“Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“СЕДМИНА СИНОВЕ ПО ЧУДО”
Надер Мансур
Уеначи, юни 2018 г.
Започваме.
“Седмина синове по чудо.”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“СЕДМИНА СИНОВЕ ПО ЧУДО”
Надер Мансур
Уеначи, юни 2018 г.
Започваме.
“Седмина синове по чудо.”
“Седмина синове по чудо.” И онова, което разглеждаме, е конкретна тема, и това е най-важната тема, която ни се съобщава в Новия завет. Това е най-важната доктрина, най-важното учение. И когато говоря за това като за доктрина или за учение, нямам предвид, че това е просто теория или разбиране. Това всъщност е учение за конкретна действителност. И най-важното учение в Новия завет… Няма да искам от вас да давате предположения, но вероятно вече си мислите:
“Чудя се какво е.”
Това е новорождението. Най-важно досега. Именно за това се отнася Новият Завет. Това е новорождението, което е Христовият живот. Днес искам да разгледаме новорождението и историята на новорождението – така, както е представена в пророчество в Писанието, което се различава от начина, по който мислим обикновено за пророчествата.
Ще погледнем днес конкретно пророчество, което ни обрисува Месия, едно пророчество, което сочи напред в бъдещето към Месия, Който е действащото лице, или Този, чрез Когото се състои новорождението, и Този, Чийто живот получавате при новорождението. И това пророчество, както казах, се различава от обичайната форма на пророчества, с която сме запознати, когато пророк записва онова, което ще се случи, или получава видение. Това всъщност е пророчество, което Бог е записал и втъкал в действителната опитност на определена група хора – пророчество, което обхваща период от хиляди години. И кулминацията на това пророчество всъщност е Месия.
Когато Бог създаде цялото човечество в лицето на Адам, Бог, чрез Духа Си, по чуден начин направи така, че пръстта да оживее, когато Той вдъхна в Адам жизненото дихание. Това беше чудо, придаване на живот – не само на Адам, само едно човешко същество, а на цялото човечество. Божият живот придаден на Адам, е животът, който получаваме всички ние, когато се раждаме от своите земни родители.
И така, човешкото семейство беше създадено така и Бог даде на Адам и Ева един много специален дар – дара на предаването на живота, при който Адам и Ева можеха да се съберат и да придобият деца, които щяха да наследят собствения им живот, получен от Бога. И Бог всъщност възнамеряваше Адам и Ева да използват този дар. Той им каза:
“Плодете се и се множете, напълнете земята” (Битие 1:28).
Това беше един дар на живот.
В Библията има случаи, при които определени хора не били способни да използват този дар на предаване на живота. Доста интересно е, че независимо колко отчаяни са били те всъщност да придобият деца, те са били неспособни да имат…? Деца. Дарът, който Бог беше дал на човечеството без каквито и да е изключения, без каквото и да е необходимо изискване… Човечеството получи този дар, но тези отделни хора не бяха способни да имат деца.
Също доста интересно е и че виждаме, че имаше Божествени намеси от страна на Бога в тези случаи (които ще разгледаме днес), при които Бог правеше чудо и предоставяше живот, или предоставяше дете там, където при обикновени условия нямаше дете. И е много важно да помним това средство, защото Бог трябваше да подейства и да осигури нещо извън естествения ред на нещата, така, както съществуваше той, и да предостави чудо, и да предостави живот, за да имат тези хора деца. Доста удивително е, че в Писанието имаме запис на седем случая, в които имаше жени, неспособни да раждат деца. И в тези седем случая Бог се намеси по чудо и предостави живот, по свръхестествен начин, за да могат да бъдат родени тези деца. Деца по чудо. Затова нарекох изследването “Седмина синове по чудо”. И именно в живота на тези синове Бог всъщност е втъкал пророчество за върховния Син по чудо, за собствения Си Син, Който един ден щеше да дойде.
Затова искам да разгледаме заедно тази картина и да видим какво можем да научим, и в крайна сметка да видим какво можем да научим практически по отношение на приложението й към новорождението и към нашата опитност и нашето ходене с Господа. Така че това е само едно малко обобщение във връзка с това конкретно пророчество, което ще изследваме. И така, седем еврейски раждания по чудо, които посочват Месия.
Първото раждане по чудо в Писанието… помни ли някой кое е то?
Ще задавам въпроси в хода на изследването.
Първият случай, в който жена не можеше да има дете, една бездетна жена, при която Бог се намеси с чудо, за да осигури раждането на дете, първият е...? Първият в хронологичен ред в Библията? Знам, че не сте очаквали тази викторина на първата среща от лагера. Разбирам това. Всички вие сте пътували, вероятно сте пътували днес, затова може би ще искам твърде много. Добре. Нека погледнем това. Намира се в Битие 15:2-5:
“А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство.”
Разбира се, това е историята на…? Авраам и Сара. Това е първият случай - интересен, а също така и много важен, защото представлява ключ. Тук налице са две препятствия. Сара не само беше бездетна, но всъщност се казва, че “на Сара беше престанало обикновеното у жените”. Какво означава това? Тя вече дори не произвеждаше яйцеклетки (ако искате за малко да погледнете научната страна). Ясно е, нали? Две препятствия. Тя вече беше бездетна, чрез яйцеклетките, които тя все пак произвеждаше, тя не можеше да има деца, налице беше някакъв проблем. Сега това изцяло беше престанало.
