„Божият народ чува един ясен, благозвучен глас, който казва: „Погледнете!“ И повдигайки очи към небето, той вижда дъгата на обещанието. Черните, застрашаващи облаци, които покриваха небосвода, са се разделили, и, подобно на Стефан, той гледа вторачено в небето и съглежда славата на Бога и Сина Човешки, седящ на Неговия трон. На Неговата божествена фигура избраните познават знаците на Неговото унижение и от устните Му те чуват предложената пред Отца Му и пред светите ангели молба: „Отче, тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз!“ (Йоан 17:24). Отново прозвучава един мил и ликуващ глас, който казва: „Те идат! Идат! Свето, чисто и неопетнено са опазили те словото на Моето търпение, те трябва да живеят между ангелите! И бледните, треперещи устни на ония, които са устояли твърдо във вярата си, избухват в един победен вик“ („Великата борба“, стр. 636).
RSS Feed
