1:26, „Да създадем човека по Нашия образ“.
Добре. И така, „Да създадем човека по Нашия образ,“ и това е доказателство, че Бог не е само един, а Бог е... колко? Трима. Но колко същества сътвори Той? Две. Следователно, Триединството изисква от вас да вярвате, че две е равно на...? Три. Едно е равно на три и две е равно на три. Ето ви я математиката на Триединството. Проблеми. Колко същества създаде Бог? Адам и Ева са... колко същества? Две. Следователно, първообразът трябва да бъде...? Двама, а не трима. Отец и...? Син. И, което е доста интересно, Бог ги създаде и им даде имена. Адам притежава име. И „Адам“ всъщност не е име, но както и да е, разбирате смисъла. На Ева, жената, беше дадено име – тя беше наречена „Ева“. Адам и Ева – те бяха отражение на Отец и Сина, всеки от Които също притежава име. В Библията имената са важни. Имената притежават значение. Имената обозначават неща. И така, две не е равно на три. Ако Сътворението доказва каквото и да е нещо, то доказва, че това „Ние“ беше Бог Отец, говорещ на Своя Син. За доказателство и потвърждение само погледнете произведения „продукт“. Ако аз кажа на Матю „нека направим макет по нашия образ“ и направим двама, вие узнавате, че са говорили двама. Това беше Отец, говорещ на Своя Син. Те създадоха Адам и Ева. И начинът, по който създадоха Адам и Ева, беше много показателен и много осведомителен относно Отец и Сина. Но това е друго изследване, няма да навлизаме в него сега. И така, нека завършим с мястото, откъдето започнахме. Стихът, с който... нека се освободя от това... стихът, с който започнахме, е Притчи 30:4, в който се задава въпросът:
„Как е името Му и как е името на сина Му? Кажи, ако го знаеш!“
Надявам се, че сега можете да кажете какво е, че знаете отговора на този въпрос. И знаете, че отговорът е повече от просто звука, който издавате, що се отнася до Божието име. Как е името на Бога, как е името на Сина Му – това, братя и сестри, това е спасителното познание, именно за това се отнася вечният живот. Точно за това пита Мъдрецът. Когато знаете всичко това... Възможно е да знаете, че Бог е Създател и е сътворил всичко това, но ако не познавате лично Божието име в своя живот, в своята опитност, в действителност вие сте претърпели неуспех в придобиването на това най-важно познание.
Имате ли тази връзка с Отец и със Сина? Именно за това се отнасяше Йоан 17:3. И така, познаване на Бога срещу познаване на информация за Бога. Мнозина, които знаят много информация за Бога (част от която е вярна, а понякога и не много вярна), знаенето на информация за Бога не е достатъчно. Тя трябва да ви доведе до познаване на личността, притежателя, на идентичността и характера на Бога. Точно за това се отнася това да обичаме Бога. Ние Го познаваме... Извинете ме. Който обича Бога, познава Бога, защото Бог е любов. И именно поради тази причина е разкрито само името на Отец и Сина. Защото вечен живот е да познаваме само Отец и...? Сина. Не ви е нужен никой друг, за да имате вечен живот. Не е нужно да прибавяме към тази спасителна формула. Не е нужно да прибавяме никого другиго към тази спасителна формула и да казваме:
„Всъщност някой друг ни спасява и ни помага, ни ни завежда в небето.“
Това става много проблемно. Вие прибавяте към разкритото от Бога. И така, вечен живот е да се познават Отец и Синът. Моето предизвикателство, молитвата ми е ние да притежаваме това спасително познание, братя и сестри, в практичен план. Днес разгледахме известно количество информация, но това има за цел да ни помогне да упражняваме по-разумно вярата си, за да можем в действителност да притежаваме практическата опитност. Ето къде се намесва вашето лично решение, защото ние прилагаме истината в практическия си живот. Има ли смисъл?
За слава на Отец и на Сина!
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни.
Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
Безименият бог е този, който минава без име. Съществува такъв бог и ще видим малко в тази връзка и свързаните с това проблеми. Това, разбира се, има общо с Триединството. Но, както и да е, ще видим това в хода на изследването.
Мъдрецът задава в книгата „Притчи“ въпрос... Той задава редица въпро-си, но този е кулминацията им – Притчи 30:4:
„Кой се е възкачил на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всички земни краища? Как е името Му и как е името на сина Му? Кажи, ако го знаеш!“
Важна поредица от въпроси и това е въпрос, свързан с много важен вид познание. Нали така? Това е истинското познание за...? На Бога. Тук Мъдрецът приписва всички тези дела, чудесни дела на сътворяване, тези творчески дела на... колко същества? На две. Идентифицирани конкретно...? Чрез връзката помежду им, нали? Отец и...? Син. И въпросът е: Наистина ли познавате Бога, Който е отговорен за цялото това творческо дело? Познавате ли Го? Познавате ли Сина Му? Как е името Му и как е името на Сина Му, ако го знаете? Въпросът тук е: Дали вие можете да кажете как е името Му и как е името на Сина Му? Нещото, което също е необходимо да бъде отбелязано е, че с това не се говори само за информация и детайли, не се говори за това дали знаете действителното име (което предстои да видим), но действителното име всъщност води към нещо.
Някои хора се увличат много и се очароват много и почти биват обсебени по името на Бога и това как да го произнасят правилно. Възможно е да познавате такива хора. Може би самите вие мислите така. Не това е целта и предназначението на стиха. Правилното име е важно... е по-важно от просто издавания звук (както предстои да видим). Правилното име трябва да води до правилната идентичност. Точно това се задава като въпрос тук. Познавате ли истинската идентичност на Създателя и на Неговия Син. Онова, което се загатва тук, е едно лично познаване на Бога, като се познава Неговото име. В действителност точно това е предназначението на въпроса. На еврейски познаването на нечие име обозначава лична връзка и взаимоотношения. И обратното: Когато Бог познава някого по име (както също предстои да видим в хода на изследването).
И така, съществува разлика между това да знаем името и всъщност да познаваме притежателя на името. Възможно е да знаете само името. Но познавате ли притежателя на това име? Имате ли връзка, имате ли взаимоотношения на лично ниво? Точно за това говореше Исус в Йоан 17:3. Вчера вечерта споменахме този стих. Той казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Отново, сега Христос идентифицира какво представлява вечният живот. Той представлява да се познават... колко същества?
Две: единствения истинен Бог (това е Отец) и Исус Христос, Когото е изпратил (това е Синът).
Тази жива, жизнена връзка е повече от просто едно познаване на това какво е звученето на Божието име, когато го изговорите с уста – това лично познаване. Ето за това се отнася познаването на Божието име. И казвам това, защото някои хора са разбирали това погрешно, а като разкрива името Си Бог се опитва да разкрие нещо за тази лична връзка с Него. Затова помнете този момент: вечен живот е да се познават Отец и Неговият Син, да се има тази лична връзка и познанство с Тях. А да познаем Отец и Сина – именно за това се отнасяше Христовата мисия. И ето как Той изразява това (забележете тук връзката с името) – в Йоан 17:6 Исус казва:
„Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.“
Следователно, мисията на Христос беше да ни донесе вечен живот, да ни донесе знание за Бога. И Той казва, че работата Му била да изяви името на Отец. Той казва:
„Направих това. Изявих името Ти. Разкрих кой си, разкрих идентичността Ти, характера Ти, за да могат те да имат вечен живот, който представлява да познаят Теб, Този, Когото разкрих, и да познаят Исус Христос, Когото си изпратил – Сина, чрез Когото е разкрито това.“
Ето това означава разкриването на името. Следите ли? Това е много повече отколкото просто нечие име, което споменаваме, като например Нийл или Лона. Това е много повече отколкото просто звука, който издаваме, за да привлечем вниманието на конкретен човек. Това всъщност има за цел да обозначи една отделна идентичност в събрание, в стая. Ако например повикам „Люк!“ би трябвало да погледне насам само един човек, да привлека неговото внимание – този, който носи това име. Този отделен човек, тази идентичност, този характер, тази личност е онова, за което се отнася името, а не само звученето. Следите ли? Следователно, името на Бога се отнася за това да познаваме идентичността на Създателя и Твореца на вселената лично, а не просто за начина, по който произнасяме името му. Това имаше предвид Исус. Защото ако погледнете Христовия живот, ще откриете, че Исус рядко изговаряше името на Отец. Осъзнавате ли това? И все пак Той казва:
„Аз...“ какво? „...изявих името Ти.“
Така че разбирате какво има предвид. Той разкри нещо по отношение на характера, идентичността и естеството на Своя Отец. Точно за това се отнася откриването (или изявяването) на името. И така, най-често срещаният термин, употребяван от Исус по отношение на Бога, беше...?
