Сатана поема управлението на всеки ум, който не се намира твърдо и постоянно под Божия контрол. Разполагаме само с днес за промяна, утре може да бъде късно, затова трябва да упражняваме търпение, любезности разбиране към другия. С хилядолетия Сатана е изучавал човешкия ум. В тези последни дни с много хитрост той свързва човешкия ум със своя, внушавайки свои мисли. Той върши това така майсторски, че всички, които приемат неговите водителства не разбират всъщност кой ги води. Той действа особено силно сред онези, които познават истината, за да служат на себе си, а не на Твореца. Губиш всичко, ако му се съпротивляваш днес, а му се поддадеш утре. Трябва да се извърши освещение от най-незначителните до най-големите ни недостатъци. Трябва да подчиниш прибързания си нрав и да контролираш гласа и интонацията, думите и мисълта си. Отстрани нечистия, груб и рязък говор от устата си. Нека нито една дума на раздразнение или гняв не излиза от устата ти. Никога не допускайте безразсъдно и прибързано говорене. Ако ние не контролираме думите и нрава си, ние сме роби на Сатана.
Всички гневни и неприятни думи са едно приношение на “негово сатанинско величество”. Влагайте всяко усилие за обуздаване на вашата буйност. Не се отдавайте на никакви леки забавни и незначителни занимания. Нека никакви долни “духовитости” не излизат от устата ви. Мислите ви трябва да са постоянно обуздани в послушание на Христос. Умът ви трябва да бъде възпитаван в строга дисциплина, занимавайки се с разумни и свети неща. Пазете се от всякаква сантименталност, емоции и чувства. Винаги действайте под влияние на принципа и никога от импулс. Не допускайте недоволство и оплакване от ограниченията и високото ниво на освещение, което ни поставя Бог, защото само тези неща водят към Небето. Не подценявайте нищо, което ви отклонява от процес на освещението и делото на вестта от Откровение 14 гл. за това последно време. Бъдете много внимателни в обноските си. Избягвайте всичко в поглед и жест, дума или тон, които напомнят за гордостта и себелюбието. Пазете се от поглед или дума с които бихте издигнали или сравнили своята доброта и праведност с неуспеха на други. Пази се дори с намек да покажеш на ближния си отвращение, презрение, превъзходство, себевъздигане. Избягвайте всичко, което напомня омраза, лошо отношение, ненавист, непрощателност или кисел външен вид с лошо настроение. Не говорете лошо за хората. Отказвайте да слушате тайни, одумвания и клюки за другите. Поддържайте строга организираност и дисциплина в действията си. Бъдете готови да оправите всяка грешка бързо и трайно. Бог ни е забранил да участваме в бърборене и празнословие по несъществени въпроси или да ангажираме себе си или другите в безстойностни разговори, шеги, подигравки и всякакви светски коментари. Бог ще изведе на съд нашите прибързани и лошо влияещи думи. Ще даваме сметка за всичко, което изговаряме. Ако допускате вие или децата ви да слушат или участват в леки светски или глупави разговори, то вие много бързо ще приемете това равнище за добро и няма да желаете да направите реформа. За да устоявате на множеството тежки изпитания, които вие очаквате в страшната криза пред вас, вие трябва да побеждавате всички свои недостатъци и слабости. А това изисква много работа и усилия от ваша страна с подкрепата на Божията сила.
Пазете входовете на душата си. Избягвайте четенето и слушането на всичко, което снижава, мачка, поробва и ограничава душата ви. Най-лесно и бързо врагът действа на сетивата ни, а ние сме така лениви, апатични и без всякаква бдителност над ума и сърцата си. Ако искаме Божият образ да се изобрази в нас и да станем годни за Божия печат на челата от Откровение 7 гл... ние трябва, и то бързо да бъдем опразнени от всяка гордост, низост, повърхностност, самонадеяност и празнословие. Сатана се стреми да прекъсне и без това слабата ни връзка с Христос и да пропилеем енергията, усилията, времето и средствата си в неща, от които ще пожънем вечна загуба. Той привлича ума ни постоянно към лекото, пошлото, бляскавото и забраненото. Тук е ролята на човека, който трябва да държи под контрол всяко чувство и страст. Когато това стане, то тогава Божията сила се дава на борещата се душа. Така Сатана губи силата над ума и съдбата ни.
