Икуменическото движение -
По-близо, отколкото си мислите
Алън Стамп
Добро утро. Днес имаме да размислим върху една много важна и много тържествена тема. Заглавието на темата е
По-близо, отколкото си мислите
Алън Стамп
Добро утро. Днес имаме да размислим върху една много важна и много тържествена тема. Заглавието на темата е
„Икуменическото движение –
по-близо, отколкото си мислите“.
„Икуменическото движение – по-близо, отколкото си мислите.“
В Псалм 133:1 Давид казва:
„Ето, колко е добро и колко е приятно да живеят братя в единомислие!“
И единомислието наистина е нещо чудесно. Приятно е да се живее в единомислие. Еврейската дума за „единомислие" [англ.: „единство“] всъщност произлиза от две думи - Gam и Yachad. Gam означава „също“, а Yachad е подобно на Echad и означава да бъде някой „обединен“. Икуменическата философия, която се е разпространила нашироко в рамките на християнството, произлиза всъщност не от Библията, а от ученията на Сатана. Някои от нас са достатъчно възрастни, за да знаят или помнят, или поне всички ние сме чели (вероятно) за Втория Ватикански събор, който беше свикан през 1962 г. и който беше обявен първо от папа Йоан XXIII през 1959 г. Това е един от т.нар. икуменически събори на Католическата църква. Това е Вторият Ватикански икуменически събор. Темата му беше икуменизмът – как да се привлекат всички църкви към Рим. Това е темата – икуменическото движение е темата на Световния съвет на църквите.
Чували сте за Световния съвет на църквите – организация, съдържаща в себе си над 300 различни църковни деноминации. Темата им е единството. По какъв начин влизате в Световния съвет на църквите? Помислих, че може би ще поискате да узнаете.
„Църквите, които са съгласни с основата на Световния съвет на църквите, имат право да подадат молба за членство в Световния съвет на църквите“ (oikoumene.org).
Това е от собствения им уебсайт, отворих го вчера и знам, че е актуално. И така, казва се, че трябва да се съгласим с основата. Каква е основата на Световния съвет на църквите? Ето я основата на Световния съвет на църквите, отново от собствения им уебсайт:
„Световният съвет на църквите е общност от църкви, които изповядват Господ Исус Христос като Бог и Спасител според Писанието и затова се стремят да изпълнят заедно своето общо призвание за слава на единия Бог – Отец, Син и Свети Дух.“
Следователно, основата е да вярвате в Триединството: единия Бог – Отец, Син и Свети Дух. И ако вярвате в Триединството, всъщност няма значение в какво друго вярвате или какво е вярването ви по какъвто и да е друг въпрос. Защото ако вярвате в това, вие имате този един-единствен общ знаменател; и това свързва всички тях.
На уебсайта си те заявяват също:
„Световният съвет на църквите е най - обширното и най-всеобхватното сред многото организирани изражения на съвременното...“ какво? „...икуменическо движение – движение, чиято цел е християнското единство.“
Християнско единство въз основа на... какво? Единия Бог – Отец, Син и Свети Дух. Запомнете това.
И така, икуменическото движение в рамките на Световния съвет на църквите има за свой най-нисък общ знаменател доктрината за Триединството. След това можете да вярвате в каквото пожелаете.
Чували ли сте някога за нещо, което се нарича „Изплуващата църква“? „Изплуващата църква.“ Икуменическата философия е сърцевината на „Изплуващата църква“. Браян Макларън, водеща личност във философията на „Изплуващата църква“, онагледява това на корицата на книгата си „Щедра ортодоксалност“. И като подзаглавие на корицата той казва:
„Защо аз съм мисионски + евангелски + пост/протестантски + либерален/консервативен + мистичен/поетичен + библейски + харизматичен/съзерцателен + фундаменталистки/калвинистки + анабаптистки/англикански + методистки + католически + „зелен“ + въплъщенски + потиснат и при все това обнадежден + изплуващ + незавършен християнин.“
В книгата си той има глави, които разглеждат всички тези неща – защо той по убеждение е католик, защо по убеждение е методист, защо е всички тези неща.
Иън Мобсби предполага, че триниратната еклесиология е основата на споделените международни ценности на „Изплуващата църква“. Той е сред водещите личности във философията на „Изплуващата църква“. Мобсби предполага също, че
„„Изплуващата църква“ е съсредоточена върху съчетание на модели на църковна и контекстуална теология, които черпят от тази тринитарна основа...“
Виждате ли, на тринитарна основа. Казва се още:
„Според Мобсби, „Изплуващата църква“ е откликнала на мисионските нужди на постмодерната култура и е възвърнала една тринитарна основа за своето разбиране за църквата като поклонение, мисия и общност“ (wikipedia.org).
Забележете отново, че едничкият принцип е вярването по отношение на Бога. И, разбира се, в този случай този бог е Триединството. Всичко останало може да бъде махнато от масата, но това едничко нещо е жизненоважно, това едничко нещо е от съществено значение.
Само ще вмъкна нещо, което в момента изглежда малко странно, но ще видите защо го вмъквам. Това нещо е, че искам само за малко да поговоря за свободното масонство. Защото това е опит... това е вид икуменически опит да се изгради мост между всички религии. Те поддържат на т.нар. G.A.O.T.U. теория - теорията за Великия архитект на Вселената: това, че Бог е Великият архитект на Вселената. Следователно, щом вярвате в един Бог, можете да станете свободен масон. Един масон обясни това по следния начин... Това е от книгата на Кристофър Хефнър
„Работник, който не се срамува – свидетелство на един християнин, свободен масон“.
Той казва следното:
„Сега си представете, че стоя в ложата със сведена глава за молитва между брат Мохамед Бохари и брат Арджун Мелуани. От никого от тях Великият архитект на Вселената не е възприеман като Светата Троица. За брат Бохари Той е разкрит като Аллах, за брат Мелуани той вероятно бива възприеман като Вишну. Тъй като аз вярвам, че има само един Бог, съм изправен пред три възможности [ето ги и тях]:
- те се молят на дявола, докато аз се моля на Бога;
- те не се молят на нищо, тъй като техните богове не съществуват;
- [или трета възможност, според думите му:] те се молят на същия Бог, на когото се моля и аз, и при все това тяхното разбиране за естеството Му е отчасти непълно (каквото в действителност е и моето – 1 Коринтяни 13:12).“
Тогава той казва:
„Без колебание приемам третата възможност“ (Кристофър Хефнър, wikipedia.org).
Кристофър Хефнър от „Работник, който не се срамува“.
Може би сте чували за т.нар. „Синя ложа“. В „Синята ложа“, която е най-елементарното, основно ниво на масонството, получавате т.нар. първа, втора и трета степен.
Но тогава има още една ложа, стояща над тази, която се нарича „Шотландски устав“. В „Шотландския устав“ получавате от четвърта до тридесет и втора степен на свободното масонство. В уебсайта на „Шотландският устав“ (уебсайта на свободното масонство) бива зададен въпрос:
„Дали свободното масонство, или „Шотландският устав“, е религия?“
Отговорът им е:
„Не. Докато е изискване всеки член да вярва във Върховно Същество, не е важно как изразява той това много лично убеждение. Освен това в свободното масонство не съществува догматична система. Объркването относно светското естество на свободното масонство обаче е често срещано неправилно разбиране в продължение на много години. Най-вероятно това неправилно разбиране се дължи на Свещената Книга, която е разположена върху олтара в средата на една масонска ложа. Не е задължително Свещената Книга да бъде християнска, като например Библията, а вместо това тя може да бъде всяка Свещена Книга, която е важна за членовете на ложата. В Съединените щати, където населението е предимно християнско, Свещената Книга, най-често употребявана в ложите, е преводът на Библията на крал Яков“ (scottishrite.org).
Интересно. И така, ако сте мюсюлманин, ще имате Коран върху олтара в масонската ложа или нещо друго, ако изповядвате друга религия. Докато вярвате в едно върховно Божество, вие сте вътре. Отново, това е най-ниският общ знаменател. Ако само вярваме в един и същи Бог, би трябвало да можем да се съберем.
Приятели, Сатана знае, че вероятно не може да подлъже адвентизма с една такава представа. Нали така? Нали така? Може би това е по-близо, отколкото си мислите? Възможно е това да е по-близо, отколкото си мислите. Но забележете общата нишка във всички тези версии на икуменическото учение: вярвате в един Бог. И все пак дори сред множеството разнородни групи съществуват различни тълкувания за това кой е този един Бог и какъв е той (или в някои случаи тя). Но преди да се придвижим нататък нека видим какво казва Писанието за тази икуменическа философия. Бих желал да ви приканя да отворите Библията си на Тит 1:9. Тит 1:9. Той казва:
„...който здраво държи вярното слово така, както е бил научен, за да може и да увещава със здравото учение, и да изобличава онези, които противоречат.“
Тук Павел говори за здраво учение, за необходимостта да имаме здраво учение и за това, че трябва да държим здраво... безполезни басни. Казва ли той „безполезни басни“? Какво трябва да държим здраво? Вярното слово, на което сме били научени. Вярното слово.
Във 2 Тимотей (вероятно само с една страница по- назад в Библията ви), 4 гл. и там 3 ст. се казва:
„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти“ (2 Тимотей 4:3).
Тогава той казва, че те ще отвърнат ушите си от истината и ще се обърнат към басни.
И така, живеем в това време. Хората не желаят да слушат здраво учение, те желаят да се отвърнат от него. И при все това икуменическото движение казва, че здравото учение не е от значение. Можете да вярвате в каквото си поискате по отношение на Христос. Можете да вярвате в каквото си поискате по отношение на възкресението и много други неща, при условие, че вярвате в един Бог.
В 1 Тимотей 1 гл., в 1 Тимотей 1:3 Павел казва:
„Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение...“
Павел беше изложил определени учения и каза, че не трябва да преподават никакво друго учение.
Дали това пасва на икуменическата философия, според която всички ние просто ще се съберем, ще имаме Господна вечеря заедно, ще се молим заедно, ще свидетелстваме заедно? Именно това е нещото, което ни събира. Това ще окаже въздействие за събирането на хората, вярно е. Но не в истината.
В Юда, ако отворим на книгата Юда... Точно преди Откровение, нали? Последната книга на Библията освен Откровение, точно преди Откровение [англ.: в превода на крал Яков]. Юда 1 гл. (в него има само една глава) и там 3 ст. Той казва:
„Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите.“
Той казва, че съществува вяра, предадена на светиите. Това е старозаветната вяра, това е новозаветната вяра, това е вярата на цялата Библия. Това е вярата, която Бог даде на адвентните пионери, възлюбени. И бих желал днес да кажа, че желая да ви увещая да се подвизавате за вярата, предадена на нашите адвентни пионери. Защото те притежаваха истина. И Бог им даде истина. В 3 ст. се говори за това:
„...показвах всяко усърдие...“
„...показвах всяко усилие...“
Гръцката дума е Spouden. Тя означава „побързвам“. „Побързвам.“ Така че когато казва „показвах всяко усърдие“, той казва: бързах за това, стараех се да побързам, опитвах се да направя това бързо, не исках да остана незавършил, не исках да закъснея.
Виждате ли, това беше толкова важно за Павел, че той желаеше да го извърши докрай.
„...показвах всяко усилие да ви пиша“ за тези неща.
И, приятели, ние трябва да побързаме да защитим вярата. Приятели, не е възможно да се борим за вярата, открита на светиите, и в същото време да бъдем икуменически. Тези програми са една на друга отрицания. Борбата за вярата според икуменическия ум е нещо разколно, причинява разногласие, разрушава хармонията. Но в Ефесяни 4:5, 6 ни се казва следното – той казва:
„...един Господ, една вяра,...“ Колко вери? „...една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички“ (Ефесяни 4:5, 6).