И Бог каза на Авраам:
“Ще имаш син, който ще произлезе от теб, от Сара, от собствената си съпруга.”
И така, Бог им даде син, той беше чудо във всеки смисъл на думата. Исак е първото раждане по чудо. Доста интересно. Бог трябваше по чуден начин да осигури източник на живот, от място извън естественото съществуване на наличните обстоятелства, за да бъде родено това дете. Това не е съвпадение. Както ще видим в хода на изследването, това всъщност е символ. Битие 21:1-4:
“А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал. Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок. И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.”
И така, Авраам, който е на сто години, получава този син, Исак. И Бог имаше цел, която да изпълни, независимо от физическите обстоятелства, които изглеждаха непреодолими. Това е важен за помнене урок – когато се изправим пред някаква ситуация или затруднение, пред нещо, което видимо не може да бъде разрешено, Бог може да разреши нещата по Свой собствен начин, неочаквано.
Изгледът беше безнадежден. Помните ли, когато Христос посети Авраам и каза “ще имаш дете”? Какво направи Сара? Тя се засмя, нали? Какво представляваше този смях? Неверие. Тя не вярваше, че това ще се случи. Бог извърши това чудо. Той е Богът на чудесата. Това раждане е раждане по чудо. Важно е да помним този момент.
И така, следващото. Чие е следващото раждане по чудо в Писанието? Добре, благодаря. Не е далеч. Исак имаше съвсем същата опитност, която имаше собственият му баща, със своята съпруга. Битие 25:21:
“И Исаак се молеше на Господа за жена си [за Ревека], защото беше...”? “...бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачена.”
Интересно е, че тези хора са Божии мъже. Така ли е? Верни Божии Бихте си помислили:
“Защо да имат този проблем?”
Бог работеше над нещо. Четете този текст и не получавате въздействието, което би трябвало да ни осени, когато го четем. Защото четете текста и си мислите:
“О, Исак научи, че съпругата му е бездетна, затова той се помоли за нея и тогава тя зачена бебе.”
Така ли е? Вероятно следващата седмица или следващия месец. Всъщност ще откриете, че Исак дълго време се молеше за нея. Исак се ожени на 43-годишна възраст (Битие 25:20). Исак и Яков му се родиха, когато беше на 60-годишна възраст (Битие 25:26). Колко време се молеше той за нея? Двадесет години. Тя беше бездетна в продължение на 20 години. Той се молеше и тогава…
Очевидно те искали деца. Това човек да има деца било много важно в онези дни. А тя не раждаше деца в продължение на цели двадесет години.
Знаете ли, когато понякога преминаваме през изпитващи обстоятелства, през изпитващо преживяване, и те нямат смисъл, защо ги преживяваме, докато ние сме Божий народ и Му служим, и вършим правилното нещо, докато всички останали вършат погрешното нещо, а ние сме затруднените. Това не е първият път, в който се случва такова нещо. Исак го преживя. И така, той се молеше и Бог извърши свръхестествено дело и им даде дете. Всъщност Той им даде две деца. Яков е един от двамата, но това е вторият случай на раждане по чудо, дължащо се на Божествена намеса. Свръхестествено провидение, при което Бог предостави живот по специален начин там, където в обикновени условия не беше възможно да се появи дете. Това са много показателни подробности.
И в този смисъл Яков (разбира се) стана известен с… кое име? “Израил.” Израил, разбира се, е любимият народ на Бога.
В това значение има малко по-голям смисъл от онова, което Бог каза на фараона:
“Пусни Израил, първородния Ми” (виж Изход 4:22, 23).
Израил беше Божие чедо в един много действителен и чуден смисъл.
Двамата не бяха родени просто случайно. Те, Исак и Яков, бяха родени чрез Божествено чудо от Бога, с цел и с причина. Предстои да погледнем накратко паралелите, когато след няколко минути се върнем на историите на всеки един от тези хора. Но Яков заема едно много уникално място в това, че е също така специален символ на Христос. Това ще видим в историите на тези седем деца, на тези седмина мъже. Всички те символизират Христос по специални начини.
Добре, третият. Кой е третият, следващият по ред? Аз знам това, защото разполагам с бележките. Но дали вие знаете? Приближава Самуил, но има някой преди Самуил. Следващият всъщност беше в опитността на Яков – едно от децата на Яков. Рахил, точно така. Битие 29:31:
“А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.”
Така че това не се харесваше на Рахил. Битие 30:1, 2:
“А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.”
Ето колко важно беше това. И това е нещо, което с право може да се иска, нали? Бог даде на Адам и Ева дара на възпроизводството. Но тук, в тези случаи, те са лишени от него, каквато и да е причината, но Бог взема превес за добро. Той обрисува картина. Втори стих:
“А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?”
Той каза:
“Какво мога да направя аз? Проблемът е твой, а не мой. Да не мислиш, че съм Бог?”
И Бог всъщност се намесва. И Бог наистина извършва чудо и се ражда дете. Битие 30:22-24:
“След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата й. Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора. И го наименува Йосиф, като казваше: Господ да ми прибави и друг син.”
Отново, Бог се допря до нея по чудо и тя зачена. Това е дете по чудо, или раждане по чудо номер…? Три.
И четвъртият е… кой?
Ето я историята. Съдии 13:2, 3:
“Имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, на име Маное, чиято жена беше бездетна и не раждаше. Ангел Господен се яви на жената и й каза: Сега си бездетна и не раждаш, но ще заченеш и ще родиш син.”
