„Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.org
Представя
„Исус, Духът“
е това, за което ще говорим тази сутрин. И докато разглеждаме тази тема искам да разгледаме Божия практически копнеж и план за човечеството. Много пъти говорим за теология и за доктрини и се впускаме във всичките технически страни на нещата, но е важно да можем да виждаме нещата в практичен план, как те се свързват с нас в практичен план. Точно това искам да направим днес. Искам да погледнем нещата в практичен план и особено във връзка с една много важна доктрина и с учение, които мнозина от нас дълбоко ценят. И това е учението (или доктрината), което Бог даде на Израил в един от най-големите символи, дадени на Израилевия народ. Един от най-големите символи, които Бог даде на Израил, беше в действителност светилището, заедно със службите, свързани със светилището. Не е ли така? И една от тези ценни и скъпи за нас истини е онова, което обикновено и с умиление наричаме...? „Доктрината за светилището“, или „истината за светилището“ - една много отличителна и важна истина. Предстои да я разгледаме днес и може би се чудите:
Revelation1412.org
Представя
„Исус, Духът“
е това, за което ще говорим тази сутрин. И докато разглеждаме тази тема искам да разгледаме Божия практически копнеж и план за човечеството. Много пъти говорим за теология и за доктрини и се впускаме във всичките технически страни на нещата, но е важно да можем да виждаме нещата в практичен план, как те се свързват с нас в практичен план. Точно това искам да направим днес. Искам да погледнем нещата в практичен план и особено във връзка с една много важна доктрина и с учение, които мнозина от нас дълбоко ценят. И това е учението (или доктрината), което Бог даде на Израил в един от най-големите символи, дадени на Израилевия народ. Един от най-големите символи, които Бог даде на Израил, беше в действителност светилището, заедно със службите, свързани със светилището. Не е ли така? И една от тези ценни и скъпи за нас истини е онова, което обикновено и с умиление наричаме...? „Доктрината за светилището“, или „истината за светилището“ - една много отличителна и важна истина. Предстои да я разгледаме днес и може би се чудите:
„Какво общо има това със заглавието - „Исус, Духът“?“
Това ще открием и ще видим как нещата се свързват по един много практичен начин (а не просто да разглеждаме теология, не просто да разглеждаме теория). Изход 25 гл. и там 8 ст. е мястото, където Бог казва на Мойсей:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Какво беше предназначението на светилището? Бог да обитава между хората. Това беше смисълът на светилището. То имаше към себе си една много практична истина. То беше свързано с това Бог да обитава и пребъдва с хората. Този символ, който виждаме тук, даден от Бога на Израил, беше просто една картина на една по-голяма действителност, която щеше да се осъществи. То не беше пълната действителност, а беше само символ. И този аспект на това Бог да обитава при човека имаше за цел конкретно да преодолее една спънка, или една преграда, която стоеше между Бога и човека. Каква беше тази спънка, или тази преграда? Това беше грехът. Затова в светилището имахте средство за справяне с проблема с греха и премахване на преградата и препятствието, така че човекът и Бог да могат да живеят (или пребивават) заедно. Затова точно там, в светилището, имахте всички тези аспекти на службите и свещеничеството, но ключовата съставка, или ключовият компонент, в службата на светилището беше... какво? Добре, никой не иска да сбърка в отговора, доста разумно. Някой обаче казва:
„Божието присъствие зависеше от една много важна съставка и това е жертвата. Жертвата беше средството, чрез което се разрешаваше проблемът с греха, символично, така че човекът и Бог да могат да бъдат примирени.“
И, разбира се, има и различни аспекти – трябваше да имате свещеник, който да посредничи там, но ключът беше жертвата. И каква част от жертвата, ако наистина искате да погледнете нещата отблизо, каква част от жертвата беше необходимият компонент? Това беше...? Кръвта. И кръвта означава...? Живота. Така че точно там, на онова много основно ниво, Бог показваше как щеше да се справи с проблема с греха, който беше свързан с проблема с живота, така че Той и човекът да могат да бъдат повторно обединени, или Той да може да живее при човека. Това е символът, това е картината, защото, в крайна сметка, грехът беше докарал смърт. Така че онова, от което се нуждаехме, беше...? Живот. Онова, което застана между нас и Бога, беше грях и смърт. Затова за да живеем ние с Бога Той трябваше да ни осигури живот и да ни възвърне живота, за да можем да бъдем заедно. Затова каза на Израил:
„Да Ми построят...“
Или казва на Мойсей, знаете, да предаде на Израил:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Всички тези неща се съдържат в това много богато изявление – всички тези заръки, дадени в Книгата на закона за службите, свързани със светилището, с цел Бог да обитава заедно с тях като се справи с този проблем с греха, като се справя с тази смърт.
Така че, разбира се, грешникът донасяше агне при свещеника в светилището и това беше средството, чрез което неговият грях беше разрешаван, в символичен план. Вярно ли е? Това беше само картина, беше само символ. Това просто беше нещо, през което те преминаха, за да обозначи по-голяма действителност, която един ден щеше да дойде. Трябва да помним този момент. И всичко това се отнасяше за това Бог да обитава при народа. Продължаваме малко по-нататък, когато Бог даде тази заръка. Той каза също така в Изход 24:8:
„Тогава Мойсей взе кръвта и поръси върху народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тези думи.“
Много значим стих, много значимо събитие. И случилото се тук изглежда почти малко страшно. Нали така? И особено вероятно за предната редица от събралите се там хора. И Мойсей взе кръвта и... направи какво? Поръси я върху хората. Няма да искам от вас да вдигате ръка кой би желал това да му се случи. Но онова, което се случваше там, в тази картина, беше един много значим символ (или представяне) на много важна духовна истина. Виждате ли, кръвта представя... какво? Живота. И онова, което правеше Мойсей, беше да поръси народа с кръв, или с...? Живот. И тук той нарича това „кръвта на...“ какво?
„Кръвта на завета.“
Много значимо. Предстои да видим изпълнението, по-голямото изпълнение или действителността на онова, което беше представено на това събитие тук, когато Мойсей поръси народа с кръвта на завета. С други думи, това беше картина на получаване на живот от хората. И кръвта щеше да се справи с греха им. Те получиха живот и с това бяха повторно съединени с Бога. Това беше една много живописна, действително разиграна картина, или сцена, или символ. С други думи, онова, за което говори той тук, е тази кръв на завета, или живота на завета.
Предстои да видим какво означава това в действителност от Стария завет и ще погледнем по-голямата действителност, която предстоеше да настъпи. Защото това беше едва сянка. Това не беше пълната и цялостна действителност на онова, което Бог беше възнамерил, беше сянка. Имаше недостатъци в символа. И ще изброя няколко, само за да можем да ги имаме предвид. Защото понякога се съсредоточаваме върху символа и всичките различни церемонии в символа като не осъзнаваме, че те бяха само символи и картини. Те не бяха действителността. Имаше нещо по-голямо, което предстоеше да дойде, това беше само едно представяне. Някои от недостатъците на символа, например... Стиха, който прочетохме, беше:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
На колко човека беше позволено да влизат в храма? От целия Израилев народ само една категория можеше да влиза и това бяха свещениците, нали така? Най-близкото място до мястото, където се намираше Божието присъствие, на което можеха да дойдат хората, беше едва във...? Външния двор. Вярно ли е? И Божието присъствие, Божието обитаване беше в светилището и при все това на народа не беше позволено да влиза там, а само на свещениците – техните представители. Това е недостатък. Това не се съдържа в действителността и предстои да видим изпълнението. Ето защо казвам, че това е само сянка. То служеше за онагледяване на една картина, при което Божието присъствие беше там в символичен план. И то беше там действително, но народът не можеше да влезе. Ние имаме нещо по-голямо, както предстои да видим. И не само това, но дори свещеникът, който можеше да влезе в светилището (или в храма), можеше да влезе в действителност в присъствието на Бога само... колко пъти? Само веднъж за цяла година. Но през цялата година той служеше само в...? Светая. Отново, това беше предобраз, беше символично. Друг компонент е, че Божието присъствие всъщност се намираше на едно конкретно местоположение. Ако искахте да отидете там, където се намираше Божието присъствие, трябваше да отидете в...? В храма, в светилището. Това беше Божията шатра. Всеки един от израилтяните имаше своя палатка в стана, а Божията шатра беше шатрата Скиния. Следите ли? Имаше едно местоположение. Това отново беше недостатък. Или то имаше за цел да означи това, че символът не беше пълната действителност на онова, което Бог възнамеряваше (както ще видим). Книгата Евреи ни казва това. Евреи 10:1. Там се казва:
„Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.“
Какво казва Павел тук? Той подчертава недостатъка на...? Символа. Той казва, че символът не можеше да постигне действителността. Той не можеше да постигне съвършенство. Той беше просто една сянка. Когато [Павел] говори тук за закона, ние понякога разбираме погрешно смисъла тук. За какво говори той, когато казва „закона“? Хората се опитват да разберат за кой закон говори той – дали става дума за церемониалния закон или за нравствения закон, за какво говори тук. Онова, с което има работа Павел, е цялата система на закона, която Бог даде чрез Мойсей, цялото нещо. Цялото нещо служеше като символ или като сянка на добрини, които бяха...? Все още не бяха налице, вярно ли е? Те все още предстояха в бъдещето. И в онова, което беше налице, сянката, не се съдържаше самия образ на тези неща, в него не се съдържаше действителността. С други думи, обитаването на Бога при хората беше символизирано в картини и образи и все още не беше пълната действителност. Това е становището му. И точно както Мойсей поръсваше народа с кръвта на завета, която се отнасяше за всичките думи на завета, които Бог беше заявил – това беше едва сянка на една по-голяма действителност, която един ден щеше да...? Настъпи. Искам да погледнем тази по-голяма действителност, защото това е много практично за нас, след което ще видим какво общо има с всичко това и Исус, Духът, защото това е заглавието на разискването ни. Тази по-голяма действителност, по-добрите неща, които щяха да настъпят. Когато Мойсей поръси народа с онази кръв на завета, не съм сигурен дали можете да се сетите за един много подобен случай, който всъщност се състоя в Новия завет. Няма да искам от вас да се опитвате да познаете, но ще поставя стиха и ще видим как паралелите съвпадат. Лука 22:20 – Исус с учениците по време на последната вечеря. Там се казва:
„Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“
Помните ли това събитие? И тогава Исус им заръча – даде им чашата, за да...? Да пият. Виждате ли някакви прилики между това събитие и събитието, при което Мойсей поръси народа с кръвта на завета? Всъщност виждате някои много ключови елементи. Исус говори за кръв. Не е ли така? Исус говори също така за завет – за „новия завет“. Коя дума е синонимна на „завет“? [Англ.: две думи за завет.] Мойсей поръси народа кръвта на завета. Исус дава на учениците Си да пият кръвта на новия завет. Налице е паралел. Но ключовата разлика е следната: Когато Мойсей поръси народа с кръвта, това беше... къде? Отвън. На учениците беше дадено да пият тази чаша вътрешно. Вярно ли е? Това символизираше по-голямата действителност, която беше изобразена в сянката. Това е много интересен паралел. И Мойсей беше този, който стоеше между Бога и народа, и той беше този, който ги поръси с кръвта. Исус е Този, Който стои между Бога и народа и Той казва:
„Вземете и пийте. Това е Моята кръв. Тази чаша е новият завет в Моята кръв.“
Къде се намира новият завет, според Исус, според този стих? В Неговата кръв, или в Неговия...?
Живот, защото кръвта представлява...? Живота. Следователно, новият завет не е втората половина от Библията, която държите в ръцете си. Вярно или невярно? Следите ли?
Когато говорим за новия завет според Исус, Той казва къде се намира новият завет. Той не казва, че се намира в книга. Така ли е? Той казва, че се намира в кръвта Му. Тук говорим за практичен аспект – не говорим за сянка, не говорим за символ. Виждате ли, „Новият завет“, частта от Библиите ни, която се нарича „Нов завет“, ни казва за тези действителности.
Тя ни казва какво се съдържа в живота на Христос. Там научаваме за това, там е записан този стих, в това, което ние наричаме „Нов завет“. Но в него се говори за действителност, която е по-голяма от една книга. Вярно ли е? В него се говори за личност, говори се за живот. Следите ли? Не се опитвам да омаловажа книгата. Опитвам се да възвелича Автора на книгата. Исус каза, че новият завет е в Неговата кръв, или в Неговия живот. Така че тук виждаме изобразена тази картина – народа, кръвта, посредника и завета:
Точно онова, което се беше случило в подножието на планината Синай, когато Мойсей поръси народа. Но дори това събитие все още не беше пълната действителност. То все още предсказваше и предвиждаше нещо, което щеше да настъпи (както ще видим). Но преди да стигнем до изпълнението на този паралел – на това, което направи Мойсей и което Исус правеше тук с учениците Си – искам да видим какво доведе до това, за да можем да го оценим малко по-добре и всъщност да видим практическото следствие от него.
