“Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
НОВИ БОГОВЕ” - Надер Мансур
Уеначи, май 2013 г.
Заглавието на нашето изследване тази вечер е “Нови богове”. И заглавието произлиза от пасаж в Библията, който ще разглеждаме малко по-нататък в хода на темата. Но докато разглеждаме заглавието, искам само да посоча един аспект. Темата на изследването днес се счита за “твърда храна”, а не за “мляко” (ако знаете какво имам предвид). Понякога получаваме “млякото” и е хубаво да го имаме, но за да растем ние се нуждаем от твърда храна. И това означава, че предметът ще бъде тежък, ще бъде сериозен и за някои може да попадне в категорията на:
“Тежко е това учение; кой може да го слуша?” (Йоан 6:60).
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
НОВИ БОГОВЕ” - Надер Мансур
Уеначи, май 2013 г.
Заглавието на нашето изследване тази вечер е “Нови богове”. И заглавието произлиза от пасаж в Библията, който ще разглеждаме малко по-нататък в хода на темата. Но докато разглеждаме заглавието, искам само да посоча един аспект. Темата на изследването днес се счита за “твърда храна”, а не за “мляко” (ако знаете какво имам предвид). Понякога получаваме “млякото” и е хубаво да го имаме, но за да растем ние се нуждаем от твърда храна. И това означава, че предметът ще бъде тежък, ще бъде сериозен и за някои може да попадне в категорията на:
“Тежко е това учение; кой може да го слуша?” (Йоан 6:60).
Затова искам да ви предупредя предварително, че причината, поради която споделяме това, не е за да разстроим някого ненужно или да осъдим някого, а само за да насочим вниманието си към някои неща от жизненоважно значение. Затова ако чуете в това изследване някои поразителни неща, както казах, причината е, че имаме работа с тежък материал. Затова ако сте нов християнин или все още сте на “мляко”, съм сигурен, че ще намерите някои “хапки” от тази “твърда храна”, от които можете да получите полза. И се моля това да се случи при всички нас. И докато разглеждаме темата за новите богове… Говорихме много за Триединството и обсъдихме какво казва Библията, като обхванахме някои теми. Важно е да разберем практическата значимост на нещата, които казваме. Едно е да казваме, “тази теория е правилна, а другата теория е погрешна”, но какво всъщност е значението в практически план за нас, които живеем в последните дни? Дали говорим за някакъв страничен въпрос и не сме загрижени за темите, които се причисляват към настоящата истина, или има нещо значимо? Това искам да открием днес, това ще изследваме заедно.
Затова се моля да ми отделите от вниманието си и да упражните своето сиво вещество, както се казва. Не искам само да седите и да слушате, а да мислите и да преработвате в ума си онова, за което говорим.
И така, ще започнем със следния въпрос. Въпросът е задаван на мен и аз съм го задавал доста често на много хора. И много хора също задават този въпрос:
Къде в Библията се намира “Бог Свети Дух”?
Това е добър въпрос и се нуждае от отговор. И ако потърсите в Библията, няма да откриете отговор на този въпрос. Няма да намерите това понятие там. То не се намира в Библията. В цялото Божие слово никъде няма да намерите този Бог, наречен “Бог Свети Дух”. Само това би трябвало да прекрати изследването ни тук. Можем да наречем това “край”. Но искам да се впусна в малко по-големи подробности, защото понякога измамата е малко по-трудна за откриване. И така, като разглеждаме този аспект на Светия Дух, искам да открием една важна измама, която неприятелят е успял да наложи върху мнозинството от хората, когато става дума за въпроса относно Светия Дух. И когато разглеждаме това, мисля за онова, което мнозина казват и начина им на мислене – Светият Дух е тайна, казват те, и не можем да Го разберем, не трябва да говорим за Него, естеството на Духа е тайна. И това е вярно. В това изследване не разглеждаме естеството на Духа. Разглеждаме идентичността на Духа. Има разлика между естество и идентичност. Не разглеждаме “какво” и “как” (естеството), а разглеждаме…? “Кого” (идентичността). Това е същественият аспект.
И така, кой е този Дух и защо имаме често срещано споменаване днес на т.нар. Бог Свети Дух? И както казах, това не се намира в Библията.
Нека накратко проведем библейски курс относно Духа и видим какво действително разкрива Библията за Духа. Това ще ни помогне да оценим останалите неща, за които ще говорим тази вечер. И така, ще започнем с Йоан 17:11. Този библейски курс, в който всички стихове са на екрана, ще бъде достатъчно кратък, надявам се, за да го завършите в рамките на минути. В Йоан 17:11, като се моли на Своя Отец, Исус казва:
“Отче свети, опази в името Си тия, които Си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.”
Много семпъл стих. От това научаваме, че Отец е…? Свят. Не е ли така?
Това ще бъде много прост курс. Ще започнем с простите неща и ще стигнем в последствие и до “твърдата храна”.
В друг стих отново намираме думи на Исус, в Йоан 4:23, 24. Исус говори на жената на кладенеца, като казва:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
Когато Исус каза “Бог е дух”, за кого говореше? Говореше за Отец. Затова от този стих можем да заключим също, че Бог Отец е…? Дух. Следователно, ако Бог Отец е свят и Бог Отец е Дух, безопасно ли е да заключим, че Отец е свят Дух? Добре, имаме няколко колебливи кимания с глава. Изразът “свят”, когато Исус казва “Отче свети”, е описание на това какъв е Бог. Това е прилагателно име и описва, че Бог е свят. Това представлява думата “свят”. Склонни сме да мислим за "Свят Дух" като за име, но тук виждаме, че Отец е свят и Отец е Дух. Той е свят Дух, според Христос. А Христос е единственият, който дойде от небето тук на земята, за да ни разкрие тези неща. Имаме работа с авторитетна информация.
Какво да кажем за Христос? Какво още научаваме? Да отворим на Деяния 4 гл. В Деяния 4 гл. е записана молитвата на апостолите, когато са преследвани и им е казано да не проповядват в Христовото име. И в молитвата си те казват следното:
“Като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син...”? “...Иисуса.”
Добре, отново достигаме до същото заключение. Много лесно е. Исус Христос е…? Свят. Считам, че всички знаем това.
Само използвам текстовете, за да изградя по съвсем прост начин една библейска основа. И разбира се тези апостоли се молеха на... кого? На Отец, тъй като казваха:
“Като простираш Ти ръката Си... и да стават чудеса... в името на Светия Твой Син Иисуса.”
А в 1 Коринтяни 15:45... Вероятно това е въпросът, който очаквате:
Какво да кажем за Духа?
И в 1 Коринтяни 15:45 ни се казва следното:
“Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана...”? “...животворящ дух.”
Кой е Последният Адам? Христос. Той е направен животворящ дух, или “дух, който дава живот”, или животодателен дух.
Говорили сме за това в редица изследвания. редица изследвания са обхващали темата. И така, можем да заключим от това и че Исус Христос е… какво? Дух. Правилно ли е? Тогава безопасно ли е да заключим, че Той е свят Дух? Ето това открихме. Това бяха четири стиха и до голяма степен това е краят на изследването.
И така, открихме, че Отец е свят, Той е Дух, Той е свят Дух. И Синът е свят, Той е Дух, Той е свят Дух. Следователно, това е библейското обяснение, това е библейското разбиране за идентичността на Духа. Идентичността на Духа никога не е представяна като независима от Отец и Сина. Тя винаги е свързана с Отец и Сина, защото Отец е Дух и Синът е…? Дух.
Необходимо е да разгледаме този аспект набързо, защото съм сигурен, че някой вероятно мисли:
“Какво означава това? Колко Духа има? Дали има един Дух или два Духа?”
Библията ни дава отговора в Ефесяни 2:18:
“Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме достъп в..."? "...един Дух...”
До кого?
“...до Отца.”
Чрез Христос имаме достъп в един Дух до Отца. Колко пътя има до Отец? Само един. Исус каза:
“Аз Съм пътят.”
Има само една врата. И този път е чрез единия…? Дух. Защото Отец е Дух и Христос е Дух. И единственият път към Отец, разбира се, е Христос.
И Римляни 8:9 ни помага да разберем как можем да съберем всичко това в едно – че има един Дух. Какво представлява този един Дух? Тук се казва:
“Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е...”? “...Негов.”
Следователно, Павел говори за същото. Той казва, че Духът, който обитава във вас, се нарича “Божият Дух” и се нарича също и…? “Христовият Дух.” И ако нямате този Дух, вие не сте…? Негов. Виждате ли, когато имаме Светия Дух, братя и сестри, ние всъщност имаме Отец и…? Сина. Мисля, че е ясно. Следите ли мисълта ми? Можем да положим огромни усилия, да покажем много стихове, но само ви давам кратка, проста основа, която е достатъчно семпла, за да бъде представена дори в детското съботно училище. И това е вярно и за другите доктрини, в които може би вярвате. Това е добър изпит. Ако можете да обясните дадена доктрина на 6-годишно дете, тогава я разбирате. Ако не можете, тогава може би вярвате в тайна. Не е ли така? Както и да е, това е факт, който днес се признава свободно.
А какво да кажем за идентичността? Дали Библията всъщност ни обяснява ясно идентичността на този Дух? С други думи, дали ние казваме, че този Дух е самият Христос, Който идва с Духа на Отец? Библията казва това много ясно във 2 Коринтяни 3:17. Казва се:
“А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...”? “...свобода.”
И причината, поради която Библията подчертава, че Христос е този Дух е, защото Христос дойде и беше изкушаван като нас, и Той победи, за да ни даде тази свобода. Ето защо Библията подчертава, че този Дух е Христовият Дух. И това не е просто Христовият Дух, а е също и Духът на Отец. Но ударението върху Христос е поради това, че Той е Този, Който победи за нас. И Той ни дава Духа, Своя собствен…? Живот, както току-що чухме. И ако нямате този живот, вие не можете да имате свобода. Ако имате който и да е друг, различен от Христос, вие нямате…? Свобода. Точно това казва стихът, нали?
“Където е Господният Дух, там е свобода.”
И този Дух е…? Господ. Виждате ли как Отец и Синът са едно? Исус каза:
“Аз и Отец сме...”? “...едно” (Йоан 10:30).
И тогава Библията казва също, че
“който се съединява с Господа е един…”? “...Дух с Него” (1 Коринтяни 6:17).
Следователно, когато се съединим с Господа, ние ставаме един Дух с Него. И Исус казва, че същият съюз, който споделят Той и Отец, Той желае да сподели с нас. С други думи, Той и Отец са едно в…? Дух. Или един Дух. Не искайте от мен да ви обяснявам начина, по който става това или естеството на това, но ние познаваме идентичността на Духа. Следите ли мисълта ми? Това е важно да се помни.
И така, заключението, което можем да извадим от това с голяма яснота, според мен, е че има един Свят Дух на Бог и на…? Христос. А не “Бог Свети Дух”, отделно същество или лице, заедно с Бог и Христос. Можете ли да видите разграничението? Едното е библейско учение, а другото дори не се намира в Библията. Затова искам да проследим това, тъй като дяволът има много общо с неправилното разбиране за идентичността на Духа. И той има намерение, причина за това. Надявам се, че тази вечер ще открием причината, тъй като, както казах, когато споделям тези неща, много хора питат:
“Какво значение има? Вие възприемате нещата по този начин, ние по друг. Когато отидем на небето, ще разберем.”
Чували ли сте това? Когато отидем на небето ние наистина ще разберем, това е сигурно. Ами ако Бог обаче вече ни е разкрил някои неща и знанието за тях всъщност е необходимо, за да гарантира, че ние всъщност наистина ще прекрачим прага на небесните порти? Защото, братя и сестри, в последните дни е налице измама и целта и предназначението на измамата е просто това: да направи така, че да изпуснете небето. Това е целта на измамата. Всички пророчески откровения за това какво ще се случи в последните дни, тези неща имат за цел да ви бъде откраднато спасението. И Сатана е изобретил много хитра измама. Тя е толкова недоловима и толкова хитра, че той вече е постигнал онова, за което е мечтал от самото начало. Както и да е, ще стигнем до това. И така, това е заключението дотук. Искам да имаме това предвид, тъй като не искам в хода на изследването да забравим разграничението между двете неща.
И така, Библията учи много ясно, че съществува Дух. Това е Божият Дух, това е Христовият Дух. Това не е друго същество. Не е друго лице, не е друга личност.
Интересно е, че когато Бог установи Адвентното движение, Той го установи върху тази здрава основа. Видяхме това вчера. Ако сте присъствали вчера, разгледахме това. Ако не сте били тук, можете да си набавите DVD запис. Но в хода на църковната история дяволът отново и отново се е опитвал да прокара конкретно неправилно разбиране за Светия Дух. Един от тези първи опити в рамките на църквата става през 1891 г. През 1891 г. имаше един брат на име Чапман. Този брат Чапман беше проповедник и изпитваше малко недоволство. Другите проповедници и пастори не му препоръчваха да излезе и да проповядва. Те всъщност казваха, че той не трябва да проповядва. И причината, поради която не биваше да проповядва беше, че той имаше някои представи и теории, концепции, за които те не се чувстваха спокойни. Затова, разбира се, той се сети да пише на г-жа Уайт писмо, в което да се оплаче по отношение на тази дилема – че е преследван от братята и не му се позволява да излезе и да проповядва и да поучава, и за да я накара вероятно да посредничи за него, нещо в този ред на мисли. Той просто искаше да изрази пред пророка недоволствата си. И ето какво каза той на Уайт в писмото до нея… Той написа писмото през 1891 г. на г-жа Уайт и в него се казва следното:
“Старейшина Робинсън… заявява положително, че не мога да бъда изпратен да представлявам пред други истината докато някои становища, поддържани от мен, бъдат променени или модифицирани… Той цитира като пример моята представа по отношение на това, че Светият Дух не е Божият Дух, Който е Христос, а ангел Гавриил… Относно всички фундаментални становища съм в съвършено съзвучие с нашия народ, но когато се опитам да покажа онова, което за мен изглежда като нова светлина върху истината, заемащите авторитетни постове… ме заклеймяват като събрат със странни идеи по отношение на Библията.”
Можем да видим ясно, че тук е представена дилема.
Писмото е дълго и засяга и други проблеми, но искам да се съсредоточа върху този конкретен момент, тъй като е свързан с онова, за което говорим. И така, неговото разбиране беше, че Светият Дух е…? Някой, различен от Отец или Сина. Така ли е? Той започна да Го възприема като ангел…? Гавриил. Той вярваше в това и беше убеден, че може да го докаже от Библията. Фактически Той вярваше, че това е...? Нова светлина. Уау! И той казваше:
“Няма да ми позволят да проповядвам, освен ако се съобразя с общото разбиране.”
Интересно е, че той всъщност разкрива в това писмо онова, в което църквата вярвала по онова време. Той казва:
“Вече не вярвам, че Светият Дух е Божият Дух, Който е Христос...”
Имаме да отбележим един момент. Ето цитата. И така, той не вярваше, че Духът е Божият Дух, Който е Христос, а сега вярваше в нещо ново, в нещо, което е ангел…? Гавриил. Друго същество, друго лице освен Отец и Сина, а именно…? Гавриил. Така че това е неправилно разбиране, изкривяване на Библейската истина. Току-що видяхме основата. И той чувстваше, че това е нова светлина. А дали това наистина беше нова светлина? Знаете ли… Чували ли сте това преди? Добре. Може би звучи като нова светлина, но всъщност това е стара заблуда.
Въпрос на факт е, че Ислямът поучава точно същата концепция. Това е от 610 г., времето, по което беше поставено началото на Исляма.
“Ислямът счита, че Светият Дух е друго име за архангел…” кой? “...Гавриил.”
В сура 2, стих 97 Коранът заявява, че Гавриил низпослал словото на Аллах до пророк Мохамед, а в сура 16, стих 102 Гавриил е конкретно наречен “Светият Дух”. Всички споменавания на Светия Дух в Корана следователно се отнасят до този…”? “...ангел.”
