Smyrna Gospel Ministries
представя поредицата
за изучаване на Библията...
Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията
„Благата вест за Бога“.
Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион. Следва водещият на поредицата – пастор Алън Стамп.
представя поредицата
за изучаване на Библията...
Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията
„Благата вест за Бога“.
Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион. Следва водещият на поредицата – пастор Алън Стамп.
Здравейте. Аз съм Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries. Добре дош-ли на тази презентация в поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Излъчваме тази поредица с цел да изложим наяве най-измамливите заблуди, които Сатана се е постарал да популяризира, и направим ясна чудната истина по отношение на Съществото, Което Библията нарича „Бог“. Ние вярваме, че подобно на своя Спасител се намираме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме с цел да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но, братя и сестри, за да бъдем съработници с Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да имаме правилно разбиране за Него. Трябва да познаваме Бога така, както Той разкрива Себе Си. Виждате ли, единствено познаването на Бога може да ни уподоби по характер на Него. Това познаване е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.
Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че
„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието...“
А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:
„Светият Дух“
Добър ден, братя и сестри. Искам да ви кажа
„добре дошли на презентацията ни“.
Днес ще говоря за Светия Дух. Щом спомена „Светия Дух“, знам, че има някои хора, които веднага ще станат малко нервни, вероятно, малко неспокойни, защото темата за Светия Дух в много кръгове е станала много противоречива тема, вероятно дори взривоопасна. Знаете ли, разисквал съм с някои хора, които са ме предупреждавали:
„Внимавай да не извършиш непростимия грях.“
И при все това вярвам, че темата за Светия Дух е нещо, което е необходимо да обсъдим, нещо, което е необходимо да разберем. Откакто станах християнин умът ми е убеждаван с все по-голяма и по-голяма сила, че разбирането на това какво казва Бог за Себе Си е от голяма важност, че покланянето на Бога с дух и истина е критично важно за опитността на християнина. Имам предвид, че Бог желае да Му се покланяме не просто както се покланят езичниците, не в невежество и тъмнина, и цялата Библия е опит от страна на нашия Баща да ни помогне да разберем кой е Той, за да Му служим правилно. Защото искам да ви кажа, че ние не можем да разкрием славата на Бога, не можем да Го разкрием на света, не можем да изявим какъв е Бог като Личност, Неговите намерения в нас не могат да бъдат изпълнени, ако имаме погрешни представи за Бога и особено когато Бог е разкрил много ясно в Словото Си какъв е, кой е, в какво би трябвало да вярваме. Именно затова днес ние отново стигаме до темата за Светия Дух. Знаете ли, за мен е интересно колко много може да повлияе традицията на начина на мислене на хората. И вероятно това не е изразено с толкова голяма сила в никоя друга област от вярването на християнина отколкото по темата за Светия Дух. Обикновено когато мислим за думата „дух“, когато употребяваме думата „дух“ в човешки термини, хората не изпитват трудност да разберат какво имаме предвид, няма неправилни разбирания. Ако ви кажа „чувствам тежест духом“, или „чувствам се наранен духом“, не мисля, че има и един на милион, който ще разбере погрешно какво имам предвид.
Но по някакъв начин когато кажем „свят“, когато пред думата „дух“ се употреби думата „свят“, внезапно думата поема ново значение. И вярвам, че мнозина идват при Библията с такива предварителни представи, с такова различно отношение, що се отнася до термина „свят дух“ – тази предварителна представа, достигнала до нас през вековете. Така че веднага щом се употреби терминът „свят дух“, изведнъж думата „дух“ престава да означава „дух“ и поема различно значение. Искам само да ви прочета, съвсем набързо, от „Речник на новия свят“ на Уебстър обикновеното разбиране на думата „дух“. И е логично, когато дойдем при Библията, на всяко място, на което видим думата „дух“, основателно преди всичко да приложим тези дефиниции.
Преди всичко се казва, че първото значение на „дух“ е (и според мен всички можем да се съгласим с него, защото именно това означава думата в основни линии на нашия език, когато употребяваме думата „дух“) – казва се, че преди всичко той е
„принципът на живота, особено у човека, за който първоначално се е считало, че е вътрешно присъщ на диханието или вдъхнат от божество“.
Би могъл да бъде също така и „душа“. Така че това е първата дефиниция – духът е „принцип на живота, особено у човека“.
Второ: Казва ни се, че той е „мислещата, мотивираща, чувстваща част от човека, често разграничавана от тялото; ум, интелект“.
И трето: Той е „живот, воля, съзнание, мисъл и т.н., считани за отделни от материята“.
Това са първите три дефиниции на думата „дух“. И всички ние можем да се съгласим с това, защото имаме предвид точно това, когато говорим за „дух“. Ако някой каже „моят дух е в съгласие с твоя дух“, онова, което имаме предвид, е просто „умът ми, мислите ми, възгледът ми са същите като твоите“. Има и някои други дефиниции, едно или две други значения, които са посочени тук, но това са първите три дефиниции. И в основни линии разбираме именно това, когато говорим за „дух“. Библията ни учи, че човекът бил създаден по Божия образ. И според мен това е важен принцип, който е необходимо да разберем докато пристъпваме към това изследване на Светия Дух. Никой не се съмнява или не води борба... или поне почти никой не се съмнява, когато говорим за духа на човека, и вярвам, че Библията установява важен принцип (който ще разгледаме преди всичко), който ни помага да разберем какво представлява Божият Дух. В Битие 1:26 Библията казва:
„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...“
Тук ни се казва, че човекът бил създаден по Божия образ. И предпола-гам, че едно от нещата, в които се съмнявах може би много рано в живота си, когато прочетох този стих (и знам, че мнозина в действителност задават същия въпрос), беше: Какво се има предвид, когато се казва, че Бог създал човека по Свое подобие? Означава ли това, че Бог има тяло като моето или означава, че умът, възгледът, мислите на Бога са подобни на моите? Това е въпрос, който съм чувал многократно. Нещо, което е интересно, е че прочетох как Елън Г. Уайт предполага, че Бог е създал човека не само по Свое умствено подобие, не само по Свое физическо подобие, но също и по Своето духовно подобие. В книгата „Възпитание“, стр. 15 четем:
„Излязъл от ръката на своя Творец, Адам носеше във физическото, умственото и духовното си естество едно подобие на своя Създател. „Бог създаде човека по Свой образ“ (Битие 1:27) и целта Му бе колкото по-дълго живее човекът, толкова по-пълно да отразява този образ, по-пълно да отразява славата на своя Творец. Имаше възможност всички негови способности да се развиват; капацитетът и силата им трябваше постоянно да се увеличават.“
Следователно, тук ни се казва, че човекът бил създаден не само по Божия физически образ, но и по Божия духовен образ. Човекът беше Божие копие. Вярно е, че беше такъв в малък мащаб, но в същото време в истински мащаб – истинско представяне на Бога. Какво означава да кажем, че човекът бил създаден по Божия физически образ? Разбира се, това означава, че той има ръце – Бог има ръце; той има глава – Бог има глава. Когато погледнете човека можете да видите как изглежда Бог, що се отнася до това какво беше видимо за очите. Но човекът беше направен и по духовния образ на Бога. Какво означава това? Мисля, че би трябвало да бъде очевидно за всекиго, който е разумен, логичен мислител, че това трябва да означава, че както човекът има дух, така и Бог има Дух. Или да го поставим в истинската поредност: както Бог има Дух, така и човекът има дух. Знам, че има някои християни... и особено ако сте адвентист от седмия ден и имате среда като моята вие знаете или вероятно сте били учени, че духът у човека, за който говори Библията, е просто диханието – онова, което вдишваме и издишваме. Имам предвид, че водих дебат с адвентен проповедник неотдавна, вероятно преди две години, в който... нека кажа, че това беше по-скоро разискване отколкото дебат... в който той настояваше, че всичко, от което се състоял човекът, било тялото и диханието, и когато престанете да дишате вие умирате, и следователно диханието е духът. И някак си просто не можах да направя така, че този човек да разбере, че духът е повече от просто диханието. Имах проблеми с това, когато бях млад християнин, защото именно на това бях учен, имах проблем, защото не можех да разбера как ако умрях щях да се върна при възкресението, защото в моето мислене, в моето разбиране, когато умрях тялото ми щеше да се разложи, частиците материя щяха да се разпръснат, щяха да се върнат до молекулите и атомите, от които съм бил образуван първоначално, и че тези молекули и атоми щяха да бъдат разпръснати надлъж и нашир. Би могло да се случи някой да се удави и да бъде изяден от риба или да умре в пустинята и да се върне в пръстта, и вятърът да отнесе тази пръст по цялото място. И при все това когато един човек умре, Библията казва, че той ще се върне при възкресението.
Когато попитах някои хора как ще се върна (попитах хора, които би трябвало да знаят), отговорът, който получих, беше:
„Бог е способен да възвърне мислите ти, Бог е способен да възвърне някого, който да е точно като теб.“
И това ме обезпокои още повече, отколкото преди, защото не исках да се върне мой брат близнак. Исках да се върна самият аз, тази личност, тази идентичност. А колко утешителна е мисълта, че когато умра аз ще се върне някой, подобен на мен? Затова въпросът в ума ми беше: Какъв компонент от съществото ми, от съществуването ми се запазва? Трябва да има някакъв компонент, ако трябва да се върна аз. И именно този компонент съставлява мен, идентичността ми – Дейвид. При възкресението ще имам ново тяло. Така че ако тялото е всичко, което съм аз, то тогава как ще се върна аз, ако тялото ми ще бъде ново? И съм благодарен за това, че открих, че Библията предоставя много ясен отговор. В Йов 32:8 Божието слово казва:
„Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумя-ва.“
Има дух в човека, има нещо вътре в човека, което е дух.
В Еклесиаст 12:7 Мъдрецът казва:
„И се върне пръстта в земята както е била...“
Когато един човек умре, тялото се връща в пръстта както е било, „и духът се върне при Бога, Който го е дал“. Това е много ясно – у човека има два компонента: едната част е тяло, едната е дух. Когато един човек умира, тялото се връща в пръстта, но духът се запазва от Бога. И тази мисъл се среща толкова много пъти в Библията, същата тази истина, че не е лесно да се заблудите и объркате, освен ако сте заслепени от погледа на традицията. Погледнете какво казва Павел в 1 Коринтяни 5:3-5 – той казва:
„Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.“
Два компонента – плътта ще бъде погубена, за да бъде спасен духът. Много ясно е.