Светилището на земята имаше за цел Бог да може да обитава при хората. Светилището на земята беше картина на друго светилище, което се намираше... къде? В небето, първообразът. Вярно ли е? На Мойсей беше казано да го направи по образеца. В Новия завет... Това беше в Стария завет, беше в периода преди кръста. Какъв е паралелът в Новия завет? Искам да погледнем този стих и тогава да ви задам въпрос в светлината на това. В Матей 1:23 се казва:
„„Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил", което значи: Бог с нас.“
Това напомня ли ви за стих, който прочетохме по-рано? Бог каза на Мойсей:
„И да Ми направят светилище, за да...“? „...обитавам при тях, или между тях.“
Тук виждаме Исус... Едно от имената, които са Му дадени, е Емануил, което означава... какво?
„Бог с нас.“
Следователно, кой е светилището тук? Забележете, че попитах „кой“, а не „какво“. Това е Христос. Това е средството, чрез което Бог е с нас. Средството, чрез което Бог беше при народа (или обитаваше при народа) в Стария завет, беше едно физическо светилище, което построиха. Вярно ли е? Това беше средството. И неговото предназначение беше Бог да обитава при тях. Сега виждаме жива личност, Исус, и Той е Бог с нас. Искам да ви задам тук един важен народ:
Какво е значението, когато се казва „Бог с нас“? За кого се говори с това? За да не се впускам в твърде големи подробности и да се отклонявам от темата ни, дали с това се говори за Отец? Исус е Този, Който ни свързва с Бога. Виждате ли, светилището се отнасяше за това Бог, Който беше в небето, да обитава при народа. Сега имаме светилище, собствения Му Син, и това е средството, чрез което Бог може да бъде с нас. Много значим и много важен момент. В крайна сметка не каза ли Исус, че Отец живее в Него? Помните ли това? И не каза ли Исус
„който е видял Мене, видял е...“ кого? „...Отец.“
Защото Исус беше „Бог с нас“ - средството, чрез което Бог може да бъде с нас. Той е свързващото звено. Така че най-накрая, от грехопадението на Адам насам, за първи път имаме човешко същество, което е наистина живеенето и въплъщението на Бога, което да е с нас. Това човешко същество трябваше да бъде...? Собственият Му Син, дошъл като Човек, за да бъде един от нас, така че да може да ни свърже с Бога. Така че вместо сграда или вместо шатра или скиния, както беше в пустинята, сега имаме собствения Син на Бога като средството за това Бог да бъде с нас. Виждате ли паралела? Виждате ли как едното е по-голяма действителност и изпълнение на онова, което беше просто символ и сянка, и картина? Исус изрази това много добре в Йоан 14:10:
„Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.“
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Исус казва:
„Отец живее в Мен.“
Виждате ли двете светилища? Шатра в пустинята и Божият Син на земята в Новия завет. Не мислим за Исус така, нали? Той беше средството, чрез което Бог можеше да бъде с нас. И точно това беше предал Той. В светлината на това и в светлината на факта, че апостолите осъзнаваха тази по-голяма действителност и това по-голямо изпълнение, забележете сега съпоставката, която се прави със старозаветното светилище – много интересен стих. В Деяния 7 гл. Стефан изнася последната си проповед пред Синедриона и в стихове 48 и 49 той казва:
„Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: "Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?“
Дали това изявление е вярно или е невярно? Предполагам, че трябва да кажете „вярно“, защото се намира в Библията, нали? Но обърнете особено внимание: Онова, което казва Стефан, изглежда противоречи на онова, което Бог беше казал на Мойсей. Вярно ли е? Бог каза на Мойсей:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Стефан казва:
„Не знаете ли, че няма храм, който да може да бъде обиталище за Бога?“
Осъзнавате ли какво правеше Стефан? И на юдеите не се хареса, когато той каза това, защото те бяха започнали да гледат на храма като на действителността, а не само като на символа. И когато той се изказа против храма и им каза
„Чуйте, това е едва сянка, не осъзнавате ли, че има още към Бога, отколкото може да се побере в един храм, че това е просто сянка, символ на нещо по-голямо; въпрос на факт е, че пророк Исая казва това,“
те реагираха така:
„Стефане, как смееш! Доведете този човек ето тук, нека го убием.“
Те го убиха. Те не казаха това, но знаете какво се случи. Те бяха малко по-разстроени от това, малко по-гневни на Стефан от това. Те всъщност скърцаха със зъби срещу него. Така че какво правеше Стефан? Защо е това очевидно противоречие? Защото Стефан осъзнаваше и разбираше по-голямата действителност, която Бог беше възнамерил. По-голямата действителност беше, че Бог не се интересува от сграда, в която да можете да се срещате с Него. И тогава, когато напуснете сградата, това е всичко. Бог желае да обитава при нас по един много по-близък начин. И начинът да постигне това беше Неговият Син. Ето защо Той беше наречен Емануил, „Бог с нас“. Доста интересно е, че когато тук се казва „Всевишният не обитава в ръкотворни храмове“, кой е Всевишният? За кого се говори с това? Това е Бог Отец, защото Исус е наречен „Синът на Всевишния“. Така че храмът и Христос – когато се казва „и да Ми направят светилище, за да обитавам между тях“, Христос е наречен Емануил, или „Бог с нас“, с това се говори за това Бог Отец да бъде в нас, в съпоставка с това Бог просто да обитава в сграда, или в шатра, или в скиния. Онова, което казва Бог, е просто следното:
„Аз съм Богът, Който създаде всичко. Как си мислите вие, че можете да вземете нещата, които Аз направих, и да направите нещо, което Аз да мога да населявам? Аз създадох всичко.“
Това е смисълът в стиха, нали? Бог създаде всичко.
„Какъв дом ще Ми съградите?“
С други думи, единствената личност, която е годна да направи дом за Бога, е... коя? Самият Бог. Виждате ли смисъла? Ето защо за Исус се казва:
„Приготвил си Ми тяло“ (Евреи 10:5).
Средството, чрез което Бог обитава при нас, не се постига от нас. То се постига от Него. Много важен момент за темата, за която говорим на този лагер – да живеем живота на...? Праведност... как? Чрез вяра. Праведността чрез вяра, братя и сестри, се отнася единствено за онова, което Бог е направил, а не за онова, което правим вие и аз. Всичко, което можем да направим ние, е да приемем онова, което Той е направил. Това се представя както в символа, така и в изпълнението на символа. Ето защо Христос, Божият Син, дойде като Божествено чудо. Бог направи това, а не човек. И Той беше
„Бог [или Всевишният], обитаващ между нас“.
Интересното и обезпокоителното нещо е следното... и точно тук ние също сме склонни да падаме:
Юдеите убиват живия Храм, Божия Син, за да запазят каменния храм, своята постройка. И познайте какво: Те имаха библейски основания за това. Но не пропускайте същността: Живият Храм, истинското изпълнение, „Бог с народа“ в Неговия Син – те убиха Неговия Син, за да защитят и запазят символа, сянката, сградата, направена от камък със собствените им ръце. Много значим момент, нали? Това беше цялата същност. Животът на Стефан завърши, когато той заговори за храма по този „уронващ“, „сквернословен начин“ – така се чувстваха юдеите. Те казаха:
„Какво каза той? Какво за храма? Мъртъв е!“
И това следваше същия ред на разсъждения, който бяха употребили за самия Исус. Като убиваха Стефан те повтаряха същото нещо. Те бяха убили Исус, живия Храм, за да запазят една сграда. В това се съдържа нещо за нас и ще се върна и на него. Но другият компонент, който искам да погледнем... Погледнахме „Бог с нас“, другият компонент е кръвта на завета. И тази картина, която видяхме в подножието на планината, в стиха, в който Мойсей поръси народа с кръвта на завета – за какво в действителност се говори с това? Погледнахме кръвта като живот, според мен разбираме това. Исус каза, че новият завет е в Неговата кръв, или в Неговия живот. Така че ето въпрос: Кой е новият завет? Отново, питам „кой“, а не „какво“. Отговорът е: Христос. Някои от нас може би не мислят за съвета по този начин, защото ние мислим, че „завет“ представлява някакъв договор или някакво споразумение, или дори обещание. Не мислим за „завет“ като за личност. Нека погледнем Исая 42 гл. и видим как Бог изразява тази удивителна истина. Исая 42:6, 7. Това е месианско пророчество (както ще стане много ясно щом го прочетем). Само искам да помним това. Той казва:
„Аз, Господ, Те призовах в правда и ще хвана ръката Ти, и ще Те пазя, и ще Те поставя за завет на народа, за светлина на народите, за да отвориш слепите очи, да изведеш от затвора затворниците и от тъмничния дом седящите в мрак.“
С това се говори за...? Христос. Той е единственият, който може да донесе свобода. За това се говори – за затвор. Говори се за Христос като за светлина на...? Езичниците. Според мен всички знаем, че Исус казва:
„Аз съм...“? „...светлината на света“ (Йоан 8:12).
И той говори за Христос и нарича Христос тук също и... как?
„Завет на народа.“
Не е ли така? Кой завет е този? Новият завет, който беше предсказан. Сега разбирате защо Исус каза на учениците Си по време на последната вечеря:
„Вземете и пийте: Тази чаша е новият завет в Моя....“? „...живот, или в Моята кръв.“ Защото познайте какво: „Този нов завет всъщност съм...“? „...Аз. И за да бъдете вие в новия завет, е необходимо да вземете активната съставка от Мен; и тази активна съставка е...“? „...животът Ми.“
Не мислим за новия завет така, знам го. Говоря за действителността, братя и сестри. Говоря за действителността, която Бог беше предсказал със символи и сенки. Тази действителност е Христос. Той е Храмът, при който Бог е с нас (както ще видим). Той е заветът, в който трябва да вземем участие. И ние не вземаме участие в него външно, ние не биваме просто поръсени с Неговата кръв, а го приемаме вътрешно – настъпва една действителна промяна отвътре, във вярващия, което означава, че този вярващ сега има новия завет. Той има... кого? Сина,
„Бог с нас“.
Това е доктрината за светилището. Осъзнавате ли това? Доктрината за светилището за мнозина се отнася изцяло за това дали съществува сграда в небето, наречена „светилище“, и колко отделения има в тази сграда. Нали така? Запознати ли сте с този дебат? И ние сядаме и спорим за това дали има две отделения, колко на брой са и в кое влезе Той. И ние сме толкова съсредоточени и ангажирани с небесна география и сграда в небето. Не се опитвам да се измъкна от това или да кажа, че няма такова нещо. Но забравяме практическата действителност, която съществува на земята, и мислим, че щом вярвам в сграда в небето, аз вярвам във вестта за светилището, или в доктрината за светилището. Познайте какво, имам новина за вас:
Вестта и доктрината за светилището са това, за което говорим тук – Христос, Който е „Бог с нас“, и Той е новият завет, който ние имаме. Ако вие нямате това, няма значение в какво вярвате за това колко сгради е възможно да има в небето. Следите ли? Виждате ли, истината, братя и сестри, не е само теории, не е само доктрини.
„Ние вярваме в сграда в небето.“
„Добре, съгласен съм.“
„Аз не вярвам в сграда в небето.“
„О, ти си еретик.“
Трябва да бъде по-дълбоко от това. Трябва да бъде много практична. Исус е заветът и затова кръвта на завета в действителност е животът на Сина и споделянето на живота на Сина. И това ни довежда до заглавието на изследването ни -
„Исус, Духът“.
Когато говорим за живота на Сина... Знаете, че говорим по въпроса за Триединството и за това дали Бог е Триединство или не е и съществува голям дебат и знам, че някои от нас тук виждат, че Бог не е задължително разкрит по този начин в Писанието, но в практичен план какво означава това? Когато Исус каза на учениците Си
„вземете и пийте, тази чаша е новият завет в Моята кръв, или в Моя живот“,
Той всъщност им разкриваше една много практична и важна духовна истина – истина, която Сатана се е стремил да скрие и потули от Божия народ. Едно от средствата, чрез които той скрива и потулва тази истина, е чрез представата, че Бог е Триединство. Ще ви покажа как. Забележете какво казва Библията за Исус в 1 Коринтяни 15 гл., от 45 ст. нататък. Там се казва:
„Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух. Но първом не иде духовното, а душевното [англ.: естественото], и после духовното. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето“ (1 Коринтяни 15:45-47).
Следователно, Вторият човек, Господ от небето, този Последен Адам, е... кой? Христос Исус. И според този стих всъщност ни се казва, че Исус стана... какво? Животворен Дух, както се казва тук, в превода на крал Яков, което означава „дух, който дава живот“. Или с други думи Той беше направен Дух, който оживотворява. Ето защо Той е заветът. Ето защо Той е „Бог с нас“. И Той е Духът, който дава живот – ето защо Той казва:
„Вземете и пийте Моята кръв – ето за това се отнася новият завет.“
Исус, братя и сестри, стана Дух. Не мислим често за Исус така. Просто мислим за това, че Исус стана плът – знаете, Йоан 1:14 -
„Словото стана плът“.
