Глава 5
Планът за спасението
Небесните жители бяха изпълнени със скръб, защото човекът беше съгрешил и защото светът, сътворен от Бог, занапред щеше да бъде изпълнен със смъртни същества, обречени на страдания, нещастия, болки и смърт, и защото за нарушителите на Божиите заповеди нямаше избавление. Всички потомци на Адам ги очакваше смърт.
Във видение ми беше показан Исус, прекрасен и величествен. Видях на лицето Му изражение на невъобразима печал и съчувствие. След някое време, Той доближи към необичайно ярката светлина, която обкръжаваше Отец и съпровождащият ме ангел каза, че Христос сега се намира в тясно общение със Своя Отец. Докато Исус говореше с Него, сред небесните ангели се усещаше нарастващо безпокойство. Сиянието на славата, окръжаваща Отца, три пъти обвиваше Исус и когато третия път Той излезе от присъствието на Отец, можеше ясно да се види спокойното Му лице, без сянка на смущение или съмнение. То се осветляваше от неописуемо благопожелание, доброта и милосърдие.
Планът за спасението
Небесните жители бяха изпълнени със скръб, защото човекът беше съгрешил и защото светът, сътворен от Бог, занапред щеше да бъде изпълнен със смъртни същества, обречени на страдания, нещастия, болки и смърт, и защото за нарушителите на Божиите заповеди нямаше избавление. Всички потомци на Адам ги очакваше смърт.
Във видение ми беше показан Исус, прекрасен и величествен. Видях на лицето Му изражение на невъобразима печал и съчувствие. След някое време, Той доближи към необичайно ярката светлина, която обкръжаваше Отец и съпровождащият ме ангел каза, че Христос сега се намира в тясно общение със Своя Отец. Докато Исус говореше с Него, сред небесните ангели се усещаше нарастващо безпокойство. Сиянието на славата, окръжаваща Отца, три пъти обвиваше Исус и когато третия път Той излезе от присъствието на Отец, можеше ясно да се види спокойното Му лице, без сянка на смущение или съмнение. То се осветляваше от неописуемо благопожелание, доброта и милосърдие.
После Исус съобщи на цялото небесно войнство, че за падналия човешки род е намерен път за избавление. Той умолявал Отец и предложил да даде, в качеството на откуп за падналия човек, Своя безгрешен живот, и да приеме на Себе Си смъртната присъда за греха на хората. По такъв начин чрез Неговата пролята кръв и послушание на Божия закон, човекът можеше да придобие прощение, и милост в Божиите очи, отново да се върне в прекрасната Едемска градина, и да вкуси плода от дървото на живота.
Слушайки тази чудесна вест, ангелите не се зарадваха, тъй като техният Повелител, нищо не скривайки от тях, им разказа целия спасителен план. Исус им разказа, че Той щеше да застане между гнева на Своя Отец и падналото човечество, за да понесе на Себе Си всички беззакония, несправедливости, презрение и насмешки на грешните хора, но само малко щяха Го приемат като Син Божи. Почти всички щяха Го намразят и отхвърлят. Той щеше да напусне Своята небесна слава и щеше да отиде на земята като обикновен човек, смирявайки и унизявайки Себе Си, и Сам лично щеше да изпита същите изкушения, които заобикаляха отвсякъде човека. Благодарение на това Той щеше да намери как да помага и поддържа в тежки минути тези, на които предстояха изкушения. И така, Исус изложи на ангелите, че в крайна сметка, след като Неговата мисия свършеше, Той щеше да бъде предаден в човешките ръце, щеше да понесе всички подигравки, които щяха да Му причинят подстрекаваните от Сатана нечестиви хора, и щеше да умре с най-мъченическата смърт, повесен между небето и земята, заради закоравелия грешник. Предстоеше Му да преживее ужасни часове на агония, когато даже ангелите щяха да потреперят и щяха да закрият лицата си, за да не видят това страшно зрелище. Предстоеше Му да понесе не само ужасни физически страдания, но и несравнима с никакви телесни мъчения душевна мъка, тъй като на Него щеше да бъде възложена тежестта от греховете на целия свят. Той каза още на ангелите, че щеше да умре и да възкръсне на третия ден, и щеше да се възнесе при Своя Отец, за да ходатайства за своенравните, горделиви и грешни човеци.
