Дейвид Клейтън Smyrna Gospel Ministries
представя
поредицата за изучаване на Библията...
Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията
„Благата вест за Бога“.
Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион.
представя
поредицата за изучаване на Библията...
Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията
„Благата вест за Бога“.
Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион.
Следва водещият на поредицата – пастор Алън Стамп.
Здравейте. Аз съм Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries. Добре дошли на тази презентация в поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Излъчваме тази поредица с цел да изложим наяве най-измамливите заблуди, които Сатана се е постарал да популяризира, и направим ясна чудната истина по отношение на Съществото, Което Библията нарича „Бог“. Ние вярваме, че подобно на своя Спасител се намираме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме с цел да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но, братя и сестри, за да бъдем съработници с Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да имаме правилно разбиране за Него. Трябва да познаваме Бога така, както Той разкрива Себе Си. Виждате ли, единствено познаването на Бога може да ни уподоби по характер на Него. Това познаване е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.
Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че
„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието...“
А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:
„Духът на антихриста“
Добър ден, братя и сестри. Радвам се отново да бъда с вас и още веднъж да имам привилегията да говоря пред вас. Досега разисквахме върху някои много сериозни неща и днес искам да продължа в тази линия. Днес ще поговорим за „Духа на антихриста“. Понякога докато четем Библията ние попадаме на някои озадачителни неща, на някои неща, в които просто не изглежда да има смисъл. И вероятно никога не откриваме всъщност значението на някои от пасажите, които четем, а за някои вероятно едва след много време до нас достига светлина за това какво означават те. Има конкретна книга в Библията, която разглежда една конкретна тема. В нея има някои стихове, които говорят за една конкретна тема и които в продължение на много години намирах за наистина озадачителни.
Знаете ли, чета Библията и се опитвам да бъда честен при четенето ѝ. Опитвам се да позволявам на Библията да ми говори, опитвам се да не налагам върху Библията собствените си представи. Мисля, че именно това е начинът, по който би трябвало всеки християнин да изучава Библията. И така, има моменти, в които попадам на неща, които наистина изглеждат трудни, защото не пасват на моята концепция, на предишни концепции, които съм имал. И както казах, в книгата на Йоан има два такива стиха. Бих желал просто да прочета първия – той се намира в 1 Йоаново 4:1-3. Там се казва просто:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света.“
Когато прочетох този стих за първи път, той ме озадачи, както и втория, и третия път, и в продължение на доста години аз не можех да разбера стиха. Искам само за момент да проследите мисленето ми. Изучавал съм темата за антихриста, вероятно няма тема в Библията, която да съм изучавал повече от темата за събитията на последните дни – белега на звяра, антихриста. И моето изследване на Откровение, Даниил и 2 Солунци 2 гл. ме е убедило, че голямата антихристка система от пророчествата е папството. Римокатолическата система, римокатоличес-кото отстъпление представлява антихристката система, за която говори Библията. Знаете, че Библията не назовава тази система „антихрист“ в Откровение 13 гл., нито в Даниил 7 гл., нито във 2 Солунци 2 гл., но тя действително говори за голяма сила, която щеше да се появи и щеше да върши огромни неща, да нанесе огромна вреда на Божието дело. И всъщност представителят на тази система всъщност е наречен „човекът на греха“. Следователно, тази личност действително е спомената, тази система действително е спомената, въпреки че не е употребено названието „антихрист“. Но тук, в 1 Йоаново, ни се казва, че големият идентификационен белег на антихриста е това, че той щеше да поучава нещо по отношение на Христос, нещо невярно по отношение на Христос, някакво опасно, фалшиво учение по отношение на Христос. И Йоан казва:
„Ето как можете да познаете духа на антихриста – той се основава на онова, което поучават духовете, и на онова, което учи даденият човек по отношение на Исус Христос.“
И това ме озадачи, защото в действителност не можех да намеря тези учения в Римокатолическата църква. Имам предвид: не поучава ли Католическата църква, че Исус Христос станал човешко същество, дошъл в плът? И не поучават ли всички църкви, всички християнски църкви, че Исус станал човешко същество, че действително бил истински Човек? И при все това в този стих ни се казва, че действат два духа: единият е духът на антихриста – принципите и ученията на Сатана, а другият е Божият Дух. И основната разлика между двата духа касае ученията им по отношение на Исус Христос. Малко по-нататък в същата книга... всъщност малко по-рано, в 1 Йоаново 2:22, Йоан казва:
„Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всеки, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца“ (1 Йоаново 2:22, 23).
Отново откриваме, че Йоан употребява думата „антихрист“. И той отново посочва някакво учение относно Исус Христос, някакво фалшиво учение като идентификационен белег на този антихрист. Той казва:
„Антихристът отрича, че Исус е Христос.“
И второ:
„Антихристът отрича Отца и Сина.“
Искам да ви задам въпрос (защото трябва да мислим докато четем):
Какво означава да отречем Сина? Как отричаме Сина? Как отричаме Отец и Сина? Дали като отричаме, че съществува Отец или като отричаме, че съществува Син?
В книгата 1 Йоаново Йоан е много внимателен и се придържа към основното становище, което иска да предаде, в хода на цялата книга. Ако прочетете книгата 1 Йоаново ще видите, че тя се касае до голяма степен... Йоан се съсредоточава до голяма степен върху ученията относно Христос и Неговия Отец. И в 1 Йоаново 4:15 Йоан пояснява какво има предвид като казва:
„Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.“
Следователно, виждаме, че когато Йоан казва, че антихристът отрича Отец и Сина, онова, което има предвид, е че антихристът отрича, че Исус всъщност е Божият Син. Помнете, че търсим тези учения в антихристката система, за която аз вярвам (и знам, че много християни вярват), че е папската система.
Отричането, че 1) Исус Христос дошъл в плът,
отричането, че 2) Исус Христос е Божият Син,
отричането, че 3) Исус Христос е Христос –
тези три неща посочва Йоан в книгата си. Три неща.
В същност в 1 Йоаново 2:18, 19 той казва (това е последният път):
„...както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много анти-христи...“
И можете да видите, че онова, което казва той, е:
„Чували сте, че ще има голям антихрист в последното време, но сега в света има много антихристи.“
И онова, което казва той, не е, че този голям антихрист е дошъл по негово време, а казва, че се появявали хора (и очевидно тези хора се появявали в християнската църква) и преподавали същите основни учения, които щеше да преподава антихристът от последното време. И тези учения били лъжи по отношение на Исус Христос. Те поучавали, че
1) Той не бил наистина Христос;
че 2) не бил наистина Божият Син;
и 3) че не дошъл наистина в плът.
Защо тази тема е толкова жизненоважна – този въпрос относно идентичността на Исус Христос? Защо е толкова важна, че Сатана я е направил главна прицелна точка на нападенията си? Защо е толкова важна, че се превръща в определящия стандарт за истина и заблуда, окончателния стандарт за истина и заблуда?
В книгата Йоан... припомнете си, че Йоан беше последният от апостолите, останал жив. Той беше последният от дванадесетимата апостоли, останал жив. И Йоан беше преживял много неща. Когато написа това послание, 1 Йоаново, той беше възрастен човек, и той се съсредоточи върху появилите се въпроси, върху важните въпроси, които се бяха появили по време на живота и служенето му. И той се съсредоточи почти изцяло върху този въпрос – идентичността на Исус Христос и лъжеученията по отношение на Исус Христос. Той отправи предупреждение:
„Внимавайте, духът на антихриста вече е налице, защото хора поучават неверни неща относно Христос.“
Знаете ли, всяко учение е важно единствено поради въздействието, което оказва върху християните, върху вярващите. В едно учение няма никакъв смисъл, няма никаква стойност, ако учението съществува единствено за думи, теории, забавление, приятни представи. Не! Едно учение трябва да окаже някакво въздействие върху живота на хората, ако трябва да си струва, ако трябва да има смисъл. И, по същия начин, едно фалшиво учение е опасно единствено ако оказва въздействие върху начина, по който вярват хората, и следователно върху начина, по който живеят. Защо тези фалшиви учения относно Христос са толкова опасни? Именно въздействието на тези учения ги прави толкова опасни.
Виждате ли, приемането на този концепции би унищожило способността на хората да оценят няколко жизненоважни неща, едно от които е Божията любов. Това би оказало въздействие и върху способността на хората да разбират спасителния план. А знаете, че ако не оценявате Божията любов и не можете да разберете спасителния план е много трудно (бих казал невъзможно) да получите спасение. Няма начин, по който Сатана да може толкова ефикасно да унищожава хора, отколкото като замъглява евангелието. И отново, Йоан изяснява тази точка много добре в 1 Йоаново 4:9, 10 – той казва:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта - не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“
Тук, братя и сестри, можете да видите, че Йоан разбираше, че именно така Бог разкри (или яви) любовта Си: Той изпрати Сина Си. Той казва:
„Ето това е любовта, ето това е любовта: не ние първи възлюбихме Бога, а Той възлюби нас и даде Сина Си да бъде заместник, умилостивение за греховете ни.“
Становището, което предава той, е, че ако не разбирате, че Исус беше Божият Син, че Дарът, който Бог даде, беше наистина Неговият Син, нещо с безкрайна стойност за Бога, не можете да оцените или разберете Божията любов. И следователно можете да разберете, че всяко учение, което отрича Отец и Сина, което отрича, че Исус е истинският Божий Син, е смъртоносно, фалшиво учение. Такова учение незабавно и ефикасно замъглява удивителността на тази неизмерима любов на Отец. То незабавно поставя преграда на пътя, така че човекът да не може да разбере колко голяма е Божията любов към нас. Фалшивите учения на антихриста отричат също и истината, че Исус Христос е умрял наистина. Може би ще кажете:
Как стигаш до това заключение?
Много просто е: Ако Исус Христос не е Божият Син, обърнете внимание на две неща (нека ги съберем):
антихристът учи, че 1) Исус не е действително Божият Син;
антихристът учи и че 2) Исус Христос не е дошъл наистина в плът.
И отново трябва да помислим. Защо някой човек, защо някой християнин би заявил, че Исус Христос не е дошъл в плът? Имам предвид, че Библията на толкова много места посочва, че Исус бил Човек. Как биха могли християни да твърдят, че Исус не дошъл наистина в плът? Изглежда очевидният отговор е, че те биха учили, че Исус не бил обикновено човешко същество. Обратното на „плът“ е „дух“. Ако Исус Христос не е дошъл в плът, ми изглежда, че онова, което казвали те, било, че Исус Христос в действителност бил едно духовно Същество. Може ли разпъване на кръст да убие едно духовно Същество? Може ли висенето на кръст да убие едно духовно Същество? Вие помислете за отговора. Очевидно той е: не. Явно е, че в дните на Йоан имало хора, които въвеждали това основно лъжеучение, характеристика на антихриста, в което се казва, че Исус Христос не бил обикновено човешко същество, а бил повече от човешко същество и когато умрял Той не умрял в действителност, защото духът не може да умре наистина. Те поучавали също и че Исус не бил наистина Божият Син. И знам, че ако мислите много внимателно по отношение на онова, в което вярват днес християните, на онова, в което вярва днес Католическата църква, вие започвате да разбирате накъде съм се запътил. Библията учи, че Исус Христос наистина умрял. Смъртта Му не беше фасада, не беше фарс, не беше преструвка. Исус умря наистина, напълно и цялостно. И ако не е умрял наистина, напълно и цялостно, ще трябва да се запитате дали ние сме наистина, напълно и цялостно спасени от греха. В Евреи 2:9-11 се заявява с най-ясните възможни думи:
„Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек. Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като довежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение. Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; затова Той не се срамува да ги нарича братя...“
Двете точки са представени ясно в този стих: Исус не се срамува да ни нарича братя, защото всички сме от една плът. Той не беше същество от един вид, а ние – от друг. Той стана плът. Защо? За да може да умре – именно това ни казва Писанието. Всяко учение, което заявява друго, е лъжа и учение на антихриста. В Евреи 2:14-18 се казва:
„А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.“
Разбирате същността на тези стихове, братя и сестри. Онова, което се опитва да ни каже апостол Павел, онова, което се опитва да ни каже Светият Дух чрез апостол Павел, е, че Исус трябваше да бъде някой, който е точно като нас, трябваше да бъде абсолютно, истински и напълно човешко същество, с всичките ограничения – подлежащ на смърт напълно, също както подлежим ние. Това е основата, силата в Неговата работа за нас като Първосвещеник. Отстранете тези неща и Неговата работа като Първосвещеник губи юридическа сила. Отстранете тези неща и спасението ни губи юридическа сила. Отстранете тези неща и спасителният план губи юридическа сила и Бог се превръща в мошеник и лъжец. Ето защо Йоан казва:
„Тези са ученията на антихриста.“
Христовата смърт, Христовата смърт и Дара, който даде Неговият Отец в отдаването на този Единороден Син, е голямата сила на евангелието. Това е прицелната точка на всяка християнска опитност.