И така, онова, за което брат Чапман мислеше, че е нова светлина, всъщност беше стара…? Заблуда. Че Светият Дух е някой друг, различен от Отец и Сина. В този случай това е по-конкретно Гавриил. Когато споделям това, някои хора казват:
“Не, Ислямът не учи това.”
Затова се моля да ми отделите от вниманието си и да упражните своето сиво вещество, както се казва. Не искам само да седите и да слушате, а да мислите и да преработвате в ума си онова, за което говорим.
И така, ще започнем със следния въпрос. Въпросът е задаван на мен и аз съм го задавал доста често на много хора. И много хора също задават този въпрос:
Къде в Библията се намира “Бог Свети Дух”?
Това е добър въпрос и се нуждае от отговор. И ако потърсите в Библията, няма да откриете отговор на този въпрос. Няма да намерите това понятие там. То не се намира в Библията. В цялото Божие слово никъде няма да намерите този Бог, наречен “Бог Свети Дух”. Само това би трябвало да прекрати изследването ни тук. Можем да наречем това “край”. Но искам да се впусна в малко по-големи подробности, защото понякога измамата е малко по-трудна за откриване. И така, като разглеждаме този аспект на Светия Дух, искам да открием една важна измама, която неприятелят е успял да наложи върху мнозинството от хората, когато става дума за въпроса относно Светия Дух. И когато разглеждаме това, мисля за онова, което мнозина казват и начина им на мислене – Светият Дух е тайна, казват те, и не можем да Го разберем, не трябва да говорим за Него, естеството на Духа е тайна. И това е вярно. В това изследване не разглеждаме естеството на Духа. Разглеждаме идентичността на Духа. Има разлика между естество и идентичност. Не разглеждаме “какво” и “как” (естеството), а разглеждаме…? “Кого” (идентичността). Това е същественият аспект.
И така, кой е този Дух и защо имаме често срещано споменаване днес на т.нар. Бог Свети Дух? И както казах, това не се намира в Библията.
Нека накратко проведем библейски курс относно Духа и видим какво действително разкрива Библията за Духа. Това ще ни помогне да оценим останалите неща, за които ще говорим тази вечер. И така, ще започнем с Йоан 17:11. Този библейски курс, в който всички стихове са на екрана, ще бъде достатъчно кратък, надявам се, за да го завършите в рамките на минути. В Йоан 17:11, като се моли на Своя Отец, Исус казва:
“Отче свети, опази в името Си тия, които Си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.”
Много семпъл стих. От това научаваме, че Отец е…? Свят. Не е ли така?
Това ще бъде много прост курс. Ще започнем с простите неща и ще стигнем в последствие и до “твърдата храна”.
В друг стих отново намираме думи на Исус, в Йоан 4:23, 24. Исус говори на жената на кладенеца, като казва:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
Когато Исус каза “Бог е дух”, за кого говореше? Говореше за Отец. Затова от този стих можем да заключим също, че Бог Отец е…? Дух. Следователно, ако Бог Отец е свят и Бог Отец е Дух, безопасно ли е да заключим, че Отец е свят Дух? Добре, имаме няколко колебливи кимания с глава. Изразът “свят”, когато Исус казва “Отче свети”, е описание на това какъв е Бог. Това е прилагателно име и описва, че Бог е свят. Това представлява думата “свят”. Склонни сме да мислим за "Свят Дух" като за име, но тук виждаме, че Отец е свят и Отец е Дух. Той е свят Дух, според Христос. А Христос е единственият, който дойде от небето тук на земята, за да ни разкрие тези неща. Имаме работа с авторитетна информация.
Какво да кажем за Христос? Какво още научаваме? Да отворим на Деяния 4 гл. В Деяния 4 гл. е записана молитвата на апостолите, когато са преследвани и им е казано да не проповядват в Христовото име. И в молитвата си те казват следното:
“Като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син...”? “...Иисуса.”
Добре, отново достигаме до същото заключение. Много лесно е. Исус Христос е…? Свят. Считам, че всички знаем това.
Само използвам текстовете, за да изградя по съвсем прост начин една библейска основа. И разбира се тези апостоли се молеха на... кого? На Отец, тъй като казваха:
“Като простираш Ти ръката Си... и да стават чудеса... в името на Светия Твой Син Иисуса.”
А в 1 Коринтяни 15:45... Вероятно това е въпросът, който очаквате:
Какво да кажем за Духа?
И в 1 Коринтяни 15:45 ни се казва следното:
“Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана...”? “...животворящ дух.”
Кой е Последният Адам? Христос. Той е направен животворящ дух, или “дух, който дава живот”, или животодателен дух.
Говорили сме за това в редица изследвания. редица изследвания са обхващали темата. И така, можем да заключим от това и че Исус Христос е… какво? Дух. Правилно ли е? Тогава безопасно ли е да заключим, че Той е свят Дух? Ето това открихме. Това бяха четири стиха и до голяма степен това е краят на изследването.
И така, открихме, че Отец е свят, Той е Дух, Той е свят Дух. И Синът е свят, Той е Дух, Той е свят Дух. Следователно, това е библейското обяснение, това е библейското разбиране за идентичността на Духа. Идентичността на Духа никога не е представяна като независима от Отец и Сина. Тя винаги е свързана с Отец и Сина, защото Отец е Дух и Синът е…? Дух.
Необходимо е да разгледаме този аспект набързо, защото съм сигурен, че някой вероятно мисли:
“Какво означава това? Колко Духа има? Дали има един Дух или два Духа?”
Библията ни дава отговора в Ефесяни 2:18:
“Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме достъп в..."? "...един Дух...”
До кого?
“...до Отца.”
Чрез Христос имаме достъп в един Дух до Отца. Колко пътя има до Отец? Само един. Исус каза:
“Аз Съм пътят.”
Има само една врата. И този път е чрез единия…? Дух. Защото Отец е Дух и Христос е Дух. И единственият път към Отец, разбира се, е Христос.
И Римляни 8:9 ни помага да разберем как можем да съберем всичко това в едно – че има един Дух. Какво представлява този един Дух? Тук се казва:
“Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е...”? “...Негов.”
Следователно, Павел говори за същото. Той казва, че Духът, който обитава във вас, се нарича “Божият Дух” и се нарича също и…? “Христовият Дух.” И ако нямате този Дух, вие не сте…? Негов. Виждате ли, когато имаме Светия Дух, братя и сестри, ние всъщност имаме Отец и…? Сина. Мисля, че е ясно. Следите ли мисълта ми? Можем да положим огромни усилия, да покажем много стихове, но само ви давам кратка, проста основа, която е достатъчно семпла, за да бъде представена дори в детското съботно училище. И това е вярно и за другите доктрини, в които може би вярвате. Това е добър изпит. Ако можете да обясните дадена доктрина на 6-годишно дете, тогава я разбирате. Ако не можете, тогава може би вярвате в тайна. Не е ли така? Както и да е, това е факт, който днес се признава свободно.
А какво да кажем за идентичността? Дали Библията всъщност ни обяснява ясно идентичността на този Дух? С други думи, дали ние казваме, че този Дух е самият Христос, Който идва с Духа на Отец? Библията казва това много ясно във 2 Коринтяни 3:17. Казва се:
“А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...”? “...свобода.”
И причината, поради която Библията подчертава, че Христос е този Дух е, защото Христос дойде и беше изкушаван като нас, и Той победи, за да ни даде тази свобода. Ето защо Библията подчертава, че този Дух е Христовият Дух. И това не е просто Христовият Дух, а е също и Духът на Отец. Но ударението върху Христос е поради това, че Той е Този, Който победи за нас. И Той ни дава Духа, Своя собствен…? Живот, както току-що чухме. И ако нямате този живот, вие не можете да имате свобода. Ако имате който и да е друг, различен от Христос, вие нямате…? Свобода. Точно това казва стихът, нали?
“Където е Господният Дух, там е свобода.”
И този Дух е…? Господ. Виждате ли как Отец и Синът са едно? Исус каза:
“Аз и Отец сме...”? “...едно” (Йоан 10:30).
И тогава Библията казва също, че
“който се съединява с Господа е един…”? “...Дух с Него” (1 Коринтяни 6:17).
Следователно, когато се съединим с Господа, ние ставаме един Дух с Него. И Исус казва, че същият съюз, който споделят Той и Отец, Той желае да сподели с нас. С други думи, Той и Отец са едно в…? Дух. Или един Дух. Не искайте от мен да ви обяснявам начина, по който става това или естеството на това, но ние познаваме идентичността на Духа. Следите ли мисълта ми? Това е важно да се помни.
И така, заключението, което можем да извадим от това с голяма яснота, според мен, е че има един Свят Дух на Бог и на…? Христос. А не “Бог Свети Дух”, отделно същество или лице, заедно с Бог и Христос. Можете ли да видите разграничението? Едното е библейско учение, а другото дори не се намира в Библията. Затова искам да проследим това, тъй като дяволът има много общо с неправилното разбиране за идентичността на Духа. И той има намерение, причина за това. Надявам се, че тази вечер ще открием причината, тъй като, както казах, когато споделям тези неща, много хора питат:
“Какво значение има? Вие възприемате нещата по този начин, ние по друг. Когато отидем на небето, ще разберем.”
Чували ли сте това? Когато отидем на небето ние наистина ще разберем, това е сигурно. Ами ако Бог обаче вече ни е разкрил някои неща и знанието за тях всъщност е необходимо, за да гарантира, че ние всъщност наистина ще прекрачим прага на небесните порти? Защото, братя и сестри, в последните дни е налице измама и целта и предназначението на измамата е просто това: да направи така, че да изпуснете небето. Това е целта на измамата. Всички пророчески откровения за това какво ще се случи в последните дни, тези неща имат за цел да ви бъде откраднато спасението. И Сатана е изобретил много хитра измама. Тя е толкова недоловима и толкова хитра, че той вече е постигнал онова, за което е мечтал от самото начало. Както и да е, ще стигнем до това. И така, това е заключението дотук. Искам да имаме това предвид, тъй като не искам в хода на изследването да забравим разграничението между двете неща.
И така, Библията учи много ясно, че съществува Дух. Това е Божият Дух, това е Христовият Дух. Това не е друго същество. Не е друго лице, не е друга личност.
Интересно е, че когато Бог установи Адвентното движение, Той го установи върху тази здрава основа. Видяхме това вчера. Ако сте присъствали вчера, разгледахме това. Ако не сте били тук, можете да си набавите DVD запис. Но в хода на църковната история дяволът отново и отново се е опитвал да прокара конкретно неправилно разбиране за Светия Дух. Един от тези първи опити в рамките на църквата става през 1891 г. През 1891 г. имаше един брат на име Чапман. Този брат Чапман беше проповедник и изпитваше малко недоволство. Другите проповедници и пастори не му препоръчваха да излезе и да проповядва. Те всъщност казваха, че той не трябва да проповядва. И причината, поради която не биваше да проповядва беше, че той имаше някои представи и теории, концепции, за които те не се чувстваха спокойни. Затова, разбира се, той се сети да пише на г-жа Уайт писмо, в което да се оплаче по отношение на тази дилема – че е преследван от братята и не му се позволява да излезе и да проповядва и да поучава, и за да я накара вероятно да посредничи за него, нещо в този ред на мисли. Той просто искаше да изрази пред пророка недоволствата си. И ето какво каза той на Уайт в писмото до нея… Той написа писмото през 1891 г. на г-жа Уайт и в него се казва следното:
“Старейшина Робинсън… заявява положително, че не мога да бъда изпратен да представлявам пред други истината докато някои становища, поддържани от мен, бъдат променени или модифицирани… Той цитира като пример моята представа по отношение на това, че Светият Дух не е Божият Дух, Който е Христос, а ангел Гавриил… Относно всички фундаментални становища съм в съвършено съзвучие с нашия народ, но когато се опитам да покажа онова, което за мен изглежда като нова светлина върху истината, заемащите авторитетни постове… ме заклеймяват като събрат със странни идеи по отношение на Библията.”
Можем да видим ясно, че тук е представена дилема.
Писмото е дълго и засяга и други проблеми, но искам да се съсредоточа върху този конкретен момент, тъй като е свързан с онова, за което говорим. И така, неговото разбиране беше, че Светият Дух е…? Някой, различен от Отец или Сина. Така ли е? Той започна да Го възприема като ангел…? Гавриил. Той вярваше в това и беше убеден, че може да го докаже от Библията. Фактически Той вярваше, че това е...? Нова светлина. Уау! И той казваше:
“Няма да ми позволят да проповядвам, освен ако се съобразя с общото разбиране.”
Интересно е, че той всъщност разкрива в това писмо онова, в което църквата вярвала по онова време. Той казва:
“Вече не вярвам, че Светият Дух е Божият Дух, Който е Христос...”
Имаме да отбележим един момент. Ето цитата. И така, той не вярваше, че Духът е Божият Дух, Който е Христос, а сега вярваше в нещо ново, в нещо, което е ангел…? Гавриил. Друго същество, друго лице освен Отец и Сина, а именно…? Гавриил. Така че това е неправилно разбиране, изкривяване на Библейската истина. Току-що видяхме основата. И той чувстваше, че това е нова светлина. А дали това наистина беше нова светлина? Знаете ли… Чували ли сте това преди? Добре. Може би звучи като нова светлина, но всъщност това е стара заблуда.
Въпрос на факт е, че Ислямът поучава точно същата концепция. Това е от 610 г., времето, по което беше поставено началото на Исляма.
“Ислямът счита, че Светият Дух е друго име за архангел…” кой? “...Гавриил.”
В сура 2, стих 97 Коранът заявява, че Гавриил низпослал словото на Аллах до пророк Мохамед, а в сура 16, стих 102 Гавриил е конкретно наречен “Светият Дух”. Всички споменавания на Светия Дух в Корана следователно се отнасят до този…”? “...ангел.”
И така, онова, за което брат Чапман мислеше, че е нова светлина, всъщност беше стара…? Заблуда. Че Светият Дух е някой друг, различен от Отец и Сина. В този случай това е по-конкретно Гавриил. Когато споделям това, някои хора казват:
“Не, Ислямът не учи това.”
Необходимо е да го изучавате правилно, защото именно това учи. Някои възразяват и казват:
“Не, това не е вярно.”
А ето цитираните стихове:
[2:97] “Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.”
[16:102] “Кажи [о, Мухаммед]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.””
Няма да чета стиховете на арабски. Показан е английският превод.
Но бяха посочени тези препратки.
[2:97] “Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.”
[16:102] “Кажи [о, Мухаммед]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.””
Много ясно и основоположно е за мюсюлманите да вярват в това. Знаете ли защо? Защото те се противопоставят на християнската доктрина за Триединството. Те вярват, че това е…? Многобожие. И всичко, което чуват от християните през цялото време, е “Отец, Син и...”? “...Дух.” Не е ли така? Три лица, които съставляват един Бог. Затова в Корана е много ясно за тях, че Духът не е част от Триединство. Духът е ангел…? Гавриил. И това очевидно е погрешно, но именно в него вярват.
Отец и Сина? Имат други представи за Отец. Има само един Бог за тях и Синът не е наистина Син, а е само пророк, и т.н.
Но темата, върху която искам да се съсредоточа тук, е Духът, тъй като искам да проследя тази конкретна концепция и онова, което Сатана се опитва да внесе в църквата. И това не е нещо ново, а всъщност е нещо старо. Както и да е.
Да видим как отговори г-жа Уайт на брат Чапман. Тя му писа в отговор и му каза следното:
“Твоите представи… не съответстват на светлината, която Бог ми е дал… Не е жизненоважно да знаеш и да бъдеш способен да дефинираш точно какво е Светият Дух. Христос ни казва, че Светият Дух е Утешителят, и Утешителят е Светият Дух… Това се отнася до всеприсъствието на Духа на Христос, наречен Утешителя...”
