Доктрината за Триединството – спорна тема, която през последните няколко години се е превърнала в предмет на дискусия, особено сред адвентистите от седмия ден. Дали е библейска и дали тя винаги е била част от Църквата на адвентистите от седмия ден? По какъв начин един Бог може да бъде трима и дали Исус Христос е Божият Син или това е роля, поета от Христос за спасителния план? Това са въпроси, сред много други, които мнозина изучават и се опитват да разберат днес.
Статия, публикувана в „Ривю енд Хералд“ през 1994 г., прави следното изявление:
„Адвентните вярвания са се променили през годините под въздейс-твието на „настоящата истина“. Най-изумително е учението относно Исус Христос, нашият Спасител и Господ... тринитарното разбиране за Бога, което сега е част от нашите Основни учения, не беше поддържано като цяло от ранните адвентисти“ („Адвентист Ривю“, 6 януари 1994 г., стр. 10).
Дали тринитарното разбиране за Бога, което днес е едно от Основните учения на адвентистите от седмия ден, наистина не е поддържано от ранните адвентисти? Целта на тази презентация е да позволи на пионерите, адвентисти от седмия ден, сами да изразят становището си, за да видим какво имаха да кажат те по отношение на тази доктрина и идентичността на Бога. Ще разгледаме също така основните учения (или „принципи“, както бяха наричани), които бяха налице по време на цялото служене на Елън Уайт, за да достигнем до по-добро разбиране за това в какво вярваше като цяло църквата по нейно време. Това само по себе си би трябвало да ни помогне да разберем защо е имало толкова обсъжд-ане на тази тема и защо би трябвало да разгледаме темата по-задълбо-чено и да я вземем присърце.
Сега ще проучим какво имаха да кажат по темата основателите на движението на адвентистите от седмия ден.
ПИОНЕРИТЕ –
Дж. Н. Андрюс и Триединството
Дж. Н. Андрюс беше щателен и прилежен интелектуалец и теолог, станал проповедник едва на 21-годишна възраст. Той можеше да възпроизведе целия Нов завет по памет и можеше да чете Библията на седем различни езика. Той стана първият мисионер, адвентист от седмия ден, пътувал в Западна Европа, за да установи адвентното дело в Швейцария. Лидерството и участието на Андрюс в евангелизационното дело на ранната Църква на адвентистите от седмия ден бяха колосални. В какво вярваше той по отношение на идентичността на Бога и на Исус Христос? Нека прочетем за това от собствените му писания.
„Доктрината за Триединството беше установена в църквата от Ни-кейския събор от 325 г. сл. Хр. Тази доктрина унищожава персонал-ността на Бога и на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ. Позорните мерки, чрез които беше наложена върху църквата, появяващи се върху страниците на църковната история, има голяма вероятност да накарат всеки вярващ в тази доктрина да се изчерви“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 6 март 1855 г.).
„Всеки член на човешкото семейство, с изключение на Адам, е имал родители, и всеки е имал начало на дните; и наистина с две изключения всеки е имал край на живота. Дори Божиите ангели всичките са имали начало на дните, така че те в също такава степен биха били изключени от този език, в каквато биха били изключени и членовете на човешкото семейство. А що се отнася до Божия Син, Той също би бил изключен, защото имаше Бога за Свой Отец, и действително в някоя точка от вечността на миналото имаше начало на дните“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 7 септември 1869 г.).
„Това, че Бог е изворът и източникът на безсмъртието е ясно от изявле-нието на Павел. Той говори за Бог Отец така:
„...който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в неприс-тъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, на когото да бъде чест и вечна власт. Амин“ (1 Тимотей 6:16).
Този текст очевидно е предназначен да поучава, че самосъществува-щият Бог е единственото същество, което от само Себе Си притежава това чудно естество. Други могат да го притежават като произхождащо от Него, но единствено Той е изворът на безсмъртие. Нашият Господ, Исус Христос, е източникът на този живот за нас.
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
„Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене“ (Йоан 6:57).
Отец ни дава този живот в Своя Син.
„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот“ (1 Йоаново 5:11, 12).
Тези стихове показват ясно, че Христос е източник на безкраен живот и че имат това само онези, които имат Христос“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 27 януари 1874, стр. 52).
Дж. Н. Андрюс, един от главните пионери на Църквата на адвентистите от седмия ден, заедно с всички останали служители на движението, въздигаше и поучаваше библейската истина, че Исус Христос наистина е Единородният Божий Син.
ПИОНЕРИТЕ –
Джеймс Уайт и Триединството
Джеймс Спрингър Уайт, въздействащ публичен евангелизатор, не само участваше заедно с Уилям Милър, Джоузеф Бейтс и други проповедници в известяването на скорошното пришествие на нашия Господ през 1840-те години, но също така стана първият голям апостол на движението на адвентистите от седмия ден. Но в какво вярваше Джеймс Уайт по отношение на Бога и на Исус Христос? Дали той вярваше, че Бог е Триединство? Ето какво имаше да каже Той по темата.
„Евангелието на Божия Син е благата вест за спасение чрез Христос. Когато човекът падна, ангелите плакаха. Небето беше окъпано в сълзи. Отец и Синът се съвещаха и Исус предложи да се заеме с каузата на падналия човек. Той предложи да умре, за да може човекът да има живот. Отец се съгласи да даде Единствения Си възлюбен и сред небето, а също и на земята, отекна благата вест, че е отворен път за изкуплението на човека“ (Джеймс Уайт, LG (1870), стр. 2, 3).
„Като фундаментални заблуди, можем да категоризираме заедно с тази фалшива събота и други заблуди, които протестантите са взели от Католическата църква, като поръсването за кръщение, Tриединството, съзнателния живот на мъртвите и вечния живот в окаянство. Тълпата хора, поддържали тези фундаментални заблуди, несъмнено правили това в незнание, но може ли да се очаква, че Христовата църква ще носи със себе си тези заблуди докато сцените на съда се разразят над света? Ние не мислим така. „Тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова.“ Тази група, живееща преди второто пришествие, няма да пази човешки традиции, нито ще поддържа фундаментални заблуди, свързани с плана на спасението чрез Исус Христос“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 12 септември 1854 г.).