Но ако ние отказваме или сме лениви и бавни за изискващата се реформа на характера, Бог не се намесва да предотврати последствията от лошите или недостойните ни действия. Премахването от съвестта на една предпазна мярка, поддържането на един лош навик или пренебрегването на някои изисквания и предупреждения, рано или късно ще ви тласне в редиците на ония, които служат на врага. Ето защо Бог изпраща чрез Свидетелствата съвети и укори, които да ни помагат да поправим грешното си поведение преди да е станало наша втора природа. Умът и моралните сили трябва да бъдат подготвени да устояват на всяко изпитание и изкушение. Трябва да знаем какво точно се изисква от нас, защо и в какво вярваме и да сме способни много добре да защитим вярата си. Скоро силите на мрака ще насочат пътищата и оръжията си срещу нас, както никога преди това. Всички, които са в “лаодикийско безгрижие” и лесно допускат да бъдат привлечени към земното и светското, такива скоро ще изпаднат в мрак и ще бъдат обречени и виновни за състоянието си, защото са допуснали омаята и блясъка на този умиращ свят да ги завладее...
Светия Дух дава сила само на борещите се и полагащи всяко усилие души в подготовката им за Небето.
Когато вярващият занемари себеизпитанието и себеконтрола над делата и мислите си, той е престанал да пази крепостта на душата си, и така бива отвяван от всякакви “сатанински ветрове”. Необходимо е да се обяви постоянна война на светското, плътското и безцелно мислене. Само тогава умът ще се научи да гледа и харесва небесните неща. Само тогава ще стане възможно сътрудничеството между Божието и човешкото. Ние трябва напълно да изоставим всички принципи, навици и практики, научени в училището на Сатана. Трябва да победим напълно всяко упорство, гордост, самомнение, светски амбиции и всякакви съмнения в Божието дело ...
Ако не се влага всяко усилие, умът и действията ни да вървят по Небесния приоритет, това се вижда ясно от Сатана и той предприема светкавични действия, за да ни ангажира с блясъка, омаята и печалбата на светски проекти и цели, така ние се впрягаме в погрешна и забранена посока и кауза. От това Бог е безкрайно огорчен и блокиран за активна намеса в живота ни, чакайки промяната на нашето мислене и действия. Ако реформата и промяната не се осъществят, Бог отминава с много болка просветената, но невярна душа, която не е годна да получи печата на живия Бог от Откровение 7 гл. А дяволът стои отстрани и се смее, като гледа как вярващи с толкова светлина се борят за неща, които няма да ги ползват дълго и няма да са щастливи с тях, губейки шанса си за вечността. Ние, които очакваме Царя на всемира трябва да сме твърдо решени, правейки всичко по силите си за да не изживеем малкото останало време на страната на онзи, който дава само окаянство, смърт и съд...
Всеки ден трябва да анализираме поведението си и да отчитаме колко сме победили егоистичния си дух, колко изкушения сме отхвърлили и как сме се борили с нежеланието си да подчиним своята воля на Божията. О, какви заслепени, късогледи и покварени същества сме ние?! Бог ще ни даде всичко, което притежава за цяла една вечност, а в замяна какво получава от нас? Той ненавижда празни декларации на вяра и претенции за членство към народа Му, ако липсват изискващите се дела на пълна вярност и реформа. Себеконтрол във всичко и на всяка цена трябва да е нашият водещ принцип. Малко са онези сред просветените вярващи, които разбират необходимостта да избягват по възможност всичко – индивиди, общности, начинания, които ще им попречат да придобият изискващата се святост. Живеем в атмосфера на сатанинска омая и низост. Бягайте от покварата на градовете! Издигнете високо главата си от боклука на този свят. Бързайте да вземете най-важното решение в живота си - достигането на онзи висш и свят стандарт, без който няма да видим Небето...