Дали това открихме в Библията? Да. Следователно, тя му казала:
“Брат Чапман, не. Тези братя пастори са прави. Те би трябвало да бъдат обезпокоени. Онова, което ти поучаваш, не е в съответствие с истината.”
Да.
“По същество то е заблуда.”
И знаете ли, че това изявление всъщност е източникът на цитата, на който много хора се позовават – от “Деяния на апостолите”, стр. 52, в който се казва, че естеството на Светия Дух е тайна и не можем да го дефинираме. Този цитат произлиза от това писмо, което г-жа Уайт написа на Чапман. Тя пишеше писмото до някой, който се опитваше да дефинира, че Светият Дух е лице, различно от Отец и Сина. И хората използват днес този цитат, за да смълчат всекиго, който се опитва да поучава библейската истина за Духа. Запознати ли сте с това възражение? Знаете, че когато започнете да говорите за Духа някой доста бързо ще каже:
“О, братко, г-жа Уайт казва, че естеството на Духа е тайна. Не можем да го дефинираме. По-добре да мълчим, защото мълчанието е…”? “...злато.”
Ето откъде идва това изявление. И ако прочетете цялото писмо от г-жа Уайт, ще разберете какво казва тя. В това изявление тя дефинира истинското разбиране на Духа, в съответствие с Библията – че това е всеприсъствието на Духа на Христос, наречено…? Утешителят. И в продължение тя му казва:
“Необходимо е да влезеш в съответствие със своите братя… Сега, братко, истината е това, което желаем и трябва да имаме, но не въвеждай заблуда като нова...”? “...истина.”
Тя много ясно нарече това “заблуда”, нали?
Някой ще каже, че заблудата му била това, че учел, че Духът е Гавриил. Но искам да помним нещо: няма значение за какво или за кого мислеше той, че е Духът, той Го отстрани от Отец и Сина. Той мислеше, че Духът е някой различен от…? Отец и Сина. Кой е Той в последствие е второстепенен въпрос. Ключовият момент е, че Духът е някой различен. Това е същността, която искам да помним, тъй като, както ще видим, същият проблем продължава да се появява отново и отново.
Но г-жа Уайт му даде добър съвет. Тя му каза:
“Необходимо е да бъдеш в съответствие със своите…”? “...братя.”
Какво поучаваха братята по онова време относно Духа? Вече видяхме какво казва Библията. Видяхме какво загатна той в писмото си към Уайт.
Но нека погледнем някои други примери, само за да бъдем сигурни. Тъй като това е съветът, който му даде тя. Какво поучаваха братята относно Духа около 1891 г., когато тя му написа това ответно писмо? Ето например цитат от Урия Смит – Дневен бюлетин на Генералната конференция, 14 март 1891 г., стр. 146, 147. Смит казва:
“Светият Дух е Божият Дух; Той е също и...”? “...Христовият Дух.”
Дали това открихме в Библията? Следователно това е само потвърждение на основата, положена в Писанието, библейската истина.
Ето още един цитат – Е. Дж. Уагонър, “Христос и Неговата правда” (1890), стр. 23:
“Тук откриваме, че Светият Дух е както Божият Дух, така и...”? “...Христовият Дух.”
Същото нещо.
Е. Дж. Уагонър… Когато споменавам Е. Дж. Уагонър, за кое число се сещате? Или за коя година? Тъй като той беше един от вестителите през 1888 г. И така, това е човек, който беше употребен от Бога през онзи период от време, и такова беше разбирането му – в съответствие с Библията. Правилното разбиране на Духа е ключът към Оправданието чрез вяра. Осъзнавате ли това? Надявам се, че ще го осъзнаете към края на изследването, ако вече не сте успели. Говорил съм върху това, както и няколко други са говорили, но това е ключово разбиране. Не става дума за второстепенен въпрос. Не става дума за някакво мнение, при което някои възприемат нещата така, други – иначе, и да се съсредоточаваме върху важните неща. Това е от жизненоважно значение.
Ето още един цитат, написан няколко години по-късно. 1898 г., Дж. Н. Лъфбъроу (“Ривю енд Хералд”, 13.09.1898 г.):
“От тази формулировка научаваме, че когато говорим за Божия Дух, ние в действителност говорим за Неговото присъствие и...”? “...сила.”
Много ясно е.
И съветът на г-жа Уайт към Чапман беше:
“Чуй, братко. Необходимо е да бъдеш в съответствие със своите братя.”
Божиите присъствие и сила… Дали Божиите присъствие и сила са някой, различен от Него? Не. Правилният отговор е “не”. Вярно ли е? Очевидно не са. И откъде получи Лъфбъроу тази представа – че Духът е присъствието и силата на Бога? От Писанието. И не само това, но и Духът на пророчеството потвърждава становището му. Ето цитат от същата година, през която г-жа Уайт написа онова писмо до Чапман – 1891 г.:
“Божественият Дух, Който Изкупителят на света обеща да изпрати, е присъствието и силата на...”? “...Бога.”
Колко ясно е.
Тя каза, че това “се отнася до всеприсъствието на Духа на Христос, наречено Утешителя”. Това е присъствието и силата на Бога. Присъствието и силата на Бога не са някой друг, не са лице, различно от Бога, не са друго същество, не са друга личност, а са собствените, лични присъствие и сила на Бога.
И така, когато Бог ни дава Своя Дух, следователно, дали това означава, че Той ни дава самия Себе Си или някой друг? Самия Себе Си. Ако Духът е Неговото присъствие, Неговата сила и не е някой друг, различен от Него, това трябва да бъде…? Самият Той. И точно това ни се казва.
Ето още едно изявление от… Да видим дали ще се покаже на екрана. Ето го:
“Свидетелства към църквата”, том 7, стр. 273. Ето какво се казва:
“Като дава Своя Дух, Бог ни дава самия Себе Си, като прави Себе Си извор на Божествени влияния, за да даде здраве и...”? “...живот на света.”
Тук се намира ключовият момент: когато Бог ни дава Себе Си, Той всъщност ни дава собствения Си живот. Затова не може да бъде някой друг. И когато разберете, когато възприемете като разбиране или започнете да поучавате, че Духът е някой друг, вие отрязвате този живот. Вече не получавате Божия живот. Получавате нещо или някой друг. В това се състои проблемът. Поради това, “Дух” по дефиниция означава живот. Исус каза това.
“Думите, които ви говоря, са дух и…”? “...живот” (Йоан 6:63).
Следователно, когато получавате Духа, вие получавате живота на Дарителя – Христос и Отец. Но ако отделите Духа – точно това, което дяволът се опитваше да направи чрез брат Чапман, като също така го убеди, че притежава тази нова светлина, когато това беше стара заблуда, дяволът каза:
“Погледни, Духът е някой друг.”
И той трябва да е разполагал с някои стихове. Не знам кои стихове е имал. И му хрумнала идеята, че това трябва да е Гавриил. Някой…? Друг. В това се състои проблемът при тази представа.
Дяволът осъществи още един опит – през 1903 г. Този път опитът беше малко по-изтънчен, малко по-пригладен, и беше употребен човек, заемащ по-висок пост в Адвентната църква по онова време – д-р Джон Харви Келог. Д-р Джон Харви Келог беше доста интелигентен лекар и наистина беше благословен от Бога. Но за жалост той беше употребен, за да внесе т.нар. алфа на…? Ересите. И, разбира се, историята ни казва, че санаториумът в Батъл Крийк изгорял в предишната година – 1902 г. Той изгоря до основи и искаха да го построят наново и да намерят някакво финансиране. Затова Даниелс, председателят на Генералната конференция по онова време, препоръча Келог да напише книга. И тъй като Келог беше световно известен лекар, продажбите от неговата книга биха произвели някаква печалба, която би могла да се използва за построяване на санаториума. Звучи като прекрасен план. И така, Келог написа книгата “Живият..."? "...храм”. Запознати ли сте с тази книга? И в “Живият храм” започна да се развива проблем, тъй като в книгата той внесе част от теологията, която бил започнал да приема и да вярва. А Даниелс го беше предупредил да не включва тези неща в книгата. Той искаше книгата да се отнася единствено до физиология, да бъде само медицинска книга. Но Келог не можа да се сдържи и сложи в нея някои от представите си.
Г-жа Уайт имаше да каже много за книгата.
Както и да е, ще стигнем до това след минута. Но един ден Даниелс провеждаше разговор с Келог и нещата, които чу и научи от Келог, го обезпокоиха толкова много, че реши да напише писмо, в което да изрази тревогата си до Уили Уайт, сина на г-жа Уайт. Това е писмото, което ще разгледаме и в което се обяснява какво безпокоеше Даниелс по онова време. Писмото е написано през 1903 г. Той предава на У. K. Уайт разговора си с Келог. Той казва:
“[Келог] беше започнал да вярва в…”? “...Триединството.”
Това означава, че той не е вярвал в това преди. Не е ли така? Тъй като църквата изобщо не вярваше в тази концепция по онова време.
“Той ми каза, че сега вярва в…”? На мястото на многоточието пише “Бог Отец, Бог Син и Бог...”?
Бог Свети Дух. Исках да се съсредоточим върху Духа.
“...вярва в Бог Свети Дух; и неговият възглед беше, че Бог Свети Дух беше този… който изпълваше цялото пространство и всичко (1(живо. Той каза, че ако вярвал в това преди да напише книгата, щял да може да изрази възгледите си без да остави погрешното впечатление, което книгата сега оставя.”
Интересно. Следователно, Келог беше започнал да вярва в Бог Свети…? Дух. Отделно лице освен Отец и...? Сина. Сега не ставаше дума за ангел Гавриил, а за…? Бог сам по себе си. Един и същи проблем, само с малка вариация. Виждате ли го? Същият елемент, който съществуваше и при Чапман. И Келог вярваше, че този Бог Свети Дух е навсякъде, че Той изпълва цялото пространство и всичко…? Всичко живо.
Г-жа Уайт каза по-нататък в редица изявления, че онова, което Келог започваше да поучава, бяха т.нар. пантеистични идеи. Знаете какво е пантеизмът, нали? “Пан” означава всичко, а “теизъм” идва от “Теос”, което е Бог. Това е убеждението, че Бог е всичко или във всичко. Има вариации, като панентеизма, но както и да е, по същество идеята е, че Бог е във всичко. И в това беше започнал да вярва Келог. И Богът, в когото той беше започнал да вярва като намиращ се във всичко живо, беше Богът, когото той наричаше… как? Бог Свети Дух, отделно същество, лице, което не е Отец и не е Синът. Отделно, самостоятелно лице, наречено Бог Свети Дух. Следите ли?
Може би повтарям нещата и говоря твърде опростено, но причината е, че наистина искам да видите същността.
Келог беше започнал да вярва, че това лице е във всичко. Това убеждение по същество, според думите на г-жа Уайт…
Ще прочетем изявлението и тогава ще говорим за него. В “Проповеди и разговори”, стр. 343, през следващата година – 1904 г., г-жа Уайт имаше да каже следното по въпроса:
“И през целия си живот е трябвало да се срещам със същите заблуди, макар и не в една и съща форма. В “Живия храм” е направено твърдението, че Бог е в цветето, в листото, в грешника. Но Бог не живее в грешника. Словото заявява, че Той обитава само в сърцата на онези, които Го обичат и вършат правда. Бог не обитава в сърцето на грешника. Неприятелят е този, който обитава там.”
“Не, това не е вярно.”
А ето цитираните стихове:
[2:97] “Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.”
[16:102] “Кажи [о, Мухаммед]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.””
Няма да чета стиховете на арабски. Показан е английският превод.
Но бяха посочени тези препратки.
[2:97] “Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.”
[16:102] “Кажи [о, Мухаммед]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.””
Много ясно и основоположно е за мюсюлманите да вярват в това. Знаете ли защо? Защото те се противопоставят на християнската доктрина за Триединството. Те вярват, че това е…? Многобожие. И всичко, което чуват от християните през цялото време, е “Отец, Син и...”? “...Дух.” Не е ли така? Три лица, които съставляват един Бог. Затова в Корана е много ясно за тях, че Духът не е част от Триединство. Духът е ангел…? Гавриил. И това очевидно е погрешно, но именно в него вярват.
Отец и Сина? Имат други представи за Отец. Има само един Бог за тях и Синът не е наистина Син, а е само пророк, и т.н.
Но темата, върху която искам да се съсредоточа тук, е Духът, тъй като искам да проследя тази конкретна концепция и онова, което Сатана се опитва да внесе в църквата. И това не е нещо ново, а всъщност е нещо старо. Както и да е.
Да видим как отговори г-жа Уайт на брат Чапман. Тя му писа в отговор и му каза следното:
“Твоите представи… не съответстват на светлината, която Бог ми е дал… Не е жизненоважно да знаеш и да бъдеш способен да дефинираш точно какво е Светият Дух. Христос ни казва, че Светият Дух е Утешителят, и Утешителят е Светият Дух… Това се отнася до всеприсъствието на Духа на Христос, наречен Утешителя...”
Дали това открихме в Библията? Да. Следователно, тя му казала:
“Брат Чапман, не. Тези братя пастори са прави. Те би трябвало да бъдат обезпокоени. Онова, което ти поучаваш, не е в съответствие с истината.”
Да.
“По същество то е заблуда.”
И знаете ли, че това изявление всъщност е източникът на цитата, на който много хора се позовават – от “Деяния на апостолите”, стр. 52, в който се казва, че естеството на Светия Дух е тайна и не можем да го дефинираме. Този цитат произлиза от това писмо, което г-жа Уайт написа на Чапман. Тя пишеше писмото до някой, който се опитваше да дефинира, че Светият Дух е лице, различно от Отец и Сина. И хората използват днес този цитат, за да смълчат всекиго, който се опитва да поучава библейската истина за Духа. Запознати ли сте с това възражение? Знаете, че когато започнете да говорите за Духа някой доста бързо ще каже:
“О, братко, г-жа Уайт казва, че естеството на Духа е тайна. Не можем да го дефинираме. По-добре да мълчим, защото мълчанието е…”? “...злато.”
Ето откъде идва това изявление. И ако прочетете цялото писмо от г-жа Уайт, ще разберете какво казва тя. В това изявление тя дефинира истинското разбиране на Духа, в съответствие с Библията – че това е всеприсъствието на Духа на Христос, наречено…? Утешителят. И в продължение тя му казва:
“Необходимо е да влезеш в съответствие със своите братя… Сега, братко, истината е това, което желаем и трябва да имаме, но не въвеждай заблуда като нова...”? “...истина.”
Тя много ясно нарече това “заблуда”, нали?
Някой ще каже, че заблудата му била това, че учел, че Духът е Гавриил. Но искам да помним нещо: няма значение за какво или за кого мислеше той, че е Духът, той Го отстрани от Отец и Сина. Той мислеше, че Духът е някой различен от…? Отец и Сина. Кой е Той в последствие е второстепенен въпрос. Ключовият момент е, че Духът е някой различен. Това е същността, която искам да помним, тъй като, както ще видим, същият проблем продължава да се появява отново и отново.
Но г-жа Уайт му даде добър съвет. Тя му каза:
“Необходимо е да бъдеш в съответствие със своите…”? “...братя.”
Какво поучаваха братята по онова време относно Духа? Вече видяхме какво казва Библията. Видяхме какво загатна той в писмото си към Уайт.
Но нека погледнем някои други примери, само за да бъдем сигурни. Тъй като това е съветът, който му даде тя. Какво поучаваха братята относно Духа около 1891 г., когато тя му написа това ответно писмо? Ето например цитат от Урия Смит – Дневен бюлетин на Генералната конференция, 14 март 1891 г., стр. 146, 147. Смит казва:
“Светият Дух е Божият Дух; Той е също и...”? “...Христовият Дух.”
Дали това открихме в Библията? Следователно това е само потвърждение на основата, положена в Писанието, библейската истина.
Ето още един цитат – Е. Дж. Уагонър, “Христос и Неговата правда” (1890), стр. 23:
“Тук откриваме, че Светият Дух е както Божият Дух, така и...”? “...Христовият Дух.”
