„Молитвата и вярата.“
Ще прекараме време в Божието слово. Моля се да бъдете внимателни и бдителни относно онова, което ще споделим днес. Преди да навлезем наистина в Божието слово, нека коленичим за молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти за възможността, която имаме още веднъж, да дойдем и да се учим от Теб, да научим истината, каквато е в Исус. Молим се за просветлението на Твоя Свят Дух докато прекарваме този миг в Словото Ти, и макар че ще разглеждаме това семпло изследване, се молим да видим същността му, силата в него, тъй като всички ние копнеем да бъдем у дома. Затова Те молим да ни подготвиш повече и да ни направиш по-решени да стигнем там. В името на Исус, амин.
Ще прекараме време в Божието слово. Моля се да бъдете внимателни и бдителни относно онова, което ще споделим днес. Преди да навлезем наистина в Божието слово, нека коленичим за молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти за възможността, която имаме още веднъж, да дойдем и да се учим от Теб, да научим истината, каквато е в Исус. Молим се за просветлението на Твоя Свят Дух докато прекарваме този миг в Словото Ти, и макар че ще разглеждаме това семпло изследване, се молим да видим същността му, силата в него, тъй като всички ние копнеем да бъдем у дома. Затова Те молим да ни подготвиш повече и да ни направиш по-решени да стигнем там. В името на Исус, амин.
Както виждате на екрана, ще говорим за „Молитвата и вярата“.
„Молитвата и вярата.“
Ще прекараме време в Божието слово. Моля се да бъдете внимателни и бдителни относно онова, което ще споделим днес. Преди да навлезем наистина в Божието слово, нека коленичим за молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти за възможността, която имаме още веднъж, да дойдем и да се учим от Теб, да научим истината, каквато е в Исус. Молим се за просветлението на Твоя Свят Дух докато прекарваме този миг в Словото Ти, и макар че ще разглеждаме това семпло изследване, се молим да видим същността му, силата в него, тъй като всички ние копнеем да бъдем у дома. Затова Те молим да ни подготвиш повече и да ни направиш по-решени да стигнем там. В името на Исус, амин.
Слушате
„Съветът на пророчеството -
там, където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
1 Тимотей 4:7:
„А отхвърляй скверните и бабешките басни...“
„Скверните и бабешките басни“ - това са приказки и митове, в които, между другото, все повече и повече биват въвлечени хора в днешно време, във всякакви разкази, които съществуват по света. Мнозина имат желанието да гледат на тези разкази, на тези митове, които нямат нищо общо с истината.
„Отхвърляй... бабешките басни [митове],” както се казва тук, „и обучавай себе си в...“ какво? „...благочестие.“
8 ст.:
„Защото телесното упражнение е полезно...“ за колко? „...за малко, а благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот.“
Следователно, тук апостол Павел насърчава Тимотей да се обучава в благочестие. Упражнението на тялото е добро. Упражнението на тялото е един от законите за физическо здраве. Физическите упражнения са важни, дори ако става дума просто за ходене. Но тук той казва:
„Телесното упражнение е полезно за малко.“
Защо е полезно за малко? Защото от него имате полза само в този живот. А благочестието е полезно за всичко, тъй като има ползи и за сегашния, и за бъдещия живот. Упражняване на благочестие – за какво се говори с това? Преди всичко, думата „упражнение“, както виждате тук в гръцкия, „Гумнадзо“, е подобна на тази, от която получаваме думите „гимнастически салон“ и „гимнастика“.
„Гумнадзо.“
В основни линии тя означава:
„Енергично упражнение – всякак - или на тялото, или на ума.“
„Упражнявайте се,“
казва той. Възможно е на някои от нас да не им харесва да се упражня-ват. Възможно е упражненията да предизвикват ужас. Упражненията са полезни за малко. Но тук той казва:
„Упражнявайте благочестие.“
Какво представлява благочестието? Благочестието пренася идеала за благоговение, уважение, почитание към Бога. Синонимна дума, употребявана често по отношение на нея, е „посвещение“. Знаехте ли, че вашият молитвен живот е средство за упражняване? Знаехте ли, че благочестието е свързано с посвещението, че можем да упражняваме посвещение, както времената за молитва, които отделяте, вашия молитвен живот? Това наподобява вдигане на тежести, наподобява излизането на разходка - това е упражнение. И Павел каза на Тимотей:
„Обучавай се в благочестие – благоговение, почитание към Бога, посвещение.“
Въпреки че има големи ползи, съпътстващи физическите упражнения, във всичко това Бог е изчислил, че има малко полза в сравнение с благочестието или духовното посвещение. Колко важно е благочестието в наше време? Колко жизненоважно е благочестието в последните дни? В „Избрани вести“, книга 1, стр. 121 четем следното:
„Съживяването на...“ какво? „...истинското благочестие сред нас е най-голямата и най-належащата от всичките ни нужди.“
От всички нужди, които бихте могли да имате, онази, която е най-належаща, е съживление в живота ви на истинското благочестие. Главната ни задача е да се стремим към това благочестие. Трябва да полагаме...“ какво? „...сериозни усилия...“ Това не звучи ли като някакви упражнения, които извършвате, някакво трениране?
„Трябва да полагаме сериозни усилия да получим Господните благословения, които не притежаваме не защото Бог не желае да ни ги даде, а защото не сме приготвени да ги приемем“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 121).
Следователно, тук ни се казва, че сме неподготвени да приемем благословението, което Бог желае да ни даде. Затова, за да бъдем подготвени, трябва да бъде съживено истинското благочестие – не само сред нас като народ, което е нещото, за което се говори в цитата, но и поотделно в собствения ви живот. Истинско благочестие – нека това бъде съживлението, към което се стремите вие. Колко усилия полагате за придобиване на Господното благословение? Колко сериозни сте в приготвяне на сърцето си да приемете изливането на Светия Дух? И така, тази сутрин искам заедно с вас да учим за
„Молитвата и вярата“.
Просто, „Молитвата и вярата“. Ето малка статистика от Church Leaders относно молитвата в Съединените щати: „Barna Research казва, че малко повече от четирима от петима пълнолетни в Съединените щати (84 процента) твърдят, че са се молили през последната седмица. Такова е положението откакто Barna започна да проследява честотата на молитвата през 1993 г.“ Следователно, поне 84 процента от хората, изповядващи се за християни, твърдят, че се молят. И мнозина във всякакви различни религии по света се молят. И при все това въпреки че виждаме (или поне чуваме) за отправянето толкова много молитви, защо тогава светът се намира в това състояние? И не само това, но защо се влошава? Дали защото в молитвата няма надежда? Мнозина биха желали да ви накарат да мислите така. Мнозина биха желали да ви накарат да мислите, че молитвата е загуба на време, че молитвата е просто едно душевно лекарство. Още нещо, споменато в статията:
„Анкета на Newsweek със заглавие „Слуша ли Бог?“ посочи, че от хората, които се молят, 87 процента вярват, че Бог отговаря на молитвите им поне през част от времето. Дори при това положение неотговорените молитви не ги възпират да се молят. Осемдесет и пет процента настояха, че биха могли да приемат пропуска на Бог да откликне на молитвите им. Само 13 процента заявиха, че изгубили вяра понеже на молитвите им не било отговорено. Осемдесет и два процента не се отвръщат от Бога дори когато молитвите им останат без отговор. Петдесет и четири процента казват, че когато Бог не отговори на молитвите им това означава, че не било Божия воля да отговори.“
Разнородни са емоциите, които получават хората в следствие на това, че на молитвите или не е отговорено, или е отговорено по начин, който не са очаквали, или изглежда като че Бог не слуша. Дали Бог слуша вас? Дали чува вашата молитва? В статията се посочва също как в Библията има 377 споменавания на хвала и 375 споменавания на молитва, което ви показва, че молитвата е от също толкова критично значение, колкото въздаването на хвала към Бога.
Друга статия... проучването е извършено от самите Barna - „Състояни-ето на църквата през 2016 г.“ Те казват:
„Докато редовното посещение на църква е надежден показател за вярна християнска практика, много американци избират да преживяват и изразяват вярата си по разнородни други начини, най-често срещаният от които е...“ какво? Вероятно не можете да видите това оттам. „...молитвата. Например, три четвърти от американците (75 процента) твърдят, че са се молили на Бога през последната седмица.“
С други думи, с това се казва, че 75 процента (както виждате ограденото с кръг тук) от американците казват, че преживяват връзка с Бога просто чрез молитва. Те не посещават църква, не вършат всички останали неща, дори не четат Библията, а се молят. И съм се срещал с мнозина т.нар. християни, които са ми казвали, че имат връзка с Бога.
„Моля Му се всекидневно!“
Това казват те.
„Моля Му се всекидневно. Вървя заедно с Бога.“
А това са първите, които след това ще отидат в нощния клуб, първите, които ще вземат в ръка питие, първите, които ще сложат цигара, първи-те, които ще се разкрещят на някого и ще избухнат, които ще формират определено отношение, първите, които ще получат някакъв душевен проблем. И при все това те всеки ден се молят. Къде е силата в живота ви? Дали Бог не отговаря? Какво не е наред? Това бяха едва няколко неща. Ето още едно. Няма да се задълбочавам много в това, но съществува анкета, която показва как проблем номер едно в църквите днес, според онова, което откриват те, всъщност е липса на молитвен живот. Въпреки че мнозина твърдят, че се молят, в намиращите се тук църкви е налице липса на молитвен живот. И така, в следния цитат от „Патриарси и пророци“, стр. 203 ни се казва:
„Най-големите победи за Христовата църква или за отделния хрис-тиянин не са спечелените с талант или образование, с богатство или с благосклонността на хора. Това са онези победи, които се спечелват в тайната стаичка за среща с Бога, където сериозната, агонизираща вяра се хваща за могъщата ръка на Силата.“
Следователно, най-големите победи, които ще спечелите като христия-нин, като Божие дете, няма да бъдат победите, които получавате при печелене на пари и притежаване на богатство. Това няма да бъдат победите, които придобивате чрез талантите и способностите си да говорите или пишете, или да пеете, или каквото и да е нещо, чрез талантите и дарбите си. Не това ще бъде средството за победата ви. Най-големите победи, които ще спечелите, ще бъдат онези, които спечелвате в молитва. Има толкова много примери за това, няма да отделям много време да се задълбочавам в това, по-нататък ще споделя няколко от тях, но нека само ви напомня за един, в Гетсиманската градина. Знаем, че Исус, Спасителят, Месия, взе върху Себе Си бремето на греха на света. Кога взе Той на Себе Си това бреме? Дали това стана на кръста? Не беше просто когато Той беше на кръста. Той взе това бреме върху Себе Си още в градината. И бремето Го притискаше толкова много, че дори там Той водеше вътрешна борба.
„Ако е възможно, Отче, нека Ме отмине тази чаша.“
Той се намираше в молитва към Своя Отец.
„Нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“
Точно там Той спечели победата. В следствие на това Той можа да продължи до кръста. Най-големите житейски победи, които ще придоби-ете, ще бъдат тези, които ще придобиете в тайната стаичка с Бога. И все пак какво представлява молитвата? Имам няколко библейски текста, които реших днес да сложа на екрана, за да спестя време. Но нека просто погледнем какво четем в Библията за това какво представлява молитвата. Преди всичко, във Филипяни 4:6 Библията казва:
„Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби...“
„Не се грижете за...“ колко? Когато разбрах това за първи път... всъщ-ност преди да го разбера аз винаги мислех:
„Означава ли това, че не трябва да имам каквато и да е загриженост, да не ме е грижа за нищо, да не ме е грижа за каквото и да е, да не ме е грижа за никого?“
Не това се казва там. Не се казва, че не бива да ни е грижа за другите, да ни е грижа за бедните, да ни е грижа за слабите, да ни е грижа за претърпяващите насилие, да ни е грижа за изоставените, да ни е грижа за вдовиците и сирачетата и т.н., да ни е грижа за семейството ни. Но когато тук се казва „не се безпокойте за нищо“, това означава: „Не се безпокойте за нищо.“ Някои от нас имат толкова много безпокойства. Допускаме винаги нещо да ни тревожи. Толкова сме обезпокоени. Обезпокоени за бъдещето, обезпокоени за битовите сметки, обезпокоени за живота, обезпокоени за каквото и да е нещо. Защо се безпокоите, когато Бог казва:
„Не се безпокойте за нищо.“
Не вярваме на Бога, нали? Казва се:
„Не се грижете за нищо.“
Как тогава мога да премина през този живот без този вид угриженост, без този вид безпокойство? Отговорът се намира във втората част, в която се казва:
„...но във всичко...“
С други думи, каквото и да е нещото, каквото и да е въпросното нещо,
„...чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби...“
Нека искането ви бъде открито пред Бога. Всъщност веднъж самият Петър казва:
„...и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърца-та ви и мислите ви...“
Следователно, молитвата представлява просто да говорим на Бога, да откриваме товарите си, безпокойствата си, каквото и да е нещо. Тя представлява отварянето на сърцето и общуване с Бога. Това звучи лесно, нали? Звучи толкова просто. Евангелието е просто. Не е нужно евангелието да бъде прекалено сложно, както често ни се иска да бъде. Знаете ли защо на нас ни се иска то да бъде толкова сложно? Защото сме хора, които имаме склонност да ни се иска да ядем през цялото време. Иска ни се да се храним с голямо количество знания. Иска ни се да търсим нещо ново, затрудняващо, предизвикателно и всички тези останали неща, докато евангелието е просто. Но понеже често си позволяваме да се отдалечим толкова много... Това не означава, че не трябва да търсим и да изследваме, и да се задълбочаваме. Да, трябва да правим това. Но би трябвало да научим как да поддържаме нещата прости, да разбираме простотата на евангелието. Боговдъхновението казва следното в „Евангелски работници“, стр. 35:
„Молитвата е отварянето на сърцето пред Бога като пред приятел. Окото на вярата ще види Бога много наблизо и молителят може да придобие скъпоценни доказателства за божествените любов и грижа за него.“
Отварянето на сърцето ви пред Бога като пред приятел. Според мен жените вероятно ще разберат това в по-голяма степен от мъжете, защото на жените им харесва да говорят. Вземат телефона и могат да говорят с приятелките си за кой знае какво. Момиче... и това продължа-ва. Жените разбират какво означава да се говори с приятелка. Харесва им... На съпругата ми й харесва да разговаря с мен, когато съм готов да си легна. На нея й се иска да говори. Затова й позволявам да ме приспи с говорене. Но молитвата е отварянето на сърцето ви пред Бога като пред приятел. Толкова просто е. Каквито и товари или грижи да имате, каквито и безпокойства и затруднения, каквато и да е радост и хвала, каквато и да е благодарност. Има ли някакви условия за това на молит-вите ви да бъде отговорено? Това ще бъде изследване – съгласни сте, нали? Има ли някакви условия за това на молитвите ви да бъде отговорено? В Яков 1:5 се казва:
„Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека...“ какво? „...иска от Бога...“
Знаехте ли, че именно това е нещото, което трябва да направите? Има и още към него, но казано просто... искам да запазя изследването днес просто, АБВ - „нека иска от Бога“. Знаете ли, че този едничък стих... Тогава се казва:
„...Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.“
Ако просто вземете този текст самостоятелно в опит да разберете молитвата, това ще бъде всичко, от което ще се имате нужда. Да искаме от Бога. Вие бихте ли желали мъдрост? Има някаква загадка, която е необходимо да разрешите, някакво затруднение в живота, нуждаете се от мъдрост за него? Нуждаете се от мъдрост за това как да отгледате децата си? Нуждаете се от мъдрост как да се справяте с нещата в работата си, каквото и да е нещо – искайте от Бога. И се казва:
„...Който дава на всички щедро, без да укорява...“
С други думи, Той не задържа нещото за Себе Си. Той дава щедро.