Бог е в края на очистването, подготовката и подпечатването на един верен народ. Това са ония, които устояват на голямата Божия проба за вярност. Те ще избягват всяка поквара и низост в мисли, подбуди и дела... Сърцето, което живее истинска Христова любов, а не някакво нейно подобие, ще бъде изчистено от всякакви страсти, дух на отмъщение, недоволство, всякакво роптание, себеизтъкване, самомнение и гордост. Такива не поддържат никаква мнителност, забравят оскърблението, търсят грешките в себе си и се отдават във всичко на другите. Тази любов се държи благородно, проявявайки съчувствие, учтивост и търпение и към добрите, и към злите. Тя се радва всеки ден на всяка красота. Тя оценява и най-малкото и най-голямото, което Бог дарява. Тя бързо поправя грешките и недостатъците и всячески помага на другите да правят същото. Тази любов смълчава всеки ропот и недоволство, всяко нежелание за вярност и издига само Божиите интереси. Тя държи пред очите си най-важната Божия цел за това последно време – просветляването на света с третата ангелска вест от Откровение 14 гл., та който пожелае да се спаси. Защото много са ония, които носят истината и очевидно не живеят в нарушение на Божия закон, но не са събудени за разпространение на третата ангелска вест.
Такива са застанали на страната на Сатана, като онези (от света), които са в открит грях срещу Бог. Те не са изпълнили изявената Божия воля. Бог ще бъде безкомпромисен към всяка наша невярност. Не забравяйте, че от всеки ще се изисква отговорност затова как са изявени ученията, правдата и вестите, които са ни поверени. Какъв отговор бихме дали в онзи ден, ако днес поради лаодикийско небрежие, леност, апатия или страхове не пръскаме поверената светлина... ? Ние не сме в този свят за да знаем истината и да се черкуваме в нея, но за да я разпръскваме до всички и на всякъде! Примирам от ужас и срам за бъдещето ни, защото нашата невярност и греховност са толкова големи. Аз видях, че Божието търпение скоро се изчерпва, а ние сме така безразлични за ужасното свидетелство, което даваме пред светове, ангели и хора. Помнете, че всичко се свежда просто до послушанието и непослушанието на всичко, което Бог е изявил в Библията и Свидетелствата, това е, което ние можем и трябва да постигнем. Ах, защо са така страшно бездушни и заслепени в самоизмама всички ония, просветени в истината към собственото им спасение?! Ще се изисква една изключителна връзка с Небето, заедно със сила, кураж и независимост, за да може всеки, който иска да бъде верен в скоро идващата криза, да се издигне над религиозните догми.
Това ще е време в което малцина ще почитат единствено Бог, когато целият свят ще тръгне след човешки богове...
Научете се да гледате с широко отворени очи на доверие към Този, Който държи могъществото, силата, живота и законите на цяла една Вселена. Помислете какво разочарование изпитва Той, ако след дадената от Него потресаваща жертва и грижа за нас, ние изберем светското и смъртта на този свят, загърбвайки Спасителя и Твореца си, само защото не желаем да изоставим страстите , апетита и егоизма си. Тогава какво друго ще остане за нас, освен да се изпълнят думите в
Евреи 10:26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината не остава вече жертва за грехове,
27.но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28.Някой(, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29.тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30.Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На Мене принадлежи възмездието. Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си”.
31.Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.”