Използваме много този стих и сме добре запознати с него. И се съсредоточаваме върху факта, че Исус стана плът – един от нас, човешко същество като нас. Този стих се намира в същата Библия. И в този стих се казва, че Исус беше направен също и... какво? Дух – Дух, който може да даде живот. Защото проблемът, който имахме, проблемът на греха, е че имахме смърт, а онова, от което се нуждаехме, беше живот. А не получавате живот от сграда. Не получавате живот като посетите сграда или местоположение. Получавате живот от извор на живот. Този извор беше направен за нас в Божия Син. Той стана Дух. Ето защо когато Той даде на учениците Си чашата, за да пият, това беше силно символично. И Той каза:
„Вземете и пийте това – ето как Моят живот трябва да изпълни вас. Ето това представлява новият завет.“
Това представляваше сянката в Стария завет – светилището. Уау! Никога не мислим за доктрината за светилището по този начин, нали? Именно за това се отнася вярването в истината за светилището – отнася се за това да имаме Христос, да имаме Неговия Дух, именно това ни дава живот. И така, новият завет е Христос и по-конкретно Неговият живот, или Неговия Дух, защото Той беше направен Дух, който дава живот. Ще задам тук следния въпрос, защото е уместен, само за да можем да бъдем ясни. Какъв вид Дух е този Дух, или какъв живот е той? Ще отговоря вместо вас, за да не се чудите за какво говоря. Това е свят живот или е свят Дух. Нали така? Ето това има предвид Библията, когато говори за „Светия Дух“ - тя говори за светия...? Живот. Кой е този живот? Исус, Който стана животодателен Дух. Следователно, когато говорим за Светия Дух, или за светия живот, който извира от Бога, който идва от Бога, ние говорим за не друг, а за...? Христос. Ето защо заглавието на това изследване е „Исус, Духът“, или „Светият Дух“. Виждате ли, представата... Това е начинът, по който Сатана унищожава това: Популярната представа за това, че Бог е Триединство по същество поучава следното:
„Че Светият Дух не е Христос и не е Отец, а е някой друг.“
Вярно ли е? Що се отнася за доктрината за Триединството – това поучава тя. И като прави това тя всъщност унищожава именно тази картина и унищожава изпълнението на символа, при което Исус е далеч. Възможно е Исус да извършва служба в небесното светилище, но онова, което се случва тук, на земята, е че ние имаме някой друг. Познайте какво: Никой друг не е новият завет, само Исус е заветът. Само Исус е „Бог с нас“. Така че как можете да мислите, че това е някой друг? И това е начинът, по който Сатана всъщност е унищожил самата сърцевина на Евангелието, включително и доктрината за светилището, която всички ние обичаме и ценим. И ние сме свели доктрината за светилището до нещо, което просто съществува на светлинни години разстояние, горе, в небето. Исус е този Дух. И апостолът потвърждава това и на друго място – 2 Коринтяни 3:17. Той казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...“? „...свобода.“
Спомняте ли си стиха, който прочетохме в Исая, където се говори за Исус и се казва „ще Те поставя за завет на народа“? И Той ще освободи затворниците. Вярно ли е? Духът, който донася свобода, е Господ. И тъкмо прочетохме стиха, според който „Господ [е] от небето“, Последният Адам, и Той беше направен животодателен Дух. Според апостол Павел Исус Христос е Духът, е животът, е Светият Дух. И само когато имате Исус можете наистина да имате свобода. Свобода от... какво? От греха. Това е проблемът, или бариерата, която беше отделила нас и Бога. Решението на проблема с греха е личност. Не е сграда, не е закон, не е нещо, което можете да направите – решението на проблема с греха е личност и това е Христос, и по-конкретно собствения Му...? Живот. Ето защо Той не беше направен само плът, за да обитава между нас, а беше направен също и животодателен Дух. И когато Той каза на учениците Си на онази последна вечеря
„пийте от тази чаша, това е Моята кръв“,
това силно обозначава какво означава да стане някой новозаветен християнин. Това означава да приеме Христовия живот, да приеме „Бог с нас“ и да бъде свързан с Него. Ето защо Библията казва:
„Ако Синът ви освободи, ще бъдете...“ какво? „...наистина свободни“ (Йоан 8:36).
Може ли който и да е друг да ви направи свободни както може Синът? Виждате проблема при Триединството, което ви предлага някой друг, различен от Христос, за да се опита да ви предложи някаква свобода. Познайте какво:
Никой не може да донесе свобода, както може да го направи Христос. Той е единственият, който изпълнява необходимите условия. Той е Божият Син, Който дойде на земята като Човек и стана Дух, за да ни даде тази свобода. И намерение на Сатана е да ни лиши от Христос като ни рекламира и „продава“ една теология, която поучава, че не Христос е с нас сега, а някой друг, докато през цялото време мамим себе си така, че мислим, че все още вярваме в доктрината за светилището. И ще видим защо това е много, много разрушително. Доктрината за Триединството е много разрушителна за вестта за светилището. И това, за което говорим тук, братя и сестри, е следното: Не се опитваме просто да водим дебати за Триединството и да казваме, че то е погрешно, а ние сме прави и ето, спечелили сме точки. Не за това се отнася. Макар че разискваме компонентите на това защо една такава представа е погрешна и защо има истина, причината е, че представите, в които вярвате, доктрините, с които се съгласявате, в действителност в крайна сметка оформят вашата опитност. Вашата вяра, онова, за което вярвате, че е истината, е това, което оформя и повлиява върху вида опитност и ходене, които имате с Христос. Ето защо е важно да разберем истината. Говорим за практическо християнство, а не само за теология, не само за доктрини. А практическото християнство, братя и сестри, се отнася за получаването на този Христов живот – това е новият завет, това е благата вест на благовестието, това е единствената противоотрова срещу греха и начинът да имаме тази свобода от греха.
Отново, Исус представя това по много нагледен начин при учениците Си – Йоан 20:22. През онази вечер след като Исус възкръсна от гроба и се беше възнесъл при Своя Отец и върнал, в 22 ст. се казва следното:
„И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
Според този стих, откъде дойде Светият Дух? Това е самото дихание на Христос. С „дихание“ се обозначава... или представя живота. Когато предадете дух или предадете дъх, вие предавате своя...? Живот. Това, което правеше Исус беше, че Той вдъхваше собствения Си живот на учениците. Това е паралелно на онова, което Той им даде да пият на последната вечеря от...? Чашата, което е кръвта или Неговия живот. Сега Той им вдъхва това.
Не искам да пропуснем два компонента в това много значимо събитие. Първият е връзката тук със случилото се при сътворението на Адам. Когато Христос създаде Адам, Библията казва, че Той вдъхнал в ноздрите му жизнено дихание и Адам станал...? Жива душа. Спомняте ли си това? И това жизнено дихание дойде от...? Христос. И Адам беше сътворен по Божия образ. Адам падна и това, което се случва сега тук е, че Христос, като Последният Адам, пресътворява човека отново. Следите ли? Тук има много важен паралел с онова, което Той направи с Адам. Сега Той вдъхва живот наново в падналото човечество, така че то да може да има живот. Точно както направи с Адам. И Той духна на учениците Си и каза: „Приемете Светия Дух.“ Този живот е решението на проблема с греха и смъртта, който Адам придоби не само за самия себе си, но и за цялата си раса. Исус е решението на това.
Другият паралел, който не искам да пропускаме, е случилото се в подножието на планината Синай, когато Мойсей поръси народа с кръвта на завета, външно. Ето го Посредникът на новия завет, Който сам е новият завет, Който е „Бог с нас“. И Той поръсва народа с живот. Виждате ли картината? Със собствения си живот. Това е действителността, която беше пророкувана в символа. Именно за това се отнася вестта за светилището. Вярно е, знам, ние обикновено не говорим за вестта за светилището по този начин. Знам това. Мислим единствено, че тя се отнася за сграда в небето. Ето защо имам новина за вас: Необходимо е тя да е практична. Онова, за което говорим, братя и сестри, е практическо християнство. Ето как вие и аз биваме осиновени в Божието семейство. Ето как ние ставаме Божии деца. Ето така имаме самия живот на Неговия Син. Ние биваме възвърнати от смърт към живот и биваме пресътворени. Това е нещо действително, което се случва, а не е само теория. Ние биваме пресътворени, защото Исус стана Дух, Който ни дава живот. Той е нашият завет. Ето защо Библията всъщност казва, че Отец ни предлага самия живот на Своя Син – Галатяни 4:6. Там се казва:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Духът на Неговия Син е също така...? Животът на Неговия Син, това е Светият Дух. Знаете, че има голям дебат и голямо разискване за това кой е Светият Дух. И хората спорят и някои казват това, а други – онова, и някои хора казват:
„Нека не говорим за това. Мълчанието е злато.“
Знаете, като се опитват да кажат, че не би трябвало да разискваме този въпрос, защото вече сме го разрешили.
„Не казвайте нищо по-различно от вече установеното.“
Това обикновено е начинът, по който хората използват изказването. Но да не се говори за Духа е свързано с това да не се говори за естеството на Духа. Но идентичността на Духа е разкрита много ясно в Писанието. И, братя и сестри, ние не само трябва да говорим за нея и да я разбираме, но (което е още по-важно) трябва да я имаме. Да говорим за нея не е достатъчно. Да спорим за нея не е целта. Ние трябва да имаме този живот. Именно това изпраща Отец на вярващия – Той им изпраща самия Дух на Своя Син – в нашите сърца, и така ние биваме осиновени в Божието семейство. Неговият Отец става наш Отец. Вестта за светилището – точно за това говорим, нали? Следите ли? Има ли смисъл дотук? Това е просто да вземем учебника, даден от Бога в Стария завет, и да разберем действителността на това какво обозначава той, така че да можем...? Да упражняваме една по-интелигентна вяра и всъщност да притежаваме тази опитност. Това копнее Бог за нас.
Когато Исус говореше за Утешителя, Той говореше точно за това – именно за това нещо. Знаете, мнозина се вкопчват много за това. Когато кажете
„Исус говореше на учениците Си и каза „ще ви изпратя друг Утешител““ (нали така?)...
те казват:
„Виждаш ли, друг Утешител. Трябва да бъде някой друг, някой, различен от Христос.“
Съвсем не! Никой друг освен Христос не изпълнява необходимите условия да ни даде изкупление. Защото само Христос умря за нас, само Христос стана плът, само Христос стана животодателен Дух, само Христос е новият завет, само Христос е наречен „Бог с нас“. Така че как изобщо очаквате Христос да говори за някой друг? Възможно ли е, просто дали е възможно вие да разбирате погрешно онова, което Той има предвид? Да, възможно е. Учениците разбраха и Исус всъщност обясни думите Си. Нека погледнем набързо следния пасаж, Йоан 14 гл., когато Исус говореше за Утешителя. Забележете какво казва Той – Йоан 14:18. Исус казва:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
19 ст.:
„Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете. В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас“ (Йоан 14:19, 20).
Дали тук звучи като че Той говори за някой друг? Това е Неговото обяснение на „другия Утешител“. „Другият Утешител“, за когото говореше Исус, беше Христос, идващ като Духа, за да заживее в сърцето на вярващия. Защото Той не стана само плът. В този момент Той обитаваше при вярващите по плът. Вярно ли е? Сега Той им казваше за още нещо, което щеше да се случи, при което Той щеше да живее във вярващия, като...? Духа, като наистина „Бог с нас“. И когато живее във вярващия като Духа, Той е наречен „Утешителя“. Той е Този, Който ни дава тази свобода, защото Той не стана само плът, а стана също и Дух, стана Дух, който дава живот. И когато получим този Дух, ние получаваме Него. Ето защо казваме, че това е „Исус, Духът“.
И е необходимо да привикнем с този термин, защото той е библейски. Тъй като сме започнали да вярваме в една представа, че Духът е някой друг, различен от Исус. И като сме направили това ние всъщност тежко сме оскърбили Христос и сме взели онова, което принадлежи на Него, и заслугата, която се дължи на Него, и сме ги дали на...? Някой друг, като мислим, че почитаме Бога. Възможно е мотивът да бъде много добър, така че не поставям мотива под съмнение. Но крайният резултат е една теологична катастрофа, която в крайна сметка довежда до една катастрофа в опитността ви, защото вашата теология предопределя опитността ви, независимо дали това ви харесва или не. Онова, в което избирате да вярвате като „истината“, в крайна сметка владее и управлява вашата опитност и вашия живот. Ето защо говорим за Исус като за Дух – Исус, Утешителя.