„Отец.“
Най-често срещаният в Новия завет. Това представлява изявяване на името Му, на идентичността Му, на това кой е Той. Името е важно, ще разгледаме и него, но при разкриването на Божието име и при разкриването на идентичността и характера на Бога, главното качество, за което научаваме от Христос и от апостолите по отношение на Бога, е че Бог е...?
Кое е главното качество, с което бихте описали Бога? Бог е любов. Благодаря. Така е. Апостолът много добре ни обобщава това – 1 Йоаново 4:8:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Интересен за размишление стих. Очевидно Йоан е научил това от Христос. Точно това имаше предвид Христос, когато каза:
„Изявих името Ти.“
Те узнаха, че този Бог на вселената, Бащата на Христос, Който притежа-ва име (което ще проучим след малко), Неговото естество, характерът Му, се обобщава с това качество, с тази любов. Интересното тук е следното: казва се, че който не обича, не познава Бога. С други думи, да познаваме Бога означава... какво? Да обичаме Бога. Следователно, когато Исус казва, че вечен живот е „да познаят Теб, единствения истинен Бог,“ за какво говори Той? Да Го обикнат. А за да обикнете някого, трябва да разберете идентичността (или да познавате идентичността) на обекта на тази любов, трябва да имате определени взаимоотношения, определена връзка. Следите ли? Именно за това се отнася вечният живот. И така,
„който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“.
Следователно, да знаете Божието име означава да познавате Неговия характер, да познавате Неговата идентичност и да разбирате какво разкри за Него Христос, и да Го обичате понеже виждате, че Той е Бог на любовта, че Той е любов (както се казва тук - „Бог е любов“). Следова-телно, възможно е да знаете за Бога, но това не означава непременно, че познавате Бога. Вярно ли е? Възможно е да знаете цялата техническа информация за Бога, а може би даже и името Му и как да го произнасяте и т.н., и все пак да не успявате истински, лично да познаете Бога, защото да Го познавате означава да Го обичате. И така, това е важният компонент. Този момент, за съжаление, се разбира неправилно по редица начини. След малко ще разгледаме въпроса с името, но днес е налице популярен аргумент, що се отнася до Божията любов, който всъщност се употребява за поощряване на представата, че Бог е Триединство.
Не съм сигурен дали сте чували за този аргумент или не, но разполагам с видеоклип, който ще пусна [да се уверя, че това работи], за да онагле-дя това. Видеоклипът е от... нека сложа следващия слайд... е от пастор Дъг Бачелър. Причината да пускам този клип е, че той е представителен за един аргумент, който се употребява често и се повтаря в опит да се поощри представата, че Бог е Триединство, въз основа на факта, че Бог е любов и на начина, по който се употребява това. Искам само да поясня, че когато слагам този клип, това не се отнася лично за него. Разглеждам аргумента, или становището, което представя той, и искам да го проучим, защото го чувате често, хората го повтарят често и е необходимо да изследваме критически дали той е основателен или не, дали Христос е дошъл да разкрие именно това във връзка с това, че Божият характер е любов. Нека пусна това...
Това според мен е сигурна истина. Представата, че Исус бил сътворен, означава, че даденият човек вярва, че в някакъв момент Бог Отец (вероятно Бог Отец заедно с Духа, но тези хора също така не вярват, че Духът е Бог)... че Той не е съществувал. Което би означавало, че в някакъв момент далеч в миналото Бог Отец съществувал съвсем сам и нямало друго разумно същество. Библията ни казва, че върховното определение на Бога е, че Бог е любов. По самото си естество любовта трябва да бъде изразявана, за да бъде любов. Следователно, да кажете вие, че е имало време, през което Бог съществувал, а Исус не съществувал, Бог не можеше да бъде любов, ако тя не беше изразявана. Бог – Отец, Син и Дух (нещо, за което ще говорим в друг въпрос) – винаги е съществувал и ето защо Бог е любов. Винаги е съществувала тази съвършена любов между членовете, лицата на Триединството.
Добре. Това е сигурният аргумент, нали? Според него. Искам да помис-лите за онова, което чухте. Често срещаното неправилно представяне за онова, което казваме, е че казваме, че Христос е сътворен. Нещата не стоят така. Христос е роден и има огромна разлика. Но становището, което представя тук, е онова, което чухте: любовта трябва да бъде изразявана, за да бъде любов. Следователно, ако Бог е любов, това означава, че е трябвало да съществува още някой, към когото да бъде изразявана тази любов. Бог не можел да бъде любов, ако тя не била изразявана. В това се състои аргументът. Има ли смисъл? Вярно ли е? Искам да помислите. Добре. Изразяваща отношение? Защото това е главен, ключов стълб, що се отнася до аргумента за това, че трябвало Бог да бъде повече от един (както той каза в края) – Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, всички те трябвало да съществуват заедно, по едно и също време, от началото, единият не може да предшества другия, защото именно така Бог е любов – Той трябваше да има израз на тази любов.
Този аргумент е погрешен на редица нива. Той обърква изразяването на любовта със самото естество на любовта. Следите ли? Казва се, че любов присъства само, когато е изразявана. Искам да помислите за това по следния начин: Един егоистичен човек извършва егоистични дейс-твия. Тези егоистични действия са изражения на егоизъм. Дали човекът е егоистичен преди да извърши егоистични действия (или да изрази този егоизъм)? Разбира се. Той не става егоистичен, когато изрази егоизъм. Онова, което изразява той, е една проява на онова, което се намира отвътре. Следите ли?
Искам да онагледя малко този аргумент. Нека се освободим от това и се върнем на слайдовете си. Искам да помислите така. Знае ли някой какво е заснето тук? Това е Западна кафява змия в Австралия. Вероятно не я разпознавате, защото я нямате тук. В Австралия имаме редица отровни създания, които са ужасът на много туристи и посетители. Сред тях... Да, можем да си ги задържим, няма проблем. Сред тях е кафявата змия. Това е една много отровна змия. Искам сега да помислите внимателно, въз основа на аргумента, който чухме. Дали тази змия е отровна само защото хапе хора или е отровна преди да ухапе хора? Тази конкретна змия всъщност причини нечия смърт.
„Австралиец убит след смъртоносно ухапване от кафява змия.“
Това е изразяването на отровата. Но аргументът, който чухме току-що, е че отровата трябва да бъде изразена, за да бъде...? Отрова. Имам новина за вас: тази змия е отровна много преди това да бъде изразено. И не би ви се искало да научите това по трудния начин. Всъщност би било много глупаво и много наивно да кажа:
„Знаете ли, тази змия още никого не е ухапала! Тя не е...“? „...отров-на.“
Това е като да се каже, че Бог няма никой друг, когото да обича, и следо-вателно Той не е...? Любов. Сега виждате ли проблема? Следователно, Божията любов, братя и сестри, е самото Му естество. Когато кажете, че Божията любов изисква присъствието на някой друг, когото Той да обича, това всъщност означава, че Божията любов се основава на някого (или нещо), който е външен спрямо Него. Следите ли? Следователно, ако отстраните този някого (или нещо), изведнъж Бог няма да бъде...? Любов, и ще имате проблем. В това се състои аргументът.
