„Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ПОСЛЕДНАТА ВЕСТ“
Надер Мансур
Уисконсин, юни 2015
„Последната вест“ е темата, по която ще говорим днес. Както казах, ще обхванем доста информация, затова ще се придвижвам доста бързо. Затова се надявам да останем и да бъдем будни. В края ще има време за въпроси и разисквания. В случай, че нещо не е ясно, ще се радваме да дадем възможност за въпроси. Докато разглеждаме последната вест, биваме доведени до книгата Откровение, защото книгата Откровение ни представя картина на нещата, които ще се случат точно преди пришествието на Христос. Особено в Откровение 14:6 четем за това в т. нар. три ангелски вести. Там се казва:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ПОСЛЕДНАТА ВЕСТ“
Надер Мансур
Уисконсин, юни 2015
„Последната вест“ е темата, по която ще говорим днес. Както казах, ще обхванем доста информация, затова ще се придвижвам доста бързо. Затова се надявам да останем и да бъдем будни. В края ще има време за въпроси и разисквания. В случай, че нещо не е ясно, ще се радваме да дадем възможност за въпроси. Докато разглеждаме последната вест, биваме доведени до книгата Откровение, защото книгата Откровение ни представя картина на нещата, които ще се случат точно преди пришествието на Христос. Особено в Откровение 14:6 четем за това в т. нар. три ангелски вести. Там се казва:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.“
Това е първата от трите ангелски вести и тук тя е наречена „вечното благовестие“. Това е евангелската вест, която ще достигне до целия свят. И знаем, че това е окончателната вест, последният призив към света, защото в стиховете, които следват, след прогласяването на трите ангелски вести, откриваме картината, или сцената, на идването на Човешкия Син в небесните облаци. Затова знаем, че това е поседната вест, представена в пророчество като трите летящи ангела. И това, разбира се, е в съзвучие с Христовите думи, при които Той каза:
„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).
Така че тук ангелът изпълнява това пророчество за проповядването на вечното благовестие на целия свят. Това, за което се говори тук, разбира се, понеже се намира в книгата Откровение, не е буквален ангел, а този ангел представлява движение или група хора, които ще проповядват вечното благовестие на света.
За какво се отнася това вечно благовестие?
В следващия стих ни се дават малко повече подробности:
„Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
Следователно, вечното благовестие тук е свързано с това да се боим от Бога, да Му отдаваме слава и да се покланяме на Него, да Му се покланяме, разбира се, като на Твореца. Това е централната тема и ключовият въпрос в трите ангелски вести. Това е въпрос на поклонение, защото за това ще се отнася съревнованието в последните дни. Това е въпрос на поклонение. Ще наблягам върху това по време на разговора ни днес, защото това е било желанието на дявола през цялото време – да се сдобие или да получи поклонение.
И така, вестта, която Бог изпраща, последната вест, има за цел да възстанови едно правилно разбиране във връзка с поклонението. На кого се покланяме, кога се покланяме, как се покланяме – всички тези неща са елементи на поклонението. И това се представя в този конкретен стих. И тогава се казва, че тази вест има всъщност три конкретни елемента или три указания или увещания. Изброени по ред те са:
1) да се боим от Бога;
2) да Му отдадем слава; и...?
3) Да се поклоним на Него.
Ако погледнете трите ангелски вести, всичките три, тези три елемента, които са изброени в Първата ангелска вест, са единствените, които са указания или неща, които са ни представени за вършене. Вторият ангел не ни казва да правим каквото и да е. Той просто казва: „Падна Вавилон.“ Ще видим повече за това малко по-нататък. И тогава третият ангел също ни отправя предупреждение относно приемането на белега на звяра и на неговия образ и какво ще се случи. Нищо друго във вестите не ни казва да правим каквото и да е, с изключение на тези три елемента:
1) да се боим от Бога;
2) да Му отдаваме слава; и
3) да се покланяме на Него.
Всъщност точно неуспехът да се следва това указание довежда до предупрежденията, дадени във втората и третата ангелска вест, и приемането на каквито и да са последици, изброени там. Те са следствие от пренебрежение да се следва това. С други думи, онези, за които се говори във вестите на втория и третия ангел, са онези, които не се боят от Бога, не Му отдават слава и не се покланят на Него. Затова казвам, че въпросът в последните дни е въпрос на поклонение. Затова е жизненоважно да знаем на кого се покланяме Това е една жизненоважна част, един жизненоважен компонент от вестта.
И Бог е издигнал една много специална група хора в последните дни, за да прогласи трите ангелски вести. И разбираме, че това са нашите изпълнителни заповеди, защото това е актуалната за това време вест. И така, поклонението към Този, Който е направил небето и земята – това е Създателят.
Искам ясно да идентифицираме това, защото това е въпросът.
Ако въпросът се отнася до поклонението и ангелът тук казва, „бойте се от Бога и Му въздайте слава, и поклонете се на Този...,“ за кого говори той? Кой е субектът в това указание? И ако зададем този въпрос, има разнородни отговори, които се дават обикновено. Когато говорим за Бога и за нашето разбиране и представа за Бога, това в действителност ще ръководи поклонението ни към Бога. Така че това кой според разбирането ни е Бог ще окаже пряко въздействие върху начина, по който отдаваме поклонение, и мястото, на което отдаваме поклонение. Затова е много важно да идентифицираме кой е този Бог, за Когото се говори тук, този Създател на небето и на земята. И ще проведем съвсем кратко изследване на Библията, за да открием отговора на въпроса кой е този Бог Създател. Деяния 7:24 ни казва това:
„Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове.“
Тук имаме още едно описание на Бога Създател, Който е направил небето и земята. Той е наречен също и като
„Господ на...“? „...на небето и на земята.“
Той е Творецът на всичко. И Павел по онова време проповядваше в Атина. Той каза, че Бог, този Създател, този Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове. Затова искаме да имаме ясна идентификация за кого се говори тук. Защото когато говорим за поклонението, най-често срещаната представа, която съществува сред християните или в християнството по отношение на Бога е, че Бог е Триединство и че Бог е три в едно и едно в три, или че Бог е съставен от три лица, а именно Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. В основни линии всеки християнин знае това и до голяма степен вярва в него. Затова когато говорим за това да се боим от Бога и да се покланяме на Него, когато зададем въпроса „кой е този Бог?“, често това е отговорът, който се дава. Това е този Бог трима в един и един в трима. Просто искаме да определим кой е, защото това е въпрос, който засяга поклонението ни. Ако имаме погрешна представа или погрешно разбиране за Бога, определено ще имаме погрешна система на поклонение. А именно за това се отнася Първата ангелска вест. Самият факт, че Бог изпрати трите ангелски вести и те са свързани с поклонението, е показател, че повечето хора имат проблем по отношение на поклонението и покланянето на правилния Бог. Фактът, че Бог ни напомня и казва „бойте се от Бога и се покланяйте на Него“ означава, че нещо в тази сфера не се случва. Светът не се бои от Бога. Той не Му отдава слава и не се покланя на Него. Затова предстои да определим и разберем точно кой е Той, кой наистина е този Господ на небето и на земята. И най-висшият авторитет по темата, разбира се, е Христос. Ще видим кой е този Господ на небето и на земята според Христос Исус. Матей 11:25 ни казва какъв е отговорът:
„В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.“
Следователно, според Христос, Господ на небето и на земята е едно отделно лице, едно същество, и това е идентифицирано тук като Отец, Бог Отец. Така че когато се върнем към трите ангелски вести, този последен призив към света, това да се боим от Бога, да Му отдаваме слава и да се покланяме на Него, Първата ангелска вест всъщност говори за...? Бог Отец. Защото очевидно се казва:
„Поклонете се на Него...“
Т.е. не се казва „поклонете се на тях“ или каквото и да е такова нещо. Той е Богът, на Когото трябва да се отдава поклонение. И това е положението на Бог Отец, Неговият авторитет. И разбирането на Неговото положение се схваща крайно неправилно в света. Точно това е предназначено да поправят и възстановят трите ангелски вести. Това се назовава „вечното благовестие“. И понеже тази вест достига до целия свят, това ни казва, че целият свят е започнал да разбира неправилно нещо по отношение на положението и авторитета на Бог Отец. Това е вест, която трябва да привлече вниманието на целия свят.
„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).
Така че тук ангелът изпълнява това пророчество за проповядването на вечното благовестие на целия свят. Това, за което се говори тук, разбира се, понеже се намира в книгата Откровение, не е буквален ангел, а този ангел представлява движение или група хора, които ще проповядват вечното благовестие на света.
За какво се отнася това вечно благовестие?
В следващия стих ни се дават малко повече подробности:
„Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
Следователно, вечното благовестие тук е свързано с това да се боим от Бога, да Му отдаваме слава и да се покланяме на Него, да Му се покланяме, разбира се, като на Твореца. Това е централната тема и ключовият въпрос в трите ангелски вести. Това е въпрос на поклонение, защото за това ще се отнася съревнованието в последните дни. Това е въпрос на поклонение. Ще наблягам върху това по време на разговора ни днес, защото това е било желанието на дявола през цялото време – да се сдобие или да получи поклонение.
И така, вестта, която Бог изпраща, последната вест, има за цел да възстанови едно правилно разбиране във връзка с поклонението. На кого се покланяме, кога се покланяме, как се покланяме – всички тези неща са елементи на поклонението. И това се представя в този конкретен стих. И тогава се казва, че тази вест има всъщност три конкретни елемента или три указания или увещания. Изброени по ред те са:
1) да се боим от Бога;
2) да Му отдадем слава; и...?
3) Да се поклоним на Него.
Ако погледнете трите ангелски вести, всичките три, тези три елемента, които са изброени в Първата ангелска вест, са единствените, които са указания или неща, които са ни представени за вършене. Вторият ангел не ни казва да правим каквото и да е. Той просто казва: „Падна Вавилон.“ Ще видим повече за това малко по-нататък. И тогава третият ангел също ни отправя предупреждение относно приемането на белега на звяра и на неговия образ и какво ще се случи. Нищо друго във вестите не ни казва да правим каквото и да е, с изключение на тези три елемента:
1) да се боим от Бога;
2) да Му отдаваме слава; и
3) да се покланяме на Него.
Всъщност точно неуспехът да се следва това указание довежда до предупрежденията, дадени във втората и третата ангелска вест, и приемането на каквито и да са последици, изброени там. Те са следствие от пренебрежение да се следва това. С други думи, онези, за които се говори във вестите на втория и третия ангел, са онези, които не се боят от Бога, не Му отдават слава и не се покланят на Него. Затова казвам, че въпросът в последните дни е въпрос на поклонение. Затова е жизненоважно да знаем на кого се покланяме Това е една жизненоважна част, един жизненоважен компонент от вестта.
И Бог е издигнал една много специална група хора в последните дни, за да прогласи трите ангелски вести. И разбираме, че това са нашите изпълнителни заповеди, защото това е актуалната за това време вест. И така, поклонението към Този, Който е направил небето и земята – това е Създателят.
Искам ясно да идентифицираме това, защото това е въпросът.
Ако въпросът се отнася до поклонението и ангелът тук казва, „бойте се от Бога и Му въздайте слава, и поклонете се на Този...,“ за кого говори той? Кой е субектът в това указание? И ако зададем този въпрос, има разнородни отговори, които се дават обикновено. Когато говорим за Бога и за нашето разбиране и представа за Бога, това в действителност ще ръководи поклонението ни към Бога. Така че това кой според разбирането ни е Бог ще окаже пряко въздействие върху начина, по който отдаваме поклонение, и мястото, на което отдаваме поклонение. Затова е много важно да идентифицираме кой е този Бог, за Когото се говори тук, този Създател на небето и на земята. И ще проведем съвсем кратко изследване на Библията, за да открием отговора на въпроса кой е този Бог Създател. Деяния 7:24 ни казва това:
„Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове.“
Тук имаме още едно описание на Бога Създател, Който е направил небето и земята. Той е наречен също и като
„Господ на...“? „...на небето и на земята.“
Той е Творецът на всичко. И Павел по онова време проповядваше в Атина. Той каза, че Бог, този Създател, този Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове. Затова искаме да имаме ясна идентификация за кого се говори тук. Защото когато говорим за поклонението, най-често срещаната представа, която съществува сред християните или в християнството по отношение на Бога е, че Бог е Триединство и че Бог е три в едно и едно в три, или че Бог е съставен от три лица, а именно Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. В основни линии всеки християнин знае това и до голяма степен вярва в него. Затова когато говорим за това да се боим от Бога и да се покланяме на Него, когато зададем въпроса „кой е този Бог?“, често това е отговорът, който се дава. Това е този Бог трима в един и един в трима. Просто искаме да определим кой е, защото това е въпрос, който засяга поклонението ни. Ако имаме погрешна представа или погрешно разбиране за Бога, определено ще имаме погрешна система на поклонение. А именно за това се отнася Първата ангелска вест. Самият факт, че Бог изпрати трите ангелски вести и те са свързани с поклонението, е показател, че повечето хора имат проблем по отношение на поклонението и покланянето на правилния Бог. Фактът, че Бог ни напомня и казва „бойте се от Бога и се покланяйте на Него“ означава, че нещо в тази сфера не се случва. Светът не се бои от Бога. Той не Му отдава слава и не се покланя на Него. Затова предстои да определим и разберем точно кой е Той, кой наистина е този Господ на небето и на земята. И най-висшият авторитет по темата, разбира се, е Христос. Ще видим кой е този Господ на небето и на земята според Христос Исус. Матей 11:25 ни казва какъв е отговорът:
„В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.“
Следователно, според Христос, Господ на небето и на земята е едно отделно лице, едно същество, и това е идентифицирано тук като Отец, Бог Отец. Така че когато се върнем към трите ангелски вести, този последен призив към света, това да се боим от Бога, да Му отдаваме слава и да се покланяме на Него, Първата ангелска вест всъщност говори за...? Бог Отец. Защото очевидно се казва:
„Поклонете се на Него...“
Т.е. не се казва „поклонете се на тях“ или каквото и да е такова нещо. Той е Богът, на Когото трябва да се отдава поклонение. И това е положението на Бог Отец, Неговият авторитет. И разбирането на Неговото положение се схваща крайно неправилно в света. Точно това е предназначено да поправят и възстановят трите ангелски вести. Това се назовава „вечното благовестие“. И понеже тази вест достига до целия свят, това ни казва, че целият свят е започнал да разбира неправилно нещо по отношение на положението и авторитета на Бог Отец. Това е вест, която трябва да привлече вниманието на целия свят.