Така че ето въпрос: За кой ден говореше Исус тук? Защото се говори за някой ден, нали? Той казва:
„Чуйте: понеже Аз живея, и вие ще живеете.“
Това е преди смъртта Му. Затова Той казва:
„Когато умра и бъда възкресен, когато Аз получа живот, това означава, че вие и Аз също ще имаме живот, защото Аз станах за вас животодателен Дух. И в онзи ден вие ще узнаете нещо: Ще узнаете за връзката, която Аз имам със Своя Отец, и ще узнаете за връзката, която Аз имам с вас.“
Не е ли така? В кой ден? Благодаря, когато Той отиде на небето... За деня, в който щеше да дойде Утешителят. Вярно ли е? Защото това е контекстът на пасажа. Той казва:
„Ще поискам от Отец, Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека, няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас, и в онзи ден вие ще узнаете това. Това, което ви казвам сега, ще познаете от опит през онзи ден.“
Това е становището Му.
„Това обещание, което ви давам, е само думи за нещо, което ще настъпи в бъдещето. Чакайте деня, когато то настъпи и това стане действителност и вие го преживеете, и ще познаете за какво говоря.“
Това е становището Му. Знаете ли вие за какво говори Той? Обърнете внимание: Не питам „Разбирате ли какво означава пасажът“. Не питам „Можете ли правилно да разтълкувате какво казва стихът“. Питам: „Вие познавате ли от опит онова, което Исус каза, че учениците щяха да познаят, когато дойдеше Утешителят?“
Братя и сестри, ето за това се отнася новият завет. Това е новият завет. Това е вестта за светилището – тя представлява получаването на живота на Сина. Той е заветът, Той е светилището, Той е „Бог с нас“. Той е Духът. Разбира се, в кой ден се случи това? В кой ден учениците получиха Духа, или Утешителя? В деня на...? Петдесетница, запознати сме с това. И в деня на Петдесетница всичко това се събира в едно цяло.
Виждате, когато Мойсей поръси Израилевия народ с кръвта на завета, това беше сянка на една по-голяма действителност, която един ден щеше да се осъществи. Знаете ли каква е по-голямата действителност, изобразена в онази картина? Денят на Петдесетница. Защото в деня на Петдесетница Исус застана между Бога и човека и поръси върху народа Си Своя живот. Точно това ли се случи? И това не беше просто поръсване отвън, а те получиха самия живот на Сина. Това беше денят, за който им беше говорил Исус, при което Исус сега дойде и заживя в сърцето на учениците и бяха видени голямо доказателство и изява на тази действителност. Не е ли така? Това беше картината, която Бог каза на Мойсей да извърши в подножието на планината Синай. Осъзнавате ли това? Исус даде живота Си на Своя народ. Каква удивителна, красива картина! Исус, стоящ в светилището, в небето, помазан като наш Първосвещеник, даващ собствения Си живот на Своя народ на земята – това е Утешителят, това е Христос, именно това правеше Исус. Това е новият завет в Неговата кръв. Ще се радвам да се заема с това в малко по-големи подробности във времето за въпроси. Обхванахме част от водещите към това неща, но ако продължите да четете, както видяхме, в 18 ст. Той всъщност казва:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Исус е другият Утешител – Той не идва при нас по плът, а идва по Дух. Разбирам. Разбирам. Разглеждаме този конкретен момент, защото Исус Христос, както видяхме по-рано, стана Дух за нас. Но както казах, ще се радвам да се заема с това във времето за въпроси. Но само искам да видим голямата картина на това какво възнамерява Бог да направи за нас – че решението, цялото решение на проблема с греха, се намира единствено в една личност, в Исус Христос. Всеки компонент на това решение е в Христос. Всичките ни нужди, за да бъдем изкупени и да се окажем в крайна сметка намиращи се пред престола на благодатта, се намират напълно и цялостно в Христос и в никой друг. Той е „Бог с нас“. Той е Този, Който беше направен Дух, Той е новият завет.
И можем да обсъдим някои от подробностите на места, в които изглежда като че нещо не се вмества в тази картина, но искам първо да видим голямата картина, защото това ще ни помогне да видим по- фините подробности, малките моменти. Така че благодаря за този коментар, можем да го обсъдим допълнително в хода на изследването. И така, този Христов живот, който беше даден на учениците в деня на Петдесетница, е „законът на животворящия Дух в Христос Исус“ (Римляни 8:2).
Виждате ли, онова, което се случи на планината Синай, беше, че Бог даде на Своя народ закон. Те бяха поръсени с кръвта на завета, буквално. Това беше картина на момента, в който Бог щеше да даде на Своя народ друг закон – не закон, записан върху камък, а жив закон. Той се нарича „законът на животворящия Дух в Христос Исус“. И именно за това се отнася даването на новия завет. 2 Коринтяни 3:6. Нека продължим тук, почти сме в края. 2 Коринтяни 3:6. Говорейки тук, Павел казва:
„Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.“
За какво говори Павел? Той съпоставя буквата с Духа – буквата, написана на камък, с Духа, който е... кой? Христос. Той стана този животодателен Дух. И тогава [Павел] казва, че Той ни е направил служители на нов завет. Какво означава това? Ние мислим, че „служител на един нов завет“ е някой, който проповядва от Библията. Вярно ли е? Невярно. Какво се съдържа в Библията? Думи, нали? Тук се казва, че служителят на новия завет не е служител на буква. Вярно ли е? Какво дава един служител на новия завет? Живот, Дух. Следователно, какво е необходимото условие, за да даде някой живот? Те трябва първо да са...? Го получили. А те получават този живот направо от Христос. С други думи, братя и сестри, християнството не се отнася за това да се опитваме да следваме букви, написани в книга. Християнството се отнася за това да получим самия живот на Сина. Това е становището му. Няма съмнение в това – ние четем буквите в една книга, Библията, които ни казват за тази действителност. Но имаме нужда да дойдем до тази действителност, не можем да останем там. Това е същността. Следите ли?
Ето за това се отнася новият завет – за получаването на живот. Онова, което даваме, братя и сестри, е живот, защото най-голямата ни нужда е живот, тъй като имаме грях и смърт. Именно те ни отделиха от Бога. Бариерата е съборена в Христос. Ако искате да бъдете съединени с Бога, всичко, от което се нуждаете, е Христос. Той ви преобразява и разрешава проблема с греха в самото ви същество. Той ви дава своя живот на мястото на вашата смърт. Когато говорим за земното светилище, паралелът на проблема, за който говорихме по-рано по отношение на юдеите, беше, че юдеите бяха толкова съсредоточени върху земното светилище, върху храма, който беше съграден – каменния храм, който беше съграден, – че напълно пропуснаха истинското и живо Светилище, или Храм, което е Божият Син. Те всъщност убиха Божия Син.
Днес ние имаме много подобен проблем. Осъзнавате ли това? Искам да изразя това пред вас по следния начин: Тяхното съсредоточаване беше върху действителна сграда и днес ние сме толкова съсредоточени върху...? Небесния храм – сграда в небето. И като правим това ние сме пренебрегнали истинския и жив Храм, който е Христос, и сме Го заменили с някой друг. Нека тук прочета един стих и поставя нещата в перспектива за да можете да разберете какво имам предвид. Ефесяни 2:19. Ще започнем с 19 ст. Ефесяни 2:19 – земното светилище. Говорим за доктрината за светилището в днешно време и мислим, че тя се отнася просто за едно светилище в небето, за небесното светилище. Има светилище на земята днес. Осъзнавате това, нали? За него се говори в този стих, забележете:
„И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа“ (Ефесяни 2:19-22).
Виждате ли за какво говори Павел? Кой е земният храм? Христовото тяло. Той е Този, Който беше наречен „Бог с нас“. Той е истинското място, истинското жилище на Бога. Библията казва:
„..в Него обитава...“ колко? „...телесно цялата пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9).
Той каза:
„Отец... живее в Мен“ (Йоан 14:10).
Следователно, жилището на Бога, цялостно, в личност, е Неговият Син. Така че земното светилище, или земният храм, е тялото на Сина, Неговият народ. И ключовият компонент, действената съставка в това светилище, е животът на Сина. Има няколко въпроса, които искам да ви задам: Колко първосвещеника имаме? Кой е този един? Христос. Къде свещенодейства Той? В небесното светилище. Ами в земното светилище? Кой изпълнява необходимите условия да свещенодейства в земното светилище? Само един първосвещеник, нали така? Само един посредник. Единственият, който изпълнява необходимите условия, братя и сестри, да бъде, да изпълва и свещенодейства в това светилище, е Христос. Когато Павел говори тук, той казва:
„Чуйте, вие сте свят храм, не осъзнавате ли, че сте свят храм?“
„Вие сте жилище на...“ кого? Погледнете последния стих. „...върху който и вие се съзиждате в жилище...“ чие? „...Божие...“ Това е „Бог...“ къде? „...с нас.“ „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Сега Бог населява това светилище. Как прави това? Чрез Онзи, Който беше наречен „Емануил“. Чрез... какво? „...чрез Духа.“
Следователно, кой е този Дух? Това трябва да бъде Емануил, „Бог с нас“, не може да бъде никой друг. Бог живее в Своя народ чрез Сина Си, защото Неговият Син стана животодателен Дух. Той е Свещеникът на това светилище, това е практическият компонент на доктрината за светилището – че в този храм на земята, Неговия народ, Христос всъщност живее. И проблемът с греха, бариерата между човека и Бога, е разрешена в живота на Христос и това светилище Неговото жилище е доказателството, че Бог и човекът сега са съединени. Това е вестта за светилището. Невъзможно който и да е друг да извърши това дело. Невъзможно. Виждате ли картината? Така че вие вярвате ли във вестта за светилището? Това не е доктрина, не е теория, а е опитност – да притежаваме Христовия живот, братя и сестри. Тя представлява да получим този Дух, да получим Исус. Така че докато Исус по плът свещенодейства в небесното светилище, Исус по Дух свещенодейства в земното светилище от плът. Това сега е практично, това е нещо, което можем всъщност да свържем със себе си и то е начинът, по който Бог живее при нас. Нека сега погледнем Римляни 6:14:
„Защото грехът няма да ви владее...“ Каква е причината? „...понеже не сте под закон, а под благодат.“
Звучи като че сега говорим за различна тема. Това е точно същата тема. Грехът вече няма владение над вас, грехът вече не ви управлява. Проблемът с греха е разрешен напълно и причината е следната: Вие не сте под закон. Но сте... какво? Под благодат. Така че какво означава да бъдете под благодат? Означава да имате Христовия живот. А вие нямате Христовия живот, не го получавате от закон или чрез пазене на закон. Получавате го от Сина, направо. Това е противоотровата срещу греха. Виждате ли, искам да помислите за това в практичен план по следния начин, братя и сестри: Като вярващ в Христос, като притежател на Христовия живот, когато излезете в света и се срещнете с грях, се срещнете с изкушение и се срещнете с изпитание, е необходимо да помните нещо: Христовият живот е не само противоотровата срещу греха, но е и имунизиран срещу греха. Той притежава естествен имунитет. Когато имате Христовия живот и знаете, че когато се изправите пред грях вие имате в себе си самия живот и самата опитност на Някого, Който победи греха напълно, това променя възгледа и гледната ви точка, когато се срещнете с това изкушение, с което знаете, че се затруднявате. Нали така? Защото се опитвате да гледате към собствената си воля и се опитвате да впрегнете известни смелост и сила, за да се съпротивите и да преодолеете това изкушение. Нали така? Обикновено правим това точно по този начин. Но е много по-различна гледна точка, когато осъзнаете:
„Не, аз имам в себе си самия живот на Христос, Който вече е победил и преодолял този грях и всеки друг грях.“
Това всъщност е насърчение и подпомагане на вярата ни и увереността ни. Вие вече не треперите и чудите за този грях или това изкушение, а сте уверени и вашата увереност е в Христос. Именно за това се отнася доктрината за светилището. Христос предоставя едно чудо на победа всеки път, когато се изправите пред грях и изкушение, ако погледът ви бива поддържан върху Него. Той не ви казва:
„Идете и се опитайте да възпроизведете онова, което Аз съм извършил.“
Той казва:
„Аз го извърших, защото ти нямаше никаква надежда да го извършиш. Иди и живей онова, което Аз съм ти дал.“
Това поставя нещата в много по-различна гледна точка. Това е практическият извод, с който искам да ви оставя в тази връзка. Ето защо се казва, че грехът няма да владее над вас. Точно за това се отнася вестта за светилището – вие сте под благодат, не сте под закон. С това не се говори за факта, че щом имаме Христос ще бъдем спасени и „веднъж спасен, завинаги спасен“. Трябва да поддържате погледа си върху Христос. Трябва да се предадете на Христос. Трябва неизменно да продължите да избирате Христос. Защото това е единственият начин, по който можете да имате победа над греха – тя се съдържа в живота на Сина. Това имаме, братя и сестри, когато имаме Христос. Това е Божият идеал и Божият план да обитава между нас и в нас.
Искам да завърша с един познат стих – няма да отваряме на Псалми, а ще отворим на Галатяни 2:20, последния ни стих, и това обобщава темата много добре. Там се казва:
„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея...“ а кой живее? „...а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“
Това е вестта за светилището, това е истината за Бога, това е практическото приложение на онова, което беше изобразено в символа в Стария завет.