Същото нещо.
Е. Дж. Уагонър… Когато споменавам Е. Дж. Уагонър, за кое число се сещате? Или за коя година? Тъй като той беше един от вестителите през 1888 г. И така, това е човек, който беше употребен от Бога през онзи период от време, и такова беше разбирането му – в съответствие с Библията. Правилното разбиране на Духа е ключът към Оправданието чрез вяра. Осъзнавате ли това? Надявам се, че ще го осъзнаете към края на изследването, ако вече не сте успели. Говорил съм върху това, както и няколко други са говорили, но това е ключово разбиране. Не става дума за второстепенен въпрос. Не става дума за някакво мнение, при което някои възприемат нещата така, други – иначе, и да се съсредоточаваме върху важните неща. Това е от жизненоважно значение.
Ето още един цитат, написан няколко години по-късно. 1898 г., Дж. Н. Лъфбъроу (“Ривю енд Хералд”, 13.09.1898 г.):
“От тази формулировка научаваме, че когато говорим за Божия Дух, ние в действителност говорим за Неговото присъствие и...”? “...сила.”
Много ясно е.
И съветът на г-жа Уайт към Чапман беше:
“Чуй, братко. Необходимо е да бъдеш в съответствие със своите братя.”
Божиите присъствие и сила… Дали Божиите присъствие и сила са някой, различен от Него? Не. Правилният отговор е “не”. Вярно ли е? Очевидно не са. И откъде получи Лъфбъроу тази представа – че Духът е присъствието и силата на Бога? От Писанието. И не само това, но и Духът на пророчеството потвърждава становището му. Ето цитат от същата година, през която г-жа Уайт написа онова писмо до Чапман – 1891 г.:
“Божественият Дух, Който Изкупителят на света обеща да изпрати, е присъствието и силата на...”? “...Бога.”
Колко ясно е.
Тя каза, че това “се отнася до всеприсъствието на Духа на Христос, наречено Утешителя”. Това е присъствието и силата на Бога. Присъствието и силата на Бога не са някой друг, не са лице, различно от Бога, не са друго същество, не са друга личност, а са собствените, лични присъствие и сила на Бога.
И така, когато Бог ни дава Своя Дух, следователно, дали това означава, че Той ни дава самия Себе Си или някой друг? Самия Себе Си. Ако Духът е Неговото присъствие, Неговата сила и не е някой друг, различен от Него, това трябва да бъде…? Самият Той. И точно това ни се казва.
Ето още едно изявление от… Да видим дали ще се покаже на екрана. Ето го:
“Свидетелства към църквата”, том 7, стр. 273. Ето какво се казва:
“Като дава Своя Дух, Бог ни дава самия Себе Си, като прави Себе Си извор на Божествени влияния, за да даде здраве и...”? “...живот на света.”
Тук се намира ключовият момент: когато Бог ни дава Себе Си, Той всъщност ни дава собствения Си живот. Затова не може да бъде някой друг. И когато разберете, когато възприемете като разбиране или започнете да поучавате, че Духът е някой друг, вие отрязвате този живот. Вече не получавате Божия живот. Получавате нещо или някой друг. В това се състои проблемът. Поради това, “Дух” по дефиниция означава живот. Исус каза това.
“Думите, които ви говоря, са дух и…”? “...живот” (Йоан 6:63).
Следователно, когато получавате Духа, вие получавате живота на Дарителя – Христос и Отец. Но ако отделите Духа – точно това, което дяволът се опитваше да направи чрез брат Чапман, като също така го убеди, че притежава тази нова светлина, когато това беше стара заблуда, дяволът каза:
“Погледни, Духът е някой друг.”
И той трябва да е разполагал с някои стихове. Не знам кои стихове е имал. И му хрумнала идеята, че това трябва да е Гавриил. Някой…? Друг. В това се състои проблемът при тази представа.
Дяволът осъществи още един опит – през 1903 г. Този път опитът беше малко по-изтънчен, малко по-пригладен, и беше употребен човек, заемащ по-висок пост в Адвентната църква по онова време – д-р Джон Харви Келог. Д-р Джон Харви Келог беше доста интелигентен лекар и наистина беше благословен от Бога. Но за жалост той беше употребен, за да внесе т.нар. алфа на…? Ересите. И, разбира се, историята ни казва, че санаториумът в Батъл Крийк изгорял в предишната година – 1902 г. Той изгоря до основи и искаха да го построят наново и да намерят някакво финансиране. Затова Даниелс, председателят на Генералната конференция по онова време, препоръча Келог да напише книга. И тъй като Келог беше световно известен лекар, продажбите от неговата книга биха произвели някаква печалба, която би могла да се използва за построяване на санаториума. Звучи като прекрасен план. И така, Келог написа книгата “Живият..."? "...храм”. Запознати ли сте с тази книга? И в “Живият храм” започна да се развива проблем, тъй като в книгата той внесе част от теологията, която бил започнал да приема и да вярва. А Даниелс го беше предупредил да не включва тези неща в книгата. Той искаше книгата да се отнася единствено до физиология, да бъде само медицинска книга. Но Келог не можа да се сдържи и сложи в нея някои от представите си.
Г-жа Уайт имаше да каже много за книгата.
Както и да е, ще стигнем до това след минута. Но един ден Даниелс провеждаше разговор с Келог и нещата, които чу и научи от Келог, го обезпокоиха толкова много, че реши да напише писмо, в което да изрази тревогата си до Уили Уайт, сина на г-жа Уайт. Това е писмото, което ще разгледаме и в което се обяснява какво безпокоеше Даниелс по онова време. Писмото е написано през 1903 г. Той предава на У. K. Уайт разговора си с Келог. Той казва:
“[Келог] беше започнал да вярва в…”? “...Триединството.”
Това означава, че той не е вярвал в това преди. Не е ли така? Тъй като църквата изобщо не вярваше в тази концепция по онова време.
“Той ми каза, че сега вярва в…”? На мястото на многоточието пише “Бог Отец, Бог Син и Бог...”?
Бог Свети Дух. Исках да се съсредоточим върху Духа.
“...вярва в Бог Свети Дух; и неговият възглед беше, че Бог Свети Дух беше този… който изпълваше цялото пространство и всичко (1(живо. Той каза, че ако вярвал в това преди да напише книгата, щял да може да изрази възгледите си без да остави погрешното впечатление, което книгата сега оставя.”
Интересно. Следователно, Келог беше започнал да вярва в Бог Свети…? Дух. Отделно лице освен Отец и...? Сина. Сега не ставаше дума за ангел Гавриил, а за…? Бог сам по себе си. Един и същи проблем, само с малка вариация. Виждате ли го? Същият елемент, който съществуваше и при Чапман. И Келог вярваше, че този Бог Свети Дух е навсякъде, че Той изпълва цялото пространство и всичко…? Всичко живо.
Г-жа Уайт каза по-нататък в редица изявления, че онова, което Келог започваше да поучава, бяха т.нар. пантеистични идеи. Знаете какво е пантеизмът, нали? “Пан” означава всичко, а “теизъм” идва от “Теос”, което е Бог. Това е убеждението, че Бог е всичко или във всичко. Има вариации, като панентеизма, но както и да е, по същество идеята е, че Бог е във всичко. И в това беше започнал да вярва Келог. И Богът, в когото той беше започнал да вярва като намиращ се във всичко живо, беше Богът, когото той наричаше… как? Бог Свети Дух, отделно същество, лице, което не е Отец и не е Синът. Отделно, самостоятелно лице, наречено Бог Свети Дух. Следите ли?
Може би повтарям нещата и говоря твърде опростено, но причината е, че наистина искам да видите същността.
Келог беше започнал да вярва, че това лице е във всичко. Това убеждение по същество, според думите на г-жа Уайт…
Ще прочетем изявлението и тогава ще говорим за него. В “Проповеди и разговори”, стр. 343, през следващата година – 1904 г., г-жа Уайт имаше да каже следното по въпроса:
“И през целия си живот е трябвало да се срещам със същите заблуди, макар и не в една и съща форма. В “Живия храм” е направено твърдението, че Бог е в цветето, в листото, в грешника. Но Бог не живее в грешника. Словото заявява, че Той обитава само в сърцата на онези, които Го обичат и вършат правда. Бог не обитава в сърцето на грешника. Неприятелят е този, който обитава там.”
Искам да помислите малко за това. В цитата се съдържа толкова много информация и се надявам да я разгърна поне отчасти. Преди всичко, тя казва, че е трябвало да се среща със заблуди, които са едни и същи, но не винаги в една и съща форма. Същата заблуда, различна форма. С това имаме работа тук. Същата заблуда – да се отделя Божия Дух от Бога като се превръща в някой друг. Различната форма е:
1) това е Гавриил,
или този път това е...?
2) Бог Свети Дух.
Тогава Уайт посочва “Живият храм” и казва:
“В книгата е направено твърдението, че Бог е във всичко, включително в грешника.”
Според Келог, кой Бог в неговото вярване беше навсякъде? Бог Свети Дух, отделно същество. Виждате ли, в това се състои проблемът. И когато вярвате, че Бог е навсякъде, бивате доведен до заключението, че Той трябва да бъде също и във…? Всички хора – както грешници, така и светии. Дали Бог… Дали Богът на Библията живее и пребъдва в сърцето на грешници? Дали Библията учи това? Библията учи:
“Христос във вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27).
Дали това се отнася до конкретна група хора или до цялото човечество? Това е обещание, дадено на всички, но само онези, които вярват, получават това. Не е ли така?
И г-жа Уайт обяснява въпроса много ясно. Тя казва:
“Бог не живее в грешника.”
Кой всъщност е там? Сатана.
Следователно, тук Келог говореше за Бог Дух и казваше, че Той е навсякъде, включително и в грешниците.
Г-жа Уайт каза:
“Не. Бог не е навсякъде. Не и в грешника. Онзи, който е в грешника, всъщност е...”? “…Сатана.”
Следователно, тук можете да си извадите доста солидно заключение. Все още няма да изваждаме това заключение, но предстои да го направим. Но може би виждате накъде отиваме. Виждате ли, съществува проблем. Онова, което Келог въвеждаше, беше маска за Сатана. И г-жа Уайт посочи това много ясно, като се отнасяше също и до обкръжаващите това концепции.
Но нека просто продължим нататък и видим малко по-ясно обяснение на това.
Пантеистичните идеи, които проповядваше Келог, не бяха негови идеи.
“Пантеистичните идеи по отношение на Бога в природата са оформени от…” кого? “...Луцифер, падналия ангел” (“Специални свидетелства”, серия Б, номер 7, стр. 49).
Това е източникът на идеите. Келог не измисляше нищо ново. Вдъхновението му всъщност идваше от Луцифер. И Луцифер беше изкривил разбирането за Бога в ума на Келог, по-конкретно за Божия Дух, и къде се намираше Божият Дух, и той се зае да напише тази книга… И слава на Господа… Ако не беше Духът на пророчеството, братя и сестри, това щеше да помете църквата по онова време. Осъзнавате ли това? Ако разгледате и изследвате историята на църквата в този времеви период, ако не беше г-жа Уайт, това убеждение щеше да помете цялата църква. Въпрос на факт е, че то повали повечето от медицинските работници. Медицинските мисионери бяха привлечени към Келог, много от тях. И така, източникът на тези идеи е Луцифер. Следователно, желанието на Луцифер е да предаде тази представа, и той е правил опити отново и отново.
Нека разгледаме друга страна на нещата.
Отново, Келог не измисляше нищо ново. Онова, за което той мислеше, че е нова светлина, е стара заблуда.
Този човек се казва Игнатий Лойола. Вероятно не бихте се замислили много за името, освен за това, че той е основателят на Ордена на йезуитите, Обществото на Исус, през 1534 г. Разбира се, Орденът на йезуитите беше основан в отклик на Реформацията. Това е механизмът на контрареформацията, който Рим изобрети, и до ден днешен той все още противодейства на…? Реформацията. Както и да е, няма да се впускаме в големи подробности, но този човек, Игнатий Лойола, написа книга. Книгата му се казва “Духовни упражнения” и е наръчник. В основни линии тя беше написана като резултат от видения, получени от него, и е образователен наръчник за Ордена на йезуитите. С други думи, това накратко е наръчник за промиване на мозъци, тъй като превръща йезуита в този немислещ робот, който е готов да направи всичко, заповядано от по-висшестоящия, без да се замисли. Ясно е, нали? Това в действителност е тази книга. Няма да се впускам във всичките подробности, но за написването на тази книга, на този наръчник, на указанията, получени от Лойола, той твърди, че ги е получил чрез видения. Получил ги е чрез видения. Ще погледнем за малко тези видения, но преди да направим това искам да видим нещо.
Осъзнавате ли, че Духът на пророчеството споменава Ордена на йезуитите? Някой чел ли е “Великата борба”? Да, орденът е споменат там. И не е споменат случайно, а с причина. В книгата се казва следното:
“Тогава [по времето на Реформацията]...” “Тогава бе създаден и орденът на йезуитите - най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички…”? “...папски борци” (“Великата борба”, стр. 234).
Важно е да помним това.
Най-жестокият, най-безскрупулният… Коя е една друга дума за “безскрупулен”? Безжалостен, безпринципен, безнравствен, беззаконен, недобър. Добре, благодаря ви. Това е голямо, богато разнообразие от значения.
“...най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци.”
Става дума за…? Ордена на йезуитите. И тези видения на Лойола са доста интересни. Ето какво ни се казва… Това е цитат от книгата “Тайната история на йезуитите” (Едмънд Парис) и в нея се казва следното:
“Той никога не се осъмни [става дума за Лойола] в действителността на тези откровения. Той преследваше Сатана с пръчка както би направил с полудяло куче. Той говореше на Светия Дух както човек говори в действителност с друг човек…”
Искам да помислите за момент върху това. Имаме представен Лойола и той получил тези видения в пещера. Получил всякакви видения. Понякога навлизал във видение или в транс (каквото и да е) и правел това като размишлявал върху Триединството, всъщност. Това правел той. И тогава получавал всички тези видения и пред него се явявали образи. Но е интересно, че поради неговото разбиране, поради неговото убеждение и теологията му, в тези видения той достигнал в един момент до говорене на онова, за което той вярвал, че е…? Светият Дух, както човек, както един човек говори с друг в действителността. Така че Лойола не говореше на Христос, не говореше на…? Отец. А говореше на този дух. И в тяхната теология това е Бог Свети Дух, някой освен Отец и Сина. Това са много години преди Келог дори да бъде роден.
Не мисля, че е нужно да ви питам за кого мислите, че правел да се случва всичко това с ума на този беден човек. Намирам за интересен начина, по който Сатана идвал при Лойола и Лойола го подгонвал. Тогава Сатана пак идвал при него под друга форма. Не е ли така? И под каква форма идвал при него? Като Светия Дух. И Сатана го убеждавал, че говори на Светия Дух както човек говори с друг човек. Интересно е, че Сатана прави това. Ето какво каза някой, който наистина беше вдъхновен от Бога, що се отнася до Боговдъхновението. Забележете какво се казва тук. Г-жа Уайт описва интересна сцена относно Божественото вдъхновение. Тя казва:
“Цялата стая изглежда беше изпълнена с небесната атмосфера. Свято, свещено присъствие изглежда беше в стаята ми. Оставих перото си и бях в отношение на очакване, за да видя какво щеше да ми каже Духът. Не видях никого. Не чух осезаем глас, но изглеждаше сякаш небесен стражар беше до мен. Почувствах, че съм в присъствието на…” кого? “...Исус.”
Ето защо наричаме това “Духа на пророчеството”, което е Свидетелството на…? Исус. И Той прави това чрез Своя…? Дух.
Ето още един цитат:
“...почувствах в стаята си присъствие, както много пъти преди, и изгубих всякакъв спомен какво щях да върша. Изглежда бях в присъствието на Исус. Той ми съобщаваше онова, за което трябваше да бъда упътена… Не беше изговорена нито една осезаема дума в ухото ми, а в...”? “...ума ми.”