И така, ако сложите тази змия сам-самичка без да има кого да хапе, тази змия не се преобразява в неотровна змия. Тя все още е отровна змия. Следователно, изразяването не трябва да се бърка със самото естество на конкретното нещо. Това всъщност се намира в Писанията, където Бог откри името Си на Мойсей. Обърнете особено внимание, защото тук говорим за името на Бога. Изход 34:5-7:
„И Господ слезе в облака, застана там до него [т.е. при Мойсей], и прогласи Господното Име.“
Това е интересно. Ето го Бог, Който прогласява името Си, и онова, което прогласява Той, е самото Му естество, Неговите характерни черти. Ето какво означава в действителност Божието име – в по-голяма степен отколкото просто онова какъв звук бива издаден, що се отнася до изговарянето на Божието име.
Текстът продължава – 6 ст.:
„Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.“
Запознати ли сте с този стих? Красиво описание на Бога. Ето го въпро-сът:
Въз основа на аргумента, който чухме току-що, част от естеството на Бога е, че Той е простителен. Вярно ли е? Следователно, това означава и доказва, че трябва да е съществувал грях през цялото време, за да бъде Бог простителен. Какво мислите? Защото неизразената простител-ност не е простителност. Спомняте ли си аргумента? Неизразената любов не е любов. За да бъде любовта любов, тя трябва да бъде...? Изразена. Виждате ли същността? Това придобива проблемен характер. Всичките качества и характерни черти на Бога, ако мислите така, ще изискват наличието на всички тези останали аспекти, за да бъдат изразени. Следователно, това да се каже, че Бог е любов, доказва, че Отец и Синът не са се предшествали един друг, Те винаги са съществували, и това означава също, че ако Бог е простител и милостив, тогава грехът трябва да е съществувал толкова продължително, колкото и Бог, и Бог не е можел да предшества греха.
Виждате ли, когато навлезе грехът, Бог не стана простителен, но този сегашен момент беше възможност за Бога да изрази простителността, която е част от естеството Му. Също както когато Бог доби Син, това беше израз на любовта, която е Негово естество. Той не стана любящ. Друг пример. Когато Бог създаде Адам по Своя образ, преди създаването на Ева, беше ли Адам едно любящо същество? Или Адам стана любящо същество едва след като беше създадена Ева? Следите ли? Той беше любящ, но сега Бог му направи Ева и сега той можеше да изразява и раздава щедро любовта си на някого. Следователно, този аргумент наистина се срива с главата надолу. Това е много често срещан аргумент. Ето защо няма стихове в подкрепа на този аргумент. И стихът, който се използва – че Бог е любов, – говори за естеството на Бога, а не за изразяването на Божията любов. И да познаваме Бога означава да Го обичаме. Това в действителност е ключовият момент, що се отнася до този стих. Това е популярен аргумент и някои от проблемите при него. Божието име всъщност беше разкрито в Писанието по редица начини.
Забележете как по-рано Той откри името Си на Мойсей. Да, тук има коментар.
[Можеш ли просто да се върнеш и да повториш цялата мисъл за простителността?]
Да. Онова, което казваме, е просто, че Бог е простителен по естество, но аргументът е, че ако Бог е любов, е трябвало Той да има някого, когото да обича, иначе Той не е любов, и следователно, ако Бог е простителен, тогава е трябвало грехът да съществува през цялото време, за да доказва, че Бог е простителен. В противен случай, ако е съществувал само по-късно, тогава Бог не е бил наистина простителен преди той да е съществувал. Сатана или ние, или наличието на греха, което разкри един аспект от Божието естество – това не означаваше, че Бог е придобил нещо, което не е притежавал преди това. Аргументът просто обърква изразяването на Божия характер с наличието на самата характерна черта. Той обърква двете неща. Той казва: Само когато нещо бива изразено, то съществува.
Нещата не стоят така, както видяхме. Един егоистичен човек е вече егоистичен, преди да извърши каквито и да е егоистични действия, или преди да изрази този егоизъм. Всъщност той може да прикрива и маскира този егоизъм и с доста голямо умение да не го изразява, и при той все пак е егоистичен. Следователно, изразяването на нещо не е онова, което го прави действително или го довежда в съществуване. То просто показва онова, което вече е налице.
Библията говори за Христос като за Сина на Божията любов. В Колосяни се говори за това, че ще бъдем преселени в царството на Сина на Неговата любов (Колосяни 1:13). Божият Син беше едва първото нещо, което се случи в действителност във вселената (и предстои да видим това). Това беше изразът на това естество на този любящ Бог. Бог е любов. И Той прояви и изрази тази любов; и първото нещо, което се случи, беше че Той доби Син. И това е Синът на Неговата любов. Бог не стана любящ, когато доби Син. Бог беше любящ Бог и именно затова доби Син. По същия начин Бог не започна да ни обича едва когато даде Сина Си. Именно защото Бог ни възлюби, Той изрази тази любов като даде Сина.
Следите ли? В действителност това съвсем не е силен аргумент. Всъщност това е много слаб аргумент в опит да се докаже Триединството. Но точно до това прибягвате в крайна сметка. Бог беше изразил по-рано името Си пред Мойсей, както видяхме. Изход 6:3 – Той казва:
„Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков с името Бог Всемогъщий, но не им бях познат с името Си Йехова.“
Следователно, ето го Божието име: Йехова (на еврейски е Яхуа, на английски е Йехова) – това е действителното име на Бога. Но Божието име в действителност се отнася до това коя е тази личност, що се отнася до характера Му, що се отнася до естеството Му, а не просто до това какъв звук се издава. Следователно, значението на това е, че Бог разкри идентичността и характера Си на тези хора – Авраам и Яков – преди всъщност да разкрие действителното звучене на името Си. Следите ли? Следователно, те познаваха Бога, макар че все още не знаеха звученето на името Му. Следователно, когато Исус говори за разкриване на Божието име или за изявяване на Божието име, става дума за Божия характер. И онова, което виждаме тук, е принципът на едно развиващо се откровение. Бог открива неща и тогава добавя и разширява това, но никога не му противоречи. Това е важен момент, който също да помним.
Обратното на това също е вярно. При откровението на един характер и на едно име, противоположното (или обратното) също е важно да се има предвид – че едно неразкрито име обозначава някого, който не е позна-ваем. Следите ли? Бог разкри характера Си, името Си, идентичността Си, за да можем да Го познаем, за да можем да Го обикнем, защото това е вечен живот. Обратното е, че едно неразкрито име е неразкрити характер и идентичност, непознаваема личност, тайна. Ето защо заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Безименният бог“.
Защото наистина съществува такъв бог, който е безименен, на когото се отдава поклонение и заслуга за много неща. Искам да видим и това – този анонимен бог. Йехова... когато тук се говори за Йехова, кой е Йехова? Името се появява в Писанието хиляди пъти, в Стария завет. Ето още едно описание, което да ни помогне да разберем кой може да бъде това – Псалм 83:18:
„...за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“
Йехова е Всевишен над цялата земя. Колко всевишни е възможно да има? Има един. Всевишен е положение, което ви казва, че една личност заема това всевишно (или най-високо) положение. Нали така? Водещо положение, глава – точно за това се говори. Кой е този единствен Йехова? Бог Отец. Това е името на Бог Отец. Ето как би звучало то, ако го кажехте на английски. Еврейското е Яхуа. И знаем, че това е открове-ние на характера, естеството и идентичността на носителя на това име, или на притежателя на това име. Как узнаваме, че това е Бог Отец? Ако си спомняте като говорим за Всевишния, нека погледнем Исая 14:14. Луцифер беше казал:
„...ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.“
Подобен на кого искаше да бъде Луцифер? Подобен на Бог Отец. Следователно, Луцифер знаеше кой беше Всевишният, нали? Той беше в небето, покланяше се на Бога. В един момент той беше верен ангел, беше сътворен от Бога, разбира се, и поиска да бъде подобен на Всевишния. Не по характер, не да заема онова, което Бог би дал и предоставил, а искаше да придобие онова, което Бог притежаваше (или онова, с което чувстваше, че Бог се сдобива). Той искаше поклонението, искаше на него да се гледа с възхищение. Това беше егоистично жела-ние, при което той искаше да бъде подобен на Бога. Желаеше онова, което той можеше да извлече, а не онова, което можеше да даде на създанията като се намереше в това положение.