Една авторка. Една авторка, която е от любимите ми, е написала няколко изявления по отношение на значението на кръста и на Божия дар в отдаването на Сина Си. Искам само да цитирам един или два. Искам само да цитирам един или два, защото те заявяват това по-начин, много по-добър отколкото аз бих могъл, дълбочината на значението, което откриваме в Голгота. Цитирам:
„Цялата бащинска любов, предавана от поколение на поколение посредством човешките сърца, всички извори на нежност, отворили се в човешките души, са само малко ручейче спрямо безграничния океан, когато се сравнят с вечната, неизчерпаема Божия любов. Езикът не може да я изкаже [не знаете ли това?], перото не може да я опише. Всеки ден от живота си можете да размишлявате върху нея, можете грижливо да изследвате Писанието, за да я разберете, можете да мобилизирате всичките сили и способности, които Бог ви е дал, в опит да обхванете любовта и състраданието на небесния Баща, и все пак безкрайно много от тях ще остане необхванато. В продължение на векове можете да изучавате тази любов, изявена в даването на Неговия Син да умре света, и все пак няма да разберете съвършено цялата ѝ дължина и широчина, дълбочина и височина.“
Слава на Господа!
„Дори и вечността не може напълно да я открие. И все пак като изследваме Библията и размишляваме върху Христовия живот и спасителния план, тези велики теми ще се разкриват все повече и повече за нашите разбирания“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 540). (Край на цитата.)
И при все това, братя и сестри, ако заключим по какъвто и да е начин... ако под каквато и да е форма повредим истината, че Исус Христос е Божият Син, че Исус Христос беше човешко същество, Което можеше да умре, ако по какъвто и да е начин повредим тази картина, как можем наистина да схванем какво означава да се каже, че Бог ни възлюбил толкова много, че дал Сина Си (Йоан 3:16), Единородния Си Син, за да умре за нас. Какво означава това? Не, наистина всичко, което поврежда тази картина, трябва да бъде учение на антихриста.
Следното е от същата авторка, в книгата „Служба на изцеление“:
„Никой език не може да изрази, никой ограничен ум не може да схване благословението, което идва като резултат от оценяването на благостта и любовта на Бога. Дори на земята можем да имаме радост като непресъхващ извор, тъй като той се захранва от потоците, извиращи от Божия престол. Тогава нека обучим сърцата и устните си да изговарят славословие към Бога за Неговата безподобна любов. Нека обучим душите си се надяват и да пребъдват в светлината, излъчваща се от Христовия кръст“ („Служба на изцеление“, стр. 253).
И нещо вътре в мен казва:
„Алилуя!“
Искам да разбера какво означава това. Искам да разбера какво означава това, че Бог даде Сина Си за мен. Тази писателка казва че никой човешки ум не може да схване благословението, което идва като резултат от това наистина да размишляване върху тази картина. Вярвам в това! Вярвам, че самата вечност няма да бъда достатъчно продължителна, за да изчерпим необятната истина за любовта на един небесен Баща в отдаването на Неговия Единороден Син, за да умре за най-лошите творения във вселената. Вярвам, че само ако можем да разберем стойността на дадения Дар, колко скъпоценен беше този Дар за Отец, само като разберем това можем да оценим колко много ни обича Бог. И си припомнете, братя и сестри:
„Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19).
Ние Го обичаме пропорционално на това доколко разбираме, че Той ни е възлюбил. Ако сърцата ни са мъртви и студени, ако имаме едно поколение християни, които посещават църква, но чиито сърца не запяват или не откликват, не туптят, не трепват, когато бива споменавана Божията любов, причината за това е, че нещо е преградило пътя, така че хората да не могат да оценят или да разберат величината, значението на тази Божия любов.
Същата авторка, в книгата „Притчи Христови“, стр. 129, заявява:
„Истината, такава каквато е в Исус, може да се преживее, но не и да се обясни. Нейните висини, ширини и дълбини надминават знанието ни. Ние можем да напрягаме въображението си до краен предел, но и тогава пред нас ще са само неясните очертания на една любов, която е необяснима; която е висока колкото небето, но която се наведе до земята, за да отпечата Божия образ върху човешкия род. И все пак за нас е възможно да видим всичко, което можем да понесем, от Божественото състрадание. То е разкрито на смирената и каеща се душа. Ще разберем Божието състрадание точно в онази степен, в която оценяваме Неговата жертва за нас. Докато изучаваме Божието слово със смирено сърце, великата тема на изкуплението ще бъде открита за изследване. И колкото повече се вглеждаме в него, толкова повече то ще увеличава блясъка си. И стремим ли се да го схванем, дълбочината и широтата му все повече ще увеличават“ („Притчи Христови“, стр. 129).
Слава на Бога!
И при все това, братя и сестри, учението в християнския свят, учението, което се приема от почти целия християнски свят, по отношение на Бога, на практика унищожава, поврежда, заличава великите истини, за които говорихме току-що. Почти всеки християнин в един свят, в който се намират почти два милиарда, може би повече от два милиарда души, наричащи се „християни“, почти всеки от тези хора е възприел доктрина, наречена „Триединство“, концепция за Бога, наречена „Триединство“, която по същество отрязва всяка реалистична надежда за това да имаме някога истинско съживление. Знаете ли, всяко истинско съживление. Ще кажа нещо, за което ако сте християнин ще знаете, че е вярно - ако сте християнин. Всяко истинско християнско съживление извира от това да гледаме Христос на Голгота. Можете да се съгласите с това, не е нужно да го доказвам. Ако сте чели Библията, ако сте били свързан изобщо с християнството, знаете, че казвам истината. Не може да има истинско съживление, което да не извира от Голгота и станалото там. И при все това казвам, че учението за Триединството на практика унищожава всяка надежда за истинско съживление, защото то толкова заличава, толкова замъглява случилото се на Голгота, че е невъзможно някой, който наистина разбира и приема доктрината за Триединството, да оцени някога Голгота. Ще поговоря за това само след малко, но преди всичко има две учреждения на земята днес, в които съм открил очертани много ясно тези учения на антихриста. И нека само припомним, кои са те. Тези учения са:
А) че Исус не беше наистина Христос;
Б) че Исус не беше наистина Божият Син;
и В) че Исус не дойде наистина в плът.
В книгата на Йоан, в книгата 1 Йоаново, намерих три неща. Йоан посочва три неща, които идентифицира като учения на антихриста. И ще ви кажа, че всичките три елемента се намират в учението за Триединството. Поне едно от тях не се намира във всяка концепция за Триединството. Ей сега ще обясня какво имам предвид: учението, че Исус не е истинският Христос... Някои концепции за Триединството... или някои тринитаристи, за тяхната концепция за него съм виждал много ясно, че отрича, че Исус е Христос. Но трябва да ви кажа, че е налице голямо движение, което нараства и се увеличава по света днес и което се приема от голям брой хора, в което открих това учение – че Исус не е Христос. И забелязвате, че наблягам на определителния член, защото онова, за което говоря, е движението „Ню Ейдж“. В движението „Ню Ейдж“ и Източните религии откривате, че съществува концепция не за „Христос“, а за нещо, което се нарича „Христовия Дух“. Тази представа поучава, че Исус Христос бил една изява на „Христовия Дух“. С други думи, че Христовият Дух бил еманация [излъчване] от Бога, което дошло, за да заживее в човешко тяло, и че когато Исус умрял този Христов Дух се завърнал на което и да е място, от което дошъл, и през различни епохи този Христов Дух се връща и се явява отново чрез различни човешки същества. И, знаете ли, днес движението „Ню Ейдж“ чака този „Христов Дух“ да бъде изявен наново под различни форми. Някои чакат този „Христов Дух“ под формата на човек на име „Сананда“ или на човек на име „Господ Майтрея“. И така, това учение отрича, че Исус е Христос, защото Библията обещава и поучава само за един Помазаник, а не за много; не за някакъв дух, който се прехвърля от човек на човек през вековете, а за един единствен отделен Човек, Който беше, е и винаги ще бъде Синът на живия Бог, Божият Помазаник.
И онова, което беше най-изненадващо за мен... четях статия, написана от вярващ в Триединството човек, и този човек направи някои изявления, които намерих за много странни. Но в опитите си да докаже, че Исус не бил наистина Божият Син, този човек заяви, че Исус Христос не бил в действителност Божият Син, а бил Син на Бога в смисъла на... също както в Библията някои хора са наричани „пророци“. И пророк не е някакъв определен човек, а някого, на когото почива определен дух. Той казваше, че терминът „Божий Син“ бил общ термин, който се прилагал за различни хора в библейски времена, затова Исус като Син на Бога не бил наистина Божият Син, а това било просто название заради Духа, изявата на Божия Дух над Него. И това се приближава много до Ню-ейдж концепцията за Христос.
Както и да е, другите две учения на антихриста намирам много ясно и безспорно представена в учението за Триединството. Доктрината за Триединството учи, че Исус Христос не е Божият Син. Всяка нейна версия поучава, че Исус Христос е самият Бог. Следователно, всяка версия на доктрината за Триединството поучава, че Исус Христос не е умрял истински. Ако не разбирате доктрината за Триединството, учението за Триединството, може би се чудите, че правя такова изявление. Но, знаете ли, Библията поучава много ясно, много ясно, че Бог не може да умре. В 1 Тимотей 6:16 се казва, че само едно Същество притежава безсмъртие. Казва се:
„...който единствен притежава безсмъртие“ (1 Тимотей 6:16),
като се говори за Бога. Той единствен притежава безсмъртие. Можете да проверите това, да го прочетете сами за себе си – 1 Тимотей 6:16. И може би се чудите защо Библията казва това. Не са ли ангелите безсмъртни? Отговорът е: И да, и не. Какво имам предвид с това? Може ли ангел да умре? Отново: И да, и не. При обикновени обстоятелства ангелите ще живеят вечно. Но има някои ангели, които ще умрат. Дали те са смъртни? Да. Сатана и неговите ангели са смъртни, някой ден те ще умрат. Понеже съгрешиха те изгубиха условното безсмъртие. Бог... Ангелите са безсмъртни, но само при условие. Когато съгрешиха, те изгубиха това безсмъртие и ще умрат. Следователно, когато Библията казва, че Бог „единствен притежава безсмъртие“, тя трябва да говори за определен вид или за определено качество на безсмъртието. Съществува определен вид безсмъртие, който не може да бъде променен, той е безусловен, не може да бъде отстранен, и такова безсмъртие притежава единствено Бог. Следователно, Бог не може да умре. Не може да бъде направено така, че Той да умре, не може да бъде направено така, че да подлежи на смърт. Следователно, ако Исус Христос беше и е Бог, и винаги е бил Бог, можеше ли Той да умре? Според Библията отговорът би трябвало да бъде: абсолютно не! Тогава дали Христос умря наистина на Голгота? Ако беше Бог, отговорът би трябвало да бъде: не. Ако не е умрял, тогава дали цената за греховете ни е наистина платена? Отговорът отново би трябвало да бъде: не. И точно в този момент, ако сте човек, мислещ логически, умът ви ще започне да се усъмнява:
Какво тогава представлява спасителният план? Какво е значението на станалото на Голгота? Беше ли всичко това представление, преструвка?
Само, братя и сестри, само ако вярвате в доктрината за Триединството.
Но Библията не казва, че Бог е Триединство. Това вярване – че Исус не е Божият Син – достига до нас под различни форми, но в каквато и форма да достигне, то е учението на антихриста. То казва, че дошъл Бог, а не Неговият Син и това се подиграва с живота и страданията на Христос, обрисува Бога като актьор. То представя Бога като Личност, Която просто прави представление от полза за нас. И, знаете ли, всъщност в разиск-вания, които съм водил с хора, вярващи в Триединството, в статии и книги по темата за Триединството, които съм чел, отново и отново е заявявано, че когато Исус Христос умрял, Бог Син, второто лице на Божеството, (Духът, който дошъл да живее в тялото на Исус Христос) не умрял в действителност. Те казват, че Бог не умрял, Бог продължил да съществува. С това те нямат предвид Отец, а имат предвид Исус Христос в Неговата божествена форма. Той не умрял, защото Бог не може да умре. Те казват, че онова, което се случило в действителност, било, че умяла човешката част от Него.
Братя и сестри, нека бъдем честни и разумни и да позволим на Библията да ни говори. Когато Йоан казва, че антихристът отрича, че Исус Христос дошъл в плът, как иначе можеше да се изпълни това, освен чрез учението, което изследваме понастоящем – едно учение, което казва, че Исус умрял, но не умрял? Имам предвид, че следствията от това са толкова опустошителни, че е плашещо. Преди всичко, то прави невъзможно за нас да се надяваме някога да заживеем като Христос. Това е нереалистично, защото Той не бил ограничена плът, каквито сме ние. Докато бил на земята Той бил две същества, бил човешко същество с човешки ум, с втора, божествена личност, живееща в това тяло. Това учение поставя под въпрос дали Христос е умрял наистина, тъй като Той бил нетленният Бог, и следователно оспорва действителността на спасението ни. То придава тайнственост на спасителния план и прави невъзможно да го разберем. То оспорва искреността на Бога и готовността Му да каже в словото Си простата, ясна истина. Знаете ли, Бог не е направил наистина жертва, ако Исус не е умрял истински. В действителност това означава, че Бог изпратил нещо, което не Му струвало нищо.
