ЕРЦ През седмицата беше разпространено поредното писмо - обвинение срещу брат Свилен Колев, от което всеки непредубеден и не наясно със ситуацията човек ще стигне до извода, че след като доста време братът е служил перфектно изведнъж се разбунтувал като Луцифер и станал Сатана. Единствената разлика между падналия херувим и него може да се открие в това, че първият се разбунтува срещу Божието управление, а вторият - срещу бунта срещу Божието управление. За да не ставам обстоятелствен и да помислите, че избирам страна, представям писмото-отговор на обвинението за фейлетона, написано от брат Свилен Колев. А самото обвинение вероятно е стигнало до всички църкви и едва ли има нужда тук също да бъде представяно. Ще си позволя да го определя само с едно изречение: Сатана би изглеждал като ангелче на фона на всички думи по отношение брат Свилен.
А ето самото писмо - отговор от брат Свилен Колев до "засегнатите".
А ето самото писмо - отговор от брат Свилен Колев до "засегнатите".
Скъпи Венци, моля да ми простиш, че те нарекох с обидно име. Виновен съм. Ти си нашият водач и ми се иска да чувам ясното ти мнение, но ти, брат, винаги се криеш зад екипната работа, а знаеш поговорката за много баби и детето. Прости ми, че три години се надявах да ми помогнете в Трявна. Прости ми, че ви оставям църква и малък почивен дом за над 100 хил. лева. Прости ми, че ви исках от парите , които някога бях внесъл в съюза и се принудих да ви затрудня като се съгласих да ми ги изплатите по курса долар=лев. Прости ми, че оставих в този църковен имот всичките си спестявания, парите за три автомобила, които ми бяха подарени, здравето си и сърцето си. Прости ми, че ви повярвах, когато с брат Ивайло дойдохте и снимахте църквата като обещахте на моите наивни старици какво ли не. Прости ми, че не съм съгласен с ЕРЦ. Прости ми за 4000 библии и още толкова книги от Духа на пророчество, които разнесохме дори в селца, които ги няма споменати в Националния статистически институт. Прости ми, че нарушавах договора си със Съюза, защото работех много повече от договореното време. Ако можеш, прости ми. Бог да те благослови.
Скъпи Емчо, прости ми, че за мен беше пример на човек , който страда за вярата и въпреки пречките, постигна много повече от мен във всяко отношение. Някога , ти обични брате, беше пример за мен, защото , където и да отидеше в твоя район се раждаха църкви и ти строеше молитвени домове. Прости ми, че не те виждам като управленски кадър. Сега обикаляш църквите, но хората не виждат любовта ти, а виждат черната скъпа кола… и говорят за нея. Ти си помазан от Исус да храниш агънцата и овцете Му, а не да служиш на временни политически котерии. Бог навсякъде те е благославял и закрилял, но като Негов пастор, а не като чиновник. Прости ми, ако можеш, че те нарекох така. Прости ми - аз живея със спомена за Шенини, а разбирам, че ти сега се срамуваш от простата и чистосърдечна вяра на онези хора и онези времена. Прости ми, моля те. Бог да те благослови.
Брат Емил Гаджалов. Знам, че ти си най-оскърбеният. Трудно е да ти искам прошка, но го правя. Ако можеш прости ми, че не си замълчах и не постъпих според съвета на Притчи 26:4 „ Не отговаряй на безумния според безумието му…” Прости ми, че избрах следващия стих Пр. 26:5, когато ти нарече всички противници на ЕРЦ терористи. Прости ми, че ти отговорих на безумието. Нямам нищо лично против теб, ако можеш прости ми. Бог да те благослови
Брат Борислав Йорданов. Ти си по-малък от моя син, а вече има толкова злост и горчивина в душата ти. Когато бях млад като теб обичах да ловя раци. Подавах им пръста си и те го хващаха със щипките си, но тогава ги измъквах от водата. Сега подадох пръст, за да видя кой рови и слухти и дебне из форумите, въпреки, че бях сигурен, че си ти. Като по-голям от теб не биваше да наранявам личността ти. Така съгреших на Бога, защото се намерих съдия на това ,,което правиш“. Прости ми, ако можеш за обидата и за откровеността, че с този дух, който сега те владее ти нямаш представа какво е да милееш за Христовото стадо. Бог да те благослови и изцели.
Брат Трифон. Прости ми, че живея със спомена за теб когато беше млад, но всички те слушахме в захлас в препълнения салон на габровската църква. Ти обичаше Даниил 11 глава, обичаше словото на Исус и радваше всички, които те слушахме. Сега виждам, че си пораснал и може би ще станеш един от ръководителите на църквата. Прости ми, нямам право да съдя и коментирам. Прости ми, че от пастир като теб и сега очаквам открития за пророчествата, а не разреденото вино на тази или онази теологично обоснована светска теория. Прости ми, ако можеш, и нека Исус бди над теб.
