Concealed Publications
представят:
Бил Стрингфелоу
с
„Вее се червен флаг!“
представят:
Бил Стрингфелоу
с
„Вее се червен флаг!“
Ще погледнете ли, моля, тази снимка, и тогава да ми кажете какво изобразява тя и какво представлява? А сега, какво изобразява тази снимка и какво представлява тя? Добре. Ако сте казали, че първият обект е флаг и той представя Съединените американски щати, то вие сте абсолютно прави. Ако сте казали, че втората снимка също изобразява флаг и той представя Канада, вие сте на сто процента прави. Моля, погледнете отблизо този флаг и ми кажете едва първото нещо, което ви дойде на ум. Ако сте запознати с международния сигнален код, плътно червеният флаг означава просто втората буква от азбуката, Б. Но за обикновения човек червен флаг сигнализира опасност. Употребяваме думите „червен флаг“ като метафора, за да кажем, че нещо не е наред или че съществува действителна опасност, нали? Но нека ви кажа удивителното нещо, което доведе до това да заснемем това конкретно видео за развяващ се червен флаг.
Наскоро бяхме в Западното крайбрежие на Съединените щати като присъствахме на лекция. Един добре облечен, любезен адвентист, който очевидно беше много искрен, ми даде брошура от около 36 страници. Докато Д. и аз карахме колата на път към дома, аз се облегнах на задната седалка и започнах да преглеждам бегло тази малка книжка. Не мина много време преди да бъда напълно прехласнат. Прочетох я от край до край два пъти. Тогава се прехвърлих на пътническата седалка до Д. и й я прочетох. Тя беше също толкова смаяна, колкото и аз, от това добре проучено и силно документирано разобличение на една потресаваща фалшива доктрина, приета вероятно от повече от 99 процента от всички хора, които изповядват, че са християни. Онова, което беше толкова поразително по отношение на това показателно разобличение, беше фактът, че аз също бях приел това фалшиво учение, когато бях пастор в деноминация, пазеща неделята. В нея се вярваше така нашироко, че дори след като станах адвентист аз никога, ама никога не се усъмних в библейската й истинност. Когато откриете, че определена т.нар. доктрина всъщност е езическа концепция, дали виждате това? Разбира се. И ако по някаква странна случайност не го виждате, определено би трябвало да го виждате.
И така, прибрахме се у дома и не можехме да изкараме от ума си тази семпло написана брошура. Започнахме свое собствено, лично проучване на твърденията и обвиненията на това здраво обосновано издание. Съпругата ми чете почти толкова, колкото и аз, но никога не съм я виждал толкова погълната в каквато и да е тема, колкото в тази. Виждал съм я да зачете, да спре, да погледне нещо в гръцкия или в еврейския речник и след това да се върне и да продължи да чете. Тя и аз изследвахме Библията и Духа на пророчеството както никога преди в целия си живот. И тогава преживяхме четири странни разговора, състоящи се в рамките на четири последователни дни! Първият беше между Д. и мен. Когато видях местата, на които някои от книгите по история и енциклопедиите ми разкриват, че тази фалшива доктрина просто се оказва едничката най-важна доктрина на Римокатолическата църква, се обърнах към Д. и казах:
„Ей, това незабавно трябва да издигне червен флаг в ума на хората.“
Тогава, едва на следващия ден, тя и аз шофирахме колата още 150 мили до друг щат, за да обядваме с една скъпоценна и много твърда женена двойка, която сме привилегировани да наричаме „скъпи приятели и съвярващи“. Ние оценявахме толкова много дълбоката духовност на тази посветена двойка, че ни се прииска да попитаме за тяхното мнение по тази удивителна тема, за да видим дали те са наясно с нея. Те действително бяха наясно с нея и онова, което каза мъжът, някак си ме накара да се почувствам странно. Той каза:
„Когато осъзнаеш, че това е езическо и всъщност е една от главните доктрини на папството, това трябва да издигне червен флаг точно пред теб.“
И тогава, на следващия ден, разговарях с посветен адвентист в Британс-ка Колумбия. Този благочестив мирянин ми каза, че се обезсърчавал от факта, че повечето независими проповедници проповядвали в основни линии същите неща, които проповядвали преди години. Тогава той каза, че може би погрешната им концепция за тази жизненоважна доктрина била именно причината, поради която Господ не ги употребявал за завършване на делото.
Тогава на следващия ден, четвърти пореден ден, получих друго обаждане – от искрен човек в Колорадо. Този човек на Словото ми каза, че стигнал до заключението, че приемането на тази неистина от страна на църквата е именно причината, поради която не се радваме заедно с Господа в небето сега. Тогава той ми напомни едно добре познато изявление от боговдъхновеното перо (ще си го спомните):
„Когато Христовият характер бъде съвършено възпроизведен в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да ги обяви за Свои“ („Притчи Христови“, стр. 69).
Сега чуйте: стомахът ми се сви, когато той продължи с думите:
„Няма абсолютно никакъв начин някой да развие Христоподобен характер, когато той/тя приема фалшива, сатанинска концепция за една от най-важните доктрини в Божието слово.“
И тогава той прибави:
„И няма независим проповедник, за който да знам, сега, който наистина да прогласи Високия вик, когато вярва в и преподава тази богохулна доктрина, която по-голямата част са приели и в която вярват.“
Нека ви кажа нещо: когато имате четири такива разговора за четири дни, трябва да повярвате, че Господ се опитва да ви внуши сериозния характер и светостта на всичко това. И ще призная, че се уплаших.
В „Свидетелства към църквата“, том 7 боговдъхновеният Божий пророк каза нещо за това, че целият свят доброволно ще приема погрешните концепции и вероучения, за което трябва честно да признаете, че е изпълнено в ден днешен до последната буква. На стр. 477 ни се казва следното:
„Гласът на Сатана е така прикрит, че се приема за Божий глас.“
През последните няколко години сме се опитвали многократно да преосмислим и изследваме наново Тройната ангелска вест, за да се уверим, че нашето разбиране за истината не е изменено по какъвто и да е начин. Трябваше да се изправим лице в лице с факта, че обезпокоителен брой от скъпоценните ни, боговдъхновени, дадени от Бога доктрини и стандарти действително са разхлабени, ревизирани или отхвърлени. Затова когато попаднете на нещо толкова поразително, колкото тази малка брошура, не можете да го изхвърлите или просто да го оставите настрана като още една чудата концепция. Просто трябва да го проверите щателно. И ние направихме точно това. Опитахме се с много молитва и внимание да научим какво действително ни казва Боговдъхновеното слово за тази важна за вечността концепция. Ще погледнете ли, моля, нещо, което написа Фридрих Вилхелм Ницше през 1788 г.? Моля, погледнете продължително и усилено, защото този философски бисер ще има по-продължително и по-силно значение за нас отколкото може би си мислите.
„Всяка традиция става все по-почитана [по-уважавана]. Дължимото към нея уважение нараства от поколение на поколение. Накрая традицията става свята и вдъхва благоговение.“
Онова, което предстои да разгледаме, е традиция; то е учение, което няма никакво библейско основание, и при все това повечето от нас са го поддържали като вярно и библейско откакто сме станали християни насам. Може би трябва да ви кажа, че бях ужасен, когато осъзнах, че тази доктрина не е библейска. Почувствах се така, както се почувствах, когато открих, че неделята не е Господният ден. Вярвам, че вие сте също толкова искрени, а може би дори още повече, и в искреността и ревността си вероятно вие също никога дори не сте поставяли под съмнение тази доктрина. Но онова, която нанася толкова голяма болка, е фактът, че е била налице умишлена, широкообхватна програма за пропаганда с цел да се накара деноминацията на адвентистите от седмия ден да приеме тази фалшива, заместителна доктрина, заедно с всички паднали протестантски църкви. Нещо толкова решаващо колкото тази пропагандна кампания за измамване на Божия народ просто не става случайно. И за да стигнем до честно, пълно и цялостно разбиране на тази традиция, която е станала свята и почитана, ще трябва наистина да изследваме много факти. Изследването на всички факти само по себе си не може да ви даде разбиране за истината, нито ще промени или подобри живота ви. Трябва да бъде направено нещо преди да можете да схванете истината за тази ужасна традиция, приета от някои от най-ярките светила в и извън деноминацията на адвентистите от седмия ден. Знаете ли какво ще трябва да направите вие, за да видите истинската духовна значимост във всичко това? В „Ривю енд Хералд“, том 2, стр. 368 боговдъхновеното перо ви казва точно какво ще трябва да направите сега:
„Трябва да положите себе си и мненията си на Божия олтар, да изоставите предубежденията Небесният Дух да ви води във всяка истина“ („Ривю енд Хералд“, том 2, стр. 368).
И тъй като искаме да се уверим абсолютно, че разбираме точно какво иска нашият небесен Баща да схванем по отношение на тази страхотна тема, няма да преминаваме набързо през Библията и Духа на проро-чеството. Не можем да оставим никой камък необърнат в търсенето си на солидна истина, затова ще разделим това страхотно изследване на няколко части. Бих желал да препоръчам да спирате в края на всяка от частите, да вземате малка почивка за освежаване и тогава да се връщате за следващата част. Това е от такава критична важност, че не бива да пропускате и една йота, една малка, микроскопична частица от това изследване. Не знам как мога да бъда твърде убедителен относно необходимостта от това да поемете онова, което предстои да представим. Може би ще се заинтересувате да узнаете, че тази свръхважна доктрина – сега истинската, а не изменената концепция – беше приета напълно от деноминацията на адвентистите от седмия ден от самото й начало. Бихте се заинтересували да научите също и факта, че Елън Уайт вярваше в нея и я преподаваше. Но едва бяха приключили погребалните ѝ служби преди определена неприятелска сила да започне коварното си дело за противодействие на нейното влияние. Ако знаехте, че един от най-дейните работници за прокарването на този сатанински заместител сред обикновените членове на Църквата на адвентистите от седмия ден беше именно човекът, който постигна успех в това да накара практически цялата членска маса да приеме неистината за Христовото естество, която се проповядва днес в деноминацията на адвентистите от седмия ден, тогава бихте ли видели автоматично... Когато откриете, че мощната индоктринация, която се провеждаше с цел утвърждаване на тази богохулна заблуда, беше вършена от някои от точно същите хора, които отхвърлиха някои от Божиите първоначални истини за Неговия народ на последните дни, за да бъдат приети от падналите евангелски църкви на света, какво виждате?