Когато говорим за това, че Бог е един, както казах, най-разпространената представа, съществуваща днес е, че Бог е един в един смисъл, но всъщност е също така и трима в друг смисъл. Оттук следва и, че имате този Бог трима в един и един в трима. Във Второзаконие 6:4 ни се казва:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
Когато погледнем в Писанието думата „един“, особено в този стих, откриваме, че думата „Господ“, която тук е с главни букви, произлиза от оригиналното еврейско име на Бога (правилното име на Бога), което е „Яхуа“. Името се произнася по различни начини, но е познато като "тетраграматон" – еврейското име, правилното име на Бога. И тук се казва, че Той е един. И когато тук се казва, че Той е един, не се говори за сложно-съставна същност, цяло или група. Говори се за едно отделно лице, което притежава име. Ще видим това малко по-нататък, защото нашето разбиране на концепцията за Бога в библейски план трябва да пасва на всичко, което е разкрито в хода на Писанието. И това ни помага да разберем за какво всъщност говори Първата ангелска вест (това е последната вест). Този един Бог, или единственият Бог на Израил, или единственият Бог на Библията. Предстои да идентифицираме кой е Той. И отново ни помага Исус, защото Той слезе от небето на земята, за да ни разкрие небесните неща. Така е, нали?
Един ден Христос водеше разговор и един от книжниците дойде при Него с въпрос. И разискването, което проведоха те, ни помага да разберем нещо по отношение на идентичността на този един Бог. Това е записано в Марк 12:28-32:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?“
Хубав въпрос, който да се зададе на Исус. Разбира се, книжникът го задаваше тук като изпит. Ако ви беше зададен този въпрос (няма да изисквам отговор от вас), как бихте отговорили вие? Обикновено най-често срещаният отговор е...? Да обичаме Бога с цялото си сърце и да обичаме ближния си. Много добър отговор. И Исус го каза. Но Той каза това само след като каза нещо друго. Има нещо, което Исус каза преди да каже това.
„Исус отговори: Първата е: Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ.“
Едва след това Той казва:
„...и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тази е първата заповед.] А ето втората, подобна на нея, заповед: Да възлюбиш ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“
Искам да се върнем на онова, което Исус каза първо, защото това е основополагащо. Преди да можем да обичаме Бога с цялото си сърце, е необходимо да знаем и разбираме кой е Той, кой е Този, Когото трябва да обичаме с цялото си сърце. Много несериозно е да се каже на хората „първата заповед е да обичате Бога“, без наистина да се дефинира кой е този Бог. В света днес има много богове. Много. Кой от всичките трябва да обичаме с цели сърце, ум, душа и сила? С това започна Христос. Той каза:
„Първото нещо, което е необходимо да разберете е, че Бог е един.“
И Той цитира Второзаконие 4:6, който прочетохме току-що.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
И да обичаме този един Господ, този един Бог, с цялото си сърце е цялата същност на Евангелието. Това е темата на разискване тук. Тогава...
Книжникът беше много впечатлен, защото чу отговора, който очакваше. Ето какво се казва:
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него...“ (Марк 12:32).
И тогава той продължава като се съгласява с Христос, че да се обича Бог с цялото сърце е повече от всеизгаряния и жертви. Много интересно е, че в своето разбиране на Писанието книжникът беше достигнал до това заключение: че има само един Бог и няма друг освен Него. Тогава, в 34 ст., намирам едно много красиво заключение на историята:
„Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство.“
Марк 12 гл. Целият доклад е записан в Марк 12:28-32. Просто преминавахме през всеки от стиховете и завършвахме в 34 ст. Когато Исус го чу да казва това, Той каза:
„Не си далеч от Божието царство.“
Затова въпросът е: Кой е субектът, за когото се води разговора им? Очевидно те говорят за... колко души? Само един – единият Бог на Библията. И според книжника съществува този „един Бог и няма друг освен Него“. Кой е субектът, за когото се води разговора, този, когото да обичаме с цялото си сърце, с целия си ум и със силата си, и на когото да се покланяме? Отново отговора ни дава Исус, и той е записан в Йоан 8:54, за това кой е този Бог, когото спомена книжникът и за когото говореше Христос:
„Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог.“
Следователно, книжникът разбираше, че Библията говори за това, че има един Бог и няма друг освен Него, и той имаше предвид Бог Отец. Исус каза:
„Не си далеч от царството.“
Следователно, този един Бог, Богът на Израил, Богът на евреите, Богът на Библията, е Бог Отец. И когато говорим за това и казваме, че Бог е един, понякога хората казват:
„Да, това е вярно. Но знаеш ли, че в еврейския език съществува тази дума „Елохим“, която се намира в книгата в Битие? Че еврейската дума за „Бог“ в книгата Битие и по- конкретно в първите две глави е „Елохим“?“
И хората казват:
„„Елохим“ е дума в множествено число. Следователно, това ни загатва или ни дава представа, че Бог трябва да е някакво множествено число, че Той е повече от един.“
И откриваме това, защото когато в Битие се казва, „да създадем човека по Нашия образ“ (Битие 1:26), думата за Бог там е „Елохим“.
Затова това е вярването на много хора, които казват:
„Да, „един“ се отнася до единство, едно единство от повече от едно лица. Това е Бог.“
Това не е правилно или точно разбиране на думата „Елохим“. Ще ви кажа това без колебание. Защото ако я погледнете в конкорданса или в някой речник, или в библейския речник, ще откриете, че думата „Елохим“ действително е дума в множествено число, но за значението се казва:
„Интензив в множествено число с единично значение.“
Т.е. това е множествено число на „величие“. Това е дума в множествено число, която се използва, за да обозначи величие и царственост, а не за да обозначи множественост. Не искам просто да вярвате на думите ми. Предстои да видим как Писанието употребява тази дума и ще проверим отговорите си от Библията. Ще погледнем един пример. Има много такива, но един от тях се намира в Изход 7:1. Там се казва:
„Тогава Господ каза на Мойсей...“
Извинете ме.
„...на Мойсей: Ето, поставих те бог [това е еврейската дума „елохим“] на фараона, и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.“
И така, Бог каза на Мойсей: „Направих те „елохим“.“
Означава ли това, че Мойсей беше повече от едно лице или че Бог някак го беше умножил? Не. Съвсем не. Така че защо изобщо Бог би употребил тази дума по отношение на едно отделно същество? Какъв е смисълът, който се опитва Той да предаде? Дали Той се опитва да ни каже, че някак, по някакъв тайнствен начин, Мойсей беше повече от един? Съвсем не. Той употребяваше тази дума просто защото това обозначава величие и царственост. С други думи, Бог казваше на Мойсей:
„Ще те уподобя на Себе Си. Пред фараона ти ще имаш положение като това, което заемам Аз.“
И това се обяснява в Изход 11:3:
„При това човекът Мойсей беше станал твърде велик в египетската земя пред слугите на фараона и пред народа.“
Защо беше той велик, или „твърде велик“? Защото Бог беше казал:
„Направих те „елохим“, направих те бог на фараона, и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.“
Така че думата „Елохим“ не означава множественост на личности, а обозначава величие и царственост. И така се прилага тя неизменно за Бога, за Бога на Библията, или Бога на Писанието. И това се повтаря отново и отново.
Ще погледнем още няколко стиха в този смисъл. Според Христос, в Йоан 17:3, самият Той ни казва кой е единственият истинен Бог:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си...“? „...изпратил.“
Ако прочетете това внимателно, ще откриете, че Исус всъщност се молеше на Своя Отец. Той назовава Своя Отец „единствения истинен Бог“. И вечният живот се отнася единствено до познаване на този единствен истинен Бог. И не само на Него, а също и на...? Онзи, Когото Той изпрати – Исус Христос, който беше изпратен от Отец, от Бог Отец. За това се отнася вечният живот. Искам да помним този момент, защото ще се върнем на него. Вечният живот, братя и сестри, се основава на познаването на... колко лица? Според този стих, само на две. Това казва Исус:
„...да познаят... единствения истинен Бог и...“? Да познаят „Исус Христос, Когото си изпратил“.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
Когато погледнем в Писанието думата „един“, особено в този стих, откриваме, че думата „Господ“, която тук е с главни букви, произлиза от оригиналното еврейско име на Бога (правилното име на Бога), което е „Яхуа“. Името се произнася по различни начини, но е познато като "тетраграматон" – еврейското име, правилното име на Бога. И тук се казва, че Той е един. И когато тук се казва, че Той е един, не се говори за сложно-съставна същност, цяло или група. Говори се за едно отделно лице, което притежава име. Ще видим това малко по-нататък, защото нашето разбиране на концепцията за Бога в библейски план трябва да пасва на всичко, което е разкрито в хода на Писанието. И това ни помага да разберем за какво всъщност говори Първата ангелска вест (това е последната вест). Този един Бог, или единственият Бог на Израил, или единственият Бог на Библията. Предстои да идентифицираме кой е Той. И отново ни помага Исус, защото Той слезе от небето на земята, за да ни разкрие небесните неща. Така е, нали?
Един ден Христос водеше разговор и един от книжниците дойде при Него с въпрос. И разискването, което проведоха те, ни помага да разберем нещо по отношение на идентичността на този един Бог. Това е записано в Марк 12:28-32:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?“
Хубав въпрос, който да се зададе на Исус. Разбира се, книжникът го задаваше тук като изпит. Ако ви беше зададен този въпрос (няма да изисквам отговор от вас), как бихте отговорили вие? Обикновено най-често срещаният отговор е...? Да обичаме Бога с цялото си сърце и да обичаме ближния си. Много добър отговор. И Исус го каза. Но Той каза това само след като каза нещо друго. Има нещо, което Исус каза преди да каже това.
„Исус отговори: Първата е: Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ.“
Едва след това Той казва:
„...и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тази е първата заповед.] А ето втората, подобна на нея, заповед: Да възлюбиш ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“
Искам да се върнем на онова, което Исус каза първо, защото това е основополагащо. Преди да можем да обичаме Бога с цялото си сърце, е необходимо да знаем и разбираме кой е Той, кой е Този, Когото трябва да обичаме с цялото си сърце. Много несериозно е да се каже на хората „първата заповед е да обичате Бога“, без наистина да се дефинира кой е този Бог. В света днес има много богове. Много. Кой от всичките трябва да обичаме с цели сърце, ум, душа и сила? С това започна Христос. Той каза:
„Първото нещо, което е необходимо да разберете е, че Бог е един.“
И Той цитира Второзаконие 4:6, който прочетохме току-що.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
И да обичаме този един Господ, този един Бог, с цялото си сърце е цялата същност на Евангелието. Това е темата на разискване тук. Тогава...
Книжникът беше много впечатлен, защото чу отговора, който очакваше. Ето какво се казва:
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него...“ (Марк 12:32).
И тогава той продължава като се съгласява с Христос, че да се обича Бог с цялото сърце е повече от всеизгаряния и жертви. Много интересно е, че в своето разбиране на Писанието книжникът беше достигнал до това заключение: че има само един Бог и няма друг освен Него. Тогава, в 34 ст., намирам едно много красиво заключение на историята:
„Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство.“
Марк 12 гл. Целият доклад е записан в Марк 12:28-32. Просто преминавахме през всеки от стиховете и завършвахме в 34 ст. Когато Исус го чу да казва това, Той каза:
„Не си далеч от Божието царство.“
Затова въпросът е: Кой е субектът, за когото се води разговора им? Очевидно те говорят за... колко души? Само един – единият Бог на Библията. И според книжника съществува този „един Бог и няма друг освен Него“. Кой е субектът, за когото се води разговора, този, когото да обичаме с цялото си сърце, с целия си ум и със силата си, и на когото да се покланяме? Отново отговора ни дава Исус, и той е записан в Йоан 8:54, за това кой е този Бог, когото спомена книжникът и за когото говореше Христос:
„Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог.“
Следователно, книжникът разбираше, че Библията говори за това, че има един Бог и няма друг освен Него, и той имаше предвид Бог Отец. Исус каза:
„Не си далеч от царството.“
Следователно, този един Бог, Богът на Израил, Богът на евреите, Богът на Библията, е Бог Отец. И когато говорим за това и казваме, че Бог е един, понякога хората казват:
„Да, това е вярно. Но знаеш ли, че в еврейския език съществува тази дума „Елохим“, която се намира в книгата в Битие? Че еврейската дума за „Бог“ в книгата Битие и по- конкретно в първите две глави е „Елохим“?“
И хората казват:
„„Елохим“ е дума в множествено число. Следователно, това ни загатва или ни дава представа, че Бог трябва да е някакво множествено число, че Той е повече от един.“
И откриваме това, защото когато в Битие се казва, „да създадем човека по Нашия образ“ (Битие 1:26), думата за Бог там е „Елохим“.
Затова това е вярването на много хора, които казват:
„Да, „един“ се отнася до единство, едно единство от повече от едно лица. Това е Бог.“
Това не е правилно или точно разбиране на думата „Елохим“. Ще ви кажа това без колебание. Защото ако я погледнете в конкорданса или в някой речник, или в библейския речник, ще откриете, че думата „Елохим“ действително е дума в множествено число, но за значението се казва:
„Интензив в множествено число с единично значение.“
Т.е. това е множествено число на „величие“. Това е дума в множествено число, която се използва, за да обозначи величие и царственост, а не за да обозначи множественост. Не искам просто да вярвате на думите ми. Предстои да видим как Писанието употребява тази дума и ще проверим отговорите си от Библията. Ще погледнем един пример. Има много такива, но един от тях се намира в Изход 7:1. Там се казва:
„Тогава Господ каза на Мойсей...“
Извинете ме.