„...и ще му бъде дадена.“
Не знам за вас, но всеки път, когато помисля за това, аз ставам все по-благодарен и по-благодарен. Това е Богът, на Когото служим ние. Той е един жив Бог. Той е един Бог, Който е на ваше разположение, Който желае да бъде включен в живота ви. Знам, че на моменти е възможно да не изглежда така, възможно е да не изглежда, че ситуацията е такава. Не изглежда за мен. Това е моментът, в който трябва да се върна при Словото. Той обещава, че ако поискаме от Него мъдрост по отношение на каквото и да е нещо, Той ще я даде. Аз вярвам на Словото Му. Той каза, че ще направи това. Аз ще приема казаното от Него и дори в молитва ще кажа:
„Отче, точно това каза Ти, точно това обеща. И в Твоя Син, Исус Христос, Божиите обещания са „да“ и „амин“.“
И така, „нека иска от Бога“ - това е едно от условията на молитвата, на това молитвите ни да получат отговор. Искайте. Има и още. Забележете какво се казва в 1 Йоаново 5:14. Младежи, това е стихът ни за запаме-тяване. Припомнете си това. Това е стихът, който учим, нашата песен от Писанието – в 1 Йоаново 4:14, 15 се казва:
„И увереността, която имаме в Него, е това, че ако молим нещо по Неговата воля...“
Следователно, сега е добавено нещо. Да, ние искаме от Бога, това казва Яков, но сега трябва да искаме според Неговата воля. За да искате според Божията воля, трябва да знаете каква е волята Му, трябва да разберете Божията воля. Между другото, нека отворим на Римляни 8 гл. Нямам го на екрана. Ако искате да разберете Божията воля за вас, какво е възнамерил и планирал Бог за вас, това е един текст, в който ви се казва каква е Божията воля за вас. Римляни 8:28. Разбира се, говори се в общ план. Възможно е да не се разглеждат конкретните детайли, но тук се намира общата воля на Бога за вас. И ако това е Неговата воля, трябва да знаете, че всичко, което върши в живота ви, по някакъв начин действа за изпълнението на тази воля. Следователно, трябва да искате от Бога неща, които са потребни за тази воля. И така, в Римляни 8:28 се казва:
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога...“
Не се казва, че всичко, което се случва, е добро. Но се казва:
„Всичко съдейства за ваше добро.“
„...на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“
„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син...“
Вие сте предопределени да бъдете съобразни с образа на Исус Христос – това е предназначението ви, това е намерението на Бога за вас. Затова когато отправяте молитви към Него, когато разговаряте с Него, когато отваряте сърцето си пред Него, молите ли го това да бъде изпълнено във вашия живот? Възможно е да искаме:
„Господи, нека придобия тези пари, за да мога да направя това. Нека платя тази сметка.“ Или: „Нека...“
Или различни житейски неща, които искаме от Него. И да, те имат своето място, но Бог е приготвил по-висши неща. Той е планирал по-големи неща за нас. Казва се: за да можем да бъдем съобразни с образа на Исус. По-рано през тази седмица мислех за това и си казах:
„Уау! Бог е...“
Като помислите за това, небето ще бъде населено с хора, които всичките ще бъдат малки исусовци. Хора, които ще бъдат точно като Божия Син. Това за мен е нещо, за което да помисля. Хората, които ще отидат на небето, ще бъдат хора, наподобяващи Исус. А не наподобяващи който и да е друг. Хората, които наподобяват Неговия Син – ето колко много е вложил Бог в собствения Си Син, така че Той вижда за добре всички да бъдат като Неговия Син. Тъй като Неговият Син е подобен на Него. И така, искаме според Неговата воля. И ако поискаме според Неговата воля, какво ще направи Той? Ще ни чуе. Уау! Имам предвид, че е възможно за вас това да звучи като празни приказки, но лично за мен то е толкова сериозно! Знаете ли вие дали Бог ви чува? Уау! От всички гласове, намиращи се в този свят, вие да бъдете чути от Бога? Наистина е удивително! За света, за мислещите плътски това е глупаво. Но за мислещите духовно е удивително. Казва се:
„Той ни слуша.“
И ако ни слуша Той не може да се отрече от Себе Си, не може да се отрече от думите Си. Казва се:
„...и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, което сме измолили от Него.“
Възможно е това да не дойде тогава, когато го искате, възможно е да не дойде тогава, когато го очаквате, но Бог казва:
„Аз ще отговоря. Ще дам онова, което сте измолили от Мен.“
Но е необходимо Той да ви чуе. И когато се молим съгласно Неговата воля, Той ни чува. Какво още е включено? 1 Йоаново 3:21, 22:
„Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него.“
И така, преди малко научихме за значимостта на искането – да искаме от Бога. Въпреки това, трябва да искаме според Неговата воля. Научаваме волята Му докато изследваме Словото Му, за да научим каква е Твоята воля, Отче. Ето защо в градината Исус каза:
„Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“
Той познаваше волята на Своя Отец за Него. Вие също можете да узнаете Божията воля за себе си. Между другото, ние искаме да узнаем Божията воля за нас. Бог все още говори на Своя народ днес. Въпросът е, че тук има толкова много гласове, слушаме толкова много различни гласове, че едва можем да чуем Божия глас. Имаме повече от 40 свидетелства, повече от 40 свидетели само в тази Книга – 40 различни мъже, които бяха вдъхновени от Бога да запишат словата Му. Това са достатъчно гласове, за да узнаем наистина. Но се казва, че трябва също така да пазим заповедите Му. Не можем да очакваме Бог да ни чуе, ако живеем в грях. Молитвата, които Той чува за живеещите в грях, е молитвата за избавление от греха. Това е преди всичко. Той няма да ви дари с житейските неща докато все още сте роб на Неговия враг. Глупаво е. Той е Бог ревнив и не желае да сподели славата Си с никого. Затова трябва да пазим заповедите Му, да вървим в покорство спрямо Неговите заповеди. Точно това научихме тук, в 1 Йоаново. Също така в Псалм 40:8 се казва:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“
Виждате ли, за да ни се помогне да разберем Божията воля, трябва да имаме Божия закон в сърцето си. Марк 11:22:
„А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога! Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си...“
Често откривам, че чета тези пасажи... Извинявам се, но ако ме слушате достатъчно дълго, ще ме чуете да повтарям тези прости уроци, казвам ви. Ще ме чуете да повтарям тези прости уроци. Има толкова много други неща в YouTube, които можете да погледнете, за да научите цялата дълбочина на нещата, всичките пророчества и всичко това. Задълбочаваме се в тях. Но на фона на всички пророчества там и на опитите на всички да разберат всяка една точка от всяко нещо, Божият народ все още се намира в такова плачевно състояние. Толкова печални сме, толкова слаби и безсилни сме. И не знам за вас, но на мен това ми е омръзнало, буквално ми е омръзнало. Затова Бог продължава да ме връща към основните начала, към простотата. Тъй като онова, което виждам аз в много кръгове в адвентизма и в християнството, е липса на простота, липса на сила, липса на истинско благочестие. Всички претендират, че проповядват праведност чрез вяра. Къде тогава е силата на тази праведност? Защото Божията вест е съпроводена със сила. А не я виждаме. Ще призная, че не я виждам дори в собствения си живот. Да, въздавам хвала на Бога за победи, за сила, която е дал за преодоляване на това, другото и третото, сила на един обърнат живот, сила да станем Божии чеда. Но това не е всичко, което е приготвил Бог. И отказвам да се задоволя с мястото, на което се намирам. Затова се връщам на това и казвам: това е обещание, дадено от Бога на Неговия народ. Но сърцата ни, както прочетохме по-рано, не са способни да го приемат, защото имаме нужда от съживление на истинското благочестие.
„Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:22-24).
За съжаление сме допуснали на много други т.нар. християни – петдесятници и разни други хора – да вземат този стих и да се опитват да го прилагат към живота си дотолкова, че съм ги виждал да казват:
„Вярвам, че Бог ще извърши чудо и ще ми даде изцеление от рака ми. Изисквам това чрез Исусовата кръв.“
Това казват те. Отношението е правилно, защото съответства на Божие-то слово. Но същите тези хора не разбират важността на покорството. Исус каза на жената след като я излекува:
„Иди си и не съгрешавай вече.“
Има мнозина и особено такива, които изповядват, че са християни, които при положение че Бог ги излекува ще продължат да вършат същите онези неща, които са ги разболели. Затова Бог ще каже:
„Не. Дал съм ти светлина по този въпрос, но ти не пазиш заповеди-те Ми. Как тогава можеш да очакваш каквото и да е благословение от Мен?“
Не прочетохме ли преди малко, че трябва да пазим Неговите заповеди и да вършим онова, което Му е угодно?
Познавам една жена, която за мен беше много скъпа, чиято църква й казваше:
„Само вярвай.“
Докато лежат в болнично легло, изправени пред действителната възможност да умрат, вие им казвате само да вярват и че всичко, което трябва да направят, е единствено да повярват и че Бог ще ги изведе от това и при все това позволявате те да получават химиотерапия и всички тези останали лекарствени препарати и да мислят, че това ще помогне? Има дял в нещата, който трябва да изпълним ние, така е. Но вярването не е просто умствено. Вярването се извършва с цялото ви същество. Тук Исус действително дава обещанието:
„Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че ще получите тези неща... повярвайте, че ги получавате и ще ви се сбъднат.“
Мнозина сред Божия народ не могат да изискат това днес, защото са Божий народ единствено по изповедание. Те не са в съзвучие с Божията воля, така че това не се превръща в действителност. Но въпреки че то не се превръща в действителност при тях, вие вярвате ли, че то може да бъде действителност при вас? Това не са копнежите на плътското сърце, това са копнежите на новото сърце. Всичко, каквото поискате в молитва – Бог е Този, Който на първо място ви дава тези копнежи. Неговият Дух действа в сърцето ви. И Той казва:
„Ако вършите това, ако се молите за това, ще ви се сбъдне.“
Защо изобщо сме още тук? Защо се намираме в това състояние? Нещо не е наред. Всеки от нас трябва да изследва собственото си сърце, да пита Бога:
„Има ли нещо в моя живот? Има ли нещо в моя живот, което възпре-пятства идването на това благословение? Вероятно е нещо в църк-вата ми. Независимо какво е това нещо, помогни ни да разберем какво е, защото искаме това благословение.“
Предполагам, че мога да говоря само за себе си. Сигурен съм, че бихте се съгласили. Това обеща Исус. Казва се:
„Вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.“
В книгата „Вести към младите“, стр. 250 Боговдъхновението казва:
„На всяка искрена молитва ще бъде отговорено. Отговорът може да не дойде точно както вие желаете, или по времето, в което го очаквате; но той ще дойде по начина и във време, най-подходящи за вашата нужда. На молитвите, принесени в усамотение, при умора, в изпитание, Бог ще отговори; не винаги според вашите очаквания, но винаги за ваше добро.“
Това е обещанието Му. Имало е много неща, които съм искал от Бога, и първоначално не научих това, но по-нататък започнах да научавам как да възложа упованието си в това, че Той е чул и ще отговори в Своето време. Винаги намирам за интересно как когато нещата се появят сега е възможно да искам от Бога или да се моля за това, и да изглежда като че имам нужда от даденото нещо на мига. Но Той не го дава на мига. Тогава времето продължава и колкото повече минава времето, толкова по притиснат съм аз,защото имам усещането, че съм се нуждаел от даденото нещо още тогава. Но след това се случва нещо или се появява нещо толкова неочаквано! Затова съм научил, че не е нужно да се безпокоя. Няма никаква нужда да се безпокоя. А това може да не се хареса на някои хора, знаете. Някои хора ще ви погледнат и ще помислят:
„Как така той не се безпокои?“
Знаете ли, това ще се случва. А какво би трябвало да направим? Да се безпокоим ли? Това не ви отвежда никъде. Точно това казва Исус в Матей 6 гл.:
„И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?“
Безпокойството никак няма да ви бъде от полза. Но точно това извърш-ваме ние – безпокоим се значително.