Помислете за това: Какво се е случило при Въплъщението според това учение? Преди всичко тук бил Бог Отец (употребявам тринитарна терминология), тук били Бог Отец и Бог Син. И Бог Отец... или: Бог Син слязъл на земята, и се вселил в човешко тяло. Имало Мария и имало тяло, приготвено в утробата ѝ, човешко тяло, и човешки дух, и тогава Бог Син дошъл, за да се всели в това човешко същество и останал в това човешко същество в продължение на тридесет и три години и половина. Тогава настанал денят, в който това човешко същество било разпънато на кръст на Голгота. И какво се е случило? Казва ни се, че божествената част – Бог Син, – която била с Бог Отец от вечността, напуснала това тяло, отлетяла, избегнала болките на смъртта и оставила това човешко тяло да умре на кръста, и се очаква това да представя колко много ни обича Бог. Ако можете да намерите в тази картина любов, сте по-добър от мен човек, далеч по-добър. Вероятно умовете ни работят по различни начини, но според мен това изглежда като егоизъм. Изглежда сякаш Бог създал едно човешко творение, останал с него докато всичко вървяло добре, но когато положението се усложнило Той си отишъл и оставил това човешко творение да умре само, за да докаже... какво? Какъв бил смисълът на всичко това? И, братя, говоря от гледна точка на това как биха стояли нещата, ако тази доктрина беше вярна. Но тя е една гнусна лъжа. Слава на Бога! Защото Божият Син, собственият, истински, роден Син на Бога, Синът на лоното Му, Неговият възлюбен Син дойде на земята. И Библията казва, че Той станал плът, за да може да умре, а аз вярвам на Библията. Това е истинската причина папството да бъде наречено „антихристът“. Това е учението, което повече от всяко друго го идентифицира като такъв. Имам предвид, че в миналото се съсредоточавах значително върху гоненията от страна на папството. Да, то уби 60 милиона християни. Да,
„ще замисли да промени времена и закони“, „ще изтощава светиите на Всевишния“ и ще действа в продължение на „време и времена и половина време“ (Даниил 7:25).
Да, той ще върши фалшиви чудеса. Всички тези неща са вършени от папството. Но когато посочва основния идентификационен белег на антихриста, Библията казва: тези са ученията, които трябва да търсите. Гоненията не са окончателно доказателство, промяната на времена и закони не е окончателно доказателство в единствената книга в Библията, в която намирате да се споменава „антихрист“, в единствената книга. Трябва да върна това – не единствената книга, а единствените писания – 1 Йоаново и 3 Йоаново, единствените две книги. В тях Йоан посочва ученията, отклоняващите се от истината учения относно Христос, като истинските белези на антихриста.
След като казах това искам да разгледам следните изявления, направе-ни в римокатолически източници.
В „Настолно ръководство за съвременния католик“, стр. 16 откриваме от първоизточника какво заявява Католическата църква – там се казва:
„Тайнството на Троицата е централната доктрина на католическата вяра. На него са основани всички останали учения на Църквата” („Настолно ръководство за съвременния католик”, стр. 16).
Казвам ви, чудя се дали хората наистина мислят, когато четат в днешно време. Чудя се дали християните наистина мислят. Чудя се дали протестантите наистина мислят. Ако не разполагах с никакво друго изявление по отношение на Триединството, това само по себе си щеше да ме накара да се прибера у дома и да се замисля задълбочено, да разсъдя и проведа проучване, защото когато Католическата църква твърди, че приема нещо като свое „бебе“, трябва да бъда подозрителен. Католическата църква казва:
„Това е централното учение на католическата вяра.“
Йоан казва:
„Ето ги принципите на антихриста.“
А Католическата църква казва:
„Ето ги принципите, върху които стоя, върху които градя. Всичките ми учения се основават на това вярване.“
А протестантите не са уплашени. Протестантите приемат това нещо и съвсем не се замислят като обявяват:
„Ние сме тринитаристи.“
Според мен е добре да проучим наново основата си, при това особено внимателно. В книгата „Католицизмът“ се казва:
„Ако [хората] не поддържат тази вяра цяла и неопетнена, без съмнение [те] ще погинат навеки. А католическата вяра е тази: ние се покланяме на един Бог в Троица.“
Ако това е вярно, мога честно да заявя, че всеки човек, който е тринита-рист, в действителност е католик. Не обвинявам никого, а просто казвам: погледнете отново тези две изявления, погледнете тази претенция от страна на Католическата църква и размислете, че ако тези изявления са верни, ако онова, което казва Рим, е вярно, тогава всеки човек, който е тринитарист, всъщност е католик.
Интересно е, че докато изучаваме пророчествата на книгата Откровение едно нещо започва да ни се изяснява все повече и повече, и то е че и двете представителства – отстъпилият християнски свят и движението „Ню Ейдж“, под маската на спиритизма, – ще бъдат главните представителства на Сатана в последния му голям опит да повали Бога, Неговия народ и управлението Му.
Знаете ли, че в Откровение се казва, че има три сили – змея, звяра и лъжепророка, – и те представляват отстъпилия християнски свят и спиритизма. И нека още веднъж си припомним принципите, които нападат те: преди всичко те нападат несебичната, истинска Божия любов – изкарват Бога лъжец; те посочват, че когато Бог каза, че дал Сина Си, Той не дал Сина Си, унищожават едничкото, велико доказа-телство, че Божията любов е неизмерима. Те нападат искреността и верността на Бога, достоверността на Словото Му, изкарват, че Бог не е без петно в отношенията Си със Своите творения. Той казва онова, което няма предвид, употребява думи, които не означават в действителност онова, което казва. Винаги това е било тактиката на Сатана, винаги. И ако помислите за това, когато започна войната в небето, когато започна борбата в небето, Сатана водеше битката си против Божието управление с лъжи. Исус каза, че той бил лъжец от начало (Йоан 8:44) и баща на...
„...беше убиец от началото и... лъжец“.
Той бил „баща на лъжата“.
Ясно е, че първоначалното му нападение против Божието управление се основавало на лъжи, на неистини. И забелязваме, че това беше изявено, когато той отиде пред Бога в книгата Йов и каза на Бога:
„Йов Ти случи само защото се грижиш за него. Йов не Те обича.“
Той загатна, че никой не би могъл да обича Бога, защото целият свят бил Негов. Никой там долу не служел на Бога. Бог каза:
„Видял ли си Йов?“
А той каза:
„О, Йов Ти служи само защото се грижиш за него.“
С други думи,
„никой не би могъл наистина да Те обича или да мисли, че си добър“.
И виждаме, че в Едемската градина той дойде със същата тактика – каза на Ева:
„Каза ли Бог? Наистина ли вярваш на Бога? Имам предвид: наистина ли вярваш, че Бог идва честно, открито пред теб? Не виждаш ли, че Бог в действителност те мами и задържа от теб онова, което е добро? Той казва неща, които няма предвид. Той ти казва, че това ще стане, но в действителност то няма да стане. Бог просто се опитва да ви потиска.“
Лъжи, нападане на принципите на Божията вярност, честност, прямота и на Божията любов и Неговото доброжелателство към чадата Му. И откриваме, че точно същото нещо се завръща в това учение за Триединството. Бог не е верен, Той не казва онова, което има предвид. В действителност Бог прави заобикалки и ви казва едно, когато има предвид нещо друго. Бог не ви обича, а просто употребява думи, които нямат значение. Искам да вземете под внимание най-скъпоценния стих в Библията. Всички казват, че това е най-скъпоценният стих, защото изразените в него отношения са по-високи от вселената, по-обширни от вечността, по-дълбоки от най-дълбоките дълбини; и при все това, въпреки че хората цитират този стих отново и отново и това вероятно е първият стих, който научава едно дете, ви казвам, че хора, които вярват с разум в Триединството... казвам ви, че хора, които вярват с разум в Триединството, не могат истински да разберат или да бъдат благословени от този стих. Говоря за Йоан 3:16.
Искам да ви цитирам този стих по тринитарния начин, по тринитарния начин. Знаете стиха:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“
Извинявам се, че трябваше да го кажа толкова бързо, но искам да го прочета малко по-бавно. Ще премина през него бавно и ще го кажа като в хода на това ще внеса тринитарната концепция. Нямам намерение да бъда неуважителен, нямам намерение да се шегувам с когото и да било, а просто се опитвам да бъда реалистичен (надявам се, че разбирате):
„Защото Бог (Бог, Който е един и в същото време трима) толкова възлюби света, че даде Своя Син,“ даде Го, за да умре (макар че Той не можеше наистина да умре), „даде Своя Единороден Син (Който не беше наистина Негов роден Син), така че ни един, който вярва в Него (т.е. нито един, който вярва, че Той е Божият Син и че е умрял, въпреки че не е наистина Божий Син и не е наистина умрял, никой, който вярва в тези неща, но които не са верни), да не погине, но да има вечен живот...“
Братя и сестри, надявам се, че Божият Дух ви говори и че ме слушате. Не се опитвам да бъда шеговит, опитвам се да бъда честен. Как може един човек, който вярва в Триединството, да прочете Йоан 3:16 без тези концепции да бъдат на заден план в ума му? Ако Бог ми даде такъв стих и всеки ред, който чета, означава обратното, мога ли да имам доверие на последния ред, в който се казва
„да не погине... но да има вечен живот“?
Всеки друг ред, според доктрината за Триединството, означава обратно-то. Бог дал Своя Син, Който не бил Негов Син. Дал Го, за да умре, въпреки че Той не можел да умре – Своя роден Син, който не бил наистина роден, така че никой, който вярва в тези неща (които не са наистина верни)... как да се отнеса към последния ред –
„да не погине... но да има вечен живот“?
Ако мислим логически би трябвало да приема, че това означава
„да не живее, но да има вечна смърт“.
Но благодаря на Бога, нашият Бог е верен и истинен, Той е способен да ни уведоми какво има предвид. Бог е авторът на човешкия език. Бог знае какво да каже и как да го каже, и има предвид онова, което казва. Хората казват:
„Ние имаме само човешко естество, а Бог е божествен и употребява човешки език.“
Искам да ви кажа нещо: това е единственият език, който имам аз и Бог знае това. Аз не заемам положението да притежавам божествен език. Бог ми дава истината на език, който мога да разбера. Разбирам значението на думата „син“. Разбирам също и значението на думите „приятел“, „съравен“, „брат“. Но Бог казва „Моят Син“. А аз вярвам на своя Бог повече отколкото на всички теолози и на всички векове традиция. Вярвам на Бога. И благодаря на Бога! Йоан 3:16 е скъпоценен стих, но е скъпоценен само защото му вярвам.
Знаете ли, Сатана винаги е искал да получава поклонение, винаги. Няма християнин, на когото да е нужно да доказвам това. В Исая 14:13, 14 ни се казва, че Луцифер (Сатана в небесната му форма) прогласил... ще прочета стиха. Ще прочета стиховете – там се казва:
„А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди [аз] ще извися престола си и [аз] ще седна на планината на събранието в крайния север, [аз] ще се изкача над висотата на облаците, [аз] ще бъда подобен на Всевишния!“
Тук, братя и сестри, откриваме, че Сатана явно желаеше да бъде като Бога. Той искаше на него да се отдава поклонение, също както на Бога. Всъщност когато Исус казва, че той бил убиец и лъжец от начало, става ясно, че онова, което желаеше Сатана, беше да бъде част от „Божеството“, част от божествения съвет. Намирам това за интересно. Питал съм много християни колко личности били в съвета докато Бог планирал създаването на света. Не знам какъв би бил вашият отговор, но намерих за интересно, че всеки християнин, който съм питал, винаги е заявявал, че имало две личности – Бог и Неговият Син. Ако са тринитаристи, те биха казали:
„Бог Отец и Бог Син.“
Но те винаги твърдят, че имало двама. И при все това имаше една личност, която искаше да бъде член, член на този съвет, и тази личност беше Луцифер. Той искаше да бъде част от „Триединство“. Искам да разсъдите малко, искам да помислите към какво се стремеше Луцифер. Дали той искаше да допринесе с нещо към сътворението, дали имаше някакви идеи, с които можеше да помогне на Бога? Какво искаше той? Какво го караше да желае толкова силно да бъде част от този съвет? Той нямаше нищо, което да предложи на Бога. Явно е, че в ума на Сатана това да бъде част от този съвет би го възвишило до положението на божественост. Би прославило Луцифер. Онова, което искаше той, не беше да съдейства в съвета, а да получи славата, която би се свързвала с това да бъде част от този съвет. Виждате ли, Исус знаеше, че има само един Бог. Именно извратеният ум на Сатана считаше частен съвет с Бога за знак за равенство. Исус знаеше, че това, че е Божий Син не означаваше, че е самият Бог. Но Сатана чувстваше:
„Ако може само да се вмъкна в този съвет, аз ще бъда равен на Бога, ще бъда подобен на Всевишния.“
Той възприемаше това като показател за положение и следователно той желаеше да бъде част от съвета – както казах, не защото имаше добри идеи и не защото можеше да подобри Божия план, а защото това щеше да означава, че той е възвишен и направен обект на поклонение. Знам, че има много християни, слушащи тази тема, които може би са наистина вбесени. Но ще ви кажа следното: Онова, което искаме, не е емоционалност, братя и сестри, онова, което искаме, е ясно и честно мислене. Сатана не би се разкрил в истинския си образ в християнския свят, никога! Ако дяволът се изявеше, ако осведомеше християните, че се опитва да се вмъкне в „Божеството“, че се опитва да ги накара да му се покланят като на Бог, колко християни биха се хванали някога на такава тактика? Много малко. Знаем, че съществува църква, която носи названието „Първа църква на Сатана“ и съществуват поклонници на дявола, явни поклонници на дявола, но не и в християнския свят. И при все това откриваме, че целите на Сатана са разкрити по-пълно в езичеството, в което той разполага с пълен контрол и не се маскира. Откриваме, че в хиндуизма съществува „триединство“ от богове, което много наподобява на християнската концепция за Триединството. Всъщност тази концепция се намира също и в митраизма, в египетското „триединство“, а всъщност и в няколко древни религии намираме същата концепция за „триединство“. И това „триединство“ от хиндуистки богове е съставено от следните лица: преди всичко е Брахма, върховната и вечна същност, или Духът на вселената, главният член на „триединството“, съставено от Брахма, Вишну и Шива. Този Брахма е създателят на вселената. И, знаете ли, това звучи почти като концепцията на християните за Бог Отец. Следва Вишну, вторият член на „триединството“. Вишну е наречен „Съхранителят“ и за него се поддържа популярното схващане, че имал няколко човешки въплъще-ния, най-важното от които е Кришна. Отново, това поразително наподобява на християнската концепция за Исус Христос. За Него се казва, че е второто Тук хиндуистите казват, че Той се въплътил няколко пъти като Кришна, по силата (разбира се) на Христовия Дух, почиващ на някое човешко същество. Но искам да разгледаме внимателно третия член на хиндуисткото „триединство“.