Това са обстоятелствата около рождението на…? Самсон, в случай, че си спомняте. И, разбира се, това пророчество беше изпълнено – тя роди син и го нарече “Самсон”. Както ще видим малко по-нататък, случаят на Самсон беше доста уникален. Това е една много интересна и странна история, по отношение на Самсон. Той всъщност е част от тази уникална група от деца по чудо, затова той всъщност символизира Христос. Не бихте помислили за Самсон като за символизиращ Христос, но той всъщност е такъв. Раждането му, със сигурност, е такова. Но и не само това. Много важни случаи в живота му също символизират Спасителя. И така, тази бездетна жена зачена и роди син, и това беше... Самсон.
Сега стигаме до Самуил. Изпитваме голямо нетърпение да стигнем до Самуил, нали? Сега идваме на Самуил. Кой по ред е той? Пети. Петото раждане по чудо. 1 Царе 1:10, 11. Като се говори за Анна се казва:
“И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много. И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.”
Бог чува молитвата й. Според мен знаем историята. Тя беше по онова време в храма и дойде свещеникът и се зачуди какво пиела. И той каза:
“Бог ще чуе молитвата ти.”
Бог отговори на молитвата й и тя роди дете. И името му, разбира се, е…? Самуил. В 1 Царе 1:19 се казва:
“И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея. И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих.”
Отново, това е Божествено чудо. препятствия бяха преодолени. Бог осигури живот. И това дете беше…? Родено от своите родители. И тя му даде име, което да обозначава това, че той е отговор на молитва. И тогава тя направи нещо много странно. Тя всъщност го предаде на Господа, за да живее и да бъде отгледан заедно със свещеника в храма. Не е ли интересно? При някой, който толкова много искаше дете. Точно това каза тя в молитвата си:
“Ако ми дадеш дете, ще Ти го върна.”
Удивително! Отново, това също е един много показателен аспект.
Шесто. За шестото няма да ви помагам, защото малко ме обърквате с поредността. Вие ми кажете кое е шестото дете по чудо. Ще ви кажа направо: това е трудно за познаване и не е Йоан Кръстител. Някой преди него е. Шесто по ред. Това е една малко неизвестна история в Стария завет, на малко чудо, което не е по-малко, нито с по-малко значение от онези, които прочетохме. Просто няма големи подробности за него и затова не мислим за него така. Някакви мисли? Жената от…? Сунам, благодаря. Сунамката. Всички знаеха това, нали? Просто ви беше нужно малко напомняне. Сунамката. Не разполагаме с име за това малко момче. Помните ли историята? 4 Царе 4:14. Това е пророк Елисей, който… Само се връщам малко назад: той се канеше да посети онова място и тогава решиха да построят за него малък заслон, и той искаше да се отплати за услугата и попита какво им е нужно – някаква услуга или каквото и да е. Те не искаха нищо. Затова той каза:
“И така, какво да направим за нея? А Гиезий [неговият слуга] отговори: Тя няма син, а мъжът й е стар. Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата. Елисей й каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си” (4 Царе 4:14-16).
Това някак ви говори за вярата й в обещаното от него, нали? Повярва ли му тя? Тя дори не… Надеждата й беше толкова смачкана, че тя дори не помисли да помоли Божия пророк за дете. Тя дори не помисли да поиска да й се роди дете. Ето колко невъзможно беше това за нея. Така ли е? Разбирате това от водения от тях разговор. Дотолкова, че той й казва:
“Ето това ще се случи.”
“Чудя се какво е.”
Това е новорождението. Най-важно досега. Именно за това се отнася Новият Завет. Това е новорождението, което е Христовият живот. Днес искам да разгледаме новорождението и историята на новорождението – така, както е представена в пророчество в Писанието, което се различава от начина, по който мислим обикновено за пророчествата.
Ще погледнем днес конкретно пророчество, което ни обрисува Месия, едно пророчество, което сочи напред в бъдещето към Месия, Който е действащото лице, или Този, чрез Когото се състои новорождението, и Този, Чийто живот получавате при новорождението. И това пророчество, както казах, се различава от обичайната форма на пророчества, с която сме запознати, когато пророк записва онова, което ще се случи, или получава видение. Това всъщност е пророчество, което Бог е записал и втъкал в действителната опитност на определена група хора – пророчество, което обхваща период от хиляди години. И кулминацията на това пророчество всъщност е Месия.
Когато Бог създаде цялото човечество в лицето на Адам, Бог, чрез Духа Си, по чуден начин направи така, че пръстта да оживее, когато Той вдъхна в Адам жизненото дихание. Това беше чудо, придаване на живот – не само на Адам, само едно човешко същество, а на цялото човечество. Божият живот придаден на Адам, е животът, който получаваме всички ние, когато се раждаме от своите земни родители.
И така, човешкото семейство беше създадено така и Бог даде на Адам и Ева един много специален дар – дара на предаването на живота, при който Адам и Ева можеха да се съберат и да придобият деца, които щяха да наследят собствения им живот, получен от Бога. И Бог всъщност възнамеряваше Адам и Ева да използват този дар. Той им каза:
“Плодете се и се множете, напълнете земята” (Битие 1:28).
Това беше един дар на живот.
В Библията има случаи, при които определени хора не били способни да използват този дар на предаване на живота. Доста интересно е, че независимо колко отчаяни са били те всъщност да придобият деца, те са били неспособни да имат…? Деца. Дарът, който Бог беше дал на човечеството без каквито и да е изключения, без каквото и да е необходимо изискване… Човечеството получи този дар, но тези отделни хора не бяха способни да имат деца.