Добре. Интересно е, защото се надявам, че тук виждаме да се разгръща картина – че Сатана има за план да породи объркване относно конкретен аспект по отношение на Бога, и това е Духът, и няколко пъти той се е опитвал да внесе това в църквата ни, но то е било побеждавано.
Елън Уайт писа на Чапман и тогава той не продължи - независимо какво предлагаше той, то не влезе. При Келог опасността беше малко по-голяма и опитът беше малко по-изтънчен, но на него също беше противодействано и той не влезе. И откриваме, че и при двата случая не ставаше дума за нищо ново, а вече го имаше. Видяхме това и при Исляма, видяхме го и при Ордена на йезуитите. Но нека погледнем допълнително как стоят нещата днес. Ето каква е ситуацията по отношение на действието на дявола днес.
Това е популярното петдесятничество в днешно време, също и популярните телевизионни евангелизатори. Няма да се впускам в големи подробности, но мисля, че сте наясно, че днес се поставя голямо ударение сред тези хора върху онова, което те наричат “силата на…”? “...Духа.” Не е ли така? И съществуват всички тези дейности и неща, които се случват в църквата – хора подскачат, търкалят се по пода, правят всякакви нелепи неща. И всички тези неща се приписват на… кого? На Светия Дух. Не е ли така? Това казват те. И съществуват такива неща като езиците. Имате дори и това в църквата. Всъщност това е заглавието на статия:
“Извърви пътя си към спасението със смях.”
Тези хора вярват, че когато получат силата на Духа, просто започват да се търкалят по пода, като се смеят неконтролируемо, в църквата. И те вярват, че това е силата на Духа. Кажете ми вие за кого мислите, че мами тези хора и предоставя всички тези странни състояния, които те преживяват? Сатана. А като какво се маскира той пред тях? Те не мислят, че това е Сатана. Мислят, че е…? Светият Дух. И често някои от тях вярват във всякакви различни представи. Трудно е да се посочи в какво вярват петдесятниците тъй като вярванията им варират толкова много. Но мнозинството от тях вярват, че Духът е някой различен от Отец и…? Сина. И е въпрос на факт, че много пъти те се молят на Духа. Понеже желаят тази сила толкова много… И някои хора, които може би не говорят на езици, например, се чувстват подминати и се молят ревностно. Бедни, измамени хора, които се молят ревностно и казват… Започват да се молят на Светия Дух, за да получат тази дарба или което и да е под въпрос – независимо дали става дума за езици или за смеене, каквото и да е. А има всякакви нелепи дейности, които нямат нищо общо със Светия Дух, що се отнася до Библията. Тези бедни хора се оказват подведени и това всъщност е делото на неприятеля. И не само там. Ето още един пример:
“Прогласяване силата на…”? “...Петдесятница.”
Това… Това съсредоточаване върху Петдесятница не е ограничено само до тези петдесятнически групи. Това се оказва харизматична литургия в неделята на Петдесятница.
“Красотата да бъдеш кръстен в Светия Дух.”
Виждате ли, има нещо, което помита цялото християнство. И откривате общ знаменател, ако погледнете на правилното място. Това има общо с неправилното разбиране за идентичността на Божия Дух. И както вече запитах, мисля, че всички знаем кой стои зад това. А това е уебсайтът, от който идва брошурата. Събитието е от едва миналата седмица, така е.
“Католическо харизматично обновление.”
“Напълно харизматично, евхаристийно и Мариино, под властта на Римокатолическата църква.”
Това е целият комплект – напълно харизматично обновление. Съсредоточаването там, разбира се, е изцяло върху…? Силата на Духа, харизмата на Духа, дарбите на Духа, кръщението в Духа. И вярването в ума на тези хора е, че този Дух не е Отец. Този Дух не е Синът. Този Дух е някой друг, наречен Бог Свети…? Дух. И разбира се има и още един пример, като той произлиза от следния уебсайт. Не мога да видя всичко в страницата, но този уебсайт е направен от йезуити, чада на Лойола, духовни чада на Лойола.
“Посвещението на св. Игнатий на...”? “...Светата Троица.”
Ето върху какво размишляваше той.
Ето какво вдъхнови много от тези неща. Всъщност той каза, че Триединството му се явило. Не знам как. Не ме питайте. Той не обяснява това, но това казва относно виденията, които е имал. И всички тези хора, всички сътрудници, са отбелязани с SJ. Знаете ли какво означава това SJ в края на името им? Общество на Исус, или йезуитите. Това са йезуитски свещеници. И ето какво е заключението на един от тях. След като написал тази статия, той казва следното:
“Проведох беседа пред старши лица миналата година относно връзката с Бога и ги насърчих да се молят с всяко от Божествените Лица поотделно. Това лице, с което изпитваха най-голямо затруднение, беше...”? “...Светият Дух.”
Изненада! Изненада! Има нещо в ума на човека, което намира за трудно, за невъзможно да говори с някого, когото Библията не представя като отделно лице само по себе си. Виждате ли, онова, което авторът описва тук авторът, е борба. Това са католици. Това са хора, които много пъти са честни, които обичат Господа, които не знаят или не разбират някои от нещата, които споделяме. И така, онова, което споделяме, не е против тях. Имаме работа с концепциите. Ясно е, нали? Искам само да изясня това, тъй като не критикуваме никого конкретно, а разглеждаме концепциите и виждаме колко преобладаваща е измамата сред хората. И така, за тези бедни хора той казва, че се опитал да ги насърчи да се молят с всяко… Когато те казват “молене с” всяко, католическият термин означава “молене на”. Така че те се молили на Отец, молили се на Сина, а изпитали затруднение в опит да разберат как, при това положение, да се молят на Духа. Но те го правят. Те все пак го правят. И авторът предлага някои съвети как да се прави това.
Както и да е, няма да се впускам в тази тема.
Но това не е дело само на Обществото на Исус. Това е обичайна католическа практика. Забележете… Ще отидем направо при главата [на църквата]. Това е папа Йоан XXIII. Книгата носи заглавие
“Документи от Втория Ватикански събор”.
Знаете ли за Втория Ватикански събор, какво се случи през 1960-те години, когато се проведоха тези икуменически срещи? Извинете ме, Ватикански събор. И целта на Ватиканския събор беше просто следната: да се върнат еретичните протестантски реформатори, бунтовници, обратно в стадото. И за да благослови заседанията на съвета, папата отправя следната молитва към…? Светия Дух, за успеха на икуменическия съвет. Ето какво… Молитвата е докладвана, записана е в книга. Ето какво се казва:
“О, Свети Душе...”
На кого се моли папата? Не се моли на Отец, не се моли на Сина, защото това е теологията им. Те казват, че личността на Отец е една, личността на Сина е друга и личността на Духа е трета, противно на това, което казва Библията.
“О, Свети Душе, изпратен от Отец в името на Исус, Който присъстваш в Църквата и непогрешимо я водиш, излей, молим Те, пълнотата на Своите дарби над Икуменическия събор… Молим се също за онези, които не са сега в едното стадо на Исус Христос...”
Това сте всички вие, а също и аз. Така че папата се моли за нас. И каква е молитвата му?
“...така че макар и да се славят с името “християни”, те най-сетне да дойдат до единство под ръководството на единия Пастир… Амин” (“Документи от Втория Ватикански събор”, стр. 793).
Този Ватикански събор беше проведен през 1960-те години, някъде там. Да, което е доста интересно. И така, папата тук се моли тези изгубени овце да дойдат под ръководството… на кого? На единия Пастир. Кой е единият Пастир? Той. Когато те се молят, кой стои зад тази система? Вие ми кажете. Добре, вие го казахте, а не аз. Кой, според вас, отговаря на тази молитва? Следователно, те мислят, че се молят на Бога в небето (някои от тях са по-добре запознати) и начинът, по който Сатана е прикрил следите си, е като се е скрил зад… кое название? Зад Светия…? Дух. Някой отделен от Отец и…? Сина.
Нека ви кажа нещо: Сатана е доста ангажиран да отговаря на тази молитва. Доста ангажиран, както ще видим. Но искам да изясня това, тъй като някой ще каже:
“Братко, онова, което казваш, звучи почти богохулно!”
1) това е Гавриил,
или този път това е...?
2) Бог Свети Дух.
Тогава Уайт посочва “Живият храм” и казва:
“В книгата е направено твърдението, че Бог е във всичко, включително в грешника.”
Според Келог, кой Бог в неговото вярване беше навсякъде? Бог Свети Дух, отделно същество. Виждате ли, в това се състои проблемът. И когато вярвате, че Бог е навсякъде, бивате доведен до заключението, че Той трябва да бъде също и във…? Всички хора – както грешници, така и светии. Дали Бог… Дали Богът на Библията живее и пребъдва в сърцето на грешници? Дали Библията учи това? Библията учи:
“Христос във вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27).
Дали това се отнася до конкретна група хора или до цялото човечество? Това е обещание, дадено на всички, но само онези, които вярват, получават това. Не е ли така?
И г-жа Уайт обяснява въпроса много ясно. Тя казва:
“Бог не живее в грешника.”
Кой всъщност е там? Сатана.
Следователно, тук Келог говореше за Бог Дух и казваше, че Той е навсякъде, включително и в грешниците.
Г-жа Уайт каза:
“Не. Бог не е навсякъде. Не и в грешника. Онзи, който е в грешника, всъщност е...”? “…Сатана.”
Следователно, тук можете да си извадите доста солидно заключение. Все още няма да изваждаме това заключение, но предстои да го направим. Но може би виждате накъде отиваме. Виждате ли, съществува проблем. Онова, което Келог въвеждаше, беше маска за Сатана. И г-жа Уайт посочи това много ясно, като се отнасяше също и до обкръжаващите това концепции.
Но нека просто продължим нататък и видим малко по-ясно обяснение на това.
Пантеистичните идеи, които проповядваше Келог, не бяха негови идеи.
“Пантеистичните идеи по отношение на Бога в природата са оформени от…” кого? “...Луцифер, падналия ангел” (“Специални свидетелства”, серия Б, номер 7, стр. 49).
Това е източникът на идеите. Келог не измисляше нищо ново. Вдъхновението му всъщност идваше от Луцифер. И Луцифер беше изкривил разбирането за Бога в ума на Келог, по-конкретно за Божия Дух, и къде се намираше Божият Дух, и той се зае да напише тази книга… И слава на Господа… Ако не беше Духът на пророчеството, братя и сестри, това щеше да помете църквата по онова време. Осъзнавате ли това? Ако разгледате и изследвате историята на църквата в този времеви период, ако не беше г-жа Уайт, това убеждение щеше да помете цялата църква. Въпрос на факт е, че то повали повечето от медицинските работници. Медицинските мисионери бяха привлечени към Келог, много от тях. И така, източникът на тези идеи е Луцифер. Следователно, желанието на Луцифер е да предаде тази представа, и той е правил опити отново и отново.
Нека разгледаме друга страна на нещата.
Отново, Келог не измисляше нищо ново. Онова, за което той мислеше, че е нова светлина, е стара заблуда.
Този човек се казва Игнатий Лойола. Вероятно не бихте се замислили много за името, освен за това, че той е основателят на Ордена на йезуитите, Обществото на Исус, през 1534 г. Разбира се, Орденът на йезуитите беше основан в отклик на Реформацията. Това е механизмът на контрареформацията, който Рим изобрети, и до ден днешен той все още противодейства на…? Реформацията. Както и да е, няма да се впускаме в големи подробности, но този човек, Игнатий Лойола, написа книга. Книгата му се казва “Духовни упражнения” и е наръчник. В основни линии тя беше написана като резултат от видения, получени от него, и е образователен наръчник за Ордена на йезуитите. С други думи, това накратко е наръчник за промиване на мозъци, тъй като превръща йезуита в този немислещ робот, който е готов да направи всичко, заповядано от по-висшестоящия, без да се замисли. Ясно е, нали? Това в действителност е тази книга. Няма да се впускам във всичките подробности, но за написването на тази книга, на този наръчник, на указанията, получени от Лойола, той твърди, че ги е получил чрез видения. Получил ги е чрез видения. Ще погледнем за малко тези видения, но преди да направим това искам да видим нещо.
Осъзнавате ли, че Духът на пророчеството споменава Ордена на йезуитите? Някой чел ли е “Великата борба”? Да, орденът е споменат там. И не е споменат случайно, а с причина. В книгата се казва следното:
“Тогава [по времето на Реформацията]...” “Тогава бе създаден и орденът на йезуитите - най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички…”? “...папски борци” (“Великата борба”, стр. 234).
Важно е да помним това.
Най-жестокият, най-безскрупулният… Коя е една друга дума за “безскрупулен”? Безжалостен, безпринципен, безнравствен, беззаконен, недобър. Добре, благодаря ви. Това е голямо, богато разнообразие от значения.
“...най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци.”
Става дума за…? Ордена на йезуитите. И тези видения на Лойола са доста интересни. Ето какво ни се казва… Това е цитат от книгата “Тайната история на йезуитите” (Едмънд Парис) и в нея се казва следното:
“Той никога не се осъмни [става дума за Лойола] в действителността на тези откровения. Той преследваше Сатана с пръчка както би направил с полудяло куче. Той говореше на Светия Дух както човек говори в действителност с друг човек…”
Искам да помислите за момент върху това. Имаме представен Лойола и той получил тези видения в пещера. Получил всякакви видения. Понякога навлизал във видение или в транс (каквото и да е) и правел това като размишлявал върху Триединството, всъщност. Това правел той. И тогава получавал всички тези видения и пред него се явявали образи. Но е интересно, че поради неговото разбиране, поради неговото убеждение и теологията му, в тези видения той достигнал в един момент до говорене на онова, за което той вярвал, че е…? Светият Дух, както човек, както един човек говори с друг в действителността. Така че Лойола не говореше на Христос, не говореше на…? Отец. А говореше на този дух. И в тяхната теология това е Бог Свети Дух, някой освен Отец и Сина. Това са много години преди Келог дори да бъде роден.
Не мисля, че е нужно да ви питам за кого мислите, че правел да се случва всичко това с ума на този беден човек. Намирам за интересен начина, по който Сатана идвал при Лойола и Лойола го подгонвал. Тогава Сатана пак идвал при него под друга форма. Не е ли така? И под каква форма идвал при него? Като Светия Дух. И Сатана го убеждавал, че говори на Светия Дух както човек говори с друг човек. Интересно е, че Сатана прави това. Ето какво каза някой, който наистина беше вдъхновен от Бога, що се отнася до Боговдъхновението. Забележете какво се казва тук. Г-жа Уайт описва интересна сцена относно Божественото вдъхновение. Тя казва:
“Цялата стая изглежда беше изпълнена с небесната атмосфера. Свято, свещено присъствие изглежда беше в стаята ми. Оставих перото си и бях в отношение на очакване, за да видя какво щеше да ми каже Духът. Не видях никого. Не чух осезаем глас, но изглеждаше сякаш небесен стражар беше до мен. Почувствах, че съм в присъствието на…” кого? “...Исус.”
Ето защо наричаме това “Духа на пророчеството”, което е Свидетелството на…? Исус. И Той прави това чрез Своя…? Дух.
Ето още един цитат:
“...почувствах в стаята си присъствие, както много пъти преди, и изгубих всякакъв спомен какво щях да върша. Изглежда бях в присъствието на Исус. Той ми съобщаваше онова, за което трябваше да бъда упътена… Не беше изговорена нито една осезаема дума в ухото ми, а в...”? “...ума ми.”
Добре. Интересно е, защото се надявам, че тук виждаме да се разгръща картина – че Сатана има за план да породи объркване относно конкретен аспект по отношение на Бога, и това е Духът, и няколко пъти той се е опитвал да внесе това в църквата ни, но то е било побеждавано.
