Plaisir d`amur, Сн. musicnotes.com Братя и сестри, има нещо в нашето отношение към Божиите постановления и Божието величие, което явно не сме дообмислили. Съществуват два варианта: или сме на 100% с Бога и Той – с нас, или си правим каквото искаме и се заблуждаваме, че Христос ни води. Обикновено, когато стане дума за послушание, реакцията на либералите (т. е. на тези, които искат да вървят по широкия път и да влязат в Небесното царство) към желаещите да изпълняват Божията воля е: „Законник, фанатик, фарисей“. Но къде в Библията пише, че Господ е снизходителен към съгрешаващите умишлено? Дори Мойсей, човекът, който говореше с Бога лице с лице, само за това, че не издържá само веднъж (!) на роптанието на народа, трябваше да се прости с мечтата си да влезе в Обещаната земя точно на прага на Ханаан и отиде в гроба! Ние сме в дълбока заблуда, ако разбираме милостта като снизхождение, а любовта като сантименталност. Да, Бог е милостив и помни, че сме пръст. Да, Бог толкова ни обича, че даде Своя Единороден Син за да ни изкупи. Но никъде не пише, че Той е някакво снизходително същество, което гледа през пръсти като някакъв безхарактерен баща как малкото му дете чупи и къса всичко вкъщи и се просълзява от умиление от гледката. Бог също така не е обзет от сантименталност. Той плаче, когато съгрешаваме, защото не иска да се погубим, но точно защото ни обича, ни дава право да изберем дали да Му отговорим с любов или ще проявим самолюбие. Не ни е хванал за врата за да ни насили да сме с Него във вечността. Това на думи ни е известно, но развалените ни дела показват точно обратното.
Всеки от нас е наясно (или поне е бил осведомен преди да сключи завет с Бога), че спасението е чрез вяра в Христовата жертва, защото Господ плати за греховете ни със Своята смърт на кръста. Но също така знаем, че в Небето ще влязат само онези, които са оставили Светия Дух да изгради в тях Христовия характер. Какво означава това? Господ го изрази ясно:
Матей 18:3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Сам Той каза за Себе Си:
Матей 11:28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
Какво значи да сме смирени? Да сме послушни и да не налагаме своята воля над Божията. Колко трябва да сме послушни? Малко? Много? Когато ни харесва? Исус беше послушен до смърт:
Филипяни 2:6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Така изяви не само Божия характер, но ни даде пример какви трябва да бъдем, ако желаем да наследим Божието царство.
Какво показваме, когато вършим нещо от себе си и то е в разрез с Божията воля? Ако Бог не одобрява това, което правим, но не сме наясно, че е грях, то извършеното не престава да бъде грях, но когато разберем как Той гледа на стореното и се покаем, ще ни се прости.
Но след като научим и продължим ВЪПРЕКИ ТОВА да го вършим, минаваме в друга категория. Тя се нарича БУНТ! Защото съзнателно и целенасочено показваме, че Бог ни пречи и не искаме Той да ни поучава. Това е нещо подобно на „Притчата за десетте мнаси“.
Лука 19:12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
Какво прави един цар? Издава заповеди. Ако народът му не го слуша и прави каквото сам реши за добре, всъщност заявява, че не признава неговото царуване.
Какво ще се случи с тези, които не искат да слушат, според притчата? Господ каза:
Лука 19:27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Защо казвам всичко това? Тук няма да засягам отново облеклото, светските приказки в събота и лековатото отношение към седмия ден: явно на всичко изброено се гледа от позицията на либерализма, а не от Божия гледна точка и сега ще пропусна тези детайли. Но ще засегна един момент, на който малцина обърнаха внимание. Дори имаше случай на съвсем умишлено отхвърляне на предупреждението относно нашето неподходящо отношение към Божията святост. Касае се за песента „О, Боже наш“. Достатъчно ясно и категорично бе показано кога е написана мелодията, от кого е ползвана и дори един пастор изяви неодобрението си към нейното внедряване в богослужението. Може би не поиска да нажежи обстановката и не разкри цялата истина, затова спомена, че тя е от любовен романс. Но дори това трябваше да бъде достатъчно основание песента да бъде пратена в забвение. Уви! Получи се точно обратното. Вместо всички да се покаем, че сме наскърбявали Бога пред целия всемир, отново беше казано тя да се пее в Негова прослава. Може ли чужд огън да слави Бога? Надав и Авиуд опитаха това и изпитаха на гърба си какъв е резултатът от бунта. За такъв край Господ разказа и в притчата по-горе. Нима за нас ще има смекчаващи вината обстоятелства, щом сме предупредени да не смесваме чисто с нечисто и ни е известен произходът на „О, Боже наш“? За да стане ясно какво искам да кажа, ще дам пример. Решавате да зарадвате майка си или баща си, като им подарите нещо за спомен. Отбивате се в „Sex shop“ и купувате някакъв прекрасен артикул, като го подарявате с картичка, на която сте написали: „С любов. Твоят син (дъщеря)”. Ще го сторите ли? Не вярвам! А на Бог може да поднасяме подобен подарък... Така ли? Нима Той заслужава по-малко уважение от родителите ни? В Стария завет пише, че свещениците трябва дори петите си да не открият, за да не умрат. А ние правим подаръци на Бога от артикулите на леките жени!