„...на Мойсей: Ето, поставих те бог [това е еврейската дума „елохим“] на фараона, и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.“
И така, Бог каза на Мойсей: „Направих те „елохим“.“
Означава ли това, че Мойсей беше повече от едно лице или че Бог някак го беше умножил? Не. Съвсем не. Така че защо изобщо Бог би употребил тази дума по отношение на едно отделно същество? Какъв е смисълът, който се опитва Той да предаде? Дали Той се опитва да ни каже, че някак, по някакъв тайнствен начин, Мойсей беше повече от един? Съвсем не. Той употребяваше тази дума просто защото това обозначава величие и царственост. С други думи, Бог казваше на Мойсей:
„Ще те уподобя на Себе Си. Пред фараона ти ще имаш положение като това, което заемам Аз.“
И това се обяснява в Изход 11:3:
„При това човекът Мойсей беше станал твърде велик в египетската земя пред слугите на фараона и пред народа.“
Защо беше той велик, или „твърде велик“? Защото Бог беше казал:
„Направих те „елохим“, направих те бог на фараона, и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.“
Така че думата „Елохим“ не означава множественост на личности, а обозначава величие и царственост. И така се прилага тя неизменно за Бога, за Бога на Библията, или Бога на Писанието. И това се повтаря отново и отново.
Ще погледнем още няколко стиха в този смисъл. Според Христос, в Йоан 17:3, самият Той ни казва кой е единственият истинен Бог:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си...“? „...изпратил.“
Ако прочетете това внимателно, ще откриете, че Исус всъщност се молеше на Своя Отец. Той назовава Своя Отец „единствения истинен Бог“. И вечният живот се отнася единствено до познаване на този единствен истинен Бог. И не само на Него, а също и на...? Онзи, Когото Той изпрати – Исус Христос, който беше изпратен от Отец, от Бог Отец. За това се отнася вечният живот. Искам да помним този момент, защото ще се върнем на него. Вечният живот, братя и сестри, се основава на познаването на... колко лица? Според този стих, само на две. Това казва Исус:
„...да познаят... единствения истинен Бог и...“? Да познаят „Исус Христос, Когото си изпратил“.
За това се отнася вечният живот.
Предстои да видим защо това е така. Защото, отново, това се свързва с темата, по която говорим – вечното благовестие и прогласяването на тази вест по целия свят – до всеки народ и племе, език и хора.
Павел потвърждава същия факт. Ето какво казва Павел в 1 Коринтяни 8:6:
„Но за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
Когато Павел говори на коринтяните и казва „за нас има само един Бог“, за кого говори той, когато казва „нас“? Говори за вярващите, за християните. Павел включва и себе си в числото на вярващите и казва:
„За нас, в противовес на тези идолопоклонници [контекстът е, че има много богове в света], за нас, като християни, в противовес на това, има само един Бог.“
Тогава той идентифицира кой е този един Бог. Това е...? Отец. Тогава той казва:
„...от Когото е всичко.“
Единият Бог на Библията, братя и сестри, е Бог Отец. И няма друг освен Него. Той е единственият Източник на всичко съществуващо. Това им казва Павел. Това е в съзвучие с всички останали стихове, които открихме. И тогава той ни казва:
„...и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко...“
И ще видим малко повече за това. Но искам само да разберем, първо и преди всичко, положението на Отец. Защото за това се отнася Първата ангелска вест. Виждате ли, невъзможно е да прогласявате Първата ангелска вест правилно, ако не разбирате кой е Богът, за когото се говори в тази вест. Абсолютно ще губите времето си като се самоубеждавате, че прогласявате трите ангелски вести, ако нямате разбиране кой е този, за когото говори ангелът при едва първото нещо, което казва, когато казва:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава.“
Може би (само може би) това е причината все още да сме тук. Защото делото и функцията на трите ангелски вести е да докарат края. Именно когато това благовестие на царството бъде проповядвано на всичките народи, тогава ще дойде свършекът (Матей 24:14). Това каза Исус. Краят още не е налице, затова трябва да погледнем внимателно дали разбираме истински трите ангелски вести, дали наистина ги проповядваме – така, както ни казва Писанието – или сме пропуснали нещо в хода на това? Затова тук Павел ни казва:
„Но за нас има само един Бог.“
И Исус, разбира се, потвърди това на редица места. Едно от тези места е моментът, в който Той говореше на жената на кладенеца, като говореше за истинските поклонници и на кого ще се покланят истинските поклонници. Йоан 4:23:
„Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“
Истинските поклонници. Въпросът в последните дни се отнася до...? Поклонението. Истинските поклонници в последните дни ще се покланят на... кого? На Отец. Защото те се вслушват във вестта:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята.“
На Него се покланят те и те са тези, които прогласяват тази вест на целия свят – да се покланя на Бога, на истинния Бог.
Ето защо днес има объркване относно поклонението. Затова има цял куп идеи и разновидности и представи за това кой е Бог, какъв може би е Той, кой може би е Той и всички тези неща. Затова искаме днес да изясним това в известна степен от Писанието и да видим как всички тези неща пасват в едно цяло. Защото, братя и сестри, не можем да си позволим да навлезем в последните дни с объркване в ума си за това на кого се покланяме. Въпросът в последните дни не се отнася просто до това в кой ден се покланяте на Бога. Такъв е той в умовете на много хора - кой ден, кой е правилният ден и кой – погрешният. Това е едва второстепенно в сравнение с това на кого се отдава поклонение в деня за поклонение. Не мисля, че е нужно да ви питам кое е по-важно – Богът на деня или деня, в който се покланяме на Бога. Събираме се и това е денят, който Бог е благословил. Събираме се, за да се покланяме на Твореца и Създателя на този ден. Това е най-жизненоважното и най-същественото нещо. Затова, когато говорим за това, че Бог е единственият истинен Бог и няма друг освен Него, въпросът, който се появява обикновено в умовете на хората, е:
„Братко, има смисъл в това. Споделяш с нас някои много ясни библейски стихове и изглежда сякаш това има смисъл. Но какво да кажем за Христос? Някак си ти остави Христос вън от картинката. Казваш, че Богът на Библията е Отец и няма друг освен Него. Мислех, че Исус е включен някъде там.“
Затова искам да погледнем Христос и да видим как Христос се вписва в тази картина и как ние се свързваме с този истинен Бог, Отец, и как Христос има жизненоважна и неделима роля в това.
В Йоан 14:6 Исус каза нещо много значимо. Той каза:
„Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“
Какво имаше предвид Исус тук, когато каза това? Той каза, че Той е пътят. И по-конкретно Той каза, че е пътят към Отец. Достъп до Отец може да се осъществи само чрез Христос, според този стих. Това включва дори и поклонението. Поклонението, което отдаваме на Бога, достига до Бога чрез...? Пътя, а именно Христос. Следите ли? Това е от голямо значение, защото ангелът каза, че трябва да се покланяме на Бога. Поклонението, което отдаваме на Бога, може да достигне до Бога само чрез Пътя, който е Христос.
Не съм сигурен дали някога сте се чудили за това, но защо е така? Защо Христос е единственият Път към Отец и никой друг? Това, което Христос прави тук, е много изключващо твърдение. Какво прави Христос толкова уникален, че Той може да предяви тази претенция – че дори поклонението, молитвата, хвалението и всичко, нашата връзка с Бога, може да се осъществи само чрез Христос? Защо това е така? Не съм сигурен дали вие сте си задавали този въпрос, но аз съм. И като отворим на следния стих искам да открием заедно защо това е така. Защо е така? Защото докато четем това въпросите са:
„Какво да кажем за Исус? Исус с Божествено естество ли е? Да отдаваме ли поклонение на Исус така, както и на Отец? Как се вписва Той в картината? Защо Той е в това положение, при което Той описва Себе Си също и като „вратата“?“
Малко преди това в евангелието на Йоан, в Йоан 10 гл., Исус описва Себе Си като „вратата“. И единственият начин да се влезе е през Него. Всички тези картини, всички тези изображения... Той е наречен също и „единственият Посредник“ между Бога и човека. Въпросът е: Защо? Защо Христос заема това уникално и изключително положение? Има много ясна причина. Вече прочетохме този стих и ви казах да го имате предвид, защото това е нещо, което искам да изследваме. Да се познава... Извинете ме. Вечният живот е да се познава единственият истинен Бог и Исус Христос, Когото Той е изпратил. Открихме кой е единственият истинен Бог. Това е Бог Отец. Искам да открием положението, което Христос заема като изпратения от Бога и защо Той също е жизненоважен в конкретната тема, за която говорим.
В 1 Коринтяни 3:23 имаме много интересен стих. Павел казва:
„...а вие сте Христови, а Христос – Божий.“
Ако погледнете още един превод (CEV), той ни обяснява това малко по-ясно. В него се казва:
„А вие принадлежите на Христос, а Христос принадлежи на Бога.“
Не съм сигурен дали някога сте се замисляли върху този стих или не сте, но той се намира в Писанието. Кратък, но много дълбок стих. В него се казва, че Христос принадлежи на Бога. Очевидно „Бог“ тук се отнася за...? Отец. Така ли е? Това открихме. Тук има нещо интересно. Защо Христос е Божий? Защо Христос принадлежи на Бога? Защо Писанието дори употребява този изказ? Обикновено не говорим за Христос или дори не Го възприемаме така, в общ план. Какъв смисъл предава Павел с това, че Христос принадлежи на Бога и как е възможно това? Всъщност Бог отговори на въпроса и ни каза как Христос принадлежи на Него при кръщението на Христос. В Матей 3:17 четем за това. Там се казва:
„И ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“
Знаем, че гласът от небето беше гласът на Бог Отец. Той говореше и тук Той посочваше как това лице, Христос, принадлежи на Него. Той каза:
“Този е Моят...“? Син. „...Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Разбира се, малко по-нататък в историята на Исус откриваме, че когато Той беше преобразен на Планината на преображението, тримата ученици, които присъстваха, чуха гласа на Бог Отец да говори отново. Той каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5).
Бог тук идентифицира нещо за Христос, което е от голямо значение. Той ни казва как Христос принадлежи на Него. Тази връзка – това, че Христос е Божият Син – е онова, което прави Христос Божий. И Той принадлежи на Бог. Но какво означава това? Защото то очевидно е толкова важно, че Бог го обясни, изговори със собствения Си глас от небето. Какво означава Христос да бъде Божият Син? Това всъщност е ключовият момент, който ни помага да оценим и разберем защо Той е единственият Път към Отец. Ако говорим за това, че Христос е Божият Син, хората казват, че всеки вярва в това, или поне всеки християнин вярва в това или изповядва вяра, че Христос е Божият Син. Искам да изследваме по какъв начин Го разкрива Писанието като Сина. Защото това ни помага да оценим Неговото положение, Неговото уникално и забележително положение като Единородният Син. Това е от голямо значение и от такава важност, защото именно него проповядваха апостолите. В Деяния 9:20 четем, по отношение на Павел след неговото обръщане, следното:
„И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е...“? „...Божият Син.“
Павел беше яростен противник на християнската вяра и по пътя си за Дамаск той беше обърнат. Исус му се яви. И това е доклад за едва първата проповед, която Павел изнесе като християнин. Темата на проповедта му в този съботен ден беше, че Христос действително беше Божият Син. Което ни казва в какво вярвал той преди това, нали? Че той не вярвал, че Христос е Божият Син. Така че веднага щом беше обърнат, това беше първото нещо, за което проповядваше той. Защо? Защото това е... Извинете ме. Това е основоположният стълб и убеждение на християнската църква. Помните ли, когато един ден Исус говореше и попита учениците Си
„Кой, казвате, съм Аз?“
И в отговор Петър каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16).
Тогава Исус каза: „Петре, ще съградя Своята църква върху тази скала.“
Скалата е това изявление на вяра, тази декларация на вяра, която даде Петър – че Христос е Синът на живия Бог. Църквата на Исус Христос е изградена върху тази основоположна истина.
Така че не е изненадващо, че апостол Павел, един от най-великите апостоли, с които сме запознати, едва първото нещо, което той проповядваше като християнин, беше основата. Той полагаше основата, че Христос наистина е Божият Син. Много значим момент. И ще видим значимостта му в хода на изследването. Но знаете, че Бог Отец обяви това, апостолите го проповядваха. И не само това, но и предстоеше Исус да бъде убит въз основа точно на този факт. Йоан 5:18 ни казва защо юдеите искаха да убият Христос:
„Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.“
Много интересен стих. Тук Исус предяви претенция. Той каза, че Бог е Негов Отец, или с други думи, че Той е Синът на...? Бога. И когато чуха това, юдеите разбраха думите Му като означаващи (което е правилно), че Той правеше Себе Си равен на Бога.
Ще ви задам въпрос: Дали Исус каза, че е равен на Бога?
Не, не това каза Той. Той каза: „Аз Съм Божият Син.“ Или че Бог е Неговият Отец.
А юдеите разбраха, че това Го прави равен на Бога. Виждате, че тук има връзка. Няма съмнение, че Христос е равен на Бога. Неговото равенство се основава на нещо. Основава се на факт. Основава се на факта, че Той е Синът на...? Бога. Това разбраха юдеите тук, когато осъзнаха, че Той по същество твърдеше, че Божественото естество е Негово собствено, че Той е Божият Син. Те разбраха това като богохулно. Не вярваха, че Той наистина беше Този, Когото каза, че е. Затова те взеха камъни и искаха да Го убият. Но ключовият момент тук, който не искам да пропуснем е, че Божествеността на Христос всъщност се основава на факта, че Той е Божият Син. Синовността е основата за равенството. Затова, ако искате да оспорите равенството на Христос, ако искате да отнемете от равенството на Христос, какво ще нападнете? Основата за това равенство, която е Неговата...? Синовност.
Ето защо виждаме, че дяволът имаше проблем с това. Виждаме това понеже в пустинята на изкушението (помните), кое беше първото нещо, което дяволът каза на Исус?
„Ако си Божий Син.“
Какво правеше той? Нападаше Неговата синовност. Т.е. той оспорваше и всъщност нападаше Неговата синовност. Синовността е основата на Неговата Божественост. Това е връзката Му с Неговия Отец. Ще видим и това. Искам да изследваме как точно Христос е Божият Син. Какво означава това? Йоан 3:16, един от най-обичаните и познати стихове в Писанието:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.