Сега чуйте: ако има дори най-малка възможност тази изменена, невярна концепция всъщност да възпрепятства това вие да бъдете действителна, осезаема част от 144-те хиляди, вие бихте изследвали това както Д. и аз правим денонощно. Ние вече навлязохме в пряк конфликт с двама души както в структурата на адвентистите от седмия ден, така и извън нея, които са приели тази изменена концепция и които бяха много избухливи по отношение на какъвто и да е намек, че може би грешат. Изглежда този фалшив заместител на истината е вкоренен толкова надълбоко, че по-голямата част от адвентистите все още се придържат упорито към него и отказват да разгледат какъвто и да е друг възглед. Сега чуйте: тъй като такива колосални и вечни последствия зависят от това дали схващате пълната и цялостна истина или не, ще направим нещо, което не сме правили никога преди, в което и да е от видеата ни. Ще спрем за около 30 секунди и ще ви дадем възможност да помолите Господа, точно там където сте, да ви даде възможност да отворите напълно ума си за водителството на Неговия Дух. Няма значение какви думи ще употребите. Моля, моля, помолете Го да ви даде възможност да оставите настрана всякакви предубеждения и да ви даде истината. Ще се помолите ли докато насочим обектива към няколко цветета в продължение на следващите 30 секунди? Ако обичате, помолете Го да направи възможно за вас да видите дали онова, което представяме, е на сто процента вярно. Ако обичате, ще се помолите ли?
Добре. Нека проучим фактите. Трудно е да се намери адвентист, който да не знае Йоан 14:1-3, където Исус каза на учениците за всичките обиталища в небето. Това е някак си загадка за онези, което следят. Накрая Филип помоли Господа да направи нещо, което всеки искрен християнин в един или друг момент е пожелавал да Господ направи за него/нея. Филип помоли Исус да му покаже как изглежда небесният Отец. Спомняте ли си какво каза Исус? Спомняте ли си отговора Му? В същата 14 гл. на Йоан и там 9 ст. виждате какво каза Исус на него и на всички останали ученици:
„Който е видял Мен, видял е Отца.“
За много хора това не е достатъчно, иска им се да разполагат с повече информация за Бога. И онова, което Библията действително ни казва за Бога, ще постави известно количество взривно вещество, което наистина ще разбие тази вековна фалшива традиция на милиони парчета. Какво в действителност знаем за Бога? От откровението на самия Бог към нас, Свещеното писание, откриваме някои отговори, които трябва да позволите да попият дълбоко в съзнанието ви.
Първо: Бог има повече от една сфера на съществуване. Редица пъти на хора са давани частични, бегли видения за Върховното Същество. В няколко случая Бог е отдръпвал назад онази тайнствена завеса и е позволявал неколцина от Неговите верни творения да получат ценна информация за Него. В Даниил 7 гл. четем за извънредно важни видения, които бяха дадени на древния пророк Даниил. Но в 9 ст. може би ще видим познатия пасаж по нов начин. Ето какво се казва в него:
„Гледах, докато бяха положени [поставени на мястото си] престоли и Старият по дни седна...“
Разбира се, става дума за Бога. Ясно е, нали? Погледнете още какво ни казва Даниил за Бога:
„...Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му - като чиста вълна...“ (това беше Даниил 7:9).
Даниил зърна Бога в някакъв телесен образ, нали? Ясно ли е? Езекиил също получи тази привилегия, една от най-високите, които съществуват. Моля, обърнете особено внимание на това, което каза този Божий човек за своя Бог (както и за вашия и моя). В едва първата глава на книгата си и там в едва първия стих той каза, че видял Божии видения. Тогава в 26 ст. той разкрива следното:
„...и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.“
На Езекиил беше позволено да види отблясък на Бога, само достатъчно, за да узнае, че Той изглежда някак си подобно на човешко същество. Колко пъти сте чели или чували познатите думи от видението на Исая за Бога? В 6 гл. и там 1 ст. Исая дава следния доклад:
„В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на... престол...“
Знаете, че никой човек не е виждал някога Бога в Неговата пълнота и в цялата Му слава. Но Писанията действително ни казват, че на тези хора е било позволено да видят достатъчно, за да разпознаят образ и облик. Не видя ли и Йоан, авторът на Откровение, Бог да седи на престол в небето? И видя ли той веднъж Бога да държи книга, запечатана със седем печата? Какво ни разкриват тези неща за Отец? Какви са нещата, които ни разкриват те? Те ни уведомяват, че една от сферите на съществуване на Бога е анатомична. С други думи, една от сферите на съществуване на Бога е на видимото, физическо ниво. Можете да схванете това, нали? Една фаза на действие на Бога позволява на другите да научат, че Той притежава някакъв телесен образ и облик. Погледнете отново книгата Откровение и вижте колко ясно е представе-но това. В 4 гл. се съдържа неоспоримо доказателство, че Бог всъщност е на престола по видим, осезаем начин. Погледнете стихове 10 и 11. Ето какво намирате записано там:
„...двадесет и четирите старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“
Преди да започнете да казвате:
„Винаги съм мислил, че те славословели Исус, защото Той създал нашия свят,“
погледнете отново последната част на 11 ст. (забележете какво се казва там):
„...защото Ти си създал всичко...“
Когато се казва „всичко“, значението е именно това – цялата вселена, всички ангели и всички жители на всички други светове. В 8 ст. намирате четирите живи същества, които също се покланят и благодарят на Седящия на престола. Ясно е, нали? Погледнете как се обърнаха те към Личността, седяща на престола:
„Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ...“
Дали те видяха Бога докато Му благодаряха? Беше ли Бог видим за тях, когато те Му се покланяха? Беше ли Бог в някакъв физически образ, когато те Го обявяваха за свят? Разбира се. Бог беше в Своята анатомична сфера, беше видим. Бог има божествен образ, който прави възможно, при определени условия, някои поклонници и някои работници да Го видят. И физическите черти на Бога биват виждани от онези, които обкръжават престола. Вижте, не ни ли разкриваше Исус именно това, когато изговори думите, намиращи се в Йоан 5:37?
„И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.“
Втората сфера на съществуване на Бога е точно обратната: понякога съществуването на Бога е в духовна сфера. С други думи, една от сферите на съществуване на Бога е невидима. Една фаза на действие на Бога не прави възможно други да Го виждат. Това беше представено от Исус много ясно в 4 гл. на Йоан. Спомняте ли си тези думи в 24 ст.?
„Бог е Дух...“
Нашият небесен Отец е едно необхватно духовно Същество. Той не подлежи на същите ограничения, на които подлежим вие и аз. Ние сме ограничени същества. Бог не действа винаги на видимото ниво. Ще видим повече от този поразителен факт малко по-нататък, но нека утвърдим факта, че Бог е всякога присъстващият, всемогъщ, всезнаещ Дух и Той се простира далеч отвъд материалния образ, до който сме ограничени вие и аз. Затова можем да установим една критично важна истина за своя небесен Отец: Бог действа в две сфери (две нива) – невидимото и видимото. Видимото и невидимото (не знам дали съм ги казал в обратен ред или не). Имайки предвид тези факти, нека погледнем какво ни е разкрил Бог за Себе Си в Своето Слово. Когато един от учениците дойде при Исус и Го попита коя е първата (или най-важната) от десетте заповеди, какво каза Той? В Марк 12:29 Исус отговори като цитира Второзаконие 6:4. И давайки отговора Си Той разкри поразителната истина. Погледнете я:
„Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ...“
Когато Господ завърши отговора си, спомняте ли си какво каза книжникът?
„Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него“ (Марк 12:29, 32).
Исус каза, че Неговият небесен Отец е един [в единствено число] и книжникът каза, че е прав. Когато отправяше онази динамична молитва, записана в Йоан 17 гл., Исус направи почти същото заявление. Моля, обърнете внимание на вестта, която ни даваше Исус в третия стих:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Исус нарече Своя небесен Отец „единствения истинен Бог“ и направи разграничение между Себе Си и единствения истинен Бог, нали? Исус не нарече Себе Си „Бог“, нали? Когато богатият млад управник дойде при Исус, за да научи какво би могъл да направи, за да наследи вечен живот, той не Го нарече с даденото Му на земята име. В Матей 19 гл. виждаме как се обръща той към Господа. В стихове 16 и 17 ст. имаме неговия поздрав и някак си зашеметяващия отговор на Христос:
„И ето дойде некой си при него и рече му: Учителю благи...“
Как нарече той Господа? Разбира се, „Учителю благи“. И какъв беше отговорът на Христос?
„А Той [Исус] му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“
Възможно е това да прозвучи като глупав въпрос, но, моля, все пак му отговорете: ако „двойка“ означава „две“, колко означава „единица“? Вероятно си мислите: „Защо да задава такъв въпрос?“ „Единица“ е едно и не може да бъде повече. Уебстър дефинира думата „едно“ по следния начин:
„Едно: бидейки единичен елемент или нещо; бидейки един конкретно.“
Забележете какво беше въведителното заявление от планината Синай. Спомняте ли си, когато израилтяните бяха навлезли в дълбоко, дълбоко поклонение на слънцето в продължение на четиристотин години в Египет? Когато застанаха пред Бога в онзи паметен ден, Той искаше да се справи с една от най-коварните лъжи, предлагани някога на човечеството. Спомняте ли си, че Той каза първо и преди всичко следното:
„Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3)?
Ще оставя този известен пасаж малко по-дълго на екрана и ще ви помоля да ми кажете каква е съвсем последната дума в цитата. Разбира се, това е „Мене“, в единствено число. Сега се вгледайте по-отблизо и се уверете, че не се казва „Нас“, в множествено число. Не се казва това, нали? Не. Казва се „Мене“. Спомняте си как Сатана употреби Нимрод и неговата съпруга, Семирамида, заедно с Тамаз или Тамуз (какво искате го произнесете), за да установи своята фалшива, езическа религия на поклонение към слънцето? Сатана накара тези езичници също и да почитат Нимрод, Семирамида и Тамуз като богове. По-нататък Сатана подбуди езичниците да им отдават поклонение като божествено трио. Затова Бог каза на онези евреи в подножието на планината Синай през онзи ден, че имат един Бог и само един Бог. Както знаете, еврейският народ не се покори на Бога и се наложи да странства в пустинята четиридесет години. Преди да умре, Мойсей събра народа и му говори като баща на чадата си. В 6 гл. от Второзаконие Мойсей им каза, че има само един начин да имат дълъг, щастлив и преуспяващ живот. В стихове 4 и 5 той каза следното:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.“
Очаква се нашият небесен Баща да получава основната част от нашите чувства и емоции, нали? Очаква се умовете ни да бъдат насочени към Него през по-голямата част от времето, нали? И се очаква да Го обичаме и да Му служим в най-високата възможна степен, нали? И във времето, което не прекарвате в размишление върху Неговата любов се очаква да мислите за Христовата любов и жертва. Добре, знаете това, нали? Тогава защо ни е заповядано да нямаме други богове освен или на мястото на Бог Отец? Защо ни се казва, че отдаваме на Него всичките си емоции, чувства, любов и служба? Защо? Исус ни даде отговора недвусмислено в Йоан 17 гл. - текста, който разгледахме. Моля, обърнете внимание за кое нещо казва Той, че е действителният мотив за това Бог да заема върховно място в живота ни. Спомняте ли си какво каза Той в 3 ст.?
