Пинокио, Сн. i.dailymail.co.uk От няколко дни в адвентните среди (и не само сред тях) се разпространява едно специално произведение, което носи удовлетворение в сърцата на някои братя и сестри, изпитали болката от разделението в църквата. За тях единството стои на първо място и нищо не може да ги убеди да променят позицията си. Те имат готов отговор по този въпрос:
Йоан 17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
Йоан 17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
Как да им възразиш? Разбира се, че разделението в църквата не е добро и не прославя Бога. Още повече, когато за това са причина хора като Веселин Дончев. Никак не е приятно някой да се откроява сред стадото и да твърди, че то трябва да яде хубава трева и да пие чиста вода, когато наоколо стада от кози и свине са оставени на свобода и похапват каквото им харесва, и пият каквото им е на сърце. Какво пречи от време на време да се похапват жълъди, тиква или нещо „по-така“? Важното е всички да сме заедно, а това, че храната не става за овце – това са подробности. Редно ли е някой да ограничава свободата на миряните с консерватизма си и да разваля всеобщото веселие? Разбира се, че не. И ето, че мерките бяха взети.
Тук обаче няма да се занимавам с п-р Веселин Дончев, нито със съдържанието на прословутата „Разделена църква“ - така се нарича произведението, накарало „единните“ да потрият доволно ръце. Но ще обърна внимание на някои подробности, които се набиват в очи, макар да са оставени в сянка.
Явно историята в книжката е съшита с бели конци и ако човек малко от малко се замисли, ще разбере защо тя се появява точно сега, каква е нейната цел и къде трябва да „се търси заекът“?
Ще започна с първия въпрос:
1. Защо „Разделена църква“ се появи точно сега?
Години наред п-р Веселин Дончев предупреждаваше църквата за големите отклонения от истината и за отстъплението, което върви към своя апогей, като заплашва да погуби много адвентисти, защото вървят след пасторите, а не след Христос. Особено последните му проповеди са толкова режещи, че само искрените вярващи могат да приемат изобличенията. Останалите виждат единствено критикуване, съдене и гордост от страна на пастора. Разбира се, не може да се очаква всеки да реагира като присъствалите на проповедта на апостол Петър и да усети ужилване в сърцето. Повечето усещат опарване на друго място, сякаш са седнали върху коприва, което ги кара да търсят лек, като премахват опарилия ги обект. Особено поредицата „Четири бунта и едно спасение“ сигурно е причинила големи страдания и е довела до окончателното решение засегнатите да си запушат ушите и да постъпят като фарисеите с дякон Стефан.
И така, след като стана ясно защо точно в момента се прави това, трябва да размислим върху втория въпрос:
2. Каква е нейната цел?
В стореното с дякон Стефан се съдържа отговорът на това питане. През 34 г. сл. Хр. юдеите, вбесени от режещата истина, решиха, че е по-лесно да я отхвърлят и да затворят устата на Божия служител, вместо да се покаят и да заживеят като истински вярващи. Сега положението се повтаря. При това не само с п-р Веселин Дончев. Дейвид Гейтс беше обвинен, че завличал с пари, макар самият той да отказа да приеме десятъци от адвентистите, когато беше в България. На Уолтър Файт му беше скроен процес и го обвиниха в антисемитизъм, но макар че след това съдът го оправда, издалите окръжното писмо до църквите в страната да не го слушат, не помислиха дори да се извинят. На Дъг Бачелър му беше ограничена възможността да проповядва на определени места. А п-р Веселин Дончев, въпреки абсурдността на отправените срещу него обвинения, беше уволнен дисциплинарно. Това, че не потърси правата си, вместо да накара определени лица да се засрамят от постъпката си, да чуят отправените към тях изобличения и какво им се казва като съвет, явно решиха, че историята с дякон Стефан е много подходящо да бъде повторена сега. Затова подготвят почвата и подгряват публиката за предстоящата разправа.
3. Къде е заекът?