„Исус се молеше Неговите ученици да бъдат едно както Той беше едно с Отец. Тази молитва не разглеждаше един ученик с дванаде-сет глави, а дванадесетима ученици, направени едно по цел и усилие в каузата на Господаря си. Нито пък Отец и Синът са части от „триединния Бог“. Те са две отделни същества и при все това едно в замислянето и изпълнението на изкуплението. Изкупените, от първия, който взема участие в голямото изкупление, до послед-ния, всичките ще приписват честта, славата и хвалата за своето спасение както на Бога, така и на Агнеца.“
„Начинът, по който онези, които придават духовно значение на нещата, са се отървали или отрекли от единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос, е като първо са употребили старото, небиблейско тринитарно верую, а именно – че Исус Христос е вечният Бог, макар те да не разполагат дори с един пасаж, за да подкрепят това, докато ние разполагаме в изобилие с ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Дж. С. Уайт, The Day Star, 24 януари, 1846 г.).
„Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен с Отец по това, че беше получил всичко от Отец” (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд”, 4 януари 1881 г.).
Тези, сред много други изявления, ни дават ясно разбиране за това как-во имаше да каже Джеймс Уайт относно доктрината за Триединството. Той вярваше твърдо в единствения истинен Бог и Неговия единствено възлюбен и роден син, Исус Христос.
ПИОНЕРИТЕ –
Джоузеф Бейтс и Триединството
Джоузеф Бейтс беше най-възрастният член на пионерите ни. Той стана първият местен президент на конференция на адвентистите от седмия ден през 1861 г. Той беше един от усърдните изследователи на Библията, положили основата на нашата вяра. Той беше признат също така като духовен водач и храбър човек, който е главният отговорник за донасянето на седмия ден, събота, на адвентния народ. Като имаме предвид това, нека разгледаме какво поучаваше той по отношение на Бога. Дали Бог беше за него Триединство? Ето какво имаше да каже той по темата:
„Още нещо: има голямо осмиване по отношение на онези от нашата група, които са се присъединили към шейкърите. Казвам, че това е срам първо за тях – да са проповядвали толкова ясно и отчетливо скорошното пришествие на нашия Господ, Исус Христос, лично, за да събере светиите Си, и тогава да отидат и да се присъединят към шейкърите в тяхната вяра, че Той [Исус] е дошъл духовно в лицето на тяхната майка, Ан Лий, преди повече от седемдесет години. Това, без съмнение в ума ми, се дължи на предишното им учение и вярване в доктрина, наречена Триединство. Как можете да намерите недостатък в тяхната вяра докато преподавате същата същност на тази доктрина, която никога, не! никога не може да бъде разбрана? Ние вярваме, че Петър и неговият Господ са разрешили несъмнено този въпрос (Матей 16:13-19) и не мога да видя защо Даниил и Йоан да не са потвърдили напълно това, че Христос е Синът, а не Бог Отец. Как би могъл да обясни Даниил видението си от 7 гл., ако „Христос е Бог“? Тук той вижда „един като Човешки Син [и не може да се докаже, че това било който и да е друг човек]… и на Него бе дадено владичество, слава и царство“, от Древния по дни. Тогава Йоан описва някой, който седи на престол и държи книга в дясната си ръка, и той видя ясно Исус да се изкачва до престола и да взема книгата от ръката на Седящия на него. Ако е възможно да се направи така, че тези напълно различни операции да се явят в една личност, тогава бих могъл да повярвам, че Бог умрял и бил погребан на мястото на Исус и че Павел бил в грешка, когато казал,
„а Бог на мира, Който... е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,“
и че Исус също нямал предвид онова, което казал, когато заявил, че дошъл от Бога и отивал при Бога, и още много, ако е необходимо, за да докажа пълната абсурдност на такава една вяра“ (Джоузеф Бейтс в писмо до Уилям Милър, „Минала и настояща опитност“ (1848), стр. 187, 188).
„Родителите ми бяха дългогодишни членове в Конгрешанската църква, заедно с всичките си дотук обърнати деца, и нетърпеливо се надяваха, че ние също ще се присъединим към тях. Но те приемаха някои точки на вярата си, които аз не можех да разбера. Ще назова само две: техния метод на кръщаване и доктрината за Триединството. Баща ми, който беше дългогодишен дякон при тях, се трудеше да ме убеди, че те бяха прави в тези точки на учението. Уведомих го, че умът ми е обезпокоен във връзка с кръщението. Той каза:
„Заведох те да те кръстят, когато беше бебе.“
Отговорих, че всичко това може да бъде според неговата вяра, но Библията учи, че трябва първо да повярваме и след това да бъдем кръстени (Марк 15:16; 1 Петрово 3:21), но не бях способен да повярвам, че когато съм бил бебе.
По отношение на Триединството заключих, че е невъзможно за мен да повярвам, че Господ Исус Христос, Синът на вечния Отец, бил също така и Всемогъщият Бог, Отец, едно и също същество. Казах на баща си:
Ако можеш да ме убедиш, че ние сме едно в този смисъл; че ти си ми баща и аз съм ти син, а същевременно аз съм ти баща и ти си ми син, тогава мога да повярвам в Триединството““ (Джоузеф Бейтс, „Автобиография“ (1868 г.), стр. 204, 205).
„Но вие казвате „Бог е Дух“. (Няма съмнение, но че Неговият Дух прониква в цялото пространство и във всичко в него, притежаващо живот.)“ (Джоузеф Бейтс, „Отварящите се небеса“ (1846 г.), стр. 18).
Джоузеф Бейтс, също както Джеймс Уайт, твърдо вярваше и поучаваше, че Бог е Баща на Христос и че Христос е Единородният Божий Син.
ПИОНЕРИТЕ –
Дж. Н. Лъфбъроу и Триединството
Дж. Н. Лъфбъроу беше син на методистки проповедник и при все това се присъедини към адвентистите в следствие на делото на Дж. Н. Андрюс през 1852 г. В рамките на едва две години, на 22-годишна възраст, той беше ръкоположен за проповедник в онова, което скоро щеше да се превърне в Църква на адвентистите от седмия ден. Той беше признат като първи историк на църквата и издаде много книги през годините. И така, какво имаше да каже Лъфбъроу относно доктрината за Триединс-твото и идентичността на Бога? Нека той ни отговори със собствени думи:
„Въпрос: Какво сериозно възражение съществува против доктрината за Триединството?
Отговор: Има много възражения, които можем да приведем, но като се има предвид ограниченото пространство, с което разполагаме, ще ги сведем до следните три:
1. То противоречи на здравия разум;
2. то противоречи на Писанието;
3. произходът му е езически и митологичен.
