История на изкуплението - Четвърта глава

                                                                               Глава 4
                                                             Изкушение и падение
                                                                       (Битие 3 гл.)

Сатана прие образ на змия и проникна в Едем. Змията беше красиво създание с крила и докато летеше над земята, блестеше като полирано злато. Той не се допираше до земята, а прелиташе от място на място и се хранеше, както и човекът, с плодовете на дърветата. Сатана влезе в змията, разположи се на дървото за познанието и започна лениво да яде от неговите плодове. SR 32.1.

Случи се, че Ева несъзнателно се отдели от мъжа си, докато те работеха в градината. Когато забеляза това, тя почувства опасност, но веднага се успокои от мисълта, че нищо не я заплашва, дори ако мъжът й не е с нея. Ева реши, че е достатъчно умна и силна, за да различи злото и да го посрещне. А точно това ангелите бяха казали да не прави. Тя се озова вторачена в плодовете на забраненото дърво със смесени чувства на любопитство и възхищение. Видя, че те са прекрасни и се попита, защо Бог така безусловно и определено им забрани не само да ядат, но даже да се докоснат до тях. По-подходящ момент за Сатана нямаше. Като че ли четейки нейните мисли, той се обърна към Ева: „Наистина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината“? По такъв начин, приветливо и меко, с мелодичен глас, той заговори на удивената Ева. Тя беше слисана, че змията говори с човешки глас. А той продължи да възхвалява нейната необикновена красота и миловидност, което не беше неприятно на Ева. Беше удивена, защото знаеше, че Бог не беше дал на змията способността да говори. SR 32.2.

---

Любопитството на Ева надделя. Вместо веднага да побегне от там, тя слушаше да чуе какво й говори змията. Дори и през ум не й мина, че пред нея беше падналият враг, използващ змията като посредник. Сатана беше този, който говореше, а не змията. Ева беше подлъгана, поласкана и увлечена. Ако тя беше срещнала този, който стоеше в сянката на змията, приличащ на ангел или поне напомнящ такъв, тя щеше да е нащрек. Но този странен глас не я накара да се върне при мъжа си и да го попита, защо някой така свободно се обръща към нея. Вместо това, Ева започна да спори със змията и отговаряйки на въпроса й, каза: „От плодовете на дърветата можем да ядем, само от плода на дървото, което е сред рая, каза Бог: Не яжте и не се докосвайте до него, за да не умрете”. Тогава змията й отговори: „Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и вие ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото” (Битие 3:2-5). SR 33.1.

Сатана се стараеше да внуши на Ева мисълта, че ядейки от плода на забраненото дърво, те ще придобият нови, по-съвършени и всеобхватни знания в сравнение с тези, които имат. Това беше неговият любим прийом, който прилагаше винаги с голям успех от момента на грехопадението си - да събуди в човешкия разум любопитство; да проникне в тайните на Всемогъщия; да не се задоволява с това, което Бог вече беше открил; и да небрежи онова, що му беше заповядано. Той щеше да ги поведе към неподчинение на Божиите заповеди и след това щеше да ги направи да вярват, че навлизат в чудесната област на познанието. Но това беше само едно предположение и жалка измама. Бидейки в несъстояние да разберат това, което Бог беше им открил, пренебрегвайки Неговите изрични заповеди, домогвайки се да се сдобият мъдрост, независима от Бога, хората често се стремят да разберат, какво Бог беше задържал от смъртните. Те са опиянени от своите собствени идеи за прогрес, очаровани от тяхната суетна философия, но слепи като в среднощен мрак, що се касае до истинското знание. Те вечно учат, но не са способни да достигнат до познаване на истината. SR 33.2.

Не беше Божията воля тази безгрешната двойка да има каквото и да е разбиране за злото. Той щедро им даде доброто, задържайки злото. Ева счете думите на змията за мъдри и получи обширно изявление: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще будете като Бог, да познавате добро и зло” – правейки Бога лъжец, Сатана дръзко й внуши мисълта за това, че Бог ги е измамил, за да не постигнат съкровени знания и да Му станат равни. Бог беше казал, че ако вкусят от този плод, непременно ще умрат; а змията окончателно я убеди: „Никак няма да умрете!”. SR 34.1.