И така, Сатана знаеше това и знаем също така, че Сатана и ангелите му познаваха и идентичността на Христос. Това е историята на човека, който беше обладан от демони. Лука 8:27:
„И като [Исус] излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше зли духове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи“ (Лука 7:27, 28).
Кой говореше чрез този човек? Той беше пълен с дяволи, нали? С демони. Това са ангелите на Сатана. И те познаваха идентичността на Христос. Той беше...?
„Сине на Всевишния Бог.“
Следователно, те познаваха Отец и познаваха, че точно там, пред тях, беше Исус, Синът на Всевишния Бог. Библията казва, че името на Всевишния е...? Йехова. Ето защо казваме, че става дума за Бог Отец. Просто използвам библейския стих, за да ни открие това. И така, Всевишният е Бог Отец. Той е Този, Който има Син на име Исус. И Исус, като Син на Всевишния Бог, дойде да ни разкрие името, характера и идентичността на Отец, за да Го познаем и обикнем, а именно за това се отнася вечният живот. Виждате как всичко пасва по един красив начин, нали? Ето това е Божието име. Искам да помним този момент – че Йехова е собственото име на Бог Отец. Защото Мъдрецът попита дали знаете две имена, нали така? Той каза:
„Как е името Му и как е...“? „...името на Сина Му.“
Вече открихме Неговото име, т.е. името на Отец – Йехова. Какво да кажем за името на Сина? Защо Сатана искаше да бъде като Всевиш-ния? Искам да помислим малко за това. Защо Сатана искаше да бъде като Всевишния, Бог Отец? Обикновено не мислим за това, или не го осъзнаваме, като за Бог Отец. Но искам да помислите за това по следния начин. Какво даде на Сатана идеята, че такова нещо е дори възможно – да бъде подобен на Всевишния? Знаете ли защо? Защото имаше някого, който беше подобен на Всевишния. И Луцифер искаше по подобен начин да бъде подобен на Всевишния. Знаете ли за кого говорим? Това е Христос. Следователно, Христос беше там, в уравне-нието. Всъщност в Евреи Библията ни казва за Христос (Евреи 1:3):
„...който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините.“
Христос беше отпечатък на съществото на Отец. Той беше сияние на Неговите величие и слава. Сатана пожела това. Сатана пожела също да бъде като Всевишния. Ето защо се зароди този проблем с греха. И така, това, че Христос е като Всевишния, начинът, по който се осъществи това беше защото Христос беше Божият Син. Именно синовността на Христос Го прави подобен на Неговия Отец, защото Христос притежава по наследство всички тези качества, естеството, характера, и Той е отпечатъкът на съществото на Отец. Това много наподобява на това, че всички деца, които се раждат на своите родители, имат определена прилика с родителите си. Вярно ли е?
Имаше време, когато... Когато си тръгвате от болницата, трябва да се уверите, че сте взели правилното дете, защото те събират всички деца заедно в детската стая. Един начин, по който можете да разпознаете дали детето принадлежи на вас... Зная, че сега разполагаме с тестове, но поглеждате приликата – дали това дете изглежда като родителя. Всички ние сме деца на родителите си, носим някаква прилика спрямо родителите си. Великият първообраз е това, че Синът беше роден като отпечатък на съществото на Отец. Ето защо когато Бог постанови тази система в света, Той създаде правилото на претворяването – че всичко се възпроизвежда според вида си. Така че едно ябълково дърво ще произведе семена. Когато посеете семето, знаете какво ще получите преди да сте го получили. Не е нужно да чакате негов израз, за да се уверите, че сега то ще се превърне в ябълково дърво. Следите ли? Това е връщане към аргумента, който разгледахме преди малко. Когато това семе е в земята, когато сте го сложили в нея, вие притежавате способ-ността да предвидите какво дърво ще излезе. Не е ли удивително? Защото Бог казва, че те се възпроизвеждат според вида си. Ябълковото дърво не се превръща в ябълково дърво, когато на него има ябълка, като през цялото време е било неизвестно. Не, нещата не стоят така. То винаги е ябълково дърво. Но в един момент то наистина изразява плода и точно тогава го вземате и можете да му се насладите. Същото е и при Божията любов. Бог е любов в самото Си същество и Той ни е изразил това. И така, Христос е пълнотата на това и Бог казва също... тук, в края, се казва... не в края, извинете ме. Христос е сиянието на Божията слава и отпечатъкът на Неговото същество. И в Исая 42:8 Бог казва:
„Аз съм Господ; това е Моето име; и не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си - на изваяните идоли.“
Интересно. Христос е отпечатъкът на славата на Отец, а Бог казва, че не дава славата Си на...? Друг. Което ви казва, че това, че Христос е отпечатък на Божията слава не е нещо, което Му е било дадено, а е нещо, което притежава по наследство, по естество, поради това, което е, и Неговата родствена връзка спрямо Бога. И Бог казва, че не желае да даде славата Си на фалшиви богове или фалшиво поклонение, както се казва тук. Само Синът е сиянието на славата на Отец. Сатана пожела да притежава Божията слава, защото видя, че Синът я притежаваше. Но Сатана беше сътворено същество. Той никога не можеше да бъде онова, което беше Синът, чрез каквото и да е действие или чрез каквото и да е постижение, или чрез каквото и да е усилие. Войната в небето започна по този конкретен въпрос и същият този въпрос е коренът на проблема, който все още съществува днес, при Триединството, независимо дали ви се вярва или не. Триединството все още е опит на Сатана да се сдобие с онова, което желаеше в небето, осъзнавате ли това? И предстои да видим как се постига това.
И така, това, че Христос е Божият Син, е нещото, което установява Него-вото равенство. Във Филипяни 2:6 се казва:
„...Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога...“
Дали Христос е равен на Бог Отец? Отговорът е: Да. Ето защо Христос не можеше или никога не беше, нито беше казано за Него в Писанието, че е сътворено същество. Както казваше преди малко пастор Дъг, ние твърдим, че Христос е сътворено същество. Не, не го твърдим, защото Библията не казва това. Луцифер беше сътворено същество. Христос беше роден. И именно това рождение Го приравнява с Отец, Той притежава естеството на Отец. Да...
[Как може да бъде равен, когато казва, „Моят Отец е по-голям от Мене“?]
Добре, хубав въпрос. Как може да бъде равен, когато казва „Моят Отец е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28)?
Отец е Източникът на Сина. Именно това означава думата „син“.
Отец е по-голям в това, че всичко, което е Синът (както ще видим в следващия стих) произлиза от Отец. Равенството се състои в това, че Христос притежава същото естество като Своя Отец. Това е равенство на притежаването на същото естество, на същите качества, и това е божественото естество.
И така, Бог е Източникът на Сина, а не обратното. Но онова, което наследи Синът, е телесно пълнотата на Божеството. Точно за това се говори. Така че става дума за равенство в този смисъл – в притежаването на това естество, а не за равенство по отношение на еднаква възраст или на това, че Синът няма източник, като Отец. Това е важен момент, който да помним. Това е изразено и в Йоан 1:1 – много популя-рен стих, който се харесва на хората да цитират в опит да докажат Триединството. Какво можем да научим от този стих?