Победата над егоистичното – “Аз” и греха ни е толкова важна и ценна за Бога, колкото нашият ум изобщо не може да си представи. А тази победа може да се осъществи само в една борба, в която ние бдим за всяка форма на грях, изкушение и низост, в които врагът ще иска да ни тласне. Основната цел на Сатана е да се усъмним в каузата на Бог и писаното от Него. Сатана иска да се уплашим и да се отдръпнем от изискванията и задълженията на спасението и изоставяйки Онзи, в Който има единствено закрила, надежда и живот... Бог не оценява вярващите по тяхното притежание, образование, дарба или пост, а по чистотата на подбудите им. Не само думите и делата, но мислите и най-скритите ви подбуди ще имат тежест за решаване на участта ви. Изисква се истинско покаяние и промяна на всяка мисъл, дело и подбуда. Това буквално означава изоставяне на светски връзки, светска атмосфера на влияние, светски мнения, идеали и цели, принципи и другари. Никакви средства, време, човешки ресурс и енергия не трябва да се прахосват за маловажни неща, а само за напредъка на Божиите вести от Откровение 14 гл. към един умиращ свят в това последно време... Защо Божието спасение ни се струва толкова трудно и далечно? Това е така, защото ние сме позволили твърде дълго на ума и съвестта ни да тичат към низки, без стойности, прозаични и крайно егоистични цели. А това ни е довело до невъзможност да схванем небесното величие и святост и изключителната Христова жертва, която е нашият единствен шанс за Небето, ако изпълним Божиите условия.
Себевъздигането и самомнението така са погълнали цялото същество на човека, че това се е превърнало в един мощен магнит, който влачи все по-надолу към все по-ниско равнище на себезадоволяване и духовна нищета. Не се разбира дори и в най-общ план абсолютната необходимост за придобиване на святост и съвършенство, нито се вижда стойността на тези неща. Себелюбието и омаята на света за власт и богатства са станали такава същност, че дори тези, които носят истината не могат да разграничават скъпоценното и славното от обикновеното и преходното –
Еремия 15:19.Затова, така казва Господ:
Ако се върнеш от тоя си ум,
тогава пак ще те възстановя,
за да стоиш пред Мене;
И ако отделиш скъпоценното от нищожното,
тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста.
Те нека се обърнат към тебе,
но ти не се обръщай към тях.”
Всички в тоя свят гоня и страдат от липсата на едно мечтано нещо наречено “щастие”. А най-лошото е, че не знаят защо цял живот го търсят и все по-надалеч бяга то. Отговорът се крие в това, че щастието е небесно и свято растение без земен произход, притежание на един свят Създател. Те прекъсват всякакви връзки със силата, любовта и спасението Му. Вместо живия Бог те са издигнали за бог нечестието си и егото си. И така изтича живота им без Бог и надежда, гаснещ в безсилие и свършващ със смърт. А щастието си остава все по-далечна химера. Дали държащите истината са напълно освободени от всякакви подобни химери и великата Божия цел ги води ясно и неотклонно? Ако можехте да видите чистите и свети ангели със светещите им търсещи очи, насочени направо към вас за да видят как представяте Могъщия Бог. Да можехте да видите тъжните им очи, които са често разплакани от вашия позор, нечестие, егоизъм или престъпна невярност, или да можехте да чуете язвителните и противни възгласи на сатанинските ангели, които забелязват всяко ваше нечестиво дело и го докладват в най-преувеличен вид пред Небето... Бдете, аз видях, че почти всички са престанали да бдят и да очакват великия Цар. Тези, на които е дадена най-много светлина не вярват, че времето е кратко и са слепи за бързо изтичащите събития на времето. Делата им не свидетелстват, че Христос идва много скоро...
Елън Уайт - Ум, характер, личност – I, II, III, т.
