"О, Боже наш"? Едва ли има човек на земята, който да не обича музиката. Един харесва един стил, втори одобрява друг. Някои слушат нежни песни, други се наслаждават на рок, трети се прехласват по симфонични изпълнения, четвърти са омаяни от чалга. Напоследък се нароиха толкова стилове, че дори музикалните капацитети биха се затруднили да ги изброят наизуст, без да пропуснат някой от тях. Но независимо от броя им, могат да бъдат вместени в две групи. Няма как да е иначе, тъй като на света има само две сили. Бог, като Създател на Вселената, сътвори и музиката. Той вложи в най-съвършеното Си творение такива способности, за каквито ние дори в мечтите си не можем да си представим:
Езекил 28:13 Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.
Езекил 28:13 Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.
Когато Луцифер се разбунтува, противопоставянето му срещу Божието управление обхвана всичките му способности и се отрази дори върху музиката, към която тласкаше тези, които се поддадоха на влиянието му. Така се оформиха две групи в света: Едната пишеше, изпълняваше, слушаше и се наслаждаваше на химни, възхваляващи Бога, а другата свеждаше всичко до прослава на човека (любовни песни - "Sugar Baby Love"; героични песни - "Болен ми лежи Миле Попйорданов"; песни за бизнес или нещо друго от ежедневието - "Money, Money, Money"); до хваления на природата ( "Хубава си, моя горо", "Високи сини планини" ) и открито неморални песни. Една вметка. Вероятно мнозина ще възразят, след като са прочели имената на популярните песни от втората група, но в тях наистина не се отдава слава на Бога, а се прославя това, което е създадено от Него.
Има още една група, която в незнанието си служи на големия Измамник, но си мисли, че прославя Бога. Тя слуша, изпълнява и се наслаждава на госпъли, християнски рок, християнски рап и други подобни „християнски“ песни. Само че в тях има нещо нередно – светска музика или пък текст за прослава на починали вярващи. За съжаление все повече адвентисти се прибавят към тази група. Разбира се, те не прославят светците, но пък изпълняват песни от други религиозни общества, наслаждавайки се на неподходящия ритъм или на светската мелодия, върху която е „лепнат“ християнски текст. Нормално ли е по време на богослужение адвентистите да се клатят като метрономи? Поклонението е насочено напред, а не вляво – вдясно. Самата дума „поклонение“ идва от „поклон“, а не от „клатене“. Това трудно ли е за разбиране? Наистина, не всеки е музикален, за да схване за какво става дума. А от амвоните се проповядва, че всеки стил е с времето си. Но дори в Библията пише, че Исус и учениците Му
Матей 26:30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
А не направиха танцова забава.
Преди да стана адвентист, ходех по стадионите. Любимото ми място беше сред „агитката“. Тя имаше интересна хореография: през цялото време развяваше знамена, пееше, викаше, скачаше. Една от любимите песни беше рефрен с думите „Ха наляво, ха надясно, олеле!“ Както можете да се досетите, всички в агитката се клатеха ту в едната, ту в другата посока. Нима поклонението на адвентистите трябва да прилича на състоянието на футболните фенове при изпълнението на този рефрен? Нима Новият Ерусалим ще прилича на стадион, та по този начин се подготвяме за него?
Проблемът обаче е по-дълбок, отколкото изглежда. Не всички миряни в Адвентната църква са дошли от Православието или Католицизма, за да знаят, че по време на хвалебствие вярващите не залитат като след употреба на алкохол. Мнозина са от света и от Петдесятните църкви. Никой от тях не е виновен, че не разбира правилния начин на поклонение. Но за да няма нещо подобно трябва някой да им обясни как трябва да се държат по време на песен. В такива случаи братя и сестри с по-дългогодишно членство е необходимо да ги информират. Но при всички положения най-голяма е отговорността на пастора. Той познава църковния наръчник, в който пише:
МУЗИКА
Координатори за избиране на музика.
Църквата трябва да полага сериозни усилия при определянето на музикални ръководители, като избира само хора, напълно посветени и осигуряващи подходяща музика за всички църковни богослужения и събрания. Светска музика или музика със спорно естество да не се въвежда при богослуженията – стр. 100 от Църковния наръчник.
„Музиката е едно от най-възвишените изкуства. Добрата музика не само доставя удоволствие, но и издига ума и поражда най-фини чувства. Бог често е използвал духовни песни, за да влезе в сърцата на грешници и да ги доведе до покаяние. И обратното – принизяващата музика руши моралността и ни отклонява от връзката ни с Бога.
Трябва да полагаме голяма грижа при избора си на музика в нашите домове, при социални събирания и в църквите. Всяка мелодия, която е по естество джаз, рок или свързани с хибридни форми, или език, изразяващ глупави или простовати чувства, да бъдат избягвани." Стр. 166.
Защо, след като категорично е казано в Църковния наръчник, че такива песни са недопустими, те не само фигурират по време на богослужение, но дори биват насърчавани от пасторите? Може би най-фрапиращият случай е този с песента „О, Боже наш“. Достатъчно ясно беше показано откъде произхожда тази песен, но вместо да се вземат мерки и тя завинаги да изчезне от Молитвените домове, продължава да шества „победоносно“ на много места и като на инат някои пастори продължават да изискват нейното изпълнение. За мен най-фрапиращо доказателство за недопустимото отношение към Божието присъствие беше по време на едно от скалъпените събрания за моето „дисциплиниране“. Тогава вместо да се замисли какво прави, водещият събранието се подигра, че съм се опитал да „разруша“ тази песен и накрая изиска нейното изпълнение! Това по нищо не се различаваше от бунта на Фараон, въпреки многократните предупреждения от страна на Мойсей! Нима така трябва да подхожда един Божий служител? За вкарването на чужд огън в храма Надав и Авиуд се простиха с живота си. Това, че сега Бог търпи и не раздава веднага присъди означава ли, че всичко вече е допустимо?