В Еклесиаст 3:21 отново Соломон казва:
„Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, и, че духът на животното слиза долу на земята?“
Помислете за това: ако всичко, което представлява духът, е диханието, има ли смисъл да се каже, че когато един човек умре диханието му (въздухът, който диша) възлиза горе, а когато умре животно, диханието му слиза долу? Няма смисъл в това. Говори се за нещо – че има някаква част от човека... И искам само да разберете, че не загатвам, че когато един човек умре този дух като съзнателна същност може да се разхожда наоколо, както някои хора вярват в духове – че когато един човек умре духът му може да стане и да се разхожда из мястото и да се явява на хората, и да предава вести на хората. Това е спиритизъм, защото Библията учи, че когато един човек умре, той се отправя към своя дълъг сън, че той няма да бъде събуден до възкресението, че мъртвите не знаят нищо. Фактът е, че макар духът на един човек да продължава да съществува след като той умре, той при все това съществува в едно безсъзнателно състояние, не е способен на мисъл, на дейност без тялото.
Знаете ли, преди много години чух една илюстрация, която искам да споделя с вас. Когато прочетох илюстрацията помислих, че това е най-добрата илюстрация, която съм чувал някога, за това какво представлява духът и как действа той. Лицето сравни духа и тялото на човека с магнетофон и аудиокасета, самата магнетофонна лента. Тялото представляваше магнетофона, докато духът представляваше касетата, вкарвана в този магнетофон. Ако сложите в магнетофон празна касета, можете на тази лента да запишете много неща – музика, размисли, проповеди, представи, лентата се превръща във верен доклад на вашите мисли и представи. От каква полза е тази лента, ако я отстраните от магнетофона? Може ли тя да функционира? Може ли тя да работи? Можете ли да чуете музиката или размислите, които сте записали там? Не. За всички намерения и цели тази лента е „мъртва“. Без магнетофона, без тялото, тази лента е „мъртва“, безполезна е. И при все това тя може да бъде запазена, може да съхранява тези размисли и представи в продължение на много години. Всъщност можете да вкарате тази лента в нов магнетофон, вероятно в такъв с по-високо качество, и същото онова нещо, което е било поставено върху лентата, ще бъде възпроизведено отново. Това е много добра илюстрация какво представлява човешкият дух. От момента на раждането си ние започваме да записваме мисли, представи, започваме да развиваме характер – върху нещо, което се нарича наш „ум“.
Преди много години, когато бях в колежа, преподавателят ми по психоло-гия ми каза, че дори хората, които вярват в еволюцията, са принудени да признаят, че съществува компонент в човешките същества, наричан от тях „ум“, който те не могат да дефинират. Той казва, че ако погледнете мозъка на едно човешко същество и го сравните с мозъка на животно, съществува много малка разлика, невъзможно е да се разпознае кои са главните разлики между мозъка на едно животно (да кажем, че това е силно развито животно) и на едно човешко същество. Той казва, че в това, което се нарича „ум“, или „характер“, е налице квантов скок между немите животни и човешките същества, и това не може да се обясни просто със структурата на мозъка. Той каза, че е очевидно, че съществува някакъв компонент, и това не е мозъкът, не е и тялото. И какъв е той? Можем да го наречем само „ум“, или „дух“. Някои хора го наричат „психика“. Съществува някакъв компонент в човешкия род, който е повече от просто физически. И именно за това говори Библията, когато казва „духът“. Този дух се запазва, когато един човек умре, и при възкресението Бог поставя същия този дух (или характер) в ново тяло.
За да проследя представата в илюстрацията, Той слага лентата в нов магнетофон – такъв с далеч по-високо качество – и когато възпроизведе този запис, тази лента, качеството на характера е по-добро, музиката е стерео. Качеството е много по-добро, но това е точно същото нещо, което е било записано там. Ето защо при възкресението ние ще се върнем със същия характер, със същата идентичност. Благодаря на Бога, че при възкресението няма да се появи мой брат близнак, а аз, самият аз ще видя лицето на Исус. Благодаря на Бога! И това е предста-вено отново и отново. В Лука 1:80:
„А детето растеше и крепнеше по дух...“
Това не означава, че се развивало тялото му, въпреки че то действител-но се развивало, но се говори за вътрешно развитие – той крепнел по дух. Важното по отношение на всичко, което разгледахме току-що, е да осъзнаем, че човекът беше създаден по Божия образ и ако можете да разберете какво представлява духът на човека, би трябвало да можем да предприемем една стъпка по-нататък, за да разберем по-добре какво представлява Божият Дух. Защото Библията изяснява, че Бог има Дух също както човекът има дух. Но някак си ние... Знаете ли, странно е, че веднага щом заговорите за Божия Дух в умовете на хората се случва нещо странно, традицията взема превес и те вярват, че когато говорите за човека и неговия дух, добре, това е едно обединено същество, една личност, два аспекта на съществото на един човек. Но когато заговорите за Бога внезапно излизаме от действителността и навлизаме в нещо различно и странно, и сега вече не говорим за едно същество с два различни аспекта на неговата личност, а заговаряме за две различни, обособени същества. И все пак не това е нещото, което поучава Библията. В Матей 10:19, 20 Исус казва много ясно:
„А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.“
Сега слушайте:
„Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“
Намирам това за толкова интересно, защото хора, които вярват в Триединство, говорят за Светия Дух така: те казват „Бог Дух“, „Бог Отец и Бог Дух“. Но тук откривате, че Исус ясно, неоспоримо, обясни, че Духът е нечия собственост. Духът принадлежи на Отец.
„Не вие говорите, а „Духът на Отца ви“.
Не „Духът на Бога“, в случай, че искате да приложите това по тринита-рен начин, не „Бог Дух“, а Духът, който принадлежи на вашия Отец, именно това ще говори чрез вас. Умът на Отец ще говори посредством вас, Божиите качества ще бъдат изявени посредством вас, Божиите представи ще бъдат предадени чрез вас, когато бъдете заведени пред царе и пред управници – именно това казваше Исус. И Библията [казва това] отново и отново. В Псалм 51:11 Давид каза:
„...да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“
Духът на Отец, Духът на Бога в действителност е присъствието на Бога.
В Йоан 15:26 Исус казва:
„А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.“
Това е нещо, което в действителност е толкова ясно, трудно е да се разбере погрешно. Исус казва, че Светият Дух е нещо, което изхожда от Отец. Ако Светият Дух беше независимо, отделно от Отец същество, как би могло за Духа да се каже, че той изхожда от Отец? През цялото време се казва, че Духът „изхожда от Отца“. Това не са термини, които бихме очаквали, ако говорим за отделна личност. Исус можеше да каже:
„Отец ще изпрати Духа,“
ако, да кажем, Духът беше подчинен на Отец. Но да каже Той, че Духът „изхожда от Отца“, това изяснява, че говорим не за отделна същност, а за нещо, което всъщност „излиза от“ Отец.
Знаете ли, малко разсъждение, малко размисъл ще ни изясни връзката между Бога и Неговия Дух. Всъщност когато погледнете човешките същества истинската идентичност на един човек в действителност е неговият дух. Тялото ми един ден ще погине. Бръчките по лицето ми, посивяващата коса, толкова кривите пръсти, толкова смаленото тяло – един ден ще загубя това, ще се отърся от него. Възможно е новото тяло да има някои прилики на това, но няма да бъде това тяло, ще бъде различно. Не това е идентичността ми. Истинската ми идентичност, онова, което ще бъде запазено за вечността – когато тялото си отиде, една част ще остане, и тази част от мен е това, което съм аз в действи-телност. Тази идентичност е духът ми – това, което съм, този, който съм.
И Божията идентичност е Неговият Дух. Ето защо в Йоан 4:24 ни се казва, че „Бог е Дух“. Бог е Дух.
Виждате ли, в Еремия 23:24 Бог казва, че изпълва небето и земята [„Не Аз ли изпълвам небесата и земята?“]. И искам само да помислим за това. Бог заявява, че изпълва небето и земята. Самият Соломон зададе въпроса:
„Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!“ (3 Царе 8:27).
Виждате ли, същността е, че Бог е Същество, Което изпълва вселената, според Библията. Но само помислете малко за това. Дали вселената се изпълва от Божието тяло? Дали Бог в действителност седи на престол някъде, на място, наречено „небе“? Дали телесният образ на Бога седи на престол? Има ли Той ръце, крака, коса, очи? Ако трябва да повярва-ме на Библията, Той действително има такива. И при все това Библията казва, че Той изпълва небето и земята. Как изпълва Той небето и земята? Ясно е, че това не означава, че ръката Му е чак там, в Орион, а краката Му са чак тук – на земята, във физически план. Не, онова, което се опитва да ни каже Библията, е че Бог в Своя духовен образ изпълва вселената. Божият ум, Божието присъствие е на всяко място във вселената. Няма място, на което да можете да отидете, на което Бог да не присъства. Неговият Дух, присъствието Му, изпълва вселената. Ето защо Давид казва:
„Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?“ (Псалм 139:7).
Божият Дух всъщност е присъствието на Бога в нетелесна форма.
В 1 Коринтяни 2:11 Павел казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Божия Дух.“
Виждате ли, точно тук Павел сравнява духа на човека с Божия Дух. Казва, че духът на човека се отнася спрямо човека по същия начин, по който Божият Дух се отнася спрямо Бога. Никой не знае какво има вътре в мен освен духа ми. Единствено аз знам вътрешните си мисли, знам какво се случва вътре в мен. Има много хора, които може би мислят, че съм приятен човек, че съм християнин, но единственият, който знае със сигурност, съм самият аз. Не дори и съпругата ми – човешкото същество, което е най-близко до мен, може да бъде абсолютно сигурна какво се случва тук, вътре, но духът ми знае. И тук Божият Дух, говорейки чрез апостол Павел, казва, че Божият Дух се отнася спрямо Бога по същия начин. Божият Дух знае какво има у Бога. Отново не можем да избегнем паралела: човекът и неговият дух не са две отделни, обособени същества; те са два аспекта на една личност. По същия начин Бог и Неговият Дух не са две отделни, обособени същества, а са два аспекта на една Личност.