Пазете входовете на душата си. Избягвайте четенето и слушането на всичко, което снижава, мачка, поробва и ограничава душата ви. Най-лесно и бързо врагът действа на сетивата ни, а ние сме така лениви, апатични и без всякаква бдителност над ума и сърцата си. Ако искаме Божият образ да се изобрази в нас и да станем годни за Божия печат на челата от Откровение 7 гл... ние трябва, и то бързо да бъдем опразнени от всяка гордост, низост, повърхностност, самонадеяност и празнословие. Сатана се стреми да прекъсне и без това слабата ни връзка с Христос и да пропилеем енергията, усилията, времето и средствата си в неща, от които ще пожънем вечна загуба. Той привлича ума ни постоянно към лекото, пошлото, бляскавото и забраненото. Тук е ролята на човека, който трябва да държи под контрол всяко чувство и страст. Когато това стане, то тогава Божията сила се дава на борещата се душа. Така Сатана губи силата над ума и съдбата ни.
Но ако ние отказваме или сме лениви и бавни за изискващата се реформа на характера, Бог не се намесва да предотврати последствията от лошите или недостойните ни действия. Премахването от съвестта на една предпазна мярка, поддържането на един лош навик или пренебрегването на някои изисквания и предупреждения, рано или късно ще ви тласне в редиците на ония, които служат на врага. Ето защо Бог изпраща чрез Свидетелствата съвети и укори, които да ни помагат да поправим грешното си поведение преди да е станало наша втора природа. Умът и моралните сили трябва да бъдат подготвени да устояват на всяко изпитание и изкушение. Трябва да знаем какво точно се изисква от нас, защо и в какво вярваме и да сме способни много добре да защитим вярата си. Скоро силите на мрака ще насочат пътищата и оръжията си срещу нас, както никога преди това. Всички, които са в “лаодикийско безгрижие” и лесно допускат да бъдат привлечени към земното и светското, такива скоро ще изпаднат в мрак и ще бъдат обречени и виновни за състоянието си, защото са допуснали омаята и блясъка на този умиращ свят да ги завладее...
Светия Дух дава сила само на борещите се и полагащи всяко усилие души в подготовката им за Небето.
Когато вярващият занемари себеизпитанието и себеконтрола над делата и мислите си, той е престанал да пази крепостта на душата си, и така бива отвяван от всякакви “сатанински ветрове”. Необходимо е да се обяви постоянна война на светското, плътското и безцелно мислене. Само тогава умът ще се научи да гледа и харесва небесните неща. Само тогава ще стане възможно сътрудничеството между Божието и човешкото. Ние трябва напълно да изоставим всички принципи, навици и практики, научени в училището на Сатана. Трябва да победим напълно всяко упорство, гордост, самомнение, светски амбиции и всякакви съмнения в Божието дело ...
Ако не се влага всяко усилие, умът и действията ни да вървят по Небесния приоритет, това се вижда ясно от Сатана и той предприема светкавични действия, за да ни ангажира с блясъка, омаята и печалбата на светски проекти и цели, така ние се впрягаме в погрешна и забранена посока и кауза. От това Бог е безкрайно огорчен и блокиран за активна намеса в живота ни, чакайки промяната на нашето мислене и действия. Ако реформата и промяната не се осъществят, Бог отминава с много болка просветената, но невярна душа, която не е годна да получи печата на живия Бог от Откровение 7 гл. А дяволът стои отстрани и се смее, като гледа как вярващи с толкова светлина се борят за неща, които няма да ги ползват дълго и няма да са щастливи с тях, губейки шанса си за вечността. Ние, които очакваме Царя на всемира трябва да сме твърдо решени, правейки всичко по силите си за да не изживеем малкото останало време на страната на онзи, който дава само окаянство, смърт и съд...