Той не казва, че имаме много вери, а че имаме една. И тази една вяра идва от единия истинен Бог. Но не от фалшивия един истинен бог. Не от просто кой да е един истинен Бог, а от самия Отец. Библията учи, приятели, че има една вяра, че има едно учение, а не много. Има само една истинска християнска вяра и на нас е даден Светият Дух, за да можем да познаем тази една истинска вяра. И от нас се изисква да учим на тази вяра и само на тази вяра други.
Възлюбени, икуменическата философия е небиблейска. И е невъзможно... казвам това вежливо, но е невъзможно да съвместите едно вярно отстояване на библейското учение с какъвто и да е вид икуменизъм. Невъзможно е да отстоявате всички учения на Библията, да се подвизавате за вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, и да бъдете икуменически в какъвто и да е смисъл. Бог знаеше, че тази икуменическа философия щеше да навлезе и сред цялата Библията Той писа изобилно на различни места, за да ни помогне да узнаем, че това ще бъде погрешно. И то бива опровергано от предупрежденията на Библията относно лъжеучители, които проповядват ереси. Защото, в крайна сметка, помислете за това: ако това икуменическо движение казва, че в основни линии всички можем да се съберем, независимо от това, в което вярваме, тогава какъв е проблемът в това да има ереси, какъв е смисълът да проповядваме против ересите и да предупреждаваме хората за ересите, защото няма значение – всички можем да се съберем в едно цяло. Но забележете какво каза Павел на църквата в Галатия... всъщност на църквите, това бяха редица църкви. Галатия беше провинция и очевидно имаше повече от една църква. Но забележете тук в 1 гл. ... Галатяни 1 гл. Галатяни 1 гл., ще започна от 6 ст. Той казва:
„Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие...“ (Галатяни 1:6, 7).
Думата „друго“ означава „различно по вида си“ благовестие - „не благовестието, на което ви научих аз“.
Тогава в 7 ст. той казва:
„...което не е друго благовестие, а е...“
Думата се различава в гръцкия от другата дума, преведена като „друго“. Това е „Allos“ - не е същия вид благовестие, което аз съм ви дал“.
„...а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“
„Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде...“ член на вашата група, нека просто всички се съберем, ще имаме Господна вечеря, ще изучаваме, ще пеем, ще проведем хваление с песни.
Казва се:
„...нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8, 9).
Гръцката дума е „Анатема“. Чували сте тази дума.
Девети стих:
„Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“
Павел казва:
„Казвал съм ви това и преди, казвам ви го отново...“
Той набляга на това становище.
Във Филипяни 3:17, 18 той казва:
„Братя, бъдете всички подражатели на мен и внимавайте в тези, които живеят така, както имате пример в нас. Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст...“
Следователно, приятели, ако не вървим според ученията на Новия завет и най-вече тези на цялата Библия, тогава Павел казва, че ние сме неприятели на Христовия кръст. Това силно ли е? Вероятно е нелюбезно. Може би Павел не трябваше да го казва. За някого може да изглежда грубо. Може да нарани чувствата му. Приятели, радвам се, че Бог не повери на мен задачата да напиша Библията. Сигурен съм, че щеше да бъде много по-различна. Щях да бъда твърде суров на някои места и твърде мек на други. Със сигурност нямаше да бъда мъдър. Но искам да ви кажа: Бог написа всичко в Библията точно така, както е необходимо да бъде за нас. Има причина тя да е такава и Той знае кое е най-доброто. И когато казва, че ако преподаваме лъжеучения сме неприятели на Христовия кръст, Той има предвид точно това. И ако тук Той казва... ако тук Той казва това, тогава е необходимо да се вслушаме и това е голямо предупреждение. Той предупреждава също и за светски учения, навлизащи в църквата от света и дори от хора, които изповядват, че са вярващи.
Мисля, че чух в съботното училище да се споменава текст от Колосяни 2:8 (или поне да се загатва), но ако можем, нека се върнем на Колосяни 2:8. Колосяни 2:8. Тук апостол Павел отправя предупреждение (Колосяни се намира точно след Филипяни):
„Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос.“
Гръцката дума, преведена като „предания“ е Stoicheia и означава „основни принципи, на които се базира естеството на нещо“. Основните принципи, на които се базира естеството на нещо. И така, някои преводи са превели този израз например като „първичните духове“ (ESV), „основните принципи“ (NIV), „първичните сили“ (HCSB). Павел казва, че на основно ниво принципите, или елементите, на които се базира светът, са лъжлива философия. Те са празна измама. И при все това те биват приети от някои като част от християнството. А ние не приемаме и не можем да приемем това.
Така че Павел е отправил към нас предупреждения... и бихме могли да погледнем още много предупреждения от Павел, но нека просто погледнем още две неща от Петър и Йоан. Във 2 Петрово 2 гл., 2 Петрово 2:1, 2... 2 Петрово 2:1, 2. Знаете ли, понякога мислим: трябва да внимавам какво слушам в света. Защото знаем, че светът не е християнски, нали? Но забележете отново и обърнете внимание, че в по-голямата част от времето тези учения, за които сме предупредени, идват не просто от света, но и от църквата, от онези, които са сред твърдящите, че са църквата. Тук, във 2 Петрово 2:1, той казва:
„Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно...“ какво? „...гибелни ереси...“
„Ерес“ е нещо, което причинява разделение.
Обикновено считаме лъжеученията за нещо, което не е наистина ортодоксално (използвам „ортодоксално“ в строго библейския смисъл, в правилния библейски смисъл). „Ортодоксално“ произлиза от две думи и означава „пряма истина“. Но се казва, че това са „гибелни ереси“. Това означава, че те донасят гибел, довеждат човека до положението на това да бъде изгубен. Нали така? Точно това означава думата. Само помислете за това.
И така, всяко нещо, което поучават хората, като казват „това не е спасителен въпрос“ или ако хората казват „това не е толкова важно“, ние ще гледаме на текста и ще говорим за важността на нещата. Но там се казва:
„...като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули“ (2 Петрово 2:1, 2).
Там се казва:
„Да, те са се запътили към пъкъла, но има хора, които ще ги последват.“
Хора ще ги последват направо в пъкъла.
Казвам ви: прочетете цялата глава. Цялата глава се отнася точно за този въпрос. Тази сутрин нямаме време да я прочетем, но прочетете цялата глава – насърчавам ви по-нататък да направите това.
Йоан предупреди относно лъжеучители на много места. Нека отворим на 1 Йоаново 4 гл. 1 Йоаново 4:1-3. Той казва:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света.“
Йоан по никакъв начин не смекчи думите си.
В Юда прочетохме, че трябва да се подвизаваме за вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, нали? В кой стих се намираше това? Трети. Но нека се върнем с едва няколко страници назад и прочетем също и следващия стих – 4 ст. Юда 4. Той казва:
„Защото са се вмъкнали тайно някои хора, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, безбожници, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и отричат единствения Владетел, Бог, и нашия Господ Иисус Христос.“
И така, той казва, че това били „някои човеци“. И как проникнали те сред вярващите? Казва се, че те се „вмъкнали тайно“. Те се „вмъкнали тайно“. Всъщност този израз произлиза от една гръцка дума. Тази дума всъщност е съчетание, съставено от три гръцки думи, което означава „до“, „във“, „към вътрешността“ или „потъвам в“. Така че тези хора просто някак „потънали“ тайно, те влезели отстрани, неусетно. Точно за това бяхме предупредени тук. Тогава можем ли да бдим за лъжеучители така усърдно, както заповядва Библията, и да бъдем в същото време икуменически? Питам ви, приятели, според Библията: можем ли? Не мисля така. Да бъдем на пост за тези лъжеучители и лъжепророци и да ги сравняваме усърдно с Писанието противоречи на либералната „Изплуваща църква“ и на икуменическата философия. Икуменическата философия бива опровергана също и от заповедта на Библията да страним от заблудата. Библията е нашият стандарт, нали?
Казвам ви, че в CNN излезе новинарска статия. Не си отделих време да я вкарам в презентацията, но тя излезе миналия четвъртък. Чували ли сте някога за певица на име Лейди Гага? Тя твърди, че е християнка. Тя твърди, че е християнка. И тя осъждаше вицепрезидента и семейството му, защото вицепрезидентът и съпругата му не вярват в ЛГБТ движението. Те вярват, че то е грях, вярват, че то е нередно. Ясно е, нали? И тя казваше:
„Това не е християнство. Християнството е да приветстваме хората, да приемаме хората и да нямаме предразсъдъци към тях.“
Знаете ли, моята Библия ми казва, че Исус ще приеме всеки грешник, който дойде при Него. Амин? Не е ли чудесно? Но дали Той ги оставя грешници? Дали Той ги оставя в нечистотата и деградацията им? Разбира се, че не. Но тя казваше, че това е християнство. И някой, който пишеше това мнение, каза:
„Ето за това се отнася просвещенското християнство. Имаме нужда да се отърсим от онова старо, средновековно християнство, или представа за християнство, която толкова много от тези „фундаменталисти“ все още преподават днес.“
Но това ме накара да се замисля: добре, г-н Пенс може да твърди, че е християнин, лейди Гага може да твърди, че е християнка. Но какъв е стандартът? Как да узнаем какво представлява християнинът, приятели? Мога ли аз да определя сам за себе си какво представлява християнството? Може ли който и да е последовател на Мохамед да заяви, че той определя какво представлява ислямът? Не. Те биха ви казали „Не“. Те биха казали: „Ние следваме Корана“.
Като християни, приятели, трябва да имаме стандарт. Трябва да имаме някаква основа за това каква е вярата ни, нали? И основата на нашата вяра се намира на едно място и само на едно място. Къде се намира тя? В Божието слово, Библията. Не е ли така? Така че Библията ми казва дали Бог желае да остана хомосексуалист или не. Библията ми казва дали Бог ми казва, че трябва да изоставя този стил на живот или не. А не Лейди Гага или който и да е друг. И така, Библията е стандартът за узнаване на истината. И според Библията можем безспорно да разпознаем истината от заблудата. И ние сме отговорни пред Бога, приятели, за вършенето на това. Библията казва:
„Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината“ (2 Тимотей 2:15).
Ние не само трябва да държим здравото учение и да се подвизаваме за истинската вяра, предадена веднъж завинаги на светиите, но трябва да стоим на пост за лъжеучители. Но само това не е достатъчно. Трябва да страним от онези, които преподават лъжеучения. А това, приятели, е несъвместимо с икуменизма. Обърнете внимание на Ефесяни 5 гл., Ефесяни 5:11-13:
„...и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; защото това, което скришом вършат непокорните, срамно е и да се говори. А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.“
Приятели, казва, се че не бива да имаме никакво участие в безплодните дела на неправдата. Във 2 Солунци 3:14 апостол Павел продължава тази идея – 2 Солунци 3:14:
„И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.“
Искам само да прекъсна за малко. които не се покоряват на Божието слово, както тези, за които говори Павел тук – ние желаем те да бъдат спасени. Бог желае те да бъдат спасени. Но Бог знае, че те няма да бъдат спасени като дружим с тях и ги караме да мислят, че няма проблем при тях, и казваме:
„Знаеш ли, няма проблем в ученията ти, братко. Това е хубаво.“
Това не им помага, не ги спасява. Защото именно чрез истината биваме освещавани. Не е ли така?
„Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).
Следователно, трябва да правим това – чрез истината, а не чрез заблуда.
