Странстването на Израил
(Изход 15:23-18:27)
В продължение на три дена скитане в пустинята израилевият народ не можеше да намери годна за пиене вода. Хората се измъчваха от жажда. „Тогава людете роптаеха против Мойсея, казвайки: Що да пием? А той извика към Господ и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се услади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: Ако прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог и вършиш това, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз Съм Господ, Който те изцелявам”.
Истинска мъка от глад още не бяха изпитали. До този момент имаха храна, но се опасяваха за бъдещето си. Израилтяните не можеха да си представят как такова голямо войнство може да бъде изхранено в продължение на дългото странстване в пустинята, с толкова незначителни запаси храна, която имаха и в неверието си, те си представяха как един по един умират от глад. Господ искаше да секне храната при тях и срещайки трудностите, да обърнеха сърцата си към Този, Който досега им помагаше, та накрая да повярват в Него. Той винаги беше готов да им помага. Ако те възложеха нуждите си на Него, Той веднага щеше да им покаже знак за Своята любов и неуморна грижа за тях.
(Изход 15:23-18:27)
В продължение на три дена скитане в пустинята израилевият народ не можеше да намери годна за пиене вода. Хората се измъчваха от жажда. „Тогава людете роптаеха против Мойсея, казвайки: Що да пием? А той извика към Господ и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се услади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: Ако прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог и вършиш това, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз Съм Господ, Който те изцелявам”.
Истинска мъка от глад още не бяха изпитали. До този момент имаха храна, но се опасяваха за бъдещето си. Израилтяните не можеха да си представят как такова голямо войнство може да бъде изхранено в продължение на дългото странстване в пустинята, с толкова незначителни запаси храна, която имаха и в неверието си, те си представяха как един по един умират от глад. Господ искаше да секне храната при тях и срещайки трудностите, да обърнеха сърцата си към Този, Който досега им помагаше, та накрая да повярват в Него. Той винаги беше готов да им помага. Ако те възложеха нуждите си на Него, Той веднага щеше да им покаже знак за Своята любов и неуморна грижа за тях.
Но се оказа, че този народ просто не искаше да се довери на Бога. Потомците на Израил Му вярваха само дотолкова, доколкото Той показваше пред очите им постоянни доказателства за Своята мощ и сила. Ако те имаха истинска вяра и твърда увереност в Бога, всички неудобства и прегради по пътя, и даже истинските страдания, щяха да могат да понесат бодро, помнейки чудното избавление от египетското робство. Освен това, Господ им беше обещал, че ако се покоряваха на заповедите Му, ни една болест нямаше да ги постигне, тъй като „Той каза: Аз Съм Господ, Който те изцелявам”.
След такова надеждно Божие обещание, да не се доверят на Бог и да очакват, че те и техните деца щяха да умрат от гладна смърт, беше просто престъпление. Израилтяните бяха понесли неимоверни страдания от непосилния труд в Египет, бяха убивали децата им и Бог милостиво беше избавил Своя народ от робството, в отговор на горещите им молитви. Той обеща да бъде техен Бог, грижеше се за тях като за Свой народ и ги водеше към обширна и прекрасна земя.
Но те бяха склонни да изгубят мъжеството си при най-малките трудности, които им предстоеше да понесат по пътя към тази земя. Толкова бяха търпели, служейки на египтяните, а сега, в служенето си на Бог, не можаха да проявят търпение и страдание. Струваше им се, че се чувстват уморени, което им предаваше мрачно настроение и отчаяние. Евреите роптаеха против Мойсей, предания Божи служител, обвинявайки го за всички постигнали ги трудности и недостойно изказваха съжалението си, че не бяха останали в Египет, където седяха до котлите с месо, и ядяха хляб до ситост.
Урок за днешните деца
Недостатъчната вяра и ропотът на израилтяните съответстват на състоянието на Божия народ днес. У мнозина, вглеждайки се в миналото, се поражда неверието и непрекъснатото недоволство на народа от онова време, когато Господ толкова много беше направил за Израил, показвайки му нееднократно доказателствата на Своята любов и грижа за тях. Съвременните вярващи мислят, че те не биха били толкова неблагодарни; но някои, разсъждавайки така, роптаят и се оплакват за незначителни поводи. Те не познават сами себе си. Бог често изпитва тяхната вяра в най-малкото и те понасят такива изпитания не дотолкова добре, колкото древните израилтяни.