„О, изглежда като че...“
Знаете, много стрес, стресирани сте. Не, извинявам се, аз ще бъда свободен. Вие можете да бъдете толкова стресирани, колкото пожелае-те, но аз няма да позволя това да стресира мен. Защото знам в кого вярвам. Знам, че мога да Го помоля, мога да поговоря с Него за това и Той обеща да чуе и отговори. Възможно е да не разбирам как или кога, всичко това, но аз трябва да извърша своя дял и същевременно да не се пресилвам в хода на това. И така, Бог знае. Казва се: Той ще отговори
„не винаги според вашите очаквания, но винаги за ваше добро“.
Въпросът е, че трябва да продължим да искаме. Не мислете, че едно-кратно искане ще бъде достатъчно. Постоянствайте. Продължавайте да прибягвате... Ако виждате, че имате нужда от даденото нещо сега (освен ако само си мислите така), не се безпокойте, а вместо това продължете да Му говорите за това, продължавайте да търсите присъствието Му. И всеки път ще получавате усещане за мир като знаете, че въпросът е положен в най-добрите ръце. Но на мнозина от нас им се иска да вземат нещата в собствените си ръце. В Яков 1 гл. Яков ни казва:
„...нека иска от Бога...“
Ето защо толкова много от молитвите ни не получават отговор.
„Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.“
Ето защо толкова много молитви остават без отговор: понеже искаме със съмнение. Съмняваме се. Какво означава да се съмняваме? Какво означава да изразяваме недоверие? В края на стиха той отговаря като казва: това се отнася за „колеблив“ човек. На този човек не може да се има доверие. Той се колебае. С други думи, той се двоуми – има два ума. С единия ум желае да служи на Бога, желае да се стреми към Божиите неща. Но с другия ум, с друга част от себе си, плътския ум, той все още обича света, той все още се стреми към светските неща, той все още желае да участва в делата на този живот, който само го отслабва, който само го отделя от Бога. Това представлява един колеблив човек. А Яков казва, че този човек няма да получи нищо от Господа. Между другото, дали според вас в този свят съществуват колебливи хора? Разбира се. Да не дава Бог някой от нас в това помещение да бъде колеблив! Не това желаем от себе си. Но има мнозина, които са чели този стих, които са чували той да се проповядва и които ще кажат:
„Амин!“
А при все това те остават колебливи. Как е възможно? Не разполагам с отговорите за всичко това, но само знам, че не искам това да се отнася за мен. Всъщност Яков действително ни съобщава един начин, по който е възможно да има такова нещо. Това не се намира на екрана, но нека погледнем Яков... убеден съм, че е 1 гл. Тук, в Яков 1 гл., той ни казва как е възможно да има такова нещо. Яков 1 гл. Нека само намеря стиха си. 22 ст. Ето как е възможно те да са колебливи и дори да не знаят, че са такива. В Яков 1:22 се казва:
„Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.“
Когато сме просто слушатели на Словото, а не изпълнители на Словото, ще бъдем колебливи, ще мамим сами себе си като мислим, че сме прави, когато грешим. Не бъдете само слушател на Словото, а бъдете изпълнител на Словото. Това означава, че има дело за вършене, нали? И така, Яков казва:
„Не бъдете колебливи. Това е начин, по който на молитвите ви да не бъде отговорено.“
Какво още казва Яков за причините, поради които молитвите не получа-ват отговор? Той казва: „Пожелавате...“ Това е Яков 4:2-4:
„Пожелавате, но нямате; убивате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите.“
Нямате, защото не просите. Аз наистина прося. Моля се всекидневно. Защо тогава не получавам попросеното? Казва се:
„Просите и не получавате, защото зле просите...“
Това означава:
„Искате с погрешни причини, пропускате целта, просите погрешно.“
„...за да го разпилеете за страстите си.“
Просите просто за себе си, просите за собствените си желания. Но ще откриете, че в случая с Исус, когато Той се молеше, това винаги беше за другиго. Въпреки че, да, това щеше да бъде полезно за Него в процеса, Той не просеше, за да го пилее със Свои собствени сладострастия, със Свои собствени желания. И ако се надяваме да получим нещо, дали просим от Бога, за да го пилеем според собствените си желания? Бог казва:
„Не.“
Знаете ли, че това не е принцип на Неговото царство? Попитайте дърве-тата. Дърветата тук ще ви кажат, че не живеят за себе си. Попитайте което и да е творение, то ще ви каже, че не живее за себе си. И при все това ние, човешките същества, сме тези, които са толкова егоистични. Ние живеем за себе си. Не такова е небесното царство. Не такъв е принципът на Божието царство. Казва се:
„...не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си. Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога [прави ви враг на Бога]? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“
Казах ви, че ще бъде просто. Но такива са нещата, които наистина не вземаме толкова много под внимание. Ако искаме да бъдем приятели на света, сме врагове на Бога. Да е някой приятел на света означава да ходи в пътищата на света, приятел на тази система. Не приятел на екосистемата, приятел на природата и всичко това, а приятел на този светски начин на вършене на нещата. Искате да демонстрираме добро икономическо положение, искаме да следваме онова, което вършат другите, искаме да слушаме онова, което слушат те, искаме да чуем онова, което чуват те, искаме да участваме в техните дейности. Вие сте враг на Бога. Уау! Враг на Бога? Кой иска да бъде враг на Бога? Ние познаваме Бога и не желаем да Му бъдем врагове! Видели сме какво е способен да извърши Той спрямо враговете Си. Искаме да бъдем приятели на Бога. Отново, това е начинът, по който много молитви не получават отговор. Следва този текст от Псалм 66. Псалм 66:17, 18:
„Към Него извиках с устата си; и Той беше възвисен чрез езика ми. Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал.“
Следователно, ако искате в сърцето си да гледате благоприятно на неправда, т.е. ако искате да продължавате да поддържате грях, ако искате да поддържате тази язвителност, този дух на непростителност, този дух на похотливост, ревнивост, омраза, завист, независимо за какво става дума, ако в сърцето си гледате благоприятно на неправда, ако продължавате да я поддържате, а Бог ви е открил това и знаете, че това не е правилният път, продължавате с желанието да извършвате греховни действия, да ходите в грях, да останете в грях, да живеете в грях, ако гледате благоприятно на греха, Той казва:
„Няма да послушам молитвата ви. Ето, сине Мой/дъще Моя, вече съм ти открил светлината по този въпрос и знаеш пътя, по който би трябвало да вървиш, а ти продължаваш да вървиш в него. Не очаквай от Мен да отговоря на каквото и да е друго нещо. Не очаквай да те водя по-нататък, ако не си се покорил/а на Мен по този въпрос.“
Знаете ли, когато за първи път започнах да разбирам това, се наложи наистина да постя и да се моля. Защото го приех както е, като Божие слово. Имам предвид: дали според вас Той се шегува като казва
„няма да слушам, няма да ви чуя, ако в сърцето си гледате благо-приятно на неправда“?
Не мисля, че се шегува. Не ми е известен никакъв случай, в който Бог да се е шегувал, когато е казвал нещо. Вярвам, че Той говори сериозно по отношение на нашия дял и казвам:
„Господи, аз не желая да гледам благоприятно на неправда в сърцето си. Независимо какво е нещото в моя живот, което не е угодно на Теб, бих предпочел да живея без него, пред това да живея без Теб.“
Но какво правите вие, което ви се вижда за уместно? Мнозина се боят, че ще изгубят нещо. Те се боят, че ще изгубят нещо. Но какво ще ви ползва да спечелите целия свят, а да изгубите душата си? От какво сте готови да се откажете в замяна на живота си? И така, ето защо толкова много молитви не получават отговор и защо молитвата е от толкова голямо значение. Матей 26:41:
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото...“ какво? „...немощно.“
Какво ни каза Исус да правим? Да бдим и да се молим. Какво означава да бдим? Означава да внимаваме, да бъдем в съзнание, да бъдем будни. Именно това означава да бдим. Но мнозина от нас са заспали в духовен план. Не наблюдаваме какво се случва в света, не виждаме знаменията на времето, знаменията в собствения си живот. Не бдим с молитва. Също както стана с Исусовите ученици, когато Той каза:
„Бдете заедно с Мен.“
Исус се отдалечи за молитва и когато се върна ги намери заспали. Той каза:
„Не можахте ли да бдите с Мен един час?“
Сънливостта винаги е еквивалентна на живеене в грях. Знаехте ли това? Сънливостта е еквивалентна на живеенето в грях. Тя означава да живеете в тъмнина, да вървите в тъмнина. А само онези, които бдят, са в светлината. Той казва:
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение.“
Намираме се във война, приятели. Дяволът дебне всеки миг, за да ви накара да паднете в грях. И ако не бдите с молитва ще паднете. Защо? Защото тялото ви е немощно и не притежавате духовна сила. Ето защо Той каза:
„Духът е бодър.“
Вие желаете, искате, възнамерявате да вършите добро, но тялото ви е немощно. И понеже не зависите от Божията мишца и се втурвате със собствена сила, тъй като не сте бдели и не сте се молили, вие ще паднете, гарантирано. Ето защо преди малко прочетохме, че най-големите победи, които ще придобиете, ще бъдат придобити в тайната стаичка с Бога. Знаехте ли, че през изкушенията, пред които се изправяте през деня, битката с тези изкушения е или спечелена, или изгубена, в следствие от това дали сте се молили или не сте? И всичко се връща към религиозния ви живот, към молитвения ви живот. Ако нямате общение с Бога, единство с Бога, ще се поддавате на всяко идващо изкушение. Възможно е да има някои, които да победите понеже са малки и нямате проблем с тях, но дяволът не е глупак. Той знае точно с какво да ви изкуши и знае на какво ще се поддадете. Което и причината, поради която трябва да бдите и да се молите. Трябва да бъдете в постоянно общение с Бога. Ето защо молитвата е толкова важна. „Вести към младите“, стр. 248:
„Молитвата не е предназначена да издейства някаква промяна в Бога; довежда ни в хармония с Бога.“
Молитвата е предназначена да ни доведе в хармония с Бога. Тогава имаме следния пасаж:
„Молитвата е диханието на душата...“
Прочетох ли Лука? Още не съм прочел Лука. Лука 18:1, само ще го спомена. Лука 18:1. Можете да си го запишете, но в Лука 18:1 Исус разказа притча като каза:
„Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслаб-ват...“
Трябва винаги да се молят, за да не се откажат, за да не отслабнат. Ето защо молитвата е от толкова голямо значение. Но ние наистина нямаме общение с Бога, нямаме такъв молитвен живот, какъвто би трябвало да имаме. Трябва хората винаги да се молят и да не отслабват.
„Молитвата е диханието на душата. Тя е тайната на духовната сила.“
Това е причината, поради която исках да изучавам това с вас – защото ми беше напомнено, че това е тайната на духовната сила, че това е диханието на душата.
„Никое друго благодатно средство не може да я замени и душевно-то здраве да се запази... Занемарете практиката на молитвата или се молете на моменти, само от време на време, както ви се струва по-удобно и вие губите връзката си с Бога“ („Евангелски работници“, стр. 254, 255).
Гарантирано е, че това ще се случи. Можете да се молите на моменти [как изговаряте думата?] колкото пожелаете, просто тук и там, 2-3 минути тук, 4 минути тук, 4 минути тук, и ще изгубите връзката си с Бога. Нужно е много повече. Нужно е много повече. И така, казва се, че молитвата е диханието на душата. Повечето изследователи изчисляват, че човек може да живее без въздух в продължение на само 2 до 6 минути, преди да припадне, да изгуби съзнание, да претърпи мозъчно увреждане или каквото и да е нещо. Между 2 и 6 минути ще живеете без въздух. Не е много дълго. В зависимост от силата ви. Въздухът е така жизненоважен за телата ни. Без въздух тялото ще умре в рамките на минути. Ако нещата стоят така при тялото, колко по-важно е диханието на душата? Тя казва, че молитвата е диханието на душата. Ние не дишаме. Ето защо сме духовно мъртви. Не дишаме така, както можем. Колко време може да оцелее духът ни без молитва? Казва ни се също, че това е тайната на духовната сила. Колко от вас искат духовна сила в живота си? Сигурен съм, че всички искаме. Искаме духовна сила в живота си, а молитвата е тайната на тази духовна сила. И така, позволете ми за момент да се съсредоточа върху това. Ако искате, отворете с мен на Ефесяни 6 гл. Ефесяни 6 гл. Искам само да ви напомня този факт, тази действител-ност. Без значение колко може да се твърди обратното, това е действи-телност. И го виждаме по цял ден, навсякъде, където отидем. Виждаме тази действителност точно тук, в Ефесяни 6:12. Ще прочета 11 и 12 ст. Там се казва:
„Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата..“
Знаехте ли, че сте във война? Всъщност се намирате в действителна война. Не мога да запечатам това достатъчно силно. Намирате се в духовна война. Имате духовни врагове. Това са началствата, властите, управителите на тъмнината на този свят. И дори за миг не мислете, че макар тук да има дневна светлина тъмнината не се спотайва. Мнозина от нас допускат тъмнина да влезе в собствения им дом чрез нещата, които допускаме на телевизионния екран, в YouTube, по радиото, по каквото и да е нещо – допускаме тъмнина да влезе в сърцето ни. Казва се, че борбата ни не е срещу кръв и плът. Нашата война не е плътска. Ние не носим оръжия, спускайки се до границата на Тексас. Не е нужно да ходим там. Имаме фронт, на който да се бием тук. И той е по-смърто-носен, по-сериозен от случващото се на границата в момента. Далеч по-сериозен. Далеч повече от 7 000, или 3 000, или 6 000, колкото и имигранти да има. С далеч повече от това трябва да се борим всеки-дневно тук. Но сме в толкова голяма тъмнина и позволяваме на врага да влиза много незабележимо. И Павел ни напомня, че се намираме във война. Вие вярвате ли, че се намирате в духовна война? Вие вярвате ли, че има армия зли духове, които се борят да поемат контрол над ума ви? Тогава колко насериозно се отнасяте към това да бъдете напълно екипирани с цялото Божие всеоръжие? Дори ако един войник е напълно екипиран с всеоръжие и умение, трябва ли той да влезе в битка без напътствията на своя военачалник?