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Тук е представено, че Божият Син е точно като Бога и Той е наречен „Бог“. Вярно ли е? И хората казват:
„Ето! Решително доказателство.“
И тогава заключават, че това доказва Триединството. Но помислете за използваните в този стих думи. Какво е названието, което е дадено тук на Христос? С това, разбира се, се говори за Христос. Той е наречен „Словото“. Защо е наречен „Словото“? Какво е естеството на нашите думи? Думите ни са израз на нашите...? Мисли. Или поне би трябвало да бъдат, нали? Мислите и след това изговаряте онова, което мислите. Понякога говорим преди да...? Мислим. Което не е препоръчително, нали? Говорим твърде скоро и твърде прибързано. Но в идеален план и като цяло онова, което казвате, е израз на мисълта ви. Думите не съществуват просто така, самостоятелно. Думите имат...? Източник. Вярно ли е? Следователно, това, че Христос е наречен „Словото“, направо ви навежда на идеята, че това Слово е дошло от някъде. То е дошло от някого, има източник. То не съществува просто от само себе си, самостоятелно. И в стиха всъщност ви се казва кога се е случило това – в...? Началото. Хора са предложили необикновената идея, че това е начало без начало, защото искат да направят така, че Христос да няма начало. Чували ли сте за това? Така че те цитират този стих и казват:
„Виждате ли, Христос е Бог и е съществувал винаги, няма начало.“
Докато в стиха всъщност се казва:
„В началото бе Словото.“
В него ви се казва кога е съществувало Словото – в началото. Имаме един стих, който много наподобява на този, в началото на книгата Битие, в който, отново, се казва:
„В...“? „...началото Бог създаде небето и земята...“
Има конкретен момент, в който Бог създаде. Има конкретен момент, в който влезе в съществуване Словото. И всъщност в книгата Притчи има стих, паралелен на Йоан 1:1, в който се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си...“ (Притчи 8:22).
Това са думи на Словото, думи на Божията Мъдрост. Говори Христо и именно това споменава Йоан. Следователно, в този стих ни се казва, че онова, което прави Словото Бог, е че Той бил в началото – именно тогава Бог добил Своя Син. И когато Бог добил Своя Син, този Син бил израз на Неговата мисъл, бил израз на Неговата любов. Той е наречен Божие Слово. Понеже е Син на Бога, Той има и притежава самото естество на Своя Отец, божественото естество. Следователно, Той беше у Бога и беше Бог. Има ли смисъл? Именно за това се говори в Йоан 1:1. И Той притежава Божието име, разбира се. И така, как бихте описали Словото, което е изражението на Божията мисъл? То е точно като Бога.
Съществува еврейска дума, еврейско име, което всъщност изразява това. Еврейското име е Михаил. Знаете ли какво означава името Михаил?
„Също като Бога.“ „Един, Който е като Бога.“
Този, Който е като Бога, беше...? Неговият Син – Този, Който е отпечатък на Неговото същество. Както и да е, това не е изследване относно Михаил, а само странична бележка, което да помним. Именно с тези неща пожела Сатана да се сдобие и да притежава. Той не се задоволяваше с това да бъде Луцифер... Какво означава Луцифер?
„Носител на светлина.“
Той носеше...? Божията светлина. Той беше средство за нейното разкриване. Той не беше доволен да бъде това, а искаше да бъде...? Подобен на Всевишния, искаше да бъде Михаил – някой, който е като Бога. Интересно е, че когато поставите имената и значенията им, това някак си обрисува картината малко по-ясно. Разбира се, Михаил, Христос, беше единственият, Който е отпечатък на съществото на Отец. И така, това е много ясно доказателство и изява на божествения статут на Божия Син. За да докажете божествеността на Сина не се налага да разглеждате всичките действия и творчески актове и способности, които притежава Той. Всичко, което трябва да направите, е да погледнете Неговата...? Родствена връзка спрямо Отец. Това е най-голямото доказателства за Неговата божественост.
Много подобно на това, че доказателството за вашето човешко естество или за расата, към която принадлежите, е...? Говоря за човешката раса, а не за различните раси. Вие принадлежите към категорията на човеш-ките същества, защото родителите ви са човешки същества, а вие сте дете на родителите си. Причината не се състои в това, че изглеждате като такова, говорите като такова и действате като такова, и затова трябва да заключим, че сте такова. Всичко, което трябва да направим, е да погледнем родителите ви. Нали така? Ако сте роден на човешки родители, сте човек, очевидно. Много преди да започнете да действате като човек. Възможно е да сте малко бебе, което плаче и не прави почти нищо друго, вие все пак сте човешко същество. Божествеността на Христос, братя и сестри, се основава на родствената Му връзка спрямо Отец. Най-голямото доказателство за нея е Неговата синовност. И като Божий Син Той също така носи името на Отец. Изход 23:20-21:
„Ето...“
Тук Той се обръща към Мойсей:
„Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости прес-тъпленията ви; понеже Моето Име е в него.“
Кой е този ангел (или вестител), който има Божието име в себе си? Христос. А какво е Божието име, което беше в Него? Как е името на Всевишния? Йехова, нали? И за целия характер и всички качества, свързани с това име, Отец казва:
„Моето име, Йехова, е в този ангел, в този вестител, който ви води. Внимавайте на него и слушайте гласа му.“
Той може да прощава грехове, също както когато заяви името Му пред Мойсей на планината:
„Който... прощава беззаконие, престъпление и грях.“
Това е божествено качество.
Христос притежава името на Отец. В следващия стих това се обяснява дори още по-ясно. В продължение Той казва:
„Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.“
Следователно, покоряването на гласа Му в действителност е покоряване на всичко, което говори Отец. Неговият глас е онова, което говори Отец. Ето защо Той е наречен уместно
„Словото на...“? „...Бога.“
Източникът е Отец, Христос е изразът. Името на Отец е в Сина. Ето защо когато беше на земята Христос дойде да изяви името на Отец (както и казва), и Неговият метод да изявява името на Отец е като прави това в собствения Си живот, в собствения Си характер. Той не казваше на хората просто:
„Седнете и нека ви разкажа за Бога.“
Или:
„Нека ви кажа името Му, за да можете да научите как да го произнасяте.“
Той изяви Неговото име в живота Си. Ето защо можеше да каже:
„Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9).
Именно това казва Той в Йоан 5:43:
„Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“
Той говореше на невярващите юдеи. Христос дойде в името на Своя Отец, Той носеше името на Своя Отец. Отец пребъдваше в Него, Той беше израз на Божията мисъл. Именно това означава разкриването на името. Вярващият също ще получи това. Преди да прочетем стиха... Не искам тук да избързвам с четенето. Библията казва, че когато Исус говорел, Той не говорел от Себе Си, а Отец, Който пребъдвал в Него, Той вършел делата. Той изразявал всичко, което Отец желаел да открие. Ето защо от имената на Христос, и особено когато дойде на земята, беше Емануил. Какво означава Емануил?
„Бог с нас.“
Бог Отец с нас в Своя Син. Следователно, средството, чрез което Бог (небесният Бог, Всевишният) е със Своя народ на земята, е че Той изпрати Своя Син, Божието слово. Неговият Син е отпечатъкът, Неговият Син носи името, характера и качествата на Отец, и именно така Отец е с нас. Ето това означава Емануил. Единственият, който можеше да напра-ви това, е Този, Който е като Бога. И името на Исус на земята, ние Го наричаме Исус, еврейското, разбира се, е Йешуа. Онова, което употре-бяваме на английски, обичайното име за Исус, идва от еврейското Йешуа. Какво означава това? Знае ли някой какво означава това?
[Джошуа.]
„Джошуа“ е друга негова форма на английски. Какво е значението на думата?
„Спасител.“
Конкретно означава „Спасението на Яхуа [на Йехова]“, или „Йехова спасява“.