В книгата „Мараната“, стр. 301 Елън Уайт заявява:
„При възкресението нашата лична идентичност се запазва, макар да не се запазват същите частици материя или материално вещество, каквито са отишли в гроба.“
Точно това се опитвах да кажа малко по-рано. Не се връща същото тяло. Тези частици материя нямат нищо общо с новото тяло. Това е напълно ново – от нови вещества, нови частици, ако е съставено от частици, защото не знаем точно какво ще бъде тялото при възкресението. То ще бъде нещо, наречено „духовно тяло“, но може би дори няма да бъде съставено от същата по вид материя, която познаваме тук. Но Елън Уайт казва, че то не е съставено от същите частици материя или материално вещество. Тя продължава:
„Чудните дела на Бога са тайна за човека. Духът, характерът на човека, се връща при Бога, за да бъде там съхранен. При възкресението всеки човек ще има собствения си характер, Бог в Своето Си време ще извика мъртвите като ще им даде отново жизненото дихание и ще заповяда на сухите кости да оживеят. Ще излезе същият образ, но той няма да съдържа болест, нито какъв да е недостатък. Той оживява отново като носи същата индивидуалност на чертите, така че приятел ще познае приятел. Не съществува Божий закон в природата, който да показва, че Бог връща същите, идентични частици материя, които са съставлявали тялото преди смъртта. Бог ще даде на праведните мъртви тяло, което ще Му бъде угодно“ („Мараната“, стр. 301).
И това е становището, което заявявахме – че тялото на човека си отива, но духът остава; духът е истинската идентичност на един човек. И това е онагледено на няколко други места. В Лука 23:46 се казва, че при смъртта Си Исус извикал:
„Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“
Той не се безпокоеше за тялото Си, но някаква част от Себе Си – духа Си – Исус предаде на Своя Отец. С други думи:
„Отче, запази духа Ми, поверявам духа Си на Твоята грижа, независимо какво ще се случва с тялото Ми.“
В Деяния 7:59 Стефан казва почти същото – там се казва:
„И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше (Христа), казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.“
Отново виждате ясното разбиране, че имало някаква част от Стефан, която щяла да бъде запазена от Бога, и именно за това беше загрижен той. Така че виждаме, че също както духът на човека е неговата иден-тичност, така и Божият Дух е Божията идентичност. Но някои може би ще зададат въпроса: Защо на Духа се придават лични качества? Защо Духът често бива споменаван като умоляващ или като наскърбяван? Говорил съм с хора, които наистина са придавали голямо значение на това – че на Светия Дух се дават качествата, свойствата на личност. Духът бива наскърбяван, Духът умолява, Духът се гневи и ясно можем да видим, че Духът притежава лични качества. Това не е много трудно, ако (отново) употребим малко здрав разум и погледнем какво казва Писанието. В книгата Даниил откриваме, че нещо се случва на цар Навуходоносор – нещо, което не е трудно да се разбере. И когато това е свързано с човешко същество, не срещаме трудност в разбирането му. И не мисля... Въз основа на онова, което разгледахме досега, че Божият Дух е спрямо Бога по същия начин, по който духът на човека е спрямо човека. Затова нека погледнем какво се случи с Навуходоносор и това ще ни помогне да разберем. В Даниил 2:1 се казва:
„И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.“
Само помислете за това, което се казва тук. Казва се, че духът на Навуходоносор се смутил. Означаваше ли това, че коленете на Навуходоносор се удряха едно в друго? Означаваше ли това, че Навуходоносор беше обзет от треска и изпотяване? Не непременно. Онова, което се казва, е че се смутил духът му. Било огорчено нещо вътре в Навуходоносор – не тялото му било смутено, а умът му. Не е трудно да се разбере това. И бихме ли направили извод от това, бихме ли заключили от това, че някой друг, различен от Навуходоносор, бил смутен, че някой друг, различен от Навуходоносор, някакво друго същество, идентично на Навуходоносор, било обезпокоено? Не, знаем, че се говори за Навуходоносор, но се говори за него на вътрешно ниво. И при все това когато същото се каже за Божия Дух внезапно умовете ни правят квантов скок и заключаваме, че това е някой, различен от Бога. Няма смисъл в това.
Елън Уайт обяснява също така как Светият Дух умолява. Знаете, че в Римляни ни се казва, че
„Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания“ (Римляни 8:26).
Отново хората казват:
„Духът стене. Виждате ли, Светият Дух е личност! Светият Дух се застъпва пред Бога, следователно, Светият Дух е отделна личност.“
Интересно е, че някои преводи на Библията прибавят известно пояснение към този стих като го превеждат така: Светият Дух се застъпва чрез нашите стенания, които са неизразими, което пренася представата, че не Светият Дух стене, а ние стенем, като Светият Дух ни внушава или ни подтиква да викаме към Бога. И Елън Уайт подкрепя тази представа. Чуйте какво казва тя в „Притчи Христови“, стр. 147:
„Не трябва да се молим само в името на Христос, но и под вдъхновението на Светия Дух. Такъв е смисълът на следния стих: „...самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания“ (Римл. 8:26). За Бог е удоволствие да слуша такива молитви. Когато към небето се въздигат горещи и пламенни молитви в името на Христос, в тази топлота вече се включва и залогът на Бога, че Той се вслушва в тази молитва: „...несравнено повече отколкото искаме или мислим“ (Ефес 3:20).“
Тук виждате, че Елън Уайт подкрепя представата, че умоляването на Светия Дух не е един Бог да отиде пред друг Бог и да Го умолява, да говори с тази Личност. Но онова, което се казва, е че Божият Дух, собствената личност на Бога в нас, извлича от нас в молитви.
Отново, в „Ривю енд Хералд“ от 9 февруари 1897 г. тя казва:
„Имаме само един канал на достъп при Бога. Молитвите ни могат да дойдат при Него само чрез едно име – това на Господ Исус, нашия Застъпник. Неговият Дух трябва да вдъхновява молбите ни. Никакъв чужд огън не биваше да бъде употребяван в кадилниците, които бяха полюшвани пред Бога в Неговото светилище. Така и самият Господ трябва да запали в сърцата ни изгарящия копнеж молитвите ни да бъдат угодни на Него. Светият Дух вътре трябва да се застъпва за нас с неизговорими стенания.“
Това е толкова ясно, че не мисля, че е възможно да разберем погрешно какво се казва.
Ще прочета още един цитат, от „Избрани вести“, кн. 1, стр. 344. Там се казва:
„Христос, нашият Ходатай, и Светият Дух непрестанно се застъпват за човека, но Духът не се моли за нас, както прави Христос, Който представя пролятата Си от създанието на света кръв. Духът действа върху сърцата ни, извличайки молитви и покаяние, хвалебствия и благодарности. Благодарността, излизаща от устните ни, е резултат от действието на Духа, Който докосва струните на душата със свети спомени и събужда музиката на сърцето.“
Така че е ясно, братя и сестри, че умоляването на Светия Дух не е това една личност да говори словесно на друга личност, а онова, което означава то в действителност, е че Духът действа върху сърцата ни и прави така, че ние да стенем пред Бога, да викаме към Бога. Духът вдъхновява начина, по който се молим, така че Духът ходатайства пред Бога чрез молитвите ни като ни дава истинските чувства на молитвата.
Не знам дали вие сте били някога на мястото, на което да сте се имали толкова дълбоко чувство по отношение на нещо, че да не сте можели да намерите думи, с които да го изразите. Идвате пред Бога да се помолите и всичко, което можете да кажете, е... Можете само да изстенете, не можете да се сетите за думите, които да кажете. Именно Божият Дух във вас вдъхновява това дълбоко чувство – по-дълбоко, отколкото думи могат да изразят, и при все това Бог познава ума на Своя Дух, Бог знае какво върши вътре във вас, така че това стенание се превръща в молитва, която Бог чува и на която отговаря. Това, братя и сестри, е простото обяснение на причината, поради която на Духа са дадени тези качества – това, че той бива наскърбяван, умолява: понеже Духът е самият Бог, духовната форма на самия Бог. И Бог има чувства, Бог притежава всички тези качества. Следователно, в действителност няма тайна по отношение на това. Именно чрез този Дух Бог идва при нас и е с нас. Божият живот ни се вменява чрез Неговия Син. И тази връзка се посочва в няколко стиха, но искам да се съсредоточа върху няколко.
В Йоан 14:10 Исус казва:
„Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.“
Прекъснете за момент, преди да се придвижим от този стих нататък. Исус казва:
„Моят Отец живее в Мен и Той върши тези неща в Мен.“
Той не казва:
„Светият Дух е в Мен.“
Не казва:
„Третото лице на Божеството е в Мен.“
Той казва:
„Отец живее в Мен; и Отец върши тези дела в Мен.“
Как живее Отец в Исус? Или когато Исус беше Човек, как живя Отец в Него? Беше ли това действителна родствена връзка или беше метафоричен език? Беше ли наистина вярно, че самият Бог, лично, живееше вътре в Своя Син? Как ставаше това? Как беше възможно? Щом разберем естеството на Светия Дух, не е трудно да разберем това. Божията личност, Божият ум, Божията нетелесна форма може да живее вътре в хората. По този начин Бог беше в Своя Син.
Знаете ли, на много места в Библията сме чели за това как хора са били обладавани от демон, от бяс, и на много места Исус изгонваше тези бесове. И можете да кажете, че по някакъв начин тези зли духове всъщност влизаха и заживяваха вътре в телата на тези хора. Това беше принудително, не беше доброволно от страна на хората. Тези зли духове завладяваха гласовете им и говореха с демоничен глас, и думите, които излизаха от устата на хората, бяха всъщност думите на Сатана или на неговите представители. Така че знаете, че един дух може да живее вътре в друго лице и при все това духът всъщност е демон. По същия... или по-подобен начин самият Бог може да заживее вътре в нас, в Своята духовна форма. Знаете, че Бог никога не принуждава хората. И при все това ако изберем, ако доброволно изберем да позволим на Бога да заживее в нас, самият Бог може да живее вътре в нас. И именно така Бог живя вътре в Своя Син, Исус Христос. Това обяснява какво има предвид Библията в Ефесяни 3:9, когато казва:
„...Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа...“
Именно Отец, живеещ в Сина, действаше чрез Своя Син като правеше тези неща.