Националната гвардия и няколко други военни сформирования се насочват в момента към границата и това става според напътствието на командира им. Те нямаше да се запътят натам, ако командирът не им беше казал да направят това. Дори ако сме напълно екипирани и обучени като войници за Господа, ние трябва да останем в постоянна връзка със своя Военачалник, Исус Христос. Ето защо след като споменава пълното Божие всеоръжие Павел казва следното в 18 ст.:
„...като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии...“
Той включи молитвата в това дело по обличане на пълното всеоръжие. Комуникацията е от толкова жизненоважно значение. Припомнете си, че това е тайната на духовната сила. Нека сега разгледаме един пример. Във 2 Летописи 20 гл., във 2 Летописи 20 гл. е разказана историята за това как моавците, амонците и жителите на планината Сиир се приготви-ли за битка против Йосафат, Юдовия цар. Те възнамеряваха да отнемат на Юда Господното наследство, което Господ им беше дал. Затова те дойдоха и се приготвиха за битка против цар Йосафат. А как отговори Юда? Погледнете 2 Летописи 20:3. Как отговориха те? 2 Летописи... коя глава? Двадесета глава и там 3 ст. В 3 ст. се казва... Нека стигна до правилната книга, 2 Летописи. Двадесета глава и там 3 ст.:
„А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея. И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа“ (2 Летописи 20:3, 4).
Следователно, Йосафат прогласи, че трябва да се направи пост и че всички трябва да се съберат, за да потърсят заедно Бога. Обърнете внимание на края на молитвата. Йосафат отправи молитва. Няма да чета цялата молитва, но ето какво каза той в края на молитвата си – 12 ст., той казва:
„Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.“
Те не знаеха какво да правят. Не знаеха в коя посока да се обърнат, към кого да се обърнат. Но се обърнаха към най-добрия, към когото можеха да се обърнат. Как бихме могли да се изправим против тази планина, която се насочва против нас, това голямо множество?
„Не знаем какво да правим, но очите ни са отправени към Теб.“
Как отговори Бог? 14 ст. Забележете как отговори Бог. Да даде Бог това да бъде отговора на вика на Неговия народ днес. В 14 ст. се казва:
„Тогава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яази-ил, Захариевия син (а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци...“
С други думи, над Яазиил дошъл Господният Дух, сред събранието,
„и каза: Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:14, 15).
17 ст.:
„Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.“
Ето как отговори Бог на общия им вик. Когато те се събраха и постеха, и търсеха Господа поради голямата планина, която стоеше пред тях, това голямо множество на армията на враговете. Бог изпрати сред тях Духа на пророчеството и Яазиил пророкува. Той каза:
„Не се безпокойте. Не е необходимо да се биете в този бой. Този бой не принадлежи на вас. Принадлежи на Господа.“
Не че те нямаха какъвто и да е дял. Преди всичко осъзнавате, че тряб-ваше първо да дойдат при Бога. Трябваше да потърсят Господа. И Господ каза:
„Аз ще се бия в този бой за вас.“
Дали водите ненужна битка? Вероятно се опитвате да спечелите нещо със собствена сила. Нека научим какво означава да застанем и да знаем, че Той е Бог. И за всяка трудност, която може да се появи, нека се научим да прибягваме с дръзновение към престола на благодатта за помощта, от която се нуждаем. Защото битките, пред които се изпра-вяме, са Господни битки. И от нас зависи просто да Му се предадем, да се научим да се уповаваме на Него, да се покоряваме на Неговата върховна власт. Припомнете си:
„Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоаново 4:4).
Молитвата е тайната на тази духовна сила. В службата на Бога има нещо толкова греховно, нещо греховно и неразумно. Какво е то? Кое нещо е неразумно, кое нещо е греховно в службата на Бога? В „Колпор-тьорско служене“, стр. 117 се казва:
„Нека се надяваме и бъдем смели. Унинието в службата на Бога е греховно и неразумно.“
Унинието в службата на Бога е неразумно, греховно. Какво означава „униние“? Да бъда унил означава да бъда отчаян, да бъда депресиран или мрачен в мислите си, да отпадам духом, да губя всеки куража си, духа или решимостта си, да потъне поради загуба на надежда. Това представлява унинието. Припомнете си, че веднъж, в Псалм 43:5, Давид каза:
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“
Защо сте отпаднали, защо сте отчаяни, защо сте обезсърчени, защо си унили в службата на Бога? Никога не позволявайте унинието да се задържи у вас. Никога не позволявайте депресия или обезсърчение да се задържат у вас. Това ще бъде инструментът, който дяволът ще може да употреби, за да ви отдели от Бога. Давид... В Исая 40:31 пророк Исая каза:
„...а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“
На онези, които чакат Господа, ще се случат тези неща. Чакайте Го. То-ва, „чакам“, означава: свързвам, очаквам, чакам търпеливо... Да чакам Него, да позволя Той да ме води, да позволя Той да ме напътства. Вие извършете своя дял да бдите и да се молите.
„Води ме в истината Си и ме учи; защото Ти си Бог на Спасението ми; Теб чакам цял ден“ (Псалм 25:5).
Това желае Бог да вършим. Обърнете внимание на това – то е от „Кол-портьорско служене“, стр. 106:
„Тайната на успеха е обединяването на божествената сила с човеш-кото усилие.“
Така че, да, Бог може да извърши Своя дял, възможно е да е налице тази божествена сила, но съществува необходимост и вие да извършите своя дял – да упражните човешко усилие. Нека размислим върху пример от живота на Неемия. Имам стиховете на екрана. Неемия 1:1-4 и тогава 11 ст. Там се казва:
„Историята на Неемия, Ахалиевия син. В месец Хаслев, в двадесе-тата година, когато бях в столицата Суса, един от братята ми, Ананий, дойде от Юдея, той и някои други; и ги попитах за избаве-ните юдеи, оцелели от плена, и за Йерусалим. И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и унижение; и стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън. А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог...“
Забележете как той също постеше. Прочетохме няколко текста за посте-нето и значимостта на постенето. Тук се казва, че Неемия постил. След това се казва:
„Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее,моля Ти се, слугата Ти днес и му дай да намери милост пред този човек. Защото аз бях виночерпец на царя.“
Следователно, той молеше Бог да му даде благоволение пред очите на царя. И така, царят дойде и видя, че Неемия е тъжен и попита Неемия:
„Какво не е наред при теб?“
Казва се:
„...затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог [той отправи бърза молитва]; после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволе-ние, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя“ (Неемия 2:2-5).
И така, точно това направи той – той даде на Неемия позволение да отиде и възстанови града. Боговдъхновението говори за това в „Пророци и царе“, стр. 629:
„Неемия често бе изливал душата си в молитва за своя народ. Но сега, докато се молеше, в ума му се зароди свято намерение. Реши, че ако успее да спечели одобрението на царя и получи необходи-мата помощ за снабдяване с материали, би могъл сам да се заеме с построяването на ерусалимските стени и с възстановяването на националната сила на Израил.“
С други думи, той знаеше, че има дял, който Бог ще извърши, и има дял, който той трябва да извърши. Той трябва да се моли. Той трябва в същото време и да работи за това. Трябва да се придвижва напред, както ни се казва в „Пророци и царе“, стр. 633:
„Този пример за мъдро обмисляне и решително действие трябва да се има предвид от всеки християнин. Необходимо е Божиите чада не само да се молят с вяра, но и да действат усърдно, обмислено и внимателно. Те се сблъскват с много трудности и понякога пречат на Провидението да работи за тях, защото смятат, че благоразуми-ето и упоритите усилия нямат нищо общо с вярата. Неемия не сметна, че си е свършил работата само защото бе плакал пред Господа и се бе молил. Допълни молитвите си със свята дързост и положи искрени усилия за успеха на започнатото начинание. Внимателното обмисляне и „узряването“ на плановете и днес е толкова необходимо за осъществяване на Божествените поръче-ния, колкото бе и във времето на възстановяване на ерусалимските стени.“
Следователно, тайната на успеха му беше обединяване на божествената сила с човешките усилия. Не е достатъчно да се молите за тези неща. Трябва да работите усърдно, за да видите как тези молитви получават отговор. Вие също имате дял в това, който да изпълните. И какво би трябвало да искаме? Преди всичко, нека завърша този цитат по въпро-са:
„Неемия не разчиташе на сляпата случайност. Поиска необходимите средства от тези, които можеха да му ги предоставят. За да подпо-могне делото на истината, Господ все още желае да въздейства върху сърцата на хора, притежаващи от Неговите блага. Работещи-те за Него трябва да се възползват от помощта Му, дадена по този начин. Получените дарове могат да отворят врата, през която светлината на истината да стигне до потъналите в мрак страни. Дарителите може да не вярват в Христос и да не са запознати със Словото Му, но това не означава, че даровете им трябва да се отхвърлят“ („Пророци и царе“, стр. 634).
И така, имам да разгледам още много, но ще направя обобщение с още няколко точки. Щях да говоря за важността на постенето, но трябва да запазя това за друг път. Но искам да приключа с мисълта за какво трябва да се молим. За какво трябва да се молим? План за пост, добре. Възможно е. В 1 Петрово 5:6, 7 се казва:
„И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него...“
Това е едно нещо, от което Бог не се срамува – Той желае да чува за грижите ви. Ето защо трябва да се намираме на този етап, в който да нямаме никакви грижи, тъй като сме възложили тези грижи на Него. Защо тогава все още вървите, носейки тези грижи? Защото все още се безпокоите, все още изпитвате бремето. Тогава не сте ги възложили наистина на Него.
„...и всяка ваша грижа възложете на Него...“ И тогава се казва: „...за-щото Той се грижи за вас.“
Отново, Лука 6:27. За какво трябва да се молим?
„Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост“ (Лука 6:27, 28).
На много хора такива стихове не се харесват, защото гордостта им няма да им позволи, твърде много се боят да направят това. Те биха предпо-чели да прокълнат неприятелите си. Биха предпочели да отмъстят на онези, които им правят пакост, вместо да се научат да се уповават на мишцата на всемогъщия Бог. Отново, Той казва:
„И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!“ (Лука 1:11-13).
Следователно, докато възлагаме на Него всичките си грижи и се молим за онези, които ни правят пакост, трябва също така преди всичко да молим Бога да ни даде Духа Си. Казва се:
„...колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!“
Вие молите ли за още от Духа Му, за още от Неговия начин на мислене, за още от Неговата сила? А заедно с Духа идват всички останали благословения.
„Христос е обещал да даде на църквата Си дара на Светия Дух. Това обещание принадлежи и на нас, както принадлежеше на първите ученици. Но както всяко друго обещание и то е дадено с известни условия. Има много хора, които вярват и претендират за това обещание на Господа; те говорят за Христос и за Светия Дух, но не се ползват. Не предават душата си, за да бъде ръководена и управлявана от Божиите сили... Искат сами да се управляват. Тази е причината, поради която те не получават небесния дар. Духът се дава само на онези, които чакат смирено пред Бога и търсят Неговото водителство и благодат.“
На кого дава Бог Духа? Само на онези, които се смиряват пред Него и бдят за водителството и благодатта Му.
„Божията сила очаква да бъде...“ какво? „...поискана и приета.“
Божията сила очаква вие да я поискате и приемете.
„Когато това обещано благословение се изиска с вяра, то донася всички останали благословения. То се дава според богатствата на Христовата благодат и Христос е готов да даде на всяка душа според възможността да приема“ („Копнежът на вековете“, стр. 672).
Това е обещанието Му. Също и следния цитат, последния ми:
„Нямаше ли чудеса, извършени от Христос и Неговите апостоли?“ Дали те вършеха чудеса? Да, вършеха.
„Същият състрадателен Спасител живее...“ кога? „...живее и днес и е точно толкова готов да послуша изречената с вяра молитва, както тогава, когато видимо ходеше сред хората. Естественото действа заедно със свръхестественото. Част от Божия план е...“
Следното е част от Неговия план:
„...в отговор на молитвата с вяра да ни дари...“ нещо.
Има нещо, което е част от Неговия план и което Той желае да ни даде в отговор на молитвата, изпълнена с вяра. Какво би могло да бъде това? Какво желае Бог да даде на вас в отговор на вашата молитва с вяра? Ето какво:
„...онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили“ („Велика-та борба“, стр. 525).
Нещо, което Бог ще ви даде в отговор на вашата вяра, което не би ви дал, ако не бихте помолили. Знаехте ли това? Тогава знаете ли колко повече можем да имаме, ако просто научим, че можем да искаме от Бога? Той желае да ни даде още от Духа Си, Той желае да ни даде още от силата Си, още от живота Си. Бог е приготвил много повече за Своя народ, отколкото осъзнаваме сега. Защо тогава да бъдем доволни от мястото, на което сме сега ? Защо да се задоволяваме с по-малко? Не знам за вас, приятели, но аз отказвам да се задоволя с по-малко. Но знам, че за да получа повече за Бога, трябва уча още за молитвата, още за това какво означава да бъда покорен на Него, какво означава да се уповавам на Неговата мишца и какво означава да извършвам своя дял. Има дял, който аз трябва да изпълня. Има нещо, някакво дело, което аз трябва да извърша, за да бъде изпълнена Божията воля в собствения ми живот. И докато изучавам Словото Му и разбирам каква е волята Му и какъв е методът на Христос, ще имам по-голяма възможност да получа-вам отговорите на молитви, които вероятно не бих получил, ако не съм помолил.