Всеки ден трябва да анализираме поведението си и да отчитаме колко сме победили егоистичния си дух, колко изкушения сме отхвърлили и как сме се борили с нежеланието си да подчиним своята воля на Божията. О, какви заслепени, късогледи и покварени същества сме ние?! Бог ще ни даде всичко, което притежава за цяла една вечност, а в замяна какво получава от нас? Той ненавижда празни декларации на вяра и претенции за членство към народа Му, ако липсват изискващите се дела на пълна вярност и реформа. Себеконтрол във всичко и на всяка цена трябва да е нашият водещ принцип. Малко са онези сред просветените вярващи, които разбират необходимостта да избягват по възможност всичко – индивиди, общности, начинания, които ще им попречат да придобият изискващата се святост. Живеем в атмосфера на сатанинска омая и низост. Бягайте от покварата на градовете! Издигнете високо главата си от боклука на този свят. Бързайте да вземете най-важното решение в живота си - достигането на онзи висш и свят стандарт, без който няма да видим Небето...
Бог е в края на очистването, подготовката и подпечатването на един верен народ. Това са ония, които устояват на голямата Божия проба за вярност. Те ще избягват всяка поквара и низост в мисли, подбуди и дела... Сърцето, което живее истинска Христова любов, а не някакво нейно подобие, ще бъде изчистено от всякакви страсти, дух на отмъщение, недоволство, всякакво роптание, себеизтъкване, самомнение и гордост. Такива не поддържат никаква мнителност, забравят оскърблението, търсят грешките в себе си и се отдават във всичко на другите. Тази любов се държи благородно, проявявайки съчувствие, учтивост и търпение и към добрите, и към злите. Тя се радва всеки ден на всяка красота. Тя оценява и най-малкото и най-голямото, което Бог дарява. Тя бързо поправя грешките и недостатъците и всячески помага на другите да правят същото. Тази любов смълчава всеки ропот и недоволство, всяко нежелание за вярност и издига само Божиите интереси. Тя държи пред очите си най-важната Божия цел за това последно време – просветляването на света с третата ангелска вест от Откровение 14 гл., та който пожелае да се спаси. Защото много са ония, които носят истината и очевидно не живеят в нарушение на Божия закон, но не са събудени за разпространение на третата ангелска вест.
Такива са застанали на страната на Сатана, като онези (от света), които са в открит грях срещу Бог. Те не са изпълнили изявената Божия воля. Бог ще бъде безкомпромисен към всяка наша невярност. Не забравяйте, че от всеки ще се изисква отговорност затова как са изявени ученията, правдата и вестите, които са ни поверени. Какъв отговор бихме дали в онзи ден, ако днес поради лаодикийско небрежие, леност, апатия или страхове не пръскаме поверената светлина... ? Ние не сме в този свят за да знаем истината и да се черкуваме в нея, но за да я разпръскваме до всички и на всякъде! Примирам от ужас и срам за бъдещето ни, защото нашата невярност и греховност са толкова големи. Аз видях, че Божието търпение скоро се изчерпва, а ние сме така безразлични за ужасното свидетелство, което даваме пред светове, ангели и хора. Помнете, че всичко се свежда просто до послушанието и непослушанието на всичко, което Бог е изявил в Библията и Свидетелствата, това е, което ние можем и трябва да постигнем. Ах, защо са така страшно бездушни и заслепени в самоизмама всички ония, просветени в истината към собственото им спасение?! Ще се изисква една изключителна връзка с Небето, заедно със сила, кураж и независимост, за да може всеки, който иска да бъде верен в скоро идващата криза, да се издигне над религиозните догми.
Това ще е време в което малцина ще почитат единствено Бог, когато целият свят ще тръгне след човешки богове...
Научете се да гледате с широко отворени очи на доверие към Този, Който държи могъществото, силата, живота и законите на цяла една Вселена. Помислете какво разочарование изпитва Той, ако след дадената от Него потресаваща жертва и грижа за нас, ние изберем светското и смъртта на този свят, загърбвайки Спасителя и Твореца си, само защото не желаем да изоставим страстите , апетита и егоизма си. Тогава какво друго ще остане за нас, освен да се изпълнят думите в
Евреи 10:26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината не остава вече жертва за грехове,
27.но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28.Някой(, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29.тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30.Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На Мене принадлежи възмездието. Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си”.