В Евреи 1:2 се казва:
„...в края на тези дни говори на нас чрез Сина...“
Стихът завършва с думите:
„...чрез Когото и направи световете...“
Бог направи световете чрез Своя Син. Но това беше възможно само ако се вършеше от самия Бог, живеещ в Своя Син и действащ чрез Своя Син. Но тази връзка не свърша с това, че Бог живее в Своя Син, слава на Бога! И това, братя и сестри, според мен е най-критично важната истина, която се появява в това разискване – онова, което предстои да разгледаме сега, защото истината е, че Божият живот, самият Бог идва при нас чрез Своя Син.
Имах проблеми, когато започнах да разбирам това, имах проблеми с доктрината за Триединството, имах проблеми с представата, че Светият Дух е трета, отделна същност. И преди да ви прочета два стиха искам само да кажа, че доктрината за Триединството учи, поне докато съм обсъждал това с мнозина, с много тринитаристи... и когато погледнете доктрината, онова, което поучава тя в действителност, е че самият Бог, лично, и самият Исус, лично, нямат личен контакт с мен.
Библията учи, че Божият Дух е, който живее в нас. И при все това ако Божият Дух е личност, различна от Отец и Сина, дали наистина е вярно, че Бог Отец е с мен и че Исус е с мен? Това е много сериозен въпрос, защото Исус е дал много обещания (и по-нататък ще прочета само две от тях). Но именно затова темата е важна. Тя се свежда до основния въпрос за това дали като християни ние имаме истинско общение с Отец и Неговия Син или не. И Исус се опитваше да направи така, че този въпрос да стане толкова ясен, отново и отново. В Йоан 17:22, 23 Исус казва:
„И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“
И това е много ясно. Исус казва, че отношението на Бога спрямо Неговия народ е такова: Отец е в Сина, а Синът е в нас. Ако Исус е в нас, тогава е ясно, че онова, което имаме ние, е присъствието както на Отец, така и на Сина, защото Отец обитава в Своя Син (именно това казва Исус – имаме истинско общение с Отец и Син). Елън Уайт коментира това в „Копнежът на вековете“ и пояснява този стих по един красив начин. На стр. 21 тя казва:
„Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества се влива животът на Отца чрез възлюбения Син.“
„Животът на Отца“, казва тя. Именно животът на Отец, Духът на Отец се влива чрез Неговия Син. Продължаваме – там се казва:
„Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота.“
Това е един красив пасаж; той обяснява толкова ясно каква е връзката между Бога и Неговия Син. Те са с нас, имаме контакт с Тях, братя и сестри. Ние не сме сираци, не сме изоставени, Исус не е светлинни години разстояние от нас. Той обеща да бъде със Своя народ и спази обещанието Си. Не присъствието на друг, а всъщност на Отец и Сина е в нас. Искам само да проучим какво каза Исус на две места в Йоан 14 гл., защото това обърква някои хора. Чуйте какво казва Исус в стихове 16 до 18 от Йоан 14 гл. – Той казва:
„И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител...“
Именно това звучи категорично за някои, които казват, че Светият Дух е отделна личност. Исус продължава:
„...за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:16-18).
Интересен пасаж, защото там Исус казва две неща, които изглежда сякаш си противоречат едно на друго. Преди всичко Той казва:
„Ще ви изпратя друг Утешител.“
Тогава, в края, Той казва:
„Ще дойда при вас.“
Имате въпрос: Какво имаше Той предвид? Дали имаше предвид, че ще дойде някой друг или имаше предвид „Аз ще дойда“? Точно по средата Той казва, че светът не може да приеме този Утешител, защото не го вижда и не го познава. Но Той казва:
„Вие го познавате, защото живее с вас и ще бъде с вас.“
Дали това започва да изяснява ситуацията? Дали то започва да изяснява въпроса кой е този друг Утешител и защо Исус нарича Светия Дух „друг Утешител“? Нека прочетем още един стих, който ще прибави дори още малко светлина. Йоан 14:28 – Исус казва:
„Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда...“
„...и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.“
Тук Той не казва:
„Ще изпратя друг Утешител.“
Казва:
„Отивам си и пак ще дойда,“
което изглежда изяснява, че Светият Дух е всъщност самият Христос, Който се връща. Но въпросът е: Ако Исус щеше да се върне, защо говореше за този Свети Дух като за „друг Утешител“? Той изяснява това като казва, че светът не може да го приеме, защото не го вижда и не го познава. Дали светът познава или разпознава Светия Дух? Когато Бог говори на сърцата на хората като чука на сърдечната им врата и говори в ушите им, дали хората от света разпознават, че говори Бог? Точно това имаше предвид Исус. Светът не познаваше Светия Дух. И при все това Исус нямаше да се върне... ако щеше да се върне в Своя телесен образ, светът щеше да Го познае, но Той щеше да се върне в образ, в който учениците Му щяха да разпознаят, че това е самият Христос, но светът нямаше да Го познае. И ако прочетете много внимателно Йоан 14 гл., ще видите, че това е представено много, много ясно, отвъд всяко съмнение.
Виждате ли, въпросът е: Кой в действителност е с нас – дали това е Христос или някой друг? Исус обеща на толкова много места, самият Той обеща, а след това и чрез учениците Си че ще има истинско общение с нас. И не знам как това би могло да се каже по-ясно, отколкото се опита да го каже Йоан в 1 Йоаново 1:3. Йоан каза... Знаете ли, той започва главата като казва, че ние сме видели, усетили, попипали Словото на живота, и тогава, в 3 ст., казва:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък [англ.: а наистина] нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос.“
Имам предвид, че е трудно да се разбере какво се опитва да каже той, защо той казва „наистина“, какво се опитва да направи той. Кога употребявате думата „наистина“? Знаете ли, казвате на някого:
„Искам наистина да ти кажа нещо, човече!“
Какво се опитвате да направите? Опитвате се да убедите човека, че онова, което казвате, е абсолютна истина.
Йоан каза:
„Пиша това писмо, защото искам да имате нещо, искам да имате общение, същото общение, което имаме ние, и искам да узнаете наистина, че имаме общение с Отец и Неговия Син.“
Не с трета личност, не с трето същество, а наистина със самия Бог и Неговия Син, чрез Божия Дух, живеещ в Сина и идващ при нас, за да живее в нас.
Отново в Йоан 14 гл., стихове 21 и 23:
„Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?“
Нека само прекъсна, за да кажа, че можете да видите, че учениците разбираха, че когато Исус каза „ще изпратя друг Утешител“ те разбраха, че Той имаше предвид, че самият Той ще се върне. Той щеше да се върне под друга форма. Юда каза:
„Господи, как ще стане това? Как ще се явиш на нас, а не на света?“
„Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние [Отец Ми и Аз]...”
„...Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
„Ето как вие ще Ме видите, а светът няма да Ме види.“
Елън Уайт също прави коментар, който е много показателен. В Ръкопис 1084 тя казва:
„Възпрепятстван от човешкото естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята.“
Забележете, че Елън Уайт казва същото, което казва Исус: Той щеше да изпрати Светия Дух да бъде Негов приемник, ще изпрати друг Утешител. Но тогава тя продължава, като казва точно какво казва Исус след това. Тя казва:
„Светият Дух е самият Той, като от Него е снета персоналността на човешкото естество и Той е независим от нея. Той щеше да представя Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свети Дух“ (Ръкопис 1084).
Светият Дух е самият Исус, казва тя, но като от Него е снета персонал-ността на човешкото естество.
Трябва да зададете въпроса: Ако Светият Дух не беше самият Исус, как би могло от Светият Дух да бъде снета персоналност, когато той никога не е притежавал човешка персоналност? За да бъде снето [букв.: съблечено] от вас нещо е необходимо преди всичко да сте го поели [букв.: облекли]. Тя казва, че Светият Дух е самият Исус, съблечен от персоналността на човешкото естество, и точно това казва Исус. В Ефесяни 3:18 ни се казва:
„...защото чрез Него [чрез Исус] и едните, и другите имаме свой достъп в един Дух при Отец.“
Връзката отново е представена много ясно.
Във 2 Коринтяни 3:17 ни се казва:
„А Господ е Духът...“
Исус е Духът. Когато Духът дойде при нас, това е присъствието на Исус. Духът на Отец чрез Христос е, който живее в нас.
Само между другото: Интересно е да се отбележи, че католиците вярват, че могат да намерят присъствието на Исус в парче хляб. Те вярват, че се хранят с Христос като ядат светопричастната нафора при Евхаристията; и намирам това за много интересно. И все пак ми изглежда, че това е логична за католицизма стъпка. Знаете, че католиците са заявявали, че всичките им доктрини се основават на доктрината за Триединството. В много от писанията си те са казвали, че доктрината за
„Троицата е централната доктрина на католическата вяра“
(те са заявили това в Настолно ръководство за съвременния католик, стр. 16). И те казват:
„Всичките ни доктрини се основават на тази доктрина.“
И когато погледнете факта, че католиците намират присъствието на Христос в парче хляб, това изглежда логично, защото Светият Дух за един тринитарист не е присъствието на Христос; той е просто някой, който действа подобно на Христос, някой, който е заместник на Христос. За да намерите Христос (ако трябва това да бъде самият Христос), трябва да намерите някакво друго средство. Затова католиците Го създават под формата на парче хляб и се хранят с Него като ядат този хляб при онова, което някои хора са описвали като канибалистки ритуал. Но това е логично, изглежда логично, защото няма друг начин, по който те могат да намерят Христос, тъй като са създали заместник; и това е нещо, за което си заслужава да се замислим. Но Исус обеща, че никога няма да ни остави. В Матей 28:20, при последното поръчение, което възложи на учениците, Исус обещава:
„...Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
В Евреи 13:5 Павел ни заявява, че Той казал:
„Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“
И така, братя и сестри, знаем, че имаме истинско общение с Отец и Сина. Днес намираме, че хора се покланят на Светия Дух, се молят на Светия Дух. Ако онова, което казах на тази видеокасета, е вярно, можете да видите следствията от това. Хората се молят и покланят на същество, което не съществува. Как нарича Библията това? Това е идолопоклонство, фалшиво поклонение. Никоя представа за Бога, която не е вярна, не може да прослави Бога, и следователно този въпрос не е маловажен.
Както видяхме също така, никой не може да оцени привилегията на общение с Отец и Неговия Син, която имаме, ако не разбира какво представлява Светият Дух.