Този трети член е Сива, или Шива – той е хиндуисткият бог на разрушението и възпроизводството, член на върховното хиндуистко „триединство“. Шива се различава по характер от Вишну – той има към естеството си тъмна и мрачна страна. Шива често бива описван като спотайващ се на ужасни места като бойни полета и гробища. В скулптурата той често бива изобразяван като носещ огърлица от черепи и заобиколен от зли духове, докато танцува мрачния танц, чрез който унищожава света. Това е взето от „Книга на вярванията“, написана от Алан, Бътъруърт и Лангли. Казвам ви, искам да бъда честен, не искам да бъда прав толкова, колкото искам да бъда честен, защото двете неща вървят заедно. Не искам да бъде доказана правотата ми, искам да бъда честен, но ви казвам: когато разбера как Сатана е идентифицирал себе си в езичеството и когато разбера онова, което изучавахме дотук, аз се плаша. Плаша се. Трудно е да повярвам, че онова, което виждам да се появява, е наистина вярно. Знаете, възможно ли е Сатана така да се е промъкнал в мисленето на християните, в ученията на християните, че хората всъщност да се покланят на Сатана под друга форма? Възможно ли е това същество, което не можеше да получи поклонение в небето, да е слязло на земята и да си е проправило път и промъкнало в мисленето на християнина докато сега онези, които твърдят, че са поклонници на истинския Бог, всъщност да се покланят на замаскирания Сатана? Бих желал да ви прочета нещо от книга, носеща заглавието „Ранни писания“, стр. 54:
„Тогава видях извънредно ярка светлина да излиза от Отец към Сина и от Сина към хората пред престола. Но малцина приеха тази голяма светлина. Мнозина я отбягваха и незабавно ѝ се съпротивляваха; други нехаеха и не ценяха светлината, и тя се отдръпна от тях. Някои я оцениха и ѝ се поклониха заедно с малката молеща се група. Всички от тази група приеха светлината и се радваха в нея, и лицата им блестяха от нейната слава. Видях Отец да става от трона и с огнена колесница да отива и сяда в Светая Светих зад завесата. Тогава Исус се вдигна от трона, а с Него се изправиха и повечето от преклонилите се пред Него. След като стана, не видях нито един лъч светлина да премине от Исус към безгрижното множество, и то бе оставено в пълна тъмнина... Облачна колесница с колела като огнен пламък, заобиколена от ангели, дойде на мястото, където бе Исус. Той влезе в нея и бе отведен в Светая Светих при Отец... Станалите заедно с Исус Го бяха проследили с вярата си в Светая Светих и се молеха: „Отче, дай ни Твоя Дух.“ Тогава Исус им вдъхна Светия Дух, в което дихание имаше светлина, сила и много любов, радост и мир. Обърнах се да видя групата, все още преклонена пред трона. Хората тук не знаеха, че Исус е напуснал престола. Като че ли Сатана стоеше до престола, опитвайки се да води Божието дело. Видях ги да гледат към престола и да се молят: „Отче, дай ни Твоя Дух.“ Тогава Сатана им вдъхна несвято влияние; в него имаше светлина и много сила, но нямаше сладка любов, радост и мир“ („Ранни писания“, стр. 55, 56).
Прочетох ви това, защото искам да заявява нещо и този цитат наистина го заявява много ясно. Онова, което искам да заявя, е, че когато хората се покланят на Бога, но концепцията им е погрешна, Сатана е способен чрез тези погрешни концепции да се промъкне и да получи онова поклонение. Не знам дали това е нова за вас идея, но е библейска концепция, при това наистина важна, защото много хора казват:
„Няма значение в какво вярвам, стига сърцето ми да е искрено.“
Това не е вярно. Библията не поучава такова нещо. Има един пасаж, който бих желал да прочета, онагледяващ много ясно, че много хора, всъщност почти целият свят, се покланят на Сатана... но само преди да прочета този пасаж, знаете ли, във 2 Солунци 2 гл. Павел казва, че хора ще бъдат изгубени понеже вярват в лъжа. Познавате пасажа, в който той говори за човека на греха (или за антихриста)? Той казва, че антихристът ще показва знамения и чудеса, с голяма
„измама на неправдата, за онези, които погиват“,
след което се казва:
„...защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог [на любовта и милостта] праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата“ (2 Солунци 2:10-12).
Братя и сестри, това е страховит пасаж. В него се казва, че е възможно хора да бъдат искрени, да бъдат напълно убедени и при все това да бъдат изгубени. Защо? Казва се:
„...защото не приеха да обичат истината...“
Те не обичаха истината. Обичаха традицията, обичаха църквите си, обичаха проповедниците си, и затова не можеха да обикнат истината, която беше непопулярна, която беше трудна за приемане. Затова те умишлено избраха да отхвърлят истината. И какво се случва поради това? Вярват в лъжа. Те наистина вярват в лъжа. С цялото си сърце вярват в лъжа. Това не е престорено вярване – те наистина вярват, но са изгубени, защото преди всичко не са пожелали да приемат, нито да обикнат истината. Това е нещо плашещо. Ето защо в Откровение 13:3, 4, че когато се говори за звяра, се казва:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?“
Тук откриваме как според Откровение почти целият свят се покланя на Сатана и се покланя на звяра. Какво означава това? Дали те коленичат, дали падат по лице и казват:
„Привет, Сатана“?
Не. Сатана никога няма да доведе целия свят да стигне дотам и се надявам, че няма християнин, който да е толкова елементарен, че да вярва в това. Но онова, което виждаме да се случва тук, е точно онова, за което говори Павел във 2 Солунци 2 гл., където се казва, че те вярват в лъжа. Те се покланят според лъжа и по този начин всъщност се покланят на Сатана, поставят го над Бога, поставят и звяра над Бога. И Бог отмества завесата и ни показва, че в действителност те се покланят на Сатана, а също и на звяра. И всичко това, което казвам, братя и сестри, е защото искам да осъзнаем, че ако се покланяме на Бога според фалшива представа, в действителност ние не се покланяме на Бога. В действителност именно така Сатана получава поклонение като третото лице, несъществуващото трето лице на един тринитарен бог. Трябва да се покланяме Бога в пътя на истината, трябва да знаем на какво се покланяме. Трябва да размишляваме върху тези неща и да изучаваме, за да съзрем истината по тези въпроси. Една жена се срещна един ден с Исус... или Исус се срещна с една жена при Якововия кладенец. Жената каза:
„Нашите бащи на този хълм са се покланяли, а вие казвате, че мястото, където трябва да се покланят хората, е Ерусалим.“
В отговор Исус каза:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите“ (Йоан 4:22).
„Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
Много важно! Исус не правеше комплимент на тази жена, когато каза:
„Вие не знаете на какво се покланяте.“
Ако Исус беше на земята днес, на колко от нас щеше да се наложи да каже:
„Вие не знаете на какво се покланяте“?
Той казва:
„На Бога трябва да се отдава поклонение не само с дух.“
Не е достатъчно да се чувствате хубаво, не е достатъчно просто да казвате:
„Господи Исусе.“
Не е достатъчно да пляскате с ръце и да пеете. Той казва:
„Трябва да се покланяте не само с дух, но и с истина.“
Невъзможно е да се покланяме с истина, ако вярваме в лъжа относно Бога. В 1 Коринтяни 10:19 апостол Павел казва:
„Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза“ (1 Коринтяни 10:19).
И ви казвам, братя и сестри, че не можете да се покланяте на Бога с дух и истина, когато се покланяте на фалшиви представи за Бога, когато вашата представа за Бога се основава на езически идеи.
Знаете ли, днес се случват странни неща. Голяма изненада е било за мен колко християни са отговаряли утвърдително, когато съм им задавал следния въпрос:
Покланяш ли се и молиш ли се на Светия Дух?
Задавал съм този въпрос на много християни... може би не на много, на няколко (не искам да преувеличавам, искам да говоря истината), на няколко християни, на няколко християни, които вярват и отстояват доктрината за Триединството:
Покланяш ли се и молиш ли се на Светия Дух?
Знаете ли, питах, защото самият аз, когато вярвах в Триединството, се опитвах да се моля на Светия Дух. Изглеждаше ми основателно, логично, че ако Светият е трето лице, третият бог, третото лице на един тринитарен бог, защо да се моля на Отец и Сина, но не и да се моля на Светия Дух, който именно е с мен? Опитах се да се моля. Но, знаете ли, говорейки в практически план, не можете да се накарате да направите нещо, в което не вярвате. Не вие управлявате вярванията си, вярвани-ята ви управляват вас. Опитах се да говоря на някого, когото не познавах и когото нямаше начин да опозная, и никога не можах да постигна успех. Молитвите ми винаги бяха празни и безчувствени. Защото, знаете ли нещо, в Библията никъде, никъде не ни е казано да се молим на Светия Дух, никъде, на никое място в Библията не ни е казано някога, че или в небето, или на земята, или под земята, или в морето, или на което и да е място каквото и да е същество се покланя на Светия Дух. Ето защо когато намеря християни, които се покланят на Светия Дух, се боя. Боя се, боя се, защото виждам, че Сатана превзема бастиона, създаден с цел да защитава Бога и Неговата истина.
В ямайския вестник The Daily Gleaner се намира молитва, която се появява доста често, и искам да ви я прочета. Заглавието й е „Молитва към Светия Дух“.
Искам да изслушате отношенията на тази молитва и да размислите за направлението, в което хората поемат, когато започнат да се покланят на Светия Дух.
„Свети Душе,“ се казва там, „ти, който правиш да виждам всичко и ми показваш пътя за постигане на идеалите ми, ти, който даваш божествените дарби да прощавам и забравям всякаква сторена към мен неправда, и който си във всички случаи от живота ми с мен, помогни ми да не върша неправда към никого. В този кратък диалог искам да ти благодаря за всичко и да потвърдя още веднъж, че не искам никога да бъда отделен от теб, независимо колко големи могат да бъдат материалните желания. Искам да бъда с теб и с любимите за мен хора, когато Исус дойде. Амин“.
„Казвайте тази молитва в продължение на три последователни дни без да заявявате желанието си. То ще ви се даде на третия ден, независимо от това колко трудно е. Обещайте да публикувате молитвата веднага щом услугата ви се даде. „Благодаря ти, Свети Душе““ (Jamaican Daily Gleaner).
Възможно е тази молитва да е крайност. Не загатвам, че всички, които се покланя на Светия Дух, поема същата роля. Но прочетох молитвата, защото за мен изглежда като показател, типичен показател за направлението, в което поемат хората, когато започнат да се покланят на Светия Дух. Изглежда ми, че има някой, който иска хората да се покланят на нещо, наречено „Свети Дух“. Има някой, който се намесва, когато хора се покланят на Светия Дух, и искам да отправя предизвикателство към вас с нещо: съществува движение, което днес бързо обхваща света, и това движение се основава на т.нар. трето лице на Божеството, на този т.нар. Свети Дух. Искам да размислите онова, което казвам:
Дали това поклонение към Светия Дух клони към ред? Дали то клони към благопристойност в поклонението? Дали то клони към по-възвишена и издигната представа за Божията любов чрез Неговия Син?
Братя и сестри, вместо това виждаме как хора падат на земята с пяна, излизаща от устата си, говорещи някакви непознати, неразбираеми безсмислици, виждаме как жени събличат дрехите си и да тичат голи през църквата, като всичко това се прави в името на Светия Дух. Виждаме най-необичайно и неприлично поведение, като всичко това се прави в името на Светия Дух. В родната ми страна, Ямайка, преди много години, когато бях момче и преди това, спиритизмът беше необуздан, но възрастните хора ми казваха, че нещата, които виждат, когато хора биват обземани от „Духа“, са същите неща, които виждали някога, когато в страната спиритизмът би необуздан, когато имало много „Обия“ и магьосничество и имало тъпани „Кумина“, имало „Гумби“ и „Ету“. Нещата, които видели да се случват – хора да говорят на непознати езици, да падат на земята, пенейки се – някой се смее силно на християните, някой, който получава на земята онова, което искаше в небето. Християнски братко и сестро, умолявам ви да размислите върху казаното на тази видеокасета. Бог има Дух. Бог има Дух – нещо благоприлично и свято. Не трето лице, а собственият ум, собствената личност на Бога. Бог има Дух и се моля този Дух на истината да ви е говорил докато сте слушали тази видеокасета.