По същия начин ще стоят нещата и при вас. Не се задоволявайте с мястото, на което се намирате. Не се задоволявайте с онова, което сте получили от Христос дори сега. Бог е приготвил за вас повече. Той желае да осъществи делото Си в последните дни. Той желае да завърши това дело. И желае да употреби онези, които желаят, онези, които са смирени, за да завърши това дело. И ако вие желаете да бъдете употребени от Бога, за да завърши Бог делото Си на тази земя, ще помоля само в завършек да коленичите заедно с мен за молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти, че току-що ни бяха напомнени някои от принципите на молитвата и вярата и значимостта на молитвата, и за това как именно чрез молитва и общение с Теб получаваме победи. И най-големите победи получаваме за църквата. Моля се всички ние да се молим за Твоята църква, за изповядващите се за Твой народ, защото се намираме в едно така плачевно състояние. Най-големите победи във връзка с това, които получаваме, ще бъдат получени в тайната стаичка с Теб. Отче, молим Те да ни дадеш и онова, което сме поискали от Теб, молейки според Твоята воля и ходейки в покорство към Твоите заповеди. Ти си обещал, че ще направиш това, Отче. Затова се молим това да бъде сторено в живота ни и да повярваме, че сме получили онова, което сме помолили, и да можем да вървим в тази победа, да вървим в отговора. Помогни ни да разбираме това все повече и повече. В името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
„Молитвата и вярата.“
Ще прекараме време в Божието слово. Моля се да бъдете внимателни и бдителни относно онова, което ще споделим днес. Преди да навлезем наистина в Божието слово, нека коленичим за молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти за възможността, която имаме още веднъж, да дойдем и да се учим от Теб, да научим истината, каквато е в Исус. Молим се за просветлението на Твоя Свят Дух докато прекарваме този миг в Словото Ти, и макар че ще разглеждаме това семпло изследване, се молим да видим същността му, силата в него, тъй като всички ние копнеем да бъдем у дома. Затова Те молим да ни подготвиш повече и да ни направиш по-решени да стигнем там. В името на Исус, амин.
Слушате
„Съветът на пророчеството -
там, където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
1 Тимотей 4:7:
„А отхвърляй скверните и бабешките басни...“
„Скверните и бабешките басни“ - това са приказки и митове, в които, между другото, все повече и повече биват въвлечени хора в днешно време, във всякакви разкази, които съществуват по света. Мнозина имат желанието да гледат на тези разкази, на тези митове, които нямат нищо общо с истината.
„Отхвърляй... бабешките басни [митове],” както се казва тук, „и обучавай себе си в...“ какво? „...благочестие.“
8 ст.:
„Защото телесното упражнение е полезно...“ за колко? „...за малко, а благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот.“
Следователно, тук апостол Павел насърчава Тимотей да се обучава в благочестие. Упражнението на тялото е добро. Упражнението на тялото е един от законите за физическо здраве. Физическите упражнения са важни, дори ако става дума просто за ходене. Но тук той казва:
„Телесното упражнение е полезно за малко.“
Защо е полезно за малко? Защото от него имате полза само в този живот. А благочестието е полезно за всичко, тъй като има ползи и за сегашния, и за бъдещия живот. Упражняване на благочестие – за какво се говори с това? Преди всичко, думата „упражнение“, както виждате тук в гръцкия, „Гумнадзо“, е подобна на тази, от която получаваме думите „гимнастически салон“ и „гимнастика“.
„Гумнадзо.“
В основни линии тя означава:
„Енергично упражнение – всякак - или на тялото, или на ума.“
„Упражнявайте се,“
казва той. Възможно е на някои от нас да не им харесва да се упражня-ват. Възможно е упражненията да предизвикват ужас. Упражненията са полезни за малко. Но тук той казва:
„Упражнявайте благочестие.“
Какво представлява благочестието? Благочестието пренася идеала за благоговение, уважение, почитание към Бога. Синонимна дума, употребявана често по отношение на нея, е „посвещение“. Знаехте ли, че вашият молитвен живот е средство за упражняване? Знаехте ли, че благочестието е свързано с посвещението, че можем да упражняваме посвещение, както времената за молитва, които отделяте, вашия молитвен живот? Това наподобява вдигане на тежести, наподобява излизането на разходка - това е упражнение. И Павел каза на Тимотей:
„Обучавай се в благочестие – благоговение, почитание към Бога, посвещение.“
Въпреки че има големи ползи, съпътстващи физическите упражнения, във всичко това Бог е изчислил, че има малко полза в сравнение с благочестието или духовното посвещение. Колко важно е благочестието в наше време? Колко жизненоважно е благочестието в последните дни? В „Избрани вести“, книга 1, стр. 121 четем следното:
„Съживяването на...“ какво? „...истинското благочестие сред нас е най-голямата и най-належащата от всичките ни нужди.“
От всички нужди, които бихте могли да имате, онази, която е най-належаща, е съживление в живота ви на истинското благочестие. Главната ни задача е да се стремим към това благочестие. Трябва да полагаме...“ какво? „...сериозни усилия...“ Това не звучи ли като някакви упражнения, които извършвате, някакво трениране?
„Трябва да полагаме сериозни усилия да получим Господните благословения, които не притежаваме не защото Бог не желае да ни ги даде, а защото не сме приготвени да ги приемем“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 121).
Следователно, тук ни се казва, че сме неподготвени да приемем благословението, което Бог желае да ни даде. Затова, за да бъдем подготвени, трябва да бъде съживено истинското благочестие – не само сред нас като народ, което е нещото, за което се говори в цитата, но и поотделно в собствения ви живот. Истинско благочестие – нека това бъде съживлението, към което се стремите вие. Колко усилия полагате за придобиване на Господното благословение? Колко сериозни сте в приготвяне на сърцето си да приемете изливането на Светия Дух? И така, тази сутрин искам заедно с вас да учим за
„Молитвата и вярата“.
Просто, „Молитвата и вярата“. Ето малка статистика от Church Leaders относно молитвата в Съединените щати: „Barna Research казва, че малко повече от четирима от петима пълнолетни в Съединените щати (84 процента) твърдят, че са се молили през последната седмица. Такова е положението откакто Barna започна да проследява честотата на молитвата през 1993 г.“ Следователно, поне 84 процента от хората, изповядващи се за християни, твърдят, че се молят. И мнозина във всякакви различни религии по света се молят. И при все това въпреки че виждаме (или поне чуваме) за отправянето толкова много молитви, защо тогава светът се намира в това състояние? И не само това, но защо се влошава? Дали защото в молитвата няма надежда? Мнозина биха желали да ви накарат да мислите така. Мнозина биха желали да ви накарат да мислите, че молитвата е загуба на време, че молитвата е просто едно душевно лекарство. Още нещо, споменато в статията:
„Анкета на Newsweek със заглавие „Слуша ли Бог?“ посочи, че от хората, които се молят, 87 процента вярват, че Бог отговаря на молитвите им поне през част от времето. Дори при това положение неотговорените молитви не ги възпират да се молят. Осемдесет и пет процента настояха, че биха могли да приемат пропуска на Бог да откликне на молитвите им. Само 13 процента заявиха, че изгубили вяра понеже на молитвите им не било отговорено. Осемдесет и два процента не се отвръщат от Бога дори когато молитвите им останат без отговор. Петдесет и четири процента казват, че когато Бог не отговори на молитвите им това означава, че не било Божия воля да отговори.“
Разнородни са емоциите, които получават хората в следствие на това, че на молитвите или не е отговорено, или е отговорено по начин, който не са очаквали, или изглежда като че Бог не слуша. Дали Бог слуша вас? Дали чува вашата молитва? В статията се посочва също как в Библията има 377 споменавания на хвала и 375 споменавания на молитва, което ви показва, че молитвата е от също толкова критично значение, колкото въздаването на хвала към Бога.
Друга статия... проучването е извършено от самите Barna - „Състояни-ето на църквата през 2016 г.“ Те казват:
„Докато редовното посещение на църква е надежден показател за вярна християнска практика, много американци избират да преживяват и изразяват вярата си по разнородни други начини, най-често срещаният от които е...“ какво? Вероятно не можете да видите това оттам. „...молитвата. Например, три четвърти от американците (75 процента) твърдят, че са се молили на Бога през последната седмица.“
С други думи, с това се казва, че 75 процента (както виждате ограденото с кръг тук) от американците казват, че преживяват връзка с Бога просто чрез молитва. Те не посещават църква, не вършат всички останали неща, дори не четат Библията, а се молят. И съм се срещал с мнозина т.нар. християни, които са ми казвали, че имат връзка с Бога.
„Моля Му се всекидневно!“
Това казват те.
„Моля Му се всекидневно. Вървя заедно с Бога.“
А това са първите, които след това ще отидат в нощния клуб, първите, които ще вземат в ръка питие, първите, които ще сложат цигара, първи-те, които ще се разкрещят на някого и ще избухнат, които ще формират определено отношение, първите, които ще получат някакъв душевен проблем. И при все това те всеки ден се молят. Къде е силата в живота ви? Дали Бог не отговаря? Какво не е наред? Това бяха едва няколко неща. Ето още едно. Няма да се задълбочавам много в това, но съществува анкета, която показва как проблем номер едно в църквите днес, според онова, което откриват те, всъщност е липса на молитвен живот. Въпреки че мнозина твърдят, че се молят, в намиращите се тук църкви е налице липса на молитвен живот. И така, в следния цитат от „Патриарси и пророци“, стр. 203 ни се казва:
„Най-големите победи за Христовата църква или за отделния хрис-тиянин не са спечелените с талант или образование, с богатство или с благосклонността на хора. Това са онези победи, които се спечелват в тайната стаичка за среща с Бога, където сериозната, агонизираща вяра се хваща за могъщата ръка на Силата.“
Следователно, най-големите победи, които ще спечелите като христия-нин, като Божие дете, няма да бъдат победите, които получавате при печелене на пари и притежаване на богатство. Това няма да бъдат победите, които придобивате чрез талантите и способностите си да говорите или пишете, или да пеете, или каквото и да е нещо, чрез талантите и дарбите си. Не това ще бъде средството за победата ви. Най-големите победи, които ще спечелите, ще бъдат онези, които спечелвате в молитва. Има толкова много примери за това, няма да отделям много време да се задълбочавам в това, по-нататък ще споделя няколко от тях, но нека само ви напомня за един, в Гетсиманската градина. Знаем, че Исус, Спасителят, Месия, взе върху Себе Си бремето на греха на света. Кога взе Той на Себе Си това бреме? Дали това стана на кръста? Не беше просто когато Той беше на кръста. Той взе това бреме върху Себе Си още в градината. И бремето Го притискаше толкова много, че дори там Той водеше вътрешна борба.
„Ако е възможно, Отче, нека Ме отмине тази чаша.“
Той се намираше в молитва към Своя Отец.
„Нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“
Точно там Той спечели победата. В следствие на това Той можа да продължи до кръста. Най-големите житейски победи, които ще придоби-ете, ще бъдат тези, които ще придобиете в тайната стаичка с Бога. И все пак какво представлява молитвата? Имам няколко библейски текста, които реших днес да сложа на екрана, за да спестя време. Но нека просто погледнем какво четем в Библията за това какво представлява молитвата. Преди всичко, във Филипяни 4:6 Библията казва:
„Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби...“
„Не се грижете за...“ колко? Когато разбрах това за първи път... всъщ-ност преди да го разбера аз винаги мислех:
„Означава ли това, че не трябва да имам каквато и да е загриженост, да не ме е грижа за нищо, да не ме е грижа за каквото и да е, да не ме е грижа за никого?“
Не това се казва там. Не се казва, че не бива да ни е грижа за другите, да ни е грижа за бедните, да ни е грижа за слабите, да ни е грижа за претърпяващите насилие, да ни е грижа за изоставените, да ни е грижа за вдовиците и сирачетата и т.н., да ни е грижа за семейството ни. Но когато тук се казва „не се безпокойте за нищо“, това означава: „Не се безпокойте за нищо.“ Някои от нас имат толкова много безпокойства. Допускаме винаги нещо да ни тревожи. Толкова сме обезпокоени. Обезпокоени за бъдещето, обезпокоени за битовите сметки, обезпокоени за живота, обезпокоени за каквото и да е нещо. Защо се безпокоите, когато Бог казва:
„Не се безпокойте за нищо.“
Не вярваме на Бога, нали? Казва се:
„Не се грижете за нищо.“
Как тогава мога да премина през този живот без този вид угриженост, без този вид безпокойство? Отговорът се намира във втората част, в която се казва:
„...но във всичко...“
С други думи, каквото и да е нещото, каквото и да е въпросното нещо,
„...чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби...“
Нека искането ви бъде открито пред Бога. Всъщност веднъж самият Петър казва:
„...и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърца-та ви и мислите ви...“
Следователно, молитвата представлява просто да говорим на Бога, да откриваме товарите си, безпокойствата си, каквото и да е нещо. Тя представлява отварянето на сърцето и общуване с Бога. Това звучи лесно, нали? Звучи толкова просто. Евангелието е просто. Не е нужно евангелието да бъде прекалено сложно, както често ни се иска да бъде. Знаете ли защо на нас ни се иска то да бъде толкова сложно? Защото сме хора, които имаме склонност да ни се иска да ядем през цялото време. Иска ни се да се храним с голямо количество знания. Иска ни се да търсим нещо ново, затрудняващо, предизвикателно и всички тези останали неща, докато евангелието е просто. Но понеже често си позволяваме да се отдалечим толкова много... Това не означава, че не трябва да търсим и да изследваме, и да се задълбочаваме. Да, трябва да правим това. Но би трябвало да научим как да поддържаме нещата прости, да разбираме простотата на евангелието. Боговдъхновението казва следното в „Евангелски работници“, стр. 35:
„Молитвата е отварянето на сърцето пред Бога като пред приятел. Окото на вярата ще види Бога много наблизо и молителят може да придобие скъпоценни доказателства за божествените любов и грижа за него.“
Отварянето на сърцето ви пред Бога като пред приятел. Според мен жените вероятно ще разберат това в по-голяма степен от мъжете, защото на жените им харесва да говорят. Вземат телефона и могат да говорят с приятелките си за кой знае какво. Момиче... и това продължа-ва. Жените разбират какво означава да се говори с приятелка. Харесва им... На съпругата ми й харесва да разговаря с мен, когато съм готов да си легна. На нея й се иска да говори. Затова й позволявам да ме приспи с говорене. Но молитвата е отварянето на сърцето ви пред Бога като пред приятел. Толкова просто е. Каквито и товари или грижи да имате, каквито и безпокойства и затруднения, каквато и да е радост и хвала, каквато и да е благодарност. Има ли някакви условия за това на молит-вите ви да бъде отговорено? Това ще бъде изследване – съгласни сте, нали? Има ли някакви условия за това на молитвите ви да бъде отговорено? В Яков 1:5 се казва:
„Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека...“ какво? „...иска от Бога...“
Знаехте ли, че именно това е нещото, което трябва да направите? Има и още към него, но казано просто... искам да запазя изследването днес просто, АБВ - „нека иска от Бога“. Знаете ли, че този едничък стих... Тогава се казва:
„...Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.“
Ако просто вземете този текст самостоятелно в опит да разберете молитвата, това ще бъде всичко, от което ще се имате нужда. Да искаме от Бога. Вие бихте ли желали мъдрост? Има някаква загадка, която е необходимо да разрешите, някакво затруднение в живота, нуждаете се от мъдрост за него? Нуждаете се от мъдрост за това как да отгледате децата си? Нуждаете се от мъдрост как да се справяте с нещата в работата си, каквото и да е нещо – искайте от Бога. И се казва:
„...Който дава на всички щедро, без да укорява...“
С други думи, Той не задържа нещото за Себе Си. Той дава щедро.