Тези становища ще коментираме накратко по реда им. Не е много съобразно със здравия разум да се говори за това, че трима са един и един е трима. Или както го изразяват някои, да се нарича Бога „троичния Бог” или „триединния Бог”. Ако Отец, Синът и Светият Дух са всеки поотделно Бог, това биха били трима Богове, защото три събрани единици не правят едно, а три. Има смисъл, в който те са едно, но не една личност, както се твърди от тринитаристите. За да повярваме в тази доктрина, когато четем Писанието, ние трябва да повярваме, че Бог е изпратил Себе Си на света, че е умрял, за да примири света със Себе Си, че е възкресил Себе Си от мъртвите, че се е възнесъл на небето при Себе Си, че се застъпва пред Себе Си в небето, за да примири света със Себе Си и че е единственият Посредник между човека и Себе Си. Няма да бъде от полза да заместим човешкото естество на Христос (според тринитаристите) като Посредника, защото Кларк казва:
„Човешка кръв не може да умиротвори Бога повече, отколкото свинска кръв” (коментар върху 2 Царе 21:10).
Трябва да повярваме също така, че в градината Бог се молил на Себе Си, ако това е възможно, за да Го отмине тази чаша, както и хиляда други такива абсурдности. Тази доктрина за Триединството беше внесена в църквата горе-долу по същото време, когато бяха внесени и поклонението пред образи и съблюдаването на деня на слънцето, и е едва преработено персийско учение. Отне около триста години от въвеждането й, за да се доведе доктрината до това, което е сега. Началото й беше поставено през 325 г. сл. Хр. и тя не беше завършена до 681 г. ... В Испания беше приета през 589 г., в Англия – през 596 г., в Африка – през 534 г.“ (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд”, 5 ноември, 1861 г.).
„За Божия Дух се говори в Писанието като за Божий представител – силата, чрез която Той действа, средството, чрез което бива поддържано всичко. Това е изразено ясно от псалмиста... (Псалм 139:7-10.) От този език научаваме, че когато говорим за Божия Дух ние в действителност говорим за Неговите присъствие и сила“ (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд”, 20 септември 1898 г.).
От тези пасажи, сред много други, виждаме как Дж. Н. Лъфбъроу, възпитан като методистки тринитарист, разбрал библейското учение за Бога и Неговия Син, което продължил да поддържа до деня на смъртта си, чак на 92-годишна възраст.
ПИОНЕРИТЕ –
Дж. Х. Уагонър и Триединството
Джоузеф Уагонър прие адвентната вест през декември 1851 г. и стана един от водещите пионери на църквата. Бидейки вещ по гръцки и еврейски, той беше признат поради теологичната си стабилност като така стана първи редактор както на Pacific Health Journal, така и на American Sentinel. Неговото разбиране на Писанието беше вдъхновение за мнозина, включително и за собствения му син, Е. Дж. Уагонър., а също и за Алонсо Т. Джоунс. И какво имаше да каже той относно доктрината за Триединството? Нека собствените му издадени творби ни дадат отговора:
„Много теолози наистина мислят, че умилостивението, по отноше-ние на достойнството и ефикасността си, почива върху доктрината за Триединство. Но ние не успяваме да видим каквато и да е връзка между двете. Точно обратното, защитниците на тази доктрина наистина изпадат имен-но в онази трудност, която изглежда са загрижени да избегнат. Трудността им се състои в следното: Те приемат отричането на Триединство за еквивалентно на отричане на божествеността на Христос. Ако нещата стояха така, щеше да бъде нужно да се придържаме към доктрината за Триединство възможно най-здраво; но нещата не стоят така. Прочелите комента-рите ни относно смъртта на Божия Син знаят, че ние вярваме твърдо в божествеността на Христос. Но ние не можем да приемем представата за Триединство, както бива поддържана от тринитарис-тите, без да се откажем от твърдението си относно достойнството на жертвата, направена за нашето изкупление“ (Дж. Х. Уагонър, „Умилостивението в светлината на природата и Откровението“, стр. 164, 165).
„На много ранен етап имаше някои, които превърнаха доктрината за Триединството в тритеизъм и вместо три божествени личности в системата Отец, Син и Свети Дух внесоха три паралелни, еднакви по ранг и самозародили се същества като ги направиха три абсолютни и независими начала, без каквато и да е родствена връзка на Отец или Син, което е най-уместната представа за трима богове“ (Дж. Х. Уагонър, „Размисли относно кръщението“, стр. 180).
„Разграничението между Христос и истинния Бог е показано най-ясно от собствените думи на Спасителя в Йоан 17:3:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Голямо наблягане се поставя върху Исая 9:6 като доказващ Триединс-тво, който вече цитирахме като отнасящ се за нашия Първосвещеник, Който проля кръвта Си за нас. Защитниците на тази теория ще кажат, че стихът се отнася за Триединство, защото Христос е наречен „Отец на вечността“. Но поради тази причина, заедно с други, ние потвърждаваме, че той не може да се отнася за Триединство. Дали Христос е Отец в Триединството? Ако е така, по какъв начин е Синът? Или ако е както Отец, така и Сина, как може да съществува Триединство? Защото едно Триединство представлява три личности. За да се признае Триединство, трябва да се запази разграничението между Отец и Сина. Христос е наречен „второто лице в Триединството“, но ако този текст доказва Триединство или изобщо се отнася за него, той доказва, че Той не е второто, а първото лице. А ако Той е първото лице, кой е второто? Много ясно е, че този текст не се отнася за такава доктрина“ (Дж. Х. Уагонър, „Умилостивението в светлината на природата и Откровението“, стр. 168, 169).
Тези пасажи показват, че Уагонър не поддържаше доктрината за Триединството, защото тази доктрина не се оказва вярна на ученията на Писанията. Той, както и всички останали адвентисти по негово време, вярваше в единствения истинен Бог и Исус Христос, Неговия Божествен Син, Когото Той изпрати.
ПИОНЕРИТЕ –
Урия Смит и Триединството
Урия Смит беше правдив и интелигентен човек, присъединил се към пазещите събота адвентисти през 1852 г. Той бързо беше признат поради отличната си способност да изследва и последващото дълбоко библейско разбиране, което придоби. Не мина дълго преди той да стана значителна фигура в църковното ръководство. Смит беше първи секретар на Генералната конференция и в продължение на близо половин век той беше или редактор, или уважаван член на редакторския състав на известното списание „Ривю енд Хералд“. Като един от най-признатите и плодовити писатели на църквата, нека изследваме публикуваните му творби относно идентичността на Бога и на Христос.
