История на изкуплението - Шеста глава

                                                                 Глава 6

                             Жертвоприношенията на Каин и Авел


Синовете на Адам - Каин и Авел, бяха съвсем различни по характер. Авел израсна богобоязлив, а Каин подхранваше у себе си бунтарски дух и роптаеше срещу Бог, че Той, заради греховете на Адам, беше проклел цялата земя. Родителите запознаха и двамата си сина с плана за спасението на човешкия род. От тях се изискваше само смирено послушание на Божията воля, която да свидетелства за тяхното почтително отношение към Твореца, а също за тяхната вяра и зависимост от обещания Изкупител. Тази зависимост се изразяваше в това, да убиват първородните в стадото и тържествено да ги принасят, заедно с кръвта, за всесъжение на Бога. Постоянните жертвоприношения трябваше да напомнят на хората за техните грехове и за бъдещия Изкупител, Който щеше да стане велика Жертва за спасението на човека.

---

Каин принесе своята жертва на Господ, роптаещ и невярващ в обещанията за бъдещата изкупителна Жертва. Той нямаше искреното намерение строго да съблюдава Божиите заповеди и затова не се беше помъчил да намери агне, което заедно с първите плодове на земята, да принесе в жертва на Бога. Просто беше взел от плодовете на земята, да ги принесе в жертва, с което нарушаваше Божиите нареждания. Бог беше заявил на Адам, че без проливане на кръв, не може да бъде простен греха и за Каин не можеше да се прави изключение, даже ако принесеше в жертва на Бога от най-добрите плодове. Авел съветваше брат си да не пристъпва пред Божието лице без жертвена кръв, но Каин, бидейки по-голям брат, не послуша какво говореше по-младият. Той се отнесе с пренебрежение към съвета му и съмнявайки се, беше положил своя дар на жертвеника, роптаейки, заради необходимостта от пренасянето на церемониални жертви. Но Бог не го прие.

Съгласно Божията заповед, Авел с благоговение и в смирено поклонение принесе в жертва от първородните на своето стадо, вярвайки в обещания Месия. Бог прие дара му. От небето проблесна мълния и погълна жертвоприношението на Авел. Каин не получи потвърждение, че неговият дар е приет и се разгневи на Бога, и на брата си. Тогава Бог, в милосърдието Си, се смили за Каин и изпрати ангел, да поговори с него.

Ангелът попита Каин за причината на лошото му настроение, а после му съобщи, че ако беше следвал точно получените от Бога указания, Бог щеше да приеме и да признае неговата жертва. Той трябваше да смири сърцето си, да се покори, да повярва и да се вслушва в Божиите заповеди, тогава неговото приношение и дарове непременно щяха бъдат приети. Ангелът каза на Каин, че приемайки жертвата на Авел и отхвърляйки дара на Каин, Бог е постъпил справедливо, и че не е проявил никакво пристрастие спрямо Авел. Истинската причина беше, неговото, на Каин, нежелание да следва съвършено определените и ясни Божии заповеди. Ако той беше променил своя начин на мислене и постъпваше съгласно Божиите указания, милостивият Отец щеше да благоволи в него, и тогава Авел, по-младият му брат, щеше да го слуша и да му се подчинява като на по-голям.

Даже след това подробно обяснение Каин не се покая. Вместо това, той се осъди на неверие и както преди изрази недоволството си, че Бог постъпил несправедливо и пристрастно. В своята ревност и ненавист започна да спори с Авел, укорявайки и упреквайки го. Авел кротко показа на брат си грешката му, обясни му, че злото е скрито в самия него. Затова Каин намрази брата си още в момента, когато Бог показа на Авел, че приема неговия дар. Авел се опита да успокои гнева на Каин, напомняйки му за състраданието на Бог, Който беше запазил живота на родителите им, макар че за непослушанието си, те можеха веднага да бъдат предадени на смърт. Той говори на Каин за това, колко Бог ги обичаше; иначе не би отдал Собствения Си невинен и свят Син в жертва за греховете на хората, подлагайки Го на страдания и изливайки върху Него Собствения Си гняв, който заслужаваше човека.