Също доста интересно е и че виждаме, че имаше Божествени намеси от страна на Бога в тези случаи (които ще разгледаме днес), при които Бог правеше чудо и предоставяше живот, или предоставяше дете там, където при обикновени условия нямаше дете. И е много важно да помним това средство, защото Бог трябваше да подейства и да осигури нещо извън естествения ред на нещата, така, както съществуваше той, и да предостави чудо, и да предостави живот, за да имат тези хора деца. Доста удивително е, че в Писанието имаме запис на седем случая, в които имаше жени, неспособни да раждат деца. И в тези седем случая Бог се намеси по чудо и предостави живот, по свръхестествен начин, за да могат да бъдат родени тези деца. Деца по чудо. Затова нарекох изследването “Седмина синове по чудо”. И именно в живота на тези синове Бог всъщност е втъкал пророчество за върховния Син по чудо, за собствения Си Син, Който един ден щеше да дойде.
Затова искам да разгледаме заедно тази картина и да видим какво можем да научим, и в крайна сметка да видим какво можем да научим практически по отношение на приложението й към новорождението и към нашата опитност и нашето ходене с Господа. Така че това е само едно малко обобщение във връзка с това конкретно пророчество, което ще изследваме. И така, седем еврейски раждания по чудо, които посочват Месия.
Първото раждане по чудо в Писанието… помни ли някой кое е то?
Ще задавам въпроси в хода на изследването.
Първият случай, в който жена не можеше да има дете, една бездетна жена, при която Бог се намеси с чудо, за да осигури раждането на дете, първият е...? Първият в хронологичен ред в Библията? Знам, че не сте очаквали тази викторина на първата среща от лагера. Разбирам това. Всички вие сте пътували, вероятно сте пътували днес, затова може би ще искам твърде много. Добре. Нека погледнем това. Намира се в Битие 15:2-5:
“А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство.”
Разбира се, това е историята на…? Авраам и Сара. Това е първият случай - интересен, а също така и много важен, защото представлява ключ. Тук налице са две препятствия. Сара не само беше бездетна, но всъщност се казва, че “на Сара беше престанало обикновеното у жените”. Какво означава това? Тя вече дори не произвеждаше яйцеклетки (ако искате за малко да погледнете научната страна). Ясно е, нали? Две препятствия. Тя вече беше бездетна, чрез яйцеклетките, които тя все пак произвеждаше, тя не можеше да има деца, налице беше някакъв проблем. Сега това изцяло беше престанало.
И Бог каза на Авраам:
“Ще имаш син, който ще произлезе от теб, от Сара, от собствената си съпруга.”
И така, Бог им даде син, той беше чудо във всеки смисъл на думата. Исак е първото раждане по чудо. Доста интересно. Бог трябваше по чуден начин да осигури източник на живот, от място извън естественото съществуване на наличните обстоятелства, за да бъде родено това дете. Това не е съвпадение. Както ще видим в хода на изследването, това всъщност е символ. Битие 21:1-4:
“А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал. Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок. И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.”
И така, Авраам, който е на сто години, получава този син, Исак. И Бог имаше цел, която да изпълни, независимо от физическите обстоятелства, които изглеждаха непреодолими. Това е важен за помнене урок – когато се изправим пред някаква ситуация или затруднение, пред нещо, което видимо не може да бъде разрешено, Бог може да разреши нещата по Свой собствен начин, неочаквано.
Изгледът беше безнадежден. Помните ли, когато Христос посети Авраам и каза “ще имаш дете”? Какво направи Сара? Тя се засмя, нали? Какво представляваше този смях? Неверие. Тя не вярваше, че това ще се случи. Бог извърши това чудо. Той е Богът на чудесата. Това раждане е раждане по чудо. Важно е да помним този момент.
И така, следващото. Чие е следващото раждане по чудо в Писанието? Добре, благодаря. Не е далеч. Исак имаше съвсем същата опитност, която имаше собственият му баща, със своята съпруга. Битие 25:21:
“И Исаак се молеше на Господа за жена си [за Ревека], защото беше...”? “...бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачена.”
Интересно е, че тези хора са Божии мъже. Така ли е? Верни Божии Бихте си помислили:
“Защо да имат този проблем?”
Бог работеше над нещо. Четете този текст и не получавате въздействието, което би трябвало да ни осени, когато го четем. Защото четете текста и си мислите:
“О, Исак научи, че съпругата му е бездетна, затова той се помоли за нея и тогава тя зачена бебе.”
Така ли е? Вероятно следващата седмица или следващия месец. Всъщност ще откриете, че Исак дълго време се молеше за нея. Исак се ожени на 43-годишна възраст (Битие 25:20). Исак и Яков му се родиха, когато беше на 60-годишна възраст (Битие 25:26). Колко време се молеше той за нея? Двадесет години. Тя беше бездетна в продължение на 20 години. Той се молеше и тогава…
Очевидно те искали деца. Това човек да има деца било много важно в онези дни. А тя не раждаше деца в продължение на цели двадесет години.