„Писанията никъде не говорят за Христос като за сътворено същество, а точно обратното - ясно заявяват, че Той е роден от Отец. Но докато като Сина Той не притежава съвечност на миналото съществуване с Отец, началото на съществуването Му, като Роден от Отец, предшества цялото творческо дело, във връзка с което Той стои като сътворец заедно с Бога (Йоан 1:3; Евреи 1:2). Самият Христос заявява, че „както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26). Отец „Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име“ (Филипяни 2:9).
И самият Отец казва:
„И поклонете се на Него всички Божии ангели“ (Евреи 1:6).
Тези свидетелства показват, че Христос сега е обект на поклонение наравно с Отец, но не доказват, че заедно с Него той държи вечност на миналото съществуване“ (Урия Смит, „Размисли върху книгите Даниил и Откровение“ (1882), стр. 430).
„Единствено Бог е без начало. В най-ранната епоха, когато можеше да съществува начало – период толкова отдалечен за ограничения ум, че по същество е вечност, – се яви Словото.
„В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог“ (Йоан 1:1).
Това несъздадено Слово беше Съществото, Което, когото се изпълни времето, стана плът и пребиваваше между нас. Неговото начало не беше като това на което и да е друго същество във вселената. То беше представено с тайнствените изрази
„Своя [Божия] Единороден Син“ (Йоан 3:16; 1 Йоаново 4:9), „Едино-родния от Отца“ (Йоан 1:14) и „Аз съм излязъл и дошъл от Бога“ (Йоан 8:42).
Така изглежда, че чрез някакъв Божествен порив или процес, а не сътворение, познат единствено на Всеведущия и възможен единствено за Всемогъщия, се явил Божият Син“ (Урия Смит, „Като гледаме на Исус“ (1898), стр. 10).
„Дж. У. У. пита: „Трябва ли да разбираме, Някои твърдят, че е, други – че не е.“
Отговор: „Термините Holy Chost са груб и отблъскващ превод. Би трябва-ло да бъде Holy Spirit („Хагион Пнеума“) във всеки един от случаите. Този Дух е Духът на Бога и Духът на Христос, като Духът е същият независи-мо дали за него се говори като за принадлежащ на Бога или на Христос. Но по отношение на този Дух Библията употребява изрази, които не могат да бъдат съгласувани с представата, че той е личност като Отец и Сина. Вместо това се показва, че то е Божествено влияние и от двамата, посредникът, който представлява тяхното присъствие и чрез който те притежават познание и сила из цялата вселена, когато не присъстват там лично. Христос е личност, която сега извършва службата на Свещеник в небесното светилище, и при все това Той казва, че където двама или трима са събрани в Негово име, там е и Той посред тях (Матей 18:20). Как? Не лично, а чрез Своя Дух. В една от беседите на Христос (Йоан 14-16 гл.) този Дух е персонифициран като „Утешителя“ и като такъв към него са приложени личните и притежателни местоимения „той“, „него“ и „когото“. Но обикновено за него се говори по начин, по който да се покаже, че той не може да бъде личност като Отец и Сина“ (Урия Смит, „Ривю енд Хералд“, 28 октомври 1890 г.).
Тези пасажи, сред много други, засвидетелстват вярванията на Урия Смит, споделяни също така от членовете на движението на адвентистите от седмия ден по онова време, които като цяло въздигаха библейската истина за единствения истинен Бог, Неговия Син, Исус Христос, и Светия Дух. Всички тези изявления ни показват недвусмислено, че мнозина от пионерите на Църквата на адвентистите от седмия ден не поддържаха доктрината за Триединството. Именно поради тази причина беше публикувано следното изявление в сп. „Министри“ през октомври 1993 г.:
„Повечето от основоположниците на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да се съгласят с основните учения на деноминацията. По-конкретно, повечето не биха могли да се съгласят с учение номер 2, което разглежда доктрината за Триединството“ (сп. „Министри“, октомври 1993 г., стр. 10).
Очевидно е, че основните учения на църквата са променени през годините, но има важни въпроси, на които е необходимо да се отговори:
Какво дефинираше ранната Адвентна църква в събирателен план като основен принцип по отношение на Бога, Исус Христос и Светия Дух и кога доктрината за Триединството се превърна в официално основно учение на църквата? Ще оставим личните мнения настрана и ще позволим на исторически факти да ни предоставят тези отговори.
Основните принципи на Адвентната църква бяха отпечатани за първи път през 1872 г. Те бяха актуализирани през 1889 г. и препечатани през 1905 и 1914 г. През целия този период вярването за това кой е Бог и кой е Неговият Син не се промени. Ето в какво вярваха адвентистите по онова време:
„1. Че има един Бог – персонално, духовно същество, Създателят на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, благост, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух. (Псалом 139:7.)
2. Че има един Господ Исус Христос, Сина на Вечния Отец, Този, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява...“
Тези принципи са явно нетринитарни по естество, като посочват, че има един личностен Бог, вечния Отец, а не три лица, както представя доктрината за Триединството.
Принципите описваха нашия Господ, Исус Христос, като Сина на вечния Отец, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява. Неговата синовност не се разбираше като метафорична, а вместо това се разбираше буквално.
За Светия Дух се вярваше, че е Божият представител, Неговото всепри-съствие, а не отделно същество като Отец и Сина.
Както беше споменато по-рано, тези принципи бяха непрекъснато препечатвани от църквата, защото именно в това вярваше по онова време деноминацията, включително и Елън Уайт, която беше деен църковен член. Както беше заявено в самите принципи, имаше пълно единодушие сред цялото тяло по отношение на тези вярвания. Въпреки това, за доктрината за Триединството беше прието официално чрез гласуване да влезе в настоящите Основни учения на адвентистите от седмия ден по време на сесията на Генералната конференция през 1980 г. в Далас, Тексас – много, много години след смъртта на Елън Уайт и пионерите. Тази фактическа историческа информация може да ни доведе до заключаването на само едно от две неща: или Църквата на адвентистите от седмия ден по времето на Елън Уайт и пионерите не е разбирала правилно Бога, или настоящият набор от Основни учения, включващи доктрината за Триединството, не отразява учението на Библията като така означава, че църквата е слязла от платформата на истината, установена от самия Бог.