                                                              Първата смърт

И докато Авел оправдаваше Бог, Каин беше обхванат от силно раздразнение; гневът му към Авел растеше и растеше, докато не го уби в яростта си. Бог попита Каин къде се намира брат му и той произнесе престъпна лъжа: „Не зная, страж ли съм аз на брата си?” (Бит. 4:9). Бог съобщи на Каин, че знае за греха му, че са Му известни всички негови постъпки и даже сърдечните му размишления, затова му каза: „Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет да си от земята, която отвори устата си, да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. Когато работиш земята, тя няма да ти дава вече силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята”.

В началото, след грехопадението, Божието проклятие не се усещаше в пълна мярка на земята, но занапред й беше отсъдено да понесе двойна мярка от проклятието. Авел и Каин са символ на два типа хора: праведни и нечестиви, вярващи и невярващи; те съществуват на земята от времето на грехопадението и ще съществуват до Второто пришествие на Христос. Убийството на Авел от брат му демонстрира завистта и ненавистта на нечестивите хора към праведните, че са по-добри от тях. Нечестивите ще да бъдат изпълнени с ревност към Божиите последователи, които ще бъдат гонени, преследвани и предавани на смърт, защото техният праведен живот ще да бъде укор за порочния начин на живот на техните гонители. След грехопадението животът на Адам беше изпълнен със скърби, унижения и непрекъснато разкаяние. Когато той учеше своите деца и внуци на страх от Господа, те често горчиво го укоряваха за неговия собствен грях, който беше донесъл толкова много беди на всички потомци. След като те, заедно с Ева, трябваше да изоставят своята прекрасна родина – Едемската градина, мисълта за това, че ги очакваше смърт, всеки път довеждаше Адам до ужас. В неговите очи смъртта беше бедствие. За пръв път му се случваше да се докосне реално до човешката смърт, когато родният му син Каин, уби брат си Авел. Обхванат от най-горчиви угризения на съвестта за своето престъпление, лишен от Авел и виждайки в лицето на Каин убиец, при това знаейки, че Бог го беше проклел, Адам страдаше тежко. Затова, преди всичко, укоряваше сам себе си за своето първо голямо престъпление. Той молеше Бог в името на обещаната велика Жертва да му прости. Дълбоко чувстваше Божия гняв за своето престъпление, извършено в рая. Поиска да стане очевидец на цялата поквара, която в края на краищата щеше да подбуди Бог да унищожи обитателите на земята чрез потоп. Смъртната присъда, която Създателят беше произнесъл и която в началото му се струваше ужасна, след няколкостотин години живот му изглеждаше справедлива и милостива, доколкото само смъртта можеше да сложи край на нечестивия живот на човека.

Когато Адам видя първите признаци на загиващата природа в падащите листа и изсъхналите цветя, той се съкруши повече, отколкото хората днес скърбят за свой починал роднина. Наистина, клюмналите цветя предизвикваха у него не дотам дълбока скръб, понеже бяха нежни и крехки. Много по-голяма печал чувстваше, когато гледаше как листата падаха от величествените високи и силни дървета. Те застилаха земята и той ясно съзнаваше, че смъртта беше неминуема за живата природа, създадена от Бог, заради благото на човека.

На децата си и на децата на техните деца, чак до девето поколение, той разказваше за своята прекрасна и съвършена Едемска градина, за своето падение и за ужасните последствия, за бремето и скръбта, които трябваше да носи през цялото време сред раздори в семейството, завършвайки със смъртта на Авел. Разказваше подробно за страданията, през които Бог го беше водил, за да го научи на строгото съблюдаване на Божия закон. Неуморно напомняше на всички, че грехът, в каквато и да е форма от съществуването си, неминуемо щеше да бъде наказан. Адам умоляваше всички да бъдат послушни на Бог, Който беше милостив и любящ към боящите се от Него.

След грехопадението, ангелите, както и преди, посещаваха Адам, разказваха му Божия план за спасение, напомняха му, че целият човешки род имаше възможност да намери спасение и милост в Божиите очи. Макар че между Бог и човек се беше получила голяма бездна, беше предвидено, благодарение жертвата на Исус Христос, всеки желаещ, да може да бъде спасен. При това, човекът щеше да има възможност да се спаси, но само тогава, когато животът му бъде изпълнен със смирено разкаяние и вяра. Всички, които по този начин приемеха Христос за свой единствен Спасител, щяха отново да придобият благоволение в Божиите очи, благодарение заслугите на Неговия Син.