Изкусителят увери Ева, че колкото по-скоро яде от плода, толкова по-бързо ще придобие едно ново превъзходно знание, което ще я направи равна на самия Бог. Обръщайки й внимание на себе си, той каза, че е ял в изобилие от дървото и е установил, че то е не само съвършено безвредно, но и с прекрасно на вкус, предизвикващо бодрост и радост на духа. Ето защо, поради чудесните му свойства, способни да придават мъдрост и сила, - каза сатана, - Бог забрани не само да опитат, но и да се докоснат до него, понеже са Му добре известни неговите чудодейни качества. Заяви, че след като е ял от плода на забраненото за тях дърво, той е придобил дар слово. Намекна на Ева, че Бог няма да удържи на думата Си. Това било просто заплаха, за да ги застави да стоят далеч от придобиването на висше благо. После им каза, че не биха могли да умрат. Нима не бяха яли от дървото на живота, което увековечава безсмъртието? Той каза, че Бог ги мами и лишава хората от възможността да се наслаждават на приповдигнато блаженство и висше щастие. Изкусителят откъсна един плод и го подаде на Ева. Тя го взе в ръката си. „Ето - каза изкусителят, - беше ви забранено даже да се докоснете до този плод, защото ще умрете”. Той й каза, че при изяждането на плода тя няма да установи нито зло, нито смърт в по-голяма мярка, отколкото при докосването и държането му в ръка. И понеже не почувства веднага непосредствените признаци на Божието неодобрение, Ева се одързости. Тя реши, че всичко, казано от изкусителя, е мъдро и вярно. Опитвайки плода, тя изпадна във възторг от прекрасния му вкус. Плодът се оказа изумителен на вкус и тя си въобрази, че ясно усеща в себе си чудотворното му действие. SR 34.2.

                                                                    Ева става изкусител

Тогава Ева откъсна и яде от плода, представяйки си, че чувства прилив на живителна сила и придобива нова, по-висша същност, като че ли беше се е проявил резултата от действието на забранения плод. Със странна и неестествена възбуда тя понесе на ръце забранените плодове, дирейки мъжа си. Намирайки го, му разказа за мъдрите разсъждения на змията и поиска незабавно да го заведе до дървото за знание. Ева разказа на Адам за това, че тя вече беше яла от плода и вместо чувство за смърт, усещаше приятно и ободряващо въздействие. Веднага след като Ева съгреши, тя стана мощен медиум, чрез който щеше да причини падението и на нейния съпруг. SR 35.1.

Аз видях как лицето на Адам се опечали. Изглеждаше изплашен и смаян. Виждаше се, че в съзнанието му се водеше борба. Той каза на Ева, че е достатъчно сигурен, че това е бил врагът, за когото бяха предупредени, така че тя трябва да умре. Но тя го увери, че не чувства никакви болезнени последствия, а тъкмо обратното, чувства се прекрасно, както никога досега и настойчиво го умоляваше да яде. SR 35.2.

Адам твърде добре разбра, че спътницата му е нарушила единствената забрана, постановена пред тях като изпит за тяхната верност и любов. Ева се аргументира, че змията е казала, че никак няма да умрат и че неговите думи трябва да са верни, защото вместо знаците на Божието неодобрение над себе си, усещаше такова щастливо и блажено състояние, в каквото, по нейна представа, пребиваваха небесните ангели. SR 36.1.

Адам съжали, че Ева се беше отделила от него, но всичко беше свършило. Предстоеше му да бъде отделен от нея, чието общението значеше толкова много за него. Как можеше да се примири с това, тъй силно обичаше Ева. И в безизходното си отчаяние, реши да сподели нейната съдба. Ясно съзнаваше, че Ева е станала негова неразделна част и ако тя трябваше да умре, той щеше да умре с нея, тъй като, самата мисъл за раздяла беше непоносима за него. Не му достигна вярата в неговия милостив и великодушен Творец. Не разбра, че Бог, Който го беше направил от земна пръст и му беше вдъхнал жизнено дихание, създавайки го прекрасен и съвършен, и сътворил от реброто му Ева, за да му бъде постоянен другар в живота, можеше да му създаде друга спътница. В края на краищата, разсъждаваше Адам, дали думите на тази мъдра змия нямаше да се окажат верни? Стоящата пред него Ева беше толкова прекрасна и миловидна, и видимо така невинна, както преди. Сега тя проявяваше към него по-голяма любов, като че ли благодарение на опитаният от нея плод, тя го обичаше още повече. Той не забеляза в нея никакви признаци на смърт. Тя му разказа за приятното въздействие на плода и за своята гореща любов към него, затова реши смело да посрещне всички възможни последствия. Адам сграбчи плода, бързо го изяде и като Ева не почувства веднага неговите пагубни последствия. SR 36.2.