Би могло да се каже още много по темата, но ще спра тук с надеждата и молитвата, че с Божията благодат онова, което казах тук, е било достатъчно, за да ви подтикне да четете и изучавате малко по-отблизо. Ще откриете, че това е учението на Свещеното Писание. И докато изучавате ще откриете, че пред вас са отворени пътища за по-близко общение с Отец и с Неговия Син. И това наистина, както каза Исус, е вечен живот (Йоан 17:3) – да познаят единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото Той изпрати.
Бог да ви благослови, братя и сестри. Надявам се, че тази видеокасета е била благословение и се моля този Дух на истината да продължи да ви
напътства във всяка истина. Бог да ви благослови.
Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че
„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието...“
А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:
„Светият Дух“
Добър ден, братя и сестри. Искам да ви кажа
„добре дошли на презентацията ни“.
Днес ще говоря за Светия Дух. Щом спомена „Светия Дух“, знам, че има някои хора, които веднага ще станат малко нервни, вероятно, малко неспокойни, защото темата за Светия Дух в много кръгове е станала много противоречива тема, вероятно дори взривоопасна. Знаете ли, разисквал съм с някои хора, които са ме предупреждавали:
„Внимавай да не извършиш непростимия грях.“
И при все това вярвам, че темата за Светия Дух е нещо, което е необходимо да обсъдим, нещо, което е необходимо да разберем. Откакто станах християнин умът ми е убеждаван с все по-голяма и по-голяма сила, че разбирането на това какво казва Бог за Себе Си е от голяма важност, че покланянето на Бога с дух и истина е критично важно за опитността на християнина. Имам предвид, че Бог желае да Му се покланяме не просто както се покланят езичниците, не в невежество и тъмнина, и цялата Библия е опит от страна на нашия Баща да ни помогне да разберем кой е Той, за да Му служим правилно. Защото искам да ви кажа, че ние не можем да разкрием славата на Бога, не можем да Го разкрием на света, не можем да изявим какъв е Бог като Личност, Неговите намерения в нас не могат да бъдат изпълнени, ако имаме погрешни представи за Бога и особено когато Бог е разкрил много ясно в Словото Си какъв е, кой е, в какво би трябвало да вярваме. Именно затова днес ние отново стигаме до темата за Светия Дух. Знаете ли, за мен е интересно колко много може да повлияе традицията на начина на мислене на хората. И вероятно това не е изразено с толкова голяма сила в никоя друга област от вярването на християнина отколкото по темата за Светия Дух. Обикновено когато мислим за думата „дух“, когато употребяваме думата „дух“ в човешки термини, хората не изпитват трудност да разберат какво имаме предвид, няма неправилни разбирания. Ако ви кажа „чувствам тежест духом“, или „чувствам се наранен духом“, не мисля, че има и един на милион, който ще разбере погрешно какво имам предвид.
Но по някакъв начин когато кажем „свят“, когато пред думата „дух“ се употреби думата „свят“, внезапно думата поема ново значение. И вярвам, че мнозина идват при Библията с такива предварителни представи, с такова различно отношение, що се отнася до термина „свят дух“ – тази предварителна представа, достигнала до нас през вековете. Така че веднага щом се употреби терминът „свят дух“, изведнъж думата „дух“ престава да означава „дух“ и поема различно значение. Искам само да ви прочета, съвсем набързо, от „Речник на новия свят“ на Уебстър обикновеното разбиране на думата „дух“. И е логично, когато дойдем при Библията, на всяко място, на което видим думата „дух“, основателно преди всичко да приложим тези дефиниции.
Преди всичко се казва, че първото значение на „дух“ е (и според мен всички можем да се съгласим с него, защото именно това означава думата в основни линии на нашия език, когато употребяваме думата „дух“) – казва се, че преди всичко той е
„принципът на живота, особено у човека, за който първоначално се е считало, че е вътрешно присъщ на диханието или вдъхнат от божество“.
Би могъл да бъде също така и „душа“. Така че това е първата дефиниция – духът е „принцип на живота, особено у човека“.
Второ: Казва ни се, че той е „мислещата, мотивираща, чувстваща част от човека, често разграничавана от тялото; ум, интелект“.
И трето: Той е „живот, воля, съзнание, мисъл и т.н., считани за отделни от материята“.
Това са първите три дефиниции на думата „дух“. И всички ние можем да се съгласим с това, защото имаме предвид точно това, когато говорим за „дух“. Ако някой каже „моят дух е в съгласие с твоя дух“, онова, което имаме предвид, е просто „умът ми, мислите ми, възгледът ми са същите като твоите“. Има и някои други дефиниции, едно или две други значения, които са посочени тук, но това са първите три дефиниции. И в основни линии разбираме именно това, когато говорим за „дух“. Библията ни учи, че човекът бил създаден по Божия образ. И според мен това е важен принцип, който е необходимо да разберем докато пристъпваме към това изследване на Светия Дух. Никой не се съмнява или не води борба... или поне почти никой не се съмнява, когато говорим за духа на човека, и вярвам, че Библията установява важен принцип (който ще разгледаме преди всичко), който ни помага да разберем какво представлява Божият Дух. В Битие 1:26 Библията казва:
„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...“
Тук ни се казва, че човекът бил създаден по Божия образ. И предпола-гам, че едно от нещата, в които се съмнявах може би много рано в живота си, когато прочетох този стих (и знам, че мнозина в действителност задават същия въпрос), беше: Какво се има предвид, когато се казва, че Бог създал човека по Свое подобие? Означава ли това, че Бог има тяло като моето или означава, че умът, възгледът, мислите на Бога са подобни на моите? Това е въпрос, който съм чувал многократно. Нещо, което е интересно, е че прочетох как Елън Г. Уайт предполага, че Бог е създал човека не само по Свое умствено подобие, не само по Свое физическо подобие, но също и по Своето духовно подобие. В книгата „Възпитание“, стр. 15 четем:
„Излязъл от ръката на своя Творец, Адам носеше във физическото, умственото и духовното си естество едно подобие на своя Създател. „Бог създаде човека по Свой образ“ (Битие 1:27) и целта Му бе колкото по-дълго живее човекът, толкова по-пълно да отразява този образ, по-пълно да отразява славата на своя Творец. Имаше възможност всички негови способности да се развиват; капацитетът и силата им трябваше постоянно да се увеличават.“
Следователно, тук ни се казва, че човекът бил създаден не само по Божия физически образ, но и по Божия духовен образ. Човекът беше Божие копие. Вярно е, че беше такъв в малък мащаб, но в същото време в истински мащаб – истинско представяне на Бога. Какво означава да кажем, че човекът бил създаден по Божия физически образ? Разбира се, това означава, че той има ръце – Бог има ръце; той има глава – Бог има глава. Когато погледнете човека можете да видите как изглежда Бог, що се отнася до това какво беше видимо за очите. Но човекът беше направен и по духовния образ на Бога. Какво означава това? Мисля, че би трябвало да бъде очевидно за всекиго, който е разумен, логичен мислител, че това трябва да означава, че както човекът има дух, така и Бог има Дух. Или да го поставим в истинската поредност: както Бог има Дух, така и човекът има дух. Знам, че има някои християни... и особено ако сте адвентист от седмия ден и имате среда като моята вие знаете или вероятно сте били учени, че духът у човека, за който говори Библията, е просто диханието – онова, което вдишваме и издишваме. Имам предвид, че водих дебат с адвентен проповедник неотдавна, вероятно преди две години, в който... нека кажа, че това беше по-скоро разискване отколкото дебат... в който той настояваше, че всичко, от което се състоял човекът, било тялото и диханието, и когато престанете да дишате вие умирате, и следователно диханието е духът. И някак си просто не можах да направя така, че този човек да разбере, че духът е повече от просто диханието. Имах проблеми с това, когато бях млад християнин, защото именно на това бях учен, имах проблем, защото не можех да разбера как ако умрях щях да се върна при възкресението, защото в моето мислене, в моето разбиране, когато умрях тялото ми щеше да се разложи, частиците материя щяха да се разпръснат, щяха да се върнат до молекулите и атомите, от които съм бил образуван първоначално, и че тези молекули и атоми щяха да бъдат разпръснати надлъж и нашир. Би могло да се случи някой да се удави и да бъде изяден от риба или да умре в пустинята и да се върне в пръстта, и вятърът да отнесе тази пръст по цялото място. И при все това когато един човек умре, Библията казва, че той ще се върне при възкресението.
Когато попитах някои хора как ще се върна (попитах хора, които би трябвало да знаят), отговорът, който получих, беше:
„Бог е способен да възвърне мислите ти, Бог е способен да възвърне някого, който да е точно като теб.“
И това ме обезпокои още повече, отколкото преди, защото не исках да се върне мой брат близнак. Исках да се върна самият аз, тази личност, тази идентичност. А колко утешителна е мисълта, че когато умра аз ще се върне някой, подобен на мен? Затова въпросът в ума ми беше: Какъв компонент от съществото ми, от съществуването ми се запазва? Трябва да има някакъв компонент, ако трябва да се върна аз. И именно този компонент съставлява мен, идентичността ми – Дейвид. При възкресението ще имам ново тяло. Така че ако тялото е всичко, което съм аз, то тогава как ще се върна аз, ако тялото ми ще бъде ново? И съм благодарен за това, че открих, че Библията предоставя много ясен отговор. В Йов 32:8 Божието слово казва:
„Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумя-ва.“
Има дух в човека, има нещо вътре в човека, което е дух.
В Еклесиаст 12:7 Мъдрецът казва:
„И се върне пръстта в земята както е била...“
Когато един човек умре, тялото се връща в пръстта както е било, „и духът се върне при Бога, Който го е дал“. Това е много ясно – у човека има два компонента: едната част е тяло, едната е дух. Когато един човек умира, тялото се връща в пръстта, но духът се запазва от Бога. И тази мисъл се среща толкова много пъти в Библията, същата тази истина, че не е лесно да се заблудите и объркате, освен ако сте заслепени от погледа на традицията. Погледнете какво казва Павел в 1 Коринтяни 5:3-5 – той казва:
„Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.“
Два компонента – плътта ще бъде погубена, за да бъде спасен духът. Много ясно е.