Ако до този момент не сте разбрали къде се крие авторът на пасквила, ще се наложи да направя малко по-задълбочен анализ. И така, твърди се, че т. нар. „книжка“ е с автор от църквата в Шумен. П-р Дончев от доста време не е в нея и на практика, и на теория е наивно неин член (нейни членове) да напише подобно творение година след като не е при тях. Към това може да се добави фактът, че самата църква, когато Съюзният съвет се подготвяше да уволни пастора, направи всичко възможно, включително и петиция с подписите на голям брой членове, да изиска спирането на подобно решение. Нима сега изведнъж в Шумен видяха колко черен е п-р Веселин Дончев? Има и трети детайл. Авторът на тази пародия с голямо удоволствие спестява думата „пастор“, макар Веселин Дончев да не е изгубил правата си, защото няма как това да стане чрез решение на Съюзния съвет. Едва ли някой член на църквата би го „разжалвал“. За сметка на това се разпространява информация, че тази титла дразни други хора и те искат да попречат на титулуването.
Ще бръкна още по-дълбоко в тази отвратителна история. В църквата се съблюдава едно правило, което гласи, че никоя вътрешна история не трябва да се изважда извън общността и постоянно се цитира „Матей“ 18 гл. Как тази „книжка“ кореспондира с подобно изискване? Нима „Матей“ 18 гл. е приложима за някои, а за други – не? Защо тя е раздавана повсеместно и на адвентисти, и на не адвентисти? Защо никой не направи забележка на раздаващите? Как тези книжки са разпратени по цялата страна? Единственият отговор е: Защото тези, които трябва да контролират, са заинтересувани на няма ограничение и контрол, та в умовете на хората да се създаде впечатление, че самият Сатана е по-добър от п-р Веселин Дончев!
Защо тази книжка няма автор? Нима в църквата се одобряват творби на неизвестни лица? Може би тези, които допускат това, имат нещо общо с нея?
Ще забия последния пирон в ковчега на този отвратителен пасквил: Кой финансира издаването на толкова много екземпляри? Едва ли и най-върлият противник от миряните в църквата в Шумен би хвърлил огромна сума пари за да снабди цяла България с това „ограмотяващо“ четиво! Какво би спечелил? Ако толкова иска да „информира“, може да го стори и по интернет. Но да хвърли една торба с пари може да направи само онзи, който в момента се чуди как да запуши устата на истината... и има интерес това да се осъществи!
След всичко това всеки сам, „ако има мъдрост“, може да си отговори кой(кои) има(т) интерес п-р Веселин Дончев да бъде представен „като по-черен от дявола“ и изобличенията, тревожещи нечия съвест, да бъдат смълчани.
Всичко случващо се напоследък показва (а тази книжка е поредното доказателство!), че се вършат активни мероприятия, за да бъдат отстранени всички неудобни. Но когато „ловът на вещици“ приключи, сметката ще трябва да се плаща...
Николай Георгиев
Тук обаче няма да се занимавам с п-р Веселин Дончев, нито със съдържанието на прословутата „Разделена църква“ - така се нарича произведението, накарало „единните“ да потрият доволно ръце. Но ще обърна внимание на някои подробности, които се набиват в очи, макар да са оставени в сянка.
Явно историята в книжката е съшита с бели конци и ако човек малко от малко се замисли, ще разбере защо тя се появява точно сега, каква е нейната цел и къде трябва да „се търси заекът“?
Ще започна с първия въпрос:
1. Защо „Разделена църква“ се появи точно сега?
Години наред п-р Веселин Дончев предупреждаваше църквата за големите отклонения от истината и за отстъплението, което върви към своя апогей, като заплашва да погуби много адвентисти, защото вървят след пасторите, а не след Христос. Особено последните му проповеди са толкова режещи, че само искрените вярващи могат да приемат изобличенията. Останалите виждат единствено критикуване, съдене и гордост от страна на пастора. Разбира се, не може да се очаква всеки да реагира като присъствалите на проповедта на апостол Петър и да усети ужилване в сърцето. Повечето усещат опарване на друго място, сякаш са седнали върху коприва, което ги кара да търсят лек, като премахват опарилия ги обект. Особено поредицата „Четири бунта и едно спасение“ сигурно е причинила големи страдания и е довела до окончателното решение засегнатите да си запушат ушите и да постъпят като фарисеите с дякон Стефан.
И така, след като стана ясно защо точно в момента се прави това, трябва да размислим върху втория въпрос:
2. Каква е нейната цел?