Името Исус [или Йешуа] означава „Божието спасение“. Виждате ли, не е просто звучене, а всъщност е много действително и практическо значение. Бог ни спасява в лицето на Своя Син, чрез Своя Син и посредством Своя Син. Именно това желае Бог да познаваме – Той желае да познаваме името Му. Доста интересно е, че 144-те хиляди в книгата Откровение имат името на Отец, написано... къде? На челата им. Това не е буквално писмо. Надявам се, че сега разбирате какво означава това. Те имат схващане и разбиране за идентичността на Бога, на Когото се покланят. Как е дошло на челата им името на Отец? Единственият, Който носи Божието име и го разкрива, е...? Неговият Син. Следовател-но, Неговият Син трябва да бъде...? Някъде там, за да бъде името на Отец на челата им. Следите ли? Когато приемете Сина, когато имате живота на Сина, вие бивате свързани с Бог Отец, имате името на Отец на челата си, защото Синът носи името на Отец. Виждате ли картината? И така, за вярващия всъщност се изразява, че притежава това, в Откро-вение 3:12:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“
Колко имена са написани върху победителя, според този стих? Три имена, нали? Исус казва „името на Моя Бог“ и тогава казва „името на града на Моя Бог“, и новото име на Исус. Интересно е, че това там не е Триединство, нали? Не е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Може би очаквате точно това, ако вярвате в това, в Триединството, и може би ще си кажете:
„Трите имена трябва да са „Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух“.“
Не са. Първото име е това на Отец и Той е наречен Бог на Исус, нали така? Исус казва „Моят Бог“. Това е признание, че всичко, което е Христос, произлиза от Отец – Отец е Източникът. Христос е Божието слово. Първото име, което написва Той, е името на Неговия Бог, след това името на града и Своето ново име. Не знам какво е новото име, но има един начин да научим, нали? Да бъдем там, да бъдем победители. Това е обещанието за победителя. И така, тези хора познават Отец и Сина лично, братя и сестри. Те не знаят просто за тях. И те знаят за Отец и Сина понеже притежават Духа на Сина. Духът е присъствието на Отец и Сина, а не някой друг. Именно това имаше предвид Исус, когато каза на учениците Си:
„Ако сте видели Мен, видели сте Отца.“
Ето как носим Божието име, ето как притежаваме Божието име. Ние имаме Божието име като приемаме единствения, Който е „Бог с нас“ („Емануил“), а не когото и да било друг. Духът, който получаваме, не може да бъде никой друг освен Емануил, защото независимо кой е това, той ни донася Божието име. А само Христос носи Божието име, Той е отпечатъкът на съществото на Отец. И единственият начин, по който можем да носим Божието име, или да притежаваме или получим Божието име, е да имаме Христос. Следите ли? Всичко това се отнася единствено за Христос. Ако се отнася за когото и да било друг, това е проблем.
Нещо интересно... Искам да погледнем още един клип, защото е налице учение, според което Духът не е Христовият Дух, а е някой друг. В Триединството ни се казва, че Духът не е Отец или Синът, а е друго същество, наречено Бог Свети Дух. И това е названието, термин, употребяван за назоваването му, и в действителност не е име. Даже не е име, а е название. Название, което се употребява често и което често се счита за име поради това, че се употребява толкова често. И ти си прав, то даже не се намира в Писанията. Няма такова нещо като Бог Свети Дух в Писанията. Но искам да забележим разликата тук, докато нещата започват да се раздалечават. Когато погледнете името и единствения, Който го носи в действителност, Емануил (и именно така го получаваме ние, когато приемем Христос), дяволът иска да измести това и да го обърка като внесе погрешни представи и теология. Нека погледнем следващия клип и видим какво можем да научим. Ако Светият Дух беше само просто Духът на Исус, Исус щеше да каже:
„Аз си тръгвам, но чрез Духа Си Аз ще направя това.“
Но им се придава отделна индивидуалност. Следователно, представата е, че Светият Дух не е...? Исус. Ако Светият Дух бил Исус, Исус щял да каже:
„Аз ще направя това и ще направя онова.“
А Исус всъщност наистина казва това. Но тази концепция, според която Духът не е Христовият Дух, всъщност е обратното на онова, което разкрива Писанието. Ако отворим на... Нека затворя това и премина на един стих, който ви е познат, но искам да съпоставим нещата с Писанието. Галатяни 4:6:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!“
„Духът на Своя Син“ е Духът на Исус. Светият Дух, който получаваме, е Христовият Дух, а не някой друг. И причината когато Исус говореше в Йоан 16 гл. това да звучеше като някой друг (тъй като това е пасажът, до който обикновено прибягват хората) е защото там Исус (всъщност от 14 до 16 гл.), там Исус говореше с притчи. Това е притчата за Утешителя. Мисля, че веднъж направихме това изследване тук, в един от лагерите преди няколко години. Възможно е да сте били тук. Ако не сте, имаме го онлайн, на DVD – Притчата за Утешителя, защо Христос говореше по този начин в Йоан 14-16 гл. по отношение на Утешителя. Наистина звучи като че става дума за някой друг, но също така именно посред тези пасажи Исус ясно идентифицира кой щеше да дойде. Той каза:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
Духът е Духът на Сина. Именно Него изпраща Отец в сърцата ни, Който вика:
„Авва, Отче!“
И така, казва ни се, че това е Духът на Сина. Доктрината за Триединството казва, че това не е Духът на Исус, а трябва да бъде...? Някой друг... Знам. Знам. Ето защо използваме стиха, защото е... Сигурен съм, че има някои творчески отговори, които правят опит да кажат:
„Това е малко по-различно от Светия Дух.“
Или:
„Това се отнася за някой друг.“
Но в Писанията има един Дух – Божият Дух, който Синът притежава и има защото Му е даден, Той е наследил всичко. Ето кого получаваме – Емануил. Ето как Бог, Отец, е с нас. Едно хубаво име, с което да обобщим това, е...? Емануил. Нали така? „Бог с нас“ - в това е целият смисъл. При което Отец става наш Отец. Бащата на Христос става наш Баща Неуспех да се осъзнае това – че Духът е самият живот на Сина – води до сериозни проблеми (които ще онагледим след минута). Но искам да помислим за ситуацията тук преди да премина към тази илюстрация. Представата за Триединството поучава, че има три личности, които съставляват Бога – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Открихме, че Отец е открил Себе Си, и Той притежава име, името Му е Йехова (или Яхуа). Открихме, че Синът е открил Себе Си, видимо с име, съществува идентичност, и това не е Отец, а Синът. Защото е необходимо да позна-ваме Отец и Сина. Името на Сина преди Въплъщението беше Михаил. Днес Го познаваме (по-често срещано) като Исус, което е английският вариант на еврейското Йешуа. Налице е име.
Какво да кажем за Бог Свети Дух? Какво е името на Бог Свети Дух? Това е отговорът, който би дала ти, тъй като знам защо казваш това. Но в Библията, за онези, които вярват, че Бог е Триединство, това е добър въпрос, който да им се зададе. Какво е името на Бог Свети Дух? Някой ще каже:
„О, „Бог Свети Дух“ не е име, а е название.“
„Свети Дух“ не е име. „Свети Дух“ е название, с което да се опише какъв е Духът. Съществува нечист дух, съществува зъл дух, съществува също и...? Свят Дух, наречен „Светия Божий Дух“. Но това е просто описание какъв е Духът и не е име. Тогава какво е името на Бог Свети Дух? Няма име в Библията. Ето защо казахме, че заглавието на изслед-ването е
„Безименният бог“.
И знаете ли защо няма име в Библията? Защото не съществува никой, чието име да бъде разкрито. Няма друга личност, или същество, освен Отец и Сина, в тази категория. Този аргумент е много показателен. Ето защо е важно да използваме Божието име – защото то всъщност доказва индивидуалност и идентичност. Отец притежава име. Синът притежава име. Защо Духът не притежава име? Защото той всъщност принадлежи на Отец и Сина. Не ви е нужно друго име на някой друг. Интересно е казаното от сестра Лона – името, което предложи тя. И има причина за това – защото наистина има някой, който иска да получава поклонение като Отец и Сина. И така, онова, което е направил той, е че е отделил Духа от Бога и го е превърнал в друга личност. И тази друга личност изведнъж получава заслуга, която принадлежи на Отец и Сина. Искам да онагледя този проблем по един много практичен начин, защото това в следствие оказва въздействие върху възприятието на хората и преживя-ването на хората.
Искам да пусна този клип и вие да помислите внимателно за това, което чувате, и да видя дали ще доловите това.