Въпреки че ежедневните потребности на много хора са удовлетворени, те се опасяват да доверят бъдещето си на Бог. Затова проявяват недоверие, изпадат в отчаяние и униние да не ги постигне бедност по какъвто и да било начин. Други постоянно се безпокоят от мисълта, да не би да се окаже, че техните деца страдат заради немотия. Срещайки трудности и попадайки в притискащи ги обстоятелства по време на изпитание, вярата и любовта на такива хора към Бог ги отклонява от трудностите, и се сещат какво Бог използва, за да ги очисти. В резултат се оказва, че тяхната любов е не дотам съвършена и безупречна, за да преживеят всичко.
Вярата на народа на Всевишния Бог трябва да бъде силна, деятелна и непоколебима – именно тези качества желае да види Господ у нас. Само този, който вярва така, може да каже: „Благославяй, душе моя, Господа; и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име” (Пс. 103:1), понеже Той ме е облагодетелствал.
Някои считат въздържанието за истинско страдание. Мнозина се отнасят снизходително към извратения си вкус. Ограничението на нездравия апетит може да доведе мнозина, наричащи себе си християни до там, че обикновената диета да им се струва гладуване. И подобно синовете израилеви, такива хора предпочитат робство, телесни болки и даже смърт, отколкото да се лишат от котлите с месо. Хляб и вода – това е всичко, което Бог е обещал на остатъка от Божия народ във времето на скръбта.
Манната
„И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспестообразно нещо, тънко, като слана по земята. Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? Защото не знаеха що беше. А Мойсей им каза: Това е хляба, който Господ ви дава да ядете. Ето що заповядва Господ: Съберете от него всеки толкоз, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатъра му. И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко. И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкоз, колкото му трябваше да яде. Мойсей още им рече: Никой да не оставя от него до утре. При все това, те не послушаха Мойсея и някой оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Мойсей им се разгневи. И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато препечеше слънцето, стопяваше се. А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсея. А той им рече: Това е точно, каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господу; опечете, колкото искате да опечете и сварете, колкото искате да сварите; и турнете настрана каквото остане, да ви стои за утре. И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Мойсей; и не се усмърдя, нито се намери червей в него. Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. Шест деня ще го събирате; но седмия ден, в събота, в нея няма да го намирате”.
И днес Господ изисква не по-малко по отношение на съботата, отколкото тогава, когато Той даде споменатите по-горе особени указания на синовете израилеви. Той им заповяда да опекат, колкото беше нужно и да сварят в шестия ден, който е ден на подготовка за съботната почивка.
Бог показа Своята голяма грижа и любов към Своя народ, изпращайки му хляб от небето. „Хората ядоха ангелски хляб” – това означава, че храната им са я обезпечавали ангели. Давайки на Своя народ манната, Бог извърши тройно чудо: двойно количество манна в шестия ден; отсъстваща храна в седмия, като тя оставаше прясна и годна за храна в продължение на цялата събота; докато в другите дни се разваляше. Това беше замислено така, за да се запечата в съзнанието на евреите святостта на съботния ден. В изобилието на засищащата ги храна те се засрамиха от своето неверие и ропот, и обещаха в бъдеще да се доверяват на Господ. Но скоро забравиха обещанието си и не издържаха първия изпит на своята вяра.
Вода от скалата
„След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, дето нямаше вода да пият людете. Затова людете се караха с Мойсея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Мойсей им рече: Защо се карате с мене? Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Мойсея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? Тогава Мойсей извика към Господа, казвайки: Какво да правя с тия люде? Още малко и ще ме убият с камъни. А Господ рече на Мойсея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от израилевите старейшини; земи в ръката си жезъла си, с който удари реката и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата, в Хорив; а ти удари канарата и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Мойсей стори така пред очите на израилевите старейшини. И нарече мястото Маса (изкушение), и Мерива (каране), поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Дали е Господ между нас или не”?