В Еклесиаст 3:21 отново Соломон казва:
„Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, и, че духът на животното слиза долу на земята?“
Помислете за това: ако всичко, което представлява духът, е диханието, има ли смисъл да се каже, че когато един човек умре диханието му (въздухът, който диша) възлиза горе, а когато умре животно, диханието му слиза долу? Няма смисъл в това. Говори се за нещо – че има някаква част от човека... И искам само да разберете, че не загатвам, че когато един човек умре този дух като съзнателна същност може да се разхожда наоколо, както някои хора вярват в духове – че когато един човек умре духът му може да стане и да се разхожда из мястото и да се явява на хората, и да предава вести на хората. Това е спиритизъм, защото Библията учи, че когато един човек умре, той се отправя към своя дълъг сън, че той няма да бъде събуден до възкресението, че мъртвите не знаят нищо. Фактът е, че макар духът на един човек да продължава да съществува след като той умре, той при все това съществува в едно безсъзнателно състояние, не е способен на мисъл, на дейност без тялото.
Знаете ли, преди много години чух една илюстрация, която искам да споделя с вас. Когато прочетох илюстрацията помислих, че това е най-добрата илюстрация, която съм чувал някога, за това какво представлява духът и как действа той. Лицето сравни духа и тялото на човека с магнетофон и аудиокасета, самата магнетофонна лента. Тялото представляваше магнетофона, докато духът представляваше касетата, вкарвана в този магнетофон. Ако сложите в магнетофон празна касета, можете на тази лента да запишете много неща – музика, размисли, проповеди, представи, лентата се превръща във верен доклад на вашите мисли и представи. От каква полза е тази лента, ако я отстраните от магнетофона? Може ли тя да функционира? Може ли тя да работи? Можете ли да чуете музиката или размислите, които сте записали там? Не. За всички намерения и цели тази лента е „мъртва“. Без магнетофона, без тялото, тази лента е „мъртва“, безполезна е. И при все това тя може да бъде запазена, може да съхранява тези размисли и представи в продължение на много години. Всъщност можете да вкарате тази лента в нов магнетофон, вероятно в такъв с по-високо качество, и същото онова нещо, което е било поставено върху лентата, ще бъде възпроизведено отново. Това е много добра илюстрация какво представлява човешкият дух. От момента на раждането си ние започваме да записваме мисли, представи, започваме да развиваме характер – върху нещо, което се нарича наш „ум“.
Преди много години, когато бях в колежа, преподавателят ми по психоло-гия ми каза, че дори хората, които вярват в еволюцията, са принудени да признаят, че съществува компонент в човешките същества, наричан от тях „ум“, който те не могат да дефинират. Той казва, че ако погледнете мозъка на едно човешко същество и го сравните с мозъка на животно, съществува много малка разлика, невъзможно е да се разпознае кои са главните разлики между мозъка на едно животно (да кажем, че това е силно развито животно) и на едно човешко същество. Той казва, че в това, което се нарича „ум“, или „характер“, е налице квантов скок между немите животни и човешките същества, и това не може да се обясни просто със структурата на мозъка. Той каза, че е очевидно, че съществува някакъв компонент, и това не е мозъкът, не е и тялото. И какъв е той? Можем да го наречем само „ум“, или „дух“. Някои хора го наричат „психика“. Съществува някакъв компонент в човешкия род, който е повече от просто физически. И именно за това говори Библията, когато казва „духът“. Този дух се запазва, когато един човек умре, и при възкресението Бог поставя същия този дух (или характер) в ново тяло.
За да проследя представата в илюстрацията, Той слага лентата в нов магнетофон – такъв с далеч по-високо качество – и когато възпроизведе този запис, тази лента, качеството на характера е по-добро, музиката е стерео. Качеството е много по-добро, но това е точно същото нещо, което е било записано там. Ето защо при възкресението ние ще се върнем със същия характер, със същата идентичност. Благодаря на Бога, че при възкресението няма да се появи мой брат близнак, а аз, самият аз ще видя лицето на Исус. Благодаря на Бога! И това е предста-вено отново и отново. В Лука 1:80:
„А детето растеше и крепнеше по дух...“
Това не означава, че се развивало тялото му, въпреки че то действител-но се развивало, но се говори за вътрешно развитие – той крепнел по дух. Важното по отношение на всичко, което разгледахме току-що, е да осъзнаем, че човекът беше създаден по Божия образ и ако можете да разберете какво представлява духът на човека, би трябвало да можем да предприемем една стъпка по-нататък, за да разберем по-добре какво представлява Божият Дух. Защото Библията изяснява, че Бог има Дух също както човекът има дух. Но някак си ние... Знаете ли, странно е, че веднага щом заговорите за Божия Дух в умовете на хората се случва нещо странно, традицията взема превес и те вярват, че когато говорите за човека и неговия дух, добре, това е едно обединено същество, една личност, два аспекта на съществото на един човек. Но когато заговорите за Бога внезапно излизаме от действителността и навлизаме в нещо различно и странно, и сега вече не говорим за едно същество с два различни аспекта на неговата личност, а заговаряме за две различни, обособени същества. И все пак не това е нещото, което поучава Библията. В Матей 10:19, 20 Исус казва много ясно:
„А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.“
Сега слушайте:
„Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“
Намирам това за толкова интересно, защото хора, които вярват в Триединство, говорят за Светия Дух така: те казват „Бог Дух“, „Бог Отец и Бог Дух“. Но тук откривате, че Исус ясно, неоспоримо, обясни, че Духът е нечия собственост. Духът принадлежи на Отец.
„Не вие говорите, а „Духът на Отца ви“.
Не „Духът на Бога“, в случай, че искате да приложите това по тринита-рен начин, не „Бог Дух“, а Духът, който принадлежи на вашия Отец, именно това ще говори чрез вас. Умът на Отец ще говори посредством вас, Божиите качества ще бъдат изявени посредством вас, Божиите представи ще бъдат предадени чрез вас, когато бъдете заведени пред царе и пред управници – именно това казваше Исус. И Библията [казва това] отново и отново. В Псалм 51:11 Давид каза:
„...да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“
Духът на Отец, Духът на Бога в действителност е присъствието на Бога.
В Йоан 15:26 Исус казва:
„А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.“
Това е нещо, което в действителност е толкова ясно, трудно е да се разбере погрешно. Исус казва, че Светият Дух е нещо, което изхожда от Отец. Ако Светият Дух беше независимо, отделно от Отец същество, как би могло за Духа да се каже, че той изхожда от Отец? През цялото време се казва, че Духът „изхожда от Отца“. Това не са термини, които бихме очаквали, ако говорим за отделна личност. Исус можеше да каже:
„Отец ще изпрати Духа,“
ако, да кажем, Духът беше подчинен на Отец. Но да каже Той, че Духът „изхожда от Отца“, това изяснява, че говорим не за отделна същност, а за нещо, което всъщност „излиза от“ Отец.
Знаете ли, малко разсъждение, малко размисъл ще ни изясни връзката между Бога и Неговия Дух. Всъщност когато погледнете човешките същества истинската идентичност на един човек в действителност е неговият дух. Тялото ми един ден ще погине. Бръчките по лицето ми, посивяващата коса, толкова кривите пръсти, толкова смаленото тяло – един ден ще загубя това, ще се отърся от него. Възможно е новото тяло да има някои прилики на това, но няма да бъде това тяло, ще бъде различно. Не това е идентичността ми. Истинската ми идентичност, онова, което ще бъде запазено за вечността – когато тялото си отиде, една част ще остане, и тази част от мен е това, което съм аз в действи-телност. Тази идентичност е духът ми – това, което съм, този, който съм.
И Божията идентичност е Неговият Дух. Ето защо в Йоан 4:24 ни се казва, че „Бог е Дух“. Бог е Дух.
Виждате ли, в Еремия 23:24 Бог казва, че изпълва небето и земята [„Не Аз ли изпълвам небесата и земята?“]. И искам само да помислим за това. Бог заявява, че изпълва небето и земята. Самият Соломон зададе въпроса:
„Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!“ (3 Царе 8:27).
Виждате ли, същността е, че Бог е Същество, Което изпълва вселената, според Библията. Но само помислете малко за това. Дали вселената се изпълва от Божието тяло? Дали Бог в действителност седи на престол някъде, на място, наречено „небе“? Дали телесният образ на Бога седи на престол? Има ли Той ръце, крака, коса, очи? Ако трябва да повярва-ме на Библията, Той действително има такива. И при все това Библията казва, че Той изпълва небето и земята. Как изпълва Той небето и земята? Ясно е, че това не означава, че ръката Му е чак там, в Орион, а краката Му са чак тук – на земята, във физически план. Не, онова, което се опитва да ни каже Библията, е че Бог в Своя духовен образ изпълва вселената. Божият ум, Божието присъствие е на всяко място във вселената. Няма място, на което да можете да отидете, на което Бог да не присъства. Неговият Дух, присъствието Му, изпълва вселената. Ето защо Давид казва:
„Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?“ (Псалм 139:7).
Божият Дух всъщност е присъствието на Бога в нетелесна форма.
В 1 Коринтяни 2:11 Павел казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Божия Дух.“
Виждате ли, точно тук Павел сравнява духа на човека с Божия Дух. Казва, че духът на човека се отнася спрямо човека по същия начин, по който Божият Дух се отнася спрямо Бога. Никой не знае какво има вътре в мен освен духа ми. Единствено аз знам вътрешните си мисли, знам какво се случва вътре в мен. Има много хора, които може би мислят, че съм приятен човек, че съм християнин, но единственият, който знае със сигурност, съм самият аз. Не дори и съпругата ми – човешкото същество, което е най-близко до мен, може да бъде абсолютно сигурна какво се случва тук, вътре, но духът ми знае. И тук Божият Дух, говорейки чрез апостол Павел, казва, че Божият Дух се отнася спрямо Бога по същия начин. Божият Дух знае какво има у Бога. Отново не можем да избегнем паралела: човекът и неговият дух не са две отделни, обособени същества; те са два аспекта на една личност. По същия начин Бог и Неговият Дух не са две отделни, обособени същества, а са два аспекта на една Личност.