Това ни казва за любовта на Бог Отец. Бог Отец ни възлюби толкова много, че Той даде Своя Единороден Син. Така че тук ни се казва по какъв начин Христос е Син. Казва се, че Той е роденият Син, Той е Единородният Син.
Ако потърсите в речник значението на тази дума, ще откриете, че тя означава „единствено роден“. „Единороден“ означава „единствено роден“. Христос е единственият роден, единородният Син на Бога. Разбира се, тук говорим за Бог Отец. И Бог разкри Своята любов към нас като ни даде този Син. Йоан 1:14 обяснява това, за да не го разберем погрешно:
„И Словото [говори се за Христос] стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и...“? „...истина.“
Предстои да видим защо това е така. Защото, отново, това се свързва с темата, по която говорим – вечното благовестие и прогласяването на тази вест по целия свят – до всеки народ и племе, език и хора.
Павел потвърждава същия факт. Ето какво казва Павел в 1 Коринтяни 8:6:
„Но за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
Когато Павел говори на коринтяните и казва „за нас има само един Бог“, за кого говори той, когато казва „нас“? Говори за вярващите, за християните. Павел включва и себе си в числото на вярващите и казва:
„За нас, в противовес на тези идолопоклонници [контекстът е, че има много богове в света], за нас, като християни, в противовес на това, има само един Бог.“
Тогава той идентифицира кой е този един Бог. Това е...? Отец. Тогава той казва:
„...от Когото е всичко.“
Единият Бог на Библията, братя и сестри, е Бог Отец. И няма друг освен Него. Той е единственият Източник на всичко съществуващо. Това им казва Павел. Това е в съзвучие с всички останали стихове, които открихме. И тогава той ни казва:
„...и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко...“
И ще видим малко повече за това. Но искам само да разберем, първо и преди всичко, положението на Отец. Защото за това се отнася Първата ангелска вест. Виждате ли, невъзможно е да прогласявате Първата ангелска вест правилно, ако не разбирате кой е Богът, за когото се говори в тази вест. Абсолютно ще губите времето си като се самоубеждавате, че прогласявате трите ангелски вести, ако нямате разбиране кой е този, за когото говори ангелът при едва първото нещо, което казва, когато казва:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава.“
Може би (само може би) това е причината все още да сме тук. Защото делото и функцията на трите ангелски вести е да докарат края. Именно когато това благовестие на царството бъде проповядвано на всичките народи, тогава ще дойде свършекът (Матей 24:14). Това каза Исус. Краят още не е налице, затова трябва да погледнем внимателно дали разбираме истински трите ангелски вести, дали наистина ги проповядваме – така, както ни казва Писанието – или сме пропуснали нещо в хода на това? Затова тук Павел ни казва:
„Но за нас има само един Бог.“
И Исус, разбира се, потвърди това на редица места. Едно от тези места е моментът, в който Той говореше на жената на кладенеца, като говореше за истинските поклонници и на кого ще се покланят истинските поклонници. Йоан 4:23:
„Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“
Истинските поклонници. Въпросът в последните дни се отнася до...? Поклонението. Истинските поклонници в последните дни ще се покланят на... кого? На Отец. Защото те се вслушват във вестта:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята.“
На Него се покланят те и те са тези, които прогласяват тази вест на целия свят – да се покланя на Бога, на истинния Бог.
Ето защо днес има объркване относно поклонението. Затова има цял куп идеи и разновидности и представи за това кой е Бог, какъв може би е Той, кой може би е Той и всички тези неща. Затова искаме днес да изясним това в известна степен от Писанието и да видим как всички тези неща пасват в едно цяло. Защото, братя и сестри, не можем да си позволим да навлезем в последните дни с объркване в ума си за това на кого се покланяме. Въпросът в последните дни не се отнася просто до това в кой ден се покланяте на Бога. Такъв е той в умовете на много хора - кой ден, кой е правилният ден и кой – погрешният. Това е едва второстепенно в сравнение с това на кого се отдава поклонение в деня за поклонение. Не мисля, че е нужно да ви питам кое е по-важно – Богът на деня или деня, в който се покланяме на Бога. Събираме се и това е денят, който Бог е благословил. Събираме се, за да се покланяме на Твореца и Създателя на този ден. Това е най-жизненоважното и най-същественото нещо. Затова, когато говорим за това, че Бог е единственият истинен Бог и няма друг освен Него, въпросът, който се появява обикновено в умовете на хората, е:
„Братко, има смисъл в това. Споделяш с нас някои много ясни библейски стихове и изглежда сякаш това има смисъл. Но какво да кажем за Христос? Някак си ти остави Христос вън от картинката. Казваш, че Богът на Библията е Отец и няма друг освен Него. Мислех, че Исус е включен някъде там.“
Затова искам да погледнем Христос и да видим как Христос се вписва в тази картина и как ние се свързваме с този истинен Бог, Отец, и как Христос има жизненоважна и неделима роля в това.
В Йоан 14:6 Исус каза нещо много значимо. Той каза:
„Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“
Какво имаше предвид Исус тук, когато каза това? Той каза, че Той е пътят. И по-конкретно Той каза, че е пътят към Отец. Достъп до Отец може да се осъществи само чрез Христос, според този стих. Това включва дори и поклонението. Поклонението, което отдаваме на Бога, достига до Бога чрез...? Пътя, а именно Христос. Следите ли? Това е от голямо значение, защото ангелът каза, че трябва да се покланяме на Бога. Поклонението, което отдаваме на Бога, може да достигне до Бога само чрез Пътя, който е Христос.
Не съм сигурен дали някога сте се чудили за това, но защо е така? Защо Христос е единственият Път към Отец и никой друг? Това, което Христос прави тук, е много изключващо твърдение. Какво прави Христос толкова уникален, че Той може да предяви тази претенция – че дори поклонението, молитвата, хвалението и всичко, нашата връзка с Бога, може да се осъществи само чрез Христос? Защо това е така? Не съм сигурен дали вие сте си задавали този въпрос, но аз съм. И като отворим на следния стих искам да открием заедно защо това е така. Защо е така? Защото докато четем това въпросите са:
„Какво да кажем за Исус? Исус с Божествено естество ли е? Да отдаваме ли поклонение на Исус така, както и на Отец? Как се вписва Той в картината? Защо Той е в това положение, при което Той описва Себе Си също и като „вратата“?“
Малко преди това в евангелието на Йоан, в Йоан 10 гл., Исус описва Себе Си като „вратата“. И единственият начин да се влезе е през Него. Всички тези картини, всички тези изображения... Той е наречен също и „единственият Посредник“ между Бога и човека. Въпросът е: Защо? Защо Христос заема това уникално и изключително положение? Има много ясна причина. Вече прочетохме този стих и ви казах да го имате предвид, защото това е нещо, което искам да изследваме. Да се познава... Извинете ме. Вечният живот е да се познава единственият истинен Бог и Исус Христос, Когото Той е изпратил. Открихме кой е единственият истинен Бог. Това е Бог Отец. Искам да открием положението, което Христос заема като изпратения от Бога и защо Той също е жизненоважен в конкретната тема, за която говорим.
В 1 Коринтяни 3:23 имаме много интересен стих. Павел казва:
„...а вие сте Христови, а Христос – Божий.“
Ако погледнете още един превод (CEV), той ни обяснява това малко по-ясно. В него се казва:
„А вие принадлежите на Христос, а Христос принадлежи на Бога.“
Не съм сигурен дали някога сте се замисляли върху този стих или не сте, но той се намира в Писанието. Кратък, но много дълбок стих. В него се казва, че Христос принадлежи на Бога. Очевидно „Бог“ тук се отнася за...? Отец. Така ли е? Това открихме. Тук има нещо интересно. Защо Христос е Божий? Защо Христос принадлежи на Бога? Защо Писанието дори употребява този изказ? Обикновено не говорим за Христос или дори не Го възприемаме така, в общ план. Какъв смисъл предава Павел с това, че Христос принадлежи на Бога и как е възможно това? Всъщност Бог отговори на въпроса и ни каза как Христос принадлежи на Него при кръщението на Христос. В Матей 3:17 четем за това. Там се казва:
„И ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“
Знаем, че гласът от небето беше гласът на Бог Отец. Той говореше и тук Той посочваше как това лице, Христос, принадлежи на Него. Той каза:
“Този е Моят...“? Син. „...Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Разбира се, малко по-нататък в историята на Исус откриваме, че когато Той беше преобразен на Планината на преображението, тримата ученици, които присъстваха, чуха гласа на Бог Отец да говори отново. Той каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“ (Матей 17:5).
Бог тук идентифицира нещо за Христос, което е от голямо значение. Той ни казва как Христос принадлежи на Него. Тази връзка – това, че Христос е Божият Син – е онова, което прави Христос Божий. И Той принадлежи на Бог. Но какво означава това? Защото то очевидно е толкова важно, че Бог го обясни, изговори със собствения Си глас от небето. Какво означава Христос да бъде Божият Син? Това всъщност е ключовият момент, който ни помага да оценим и разберем защо Той е единственият Път към Отец. Ако говорим за това, че Христос е Божият Син, хората казват, че всеки вярва в това, или поне всеки християнин вярва в това или изповядва вяра, че Христос е Божият Син. Искам да изследваме по какъв начин Го разкрива Писанието като Сина. Защото това ни помага да оценим Неговото положение, Неговото уникално и забележително положение като Единородният Син. Това е от голямо значение и от такава важност, защото именно него проповядваха апостолите. В Деяния 9:20 четем, по отношение на Павел след неговото обръщане, следното:
„И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е...“? „...Божият Син.“
Павел беше яростен противник на християнската вяра и по пътя си за Дамаск той беше обърнат. Исус му се яви. И това е доклад за едва първата проповед, която Павел изнесе като християнин. Темата на проповедта му в този съботен ден беше, че Христос действително беше Божият Син. Което ни казва в какво вярвал той преди това, нали? Че той не вярвал, че Христос е Божият Син. Така че веднага щом беше обърнат, това беше първото нещо, за което проповядваше той. Защо? Защото това е... Извинете ме. Това е основоположният стълб и убеждение на християнската църква. Помните ли, когато един ден Исус говореше и попита учениците Си
„Кой, казвате, съм Аз?“
И в отговор Петър каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16).
Тогава Исус каза: „Петре, ще съградя Своята църква върху тази скала.“
Скалата е това изявление на вяра, тази декларация на вяра, която даде Петър – че Христос е Синът на живия Бог. Църквата на Исус Христос е изградена върху тази основоположна истина.
Така че не е изненадващо, че апостол Павел, един от най-великите апостоли, с които сме запознати, едва първото нещо, което той проповядваше като християнин, беше основата. Той полагаше основата, че Христос наистина е Божият Син. Много значим момент. И ще видим значимостта му в хода на изследването. Но знаете, че Бог Отец обяви това, апостолите го проповядваха. И не само това, но и предстоеше Исус да бъде убит въз основа точно на този факт. Йоан 5:18 ни казва защо юдеите искаха да убият Христос:
„Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.“
Много интересен стих. Тук Исус предяви претенция. Той каза, че Бог е Негов Отец, или с други думи, че Той е Синът на...? Бога. И когато чуха това, юдеите разбраха думите Му като означаващи (което е правилно), че Той правеше Себе Си равен на Бога.
Ще ви задам въпрос: Дали Исус каза, че е равен на Бога?
Не, не това каза Той. Той каза: „Аз Съм Божият Син.“ Или че Бог е Неговият Отец.
А юдеите разбраха, че това Го прави равен на Бога. Виждате, че тук има връзка. Няма съмнение, че Христос е равен на Бога. Неговото равенство се основава на нещо. Основава се на факт. Основава се на факта, че Той е Синът на...? Бога. Това разбраха юдеите тук, когато осъзнаха, че Той по същество твърдеше, че Божественото естество е Негово собствено, че Той е Божият Син. Те разбраха това като богохулно. Не вярваха, че Той наистина беше Този, Когото каза, че е. Затова те взеха камъни и искаха да Го убият. Но ключовият момент тук, който не искам да пропуснем е, че Божествеността на Христос всъщност се основава на факта, че Той е Божият Син. Синовността е основата за равенството. Затова, ако искате да оспорите равенството на Христос, ако искате да отнемете от равенството на Христос, какво ще нападнете? Основата за това равенство, която е Неговата...? Синовност.
Ето защо виждаме, че дяволът имаше проблем с това. Виждаме това понеже в пустинята на изкушението (помните), кое беше първото нещо, което дяволът каза на Исус?
„Ако си Божий Син.“
Какво правеше той? Нападаше Неговата синовност. Т.е. той оспорваше и всъщност нападаше Неговата синовност. Синовността е основата на Неговата Божественост. Това е връзката Му с Неговия Отец. Ще видим и това. Искам да изследваме как точно Христос е Божият Син. Какво означава това? Йоан 3:16, един от най-обичаните и познати стихове в Писанието:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.
Това ни казва за любовта на Бог Отец. Бог Отец ни възлюби толкова много, че Той даде Своя Единороден Син. Така че тук ни се казва по какъв начин Христос е Син. Казва се, че Той е роденият Син, Той е Единородният Син.
Ако потърсите в речник значението на тази дума, ще откриете, че тя означава „единствено роден“. „Единороден“ означава „единствено роден“. Христос е единственият роден, единородният Син на Бога. Разбира се, тук говорим за Бог Отец. И Бог разкри Своята любов към нас като ни даде този Син. Йоан 1:14 обяснява това, за да не го разберем погрешно:
„И Словото [говори се за Христос] стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и...“? „...истина.“
Той е Единородният от Отец, или единственият роден от Отец. Всеки един от нас, които сме тук днес, е родено дете. Вярно ли е? Всички сме родени от своите...? Майки. Всеки един от нас. Не е нужно да искам да вдигате ръка. Словото казва за Христос, че Той е Единородният от Отец. Той беше роден от Отец. Ето така Той е Божият Син. Виждате ли, Неговата синовност не е титла, която Му е дадена. Тя не е положение, което Той заема, което Му е дадено. Не е пророческа титла. Не е осиновление. Той всъщност е роден от Отец. Затова Той е пълен с благодат и истина. И така, въпросът, който е необходимо да зададем, е:
Кога Христос беше роден от Отец?