Приятели, нека Бог ви доведе до истината по темата и до разбиране на значимостта на тези скъпоценни думи:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Стоящи на основата на истината
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите работата на „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org
„Адвентните вярвания са се променили през годините под въздейс-твието на „настоящата истина“. Най-изумително е учението относно Исус Христос, нашият Спасител и Господ... тринитарното разбиране за Бога, което сега е част от нашите Основни учения, не беше поддържано като цяло от ранните адвентисти“ („Адвентист Ривю“, 6 януари 1994 г., стр. 10).
Дали тринитарното разбиране за Бога, което днес е едно от Основните учения на адвентистите от седмия ден, наистина не е поддържано от ранните адвентисти? Целта на тази презентация е да позволи на пионерите, адвентисти от седмия ден, сами да изразят становището си, за да видим какво имаха да кажат те по отношение на тази доктрина и идентичността на Бога. Ще разгледаме също така основните учения (или „принципи“, както бяха наричани), които бяха налице по време на цялото служене на Елън Уайт, за да достигнем до по-добро разбиране за това в какво вярваше като цяло църквата по нейно време. Това само по себе си би трябвало да ни помогне да разберем защо е имало толкова обсъжд-ане на тази тема и защо би трябвало да разгледаме темата по-задълбо-чено и да я вземем присърце.
Сега ще проучим какво имаха да кажат по темата основателите на движението на адвентистите от седмия ден.
ПИОНЕРИТЕ –
Дж. Н. Андрюс и Триединството
Дж. Н. Андрюс беше щателен и прилежен интелектуалец и теолог, станал проповедник едва на 21-годишна възраст. Той можеше да възпроизведе целия Нов завет по памет и можеше да чете Библията на седем различни езика. Той стана първият мисионер, адвентист от седмия ден, пътувал в Западна Европа, за да установи адвентното дело в Швейцария. Лидерството и участието на Андрюс в евангелизационното дело на ранната Църква на адвентистите от седмия ден бяха колосални. В какво вярваше той по отношение на идентичността на Бога и на Исус Христос? Нека прочетем за това от собствените му писания.
„Доктрината за Триединството беше установена в църквата от Ни-кейския събор от 325 г. сл. Хр. Тази доктрина унищожава персонал-ността на Бога и на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ. Позорните мерки, чрез които беше наложена върху църквата, появяващи се върху страниците на църковната история, има голяма вероятност да накарат всеки вярващ в тази доктрина да се изчерви“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 6 март 1855 г.).
„Всеки член на човешкото семейство, с изключение на Адам, е имал родители, и всеки е имал начало на дните; и наистина с две изключения всеки е имал край на живота. Дори Божиите ангели всичките са имали начало на дните, така че те в също такава степен биха били изключени от този език, в каквато биха били изключени и членовете на човешкото семейство. А що се отнася до Божия Син, Той също би бил изключен, защото имаше Бога за Свой Отец, и действително в някоя точка от вечността на миналото имаше начало на дните“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 7 септември 1869 г.).
„Това, че Бог е изворът и източникът на безсмъртието е ясно от изявле-нието на Павел. Той говори за Бог Отец така:
„...който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в неприс-тъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, на когото да бъде чест и вечна власт. Амин“ (1 Тимотей 6:16).
Този текст очевидно е предназначен да поучава, че самосъществува-щият Бог е единственото същество, което от само Себе Си притежава това чудно естество. Други могат да го притежават като произхождащо от Него, но единствено Той е изворът на безсмъртие. Нашият Господ, Исус Христос, е източникът на този живот за нас.
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
„Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене“ (Йоан 6:57).
Отец ни дава този живот в Своя Син.
„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот“ (1 Йоаново 5:11, 12).
Тези стихове показват ясно, че Христос е източник на безкраен живот и че имат това само онези, които имат Христос“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 27 януари 1874, стр. 52).
Дж. Н. Андрюс, един от главните пионери на Църквата на адвентистите от седмия ден, заедно с всички останали служители на движението, въздигаше и поучаваше библейската истина, че Исус Христос наистина е Единородният Божий Син.
ПИОНЕРИТЕ –
Джеймс Уайт и Триединството
Джеймс Спрингър Уайт, въздействащ публичен евангелизатор, не само участваше заедно с Уилям Милър, Джоузеф Бейтс и други проповедници в известяването на скорошното пришествие на нашия Господ през 1840-те години, но също така стана първият голям апостол на движението на адвентистите от седмия ден. Но в какво вярваше Джеймс Уайт по отношение на Бога и на Исус Христос? Дали той вярваше, че Бог е Триединство? Ето какво имаше да каже Той по темата.
„Евангелието на Божия Син е благата вест за спасение чрез Христос. Когато човекът падна, ангелите плакаха. Небето беше окъпано в сълзи. Отец и Синът се съвещаха и Исус предложи да се заеме с каузата на падналия човек. Той предложи да умре, за да може човекът да има живот. Отец се съгласи да даде Единствения Си възлюбен и сред небето, а също и на земята, отекна благата вест, че е отворен път за изкуплението на човека“ (Джеймс Уайт, LG (1870), стр. 2, 3).
„Като фундаментални заблуди, можем да категоризираме заедно с тази фалшива събота и други заблуди, които протестантите са взели от Католическата църква, като поръсването за кръщение, Tриединството, съзнателния живот на мъртвите и вечния живот в окаянство. Тълпата хора, поддържали тези фундаментални заблуди, несъмнено правили това в незнание, но може ли да се очаква, че Христовата църква ще носи със себе си тези заблуди докато сцените на съда се разразят над света? Ние не мислим така. „Тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова.“ Тази група, живееща преди второто пришествие, няма да пази човешки традиции, нито ще поддържа фундаментални заблуди, свързани с плана на спасението чрез Исус Христос“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 12 септември 1854 г.).