Знаете ли, когато понякога преминаваме през изпитващи обстоятелства, през изпитващо преживяване, и те нямат смисъл, защо ги преживяваме, докато ние сме Божий народ и Му служим, и вършим правилното нещо, докато всички останали вършат погрешното нещо, а ние сме затруднените. Това не е първият път, в който се случва такова нещо. Исак го преживя. И така, той се молеше и Бог извърши свръхестествено дело и им даде дете. Всъщност Той им даде две деца. Яков е един от двамата, но това е вторият случай на раждане по чудо, дължащо се на Божествена намеса. Свръхестествено провидение, при което Бог предостави живот по специален начин там, където в обикновени условия не беше възможно да се появи дете. Това са много показателни подробности.
И в този смисъл Яков (разбира се) стана известен с… кое име? “Израил.” Израил, разбира се, е любимият народ на Бога.
В това значение има малко по-голям смисъл от онова, което Бог каза на фараона:
“Пусни Израил, първородния Ми” (виж Изход 4:22, 23).
Израил беше Божие чедо в един много действителен и чуден смисъл.
Двамата не бяха родени просто случайно. Те, Исак и Яков, бяха родени чрез Божествено чудо от Бога, с цел и с причина. Предстои да погледнем накратко паралелите, когато след няколко минути се върнем на историите на всеки един от тези хора. Но Яков заема едно много уникално място в това, че е също така специален символ на Христос. Това ще видим в историите на тези седем деца, на тези седмина мъже. Всички те символизират Христос по специални начини.
Добре, третият. Кой е третият, следващият по ред? Аз знам това, защото разполагам с бележките. Но дали вие знаете? Приближава Самуил, но има някой преди Самуил. Следващият всъщност беше в опитността на Яков – едно от децата на Яков. Рахил, точно така. Битие 29:31:
“А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.”
Така че това не се харесваше на Рахил. Битие 30:1, 2:
“А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.”
Ето колко важно беше това. И това е нещо, което с право може да се иска, нали? Бог даде на Адам и Ева дара на възпроизводството. Но тук, в тези случаи, те са лишени от него, каквато и да е причината, но Бог взема превес за добро. Той обрисува картина. Втори стих:
“А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?”
Той каза:
“Какво мога да направя аз? Проблемът е твой, а не мой. Да не мислиш, че съм Бог?”
И Бог всъщност се намесва. И Бог наистина извършва чудо и се ражда дете. Битие 30:22-24:
“След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата й. Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора. И го наименува Йосиф, като казваше: Господ да ми прибави и друг син.”
Отново, Бог се допря до нея по чудо и тя зачена. Това е дете по чудо, или раждане по чудо номер…? Три.
И четвъртият е… кой?
Ето я историята. Съдии 13:2, 3:
“Имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, на име Маное, чиято жена беше бездетна и не раждаше. Ангел Господен се яви на жената и й каза: Сега си бездетна и не раждаш, но ще заченеш и ще родиш син.”
Това са обстоятелствата около рождението на…? Самсон, в случай, че си спомняте. И, разбира се, това пророчество беше изпълнено – тя роди син и го нарече “Самсон”. Както ще видим малко по-нататък, случаят на Самсон беше доста уникален. Това е една много интересна и странна история, по отношение на Самсон. Той всъщност е част от тази уникална група от деца по чудо, затова той всъщност символизира Христос. Не бихте помислили за Самсон като за символизиращ Христос, но той всъщност е такъв. Раждането му, със сигурност, е такова. Но и не само това. Много важни случаи в живота му също символизират Спасителя. И така, тази бездетна жена зачена и роди син, и това беше... Самсон.
Сега стигаме до Самуил. Изпитваме голямо нетърпение да стигнем до Самуил, нали? Сега идваме на Самуил. Кой по ред е той? Пети. Петото раждане по чудо. 1 Царе 1:10, 11. Като се говори за Анна се казва:
“И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много. И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.”
Бог чува молитвата й. Според мен знаем историята. Тя беше по онова време в храма и дойде свещеникът и се зачуди какво пиела. И той каза:
“Бог ще чуе молитвата ти.”
Бог отговори на молитвата й и тя роди дете. И името му, разбира се, е…? Самуил. В 1 Царе 1:19 се казва:
“И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея. И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих.”
Отново, това е Божествено чудо. препятствия бяха преодолени. Бог осигури живот. И това дете беше…? Родено от своите родители. И тя му даде име, което да обозначава това, че той е отговор на молитва. И тогава тя направи нещо много странно. Тя всъщност го предаде на Господа, за да живее и да бъде отгледан заедно със свещеника в храма. Не е ли интересно? При някой, който толкова много искаше дете. Точно това каза тя в молитвата си:
“Ако ми дадеш дете, ще Ти го върна.”
Удивително! Отново, това също е един много показателен аспект.
Шесто. За шестото няма да ви помагам, защото малко ме обърквате с поредността. Вие ми кажете кое е шестото дете по чудо. Ще ви кажа направо: това е трудно за познаване и не е Йоан Кръстител. Някой преди него е. Шесто по ред. Това е една малко неизвестна история в Стария завет, на малко чудо, което не е по-малко, нито с по-малко значение от онези, които прочетохме. Просто няма големи подробности за него и затова не мислим за него така. Някакви мисли? Жената от…? Сунам, благодаря. Сунамката. Всички знаеха това, нали? Просто ви беше нужно малко напомняне. Сунамката. Не разполагаме с име за това малко момче. Помните ли историята? 4 Царе 4:14. Това е пророк Елисей, който… Само се връщам малко назад: той се канеше да посети онова място и тогава решиха да построят за него малък заслон, и той искаше да се отплати за услугата и попита какво им е нужно – някаква услуга или каквото и да е. Те не искаха нищо. Затова той каза:
“И така, какво да направим за нея? А Гиезий [неговият слуга] отговори: Тя няма син, а мъжът й е стар. Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата. Елисей й каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си” (4 Царе 4:14-16).