Много хора вярват, че Христос станал Единородният, когато бил роден на земята във Витлеем. Тогава бил роден – от Мария. Писанието всъщност ни казва, че Христос беше роден от Отец. На земята Той наистина беше роден от Мария. Той беше роден като Човек. Но в Михей 5:2 имаме пророчество, което ни дава малко прозрение за това. Там се казва:
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало [англ.: древността], от вечността.“
Това, разбира се, е пророчество за Христовото рождение на земята – къде щеше да бъде роден [във Витлеем]. Тогава се казва, че когато Той щеше да бъде роден там, това нямаше да бъде началото на Неговото съществуване. Той всъщност съществуваше преди да бъде роден като Човек. Неговият произход всъщност е „от начало“ [англ.: от древността], от...?
„Вечността.“
Следователно, това ни насочва далеч преди от Витлеем, до дните на вечността, където да търсим произхода на Христос. Ако погледнете значението на думата „произход“ тук, ще откриете, че тя означава всъщност „семейно потекло“ или „родословие“. Следователно, семейното потекло на Христос, или Неговото съществуване в действителност, не започва във Витлеем. Започва далеч преди това. Затова тук е мястото, където е необходимо да потърсим времето, в което Той беше роден от Отец. Много преди Витлеем. Откриваме отговора в Притчи 8 гл. Тук Исус говори чрез мъдреца Соломон под названието „Мъдрост“. Христос е Божията мъдрост (1 Коринтяни 1:24) и тук ни се казва:
„Господ...“
И вече открихме, че с ГОСПОД (с главни букви) се обозначава... кого? Еврейското „Яхуа“. Ясно е, нали? Това е правилното име на Бог Отец, Бога на Библията.
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих.“
Тук Христос говори за време преди да бъде направено или създадено каквото и да е, при което Той казва, че това е начинът, по който Го притежавал Отец. Отново, тук виждаме това усещане за притежание, както казва и Павел – че Христос принадлежи на Бога. Начинът, по който Отец притежаваше Христос беше, че Христос беше роден от Отец. Той е Единородният Син. Преди да бъде направено или създадено каквото и да е. И терминът „родих“ тук означава просто това, което се казва буквално – „да бъда роден“ или „да изляза от“. Това е еквивалентно на „Единородния“ в Новия завет. Тогава текстът продължава, като казва (стихове 26-30):
„Докато (Господ) още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света. Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната, когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята, тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.“
И така, Христос казва тук:
„По времето, когато настана сътворението, Аз вече бях там. Въпрос на факт е, че Аз бях работник при Своя Отец, когато се правеше всичко.“
Затова Писанието ни казва, че всичко беше направено чрез Христос, или посредством Христос. Бог Отец е Източникът на всичко, и чрез Христос, Неговия Син, Неговия Единороден Син, Той създаде и направи всичко съществуващо. Ето защо рождението на Христос от Отец предшества създаването на каквото и да е. Писанието изяснява това много добре на редица места. И Йоан 1 гл. е едно такова място. Йоан 1:1 е един от стиховете, за които някои хора се объркват малко. Искам да го спомена тук, защото е много актуален в този контекст. Казва се:
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Знаем, че няколко стиха по-нататък, в 14 ст. (току-що го прочетохме), се казва, че Словото е Христос. Тук се говори за Христос. И се казва, че Той беше у Бога... къде? В началото. Току-що прочетохме за това начало в Притчи 8 гл., нали? Където се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
„Ето така бях при Него по времето, когато се състоя сътворението.“
И Йоан препраща към това като казва:
„В началото беше това Слово, беше Христос.“
И Той беше при...? Бога. И тук „Бог“ не е друг, а Бог Отец, разбира се. И тогава се казва:
„Словото бе Бог.“
Точно това обърква много хора, защото те си казват:
„Споменат е Бог. Словото също е Бог. Може би двамата съставляват един Бог.“
Това обърква много хора. Всъщност значението не е такова. Има много прост и лесен начин да се обясни. На гръцки всъщност се казва „Словото беше при Бога (членувано),“ като се говори за Бог Отец. Ако само погледнем едно сравнение между Адам и Ева, които бяха сътворени по образа и подобието на Бога, и прочетем този стих така, той ще добие много повече смисъл по отношение на това защо Христос е наречен „Бог“ в този стих. Ако кажехме „в началото беше жената и жената беше при човека, и жената беше човек,“ щеше ли това да бъде правилно изявление или не? Какво мислите? Искам да помислите за това. В Едемската градина, нали? Това е началото, за което говорим - когато жената дойде в съществуване. Тя беше взета като ребро от Адам. И така, има я жената, и тя е с човека. Вярно ли е, в градината? И жената имаше съвсем същото...? Естество като това на Адам, което е човешкото естество. Виждате, братя и сестри, думата „Бог“ е употребена много пъти като съществително име, но също и като прилагателно. Като съществително тя се отнася до „Бога“ (членувано) и така идентифицира кой е Той. Думата се използва и като прилагателно и така се отнася за Христос. Тя ни казва какво естество притежава Христос. Той притежава Божественото естество. Текстът не се опитва да ни каже, че Христос и Отец са едно и също лице или индивид. Той не се опитва да каже това, а се опитва да ни каже, че Христос има точно същото естество като това на Своя Отец. Точно както жената притежава точно същото човешко естество като първия човек. И ще видим малко и за това. Но има редица различни преводи. Само ще ги покажа набързо тук. Ето за какво говори Йоан 1:1. Казва се:
„Словото беше Божествено“ (NT, 1923 г.).
Или: „Логос беше Божествен“ (The Bible, 1950 г.).
„Какъвто беше Бог, такова беше Словото“ (NEB, 1961 г.).
„Словото беше Божествено“ (NT, 1956 г.).
„Словото беше при Бога и споделяше Неговото естество“ (NT, 1973 г.).
„И естеството на Словото беше същото като естеството на Бога“ (NT, 1968 г.).
Това е значението в Йоан 1:1, където се казва:
„И Словото беше Бог.“
Той притежава Божественото естество. И Той притежава това в следствие от факта, че Той е Единородният Син. Точно както всеки един от нас има същото естество като родителите си. И причината, поради която имаме същото естество като родителите си е, защото сме наследили това. Това е едва първото ни наследство. Когато отидем в болницата и се ражда дете, не очакваме това дете да бъде от какъвто и да е друг вид, различен от човешкия, нали? Странно е дори да правим такова предположение, защото е толкова стандартно. Това очакваме всеки път. Не очакваме нищо друго. Бог установи това правило, тази система. Той я установи поради това, че тя е отражение на една първообразна действителност. Христос беше роден от Отец. И Той наследи от Своя Отец Божественото естество. Точно това Го прави Божествен. Затова казваме, че Неговата синовност е основата за равенството Му.
Ако някой се усъмни дали сте човек, всичко, което трябва да направите, е да му покажете, че вашите родители са хора. Това е естеството, което притежавате. И така, именно за това говорим.
Дали „роден“ означава „създаден“? Някои питат: „Какво се опитваш да кажеш тук? Дали се опитваш да кажеш, че Христос е роден? Това е като да кажеш, че Той е създаден.“ И отговорът е: Не. Това не означава едно и също. Виждате, Христос беше роден. Прочетохме това в Писанието.
Луцифер е първото творение, за което знаем и разбираме, че беше сътворено от Бога. Той беше създаден, направен от нищото. Нямаше нищо и тогава Бог създаде Луцифер. Луцифер не е роден от Отец. Той е създаден от нищото.
Христос беше роден от Отец. Ето защо Той наследи Божественото естество. Има много голямо разграничение. Това е разграничението между творението и Този, Който го е сътворил. Христос беше Този, Който всъщност сътвори Луцифер. Затова намерението на Луцифер (и това беше желанието му в небето) е да приравни себе си с Христос и с Бога. Ето защо представа, която намира своя произход в ума на Сатана, е да се приравнява сътворяването с...? Раждането. Затова всеки, който казва, че Христос е създаден, в действителност повтаря девиза, мотото на Луцифер във войната в небето. „Роден“, братя и сестри, е нещо уникално, което се прилага само за Христос. Той е Единородният от Отец. Няма други същества в цялата вселена, които да са били родени от Отец.
Виждате ли какво казвам? Има разграничение, много важно разграничение, което не искам да пропускаме в светлината на това, за което говорим. И така, това, че Христос е Единородният от Бога ни помага да разберем също и куп други неща, до които също ще стигнем.
Да погледнем на мястото, където Христос заяви този факт, когато беше тук, на земята. Йоан 8:42:
„Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.“
„Аз съм излязъл и дошъл от Бога“ тук означават точно това, което се казва:
„От Бога съм излязъл. Бях роден от Бога.“
Точно както Ева беше взета от човека, тя „излезе“ от Адам. Точно както всеки един от нас беше изведен от майката си, ние сме излезли от родителката си, от майка си. Христос излезе и дойде от Бог и тогава беше изпратен на тази земя. Той е Единородният и възлюбен Син. Това беше Неговото учение. Йоан 16:27 е друго място, където се казва това:
„Защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз излязох от Отца.“
Каква беше вярата на учениците? Че Христос беше Божият Син. По какъв начин Той е Синът? Той беше роден, Той излезе от Бога. Точно това Го прави толкова уникален и толкова специален, братя и сестри. Точно затова Той е единственият, Който е най-съкровено запознат с Отец. Той е единственият, Който разкри правилно и точно Отец, и е единственият, чрез Когото можем да дойдем при Отец. Той е Пътят към Отец. Той е Пътят, истината и животът. И наследството на Христос се споменава тук, в Евреи 1 гл., по отношение на това какво наследи Той. В стихове 3 и 4 се казва (говори се за Христос):
„Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.“
Христос по наследство е придобил... какво? Име. По-рано в стиха ни се казва, че той е отпечатък на съществото на Отец. Той е сиянието на Неговите величие и слава. Чие име наследи Христос? Името на Своя Отец, нали? „Име“ в Писанието означава редица неща. То няма значението единствено на названието ви. „Име“ в Писанието означава също и „характер“, и „естество“, и „правомощие“. Когато всеки от нас бъде роден, той наследява естеството на родителите си, а наследяваме също и името на родителите си. Вярно ли е? Това е наше автоматично наследство. Христос наследи името на Своя Отец. Ето защо Го наричаме Божествен. Той притежава това естество. Неговият Отец е наречен „Бог“ и Той споменава Своя Син като „Бог“. Сега разбираме защо е така. Така че не е като да имаме много източници или много Богове. Има само един Бог, Отец. Той е Източникът. Христос наследи Божественото естество на Своя Отец, естеството на Бога. И тъй като Той е единородният Син, непосредствено узнаваме, че няма други същества във вселената, които да притежават това естество. Само Божият Син го има. И всъщност точно това Го прави равен с Отец. Филипяни 2:6 ни казва това:
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога.“
Христос беше в Божия лик. И Христос беше също така равен на...? Бога. Надявам се, че сега разбирате малко по-добре защо е така, как Христос е равен. Неговото равенство в действителност се основава на факта, че Той е роден от Отец. Когато говорим за това, се поражда въпросът:
„Какво да кажем за Светия Дух?“
Има смисъл в това. Току-що говорихме за Бог Отец. Той е единственият истинен Бог и няма друг освен Него. Добре. Христос... Има смисъл в това. Той все още е Божествен. Разбираме как е Божествен. Той е роден.
„Какво да кажем за Светия Дух?“
Защото идеята тук е, че има три съвечни, съравни лица, които съставляват този един Бог – представата, която се нарича „Триединство“. Как Светият Дух се вмества в това и какво общо има Светият Дух с трите ангелски вести, за които говорим? Както прочетохме току-що във Филипяни 2:6 – че Христос е в Божия облик, това непосредствено ни казва нещо: че Бог има облик, нали? И че Христос беше в този облик. И когато Бог създаде Адам и Ева, Той направи човека по образа и подобието, или в облика, на Него и Неговия Син (разбира се). Това, че Библията говори за Бога като за притежаващ облик не е концепция, която да откриваме като често срещана по отношение на разбирането на това кой е Бог. Обикновено представата е, че Бог съществува, но няма вид или облик. Той няма никакво физическо съществуване. Може би вярвате в това, може би не. Не съм сигурен, но това е доста често срещана представа – че Бог е чисто и просто Дух. Но тук много ясно ни се казва, че Бог има облик. Христос беше в същия този облик. Това се казва не само тук, но също и от Исус в Йоан 5:37:
„И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели.“
Следователно, според Исус Неговият Отец има...? Вид. Това е физически компонент. Тук има някакъв вид физично измерение. Следователно, Бог Отец, според Писанието, има облик, има вид. Той съществува на физическо и следователно видимо ниво. С други думи, съществата, които се намират в небето, които имат престоли, заобикалящи Божия престол, могат всъщност да погледнат Божия трон и могат да видят, че там има някого. Престолът не е празен. Той не е просто Дух, Който изпълва пространството. Той не е просто представа или идея. Бог е действително, реално Същество, братя и сестри. Той има облик, има вид. И всъщност ни се обещава, че ако стигнем до царството, Неговите служители ще виждат Неговото...? Лице. Това е в книгата Откровение. Вярно ли е? Следователно, Бог съществува на физическо и видимо ниво. И това се учи ясно в Писанието. Някои пророци имаха привилегията да видят някои видения, показващи Бога. Езекиил е един от тях. Забележете какво казва той в 1 гл. и там 26 ст.:
„А над простора, който беше върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.“
Ако казваме, че Бог има облик и вид, как изглежда Той? Езекиил видя това и каза, че Той изглежда като? Човек.