„Исус се молеше Неговите ученици да бъдат едно както Той беше едно с Отец. Тази молитва не разглеждаше един ученик с дванаде-сет глави, а дванадесетима ученици, направени едно по цел и усилие в каузата на Господаря си. Нито пък Отец и Синът са части от „триединния Бог“. Те са две отделни същества и при все това едно в замислянето и изпълнението на изкуплението. Изкупените, от първия, който взема участие в голямото изкупление, до послед-ния, всичките ще приписват честта, славата и хвалата за своето спасение както на Бога, така и на Агнеца.“
„Начинът, по който онези, които придават духовно значение на нещата, са се отървали или отрекли от единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос, е като първо са употребили старото, небиблейско тринитарно верую, а именно – че Исус Христос е вечният Бог, макар те да не разполагат дори с един пасаж, за да подкрепят това, докато ние разполагаме в изобилие с ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Дж. С. Уайт, The Day Star, 24 януари, 1846 г.).
„Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен с Отец по това, че беше получил всичко от Отец” (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд”, 4 януари 1881 г.).
Тези, сред много други изявления, ни дават ясно разбиране за това как-во имаше да каже Джеймс Уайт относно доктрината за Триединството. Той вярваше твърдо в единствения истинен Бог и Неговия единствено възлюбен и роден син, Исус Христос.
ПИОНЕРИТЕ –
Джоузеф Бейтс и Триединството
Джоузеф Бейтс беше най-възрастният член на пионерите ни. Той стана първият местен президент на конференция на адвентистите от седмия ден през 1861 г. Той беше един от усърдните изследователи на Библията, положили основата на нашата вяра. Той беше признат също така като духовен водач и храбър човек, който е главният отговорник за донасянето на седмия ден, събота, на адвентния народ. Като имаме предвид това, нека разгледаме какво поучаваше той по отношение на Бога. Дали Бог беше за него Триединство? Ето какво имаше да каже той по темата:
„Още нещо: има голямо осмиване по отношение на онези от нашата група, които са се присъединили към шейкърите. Казвам, че това е срам първо за тях – да са проповядвали толкова ясно и отчетливо скорошното пришествие на нашия Господ, Исус Христос, лично, за да събере светиите Си, и тогава да отидат и да се присъединят към шейкърите в тяхната вяра, че Той [Исус] е дошъл духовно в лицето на тяхната майка, Ан Лий, преди повече от седемдесет години. Това, без съмнение в ума ми, се дължи на предишното им учение и вярване в доктрина, наречена Триединство. Как можете да намерите недостатък в тяхната вяра докато преподавате същата същност на тази доктрина, която никога, не! никога не може да бъде разбрана? Ние вярваме, че Петър и неговият Господ са разрешили несъмнено този въпрос (Матей 16:13-19) и не мога да видя защо Даниил и Йоан да не са потвърдили напълно това, че Христос е Синът, а не Бог Отец. Как би могъл да обясни Даниил видението си от 7 гл., ако „Христос е Бог“? Тук той вижда „един като Човешки Син [и не може да се докаже, че това било който и да е друг човек]… и на Него бе дадено владичество, слава и царство“, от Древния по дни. Тогава Йоан описва някой, който седи на престол и държи книга в дясната си ръка, и той видя ясно Исус да се изкачва до престола и да взема книгата от ръката на Седящия на него. Ако е възможно да се направи така, че тези напълно различни операции да се явят в една личност, тогава бих могъл да повярвам, че Бог умрял и бил погребан на мястото на Исус и че Павел бил в грешка, когато казал,
„а Бог на мира, Който... е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,“
и че Исус също нямал предвид онова, което казал, когато заявил, че дошъл от Бога и отивал при Бога, и още много, ако е необходимо, за да докажа пълната абсурдност на такава една вяра“ (Джоузеф Бейтс в писмо до Уилям Милър, „Минала и настояща опитност“ (1848), стр. 187, 188).
„Родителите ми бяха дългогодишни членове в Конгрешанската църква, заедно с всичките си дотук обърнати деца, и нетърпеливо се надяваха, че ние също ще се присъединим към тях. Но те приемаха някои точки на вярата си, които аз не можех да разбера. Ще назова само две: техния метод на кръщаване и доктрината за Триединството. Баща ми, който беше дългогодишен дякон при тях, се трудеше да ме убеди, че те бяха прави в тези точки на учението. Уведомих го, че умът ми е обезпокоен във връзка с кръщението. Той каза:
„Заведох те да те кръстят, когато беше бебе.“
Отговорих, че всичко това може да бъде според неговата вяра, но Библията учи, че трябва първо да повярваме и след това да бъдем кръстени (Марк 15:16; 1 Петрово 3:21), но не бях способен да повярвам, че когато съм бил бебе.
По отношение на Триединството заключих, че е невъзможно за мен да повярвам, че Господ Исус Христос, Синът на вечния Отец, бил също така и Всемогъщият Бог, Отец, едно и също същество. Казах на баща си:
Ако можеш да ме убедиш, че ние сме едно в този смисъл; че ти си ми баща и аз съм ти син, а същевременно аз съм ти баща и ти си ми син, тогава мога да повярвам в Триединството““ (Джоузеф Бейтс, „Автобиография“ (1868 г.), стр. 204, 205).
„Но вие казвате „Бог е Дух“. (Няма съмнение, но че Неговият Дух прониква в цялото пространство и във всичко в него, притежаващо живот.)“ (Джоузеф Бейтс, „Отварящите се небеса“ (1846 г.), стр. 18).
Джоузеф Бейтс, също както Джеймс Уайт, твърдо вярваше и поучаваше, че Бог е Баща на Христос и че Христос е Единородният Божий Син.
ПИОНЕРИТЕ –
Дж. Н. Лъфбъроу и Триединството
Дж. Н. Лъфбъроу беше син на методистки проповедник и при все това се присъедини към адвентистите в следствие на делото на Дж. Н. Андрюс през 1852 г. В рамките на едва две години, на 22-годишна възраст, той беше ръкоположен за проповедник в онова, което скоро щеше да се превърне в Църква на адвентистите от седмия ден. Той беше признат като първи историк на църквата и издаде много книги през годините. И така, какво имаше да каже Лъфбъроу относно доктрината за Триединс-твото и идентичността на Бога? Нека той ни отговори със собствени думи:
„Въпрос: Какво сериозно възражение съществува против доктрината за Триединството?
Отговор: Има много възражения, които можем да приведем, но като се има предвид ограниченото пространство, с което разполагаме, ще ги сведем до следните три:
1. То противоречи на здравия разум;
2. то противоречи на Писанието;
3. произходът му е езически и митологичен.