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Вечният живот зависи от вашата концепция за Бога и от това да Го приемете, нали? С други думи, това е повече от предложение на живот и смърт, а е за това да живеете във вечността или да не съществувате никога повече, никога. Но, моля, забележете, че Исус казва не само че Неговият Отец е Бог, а че е „единственият истинен Бог“. Мойсей се опитваше отново и отново да накара избрания Божий народ да осъзнае този факт. Когато им казваше, че няма да отиде заедно с тях в Обещаната земя, той подчерта необходимостта те да схванат истината за най-висшето Същество в цялата вселена. Няма абсолютно никакъв начин едно здравомислещо и разумно човешко същество да разбере погрешно казаното от Мойсей във Второзаконие 4 гл. Погледнете какво го вдъхнови Бог да заяви в стихове 33-35 – той зададе следния въпрос:
„Народ чул ли е някога Божия глас да говори сред огън, както ти си чул, и да остане жив? Или решавал ли е Бог да дойде и да вземе за Себе Си хора от друг народ - чрез изпитания, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца и чрез дела, всяващи ужас, според всичко, което Господ, вашият Бог, е направил за вас в Египет пред очите ви? На теб се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него“ (Второзаконие 4:33-35).
И тогава, в ст. 39, той наистина се опитва да вкорени това дълбоко в сърцата и умовете им:
„И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг“ (Второзаконие 4:39).
Очевидно апостол Павел е разбирал какво се е опитвал Мойсей да поучава народа в пустинята – опитвал се е да запечата в съзнанието на намиращите се в Коринт хора (а също и на вас и мен) тази велика истина. В 1 Коринтяни 8 гл. обяснението на Павел е много ясно и съвсем по същество. Погледнете неговото пряко изявление в 6 ст.:
„...но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:6).
Около единадесет години след като беше написал това към коринтските християни, Павел написа две писма към младия и обещаващ пастор Тимотей. В едва първата от първото си писмо към Тимотей Павел изразява сърдечната си любов към своя небесен Отец. И онова, което казва той, е с божествена цел; и предстои да видим това след няколко минути. В 17 ст. Павел прави следното заявление:
„А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин“ (1 Тимотей 1:17).
И тогава... извинете ме... само няколко стиха по-нататък виждате защо Павел каза тези думи по-рано. Павел искаше да напомни на Тимотей нещо, което той беше знаел с години. Погледнете какво каза той за Бога на младия Божий човек във 2 гл. и там 5 ст.:
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“ (1 Тимотей 2:5).
По времето, когато Тимотей започна да носи евангелието на света, гърците вече се покланяха на някакви странни персонажи, които наричаха „богове“. Християните в Ефес бяха изправени пред същите онези концепции за множество богове (фалшиви богове). Затова Павел писа и на тях и отново наблегна на истината. В Ефесяни 4 гл. той наблягаше на една дума отново и отново. Погледнете какво каза той в 4 гл. и там стихове 4-6 и вижте дали можете да забележите тази критично важна дума:
„Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас“ (Ефесяни 4:4-6).
Павел беше уверен човек, нали?
„...във всички нас.“
И така, всички тези изявления за Бога се намират и в писанията на Духа на пророчеството, но мисля, че най-доброто описание е намиращото се в том 8 от „Свидетелства към църквата“. Ето какво написа боговдъхно-веното перо на стр. 220:
„„Вечният Бог“ - в Словото за Бога се говори като за „вечния Бог“. Това наименование обхваща минало, настояще и бъдеще. Бог е от вечност до вечност. Той е Вечният [в единствено число]“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 270).
Преди да започнете да питате:
„Защо ни дава той всички тези текстове по отношение на Бога, когато ги познаваме добре, прекрасно?“
Нека ви помоля да погледнете нещо, което е от критична важност, в книгата „Мисли от планината на благословението“. На стр. 106 е дадена следната заръка, след като [Елън Уайт] цитира първата част от известния пример на Христос за съвършена молитва:
„...да се свети Твоето име!“ (Матей 6:9).
„За освещаване на името на Господа се изисква думите, с които говорим за Върховното Същество, да бъдат изговаряни със страхопочитание. „Свето и страшно е Неговото име!“ (Псалм 111:9). Никога, по какъвто и да е въпрос, не бива да се отнасяме лековато с имената и названията на Божеството. В молитва ние влизаме в аудиентната зала на Всевишния; и трябва да идваме пред Него със свято благоговение. Ангелите закриват лицата си в Неговото присъствие. Херувимите и блестящите и свети серафими пристъпват пред Неговия престол с тържествено страхопочитание. Колко повече трябва ние, ограничени, грешни същества, да идваме по почтителен начин пред Господа, нашия Творец!“ („Мисли от планината на благословението“, стр. 106).
Знаете ли защо разглеждаме всички тези цитати и изявления? За да схванем огромната значимост на този нашироко приет погрешен, но хитро измислен фалшификат, трябва да установим един много необходим факт, а именно: нашият небесен Баща е едничкото върховно Същество във вселената. Той е Източникът, от Който произлизат всеки живот и сила. Ето защо Елън Уайт можеше да напише онова, което написа, и причината тя да напише онова, което написа в „Патриарси и пророци“, стр. 305:
„Йехова, Вечният, Самосъществуващият, Несътвореният, Който сам е Източник и Поддържител на всичко, единствен има право на върховна почит и поклонение“ („Патриарси и пророци“, стр. 305).
Нашият небесен Отец застава на преден план в цялата вселена. Той е ненадминат. Той е главното Величие, Той е върховният, първостепен-ният, превъзходният, Владетелят. Чуйте: това е толкова по-съществено за вашата връзка с Него, отколкото може би сте си представяли някога. Никога не сте си представяли колко важно е това. Ще видите това и ще видите защо е така преди видеото да е приключило. Моля, нека предложа точно тук да си вземете почивка, защото ще започнем да разглеждаме някои доста дълбоки неща в своето търсене на истина. Може би ще е добре ако можете да натиснете след няколко секунди бутона за спиране и тогава да се изправите и протегнете или да се освежите. Може би тогава ще бъдете в много по-добро умствено състояние, така че да схванете всичко, което ще разгледаме. Но преди да направим пауза нека още веднъж погледнем едно жизненоважно обобщение на онова, за което размишлявахме дотук: нашият небесен Отец е имащото най-горен чин Същество в цялата вселена. Той е едничкото върховно Същество и от Него произлизат всеки живот и сила. Видяхме ясно, че Библията ни казва, че Бог Отец е Върховно Същество, стоящо по-горе и над всички същества в цялата вселена. Открихме също, че нашият небесен Отец е единственият истинен Бог; точка.
Може би ще бъде много уместно да разгледаме изявление, направено от Джеймс Уайт в една от неговите статии в „Ривю енд Хералд“, преди да се придвижим към втората жизненоважна част от това критично по значение видео. Онова, което каза Джеймс Уайт, беше отразявано от всички ранни пионери, включително и от съпругата му. Знаете ли, когато прочета част от неубедителните разсъждения на някои, които са измамени от това ловко духовно маневриране, имащо за цел да докаже, че този фалшификат е изцяло библейски, като например това, че Елън Уайт не била съгласна със своите съвременници, не мога да не си спомня как тя винаги укоряваше заблудата, дори при онзи известен лекар, и тя определено не пазеше това в тайна и пред собствения си съпруг. Както и да е, ето го възгледът на ранните пионери, изразен в само десет думи:
„Отец е най-великият по това, че е първият“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, том 1, стр. 244).
Тя [Елън Уайт] никога не изрази несъгласие, нито пък го укори. Онова, което ще разгледаме, е много трудно, защото сме програмирани отново и отново без ни най-малко да сме осъзнавали това. Забележете, че казах „ние“. Ясно е, нали? Но тъй като трябва да се уверим абсолютно, в положителен смисъл, че всичко, в което вярваме, е на сто процента библейско и също така тълкуванията ни са без никакъв пропуск, ще анализираме с молитва фактите. Онова, което ще определим сега, е какво е положението на нашия Господ и Спасител Исус Христос в Божието управление. Колкото и да е странно, Бог вече ни е дал отговора на този въпрос в едва едно новозаветно изявление. Намирате го в 3 гл. на Матей. Докладът е представен в 16 и 17 ст., които гласят:
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:16, 17).
Моля, кажете ми: кой според думите на Бога е Исус? Разбира се, Той е Синът на Бога. Аз имам шест деца. Две от тях са млади мъже, които са от собствената ми кръв. С право мога да кажа, че те са мои синове, нали? Въпреки че има голяма качествена разлика, дали Библията ни казва именно това? Дали Исус е „продукт“ на Своя небесен Баща? Моля, погледнете какво ни казва Божието слово за истинската родствена връзка на Христос спрямо Бога. Вероятно един от онези познати и най-цитирани стихове в Библията в Йоан 3:16. Преди да започнете да го цитирате погледнете отново първата част от стиха, с оглед на критично важната тема, която анализираме:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя [сега наблюда-вайте това] Единороден Син...“ (Йоан 3:16).
Нека тук направя да стане кристално ясно, че не се опитваме по никакъв начин да понижим, ни най-малко, святата сериозност на такава една тема като Бога и Неговия Син. Това е една от най-висшите теми, които може да бъде изследвана от едно човешко същество. Тази тема е толкова свещена, затова не мислете, че снижаваме божественото естество на нивото на човечеството. Просто се опитваме да накараме своите смъртни умове да се замислят в по-висша, по-възвишена сфера. Но току-що прочетохме стих, в който за Христос е казано, че е Единородният Божий Син. В 11 гл. от Евреи имаме залата на славата на вярата. Знаете това, нали? Сега, моля, обърнете внимание на нещо изключително важно в 17 ст.:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше [какво?] единородния си син...“ (Евреи 11:17).
Има ли прилика? Въпреки че тя е дребна и почти без последствия, има ли прилика? Съществува ли действителна прилика между Авраам и Исак и Бог и Исус Христос? И двамата бяха изпълнение на обещание, нали? Но дали Христос някога стана Божий Син както Исак стана син на Авраам? Преди да започнете да отговаряте на това, моля, погледнете нещо интересно, което каза самият Христос. Това се намира в 5 гл. и ще накара вас да започнете да задавате някои други въпроси. Погледнете какво каза Исус в 26 ст.:
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“ (Йоан 5:26).
Това ще прозвучи много елементарно, но ми кажете: как имаше Исус живот в Себе Си? Разбира се, той Му беше даден от Неговия небесен Отец. Тогава би ли било безопасно да кажем, че Христос не произвел живота сам в Себе Си? Христос не се вкарал сам в съществуване, нали? Божието слово ни казва, че Бог Отец дал живот на Христос. Следователно, Отец бил дарителят, а Исус – приемникът. Това е фантастично – Бог даде на Сина Си живот! Исус не го взе назаем, Исус беше направен Извор на живот също както Отец е Извор на живот. Не се налагаше Той да го придобие, Той можеше да го дарява, също както можеше да прави това Неговият Отец. Той можеше да дава живот също както можеше да дава такъв Неговият Отец и можеше да създава както Бог Отец създава. Но същият живот, който притежаваше самият Отец, беше даден от Отец на Неговия Син. Ето защо Елън Уайт написа онова често повтаряно изявление, което е записано на стр. 530 от „Копнежът на вековете“:
„...Исус заяви: „Аз съм Възкресението и Животът!“ В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого. „Който има Сина, има тоя живот“ (1 Йоаново 5:12). Божествеността на Христос е уверението на вярващия за вечен живот“ („Копнежът на вековете“, стр. 530).