Скъпи Иво Томанов, прости ми, ако можеш, че те описах в хумористичен тон. Наред с това те моля да ми простиш и други тежки прегрешения спрямо теб. Прости ми, брате, че когато ти беше пастор в Габрово, те носех на гръб 4 години и ти не усети как ти мина мандатът. Прости ми, че изпълних мечтата ти да имаме ТВ студио, което издържах, подготвях преводачите за него и 20 месеца не мръднах от Габрово, за да бъдеш ти удовлетворен. Прости ми, че ти осигурих 2000 (две хиляди!) долара безотчетни пари, за всичките ти проекти. Прости ми за велосипедите, които купих за младежката колпортьорска група, прости ми, че когато ти беше зает по конференции, форуми, заседания, срещи, лагери и какво ли не, аз се учех да бъда пастор, защото теб все те нямаше или бе зает с нещо по-важно от грижата за църквата. Прости ми за трите години в които водех безплатен курс по английски в църквата, прости ми за благотворителната кухня, която основах и издържах и за която тичах след лекции, за да имат най-бедните храна и надежда. Прости ми, че нито веднъж не ви поисках обяснение, защо ти и Искра не дойдохте поне веднъж да помогнете в тази кухня. Прости ми, че разчитах на теб да направиш някакво клипче за Трявна. Прости ми, че някога, когато давах и ти бях полезен аз ти бях скъп приятел, а сега има стъклена стена между теб и мен; че когато се видим няма какво да си кажем. Прости ми, че ме заболя когато гледах как твоите прекрасни деца пеят рап-хваление под одобрителния окуляр на твоята ТВ камера. Ако можеш, прости ми и Бог да те благослови.
Скъпи Емчо, прости ми, че за мен беше пример на човек , който страда за вярата и въпреки пречките, постигна много повече от мен във всяко отношение. Някога , ти обични брате, беше пример за мен, защото , където и да отидеше в твоя район се раждаха църкви и ти строеше молитвени домове. Прости ми, че не те виждам като управленски кадър. Сега обикаляш църквите, но хората не виждат любовта ти, а виждат черната скъпа кола… и говорят за нея. Ти си помазан от Исус да храниш агънцата и овцете Му, а не да служиш на временни политически котерии. Бог навсякъде те е благославял и закрилял, но като Негов пастор, а не като чиновник. Прости ми, ако можеш, че те нарекох така. Прости ми - аз живея със спомена за Шенини, а разбирам, че ти сега се срамуваш от простата и чистосърдечна вяра на онези хора и онези времена. Прости ми, моля те. Бог да те благослови.
Брат Емил Гаджалов. Знам, че ти си най-оскърбеният. Трудно е да ти искам прошка, но го правя. Ако можеш прости ми, че не си замълчах и не постъпих според съвета на Притчи 26:4 „ Не отговаряй на безумния според безумието му…” Прости ми, че избрах следващия стих Пр. 26:5, когато ти нарече всички противници на ЕРЦ терористи. Прости ми, че ти отговорих на безумието. Нямам нищо лично против теб, ако можеш прости ми. Бог да те благослови
Брат Борислав Йорданов. Ти си по-малък от моя син, а вече има толкова злост и горчивина в душата ти. Когато бях млад като теб обичах да ловя раци. Подавах им пръста си и те го хващаха със щипките си, но тогава ги измъквах от водата. Сега подадох пръст, за да видя кой рови и слухти и дебне из форумите, въпреки, че бях сигурен, че си ти. Като по-голям от теб не биваше да наранявам личността ти. Така съгреших на Бога, защото се намерих съдия на това ,,което правиш“. Прости ми, ако можеш за обидата и за откровеността, че с този дух, който сега те владее ти нямаш представа какво е да милееш за Христовото стадо. Бог да те благослови и изцели.
Брат Трифон. Прости ми, че живея със спомена за теб когато беше млад, но всички те слушахме в захлас в препълнения салон на габровската църква. Ти обичаше Даниил 11 глава, обичаше словото на Исус и радваше всички, които те слушахме. Сега виждам, че си пораснал и може би ще станеш един от ръководителите на църквата. Прости ми, нямам право да съдя и коментирам. Прости ми, че от пастир като теб и сега очаквам открития за пророчествата, а не разреденото вино на тази или онази теологично обоснована светска теория. Прости ми, ако можеш, и нека Исус бди над теб.
Скъпи Иво Томанов, прости ми, ако можеш, че те описах в хумористичен тон. Наред с това те моля да ми простиш и други тежки прегрешения спрямо теб. Прости ми, брате, че когато ти беше пастор в Габрово, те носех на гръб 4 години и ти не усети как ти мина мандатът. Прости ми, че изпълних мечтата ти да имаме ТВ студио, което издържах, подготвях преводачите за него и 20 месеца не мръднах от Габрово, за да бъдеш ти удовлетворен. Прости ми, че ти осигурих 2000 (две хиляди!) долара безотчетни пари, за всичките ти проекти. Прости ми за велосипедите, които купих за младежката колпортьорска група, прости ми, че когато ти беше зает по конференции, форуми, заседания, срещи, лагери и какво ли не, аз се учех да бъда пастор, защото теб все те нямаше или бе зает с нещо по-важно от грижата за църквата. Прости ми за трите години в които водех безплатен курс по английски в църквата, прости ми за благотворителната кухня, която основах и издържах и за която тичах след лекции, за да имат най-бедните храна и надежда. Прости ми, че нито веднъж не ви поисках обяснение, защо ти и Искра не дойдохте поне веднъж да помогнете в тази кухня. Прости ми, че разчитах на теб да направиш някакво клипче за Трявна. Прости ми, че някога, когато давах и ти бях полезен аз ти бях скъп приятел, а сега има стъклена стена между теб и мен; че когато се видим няма какво да си кажем. Прости ми, че ме заболя когато гледах как твоите прекрасни деца пеят рап-хваление под одобрителния окуляр на твоята ТВ камера. Ако можеш, прости ми и Бог да те благослови.
RSS Feed