„...и ще му бъде дадена.“
Не знам за вас, но всеки път, когато помисля за това, аз ставам все по-благодарен и по-благодарен. Това е Богът, на Когото служим ние. Той е един жив Бог. Той е един Бог, Който е на ваше разположение, Който желае да бъде включен в живота ви. Знам, че на моменти е възможно да не изглежда така, възможно е да не изглежда, че ситуацията е такава. Не изглежда за мен. Това е моментът, в който трябва да се върна при Словото. Той обещава, че ако поискаме от Него мъдрост по отношение на каквото и да е нещо, Той ще я даде. Аз вярвам на Словото Му. Той каза, че ще направи това. Аз ще приема казаното от Него и дори в молитва ще кажа:
„Отче, точно това каза Ти, точно това обеща. И в Твоя Син, Исус Христос, Божиите обещания са „да“ и „амин“.“
И така, „нека иска от Бога“ - това е едно от условията на молитвата, на това молитвите ни да получат отговор. Искайте. Има и още. Забележете какво се казва в 1 Йоаново 5:14. Младежи, това е стихът ни за запаме-тяване. Припомнете си това. Това е стихът, който учим, нашата песен от Писанието – в 1 Йоаново 4:14, 15 се казва:
„И увереността, която имаме в Него, е това, че ако молим нещо по Неговата воля...“
Следователно, сега е добавено нещо. Да, ние искаме от Бога, това казва Яков, но сега трябва да искаме според Неговата воля. За да искате според Божията воля, трябва да знаете каква е волята Му, трябва да разберете Божията воля. Между другото, нека отворим на Римляни 8 гл. Нямам го на екрана. Ако искате да разберете Божията воля за вас, какво е възнамерил и планирал Бог за вас, това е един текст, в който ви се казва каква е Божията воля за вас. Римляни 8:28. Разбира се, говори се в общ план. Възможно е да не се разглеждат конкретните детайли, но тук се намира общата воля на Бога за вас. И ако това е Неговата воля, трябва да знаете, че всичко, което върши в живота ви, по някакъв начин действа за изпълнението на тази воля. Следователно, трябва да искате от Бога неща, които са потребни за тази воля. И така, в Римляни 8:28 се казва:
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога...“
Не се казва, че всичко, което се случва, е добро. Но се казва:
„Всичко съдейства за ваше добро.“
„...на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“
„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син...“
Вие сте предопределени да бъдете съобразни с образа на Исус Христос – това е предназначението ви, това е намерението на Бога за вас. Затова когато отправяте молитви към Него, когато разговаряте с Него, когато отваряте сърцето си пред Него, молите ли го това да бъде изпълнено във вашия живот? Възможно е да искаме:
„Господи, нека придобия тези пари, за да мога да направя това. Нека платя тази сметка.“ Или: „Нека...“
Или различни житейски неща, които искаме от Него. И да, те имат своето място, но Бог е приготвил по-висши неща. Той е планирал по-големи неща за нас. Казва се: за да можем да бъдем съобразни с образа на Исус. По-рано през тази седмица мислех за това и си казах:
„Уау! Бог е...“
Като помислите за това, небето ще бъде населено с хора, които всичките ще бъдат малки исусовци. Хора, които ще бъдат точно като Божия Син. Това за мен е нещо, за което да помисля. Хората, които ще отидат на небето, ще бъдат хора, наподобяващи Исус. А не наподобяващи който и да е друг. Хората, които наподобяват Неговия Син – ето колко много е вложил Бог в собствения Си Син, така че Той вижда за добре всички да бъдат като Неговия Син. Тъй като Неговият Син е подобен на Него. И така, искаме според Неговата воля. И ако поискаме според Неговата воля, какво ще направи Той? Ще ни чуе. Уау! Имам предвид, че е възможно за вас това да звучи като празни приказки, но лично за мен то е толкова сериозно! Знаете ли вие дали Бог ви чува? Уау! От всички гласове, намиращи се в този свят, вие да бъдете чути от Бога? Наистина е удивително! За света, за мислещите плътски това е глупаво. Но за мислещите духовно е удивително. Казва се:
„Той ни слуша.“
И ако ни слуша Той не може да се отрече от Себе Си, не може да се отрече от думите Си. Казва се:
„...и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, което сме измолили от Него.“
Възможно е това да не дойде тогава, когато го искате, възможно е да не дойде тогава, когато го очаквате, но Бог казва:
„Аз ще отговоря. Ще дам онова, което сте измолили от Мен.“
Но е необходимо Той да ви чуе. И когато се молим съгласно Неговата воля, Той ни чува. Какво още е включено? 1 Йоаново 3:21, 22:
„Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него.“
И така, преди малко научихме за значимостта на искането – да искаме от Бога. Въпреки това, трябва да искаме според Неговата воля. Научаваме волята Му докато изследваме Словото Му, за да научим каква е Твоята воля, Отче. Ето защо в градината Исус каза:
„Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“
Той познаваше волята на Своя Отец за Него. Вие също можете да узнаете Божията воля за себе си. Между другото, ние искаме да узнаем Божията воля за нас. Бог все още говори на Своя народ днес. Въпросът е, че тук има толкова много гласове, слушаме толкова много различни гласове, че едва можем да чуем Божия глас. Имаме повече от 40 свидетелства, повече от 40 свидетели само в тази Книга – 40 различни мъже, които бяха вдъхновени от Бога да запишат словата Му. Това са достатъчно гласове, за да узнаем наистина. Но се казва, че трябва също така да пазим заповедите Му. Не можем да очакваме Бог да ни чуе, ако живеем в грях. Молитвата, които Той чува за живеещите в грях, е молитвата за избавление от греха. Това е преди всичко. Той няма да ви дари с житейските неща докато все още сте роб на Неговия враг. Глупаво е. Той е Бог ревнив и не желае да сподели славата Си с никого. Затова трябва да пазим заповедите Му, да вървим в покорство спрямо Неговите заповеди. Точно това научихме тук, в 1 Йоаново. Също така в Псалм 40:8 се казва:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“
Виждате ли, за да ни се помогне да разберем Божията воля, трябва да имаме Божия закон в сърцето си. Марк 11:22:
„А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога! Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си...“
Често откривам, че чета тези пасажи... Извинявам се, но ако ме слушате достатъчно дълго, ще ме чуете да повтарям тези прости уроци, казвам ви. Ще ме чуете да повтарям тези прости уроци. Има толкова много други неща в YouTube, които можете да погледнете, за да научите цялата дълбочина на нещата, всичките пророчества и всичко това. Задълбочаваме се в тях. Но на фона на всички пророчества там и на опитите на всички да разберат всяка една точка от всяко нещо, Божият народ все още се намира в такова плачевно състояние. Толкова печални сме, толкова слаби и безсилни сме. И не знам за вас, но на мен това ми е омръзнало, буквално ми е омръзнало. Затова Бог продължава да ме връща към основните начала, към простотата. Тъй като онова, което виждам аз в много кръгове в адвентизма и в християнството, е липса на простота, липса на сила, липса на истинско благочестие. Всички претендират, че проповядват праведност чрез вяра. Къде тогава е силата на тази праведност? Защото Божията вест е съпроводена със сила. А не я виждаме. Ще призная, че не я виждам дори в собствения си живот. Да, въздавам хвала на Бога за победи, за сила, която е дал за преодоляване на това, другото и третото, сила на един обърнат живот, сила да станем Божии чеда. Но това не е всичко, което е приготвил Бог. И отказвам да се задоволя с мястото, на което се намирам. Затова се връщам на това и казвам: това е обещание, дадено от Бога на Неговия народ. Но сърцата ни, както прочетохме по-рано, не са способни да го приемат, защото имаме нужда от съживление на истинското благочестие.
„Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:22-24).
За съжаление сме допуснали на много други т.нар. християни – петдесятници и разни други хора – да вземат този стих и да се опитват да го прилагат към живота си дотолкова, че съм ги виждал да казват:
„Вярвам, че Бог ще извърши чудо и ще ми даде изцеление от рака ми. Изисквам това чрез Исусовата кръв.“
Това казват те. Отношението е правилно, защото съответства на Божие-то слово. Но същите тези хора не разбират важността на покорството. Исус каза на жената след като я излекува:
„Иди си и не съгрешавай вече.“
Има мнозина и особено такива, които изповядват, че са християни, които при положение че Бог ги излекува ще продължат да вършат същите онези неща, които са ги разболели. Затова Бог ще каже:
„Не. Дал съм ти светлина по този въпрос, но ти не пазиш заповеди-те Ми. Как тогава можеш да очакваш каквото и да е благословение от Мен?“
Не прочетохме ли преди малко, че трябва да пазим Неговите заповеди и да вършим онова, което Му е угодно?
Познавам една жена, която за мен беше много скъпа, чиято църква й казваше:
„Само вярвай.“
Докато лежат в болнично легло, изправени пред действителната възможност да умрат, вие им казвате само да вярват и че всичко, което трябва да направят, е единствено да повярват и че Бог ще ги изведе от това и при все това позволявате те да получават химиотерапия и всички тези останали лекарствени препарати и да мислят, че това ще помогне? Има дял в нещата, който трябва да изпълним ние, така е. Но вярването не е просто умствено. Вярването се извършва с цялото ви същество. Тук Исус действително дава обещанието:
„Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че ще получите тези неща... повярвайте, че ги получавате и ще ви се сбъднат.“
Мнозина сред Божия народ не могат да изискат това днес, защото са Божий народ единствено по изповедание. Те не са в съзвучие с Божията воля, така че това не се превръща в действителност. Но въпреки че то не се превръща в действителност при тях, вие вярвате ли, че то може да бъде действителност при вас? Това не са копнежите на плътското сърце, това са копнежите на новото сърце. Всичко, каквото поискате в молитва – Бог е Този, Който на първо място ви дава тези копнежи. Неговият Дух действа в сърцето ви. И Той казва:
„Ако вършите това, ако се молите за това, ще ви се сбъдне.“
Защо изобщо сме още тук? Защо се намираме в това състояние? Нещо не е наред. Всеки от нас трябва да изследва собственото си сърце, да пита Бога:
„Има ли нещо в моя живот? Има ли нещо в моя живот, което възпре-пятства идването на това благословение? Вероятно е нещо в църк-вата ми. Независимо какво е това нещо, помогни ни да разберем какво е, защото искаме това благословение.“
Предполагам, че мога да говоря само за себе си. Сигурен съм, че бихте се съгласили. Това обеща Исус. Казва се:
„Вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.“
В книгата „Вести към младите“, стр. 250 Боговдъхновението казва:
„На всяка искрена молитва ще бъде отговорено. Отговорът може да не дойде точно както вие желаете, или по времето, в което го очаквате; но той ще дойде по начина и във време, най-подходящи за вашата нужда. На молитвите, принесени в усамотение, при умора, в изпитание, Бог ще отговори; не винаги според вашите очаквания, но винаги за ваше добро.“
Това е обещанието Му. Имало е много неща, които съм искал от Бога, и първоначално не научих това, но по-нататък започнах да научавам как да възложа упованието си в това, че Той е чул и ще отговори в Своето време. Винаги намирам за интересно как когато нещата се появят сега е възможно да искам от Бога или да се моля за това, и да изглежда като че имам нужда от даденото нещо на мига. Но Той не го дава на мига. Тогава времето продължава и колкото повече минава времето, толкова по притиснат съм аз,защото имам усещането, че съм се нуждаел от даденото нещо още тогава. Но след това се случва нещо или се появява нещо толкова неочаквано! Затова съм научил, че не е нужно да се безпокоя. Няма никаква нужда да се безпокоя. А това може да не се хареса на някои хора, знаете. Някои хора ще ви погледнат и ще помислят:
„Как така той не се безпокои?“
Знаете ли, това ще се случва. А какво би трябвало да направим? Да се безпокоим ли? Това не ви отвежда никъде. Точно това казва Исус в Матей 6 гл.:
„И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?“
Безпокойството никак няма да ви бъде от полза. Но точно това извърш-ваме ние – безпокоим се значително.
„О, изглежда като че...“
Знаете, много стрес, стресирани сте. Не, извинявам се, аз ще бъда свободен. Вие можете да бъдете толкова стресирани, колкото пожелае-те, но аз няма да позволя това да стресира мен. Защото знам в кого вярвам. Знам, че мога да Го помоля, мога да поговоря с Него за това и Той обеща да чуе и отговори. Възможно е да не разбирам как или кога, всичко това, но аз трябва да извърша своя дял и същевременно да не се пресилвам в хода на това. И така, Бог знае. Казва се: Той ще отговори
„не винаги според вашите очаквания, но винаги за ваше добро“.