В стореното с дякон Стефан се съдържа отговорът на това питане. През 34 г. сл. Хр. юдеите, вбесени от режещата истина, решиха, че е по-лесно да я отхвърлят и да затворят устата на Божия служител, вместо да се покаят и да заживеят като истински вярващи. Сега положението се повтаря. При това не само с п-р Веселин Дончев. Дейвид Гейтс беше обвинен, че завличал с пари, макар самият той да отказа да приеме десятъци от адвентистите, когато беше в България. На Уолтър Файт му беше скроен процес и го обвиниха в антисемитизъм, но макар че след това съдът го оправда, издалите окръжното писмо до църквите в страната да не го слушат, не помислиха дори да се извинят. На Дъг Бачелър му беше ограничена възможността да проповядва на определени места. А п-р Веселин Дончев, въпреки абсурдността на отправените срещу него обвинения, беше уволнен дисциплинарно. Това, че не потърси правата си, вместо да накара определени лица да се засрамят от постъпката си, да чуят отправените към тях изобличения и какво им се казва като съвет, явно решиха, че историята с дякон Стефан е много подходящо да бъде повторена сега. Затова подготвят почвата и подгряват публиката за предстоящата разправа.
3. Къде е заекът?
Ако до този момент не сте разбрали къде се крие авторът на пасквила, ще се наложи да направя малко по-задълбочен анализ. И така, твърди се, че т. нар. „книжка“ е с автор от църквата в Шумен. П-р Дончев от доста време не е в нея и на практика, и на теория е наивно неин член (нейни членове) да напише подобно творение година след като не е при тях. Към това може да се добави фактът, че самата църква, когато Съюзният съвет се подготвяше да уволни пастора, направи всичко възможно, включително и петиция с подписите на голям брой членове, да изиска спирането на подобно решение. Нима сега изведнъж в Шумен видяха колко черен е п-р Веселин Дончев? Има и трети детайл. Авторът на тази пародия с голямо удоволствие спестява думата „пастор“, макар Веселин Дончев да не е изгубил правата си, защото няма как това да стане чрез решение на Съюзния съвет. Едва ли някой член на църквата би го „разжалвал“. За сметка на това се разпространява информация, че тази титла дразни други хора и те искат да попречат на титулуването.
Ще бръкна още по-дълбоко в тази отвратителна история. В църквата се съблюдава едно правило, което гласи, че никоя вътрешна история не трябва да се изважда извън общността и постоянно се цитира „Матей“ 18 гл. Как тази „книжка“ кореспондира с подобно изискване? Нима „Матей“ 18 гл. е приложима за някои, а за други – не? Защо тя е раздавана повсеместно и на адвентисти, и на не адвентисти? Защо никой не направи забележка на раздаващите? Как тези книжки са разпратени по цялата страна? Единственият отговор е: Защото тези, които трябва да контролират, са заинтересувани на няма ограничение и контрол, та в умовете на хората да се създаде впечатление, че самият Сатана е по-добър от п-р Веселин Дончев!
Защо тази книжка няма автор? Нима в църквата се одобряват творби на неизвестни лица? Може би тези, които допускат това, имат нещо общо с нея?
Ще забия последния пирон в ковчега на този отвратителен пасквил: Кой финансира издаването на толкова много екземпляри? Едва ли и най-върлият противник от миряните в църквата в Шумен би хвърлил огромна сума пари за да снабди цяла България с това „ограмотяващо“ четиво! Какво би спечелил? Ако толкова иска да „информира“, може да го стори и по интернет. Но да хвърли една торба с пари може да направи само онзи, който в момента се чуди как да запуши устата на истината... и има интерес това да се осъществи!
След всичко това всеки сам, „ако има мъдрост“, може да си отговори кой(кои) има(т) интерес п-р Веселин Дончев да бъде представен „като по-черен от дявола“ и изобличенията, тревожещи нечия съвест, да бъдат смълчани.
Всичко случващо се напоследък показва (а тази книжка е поредното доказателство!), че се вършат активни мероприятия, за да бъдат отстранени всички неудобни. Но когато „ловът на вещици“ приключи, сметката ще трябва да се плаща...
Николай Георгиев
RSS Feed