Единствено възможният път за спасение
Ангелите се поклониха пред нозете на своя Господар и предложиха себе си за спасението на човека, но Исус им отговори, че само Той, с цената на Своята смърт, може да спаси мнозина, че животът на ангелите не е в състояние да изкупи греха. Само Неговият живот можеше да бъде приет от Отец в качеството на откуп за грешния човек. Христос още им каза, че те щяха да вземат определено участие в реализацията на плана за спасението – щяха да Го съпровождат в различни ситуации и когато беше особено необходимо, щяха да Го подкрепят, тъй като Той щеше да приеме падналата човешка природа, и щеше да бъде по-слаб даже от ангелите. Предупреждавайки ангелите, че те щяха да бъдат свидетели на Неговите унижения и страдания, че до глъбините на душите си щяха да бъдат поразени от всичко случващо се, че щяха да видят ненавистта към Него от заобикалящите го човеци и затова щяха да пожелаят от любов да Го спасят от ръцете на убийците, Той обясни, че не трябва да се намесват по никакъв начин, за да не попречат на нищо от това, което трябваше да се извърши. След всичко това на тях им предстоеше участие в Неговото възкресение. В заключение Той каза, че планът за спасение бил щателно обмислен и че Отец го бил приел.
Със свята печал Исус утеши и ободри ангелите с вестта за това, че занапред всички спасени щяха да живеят заедно с Него, и че със смъртта Си ще изкупи мнозина, и ще унищожи този, който се явяваше господар на смъртта. После Отец щеше да Му даде царството и властта, и величието на всичките небеса, и Той щеше да ги владее во веки веков; а Сатана и всички грешници щяха да бъдат унищожени, за да не може никога повече грехът да наруши спокойствието на небето и пречистената земя. Той попита цялото небесно войнство одобрява ли плана, приет от Него и Отец и радва ли се затова, че благодарение на Неговата смърт, падналият човешки род отново щеше да бъде възстановен, възвръщайки си благоволението в Божиите очи, и отново щеше да се наслаждава на блаженствата на небето?
След тези думи на Исус цялото небе се изпълни с невъобразима радост, небесните ангели започнаха да пеят песни на хвала и поклонение. Те докоснаха струните на арфите си и пяха с по-силни гласове от обикновено, тъй като им бяха открити великата милост и снизхождение на Бог-Отец, решил да даде на смърт за разбунтувалия се човешки род Своя възлюбен Син. Ангелите пееха за хвала и в благоговение се поклониха на Исус за Неговата саможертва, за това, че Той беше решил да се раздели с Отец, избрал беше живот, изпълнен със страдание, и да умре с позорна смърт, отдавайки Своя живот за другите.
Съпровождащият ме ангел попита: „Мислиш ли, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, без да преживее тежка вътрешна борба? Не! Даже в сърцето на Бога, Господар на Вселената, има мъчителна борба със самия Себе Си: Да допусне гибелта на падналия човешки род или да даде на смърт, заради човеците, Своя единствен любим Син”. Ангелите бяха много заинтересовани за спасението на човека, а сред тях имаше и не малко, които желаеха да отдадат своята слава и да пожертват своя живот, заради спасението на загиващите хора. „Обаче – каза съпровождащият ме ангел, - това ще напразно, тъй като престъплението е твърде голямо, животът на един ангел не е равностоен на Неговия. Нищо, освен смъртта и ходатайството на Неговия Син, не може да възмезди този дълг и да спаси обречените човеци от безнадеждна скръб и страдание”.
На ангелите беше поверена особена служба, – да ходят от небето до земята, за да носят на страдащия Божи Син укрепващ балсам за Духа, да Го утешават, да смекчат болката и страданията Му и да Му служат. Освен това, на верните ангели беше поръчано да охраняват и пазят Божиите избрани от падналите ангели, и тъмнината, с която Сатана постоянно щеше да се опитва да ги обгражда. Бях свидетел на това, че Бог не можеше да промени закона Си, заради спасението на обречените и загиващи хора, и затова беше решил да пожертва Своя възлюбен Син, за да умре, за съгрешилите човеци.
У Сатана се появи нова надежда, че благодарение на падналия човек, му се удаваше да лиши Божия Син от Неговото високо положение. Дяволът побърза да съобщи на своите ангели, че когато Исус приеме падналата човешка природа, тогава ще да може да Го победи и възпрепятства в осъществяването на спасителния план.