Въпросът е, че трябва да продължим да искаме. Не мислете, че едно-кратно искане ще бъде достатъчно. Постоянствайте. Продължавайте да прибягвате... Ако виждате, че имате нужда от даденото нещо сега (освен ако само си мислите така), не се безпокойте, а вместо това продължете да Му говорите за това, продължавайте да търсите присъствието Му. И всеки път ще получавате усещане за мир като знаете, че въпросът е положен в най-добрите ръце. Но на мнозина от нас им се иска да вземат нещата в собствените си ръце. В Яков 1 гл. Яков ни казва:
„...нека иска от Бога...“
Ето защо толкова много от молитвите ни не получават отговор.
„Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.“
Ето защо толкова много молитви остават без отговор: понеже искаме със съмнение. Съмняваме се. Какво означава да се съмняваме? Какво означава да изразяваме недоверие? В края на стиха той отговаря като казва: това се отнася за „колеблив“ човек. На този човек не може да се има доверие. Той се колебае. С други думи, той се двоуми – има два ума. С единия ум желае да служи на Бога, желае да се стреми към Божиите неща. Но с другия ум, с друга част от себе си, плътския ум, той все още обича света, той все още се стреми към светските неща, той все още желае да участва в делата на този живот, който само го отслабва, който само го отделя от Бога. Това представлява един колеблив човек. А Яков казва, че този човек няма да получи нищо от Господа. Между другото, дали според вас в този свят съществуват колебливи хора? Разбира се. Да не дава Бог някой от нас в това помещение да бъде колеблив! Не това желаем от себе си. Но има мнозина, които са чели този стих, които са чували той да се проповядва и които ще кажат:
„Амин!“
А при все това те остават колебливи. Как е възможно? Не разполагам с отговорите за всичко това, но само знам, че не искам това да се отнася за мен. Всъщност Яков действително ни съобщава един начин, по който е възможно да има такова нещо. Това не се намира на екрана, но нека погледнем Яков... убеден съм, че е 1 гл. Тук, в Яков 1 гл., той ни казва как е възможно да има такова нещо. Яков 1 гл. Нека само намеря стиха си. 22 ст. Ето как е възможно те да са колебливи и дори да не знаят, че са такива. В Яков 1:22 се казва:
„Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.“
Когато сме просто слушатели на Словото, а не изпълнители на Словото, ще бъдем колебливи, ще мамим сами себе си като мислим, че сме прави, когато грешим. Не бъдете само слушател на Словото, а бъдете изпълнител на Словото. Това означава, че има дело за вършене, нали? И така, Яков казва:
„Не бъдете колебливи. Това е начин, по който на молитвите ви да не бъде отговорено.“
Какво още казва Яков за причините, поради които молитвите не получа-ват отговор? Той казва: „Пожелавате...“ Това е Яков 4:2-4:
„Пожелавате, но нямате; убивате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите.“
Нямате, защото не просите. Аз наистина прося. Моля се всекидневно. Защо тогава не получавам попросеното? Казва се:
„Просите и не получавате, защото зле просите...“
Това означава:
„Искате с погрешни причини, пропускате целта, просите погрешно.“
„...за да го разпилеете за страстите си.“
Просите просто за себе си, просите за собствените си желания. Но ще откриете, че в случая с Исус, когато Той се молеше, това винаги беше за другиго. Въпреки че, да, това щеше да бъде полезно за Него в процеса, Той не просеше, за да го пилее със Свои собствени сладострастия, със Свои собствени желания. И ако се надяваме да получим нещо, дали просим от Бога, за да го пилеем според собствените си желания? Бог казва:
„Не.“
Знаете ли, че това не е принцип на Неговото царство? Попитайте дърве-тата. Дърветата тук ще ви кажат, че не живеят за себе си. Попитайте което и да е творение, то ще ви каже, че не живее за себе си. И при все това ние, човешките същества, сме тези, които са толкова егоистични. Ние живеем за себе си. Не такова е небесното царство. Не такъв е принципът на Божието царство. Казва се:
„...не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си. Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога [прави ви враг на Бога]? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“
Казах ви, че ще бъде просто. Но такива са нещата, които наистина не вземаме толкова много под внимание. Ако искаме да бъдем приятели на света, сме врагове на Бога. Да е някой приятел на света означава да ходи в пътищата на света, приятел на тази система. Не приятел на екосистемата, приятел на природата и всичко това, а приятел на този светски начин на вършене на нещата. Искате да демонстрираме добро икономическо положение, искаме да следваме онова, което вършат другите, искаме да слушаме онова, което слушат те, искаме да чуем онова, което чуват те, искаме да участваме в техните дейности. Вие сте враг на Бога. Уау! Враг на Бога? Кой иска да бъде враг на Бога? Ние познаваме Бога и не желаем да Му бъдем врагове! Видели сме какво е способен да извърши Той спрямо враговете Си. Искаме да бъдем приятели на Бога. Отново, това е начинът, по който много молитви не получават отговор. Следва този текст от Псалм 66. Псалм 66:17, 18:
„Към Него извиках с устата си; и Той беше възвисен чрез езика ми. Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал.“
Следователно, ако искате в сърцето си да гледате благоприятно на неправда, т.е. ако искате да продължавате да поддържате грях, ако искате да поддържате тази язвителност, този дух на непростителност, този дух на похотливост, ревнивост, омраза, завист, независимо за какво става дума, ако в сърцето си гледате благоприятно на неправда, ако продължавате да я поддържате, а Бог ви е открил това и знаете, че това не е правилният път, продължавате с желанието да извършвате греховни действия, да ходите в грях, да останете в грях, да живеете в грях, ако гледате благоприятно на греха, Той казва:
„Няма да послушам молитвата ви. Ето, сине Мой/дъще Моя, вече съм ти открил светлината по този въпрос и знаеш пътя, по който би трябвало да вървиш, а ти продължаваш да вървиш в него. Не очаквай от Мен да отговоря на каквото и да е друго нещо. Не очаквай да те водя по-нататък, ако не си се покорил/а на Мен по този въпрос.“
Знаете ли, когато за първи път започнах да разбирам това, се наложи наистина да постя и да се моля. Защото го приех както е, като Божие слово. Имам предвид: дали според вас Той се шегува като казва
„няма да слушам, няма да ви чуя, ако в сърцето си гледате благо-приятно на неправда“?
Не мисля, че се шегува. Не ми е известен никакъв случай, в който Бог да се е шегувал, когато е казвал нещо. Вярвам, че Той говори сериозно по отношение на нашия дял и казвам:
„Господи, аз не желая да гледам благоприятно на неправда в сърцето си. Независимо какво е нещото в моя живот, което не е угодно на Теб, бих предпочел да живея без него, пред това да живея без Теб.“
Но какво правите вие, което ви се вижда за уместно? Мнозина се боят, че ще изгубят нещо. Те се боят, че ще изгубят нещо. Но какво ще ви ползва да спечелите целия свят, а да изгубите душата си? От какво сте готови да се откажете в замяна на живота си? И така, ето защо толкова много молитви не получават отговор и защо молитвата е от толкова голямо значение. Матей 26:41:
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото...“ какво? „...немощно.“
Какво ни каза Исус да правим? Да бдим и да се молим. Какво означава да бдим? Означава да внимаваме, да бъдем в съзнание, да бъдем будни. Именно това означава да бдим. Но мнозина от нас са заспали в духовен план. Не наблюдаваме какво се случва в света, не виждаме знаменията на времето, знаменията в собствения си живот. Не бдим с молитва. Също както стана с Исусовите ученици, когато Той каза:
„Бдете заедно с Мен.“
Исус се отдалечи за молитва и когато се върна ги намери заспали. Той каза:
„Не можахте ли да бдите с Мен един час?“
Сънливостта винаги е еквивалентна на живеене в грях. Знаехте ли това? Сънливостта е еквивалентна на живеенето в грях. Тя означава да живеете в тъмнина, да вървите в тъмнина. А само онези, които бдят, са в светлината. Той казва:
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение.“
Намираме се във война, приятели. Дяволът дебне всеки миг, за да ви накара да паднете в грях. И ако не бдите с молитва ще паднете. Защо? Защото тялото ви е немощно и не притежавате духовна сила. Ето защо Той каза:
„Духът е бодър.“
Вие желаете, искате, възнамерявате да вършите добро, но тялото ви е немощно. И понеже не зависите от Божията мишца и се втурвате със собствена сила, тъй като не сте бдели и не сте се молили, вие ще паднете, гарантирано. Ето защо преди малко прочетохме, че най-големите победи, които ще придобиете, ще бъдат придобити в тайната стаичка с Бога. Знаехте ли, че през изкушенията, пред които се изправяте през деня, битката с тези изкушения е или спечелена, или изгубена, в следствие от това дали сте се молили или не сте? И всичко се връща към религиозния ви живот, към молитвения ви живот. Ако нямате общение с Бога, единство с Бога, ще се поддавате на всяко идващо изкушение. Възможно е да има някои, които да победите понеже са малки и нямате проблем с тях, но дяволът не е глупак. Той знае точно с какво да ви изкуши и знае на какво ще се поддадете. Което и причината, поради която трябва да бдите и да се молите. Трябва да бъдете в постоянно общение с Бога. Ето защо молитвата е толкова важна. „Вести към младите“, стр. 248:
„Молитвата не е предназначена да издейства някаква промяна в Бога; довежда ни в хармония с Бога.“
Молитвата е предназначена да ни доведе в хармония с Бога. Тогава имаме следния пасаж:
„Молитвата е диханието на душата...“
Прочетох ли Лука? Още не съм прочел Лука. Лука 18:1, само ще го спомена. Лука 18:1. Можете да си го запишете, но в Лука 18:1 Исус разказа притча като каза:
„Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслаб-ват...“
Трябва винаги да се молят, за да не се откажат, за да не отслабнат. Ето защо молитвата е от толкова голямо значение. Но ние наистина нямаме общение с Бога, нямаме такъв молитвен живот, какъвто би трябвало да имаме. Трябва хората винаги да се молят и да не отслабват.
„Молитвата е диханието на душата. Тя е тайната на духовната сила.“
Това е причината, поради която исках да изучавам това с вас – защото ми беше напомнено, че това е тайната на духовната сила, че това е диханието на душата.
„Никое друго благодатно средство не може да я замени и душевно-то здраве да се запази... Занемарете практиката на молитвата или се молете на моменти, само от време на време, както ви се струва по-удобно и вие губите връзката си с Бога“ („Евангелски работници“, стр. 254, 255).
Гарантирано е, че това ще се случи. Можете да се молите на моменти [как изговаряте думата?] колкото пожелаете, просто тук и там, 2-3 минути тук, 4 минути тук, 4 минути тук, и ще изгубите връзката си с Бога. Нужно е много повече. Нужно е много повече. И така, казва се, че молитвата е диханието на душата. Повечето изследователи изчисляват, че човек може да живее без въздух в продължение на само 2 до 6 минути, преди да припадне, да изгуби съзнание, да претърпи мозъчно увреждане или каквото и да е нещо. Между 2 и 6 минути ще живеете без въздух. Не е много дълго. В зависимост от силата ви. Въздухът е така жизненоважен за телата ни. Без въздух тялото ще умре в рамките на минути. Ако нещата стоят така при тялото, колко по-важно е диханието на душата? Тя казва, че молитвата е диханието на душата. Ние не дишаме. Ето защо сме духовно мъртви. Не дишаме така, както можем. Колко време може да оцелее духът ни без молитва? Казва ни се също, че това е тайната на духовната сила. Колко от вас искат духовна сила в живота си? Сигурен съм, че всички искаме. Искаме духовна сила в живота си, а молитвата е тайната на тази духовна сила. И така, позволете ми за момент да се съсредоточа върху това. Ако искате, отворете с мен на Ефесяни 6 гл. Ефесяни 6 гл. Искам само да ви напомня този факт, тази действител-ност. Без значение колко може да се твърди обратното, това е действи-телност. И го виждаме по цял ден, навсякъде, където отидем. Виждаме тази действителност точно тук, в Ефесяни 6:12. Ще прочета 11 и 12 ст. Там се казва:
„Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата..“
Знаехте ли, че сте във война? Всъщност се намирате в действителна война. Не мога да запечатам това достатъчно силно. Намирате се в духовна война. Имате духовни врагове. Това са началствата, властите, управителите на тъмнината на този свят. И дори за миг не мислете, че макар тук да има дневна светлина тъмнината не се спотайва. Мнозина от нас допускат тъмнина да влезе в собствения им дом чрез нещата, които допускаме на телевизионния екран, в YouTube, по радиото, по каквото и да е нещо – допускаме тъмнина да влезе в сърцето ни. Казва се, че борбата ни не е срещу кръв и плът. Нашата война не е плътска. Ние не носим оръжия, спускайки се до границата на Тексас. Не е нужно да ходим там. Имаме фронт, на който да се бием тук. И той е по-смърто-носен, по-сериозен от случващото се на границата в момента. Далеч по-сериозен. Далеч повече от 7 000, или 3 000, или 6 000, колкото и имигранти да има. С далеч повече от това трябва да се борим всеки-дневно тук. Но сме в толкова голяма тъмнина и позволяваме на врага да влиза много незабележимо. И Павел ни напомня, че се намираме във война. Вие вярвате ли, че се намирате в духовна война? Вие вярвате ли, че има армия зли духове, които се борят да поемат контрол над ума ви? Тогава колко насериозно се отнасяте към това да бъдете напълно екипирани с цялото Божие всеоръжие? Дори ако един войник е напълно екипиран с всеоръжие и умение, трябва ли той да влезе в битка без напътствията на своя военачалник?
Националната гвардия и няколко други военни сформирования се насочват в момента към границата и това става според напътствието на командира им. Те нямаше да се запътят натам, ако командирът не им беше казал да направят това. Дори ако сме напълно екипирани и обучени като войници за Господа, ние трябва да останем в постоянна връзка със своя Военачалник, Исус Христос. Ето защо след като споменава пълното Божие всеоръжие Павел казва следното в 18 ст.:
„...като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии...“
Той включи молитвата в това дело по обличане на пълното всеоръжие. Комуникацията е от толкова жизненоважно значение. Припомнете си, че това е тайната на духовната сила. Нека сега разгледаме един пример. Във 2 Летописи 20 гл., във 2 Летописи 20 гл. е разказана историята за това как моавците, амонците и жителите на планината Сиир се приготви-ли за битка против Йосафат, Юдовия цар. Те възнамеряваха да отнемат на Юда Господното наследство, което Господ им беше дал. Затова те дойдоха и се приготвиха за битка против цар Йосафат. А как отговори Юда? Погледнете 2 Летописи 20:3. Как отговориха те? 2 Летописи... коя глава? Двадесета глава и там 3 ст. В 3 ст. се казва... Нека стигна до правилната книга, 2 Летописи. Двадесета глава и там 3 ст.:
„А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея. И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа“ (2 Летописи 20:3, 4).