Елън Уайт писа на Чапман и тогава той не продължи - независимо какво предлагаше той, то не влезе. При Келог опасността беше малко по-голяма и опитът беше малко по-изтънчен, но на него също беше противодействано и той не влезе. И откриваме, че и при двата случая не ставаше дума за нищо ново, а вече го имаше. Видяхме това и при Исляма, видяхме го и при Ордена на йезуитите. Но нека погледнем допълнително как стоят нещата днес. Ето каква е ситуацията по отношение на действието на дявола днес.
Това е популярното петдесятничество в днешно време, също и популярните телевизионни евангелизатори. Няма да се впускам в големи подробности, но мисля, че сте наясно, че днес се поставя голямо ударение сред тези хора върху онова, което те наричат “силата на…”? “...Духа.” Не е ли така? И съществуват всички тези дейности и неща, които се случват в църквата – хора подскачат, търкалят се по пода, правят всякакви нелепи неща. И всички тези неща се приписват на… кого? На Светия Дух. Не е ли така? Това казват те. И съществуват такива неща като езиците. Имате дори и това в църквата. Всъщност това е заглавието на статия:
“Извърви пътя си към спасението със смях.”
Тези хора вярват, че когато получат силата на Духа, просто започват да се търкалят по пода, като се смеят неконтролируемо, в църквата. И те вярват, че това е силата на Духа. Кажете ми вие за кого мислите, че мами тези хора и предоставя всички тези странни състояния, които те преживяват? Сатана. А като какво се маскира той пред тях? Те не мислят, че това е Сатана. Мислят, че е…? Светият Дух. И често някои от тях вярват във всякакви различни представи. Трудно е да се посочи в какво вярват петдесятниците тъй като вярванията им варират толкова много. Но мнозинството от тях вярват, че Духът е някой различен от Отец и…? Сина. И е въпрос на факт, че много пъти те се молят на Духа. Понеже желаят тази сила толкова много… И някои хора, които може би не говорят на езици, например, се чувстват подминати и се молят ревностно. Бедни, измамени хора, които се молят ревностно и казват… Започват да се молят на Светия Дух, за да получат тази дарба или което и да е под въпрос – независимо дали става дума за езици или за смеене, каквото и да е. А има всякакви нелепи дейности, които нямат нищо общо със Светия Дух, що се отнася до Библията. Тези бедни хора се оказват подведени и това всъщност е делото на неприятеля. И не само там. Ето още един пример:
“Прогласяване силата на…”? “...Петдесятница.”
Това… Това съсредоточаване върху Петдесятница не е ограничено само до тези петдесятнически групи. Това се оказва харизматична литургия в неделята на Петдесятница.
“Красотата да бъдеш кръстен в Светия Дух.”
Виждате ли, има нещо, което помита цялото християнство. И откривате общ знаменател, ако погледнете на правилното място. Това има общо с неправилното разбиране за идентичността на Божия Дух. И както вече запитах, мисля, че всички знаем кой стои зад това. А това е уебсайтът, от който идва брошурата. Събитието е от едва миналата седмица, така е.
“Католическо харизматично обновление.”
“Напълно харизматично, евхаристийно и Мариино, под властта на Римокатолическата църква.”
Това е целият комплект – напълно харизматично обновление. Съсредоточаването там, разбира се, е изцяло върху…? Силата на Духа, харизмата на Духа, дарбите на Духа, кръщението в Духа. И вярването в ума на тези хора е, че този Дух не е Отец. Този Дух не е Синът. Този Дух е някой друг, наречен Бог Свети…? Дух. И разбира се има и още един пример, като той произлиза от следния уебсайт. Не мога да видя всичко в страницата, но този уебсайт е направен от йезуити, чада на Лойола, духовни чада на Лойола.
“Посвещението на св. Игнатий на...”? “...Светата Троица.”
Ето върху какво размишляваше той.
Ето какво вдъхнови много от тези неща. Всъщност той каза, че Триединството му се явило. Не знам как. Не ме питайте. Той не обяснява това, но това казва относно виденията, които е имал. И всички тези хора, всички сътрудници, са отбелязани с SJ. Знаете ли какво означава това SJ в края на името им? Общество на Исус, или йезуитите. Това са йезуитски свещеници. И ето какво е заключението на един от тях. След като написал тази статия, той казва следното:
“Проведох беседа пред старши лица миналата година относно връзката с Бога и ги насърчих да се молят с всяко от Божествените Лица поотделно. Това лице, с което изпитваха най-голямо затруднение, беше...”? “...Светият Дух.”
Изненада! Изненада! Има нещо в ума на човека, което намира за трудно, за невъзможно да говори с някого, когото Библията не представя като отделно лице само по себе си. Виждате ли, онова, което авторът описва тук авторът, е борба. Това са католици. Това са хора, които много пъти са честни, които обичат Господа, които не знаят или не разбират някои от нещата, които споделяме. И така, онова, което споделяме, не е против тях. Имаме работа с концепциите. Ясно е, нали? Искам само да изясня това, тъй като не критикуваме никого конкретно, а разглеждаме концепциите и виждаме колко преобладаваща е измамата сред хората. И така, за тези бедни хора той казва, че се опитал да ги насърчи да се молят с всяко… Когато те казват “молене с” всяко, католическият термин означава “молене на”. Така че те се молили на Отец, молили се на Сина, а изпитали затруднение в опит да разберат как, при това положение, да се молят на Духа. Но те го правят. Те все пак го правят. И авторът предлага някои съвети как да се прави това.
Както и да е, няма да се впускам в тази тема.
Но това не е дело само на Обществото на Исус. Това е обичайна католическа практика. Забележете… Ще отидем направо при главата [на църквата]. Това е папа Йоан XXIII. Книгата носи заглавие
“Документи от Втория Ватикански събор”.
Знаете ли за Втория Ватикански събор, какво се случи през 1960-те години, когато се проведоха тези икуменически срещи? Извинете ме, Ватикански събор. И целта на Ватиканския събор беше просто следната: да се върнат еретичните протестантски реформатори, бунтовници, обратно в стадото. И за да благослови заседанията на съвета, папата отправя следната молитва към…? Светия Дух, за успеха на икуменическия съвет. Ето какво… Молитвата е докладвана, записана е в книга. Ето какво се казва:
“О, Свети Душе...”
На кого се моли папата? Не се моли на Отец, не се моли на Сина, защото това е теологията им. Те казват, че личността на Отец е една, личността на Сина е друга и личността на Духа е трета, противно на това, което казва Библията.
“О, Свети Душе, изпратен от Отец в името на Исус, Който присъстваш в Църквата и непогрешимо я водиш, излей, молим Те, пълнотата на Своите дарби над Икуменическия събор… Молим се също за онези, които не са сега в едното стадо на Исус Христос...”
Това сте всички вие, а също и аз. Така че папата се моли за нас. И каква е молитвата му?
“...така че макар и да се славят с името “християни”, те най-сетне да дойдат до единство под ръководството на единия Пастир… Амин” (“Документи от Втория Ватикански събор”, стр. 793).
Този Ватикански събор беше проведен през 1960-те години, някъде там. Да, което е доста интересно. И така, папата тук се моли тези изгубени овце да дойдат под ръководството… на кого? На единия Пастир. Кой е единият Пастир? Той. Когато те се молят, кой стои зад тази система? Вие ми кажете. Добре, вие го казахте, а не аз. Кой, според вас, отговаря на тази молитва? Следователно, те мислят, че се молят на Бога в небето (някои от тях са по-добре запознати) и начинът, по който Сатана е прикрил следите си, е като се е скрил зад… кое название? Зад Светия…? Дух. Някой отделен от Отец и…? Сина.
Нека ви кажа нещо: Сатана е доста ангажиран да отговаря на тази молитва. Доста ангажиран, както ще видим. Но искам да изясня това, тъй като някой ще каже:
“Братко, онова, което казваш, звучи почти богохулно!”
Само проследявам дирите на змията, братя и сестри. Времето почти свърши, но сме в края. Само проследявам дирите на змията, за да открия една дълбока измама. А измамата е толкова удивителна в хитростта си, че хората я виждат и си казват: “Уау, това звучи като богохулство!” Звучи като богохулство. Затова погледнахме какво има да каже Библията. Затова видяхме много ясно библейската основа. И след като видяхме нея, можем да видим следата на змията. Затова само искам напълно да отмахна покривалото на измамата, тъй като тези хора не изповядват да се покланят на дявола. Те изповядват, че са християни (католиците). Не е ли така? Може би сме осведомени за нещо различно в следствие от пророчествата, но именно това е изображението, което те обрисуват. Но нека погледнем още една група хора. И точно тук започва да става наистина интересно. Какво наистина стои зад кулисите? И кой всъщност работи зад кулисите? Това е Елена Петровна Блаватска. Тя е основател на теософското общество. Тя е масон и това е книга, авторитетна за теософското общество, за масони, ню-ейджъри и т.н. Тя е духовен водач. Някой чувал ли е за нея? Добре. Не знам дали това е добро или лошо. Както и да е. Ето какво имаше да каже тя по въпроса… Интересно е. Думите ѝ са:
“Луцифер е божествена и земна светлина, “Светият Дух” и “Сатана” в едно и също време” (“Тайната доктрина”, стр. 539).
Книгата е публикувана през…? 1888 г. Виждате ли нещо интересно?
И така, тук въпросът се обяснява от тези хора. Тези хора се покланят на Сатана. В своите тайни ритуали, които провеждат, те се покланят на дявола. Масони и всякакви подобни – това не са християнски организации. Те ви разкриват “тайната доктрина”. Ясно е, нали? Според тяхното разбиране, когато говорят за “Светия Дух” - някой друг освен Отец и Сина – това всъщност се отнася за… кого? За Луцифер. Ето на кого се покланят. И Луцифер е ангажиран да поощрява тази представа – че Духът е някой друг освен Отец и Сина – за да си осигури позиция, в която да се промъкне и да изяви претенция за поклонение. Не е ли това, което иска той? Това искаше той в небето. Той казваше:
“Ще седна в крайния север...” “Ще издигна престола си, ще поставя престола си до Всевишния, ще седна на север, ще бъда подобен на Всевишния” (виж Исая 14:13, 14).
И когато Исус дойде на земята, Сатана каза:
“Ако ми се поклониш” (Лука 4:7).
Дали Духът на пророчеството казва нещо за теософията? Интересно е, че Уайт каза нещо за йезуитите. Да видим сега дали тя казва нещо за теософията. Да, тя казва. Ето:
“Писма до Батъл Крийк”, стр. 109: “Нека светът се впуска в спиритизъм, теософия, пантеизъм, ако избере.”
Ето пълен комплект. Кой внасяше пантеизма в църквата? Келог. Какво учеше той? Че Светият Дух е различно същество, отделно от Отец и Сина, наречено “Бог Свети Дух”.
От основоположниците на теософията видяхме, че те казват , че Светият Дух всъщност не е друг, а…? Луцифер. И г-жа Уайт събира всички тези неща. Мислите ли, че тя имала някакво прозрение за някои от тези неща? Повече, отколкото ние смятахме. Нека се впускат в теософия или пантеизъм, ако изберат.
“Ние не бива да имаме нищо общо с този измамен клон на делото на Сатана. Привлекателните гледища на пантеизма ще отведат много души в забранени пътища.”
Братя и сестри, обичайното днес учение за Светия Дух е пантеистично. То е убеждение, че съществува този обособен Бог, отделно същество, наречено “Бог Свети Дух”, което е навсякъде. И когато попитате хората къде е Божият Дух, те казват: “Божият Дух е навсякъде.” И в тяхното мислене Божият Дух е някой - отделно същество, което има свои собствени ум и интелект, което е навсякъде, а не присъствието и силата на Бога, Който седи на престола, както видяхме от Библията.
И така, ето още един пример:
“Дот Магис – блог за Игнатиева духовност.”
Какво се казва там? Молитва към…? Светия Дух. Има цяла молитва, която можете да отправите към Светия Дух, с разбирането и теологията, които разгледахме. Така че се надявам… Просто свързвам нещата. Забелязвате ли да се разгръща нещо? Налице е особено сериозна измама. Тогава достигаме до следното: Това е книга от…? Адвентната църква. И ето какво се казва в тази книга. Тя се отнася до Триединството. Забележете написаното:
“Единството в естеството на трите Лица на Божеството повдига практичния въпрос за молитвата, прославата и поклонението… Какво да кажем за директната молитва към Светия Дух? Докато нямаме ясен пример или директна заповед от Библията да се молим на Духа, има по принцип една подразбираща се библейска подкрепа за това… Въз основа единствено на логиката, Божият народ може да се моли директно на Светия Дух, или да Му се покланя” (“Триединство”, стр. 273).
Господи, смили се над нас!
Забелязвате ли тук нещо опасно? Това е точно същото нещо, което се случва в Рим чрез йезуитите и чрез човек, не по-маловажен от самия папа. Сега получаваме тази препоръка от духовните водачи в Адвентната църква към Божия народ. Не... Не знам как мога да изразя това достатъчно силно. Толкова сериозно е. Толкова сериозно е. В самия цитат те ви казват:
“Вижте, няма библейско указание да правим това. Няма пример в Библията, който да ни е известен и учи това, но ние мислим, че единствено въз основа на логиката и разума ние трябва да се молим и да се покланяме на Светия Дух – отделно същество или лице, освен Отец и Сина.”
Знаете ли защо казват това? Понеже са поробени от онази концепция, изобразена на корицата на книгата – концепцията за 3 в 1 и 1 в 3 – че Бог е трима. И концепцията ви води до тези заключения.
Братя и сестри, това отваря вратата за влизането на Сатана. Когато започнете да прекрачвате границите на Библията, когато става дума за поклонението, се намирате на доста опасна почва. Тъй като има някой във вселената, който желае поклонение. Не можете да кажете:
“Няма библейски доказателства за това, но ние мислим, че трябва да го правим.”
Някой ще се изправи и ще изяви претенция за това поклонение, което няма да отива при Отец и няма да отива при Сина. Въпрос на факт е, че ще ви кажат:
“Ако искате любов, можете да се молите на Отец. Ако искате прощение, можете да се молите на Исус. А ако искате сила, дарби и победа над греха, трябва да се молите на...”? “...Светия Дух.”
Това не е единственото място, на което се дава тази препоръка. Има и други издания, като австралийското издание “Знамения на времето”, в което на хората се препоръчва същото.
Братя и сестри, сериозно сме се объркали относно поклонението си. Това е знак, че се намираме в последните дни. Когато Божият народ, който Той издигна, за да даде последната вест на милост на света, в крайна сметка се покланя на същото, на което се покланя и Рим, по същия начин, докато признава, че няма библейска подкрепа за това.
Знаете ли какво каза Исус?
“...от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:37).
Ето го тук. И кой ще го види?
“Кой е повярвал на известието ни?” (Исая 53:1).
Знаете ли, когато споделям това, хората казват:
“Какво значение има в това?”
Надявам се, че сега виждате значението. Става дума за това дали се покланяте на Бога или се покланяте на Сатана. Омега на отстъплението – да, има много названия. И когато казваме това, някой може би ще възрази… Споделям това с различни хора и от време на време получавам следната реакция. Хората се обезпокояват малко и казват:
“Братко, но аз не се моля на Светия Дух. Не се покланям на Светия Дух.”