Това някак ви говори за вярата й в обещаното от него, нали? Повярва ли му тя? Тя дори не… Надеждата й беше толкова смачкана, че тя дори не помисли да помоли Божия пророк за дете. Тя дори не помисли да поиска да й се роди дете. Ето колко невъзможно беше това за нея. Така ли е? Разбирате това от водения от тях разговор. Дотолкова, че той й казва:
“Ето това ще се случи.”
А тя казва:
“Не, не, не. Не се шегувай с мен. Не лъжи слугинята си.”
И така, в 14 ст. за тази жена ни се казва… извинете ме, в 4 Царе 4:17:
“Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както й каза Елисей.”
Макар че тя не повярва наистина, макар че тя помисли, че това може би ще бъде твърде трудно, за да бъде поискано, Бог взе превес и все пак направи чудо, за да извърши това дело, и тя получи това дете. Това е една много интересна история, всъщност много интересен случай сред тях, сред всичките тези седем. Вероятно те са се молили преди това за дете и това нещо никога не се беше случило. Затова те трябва да са стигнали до заключението, че вероятно такава е Божията воля, или че то никога няма да стане, че съпругът й остарява. И толкова. Те са затворили тази глава и са продължили напред, така да се каже. И идва пророкът, който преобръща плана, и тя ражда дете.
Седмото дете по чудо е записано в Новия завет и на нас то е известно като Йоан Кръстител. Лука 1:5-7:
“В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.”
Записани са важни подробности. бъдат утеснявани с този проблем, и имаме седем случая на съществуването на този проблем, записани за нас в Писанието, както и разрешение по чудо. Елисавета, Ааронова дъщеря, и Захария. Тези хора бяха добри, нали? Верни хора. Тук се казва, че те бяха “непорочни”, що се отнася до ходене в Господните наредби.
Разбира се, онова, което се случва веднъж докато Захария е в храма е записаното в Лука 1:13:
“Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба” (Лука 1:13-15).
Следователно, те се молеха за това. Така ли е? Те искаха дете. Те желаеха дете. Няма нищо лошо в това да желаете дар, който Бог е дал свободно на цялото човечество. Но вие го нямате. Тези хора го нямаха. Разбира се, в Лука 1:57 ни се казва:
“А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.”
И те го наименуваха, разбира се, Йоан.
Седем деца по чудо. Интересно е, нали? Ако знаете каквото и да е за числата в Библията, знаете, че числото 7 е от голямо значение. Някак долавяте, че това може би е любимото число на Бога, нещо такова. Той го използва много, особено в пророчествата и особено в книгата Откровение. Има много седмици. Но и не само в книгата Откровение.
Тук виждаме друг вид пророчество – пророчество, записано в живота на тези седем еврейски момчета, които бяха родени по чудо, в протежение на стотици години. И всички те всъщност сочеха към върховното Дете по чудо, Което предстоеше да дойде. За кого става дума? За Христос. Христовото раждане също беше чудо – не по-малко чудо, а всъщност и по-голямо чудо, символизирано в тези седем чудеса на специално раждане, при които Бог осигуряваше живот и се намесваше.
Този специален Син, Който щеше да бъде роден, се споменава в Исая 9:6:
“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”
Това е върховното Дете по чудо, което щеше да се роди. Бог отново щеше да се намеси със специално чудо и да доведе до раждането на собствения Си Син в човешкото семейство, за да бъде Той за нас всички тези неща – Спасител…
Този стих обърква някои. Искам само да спомена това докато сме тук. В този стих се говори за делото на Христос като Спасител, когато Той щеше да дойде като Човек. И тези названия са обърквали някои хора по отношение особено по въпроса за Триединството, защото тук Исус е наречен “Бог могъщ” и “Отец на вечността”.
Чували ли сте стиха в този контекст? Искам да ви кажа направо: този стих няма абсолютно нищо общо с каквото и да е Триединство. Това е едно чисто месианско пророчество, защото тези названия всъщност са пророчески – че Христос щеше да бъде назован с тях в бъдеще. Вярно ли е? Това не са неща, притежавани от Него в миналото. Казва се, че когато Той бъде роден и постигне спасението, “името Му ще бъде”... В следствие от постиженията Му като Спасител, Той щеше да си спечели тези имена, тези названия. Защо Той е наречен “Отец на вечността”?
Благодаря.
Причината е много проста: защото Той идва като Втория Адам. И като Втория Адам Той ще притежава способността да дава живот и да има деца – не физически деца, а духовни. Така че Той става Баща на родените от Него (както предстои да видим).
И така, видяхме физическото чудо раждане при всички тези седем деца, обозначаващо Христос, Който също така щеше да бъде способен сам да има духовни деца. Затова Той щеше да бъде техният Отец на вечността. И що се отнася до това, че Той е наречен “Бог могъщ” (само за да не помисли някой, че съм пропуснал това и не съм пожелал да говоря за него), това се отнася до факта, че въпреки че Той идва като Човек, Той все още остава и все още запазва Своето Божествено естество като Божий Син. Божественото Му естество е онова, което Му дава право да бъде наречен “Бог”, да се зове “Бог”, или да се използва за Него тази дума.