Ще попитам за пореден път: Нормално ли е подобно поведение на пастор, който изисква коректност от миряните, щом самият той върши нередни неща? Впрочем, за него некоректност означава да бъдат изявени недопустимите неща, а не тяхното извършване! Нима е достоен пример за миряните?
Галатяни 2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
Николай Георгиев
Има още една група, която в незнанието си служи на големия Измамник, но си мисли, че прославя Бога. Тя слуша, изпълнява и се наслаждава на госпъли, християнски рок, християнски рап и други подобни „християнски“ песни. Само че в тях има нещо нередно – светска музика или пък текст за прослава на починали вярващи. За съжаление все повече адвентисти се прибавят към тази група. Разбира се, те не прославят светците, но пък изпълняват песни от други религиозни общества, наслаждавайки се на неподходящия ритъм или на светската мелодия, върху която е „лепнат“ християнски текст. Нормално ли е по време на богослужение адвентистите да се клатят като метрономи? Поклонението е насочено напред, а не вляво – вдясно. Самата дума „поклонение“ идва от „поклон“, а не от „клатене“. Това трудно ли е за разбиране? Наистина, не всеки е музикален, за да схване за какво става дума. А от амвоните се проповядва, че всеки стил е с времето си. Но дори в Библията пише, че Исус и учениците Му
Матей 26:30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
А не направиха танцова забава.
Преди да стана адвентист, ходех по стадионите. Любимото ми място беше сред „агитката“. Тя имаше интересна хореография: през цялото време развяваше знамена, пееше, викаше, скачаше. Една от любимите песни беше рефрен с думите „Ха наляво, ха надясно, олеле!“ Както можете да се досетите, всички в агитката се клатеха ту в едната, ту в другата посока. Нима поклонението на адвентистите трябва да прилича на състоянието на футболните фенове при изпълнението на този рефрен? Нима Новият Ерусалим ще прилича на стадион, та по този начин се подготвяме за него?
Проблемът обаче е по-дълбок, отколкото изглежда. Не всички миряни в Адвентната църква са дошли от Православието или Католицизма, за да знаят, че по време на хвалебствие вярващите не залитат като след употреба на алкохол. Мнозина са от света и от Петдесятните църкви. Никой от тях не е виновен, че не разбира правилния начин на поклонение. Но за да няма нещо подобно трябва някой да им обясни как трябва да се държат по време на песен. В такива случаи братя и сестри с по-дългогодишно членство е необходимо да ги информират. Но при всички положения най-голяма е отговорността на пастора. Той познава църковния наръчник, в който пише:
МУЗИКА
Координатори за избиране на музика.
Църквата трябва да полага сериозни усилия при определянето на музикални ръководители, като избира само хора, напълно посветени и осигуряващи подходяща музика за всички църковни богослужения и събрания. Светска музика или музика със спорно естество да не се въвежда при богослуженията – стр. 100 от Църковния наръчник.
„Музиката е едно от най-възвишените изкуства. Добрата музика не само доставя удоволствие, но и издига ума и поражда най-фини чувства. Бог често е използвал духовни песни, за да влезе в сърцата на грешници и да ги доведе до покаяние. И обратното – принизяващата музика руши моралността и ни отклонява от връзката ни с Бога.
Трябва да полагаме голяма грижа при избора си на музика в нашите домове, при социални събирания и в църквите. Всяка мелодия, която е по естество джаз, рок или свързани с хибридни форми, или език, изразяващ глупави или простовати чувства, да бъдат избягвани." Стр. 166.
Защо, след като категорично е казано в Църковния наръчник, че такива песни са недопустими, те не само фигурират по време на богослужение, но дори биват насърчавани от пасторите? Може би най-фрапиращият случай е този с песента „О, Боже наш“. Достатъчно ясно беше показано откъде произхожда тази песен, но вместо да се вземат мерки и тя завинаги да изчезне от Молитвените домове, продължава да шества „победоносно“ на много места и като на инат някои пастори продължават да изискват нейното изпълнение. За мен най-фрапиращо доказателство за недопустимото отношение към Божието присъствие беше по време на едно от скалъпените събрания за моето „дисциплиниране“. Тогава вместо да се замисли какво прави, водещият събранието се подигра, че съм се опитал да „разруша“ тази песен и накрая изиска нейното изпълнение! Това по нищо не се различаваше от бунта на Фараон, въпреки многократните предупреждения от страна на Мойсей! Нима така трябва да подхожда един Божий служител? За вкарването на чужд огън в храма Надав и Авиуд се простиха с живота си. Това, че сега Бог търпи и не раздава веднага присъди означава ли, че всичко вече е допустимо?
Ще попитам за пореден път: Нормално ли е подобно поведение на пастор, който изисква коректност от миряните, щом самият той върши нередни неща? Впрочем, за него некоректност означава да бъдат изявени недопустимите неща, а не тяхното извършване! Нима е достоен пример за миряните?
Галатяни 2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
Николай Георгиев
RSS Feed