Това е добро и похвално, но проблемът все още е същият. Има няколко въпроса, върху които е необходимо да помислим и да си зададем. Ако вярвате, че Бог е трима и тримата са едно, като не се молите и не се покланяте на Светия Дух, защо задържате поклонение от Бога? А ако се молите и покланяте на Светия Дух, къде са доказателствата от Библията? Това е ситуация, в която и в двата случая губите. Ясно е, нали? Не можете да спечелите по никой начин. Като задържате поклонение, вие задържате нещо от Бога, тъй като вярвате, че Бог е трима и би трябвало да отдавате поклонение равностойно. Но ако наистина отдавате поклонение на трима, къде са библейските доказателства? Сега сте се препънали. Намирате се извън границите на Библията относно поклонението. И горко на вас, ако престъпите границите на Библията по отношение на поклонението. Знаете ли защо? Защото въпросът, измамата в последните дни, се отнася до…? Поклонението. Изберете нещо друго и поемете риск, осмелете се да излезете извън Библията за него, но когато става дума за поклонението, не мислите ли, братя и сестри, че дяволът ни е измамил? Измамени сме до шията и повече. Искам само да се уверя, че този елемент е ясен. Когато става въпрос за поклонението… Искам само да сложа това на екрана. Кадърът се появи малко по-рано, но няма значение. На мястото в ума си, което запазваме за Бога, повечето хора, които поддържат разбирането за Триединството, запазват място, в което е отделено пространство… за колко лица? За три. Не е ли така? В мястото в ума ни, където и да се намира то, имаме пространство… имаме три отделения, така да се каже – за Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, - ако вярваме в тази концепция. И знаете ли какво? Не е нужно да се молите отделно на Светия Дух. Не е нужно да се покланяте на Светия Дух отделно. Защото всеки път, когато пеете, всеки път, когато участвате в общение с други братя, всеки път, в който участвате в който и да е аспект на поклонението – молитва, дарение, пеене, каквото и да е, това поклонение и това благоговение е отправено към концепцията, която пазите като скъпа в ума си. Вие въздигате още някой освен Отец и Сина, дори ако не го правите пряко. Осъзнавате ли това?
Затова хората, които казват, “не се моля на Светия Дух”, не са в безопасност. Понеже в ума им, на мястото, към което се отправя най- голямо въздигане и благоговение, то се отправя към колко лица? Към три лица. Така че не става въпрос само за това какво правим. Не е толкова повърхностно, като се каже:
“Спрете да се молите на Светия Дух.”
Не е толкова повърхностно, братя и сестри. Измамата е задълбочена. Следите ли мисълта ми? Библията никъде не разкрива, че поклонението ни се отправя към трима. Поклонението ни е винаги и само към Отец. Чрез…? Сина. И толкова.
“За да почитат всички Сина, както почитат Отца” (Йоан 5:23).
И това е всичко. Няма никой друг, когото да сме призовани да почитаме, прославяме, да отдаваме поклонение и благоговение. Следователно всяко поклонение, благоговение и хваление извън Отец и Сина, вие ми кажете кой ще се изправи и ще предяви претенция за това? Има само едно същество в цялата вселена, което каза:
“Аз желая поклонение.”
И той е създал особено хитра измама, за да се сдобие с поклонение.
Слава на Бога, че Библията ни казва, че за времената на невежеството Бог не държи сметка (Деяния 17:30). Бог е милостив. Но Бог желае да бъдем интелигентни поклонници. Бог желае да се освободим от измамата, която дяволът е създал за нас. Затова се надявам, че наистина мислите, че има значение.
И така, съвсем набързо ще обобщя и ще завършим.
Кой е вашият утешител? Когато задавам този въпрос, има всякакви отговори, в зависимост от това каква е вашата представа за Бога. Начинът, по който ще отговорите на този въпрос, зависи от вашето разбиране за Бога. Не е ли така? И когато задавам този въпрос, “Кой е вашият утешител?”, повечето хора казват:
“Духът.”
Или:
“Бог Свети Дух.”
Дали това е Исус?
“Не. Исус е в небето. Той е в светилището и е наш Първосвещеник. Но Утешителят е Духът.”
И хората казват:
„Понеже Исус каза: “Ще ви изпратя друг Утешител...”
и т.н. Извинете ме. И т.н.
Но както прочетохме преди малко, Библията казва, че
“Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17).
Виждате ли, по отношение на теологията ни това е практичният аспект. Така че не става дума само за аргументи, а тук говорим в практичен план. Това за кого вярваме, че е нашият Утешител, въздейства върху нашия духовен живот и върху победата ни над греха. Осъзнавате ли това? Бог иска да насърчи вярата ни, а не да я отслаби. Знаете ли, Исус дойде и беше изкушаван във всичко, както сме ние. Той се запозна с всички изпитания и трудности, които понасяме, за да може да бъде милостив и верен Първосвещеник, и за да може да ни помага. Следователно, какво добро има в това, ако след като е преминал през всички тези преживявания, през цялата тази трудност, Той да си тръгне и тогава да ни изпрати някой друг? Не се интересувам от друг, който не е изпитвал човешкото естество, който не е изпитвал изкушения, който не е изпитвал победа над греха. Само Исус направи това. Няма значение как наричате този друг, това е второстепенен въпрос. Ако не Христос е вашият Утешител, имате проблем. Единствената ви друга възможност е… кой? Не получавате победа над греха така. Определено не получавате победа над греха така. Единственият начин, по който можете да удържите победа над греха е, ако самият Христос живее във вас, като…? Утешителя. Знаете ли какво означава “Утешител”? Помощник. Помощник да направим какво? Да победим греха. Това е целта Той да дойде и да бъде изкушаван. Няма какъвто и да е смисъл Той да премине през цялото това усилие, в продължение на 33 години, през тази агония, тези сълзи, тази кръв и тази смърт, и тогава да си тръгне и да ми даде друг помощник. Защо Той просто не ми даде другия помощник в началото? Какъв е смисълът да дойде и да преживее всичко това? Той е единственият Помощник.
Ето какво ни се казва…
Библията го каза, но ето потвърждение от Духа на пророчеството:
“Спасителят е нашият Утешител. Като такъв съм Го доказала” (“Свидетелства”, том 8, стр. 49).
Амин.
Доказали ли сте Го вие като такъв за вас? Това е въпросът.
“Когато чрез вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва сянката и ние благоговеем пред Бога за Неговата чудна любов [изявена] в даването на Исус, Утешителя” (“Ръкописи”, том 19, стр. 296, 297).
Това е новина за някои.
Виждате ли, разбирането ни определя как ще отговорим на въпроса кой е нашият утешител, дали това е Исус или е някой друг. В светлината на това, не можете да разберете, че когато Исус каза, “ще ви изпратя Утешителя,” Той е говорил за някой друг. Невъзможно е. Тъй като това не предлага голяма утеха. Ето защо Исус каза на учениците Си:
“Няма да ви оставя сираци. Ще дойда при вас” (Йоан 14:18).
Вярвате ли в това? Той го каза. Той е същият, Който каза:
“Ще ви изпратя друг Утешител.”
Хората се спират на “друг” и казват:
“Виждаш ли? Ето, има друг Утешител. Трябва да бъде някой друг. Това доказва, че са трима.”
“Луцифер е божествена и земна светлина, “Светият Дух” и “Сатана” в едно и също време” (“Тайната доктрина”, стр. 539).
Книгата е публикувана през…? 1888 г. Виждате ли нещо интересно?
И така, тук въпросът се обяснява от тези хора. Тези хора се покланят на Сатана. В своите тайни ритуали, които провеждат, те се покланят на дявола. Масони и всякакви подобни – това не са християнски организации. Те ви разкриват “тайната доктрина”. Ясно е, нали? Според тяхното разбиране, когато говорят за “Светия Дух” - някой друг освен Отец и Сина – това всъщност се отнася за… кого? За Луцифер. Ето на кого се покланят. И Луцифер е ангажиран да поощрява тази представа – че Духът е някой друг освен Отец и Сина – за да си осигури позиция, в която да се промъкне и да изяви претенция за поклонение. Не е ли това, което иска той? Това искаше той в небето. Той казваше:
“Ще седна в крайния север...” “Ще издигна престола си, ще поставя престола си до Всевишния, ще седна на север, ще бъда подобен на Всевишния” (виж Исая 14:13, 14).
И когато Исус дойде на земята, Сатана каза:
“Ако ми се поклониш” (Лука 4:7).
Дали Духът на пророчеството казва нещо за теософията? Интересно е, че Уайт каза нещо за йезуитите. Да видим сега дали тя казва нещо за теософията. Да, тя казва. Ето:
“Писма до Батъл Крийк”, стр. 109: “Нека светът се впуска в спиритизъм, теософия, пантеизъм, ако избере.”
Ето пълен комплект. Кой внасяше пантеизма в църквата? Келог. Какво учеше той? Че Светият Дух е различно същество, отделно от Отец и Сина, наречено “Бог Свети Дух”.
От основоположниците на теософията видяхме, че те казват , че Светият Дух всъщност не е друг, а…? Луцифер. И г-жа Уайт събира всички тези неща. Мислите ли, че тя имала някакво прозрение за някои от тези неща? Повече, отколкото ние смятахме. Нека се впускат в теософия или пантеизъм, ако изберат.
“Ние не бива да имаме нищо общо с този измамен клон на делото на Сатана. Привлекателните гледища на пантеизма ще отведат много души в забранени пътища.”
Братя и сестри, обичайното днес учение за Светия Дух е пантеистично. То е убеждение, че съществува този обособен Бог, отделно същество, наречено “Бог Свети Дух”, което е навсякъде. И когато попитате хората къде е Божият Дух, те казват: “Божият Дух е навсякъде.” И в тяхното мислене Божият Дух е някой - отделно същество, което има свои собствени ум и интелект, което е навсякъде, а не присъствието и силата на Бога, Който седи на престола, както видяхме от Библията.
И така, ето още един пример:
“Дот Магис – блог за Игнатиева духовност.”
Какво се казва там? Молитва към…? Светия Дух. Има цяла молитва, която можете да отправите към Светия Дух, с разбирането и теологията, които разгледахме. Така че се надявам… Просто свързвам нещата. Забелязвате ли да се разгръща нещо? Налице е особено сериозна измама. Тогава достигаме до следното: Това е книга от…? Адвентната църква. И ето какво се казва в тази книга. Тя се отнася до Триединството. Забележете написаното:
“Единството в естеството на трите Лица на Божеството повдига практичния въпрос за молитвата, прославата и поклонението… Какво да кажем за директната молитва към Светия Дух? Докато нямаме ясен пример или директна заповед от Библията да се молим на Духа, има по принцип една подразбираща се библейска подкрепа за това… Въз основа единствено на логиката, Божият народ може да се моли директно на Светия Дух, или да Му се покланя” (“Триединство”, стр. 273).
Господи, смили се над нас!
Забелязвате ли тук нещо опасно? Това е точно същото нещо, което се случва в Рим чрез йезуитите и чрез човек, не по-маловажен от самия папа. Сега получаваме тази препоръка от духовните водачи в Адвентната църква към Божия народ. Не... Не знам как мога да изразя това достатъчно силно. Толкова сериозно е. Толкова сериозно е. В самия цитат те ви казват:
“Вижте, няма библейско указание да правим това. Няма пример в Библията, който да ни е известен и учи това, но ние мислим, че единствено въз основа на логиката и разума ние трябва да се молим и да се покланяме на Светия Дух – отделно същество или лице, освен Отец и Сина.”
Знаете ли защо казват това? Понеже са поробени от онази концепция, изобразена на корицата на книгата – концепцията за 3 в 1 и 1 в 3 – че Бог е трима. И концепцията ви води до тези заключения.
Братя и сестри, това отваря вратата за влизането на Сатана. Когато започнете да прекрачвате границите на Библията, когато става дума за поклонението, се намирате на доста опасна почва. Тъй като има някой във вселената, който желае поклонение. Не можете да кажете:
“Няма библейски доказателства за това, но ние мислим, че трябва да го правим.”
Някой ще се изправи и ще изяви претенция за това поклонение, което няма да отива при Отец и няма да отива при Сина. Въпрос на факт е, че ще ви кажат:
“Ако искате любов, можете да се молите на Отец. Ако искате прощение, можете да се молите на Исус. А ако искате сила, дарби и победа над греха, трябва да се молите на...”? “...Светия Дух.”
Това не е единственото място, на което се дава тази препоръка. Има и други издания, като австралийското издание “Знамения на времето”, в което на хората се препоръчва същото.
Братя и сестри, сериозно сме се объркали относно поклонението си. Това е знак, че се намираме в последните дни. Когато Божият народ, който Той издигна, за да даде последната вест на милост на света, в крайна сметка се покланя на същото, на което се покланя и Рим, по същия начин, докато признава, че няма библейска подкрепа за това.
Знаете ли какво каза Исус?
“...от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:37).
Ето го тук. И кой ще го види?
“Кой е повярвал на известието ни?” (Исая 53:1).
Знаете ли, когато споделям това, хората казват:
“Какво значение има в това?”
Надявам се, че сега виждате значението. Става дума за това дали се покланяте на Бога или се покланяте на Сатана. Омега на отстъплението – да, има много названия. И когато казваме това, някой може би ще възрази… Споделям това с различни хора и от време на време получавам следната реакция. Хората се обезпокояват малко и казват:
“Братко, но аз не се моля на Светия Дух. Не се покланям на Светия Дух.”
Това е добро и похвално, но проблемът все още е същият. Има няколко въпроса, върху които е необходимо да помислим и да си зададем. Ако вярвате, че Бог е трима и тримата са едно, като не се молите и не се покланяте на Светия Дух, защо задържате поклонение от Бога? А ако се молите и покланяте на Светия Дух, къде са доказателствата от Библията? Това е ситуация, в която и в двата случая губите. Ясно е, нали? Не можете да спечелите по никой начин. Като задържате поклонение, вие задържате нещо от Бога, тъй като вярвате, че Бог е трима и би трябвало да отдавате поклонение равностойно. Но ако наистина отдавате поклонение на трима, къде са библейските доказателства? Сега сте се препънали. Намирате се извън границите на Библията относно поклонението. И горко на вас, ако престъпите границите на Библията по отношение на поклонението. Знаете ли защо? Защото въпросът, измамата в последните дни, се отнася до…? Поклонението. Изберете нещо друго и поемете риск, осмелете се да излезете извън Библията за него, но когато става дума за поклонението, не мислите ли, братя и сестри, че дяволът ни е измамил? Измамени сме до шията и повече. Искам само да се уверя, че този елемент е ясен. Когато става въпрос за поклонението… Искам само да сложа това на екрана. Кадърът се появи малко по-рано, но няма значение. На мястото в ума си, което запазваме за Бога, повечето хора, които поддържат разбирането за Триединството, запазват място, в което е отделено пространство… за колко лица? За три. Не е ли така? В мястото в ума ни, където и да се намира то, имаме пространство… имаме три отделения, така да се каже – за Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, - ако вярваме в тази концепция. И знаете ли какво? Не е нужно да се молите отделно на Светия Дух. Не е нужно да се покланяте на Светия Дух отделно. Защото всеки път, когато пеете, всеки път, когато участвате в общение с други братя, всеки път, в който участвате в който и да е аспект на поклонението – молитва, дарение, пеене, каквото и да е, това поклонение и това благоговение е отправено към концепцията, която пазите като скъпа в ума си. Вие въздигате още някой освен Отец и Сина, дори ако не го правите пряко. Осъзнавате ли това?
Затова хората, които казват, “не се моля на Светия Дух”, не са в безопасност. Понеже в ума им, на мястото, към което се отправя най- голямо въздигане и благоговение, то се отправя към колко лица? Към три лица. Така че не става въпрос само за това какво правим. Не е толкова повърхностно, като се каже:
“Спрете да се молите на Светия Дух.”
Не е толкова повърхностно, братя и сестри. Измамата е задълбочена. Следите ли мисълта ми? Библията никъде не разкрива, че поклонението ни се отправя към трима. Поклонението ни е винаги и само към Отец. Чрез…? Сина. И толкова.
“За да почитат всички Сина, както почитат Отца” (Йоан 5:23).
И това е всичко. Няма никой друг, когото да сме призовани да почитаме, прославяме, да отдаваме поклонение и благоговение. Следователно всяко поклонение, благоговение и хваление извън Отец и Сина, вие ми кажете кой ще се изправи и ще предяви претенция за това? Има само едно същество в цялата вселена, което каза:
“Аз желая поклонение.”
И той е създал особено хитра измама, за да се сдобие с поклонение.