Беше ми показан Сатана такъв, какъвто беше преди - щастлив, заемащ високо положение ангел. После го видях такъв, какъвто беше сега. Неговите черти бяха благородни, защото беше ангел, макар и паднал. При това лицето му изразяваше тревога, безпокойство, ненавист, коварство, хитрост, недоволство и предричащо зло. Обърнах особено внимание на лицето му, било някога с такова благородно чело. Сега то започваше от веждите и следваше ниско скосено чело. Видях, че от толкова дълго пребиваване в злото, всичкото добро, което притежаваше преди, се беше изродило, а всички лоши наклонности, обратно - бяха се развили. В твърде проницателния му поглед проблясваше коварство и хитрост. Той имаше силно телосложение, но беше изгубил някогашната гъвкавост на тялото си и ръцете и плещите му сега висяха безформено. Когато се яви пред очите ми, брадичка му беше подпряна на лявата му ръка и изглеждаше потънал в дълбоки мисли. На лицето му беше застинала усмивка, при вида на която ме обхвана ужас – толкова много злоба и дяволско коварство имаше в нея. Такава усмивка се появяваше на лицето му винаги, преди да завладее новата си плячка. Когато му се отдадеше да завлече жертвата в мрежата си, тази усмивка ставаше още по-ужасна.
Смирени и с неизразима печал, Адам и Ева напуснаха прекрасната градина, в която бяха така щастливи, докато престъпиха Божията заповед. Даже атмосферата наоколо се беше изменила. След грехопадението температурата на въздуха вече не беше винаги постоянна, затова Бог им направи дрехи от кожа, които да ги пазят от студ през нощта, а денем – от палещите лъчи на слънцето.
Неизменимият Божи закон
Цялото небе скърбеше за падането на Адам и Ева, което беше навлякло справедливия Божи гняв над целия човешки род. Хората бяха отлъчени от общението с Бога и обречени на доживотни страдания, и нещастие. Божият закон не можеше да бъде изменен, за да задоволи нуждите им. По Божия заповед той беше утвърден завинаги и никога не трябваше да губи силата си, не трябваше да се променя ни най-малкото изискване.
На Божиите ангели беше поръчано да се срещнат със съгрешилите хора и да им съобщят, че не можеха повече да пребивават в предишното си свято жилище - Едемската градина, но тяхното положение съвсем нямаше да бъде абсолютно безнадеждно. Съобщиха им, че Божият Син, посещавал ги преди в Едем, до глъбините на душата Си бил проникнат от състрадание, виждайки безнадеждното им състояние и доброволно бил решил да приеме върху Себе Си наказанието, което те заслужават. Той щеше да умре, за да избави човек живота си чрез вяра в обещаното изкупление, което Христос щеше да извърши чрез смъртта Си. За човека се откриваше врата на надежда и въпреки големия грях, благодарение на Исус Христос, хората вече нямаше да са обречени да останат под абсолютната власт на Сатана. Вярата в спасяващата сила на Божия Син трябваше да укрепва човека дотолкова, щото той успешно да може да се съпротивлява на замислите на Сатана. На Адам и Ева беше казано, че на целия човешки род му предстои да мине през изпитания, но благодарение на покаянието и вярата в Божия Син, всеки ще да бъде изкупен от наказанието за нарушаване на закона, и по този начин, всички негови опити и стремежи да изпълнява закона Божи, щяха да бъдат приети от небето.
Ангелите съобщиха на Адам и Ева за онази печал, която беше изпълнила небето, когато стана известно за нарушението на Божия закон, и че Христос беше приел решение, да принесе в жертва за съгрешилите хора Своя свят, безценен живот.
Чак сега Адам и Ева осъзнаха доколко възвишен, и свят беше законът Божий. За престъплението, за което трябваше да се плати толкова скъпа цена заради тяхното спасение; за съхранението на бъдещите потомства от пълна гибел, те умоляваха да им бъде позволено самите те да умрат, молиха се да им бъде наложено наказание за извършеното от тях престъпление – на тях и на тяхното потомство, вместо това, възлюбеният Божи Син да принесе Себе Си във велика жертва. Душевната мъка на Адам все повече се усилваше след като осъзна, че неговите грехове дотолкова са големи, че щяха да довлекат големи последици. Нима почитаният в цялата Вселена небесен Господар, с Който той, още непорочен и свят, дълго беше беседвал, скитайки се из Едемската градина, Комуто се покланяха и Когото прославяха и величаеха небесните ангели, сега трябваше да се лиши от Своето високо положение във Вселената, за да умре за неговото, на Адам, престъпление?
Казаха на Адам, че даже животът на ангел не можеше да възмезди неговата вина. Законът на Йехова, бъдещата основа за Неговото управление на небето и земята, беше свят, както и самият Бог.
