Неотдавна бях задал въпрос относно различните видове лого, които се ползват в ЦАСД и нейните организации. Или той беше достатъчно труден, или отговорът постави авторите им в неудобно положение, затова последва ледено мълчание. Според една поговорка то (мълчанието) е злато. Само че понякога е израз на безпомощност и на желание четящите да забравят с течение на времето за какво става дума. Ако проблемът касаеше някоя светска институция всичко можеше да бъде подминато с махване на ръка: авторите на което и да е лого не са се съобразили какво са нарисували; решили са да бъдат интересни; демонстрирали са виждане в стил „ала Пикасо“ и по случайност излязло нещо недобро. Тук, обаче, едва ли става дума за случайност. Това се разбра от логото за молитвената десетдневка, на което ясно се различава лице на теле, въпреки твърденията, че огънят на него е Светият Дух. Ако подобно действие е наистина от Бога, трябва да обвиним Създателя, че има двоен стандарт, защото мнозина от евреите изгубиха живота си поради оргиите около телето, а сега благославя адвентистите в тези десет дни на молитва под същото теле! Бях обвиняван в развинтено въображение, когато изразих несъгласието си с това лого. Дори от някои места се опитаха да твърдят, че пиша против църквата, но никакво обяснение не беше дадено относно тази изява на „Светия Дух“, която на всичко отгоре по странен начин съвпадаше с молитвената седмица за християнско единение на православни, католици и протестанти!
В материала, в който ставаше дума за тази молитвена десетдневка, имаше и други въпроси, като този, как може десетдневката да е от единадесет дни; какво правят трите шестици в датата и т. н. Да допуснем, че всичко е съвкупност от случайности: случайно четката на художника изобразила глава в пламъка; случайно десетдневката станала от единадесет дни; случайно датата събрала трите шестици; случайно по същото време други деноминации решили да правят молитвени събрания за единение. Толкова съвпадения сигурно могат да бъдат представени с астрономическо чисто от порядъка Х.10ⁿ, но ще пропусна тази вероятност, защото има много по-сериозни неща, които смущават всеки, ако е с отворени очи и отпушени уши.
Отдел "Женско служене", Сн. google.bg Става дума за женското служене, макар то да не е единственият проблемен обект. Това, което изразява логото му, направо шокира. Вероятно художникът, рисувал тази картинка, също е от школата на Пикасо, тъй като четирите образа приличат повече на ослепените войници на Самуил, отколкото на служители на ЦАСД! Ще отговори ли най-сетне някой къде са им очите? Ако не, ще попитам: Защо в църквата се виждат все повече „еднооки“ картини или снимки, на които едно от очите е скрито, увеличено или „единствено“?
 |  |  |
Не вярвам да не се разбира накъде водят подобни „произведения“ или откъде идва вдъхновението за тях. Но за да не остане нещо неясно, мисля, че илюстрацията вляво дава добра представа. Окото, което стои над пирамидата, както и надписът под нея са категорични какво символизира "Всевиждащото око". Случайно ли е, както казах по-горе, нарастването на еднооки картинки и използването им в списания, заглавни страници, лого и къде ли не не другаде, а точно сред Божия народ? Известно е, че Сатана се опитва да постави трона си там, където е Божият храм и след като е успял веднъж да го стори сред плътските евреи, трябва да не заспиваме, за да не се повтори този път с духовните Божи деца!
Отново казвам: „Все пак“ може и тези еднооки „изяви“ да са плод на нечия неграмотност или странни разбирания. Как, обаче, трябва да се разбират демонстрациите на това женско служене и най-вече на говорителката? Няма да споменавам името й, защото всички знаят коя е. Нима църквата е стадион и в Божието присъствие поклонението се изразява с гимнастически упражнения? Така ли разбираме страхопочитанието, което трябва да отдаваме на нашия Създател? Всички пророци, описващи срещата си с Божието присъствие говорят за "падане в несвяст" , "оставане без сили", усещане за недостойнство.
Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Горната шокираща сцена би трябвало да накара църквата да раздере дрехите си и да моли за прошка оскърбения Създател! Вместо това материалът с гимнастиката е достъпен в интернет, а женското служение се гордее с делата си и дори кани същата говорителка и тази година да се изяви!
Уважаеми ръководители на ЦАСД, замисляли ли сте се, че сте поставени да пасете стадото и да му давате храна навреме? Разбирате ли, че това стадо не е Ваше, а Божие и за всяка изгубена овца ще трябва да давате отговор? Или Ви харесват много думите на Господ Исус Христос за слугата, който рекъл в сърцето си, че господарят му се забавил!
Явно има нещо такова, защото все по-малко се говори за Второто пришествие, а проповеди и литература, разкриващи белега на звяра, числото му, кой е Вавилон, Небесния съд и всичко, касаещо спасението, почти са изчезнали и на миряните им се проповядват любовни проповеди или сказки от рода „Как да се държат в обществото“, „National Geographic” и други подобни. Всичко това може да е много интересно, но едва ли е спасително. А на всеки, желаещ да слуша настоящата истина (или да я разпространява!), му се крои бързо шапката.
Не е ли това още един белег, че сме точно преди края на благодатното време? Преди 2000 години фарисеите и садукеите бяха наясно, че настъпва времето за Първото пришествие на Месия, но какво направиха? Нито Го приеха, нито оставиха другите да Го изявят. Накрая бяха тези, които предадоха Господ на разпятие, заявявайки:
Йоан 19:15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Твърдим, че сме духовния Божи народ, но не разбираме, че повтаряме историята на евреите. Отстъплението им по отношение на съботата, богослужението, Божието присъствие и като добавка възгордяването им ги доведе до състоянието на открит бунт срещу Бога и до разпятието на Исус. Сега ние вървим по техните стъпки, като съпровождаме несъвършения си духовен живот с гордост, която дори не почива на нещо реално, поради лекомисленото ни отношение към седмия ден и всичко, което Бог нареди.
Николай Георгиев
Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Горната шокираща сцена би трябвало да накара църквата да раздере дрехите си и да моли за прошка оскърбения Създател! Вместо това материалът с гимнастиката е достъпен в интернет, а женското служение се гордее с делата си и дори кани същата говорителка и тази година да се изяви!
Уважаеми ръководители на ЦАСД, замисляли ли сте се, че сте поставени да пасете стадото и да му давате храна навреме? Разбирате ли, че това стадо не е Ваше, а Божие и за всяка изгубена овца ще трябва да давате отговор? Или Ви харесват много думите на Господ Исус Христос за слугата, който рекъл в сърцето си, че господарят му се забавил!
Явно има нещо такова, защото все по-малко се говори за Второто пришествие, а проповеди и литература, разкриващи белега на звяра, числото му, кой е Вавилон, Небесния съд и всичко, касаещо спасението, почти са изчезнали и на миряните им се проповядват любовни проповеди или сказки от рода „Как да се държат в обществото“, „National Geographic” и други подобни. Всичко това може да е много интересно, но едва ли е спасително. А на всеки, желаещ да слуша настоящата истина (или да я разпространява!), му се крои бързо шапката.
Не е ли това още един белег, че сме точно преди края на благодатното време? Преди 2000 години фарисеите и садукеите бяха наясно, че настъпва времето за Първото пришествие на Месия, но какво направиха? Нито Го приеха, нито оставиха другите да Го изявят. Накрая бяха тези, които предадоха Господ на разпятие, заявявайки:
Йоан 19:15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Твърдим, че сме духовния Божи народ, но не разбираме, че повтаряме историята на евреите. Отстъплението им по отношение на съботата, богослужението, Божието присъствие и като добавка възгордяването им ги доведе до състоянието на открит бунт срещу Бога и до разпятието на Исус. Сега ние вървим по техните стъпки, като съпровождаме несъвършения си духовен живот с гордост, която дори не почива на нещо реално, поради лекомисленото ни отношение към седмия ден и всичко, което Бог нареди.
Николай Георгиев
RSS Feed