Бог ни е предупредил чрез словото Си, че трябва да сме свети, както Той е свет и нищо нечисто няма да влезе в Небето. Може ли да омърсяваме храма Му и да вярваме, че Светият Дух е сред нас? Ако сме убедени в нещо подобно, се заблуждаваме дълбоко. Не трябва да забравяме думите на апостол Петър:
1 Петрово 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:
10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.
Ще е потресаващо да се окаже, че сме строили върху основата Христос с дърва, сено и слама и работата ни да изгори. За да не се озовем в това положение, нека строим със злато, сребро и скъпоценни камъни от Божието слово.
Николай Георгиев
Матей 18:3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Сам Той каза за Себе Си:
Матей 11:28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
Какво значи да сме смирени? Да сме послушни и да не налагаме своята воля над Божията. Колко трябва да сме послушни? Малко? Много? Когато ни харесва? Исус беше послушен до смърт:
Филипяни 2:6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Така изяви не само Божия характер, но ни даде пример какви трябва да бъдем, ако желаем да наследим Божието царство.
Какво показваме, когато вършим нещо от себе си и то е в разрез с Божията воля? Ако Бог не одобрява това, което правим, но не сме наясно, че е грях, то извършеното не престава да бъде грях, но когато разберем как Той гледа на стореното и се покаем, ще ни се прости.
Но след като научим и продължим ВЪПРЕКИ ТОВА да го вършим, минаваме в друга категория. Тя се нарича БУНТ! Защото съзнателно и целенасочено показваме, че Бог ни пречи и не искаме Той да ни поучава. Това е нещо подобно на „Притчата за десетте мнаси“.
Лука 19:12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
Какво прави един цар? Издава заповеди. Ако народът му не го слуша и прави каквото сам реши за добре, всъщност заявява, че не признава неговото царуване.
Какво ще се случи с тези, които не искат да слушат, според притчата? Господ каза:
Лука 19:27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
Защо казвам всичко това? Тук няма да засягам отново облеклото, светските приказки в събота и лековатото отношение към седмия ден: явно на всичко изброено се гледа от позицията на либерализма, а не от Божия гледна точка и сега ще пропусна тези детайли. Но ще засегна един момент, на който малцина обърнаха внимание. Дори имаше случай на съвсем умишлено отхвърляне на предупреждението относно нашето неподходящо отношение към Божията святост. Касае се за песента „О, Боже наш“. Достатъчно ясно и категорично бе показано кога е написана мелодията, от кого е ползвана и дори един пастор изяви неодобрението си към нейното внедряване в богослужението. Може би не поиска да нажежи обстановката и не разкри цялата истина, затова спомена, че тя е от любовен романс. Но дори това трябваше да бъде достатъчно основание песента да бъде пратена в забвение. Уви! Получи се точно обратното. Вместо всички да се покаем, че сме наскърбявали Бога пред целия всемир, отново беше казано тя да се пее в Негова прослава. Може ли чужд огън да слави Бога? Надав и Авиуд опитаха това и изпитаха на гърба си какъв е резултатът от бунта. За такъв край Господ разказа и в притчата по-горе. Нима за нас ще има смекчаващи вината обстоятелства, щом сме предупредени да не смесваме чисто с нечисто и ни е известен произходът на „О, Боже наш“? За да стане ясно какво искам да кажа, ще дам пример. Решавате да зарадвате майка си или баща си, като им подарите нещо за спомен. Отбивате се в „Sex shop“ и купувате някакъв прекрасен артикул, като го подарявате с картичка, на която сте написали: „С любов. Твоят син (дъщеря)”. Ще го сторите ли? Не вярвам! А на Бог може да поднасяме подобен подарък... Така ли? Нима Той заслужава по-малко уважение от родителите ни? В Стария завет пише, че свещениците трябва дори петите си да не открият, за да не умрат. А ние правим подаръци на Бога от артикулите на леките жени!
Бог ни е предупредил чрез словото Си, че трябва да сме свети, както Той е свет и нищо нечисто няма да влезе в Небето. Може ли да омърсяваме храма Му и да вярваме, че Светият Дух е сред нас? Ако сме убедени в нещо подобно, се заблуждаваме дълбоко. Не трябва да забравяме думите на апостол Петър:
1 Петрово 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:
10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.
Ще е потресаващо да се окаже, че сме строили върху основата Христос с дърва, сено и слама и работата ни да изгори. За да не се озовем в това положение, нека строим със злато, сребро и скъпоценни камъни от Божието слово.
Николай Георгиев
RSS Feed