Вседържителят не можеше да приеме живота на ангел в качеството на жертва за неговото нарушение. Този закон в очите на Бог имаше по-голяма важност и значение, отколкото всички свети ангели около престола Му. Отец не можеше нито да премахне, нито да промени и една заповед на Своя закон, за да помогне някак на падналия човек в неговото бедствено състояние. Само Синът Божи, Който в единство с Отец беше сътворил човек, можеше да извърши изкуплението за човека, отдавайки Своя живот в жертва и приемайки на Себе Си гнева на Отец. Ангелите известиха на Адам, че щом от неговото непослушание на Божията заповед сега светът беше подложен на смърт и нечестие, хората отново щяха да имат живот и безсмъртие, само благодарение жертвата на Исус Христос.
Поглед към бъдещето
На Адам бяха открити важни бъдещи събития, започвайки от неговото и на Ева изгнание от Едем, до потопа, и далеч, чак до Първото пришествие на Христос на земята. Любовта на Божия Син към Адам и неговото потомство извърши много – Той се снижи дотам, че прие човешка природа и по такъв начин възвиси Своето унижение за всеки, който вярва в Него. Само такава жертва беше достатъчна да плати спасението на целия свят, но колко малко хора се възползват от предложеното им спасение чрез приемането на толкова великата Жертва. Мнозина не ги устройват условията, изпълнението на които позволява на всеки човек да стане съучастник на този велик план за спасение. Вместо да се разкаят и да живеят в послушание на Бог, и Неговия закон, осланят вярата си на заслуги от принесените в техен интерес жертви; те предпочитат да живеят в греховете и престъпленията си, пристъпвайки Божия закон. Значението на тази Жертва е дотолкова безгранична, щото всеки човек, повярвал в Христос, ще стане като скъпоценно чисто злато благодарение на Него, и даже по-скъп от офирско злато.
На Адам бяха показани всички следващи поколения и той видя, как сред хората се ширеше престъпност, разложение; как все повече негови потомци щяха да страдат под бремето на собствената си поквара и чувство за вина заради това, че човек, със своите вродени наклонности, е направляван не към добро, а към съзнателно противопоставяне на закона Божи. Беше му показано, че заради нетърпящото непослушание на хората, Божието проклятие все повече и повече щеше да тегне над човешкия род, над животните и над цялата земя. Той видя, как безчестието и жестокостта неотклонно щяха да растат, но въпреки това, сред потока от човешки страдания и болка винаги щеше да се намира неголяма група хора, съхраняващи знанието за Бог, и именно те щяха да останат непорочни сред господстващите в света деградация и разложение. На Адам ясно му беше показано, че грехът беше нарушение на закона Божи, че човечеството беше постигнало нравствено, интелектуално и физическо израждане, а това ставаше в резултат на престъпването на Божия закон, и щеше да продължава до тогава, докато целият свят не се изпълнеше с безчестие и зло във всичките им проявления.
Адам знаеше, че по причина на греха и цялото растящо пренебрежение към Божия праведен закон, човешките дни щяха да бъдат съкратени и целият човешки свят щеше да изгуби своето първоначално достойнство, деградирало до несвойствено преди за него ниско ниво, почти обезценявайки се, и като следствие не можейки да разбере плана за спасение и тайната на Голгота - величествени и възвишени събития, които се ознаменуваха с примирението на човек с Бога. Тогава, въпреки нищожността на интелекта, нравствените и физически сили на човешкия род, Христос – верен на великите Си цели, заради които беше оставил небето, не спря да се грижи за отслабналия, изродил се, унижен, изгубил своето някогашно достойнство представител на човешкото семейство. Той ги покани да възложат слабостите си и всички свои унаследени недостатъци на Него. Ако те дойдеха при Него, щеше да задоволи всичките им нужди.
Жертвоприношението
Когато Адам, в съответствие със специалните Божии заповеди, принесе своето първо приношение за грях, за него то беше мъчителен обред в най-висока степен. Беше необходимо да вдигне ръка над животното, да отнеме живота, който можеше да даде само Бог и да го отдаде като дар на Бог, в жертва за грях. За пръв път в живота си Адам виждаше смърт с очите си. Гледайки изтичащата кръв на агнето и конвулсиите на смъртна агония, той трябваше с вяра да гледа на Божия Син, праобраз на Който беше принесената жертва, и Който щеше да умре за грешните хора. Това, предписано от Бог церемониално жертвоприношение, трябваше постоянно да напомня на Адам за неговата вина пред Бог, а също да свидетелства за неговото признаване в грях. Когато Адам отнемаше живота на животното, той много по-дълбоко усещаше към какво беше довел целия човешки род с непослушанието си, което с нищо не можеше да се изкупи, освен със смъртта на възлюбения Божи Син. Той се възхищаваше на безкрайната милост и изключителна любов, даващи такъв откуп заради спасението на човешкия род. Убивайки невинната жертва, на Адам му се струваше, като че със своите ръце проливаше кръвта на Сина Божи. Той знаеше, че верността към Бог и Неговия свят закон биха запазили и животните, и хората от смърт. Все пак в жертвоприношението, сочещо на великата и съвършена Жертва – възлюбеният Божи Син, сияеше звездата на надеждата, която огряваше тъмното и ужасно бъдеще, и трябваше да избави хората от пълна безнадеждност и гибел.