Елън Уайт направи изявление, което искам да споделя с вас. Тя каза:
„Трябва да бъдем предупредени да не се събираме с онези, които чрез своя ход на действие поставят спънка по пътя на други.“
Нека само прекъсна за малко. Хора, които поставят спънки по пътя на другите – самите те със сигурност вече се намират в лошо положение. Но това не е достатъчно. Когато те полагат също така спънка по пътя на другите, когато преподават неща, които причиняват изгубването на хора, тя казва, че не трябва да се събираме с тях. И тогава тя цитира от апостола:
„„И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание,“ казва апостолът, „забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами. Обаче недейте го смята за неприятел, а го наставлявайте като брат“. Ако откаже увещанието на Господните служители и следва собствената си воля и преценка под вдъхновението на своя водач, Сатана, той ще докара върху себе си гибел и трябва да понесе собствения си грях“ (Ръкопис 93 – 1899 г., пар. 12).
Библията казва, че трябва да увещаваме еретика – веднъж, два пъти... Но не казва да продължаваме да правим това отново и отново, и отново, и отново... Твърдим, че сме народ на Книгата, народ на Библията. Твърдим, че е важно да пазим седмия ден, събота, защото Библията поучава това. Но дали сме готови да последваме всичките учения на Библията?
Един брат в класната стая отбеляза по-рано Римляни 16:17. Бих желал сега да погледнем този текст – Римляни 16:17, а също и 18 ст. Последната глава на Римляни – Римляни 16 гл.:
„И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и...“ какво? „...нека се съберем и проведем голяма икуменическа среща. Първо ще проведем Господна вечеря. Просто ще си прекараме хубаво.“
Вярваме, че би трябвало да пазим седмия ден, събота, защото Библията казва така, нали? И поставяме ударение: казваме, че правим това понеже Библията казва така. Но какво казва Библията по този въпрос? И дали сме готови да се покорим на Библията тук?
„И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ Исус Христос, а на корема си, и с привидно правдиви и ласкателни думи прилъгват сърцата на простодушните“ (Римляни 16:17, 18).
Ужасно! Ужасно! Ужасно!
По-конкретно Павел казва да държим под око онези, които причиняват раздори. А не онези, които имат различно мнение за цвета на килима в църквата или за това какъв да е видът на общия обяд, а онези, които причиняват раздори в учението. Той казва, че трябва да ги избягваме, защото чрез привидно правдивите си думи прилъгват други. Затова, отново, приятели, готови ли сме да последваме Библията? Искам да забележите глагола в 17 ст. Той казва:
„И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и...“ какво да правим? „...странете от тях.“
Той казва:
„Искам да страните от тях.“
Тази дума, „страня“, е гръцка дума. Но думата не е толкова важна в разискването ни сега, колкото глаголното време и оформлението на думата. Тази дума е т.нар. деятелен императив във второ лице. Деятелен императив във второ лице. „Деятелен“ означава, че предприемате действие върху себе си, вие извършвате действието. „Императив“ означава, че това трябва да се направи. Но искам да забележите какво каза един гръцки учен за тази форма на една дума. В „Основи на граматиката на библейския гръцки език“ от Уилям Д. Маунс, на стр. 310 от граматиката си той казва:
„Няма по-силен начин в гръцкия език да кажете на някого да направи нещо, отколкото прост императив – и особено императив във второ лице.“
Нека прекъсна за малко.
В Римляни 16 гл., когато той казва да „страним“, това е деятелен императив във второ лице. Доловихте ли това? И гръцкият учен ни казва, че няма по-силен начин в този език да кажете на някого да направи нещо, отколкото прост императив и особено императива във второ лице.
„Особено когато една такава заповед се отправя по отношение на конкретна ситуация
[и дали Римляни 16 гл. е конкретна ситуация? Да, такава е],
отправящият заповедта възприема себе си като авторитетна фигура. Той очаква онези, към които се обръща, да постъпят точно така, както е наредил“ (Уилям Маунс, „Основи на граматиката на библейския гръцки език“, стр. 310).
Точно както е наредил. Павел казва да забелязваме такава личност, или да държим под око, и да се уверим, че на тази личност няма да се позволи да продължи да разпространява ереста си (или поне не му даваме възможност да го прави). Павел говори за това и докато пише до църквата в Солун. Във 2 Солунци 3 гл., от шести стих... Извинете ме, 6 ст. 2 Солунци 3:6. Той казва:
„Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който постъпва нередно, а не по преданието, което сте приели от нас.“
Втора глава от същата книга и там 15 ст.:
„И така, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово, или чрез наше послание.“
Така че когато говори за предания, той говори за техните учения. Но е възможно тези учения да са дошли или от посланията му, или от Словото, от Стария завет, който той вече им е проповядвал. 2 Солунци 2:15. Петнадесети стих.
В книгата Откровение и по-конкретно в 14 гл. имаме т.нар. три ангелски вести. Като адвентисти ние познаваме тези вести доста добре, знаем колко важни са те. Във втората ангелска вест се казва, че Вавилон е паднал. Тази вест се обединява с вестта на третия ангел и се раздува до висок вик в прогласяване на четвърта ангелска вест в Откровение 18 гл., и там в 4 ст. отново научаваме, че Вавилон е паднал, но вече имаме заповед. И заповедта е:
„Излезте от нея, народе Мой...“
Трябва да излезем - „Излезте от нея, народе Мой“.
Приятели, диаметрално противоположно на Тройната ангелска вест и на вестта на четвъртия ангел е да имаме една икуменическа философия или да преподаваме икуменизъм. Невъзможно е да практикуваме и двете неща по едно и също време. Истината, която е онази обща ортодоксалност, истината, която е обща ортодоксалност сред икуменическите вярващи, не е прямата истина. Защото това е учението за Триединството, а то е лъжеучение. Икуменическата философия бива опровергана от дефиницията на Библията за това какво представлява истинското християнство. Докато разглеждаме истинското християнство, искам да вземете предвид някои основни пасажи относно християнското единство. Нека отворим първо на Йоан 17:21. Йоан 17:21:
„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Може би ще кажете, че това е водещият текст на съвременното икуменическо движение. Те твърдят, че работят за единството, за което се молеше Христос. Но, приятели, Исус не се моли за разединение в учението. Контекстът на Йоан 17 гл. унищожава мита за единството, преподаван от икуменическата църква. Исус заяви ясно, че единството, за което се молеше, е единство, основано на спасението, истината и отделянето от света. Погледнете сега стихове 6 и 8. Йоан 17:6, 8. Той казва:
„Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.“
Приятели, какво направили те? Опазили словото Му. Т.е. те били покорни на ученията. 8 ст.:
„...защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб, и вярват, че Ти си Ме пратил.“
Той казва:
„Дадох им Твоите думи и те ги приеха.“
В 14 ст. Той казва:
„Аз им предадох ...“ какво? „...Твоето слово; и светът ги ...“ възлюби.
Не. Дали светът обича християнина? Приятели, ако откриете, че християнинът бива обичан от всички в света, внимавайте, нещо не е наред. Защото Исус каза, че когато имаме Неговото слово, светът ни мрази.
„...намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.“
17 ст.:
„Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.“
19 ст.:
„...и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени...“ как? „...чрез истината.“
Приятели, думите на Исус в Йоан 17 гл. не са: единство на истински християни с лъжливи, не са единство на поименни с истински, не са единство на здраво учение с ерес, нито пък е единство, което пренебрегва доктриналните различия в името на приобщаващ членски състав. Всъщност, приятели, Христос не се молеше хората да правят каквото и да е, за да създадат описаното в тази молитва единство. Ние го правим. Няма заповед който и да е да прави каквото и да е, за да донесе това единство. Исус не проповядваше, а се молеше на Своя Отец. И Той говореше за една духовна опитност, за която е отговорен Бог – да я създаде сред Своите наистина новородени вярващи, които употребяват Писанието, Неговото слово, като свое ръководство. Исус не говореше за възможност, която трябва да бъде организирана от хора.
Павел говореше ясно за действителността на тази християнска опитност. В 1 Коринтяни 1:10 той казва:
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите...“
...всички да говорите едно общо учение и от всичко останало да вземате каквото пожелаете...
Какво казва той?
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос [а няма по-велико име, заради което да може да ги замоли], всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един...“ какво? „...ум [или: в един дух] и в една мисъл.“
Библейското единство означава да имаме един ум. А това е противоположно на икуменическото движение и тяхната представа за единство в многообразието. Чували ли сте този термин? Единство в многообразието. Единството на икуменическото движение, приятели, съвсем не е истинско единство. То е объркване, а това е Вавилон. То е объркване, а това е Вавилон.
Нека сега се върнем на Ефесяни 4 гл. По-рано прочетохме някои текстове от Ефесяни. Сега ще прочета стихове 3 до 6. Той казва:
„...и се стараете да запазите единството на Духа във връзката на мира.“
Как да направим това?
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички.“
Приятели, това е истинското библейско единство, а не популярната икуменическа философия. Първо, истинското християнско единство е единство на Духа (прочетохме това в 3 ст.). Да имаме единството на Духа означава, че всички ние биваме обновявани и водени от Божия Дух. Но, приятели, Божият Дух никога не ни води противно на Божието слово. Не можем да имаме това „единство“, ако просто събираме всички, които се назовават с Христовото име, независимо от действителното им духовно състояние. Имам предвид, че можем да позволим и на Лейди Гага да се присъедини към църквата. Не осъждам Лейди Гага, не знам много за нея. Видях я веднъж по време на интервю. Изглеждаше много приятен човек. Но, приятели, музиката й, концертите й, начинът, по който... държанието й не е християнско. Съжалявам. То не изпълнява библейските стандарти.
Второ, истинското християнско единство е единството на едната вяра (Ефесяни 4:5). Библейското единство е невъзможно вън от вярата, предадена веднъж завинаги на светиите. И не всички учения са от еднаква важност, приятели, но всички учения са важни. Доловихте ли това? Не всички учения са от еднаква важност, но всички учения са важни. В Матей 23 гл. Исус, като се обърна към фарисеите, каза в 23 ст. неща, които изглеждаха много сурови, но има принцип, който можем да забележим в онова, което казва тук. Той казва:
„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте изоставили по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и вярата; но тези трябваше да правите, а онези да не оставяте“ (Матей 23:23).
Следователно, Исус говори за по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и вярата. Той казва:
„Вие не сте ги вършили, а е трябвало. Но не трябваше да оставите и другите.“
Всички те бяха от значение. Но имаше някои по-важни от други. Следователно, нищо, което се поучава ясно в Писанието, приятели, не би трябвало да се отхвърля или оставя настрана просто за да имаме единство. Ако можем, нека отворим на 1 Тимотей 6 гл. 1 Тимотей е прекрасна книга. Ако не сте я чели от известно време, бих ви насърчил да я прочетете. 1 Тимотей 6 гл. и там 14 ст. Той казва:
„...да пазиш тази заповед чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Исус Христос...“
Той казва:
„Да пазиш тази заповед...“ как? „...безукорно [англ.: неопетнено]...“
Получавали ли сте някога малко петно върху сакото си? Изглежда просто като някаква дреболия. Гръцката дума тук, преведена като „петно“, всъщност означава „леке“. „Леке.“ Имате върху дрехата си леке. Но темата на 1 Тимотей е практически функциониращата църква. Това е темата на посланието. В това послание Павел се занима с неща като ръководенето на църквата (в 3 гл.), той се занима с ролята на жените в църквата (във 2 гл.). А това са някои от нещата, които обикновено се пренебрегват в икуменическите църкви. Те казват:
„Тези неща са просто второстепенни.“
И при все това Павел каза на Тимотей да пази всички тези неща, да пази всички тези заповеди безукорно, без леке, докато дойде Исус. Както видяхме по-рано, на Тимотей беше заръчано да не допуска никакво друго учение. А, приятели, това е най-строгият възможен стандарт за ученията. И когато някой поддържа този стандарт за ученията, е невъзможно да бъде икуменически, в най-мекия смисъл на думата.
Връщаме се на Ефесяни. Ефесяни 4 гл. Ефесяни 4:11-15. Павел казва, че когато Христос се възнесъл на небето, Той дал на Своята църква дарби, и Той дал някои да бъдат апостоли, а други – пророци, някои да бъдат благовестители, някои да бъдат пастири и учители. Защо направи това?