В същата пета глава на Йоан и там 30 ст. нашият Господ ни предоставя допълнителна информация, която просто трябва да вземете под внимание. Онова, което казва Исус за Себе Си, е само 35 думи, които са абсолютно показателни. Погледнете това:
„Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил“ (Йоан 5:30).
Бъдете честни: трябва да признаете, че това някак си звучи сякаш наши-ят Господ определено е един любящ, покорен Син, Който изпълнява желанията на Своя Отец, нали? Господ говореше много за покорството, нали? Той знаеше от първа ръка що е истинско и доброволно подчинение, защото е неговото въплъщение. Нека продължим да четем в тази пета глава на Йоан. В 36 ст. Исус продължава като ни казва още за Себе Си и за Своя небесен Отец:
„Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Моят Отец е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил“ (Йоан 5:36).
Христос беше съвършен пример за съвършено покорство. През цялата тази глава Той казва, че върши точно онова, което върши Неговият Отец. Той казва, че Неговият Отец Му е показал, Му е дал и Го е изпратил, и това определено изглежда сякаш една Личност направлява, помага на и напътства друга, нали? Ясно ли е? В осмата глава на Йоан Исус се изправи пред някои наистина жестоки критици. Имам предвид, че те всъщност бяха богохулни в обвиненията си и вярвам, че това наистина е наранило и сърцето на нашия Господ и Спасител. Погледнете разговора между Исус и онези нечестиви юдеи в 41 и 42 ст. Исус казва:
„Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство [виждате ли какви бяха обвиненията им?]; имаме един Отец – Бога. Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати“ (Йоан 8:41, 42).
Би било интересно да се научи, че думата „излязъл“ в оригиналния гръцки означава „изкарвам“ [англ., ост.: раждам] или „изкаран съм от“. В четиринадесетата глава нашият Господ казва нещо за заминаването Си от този свят и за повторното Си завръщане. Моля, погледнете едно експлозивно изявление, което прави Той в 28 ст.:
„Чухте, че ви казах: Отивам си и отново ще дойда при вас. Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали за това, че отивам при Отца; защото Отец е по-велик от Мен“ (Йоан 14:28).
Честно казано, не звучи ли сякаш Исус е втори по власт след Бог Отец? Исус притежава всичките характеристики, всичките черти, всичките качества и всичките свойства на Божеството. Той е Божият Син. Така Той е равен на Отец. И при все това е налице ясно очертана и забележима разграничителна линия между Отец и Син. Вероятно най-доброто ѝ обяснение се намира в казаното от Христос за Себе Си. Ще погледнете ли заедно с мен следните извънредно актуални стихове? Направо ще ги прегледаме.
„Исус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа“ (Йоан 4:34).
„Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец...“ (Йоан 5:19).
„...защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил“ (Йоан 6:38).
„А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък...“ (Йоан 8:28, 29).
„Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата“ (Йоан 14:10).
В божествените програма и управление на Бога е налице несъмнен ред на подчиненост. И безпогрешно Бог, нашият небесен Отец, царува като върховен Владетел, а нашият Господ, Исус Христос, заема близко до Него второ положение на доброволно и любящо сътрудничество, съработничество и съгласие. Ето как Те са „съсъществуващи“ – живеещи заедно.
Нека прекъсна тук и ви кажа нещо: знам, че е възможно това да е трудно за някои от вас сега. Имам предвид, че е трудно да схванете това напълно докато не видите всичко, което са ни разкрили боговдъхновените писания. Затова, моля, останете с нас. Останете с нас докато видим пълната картина. Съгласни ли сте? Като говорим за картини, първата глава на Евреи определено ни представя красиво и очаровател-но обрисуване на една от най-красивите и величествени сцени, състояли се в небето, за които е позволявано някога на човешки същества да чуят. Погледнете тази смайваща история:
„Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина...“
Моля, наблюдавайте следното:
„...когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който, бидейки сияние на Неговата слава [т.е. Той е Божията гордост и радост] и отпечатък на Неговото същество [изглеждащ точно като Своя Отец]... след като [Исус] извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“...“
Искам да прекъсна там за секунда. Нека пълното осъзнаване на току-що видяното и чутото от вас попие в ума ви. Настъпил определен момент във времето, в който Бог родил Своя Син. Много, много отдавна в миналото на вечността Михаил станал Единородният Божий Син, през един хубав, исторически ден. Следователно, имало време... въпреки че може би е невъзможно дори да помислим за толкова далечно време в миналото... имало време, когато Христос не съществувал. Доста трудно е да се възприеме това, но е факт. Ясно е, нали? Нека продължим и видим още от тази удивителна история. В продължение на задаването на въпроса дали Бог е казвал определени неща на някого от ангелите е зададен следният въпрос:
„...и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“? А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: „И поклонете се на Него всички Божии ангели.““
В много конкретен момент Бог Отец изправил Своя Син, Христос Исус, точно до Себе Си и казал на всичките ангели, че сега на Христос трябва да се отдава поклонение също както на самия Него. Това е обявяване на Христос Исус за Божествено същество и за достоен за поклонение и обожание. Следователно е имало време преди това Христос да бъде осветен, поставен на еднакво ниво като равностойно Божествено Същество. Осмият стих изяснява това:
„А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове... [т.е. ще трае вечно]...““ (Евреи 1:1-8).
Бихте могли да видите това написано така красиво в изданието на „Знамения на времето“ от 9 януари – погледнете следното:
„Великият Създател събра небесното множество, така че в присъствието на всичките ангели да предостави особена почест на Своя Син. Синът беше настанен на престола с Отец и небесното множество ангели беше събрано около Тях. Тогава Отец извести, че е постановено от самия Него Христос да бъде равен на самия Него, така че където и да беше присъствието на Неговия Син, това да бъде Неговото собствено присъствие. Към Неговата дума трябваше да се оказва покорство с такава готовност с каквато трябваше да се оказва такова към думата на Отец. Своя Син Той бе облякъл с власт да предвожда небесното множество.“
Преди миг казах, че това специално „обличане“ на Христос се състояло в много конкретен момент. В следващите няколко изречения ще видите точно кога се е състояло това и е толкова решаващо да схванем това (като след няколко мига ще ви кажа защо). Моля, погледнете и научете точно кога Христос бил поставен пред ангелите и Му било дадено това специално утвърждение:
„Той [Христос] трябваше да работи особено в съюз със самия Него [Бог] при очакването създаване на земята и на всяко живо същество, което щеше да съществува по нея.“
И така, кога е станало това? Разбира се, че е станало преди създанието на земята, преди Божият Син да дойде на земята като наш Спасител.
Нека продължим с четенето и видим по-нататъшни доказателства за това.
„Синът Му щеше да изпълни Неговата воля и Неговото намерение, но нямаше да прави нищо от само Себе Си. Волята на Отец щеше да се изпълнява в Него.“
Сега е неоспорим факт, че това се е случило преди да бъде създаден нашият малък свят. Добре тогава. Онова, което ще прочетем, също така е от особена важност за вас и за разбирането от ваша страна на тази страхотна теория:
„Сатана ревнуваше и завиждаше на Исус Христос. И все пак когато всички ангели коленичиха пред Исус, за да признаят Неговото върховенство и висша власт и полагащо Му се по право управление, Сатана се поклони заедно с тях, но сърцето му беше изпълнено със завист и омраза.“
Моля, наблюдавайте следното:
„Христос бе отведен в съвещание със Своя Отец относно Неговите планове, докато Сатана беше незапознат с тях. Той не разбираше, нито му беше позволено да узнае Божиите намерения. Но Христос беше признат за Владетел на небето като Неговите сила и власт трябваше да бъдат същите като тези на самия Бог“ („Знамения на времето“, 9 януари 1879 г.).
Една от причините, поради които исках да погледнете това внимателно, е че се разнася от някои много порядъчни и иначе образовани хора теория, че Исус не станал Божий Син докато не се въплътил. Но това изявление, което направи току-що Елън Уайт, не би могло да бъде по-ясно. И когато сравним това изявление на Боговдъхновените писания с онова, което прочетохме преди няколко мига в Евреи 1 гл., знаем, че Христос бил признат като Божий Син и втори по ранг след Бога преди създанието на тази земя, преди изгонването на Сатана и преди идването на Христос на тази земя, за да бъде наш Спасител.
Но другата причина, поради която просто трябваше да видите цитата от Евреи и тогава изявлението от Духа на пророчеството, е за да се докаже, че един ден на Христос беше постановено, че е част от Божеството. Вижте: на Него не се отдаваше винаги поклонение, но настъпи определено време, когато Бог постанови на Исус да се отдава поклонение също както на самия Него. Ето защо боговдъхновеното перо казва следното в „Божии синове и дъщери“, стр. 58 (спомняте ли си това?):
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.“
Знаете ли, удивително е как можем да четем Библията отново и отново, и отново, и тогава изведнъж стар, познат пасаж просто да изскочи пред погледа ни и да схванем истинското му значение за първи път. Преживявали сте това, нали?
Има пасаж в Стария завет, който е почти съвършен паралел на доклада, който прочетохме в Евреи 1 гл. Не знам колко пъти съм чел това и при все това никога не съм схващал изумителното му значение, до едва наскоро. Преди да проучим този конкретен библейски доклад, ще погледнете ли, моля, какво е казано за това в „Адвентен библейски коментар“? Това не е от Духа на пророчеството, а са думи на редакто-рите, авторите и съставителите на коментара – те казват следното:
„Този пасаж е алегоричен [т.е. символичен] и трябва да се упражни предпазливост да не се изведе алегория отвъд онова, което е имал предвид оригиналният автор.“
Тогава в продължение се казва, че не можете чрез тези стихове да докажете, че имало време, когато Христос да не е съществувал и че Той бил роден от Отец. Този конкретен пасаж е Притчи 8 гл. и в него действително се говори за същото славно събитие, което видяхме в Евреи 1 гл. Не възлагайте доверие за това на моята дума, погледнете боговдъхновеното доказателство, в което се говори за Исус Христос (или за Михаил); и ето едно солидно потвърждение, в „Патриарси и пророци“ – то се намира на стр. 34 и гласи следното [онова, което ще разгледаме, е]:
„Божият Син заявява за Себе Си...“
И тя [Елън Уайт] цитира библейските стихове в Притчи 8 гл., които предстои да разгледаме. Следователно, това е Христос, Който говори за Себе Си. Ясно е, нали? Дори без Духът на пророчеството да ни беше дал ясно тази допълнителна информация, все пак можете да разберете, че в 8 гл. на Притчи става дума за Исус (или Михаил). Но вярвам, че тя беше вдъхновена да напише това, за да изтрие всяко съмнение. Нека погледнем пасажа (наистина удивителен) – ето го библейският текст:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полета, нито върхове от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там, когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона си на морето да не престъпят водите повелението му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при него и [наблюдавайте това] устроявах всичко; и аз му бях наслаждение всеки ден, и веселях се всякога пред него“ (Притчи 8:22-30).