Изначало всеки отец в семейството се смяташе за господар и свещеник на фамилията си. Впоследствие, когато броят на хората по земята се умножи, тази тържествена служба за принасяне на жертва към Бога вършеха избрани, специално назначени хора. В ума на грешните хора кръвта на животното трябваше да напомня за кръвта на Божия Син. Смъртта на жертвата трябваше да свидетелства пред всички, че наказанието за греха е смърт. Принасяйки жертва на Бога, грешникът сам признаваше своята вина и доказваше вярата си, мислено поглеждайки към великата жертва на Божия Син, праобраз на Когото беше животното. Без примирение чрез съвършения Син Божи, Бог не можеше да излее благословенията Си над човека и да осъществи великия план за спасението. Вседържителят ревностно пазеше честта на Своя закон.
Слушайки тази чудесна вест, ангелите не се зарадваха, тъй като техният Повелител, нищо не скривайки от тях, им разказа целия спасителен план. Исус им разказа, че Той щеше да застане между гнева на Своя Отец и падналото човечество, за да понесе на Себе Си всички беззакония, несправедливости, презрение и насмешки на грешните хора, но само малко щяха Го приемат като Син Божи. Почти всички щяха Го намразят и отхвърлят. Той щеше да напусне Своята небесна слава и щеше да отиде на земята като обикновен човек, смирявайки и унизявайки Себе Си, и Сам лично щеше да изпита същите изкушения, които заобикаляха отвсякъде човека. Благодарение на това Той щеше да намери как да помага и поддържа в тежки минути тези, на които предстояха изкушения. И така, Исус изложи на ангелите, че в крайна сметка, след като Неговата мисия свършеше, Той щеше да бъде предаден в човешките ръце, щеше да понесе всички подигравки, които щяха да Му причинят подстрекаваните от Сатана нечестиви хора, и щеше да умре с най-мъченическата смърт, повесен между небето и земята, заради закоравелия грешник. Предстоеше Му да преживее ужасни часове на агония, когато даже ангелите щяха да потреперят и щяха да закрият лицата си, за да не видят това страшно зрелище. Предстоеше Му да понесе не само ужасни физически страдания, но и несравнима с никакви телесни мъчения душевна мъка, тъй като на Него щеше да бъде възложена тежестта от греховете на целия свят. Той каза още на ангелите, че щеше да умре и да възкръсне на третия ден, и щеше да се възнесе при Своя Отец, за да ходатайства за своенравните, горделиви и грешни човеци.
Единствено възможният път за спасение
Ангелите се поклониха пред нозете на своя Господар и предложиха себе си за спасението на човека, но Исус им отговори, че само Той, с цената на Своята смърт, може да спаси мнозина, че животът на ангелите не е в състояние да изкупи греха. Само Неговият живот можеше да бъде приет от Отец в качеството на откуп за грешния човек. Христос още им каза, че те щяха да вземат определено участие в реализацията на плана за спасението – щяха да Го съпровождат в различни ситуации и когато беше особено необходимо, щяха да Го подкрепят, тъй като Той щеше да приеме падналата човешка природа, и щеше да бъде по-слаб даже от ангелите. Предупреждавайки ангелите, че те щяха да бъдат свидетели на Неговите унижения и страдания, че до глъбините на душите си щяха да бъдат поразени от всичко случващо се, че щяха да видят ненавистта към Него от заобикалящите го човеци и затова щяха да пожелаят от любов да Го спасят от ръцете на убийците, Той обясни, че не трябва да се намесват по никакъв начин, за да не попречат на нищо от това, което трябваше да се извърши. След всичко това на тях им предстоеше участие в Неговото възкресение. В заключение Той каза, че планът за спасение бил щателно обмислен и че Отец го бил приел.