Братя и сестри, това е една опитност която ние трябва да притежаваме. Тя е действителност. Това е начинът по който се постига победата над греха. Тя вече е завършена. Личността, която ви дава това, е Христос, живеещ във вас. И познайте какво: Христос в този храм не е метафора, не е само символ, не е само титла на някой друг, който живее там, или на нещо друго там, а е самият Христос. Не можете да имате храм, лишен от първосвещеник. Някои хора казват:
„Знаете ли, Първосвещеникът е в небето и ние просто се опитваме да следваме и всичко това.“
Ако вашият храм няма свещеник, той е безполезен. Единственият свещеник е Христос, а не някой друг. Моля се да направите това своя опитност, ако все още не сте го направили. Ако сте го направили, може би сега имате насърчение на вярата си, така че да имате по-дълбока опитност в тези неща. Има ли смисъл в това? Добре. Нека завършим с молитва.
За слава на Отец и Сина!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Това ще открием и ще видим как нещата се свързват по един много практичен начин (а не просто да разглеждаме теология, не просто да разглеждаме теория). Изход 25 гл. и там 8 ст. е мястото, където Бог казва на Мойсей:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Какво беше предназначението на светилището? Бог да обитава между хората. Това беше смисълът на светилището. То имаше към себе си една много практична истина. То беше свързано с това Бог да обитава и пребъдва с хората. Този символ, който виждаме тук, даден от Бога на Израил, беше просто една картина на една по-голяма действителност, която щеше да се осъществи. То не беше пълната действителност, а беше само символ. И този аспект на това Бог да обитава при човека имаше за цел конкретно да преодолее една спънка, или една преграда, която стоеше между Бога и човека. Каква беше тази спънка, или тази преграда? Това беше грехът. Затова в светилището имахте средство за справяне с проблема с греха и премахване на преградата и препятствието, така че човекът и Бог да могат да живеят (или пребивават) заедно. Затова точно там, в светилището, имахте всички тези аспекти на службите и свещеничеството, но ключовата съставка, или ключовият компонент, в службата на светилището беше... какво? Добре, никой не иска да сбърка в отговора, доста разумно. Някой обаче казва:
„Божието присъствие зависеше от една много важна съставка и това е жертвата. Жертвата беше средството, чрез което се разрешаваше проблемът с греха, символично, така че човекът и Бог да могат да бъдат примирени.“
И, разбира се, има и различни аспекти – трябваше да имате свещеник, който да посредничи там, но ключът беше жертвата. И каква част от жертвата, ако наистина искате да погледнете нещата отблизо, каква част от жертвата беше необходимият компонент? Това беше...? Кръвта. И кръвта означава...? Живота. Така че точно там, на онова много основно ниво, Бог показваше как щеше да се справи с проблема с греха, който беше свързан с проблема с живота, така че Той и човекът да могат да бъдат повторно обединени, или Той да може да живее при човека. Това е символът, това е картината, защото, в крайна сметка, грехът беше докарал смърт. Така че онова, от което се нуждаехме, беше...? Живот. Онова, което застана между нас и Бога, беше грях и смърт. Затова за да живеем ние с Бога Той трябваше да ни осигури живот и да ни възвърне живота, за да можем да бъдем заедно. Затова каза на Израил:
„Да Ми построят...“
Или казва на Мойсей, знаете, да предаде на Израил:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Всички тези неща се съдържат в това много богато изявление – всички тези заръки, дадени в Книгата на закона за службите, свързани със светилището, с цел Бог да обитава заедно с тях като се справи с този проблем с греха, като се справя с тази смърт.
Така че, разбира се, грешникът донасяше агне при свещеника в светилището и това беше средството, чрез което неговият грях беше разрешаван, в символичен план. Вярно ли е? Това беше само картина, беше само символ. Това просто беше нещо, през което те преминаха, за да обозначи по-голяма действителност, която един ден щеше да дойде. Трябва да помним този момент. И всичко това се отнасяше за това Бог да обитава при народа. Продължаваме малко по-нататък, когато Бог даде тази заръка. Той каза също така в Изход 24:8:
„Тогава Мойсей взе кръвта и поръси върху народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тези думи.“
Много значим стих, много значимо събитие. И случилото се тук изглежда почти малко страшно. Нали така? И особено вероятно за предната редица от събралите се там хора. И Мойсей взе кръвта и... направи какво? Поръси я върху хората. Няма да искам от вас да вдигате ръка кой би желал това да му се случи. Но онова, което се случваше там, в тази картина, беше един много значим символ (или представяне) на много важна духовна истина. Виждате ли, кръвта представя... какво? Живота. И онова, което правеше Мойсей, беше да поръси народа с кръв, или с...? Живот. И тук той нарича това „кръвта на...“ какво?
„Кръвта на завета.“
Много значимо. Предстои да видим изпълнението, по-голямото изпълнение или действителността на онова, което беше представено на това събитие тук, когато Мойсей поръси народа с кръвта на завета. С други думи, това беше картина на получаване на живот от хората. И кръвта щеше да се справи с греха им. Те получиха живот и с това бяха повторно съединени с Бога. Това беше една много живописна, действително разиграна картина, или сцена, или символ. С други думи, онова, за което говори той тук, е тази кръв на завета, или живота на завета.
Предстои да видим какво означава това в действителност от Стария завет и ще погледнем по-голямата действителност, която предстоеше да настъпи. Защото това беше едва сянка. Това не беше пълната и цялостна действителност на онова, което Бог беше възнамерил, беше сянка. Имаше недостатъци в символа. И ще изброя няколко, само за да можем да ги имаме предвид. Защото понякога се съсредоточаваме върху символа и всичките различни церемонии в символа като не осъзнаваме, че те бяха само символи и картини. Те не бяха действителността. Имаше нещо по-голямо, което предстоеше да дойде, това беше само едно представяне. Някои от недостатъците на символа, например... Стиха, който прочетохме, беше:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
На колко човека беше позволено да влизат в храма? От целия Израилев народ само една категория можеше да влиза и това бяха свещениците, нали така? Най-близкото място до мястото, където се намираше Божието присъствие, на което можеха да дойдат хората, беше едва във...? Външния двор. Вярно ли е? И Божието присъствие, Божието обитаване беше в светилището и при все това на народа не беше позволено да влиза там, а само на свещениците – техните представители. Това е недостатък. Това не се съдържа в действителността и предстои да видим изпълнението. Ето защо казвам, че това е само сянка. То служеше за онагледяване на една картина, при което Божието присъствие беше там в символичен план. И то беше там действително, но народът не можеше да влезе. Ние имаме нещо по-голямо, както предстои да видим. И не само това, но дори свещеникът, който можеше да влезе в светилището (или в храма), можеше да влезе в действителност в присъствието на Бога само... колко пъти? Само веднъж за цяла година. Но през цялата година той служеше само в...? Светая. Отново, това беше предобраз, беше символично. Друг компонент е, че Божието присъствие всъщност се намираше на едно конкретно местоположение. Ако искахте да отидете там, където се намираше Божието присъствие, трябваше да отидете в...? В храма, в светилището. Това беше Божията шатра. Всеки един от израилтяните имаше своя палатка в стана, а Божията шатра беше шатрата Скиния. Следите ли? Имаше едно местоположение. Това отново беше недостатък. Или то имаше за цел да означи това, че символът не беше пълната действителност на онова, което Бог възнамеряваше (както ще видим). Книгата Евреи ни казва това. Евреи 10:1. Там се казва:
„Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.“
Какво казва Павел тук? Той подчертава недостатъка на...? Символа. Той казва, че символът не можеше да постигне действителността. Той не можеше да постигне съвършенство. Той беше просто една сянка. Когато [Павел] говори тук за закона, ние понякога разбираме погрешно смисъла тук. За какво говори той, когато казва „закона“? Хората се опитват да разберат за кой закон говори той – дали става дума за церемониалния закон или за нравствения закон, за какво говори тук. Онова, с което има работа Павел, е цялата система на закона, която Бог даде чрез Мойсей, цялото нещо. Цялото нещо служеше като символ или като сянка на добрини, които бяха...? Все още не бяха налице, вярно ли е? Те все още предстояха в бъдещето. И в онова, което беше налице, сянката, не се съдържаше самия образ на тези неща, в него не се съдържаше действителността. С други думи, обитаването на Бога при хората беше символизирано в картини и образи и все още не беше пълната действителност. Това е становището му. И точно както Мойсей поръсваше народа с кръвта на завета, която се отнасяше за всичките думи на завета, които Бог беше заявил – това беше едва сянка на една по-голяма действителност, която един ден щеше да...? Настъпи. Искам да погледнем тази по-голяма действителност, защото това е много практично за нас, след което ще видим какво общо има с всичко това и Исус, Духът, защото това е заглавието на разискването ни. Тази по-голяма действителност, по-добрите неща, които щяха да настъпят. Когато Мойсей поръси народа с онази кръв на завета, не съм сигурен дали можете да се сетите за един много подобен случай, който всъщност се състоя в Новия завет. Няма да искам от вас да се опитвате да познаете, но ще поставя стиха и ще видим как паралелите съвпадат. Лука 22:20 – Исус с учениците по време на последната вечеря. Там се казва:
„Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“
Помните ли това събитие? И тогава Исус им заръча – даде им чашата, за да...? Да пият. Виждате ли някакви прилики между това събитие и събитието, при което Мойсей поръси народа с кръвта на завета? Всъщност виждате някои много ключови елементи. Исус говори за кръв. Не е ли така? Исус говори също така за завет – за „новия завет“. Коя дума е синонимна на „завет“? [Англ.: две думи за завет.] Мойсей поръси народа кръвта на завета. Исус дава на учениците Си да пият кръвта на новия завет. Налице е паралел. Но ключовата разлика е следната: Когато Мойсей поръси народа с кръвта, това беше... къде? Отвън. На учениците беше дадено да пият тази чаша вътрешно. Вярно ли е? Това символизираше по-голямата действителност, която беше изобразена в сянката. Това е много интересен паралел. И Мойсей беше този, който стоеше между Бога и народа, и той беше този, който ги поръси с кръвта. Исус е Този, Който стои между Бога и народа и Той казва:
„Вземете и пийте. Това е Моята кръв. Тази чаша е новият завет в Моята кръв.“
Къде се намира новият завет, според Исус, според този стих? В Неговата кръв, или в Неговия...?
Живот, защото кръвта представлява...? Живота. Следователно, новият завет не е втората половина от Библията, която държите в ръцете си. Вярно или невярно? Следите ли?
Когато говорим за новия завет според Исус, Той казва къде се намира новият завет. Той не казва, че се намира в книга. Така ли е? Той казва, че се намира в кръвта Му. Тук говорим за практичен аспект – не говорим за сянка, не говорим за символ. Виждате ли, „Новият завет“, частта от Библиите ни, която се нарича „Нов завет“, ни казва за тези действителности.
Тя ни казва какво се съдържа в живота на Христос. Там научаваме за това, там е записан този стих, в това, което ние наричаме „Нов завет“. Но в него се говори за действителност, която е по-голяма от една книга. Вярно ли е? В него се говори за личност, говори се за живот. Следите ли? Не се опитвам да омаловажа книгата. Опитвам се да възвелича Автора на книгата. Исус каза, че новият завет е в Неговата кръв, или в Неговия живот. Така че тук виждаме изобразена тази картина – народа, кръвта, посредника и завета:
Точно онова, което се беше случило в подножието на планината Синай, когато Мойсей поръси народа. Но дори това събитие все още не беше пълната действителност. То все още предсказваше и предвиждаше нещо, което щеше да настъпи (както ще видим). Но преди да стигнем до изпълнението на този паралел – на това, което направи Мойсей и което Исус правеше тук с учениците Си – искам да видим какво доведе до това, за да можем да го оценим малко по-добре и всъщност да видим практическото следствие от него.
Светилището на земята имаше за цел Бог да може да обитава при хората. Светилището на земята беше картина на друго светилище, което се намираше... къде? В небето, първообразът. Вярно ли е? На Мойсей беше казано да го направи по образеца. В Новия завет... Това беше в Стария завет, беше в периода преди кръста. Какъв е паралелът в Новия завет? Искам да погледнем този стих и тогава да ви задам въпрос в светлината на това. В Матей 1:23 се казва:
„„Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил", което значи: Бог с нас.“
Това напомня ли ви за стих, който прочетохме по-рано? Бог каза на Мойсей:
„И да Ми направят светилище, за да...“? „...обитавам при тях, или между тях.“
Тук виждаме Исус... Едно от имената, които са Му дадени, е Емануил, което означава... какво?
