Преди няколко години излезе съобщение, в което се казваше, че за космонавтите е изобретен апарат, премахващ необходимостта от допълнително място за съхранение на отделената от бъбреците течност. Информацията гласеше, че системата пречиства урината до питейна вода, годна за употреба от обитателите на кораба. Това звучеше като перпетуум-мобиле: Космонавтите пият вода, отделят я, тя се пречиства и отново я пият. Описанието изглеждаше доста непривлекателно и дори отблъскващо, но като факт приличаше на отговор на въпроса: „Кой може да извади чисто от нечисто?“ Бог направи това чрез кръговрата в природата, но за хората едва в последните години станаха възможни подобни действия. Така във физическия свят човечеството постигна желаното да вади чисто от нечисто. Но в духовния проблемът си остава и никакви еквилибристики не могат да помогнат. За съжаление опитите продължават и няма изгледи те да бъдат прекратени до Второто пришествие, въпреки че Библията ни дава категоричен отговор:
Йов 14:4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
Йов 14:4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
Да вземем за пример песента „О, Боже наш“. Занимавам ви отново с нея, защото въпреки материалите, посветени на нея, има пастори, които сякаш на инат решиха да продължат да налагат нейното изпълнение, въпреки предупрежденията. Няма да цитирам имена, те си знаят кои са. Още по-лошо е, че Бог ги знае и едва ли е във възторг от прославата, която Му отдават с нечисти песни. Ще кажете: „Ето, пак съди!“ Не съдя. Но ако истината не бъде изявена, нито пасторите, решили да вървят по своя път, нито миряните, избрали да ги следват, ще се стреснат. Грехът така дълбоко ни е засегнал, че дори не си давама сметка какво трябва да е отношението ни към Бога. Библията ни казва, че в Неговото присъствие ангелите, които не познават какво е грях, закриват лицата си. А ние, нарушителите на Божията воля, решаваме, че можем да поднасяме на светия Бог жертви с недостатък. За подобно отношение Бог каза на евреите:
Малахия 1:7 Принасяте осквернен хляб на олтара Ми.
Но вие казвате: С какво Те осквернихме?
С това, че казвате:
Трапезата Господна е за презиране.
8 И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
Ще бъде ли благоразположен към тебе,
Или ще те приеме ли?
Казва Господ на Силите.
А ние какво правим? Вземаме мелодия от френските леки момичета, поставяме текст за възхвала и пеем с вдъхновение! Кой би взел тоалетна чиния, в която е пусната чиста вода, за да утоли жаждата си? Може да звучи неприятно, но замисляме ли се как Бог се чувства? В Стария завет за нещо подобно Божиите служители изгубваха живота си! Къде в Божието слово пише, че Бог се променя и вече имаме право да се отнасяме към Него с пренебрежение? Когато евреите след излизането си от Египет трябваше да се срещнат с Всемогъщия, бяха предупредени да се окъпят и да не се доближават до планината за да не умрат. Исая, като видя Създателя, макар да беше Божи пророк, каза:
Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Нима ние, като пеем тази песен, излязла от лоното на вертепите, правим нещо добро, твърдейки, че сме извадили нечистотата от нея? Не. Това, че Бог мълчи и не ни наказва в момента не означава, че не знае какво вършим.
2 Петрово 3:9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Ако пропуснем да се подготвим през даденото ни благодатно време, ще разберем на собствения си гръб, че Бог е дълготърпелив, не е вечно търпелив.
Твърдим, че обичаме Бога, но декларацията ни е без значение, ако не отговаря на библейското изискване:
1 Йоаново 5:3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
А първата голяма заповед е:
Второзаконие 6:5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.
Ако наистина обичаме Бога, ще имаме страхопочитание към Него и ще се съобразяваме с какво Го прославяме, за да не излезе, че му поднасяме жертва с недостатък.
Николай Георгиев
Малахия 1:7 Принасяте осквернен хляб на олтара Ми.
Но вие казвате: С какво Те осквернихме?
С това, че казвате:
Трапезата Господна е за презиране.
8 И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
Ще бъде ли благоразположен към тебе,
Или ще те приеме ли?
Казва Господ на Силите.
А ние какво правим? Вземаме мелодия от френските леки момичета, поставяме текст за възхвала и пеем с вдъхновение! Кой би взел тоалетна чиния, в която е пусната чиста вода, за да утоли жаждата си? Може да звучи неприятно, но замисляме ли се как Бог се чувства? В Стария завет за нещо подобно Божиите служители изгубваха живота си! Къде в Божието слово пише, че Бог се променя и вече имаме право да се отнасяме към Него с пренебрежение? Когато евреите след излизането си от Египет трябваше да се срещнат с Всемогъщия, бяха предупредени да се окъпят и да не се доближават до планината за да не умрат. Исая, като видя Създателя, макар да беше Божи пророк, каза:
Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Нима ние, като пеем тази песен, излязла от лоното на вертепите, правим нещо добро, твърдейки, че сме извадили нечистотата от нея? Не. Това, че Бог мълчи и не ни наказва в момента не означава, че не знае какво вършим.
2 Петрово 3:9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Ако пропуснем да се подготвим през даденото ни благодатно време, ще разберем на собствения си гръб, че Бог е дълготърпелив, не е вечно търпелив.
Твърдим, че обичаме Бога, но декларацията ни е без значение, ако не отговаря на библейското изискване:
1 Йоаново 5:3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
А първата голяма заповед е:
Второзаконие 6:5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.
Ако наистина обичаме Бога, ще имаме страхопочитание към Него и ще се съобразяваме с какво Го прославяме, за да не излезе, че му поднасяме жертва с недостатък.
Николай Георгиев
RSS Feed