Със свята печал Исус утеши и ободри ангелите с вестта за това, че занапред всички спасени щяха да живеят заедно с Него, и че със смъртта Си ще изкупи мнозина, и ще унищожи този, който се явяваше господар на смъртта. После Отец щеше да Му даде царството и властта, и величието на всичките небеса, и Той щеше да ги владее во веки веков; а Сатана и всички грешници щяха да бъдат унищожени, за да не може никога повече грехът да наруши спокойствието на небето и пречистената земя. Той попита цялото небесно войнство одобрява ли плана, приет от Него и Отец и радва ли се затова, че благодарение на Неговата смърт, падналият човешки род отново щеше да бъде възстановен, възвръщайки си благоволението в Божиите очи, и отново щеше да се наслаждава на блаженствата на небето?
След тези думи на Исус цялото небе се изпълни с невъобразима радост, небесните ангели започнаха да пеят песни на хвала и поклонение. Те докоснаха струните на арфите си и пяха с по-силни гласове от обикновено, тъй като им бяха открити великата милост и снизхождение на Бог-Отец, решил да даде на смърт за разбунтувалия се човешки род Своя възлюбен Син. Ангелите пееха за хвала и в благоговение се поклониха на Исус за Неговата саможертва, за това, че Той беше решил да се раздели с Отец, избрал беше живот, изпълнен със страдание, и да умре с позорна смърт, отдавайки Своя живот за другите.
Съпровождащият ме ангел попита: „Мислиш ли, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, без да преживее тежка вътрешна борба? Не! Даже в сърцето на Бога, Господар на Вселената, има мъчителна борба със самия Себе Си: Да допусне гибелта на падналия човешки род или да даде на смърт, заради човеците, Своя единствен любим Син”. Ангелите бяха много заинтересовани за спасението на човека, а сред тях имаше и не малко, които желаеха да отдадат своята слава и да пожертват своя живот, заради спасението на загиващите хора. „Обаче – каза съпровождащият ме ангел, - това ще напразно, тъй като престъплението е твърде голямо, животът на един ангел не е равностоен на Неговия. Нищо, освен смъртта и ходатайството на Неговия Син, не може да възмезди този дълг и да спаси обречените човеци от безнадеждна скръб и страдание”.
На ангелите беше поверена особена служба, – да ходят от небето до земята, за да носят на страдащия Божи Син укрепващ балсам за Духа, да Го утешават, да смекчат болката и страданията Му и да Му служат. Освен това, на верните ангели беше поръчано да охраняват и пазят Божиите избрани от падналите ангели, и тъмнината, с която Сатана постоянно щеше да се опитва да ги обгражда. Бях свидетел на това, че Бог не можеше да промени закона Си, заради спасението на обречените и загиващи хора, и затова беше решил да пожертва Своя възлюбен Син, за да умре, за съгрешилите човеци.
У Сатана се появи нова надежда, че благодарение на падналия човек, му се удаваше да лиши Божия Син от Неговото високо положение. Дяволът побърза да съобщи на своите ангели, че когато Исус приеме падналата човешка природа, тогава ще да може да Го победи и възпрепятства в осъществяването на спасителния план.
Беше ми показан Сатана такъв, какъвто беше преди - щастлив, заемащ високо положение ангел. После го видях такъв, какъвто беше сега. Неговите черти бяха благородни, защото беше ангел, макар и паднал. При това лицето му изразяваше тревога, безпокойство, ненавист, коварство, хитрост, недоволство и предричащо зло. Обърнах особено внимание на лицето му, било някога с такова благородно чело. Сега то започваше от веждите и следваше ниско скосено чело. Видях, че от толкова дълго пребиваване в злото, всичкото добро, което притежаваше преди, се беше изродило, а всички лоши наклонности, обратно - бяха се развили. В твърде проницателния му поглед проблясваше коварство и хитрост. Той имаше силно телосложение, но беше изгубил някогашната гъвкавост на тялото си и ръцете и плещите му сега висяха безформено. Когато се яви пред очите ми, брадичка му беше подпряна на лявата му ръка и изглеждаше потънал в дълбоки мисли. На лицето му беше застинала усмивка, при вида на която ме обхвана ужас – толкова много злоба и дяволско коварство имаше в нея. Такава усмивка се появяваше на лицето му винаги, преди да завладее новата си плячка. Когато му се отдадеше да завлече жертвата в мрежата си, тази усмивка ставаше още по-ужасна.
Смирени и с неизразима печал, Адам и Ева напуснаха прекрасната градина, в която бяха така щастливи, докато престъпиха Божията заповед. Даже атмосферата наоколо се беше изменила. След грехопадението температурата на въздуха вече не беше винаги постоянна, затова Бог им направи дрехи от кожа, които да ги пазят от студ през нощта, а денем – от палещите лъчи на слънцето.