Следователно, Йосафат прогласи, че трябва да се направи пост и че всички трябва да се съберат, за да потърсят заедно Бога. Обърнете внимание на края на молитвата. Йосафат отправи молитва. Няма да чета цялата молитва, но ето какво каза той в края на молитвата си – 12 ст., той казва:
„Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.“
Те не знаеха какво да правят. Не знаеха в коя посока да се обърнат, към кого да се обърнат. Но се обърнаха към най-добрия, към когото можеха да се обърнат. Как бихме могли да се изправим против тази планина, която се насочва против нас, това голямо множество?
„Не знаем какво да правим, но очите ни са отправени към Теб.“
Как отговори Бог? 14 ст. Забележете как отговори Бог. Да даде Бог това да бъде отговора на вика на Неговия народ днес. В 14 ст. се казва:
„Тогава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яази-ил, Захариевия син (а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци...“
С други думи, над Яазиил дошъл Господният Дух, сред събранието,
„и каза: Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:14, 15).
17 ст.:
„Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.“
Ето как отговори Бог на общия им вик. Когато те се събраха и постеха, и търсеха Господа поради голямата планина, която стоеше пред тях, това голямо множество на армията на враговете. Бог изпрати сред тях Духа на пророчеството и Яазиил пророкува. Той каза:
„Не се безпокойте. Не е необходимо да се биете в този бой. Този бой не принадлежи на вас. Принадлежи на Господа.“
Не че те нямаха какъвто и да е дял. Преди всичко осъзнавате, че тряб-ваше първо да дойдат при Бога. Трябваше да потърсят Господа. И Господ каза:
„Аз ще се бия в този бой за вас.“
Дали водите ненужна битка? Вероятно се опитвате да спечелите нещо със собствена сила. Нека научим какво означава да застанем и да знаем, че Той е Бог. И за всяка трудност, която може да се появи, нека се научим да прибягваме с дръзновение към престола на благодатта за помощта, от която се нуждаем. Защото битките, пред които се изпра-вяме, са Господни битки. И от нас зависи просто да Му се предадем, да се научим да се уповаваме на Него, да се покоряваме на Неговата върховна власт. Припомнете си:
„Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоаново 4:4).
Молитвата е тайната на тази духовна сила. В службата на Бога има нещо толкова греховно, нещо греховно и неразумно. Какво е то? Кое нещо е неразумно, кое нещо е греховно в службата на Бога? В „Колпор-тьорско служене“, стр. 117 се казва:
„Нека се надяваме и бъдем смели. Унинието в службата на Бога е греховно и неразумно.“
Унинието в службата на Бога е неразумно, греховно. Какво означава „униние“? Да бъда унил означава да бъда отчаян, да бъда депресиран или мрачен в мислите си, да отпадам духом, да губя всеки куража си, духа или решимостта си, да потъне поради загуба на надежда. Това представлява унинието. Припомнете си, че веднъж, в Псалм 43:5, Давид каза:
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“
Защо сте отпаднали, защо сте отчаяни, защо сте обезсърчени, защо си унили в службата на Бога? Никога не позволявайте унинието да се задържи у вас. Никога не позволявайте депресия или обезсърчение да се задържат у вас. Това ще бъде инструментът, който дяволът ще може да употреби, за да ви отдели от Бога. Давид... В Исая 40:31 пророк Исая каза:
„...а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“
На онези, които чакат Господа, ще се случат тези неща. Чакайте Го. То-ва, „чакам“, означава: свързвам, очаквам, чакам търпеливо... Да чакам Него, да позволя Той да ме води, да позволя Той да ме напътства. Вие извършете своя дял да бдите и да се молите.
„Води ме в истината Си и ме учи; защото Ти си Бог на Спасението ми; Теб чакам цял ден“ (Псалм 25:5).
Това желае Бог да вършим. Обърнете внимание на това – то е от „Кол-портьорско служене“, стр. 106:
„Тайната на успеха е обединяването на божествената сила с човеш-кото усилие.“
Така че, да, Бог може да извърши Своя дял, възможно е да е налице тази божествена сила, но съществува необходимост и вие да извършите своя дял – да упражните човешко усилие. Нека размислим върху пример от живота на Неемия. Имам стиховете на екрана. Неемия 1:1-4 и тогава 11 ст. Там се казва:
„Историята на Неемия, Ахалиевия син. В месец Хаслев, в двадесе-тата година, когато бях в столицата Суса, един от братята ми, Ананий, дойде от Юдея, той и някои други; и ги попитах за избаве-ните юдеи, оцелели от плена, и за Йерусалим. И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и унижение; и стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън. А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог...“
Забележете как той също постеше. Прочетохме няколко текста за посте-нето и значимостта на постенето. Тук се казва, че Неемия постил. След това се казва:
„Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее,моля Ти се, слугата Ти днес и му дай да намери милост пред този човек. Защото аз бях виночерпец на царя.“
Следователно, той молеше Бог да му даде благоволение пред очите на царя. И така, царят дойде и видя, че Неемия е тъжен и попита Неемия:
„Какво не е наред при теб?“
Казва се:
„...затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог [той отправи бърза молитва]; после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволе-ние, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя“ (Неемия 2:2-5).
И така, точно това направи той – той даде на Неемия позволение да отиде и възстанови града. Боговдъхновението говори за това в „Пророци и царе“, стр. 629:
„Неемия често бе изливал душата си в молитва за своя народ. Но сега, докато се молеше, в ума му се зароди свято намерение. Реши, че ако успее да спечели одобрението на царя и получи необходи-мата помощ за снабдяване с материали, би могъл сам да се заеме с построяването на ерусалимските стени и с възстановяването на националната сила на Израил.“
С други думи, той знаеше, че има дял, който Бог ще извърши, и има дял, който той трябва да извърши. Той трябва да се моли. Той трябва в същото време и да работи за това. Трябва да се придвижва напред, както ни се казва в „Пророци и царе“, стр. 633:
„Този пример за мъдро обмисляне и решително действие трябва да се има предвид от всеки християнин. Необходимо е Божиите чада не само да се молят с вяра, но и да действат усърдно, обмислено и внимателно. Те се сблъскват с много трудности и понякога пречат на Провидението да работи за тях, защото смятат, че благоразуми-ето и упоритите усилия нямат нищо общо с вярата. Неемия не сметна, че си е свършил работата само защото бе плакал пред Господа и се бе молил. Допълни молитвите си със свята дързост и положи искрени усилия за успеха на започнатото начинание. Внимателното обмисляне и „узряването“ на плановете и днес е толкова необходимо за осъществяване на Божествените поръче-ния, колкото бе и във времето на възстановяване на ерусалимските стени.“
Следователно, тайната на успеха му беше обединяване на божествената сила с човешките усилия. Не е достатъчно да се молите за тези неща. Трябва да работите усърдно, за да видите как тези молитви получават отговор. Вие също имате дял в това, който да изпълните. И какво би трябвало да искаме? Преди всичко, нека завърша този цитат по въпро-са:
„Неемия не разчиташе на сляпата случайност. Поиска необходимите средства от тези, които можеха да му ги предоставят. За да подпо-могне делото на истината, Господ все още желае да въздейства върху сърцата на хора, притежаващи от Неговите блага. Работещи-те за Него трябва да се възползват от помощта Му, дадена по този начин. Получените дарове могат да отворят врата, през която светлината на истината да стигне до потъналите в мрак страни. Дарителите може да не вярват в Христос и да не са запознати със Словото Му, но това не означава, че даровете им трябва да се отхвърлят“ („Пророци и царе“, стр. 634).
И така, имам да разгледам още много, но ще направя обобщение с още няколко точки. Щях да говоря за важността на постенето, но трябва да запазя това за друг път. Но искам да приключа с мисълта за какво трябва да се молим. За какво трябва да се молим? План за пост, добре. Възможно е. В 1 Петрово 5:6, 7 се казва:
„И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него...“
Това е едно нещо, от което Бог не се срамува – Той желае да чува за грижите ви. Ето защо трябва да се намираме на този етап, в който да нямаме никакви грижи, тъй като сме възложили тези грижи на Него. Защо тогава все още вървите, носейки тези грижи? Защото все още се безпокоите, все още изпитвате бремето. Тогава не сте ги възложили наистина на Него.
„...и всяка ваша грижа възложете на Него...“ И тогава се казва: „...за-щото Той се грижи за вас.“
Отново, Лука 6:27. За какво трябва да се молим?
„Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост“ (Лука 6:27, 28).
На много хора такива стихове не се харесват, защото гордостта им няма да им позволи, твърде много се боят да направят това. Те биха предпо-чели да прокълнат неприятелите си. Биха предпочели да отмъстят на онези, които им правят пакост, вместо да се научат да се уповават на мишцата на всемогъщия Бог. Отново, Той казва:
„И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!“ (Лука 1:11-13).
Следователно, докато възлагаме на Него всичките си грижи и се молим за онези, които ни правят пакост, трябва също така преди всичко да молим Бога да ни даде Духа Си. Казва се:
„...колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!“
Вие молите ли за още от Духа Му, за още от Неговия начин на мислене, за още от Неговата сила? А заедно с Духа идват всички останали благословения.
„Христос е обещал да даде на църквата Си дара на Светия Дух. Това обещание принадлежи и на нас, както принадлежеше на първите ученици. Но както всяко друго обещание и то е дадено с известни условия. Има много хора, които вярват и претендират за това обещание на Господа; те говорят за Христос и за Светия Дух, но не се ползват. Не предават душата си, за да бъде ръководена и управлявана от Божиите сили... Искат сами да се управляват. Тази е причината, поради която те не получават небесния дар. Духът се дава само на онези, които чакат смирено пред Бога и търсят Неговото водителство и благодат.“
На кого дава Бог Духа? Само на онези, които се смиряват пред Него и бдят за водителството и благодатта Му.
„Божията сила очаква да бъде...“ какво? „...поискана и приета.“
Божията сила очаква вие да я поискате и приемете.
„Когато това обещано благословение се изиска с вяра, то донася всички останали благословения. То се дава според богатствата на Христовата благодат и Христос е готов да даде на всяка душа според възможността да приема“ („Копнежът на вековете“, стр. 672).
Това е обещанието Му. Също и следния цитат, последния ми:
„Нямаше ли чудеса, извършени от Христос и Неговите апостоли?“ Дали те вършеха чудеса? Да, вършеха.
„Същият състрадателен Спасител живее...“ кога? „...живее и днес и е точно толкова готов да послуша изречената с вяра молитва, както тогава, когато видимо ходеше сред хората. Естественото действа заедно със свръхестественото. Част от Божия план е...“
Следното е част от Неговия план:
„...в отговор на молитвата с вяра да ни дари...“ нещо.
Има нещо, което е част от Неговия план и което Той желае да ни даде в отговор на молитвата, изпълнена с вяра. Какво би могло да бъде това? Какво желае Бог да даде на вас в отговор на вашата молитва с вяра? Ето какво:
„...онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили“ („Велика-та борба“, стр. 525).
Нещо, което Бог ще ви даде в отговор на вашата вяра, което не би ви дал, ако не бихте помолили. Знаехте ли това? Тогава знаете ли колко повече можем да имаме, ако просто научим, че можем да искаме от Бога? Той желае да ни даде още от Духа Си, Той желае да ни даде още от силата Си, още от живота Си. Бог е приготвил много повече за Своя народ, отколкото осъзнаваме сега. Защо тогава да бъдем доволни от мястото, на което сме сега ? Защо да се задоволяваме с по-малко? Не знам за вас, приятели, но аз отказвам да се задоволя с по-малко. Но знам, че за да получа повече за Бога, трябва уча още за молитвата, още за това какво означава да бъда покорен на Него, какво означава да се уповавам на Неговата мишца и какво означава да извършвам своя дял. Има дял, който аз трябва да изпълня. Има нещо, някакво дело, което аз трябва да извърша, за да бъде изпълнена Божията воля в собствения ми живот. И докато изучавам Словото Му и разбирам каква е волята Му и какъв е методът на Христос, ще имам по-голяма възможност да получа-вам отговорите на молитви, които вероятно не бих получил, ако не съм помолил.
По същия начин ще стоят нещата и при вас. Не се задоволявайте с мястото, на което се намирате. Не се задоволявайте с онова, което сте получили от Христос дори сега. Бог е приготвил за вас повече. Той желае да осъществи делото Си в последните дни. Той желае да завърши това дело. И желае да употреби онези, които желаят, онези, които са смирени, за да завърши това дело. И ако вие желаете да бъдете употребени от Бога, за да завърши Бог делото Си на тази земя, ще помоля само в завършек да коленичите заедно с мен за молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти, че току-що ни бяха напомнени някои от принципите на молитвата и вярата и значимостта на молитвата, и за това как именно чрез молитва и общение с Теб получаваме победи. И най-големите победи получаваме за църквата. Моля се всички ние да се молим за Твоята църква, за изповядващите се за Твой народ, защото се намираме в едно така плачевно състояние. Най-големите победи във връзка с това, които получаваме, ще бъдат получени в тайната стаичка с Теб. Отче, молим Те да ни дадеш и онова, което сме поискали от Теб, молейки според Твоята воля и ходейки в покорство към Твоите заповеди. Ти си обещал, че ще направиш това, Отче. Затова се молим това да бъде сторено в живота ни и да повярваме, че сме получили онова, което сме помолили, и да можем да вървим в тази победа, да вървим в отговора. Помогни ни да разбираме това все повече и повече. В името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