„...с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, докато ние всички достигнем...“
какво?
„...в единството на общението. Просто ще имаме единство на общението. Точно това желае да имаме Исус. Той ни даде всички тези дарби, за да можем да имаме единство на общението.“
Но не това се казва в текста. Знаете ли, може би ще изглежда приятно. Ако аз пишех Библията, може би щях да я напиша така. Може би вие също щяхте да я напишете така. Но не това казва Бог.
„...в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота...“
И какво ще ни направи това способни да вършим и избягваме? 14 ст.:
„...за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение...“
Приятели, ако всички тези учения не са от значение, можем просто да проведем една обща икуменическа среща. Но той казва, че ще има ветрове на учение и не бива да бъдем завличани заедно с тях. И Бог даде дарби на църквата Си, за да доведе Своя народ до познаване на Божия Син и до християнско съвършенство, така че да не бъдат завлечени от тези ветрове на учение.
„...по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди...“
15 ст.:
„...а като сме...“
А като сме... какво, брат Алън? Какво се казва в текста? Като сме истинни... Как? В любов. Разбира се, в любов. Но понякога любовта означава, че трябва да ви кажа истината. Но да бъдем истинни в любов... Спомням си веднъж, когато бях в колежа (това е преди да стана християнин), пиех алкохол и при това не малко. Не малко. По-големият ми брат Рос дойде при мен и каза:
„Трябва да поговоря с теб.“
Попитах:
„Какво има?“
Той каза:
„Разговарях с някои от другите момчета, които познават и двама ни, и те пият отдавна и понасят на алкохол, но според тях ти ще станеш алкохолик, ако пиеш толкова много.“
Аз казах:
„Не, няма да стана алкохолик.“
„Да,“ отвърна той, „това изглежда лошо“.
В онзи момент не исках да чувам това. Но определено се радвам, че той поговори с мен, защото спрях алкохола в същия този миг. Спрях алкохола и се радвам толкова много, че го направих. Но той ми каза онова, което имах нужда да чуя, а не което желаех да чуя в онзи момент. Той ми каза истината. Бог да го благослови.
Трябва да говорим истината и това трябва да става с любов, така че да можем
„да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос“.
Бог желае единство сред Своя народ, приятели, но това единство трябва да бъде единство на истината. В Римляни 15:6, в Римляни 15:6 (видяхме подобни текстове по-рано) той казва:
„И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.“
Видяхме по-рано текстове, които говореха за единия ум, за единия Дух. Тук отново имаме единия ум, а също и всички да говорим с една уста едно и също нещо. Приятели, това не е икуменизъм. Не е. Църквата трябва да се държи здраво в един Дух и в един ум.
Още един текст – Филипяни (съвсем наблизо, само на няколко страници оттук), Филипяни 1:27. Той казва:
„Само се дръжте достойно за Христовото благовестие...“
Преди да продължа, припомнете си: достойно за... какво? Христовото благовестие. Според апостол Павел и онова, което прочетохме по-рано в Галатяни 1 гл., съществува истинско благовестие, но съществува също и фалшиво благовестие, нали? Има „друго благовестие, което не е друго“. И това благовестие докарва осъждане. Казва се „анатема“ на проповядващите това благовестие. Нали така? Следователно, когато тук се говори за това, че държанието ни трябва да бъде достойно за Христовото благовестие, той говори за истинското нещо, а не за фалшивото.
„...така че - независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас - да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието...“ (Филипяни 1:27).
Доста ясно е, нали? Исус каза, че говорил на света открито. Помислете за това. В Йоан 18:20:
„Исус му отговори: Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришом.“
Дали Исус беше открит за онова, което поучаваше? Абсолютно. Той нямаше какво да крие. В Притчи 1:20 се казва, че „мъдростта вика... по площадите.“ Но ако проследите началото на книгата Притчи и стигнете до 8 гл., ще започнете да осъзнавате, че мъдростта е олицетворение на... кого? На Христос. Той „вика... по площадите.“.
Възлюбени, няма причина да крием истината, дори по въпроса за икуменизма. И в рязък контраст с това, именно Сатана се опитва да скрие нещата. Именно Сатана е лъжец. В Йоан 8:44, Йоан 8:44:
„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в...“ какво? „...истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.“
Сатана идва при нас, приятели, като вълк, но в овчи кожи. В Матей 7:15 Исус каза:
„...Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.“
Отворете с мен на 2 Коринтяни 11 гл. Защото, приятели, Сатана се опитва да прикрие истинската си идентичност. Той се опитва да излъже за това кой е в действителност и какво върши. И дори служителите му се явяват като светли ангели. 2 Коринтяни 11:13-15. Той казва:
„Защото такива човеци са лъжеапостоли...“
Нека това попие. Павел не казва, че всеки, който поучава всичко, каквото си поиска, и поучава по икуменически начини, е истински апостол на Исус. Той казва, че те са лъжеапостоли.
„...лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.“
„И не е чудно,“ казва той. Защо?
„...защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.“
И така, възлюбени, Сатана използва икуменическото движение, за да измами човечеството. Икуменизмът отказва да идентифицира който и да е служител като неправеден. Но виждаме Писанието да заявява, че има паднали ангели, които даже идват при хората като светли ангели. Възлюбени, възможно е да сме толкова искрени и да се опитваме да обединим хора с обширни религиозни различия, но не това е библейският план. Припомнете си, че в началото заявихме, че Световният съвет на църквите, „Изплуващата църква“ и други ще се обединят въз основа на своя един единствен възглед за Бога. Мислите ли, че Сатана по принцип ще употреби този успешен план сред остатъка? О, да. Постигнал е успех на много други места, а когато нещо, което правите, продължава да бъде успешно, вие не спирате. Докато поради някаква причина то престане да действа. Той ще употреби същия план и трябва да внимаваме, тъй като икуменическото движение може да се окаже по-близо, отколкото вярваме.
Възлюбени, библейската вяра, библейската вяра не представлява множество отделни учения, а вместо това е една систематична съвкупност от истина, в която всичките учения се преплитат едно с друго. Небиблейско и неоснователно е да мислим, че можем да се съберем с други, които имат една обща точка с нас, дори ако това е жизненоважна точка. Знаете, ние не отиваме да се покланяме заедно с баптистите от седмия ден. Те пазят съботата, нали? Но има твърде много други крайни различия, по които не можем да се съгласим с тях. Поне в миналото беше така. Но както видяхме, апостол Павел заръча на Тимотей да пази всеки аспект на библейската истина безукорно. Можете ли да ми дадете стандарт, по-висок от този? Можете ли да ми дадете стандарт, по-строг от този? Трябва да правим това докато Исус се завърне. И вярвам, че той говори за всяка подробност на Божието слово.
Приятели, невъзможно е да отстояваме просто и ясно всяка библейска истина и в същото време да бъде икуменически. Някой е казал:
„Ние или ще ограничим вестта си, или ще ограничим членския си състав.“
Можем ли да повторим това?
„Ние или ще ограничим вестта си, или ще ограничим членския си състав.“
Виждате ли, когато ограничите вестта си, членският състав може да се повиши. Но когато говорите една строга вест, членският състав има склонността да намалява.
През 2007 г. присъствах в университета „Андрюс“ за конференцията по случай петдесетата годишнина от издаването на книгата „Въпроси върху доктрината“. Уверявам ви, че това беше една от най-интересните конференции, на които съм присъствал някога. Там присъстваха всичките влиятелни личности на адвентната теология. Там присъстваше група, имаща за цел да поощри „Въпроси върху доктрината“ и да одобри теологията на „Въпроси върху доктрината“, тази отстъпническа книга. Ясно е, нали? Да изразя това ясно. Имаше и друга група, противоположна на тази, която говореше против теологията на книгата. Така че от тази страна имахте хора като Денис Фортин, Джордж Найт, някои от тези адвентни теолози, и те казваха каква прекрасна теология поучавала тази книга и колко жизненоважна била тя за нашата християнска опитност. А от друга страна имахте хора като Колин Стендиш, Ръсел Стендиш и други, които казваха:
„Не, не. Тази книга съвсем не поучава старовремски адвентизъм. Това е нова теология, нова вяра, и не можем да го приемем.“
И в основни линии през цялата седмица те вежливо, с любезни думи, но по същество казваха нещо в смисъла на:
„Ученията, които ви предлагат те, са антихристки.“
А ето тук казваха:
„Ученията, които ви предлагат те, са антихристки.“
Това казваха те през цялата седмица. Ти беше там и го чу. Не е ли така? Но знаете ли какво направиха те в съботата? В съботата те се събраха за обща Господна вечеря между тях. И на масата за Господната вечеря Джордж Найт и Колин Стендиш заедно поднесоха свещените Христови символи, като всеки от тях вярваше, че другият служи на лъжехрист. Икуменизмът може би е по-близо, отколкото си мислите.
В Матей 7:13, 14 Исус каза:
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.“
14 ст.:
„Понеже тясна [англ.: права] е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“
Исус казва, че има две порти. Има два пътя – не можем да имаме и двата. Гръцката дума за „права“ е Stenos и означава „тясна“. Означава „тясна“. Но има друга гръцка дума, преведена като „стеснен“, Thlibo, и тя означава: „Причинявам на някого беда или трудност - „причинявам беда на, преследвам, причинявам понасянето на трудност“ („Гръко-английски речник на Новия завет въз основа на семантични сфери“, том 1, стр. 244).
Не е ли интересно? И тя е превеждана по различни начини. Превеждана е като „угнетен“, „утеснен“, „тесен“, „претъпкан“, „претърпявам беди“.
Следователно, с други думи Исус казва, че „тесен и труден е пътят, който води към живот“.
И Павел каза по същество същото нещо. Практически тази дума се използва във 2 Коринтяни 4:8 (ще ви покажа две места). 2 Коринтяни 4:8. Какво се казва там?
„Угнетявани сме отвсякъде…“
Но гръцката дума, преведена тук като „угнетявани“, е същата дума, преведена като „стеснен“ в Матей 7:14. Тя означава: „понасям беди или трудности“. И точно това се употребява тук от Павел във 2 Коринтяни 4:8:
„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние...“
В 1 Солунци 3:4 той казва:
„Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди [същата дума]; което и стана, както знаете.“
Следователно, приятели, пътят на християнина не е лесният път, не е широкият и пространен път, а е тесният път, трудният път. Но, приятели, това е добрият път. Това е добрият път, Исус е добрият разпоредник. Той е добър учител. Той знае от какво се нуждаем, той знае от какво се нуждае опитността ни и е необходимо да подражаваме на Него, да подражаваме също на практиката и проповядването Му.
Помните ли, че когато Исус беше възкресен и вървеше по пътя към Емаус с двама ученици, помните ли историята? Ако желаете, нека се върнем на Лука 24 гл. и само да прочетем един стих, Лука 24:27:
„И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.“
Дали Исус считаше за важно да се използват всичките Писания? Той каза:
„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“ (Матей 4:4).
Така че наистина е наложително, приятели, да изучаваме Писанието и да изучаваме всичките Писания, да отдаваме на всеки стих, на всяка глава тежестта и значението им. Проповядването на всичко, съдържащо се в Писанието, ще ни постави автоматично в тесния път към тясната порта. И изборът е ясен: ако някой е верен на вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, ще бъде невъзможно да има голям членски състав в този последен час.
А ако някой има за цел голям членски състав, той трябва да бъде готов да ограничи вестта си. Аз не съм. Аз не съм и се моля вие също да не бъдете. Защото не това е вестта на Исус, не това е вестта на Библията. Исус никога не стесни вестта Си. И ако искаме да бъдем като Исус, тогава ние също не можем да стесним вестта си и не можем да бъдем част от икуменическото движение.