„Имате Бог Отец, Който толкова много обича света, че изпраща Бог Син, и биваме спасени и получаваме сила чрез Бог Дух, и биваме напътствани чрез Бог Дух.“
Добре. Биваме спасени, укрепявани и напътствани чрез...? Бог Дух. Следователно, Бог Отец ни е възлюбил, Бог Син е дошъл и е умрял за нас, но начинът, по който биваме спасени и напътствани, е чрез...? Бог Свети Дух. Виждате ли проблем тук? Това не е Синът, не е Отец, а е някой друг. Следователно, сега спасението се приписва на този безименен някой, който минава с названието „Бог Дух“, някой, различен от Божия Син. Виждате ли проблем? Това е голям проблем. Това е логичен резултат от представата, че Бог е Триединство. Тя води до това. И така, в ума си, в разбирането си вие имате тази признателност към Бог Отец и Сина (знаем кой е това), и също към някого, за когото вярвате, че ви спасява и всъщност ви напътства и ви помага да стигнете до небето. Вие крадете от Христос и давате цялата тази заслуга на някой друг. Това е оскърбление към Христос. Осъзнавате ли това? Не казваме, че хората правят това умишлено и са зли, и всичко това. Това е логичен резултат от една заблуда, това е проява на заблудата. Това не е осъждане на клетите хора, които може би не осъзнават пълното следствие. Затова не разбирайте погрешно онова, което казваме. Не слагаме клипове и Дъг Бачелър тук в опит да го осъдим и да направим така, че да изглежда зле. Разглеждаме становището и проявата на значението в практичен план. Ето какво се случва в крайна сметка в ума на хората, в следствие на тази представа, на вярването в този безименен бог. Сега му даваме заслуга за спасението. Това е една много, много печална и сериозна трагедия. Точно това прави Триединството. Нека затворя това. Мисля, че имаме още две преди да продължим.
Ето защо го наричат „Тайна“, вярно е. Признанието, че то е тайна, е противоречие само със себе си докато в същото време се настоява, че то трябва да бъде дефинирано по определен начин. Забележете какво ни се казва в Деяния 9:15:
„А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе, и пред израелтяните...“
Викторина: Знаете ли за кого се говори в този стих? За Павел, много добре. Благодаря. Тук Христос говореше на...? Анания, на когото заповяда да отиде и да се моли за Павел, така че очите на Павел да бъдат отворени. Едно от описаните тук неща е, че Павел щеше да... какво да прави? Да „разгласява Моето име пред народи“. Това е Христовото име. Едно от нещата, които правеше апостол Павел (а също и апостолите и вярващите, но тук е обяснено и искам да го разгледаме), е разгласяването на Христовото име пред народите. Виждате ли, Исус дойде от небето и каза:
„Изявих името Ти на хората, които Ми даде.“
Става дума за името на Отец. Той изяви, разкри характера на Отец, така че учениците да могат да приемат Христос и като приемат Христос те приемат това име. И сега за апостол Павел се казва, че е призован да изяви (или разгласи) Христовото име пред народите. Това е името, което прогласяваме ние, братя и сестри, това е името, което проповядваме ние – идентичността и истината за Божия Син – а не безименен бог, не някой, който не притежава име или идентичност, и към когото започваме да приписваме различни неща. Да се изявява (или прогласява) Христовото име пред езичниците означава да се проповядва Христос. Не означава просто да се каже на хората как да произнасят името Му. Ясно е, нали? Това е много повърхностно, много повърхностен подход. Той не казва хората:
„Вижте, ето как е необходимо да го произнасяте на еврейски и се старайте да го произнасяте правилно.“
Не за това се отнасяше апостолството. Ако искате да правите това, прекрасно. Не се опитвам да осъдя хора, които правят това. Но някои хора са станали експерти по този въпрос и са го превърнали в нещо от спасително значение – че ако не произнасяте правилно Христовото име на еврейски, тогава горко ви, Бог не чува молитвите ви. Може би сте запознати с този аргумент, много хора са запознати в дълбочина с еврейските корени и еврейските имена и имат много силно верско убеждение във връзка с това. Те употребяват някои от стиховете, които разгледахме тук, днес. Ние видяхме истинското значение на стиховете и онова, което се възнамерява в действителност. Те се отнасят за това ние да получим Божието име и Божия характер, да знаем кой е Той. Да Го обичаме означава да Го познаваме. И единственият начин, по който е възможно това, не е като научим произношението, а като получим Духа на Неговия Син. Ето това е значението. Защото, познайте какво: Възможно е да произнасяте името правилно, това е спорно, но може да произнасяте името правилно и това не означава, че сте спасени. Бог се интересува повече от това да промени сърцата ни отколкото да ни учи на произношение. Затова нека се съсредоточим там, където наистина е центърът на вниманието. Именно това представлява разкриването на Божието име. Ето защо е много показателно това, че няма разкрито име за някого, който минава с названието Бог Свети Дух. Това е голям проблем. Ето защо изследваме това днес.
С какво още е свързано това име? Нека погледнем този стих - Деяния 3:16:
„И чрез вяра в Името Му, Неговото Име укрепи този, когото виждате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде това съвършено здраве пред всички вас.“
Ето още една викторина. Знаете ли за коя история се отнася това? За сакатият човек, който беше излекуван при портите на храма – този, който искаше от Петър пари и Петър каза:
„Не, нямам пари, но в името на Исус стани и ходи.“
Забележете как изразява това Петър. Той казва:
„Името Му [Христовото име], чрез вяра в Неговото име, именно това укрепи човек.“
Той приписва заслугата на Христовото име и приравнява Христовото име с вяра в Неговото име. Следователно, името означава – Христовото име и това да имаме Христовото име означава вяра в Неговото...? Име – в онова, което обозначава и носи това име. Следова-телно, става дума за нещо много по-дълбоко от просто произношение. Следите ли? Вярата.... Това да имаме името, правилното име, означава да имаме вяра в името. Вие познавате идентичността на Христос, знаете, че Той е представителят, че Той е Божият Син, Божието Слово – ето така вие можете да бъдете свързани с Бога, „Емануил“. Затова ако ви задам въпроса по следния начин,
„Какво е името на Духа, който приемаме“,
в библейски план името е...? Емануил. Нали така? Това е Емануил. Духът, който приемаме, правещ Бог Отец наш Баща, е Емануил. Има само една личност, която носи това име и тя е Христос. Следователно, това е Духът на Христос, „Духа на Своя Син“. Това е ако ви се зададе този въпрос ответно, нали? Така че ако попитате човека какво е името на Бог Свети Дух, да ви покажат стих, той няма да може да отговори и е възможно той да ви върне въпроса:
„Ами тогава какво е името му? Ти ми кажи.“
Да кажете:
„Духът има име и името на Духа е Емануил.“
Точно това разглеждаме тук. Това е Христос – не друг, а Христос. Следователно, тази представа днес, че Бог е Триединство (най-често срещаната съществуваща представа сред християнството, за съжале-ние, що се отнася до това кой е Бог), и това, че на Бога се отдава поклонение като Триединство, един триличностен бог, напълно унищожава откровението, което виждаме, като въвежда това анонимно същество и го приравнява с Отец и Сина, за да получава поклонение, хвала и заслуга за нашето спасение, които принадлежат само на Отец и Сина. Това е сериозен проблем. Безименният бог е анонимният бог, непознатият бог. Някои хора казват... Чувал съм всякакви обяснения през годините. Някои предположи:
„Знаеш ли, Светият Дух е толкова скромен, че не говори за себе си, той просто разкрива Христос.“
Чували ли сте това? И някои даже са казвали, че той е срамежливият член на Божеството. Загатването, директно, ако подхванете това, е като че Отец и Синът не са толкова смирени, нали? Следите ли? Очаква се те да бъдат съравни, всичките, всичките трима. И хората казват:
„О, Светият Дух обича да стои на заден план, не иска да говори за себе си.“
Вие току-що сте направили Отец и Сина малко по-егоистични, в старанието си да докажете тази представа. Следите ли? Тя гъмжи от безсмислици. И казвам това не с цел да оскърбя хората. Тази представа беше шедьовър на Сатана. Тя е изпълнена с противоречия, които са в контраст с Писанието и от които, ако само отделите малко време да помислите за онова, което чувате, ще бъдете ужасени. Ето защо включваме някои от тези клипове, в които заслугата за спасението се отнема от Христос и се дава на някой друг. Не знаем даже и името на този някой. А се очаква този някой да ни заведе в небето. Христос умря за нас, Той възкръсна, Той постигна победата над греха, а ние приписваме заслугата на някой друг. Това е катастрофата на Триединството. Ето как се описва това.