Нека Бог ви благослови и продължи да ви води във всяка истина.
Здравейте. Аз съм Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries. Добре дошли на тази презентация в поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Излъчваме тази поредица с цел да изложим наяве най-измамливите заблуди, които Сатана се е постарал да популяризира, и направим ясна чудната истина по отношение на Съществото, Което Библията нарича „Бог“. Ние вярваме, че подобно на своя Спасител се намираме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме с цел да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но, братя и сестри, за да бъдем съработници с Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да имаме правилно разбиране за Него. Трябва да познаваме Бога така, както Той разкрива Себе Си. Виждате ли, единствено познаването на Бога може да ни уподоби по характер на Него. Това познаване е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.
Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че
„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието...“
А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:
„Духът на антихриста“
Добър ден, братя и сестри. Радвам се отново да бъда с вас и още веднъж да имам привилегията да говоря пред вас. Досега разисквахме върху някои много сериозни неща и днес искам да продължа в тази линия. Днес ще поговорим за „Духа на антихриста“. Понякога докато четем Библията ние попадаме на някои озадачителни неща, на някои неща, в които просто не изглежда да има смисъл. И вероятно никога не откриваме всъщност значението на някои от пасажите, които четем, а за някои вероятно едва след много време до нас достига светлина за това какво означават те. Има конкретна книга в Библията, която разглежда една конкретна тема. В нея има някои стихове, които говорят за една конкретна тема и които в продължение на много години намирах за наистина озадачителни.
Знаете ли, чета Библията и се опитвам да бъда честен при четенето ѝ. Опитвам се да позволявам на Библията да ми говори, опитвам се да не налагам върху Библията собствените си представи. Мисля, че именно това е начинът, по който би трябвало всеки християнин да изучава Библията. И така, има моменти, в които попадам на неща, които наистина изглеждат трудни, защото не пасват на моята концепция, на предишни концепции, които съм имал. И както казах, в книгата на Йоан има два такива стиха. Бих желал просто да прочета първия – той се намира в 1 Йоаново 4:1-3. Там се казва просто:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света.“
Когато прочетох този стих за първи път, той ме озадачи, както и втория, и третия път, и в продължение на доста години аз не можех да разбера стиха. Искам само за момент да проследите мисленето ми. Изучавал съм темата за антихриста, вероятно няма тема в Библията, която да съм изучавал повече от темата за събитията на последните дни – белега на звяра, антихриста. И моето изследване на Откровение, Даниил и 2 Солунци 2 гл. ме е убедило, че голямата антихристка система от пророчествата е папството. Римокатолическата система, римокатоличес-кото отстъпление представлява антихристката система, за която говори Библията. Знаете, че Библията не назовава тази система „антихрист“ в Откровение 13 гл., нито в Даниил 7 гл., нито във 2 Солунци 2 гл., но тя действително говори за голяма сила, която щеше да се появи и щеше да върши огромни неща, да нанесе огромна вреда на Божието дело. И всъщност представителят на тази система всъщност е наречен „човекът на греха“. Следователно, тази личност действително е спомената, тази система действително е спомената, въпреки че не е употребено названието „антихрист“. Но тук, в 1 Йоаново, ни се казва, че големият идентификационен белег на антихриста е това, че той щеше да поучава нещо по отношение на Христос, нещо невярно по отношение на Христос, някакво опасно, фалшиво учение по отношение на Христос. И Йоан казва:
„Ето как можете да познаете духа на антихриста – той се основава на онова, което поучават духовете, и на онова, което учи даденият човек по отношение на Исус Христос.“
И това ме озадачи, защото в действителност не можех да намеря тези учения в Римокатолическата църква. Имам предвид: не поучава ли Католическата църква, че Исус Христос станал човешко същество, дошъл в плът? И не поучават ли всички църкви, всички християнски църкви, че Исус станал човешко същество, че действително бил истински Човек? И при все това в този стих ни се казва, че действат два духа: единият е духът на антихриста – принципите и ученията на Сатана, а другият е Божият Дух. И основната разлика между двата духа касае ученията им по отношение на Исус Христос. Малко по-нататък в същата книга... всъщност малко по-рано, в 1 Йоаново 2:22, Йоан казва:
„Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всеки, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца“ (1 Йоаново 2:22, 23).
Отново откриваме, че Йоан употребява думата „антихрист“. И той отново посочва някакво учение относно Исус Христос, някакво фалшиво учение като идентификационен белег на този антихрист. Той казва:
„Антихристът отрича, че Исус е Христос.“
И второ:
„Антихристът отрича Отца и Сина.“
Искам да ви задам въпрос (защото трябва да мислим докато четем):
Какво означава да отречем Сина? Как отричаме Сина? Как отричаме Отец и Сина? Дали като отричаме, че съществува Отец или като отричаме, че съществува Син?
В книгата 1 Йоаново Йоан е много внимателен и се придържа към основното становище, което иска да предаде, в хода на цялата книга. Ако прочетете книгата 1 Йоаново ще видите, че тя се касае до голяма степен... Йоан се съсредоточава до голяма степен върху ученията относно Христос и Неговия Отец. И в 1 Йоаново 4:15 Йоан пояснява какво има предвид като казва:
„Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.“
Следователно, виждаме, че когато Йоан казва, че антихристът отрича Отец и Сина, онова, което има предвид, е че антихристът отрича, че Исус всъщност е Божият Син. Помнете, че търсим тези учения в антихристката система, за която аз вярвам (и знам, че много християни вярват), че е папската система.
Отричането, че 1) Исус Христос дошъл в плът,
отричането, че 2) Исус Христос е Божият Син,
отричането, че 3) Исус Христос е Христос –
тези три неща посочва Йоан в книгата си. Три неща.
В същност в 1 Йоаново 2:18, 19 той казва (това е последният път):
„...както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много анти-христи...“
И можете да видите, че онова, което казва той, е:
„Чували сте, че ще има голям антихрист в последното време, но сега в света има много антихристи.“
И онова, което казва той, не е, че този голям антихрист е дошъл по негово време, а казва, че се появявали хора (и очевидно тези хора се появявали в християнската църква) и преподавали същите основни учения, които щеше да преподава антихристът от последното време. И тези учения били лъжи по отношение на Исус Христос. Те поучавали, че
1) Той не бил наистина Христос;
че 2) не бил наистина Божият Син;
и 3) че не дошъл наистина в плът.
Защо тази тема е толкова жизненоважна – този въпрос относно идентичността на Исус Христос? Защо е толкова важна, че Сатана я е направил главна прицелна точка на нападенията си? Защо е толкова важна, че се превръща в определящия стандарт за истина и заблуда, окончателния стандарт за истина и заблуда?
В книгата Йоан... припомнете си, че Йоан беше последният от апостолите, останал жив. Той беше последният от дванадесетимата апостоли, останал жив. И Йоан беше преживял много неща. Когато написа това послание, 1 Йоаново, той беше възрастен човек, и той се съсредоточи върху появилите се въпроси, върху важните въпроси, които се бяха появили по време на живота и служенето му. И той се съсредоточи почти изцяло върху този въпрос – идентичността на Исус Христос и лъжеученията по отношение на Исус Христос. Той отправи предупреждение:
„Внимавайте, духът на антихриста вече е налице, защото хора поучават неверни неща относно Христос.“
Знаете ли, всяко учение е важно единствено поради въздействието, което оказва върху християните, върху вярващите. В едно учение няма никакъв смисъл, няма никаква стойност, ако учението съществува единствено за думи, теории, забавление, приятни представи. Не! Едно учение трябва да окаже някакво въздействие върху живота на хората, ако трябва да си струва, ако трябва да има смисъл. И, по същия начин, едно фалшиво учение е опасно единствено ако оказва въздействие върху начина, по който вярват хората, и следователно върху начина, по който живеят. Защо тези фалшиви учения относно Христос са толкова опасни? Именно въздействието на тези учения ги прави толкова опасни.
Виждате ли, приемането на този концепции би унищожило способността на хората да оценят няколко жизненоважни неща, едно от които е Божията любов. Това би оказало въздействие и върху способността на хората да разбират спасителния план. А знаете, че ако не оценявате Божията любов и не можете да разберете спасителния план е много трудно (бих казал невъзможно) да получите спасение. Няма начин, по който Сатана да може толкова ефикасно да унищожава хора, отколкото като замъглява евангелието. И отново, Йоан изяснява тази точка много добре в 1 Йоаново 4:9, 10 – той казва:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта - не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“
Тук, братя и сестри, можете да видите, че Йоан разбираше, че именно така Бог разкри (или яви) любовта Си: Той изпрати Сина Си. Той казва:
„Ето това е любовта, ето това е любовта: не ние първи възлюбихме Бога, а Той възлюби нас и даде Сина Си да бъде заместник, умилостивение за греховете ни.“
Становището, което предава той, е, че ако не разбирате, че Исус беше Божият Син, че Дарът, който Бог даде, беше наистина Неговият Син, нещо с безкрайна стойност за Бога, не можете да оцените или разберете Божията любов. И следователно можете да разберете, че всяко учение, което отрича Отец и Сина, което отрича, че Исус е истинският Божий Син, е смъртоносно, фалшиво учение. Такова учение незабавно и ефикасно замъглява удивителността на тази неизмерима любов на Отец. То незабавно поставя преграда на пътя, така че човекът да не може да разбере колко голяма е Божията любов към нас. Фалшивите учения на антихриста отричат също и истината, че Исус Христос е умрял наистина. Може би ще кажете:
Как стигаш до това заключение?
Много просто е: Ако Исус Христос не е Божият Син, обърнете внимание на две неща (нека ги съберем):
антихристът учи, че 1) Исус не е действително Божият Син;
антихристът учи и че 2) Исус Христос не е дошъл наистина в плът.
И отново трябва да помислим. Защо някой човек, защо някой християнин би заявил, че Исус Христос не е дошъл в плът? Имам предвид, че Библията на толкова много места посочва, че Исус бил Човек. Как биха могли християни да твърдят, че Исус не дошъл наистина в плът? Изглежда очевидният отговор е, че те биха учили, че Исус не бил обикновено човешко същество. Обратното на „плът“ е „дух“. Ако Исус Христос не е дошъл в плът, ми изглежда, че онова, което казвали те, било, че Исус Христос в действителност бил едно духовно Същество. Може ли разпъване на кръст да убие едно духовно Същество? Може ли висенето на кръст да убие едно духовно Същество? Вие помислете за отговора. Очевидно той е: не. Явно е, че в дните на Йоан имало хора, които въвеждали това основно лъжеучение, характеристика на антихриста, в което се казва, че Исус Христос не бил обикновено човешко същество, а бил повече от човешко същество и когато умрял Той не умрял в действителност, защото духът не може да умре наистина. Те поучавали също и че Исус не бил наистина Божият Син. И знам, че ако мислите много внимателно по отношение на онова, в което вярват днес християните, на онова, в което вярва днес Католическата църква, вие започвате да разбирате накъде съм се запътил. Библията учи, че Исус Христос наистина умрял. Смъртта Му не беше фасада, не беше фарс, не беше преструвка. Исус умря наистина, напълно и цялостно. И ако не е умрял наистина, напълно и цялостно, ще трябва да се запитате дали ние сме наистина, напълно и цялостно спасени от греха. В Евреи 2:9-11 се заявява с най-ясните възможни думи:
„Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек. Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като довежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение. Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; затова Той не се срамува да ги нарича братя...“
Двете точки са представени ясно в този стих: Исус не се срамува да ни нарича братя, защото всички сме от една плът. Той не беше същество от един вид, а ние – от друг. Той стана плът. Защо? За да може да умре – именно това ни казва Писанието. Всяко учение, което заявява друго, е лъжа и учение на антихриста. В Евреи 2:14-18 се казва:
„А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.“
Разбирате същността на тези стихове, братя и сестри. Онова, което се опитва да ни каже апостол Павел, онова, което се опитва да ни каже Светият Дух чрез апостол Павел, е, че Исус трябваше да бъде някой, който е точно като нас, трябваше да бъде абсолютно, истински и напълно човешко същество, с всичките ограничения – подлежащ на смърт напълно, също както подлежим ние. Това е основата, силата в Неговата работа за нас като Първосвещеник. Отстранете тези неща и Неговата работа като Първосвещеник губи юридическа сила. Отстранете тези неща и спасението ни губи юридическа сила. Отстранете тези неща и спасителният план губи юридическа сила и Бог се превръща в мошеник и лъжец. Ето защо Йоан казва:
„Тези са ученията на антихриста.“
Христовата смърт, Христовата смърт и Дара, който даде Неговият Отец в отдаването на този Единороден Син, е голямата сила на евангелието. Това е прицелната точка на всяка християнска опитност.
Една авторка. Една авторка, която е от любимите ми, е написала няколко изявления по отношение на значението на кръста и на Божия дар в отдаването на Сина Си. Искам само да цитирам един или два. Искам само да цитирам един или два, защото те заявяват това по-начин, много по-добър отколкото аз бих могъл, дълбочината на значението, което откриваме в Голгота. Цитирам:
„Цялата бащинска любов, предавана от поколение на поколение посредством човешките сърца, всички извори на нежност, отворили се в човешките души, са само малко ручейче спрямо безграничния океан, когато се сравнят с вечната, неизчерпаема Божия любов. Езикът не може да я изкаже [не знаете ли това?], перото не може да я опише. Всеки ден от живота си можете да размишлявате върху нея, можете грижливо да изследвате Писанието, за да я разберете, можете да мобилизирате всичките сили и способности, които Бог ви е дал, в опит да обхванете любовта и състраданието на небесния Баща, и все пак безкрайно много от тях ще остане необхванато. В продължение на векове можете да изучавате тази любов, изявена в даването на Неговия Син да умре света, и все пак няма да разберете съвършено цялата ѝ дължина и широчина, дълбочина и височина.“
Слава на Господа!