Нека Бог ни благослови, приятели, така че да Го последваме и да Го следваме напълно през всичките дни.
Smyrna Gospel Ministries
по-близо, отколкото си мислите“.
„Икуменическото движение – по-близо, отколкото си мислите.“
В Псалм 133:1 Давид казва:
„Ето, колко е добро и колко е приятно да живеят братя в единомислие!“
И единомислието наистина е нещо чудесно. Приятно е да се живее в единомислие. Еврейската дума за „единомислие" [англ.: „единство“] всъщност произлиза от две думи - Gam и Yachad. Gam означава „също“, а Yachad е подобно на Echad и означава да бъде някой „обединен“. Икуменическата философия, която се е разпространила нашироко в рамките на християнството, произлиза всъщност не от Библията, а от ученията на Сатана. Някои от нас са достатъчно възрастни, за да знаят или помнят, или поне всички ние сме чели (вероятно) за Втория Ватикански събор, който беше свикан през 1962 г. и който беше обявен първо от папа Йоан XXIII през 1959 г. Това е един от т.нар. икуменически събори на Католическата църква. Това е Вторият Ватикански икуменически събор. Темата му беше икуменизмът – как да се привлекат всички църкви към Рим. Това е темата – икуменическото движение е темата на Световния съвет на църквите.
Чували сте за Световния съвет на църквите – организация, съдържаща в себе си над 300 различни църковни деноминации. Темата им е единството. По какъв начин влизате в Световния съвет на църквите? Помислих, че може би ще поискате да узнаете.
„Църквите, които са съгласни с основата на Световния съвет на църквите, имат право да подадат молба за членство в Световния съвет на църквите“ (oikoumene.org).
Това е от собствения им уебсайт, отворих го вчера и знам, че е актуално. И така, казва се, че трябва да се съгласим с основата. Каква е основата на Световния съвет на църквите? Ето я основата на Световния съвет на църквите, отново от собствения им уебсайт:
„Световният съвет на църквите е общност от църкви, които изповядват Господ Исус Христос като Бог и Спасител според Писанието и затова се стремят да изпълнят заедно своето общо призвание за слава на единия Бог – Отец, Син и Свети Дух.“
Следователно, основата е да вярвате в Триединството: единия Бог – Отец, Син и Свети Дух. И ако вярвате в Триединството, всъщност няма значение в какво друго вярвате или какво е вярването ви по какъвто и да е друг въпрос. Защото ако вярвате в това, вие имате този един-единствен общ знаменател; и това свързва всички тях.
На уебсайта си те заявяват също:
„Световният съвет на църквите е най - обширното и най-всеобхватното сред многото организирани изражения на съвременното...“ какво? „...икуменическо движение – движение, чиято цел е християнското единство.“
Християнско единство въз основа на... какво? Единия Бог – Отец, Син и Свети Дух. Запомнете това.
И така, икуменическото движение в рамките на Световния съвет на църквите има за свой най-нисък общ знаменател доктрината за Триединството. След това можете да вярвате в каквото пожелаете.
Чували ли сте някога за нещо, което се нарича „Изплуващата църква“? „Изплуващата църква.“ Икуменическата философия е сърцевината на „Изплуващата църква“. Браян Макларън, водеща личност във философията на „Изплуващата църква“, онагледява това на корицата на книгата си „Щедра ортодоксалност“. И като подзаглавие на корицата той казва:
„Защо аз съм мисионски + евангелски + пост/протестантски + либерален/консервативен + мистичен/поетичен + библейски + харизматичен/съзерцателен + фундаменталистки/калвинистки + анабаптистки/англикански + методистки + католически + „зелен“ + въплъщенски + потиснат и при все това обнадежден + изплуващ + незавършен християнин.“
В книгата си той има глави, които разглеждат всички тези неща – защо той по убеждение е католик, защо по убеждение е методист, защо е всички тези неща.
Иън Мобсби предполага, че триниратната еклесиология е основата на споделените международни ценности на „Изплуващата църква“. Той е сред водещите личности във философията на „Изплуващата църква“. Мобсби предполага също, че
„„Изплуващата църква“ е съсредоточена върху съчетание на модели на църковна и контекстуална теология, които черпят от тази тринитарна основа...“
Виждате ли, на тринитарна основа. Казва се още:
„Според Мобсби, „Изплуващата църква“ е откликнала на мисионските нужди на постмодерната култура и е възвърнала една тринитарна основа за своето разбиране за църквата като поклонение, мисия и общност“ (wikipedia.org).
Забележете отново, че едничкият принцип е вярването по отношение на Бога. И, разбира се, в този случай този бог е Триединството. Всичко останало може да бъде махнато от масата, но това едничко нещо е жизненоважно, това едничко нещо е от съществено значение.
Само ще вмъкна нещо, което в момента изглежда малко странно, но ще видите защо го вмъквам. Това нещо е, че искам само за малко да поговоря за свободното масонство. Защото това е опит... това е вид икуменически опит да се изгради мост между всички религии. Те поддържат на т.нар. G.A.O.T.U. теория - теорията за Великия архитект на Вселената: това, че Бог е Великият архитект на Вселената. Следователно, щом вярвате в един Бог, можете да станете свободен масон. Един масон обясни това по следния начин... Това е от книгата на Кристофър Хефнър
„Работник, който не се срамува – свидетелство на един християнин, свободен масон“.
Той казва следното:
„Сега си представете, че стоя в ложата със сведена глава за молитва между брат Мохамед Бохари и брат Арджун Мелуани. От никого от тях Великият архитект на Вселената не е възприеман като Светата Троица. За брат Бохари Той е разкрит като Аллах, за брат Мелуани той вероятно бива възприеман като Вишну. Тъй като аз вярвам, че има само един Бог, съм изправен пред три възможности [ето ги и тях]:
- те се молят на дявола, докато аз се моля на Бога;
- те не се молят на нищо, тъй като техните богове не съществуват;
- [или трета възможност, според думите му:] те се молят на същия Бог, на когото се моля и аз, и при все това тяхното разбиране за естеството Му е отчасти непълно (каквото в действителност е и моето – 1 Коринтяни 13:12).“
Тогава той казва:
„Без колебание приемам третата възможност“ (Кристофър Хефнър, wikipedia.org).
Кристофър Хефнър от „Работник, който не се срамува“.
Може би сте чували за т.нар. „Синя ложа“. В „Синята ложа“, която е най-елементарното, основно ниво на масонството, получавате т.нар. първа, втора и трета степен.
Но тогава има още една ложа, стояща над тази, която се нарича „Шотландски устав“. В „Шотландския устав“ получавате от четвърта до тридесет и втора степен на свободното масонство. В уебсайта на „Шотландският устав“ (уебсайта на свободното масонство) бива зададен въпрос:
„Дали свободното масонство, или „Шотландският устав“, е религия?“
Отговорът им е:
„Не. Докато е изискване всеки член да вярва във Върховно Същество, не е важно как изразява той това много лично убеждение. Освен това в свободното масонство не съществува догматична система. Объркването относно светското естество на свободното масонство обаче е често срещано неправилно разбиране в продължение на много години. Най-вероятно това неправилно разбиране се дължи на Свещената Книга, която е разположена върху олтара в средата на една масонска ложа. Не е задължително Свещената Книга да бъде християнска, като например Библията, а вместо това тя може да бъде всяка Свещена Книга, която е важна за членовете на ложата. В Съединените щати, където населението е предимно християнско, Свещената Книга, най-често употребявана в ложите, е преводът на Библията на крал Яков“ (scottishrite.org).
Интересно. И така, ако сте мюсюлманин, ще имате Коран върху олтара в масонската ложа или нещо друго, ако изповядвате друга религия. Докато вярвате в едно върховно Божество, вие сте вътре. Отново, това е най-ниският общ знаменател. Ако само вярваме в един и същи Бог, би трябвало да можем да се съберем.
Приятели, Сатана знае, че вероятно не може да подлъже адвентизма с една такава представа. Нали така? Нали така? Може би това е по-близо, отколкото си мислите? Възможно е това да е по-близо, отколкото си мислите. Но забележете общата нишка във всички тези версии на икуменическото учение: вярвате в един Бог. И все пак дори сред множеството разнородни групи съществуват различни тълкувания за това кой е този един Бог и какъв е той (или в някои случаи тя). Но преди да се придвижим нататък нека видим какво казва Писанието за тази икуменическа философия. Бих желал да ви приканя да отворите Библията си на Тит 1:9. Тит 1:9. Той казва:
„...който здраво държи вярното слово така, както е бил научен, за да може и да увещава със здравото учение, и да изобличава онези, които противоречат.“
Тук Павел говори за здраво учение, за необходимостта да имаме здраво учение и за това, че трябва да държим здраво... безполезни басни. Казва ли той „безполезни басни“? Какво трябва да държим здраво? Вярното слово, на което сме били научени. Вярното слово.
Във 2 Тимотей (вероятно само с една страница по- назад в Библията ви), 4 гл. и там 3 ст. се казва:
„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти“ (2 Тимотей 4:3).
Тогава той казва, че те ще отвърнат ушите си от истината и ще се обърнат към басни.
И така, живеем в това време. Хората не желаят да слушат здраво учение, те желаят да се отвърнат от него. И при все това икуменическото движение казва, че здравото учение не е от значение. Можете да вярвате в каквото си поискате по отношение на Христос. Можете да вярвате в каквото си поискате по отношение на възкресението и много други неща, при условие, че вярвате в един Бог.
В 1 Тимотей 1 гл., в 1 Тимотей 1:3 Павел казва:
„Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение...“
Павел беше изложил определени учения и каза, че не трябва да преподават никакво друго учение.
Дали това пасва на икуменическата философия, според която всички ние просто ще се съберем, ще имаме Господна вечеря заедно, ще се молим заедно, ще свидетелстваме заедно? Именно това е нещото, което ни събира. Това ще окаже въздействие за събирането на хората, вярно е. Но не в истината.
В Юда, ако отворим на книгата Юда... Точно преди Откровение, нали? Последната книга на Библията освен Откровение, точно преди Откровение [англ.: в превода на крал Яков]. Юда 1 гл. (в него има само една глава) и там 3 ст. Той казва:
„Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите.“
Той казва, че съществува вяра, предадена на светиите. Това е старозаветната вяра, това е новозаветната вяра, това е вярата на цялата Библия. Това е вярата, която Бог даде на адвентните пионери, възлюбени. И бих желал днес да кажа, че желая да ви увещая да се подвизавате за вярата, предадена на нашите адвентни пионери. Защото те притежаваха истина. И Бог им даде истина. В 3 ст. се говори за това:
„...показвах всяко усърдие...“
„...показвах всяко усилие...“
Гръцката дума е Spouden. Тя означава „побързвам“. „Побързвам.“ Така че когато казва „показвах всяко усърдие“, той казва: бързах за това, стараех се да побързам, опитвах се да направя това бързо, не исках да остана незавършил, не исках да закъснея.
Виждате ли, това беше толкова важно за Павел, че той желаеше да го извърши докрай.
„...показвах всяко усилие да ви пиша“ за тези неща.
И, приятели, ние трябва да побързаме да защитим вярата. Приятели, не е възможно да се борим за вярата, открита на светиите, и в същото време да бъдем икуменически. Тези програми са една на друга отрицания. Борбата за вярата според икуменическия ум е нещо разколно, причинява разногласие, разрушава хармонията. Но в Ефесяни 4:5, 6 ни се казва следното – той казва:
„...един Господ, една вяра,...“ Колко вери? „...една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички“ (Ефесяни 4:5, 6).