Нека пусна и това...
Думата „Триединство“ е просто една латинска дума, Tri-entity, която означава „три същности“, като например „триколка“, т.е. три колелета. Думата говори за трите същности на Бога. И така, трите същности на Бога. С други думи, Бог всъщност не е един, вярно ли е? Бог е...? Повече от един. Бог всъщност е трима. Някои хора казват:
„Не, не! Бог е само един.“
Искам да пусна още един клип, само за да онагледя онова, което казва-ме тук.
„Трябва да бъдат три...“
Но дали това се признава? Знаете ли, понякога хората без да искат признават онова, в което вярват в действителност, въпреки че не искат да го кажат понеже звучи погрешно. Никой тринитарист няма да каже „три Бога“. Но искам да чуете внимателно тези клипове и да видя какво можете да изведете като заключение. Ето още един... И така, един Бог ли има или трима?
„Вярвам, че когато Библията казва „един Бог“, тя говори за трите лица.“
И така... Да пусна ли това отново? И така, един Бог ли има или трима?
„Вярвам, че когато Библията казва „един Бог“, тя говори за трите лица.“
И така, един Бог ли има или трима? Според онова, което се казва, всъщност има...? Трима Богове. Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух е учението за тримата Богове и в действителност се нарича „тритеизъм“. Три божествени същества, три отделни лица, всяко от което е Бог само по себе си. Те не са свързани едно с друго, едно не е източник на друго и едно не предшества друго, всички те са самосъществуващи – това е представата за трима богове. И можете да ги наричате „един Бог“ колкото си пожелаете, но без да ви се иска ще признаете, че наистина са трима. И за съжаление именно това се изразява като Бога, на Когото се отдава поклонение. Ето още един клип, нека видим какво се казва в този.
„И така, ние вярваме, че те са уникални, отделни личности. Те нямат начало, нямат край. Те са съвечни, Те са съвършено съединени, докато наистина имат различни роли, че всички те съставят Бога и притежават персоналност. И така, Те са самосъществуващи и вярваме, че това е единият Бог, Когото обичаме и на Когото се покланяме.“
Добре. И така, виждате ли признанието там? Всичките трима, и всичките трима са Бог, и дали имаме един Бог или трима, и тогава всичките трима са наречени...? Един Бог – това е единият Бог, на Когото се покланяме, този един Бог, Който... Извинявай?
[Той ги нарича „те“.]
Да, „те“. И сред тях се намира този безименен бог, който се е вмъкнал там като друга, трета идентичност, която не е Отец или Сина – някой, който няма име, а минава просто с название и получава заслуга и поклонение наравно с Отец и Сина. Това е нещо много опасно, братя и сестри. Ето защо говорим за това, ето защо споделяме това. Ето защо когато знаете за Божието име и разбирате онова, което обсъдихме днес, това ви помага веднага да видите проблема и го разпознавате ясно. Не искаме да бъдем поклонници на един безименен бог, това е нещо опасно. Един анонимен бог. Именно на това се покланяха атиняните. Те имаха статуя (или паметник) за...? Непознатия бог. И Павел много умело употреби това, за да им представи Бога, Който може да бъде познат.
И така, един последен клип, който искам да споделя преди да завършим. Доста удивително е, че един от ключовите аргументи, отново, които се употребяват за популяризиране на този един бог, който всъщност е трима, е аргументът за Сътворението. Това ще ви е познато. Искам да ви пусна този клип и да видя какво ще помислите или какво ще извлече-те от това. Ето го и него...
„Виждате множествеността на Бога често при Сътворението. Когато създава, Бог казва:
„И Бог каза,“ Битие 1:26, „Да създадем човека по Нашия образ“.
Добре. И така, „Да създадем човека по Нашия образ,“ и това е доказателство, че Бог не е само един, а Бог е... колко? Трима. Но колко същества сътвори Той? Две. Следователно, Триединството изисква от вас да вярвате, че две е равно на...? Три. Едно е равно на три и две е равно на три. Ето ви я математиката на Триединството. Проблеми. Колко същества създаде Бог? Адам и Ева са... колко същества? Две. Следователно, първообразът трябва да бъде...? Двама, а не трима. Отец и...? Син. И, което е доста интересно, Бог ги създаде и им даде имена. Адам притежава име. И „Адам“ всъщност не е име, но както и да е, разбирате смисъла. На Ева, жената, беше дадено име – тя беше наречена „Ева“. Адам и Ева – те бяха отражение на Отец и Сина, всеки от Които също притежава име. В Библията имената са важни. Имената притежават значение. Имената обозначават неща. И така, две не е равно на три. Ако Сътворението доказва каквото и да е нещо, то доказва, че това „Ние“ беше Бог Отец, говорещ на Своя Син. За доказателство и потвърждение само погледнете произведения „продукт“. Ако аз кажа на Матю „нека направим макет по нашия образ“ и направим двама, вие узнавате, че са говорили двама. Това беше Отец, говорещ на Своя Син. Те създадоха Адам и Ева. И начинът, по който създадоха Адам и Ева, беше много показателен и много осведомителен относно Отец и Сина. Но това е друго изследване, няма да навлизаме в него сега. И така, нека завършим с мястото, откъдето започнахме. Стихът, с който... нека се освободя от това... стихът, с който започнахме, е Притчи 30:4, в който се задава въпросът:
„Как е името Му и как е името на сина Му? Кажи, ако го знаеш!“
Надявам се, че сега можете да кажете какво е, че знаете отговора на този въпрос. И знаете, че отговорът е повече от просто звука, който издавате, що се отнася до Божието име. Как е името на Бога, как е името на Сина Му – това, братя и сестри, това е спасителното познание, именно за това се отнася вечният живот. Точно за това пита Мъдрецът. Когато знаете всичко това... Възможно е да знаете, че Бог е Създател и е сътворил всичко това, но ако не познавате лично Божието име в своя живот, в своята опитност, в действителност вие сте претърпели неуспех в придобиването на това най-важно познание.
Имате ли тази връзка с Отец и със Сина? Именно за това се отнасяше Йоан 17:3. И така, познаване на Бога срещу познаване на информация за Бога. Мнозина, които знаят много информация за Бога (част от която е вярна, а понякога и не много вярна), знаенето на информация за Бога не е достатъчно. Тя трябва да ви доведе до познаване на личността, притежателя, на идентичността и характера на Бога. Точно за това се отнася това да обичаме Бога. Ние Го познаваме... Извинете ме. Който обича Бога, познава Бога, защото Бог е любов. И именно поради тази причина е разкрито само името на Отец и Сина. Защото вечен живот е да познаваме само Отец и...? Сина. Не ви е нужен никой друг, за да имате вечен живот. Не е нужно да прибавяме към тази спасителна формула. Не е нужно да прибавяме никого другиго към тази спасителна формула и да казваме:
„Всъщност някой друг ни спасява и ни помага, ни ни завежда в небето.“
Това става много проблемно. Вие прибавяте към разкритото от Бога. И така, вечен живот е да се познават Отец и Синът. Моето предизвикателство, молитвата ми е ние да притежаваме това спасително познание, братя и сестри, в практичен план. Днес разгледахме известно количество информация, но това има за цел да ни помогне да упражняваме по-разумно вярата си, за да можем в действителност да притежаваме практическата опитност. Ето къде се намесва вашето лично решение, защото ние прилагаме истината в практическия си живот. Има ли смисъл?
За слава на Отец и на Сина!
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни.
Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