Неизменимият Божи закон
Цялото небе скърбеше за падането на Адам и Ева, което беше навлякло справедливия Божи гняв над целия човешки род. Хората бяха отлъчени от общението с Бога и обречени на доживотни страдания, и нещастие. Божият закон не можеше да бъде изменен, за да задоволи нуждите им. По Божия заповед той беше утвърден завинаги и никога не трябваше да губи силата си, не трябваше да се променя ни най-малкото изискване.
На Божиите ангели беше поръчано да се срещнат със съгрешилите хора и да им съобщят, че не можеха повече да пребивават в предишното си свято жилище - Едемската градина, но тяхното положение съвсем нямаше да бъде абсолютно безнадеждно. Съобщиха им, че Божият Син, посещавал ги преди в Едем, до глъбините на душата Си бил проникнат от състрадание, виждайки безнадеждното им състояние и доброволно бил решил да приеме върху Себе Си наказанието, което те заслужават. Той щеше да умре, за да избави човек живота си чрез вяра в обещаното изкупление, което Христос щеше да извърши чрез смъртта Си. За човека се откриваше врата на надежда и въпреки големия грях, благодарение на Исус Христос, хората вече нямаше да са обречени да останат под абсолютната власт на Сатана. Вярата в спасяващата сила на Божия Син трябваше да укрепва човека дотолкова, щото той успешно да може да се съпротивлява на замислите на Сатана. На Адам и Ева беше казано, че на целия човешки род му предстои да мине през изпитания, но благодарение на покаянието и вярата в Божия Син, всеки ще да бъде изкупен от наказанието за нарушаване на закона, и по този начин, всички негови опити и стремежи да изпълнява закона Божи, щяха да бъдат приети от небето.
Ангелите съобщиха на Адам и Ева за онази печал, която беше изпълнила небето, когато стана известно за нарушението на Божия закон, и че Христос беше приел решение, да принесе в жертва за съгрешилите хора Своя свят, безценен живот.
Чак сега Адам и Ева осъзнаха доколко възвишен, и свят беше законът Божий. За престъплението, за което трябваше да се плати толкова скъпа цена заради тяхното спасение; за съхранението на бъдещите потомства от пълна гибел, те умоляваха да им бъде позволено самите те да умрат, молиха се да им бъде наложено наказание за извършеното от тях престъпление – на тях и на тяхното потомство, вместо това, възлюбеният Божи Син да принесе Себе Си във велика жертва. Душевната мъка на Адам все повече се усилваше след като осъзна, че неговите грехове дотолкова са големи, че щяха да довлекат големи последици. Нима почитаният в цялата Вселена небесен Господар, с Който той, още непорочен и свят, дълго беше беседвал, скитайки се из Едемската градина, Комуто се покланяха и Когото прославяха и величаеха небесните ангели, сега трябваше да се лиши от Своето високо положение във Вселената, за да умре за неговото, на Адам, престъпление?
Казаха на Адам, че даже животът на ангел не можеше да възмезди неговата вина. Законът на Йехова, бъдещата основа за Неговото управление на небето и земята, беше свят, както и самият Бог.
Вседържителят не можеше да приеме живота на ангел в качеството на жертва за неговото нарушение. Този закон в очите на Бог имаше по-голяма важност и значение, отколкото всички свети ангели около престола Му. Отец не можеше нито да премахне, нито да промени и една заповед на Своя закон, за да помогне някак на падналия човек в неговото бедствено състояние. Само Синът Божи, Който в единство с Отец беше сътворил човек, можеше да извърши изкуплението за човека, отдавайки Своя живот в жертва и приемайки на Себе Си гнева на Отец. Ангелите известиха на Адам, че щом от неговото непослушание на Божията заповед сега светът беше подложен на смърт и нечестие, хората отново щяха да имат живот и безсмъртие, само благодарение жертвата на Исус Христос.
Поглед към бъдещето
На Адам бяха открити важни бъдещи събития, започвайки от неговото и на Ева изгнание от Едем, до потопа, и далеч, чак до Първото пришествие на Христос на земята. Любовта на Божия Син към Адам и неговото потомство извърши много – Той се снижи дотам, че прие човешка природа и по такъв начин възвиси Своето унижение за всеки, който вярва в Него. Само такава жертва беше достатъчна да плати спасението на целия свят, но колко малко хора се възползват от предложеното им спасение чрез приемането на толкова великата Жертва. Мнозина не ги устройват условията, изпълнението на които позволява на всеки човек да стане съучастник на този велик план за спасение. Вместо да се разкаят и да живеят в послушание на Бог, и Неговия закон, осланят вярата си на заслуги от принесените в техен интерес жертви; те предпочитат да живеят в греховете и престъпленията си, пристъпвайки Божия закон. Значението на тази Жертва е дотолкова безгранична, щото всеки човек, повярвал в Христос, ще стане като скъпоценно чисто злато благодарение на Него, и даже по-скъп от офирско злато.