Той не казва, че имаме много вери, а че имаме една. И тази една вяра идва от единия истинен Бог. Но не от фалшивия един истинен бог. Не от просто кой да е един истинен Бог, а от самия Отец. Библията учи, приятели, че има една вяра, че има едно учение, а не много. Има само една истинска християнска вяра и на нас е даден Светият Дух, за да можем да познаем тази една истинска вяра. И от нас се изисква да учим на тази вяра и само на тази вяра други.
Възлюбени, икуменическата философия е небиблейска. И е невъзможно... казвам това вежливо, но е невъзможно да съвместите едно вярно отстояване на библейското учение с какъвто и да е вид икуменизъм. Невъзможно е да отстоявате всички учения на Библията, да се подвизавате за вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, и да бъдете икуменически в какъвто и да е смисъл. Бог знаеше, че тази икуменическа философия щеше да навлезе и сред цялата Библията Той писа изобилно на различни места, за да ни помогне да узнаем, че това ще бъде погрешно. И то бива опровергано от предупрежденията на Библията относно лъжеучители, които проповядват ереси. Защото, в крайна сметка, помислете за това: ако това икуменическо движение казва, че в основни линии всички можем да се съберем, независимо от това, в което вярваме, тогава какъв е проблемът в това да има ереси, какъв е смисълът да проповядваме против ересите и да предупреждаваме хората за ересите, защото няма значение – всички можем да се съберем в едно цяло. Но забележете какво каза Павел на църквата в Галатия... всъщност на църквите, това бяха редица църкви. Галатия беше провинция и очевидно имаше повече от една църква. Но забележете тук в 1 гл. ... Галатяни 1 гл. Галатяни 1 гл., ще започна от 6 ст. Той казва:
„Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие...“ (Галатяни 1:6, 7).
Думата „друго“ означава „различно по вида си“ благовестие - „не благовестието, на което ви научих аз“.
Тогава в 7 ст. той казва:
„...което не е друго благовестие, а е...“
Думата се различава в гръцкия от другата дума, преведена като „друго“. Това е „Allos“ - не е същия вид благовестие, което аз съм ви дал“.
„...а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“
„Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде...“ член на вашата група, нека просто всички се съберем, ще имаме Господна вечеря, ще изучаваме, ще пеем, ще проведем хваление с песни.
Казва се:
„...нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8, 9).
Гръцката дума е „Анатема“. Чували сте тази дума.
Девети стих:
„Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“
Павел казва:
„Казвал съм ви това и преди, казвам ви го отново...“
Той набляга на това становище.
Във Филипяни 3:17, 18 той казва:
„Братя, бъдете всички подражатели на мен и внимавайте в тези, които живеят така, както имате пример в нас. Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст...“
Следователно, приятели, ако не вървим според ученията на Новия завет и най-вече тези на цялата Библия, тогава Павел казва, че ние сме неприятели на Христовия кръст. Това силно ли е? Вероятно е нелюбезно. Може би Павел не трябваше да го казва. За някого може да изглежда грубо. Може да нарани чувствата му. Приятели, радвам се, че Бог не повери на мен задачата да напиша Библията. Сигурен съм, че щеше да бъде много по-различна. Щях да бъда твърде суров на някои места и твърде мек на други. Със сигурност нямаше да бъда мъдър. Но искам да ви кажа: Бог написа всичко в Библията точно така, както е необходимо да бъде за нас. Има причина тя да е такава и Той знае кое е най-доброто. И когато казва, че ако преподаваме лъжеучения сме неприятели на Христовия кръст, Той има предвид точно това. И ако тук Той казва... ако тук Той казва това, тогава е необходимо да се вслушаме и това е голямо предупреждение. Той предупреждава също и за светски учения, навлизащи в църквата от света и дори от хора, които изповядват, че са вярващи.
Мисля, че чух в съботното училище да се споменава текст от Колосяни 2:8 (или поне да се загатва), но ако можем, нека се върнем на Колосяни 2:8. Колосяни 2:8. Тук апостол Павел отправя предупреждение (Колосяни се намира точно след Филипяни):
„Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос.“
Гръцката дума, преведена като „предания“ е Stoicheia и означава „основни принципи, на които се базира естеството на нещо“. Основните принципи, на които се базира естеството на нещо. И така, някои преводи са превели този израз например като „първичните духове“ (ESV), „основните принципи“ (NIV), „първичните сили“ (HCSB). Павел казва, че на основно ниво принципите, или елементите, на които се базира светът, са лъжлива философия. Те са празна измама. И при все това те биват приети от някои като част от християнството. А ние не приемаме и не можем да приемем това.
Така че Павел е отправил към нас предупреждения... и бихме могли да погледнем още много предупреждения от Павел, но нека просто погледнем още две неща от Петър и Йоан. Във 2 Петрово 2 гл., 2 Петрово 2:1, 2... 2 Петрово 2:1, 2. Знаете ли, понякога мислим: трябва да внимавам какво слушам в света. Защото знаем, че светът не е християнски, нали? Но забележете отново и обърнете внимание, че в по-голямата част от времето тези учения, за които сме предупредени, идват не просто от света, но и от църквата, от онези, които са сред твърдящите, че са църквата. Тук, във 2 Петрово 2:1, той казва:
„Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно...“ какво? „...гибелни ереси...“
„Ерес“ е нещо, което причинява разделение.
Обикновено считаме лъжеученията за нещо, което не е наистина ортодоксално (използвам „ортодоксално“ в строго библейския смисъл, в правилния библейски смисъл). „Ортодоксално“ произлиза от две думи и означава „пряма истина“. Но се казва, че това са „гибелни ереси“. Това означава, че те донасят гибел, довеждат човека до положението на това да бъде изгубен. Нали така? Точно това означава думата. Само помислете за това.
И така, всяко нещо, което поучават хората, като казват „това не е спасителен въпрос“ или ако хората казват „това не е толкова важно“, ние ще гледаме на текста и ще говорим за важността на нещата. Но там се казва:
„...като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули“ (2 Петрово 2:1, 2).
Там се казва:
„Да, те са се запътили към пъкъла, но има хора, които ще ги последват.“
Хора ще ги последват направо в пъкъла.
Казвам ви: прочетете цялата глава. Цялата глава се отнася точно за този въпрос. Тази сутрин нямаме време да я прочетем, но прочетете цялата глава – насърчавам ви по-нататък да направите това.
Йоан предупреди относно лъжеучители на много места. Нека отворим на 1 Йоаново 4 гл. 1 Йоаново 4:1-3. Той казва:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света.“
Йоан по никакъв начин не смекчи думите си.
В Юда прочетохме, че трябва да се подвизаваме за вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, нали? В кой стих се намираше това? Трети. Но нека се върнем с едва няколко страници назад и прочетем също и следващия стих – 4 ст. Юда 4. Той казва:
„Защото са се вмъкнали тайно някои хора, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, безбожници, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и отричат единствения Владетел, Бог, и нашия Господ Иисус Христос.“
И така, той казва, че това били „някои човеци“. И как проникнали те сред вярващите? Казва се, че те се „вмъкнали тайно“. Те се „вмъкнали тайно“. Всъщност този израз произлиза от една гръцка дума. Тази дума всъщност е съчетание, съставено от три гръцки думи, което означава „до“, „във“, „към вътрешността“ или „потъвам в“. Така че тези хора просто някак „потънали“ тайно, те влезели отстрани, неусетно. Точно за това бяхме предупредени тук. Тогава можем ли да бдим за лъжеучители така усърдно, както заповядва Библията, и да бъдем в същото време икуменически? Питам ви, приятели, според Библията: можем ли? Не мисля така. Да бъдем на пост за тези лъжеучители и лъжепророци и да ги сравняваме усърдно с Писанието противоречи на либералната „Изплуваща църква“ и на икуменическата философия. Икуменическата философия бива опровергана също и от заповедта на Библията да страним от заблудата. Библията е нашият стандарт, нали?
Казвам ви, че в CNN излезе новинарска статия. Не си отделих време да я вкарам в презентацията, но тя излезе миналия четвъртък. Чували ли сте някога за певица на име Лейди Гага? Тя твърди, че е християнка. Тя твърди, че е християнка. И тя осъждаше вицепрезидента и семейството му, защото вицепрезидентът и съпругата му не вярват в ЛГБТ движението. Те вярват, че то е грях, вярват, че то е нередно. Ясно е, нали? И тя казваше:
„Това не е християнство. Християнството е да приветстваме хората, да приемаме хората и да нямаме предразсъдъци към тях.“
Знаете ли, моята Библия ми казва, че Исус ще приеме всеки грешник, който дойде при Него. Амин? Не е ли чудесно? Но дали Той ги оставя грешници? Дали Той ги оставя в нечистотата и деградацията им? Разбира се, че не. Но тя казваше, че това е християнство. И някой, който пишеше това мнение, каза:
„Ето за това се отнася просвещенското християнство. Имаме нужда да се отърсим от онова старо, средновековно християнство, или представа за християнство, която толкова много от тези „фундаменталисти“ все още преподават днес.“
Но това ме накара да се замисля: добре, г-н Пенс може да твърди, че е християнин, лейди Гага може да твърди, че е християнка. Но какъв е стандартът? Как да узнаем какво представлява християнинът, приятели? Мога ли аз да определя сам за себе си какво представлява християнството? Може ли който и да е последовател на Мохамед да заяви, че той определя какво представлява ислямът? Не. Те биха ви казали „Не“. Те биха казали: „Ние следваме Корана“.
Като християни, приятели, трябва да имаме стандарт. Трябва да имаме някаква основа за това каква е вярата ни, нали? И основата на нашата вяра се намира на едно място и само на едно място. Къде се намира тя? В Божието слово, Библията. Не е ли така? Така че Библията ми казва дали Бог желае да остана хомосексуалист или не. Библията ми казва дали Бог ми казва, че трябва да изоставя този стил на живот или не. А не Лейди Гага или който и да е друг. И така, Библията е стандартът за узнаване на истината. И според Библията можем безспорно да разпознаем истината от заблудата. И ние сме отговорни пред Бога, приятели, за вършенето на това. Библията казва:
„Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината“ (2 Тимотей 2:15).
Ние не само трябва да държим здравото учение и да се подвизаваме за истинската вяра, предадена веднъж завинаги на светиите, но трябва да стоим на пост за лъжеучители. Но само това не е достатъчно. Трябва да страним от онези, които преподават лъжеучения. А това, приятели, е несъвместимо с икуменизма. Обърнете внимание на Ефесяни 5 гл., Ефесяни 5:11-13:
„...и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; защото това, което скришом вършат непокорните, срамно е и да се говори. А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.“
Приятели, казва, се че не бива да имаме никакво участие в безплодните дела на неправдата. Във 2 Солунци 3:14 апостол Павел продължава тази идея – 2 Солунци 3:14:
„И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.“
Искам само да прекъсна за малко. които не се покоряват на Божието слово, както тези, за които говори Павел тук – ние желаем те да бъдат спасени. Бог желае те да бъдат спасени. Но Бог знае, че те няма да бъдат спасени като дружим с тях и ги караме да мислят, че няма проблем при тях, и казваме:
„Знаеш ли, няма проблем в ученията ти, братко. Това е хубаво.“
Това не им помага, не ги спасява. Защото именно чрез истината биваме освещавани. Не е ли така?
„Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).
Следователно, трябва да правим това – чрез истината, а не чрез заблуда.
Елън Уайт направи изявление, което искам да споделя с вас. Тя каза:
„Трябва да бъдем предупредени да не се събираме с онези, които чрез своя ход на действие поставят спънка по пътя на други.“
Нека само прекъсна за малко. Хора, които поставят спънки по пътя на другите – самите те със сигурност вече се намират в лошо положение. Но това не е достатъчно. Когато те полагат също така спънка по пътя на другите, когато преподават неща, които причиняват изгубването на хора, тя казва, че не трябва да се събираме с тях. И тогава тя цитира от апостола:
„„И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание,“ казва апостолът, „забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами. Обаче недейте го смята за неприятел, а го наставлявайте като брат“. Ако откаже увещанието на Господните служители и следва собствената си воля и преценка под вдъхновението на своя водач, Сатана, той ще докара върху себе си гибел и трябва да понесе собствения си грях“ (Ръкопис 93 – 1899 г., пар. 12).
