


Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Горната шокираща сцена би трябвало да накара църквата да раздере дрехите си и да моли за прошка оскърбения Създател! Вместо това материалът с гимнастиката е достъпен в интернет, а женското служение се гордее с делата си и дори кани същата говорителка и тази година да се изяви!
Уважаеми ръководители на ЦАСД, замисляли ли сте се, че сте поставени да пасете стадото и да му давате храна навреме? Разбирате ли, че това стадо не е Ваше, а Божие и за всяка изгубена овца ще трябва да давате отговор? Или Ви харесват много думите на Господ Исус Христос за слугата, който рекъл в сърцето си, че господарят му се забавил!
Явно има нещо такова, защото все по-малко се говори за Второто пришествие, а проповеди и литература, разкриващи белега на звяра, числото му, кой е Вавилон, Небесния съд и всичко, касаещо спасението, почти са изчезнали и на миряните им се проповядват любовни проповеди или сказки от рода „Как да се държат в обществото“, „National Geographic” и други подобни. Всичко това може да е много интересно, но едва ли е спасително. А на всеки, желаещ да слуша настоящата истина (или да я разпространява!), му се крои бързо шапката.
Не е ли това още един белег, че сме точно преди края на благодатното време? Преди 2000 години фарисеите и садукеите бяха наясно, че настъпва времето за Първото пришествие на Месия, но какво направиха? Нито Го приеха, нито оставиха другите да Го изявят. Накрая бяха тези, които предадоха Господ на разпятие, заявявайки:
Йоан 19:15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Твърдим, че сме духовния Божи народ, но не разбираме, че повтаряме историята на евреите. Отстъплението им по отношение на съботата, богослужението, Божието присъствие и като добавка възгордяването им ги доведе до състоянието на открит бунт срещу Бога и до разпятието на Исус. Сега ние вървим по техните стъпки, като съпровождаме несъвършения си духовен живот с гордост, която дори не почива на нещо реално, поради лекомисленото ни отношение към седмия ден и всичко, което Бог нареди.
Николай Георгиев