„Наглед като човек.“
Това всъщност е обратното, защото човекът беше този, който беше направен по Божие подобие. Бог беше Първоизточникът. Човекът изглежда като Бога. И така, физическите компоненти на човека (това, че има две ръце, глава и т.н.) бяха направени така, че да изглеждат като Бога. Затова Бог, Който съществува на видимо и физическо ниво, е Бог, Който е Прототипът за човечеството. Знаете за какво говоря, нали? Както казах, това може би е малко ново за вас, защото обикновено не мислим за Бога по този начин. В християнския свят съществува убеждение, особено убеждението в Триединството е, че Бог е чист Дух. Той няма никаква физика, каквато и да е. Но не откриваме това да бъде библейско учение. И е важно да разбираме това, защото когато отидем на небето, небето, братя и сестри, е действително място. Ако небесният Бог не е действителен, не е физически, какво основание имаме тогава да вярваме, че има други физически неща в небето? Ако Този, Който заема небесния престол, не е действително, осезаемо лице, тогава в крайна сметка може би там няма престол Защо бихте имали престол, за да няма никой там? Може би това е просто представяне. Може би е просто символ, нали? И тогава можете да проследите това логически, и тогава небето се превръща в това идеалистично, несъществуващо място. Фактически точно в това вярват много хора – че небето е само състояние на...? Ума. Защо? Защото ако Бог е само представа или концепция, или Дух, тогава с какво основание небето е действително място? И това наистина е унищожило всичко. Което е спиритизъм - нещата да се спиритуализират по определен начин. Спиритизъм. В действителност точно за това говорим. Много популярна, преобладаваща днес в „Ню Ейдж“ идея. Предполагам, че сте запознати с това. Това е модерно за много хора. И това е основното им допускане.
„Небето всъщност е тук, на земята. Само трябва да осъзнаете това тук, горе. Необходимо е да се събудите за това, че небето е състояние на ума.“
И така, Бог е реален. Бог е действително същество. И Той не е просто физическо същество. Това, разбира се, е стихът, на който се позоваваме обикновено. В Йоан 4:24 Исус каза:
„; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
Следователно, Бог не е само физическо същество, което съществува на физическо и видимо ниво. Бог е също и...? Същество Дух. И като същество Дух, Той, същият Бог (Отец), съществува също и на духовно и следователно невидимо ниво. Това е много важен момент. Ако можем да разберем това, няма да изпитваме толкова голямо затруднение да разберем какво има предвид Писанието, когато говори за Светия Дух, или за кого говори то, когато говори за Светия Дух. Защото Бог притежава това – Той е физическо, а също и духовно същество, или същество Дух, както каза Исус тук. Какво означава „дух“? Това ни се казва от редица стихове. Само ще погледнем набързо. Исая 40:13:
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил?“
Кога Христос беше роден от Отец?
Много хора вярват, че Христос станал Единородният, когато бил роден на земята във Витлеем. Тогава бил роден – от Мария. Писанието всъщност ни казва, че Христос беше роден от Отец. На земята Той наистина беше роден от Мария. Той беше роден като Човек. Но в Михей 5:2 имаме пророчество, което ни дава малко прозрение за това. Там се казва:
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало [англ.: древността], от вечността.“
Това, разбира се, е пророчество за Христовото рождение на земята – къде щеше да бъде роден [във Витлеем]. Тогава се казва, че когато Той щеше да бъде роден там, това нямаше да бъде началото на Неговото съществуване. Той всъщност съществуваше преди да бъде роден като Човек. Неговият произход всъщност е „от начало“ [англ.: от древността], от...?
„Вечността.“
Следователно, това ни насочва далеч преди от Витлеем, до дните на вечността, където да търсим произхода на Христос. Ако погледнете значението на думата „произход“ тук, ще откриете, че тя означава всъщност „семейно потекло“ или „родословие“. Следователно, семейното потекло на Христос, или Неговото съществуване в действителност, не започва във Витлеем. Започва далеч преди това. Затова тук е мястото, където е необходимо да потърсим времето, в което Той беше роден от Отец. Много преди Витлеем. Откриваме отговора в Притчи 8 гл. Тук Исус говори чрез мъдреца Соломон под названието „Мъдрост“. Христос е Божията мъдрост (1 Коринтяни 1:24) и тук ни се казва:
„Господ...“
И вече открихме, че с ГОСПОД (с главни букви) се обозначава... кого? Еврейското „Яхуа“. Ясно е, нали? Това е правилното име на Бог Отец, Бога на Библията.
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих.“
Тук Христос говори за време преди да бъде направено или създадено каквото и да е, при което Той казва, че това е начинът, по който Го притежавал Отец. Отново, тук виждаме това усещане за притежание, както казва и Павел – че Христос принадлежи на Бога. Начинът, по който Отец притежаваше Христос беше, че Христос беше роден от Отец. Той е Единородният Син. Преди да бъде направено или създадено каквото и да е. И терминът „родих“ тук означава просто това, което се казва буквално – „да бъда роден“ или „да изляза от“. Това е еквивалентно на „Единородния“ в Новия завет. Тогава текстът продължава, като казва (стихове 26-30):
„Докато (Господ) още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света. Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната, когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята, тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.“
И така, Христос казва тук:
„По времето, когато настана сътворението, Аз вече бях там. Въпрос на факт е, че Аз бях работник при Своя Отец, когато се правеше всичко.“
Затова Писанието ни казва, че всичко беше направено чрез Христос, или посредством Христос. Бог Отец е Източникът на всичко, и чрез Христос, Неговия Син, Неговия Единороден Син, Той създаде и направи всичко съществуващо. Ето защо рождението на Христос от Отец предшества създаването на каквото и да е. Писанието изяснява това много добре на редица места. И Йоан 1 гл. е едно такова място. Йоан 1:1 е един от стиховете, за които някои хора се объркват малко. Искам да го спомена тук, защото е много актуален в този контекст. Казва се:
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Знаем, че няколко стиха по-нататък, в 14 ст. (току-що го прочетохме), се казва, че Словото е Христос. Тук се говори за Христос. И се казва, че Той беше у Бога... къде? В началото. Току-що прочетохме за това начало в Притчи 8 гл., нали? Където се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
„Ето така бях при Него по времето, когато се състоя сътворението.“
И Йоан препраща към това като казва:
„В началото беше това Слово, беше Христос.“
И Той беше при...? Бога. И тук „Бог“ не е друг, а Бог Отец, разбира се. И тогава се казва:
„Словото бе Бог.“
Точно това обърква много хора, защото те си казват:
„Споменат е Бог. Словото също е Бог. Може би двамата съставляват един Бог.“
Това обърква много хора. Всъщност значението не е такова. Има много прост и лесен начин да се обясни. На гръцки всъщност се казва „Словото беше при Бога (членувано),“ като се говори за Бог Отец. Ако само погледнем едно сравнение между Адам и Ева, които бяха сътворени по образа и подобието на Бога, и прочетем този стих така, той ще добие много повече смисъл по отношение на това защо Христос е наречен „Бог“ в този стих. Ако кажехме „в началото беше жената и жената беше при човека, и жената беше човек,“ щеше ли това да бъде правилно изявление или не? Какво мислите? Искам да помислите за това. В Едемската градина, нали? Това е началото, за което говорим - когато жената дойде в съществуване. Тя беше взета като ребро от Адам. И така, има я жената, и тя е с човека. Вярно ли е, в градината? И жената имаше съвсем същото...? Естество като това на Адам, което е човешкото естество. Виждате, братя и сестри, думата „Бог“ е употребена много пъти като съществително име, но също и като прилагателно. Като съществително тя се отнася до „Бога“ (членувано) и така идентифицира кой е Той. Думата се използва и като прилагателно и така се отнася за Христос. Тя ни казва какво естество притежава Христос. Той притежава Божественото естество. Текстът не се опитва да ни каже, че Христос и Отец са едно и също лице или индивид. Той не се опитва да каже това, а се опитва да ни каже, че Христос има точно същото естество като това на Своя Отец. Точно както жената притежава точно същото човешко естество като първия човек. И ще видим малко и за това. Но има редица различни преводи. Само ще ги покажа набързо тук. Ето за какво говори Йоан 1:1. Казва се:
„Словото беше Божествено“ (NT, 1923 г.).
Или: „Логос беше Божествен“ (The Bible, 1950 г.).
„Какъвто беше Бог, такова беше Словото“ (NEB, 1961 г.).
„Словото беше Божествено“ (NT, 1956 г.).
„Словото беше при Бога и споделяше Неговото естество“ (NT, 1973 г.).
„И естеството на Словото беше същото като естеството на Бога“ (NT, 1968 г.).
Това е значението в Йоан 1:1, където се казва:
„И Словото беше Бог.“
Той притежава Божественото естество. И Той притежава това в следствие от факта, че Той е Единородният Син. Точно както всеки един от нас има същото естество като родителите си. И причината, поради която имаме същото естество като родителите си е, защото сме наследили това. Това е едва първото ни наследство. Когато отидем в болницата и се ражда дете, не очакваме това дете да бъде от какъвто и да е друг вид, различен от човешкия, нали? Странно е дори да правим такова предположение, защото е толкова стандартно. Това очакваме всеки път. Не очакваме нищо друго. Бог установи това правило, тази система. Той я установи поради това, че тя е отражение на една първообразна действителност. Христос беше роден от Отец. И Той наследи от Своя Отец Божественото естество. Точно това Го прави Божествен. Затова казваме, че Неговата синовност е основата за равенството Му.
Ако някой се усъмни дали сте човек, всичко, което трябва да направите, е да му покажете, че вашите родители са хора. Това е естеството, което притежавате. И така, именно за това говорим.
Дали „роден“ означава „създаден“? Някои питат: „Какво се опитваш да кажеш тук? Дали се опитваш да кажеш, че Христос е роден? Това е като да кажеш, че Той е създаден.“ И отговорът е: Не. Това не означава едно и също. Виждате, Христос беше роден. Прочетохме това в Писанието.
Луцифер е първото творение, за което знаем и разбираме, че беше сътворено от Бога. Той беше създаден, направен от нищото. Нямаше нищо и тогава Бог създаде Луцифер. Луцифер не е роден от Отец. Той е създаден от нищото.
Христос беше роден от Отец. Ето защо Той наследи Божественото естество. Има много голямо разграничение. Това е разграничението между творението и Този, Който го е сътворил. Христос беше Този, Който всъщност сътвори Луцифер. Затова намерението на Луцифер (и това беше желанието му в небето) е да приравни себе си с Христос и с Бога. Ето защо представа, която намира своя произход в ума на Сатана, е да се приравнява сътворяването с...? Раждането. Затова всеки, който казва, че Христос е създаден, в действителност повтаря девиза, мотото на Луцифер във войната в небето. „Роден“, братя и сестри, е нещо уникално, което се прилага само за Христос. Той е Единородният от Отец. Няма други същества в цялата вселена, които да са били родени от Отец.
Виждате ли какво казвам? Има разграничение, много важно разграничение, което не искам да пропускаме в светлината на това, за което говорим. И така, това, че Христос е Единородният от Бога ни помага да разберем също и куп други неща, до които също ще стигнем.
Да погледнем на мястото, където Христос заяви този факт, когато беше тук, на земята. Йоан 8:42:
„Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.“
„Аз съм излязъл и дошъл от Бога“ тук означават точно това, което се казва:
„От Бога съм излязъл. Бях роден от Бога.“
Точно както Ева беше взета от човека, тя „излезе“ от Адам. Точно както всеки един от нас беше изведен от майката си, ние сме излезли от родителката си, от майка си. Христос излезе и дойде от Бог и тогава беше изпратен на тази земя. Той е Единородният и възлюбен Син. Това беше Неговото учение. Йоан 16:27 е друго място, където се казва това:
„Защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз излязох от Отца.“
Каква беше вярата на учениците? Че Христос беше Божият Син. По какъв начин Той е Синът? Той беше роден, Той излезе от Бога. Точно това Го прави толкова уникален и толкова специален, братя и сестри. Точно затова Той е единственият, Който е най-съкровено запознат с Отец. Той е единственият, Който разкри правилно и точно Отец, и е единственият, чрез Когото можем да дойдем при Отец. Той е Пътят към Отец. Той е Пътят, истината и животът. И наследството на Христос се споменава тук, в Евреи 1 гл., по отношение на това какво наследи Той. В стихове 3 и 4 се казва (говори се за Христос):
„Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.“
Христос по наследство е придобил... какво? Име. По-рано в стиха ни се казва, че той е отпечатък на съществото на Отец. Той е сиянието на Неговите величие и слава. Чие име наследи Христос? Името на Своя Отец, нали? „Име“ в Писанието означава редица неща. То няма значението единствено на названието ви. „Име“ в Писанието означава също и „характер“, и „естество“, и „правомощие“. Когато всеки от нас бъде роден, той наследява естеството на родителите си, а наследяваме също и името на родителите си. Вярно ли е? Това е наше автоматично наследство. Христос наследи името на Своя Отец. Ето защо Го наричаме Божествен. Той притежава това естество. Неговият Отец е наречен „Бог“ и Той споменава Своя Син като „Бог“. Сега разбираме защо е така. Така че не е като да имаме много източници или много Богове. Има само един Бог, Отец. Той е Източникът. Христос наследи Божественото естество на Своя Отец, естеството на Бога. И тъй като Той е единородният Син, непосредствено узнаваме, че няма други същества във вселената, които да притежават това естество. Само Божият Син го има. И всъщност точно това Го прави равен с Отец. Филипяни 2:6 ни казва това:
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога.“
Христос беше в Божия лик. И Христос беше също така равен на...? Бога. Надявам се, че сега разбирате малко по-добре защо е така, как Христос е равен. Неговото равенство в действителност се основава на факта, че Той е роден от Отец. Когато говорим за това, се поражда въпросът:
„Какво да кажем за Светия Дух?“
Има смисъл в това. Току-що говорихме за Бог Отец. Той е единственият истинен Бог и няма друг освен Него. Добре. Христос... Има смисъл в това. Той все още е Божествен. Разбираме как е Божествен. Той е роден.