Бог заповяда на израилевия народ да разположат стан на това място, където нямаше вода, за да го изпита, ще погледнат ли хората към Него при тези обстоятелства или ще роптаят, както преди. Изхождайки от опита си с Божиите обещания, те трябваше да Му се доверят при всички свои нещастия и беди, знаейки, че Той няма да позволи да умрат от жажда, понеже им беше обещал да ги направи Свой народ. Но вместо да се обърнат със смирени сърца и покорни молитви към Господ за своите нужди, целият народ отново поропта срещу Мойсей, искайки от него вода.
Бог непрекъснато изявяваше пред тях по чудесен начин Своята мощ, за да разберат хората, че всичките получени от тях блага, произлизаха само от Него, че Той по Своя воля може както да им даде, така и да отнеме. Понякога те разбираха това и се смиряваха пред Господ, но когато чувстваха глад и жажда, отново обвиняваха за всичко Мойсей, като че ли бяха оставили Египет по негова прищявка. Мойсей скърбеше, слушайки жестокия им ропот. Той попита Господ какво да прави, тъй като хората бяха готови да го убият с камъни. Господ му заповяда да отиде и удари скалата с Божия жезъл. Облак от Неговата слава се намираше точно пред скалата. „Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. И изведе потоци из канарата, и направи да протекат води като реки” (Пс.78:15,16).
Мойсей удари по скалата, където не Кой да е, а Христос стоеше редом с него и сътвори това чудо, за да потече вода из твърдата скала. Изпитвайки жажда, хората изкушиха Господ, казвайки: „Ако Бог ни е извел от Египет и ни е довел до тук, защо не ни дава и вода, както и хляб?”. Това „ако” свидетелстваше за тяхното престъпно недоверие към Всемогъщия и внушаваше страх у Мойсей, че Бог ще ги накаже за този нечестив ропот. Бог изпитваше вярата на Своя народ, но той не издържаше на тези тестове. Израилтяните роптаеха по повод и на храната, и на водата, и изразяваха недоволството си от Мойсей. Заради това недоверие Господ позволи на техните врагове да ги нападнат, за да покаже на народа, от къде идва към тях силата.
Избавление от амаличаните
„В това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. А Мойсей каза на Исуса Навиева: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма, като още държа Божия жезъл в ръката си. И Исус стори, според каквото му каза Мойсей, и се би с Амалик; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. И когато Мойсей издигаше ръцете си, Израил надвиваше; а когато спускаше ръцете си, Амалик надвиваше. А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Мойсея и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият - от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепиха до захождането на слънцето”.
Когато Мойсей държеше ръцете си вдигнати към небето, стискайки в дясната си ръка Божия жезъл и молейки Бога за помощ, тогава Израил преодоляваше, и отблъскваше враговете си; когато Мойсей отпускаше ръцете си, тогава израилтяните бързо губеха постигнатото предимство и враговете ги преодоляваха. Мойсей отново издигаше ръце към небето и отново успехът беше на страната на Израил, и отново врагът се обръщаше в бягство.
Това, че Мойсей държеше ръцете си протегнати към небето, трябваше да научи израилевия народ, че когато те се доверяваха на Бог, когато се оставяха на Неговата сила и принасяха слава пред Неговия престол, Той щеше да се сражава за тях, и да покорява враговете им. Но когато те не се доверяваха на Неговата сила и уповаваха на своята собствена, даже слаборазвитите врагове, не познаващи Бога, щяха да ги преодоляват: „Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа”.
„Тогава рече Господ на Мойсея: Запиши в книга за спомен и предай в ушите на Исуса това, че ще изгладя съвсем спомена на Амалика изпод небето. И Мойсей издигна там олтар, който нарече Еова Нисий (Господ, мое знаме), като рече: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще ратува против Амалика от поколение на поколение”.
Посещението на Йотор
Преди да изведе народа от Египет, Мойсей отпрати жена си и децата си обратно при тъста си. И сега, чувайки за чудното избавление на израилтяните от Египет, Йотор дойде при Мойсей в пустинята, и доведе семейството му. „Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони му се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра. И Мойсей разказа на тъста си всичко, що бе сторил Господ на фараона и на египтяните заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
Йотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ беше сторил на Израиля, като ги избави от ръката на египтяните. И Йотор каза: „Благословен Господ, Който ви избави от египтяните и от фараоновата ръка, Който избави людете под ръката на египтяните. Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове; даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога”.