И Бог много пъти в Писанието я използвал по начини, по които да обозначи Бога на Библията, но също така и по начини, по които да обозначи естеството, притежавано от някого. Исус е в категорията на това да бъде Божествено Същество. Т.е. Той притежава Божественото естество.
Това не означава, че Той е Бог Отец или че Той е взаимозаменяем с Бог Отец. Но това действително означава, че Той притежава естеството на Своя Отец – Божественото естество. Така че Той е наречен “Бог” във връзка с естеството Му. А също, разбира се, и другите названия, но това се отнася до моментите, които някои намират понякога за малко объркващи. Този път Христос щеше да бъде роден не от бездетна жена… Исая 7:14:
“Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.”
Този път няма да има човешка намеса. Няма да бъде като историите които прочетохме – хората не можели да имат деца, но тогава се помолили и Бог извършил чудото, и мъжът и жената се събрали и заченали. Не. Този път това е девица. Няма друг човешки участник. Предстои Бог да извърши най-голямото чудо. И така, обещаният Месия щеше да бъде “Бог с нас”. Това е значението на “Емануил”, “Бог с нас”. И Той е изпълнението на тези пророчески символи в седемте раждания по чудо, които погледнахме накратко в поредността им.
И така, когато Той дойде, Неговото зачатие, Неговото раждане, Неговият живот щяха да бъдат по-велики и по-свръхестествени, отколкото тези на всичките седмина, които Го предшестваха и символизираха Него. И очарователното във връзка с това е, че Бог предсказа удивителни постижения и случаи в живота на Месия - Той ги предсказа в живота на тези седем еврейски момчета, които погледнахме.
Предстои да погледнем това и интересното във връзка с това е, че това всъщност е видимо само при поглед назад. Сега, след като всичко това се е състояло и всичко това е за нас история, ние можем да погледнем назад и да видим паралелите. Много трудно било това да се види иначе. Но Бог изтъкаваше тази продължителна картина в потока на човечеството, при която историята на Неговия Син щеше да бъде предсказана в живота на тези седем момчета по чудо. Много, много интересно.
И така, за да обобщим онова, което тъкмо открихме, ще се върнем набързо на всяко от тях и ще видим и извлечем паралелите. И намирам това за наистина удивително. И тогава ще съберем всичко по отношение на начина, по който то се прилага за нас днес.
И така, първият беше Исак. Исак беше обещан и назован с име от Бога (ако си спомняте). Дали това е от значение? Точно това се случи с Христос, нали? Това ни се казва. Само обобщавам някои подробности от историите. Няма да слагам всички препратки и да чета всички стихове. Ако не сте достатъчно запознати с това, можете да го опресните като се върнете и прочетете историята по-нататък, ако бихте желали. Но преди да преминем на друг момент, главният случай в живота на Исак, който ни е известен, който е пряко свързан със Спасителя, е… кой случай? Когато той беше отведен на планината, за да бъде пожертван, нали така? Но това не е единственото. Обикновено това е най-видното и е много, много добро. Това е много силен паралел. Върху него се съсредоточаваме обикновено. Но има и други подробности. И все пак това определено е ключовият компонент – че Исак представлява символ на жертвата. Исак всъщност беше първият, обрязан на осмия ден. Първото дете, навлязло в завета, обозначен с обрязване. Неговият баща беше обрязан като възрастен човек. Той е първият. Това също така е значима подробност по отношение на Христос. Така че да, той е първият, влязъл в завета от рождението си. Той е единородният син на обещанието. В книгата Евреи за него се говори като за единородния син на Авраам. Той е единородният син на обещанието. И някои хора спорят за това или са малко объркани. Те казват:
“Авраам имаше и други деца, затова Исак не беше негов единороден син. Следователно “единороден”, приложено за Христос, не означава буквално роден или единствено роден.”
Авраам и Сара имаха само…? Един Син. Ето за кого говореше Павел в книгата Евреи. Той не се занимаваше с другите съпруги и с другите деца, които Авраам имаше. Той се занимава само със сина (или детето) на обещанието. Този син беше единороден син – Исак. Съществува много отчетлива връзка между него и Христос. Той трябваше да бъде принесен като жертва, както щеше да бъде принесен Христос.
Исак занесе дървата за жертвата горе в планината. Помните ли това? Разбира се, Исус носеше Своя кръст.
Исак се обърна към баща си с думите:
“Къде е жертвата?”
Когато беше на кръста, Христос се обърна към Баща Си, и Той се чувстваше, що се отнася до Него, забравен. Той каза:
“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Матей 27:46).
Бог остана настрана от Своя Син.
Целият процес, или премеждието, с Исак и Авраам отне… колко време? Три дни. Помните ли това? Местоположението, на което се случи това, беше наречено от Авраам “Еова-Ире”, което е на еврейски и означава “Бог ще промисли”. Помните ли какво беше названието на планината? Хълмът “Мория”, нали? Или “планините Мория”, за да бъдем прецизни. Знаете ли, че това е точно същото местоположение, на което години по-късно Христос се озова на кръста? Осъзнавате ли това? Така че местоположението беше от значение. Авраам стоеше на местоположението, на което години по-късно собственият Син на Бога щеше да дойде и да заеме мястото, което символизираше Исак, и действително да умре. И разликата щеше да бъде следната…
Ето защо Библията казва, че Авраам видял Христовия ден и се зарадвал. Разликата щеше да бъде следната: докато при Исак ангелът спря Авраам в последния момент и синът му не умря, при Христос нямаше кой да спре това, нямаше кой да възпре “ножа”, така да се каже. И така, той назова мястото “Еова-Ире”, или “Бог ще промисли”.