„Какво да кажем за Светия Дух?“
Защото идеята тук е, че има три съвечни, съравни лица, които съставляват този един Бог – представата, която се нарича „Триединство“. Как Светият Дух се вмества в това и какво общо има Светият Дух с трите ангелски вести, за които говорим? Както прочетохме току-що във Филипяни 2:6 – че Христос е в Божия облик, това непосредствено ни казва нещо: че Бог има облик, нали? И че Христос беше в този облик. И когато Бог създаде Адам и Ева, Той направи човека по образа и подобието, или в облика, на Него и Неговия Син (разбира се). Това, че Библията говори за Бога като за притежаващ облик не е концепция, която да откриваме като често срещана по отношение на разбирането на това кой е Бог. Обикновено представата е, че Бог съществува, но няма вид или облик. Той няма никакво физическо съществуване. Може би вярвате в това, може би не. Не съм сигурен, но това е доста често срещана представа – че Бог е чисто и просто Дух. Но тук много ясно ни се казва, че Бог има облик. Христос беше в същия този облик. Това се казва не само тук, но също и от Исус в Йоан 5:37:
„И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели.“
Следователно, според Исус Неговият Отец има...? Вид. Това е физически компонент. Тук има някакъв вид физично измерение. Следователно, Бог Отец, според Писанието, има облик, има вид. Той съществува на физическо и следователно видимо ниво. С други думи, съществата, които се намират в небето, които имат престоли, заобикалящи Божия престол, могат всъщност да погледнат Божия трон и могат да видят, че там има някого. Престолът не е празен. Той не е просто Дух, Който изпълва пространството. Той не е просто представа или идея. Бог е действително, реално Същество, братя и сестри. Той има облик, има вид. И всъщност ни се обещава, че ако стигнем до царството, Неговите служители ще виждат Неговото...? Лице. Това е в книгата Откровение. Вярно ли е? Следователно, Бог съществува на физическо и видимо ниво. И това се учи ясно в Писанието. Някои пророци имаха привилегията да видят някои видения, показващи Бога. Езекиил е един от тях. Забележете какво казва той в 1 гл. и там 26 ст.:
„А над простора, който беше върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.“
Ако казваме, че Бог има облик и вид, как изглежда Той? Езекиил видя това и каза, че Той изглежда като? Човек.
„Наглед като човек.“
Това всъщност е обратното, защото човекът беше този, който беше направен по Божие подобие. Бог беше Първоизточникът. Човекът изглежда като Бога. И така, физическите компоненти на човека (това, че има две ръце, глава и т.н.) бяха направени така, че да изглеждат като Бога. Затова Бог, Който съществува на видимо и физическо ниво, е Бог, Който е Прототипът за човечеството. Знаете за какво говоря, нали? Както казах, това може би е малко ново за вас, защото обикновено не мислим за Бога по този начин. В християнския свят съществува убеждение, особено убеждението в Триединството е, че Бог е чист Дух. Той няма никаква физика, каквато и да е. Но не откриваме това да бъде библейско учение. И е важно да разбираме това, защото когато отидем на небето, небето, братя и сестри, е действително място. Ако небесният Бог не е действителен, не е физически, какво основание имаме тогава да вярваме, че има други физически неща в небето? Ако Този, Който заема небесния престол, не е действително, осезаемо лице, тогава в крайна сметка може би там няма престол Защо бихте имали престол, за да няма никой там? Може би това е просто представяне. Може би е просто символ, нали? И тогава можете да проследите това логически, и тогава небето се превръща в това идеалистично, несъществуващо място. Фактически точно в това вярват много хора – че небето е само състояние на...? Ума. Защо? Защото ако Бог е само представа или концепция, или Дух, тогава с какво основание небето е действително място? И това наистина е унищожило всичко. Което е спиритизъм - нещата да се спиритуализират по определен начин. Спиритизъм. В действителност точно за това говорим. Много популярна, преобладаваща днес в „Ню Ейдж“ идея. Предполагам, че сте запознати с това. Това е модерно за много хора. И това е основното им допускане.
„Небето всъщност е тук, на земята. Само трябва да осъзнаете това тук, горе. Необходимо е да се събудите за това, че небето е състояние на ума.“
И така, Бог е реален. Бог е действително същество. И Той не е просто физическо същество. Това, разбира се, е стихът, на който се позоваваме обикновено. В Йоан 4:24 Исус каза:
„; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
Следователно, Бог не е само физическо същество, което съществува на физическо и видимо ниво. Бог е също и...? Същество Дух. И като същество Дух, Той, същият Бог (Отец), съществува също и на духовно и следователно невидимо ниво. Това е много важен момент. Ако можем да разберем това, няма да изпитваме толкова голямо затруднение да разберем какво има предвид Писанието, когато говори за Светия Дух, или за кого говори то, когато говори за Светия Дух. Защото Бог притежава това – Той е физическо, а също и духовно същество, или същество Дух, както каза Исус тук. Какво означава „дух“? Това ни се казва от редица стихове. Само ще погледнем набързо. Исая 40:13:
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил?“
В Римляни 11:34 Павел цитира този стих и казва:
„Защото: Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“
Тук виждаме, че „дух“ означава...?
„Ум.“
Умът е нещо невидимо, нали? Само защото не го виждате, това не означава, че той не съществува. Ако ви попитах дали имате ум, всеки би трябвало да каже да. По-добре да каже да. Добре. Но не можете да го извадите и да ми го покажете. Не мога да го погледна, не мога да го докосна, не мога да го заснема. Това е една невидима част от съществото ни. Мога да погледна мозъка ви, но не това е умът ви. Умът ви обитава и живее във вашия мозък. Мозъкът е физическият компонент, който помещава вашия ум. Но за вашия ум, или вашия дух, именно за него говорим. Той е невидима и все пак действителна част от съществото ви. Никой не би отрекъл, че притежава ум. Просто не можете да го заснемете и да го изложите наяве. И така, получаваме това от Писанието, защото Бог е великият Първоизточник, Който сътвори човека по Своя образ. И така, „Божият Дух“ се отнася също така за Божия ум. Искам да погледнем това само за да... Почти сме приключили, но искам да разгледаме някои детайли, които да ни помогнат да разберем това. Защото това ще спомогне за всичко останало, за което ще говорим днес.
В Даниил 2 гл. имаме съня на Навуходоносор. И забележете какво се казва в 1 ст.:
„Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.“
Ще ви задам въпрос: Кой беше смутен според стиха? Навуходоносор, нали? Но онова, което ни казва Писанието тук е, че духът му се смутил. Какво тогава означава това? Нещо вътре в Навуходоносор беше обезпокоено и смутено в следствие от съня, по-конкретно къде...? В ума му. Умът му беше обезпокоен. Никога не бихте разбрали, когато прочетете стиха, че някой различен от Навуходоносор бил смутен, нали? Ако четяхте стиха така, човек би помислил, че нещо не е наред с вашия ум. Вярно ли е? Не бихте помислили, че някой, стоящ до него, или някой в съседната стая, или някой, наречен „неговият дух“, различен от него, бил обезпокоен. Това е много чудат, странен и неправилен начин за разбиране на библейския текст. Помнете, че това е важно, за да помогне да разберем какво има предвид Библията, когато говори за „Божия Дух“. Защото много хора, когато говорим за Божия Дух, много хора автоматично разбират:
„Божият Дух е някой друг, различен от Бога. Това не е самият Бог Отец. Някой друг е. Някой, който може да се нарече „Бог Дух“ или каквото и друго име или обяснение да съществува, но е някой друг.“
Проблемът при това е, че не това ни казва Писанието. То не е в съответствие с начина, по който Бог е създал човечеството и разкрил неща за Себе Си. Да отворим на 1 Коринтяни 2:11 за малко повече подробности. Тук Павел казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.“
Павел прави сравнение тук – не съпоставка, а сравнение. Той казва: същата връзка, която има човекът със своя дух – да познава какво е вътре, Павел казва:
„Така и...“
Така стоят нещата: Божиите неща не познава никой човек, а...? Божият Дух. Следователно, връзката между човека и неговия дух е подобна на връзката между Бога и...? Неговия Дух. Защото бяхме направени по Божия образ. Може би това е много просто, основно. Причината, поради която правя това така е, че то наистина е много просто и основно. Усложнили сме ненужно нещата. Няма... Няма никакъв случай, от който да разбираме, че духът на човека е различен индивид или отделно от самия човек лице. Ако ми кажете след темата днес нещо хубаво, мога да ви кажа: „Вие наистина ме зарадвахте духом.“ Така ли е? Не бихте разбрали да говоря за някой друг. Както видяхме при Навуходоносор. Моят дух е част от мен. „Така и“, казва Павел тук, „Божият Дух е част от Него“. Той не е отделен от Него, не е лице извън Него, не е различно или друго лице. Това е самият Той. Някой ще каже:
„Това поставя нещата в различна гледна точка.“
Прекрасно. Защото това ще повлияе и окаже въздействие върху поклонението ни и начина, по който разбираме и схващаме Бога. Какво още е духът? Дали той е само сила? В Псалом 139:7 Давид казва:
„Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?“
Божият Дух е Божието...? Присъствие. На кое ниво? Не на физическото и видимото, а на...? Духовното и невидимото. Същият Бог. Той може да прави това. Не знам как може да го прави, но Той казва, че го прави. И вярвам в това.
Тази сутрин се помолихме, нали? Помолихме се Господ да ни благослови и Неговото присъствие да бъде тук. Вярваме в това. Но не можем да Го видим. Не можем да Го усетим физически. Но Богът, Който седи на небесния трон, Който физически седи на трона там, чрез Своя Дух, или Своето присъствие, Той присъства също и на събранията на Своя народ. Той не се нуждае да праща някой друг, който да свърши тази работа за Него. Той самият може да прави това. Той е Бог. За това говори Давид тук. На друго място той казва същото – Псалом 51:11:
„Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене...“? „...Святия Си Дух.“
Светият Дух е присъствието на Бога. Причината, поради която е наречен „свят“ е защото това е дума, описваща естеството на Духа. Той е свят, защото Бог е свят. Източникът на този Дух е един свят Бог. Затова това е един Свят Дух. Това е Божието свято присъствие. И това ни казва Писанието – че Духът всъщност идва от Бога. Йоан 15:26 ни казва, че Исус учеше това:
„А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за...“? „...Мене.“
Според Исус, Светият Дух, Който е Утешителят, изхожда от...? Отец. Неговият произход е в Отец. Той е тази част от Бога, при която Той може да действа и функционира, и да работи на духовно и невидимо ниво. Но това не е единственото място. Виждаме също и че Духът идва от самия Христос. Йоан 20:22:
„И като [Исус] изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
[В английския език има две названия на Светия Дух. На гръцки думата е една и съща. Понякога едното название обърква хората. Второто е по- последователно спрямо начина, по който се превежда.] Светият Дух тук, според този стих, дойде... откъде? От самия Исус. Той духна върху тях и това дихание беше знак, то символизираше и обозначаваше нещо. Приемането на Светия Дух идва от Христос. Следователно, това идва от Отец, идва от Христос, и причината е, че Христос наследи всичко от Своя...? Отец. Ето защо това се споменава както като „Божия Дух“, така и като „Христовия Дух“. Римляни 8:9, 10 ни казват това:
„Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив [англ.: живот] поради...“? „...правдата.“
И така, тук откриваме, че този Дух (в действителност това е само един Дух), този Дух е наречен преди всичко... чий дух? Божият Дух. И тогава е наречен... чий дух? Христовият Дух. Павел тук не говори за три различни духа, нали? Говори за един и същи Дух – Божия Дух, Христовия Дух, и казва, че това е начинът, по който Христос може да бъде във вас. Христос също е физическо същество. Сега Той пое човешко естество. Но Той все още е Божествено същество, което притежава Божественото естество, следователно Той също може да действа и функционира на духовно и невидимо ниво. И когато имате Духа, това всъщност е самото присъствие на Бога, а също и присъствието на Христос. Това е начинът, по който Христос обитава в сърцето ни. И този Дух е също така...? Живот, както се казва там. Това е също едно значение на думата „дух“. Това е „ум“, „живот“, „характер“, присъствието на самия Бог. Виждаме това, когато Бог сътвори Адам. Той вдъхна в ноздрите му... какво дихание? Жизнено дихание. И Адам стана жива душа, или живо същество. Това казва Йоан 6:63.
Искам само да стигна до един конкретен стих, който обърква много хора, и причината, поради която искам да го използвам е, че има неправилно разбиране за Светия Дух – че Светият Дух е лице, различно от Отец и Сина. Това неправилно разбиране причинява голямо смущение. Това се нарича обикновено „концепция за Триединството“. Не знам дали сте слушали внимателно. Това, което сме споделяли и за което говорим, не е нещото, което се преподава и разбира обикновено като концепцията за Триединството. Само погледнахме какво има да каже Писанието. И така, Писанието всъщност не подкрепя тази представа или това учение. Ще погледнем след малко неговия произход. Щом завършим тази тема ще имаме малка почивка. Но като получаваме Светия Дух, ние всъщност получаваме не друг, а...? Източника на този Дух, който е Христос и Отец. Христос много ясно каза това в Йоан 14:23. В обръщение към Юда Той каза:
„Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим [Свое] обиталище у него.“
„Ние, Отец и Аз, ще дойдем.“
Начинът, по който идват Отец и Христос, не е да слязат от трона физически. Не е нужно Те да пътуват физически от небето и да дойдат тук. Те изпратиха Светия Дух, Който идва от Отец и идва от чрез Сина и от Сина, и това е присъствието на самия Бог. Отец и Синът живеят с нас и всъщност в нас. А не някой друг. Причината, поради която много хора мислят, че е някой друг, се основава на неправилно разбиране на думите на Христос. Йоан 14:16, 26 са едни от тези стихове, които обикновено се разбират неправилно, но това са красиви стихове. Исус казва:
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки.“
Тогава в 26 ст. Той казва:
„А Утешителят, Святият Дух Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“
Обикновено представата според думите на хората е:
„Знаете ли, тук Исус каза, че това е друг Утешител. Затова тук не става дума за Христос, нито за Отец, а за друго лице, за друг Утешител. И всъщност се казва, че Той ще ни научи на всичко това. Трябва да бъде друго лице.“
Исус съвсем нямаше предвид това. Исус говореше за другия Утешител, защото говореше за друг начин, по който Той щеше да бъде със Своите ученици. Не че щеше да изпрати друго лице, различно от Него. Виждаме това, защото Той всъщност сам го обяснява. Ще разберем какво означава „дух“. Ще погледнем няколко стиха. В Галатяни 4:6 се казва:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Духът на Сина не е лице, различно от Него, точно както вашият дух не е лице, различно от вас. Това всъщност е самият Господ. Това и казва Писанието във 2 Коринтяни 3:17:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...“? „...свобода.“
Дали тогава се опитваме да кажем, че Господният Дух всъщност е самият Христос, а не някой друг? Писанието казва това. Господ Исус, това е Господ – Той е този Дух. Той е единственият, Който може да донесе свобода. Той беше този, Който каза: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете [как?] наистина свободни“ (Йоан 8:36). Така ли е? Ето защо малко по-нататък в същата глава за този Утешител Исус ни казва в Йоан 14:18 кой е Той:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Следователно, този „друг Утешител“ е Христос. Но Той не идва при нас физически, както беше с учениците. Той идва при нас по друг начин. Това е същото лице, но под друга форма. Той идва чрез Своя Дух. Той живее с нас и в нас. И именно това се молим да получим.