31.Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.”
Победата над егоистичното – “Аз” и греха ни е толкова важна и ценна за Бога, колкото нашият ум изобщо не може да си представи. А тази победа може да се осъществи само в една борба, в която ние бдим за всяка форма на грях, изкушение и низост, в които врагът ще иска да ни тласне. Основната цел на Сатана е да се усъмним в каузата на Бог и писаното от Него. Сатана иска да се уплашим и да се отдръпнем от изискванията и задълженията на спасението и изоставяйки Онзи, в Който има единствено закрила, надежда и живот... Бог не оценява вярващите по тяхното притежание, образование, дарба или пост, а по чистотата на подбудите им. Не само думите и делата, но мислите и най-скритите ви подбуди ще имат тежест за решаване на участта ви. Изисква се истинско покаяние и промяна на всяка мисъл, дело и подбуда. Това буквално означава изоставяне на светски връзки, светска атмосфера на влияние, светски мнения, идеали и цели, принципи и другари. Никакви средства, време, човешки ресурс и енергия не трябва да се прахосват за маловажни неща, а само за напредъка на Божиите вести от Откровение 14 гл. към един умиращ свят в това последно време... Защо Божието спасение ни се струва толкова трудно и далечно? Това е така, защото ние сме позволили твърде дълго на ума и съвестта ни да тичат към низки, без стойности, прозаични и крайно егоистични цели. А това ни е довело до невъзможност да схванем небесното величие и святост и изключителната Христова жертва, която е нашият единствен шанс за Небето, ако изпълним Божиите условия.
Себевъздигането и самомнението така са погълнали цялото същество на човека, че това се е превърнало в един мощен магнит, който влачи все по-надолу към все по-ниско равнище на себезадоволяване и духовна нищета. Не се разбира дори и в най-общ план абсолютната необходимост за придобиване на святост и съвършенство, нито се вижда стойността на тези неща. Себелюбието и омаята на света за власт и богатства са станали такава същност, че дори тези, които носят истината не могат да разграничават скъпоценното и славното от обикновеното и преходното –
Еремия 15:19.Затова, така казва Господ:
Ако се върнеш от тоя си ум,
тогава пак ще те възстановя,
за да стоиш пред Мене;
И ако отделиш скъпоценното от нищожното,
тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста.
Те нека се обърнат към тебе,
но ти не се обръщай към тях.”
Всички в тоя свят гоня и страдат от липсата на едно мечтано нещо наречено “щастие”. А най-лошото е, че не знаят защо цял живот го търсят и все по-надалеч бяга то. Отговорът се крие в това, че щастието е небесно и свято растение без земен произход, притежание на един свят Създател. Те прекъсват всякакви връзки със силата, любовта и спасението Му. Вместо живия Бог те са издигнали за бог нечестието си и егото си. И така изтича живота им без Бог и надежда, гаснещ в безсилие и свършващ със смърт. А щастието си остава все по-далечна химера. Дали държащите истината са напълно освободени от всякакви подобни химери и великата Божия цел ги води ясно и неотклонно? Ако можехте да видите чистите и свети ангели със светещите им търсещи очи, насочени направо към вас за да видят как представяте Могъщия Бог. Да можехте да видите тъжните им очи, които са често разплакани от вашия позор, нечестие, егоизъм или престъпна невярност, или да можехте да чуете язвителните и противни възгласи на сатанинските ангели, които забелязват всяко ваше нечестиво дело и го докладват в най-преувеличен вид пред Небето... Бдете, аз видях, че почти всички са престанали да бдят и да очакват великия Цар. Тези, на които е дадена най-много светлина не вярват, че времето е кратко и са слепи за бързо изтичащите събития на времето. Делата им не свидетелстват, че Христос идва много скоро...
Елън Уайт - Ум, характер, личност – I, II, III, т.
RSS Feed