В книгата „Мараната“, стр. 301 Елън Уайт заявява:
„При възкресението нашата лична идентичност се запазва, макар да не се запазват същите частици материя или материално вещество, каквито са отишли в гроба.“
Точно това се опитвах да кажа малко по-рано. Не се връща същото тяло. Тези частици материя нямат нищо общо с новото тяло. Това е напълно ново – от нови вещества, нови частици, ако е съставено от частици, защото не знаем точно какво ще бъде тялото при възкресението. То ще бъде нещо, наречено „духовно тяло“, но може би дори няма да бъде съставено от същата по вид материя, която познаваме тук. Но Елън Уайт казва, че то не е съставено от същите частици материя или материално вещество. Тя продължава:
„Чудните дела на Бога са тайна за човека. Духът, характерът на човека, се връща при Бога, за да бъде там съхранен. При възкресението всеки човек ще има собствения си характер, Бог в Своето Си време ще извика мъртвите като ще им даде отново жизненото дихание и ще заповяда на сухите кости да оживеят. Ще излезе същият образ, но той няма да съдържа болест, нито какъв да е недостатък. Той оживява отново като носи същата индивидуалност на чертите, така че приятел ще познае приятел. Не съществува Божий закон в природата, който да показва, че Бог връща същите, идентични частици материя, които са съставлявали тялото преди смъртта. Бог ще даде на праведните мъртви тяло, което ще Му бъде угодно“ („Мараната“, стр. 301).
И това е становището, което заявявахме – че тялото на човека си отива, но духът остава; духът е истинската идентичност на един човек. И това е онагледено на няколко други места. В Лука 23:46 се казва, че при смъртта Си Исус извикал:
„Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“
Той не се безпокоеше за тялото Си, но някаква част от Себе Си – духа Си – Исус предаде на Своя Отец. С други думи:
„Отче, запази духа Ми, поверявам духа Си на Твоята грижа, независимо какво ще се случва с тялото Ми.“
В Деяния 7:59 Стефан казва почти същото – там се казва:
„И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше (Христа), казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.“
Отново виждате ясното разбиране, че имало някаква част от Стефан, която щяла да бъде запазена от Бога, и именно за това беше загрижен той. Така че виждаме, че също както духът на човека е неговата иден-тичност, така и Божият Дух е Божията идентичност. Но някои може би ще зададат въпроса: Защо на Духа се придават лични качества? Защо Духът често бива споменаван като умоляващ или като наскърбяван? Говорил съм с хора, които наистина са придавали голямо значение на това – че на Светия Дух се дават качествата, свойствата на личност. Духът бива наскърбяван, Духът умолява, Духът се гневи и ясно можем да видим, че Духът притежава лични качества. Това не е много трудно, ако (отново) употребим малко здрав разум и погледнем какво казва Писанието. В книгата Даниил откриваме, че нещо се случва на цар Навуходоносор – нещо, което не е трудно да се разбере. И когато това е свързано с човешко същество, не срещаме трудност в разбирането му. И не мисля... Въз основа на онова, което разгледахме досега, че Божият Дух е спрямо Бога по същия начин, по който духът на човека е спрямо човека. Затова нека погледнем какво се случи с Навуходоносор и това ще ни помогне да разберем. В Даниил 2:1 се казва:
„И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.“
Само помислете за това, което се казва тук. Казва се, че духът на Навуходоносор се смутил. Означаваше ли това, че коленете на Навуходоносор се удряха едно в друго? Означаваше ли това, че Навуходоносор беше обзет от треска и изпотяване? Не непременно. Онова, което се казва, е че се смутил духът му. Било огорчено нещо вътре в Навуходоносор – не тялото му било смутено, а умът му. Не е трудно да се разбере това. И бихме ли направили извод от това, бихме ли заключили от това, че някой друг, различен от Навуходоносор, бил смутен, че някой друг, различен от Навуходоносор, някакво друго същество, идентично на Навуходоносор, било обезпокоено? Не, знаем, че се говори за Навуходоносор, но се говори за него на вътрешно ниво. И при все това когато същото се каже за Божия Дух внезапно умовете ни правят квантов скок и заключаваме, че това е някой, различен от Бога. Няма смисъл в това.
Елън Уайт обяснява също така как Светият Дух умолява. Знаете, че в Римляни ни се казва, че
„Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания“ (Римляни 8:26).
Отново хората казват:
„Духът стене. Виждате ли, Светият Дух е личност! Светият Дух се застъпва пред Бога, следователно, Светият Дух е отделна личност.“
Интересно е, че някои преводи на Библията прибавят известно пояснение към този стих като го превеждат така: Светият Дух се застъпва чрез нашите стенания, които са неизразими, което пренася представата, че не Светият Дух стене, а ние стенем, като Светият Дух ни внушава или ни подтиква да викаме към Бога. И Елън Уайт подкрепя тази представа. Чуйте какво казва тя в „Притчи Христови“, стр. 147:
„Не трябва да се молим само в името на Христос, но и под вдъхновението на Светия Дух. Такъв е смисълът на следния стих: „...самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания“ (Римл. 8:26). За Бог е удоволствие да слуша такива молитви. Когато към небето се въздигат горещи и пламенни молитви в името на Христос, в тази топлота вече се включва и залогът на Бога, че Той се вслушва в тази молитва: „...несравнено повече отколкото искаме или мислим“ (Ефес 3:20).“
Тук виждате, че Елън Уайт подкрепя представата, че умоляването на Светия Дух не е един Бог да отиде пред друг Бог и да Го умолява, да говори с тази Личност. Но онова, което се казва, е че Божият Дух, собствената личност на Бога в нас, извлича от нас в молитви.
Отново, в „Ривю енд Хералд“ от 9 февруари 1897 г. тя казва:
„Имаме само един канал на достъп при Бога. Молитвите ни могат да дойдат при Него само чрез едно име – това на Господ Исус, нашия Застъпник. Неговият Дух трябва да вдъхновява молбите ни. Никакъв чужд огън не биваше да бъде употребяван в кадилниците, които бяха полюшвани пред Бога в Неговото светилище. Така и самият Господ трябва да запали в сърцата ни изгарящия копнеж молитвите ни да бъдат угодни на Него. Светият Дух вътре трябва да се застъпва за нас с неизговорими стенания.“
Това е толкова ясно, че не мисля, че е възможно да разберем погрешно какво се казва.
Ще прочета още един цитат, от „Избрани вести“, кн. 1, стр. 344. Там се казва:
„Христос, нашият Ходатай, и Светият Дух непрестанно се застъпват за човека, но Духът не се моли за нас, както прави Христос, Който представя пролятата Си от създанието на света кръв. Духът действа върху сърцата ни, извличайки молитви и покаяние, хвалебствия и благодарности. Благодарността, излизаща от устните ни, е резултат от действието на Духа, Който докосва струните на душата със свети спомени и събужда музиката на сърцето.“
Така че е ясно, братя и сестри, че умоляването на Светия Дух не е това една личност да говори словесно на друга личност, а онова, което означава то в действителност, е че Духът действа върху сърцата ни и прави така, че ние да стенем пред Бога, да викаме към Бога. Духът вдъхновява начина, по който се молим, така че Духът ходатайства пред Бога чрез молитвите ни като ни дава истинските чувства на молитвата.
Не знам дали вие сте били някога на мястото, на което да сте се имали толкова дълбоко чувство по отношение на нещо, че да не сте можели да намерите думи, с които да го изразите. Идвате пред Бога да се помолите и всичко, което можете да кажете, е... Можете само да изстенете, не можете да се сетите за думите, които да кажете. Именно Божият Дух във вас вдъхновява това дълбоко чувство – по-дълбоко, отколкото думи могат да изразят, и при все това Бог познава ума на Своя Дух, Бог знае какво върши вътре във вас, така че това стенание се превръща в молитва, която Бог чува и на която отговаря. Това, братя и сестри, е простото обяснение на причината, поради която на Духа са дадени тези качества – това, че той бива наскърбяван, умолява: понеже Духът е самият Бог, духовната форма на самия Бог. И Бог има чувства, Бог притежава всички тези качества. Следователно, в действителност няма тайна по отношение на това. Именно чрез този Дух Бог идва при нас и е с нас. Божият живот ни се вменява чрез Неговия Син. И тази връзка се посочва в няколко стиха, но искам да се съсредоточа върху няколко.
В Йоан 14:10 Исус казва:
„Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.“
Прекъснете за момент, преди да се придвижим от този стих нататък. Исус казва:
„Моят Отец живее в Мен и Той върши тези неща в Мен.“
Той не казва:
„Светият Дух е в Мен.“
Не казва:
„Третото лице на Божеството е в Мен.“
Той казва:
„Отец живее в Мен; и Отец върши тези дела в Мен.“
Как живее Отец в Исус? Или когато Исус беше Човек, как живя Отец в Него? Беше ли това действителна родствена връзка или беше метафоричен език? Беше ли наистина вярно, че самият Бог, лично, живееше вътре в Своя Син? Как ставаше това? Как беше възможно? Щом разберем естеството на Светия Дух, не е трудно да разберем това. Божията личност, Божият ум, Божията нетелесна форма може да живее вътре в хората. По този начин Бог беше в Своя Син.
Знаете ли, на много места в Библията сме чели за това как хора са били обладавани от демон, от бяс, и на много места Исус изгонваше тези бесове. И можете да кажете, че по някакъв начин тези зли духове всъщност влизаха и заживяваха вътре в телата на тези хора. Това беше принудително, не беше доброволно от страна на хората. Тези зли духове завладяваха гласовете им и говореха с демоничен глас, и думите, които излизаха от устата на хората, бяха всъщност думите на Сатана или на неговите представители. Така че знаете, че един дух може да живее вътре в друго лице и при все това духът всъщност е демон. По същия... или по-подобен начин самият Бог може да заживее вътре в нас, в Своята духовна форма. Знаете, че Бог никога не принуждава хората. И при все това ако изберем, ако доброволно изберем да позволим на Бога да заживее в нас, самият Бог може да живее вътре в нас. И именно така Бог живя вътре в Своя Син, Исус Христос. Това обяснява какво има предвид Библията в Ефесяни 3:9, когато казва:
„...Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа...“
Именно Отец, живеещ в Сина, действаше чрез Своя Син като правеше тези неща.
В Евреи 1:2 се казва:
„...в края на тези дни говори на нас чрез Сина...“
Стихът завършва с думите:
„...чрез Когото и направи световете...“
Бог направи световете чрез Своя Син. Но това беше възможно само ако се вършеше от самия Бог, живеещ в Своя Син и действащ чрез Своя Син. Но тази връзка не свърша с това, че Бог живее в Своя Син, слава на Бога! И това, братя и сестри, според мен е най-критично важната истина, която се появява в това разискване – онова, което предстои да разгледаме сега, защото истината е, че Божият живот, самият Бог идва при нас чрез Своя Син.