Тези становища ще коментираме накратко по реда им. Не е много съобразно със здравия разум да се говори за това, че трима са един и един е трима. Или както го изразяват някои, да се нарича Бога „троичния Бог” или „триединния Бог”. Ако Отец, Синът и Светият Дух са всеки поотделно Бог, това биха били трима Богове, защото три събрани единици не правят едно, а три. Има смисъл, в който те са едно, но не една личност, както се твърди от тринитаристите. За да повярваме в тази доктрина, когато четем Писанието, ние трябва да повярваме, че Бог е изпратил Себе Си на света, че е умрял, за да примири света със Себе Си, че е възкресил Себе Си от мъртвите, че се е възнесъл на небето при Себе Си, че се застъпва пред Себе Си в небето, за да примири света със Себе Си и че е единственият Посредник между човека и Себе Си. Няма да бъде от полза да заместим човешкото естество на Христос (според тринитаристите) като Посредника, защото Кларк казва:
„Човешка кръв не може да умиротвори Бога повече, отколкото свинска кръв” (коментар върху 2 Царе 21:10).
Трябва да повярваме също така, че в градината Бог се молил на Себе Си, ако това е възможно, за да Го отмине тази чаша, както и хиляда други такива абсурдности. Тази доктрина за Триединството беше внесена в църквата горе-долу по същото време, когато бяха внесени и поклонението пред образи и съблюдаването на деня на слънцето, и е едва преработено персийско учение. Отне около триста години от въвеждането й, за да се доведе доктрината до това, което е сега. Началото й беше поставено през 325 г. сл. Хр. и тя не беше завършена до 681 г. ... В Испания беше приета през 589 г., в Англия – през 596 г., в Африка – през 534 г.“ (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд”, 5 ноември, 1861 г.).
„За Божия Дух се говори в Писанието като за Божий представител – силата, чрез която Той действа, средството, чрез което бива поддържано всичко. Това е изразено ясно от псалмиста... (Псалм 139:7-10.) От този език научаваме, че когато говорим за Божия Дух ние в действителност говорим за Неговите присъствие и сила“ (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд”, 20 септември 1898 г.).
От тези пасажи, сред много други, виждаме как Дж. Н. Лъфбъроу, възпитан като методистки тринитарист, разбрал библейското учение за Бога и Неговия Син, което продължил да поддържа до деня на смъртта си, чак на 92-годишна възраст.
ПИОНЕРИТЕ –
Дж. Х. Уагонър и Триединството
Джоузеф Уагонър прие адвентната вест през декември 1851 г. и стана един от водещите пионери на църквата. Бидейки вещ по гръцки и еврейски, той беше признат поради теологичната си стабилност като така стана първи редактор както на Pacific Health Journal, така и на American Sentinel. Неговото разбиране на Писанието беше вдъхновение за мнозина, включително и за собствения му син, Е. Дж. Уагонър., а също и за Алонсо Т. Джоунс. И какво имаше да каже той относно доктрината за Триединството? Нека собствените му издадени творби ни дадат отговора:
„Много теолози наистина мислят, че умилостивението, по отноше-ние на достойнството и ефикасността си, почива върху доктрината за Триединство. Но ние не успяваме да видим каквато и да е връзка между двете. Точно обратното, защитниците на тази доктрина наистина изпадат имен-но в онази трудност, която изглежда са загрижени да избегнат. Трудността им се състои в следното: Те приемат отричането на Триединство за еквивалентно на отричане на божествеността на Христос. Ако нещата стояха така, щеше да бъде нужно да се придържаме към доктрината за Триединство възможно най-здраво; но нещата не стоят така. Прочелите комента-рите ни относно смъртта на Божия Син знаят, че ние вярваме твърдо в божествеността на Христос. Но ние не можем да приемем представата за Триединство, както бива поддържана от тринитарис-тите, без да се откажем от твърдението си относно достойнството на жертвата, направена за нашето изкупление“ (Дж. Х. Уагонър, „Умилостивението в светлината на природата и Откровението“, стр. 164, 165).
„На много ранен етап имаше някои, които превърнаха доктрината за Триединството в тритеизъм и вместо три божествени личности в системата Отец, Син и Свети Дух внесоха три паралелни, еднакви по ранг и самозародили се същества като ги направиха три абсолютни и независими начала, без каквато и да е родствена връзка на Отец или Син, което е най-уместната представа за трима богове“ (Дж. Х. Уагонър, „Размисли относно кръщението“, стр. 180).
„Разграничението между Христос и истинния Бог е показано най-ясно от собствените думи на Спасителя в Йоан 17:3:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Голямо наблягане се поставя върху Исая 9:6 като доказващ Триединс-тво, който вече цитирахме като отнасящ се за нашия Първосвещеник, Който проля кръвта Си за нас. Защитниците на тази теория ще кажат, че стихът се отнася за Триединство, защото Христос е наречен „Отец на вечността“. Но поради тази причина, заедно с други, ние потвърждаваме, че той не може да се отнася за Триединство. Дали Христос е Отец в Триединството? Ако е така, по какъв начин е Синът? Или ако е както Отец, така и Сина, как може да съществува Триединство? Защото едно Триединство представлява три личности. За да се признае Триединство, трябва да се запази разграничението между Отец и Сина. Христос е наречен „второто лице в Триединството“, но ако този текст доказва Триединство или изобщо се отнася за него, той доказва, че Той не е второто, а първото лице. А ако Той е първото лице, кой е второто? Много ясно е, че този текст не се отнася за такава доктрина“ (Дж. Х. Уагонър, „Умилостивението в светлината на природата и Откровението“, стр. 168, 169).
Тези пасажи показват, че Уагонър не поддържаше доктрината за Триединството, защото тази доктрина не се оказва вярна на ученията на Писанията. Той, както и всички останали адвентисти по негово време, вярваше в единствения истинен Бог и Исус Христос, Неговия Божествен Син, Когото Той изпрати.
ПИОНЕРИТЕ –
Урия Смит и Триединството
Урия Смит беше правдив и интелигентен човек, присъединил се към пазещите събота адвентисти през 1852 г. Той бързо беше признат поради отличната си способност да изследва и последващото дълбоко библейско разбиране, което придоби. Не мина дълго преди той да стана значителна фигура в църковното ръководство. Смит беше първи секретар на Генералната конференция и в продължение на близо половин век той беше или редактор, или уважаван член на редакторския състав на известното списание „Ривю енд Хералд“. Като един от най-признатите и плодовити писатели на църквата, нека изследваме публикуваните му творби относно идентичността на Бога и на Христос.