„Дори и вечността не може напълно да я открие. И все пак като изследваме Библията и размишляваме върху Христовия живот и спасителния план, тези велики теми ще се разкриват все повече и повече за нашите разбирания“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 540). (Край на цитата.)
И при все това, братя и сестри, ако заключим по какъвто и да е начин... ако под каквато и да е форма повредим истината, че Исус Христос е Божият Син, че Исус Христос беше човешко същество, Което можеше да умре, ако по какъвто и да е начин повредим тази картина, как можем наистина да схванем какво означава да се каже, че Бог ни възлюбил толкова много, че дал Сина Си (Йоан 3:16), Единородния Си Син, за да умре за нас. Какво означава това? Не, наистина всичко, което поврежда тази картина, трябва да бъде учение на антихриста.
Следното е от същата авторка, в книгата „Служба на изцеление“:
„Никой език не може да изрази, никой ограничен ум не може да схване благословението, което идва като резултат от оценяването на благостта и любовта на Бога. Дори на земята можем да имаме радост като непресъхващ извор, тъй като той се захранва от потоците, извиращи от Божия престол. Тогава нека обучим сърцата и устните си да изговарят славословие към Бога за Неговата безподобна любов. Нека обучим душите си се надяват и да пребъдват в светлината, излъчваща се от Христовия кръст“ („Служба на изцеление“, стр. 253).
И нещо вътре в мен казва:
„Алилуя!“
Искам да разбера какво означава това. Искам да разбера какво означава това, че Бог даде Сина Си за мен. Тази писателка казва че никой човешки ум не може да схване благословението, което идва като резултат от това наистина да размишляване върху тази картина. Вярвам в това! Вярвам, че самата вечност няма да бъда достатъчно продължителна, за да изчерпим необятната истина за любовта на един небесен Баща в отдаването на Неговия Единороден Син, за да умре за най-лошите творения във вселената. Вярвам, че само ако можем да разберем стойността на дадения Дар, колко скъпоценен беше този Дар за Отец, само като разберем това можем да оценим колко много ни обича Бог. И си припомнете, братя и сестри:
„Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19).
Ние Го обичаме пропорционално на това доколко разбираме, че Той ни е възлюбил. Ако сърцата ни са мъртви и студени, ако имаме едно поколение християни, които посещават църква, но чиито сърца не запяват или не откликват, не туптят, не трепват, когато бива споменавана Божията любов, причината за това е, че нещо е преградило пътя, така че хората да не могат да оценят или да разберат величината, значението на тази Божия любов.
Същата авторка, в книгата „Притчи Христови“, стр. 129, заявява:
„Истината, такава каквато е в Исус, може да се преживее, но не и да се обясни. Нейните висини, ширини и дълбини надминават знанието ни. Ние можем да напрягаме въображението си до краен предел, но и тогава пред нас ще са само неясните очертания на една любов, която е необяснима; която е висока колкото небето, но която се наведе до земята, за да отпечата Божия образ върху човешкия род. И все пак за нас е възможно да видим всичко, което можем да понесем, от Божественото състрадание. То е разкрито на смирената и каеща се душа. Ще разберем Божието състрадание точно в онази степен, в която оценяваме Неговата жертва за нас. Докато изучаваме Божието слово със смирено сърце, великата тема на изкуплението ще бъде открита за изследване. И колкото повече се вглеждаме в него, толкова повече то ще увеличава блясъка си. И стремим ли се да го схванем, дълбочината и широтата му все повече ще увеличават“ („Притчи Христови“, стр. 129).
Слава на Бога!
И при все това, братя и сестри, учението в християнския свят, учението, което се приема от почти целия християнски свят, по отношение на Бога, на практика унищожава, поврежда, заличава великите истини, за които говорихме току-що. Почти всеки християнин в един свят, в който се намират почти два милиарда, може би повече от два милиарда души, наричащи се „християни“, почти всеки от тези хора е възприел доктрина, наречена „Триединство“, концепция за Бога, наречена „Триединство“, която по същество отрязва всяка реалистична надежда за това да имаме някога истинско съживление. Знаете ли, всяко истинско съживление. Ще кажа нещо, за което ако сте християнин ще знаете, че е вярно - ако сте християнин. Всяко истинско християнско съживление извира от това да гледаме Христос на Голгота. Можете да се съгласите с това, не е нужно да го доказвам. Ако сте чели Библията, ако сте били свързан изобщо с християнството, знаете, че казвам истината. Не може да има истинско съживление, което да не извира от Голгота и станалото там. И при все това казвам, че учението за Триединството на практика унищожава всяка надежда за истинско съживление, защото то толкова заличава, толкова замъглява случилото се на Голгота, че е невъзможно някой, който наистина разбира и приема доктрината за Триединството, да оцени някога Голгота. Ще поговоря за това само след малко, но преди всичко има две учреждения на земята днес, в които съм открил очертани много ясно тези учения на антихриста. И нека само припомним, кои са те. Тези учения са:
А) че Исус не беше наистина Христос;
Б) че Исус не беше наистина Божият Син;
и В) че Исус не дойде наистина в плът.
В книгата на Йоан, в книгата 1 Йоаново, намерих три неща. Йоан посочва три неща, които идентифицира като учения на антихриста. И ще ви кажа, че всичките три елемента се намират в учението за Триединството. Поне едно от тях не се намира във всяка концепция за Триединството. Ей сега ще обясня какво имам предвид: учението, че Исус не е истинският Христос... Някои концепции за Триединството... или някои тринитаристи, за тяхната концепция за него съм виждал много ясно, че отрича, че Исус е Христос. Но трябва да ви кажа, че е налице голямо движение, което нараства и се увеличава по света днес и което се приема от голям брой хора, в което открих това учение – че Исус не е Христос. И забелязвате, че наблягам на определителния член, защото онова, за което говоря, е движението „Ню Ейдж“. В движението „Ню Ейдж“ и Източните религии откривате, че съществува концепция не за „Христос“, а за нещо, което се нарича „Христовия Дух“. Тази представа поучава, че Исус Христос бил една изява на „Христовия Дух“. С други думи, че Христовият Дух бил еманация [излъчване] от Бога, което дошло, за да заживее в човешко тяло, и че когато Исус умрял този Христов Дух се завърнал на което и да е място, от което дошъл, и през различни епохи този Христов Дух се връща и се явява отново чрез различни човешки същества. И, знаете ли, днес движението „Ню Ейдж“ чака този „Христов Дух“ да бъде изявен наново под различни форми. Някои чакат този „Христов Дух“ под формата на човек на име „Сананда“ или на човек на име „Господ Майтрея“. И така, това учение отрича, че Исус е Христос, защото Библията обещава и поучава само за един Помазаник, а не за много; не за някакъв дух, който се прехвърля от човек на човек през вековете, а за един единствен отделен Човек, Който беше, е и винаги ще бъде Синът на живия Бог, Божият Помазаник.
И онова, което беше най-изненадващо за мен... четях статия, написана от вярващ в Триединството човек, и този човек направи някои изявления, които намерих за много странни. Но в опитите си да докаже, че Исус не бил наистина Божият Син, този човек заяви, че Исус Христос не бил в действителност Божият Син, а бил Син на Бога в смисъла на... също както в Библията някои хора са наричани „пророци“. И пророк не е някакъв определен човек, а някого, на когото почива определен дух. Той казваше, че терминът „Божий Син“ бил общ термин, който се прилагал за различни хора в библейски времена, затова Исус като Син на Бога не бил наистина Божият Син, а това било просто название заради Духа, изявата на Божия Дух над Него. И това се приближава много до Ню-ейдж концепцията за Христос.
Както и да е, другите две учения на антихриста намирам много ясно и безспорно представена в учението за Триединството. Доктрината за Триединството учи, че Исус Христос не е Божият Син. Всяка нейна версия поучава, че Исус Христос е самият Бог. Следователно, всяка версия на доктрината за Триединството поучава, че Исус Христос не е умрял истински. Ако не разбирате доктрината за Триединството, учението за Триединството, може би се чудите, че правя такова изявление. Но, знаете ли, Библията поучава много ясно, много ясно, че Бог не може да умре. В 1 Тимотей 6:16 се казва, че само едно Същество притежава безсмъртие. Казва се:
„...който единствен притежава безсмъртие“ (1 Тимотей 6:16),
като се говори за Бога. Той единствен притежава безсмъртие. Можете да проверите това, да го прочетете сами за себе си – 1 Тимотей 6:16. И може би се чудите защо Библията казва това. Не са ли ангелите безсмъртни? Отговорът е: И да, и не. Какво имам предвид с това? Може ли ангел да умре? Отново: И да, и не. При обикновени обстоятелства ангелите ще живеят вечно. Но има някои ангели, които ще умрат. Дали те са смъртни? Да. Сатана и неговите ангели са смъртни, някой ден те ще умрат. Понеже съгрешиха те изгубиха условното безсмъртие. Бог... Ангелите са безсмъртни, но само при условие. Когато съгрешиха, те изгубиха това безсмъртие и ще умрат. Следователно, когато Библията казва, че Бог „единствен притежава безсмъртие“, тя трябва да говори за определен вид или за определено качество на безсмъртието. Съществува определен вид безсмъртие, който не може да бъде променен, той е безусловен, не може да бъде отстранен, и такова безсмъртие притежава единствено Бог. Следователно, Бог не може да умре. Не може да бъде направено така, че Той да умре, не може да бъде направено така, че да подлежи на смърт. Следователно, ако Исус Христос беше и е Бог, и винаги е бил Бог, можеше ли Той да умре? Според Библията отговорът би трябвало да бъде: абсолютно не! Тогава дали Христос умря наистина на Голгота? Ако беше Бог, отговорът би трябвало да бъде: не. Ако не е умрял, тогава дали цената за греховете ни е наистина платена? Отговорът отново би трябвало да бъде: не. И точно в този момент, ако сте човек, мислещ логически, умът ви ще започне да се усъмнява:
Какво тогава представлява спасителният план? Какво е значението на станалото на Голгота? Беше ли всичко това представление, преструвка?
Само, братя и сестри, само ако вярвате в доктрината за Триединството.
Но Библията не казва, че Бог е Триединство. Това вярване – че Исус не е Божият Син – достига до нас под различни форми, но в каквато и форма да достигне, то е учението на антихриста. То казва, че дошъл Бог, а не Неговият Син и това се подиграва с живота и страданията на Христос, обрисува Бога като актьор. То представя Бога като Личност, Която просто прави представление от полза за нас. И, знаете ли, всъщност в разиск-вания, които съм водил с хора, вярващи в Триединството, в статии и книги по темата за Триединството, които съм чел, отново и отново е заявявано, че когато Исус Христос умрял, Бог Син, второто лице на Божеството, (Духът, който дошъл да живее в тялото на Исус Христос) не умрял в действителност. Те казват, че Бог не умрял, Бог продължил да съществува. С това те нямат предвид Отец, а имат предвид Исус Христос в Неговата божествена форма. Той не умрял, защото Бог не може да умре. Те казват, че онова, което се случило в действителност, било, че умяла човешката част от Него.
Братя и сестри, нека бъдем честни и разумни и да позволим на Библията да ни говори. Когато Йоан казва, че антихристът отрича, че Исус Христос дошъл в плът, как иначе можеше да се изпълни това, освен чрез учението, което изследваме понастоящем – едно учение, което казва, че Исус умрял, но не умрял? Имам предвид, че следствията от това са толкова опустошителни, че е плашещо. Преди всичко, то прави невъзможно за нас да се надяваме някога да заживеем като Христос. Това е нереалистично, защото Той не бил ограничена плът, каквито сме ние. Докато бил на земята Той бил две същества, бил човешко същество с човешки ум, с втора, божествена личност, живееща в това тяло. Това учение поставя под въпрос дали Христос е умрял наистина, тъй като Той бил нетленният Бог, и следователно оспорва действителността на спасението ни. То придава тайнственост на спасителния план и прави невъзможно да го разберем. То оспорва искреността на Бога и готовността Му да каже в словото Си простата, ясна истина. Знаете ли, Бог не е направил наистина жертва, ако Исус не е умрял истински. В действителност това означава, че Бог изпратил нещо, което не Му струвало нищо.