Забележка. За съжаление проповедта прекъсва тук по неизвестни причини и няма как да бъде възстановена изгубената част.
Наскоро бяхме в Западното крайбрежие на Съединените щати като присъствахме на лекция. Един добре облечен, любезен адвентист, който очевидно беше много искрен, ми даде брошура от около 36 страници. Докато Д. и аз карахме колата на път към дома, аз се облегнах на задната седалка и започнах да преглеждам бегло тази малка книжка. Не мина много време преди да бъда напълно прехласнат. Прочетох я от край до край два пъти. Тогава се прехвърлих на пътническата седалка до Д. и й я прочетох. Тя беше също толкова смаяна, колкото и аз, от това добре проучено и силно документирано разобличение на една потресаваща фалшива доктрина, приета вероятно от повече от 99 процента от всички хора, които изповядват, че са християни. Онова, което беше толкова поразително по отношение на това показателно разобличение, беше фактът, че аз също бях приел това фалшиво учение, когато бях пастор в деноминация, пазеща неделята. В нея се вярваше така нашироко, че дори след като станах адвентист аз никога, ама никога не се усъмних в библейската й истинност. Когато откриете, че определена т.нар. доктрина всъщност е езическа концепция, дали виждате това? Разбира се. И ако по някаква странна случайност не го виждате, определено би трябвало да го виждате.
И така, прибрахме се у дома и не можехме да изкараме от ума си тази семпло написана брошура. Започнахме свое собствено, лично проучване на твърденията и обвиненията на това здраво обосновано издание. Съпругата ми чете почти толкова, колкото и аз, но никога не съм я виждал толкова погълната в каквато и да е тема, колкото в тази. Виждал съм я да зачете, да спре, да погледне нещо в гръцкия или в еврейския речник и след това да се върне и да продължи да чете. Тя и аз изследвахме Библията и Духа на пророчеството както никога преди в целия си живот. И тогава преживяхме четири странни разговора, състоящи се в рамките на четири последователни дни! Първият беше между Д. и мен. Когато видях местата, на които някои от книгите по история и енциклопедиите ми разкриват, че тази фалшива доктрина просто се оказва едничката най-важна доктрина на Римокатолическата църква, се обърнах към Д. и казах:
„Ей, това незабавно трябва да издигне червен флаг в ума на хората.“
Тогава, едва на следващия ден, тя и аз шофирахме колата още 150 мили до друг щат, за да обядваме с една скъпоценна и много твърда женена двойка, която сме привилегировани да наричаме „скъпи приятели и съвярващи“. Ние оценявахме толкова много дълбоката духовност на тази посветена двойка, че ни се прииска да попитаме за тяхното мнение по тази удивителна тема, за да видим дали те са наясно с нея. Те действително бяха наясно с нея и онова, което каза мъжът, някак си ме накара да се почувствам странно. Той каза:
„Когато осъзнаеш, че това е езическо и всъщност е една от главните доктрини на папството, това трябва да издигне червен флаг точно пред теб.“
И тогава, на следващия ден, разговарях с посветен адвентист в Британс-ка Колумбия. Този благочестив мирянин ми каза, че се обезсърчавал от факта, че повечето независими проповедници проповядвали в основни линии същите неща, които проповядвали преди години. Тогава той каза, че може би погрешната им концепция за тази жизненоважна доктрина била именно причината, поради която Господ не ги употребявал за завършване на делото.
Тогава на следващия ден, четвърти пореден ден, получих друго обаждане – от искрен човек в Колорадо. Този човек на Словото ми каза, че стигнал до заключението, че приемането на тази неистина от страна на църквата е именно причината, поради която не се радваме заедно с Господа в небето сега. Тогава той ми напомни едно добре познато изявление от боговдъхновеното перо (ще си го спомните):
„Когато Христовият характер бъде съвършено възпроизведен в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да ги обяви за Свои“ („Притчи Христови“, стр. 69).
Сега чуйте: стомахът ми се сви, когато той продължи с думите:
„Няма абсолютно никакъв начин някой да развие Христоподобен характер, когато той/тя приема фалшива, сатанинска концепция за една от най-важните доктрини в Божието слово.“
И тогава той прибави:
„И няма независим проповедник, за който да знам, сега, който наистина да прогласи Високия вик, когато вярва в и преподава тази богохулна доктрина, която по-голямата част са приели и в която вярват.“
Нека ви кажа нещо: когато имате четири такива разговора за четири дни, трябва да повярвате, че Господ се опитва да ви внуши сериозния характер и светостта на всичко това. И ще призная, че се уплаших.
В „Свидетелства към църквата“, том 7 боговдъхновеният Божий пророк каза нещо за това, че целият свят доброволно ще приема погрешните концепции и вероучения, за което трябва честно да признаете, че е изпълнено в ден днешен до последната буква. На стр. 477 ни се казва следното:
„Гласът на Сатана е така прикрит, че се приема за Божий глас.“
През последните няколко години сме се опитвали многократно да преосмислим и изследваме наново Тройната ангелска вест, за да се уверим, че нашето разбиране за истината не е изменено по какъвто и да е начин. Трябваше да се изправим лице в лице с факта, че обезпокоителен брой от скъпоценните ни, боговдъхновени, дадени от Бога доктрини и стандарти действително са разхлабени, ревизирани или отхвърлени. Затова когато попаднете на нещо толкова поразително, колкото тази малка брошура, не можете да го изхвърлите или просто да го оставите настрана като още една чудата концепция. Просто трябва да го проверите щателно. И ние направихме точно това. Опитахме се с много молитва и внимание да научим какво действително ни казва Боговдъхновеното слово за тази важна за вечността концепция. Ще погледнете ли, моля, нещо, което написа Фридрих Вилхелм Ницше през 1788 г.? Моля, погледнете продължително и усилено, защото този философски бисер ще има по-продължително и по-силно значение за нас отколкото може би си мислите.
„Всяка традиция става все по-почитана [по-уважавана]. Дължимото към нея уважение нараства от поколение на поколение. Накрая традицията става свята и вдъхва благоговение.“
Онова, което предстои да разгледаме, е традиция; то е учение, което няма никакво библейско основание, и при все това повечето от нас са го поддържали като вярно и библейско откакто сме станали християни насам. Може би трябва да ви кажа, че бях ужасен, когато осъзнах, че тази доктрина не е библейска. Почувствах се така, както се почувствах, когато открих, че неделята не е Господният ден. Вярвам, че вие сте също толкова искрени, а може би дори още повече, и в искреността и ревността си вероятно вие също никога дори не сте поставяли под съмнение тази доктрина. Но онова, която нанася толкова голяма болка, е фактът, че е била налице умишлена, широкообхватна програма за пропаганда с цел да се накара деноминацията на адвентистите от седмия ден да приеме тази фалшива, заместителна доктрина, заедно с всички паднали протестантски църкви. Нещо толкова решаващо колкото тази пропагандна кампания за измамване на Божия народ просто не става случайно. И за да стигнем до честно, пълно и цялостно разбиране на тази традиция, която е станала свята и почитана, ще трябва наистина да изследваме много факти. Изследването на всички факти само по себе си не може да ви даде разбиране за истината, нито ще промени или подобри живота ви. Трябва да бъде направено нещо преди да можете да схванете истината за тази ужасна традиция, приета от някои от най-ярките светила в и извън деноминацията на адвентистите от седмия ден. Знаете ли какво ще трябва да направите вие, за да видите истинската духовна значимост във всичко това? В „Ривю енд Хералд“, том 2, стр. 368 боговдъхновеното перо ви казва точно какво ще трябва да направите сега:
„Трябва да положите себе си и мненията си на Божия олтар, да изоставите предубежденията Небесният Дух да ви води във всяка истина“ („Ривю енд Хералд“, том 2, стр. 368).
И тъй като искаме да се уверим абсолютно, че разбираме точно какво иска нашият небесен Баща да схванем по отношение на тази страхотна тема, няма да преминаваме набързо през Библията и Духа на проро-чеството. Не можем да оставим никой камък необърнат в търсенето си на солидна истина, затова ще разделим това страхотно изследване на няколко части. Бих желал да препоръчам да спирате в края на всяка от частите, да вземате малка почивка за освежаване и тогава да се връщате за следващата част. Това е от такава критична важност, че не бива да пропускате и една йота, една малка, микроскопична частица от това изследване. Не знам как мога да бъда твърде убедителен относно необходимостта от това да поемете онова, което предстои да представим. Може би ще се заинтересувате да узнаете, че тази свръхважна доктрина – сега истинската, а не изменената концепция – беше приета напълно от деноминацията на адвентистите от седмия ден от самото й начало. Бихте се заинтересували да научите също и факта, че Елън Уайт вярваше в нея и я преподаваше. Но едва бяха приключили погребалните ѝ служби преди определена неприятелска сила да започне коварното си дело за противодействие на нейното влияние. Ако знаехте, че един от най-дейните работници за прокарването на този сатанински заместител сред обикновените членове на Църквата на адвентистите от седмия ден беше именно човекът, който постигна успех в това да накара практически цялата членска маса да приеме неистината за Христовото естество, която се проповядва днес в деноминацията на адвентистите от седмия ден, тогава бихте ли видели автоматично... Когато откриете, че мощната индоктринация, която се провеждаше с цел утвърждаване на тази богохулна заблуда, беше вършена от някои от точно същите хора, които отхвърлиха някои от Божиите първоначални истини за Неговия народ на последните дни, за да бъдат приети от падналите евангелски църкви на света, какво виждате?
Сега чуйте: ако има дори най-малка възможност тази изменена, невярна концепция всъщност да възпрепятства това вие да бъдете действителна, осезаема част от 144-те хиляди, вие бихте изследвали това както Д. и аз правим денонощно. Ние вече навлязохме в пряк конфликт с двама души както в структурата на адвентистите от седмия ден, така и извън нея, които са приели тази изменена концепция и които бяха много избухливи по отношение на какъвто и да е намек, че може би грешат. Изглежда този фалшив заместител на истината е вкоренен толкова надълбоко, че по-голямата част от адвентистите все още се придържат упорито към него и отказват да разгледат какъвто и да е друг възглед. Сега чуйте: тъй като такива колосални и вечни последствия зависят от това дали схващате пълната и цялостна истина или не, ще направим нещо, което не сме правили никога преди, в което и да е от видеата ни. Ще спрем за около 30 секунди и ще ви дадем възможност да помолите Господа, точно там където сте, да ви даде възможност да отворите напълно ума си за водителството на Неговия Дух. Няма значение какви думи ще употребите. Моля, моля, помолете Го да ви даде възможност да оставите настрана всякакви предубеждения и да ви даде истината. Ще се помолите ли докато насочим обектива към няколко цветета в продължение на следващите 30 секунди? Ако обичате, помолете Го да направи възможно за вас да видите дали онова, което представяме, е на сто процента вярно. Ако обичате, ще се помолите ли?