На Адам бяха показани всички следващи поколения и той видя, как сред хората се ширеше престъпност, разложение; как все повече негови потомци щяха да страдат под бремето на собствената си поквара и чувство за вина заради това, че човек, със своите вродени наклонности, е направляван не към добро, а към съзнателно противопоставяне на закона Божи. Беше му показано, че заради нетърпящото непослушание на хората, Божието проклятие все повече и повече щеше да тегне над човешкия род, над животните и над цялата земя. Той видя, как безчестието и жестокостта неотклонно щяха да растат, но въпреки това, сред потока от човешки страдания и болка винаги щеше да се намира неголяма група хора, съхраняващи знанието за Бог, и именно те щяха да останат непорочни сред господстващите в света деградация и разложение. На Адам ясно му беше показано, че грехът беше нарушение на закона Божи, че човечеството беше постигнало нравствено, интелектуално и физическо израждане, а това ставаше в резултат на престъпването на Божия закон, и щеше да продължава до тогава, докато целият свят не се изпълнеше с безчестие и зло във всичките им проявления.
Адам знаеше, че по причина на греха и цялото растящо пренебрежение към Божия праведен закон, човешките дни щяха да бъдат съкратени и целият човешки свят щеше да изгуби своето първоначално достойнство, деградирало до несвойствено преди за него ниско ниво, почти обезценявайки се, и като следствие не можейки да разбере плана за спасение и тайната на Голгота - величествени и възвишени събития, които се ознаменуваха с примирението на човек с Бога. Тогава, въпреки нищожността на интелекта, нравствените и физически сили на човешкия род, Христос – верен на великите Си цели, заради които беше оставил небето, не спря да се грижи за отслабналия, изродил се, унижен, изгубил своето някогашно достойнство представител на човешкото семейство. Той ги покани да възложат слабостите си и всички свои унаследени недостатъци на Него. Ако те дойдеха при Него, щеше да задоволи всичките им нужди.
Жертвоприношението
Когато Адам, в съответствие със специалните Божии заповеди, принесе своето първо приношение за грях, за него то беше мъчителен обред в най-висока степен. Беше необходимо да вдигне ръка над животното, да отнеме живота, който можеше да даде само Бог и да го отдаде като дар на Бог, в жертва за грях. За пръв път в живота си Адам виждаше смърт с очите си. Гледайки изтичащата кръв на агнето и конвулсиите на смъртна агония, той трябваше с вяра да гледа на Божия Син, праобраз на Който беше принесената жертва, и Който щеше да умре за грешните хора. Това, предписано от Бог церемониално жертвоприношение, трябваше постоянно да напомня на Адам за неговата вина пред Бог, а също да свидетелства за неговото признаване в грях. Когато Адам отнемаше живота на животното, той много по-дълбоко усещаше към какво беше довел целия човешки род с непослушанието си, което с нищо не можеше да се изкупи, освен със смъртта на възлюбения Божи Син. Той се възхищаваше на безкрайната милост и изключителна любов, даващи такъв откуп заради спасението на човешкия род. Убивайки невинната жертва, на Адам му се струваше, като че със своите ръце проливаше кръвта на Сина Божи. Той знаеше, че верността към Бог и Неговия свят закон биха запазили и животните, и хората от смърт. Все пак в жертвоприношението, сочещо на великата и съвършена Жертва – възлюбеният Божи Син, сияеше звездата на надеждата, която огряваше тъмното и ужасно бъдеще, и трябваше да избави хората от пълна безнадеждност и гибел.
Изначало всеки отец в семейството се смяташе за господар и свещеник на фамилията си. Впоследствие, когато броят на хората по земята се умножи, тази тържествена служба за принасяне на жертва към Бога вършеха избрани, специално назначени хора. В ума на грешните хора кръвта на животното трябваше да напомня за кръвта на Божия Син. Смъртта на жертвата трябваше да свидетелства пред всички, че наказанието за греха е смърт. Принасяйки жертва на Бога, грешникът сам признаваше своята вина и доказваше вярата си, мислено поглеждайки към великата жертва на Божия Син, праобраз на Когото беше животното. Без примирение чрез съвършения Син Божи, Бог не можеше да излее благословенията Си над човека и да осъществи великия план за спасението. Вседържителят ревностно пазеше честта на Своя закон.
RSS Feed