Помислете за това: Какво се е случило при Въплъщението според това учение? Преди всичко тук бил Бог Отец (употребявам тринитарна терминология), тук били Бог Отец и Бог Син. И Бог Отец... или: Бог Син слязъл на земята, и се вселил в човешко тяло. Имало Мария и имало тяло, приготвено в утробата ѝ, човешко тяло, и човешки дух, и тогава Бог Син дошъл, за да се всели в това човешко същество и останал в това човешко същество в продължение на тридесет и три години и половина. Тогава настанал денят, в който това човешко същество било разпънато на кръст на Голгота. И какво се е случило? Казва ни се, че божествената част – Бог Син, – която била с Бог Отец от вечността, напуснала това тяло, отлетяла, избегнала болките на смъртта и оставила това човешко тяло да умре на кръста, и се очаква това да представя колко много ни обича Бог. Ако можете да намерите в тази картина любов, сте по-добър от мен човек, далеч по-добър. Вероятно умовете ни работят по различни начини, но според мен това изглежда като егоизъм. Изглежда сякаш Бог създал едно човешко творение, останал с него докато всичко вървяло добре, но когато положението се усложнило Той си отишъл и оставил това човешко творение да умре само, за да докаже... какво? Какъв бил смисълът на всичко това? И, братя, говоря от гледна точка на това как биха стояли нещата, ако тази доктрина беше вярна. Но тя е една гнусна лъжа. Слава на Бога! Защото Божият Син, собственият, истински, роден Син на Бога, Синът на лоното Му, Неговият възлюбен Син дойде на земята. И Библията казва, че Той станал плът, за да може да умре, а аз вярвам на Библията. Това е истинската причина папството да бъде наречено „антихристът“. Това е учението, което повече от всяко друго го идентифицира като такъв. Имам предвид, че в миналото се съсредоточавах значително върху гоненията от страна на папството. Да, то уби 60 милиона християни. Да,
„ще замисли да промени времена и закони“, „ще изтощава светиите на Всевишния“ и ще действа в продължение на „време и времена и половина време“ (Даниил 7:25).
Да, той ще върши фалшиви чудеса. Всички тези неща са вършени от папството. Но когато посочва основния идентификационен белег на антихриста, Библията казва: тези са ученията, които трябва да търсите. Гоненията не са окончателно доказателство, промяната на времена и закони не е окончателно доказателство в единствената книга в Библията, в която намирате да се споменава „антихрист“, в единствената книга. Трябва да върна това – не единствената книга, а единствените писания – 1 Йоаново и 3 Йоаново, единствените две книги. В тях Йоан посочва ученията, отклоняващите се от истината учения относно Христос, като истинските белези на антихриста.
След като казах това искам да разгледам следните изявления, направе-ни в римокатолически източници.
В „Настолно ръководство за съвременния католик“, стр. 16 откриваме от първоизточника какво заявява Католическата църква – там се казва:
„Тайнството на Троицата е централната доктрина на католическата вяра. На него са основани всички останали учения на Църквата” („Настолно ръководство за съвременния католик”, стр. 16).
Казвам ви, чудя се дали хората наистина мислят, когато четат в днешно време. Чудя се дали християните наистина мислят. Чудя се дали протестантите наистина мислят. Ако не разполагах с никакво друго изявление по отношение на Триединството, това само по себе си щеше да ме накара да се прибера у дома и да се замисля задълбочено, да разсъдя и проведа проучване, защото когато Католическата църква твърди, че приема нещо като свое „бебе“, трябва да бъда подозрителен. Католическата църква казва:
„Това е централното учение на католическата вяра.“
Йоан казва:
„Ето ги принципите на антихриста.“
А Католическата църква казва:
„Ето ги принципите, върху които стоя, върху които градя. Всичките ми учения се основават на това вярване.“
А протестантите не са уплашени. Протестантите приемат това нещо и съвсем не се замислят като обявяват:
„Ние сме тринитаристи.“
Според мен е добре да проучим наново основата си, при това особено внимателно. В книгата „Католицизмът“ се казва:
„Ако [хората] не поддържат тази вяра цяла и неопетнена, без съмнение [те] ще погинат навеки. А католическата вяра е тази: ние се покланяме на един Бог в Троица.“
Ако това е вярно, мога честно да заявя, че всеки човек, който е тринита-рист, в действителност е католик. Не обвинявам никого, а просто казвам: погледнете отново тези две изявления, погледнете тази претенция от страна на Католическата църква и размислете, че ако тези изявления са верни, ако онова, което казва Рим, е вярно, тогава всеки човек, който е тринитарист, всъщност е католик.
Интересно е, че докато изучаваме пророчествата на книгата Откровение едно нещо започва да ни се изяснява все повече и повече, и то е че и двете представителства – отстъпилият християнски свят и движението „Ню Ейдж“, под маската на спиритизма, – ще бъдат главните представителства на Сатана в последния му голям опит да повали Бога, Неговия народ и управлението Му.
Знаете ли, че в Откровение се казва, че има три сили – змея, звяра и лъжепророка, – и те представляват отстъпилия християнски свят и спиритизма. И нека още веднъж си припомним принципите, които нападат те: преди всичко те нападат несебичната, истинска Божия любов – изкарват Бога лъжец; те посочват, че когато Бог каза, че дал Сина Си, Той не дал Сина Си, унищожават едничкото, велико доказа-телство, че Божията любов е неизмерима. Те нападат искреността и верността на Бога, достоверността на Словото Му, изкарват, че Бог не е без петно в отношенията Си със Своите творения. Той казва онова, което няма предвид, употребява думи, които не означават в действителност онова, което казва. Винаги това е било тактиката на Сатана, винаги. И ако помислите за това, когато започна войната в небето, когато започна борбата в небето, Сатана водеше битката си против Божието управление с лъжи. Исус каза, че той бил лъжец от начало (Йоан 8:44) и баща на...
„...беше убиец от началото и... лъжец“.
Той бил „баща на лъжата“.
Ясно е, че първоначалното му нападение против Божието управление се основавало на лъжи, на неистини. И забелязваме, че това беше изявено, когато той отиде пред Бога в книгата Йов и каза на Бога:
„Йов Ти случи само защото се грижиш за него. Йов не Те обича.“
Той загатна, че никой не би могъл да обича Бога, защото целият свят бил Негов. Никой там долу не служел на Бога. Бог каза:
„Видял ли си Йов?“
А той каза:
„О, Йов Ти служи само защото се грижиш за него.“
С други думи,
„никой не би могъл наистина да Те обича или да мисли, че си добър“.
И виждаме, че в Едемската градина той дойде със същата тактика – каза на Ева:
„Каза ли Бог? Наистина ли вярваш на Бога? Имам предвид: наистина ли вярваш, че Бог идва честно, открито пред теб? Не виждаш ли, че Бог в действителност те мами и задържа от теб онова, което е добро? Той казва неща, които няма предвид. Той ти казва, че това ще стане, но в действителност то няма да стане. Бог просто се опитва да ви потиска.“
Лъжи, нападане на принципите на Божията вярност, честност, прямота и на Божията любов и Неговото доброжелателство към чадата Му. И откриваме, че точно същото нещо се завръща в това учение за Триединството. Бог не е верен, Той не казва онова, което има предвид. В действителност Бог прави заобикалки и ви казва едно, когато има предвид нещо друго. Бог не ви обича, а просто употребява думи, които нямат значение. Искам да вземете под внимание най-скъпоценния стих в Библията. Всички казват, че това е най-скъпоценният стих, защото изразените в него отношения са по-високи от вселената, по-обширни от вечността, по-дълбоки от най-дълбоките дълбини; и при все това, въпреки че хората цитират този стих отново и отново и това вероятно е първият стих, който научава едно дете, ви казвам, че хора, които вярват с разум в Триединството... казвам ви, че хора, които вярват с разум в Триединството, не могат истински да разберат или да бъдат благословени от този стих. Говоря за Йоан 3:16.
Искам да ви цитирам този стих по тринитарния начин, по тринитарния начин. Знаете стиха:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“
Извинявам се, че трябваше да го кажа толкова бързо, но искам да го прочета малко по-бавно. Ще премина през него бавно и ще го кажа като в хода на това ще внеса тринитарната концепция. Нямам намерение да бъда неуважителен, нямам намерение да се шегувам с когото и да било, а просто се опитвам да бъда реалистичен (надявам се, че разбирате):
„Защото Бог (Бог, Който е един и в същото време трима) толкова възлюби света, че даде Своя Син,“ даде Го, за да умре (макар че Той не можеше наистина да умре), „даде Своя Единороден Син (Който не беше наистина Негов роден Син), така че ни един, който вярва в Него (т.е. нито един, който вярва, че Той е Божият Син и че е умрял, въпреки че не е наистина Божий Син и не е наистина умрял, никой, който вярва в тези неща, но които не са верни), да не погине, но да има вечен живот...“
Братя и сестри, надявам се, че Божият Дух ви говори и че ме слушате. Не се опитвам да бъда шеговит, опитвам се да бъда честен. Как може един човек, който вярва в Триединството, да прочете Йоан 3:16 без тези концепции да бъдат на заден план в ума му? Ако Бог ми даде такъв стих и всеки ред, който чета, означава обратното, мога ли да имам доверие на последния ред, в който се казва
„да не погине... но да има вечен живот“?
Всеки друг ред, според доктрината за Триединството, означава обратно-то. Бог дал Своя Син, Който не бил Негов Син. Дал Го, за да умре, въпреки че Той не можел да умре – Своя роден Син, който не бил наистина роден, така че никой, който вярва в тези неща (които не са наистина верни)... как да се отнеса към последния ред –
„да не погине... но да има вечен живот“?
Ако мислим логически би трябвало да приема, че това означава
„да не живее, но да има вечна смърт“.
Но благодаря на Бога, нашият Бог е верен и истинен, Той е способен да ни уведоми какво има предвид. Бог е авторът на човешкия език. Бог знае какво да каже и как да го каже, и има предвид онова, което казва. Хората казват:
„Ние имаме само човешко естество, а Бог е божествен и употребява човешки език.“
Искам да ви кажа нещо: това е единственият език, който имам аз и Бог знае това. Аз не заемам положението да притежавам божествен език. Бог ми дава истината на език, който мога да разбера. Разбирам значението на думата „син“. Разбирам също и значението на думите „приятел“, „съравен“, „брат“. Но Бог казва „Моят Син“. А аз вярвам на своя Бог повече отколкото на всички теолози и на всички векове традиция. Вярвам на Бога. И благодаря на Бога! Йоан 3:16 е скъпоценен стих, но е скъпоценен само защото му вярвам.
Знаете ли, Сатана винаги е искал да получава поклонение, винаги. Няма християнин, на когото да е нужно да доказвам това. В Исая 14:13, 14 ни се казва, че Луцифер (Сатана в небесната му форма) прогласил... ще прочета стиха. Ще прочета стиховете – там се казва:
„А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди [аз] ще извися престола си и [аз] ще седна на планината на събранието в крайния север, [аз] ще се изкача над висотата на облаците, [аз] ще бъда подобен на Всевишния!“
Тук, братя и сестри, откриваме, че Сатана явно желаеше да бъде като Бога. Той искаше на него да се отдава поклонение, също както на Бога. Всъщност когато Исус казва, че той бил убиец и лъжец от начало, става ясно, че онова, което желаеше Сатана, беше да бъде част от „Божеството“, част от божествения съвет. Намирам това за интересно. Питал съм много християни колко личности били в съвета докато Бог планирал създаването на света. Не знам какъв би бил вашият отговор, но намерих за интересно, че всеки християнин, който съм питал, винаги е заявявал, че имало две личности – Бог и Неговият Син. Ако са тринитаристи, те биха казали:
„Бог Отец и Бог Син.“
Но те винаги твърдят, че имало двама. И при все това имаше една личност, която искаше да бъде член, член на този съвет, и тази личност беше Луцифер. Той искаше да бъде част от „Триединство“. Искам да разсъдите малко, искам да помислите към какво се стремеше Луцифер. Дали той искаше да допринесе с нещо към сътворението, дали имаше някакви идеи, с които можеше да помогне на Бога? Какво искаше той? Какво го караше да желае толкова силно да бъде част от този съвет? Той нямаше нищо, което да предложи на Бога. Явно е, че в ума на Сатана това да бъде част от този съвет би го възвишило до положението на божественост. Би прославило Луцифер. Онова, което искаше той, не беше да съдейства в съвета, а да получи славата, която би се свързвала с това да бъде част от този съвет. Виждате ли, Исус знаеше, че има само един Бог. Именно извратеният ум на Сатана считаше частен съвет с Бога за знак за равенство. Исус знаеше, че това, че е Божий Син не означаваше, че е самият Бог. Но Сатана чувстваше:
„Ако може само да се вмъкна в този съвет, аз ще бъда равен на Бога, ще бъда подобен на Всевишния.“
Той възприемаше това като показател за положение и следователно той желаеше да бъде част от съвета – както казах, не защото имаше добри идеи и не защото можеше да подобри Божия план, а защото това щеше да означава, че той е възвишен и направен обект на поклонение. Знам, че има много християни, слушащи тази тема, които може би са наистина вбесени. Но ще ви кажа следното: Онова, което искаме, не е емоционалност, братя и сестри, онова, което искаме, е ясно и честно мислене. Сатана не би се разкрил в истинския си образ в християнския свят, никога! Ако дяволът се изявеше, ако осведомеше християните, че се опитва да се вмъкне в „Божеството“, че се опитва да ги накара да му се покланят като на Бог, колко християни биха се хванали някога на такава тактика? Много малко. Знаем, че съществува църква, която носи названието „Първа църква на Сатана“ и съществуват поклонници на дявола, явни поклонници на дявола, но не и в християнския свят. И при все това откриваме, че целите на Сатана са разкрити по-пълно в езичеството, в което той разполага с пълен контрол и не се маскира. Откриваме, че в хиндуизма съществува „триединство“ от богове, което много наподобява на християнската концепция за Триединството. Всъщност тази концепция се намира също и в митраизма, в египетското „триединство“, а всъщност и в няколко древни религии намираме същата концепция за „триединство“. И това „триединство“ от хиндуистки богове е съставено от следните лица: преди всичко е Брахма, върховната и вечна същност, или Духът на вселената, главният член на „триединството“, съставено от Брахма, Вишну и Шива. Този Брахма е създателят на вселената. И, знаете ли, това звучи почти като концепцията на християните за Бог Отец. Следва Вишну, вторият член на „триединството“. Вишну е наречен „Съхранителят“ и за него се поддържа популярното схващане, че имал няколко човешки въплъще-ния, най-важното от които е Кришна. Отново, това поразително наподобява на християнската концепция за Исус Христос. За Него се казва, че е второто Тук хиндуистите казват, че Той се въплътил няколко пъти като Кришна, по силата (разбира се) на Христовия Дух, почиващ на някое човешко същество. Но искам да разгледаме внимателно третия член на хиндуисткото „триединство“.