Ева считаше себе си способна да различава между вярно и грешно. Съблазнителната надежда за навлизането в едно по-висше познание я отведе до мисълта, че змията, нейният специален приятел, е твърде заинтересована от нейното благополучие. Ако тя беше потърсила своя съпруг и свързвайки се своя Създател, бяха предали думите на змията, те щяха да бъдат освободени от хитрото сатанинско изкушение още в началото. Бог не желаеше Адам и Ева да разглеждат и изследват плода на дървото за познанието, защото тогава щяха да станат плячка на маскирания враг. Бог знаеше, че само ако не се докоснат до плода на това дърво, Адам и Ева щяха се намират в съвършена безопасност. SR 36.3.

                                           Свободата на избора в ръката на човека

Бог даде ясни наставления на нашите прародители относно дървото за познанието. Те бяха напълно информирани за падането на Сатана и за опасността от слушането на неговите внушения. Бог не ги лиши от възможността да ядат от плода на забраненото дърво. Той ги създаде морално свободни същества - да вярват думите Му, да се подчиняват на заповедите Му и да живеят; или да вярват на изкусителя, да се разбунтуват и да умрат. Адам и Ева заедно ядоха от плода на забраненото дърво и голямата мъдрост, която придобиха, се изразяваше в познаването на греха и чувството на вина. Скоро обкръжаващото ги сияние от светлината на Божията слава изчезна и под тежестта на чувството за вина, и загубата на тяхната Божествена дреха, те, изпитвайки един непознат до сега страх, се опитваха с каквото и да е, да прикрият своята голота.

Адам и Ева предпочетоха да повярват на думите, по тяхна представа излизащи от змията, макар че тя не проявяваше любов и не правеше нищо за щастието и благополучието им, докато Бог се грижеше за всичко, включително за храната и комфорта им. Навсякъде, накъдето и да обърнеха поглед, цареше изобилие и красота, но при все, че виждаше това, Ева беше излъгана от змията, която я убеди, че „нещо” ще ги направи мъдри като Бог, и това „нещо” е скрито в тях. Вместо да вярва на Бог, тя нечестно беше пренебрегнала Неговата велика доброта и повярва на думите на Сатана.

Нарушавайки Божията заповед, отначало Адам си въобрази, че той също щеше да придобие нова, по-добра същност, но скоро мислите за извършеното престъпление го изпълниха с ужас. Струваше му се, че даже въздухът, който преди беше приятен и топъл, е станал хладен. Виновната двойка усещаше своята греховност. Те с ужас мислеха за бъдещето, чувствайки пустота, беззащитност и празнота в душата. Нежната любов, мир и безметежно щастие се бяха сменили с някакво ново, непознато им преди чувство на загуба. И тогава за първи път обърнаха внимание на своята външност. По-рано те не носеха специални дрехи, покриваше ги Божията дреха на слава, каквато носят небесните ангели. Сега тази обкръжаваща ги преди светлина беше изчезнала. И макар че някак си беше намаляло чувството на опустошение и голота, те се съсредоточиха да търсят някакво покритие за голите си тела. Не можеха съвършено голи да се представят пред очите на своя Господ и Неговите свети ангели.

Извършеното престъпление се изправи пред тях в своята истинска светлина. Те все повече се убеждаваха, че са нарушили ясната и определена Божия заповед. Адам изказа недоволството си от Ева и я упрекна за това, че тя, оставяйки го, се беше поддала на уловката на змията. Все пак, надеждата им порасна - дали пък Бог, дал им всичко за щастие, нямаше да им прости за това единствено непослушание според великата Си любов към тях, и те не щяха бъдат подложени на това страшно наказание, от което така се бояха?