Добре. Нека проучим фактите. Трудно е да се намери адвентист, който да не знае Йоан 14:1-3, където Исус каза на учениците за всичките обиталища в небето. Това е някак си загадка за онези, което следят. Накрая Филип помоли Господа да направи нещо, което всеки искрен християнин в един или друг момент е пожелавал да Господ направи за него/нея. Филип помоли Исус да му покаже как изглежда небесният Отец. Спомняте ли си какво каза Исус? Спомняте ли си отговора Му? В същата 14 гл. на Йоан и там 9 ст. виждате какво каза Исус на него и на всички останали ученици:
„Който е видял Мен, видял е Отца.“
За много хора това не е достатъчно, иска им се да разполагат с повече информация за Бога. И онова, което Библията действително ни казва за Бога, ще постави известно количество взривно вещество, което наистина ще разбие тази вековна фалшива традиция на милиони парчета. Какво в действителност знаем за Бога? От откровението на самия Бог към нас, Свещеното писание, откриваме някои отговори, които трябва да позволите да попият дълбоко в съзнанието ви.
Първо: Бог има повече от една сфера на съществуване. Редица пъти на хора са давани частични, бегли видения за Върховното Същество. В няколко случая Бог е отдръпвал назад онази тайнствена завеса и е позволявал неколцина от Неговите верни творения да получат ценна информация за Него. В Даниил 7 гл. четем за извънредно важни видения, които бяха дадени на древния пророк Даниил. Но в 9 ст. може би ще видим познатия пасаж по нов начин. Ето какво се казва в него:
„Гледах, докато бяха положени [поставени на мястото си] престоли и Старият по дни седна...“
Разбира се, става дума за Бога. Ясно е, нали? Погледнете още какво ни казва Даниил за Бога:
„...Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му - като чиста вълна...“ (това беше Даниил 7:9).
Даниил зърна Бога в някакъв телесен образ, нали? Ясно ли е? Езекиил също получи тази привилегия, една от най-високите, които съществуват. Моля, обърнете особено внимание на това, което каза този Божий човек за своя Бог (както и за вашия и моя). В едва първата глава на книгата си и там в едва първия стих той каза, че видял Божии видения. Тогава в 26 ст. той разкрива следното:
„...и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.“
На Езекиил беше позволено да види отблясък на Бога, само достатъчно, за да узнае, че Той изглежда някак си подобно на човешко същество. Колко пъти сте чели или чували познатите думи от видението на Исая за Бога? В 6 гл. и там 1 ст. Исая дава следния доклад:
„В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на... престол...“
Знаете, че никой човек не е виждал някога Бога в Неговата пълнота и в цялата Му слава. Но Писанията действително ни казват, че на тези хора е било позволено да видят достатъчно, за да разпознаят образ и облик. Не видя ли и Йоан, авторът на Откровение, Бог да седи на престол в небето? И видя ли той веднъж Бога да държи книга, запечатана със седем печата? Какво ни разкриват тези неща за Отец? Какви са нещата, които ни разкриват те? Те ни уведомяват, че една от сферите на съществуване на Бога е анатомична. С други думи, една от сферите на съществуване на Бога е на видимото, физическо ниво. Можете да схванете това, нали? Една фаза на действие на Бога позволява на другите да научат, че Той притежава някакъв телесен образ и облик. Погледнете отново книгата Откровение и вижте колко ясно е представе-но това. В 4 гл. се съдържа неоспоримо доказателство, че Бог всъщност е на престола по видим, осезаем начин. Погледнете стихове 10 и 11. Ето какво намирате записано там:
„...двадесет и четирите старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“
Преди да започнете да казвате:
„Винаги съм мислил, че те славословели Исус, защото Той създал нашия свят,“
погледнете отново последната част на 11 ст. (забележете какво се казва там):
„...защото Ти си създал всичко...“
Когато се казва „всичко“, значението е именно това – цялата вселена, всички ангели и всички жители на всички други светове. В 8 ст. намирате четирите живи същества, които също се покланят и благодарят на Седящия на престола. Ясно е, нали? Погледнете как се обърнаха те към Личността, седяща на престола:
„Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ...“
Дали те видяха Бога докато Му благодаряха? Беше ли Бог видим за тях, когато те Му се покланяха? Беше ли Бог в някакъв физически образ, когато те Го обявяваха за свят? Разбира се. Бог беше в Своята анатомична сфера, беше видим. Бог има божествен образ, който прави възможно, при определени условия, някои поклонници и някои работници да Го видят. И физическите черти на Бога биват виждани от онези, които обкръжават престола. Вижте, не ни ли разкриваше Исус именно това, когато изговори думите, намиращи се в Йоан 5:37?
„И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.“
Втората сфера на съществуване на Бога е точно обратната: понякога съществуването на Бога е в духовна сфера. С други думи, една от сферите на съществуване на Бога е невидима. Една фаза на действие на Бога не прави възможно други да Го виждат. Това беше представено от Исус много ясно в 4 гл. на Йоан. Спомняте ли си тези думи в 24 ст.?
„Бог е Дух...“
Нашият небесен Отец е едно необхватно духовно Същество. Той не подлежи на същите ограничения, на които подлежим вие и аз. Ние сме ограничени същества. Бог не действа винаги на видимото ниво. Ще видим повече от този поразителен факт малко по-нататък, но нека утвърдим факта, че Бог е всякога присъстващият, всемогъщ, всезнаещ Дух и Той се простира далеч отвъд материалния образ, до който сме ограничени вие и аз. Затова можем да установим една критично важна истина за своя небесен Отец: Бог действа в две сфери (две нива) – невидимото и видимото. Видимото и невидимото (не знам дали съм ги казал в обратен ред или не). Имайки предвид тези факти, нека погледнем какво ни е разкрил Бог за Себе Си в Своето Слово. Когато един от учениците дойде при Исус и Го попита коя е първата (или най-важната) от десетте заповеди, какво каза Той? В Марк 12:29 Исус отговори като цитира Второзаконие 6:4. И давайки отговора Си Той разкри поразителната истина. Погледнете я:
„Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ...“
Когато Господ завърши отговора си, спомняте ли си какво каза книжникът?
„Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него“ (Марк 12:29, 32).
Исус каза, че Неговият небесен Отец е един [в единствено число] и книжникът каза, че е прав. Когато отправяше онази динамична молитва, записана в Йоан 17 гл., Исус направи почти същото заявление. Моля, обърнете внимание на вестта, която ни даваше Исус в третия стих:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Исус нарече Своя небесен Отец „единствения истинен Бог“ и направи разграничение между Себе Си и единствения истинен Бог, нали? Исус не нарече Себе Си „Бог“, нали? Когато богатият млад управник дойде при Исус, за да научи какво би могъл да направи, за да наследи вечен живот, той не Го нарече с даденото Му на земята име. В Матей 19 гл. виждаме как се обръща той към Господа. В стихове 16 и 17 ст. имаме неговия поздрав и някак си зашеметяващия отговор на Христос:
„И ето дойде некой си при него и рече му: Учителю благи...“
Как нарече той Господа? Разбира се, „Учителю благи“. И какъв беше отговорът на Христос?
„А Той [Исус] му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“
Възможно е това да прозвучи като глупав въпрос, но, моля, все пак му отговорете: ако „двойка“ означава „две“, колко означава „единица“? Вероятно си мислите: „Защо да задава такъв въпрос?“ „Единица“ е едно и не може да бъде повече. Уебстър дефинира думата „едно“ по следния начин:
„Едно: бидейки единичен елемент или нещо; бидейки един конкретно.“
Забележете какво беше въведителното заявление от планината Синай. Спомняте ли си, когато израилтяните бяха навлезли в дълбоко, дълбоко поклонение на слънцето в продължение на четиристотин години в Египет? Когато застанаха пред Бога в онзи паметен ден, Той искаше да се справи с една от най-коварните лъжи, предлагани някога на човечеството. Спомняте ли си, че Той каза първо и преди всичко следното:
„Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3)?
Ще оставя този известен пасаж малко по-дълго на екрана и ще ви помоля да ми кажете каква е съвсем последната дума в цитата. Разбира се, това е „Мене“, в единствено число. Сега се вгледайте по-отблизо и се уверете, че не се казва „Нас“, в множествено число. Не се казва това, нали? Не. Казва се „Мене“. Спомняте си как Сатана употреби Нимрод и неговата съпруга, Семирамида, заедно с Тамаз или Тамуз (какво искате го произнесете), за да установи своята фалшива, езическа религия на поклонение към слънцето? Сатана накара тези езичници също и да почитат Нимрод, Семирамида и Тамуз като богове. По-нататък Сатана подбуди езичниците да им отдават поклонение като божествено трио. Затова Бог каза на онези евреи в подножието на планината Синай през онзи ден, че имат един Бог и само един Бог. Както знаете, еврейският народ не се покори на Бога и се наложи да странства в пустинята четиридесет години. Преди да умре, Мойсей събра народа и му говори като баща на чадата си. В 6 гл. от Второзаконие Мойсей им каза, че има само един начин да имат дълъг, щастлив и преуспяващ живот. В стихове 4 и 5 той каза следното:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.“
Очаква се нашият небесен Баща да получава основната част от нашите чувства и емоции, нали? Очаква се умовете ни да бъдат насочени към Него през по-голямата част от времето, нали? И се очаква да Го обичаме и да Му служим в най-високата възможна степен, нали? И във времето, което не прекарвате в размишление върху Неговата любов се очаква да мислите за Христовата любов и жертва. Добре, знаете това, нали? Тогава защо ни е заповядано да нямаме други богове освен или на мястото на Бог Отец? Защо ни се казва, че отдаваме на Него всичките си емоции, чувства, любов и служба? Защо? Исус ни даде отговора недвусмислено в Йоан 17 гл. - текста, който разгледахме. Моля, обърнете внимание за кое нещо казва Той, че е действителният мотив за това Бог да заема върховно място в живота ни. Спомняте ли си какво каза Той в 3 ст.?
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Вечният живот зависи от вашата концепция за Бога и от това да Го приемете, нали? С други думи, това е повече от предложение на живот и смърт, а е за това да живеете във вечността или да не съществувате никога повече, никога. Но, моля, забележете, че Исус казва не само че Неговият Отец е Бог, а че е „единственият истинен Бог“. Мойсей се опитваше отново и отново да накара избрания Божий народ да осъзнае този факт. Когато им казваше, че няма да отиде заедно с тях в Обещаната земя, той подчерта необходимостта те да схванат истината за най-висшето Същество в цялата вселена. Няма абсолютно никакъв начин едно здравомислещо и разумно човешко същество да разбере погрешно казаното от Мойсей във Второзаконие 4 гл. Погледнете какво го вдъхнови Бог да заяви в стихове 33-35 – той зададе следния въпрос:
„Народ чул ли е някога Божия глас да говори сред огън, както ти си чул, и да остане жив? Или решавал ли е Бог да дойде и да вземе за Себе Си хора от друг народ - чрез изпитания, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца и чрез дела, всяващи ужас, според всичко, което Господ, вашият Бог, е направил за вас в Египет пред очите ви? На теб се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него“ (Второзаконие 4:33-35).