Този трети член е Сива, или Шива – той е хиндуисткият бог на разрушението и възпроизводството, член на върховното хиндуистко „триединство“. Шива се различава по характер от Вишну – той има към естеството си тъмна и мрачна страна. Шива често бива описван като спотайващ се на ужасни места като бойни полета и гробища. В скулптурата той често бива изобразяван като носещ огърлица от черепи и заобиколен от зли духове, докато танцува мрачния танц, чрез който унищожава света. Това е взето от „Книга на вярванията“, написана от Алан, Бътъруърт и Лангли. Казвам ви, искам да бъда честен, не искам да бъда прав толкова, колкото искам да бъда честен, защото двете неща вървят заедно. Не искам да бъде доказана правотата ми, искам да бъда честен, но ви казвам: когато разбера как Сатана е идентифицирал себе си в езичеството и когато разбера онова, което изучавахме дотук, аз се плаша. Плаша се. Трудно е да повярвам, че онова, което виждам да се появява, е наистина вярно. Знаете, възможно ли е Сатана така да се е промъкнал в мисленето на християните, в ученията на християните, че хората всъщност да се покланят на Сатана под друга форма? Възможно ли е това същество, което не можеше да получи поклонение в небето, да е слязло на земята и да си е проправило път и промъкнало в мисленето на християнина докато сега онези, които твърдят, че са поклонници на истинския Бог, всъщност да се покланят на замаскирания Сатана? Бих желал да ви прочета нещо от книга, носеща заглавието „Ранни писания“, стр. 54:
„Тогава видях извънредно ярка светлина да излиза от Отец към Сина и от Сина към хората пред престола. Но малцина приеха тази голяма светлина. Мнозина я отбягваха и незабавно ѝ се съпротивляваха; други нехаеха и не ценяха светлината, и тя се отдръпна от тях. Някои я оцениха и ѝ се поклониха заедно с малката молеща се група. Всички от тази група приеха светлината и се радваха в нея, и лицата им блестяха от нейната слава. Видях Отец да става от трона и с огнена колесница да отива и сяда в Светая Светих зад завесата. Тогава Исус се вдигна от трона, а с Него се изправиха и повечето от преклонилите се пред Него. След като стана, не видях нито един лъч светлина да премине от Исус към безгрижното множество, и то бе оставено в пълна тъмнина... Облачна колесница с колела като огнен пламък, заобиколена от ангели, дойде на мястото, където бе Исус. Той влезе в нея и бе отведен в Светая Светих при Отец... Станалите заедно с Исус Го бяха проследили с вярата си в Светая Светих и се молеха: „Отче, дай ни Твоя Дух.“ Тогава Исус им вдъхна Светия Дух, в което дихание имаше светлина, сила и много любов, радост и мир. Обърнах се да видя групата, все още преклонена пред трона. Хората тук не знаеха, че Исус е напуснал престола. Като че ли Сатана стоеше до престола, опитвайки се да води Божието дело. Видях ги да гледат към престола и да се молят: „Отче, дай ни Твоя Дух.“ Тогава Сатана им вдъхна несвято влияние; в него имаше светлина и много сила, но нямаше сладка любов, радост и мир“ („Ранни писания“, стр. 55, 56).
Прочетох ви това, защото искам да заявява нещо и този цитат наистина го заявява много ясно. Онова, което искам да заявя, е, че когато хората се покланят на Бога, но концепцията им е погрешна, Сатана е способен чрез тези погрешни концепции да се промъкне и да получи онова поклонение. Не знам дали това е нова за вас идея, но е библейска концепция, при това наистина важна, защото много хора казват:
„Няма значение в какво вярвам, стига сърцето ми да е искрено.“
Това не е вярно. Библията не поучава такова нещо. Има един пасаж, който бих желал да прочета, онагледяващ много ясно, че много хора, всъщност почти целият свят, се покланят на Сатана... но само преди да прочета този пасаж, знаете ли, във 2 Солунци 2 гл. Павел казва, че хора ще бъдат изгубени понеже вярват в лъжа. Познавате пасажа, в който той говори за човека на греха (или за антихриста)? Той казва, че антихристът ще показва знамения и чудеса, с голяма
„измама на неправдата, за онези, които погиват“,
след което се казва:
„...защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог [на любовта и милостта] праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата“ (2 Солунци 2:10-12).
Братя и сестри, това е страховит пасаж. В него се казва, че е възможно хора да бъдат искрени, да бъдат напълно убедени и при все това да бъдат изгубени. Защо? Казва се:
„...защото не приеха да обичат истината...“
Те не обичаха истината. Обичаха традицията, обичаха църквите си, обичаха проповедниците си, и затова не можеха да обикнат истината, която беше непопулярна, която беше трудна за приемане. Затова те умишлено избраха да отхвърлят истината. И какво се случва поради това? Вярват в лъжа. Те наистина вярват в лъжа. С цялото си сърце вярват в лъжа. Това не е престорено вярване – те наистина вярват, но са изгубени, защото преди всичко не са пожелали да приемат, нито да обикнат истината. Това е нещо плашещо. Ето защо в Откровение 13:3, 4, че когато се говори за звяра, се казва:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?“
Тук откриваме как според Откровение почти целият свят се покланя на Сатана и се покланя на звяра. Какво означава това? Дали те коленичат, дали падат по лице и казват:
„Привет, Сатана“?
Не. Сатана никога няма да доведе целия свят да стигне дотам и се надявам, че няма християнин, който да е толкова елементарен, че да вярва в това. Но онова, което виждаме да се случва тук, е точно онова, за което говори Павел във 2 Солунци 2 гл., където се казва, че те вярват в лъжа. Те се покланят според лъжа и по този начин всъщност се покланят на Сатана, поставят го над Бога, поставят и звяра над Бога. И Бог отмества завесата и ни показва, че в действителност те се покланят на Сатана, а също и на звяра. И всичко това, което казвам, братя и сестри, е защото искам да осъзнаем, че ако се покланяме на Бога според фалшива представа, в действителност ние не се покланяме на Бога. В действителност именно така Сатана получава поклонение като третото лице, несъществуващото трето лице на един тринитарен бог. Трябва да се покланяме Бога в пътя на истината, трябва да знаем на какво се покланяме. Трябва да размишляваме върху тези неща и да изучаваме, за да съзрем истината по тези въпроси. Една жена се срещна един ден с Исус... или Исус се срещна с една жена при Якововия кладенец. Жената каза:
„Нашите бащи на този хълм са се покланяли, а вие казвате, че мястото, където трябва да се покланят хората, е Ерусалим.“
В отговор Исус каза:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите“ (Йоан 4:22).
„Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
Много важно! Исус не правеше комплимент на тази жена, когато каза:
„Вие не знаете на какво се покланяте.“
Ако Исус беше на земята днес, на колко от нас щеше да се наложи да каже:
„Вие не знаете на какво се покланяте“?
Той казва:
„На Бога трябва да се отдава поклонение не само с дух.“
Не е достатъчно да се чувствате хубаво, не е достатъчно просто да казвате:
„Господи Исусе.“
Не е достатъчно да пляскате с ръце и да пеете. Той казва:
„Трябва да се покланяте не само с дух, но и с истина.“
Невъзможно е да се покланяме с истина, ако вярваме в лъжа относно Бога. В 1 Коринтяни 10:19 апостол Павел казва:
„Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза“ (1 Коринтяни 10:19).
И ви казвам, братя и сестри, че не можете да се покланяте на Бога с дух и истина, когато се покланяте на фалшиви представи за Бога, когато вашата представа за Бога се основава на езически идеи.
Знаете ли, днес се случват странни неща. Голяма изненада е било за мен колко християни са отговаряли утвърдително, когато съм им задавал следния въпрос:
Покланяш ли се и молиш ли се на Светия Дух?
Задавал съм този въпрос на много християни... може би не на много, на няколко (не искам да преувеличавам, искам да говоря истината), на няколко християни, на няколко християни, които вярват и отстояват доктрината за Триединството:
Покланяш ли се и молиш ли се на Светия Дух?
Знаете ли, питах, защото самият аз, когато вярвах в Триединството, се опитвах да се моля на Светия Дух. Изглеждаше ми основателно, логично, че ако Светият е трето лице, третият бог, третото лице на един тринитарен бог, защо да се моля на Отец и Сина, но не и да се моля на Светия Дух, който именно е с мен? Опитах се да се моля. Но, знаете ли, говорейки в практически план, не можете да се накарате да направите нещо, в което не вярвате. Не вие управлявате вярванията си, вярвани-ята ви управляват вас. Опитах се да говоря на някого, когото не познавах и когото нямаше начин да опозная, и никога не можах да постигна успех. Молитвите ми винаги бяха празни и безчувствени. Защото, знаете ли нещо, в Библията никъде, никъде не ни е казано да се молим на Светия Дух, никъде, на никое място в Библията не ни е казано някога, че или в небето, или на земята, или под земята, или в морето, или на което и да е място каквото и да е същество се покланя на Светия Дух. Ето защо когато намеря християни, които се покланят на Светия Дух, се боя. Боя се, боя се, защото виждам, че Сатана превзема бастиона, създаден с цел да защитава Бога и Неговата истина.
В ямайския вестник The Daily Gleaner се намира молитва, която се появява доста често, и искам да ви я прочета. Заглавието й е „Молитва към Светия Дух“.
Искам да изслушате отношенията на тази молитва и да размислите за направлението, в което хората поемат, когато започнат да се покланят на Светия Дух.
„Свети Душе,“ се казва там, „ти, който правиш да виждам всичко и ми показваш пътя за постигане на идеалите ми, ти, който даваш божествените дарби да прощавам и забравям всякаква сторена към мен неправда, и който си във всички случаи от живота ми с мен, помогни ми да не върша неправда към никого. В този кратък диалог искам да ти благодаря за всичко и да потвърдя още веднъж, че не искам никога да бъда отделен от теб, независимо колко големи могат да бъдат материалните желания. Искам да бъда с теб и с любимите за мен хора, когато Исус дойде. Амин“.
„Казвайте тази молитва в продължение на три последователни дни без да заявявате желанието си. То ще ви се даде на третия ден, независимо от това колко трудно е. Обещайте да публикувате молитвата веднага щом услугата ви се даде. „Благодаря ти, Свети Душе““ (Jamaican Daily Gleaner).
Възможно е тази молитва да е крайност. Не загатвам, че всички, които се покланя на Светия Дух, поема същата роля. Но прочетох молитвата, защото за мен изглежда като показател, типичен показател за направлението, в което поемат хората, когато започнат да се покланят на Светия Дух. Изглежда ми, че има някой, който иска хората да се покланят на нещо, наречено „Свети Дух“. Има някой, който се намесва, когато хора се покланят на Светия Дух, и искам да отправя предизвикателство към вас с нещо: съществува движение, което днес бързо обхваща света, и това движение се основава на т.нар. трето лице на Божеството, на този т.нар. Свети Дух. Искам да размислите онова, което казвам:
Дали това поклонение към Светия Дух клони към ред? Дали то клони към благопристойност в поклонението? Дали то клони към по-възвишена и издигната представа за Божията любов чрез Неговия Син?
Братя и сестри, вместо това виждаме как хора падат на земята с пяна, излизаща от устата си, говорещи някакви непознати, неразбираеми безсмислици, виждаме как жени събличат дрехите си и да тичат голи през църквата, като всичко това се прави в името на Светия Дух. Виждаме най-необичайно и неприлично поведение, като всичко това се прави в името на Светия Дух. В родната ми страна, Ямайка, преди много години, когато бях момче и преди това, спиритизмът беше необуздан, но възрастните хора ми казваха, че нещата, които виждат, когато хора биват обземани от „Духа“, са същите неща, които виждали някога, когато в страната спиритизмът би необуздан, когато имало много „Обия“ и магьосничество и имало тъпани „Кумина“, имало „Гумби“ и „Ету“. Нещата, които видели да се случват – хора да говорят на непознати езици, да падат на земята, пенейки се – някой се смее силно на християните, някой, който получава на земята онова, което искаше в небето. Християнски братко и сестро, умолявам ви да размислите върху казаното на тази видеокасета. Бог има Дух. Бог има Дух – нещо благоприлично и свято. Не трето лице, а собственият ум, собствената личност на Бога. Бог има Дух и се моля този Дух на истината да ви е говорил докато сте слушали тази видеокасета.
Нека Бог ви благослови и продължи да ви води във всяка истина.
RSS Feed