Сатана ликуваше от радост. Той беше изкусил жената, пораждайки в нея недоверие към Бог, съмнение в Неговата мъдрост и беше пробудил нездрав копнеж към Неговите непостижимо мъдри планове. Освен това, благодарение на нея му се беше удало да се домогне и до падението на Адам, който, от любов към Ева, беше престъпил Божията заповед, и съгреши заедно с нея. Вестта за грехопадението на човека бързо се разпространи между обитателите на небето. Замлъкна звученето на арфи, ангелите бързо снеха венците си. Цялото небе се вълнуваше. Неблагодарността на Адам и Ева за всичките блага, с които Бог така изобилно и щедро ги беше надарил, огорчи ангелите. За да решат какво да правят занапред със съгрешилата двойка, на небето се състоя съвет. Ангелите се опасяваха, че ако Адам и Ева вкусеха от плода на дървото на живота, щяха да увековечат съществуването на греха.

Господ лично щеше да дойде при Адам и Ева и им съобщи последствията от тяхното непослушание. Чувайки величествената походка на приближаващия се към тях Бог, те опитаха да се измъкнат от Него, докато преди, бидейки свети и непорочни, изпитваха особена радост и възторг всеки път, срещайки се със своя Творец. „И Господ Бог повика Адама, и рече му: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?”. Господ му зададе този въпрос, не защото Му беше нужна информация, а за да могат Адам и Ева сами да се убедят в греховността на своята постъпка. Когато Бог попита Адам: „Какво се случи, че ти се засрами и изплаши?”, той си призна престъплението, но не защото се разкая за своето огромно непослушание, а за да стовари на Бог отговорността за извършения от него грях. „Жената, която Ти ми даде, ми даде от дървото и ядох”. Тогава Бог се обърна към жената и попита: „Защо направи това?”. В отговор Ева каза: „Змията ме съблазни и ядох”.

                                                                         Проклятието

Тогава Бог се обърна към змията и каза: „Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си”. Тъй както змията беше издигната над всички Божии творения, сега трябваше да бъде снижена пред всички и да стане по-нисша от всичките, и човекът да изпитва отвращение към нея – и всичко това, защото тя стана посредник на Сатана, използвайки я за своя коварен замисъл. „А на Адам рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти казах да не ядеш, то проклета да бъде земята поради тебе; със скърби ще се прехранваш от нея през всичките дни от живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет”.

Затова, че хората съгрешиха, вкусвайки от плода на дървото на познанието, Бог прокле земята: „Със скръб ще се храниш от нея, през всичките дни на живота си”. Той щедро ги беше снабдявал с всичките блага, скривайки от тях злото. Сега Бог обявяваше, че хората ще се хранят от прокълнатата земя, т. е. ще се срещат със злото до края на живот си.

От тогава целият човешки род е обречен да страда от злонамерените изкушения на Сатана. Вместо щастлива, носеща радост и удоволствие работа в Едемската градина, Адам го очакваше живот, изпълнен с тежък, изнурителен труд и безпокойство. Сега хората не можеха да избегнат разочарование, печал, болка и накрая смърт, небитие. Те бяха сътворени от земната пръст и в тази пръст им предстоеше да се върнат.

На Адам и Ева беше съобщено, че се налага да напуснат своя Едемски дом.

Поддали се на измамата на Сатана и повярвали на това, че вероятно Бог лъже, те позволиха на дявола достъп до сърцата им. Затова занапред за тях не беше безопасно да останат в Едемската градина; щом щяха да имат достъп до дървото на живота, те можеха да увековечат грешния си живот. Адам и Ева умоляваха да им бъде разрешено да останат, макар ясно да осъзнаваха, че са изгубили всяко право на спокойното щастие в Едем. Те обещаваха, че в бъдеще винаги безпрекословно ще да изпълняват Божията воля. Но им беше отказано, тъй като с падането от непорочност в грях, те се бяха сдобили не със сила, а със слабост. Щом не бяха успели да съхранят своята чистота, когато бяха свети, щастливи и непорочни същества, то сега, в днешното им греховно състояние, у тях имаше малко сила, да останат верни и предани на Бога. Чувство на непосилна мъка и угризения на съвестта изпълни сърцата им. Сега те разбраха, че наказанието за греха щеше да бъде смърт.

В същия час Господ заръча на ангелите да преградят достъпа до дървото на живота, доколкото, съгласно плана, разработен от Сатана, Адам и Ева трябваше пак да не се подчинят на Бог; получили Неговото неодобрение и после вкусили от дървото на живота, те щяха да увековечат живота си в грях. Но светите ангели бяха изпратени при дървото на живота и преградиха пътя към него. Около тези ангели сияеха лъчи светлина, подобно въртящи се мечове.