„Бог с нас.“
Следователно, кой е светилището тук? Забележете, че попитах „кой“, а не „какво“. Това е Христос. Това е средството, чрез което Бог е с нас. Средството, чрез което Бог беше при народа (или обитаваше при народа) в Стария завет, беше едно физическо светилище, което построиха. Вярно ли е? Това беше средството. И неговото предназначение беше Бог да обитава при тях. Сега виждаме жива личност, Исус, и Той е Бог с нас. Искам да ви задам тук един важен народ:
Какво е значението, когато се казва „Бог с нас“? За кого се говори с това? За да не се впускам в твърде големи подробности и да се отклонявам от темата ни, дали с това се говори за Отец? Исус е Този, Който ни свързва с Бога. Виждате ли, светилището се отнасяше за това Бог, Който беше в небето, да обитава при народа. Сега имаме светилище, собствения Му Син, и това е средството, чрез което Бог може да бъде с нас. Много значим и много важен момент. В крайна сметка не каза ли Исус, че Отец живее в Него? Помните ли това? И не каза ли Исус
„който е видял Мене, видял е...“ кого? „...Отец.“
Защото Исус беше „Бог с нас“ - средството, чрез което Бог може да бъде с нас. Той е свързващото звено. Така че най-накрая, от грехопадението на Адам насам, за първи път имаме човешко същество, което е наистина живеенето и въплъщението на Бога, което да е с нас. Това човешко същество трябваше да бъде...? Собственият Му Син, дошъл като Човек, за да бъде един от нас, така че да може да ни свърже с Бога. Така че вместо сграда или вместо шатра или скиния, както беше в пустинята, сега имаме собствения Син на Бога като средството за това Бог да бъде с нас. Виждате ли паралела? Виждате ли как едното е по-голяма действителност и изпълнение на онова, което беше просто символ и сянка, и картина? Исус изрази това много добре в Йоан 14:10:
„Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.“
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Исус казва:
„Отец живее в Мен.“
Виждате ли двете светилища? Шатра в пустинята и Божият Син на земята в Новия завет. Не мислим за Исус така, нали? Той беше средството, чрез което Бог можеше да бъде с нас. И точно това беше предал Той. В светлината на това и в светлината на факта, че апостолите осъзнаваха тази по-голяма действителност и това по-голямо изпълнение, забележете сега съпоставката, която се прави със старозаветното светилище – много интересен стих. В Деяния 7 гл. Стефан изнася последната си проповед пред Синедриона и в стихове 48 и 49 той казва:
„Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: "Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?“
Дали това изявление е вярно или е невярно? Предполагам, че трябва да кажете „вярно“, защото се намира в Библията, нали? Но обърнете особено внимание: Онова, което казва Стефан, изглежда противоречи на онова, което Бог беше казал на Мойсей. Вярно ли е? Бог каза на Мойсей:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Стефан казва:
„Не знаете ли, че няма храм, който да може да бъде обиталище за Бога?“
Осъзнавате ли какво правеше Стефан? И на юдеите не се хареса, когато той каза това, защото те бяха започнали да гледат на храма като на действителността, а не само като на символа. И когато той се изказа против храма и им каза
„Чуйте, това е едва сянка, не осъзнавате ли, че има още към Бога, отколкото може да се побере в един храм, че това е просто сянка, символ на нещо по-голямо; въпрос на факт е, че пророк Исая казва това,“
те реагираха така:
„Стефане, как смееш! Доведете този човек ето тук, нека го убием.“
Те го убиха. Те не казаха това, но знаете какво се случи. Те бяха малко по-разстроени от това, малко по-гневни на Стефан от това. Те всъщност скърцаха със зъби срещу него. Така че какво правеше Стефан? Защо е това очевидно противоречие? Защото Стефан осъзнаваше и разбираше по-голямата действителност, която Бог беше възнамерил. По-голямата действителност беше, че Бог не се интересува от сграда, в която да можете да се срещате с Него. И тогава, когато напуснете сградата, това е всичко. Бог желае да обитава при нас по един много по-близък начин. И начинът да постигне това беше Неговият Син. Ето защо Той беше наречен Емануил, „Бог с нас“. Доста интересно е, че когато тук се казва „Всевишният не обитава в ръкотворни храмове“, кой е Всевишният? За кого се говори с това? Това е Бог Отец, защото Исус е наречен „Синът на Всевишния“. Така че храмът и Христос – когато се казва „и да Ми направят светилище, за да обитавам между тях“, Христос е наречен Емануил, или „Бог с нас“, с това се говори за това Бог Отец да бъде в нас, в съпоставка с това Бог просто да обитава в сграда, или в шатра, или в скиния. Онова, което казва Бог, е просто следното:
„Аз съм Богът, Който създаде всичко. Как си мислите вие, че можете да вземете нещата, които Аз направих, и да направите нещо, което Аз да мога да населявам? Аз създадох всичко.“
Това е смисълът в стиха, нали? Бог създаде всичко.
„Какъв дом ще Ми съградите?“
С други думи, единствената личност, която е годна да направи дом за Бога, е... коя? Самият Бог. Виждате ли смисъла? Ето защо за Исус се казва:
„Приготвил си Ми тяло“ (Евреи 10:5).
Средството, чрез което Бог обитава при нас, не се постига от нас. То се постига от Него. Много важен момент за темата, за която говорим на този лагер – да живеем живота на...? Праведност... как? Чрез вяра. Праведността чрез вяра, братя и сестри, се отнася единствено за онова, което Бог е направил, а не за онова, което правим вие и аз. Всичко, което можем да направим ние, е да приемем онова, което Той е направил. Това се представя както в символа, така и в изпълнението на символа. Ето защо Христос, Божият Син, дойде като Божествено чудо. Бог направи това, а не човек. И Той беше
„Бог [или Всевишният], обитаващ между нас“.
Интересното и обезпокоителното нещо е следното... и точно тук ние също сме склонни да падаме:
Юдеите убиват живия Храм, Божия Син, за да запазят каменния храм, своята постройка. И познайте какво: Те имаха библейски основания за това. Но не пропускайте същността: Живият Храм, истинското изпълнение, „Бог с народа“ в Неговия Син – те убиха Неговия Син, за да защитят и запазят символа, сянката, сградата, направена от камък със собствените им ръце. Много значим момент, нали? Това беше цялата същност. Животът на Стефан завърши, когато той заговори за храма по този „уронващ“, „сквернословен начин“ – така се чувстваха юдеите. Те казаха:
„Какво каза той? Какво за храма? Мъртъв е!“
И това следваше същия ред на разсъждения, който бяха употребили за самия Исус. Като убиваха Стефан те повтаряха същото нещо. Те бяха убили Исус, живия Храм, за да запазят една сграда. В това се съдържа нещо за нас и ще се върна и на него. Но другият компонент, който искам да погледнем... Погледнахме „Бог с нас“, другият компонент е кръвта на завета. И тази картина, която видяхме в подножието на планината, в стиха, в който Мойсей поръси народа с кръвта на завета – за какво в действителност се говори с това? Погледнахме кръвта като живот, според мен разбираме това. Исус каза, че новият завет е в Неговата кръв, или в Неговия живот. Така че ето въпрос: Кой е новият завет? Отново, питам „кой“, а не „какво“. Отговорът е: Христос. Някои от нас може би не мислят за съвета по този начин, защото ние мислим, че „завет“ представлява някакъв договор или някакво споразумение, или дори обещание. Не мислим за „завет“ като за личност. Нека погледнем Исая 42 гл. и видим как Бог изразява тази удивителна истина. Исая 42:6, 7. Това е месианско пророчество (както ще стане много ясно щом го прочетем). Само искам да помним това. Той казва:
„Аз, Господ, Те призовах в правда и ще хвана ръката Ти, и ще Те пазя, и ще Те поставя за завет на народа, за светлина на народите, за да отвориш слепите очи, да изведеш от затвора затворниците и от тъмничния дом седящите в мрак.“
С това се говори за...? Христос. Той е единственият, който може да донесе свобода. За това се говори – за затвор. Говори се за Христос като за светлина на...? Езичниците. Според мен всички знаем, че Исус казва:
„Аз съм...“? „...светлината на света“ (Йоан 8:12).
И той говори за Христос и нарича Христос тук също и... как?
„Завет на народа.“
Не е ли така? Кой завет е този? Новият завет, който беше предсказан. Сега разбирате защо Исус каза на учениците Си по време на последната вечеря:
„Вземете и пийте: Тази чаша е новият завет в Моя....“? „...живот, или в Моята кръв.“ Защото познайте какво: „Този нов завет всъщност съм...“? „...Аз. И за да бъдете вие в новия завет, е необходимо да вземете активната съставка от Мен; и тази активна съставка е...“? „...животът Ми.“
Не мислим за новия завет така, знам го. Говоря за действителността, братя и сестри. Говоря за действителността, която Бог беше предсказал със символи и сенки. Тази действителност е Христос. Той е Храмът, при който Бог е с нас (както ще видим). Той е заветът, в който трябва да вземем участие. И ние не вземаме участие в него външно, ние не биваме просто поръсени с Неговата кръв, а го приемаме вътрешно – настъпва една действителна промяна отвътре, във вярващия, което означава, че този вярващ сега има новия завет. Той има... кого? Сина,
„Бог с нас“.
Това е доктрината за светилището. Осъзнавате ли това? Доктрината за светилището за мнозина се отнася изцяло за това дали съществува сграда в небето, наречена „светилище“, и колко отделения има в тази сграда. Нали така? Запознати ли сте с този дебат? И ние сядаме и спорим за това дали има две отделения, колко на брой са и в кое влезе Той. И ние сме толкова съсредоточени и ангажирани с небесна география и сграда в небето. Не се опитвам да се измъкна от това или да кажа, че няма такова нещо. Но забравяме практическата действителност, която съществува на земята, и мислим, че щом вярвам в сграда в небето, аз вярвам във вестта за светилището, или в доктрината за светилището. Познайте какво, имам новина за вас:
Вестта и доктрината за светилището са това, за което говорим тук – Христос, Който е „Бог с нас“, и Той е новият завет, който ние имаме. Ако вие нямате това, няма значение в какво вярвате за това колко сгради е възможно да има в небето. Следите ли? Виждате ли, истината, братя и сестри, не е само теории, не е само доктрини.
„Ние вярваме в сграда в небето.“
„Добре, съгласен съм.“
„Аз не вярвам в сграда в небето.“
„О, ти си еретик.“
Трябва да бъде по-дълбоко от това. Трябва да бъде много практична. Исус е заветът и затова кръвта на завета в действителност е животът на Сина и споделянето на живота на Сина. И това ни довежда до заглавието на изследването ни -
„Исус, Духът“.
Когато говорим за живота на Сина... Знаете, че говорим по въпроса за Триединството и за това дали Бог е Триединство или не е и съществува голям дебат и знам, че някои от нас тук виждат, че Бог не е задължително разкрит по този начин в Писанието, но в практичен план какво означава това? Когато Исус каза на учениците Си
„вземете и пийте, тази чаша е новият завет в Моята кръв, или в Моя живот“,
Той всъщност им разкриваше една много практична и важна духовна истина – истина, която Сатана се е стремил да скрие и потули от Божия народ. Едно от средствата, чрез които той скрива и потулва тази истина, е чрез представата, че Бог е Триединство. Ще ви покажа как. Забележете какво казва Библията за Исус в 1 Коринтяни 15 гл., от 45 ст. нататък. Там се казва:
„Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух. Но първом не иде духовното, а душевното [англ.: естественото], и после духовното. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето“ (1 Коринтяни 15:45-47).
Следователно, Вторият човек, Господ от небето, този Последен Адам, е... кой? Христос Исус. И според този стих всъщност ни се казва, че Исус стана... какво? Животворен Дух, както се казва тук, в превода на крал Яков, което означава „дух, който дава живот“. Или с други думи Той беше направен Дух, който оживотворява. Ето защо Той е заветът. Ето защо Той е „Бог с нас“. И Той е Духът, който дава живот – ето защо Той казва:
„Вземете и пийте Моята кръв – ето за това се отнася новият завет.“
Исус, братя и сестри, стана Дух. Не мислим често за Исус така. Просто мислим за това, че Исус стана плът – знаете, Йоан 1:14 -
„Словото стана плът“.