Библията казва, че трябва да увещаваме еретика – веднъж, два пъти... Но не казва да продължаваме да правим това отново и отново, и отново, и отново... Твърдим, че сме народ на Книгата, народ на Библията. Твърдим, че е важно да пазим седмия ден, събота, защото Библията поучава това. Но дали сме готови да последваме всичките учения на Библията?
Един брат в класната стая отбеляза по-рано Римляни 16:17. Бих желал сега да погледнем този текст – Римляни 16:17, а също и 18 ст. Последната глава на Римляни – Римляни 16 гл.:
„И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и...“ какво? „...нека се съберем и проведем голяма икуменическа среща. Първо ще проведем Господна вечеря. Просто ще си прекараме хубаво.“
Вярваме, че би трябвало да пазим седмия ден, събота, защото Библията казва така, нали? И поставяме ударение: казваме, че правим това понеже Библията казва така. Но какво казва Библията по този въпрос? И дали сме готови да се покорим на Библията тук?
„И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ Исус Христос, а на корема си, и с привидно правдиви и ласкателни думи прилъгват сърцата на простодушните“ (Римляни 16:17, 18).
Ужасно! Ужасно! Ужасно!
По-конкретно Павел казва да държим под око онези, които причиняват раздори. А не онези, които имат различно мнение за цвета на килима в църквата или за това какъв да е видът на общия обяд, а онези, които причиняват раздори в учението. Той казва, че трябва да ги избягваме, защото чрез привидно правдивите си думи прилъгват други. Затова, отново, приятели, готови ли сме да последваме Библията? Искам да забележите глагола в 17 ст. Той казва:
„И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и...“ какво да правим? „...странете от тях.“
Той казва:
„Искам да страните от тях.“
Тази дума, „страня“, е гръцка дума. Но думата не е толкова важна в разискването ни сега, колкото глаголното време и оформлението на думата. Тази дума е т.нар. деятелен императив във второ лице. Деятелен императив във второ лице. „Деятелен“ означава, че предприемате действие върху себе си, вие извършвате действието. „Императив“ означава, че това трябва да се направи. Но искам да забележите какво каза един гръцки учен за тази форма на една дума. В „Основи на граматиката на библейския гръцки език“ от Уилям Д. Маунс, на стр. 310 от граматиката си той казва:
„Няма по-силен начин в гръцкия език да кажете на някого да направи нещо, отколкото прост императив – и особено императив във второ лице.“
Нека прекъсна за малко.
В Римляни 16 гл., когато той казва да „страним“, това е деятелен императив във второ лице. Доловихте ли това? И гръцкият учен ни казва, че няма по-силен начин в този език да кажете на някого да направи нещо, отколкото прост императив и особено императива във второ лице.
„Особено когато една такава заповед се отправя по отношение на конкретна ситуация
[и дали Римляни 16 гл. е конкретна ситуация? Да, такава е],
отправящият заповедта възприема себе си като авторитетна фигура. Той очаква онези, към които се обръща, да постъпят точно така, както е наредил“ (Уилям Маунс, „Основи на граматиката на библейския гръцки език“, стр. 310).
Точно както е наредил. Павел казва да забелязваме такава личност, или да държим под око, и да се уверим, че на тази личност няма да се позволи да продължи да разпространява ереста си (или поне не му даваме възможност да го прави). Павел говори за това и докато пише до църквата в Солун. Във 2 Солунци 3 гл., от шести стих... Извинете ме, 6 ст. 2 Солунци 3:6. Той казва:
„Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който постъпва нередно, а не по преданието, което сте приели от нас.“
Втора глава от същата книга и там 15 ст.:
„И така, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово, или чрез наше послание.“
Така че когато говори за предания, той говори за техните учения. Но е възможно тези учения да са дошли или от посланията му, или от Словото, от Стария завет, който той вече им е проповядвал. 2 Солунци 2:15. Петнадесети стих.
В книгата Откровение и по-конкретно в 14 гл. имаме т.нар. три ангелски вести. Като адвентисти ние познаваме тези вести доста добре, знаем колко важни са те. Във втората ангелска вест се казва, че Вавилон е паднал. Тази вест се обединява с вестта на третия ангел и се раздува до висок вик в прогласяване на четвърта ангелска вест в Откровение 18 гл., и там в 4 ст. отново научаваме, че Вавилон е паднал, но вече имаме заповед. И заповедта е:
„Излезте от нея, народе Мой...“
Трябва да излезем - „Излезте от нея, народе Мой“.
Приятели, диаметрално противоположно на Тройната ангелска вест и на вестта на четвъртия ангел е да имаме една икуменическа философия или да преподаваме икуменизъм. Невъзможно е да практикуваме и двете неща по едно и също време. Истината, която е онази обща ортодоксалност, истината, която е обща ортодоксалност сред икуменическите вярващи, не е прямата истина. Защото това е учението за Триединството, а то е лъжеучение. Икуменическата философия бива опровергана от дефиницията на Библията за това какво представлява истинското християнство. Докато разглеждаме истинското християнство, искам да вземете предвид някои основни пасажи относно християнското единство. Нека отворим първо на Йоан 17:21. Йоан 17:21:
„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Може би ще кажете, че това е водещият текст на съвременното икуменическо движение. Те твърдят, че работят за единството, за което се молеше Христос. Но, приятели, Исус не се моли за разединение в учението. Контекстът на Йоан 17 гл. унищожава мита за единството, преподаван от икуменическата църква. Исус заяви ясно, че единството, за което се молеше, е единство, основано на спасението, истината и отделянето от света. Погледнете сега стихове 6 и 8. Йоан 17:6, 8. Той казва:
„Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.“
Приятели, какво направили те? Опазили словото Му. Т.е. те били покорни на ученията. 8 ст.:
„...защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб, и вярват, че Ти си Ме пратил.“
Той казва:
„Дадох им Твоите думи и те ги приеха.“
В 14 ст. Той казва:
„Аз им предадох ...“ какво? „...Твоето слово; и светът ги ...“ възлюби.
Не. Дали светът обича християнина? Приятели, ако откриете, че християнинът бива обичан от всички в света, внимавайте, нещо не е наред. Защото Исус каза, че когато имаме Неговото слово, светът ни мрази.
„...намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.“
17 ст.:
„Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.“
19 ст.:
„...и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени...“ как? „...чрез истината.“
Приятели, думите на Исус в Йоан 17 гл. не са: единство на истински християни с лъжливи, не са единство на поименни с истински, не са единство на здраво учение с ерес, нито пък е единство, което пренебрегва доктриналните различия в името на приобщаващ членски състав. Всъщност, приятели, Христос не се молеше хората да правят каквото и да е, за да създадат описаното в тази молитва единство. Ние го правим. Няма заповед който и да е да прави каквото и да е, за да донесе това единство. Исус не проповядваше, а се молеше на Своя Отец. И Той говореше за една духовна опитност, за която е отговорен Бог – да я създаде сред Своите наистина новородени вярващи, които употребяват Писанието, Неговото слово, като свое ръководство. Исус не говореше за възможност, която трябва да бъде организирана от хора.
Павел говореше ясно за действителността на тази християнска опитност. В 1 Коринтяни 1:10 той казва:
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите...“
...всички да говорите едно общо учение и от всичко останало да вземате каквото пожелаете...
Какво казва той?
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос [а няма по-велико име, заради което да може да ги замоли], всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един...“ какво? „...ум [или: в един дух] и в една мисъл.“
Библейското единство означава да имаме един ум. А това е противоположно на икуменическото движение и тяхната представа за единство в многообразието. Чували ли сте този термин? Единство в многообразието. Единството на икуменическото движение, приятели, съвсем не е истинско единство. То е объркване, а това е Вавилон. То е объркване, а това е Вавилон.
Нека сега се върнем на Ефесяни 4 гл. По-рано прочетохме някои текстове от Ефесяни. Сега ще прочета стихове 3 до 6. Той казва:
„...и се стараете да запазите единството на Духа във връзката на мира.“
Как да направим това?
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички.“
Приятели, това е истинското библейско единство, а не популярната икуменическа философия. Първо, истинското християнско единство е единство на Духа (прочетохме това в 3 ст.). Да имаме единството на Духа означава, че всички ние биваме обновявани и водени от Божия Дух. Но, приятели, Божият Дух никога не ни води противно на Божието слово. Не можем да имаме това „единство“, ако просто събираме всички, които се назовават с Христовото име, независимо от действителното им духовно състояние. Имам предвид, че можем да позволим и на Лейди Гага да се присъедини към църквата. Не осъждам Лейди Гага, не знам много за нея. Видях я веднъж по време на интервю. Изглеждаше много приятен човек. Но, приятели, музиката й, концертите й, начинът, по който... държанието й не е християнско. Съжалявам. То не изпълнява библейските стандарти.
Второ, истинското християнско единство е единството на едната вяра (Ефесяни 4:5). Библейското единство е невъзможно вън от вярата, предадена веднъж завинаги на светиите. И не всички учения са от еднаква важност, приятели, но всички учения са важни. Доловихте ли това? Не всички учения са от еднаква важност, но всички учения са важни. В Матей 23 гл. Исус, като се обърна към фарисеите, каза в 23 ст. неща, които изглеждаха много сурови, но има принцип, който можем да забележим в онова, което казва тук. Той казва:
„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте изоставили по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и вярата; но тези трябваше да правите, а онези да не оставяте“ (Матей 23:23).
Следователно, Исус говори за по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и вярата. Той казва:
„Вие не сте ги вършили, а е трябвало. Но не трябваше да оставите и другите.“
Всички те бяха от значение. Но имаше някои по-важни от други. Следователно, нищо, което се поучава ясно в Писанието, приятели, не би трябвало да се отхвърля или оставя настрана просто за да имаме единство. Ако можем, нека отворим на 1 Тимотей 6 гл. 1 Тимотей е прекрасна книга. Ако не сте я чели от известно време, бих ви насърчил да я прочетете. 1 Тимотей 6 гл. и там 14 ст. Той казва:
„...да пазиш тази заповед чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Исус Христос...“
Той казва:
„Да пазиш тази заповед...“ как? „...безукорно [англ.: неопетнено]...“
Получавали ли сте някога малко петно върху сакото си? Изглежда просто като някаква дреболия. Гръцката дума тук, преведена като „петно“, всъщност означава „леке“. „Леке.“ Имате върху дрехата си леке. Но темата на 1 Тимотей е практически функциониращата църква. Това е темата на посланието. В това послание Павел се занима с неща като ръководенето на църквата (в 3 гл.), той се занима с ролята на жените в църквата (във 2 гл.). А това са някои от нещата, които обикновено се пренебрегват в икуменическите църкви. Те казват:
„Тези неща са просто второстепенни.“
И при все това Павел каза на Тимотей да пази всички тези неща, да пази всички тези заповеди безукорно, без леке, докато дойде Исус. Както видяхме по-рано, на Тимотей беше заръчано да не допуска никакво друго учение. А, приятели, това е най-строгият възможен стандарт за ученията. И когато някой поддържа този стандарт за ученията, е невъзможно да бъде икуменически, в най-мекия смисъл на думата.
Връщаме се на Ефесяни. Ефесяни 4 гл. Ефесяни 4:11-15. Павел казва, че когато Христос се възнесъл на небето, Той дал на Своята църква дарби, и Той дал някои да бъдат апостоли, а други – пророци, някои да бъдат благовестители, някои да бъдат пастири и учители. Защо направи това?
„...с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, докато ние всички достигнем...“
какво?