И тогава, в ст. 39, той наистина се опитва да вкорени това дълбоко в сърцата и умовете им:
„И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг“ (Второзаконие 4:39).
Очевидно апостол Павел е разбирал какво се е опитвал Мойсей да поучава народа в пустинята – опитвал се е да запечата в съзнанието на намиращите се в Коринт хора (а също и на вас и мен) тази велика истина. В 1 Коринтяни 8 гл. обяснението на Павел е много ясно и съвсем по същество. Погледнете неговото пряко изявление в 6 ст.:
„...но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:6).
Около единадесет години след като беше написал това към коринтските християни, Павел написа две писма към младия и обещаващ пастор Тимотей. В едва първата от първото си писмо към Тимотей Павел изразява сърдечната си любов към своя небесен Отец. И онова, което казва той, е с божествена цел; и предстои да видим това след няколко минути. В 17 ст. Павел прави следното заявление:
„А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин“ (1 Тимотей 1:17).
И тогава... извинете ме... само няколко стиха по-нататък виждате защо Павел каза тези думи по-рано. Павел искаше да напомни на Тимотей нещо, което той беше знаел с години. Погледнете какво каза той за Бога на младия Божий човек във 2 гл. и там 5 ст.:
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“ (1 Тимотей 2:5).
По времето, когато Тимотей започна да носи евангелието на света, гърците вече се покланяха на някакви странни персонажи, които наричаха „богове“. Християните в Ефес бяха изправени пред същите онези концепции за множество богове (фалшиви богове). Затова Павел писа и на тях и отново наблегна на истината. В Ефесяни 4 гл. той наблягаше на една дума отново и отново. Погледнете какво каза той в 4 гл. и там стихове 4-6 и вижте дали можете да забележите тази критично важна дума:
„Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас“ (Ефесяни 4:4-6).
Павел беше уверен човек, нали?
„...във всички нас.“
И така, всички тези изявления за Бога се намират и в писанията на Духа на пророчеството, но мисля, че най-доброто описание е намиращото се в том 8 от „Свидетелства към църквата“. Ето какво написа боговдъхно-веното перо на стр. 220:
„„Вечният Бог“ - в Словото за Бога се говори като за „вечния Бог“. Това наименование обхваща минало, настояще и бъдеще. Бог е от вечност до вечност. Той е Вечният [в единствено число]“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 270).
Преди да започнете да питате:
„Защо ни дава той всички тези текстове по отношение на Бога, когато ги познаваме добре, прекрасно?“
Нека ви помоля да погледнете нещо, което е от критична важност, в книгата „Мисли от планината на благословението“. На стр. 106 е дадена следната заръка, след като [Елън Уайт] цитира първата част от известния пример на Христос за съвършена молитва:
„...да се свети Твоето име!“ (Матей 6:9).
„За освещаване на името на Господа се изисква думите, с които говорим за Върховното Същество, да бъдат изговаряни със страхопочитание. „Свето и страшно е Неговото име!“ (Псалм 111:9). Никога, по какъвто и да е въпрос, не бива да се отнасяме лековато с имената и названията на Божеството. В молитва ние влизаме в аудиентната зала на Всевишния; и трябва да идваме пред Него със свято благоговение. Ангелите закриват лицата си в Неговото присъствие. Херувимите и блестящите и свети серафими пристъпват пред Неговия престол с тържествено страхопочитание. Колко повече трябва ние, ограничени, грешни същества, да идваме по почтителен начин пред Господа, нашия Творец!“ („Мисли от планината на благословението“, стр. 106).
Знаете ли защо разглеждаме всички тези цитати и изявления? За да схванем огромната значимост на този нашироко приет погрешен, но хитро измислен фалшификат, трябва да установим един много необходим факт, а именно: нашият небесен Баща е едничкото върховно Същество във вселената. Той е Източникът, от Който произлизат всеки живот и сила. Ето защо Елън Уайт можеше да напише онова, което написа, и причината тя да напише онова, което написа в „Патриарси и пророци“, стр. 305:
„Йехова, Вечният, Самосъществуващият, Несътвореният, Който сам е Източник и Поддържител на всичко, единствен има право на върховна почит и поклонение“ („Патриарси и пророци“, стр. 305).
Нашият небесен Отец застава на преден план в цялата вселена. Той е ненадминат. Той е главното Величие, Той е върховният, първостепен-ният, превъзходният, Владетелят. Чуйте: това е толкова по-съществено за вашата връзка с Него, отколкото може би сте си представяли някога. Никога не сте си представяли колко важно е това. Ще видите това и ще видите защо е така преди видеото да е приключило. Моля, нека предложа точно тук да си вземете почивка, защото ще започнем да разглеждаме някои доста дълбоки неща в своето търсене на истина. Може би ще е добре ако можете да натиснете след няколко секунди бутона за спиране и тогава да се изправите и протегнете или да се освежите. Може би тогава ще бъдете в много по-добро умствено състояние, така че да схванете всичко, което ще разгледаме. Но преди да направим пауза нека още веднъж погледнем едно жизненоважно обобщение на онова, за което размишлявахме дотук: нашият небесен Отец е имащото най-горен чин Същество в цялата вселена. Той е едничкото върховно Същество и от Него произлизат всеки живот и сила. Видяхме ясно, че Библията ни казва, че Бог Отец е Върховно Същество, стоящо по-горе и над всички същества в цялата вселена. Открихме също, че нашият небесен Отец е единственият истинен Бог; точка.
Може би ще бъде много уместно да разгледаме изявление, направено от Джеймс Уайт в една от неговите статии в „Ривю енд Хералд“, преди да се придвижим към втората жизненоважна част от това критично по значение видео. Онова, което каза Джеймс Уайт, беше отразявано от всички ранни пионери, включително и от съпругата му. Знаете ли, когато прочета част от неубедителните разсъждения на някои, които са измамени от това ловко духовно маневриране, имащо за цел да докаже, че този фалшификат е изцяло библейски, като например това, че Елън Уайт не била съгласна със своите съвременници, не мога да не си спомня как тя винаги укоряваше заблудата, дори при онзи известен лекар, и тя определено не пазеше това в тайна и пред собствения си съпруг. Както и да е, ето го възгледът на ранните пионери, изразен в само десет думи:
„Отец е най-великият по това, че е първият“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, том 1, стр. 244).
Тя [Елън Уайт] никога не изрази несъгласие, нито пък го укори. Онова, което ще разгледаме, е много трудно, защото сме програмирани отново и отново без ни най-малко да сме осъзнавали това. Забележете, че казах „ние“. Ясно е, нали? Но тъй като трябва да се уверим абсолютно, в положителен смисъл, че всичко, в което вярваме, е на сто процента библейско и също така тълкуванията ни са без никакъв пропуск, ще анализираме с молитва фактите. Онова, което ще определим сега, е какво е положението на нашия Господ и Спасител Исус Христос в Божието управление. Колкото и да е странно, Бог вече ни е дал отговора на този въпрос в едва едно новозаветно изявление. Намирате го в 3 гл. на Матей. Докладът е представен в 16 и 17 ст., които гласят:
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:16, 17).
Моля, кажете ми: кой според думите на Бога е Исус? Разбира се, Той е Синът на Бога. Аз имам шест деца. Две от тях са млади мъже, които са от собствената ми кръв. С право мога да кажа, че те са мои синове, нали? Въпреки че има голяма качествена разлика, дали Библията ни казва именно това? Дали Исус е „продукт“ на Своя небесен Баща? Моля, погледнете какво ни казва Божието слово за истинската родствена връзка на Христос спрямо Бога. Вероятно един от онези познати и най-цитирани стихове в Библията в Йоан 3:16. Преди да започнете да го цитирате погледнете отново първата част от стиха, с оглед на критично важната тема, която анализираме:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя [сега наблюда-вайте това] Единороден Син...“ (Йоан 3:16).
Нека тук направя да стане кристално ясно, че не се опитваме по никакъв начин да понижим, ни най-малко, святата сериозност на такава една тема като Бога и Неговия Син. Това е една от най-висшите теми, които може да бъде изследвана от едно човешко същество. Тази тема е толкова свещена, затова не мислете, че снижаваме божественото естество на нивото на човечеството. Просто се опитваме да накараме своите смъртни умове да се замислят в по-висша, по-възвишена сфера. Но току-що прочетохме стих, в който за Христос е казано, че е Единородният Божий Син. В 11 гл. от Евреи имаме залата на славата на вярата. Знаете това, нали? Сега, моля, обърнете внимание на нещо изключително важно в 17 ст.:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше [какво?] единородния си син...“ (Евреи 11:17).
Има ли прилика? Въпреки че тя е дребна и почти без последствия, има ли прилика? Съществува ли действителна прилика между Авраам и Исак и Бог и Исус Христос? И двамата бяха изпълнение на обещание, нали? Но дали Христос някога стана Божий Син както Исак стана син на Авраам? Преди да започнете да отговаряте на това, моля, погледнете нещо интересно, което каза самият Христос. Това се намира в 5 гл. и ще накара вас да започнете да задавате някои други въпроси. Погледнете какво каза Исус в 26 ст.:
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“ (Йоан 5:26).
Това ще прозвучи много елементарно, но ми кажете: как имаше Исус живот в Себе Си? Разбира се, той Му беше даден от Неговия небесен Отец. Тогава би ли било безопасно да кажем, че Христос не произвел живота сам в Себе Си? Христос не се вкарал сам в съществуване, нали? Божието слово ни казва, че Бог Отец дал живот на Христос. Следователно, Отец бил дарителят, а Исус – приемникът. Това е фантастично – Бог даде на Сина Си живот! Исус не го взе назаем, Исус беше направен Извор на живот също както Отец е Извор на живот. Не се налагаше Той да го придобие, Той можеше да го дарява, също както можеше да прави това Неговият Отец. Той можеше да дава живот също както можеше да дава такъв Неговият Отец и можеше да създава както Бог Отец създава. Но същият живот, който притежаваше самият Отец, беше даден от Отец на Неговия Син. Ето защо Елън Уайт написа онова често повтаряно изявление, което е записано на стр. 530 от „Копнежът на вековете“:
„...Исус заяви: „Аз съм Възкресението и Животът!“ В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого. „Който има Сина, има тоя живот“ (1 Йоаново 5:12). Божествеността на Христос е уверението на вярващия за вечен живот“ („Копнежът на вековете“, стр. 530).