Използваме много този стих и сме добре запознати с него. И се съсредоточаваме върху факта, че Исус стана плът – един от нас, човешко същество като нас. Този стих се намира в същата Библия. И в този стих се казва, че Исус беше направен също и... какво? Дух – Дух, който може да даде живот. Защото проблемът, който имахме, проблемът на греха, е че имахме смърт, а онова, от което се нуждаехме, беше живот. А не получавате живот от сграда. Не получавате живот като посетите сграда или местоположение. Получавате живот от извор на живот. Този извор беше направен за нас в Божия Син. Той стана Дух. Ето защо когато Той даде на учениците Си чашата, за да пият, това беше силно символично. И Той каза:
„Вземете и пийте това – ето как Моят живот трябва да изпълни вас. Ето това представлява новият завет.“
Това представляваше сянката в Стария завет – светилището. Уау! Никога не мислим за доктрината за светилището по този начин, нали? Именно за това се отнася вярването в истината за светилището – отнася се за това да имаме Христос, да имаме Неговия Дух, именно това ни дава живот. И така, новият завет е Христос и по-конкретно Неговият живот, или Неговия Дух, защото Той беше направен Дух, който дава живот. Ще задам тук следния въпрос, защото е уместен, само за да можем да бъдем ясни. Какъв вид Дух е този Дух, или какъв живот е той? Ще отговоря вместо вас, за да не се чудите за какво говоря. Това е свят живот или е свят Дух. Нали така? Ето това има предвид Библията, когато говори за „Светия Дух“ - тя говори за светия...? Живот. Кой е този живот? Исус, Който стана животодателен Дух. Следователно, когато говорим за Светия Дух, или за светия живот, който извира от Бога, който идва от Бога, ние говорим за не друг, а за...? Христос. Ето защо заглавието на това изследване е „Исус, Духът“, или „Светият Дух“. Виждате ли, представата... Това е начинът, по който Сатана унищожава това: Популярната представа за това, че Бог е Триединство по същество поучава следното:
„Че Светият Дух не е Христос и не е Отец, а е някой друг.“
Вярно ли е? Що се отнася за доктрината за Триединството – това поучава тя. И като прави това тя всъщност унищожава именно тази картина и унищожава изпълнението на символа, при което Исус е далеч. Възможно е Исус да извършва служба в небесното светилище, но онова, което се случва тук, на земята, е че ние имаме някой друг. Познайте какво: Никой друг не е новият завет, само Исус е заветът. Само Исус е „Бог с нас“. Така че как можете да мислите, че това е някой друг? И това е начинът, по който Сатана всъщност е унищожил самата сърцевина на Евангелието, включително и доктрината за светилището, която всички ние обичаме и ценим. И ние сме свели доктрината за светилището до нещо, което просто съществува на светлинни години разстояние, горе, в небето. Исус е този Дух. И апостолът потвърждава това и на друго място – 2 Коринтяни 3:17. Той казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...“? „...свобода.“
Спомняте ли си стиха, който прочетохме в Исая, където се говори за Исус и се казва „ще Те поставя за завет на народа“? И Той ще освободи затворниците. Вярно ли е? Духът, който донася свобода, е Господ. И тъкмо прочетохме стиха, според който „Господ [е] от небето“, Последният Адам, и Той беше направен животодателен Дух. Според апостол Павел Исус Христос е Духът, е животът, е Светият Дух. И само когато имате Исус можете наистина да имате свобода. Свобода от... какво? От греха. Това е проблемът, или бариерата, която беше отделила нас и Бога. Решението на проблема с греха е личност. Не е сграда, не е закон, не е нещо, което можете да направите – решението на проблема с греха е личност и това е Христос, и по-конкретно собствения Му...? Живот. Ето защо Той не беше направен само плът, за да обитава между нас, а беше направен също и животодателен Дух. И когато Той каза на учениците Си на онази последна вечеря
„пийте от тази чаша, това е Моята кръв“,
това силно обозначава какво означава да стане някой новозаветен християнин. Това означава да приеме Христовия живот, да приеме „Бог с нас“ и да бъде свързан с Него. Ето защо Библията казва:
„Ако Синът ви освободи, ще бъдете...“ какво? „...наистина свободни“ (Йоан 8:36).
Може ли който и да е друг да ви направи свободни както може Синът? Виждате проблема при Триединството, което ви предлага някой друг, различен от Христос, за да се опита да ви предложи някаква свобода. Познайте какво:
Никой не може да донесе свобода, както може да го направи Христос. Той е единственият, който изпълнява необходимите условия. Той е Божият Син, Който дойде на земята като Човек и стана Дух, за да ни даде тази свобода. И намерение на Сатана е да ни лиши от Христос като ни рекламира и „продава“ една теология, която поучава, че не Христос е с нас сега, а някой друг, докато през цялото време мамим себе си така, че мислим, че все още вярваме в доктрината за светилището. И ще видим защо това е много, много разрушително. Доктрината за Триединството е много разрушителна за вестта за светилището. И това, за което говорим тук, братя и сестри, е следното: Не се опитваме просто да водим дебати за Триединството и да казваме, че то е погрешно, а ние сме прави и ето, спечелили сме точки. Не за това се отнася. Макар че разискваме компонентите на това защо една такава представа е погрешна и защо има истина, причината е, че представите, в които вярвате, доктрините, с които се съгласявате, в действителност в крайна сметка оформят вашата опитност. Вашата вяра, онова, за което вярвате, че е истината, е това, което оформя и повлиява върху вида опитност и ходене, които имате с Христос. Ето защо е важно да разберем истината. Говорим за практическо християнство, а не само за теология, не само за доктрини. А практическото християнство, братя и сестри, се отнася за получаването на този Христов живот – това е новият завет, това е благата вест на благовестието, това е единствената противоотрова срещу греха и начинът да имаме тази свобода от греха.
Отново, Исус представя това по много нагледен начин при учениците Си – Йоан 20:22. През онази вечер след като Исус възкръсна от гроба и се беше възнесъл при Своя Отец и върнал, в 22 ст. се казва следното:
„И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
Според този стих, откъде дойде Светият Дух? Това е самото дихание на Христос. С „дихание“ се обозначава... или представя живота. Когато предадете дух или предадете дъх, вие предавате своя...? Живот. Това, което правеше Исус беше, че Той вдъхваше собствения Си живот на учениците. Това е паралелно на онова, което Той им даде да пият на последната вечеря от...? Чашата, което е кръвта или Неговия живот. Сега Той им вдъхва това.
Не искам да пропуснем два компонента в това много значимо събитие. Първият е връзката тук със случилото се при сътворението на Адам. Когато Христос създаде Адам, Библията казва, че Той вдъхнал в ноздрите му жизнено дихание и Адам станал...? Жива душа. Спомняте ли си това? И това жизнено дихание дойде от...? Христос. И Адам беше сътворен по Божия образ. Адам падна и това, което се случва сега тук е, че Христос, като Последният Адам, пресътворява човека отново. Следите ли? Тук има много важен паралел с онова, което Той направи с Адам. Сега Той вдъхва живот наново в падналото човечество, така че то да може да има живот. Точно както направи с Адам. И Той духна на учениците Си и каза: „Приемете Светия Дух.“ Този живот е решението на проблема с греха и смъртта, който Адам придоби не само за самия себе си, но и за цялата си раса. Исус е решението на това.
Другият паралел, който не искам да пропускаме, е случилото се в подножието на планината Синай, когато Мойсей поръси народа с кръвта на завета, външно. Ето го Посредникът на новия завет, Който сам е новият завет, Който е „Бог с нас“. И Той поръсва народа с живот. Виждате ли картината? Със собствения си живот. Това е действителността, която беше пророкувана в символа. Именно за това се отнася вестта за светилището. Вярно е, знам, ние обикновено не говорим за вестта за светилището по този начин. Знам това. Мислим единствено, че тя се отнася за сграда в небето. Ето защо имам новина за вас: Необходимо е тя да е практична. Онова, за което говорим, братя и сестри, е практическо християнство. Ето как вие и аз биваме осиновени в Божието семейство. Ето как ние ставаме Божии деца. Ето така имаме самия живот на Неговия Син. Ние биваме възвърнати от смърт към живот и биваме пресътворени. Това е нещо действително, което се случва, а не е само теория. Ние биваме пресътворени, защото Исус стана Дух, Който ни дава живот. Той е нашият завет. Ето защо Библията всъщност казва, че Отец ни предлага самия живот на Своя Син – Галатяни 4:6. Там се казва:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Духът на Неговия Син е също така...? Животът на Неговия Син, това е Светият Дух. Знаете, че има голям дебат и голямо разискване за това кой е Светият Дух. И хората спорят и някои казват това, а други – онова, и някои хора казват:
„Нека не говорим за това. Мълчанието е злато.“
Знаете, като се опитват да кажат, че не би трябвало да разискваме този въпрос, защото вече сме го разрешили.
„Не казвайте нищо по-различно от вече установеното.“
Това обикновено е начинът, по който хората използват изказването. Но да не се говори за Духа е свързано с това да не се говори за естеството на Духа. Но идентичността на Духа е разкрита много ясно в Писанието. И, братя и сестри, ние не само трябва да говорим за нея и да я разбираме, но (което е още по-важно) трябва да я имаме. Да говорим за нея не е достатъчно. Да спорим за нея не е целта. Ние трябва да имаме този живот. Именно това изпраща Отец на вярващия – Той им изпраща самия Дух на Своя Син – в нашите сърца, и така ние биваме осиновени в Божието семейство. Неговият Отец става наш Отец. Вестта за светилището – точно за това говорим, нали? Следите ли? Има ли смисъл дотук? Това е просто да вземем учебника, даден от Бога в Стария завет, и да разберем действителността на това какво обозначава той, така че да можем...? Да упражняваме една по-интелигентна вяра и всъщност да притежаваме тази опитност. Това копнее Бог за нас.
Когато Исус говореше за Утешителя, Той говореше точно за това – именно за това нещо. Знаете, мнозина се вкопчват много за това. Когато кажете
„Исус говореше на учениците Си и каза „ще ви изпратя друг Утешител““ (нали така?)...
те казват:
„Виждаш ли, друг Утешител. Трябва да бъде някой друг, някой, различен от Христос.“
Съвсем не! Никой друг освен Христос не изпълнява необходимите условия да ни даде изкупление. Защото само Христос умря за нас, само Христос стана плът, само Христос стана животодателен Дух, само Христос е новият завет, само Христос е наречен „Бог с нас“. Така че как изобщо очаквате Христос да говори за някой друг? Възможно ли е, просто дали е възможно вие да разбирате погрешно онова, което Той има предвид? Да, възможно е. Учениците разбраха и Исус всъщност обясни думите Си. Нека погледнем набързо следния пасаж, Йоан 14 гл., когато Исус говореше за Утешителя. Забележете какво казва Той – Йоан 14:18. Исус казва:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
19 ст.:
„Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете. В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас“ (Йоан 14:19, 20).
Дали тук звучи като че Той говори за някой друг? Това е Неговото обяснение на „другия Утешител“. „Другият Утешител“, за когото говореше Исус, беше Христос, идващ като Духа, за да заживее в сърцето на вярващия. Защото Той не стана само плът. В този момент Той обитаваше при вярващите по плът. Вярно ли е? Сега Той им казваше за още нещо, което щеше да се случи, при което Той щеше да живее във вярващия, като...? Духа, като наистина „Бог с нас“. И когато живее във вярващия като Духа, Той е наречен „Утешителя“. Той е Този, Който ни дава тази свобода, защото Той не стана само плът, а стана също и Дух, стана Дух, който дава живот. И когато получим този Дух, ние получаваме Него. Ето защо казваме, че това е „Исус, Духът“.
И е необходимо да привикнем с този термин, защото той е библейски. Тъй като сме започнали да вярваме в една представа, че Духът е някой друг, различен от Исус. И като сме направили това ние всъщност тежко сме оскърбили Христос и сме взели онова, което принадлежи на Него, и заслугата, която се дължи на Него, и сме ги дали на...? Някой друг, като мислим, че почитаме Бога. Възможно е мотивът да бъде много добър, така че не поставям мотива под съмнение. Но крайният резултат е една теологична катастрофа, която в крайна сметка довежда до една катастрофа в опитността ви, защото вашата теология предопределя опитността ви, независимо дали това ви харесва или не. Онова, в което избирате да вярвате като „истината“, в крайна сметка владее и управлява вашата опитност и вашия живот. Ето защо говорим за Исус като за Дух – Исус, Утешителя.
Така че ето въпрос: За кой ден говореше Исус тук? Защото се говори за някой ден, нали? Той казва:
„Чуйте: понеже Аз живея, и вие ще живеете.“
Това е преди смъртта Му. Затова Той казва:
„Когато умра и бъда възкресен, когато Аз получа живот, това означава, че вие и Аз също ще имаме живот, защото Аз станах за вас животодателен Дух. И в онзи ден вие ще узнаете нещо: Ще узнаете за връзката, която Аз имам със Своя Отец, и ще узнаете за връзката, която Аз имам с вас.“
Не е ли така? В кой ден? Благодаря, когато Той отиде на небето... За деня, в който щеше да дойде Утешителят. Вярно ли е? Защото това е контекстът на пасажа. Той казва:
„Ще поискам от Отец, Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека, няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас, и в онзи ден вие ще узнаете това. Това, което ви казвам сега, ще познаете от опит през онзи ден.“
Това е становището Му.