Слава на Бога, че Библията ни казва, че за времената на невежеството Бог не държи сметка (Деяния 17:30). Бог е милостив. Но Бог желае да бъдем интелигентни поклонници. Бог желае да се освободим от измамата, която дяволът е създал за нас. Затова се надявам, че наистина мислите, че има значение.
И така, съвсем набързо ще обобщя и ще завършим.
Кой е вашият утешител? Когато задавам този въпрос, има всякакви отговори, в зависимост от това каква е вашата представа за Бога. Начинът, по който ще отговорите на този въпрос, зависи от вашето разбиране за Бога. Не е ли така? И когато задавам този въпрос, “Кой е вашият утешител?”, повечето хора казват:
“Духът.”
Или:
“Бог Свети Дух.”
Дали това е Исус?
“Не. Исус е в небето. Той е в светилището и е наш Първосвещеник. Но Утешителят е Духът.”
И хората казват:
„Понеже Исус каза: “Ще ви изпратя друг Утешител...”
и т.н. Извинете ме. И т.н.
Но както прочетохме преди малко, Библията казва, че
“Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17).
Виждате ли, по отношение на теологията ни това е практичният аспект. Така че не става дума само за аргументи, а тук говорим в практичен план. Това за кого вярваме, че е нашият Утешител, въздейства върху нашия духовен живот и върху победата ни над греха. Осъзнавате ли това? Бог иска да насърчи вярата ни, а не да я отслаби. Знаете ли, Исус дойде и беше изкушаван във всичко, както сме ние. Той се запозна с всички изпитания и трудности, които понасяме, за да може да бъде милостив и верен Първосвещеник, и за да може да ни помага. Следователно, какво добро има в това, ако след като е преминал през всички тези преживявания, през цялата тази трудност, Той да си тръгне и тогава да ни изпрати някой друг? Не се интересувам от друг, който не е изпитвал човешкото естество, който не е изпитвал изкушения, който не е изпитвал победа над греха. Само Исус направи това. Няма значение как наричате този друг, това е второстепенен въпрос. Ако не Христос е вашият Утешител, имате проблем. Единствената ви друга възможност е… кой? Не получавате победа над греха така. Определено не получавате победа над греха така. Единственият начин, по който можете да удържите победа над греха е, ако самият Христос живее във вас, като…? Утешителя. Знаете ли какво означава “Утешител”? Помощник. Помощник да направим какво? Да победим греха. Това е целта Той да дойде и да бъде изкушаван. Няма какъвто и да е смисъл Той да премине през цялото това усилие, в продължение на 33 години, през тази агония, тези сълзи, тази кръв и тази смърт, и тогава да си тръгне и да ми даде друг помощник. Защо Той просто не ми даде другия помощник в началото? Какъв е смисълът да дойде и да преживее всичко това? Той е единственият Помощник.
Ето какво ни се казва…
Библията го каза, но ето потвърждение от Духа на пророчеството:
“Спасителят е нашият Утешител. Като такъв съм Го доказала” (“Свидетелства”, том 8, стр. 49).
Амин.
Доказали ли сте Го вие като такъв за вас? Това е въпросът.
“Когато чрез вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва сянката и ние благоговеем пред Бога за Неговата чудна любов [изявена] в даването на Исус, Утешителя” (“Ръкописи”, том 19, стр. 296, 297).
Това е новина за някои.
Виждате ли, разбирането ни определя как ще отговорим на въпроса кой е нашият утешител, дали това е Исус или е някой друг. В светлината на това, не можете да разберете, че когато Исус каза, “ще ви изпратя Утешителя,” Той е говорил за някой друг. Невъзможно е. Тъй като това не предлага голяма утеха. Ето защо Исус каза на учениците Си:
“Няма да ви оставя сираци. Ще дойда при вас” (Йоан 14:18).
Вярвате ли в това? Той го каза. Той е същият, Който каза:
“Ще ви изпратя друг Утешител.”
Хората се спират на “друг” и казват:
“Виждаш ли? Ето, има друг Утешител. Трябва да бъде някой друг. Това доказва, че са трима.”
Но не осъзнаваме какво причинява това на нашия практичен живот ден след ден. Ние всъщност отдаваме заслугата за утехата и помощта не на Исус, а на някой…? Друг. И като правим това ние всъщност дискредитираме Христос. Ние Го ограбваме от заслугата и почитта, които Му се полагат, и ги даваме на някой друг. И както казах, когато попитате някой, той ще ви каже:
“Не, Исус не е моят утешител. Той е горе в небето.”
Попитах един брат:
“Кой е твоят утешител?”
Той каза:
“Бог Свети Дух.”
Попитах:
“Не е Исус?”
Той каза:
“Не.”
И този брат ми каза, че се моли и отправя благодарност към Светия Дух, и когато отиде на небето той очаква да се срещне със Светия Дух и да Му благодари за помощта Му в християнския живот.
А Христос сигурно плаче при това. Защото знаете ли на кого се дължи цялата заслуга? На Христос. Той оказва помощта. И Христос вероятно прави това въпреки съществуващото при този беден брат жалко разбиране. Но цялата заслуга отива другаде.
Бог не желае да Му се покланяме така, братя и сестри. Дяволът е отговорен за цялото това объркване. Прочетохме цитата вчера и ето на какво Елън Уайт учеше децата си.
Това са думи на Уили Уайт:
“Твърденията и аргументите на някои от нашите пастори, в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно лице, каквито са Бог Отец и Христос, вечният Син, са ме озадачавали и понякога са ме опечалявали. Един популярен учител каза:
“Можем да Го считаме за приятеля, който е тук долу и ръководи нещата.””
Това писмо беше написано през 1935 г. И така, това е синът на Елън Уайт. На това беше учен той. Това беше разбрал той от майка си. Той не беше разбрал, че Светият Дух е някой различен от Отец и Сина. Въпрос на факт е, че имало по негово време пастори, които се опитвали да докажат, че Светият Дух е отделно лице, точно както Отец и Сина, друго лице. Следователно, дяволът все още се опитваше да внесе този проблем, тази ерес, в Адвентната църква. Той се опита чрез брат Чапман, чрез Келог, а тук Уили Уайт казва:
“Знаете ли какво? Чувам пастори да поучават това.” И когато пастори се опитват да направят това, то ме е озадачавало и опечалявало.“
И до ден днешен пастори все още правят това. Мнозинството от пасторите в тази църква все още правят това. Някои от тях не разбират какво правят. Осъзнавате това, нали? Някои от тях не разбират споделените тук неща. Затова ги споделяме.
Братя и сестри, дяволът е ангажиран в нападение над Божия народ, с голямо усърдие. А ние сме дълбоко заспали. Време е да се събудим. Късно е. Христос желае да пръска светлина чрез нас и на Него подобава да получи заслугата, а не на някой друг. И Той желае да бъдем Негови интелигентни поклонници. Когато разкриваме Христос, именно Него разкриваме, а не някой друг. Без значение как може да се нарича или с какво име може да се споменава.
И така, само ще направим заключение с нагледно представяне.
През 1891 г. дяволът се опита да внесе тази измама [чрез Чапман]. Отново, през 1903 г. [чрез Келог]. През 1928 г. [чрез Лерой Фрум и книгата “Идването на Утешителя”]. И прочетохме за 2002 г. [книгата “Триединството”]. И, разбира се, това не бяха нови неща. Съществували са от преди [Ислямът, Игнатий Лойола, Елена Блаватска]. Кой е общият знаменател на всички тези времена, личности и концепции, представени тук? Общият знаменател на всички тях… Интересно е, че общият знаменател между адвентен проповедник, адвентен лекар, адвентен историк, адвентни теолози днес, Исляма, Рим и Орденът на йезуитите, а също и Ню Ейдж, теософията и пантеистичните вярващи, общият знаменател на всичко това е следният:
Че Светият Дух е някой различен от Христос и Отец. Някои казват, че това е Гавриил, други казват, че е Бог Свети Дух. Каквото и да е в случая, има общ знаменател. Не е ли удивително? Същата заблуда, различна форма. Именно за това бяхме предупредени. Това е делото на дявола. Разбира се, това беше победено [Чапман], това беше победено [Келог], по онова време [Лерой Фрум] пионерите и Елън Уайт бяха починали и имаше известно затруднение, но към днешния момент, 2013 г., това е общото, стандартно убеждение на мнозинството. Дотолкова, че когато се изправите да заговорите по въпроса, или кажете дума във възражение, сте наричан…? Еретик, смутител на Израиля и агент на Сатана. Запознати ли сте с тези обвинения? А Сатана, братя и сестри, е толкова ангажиран. Казвам ви неща, които съм чувал от хората. Лично. Но не споделяме тези неща, за да осъждаме хората. Не това е целта. Целта е следната:
Сатана ни е изиграл сериозно и е време да се събудим. Хубаво е, че сме тук и че знаем това, но Бог има много Свои хора, които Го обичат и се нуждаят да узнаят истината. Затова и споделяме някои от нещата.
И така, накрая ще завършим със стиха, от който произлиза заглавието на нашето изследване.
Второзаконие 32:16, 17: “С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.”
Според Библията, новите богове са… какво? Демони. Това се казва там. Бог Свети Дух е нов бог. Той не се намира в Библията. Това не беше Бог, от когото бащите ни се бояха. Всичките ни духовни предтечи, пионерите, църквата в пустинята, апостолите, Христос, чак до Мойсей, първия автор на Писанието. Никой от тези предтечи не познаваше, нито се боеше, от този бог, наречен Бог Свети Дух, на когото се отдава всеобщо поклонение днес. А Библията казва, че новите богове са мерзост. Те всъщност са…? Демони. Поклонение на демони сред християни. Чудо на чудесата! Ето така дяволът ще получи поклонение. И така, братя и сестри, пазете се, пазете се, пазете се. Хубаво е, че вие знаете някои от нещата. Сигурен съм, че познавате доста хора, които не знаят някои от тези неща. Затова споделяме. И така, моля се това спадащо към “твърдата храна” изследване да не ви е дошло твърде много. Разбрахте онова, за което говорихме, нали? Ясно е, нали? Това е благословение. Господ е отговорил на молитвите ни. Да завършим с молитва преди събранието да бъде разпуснато. На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
“Не, Исус не е моят утешител. Той е горе в небето.”
Попитах един брат:
“Кой е твоят утешител?”
Той каза:
“Бог Свети Дух.”
Попитах:
“Не е Исус?”
Той каза:
“Не.”
И този брат ми каза, че се моли и отправя благодарност към Светия Дух, и когато отиде на небето той очаква да се срещне със Светия Дух и да Му благодари за помощта Му в християнския живот.
А Христос сигурно плаче при това. Защото знаете ли на кого се дължи цялата заслуга? На Христос. Той оказва помощта. И Христос вероятно прави това въпреки съществуващото при този беден брат жалко разбиране. Но цялата заслуга отива другаде.
Бог не желае да Му се покланяме така, братя и сестри. Дяволът е отговорен за цялото това объркване. Прочетохме цитата вчера и ето на какво Елън Уайт учеше децата си.
Това са думи на Уили Уайт:
“Твърденията и аргументите на някои от нашите пастори, в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно лице, каквито са Бог Отец и Христос, вечният Син, са ме озадачавали и понякога са ме опечалявали. Един популярен учител каза:
“Можем да Го считаме за приятеля, който е тук долу и ръководи нещата.””
Това писмо беше написано през 1935 г. И така, това е синът на Елън Уайт. На това беше учен той. Това беше разбрал той от майка си. Той не беше разбрал, че Светият Дух е някой различен от Отец и Сина. Въпрос на факт е, че имало по негово време пастори, които се опитвали да докажат, че Светият Дух е отделно лице, точно както Отец и Сина, друго лице. Следователно, дяволът все още се опитваше да внесе този проблем, тази ерес, в Адвентната църква. Той се опита чрез брат Чапман, чрез Келог, а тук Уили Уайт казва:
“Знаете ли какво? Чувам пастори да поучават това.” И когато пастори се опитват да направят това, то ме е озадачавало и опечалявало.“
И до ден днешен пастори все още правят това. Мнозинството от пасторите в тази църква все още правят това. Някои от тях не разбират какво правят. Осъзнавате това, нали? Някои от тях не разбират споделените тук неща. Затова ги споделяме.
Братя и сестри, дяволът е ангажиран в нападение над Божия народ, с голямо усърдие. А ние сме дълбоко заспали. Време е да се събудим. Късно е. Христос желае да пръска светлина чрез нас и на Него подобава да получи заслугата, а не на някой друг. И Той желае да бъдем Негови интелигентни поклонници. Когато разкриваме Христос, именно Него разкриваме, а не някой друг. Без значение как може да се нарича или с какво име може да се споменава.
И така, само ще направим заключение с нагледно представяне.
През 1891 г. дяволът се опита да внесе тази измама [чрез Чапман]. Отново, през 1903 г. [чрез Келог]. През 1928 г. [чрез Лерой Фрум и книгата “Идването на Утешителя”]. И прочетохме за 2002 г. [книгата “Триединството”]. И, разбира се, това не бяха нови неща. Съществували са от преди [Ислямът, Игнатий Лойола, Елена Блаватска]. Кой е общият знаменател на всички тези времена, личности и концепции, представени тук? Общият знаменател на всички тях… Интересно е, че общият знаменател между адвентен проповедник, адвентен лекар, адвентен историк, адвентни теолози днес, Исляма, Рим и Орденът на йезуитите, а също и Ню Ейдж, теософията и пантеистичните вярващи, общият знаменател на всичко това е следният:
Че Светият Дух е някой различен от Христос и Отец. Някои казват, че това е Гавриил, други казват, че е Бог Свети Дух. Каквото и да е в случая, има общ знаменател. Не е ли удивително? Същата заблуда, различна форма. Именно за това бяхме предупредени. Това е делото на дявола. Разбира се, това беше победено [Чапман], това беше победено [Келог], по онова време [Лерой Фрум] пионерите и Елън Уайт бяха починали и имаше известно затруднение, но към днешния момент, 2013 г., това е общото, стандартно убеждение на мнозинството. Дотолкова, че когато се изправите да заговорите по въпроса, или кажете дума във възражение, сте наричан…? Еретик, смутител на Израиля и агент на Сатана. Запознати ли сте с тези обвинения? А Сатана, братя и сестри, е толкова ангажиран. Казвам ви неща, които съм чувал от хората. Лично. Но не споделяме тези неща, за да осъждаме хората. Не това е целта. Целта е следната:
Сатана ни е изиграл сериозно и е време да се събудим. Хубаво е, че сме тук и че знаем това, но Бог има много Свои хора, които Го обичат и се нуждаят да узнаят истината. Затова и споделяме някои от нещата.
И така, накрая ще завършим със стиха, от който произлиза заглавието на нашето изследване.
Второзаконие 32:16, 17: “С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.”
Според Библията, новите богове са… какво? Демони. Това се казва там. Бог Свети Дух е нов бог. Той не се намира в Библията. Това не беше Бог, от когото бащите ни се бояха. Всичките ни духовни предтечи, пионерите, църквата в пустинята, апостолите, Христос, чак до Мойсей, първия автор на Писанието. Никой от тези предтечи не познаваше, нито се боеше, от този бог, наречен Бог Свети Дух, на когото се отдава всеобщо поклонение днес. А Библията казва, че новите богове са мерзост. Те всъщност са…? Демони. Поклонение на демони сред християни. Чудо на чудесата! Ето така дяволът ще получи поклонение. И така, братя и сестри, пазете се, пазете се, пазете се. Хубаво е, че вие знаете някои от нещата. Сигурен съм, че познавате доста хора, които не знаят някои от тези неща. Затова споделяме. И така, моля се това спадащо към “твърдата храна” изследване да не ви е дошло твърде много. Разбрахте онова, за което говорихме, нали? Ясно е, нали? Това е благословение. Господ е отговорил на молитвите ни. Да завършим с молитва преди събранието да бъде разпуснато. На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Проповедта на Надер Мансур "Нови богове" може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