Проницателният Йотор скоро забеляза, че върху Мойсей лежи много тежко бреме; хората идваха при него със своите трудности и въпроси, и той ги решаваше в съгласие с установения Божи закон. Йотор каза на Мойсей: „Сега послушай думите ми; ще те съветвам и Бог да бъде с тебе. Ти предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; и поучавай ги в повеленията и законите, и показвай им пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат. Но при това, измежду всичките люде, избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината, и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; и те нека съдят людете всякога; всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара, заедно с тебе. Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир”.
„И послуша Мойсей думите на тъста си, и стори всичко, що му рече. Мойсей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Мойсея, а всяко малко дело съдеха сами. След това Мойсей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя”.
Мойсей не се смяташе за по-висш, та да не приеме съвет от своя тъст. Бог твърде го беше възвеличил и чрез ръката му вършеше чудеса. Но Мойсей не мислеше, че щом сам Бог веднъж го беше избрал да наставлява другите и да върши чрез ръцете му чудесни дела, това значи, че самият той нямаше нужда да се учи. С радост се беше вслушал в предложението на Йотор и го беше приел като мъдро решение.
След такова надеждно Божие обещание, да не се доверят на Бог и да очакват, че те и техните деца щяха да умрат от гладна смърт, беше просто престъпление. Израилтяните бяха понесли неимоверни страдания от непосилния труд в Египет, бяха убивали децата им и Бог милостиво беше избавил Своя народ от робството, в отговор на горещите им молитви. Той обеща да бъде техен Бог, грижеше се за тях като за Свой народ и ги водеше към обширна и прекрасна земя.
Но те бяха склонни да изгубят мъжеството си при най-малките трудности, които им предстоеше да понесат по пътя към тази земя. Толкова бяха търпели, служейки на египтяните, а сега, в служенето си на Бог, не можаха да проявят търпение и страдание. Струваше им се, че се чувстват уморени, което им предаваше мрачно настроение и отчаяние. Евреите роптаеха против Мойсей, предания Божи служител, обвинявайки го за всички постигнали ги трудности и недостойно изказваха съжалението си, че не бяха останали в Египет, където седяха до котлите с месо, и ядяха хляб до ситост.
Урок за днешните деца
Недостатъчната вяра и ропотът на израилтяните съответстват на състоянието на Божия народ днес. У мнозина, вглеждайки се в миналото, се поражда неверието и непрекъснатото недоволство на народа от онова време, когато Господ толкова много беше направил за Израил, показвайки му нееднократно доказателствата на Своята любов и грижа за тях. Съвременните вярващи мислят, че те не биха били толкова неблагодарни; но някои, разсъждавайки така, роптаят и се оплакват за незначителни поводи. Те не познават сами себе си. Бог често изпитва тяхната вяра в най-малкото и те понасят такива изпитания не дотолкова добре, колкото древните израилтяни.
Въпреки че ежедневните потребности на много хора са удовлетворени, те се опасяват да доверят бъдещето си на Бог. Затова проявяват недоверие, изпадат в отчаяние и униние да не ги постигне бедност по какъвто и да било начин. Други постоянно се безпокоят от мисълта, да не би да се окаже, че техните деца страдат заради немотия. Срещайки трудности и попадайки в притискащи ги обстоятелства по време на изпитание, вярата и любовта на такива хора към Бог ги отклонява от трудностите, и се сещат какво Бог използва, за да ги очисти. В резултат се оказва, че тяхната любов е не дотам съвършена и безупречна, за да преживеят всичко.
Вярата на народа на Всевишния Бог трябва да бъде силна, деятелна и непоколебима – именно тези качества желае да види Господ у нас. Само този, който вярва така, може да каже: „Благославяй, душе моя, Господа; и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име” (Пс. 103:1), понеже Той ме е облагодетелствал.