И така, ще завърша с един красив стих, който обобщава всичко, за което говорихме днес. Откровение 14 гл., трите ангелски вести, започва с първия ангел, който казва:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, и поклонете се на Него.“
Идентифицирахме кой е Бог. Идентифицирахме начина, по който можем да Му въздадем слава и да Му се поклоним – само чрез Неговия Син. И видяхме защо правим това само чрез Неговия Син – защото Той е Неговият Единороден Син. И така също отдаваме поклонение на Него.
Ефесяни 2:18 събира всичко в един стих. Наистина харесвам този стих. Там се казва:
„Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме достъп в [англ.: чрез] един Дух до Отца.“
И това, което ни казва стихът, не е за Триединството. Сега разбираме какво означава всяка дума в стиха. Христос е единственият Път към Отец. Нямаме Христос като един път и тогава Духа като друг, алтернативен маршрут. Христос е единственият Път. И Христос все още е Пътят. Това е Неговият Дух. Не някой друг, различен от Него, ни дава този достъп до Отец. Така нашето поклонение и нашата молитва днес са приемливи за Отец.
Ще остава нещата дотук. Надявам се, че имаше смисъл в това. Ако имате въпроси, ще бъда повече от щастлив да ги разгледам и да намерим отговор, но само ще приключа с молитва, преди да направим малка почивка.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте."
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
„Защото: Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“
Тук виждаме, че „дух“ означава...?
„Ум.“
Умът е нещо невидимо, нали? Само защото не го виждате, това не означава, че той не съществува. Ако ви попитах дали имате ум, всеки би трябвало да каже да. По-добре да каже да. Добре. Но не можете да го извадите и да ми го покажете. Не мога да го погледна, не мога да го докосна, не мога да го заснема. Това е една невидима част от съществото ни. Мога да погледна мозъка ви, но не това е умът ви. Умът ви обитава и живее във вашия мозък. Мозъкът е физическият компонент, който помещава вашия ум. Но за вашия ум, или вашия дух, именно за него говорим. Той е невидима и все пак действителна част от съществото ви. Никой не би отрекъл, че притежава ум. Просто не можете да го заснемете и да го изложите наяве. И така, получаваме това от Писанието, защото Бог е великият Първоизточник, Който сътвори човека по Своя образ. И така, „Божият Дух“ се отнася също така за Божия ум. Искам да погледнем това само за да... Почти сме приключили, но искам да разгледаме някои детайли, които да ни помогнат да разберем това. Защото това ще спомогне за всичко останало, за което ще говорим днес.
В Даниил 2 гл. имаме съня на Навуходоносор. И забележете какво се казва в 1 ст.:
„Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.“
Ще ви задам въпрос: Кой беше смутен според стиха? Навуходоносор, нали? Но онова, което ни казва Писанието тук е, че духът му се смутил. Какво тогава означава това? Нещо вътре в Навуходоносор беше обезпокоено и смутено в следствие от съня, по-конкретно къде...? В ума му. Умът му беше обезпокоен. Никога не бихте разбрали, когато прочетете стиха, че някой различен от Навуходоносор бил смутен, нали? Ако четяхте стиха така, човек би помислил, че нещо не е наред с вашия ум. Вярно ли е? Не бихте помислили, че някой, стоящ до него, или някой в съседната стая, или някой, наречен „неговият дух“, различен от него, бил обезпокоен. Това е много чудат, странен и неправилен начин за разбиране на библейския текст. Помнете, че това е важно, за да помогне да разберем какво има предвид Библията, когато говори за „Божия Дух“. Защото много хора, когато говорим за Божия Дух, много хора автоматично разбират:
„Божият Дух е някой друг, различен от Бога. Това не е самият Бог Отец. Някой друг е. Някой, който може да се нарече „Бог Дух“ или каквото и друго име или обяснение да съществува, но е някой друг.“
Проблемът при това е, че не това ни казва Писанието. То не е в съответствие с начина, по който Бог е създал човечеството и разкрил неща за Себе Си. Да отворим на 1 Коринтяни 2:11 за малко повече подробности. Тук Павел казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.“
Павел прави сравнение тук – не съпоставка, а сравнение. Той казва: същата връзка, която има човекът със своя дух – да познава какво е вътре, Павел казва:
„Така и...“
Така стоят нещата: Божиите неща не познава никой човек, а...? Божият Дух. Следователно, връзката между човека и неговия дух е подобна на връзката между Бога и...? Неговия Дух. Защото бяхме направени по Божия образ. Може би това е много просто, основно. Причината, поради която правя това така е, че то наистина е много просто и основно. Усложнили сме ненужно нещата. Няма... Няма никакъв случай, от който да разбираме, че духът на човека е различен индивид или отделно от самия човек лице. Ако ми кажете след темата днес нещо хубаво, мога да ви кажа: „Вие наистина ме зарадвахте духом.“ Така ли е? Не бихте разбрали да говоря за някой друг. Както видяхме при Навуходоносор. Моят дух е част от мен. „Така и“, казва Павел тук, „Божият Дух е част от Него“. Той не е отделен от Него, не е лице извън Него, не е различно или друго лице. Това е самият Той. Някой ще каже:
„Това поставя нещата в различна гледна точка.“
Прекрасно. Защото това ще повлияе и окаже въздействие върху поклонението ни и начина, по който разбираме и схващаме Бога. Какво още е духът? Дали той е само сила? В Псалом 139:7 Давид казва:
„Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?“
Божият Дух е Божието...? Присъствие. На кое ниво? Не на физическото и видимото, а на...? Духовното и невидимото. Същият Бог. Той може да прави това. Не знам как може да го прави, но Той казва, че го прави. И вярвам в това.
Тази сутрин се помолихме, нали? Помолихме се Господ да ни благослови и Неговото присъствие да бъде тук. Вярваме в това. Но не можем да Го видим. Не можем да Го усетим физически. Но Богът, Който седи на небесния трон, Който физически седи на трона там, чрез Своя Дух, или Своето присъствие, Той присъства също и на събранията на Своя народ. Той не се нуждае да праща някой друг, който да свърши тази работа за Него. Той самият може да прави това. Той е Бог. За това говори Давид тук. На друго място той казва същото – Псалом 51:11:
„Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене...“? „...Святия Си Дух.“
Светият Дух е присъствието на Бога. Причината, поради която е наречен „свят“ е защото това е дума, описваща естеството на Духа. Той е свят, защото Бог е свят. Източникът на този Дух е един свят Бог. Затова това е един Свят Дух. Това е Божието свято присъствие. И това ни казва Писанието – че Духът всъщност идва от Бога. Йоан 15:26 ни казва, че Исус учеше това:
„А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за...“? „...Мене.“
Според Исус, Светият Дух, Който е Утешителят, изхожда от...? Отец. Неговият произход е в Отец. Той е тази част от Бога, при която Той може да действа и функционира, и да работи на духовно и невидимо ниво. Но това не е единственото място. Виждаме също и че Духът идва от самия Христос. Йоан 20:22:
„И като [Исус] изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
[В английския език има две названия на Светия Дух. На гръцки думата е една и съща. Понякога едното название обърква хората. Второто е по- последователно спрямо начина, по който се превежда.] Светият Дух тук, според този стих, дойде... откъде? От самия Исус. Той духна върху тях и това дихание беше знак, то символизираше и обозначаваше нещо. Приемането на Светия Дух идва от Христос. Следователно, това идва от Отец, идва от Христос, и причината е, че Христос наследи всичко от Своя...? Отец. Ето защо това се споменава както като „Божия Дух“, така и като „Христовия Дух“. Римляни 8:9, 10 ни казват това:
„Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив [англ.: живот] поради...“? „...правдата.“
И така, тук откриваме, че този Дух (в действителност това е само един Дух), този Дух е наречен преди всичко... чий дух? Божият Дух. И тогава е наречен... чий дух? Христовият Дух. Павел тук не говори за три различни духа, нали? Говори за един и същи Дух – Божия Дух, Христовия Дух, и казва, че това е начинът, по който Христос може да бъде във вас. Христос също е физическо същество. Сега Той пое човешко естество. Но Той все още е Божествено същество, което притежава Божественото естество, следователно Той също може да действа и функционира на духовно и невидимо ниво. И когато имате Духа, това всъщност е самото присъствие на Бога, а също и присъствието на Христос. Това е начинът, по който Христос обитава в сърцето ни. И този Дух е също така...? Живот, както се казва там. Това е също едно значение на думата „дух“. Това е „ум“, „живот“, „характер“, присъствието на самия Бог. Виждаме това, когато Бог сътвори Адам. Той вдъхна в ноздрите му... какво дихание? Жизнено дихание. И Адам стана жива душа, или живо същество. Това казва Йоан 6:63.
Искам само да стигна до един конкретен стих, който обърква много хора, и причината, поради която искам да го използвам е, че има неправилно разбиране за Светия Дух – че Светият Дух е лице, различно от Отец и Сина. Това неправилно разбиране причинява голямо смущение. Това се нарича обикновено „концепция за Триединството“. Не знам дали сте слушали внимателно. Това, което сме споделяли и за което говорим, не е нещото, което се преподава и разбира обикновено като концепцията за Триединството. Само погледнахме какво има да каже Писанието. И така, Писанието всъщност не подкрепя тази представа или това учение. Ще погледнем след малко неговия произход. Щом завършим тази тема ще имаме малка почивка. Но като получаваме Светия Дух, ние всъщност получаваме не друг, а...? Източника на този Дух, който е Христос и Отец. Христос много ясно каза това в Йоан 14:23. В обръщение към Юда Той каза:
„Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим [Свое] обиталище у него.“
„Ние, Отец и Аз, ще дойдем.“
Начинът, по който идват Отец и Христос, не е да слязат от трона физически. Не е нужно Те да пътуват физически от небето и да дойдат тук. Те изпратиха Светия Дух, Който идва от Отец и идва от чрез Сина и от Сина, и това е присъствието на самия Бог. Отец и Синът живеят с нас и всъщност в нас. А не някой друг. Причината, поради която много хора мислят, че е някой друг, се основава на неправилно разбиране на думите на Христос. Йоан 14:16, 26 са едни от тези стихове, които обикновено се разбират неправилно, но това са красиви стихове. Исус казва:
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки.“
Тогава в 26 ст. Той казва:
„А Утешителят, Святият Дух Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“
Обикновено представата според думите на хората е:
„Знаете ли, тук Исус каза, че това е друг Утешител. Затова тук не става дума за Христос, нито за Отец, а за друго лице, за друг Утешител. И всъщност се казва, че Той ще ни научи на всичко това. Трябва да бъде друго лице.“
Исус съвсем нямаше предвид това. Исус говореше за другия Утешител, защото говореше за друг начин, по който Той щеше да бъде със Своите ученици. Не че щеше да изпрати друго лице, различно от Него. Виждаме това, защото Той всъщност сам го обяснява. Ще разберем какво означава „дух“. Ще погледнем няколко стиха. В Галатяни 4:6 се казва:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Духът на Сина не е лице, различно от Него, точно както вашият дух не е лице, различно от вас. Това всъщност е самият Господ. Това и казва Писанието във 2 Коринтяни 3:17:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...“? „...свобода.“
Дали тогава се опитваме да кажем, че Господният Дух всъщност е самият Христос, а не някой друг? Писанието казва това. Господ Исус, това е Господ – Той е този Дух. Той е единственият, Който може да донесе свобода. Той беше този, Който каза: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете [как?] наистина свободни“ (Йоан 8:36). Така ли е? Ето защо малко по-нататък в същата глава за този Утешител Исус ни казва в Йоан 14:18 кой е Той:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Следователно, този „друг Утешител“ е Христос. Но Той не идва при нас физически, както беше с учениците. Той идва при нас по друг начин. Това е същото лице, но под друга форма. Той идва чрез Своя Дух. Той живее с нас и в нас. И именно това се молим да получим.
И така, ще завърша с един красив стих, който обобщава всичко, за което говорихме днес. Откровение 14 гл., трите ангелски вести, започва с първия ангел, който казва:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, и поклонете се на Него.“
Идентифицирахме кой е Бог. Идентифицирахме начина, по който можем да Му въздадем слава и да Му се поклоним – само чрез Неговия Син. И видяхме защо правим това само чрез Неговия Син – защото Той е Неговият Единороден Син. И така също отдаваме поклонение на Него.
Ефесяни 2:18 събира всичко в един стих. Наистина харесвам този стих. Там се казва:
„Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме достъп в [англ.: чрез] един Дух до Отца.“
И това, което ни казва стихът, не е за Триединството. Сега разбираме какво означава всяка дума в стиха. Христос е единственият Път към Отец. Нямаме Христос като един път и тогава Духа като друг, алтернативен маршрут. Христос е единственият Път. И Христос все още е Пътят. Това е Неговият Дух. Не някой друг, различен от Него, ни дава този достъп до Отец. Така нашето поклонение и нашата молитва днес са приемливи за Отец.
Ще остава нещата дотук. Надявам се, че имаше смисъл в това. Ако имате въпроси, ще бъда повече от щастлив да ги разгледам и да намерим отговор, но само ще приключа с молитва, преди да направим малка почивка.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте."
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
RSS Feed