„...в единството на общението. Просто ще имаме единство на общението. Точно това желае да имаме Исус. Той ни даде всички тези дарби, за да можем да имаме единство на общението.“
Но не това се казва в текста. Знаете ли, може би ще изглежда приятно. Ако аз пишех Библията, може би щях да я напиша така. Може би вие също щяхте да я напишете така. Но не това казва Бог.
„...в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота...“
И какво ще ни направи това способни да вършим и избягваме? 14 ст.:
„...за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение...“
Приятели, ако всички тези учения не са от значение, можем просто да проведем една обща икуменическа среща. Но той казва, че ще има ветрове на учение и не бива да бъдем завличани заедно с тях. И Бог даде дарби на църквата Си, за да доведе Своя народ до познаване на Божия Син и до християнско съвършенство, така че да не бъдат завлечени от тези ветрове на учение.
„...по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди...“
15 ст.:
„...а като сме...“
А като сме... какво, брат Алън? Какво се казва в текста? Като сме истинни... Как? В любов. Разбира се, в любов. Но понякога любовта означава, че трябва да ви кажа истината. Но да бъдем истинни в любов... Спомням си веднъж, когато бях в колежа (това е преди да стана християнин), пиех алкохол и при това не малко. Не малко. По-големият ми брат Рос дойде при мен и каза:
„Трябва да поговоря с теб.“
Попитах:
„Какво има?“
Той каза:
„Разговарях с някои от другите момчета, които познават и двама ни, и те пият отдавна и понасят на алкохол, но според тях ти ще станеш алкохолик, ако пиеш толкова много.“
Аз казах:
„Не, няма да стана алкохолик.“
„Да,“ отвърна той, „това изглежда лошо“.
В онзи момент не исках да чувам това. Но определено се радвам, че той поговори с мен, защото спрях алкохола в същия този миг. Спрях алкохола и се радвам толкова много, че го направих. Но той ми каза онова, което имах нужда да чуя, а не което желаех да чуя в онзи момент. Той ми каза истината. Бог да го благослови.
Трябва да говорим истината и това трябва да става с любов, така че да можем
„да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос“.
Бог желае единство сред Своя народ, приятели, но това единство трябва да бъде единство на истината. В Римляни 15:6, в Римляни 15:6 (видяхме подобни текстове по-рано) той казва:
„И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.“
Видяхме по-рано текстове, които говореха за единия ум, за единия Дух. Тук отново имаме единия ум, а също и всички да говорим с една уста едно и също нещо. Приятели, това не е икуменизъм. Не е. Църквата трябва да се държи здраво в един Дух и в един ум.
Още един текст – Филипяни (съвсем наблизо, само на няколко страници оттук), Филипяни 1:27. Той казва:
„Само се дръжте достойно за Христовото благовестие...“
Преди да продължа, припомнете си: достойно за... какво? Христовото благовестие. Според апостол Павел и онова, което прочетохме по-рано в Галатяни 1 гл., съществува истинско благовестие, но съществува също и фалшиво благовестие, нали? Има „друго благовестие, което не е друго“. И това благовестие докарва осъждане. Казва се „анатема“ на проповядващите това благовестие. Нали така? Следователно, когато тук се говори за това, че държанието ни трябва да бъде достойно за Христовото благовестие, той говори за истинското нещо, а не за фалшивото.
„...така че - независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас - да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието...“ (Филипяни 1:27).
Доста ясно е, нали? Исус каза, че говорил на света открито. Помислете за това. В Йоан 18:20:
„Исус му отговори: Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришом.“
Дали Исус беше открит за онова, което поучаваше? Абсолютно. Той нямаше какво да крие. В Притчи 1:20 се казва, че „мъдростта вика... по площадите.“ Но ако проследите началото на книгата Притчи и стигнете до 8 гл., ще започнете да осъзнавате, че мъдростта е олицетворение на... кого? На Христос. Той „вика... по площадите.“.
Възлюбени, няма причина да крием истината, дори по въпроса за икуменизма. И в рязък контраст с това, именно Сатана се опитва да скрие нещата. Именно Сатана е лъжец. В Йоан 8:44, Йоан 8:44:
„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в...“ какво? „...истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.“
Сатана идва при нас, приятели, като вълк, но в овчи кожи. В Матей 7:15 Исус каза:
„...Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.“
Отворете с мен на 2 Коринтяни 11 гл. Защото, приятели, Сатана се опитва да прикрие истинската си идентичност. Той се опитва да излъже за това кой е в действителност и какво върши. И дори служителите му се явяват като светли ангели. 2 Коринтяни 11:13-15. Той казва:
„Защото такива човеци са лъжеапостоли...“
Нека това попие. Павел не казва, че всеки, който поучава всичко, каквото си поиска, и поучава по икуменически начини, е истински апостол на Исус. Той казва, че те са лъжеапостоли.
„...лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.“
„И не е чудно,“ казва той. Защо?
„...защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.“
И така, възлюбени, Сатана използва икуменическото движение, за да измами човечеството. Икуменизмът отказва да идентифицира който и да е служител като неправеден. Но виждаме Писанието да заявява, че има паднали ангели, които даже идват при хората като светли ангели. Възлюбени, възможно е да сме толкова искрени и да се опитваме да обединим хора с обширни религиозни различия, но не това е библейският план. Припомнете си, че в началото заявихме, че Световният съвет на църквите, „Изплуващата църква“ и други ще се обединят въз основа на своя един единствен възглед за Бога. Мислите ли, че Сатана по принцип ще употреби този успешен план сред остатъка? О, да. Постигнал е успех на много други места, а когато нещо, което правите, продължава да бъде успешно, вие не спирате. Докато поради някаква причина то престане да действа. Той ще употреби същия план и трябва да внимаваме, тъй като икуменическото движение може да се окаже по-близо, отколкото вярваме.
Възлюбени, библейската вяра, библейската вяра не представлява множество отделни учения, а вместо това е една систематична съвкупност от истина, в която всичките учения се преплитат едно с друго. Небиблейско и неоснователно е да мислим, че можем да се съберем с други, които имат една обща точка с нас, дори ако това е жизненоважна точка. Знаете, ние не отиваме да се покланяме заедно с баптистите от седмия ден. Те пазят съботата, нали? Но има твърде много други крайни различия, по които не можем да се съгласим с тях. Поне в миналото беше така. Но както видяхме, апостол Павел заръча на Тимотей да пази всеки аспект на библейската истина безукорно. Можете ли да ми дадете стандарт, по-висок от този? Можете ли да ми дадете стандарт, по-строг от този? Трябва да правим това докато Исус се завърне. И вярвам, че той говори за всяка подробност на Божието слово.
Приятели, невъзможно е да отстояваме просто и ясно всяка библейска истина и в същото време да бъде икуменически. Някой е казал:
„Ние или ще ограничим вестта си, или ще ограничим членския си състав.“
Можем ли да повторим това?
„Ние или ще ограничим вестта си, или ще ограничим членския си състав.“
Виждате ли, когато ограничите вестта си, членският състав може да се повиши. Но когато говорите една строга вест, членският състав има склонността да намалява.
През 2007 г. присъствах в университета „Андрюс“ за конференцията по случай петдесетата годишнина от издаването на книгата „Въпроси върху доктрината“. Уверявам ви, че това беше една от най-интересните конференции, на които съм присъствал някога. Там присъстваха всичките влиятелни личности на адвентната теология. Там присъстваше група, имаща за цел да поощри „Въпроси върху доктрината“ и да одобри теологията на „Въпроси върху доктрината“, тази отстъпническа книга. Ясно е, нали? Да изразя това ясно. Имаше и друга група, противоположна на тази, която говореше против теологията на книгата. Така че от тази страна имахте хора като Денис Фортин, Джордж Найт, някои от тези адвентни теолози, и те казваха каква прекрасна теология поучавала тази книга и колко жизненоважна била тя за нашата християнска опитност. А от друга страна имахте хора като Колин Стендиш, Ръсел Стендиш и други, които казваха:
„Не, не. Тази книга съвсем не поучава старовремски адвентизъм. Това е нова теология, нова вяра, и не можем да го приемем.“
И в основни линии през цялата седмица те вежливо, с любезни думи, но по същество казваха нещо в смисъла на:
„Ученията, които ви предлагат те, са антихристки.“
А ето тук казваха:
„Ученията, които ви предлагат те, са антихристки.“
Това казваха те през цялата седмица. Ти беше там и го чу. Не е ли така? Но знаете ли какво направиха те в съботата? В съботата те се събраха за обща Господна вечеря между тях. И на масата за Господната вечеря Джордж Найт и Колин Стендиш заедно поднесоха свещените Христови символи, като всеки от тях вярваше, че другият служи на лъжехрист. Икуменизмът може би е по-близо, отколкото си мислите.
В Матей 7:13, 14 Исус каза:
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.“
14 ст.:
„Понеже тясна [англ.: права] е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“
Исус казва, че има две порти. Има два пътя – не можем да имаме и двата. Гръцката дума за „права“ е Stenos и означава „тясна“. Означава „тясна“. Но има друга гръцка дума, преведена като „стеснен“, Thlibo, и тя означава: „Причинявам на някого беда или трудност - „причинявам беда на, преследвам, причинявам понасянето на трудност“ („Гръко-английски речник на Новия завет въз основа на семантични сфери“, том 1, стр. 244).
Не е ли интересно? И тя е превеждана по различни начини. Превеждана е като „угнетен“, „утеснен“, „тесен“, „претъпкан“, „претърпявам беди“.
Следователно, с други думи Исус казва, че „тесен и труден е пътят, който води към живот“.
И Павел каза по същество същото нещо. Практически тази дума се използва във 2 Коринтяни 4:8 (ще ви покажа две места). 2 Коринтяни 4:8. Какво се казва там?
„Угнетявани сме отвсякъде…“
Но гръцката дума, преведена тук като „угнетявани“, е същата дума, преведена като „стеснен“ в Матей 7:14. Тя означава: „понасям беди или трудности“. И точно това се употребява тук от Павел във 2 Коринтяни 4:8:
„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние...“
В 1 Солунци 3:4 той казва:
„Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди [същата дума]; което и стана, както знаете.“
Следователно, приятели, пътят на християнина не е лесният път, не е широкият и пространен път, а е тесният път, трудният път. Но, приятели, това е добрият път. Това е добрият път, Исус е добрият разпоредник. Той е добър учител. Той знае от какво се нуждаем, той знае от какво се нуждае опитността ни и е необходимо да подражаваме на Него, да подражаваме също на практиката и проповядването Му.
Помните ли, че когато Исус беше възкресен и вървеше по пътя към Емаус с двама ученици, помните ли историята? Ако желаете, нека се върнем на Лука 24 гл. и само да прочетем един стих, Лука 24:27:
„И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.“
Дали Исус считаше за важно да се използват всичките Писания? Той каза:
„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“ (Матей 4:4).
Така че наистина е наложително, приятели, да изучаваме Писанието и да изучаваме всичките Писания, да отдаваме на всеки стих, на всяка глава тежестта и значението им. Проповядването на всичко, съдържащо се в Писанието, ще ни постави автоматично в тесния път към тясната порта. И изборът е ясен: ако някой е верен на вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, ще бъде невъзможно да има голям членски състав в този последен час.
А ако някой има за цел голям членски състав, той трябва да бъде готов да ограничи вестта си. Аз не съм. Аз не съм и се моля вие също да не бъдете. Защото не това е вестта на Исус, не това е вестта на Библията. Исус никога не стесни вестта Си. И ако искаме да бъдем като Исус, тогава ние също не можем да стесним вестта си и не можем да бъдем част от икуменическото движение.
Нека Бог ни благослови, приятели, така че да Го последваме и да Го следваме напълно през всичките дни.
Smyrna Gospel Ministries
Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