„Това обещание, което ви давам, е само думи за нещо, което ще настъпи в бъдещето. Чакайте деня, когато то настъпи и това стане действителност и вие го преживеете, и ще познаете за какво говоря.“
Това е становището Му. Знаете ли вие за какво говори Той? Обърнете внимание: Не питам „Разбирате ли какво означава пасажът“. Не питам „Можете ли правилно да разтълкувате какво казва стихът“. Питам: „Вие познавате ли от опит онова, което Исус каза, че учениците щяха да познаят, когато дойдеше Утешителят?“
Братя и сестри, ето за това се отнася новият завет. Това е новият завет. Това е вестта за светилището – тя представлява получаването на живота на Сина. Той е заветът, Той е светилището, Той е „Бог с нас“. Той е Духът. Разбира се, в кой ден се случи това? В кой ден учениците получиха Духа, или Утешителя? В деня на...? Петдесетница, запознати сме с това. И в деня на Петдесетница всичко това се събира в едно цяло.
Виждате, когато Мойсей поръси Израилевия народ с кръвта на завета, това беше сянка на една по-голяма действителност, която един ден щеше да се осъществи. Знаете ли каква е по-голямата действителност, изобразена в онази картина? Денят на Петдесетница. Защото в деня на Петдесетница Исус застана между Бога и човека и поръси върху народа Си Своя живот. Точно това ли се случи? И това не беше просто поръсване отвън, а те получиха самия живот на Сина. Това беше денят, за който им беше говорил Исус, при което Исус сега дойде и заживя в сърцето на учениците и бяха видени голямо доказателство и изява на тази действителност. Не е ли така? Това беше картината, която Бог каза на Мойсей да извърши в подножието на планината Синай. Осъзнавате ли това? Исус даде живота Си на Своя народ. Каква удивителна, красива картина! Исус, стоящ в светилището, в небето, помазан като наш Първосвещеник, даващ собствения Си живот на Своя народ на земята – това е Утешителят, това е Христос, именно това правеше Исус. Това е новият завет в Неговата кръв. Ще се радвам да се заема с това в малко по-големи подробности във времето за въпроси. Обхванахме част от водещите към това неща, но ако продължите да четете, както видяхме, в 18 ст. Той всъщност казва:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Исус е другият Утешител – Той не идва при нас по плът, а идва по Дух. Разбирам. Разбирам. Разглеждаме този конкретен момент, защото Исус Христос, както видяхме по-рано, стана Дух за нас. Но както казах, ще се радвам да се заема с това във времето за въпроси. Но само искам да видим голямата картина на това какво възнамерява Бог да направи за нас – че решението, цялото решение на проблема с греха, се намира единствено в една личност, в Исус Христос. Всеки компонент на това решение е в Христос. Всичките ни нужди, за да бъдем изкупени и да се окажем в крайна сметка намиращи се пред престола на благодатта, се намират напълно и цялостно в Христос и в никой друг. Той е „Бог с нас“. Той е Този, Който беше направен Дух, Той е новият завет.
И можем да обсъдим някои от подробностите на места, в които изглежда като че нещо не се вмества в тази картина, но искам първо да видим голямата картина, защото това ще ни помогне да видим по- фините подробности, малките моменти. Така че благодаря за този коментар, можем да го обсъдим допълнително в хода на изследването. И така, този Христов живот, който беше даден на учениците в деня на Петдесетница, е „законът на животворящия Дух в Христос Исус“ (Римляни 8:2).
Виждате ли, онова, което се случи на планината Синай, беше, че Бог даде на Своя народ закон. Те бяха поръсени с кръвта на завета, буквално. Това беше картина на момента, в който Бог щеше да даде на Своя народ друг закон – не закон, записан върху камък, а жив закон. Той се нарича „законът на животворящия Дух в Христос Исус“. И именно за това се отнася даването на новия завет. 2 Коринтяни 3:6. Нека продължим тук, почти сме в края. 2 Коринтяни 3:6. Говорейки тук, Павел казва:
„Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.“
За какво говори Павел? Той съпоставя буквата с Духа – буквата, написана на камък, с Духа, който е... кой? Христос. Той стана този животодателен Дух. И тогава [Павел] казва, че Той ни е направил служители на нов завет. Какво означава това? Ние мислим, че „служител на един нов завет“ е някой, който проповядва от Библията. Вярно ли е? Невярно. Какво се съдържа в Библията? Думи, нали? Тук се казва, че служителят на новия завет не е служител на буква. Вярно ли е? Какво дава един служител на новия завет? Живот, Дух. Следователно, какво е необходимото условие, за да даде някой живот? Те трябва първо да са...? Го получили. А те получават този живот направо от Христос. С други думи, братя и сестри, християнството не се отнася за това да се опитваме да следваме букви, написани в книга. Християнството се отнася за това да получим самия живот на Сина. Това е становището му. Няма съмнение в това – ние четем буквите в една книга, Библията, които ни казват за тази действителност. Но имаме нужда да дойдем до тази действителност, не можем да останем там. Това е същността. Следите ли?
Ето за това се отнася новият завет – за получаването на живот. Онова, което даваме, братя и сестри, е живот, защото най-голямата ни нужда е живот, тъй като имаме грях и смърт. Именно те ни отделиха от Бога. Бариерата е съборена в Христос. Ако искате да бъдете съединени с Бога, всичко, от което се нуждаете, е Христос. Той ви преобразява и разрешава проблема с греха в самото ви същество. Той ви дава своя живот на мястото на вашата смърт. Когато говорим за земното светилище, паралелът на проблема, за който говорихме по-рано по отношение на юдеите, беше, че юдеите бяха толкова съсредоточени върху земното светилище, върху храма, който беше съграден – каменния храм, който беше съграден, – че напълно пропуснаха истинското и живо Светилище, или Храм, което е Божият Син. Те всъщност убиха Божия Син.
Днес ние имаме много подобен проблем. Осъзнавате ли това? Искам да изразя това пред вас по следния начин: Тяхното съсредоточаване беше върху действителна сграда и днес ние сме толкова съсредоточени върху...? Небесния храм – сграда в небето. И като правим това ние сме пренебрегнали истинския и жив Храм, който е Христос, и сме Го заменили с някой друг. Нека тук прочета един стих и поставя нещата в перспектива за да можете да разберете какво имам предвид. Ефесяни 2:19. Ще започнем с 19 ст. Ефесяни 2:19 – земното светилище. Говорим за доктрината за светилището в днешно време и мислим, че тя се отнася просто за едно светилище в небето, за небесното светилище. Има светилище на земята днес. Осъзнавате това, нали? За него се говори в този стих, забележете:
„И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа“ (Ефесяни 2:19-22).
Виждате ли за какво говори Павел? Кой е земният храм? Христовото тяло. Той е Този, Който беше наречен „Бог с нас“. Той е истинското място, истинското жилище на Бога. Библията казва:
„..в Него обитава...“ колко? „...телесно цялата пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9).
Той каза:
„Отец... живее в Мен“ (Йоан 14:10).
Следователно, жилището на Бога, цялостно, в личност, е Неговият Син. Така че земното светилище, или земният храм, е тялото на Сина, Неговият народ. И ключовият компонент, действената съставка в това светилище, е животът на Сина. Има няколко въпроса, които искам да ви задам: Колко първосвещеника имаме? Кой е този един? Христос. Къде свещенодейства Той? В небесното светилище. Ами в земното светилище? Кой изпълнява необходимите условия да свещенодейства в земното светилище? Само един първосвещеник, нали така? Само един посредник. Единственият, който изпълнява необходимите условия, братя и сестри, да бъде, да изпълва и свещенодейства в това светилище, е Христос. Когато Павел говори тук, той казва:
„Чуйте, вие сте свят храм, не осъзнавате ли, че сте свят храм?“
„Вие сте жилище на...“ кого? Погледнете последния стих. „...върху който и вие се съзиждате в жилище...“ чие? „...Божие...“ Това е „Бог...“ къде? „...с нас.“ „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.“
Сега Бог населява това светилище. Как прави това? Чрез Онзи, Който беше наречен „Емануил“. Чрез... какво? „...чрез Духа.“
Следователно, кой е този Дух? Това трябва да бъде Емануил, „Бог с нас“, не може да бъде никой друг. Бог живее в Своя народ чрез Сина Си, защото Неговият Син стана животодателен Дух. Той е Свещеникът на това светилище, това е практическият компонент на доктрината за светилището – че в този храм на земята, Неговия народ, Христос всъщност живее. И проблемът с греха, бариерата между човека и Бога, е разрешена в живота на Христос и това светилище Неговото жилище е доказателството, че Бог и човекът сега са съединени. Това е вестта за светилището. Невъзможно който и да е друг да извърши това дело. Невъзможно. Виждате ли картината? Така че вие вярвате ли във вестта за светилището? Това не е доктрина, не е теория, а е опитност – да притежаваме Христовия живот, братя и сестри. Тя представлява да получим този Дух, да получим Исус. Така че докато Исус по плът свещенодейства в небесното светилище, Исус по Дух свещенодейства в земното светилище от плът. Това сега е практично, това е нещо, което можем всъщност да свържем със себе си и то е начинът, по който Бог живее при нас. Нека сега погледнем Римляни 6:14:
„Защото грехът няма да ви владее...“ Каква е причината? „...понеже не сте под закон, а под благодат.“
Звучи като че сега говорим за различна тема. Това е точно същата тема. Грехът вече няма владение над вас, грехът вече не ви управлява. Проблемът с греха е разрешен напълно и причината е следната: Вие не сте под закон. Но сте... какво? Под благодат. Така че какво означава да бъдете под благодат? Означава да имате Христовия живот. А вие нямате Христовия живот, не го получавате от закон или чрез пазене на закон. Получавате го от Сина, направо. Това е противоотровата срещу греха. Виждате ли, искам да помислите за това в практичен план по следния начин, братя и сестри: Като вярващ в Христос, като притежател на Христовия живот, когато излезете в света и се срещнете с грях, се срещнете с изкушение и се срещнете с изпитание, е необходимо да помните нещо: Христовият живот е не само противоотровата срещу греха, но е и имунизиран срещу греха. Той притежава естествен имунитет. Когато имате Христовия живот и знаете, че когато се изправите пред грях вие имате в себе си самия живот и самата опитност на Някого, Който победи греха напълно, това променя възгледа и гледната ви точка, когато се срещнете с това изкушение, с което знаете, че се затруднявате. Нали така? Защото се опитвате да гледате към собствената си воля и се опитвате да впрегнете известни смелост и сила, за да се съпротивите и да преодолеете това изкушение. Нали така? Обикновено правим това точно по този начин. Но е много по-различна гледна точка, когато осъзнаете:
„Не, аз имам в себе си самия живот на Христос, Който вече е победил и преодолял този грях и всеки друг грях.“
Това всъщност е насърчение и подпомагане на вярата ни и увереността ни. Вие вече не треперите и чудите за този грях или това изкушение, а сте уверени и вашата увереност е в Христос. Именно за това се отнася доктрината за светилището. Христос предоставя едно чудо на победа всеки път, когато се изправите пред грях и изкушение, ако погледът ви бива поддържан върху Него. Той не ви казва:
„Идете и се опитайте да възпроизведете онова, което Аз съм извършил.“
Той казва:
„Аз го извърших, защото ти нямаше никаква надежда да го извършиш. Иди и живей онова, което Аз съм ти дал.“
Това поставя нещата в много по-различна гледна точка. Това е практическият извод, с който искам да ви оставя в тази връзка. Ето защо се казва, че грехът няма да владее над вас. Точно за това се отнася вестта за светилището – вие сте под благодат, не сте под закон. С това не се говори за факта, че щом имаме Христос ще бъдем спасени и „веднъж спасен, завинаги спасен“. Трябва да поддържате погледа си върху Христос. Трябва да се предадете на Христос. Трябва неизменно да продължите да избирате Христос. Защото това е единственият начин, по който можете да имате победа над греха – тя се съдържа в живота на Сина. Това имаме, братя и сестри, когато имаме Христос. Това е Божият идеал и Божият план да обитава между нас и в нас.
Искам да завърша с един познат стих – няма да отваряме на Псалми, а ще отворим на Галатяни 2:20, последния ни стих, и това обобщава темата много добре. Там се казва:
„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея...“ а кой живее? „...а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“
Това е вестта за светилището, това е истината за Бога, това е практическото приложение на онова, което беше изобразено в символа в Стария завет.
Братя и сестри, това е една опитност която ние трябва да притежаваме. Тя е действителност. Това е начинът по който се постига победата над греха. Тя вече е завършена. Личността, която ви дава това, е Христос, живеещ във вас. И познайте какво: Христос в този храм не е метафора, не е само символ, не е само титла на някой друг, който живее там, или на нещо друго там, а е самият Христос. Не можете да имате храм, лишен от първосвещеник. Някои хора казват:
„Знаете ли, Първосвещеникът е в небето и ние просто се опитваме да следваме и всичко това.“
Ако вашият храм няма свещеник, той е безполезен. Единственият свещеник е Христос, а не някой друг. Моля се да направите това своя опитност, ако все още не сте го направили. Ако сте го направили, може би сега имате насърчение на вярата си, така че да имате по-дълбока опитност в тези неща. Има ли смисъл в това? Добре. Нека завършим с молитва.
За слава на Отец и Сина!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