Имах проблеми, когато започнах да разбирам това, имах проблеми с доктрината за Триединството, имах проблеми с представата, че Светият Дух е трета, отделна същност. И преди да ви прочета два стиха искам само да кажа, че доктрината за Триединството учи, поне докато съм обсъждал това с мнозина, с много тринитаристи... и когато погледнете доктрината, онова, което поучава тя в действителност, е че самият Бог, лично, и самият Исус, лично, нямат личен контакт с мен.
Библията учи, че Божият Дух е, който живее в нас. И при все това ако Божият Дух е личност, различна от Отец и Сина, дали наистина е вярно, че Бог Отец е с мен и че Исус е с мен? Това е много сериозен въпрос, защото Исус е дал много обещания (и по-нататък ще прочета само две от тях). Но именно затова темата е важна. Тя се свежда до основния въпрос за това дали като християни ние имаме истинско общение с Отец и Неговия Син или не. И Исус се опитваше да направи така, че този въпрос да стане толкова ясен, отново и отново. В Йоан 17:22, 23 Исус казва:
„И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“
И това е много ясно. Исус казва, че отношението на Бога спрямо Неговия народ е такова: Отец е в Сина, а Синът е в нас. Ако Исус е в нас, тогава е ясно, че онова, което имаме ние, е присъствието както на Отец, така и на Сина, защото Отец обитава в Своя Син (именно това казва Исус – имаме истинско общение с Отец и Син). Елън Уайт коментира това в „Копнежът на вековете“ и пояснява този стих по един красив начин. На стр. 21 тя казва:
„Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества се влива животът на Отца чрез възлюбения Син.“
„Животът на Отца“, казва тя. Именно животът на Отец, Духът на Отец се влива чрез Неговия Син. Продължаваме – там се казва:
„Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота.“
Това е един красив пасаж; той обяснява толкова ясно каква е връзката между Бога и Неговия Син. Те са с нас, имаме контакт с Тях, братя и сестри. Ние не сме сираци, не сме изоставени, Исус не е светлинни години разстояние от нас. Той обеща да бъде със Своя народ и спази обещанието Си. Не присъствието на друг, а всъщност на Отец и Сина е в нас. Искам само да проучим какво каза Исус на две места в Йоан 14 гл., защото това обърква някои хора. Чуйте какво казва Исус в стихове 16 до 18 от Йоан 14 гл. – Той казва:
„И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител...“
Именно това звучи категорично за някои, които казват, че Светият Дух е отделна личност. Исус продължава:
„...за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:16-18).
Интересен пасаж, защото там Исус казва две неща, които изглежда сякаш си противоречат едно на друго. Преди всичко Той казва:
„Ще ви изпратя друг Утешител.“
Тогава, в края, Той казва:
„Ще дойда при вас.“
Имате въпрос: Какво имаше Той предвид? Дали имаше предвид, че ще дойде някой друг или имаше предвид „Аз ще дойда“? Точно по средата Той казва, че светът не може да приеме този Утешител, защото не го вижда и не го познава. Но Той казва:
„Вие го познавате, защото живее с вас и ще бъде с вас.“
Дали това започва да изяснява ситуацията? Дали то започва да изяснява въпроса кой е този друг Утешител и защо Исус нарича Светия Дух „друг Утешител“? Нека прочетем още един стих, който ще прибави дори още малко светлина. Йоан 14:28 – Исус казва:
„Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда...“
„...и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.“
Тук Той не казва:
„Ще изпратя друг Утешител.“
Казва:
„Отивам си и пак ще дойда,“
което изглежда изяснява, че Светият Дух е всъщност самият Христос, Който се връща. Но въпросът е: Ако Исус щеше да се върне, защо говореше за този Свети Дух като за „друг Утешител“? Той изяснява това като казва, че светът не може да го приеме, защото не го вижда и не го познава. Дали светът познава или разпознава Светия Дух? Когато Бог говори на сърцата на хората като чука на сърдечната им врата и говори в ушите им, дали хората от света разпознават, че говори Бог? Точно това имаше предвид Исус. Светът не познаваше Светия Дух. И при все това Исус нямаше да се върне... ако щеше да се върне в Своя телесен образ, светът щеше да Го познае, но Той щеше да се върне в образ, в който учениците Му щяха да разпознаят, че това е самият Христос, но светът нямаше да Го познае. И ако прочетете много внимателно Йоан 14 гл., ще видите, че това е представено много, много ясно, отвъд всяко съмнение.
Виждате ли, въпросът е: Кой в действителност е с нас – дали това е Христос или някой друг? Исус обеща на толкова много места, самият Той обеща, а след това и чрез учениците Си че ще има истинско общение с нас. И не знам как това би могло да се каже по-ясно, отколкото се опита да го каже Йоан в 1 Йоаново 1:3. Йоан каза... Знаете ли, той започва главата като казва, че ние сме видели, усетили, попипали Словото на живота, и тогава, в 3 ст., казва:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък [англ.: а наистина] нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос.“
Имам предвид, че е трудно да се разбере какво се опитва да каже той, защо той казва „наистина“, какво се опитва да направи той. Кога употребявате думата „наистина“? Знаете ли, казвате на някого:
„Искам наистина да ти кажа нещо, човече!“
Какво се опитвате да направите? Опитвате се да убедите човека, че онова, което казвате, е абсолютна истина.
Йоан каза:
„Пиша това писмо, защото искам да имате нещо, искам да имате общение, същото общение, което имаме ние, и искам да узнаете наистина, че имаме общение с Отец и Неговия Син.“
Не с трета личност, не с трето същество, а наистина със самия Бог и Неговия Син, чрез Божия Дух, живеещ в Сина и идващ при нас, за да живее в нас.
Отново в Йоан 14 гл., стихове 21 и 23:
„Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?“
Нека само прекъсна, за да кажа, че можете да видите, че учениците разбираха, че когато Исус каза „ще изпратя друг Утешител“ те разбраха, че Той имаше предвид, че самият Той ще се върне. Той щеше да се върне под друга форма. Юда каза:
„Господи, как ще стане това? Как ще се явиш на нас, а не на света?“
„Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние [Отец Ми и Аз]...”
„...Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
„Ето как вие ще Ме видите, а светът няма да Ме види.“
Елън Уайт също прави коментар, който е много показателен. В Ръкопис 1084 тя казва:
„Възпрепятстван от човешкото естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята.“
Забележете, че Елън Уайт казва същото, което казва Исус: Той щеше да изпрати Светия Дух да бъде Негов приемник, ще изпрати друг Утешител. Но тогава тя продължава, като казва точно какво казва Исус след това. Тя казва:
„Светият Дух е самият Той, като от Него е снета персоналността на човешкото естество и Той е независим от нея. Той щеше да представя Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свети Дух“ (Ръкопис 1084).
Светият Дух е самият Исус, казва тя, но като от Него е снета персонал-ността на човешкото естество.
Трябва да зададете въпроса: Ако Светият Дух не беше самият Исус, как би могло от Светият Дух да бъде снета персоналност, когато той никога не е притежавал човешка персоналност? За да бъде снето [букв.: съблечено] от вас нещо е необходимо преди всичко да сте го поели [букв.: облекли]. Тя казва, че Светият Дух е самият Исус, съблечен от персоналността на човешкото естество, и точно това казва Исус. В Ефесяни 3:18 ни се казва:
„...защото чрез Него [чрез Исус] и едните, и другите имаме свой достъп в един Дух при Отец.“
Връзката отново е представена много ясно.
Във 2 Коринтяни 3:17 ни се казва:
„А Господ е Духът...“
Исус е Духът. Когато Духът дойде при нас, това е присъствието на Исус. Духът на Отец чрез Христос е, който живее в нас.
Само между другото: Интересно е да се отбележи, че католиците вярват, че могат да намерят присъствието на Исус в парче хляб. Те вярват, че се хранят с Христос като ядат светопричастната нафора при Евхаристията; и намирам това за много интересно. И все пак ми изглежда, че това е логична за католицизма стъпка. Знаете, че католиците са заявявали, че всичките им доктрини се основават на доктрината за Триединството. В много от писанията си те са казвали, че доктрината за
„Троицата е централната доктрина на католическата вяра“
(те са заявили това в Настолно ръководство за съвременния католик, стр. 16). И те казват:
„Всичките ни доктрини се основават на тази доктрина.“
И когато погледнете факта, че католиците намират присъствието на Христос в парче хляб, това изглежда логично, защото Светият Дух за един тринитарист не е присъствието на Христос; той е просто някой, който действа подобно на Христос, някой, който е заместник на Христос. За да намерите Христос (ако трябва това да бъде самият Христос), трябва да намерите някакво друго средство. Затова католиците Го създават под формата на парче хляб и се хранят с Него като ядат този хляб при онова, което някои хора са описвали като канибалистки ритуал. Но това е логично, изглежда логично, защото няма друг начин, по който те могат да намерят Христос, тъй като са създали заместник; и това е нещо, за което си заслужава да се замислим. Но Исус обеща, че никога няма да ни остави. В Матей 28:20, при последното поръчение, което възложи на учениците, Исус обещава:
„...Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
В Евреи 13:5 Павел ни заявява, че Той казал:
„Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“
И така, братя и сестри, знаем, че имаме истинско общение с Отец и Сина. Днес намираме, че хора се покланят на Светия Дух, се молят на Светия Дух. Ако онова, което казах на тази видеокасета, е вярно, можете да видите следствията от това. Хората се молят и покланят на същество, което не съществува. Как нарича Библията това? Това е идолопоклонство, фалшиво поклонение. Никоя представа за Бога, която не е вярна, не може да прослави Бога, и следователно този въпрос не е маловажен.
Както видяхме също така, никой не може да оцени привилегията на общение с Отец и Неговия Син, която имаме, ако не разбира какво представлява Светият Дух.
Би могло да се каже още много по темата, но ще спра тук с надеждата и молитвата, че с Божията благодат онова, което казах тук, е било достатъчно, за да ви подтикне да четете и изучавате малко по-отблизо. Ще откриете, че това е учението на Свещеното Писание. И докато изучавате ще откриете, че пред вас са отворени пътища за по-близко общение с Отец и с Неговия Син. И това наистина, както каза Исус, е вечен живот (Йоан 17:3) – да познаят единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото Той изпрати.
Бог да ви благослови, братя и сестри. Надявам се, че тази видеокасета е била благословение и се моля този Дух на истината да продължи да ви
напътства във всяка истина. Бог да ви благослови.
RSS Feed