Някои считат въздържанието за истинско страдание. Мнозина се отнасят снизходително към извратения си вкус. Ограничението на нездравия апетит може да доведе мнозина, наричащи себе си християни до там, че обикновената диета да им се струва гладуване. И подобно синовете израилеви, такива хора предпочитат робство, телесни болки и даже смърт, отколкото да се лишат от котлите с месо. Хляб и вода – това е всичко, което Бог е обещал на остатъка от Божия народ във времето на скръбта.
Манната
„И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспестообразно нещо, тънко, като слана по земята. Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? Защото не знаеха що беше. А Мойсей им каза: Това е хляба, който Господ ви дава да ядете. Ето що заповядва Господ: Съберете от него всеки толкоз, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатъра му. И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко. И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкоз, колкото му трябваше да яде. Мойсей още им рече: Никой да не оставя от него до утре. При все това, те не послушаха Мойсея и някой оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Мойсей им се разгневи. И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато препечеше слънцето, стопяваше се. А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсея. А той им рече: Това е точно, каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господу; опечете, колкото искате да опечете и сварете, колкото искате да сварите; и турнете настрана каквото остане, да ви стои за утре. И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Мойсей; и не се усмърдя, нито се намери червей в него. Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. Шест деня ще го събирате; но седмия ден, в събота, в нея няма да го намирате”.
И днес Господ изисква не по-малко по отношение на съботата, отколкото тогава, когато Той даде споменатите по-горе особени указания на синовете израилеви. Той им заповяда да опекат, колкото беше нужно и да сварят в шестия ден, който е ден на подготовка за съботната почивка.
Бог показа Своята голяма грижа и любов към Своя народ, изпращайки му хляб от небето. „Хората ядоха ангелски хляб” – това означава, че храната им са я обезпечавали ангели. Давайки на Своя народ манната, Бог извърши тройно чудо: двойно количество манна в шестия ден; отсъстваща храна в седмия, като тя оставаше прясна и годна за храна в продължение на цялата събота; докато в другите дни се разваляше. Това беше замислено така, за да се запечата в съзнанието на евреите святостта на съботния ден. В изобилието на засищащата ги храна те се засрамиха от своето неверие и ропот, и обещаха в бъдеще да се доверяват на Господ. Но скоро забравиха обещанието си и не издържаха първия изпит на своята вяра.
Вода от скалата
„След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, дето нямаше вода да пият людете. Затова людете се караха с Мойсея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Мойсей им рече: Защо се карате с мене? Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Мойсея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? Тогава Мойсей извика към Господа, казвайки: Какво да правя с тия люде? Още малко и ще ме убият с камъни. А Господ рече на Мойсея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от израилевите старейшини; земи в ръката си жезъла си, с който удари реката и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата, в Хорив; а ти удари канарата и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Мойсей стори така пред очите на израилевите старейшини. И нарече мястото Маса (изкушение), и Мерива (каране), поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Дали е Господ между нас или не”?
Бог заповяда на израилевия народ да разположат стан на това място, където нямаше вода, за да го изпита, ще погледнат ли хората към Него при тези обстоятелства или ще роптаят, както преди. Изхождайки от опита си с Божиите обещания, те трябваше да Му се доверят при всички свои нещастия и беди, знаейки, че Той няма да позволи да умрат от жажда, понеже им беше обещал да ги направи Свой народ. Но вместо да се обърнат със смирени сърца и покорни молитви към Господ за своите нужди, целият народ отново поропта срещу Мойсей, искайки от него вода.
Бог непрекъснато изявяваше пред тях по чудесен начин Своята мощ, за да разберат хората, че всичките получени от тях блага, произлизаха само от Него, че Той по Своя воля може както да им даде, така и да отнеме. Понякога те разбираха това и се смиряваха пред Господ, но когато чувстваха глад и жажда, отново обвиняваха за всичко Мойсей, като че ли бяха оставили Египет по негова прищявка. Мойсей скърбеше, слушайки жестокия им ропот. Той попита Господ какво да прави, тъй като хората бяха готови да го убият с камъни. Господ му заповяда да отиде и удари скалата с Божия жезъл. Облак от Неговата слава се намираше точно пред скалата. „Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. И изведе потоци из канарата, и направи да протекат води като реки” (Пс.78:15,16).