„Писанията никъде не говорят за Христос като за сътворено същество, а точно обратното - ясно заявяват, че Той е роден от Отец. Но докато като Сина Той не притежава съвечност на миналото съществуване с Отец, началото на съществуването Му, като Роден от Отец, предшества цялото творческо дело, във връзка с което Той стои като сътворец заедно с Бога (Йоан 1:3; Евреи 1:2). Самият Христос заявява, че „както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26). Отец „Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име“ (Филипяни 2:9).
И самият Отец казва:
„И поклонете се на Него всички Божии ангели“ (Евреи 1:6).
Тези свидетелства показват, че Христос сега е обект на поклонение наравно с Отец, но не доказват, че заедно с Него той държи вечност на миналото съществуване“ (Урия Смит, „Размисли върху книгите Даниил и Откровение“ (1882), стр. 430).
„Единствено Бог е без начало. В най-ранната епоха, когато можеше да съществува начало – период толкова отдалечен за ограничения ум, че по същество е вечност, – се яви Словото.
„В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог“ (Йоан 1:1).
Това несъздадено Слово беше Съществото, Което, когото се изпълни времето, стана плът и пребиваваше между нас. Неговото начало не беше като това на което и да е друго същество във вселената. То беше представено с тайнствените изрази
„Своя [Божия] Единороден Син“ (Йоан 3:16; 1 Йоаново 4:9), „Едино-родния от Отца“ (Йоан 1:14) и „Аз съм излязъл и дошъл от Бога“ (Йоан 8:42).
Така изглежда, че чрез някакъв Божествен порив или процес, а не сътворение, познат единствено на Всеведущия и възможен единствено за Всемогъщия, се явил Божият Син“ (Урия Смит, „Като гледаме на Исус“ (1898), стр. 10).
„Дж. У. У. пита: „Трябва ли да разбираме, Някои твърдят, че е, други – че не е.“
Отговор: „Термините Holy Chost са груб и отблъскващ превод. Би трябва-ло да бъде Holy Spirit („Хагион Пнеума“) във всеки един от случаите. Този Дух е Духът на Бога и Духът на Христос, като Духът е същият независи-мо дали за него се говори като за принадлежащ на Бога или на Христос. Но по отношение на този Дух Библията употребява изрази, които не могат да бъдат съгласувани с представата, че той е личност като Отец и Сина. Вместо това се показва, че то е Божествено влияние и от двамата, посредникът, който представлява тяхното присъствие и чрез който те притежават познание и сила из цялата вселена, когато не присъстват там лично. Христос е личност, която сега извършва службата на Свещеник в небесното светилище, и при все това Той казва, че където двама или трима са събрани в Негово име, там е и Той посред тях (Матей 18:20). Как? Не лично, а чрез Своя Дух. В една от беседите на Христос (Йоан 14-16 гл.) този Дух е персонифициран като „Утешителя“ и като такъв към него са приложени личните и притежателни местоимения „той“, „него“ и „когото“. Но обикновено за него се говори по начин, по който да се покаже, че той не може да бъде личност като Отец и Сина“ (Урия Смит, „Ривю енд Хералд“, 28 октомври 1890 г.).
Тези пасажи, сред много други, засвидетелстват вярванията на Урия Смит, споделяни също така от членовете на движението на адвентистите от седмия ден по онова време, които като цяло въздигаха библейската истина за единствения истинен Бог, Неговия Син, Исус Христос, и Светия Дух. Всички тези изявления ни показват недвусмислено, че мнозина от пионерите на Църквата на адвентистите от седмия ден не поддържаха доктрината за Триединството. Именно поради тази причина беше публикувано следното изявление в сп. „Министри“ през октомври 1993 г.:
„Повечето от основоположниците на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да се съгласят с основните учения на деноминацията. По-конкретно, повечето не биха могли да се съгласят с учение номер 2, което разглежда доктрината за Триединството“ (сп. „Министри“, октомври 1993 г., стр. 10).
Очевидно е, че основните учения на църквата са променени през годините, но има важни въпроси, на които е необходимо да се отговори:
Какво дефинираше ранната Адвентна църква в събирателен план като основен принцип по отношение на Бога, Исус Христос и Светия Дух и кога доктрината за Триединството се превърна в официално основно учение на църквата? Ще оставим личните мнения настрана и ще позволим на исторически факти да ни предоставят тези отговори.
Основните принципи на Адвентната църква бяха отпечатани за първи път през 1872 г. Те бяха актуализирани през 1889 г. и препечатани през 1905 и 1914 г. През целия този период вярването за това кой е Бог и кой е Неговият Син не се промени. Ето в какво вярваха адвентистите по онова време:
„1. Че има един Бог – персонално, духовно същество, Създателят на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, благост, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух. (Псалом 139:7.)
2. Че има един Господ Исус Христос, Сина на Вечния Отец, Този, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява...“
Тези принципи са явно нетринитарни по естество, като посочват, че има един личностен Бог, вечния Отец, а не три лица, както представя доктрината за Триединството.
Принципите описваха нашия Господ, Исус Христос, като Сина на вечния Отец, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява. Неговата синовност не се разбираше като метафорична, а вместо това се разбираше буквално.
За Светия Дух се вярваше, че е Божият представител, Неговото всепри-съствие, а не отделно същество като Отец и Сина.
Както беше споменато по-рано, тези принципи бяха непрекъснато препечатвани от църквата, защото именно в това вярваше по онова време деноминацията, включително и Елън Уайт, която беше деен църковен член. Както беше заявено в самите принципи, имаше пълно единодушие сред цялото тяло по отношение на тези вярвания. Въпреки това, за доктрината за Триединството беше прието официално чрез гласуване да влезе в настоящите Основни учения на адвентистите от седмия ден по време на сесията на Генералната конференция през 1980 г. в Далас, Тексас – много, много години след смъртта на Елън Уайт и пионерите. Тази фактическа историческа информация може да ни доведе до заключаването на само едно от две неща: или Църквата на адвентистите от седмия ден по времето на Елън Уайт и пионерите не е разбирала правилно Бога, или настоящият набор от Основни учения, включващи доктрината за Триединството, не отразява учението на Библията като така означава, че църквата е слязла от платформата на истината, установена от самия Бог.
Приятели, нека Бог ви доведе до истината по темата и до разбиране на значимостта на тези скъпоценни думи:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Стоящи на основата на истината
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите работата на „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