В същата пета глава на Йоан и там 30 ст. нашият Господ ни предоставя допълнителна информация, която просто трябва да вземете под внимание. Онова, което казва Исус за Себе Си, е само 35 думи, които са абсолютно показателни. Погледнете това:
„Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил“ (Йоан 5:30).
Бъдете честни: трябва да признаете, че това някак си звучи сякаш наши-ят Господ определено е един любящ, покорен Син, Който изпълнява желанията на Своя Отец, нали? Господ говореше много за покорството, нали? Той знаеше от първа ръка що е истинско и доброволно подчинение, защото е неговото въплъщение. Нека продължим да четем в тази пета глава на Йоан. В 36 ст. Исус продължава като ни казва още за Себе Си и за Своя небесен Отец:
„Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Моят Отец е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил“ (Йоан 5:36).
Христос беше съвършен пример за съвършено покорство. През цялата тази глава Той казва, че върши точно онова, което върши Неговият Отец. Той казва, че Неговият Отец Му е показал, Му е дал и Го е изпратил, и това определено изглежда сякаш една Личност направлява, помага на и напътства друга, нали? Ясно ли е? В осмата глава на Йоан Исус се изправи пред някои наистина жестоки критици. Имам предвид, че те всъщност бяха богохулни в обвиненията си и вярвам, че това наистина е наранило и сърцето на нашия Господ и Спасител. Погледнете разговора между Исус и онези нечестиви юдеи в 41 и 42 ст. Исус казва:
„Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство [виждате ли какви бяха обвиненията им?]; имаме един Отец – Бога. Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати“ (Йоан 8:41, 42).
Би било интересно да се научи, че думата „излязъл“ в оригиналния гръцки означава „изкарвам“ [англ., ост.: раждам] или „изкаран съм от“. В четиринадесетата глава нашият Господ казва нещо за заминаването Си от този свят и за повторното Си завръщане. Моля, погледнете едно експлозивно изявление, което прави Той в 28 ст.:
„Чухте, че ви казах: Отивам си и отново ще дойда при вас. Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали за това, че отивам при Отца; защото Отец е по-велик от Мен“ (Йоан 14:28).
Честно казано, не звучи ли сякаш Исус е втори по власт след Бог Отец? Исус притежава всичките характеристики, всичките черти, всичките качества и всичките свойства на Божеството. Той е Божият Син. Така Той е равен на Отец. И при все това е налице ясно очертана и забележима разграничителна линия между Отец и Син. Вероятно най-доброто ѝ обяснение се намира в казаното от Христос за Себе Си. Ще погледнете ли заедно с мен следните извънредно актуални стихове? Направо ще ги прегледаме.
„Исус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа“ (Йоан 4:34).
„Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец...“ (Йоан 5:19).
„...защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил“ (Йоан 6:38).
„А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък...“ (Йоан 8:28, 29).
„Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата“ (Йоан 14:10).
В божествените програма и управление на Бога е налице несъмнен ред на подчиненост. И безпогрешно Бог, нашият небесен Отец, царува като върховен Владетел, а нашият Господ, Исус Христос, заема близко до Него второ положение на доброволно и любящо сътрудничество, съработничество и съгласие. Ето как Те са „съсъществуващи“ – живеещи заедно.
Нека прекъсна тук и ви кажа нещо: знам, че е възможно това да е трудно за някои от вас сега. Имам предвид, че е трудно да схванете това напълно докато не видите всичко, което са ни разкрили боговдъхновените писания. Затова, моля, останете с нас. Останете с нас докато видим пълната картина. Съгласни ли сте? Като говорим за картини, първата глава на Евреи определено ни представя красиво и очаровател-но обрисуване на една от най-красивите и величествени сцени, състояли се в небето, за които е позволявано някога на човешки същества да чуят. Погледнете тази смайваща история:
„Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина...“
Моля, наблюдавайте следното:
„...когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който, бидейки сияние на Неговата слава [т.е. Той е Божията гордост и радост] и отпечатък на Неговото същество [изглеждащ точно като Своя Отец]... след като [Исус] извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“...“
Искам да прекъсна там за секунда. Нека пълното осъзнаване на току-що видяното и чутото от вас попие в ума ви. Настъпил определен момент във времето, в който Бог родил Своя Син. Много, много отдавна в миналото на вечността Михаил станал Единородният Божий Син, през един хубав, исторически ден. Следователно, имало време... въпреки че може би е невъзможно дори да помислим за толкова далечно време в миналото... имало време, когато Христос не съществувал. Доста трудно е да се възприеме това, но е факт. Ясно е, нали? Нека продължим и видим още от тази удивителна история. В продължение на задаването на въпроса дали Бог е казвал определени неща на някого от ангелите е зададен следният въпрос:
„...и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“? А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: „И поклонете се на Него всички Божии ангели.““
В много конкретен момент Бог Отец изправил Своя Син, Христос Исус, точно до Себе Си и казал на всичките ангели, че сега на Христос трябва да се отдава поклонение също както на самия Него. Това е обявяване на Христос Исус за Божествено същество и за достоен за поклонение и обожание. Следователно е имало време преди това Христос да бъде осветен, поставен на еднакво ниво като равностойно Божествено Същество. Осмият стих изяснява това:
„А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове... [т.е. ще трае вечно]...““ (Евреи 1:1-8).
Бихте могли да видите това написано така красиво в изданието на „Знамения на времето“ от 9 януари – погледнете следното:
„Великият Създател събра небесното множество, така че в присъствието на всичките ангели да предостави особена почест на Своя Син. Синът беше настанен на престола с Отец и небесното множество ангели беше събрано около Тях. Тогава Отец извести, че е постановено от самия Него Христос да бъде равен на самия Него, така че където и да беше присъствието на Неговия Син, това да бъде Неговото собствено присъствие. Към Неговата дума трябваше да се оказва покорство с такава готовност с каквато трябваше да се оказва такова към думата на Отец. Своя Син Той бе облякъл с власт да предвожда небесното множество.“
Преди миг казах, че това специално „обличане“ на Христос се състояло в много конкретен момент. В следващите няколко изречения ще видите точно кога се е състояло това и е толкова решаващо да схванем това (като след няколко мига ще ви кажа защо). Моля, погледнете и научете точно кога Христос бил поставен пред ангелите и Му било дадено това специално утвърждение:
„Той [Христос] трябваше да работи особено в съюз със самия Него [Бог] при очакването създаване на земята и на всяко живо същество, което щеше да съществува по нея.“
И така, кога е станало това? Разбира се, че е станало преди създанието на земята, преди Божият Син да дойде на земята като наш Спасител.
Нека продължим с четенето и видим по-нататъшни доказателства за това.
„Синът Му щеше да изпълни Неговата воля и Неговото намерение, но нямаше да прави нищо от само Себе Си. Волята на Отец щеше да се изпълнява в Него.“
Сега е неоспорим факт, че това се е случило преди да бъде създаден нашият малък свят. Добре тогава. Онова, което ще прочетем, също така е от особена важност за вас и за разбирането от ваша страна на тази страхотна теория:
„Сатана ревнуваше и завиждаше на Исус Христос. И все пак когато всички ангели коленичиха пред Исус, за да признаят Неговото върховенство и висша власт и полагащо Му се по право управление, Сатана се поклони заедно с тях, но сърцето му беше изпълнено със завист и омраза.“
Моля, наблюдавайте следното:
„Христос бе отведен в съвещание със Своя Отец относно Неговите планове, докато Сатана беше незапознат с тях. Той не разбираше, нито му беше позволено да узнае Божиите намерения. Но Христос беше признат за Владетел на небето като Неговите сила и власт трябваше да бъдат същите като тези на самия Бог“ („Знамения на времето“, 9 януари 1879 г.).
Една от причините, поради които исках да погледнете това внимателно, е че се разнася от някои много порядъчни и иначе образовани хора теория, че Исус не станал Божий Син докато не се въплътил. Но това изявление, което направи току-що Елън Уайт, не би могло да бъде по-ясно. И когато сравним това изявление на Боговдъхновените писания с онова, което прочетохме преди няколко мига в Евреи 1 гл., знаем, че Христос бил признат като Божий Син и втори по ранг след Бога преди създанието на тази земя, преди изгонването на Сатана и преди идването на Христос на тази земя, за да бъде наш Спасител.
Но другата причина, поради която просто трябваше да видите цитата от Евреи и тогава изявлението от Духа на пророчеството, е за да се докаже, че един ден на Христос беше постановено, че е част от Божеството. Вижте: на Него не се отдаваше винаги поклонение, но настъпи определено време, когато Бог постанови на Исус да се отдава поклонение също както на самия Него. Ето защо боговдъхновеното перо казва следното в „Божии синове и дъщери“, стр. 58 (спомняте ли си това?):
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.“
Знаете ли, удивително е как можем да четем Библията отново и отново, и отново, и тогава изведнъж стар, познат пасаж просто да изскочи пред погледа ни и да схванем истинското му значение за първи път. Преживявали сте това, нали?
Има пасаж в Стария завет, който е почти съвършен паралел на доклада, който прочетохме в Евреи 1 гл. Не знам колко пъти съм чел това и при все това никога не съм схващал изумителното му значение, до едва наскоро. Преди да проучим този конкретен библейски доклад, ще погледнете ли, моля, какво е казано за това в „Адвентен библейски коментар“? Това не е от Духа на пророчеството, а са думи на редакто-рите, авторите и съставителите на коментара – те казват следното:
„Този пасаж е алегоричен [т.е. символичен] и трябва да се упражни предпазливост да не се изведе алегория отвъд онова, което е имал предвид оригиналният автор.“
Тогава в продължение се казва, че не можете чрез тези стихове да докажете, че имало време, когато Христос да не е съществувал и че Той бил роден от Отец. Този конкретен пасаж е Притчи 8 гл. и в него действително се говори за същото славно събитие, което видяхме в Евреи 1 гл. Не възлагайте доверие за това на моята дума, погледнете боговдъхновеното доказателство, в което се говори за Исус Христос (или за Михаил); и ето едно солидно потвърждение, в „Патриарси и пророци“ – то се намира на стр. 34 и гласи следното [онова, което ще разгледаме, е]:
„Божият Син заявява за Себе Си...“
И тя [Елън Уайт] цитира библейските стихове в Притчи 8 гл., които предстои да разгледаме. Следователно, това е Христос, Който говори за Себе Си. Ясно е, нали? Дори без Духът на пророчеството да ни беше дал ясно тази допълнителна информация, все пак можете да разберете, че в 8 гл. на Притчи става дума за Исус (или Михаил). Но вярвам, че тя беше вдъхновена да напише това, за да изтрие всяко съмнение. Нека погледнем пасажа (наистина удивителен) – ето го библейският текст:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полета, нито върхове от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там, когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона си на морето да не престъпят водите повелението му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при него и [наблюдавайте това] устроявах всичко; и аз му бях наслаждение всеки ден, и веселях се всякога пред него“ (Притчи 8:22-30).
Забележка. За съжаление проповедта прекъсва тук по неизвестни причини и няма как да бъде възстановена изгубената част.
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