Мойсей удари по скалата, където не Кой да е, а Христос стоеше редом с него и сътвори това чудо, за да потече вода из твърдата скала. Изпитвайки жажда, хората изкушиха Господ, казвайки: „Ако Бог ни е извел от Египет и ни е довел до тук, защо не ни дава и вода, както и хляб?”. Това „ако” свидетелстваше за тяхното престъпно недоверие към Всемогъщия и внушаваше страх у Мойсей, че Бог ще ги накаже за този нечестив ропот. Бог изпитваше вярата на Своя народ, но той не издържаше на тези тестове. Израилтяните роптаеха по повод и на храната, и на водата, и изразяваха недоволството си от Мойсей. Заради това недоверие Господ позволи на техните врагове да ги нападнат, за да покаже на народа, от къде идва към тях силата.
Избавление от амаличаните
„В това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. А Мойсей каза на Исуса Навиева: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма, като още държа Божия жезъл в ръката си. И Исус стори, според каквото му каза Мойсей, и се би с Амалик; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. И когато Мойсей издигаше ръцете си, Израил надвиваше; а когато спускаше ръцете си, Амалик надвиваше. А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Мойсея и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият - от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепиха до захождането на слънцето”.
Когато Мойсей държеше ръцете си вдигнати към небето, стискайки в дясната си ръка Божия жезъл и молейки Бога за помощ, тогава Израил преодоляваше, и отблъскваше враговете си; когато Мойсей отпускаше ръцете си, тогава израилтяните бързо губеха постигнатото предимство и враговете ги преодоляваха. Мойсей отново издигаше ръце към небето и отново успехът беше на страната на Израил, и отново врагът се обръщаше в бягство.
Това, че Мойсей държеше ръцете си протегнати към небето, трябваше да научи израилевия народ, че когато те се доверяваха на Бог, когато се оставяха на Неговата сила и принасяха слава пред Неговия престол, Той щеше да се сражава за тях, и да покорява враговете им. Но когато те не се доверяваха на Неговата сила и уповаваха на своята собствена, даже слаборазвитите врагове, не познаващи Бога, щяха да ги преодоляват: „Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа”.
„Тогава рече Господ на Мойсея: Запиши в книга за спомен и предай в ушите на Исуса това, че ще изгладя съвсем спомена на Амалика изпод небето. И Мойсей издигна там олтар, който нарече Еова Нисий (Господ, мое знаме), като рече: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще ратува против Амалика от поколение на поколение”.
Посещението на Йотор
Преди да изведе народа от Египет, Мойсей отпрати жена си и децата си обратно при тъста си. И сега, чувайки за чудното избавление на израилтяните от Египет, Йотор дойде при Мойсей в пустинята, и доведе семейството му. „Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони му се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра. И Мойсей разказа на тъста си всичко, що бе сторил Господ на фараона и на египтяните заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
Йотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ беше сторил на Израиля, като ги избави от ръката на египтяните. И Йотор каза: „Благословен Господ, Който ви избави от египтяните и от фараоновата ръка, Който избави людете под ръката на египтяните. Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове; даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога”.
Проницателният Йотор скоро забеляза, че върху Мойсей лежи много тежко бреме; хората идваха при него със своите трудности и въпроси, и той ги решаваше в съгласие с установения Божи закон. Йотор каза на Мойсей: „Сега послушай думите ми; ще те съветвам и Бог да бъде с тебе. Ти предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; и поучавай ги в повеленията и законите, и показвай им пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат. Но при това, измежду всичките люде, избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината, и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; и те нека съдят людете всякога; всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара, заедно с тебе. Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир”.
„И послуша Мойсей думите на тъста си, и стори всичко, що му рече. Мойсей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Мойсея, а всяко малко дело съдеха сами. След това Мойсей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя”.
Мойсей не се смяташе за по-висш, та да не приеме съвет от своя тъст. Бог твърде го беше възвеличил и чрез ръката му вършеше чудеса. Но Мойсей не мислеше, че щом сам Бог веднъж го беше избрал да наставлява другите и да върши чрез ръцете му чудесни дела, това значи, че самият той нямаше нужда да се учи. С радост се беше вслушал в предложението на Йотор и го беше приел като мъдро решение.
RSS Feed