След тази опитност (както видяхме), Исак по- нататък се жени за невеста от далечна страна. Така е и при Христос, нали? Христовата невеста е от далечна страна. Той остави небето, за да дойде на земята. Това е невеста, избрана за Него от Неговия Отец. Ако си спомняте, той изпрати слугата си, за да избере… Исак не избра невестата си. Исак се ожени за дамата, която се появи. Така ли е? Той се довери на това, че неговият баща... и Богът на неговия баща щеше да направлява и води нещата и че обстоятелствата щяха да бъдат такива, че дамата, която дойде, е предназначената от Бога за него жена. И нещата стояха точно така. Отец, разбира се, е символизиран тук. Целият този аспект с невестата, Христос и Отец се символизира в тази конкретна история. Невестата го приема преди да го види. Не е ли така? Ето я там Ревека. Тя никога не се е срещнала с Исак. И тя решава, че, да, той ще бъде нейният съпруг. Тя дори не знае как изглежда той. Това е Христовата невеста на земята. Ние Го приемаме преди да…? Го видим. Интересно. И тогава чрез застъпничеството му неговата бездетна жена ражда деца, както видяхме, и това е начинът, по който ние също можем да имаме духовни деца, що се отнася до църквата, Христовата невеста. Някои интересни паралели в живота на Исак.
Помните ли кой беше следващият? Яков, нали? Отличителната черта на Яков е, че той е човекът, познат като “Израил”, като “Този, който победи”. “Този, който измества”, или “Този, който мами”. Не звучи като много подобаващ на Христос аспект. Но Яков трябваше да стане силен (или могъщ) народ. Той всъщност беше избран преди рождението си. Това се казваше в пророчеството (в случай, че си спомняте). Избран преди рождението си. Той щеше да стане велик народ. На него трябваше да бъде дадено наследството на първородството. Той щеше да наследи дела на първородния. Такъв беше Яков – въпреки че излезе втори. Яков зае мястото на брат си чрез измама. Христос заема нашето място и постига изкупление. Състоя се заместване (което е още един интересен малък паралел).
Яков избяга от дома си, за да избегне смърт. Христос преживя това, когато беше малко Момче, нали?
Яков получи сън за Месия, изобразен като стълбата между небето и земята. Христос разкрива Себе Си на Яков по един много забележителен начин, по един много насърчителен начин, с един много насърчителен сън.
Яков заемаше специално място. Той символизираше Христос. Христос му се разкри. Той свърза небето и земята със стълба – именно това е Христос. Именно това щеше да бъде Христос. Чрез това Божествено чудо Христос щеше да свърже небето със земята. Той разкри това на Яков, за да го насърчи. И Яков представлява това.
И ако сте преживявали някога затруднение, каквото преживя Яков... Той не знаеше дали ще се срещне отново със семейството си, брат му беше излязъл, за да го убие, той беше бездомен, бягаше в пустинята и изпитваше пълно отчаяние. Чувстваше се виновен, защото беше измамил баща си. Брат му искаше да го убие. И той си нямаше и представа какво щеше да се случи, и се унесе в този депресиран сън, така да се каже. Целият изглед беше черен, мрачен. И Бог го насърчи с този сън. Затова се насърчете, ако мислите, че в конкретната за вас ситуация изгледът е мрачен. Припомнете си случилото се с Яков.
Бог превърна този човек в една много победоносна личност. В смъртна агония той проведе тази борба с Христос. Той не Го пускаше и стана победител. Той стана Израил, нали? Името му беше променено. Бог обърна обстоятелствата на нещо чудно положително. И Библията всъщност ни казва, че той видя Бога лице с лице и беше опазен. Той понесе много скърби в живота си. Исус беше познат като “Човек на скърби” (Исая 53:3).
В крайна сметка му се родиха дванадесет деца, наричащи се с неговото име. Така ли е? Както и Яков, Исус също направи това.
По-нататък той отиде в Египет, за да избегне гладна смърт. Египет се превръща в безопасно убежище (което е доста интересно), в място, в което да бъде опазен животът на Израил, и на Израилевият народ. И точно това се случи в историята на…? Исус. Въпрос на факт е, че Матей свързва двете неща, когато казва, че Исус се върнал в Израил от Египет, в изпълнение на пророчеството:
“От Египет повиках сина си” (в което се говореше за Израил).
Това тук е Яков. Той влезе като един човек и излезе като могъщ народ. Бог е наричан с неговото име. Той е “Бог Яковов”. Имате тримата патриарси. Той не е само Богът на Яков, а е познат като Бога на…? Авраам, Исак и Яков. В Новия завет Бог Отец е наричан “Бог и Отец на нашия Господ, Исус Христос”.
И така, при Яков са налице всички тези паралели с Христос.
Следващият е Йосиф. Йосиф…
Можете да проведете цяла поредица само върху живота на Йосиф и върху паралелите с Христос, които са налице при него. Има много такива. Над сто са. Няма да преглеждам сега сто паралела, само ще прегледам някои основни сред тях. Но има много, много паралели, особено в живота на този човек, в живота на Йосиф, паралели с Христос. И причината да преглеждаме това… не искам да пропускате факта, че всички тези подробности, всички тези случаи, които Писанието си прави труда да докладва по отношение на живота на тези мъже (те имали много други преживявания, които не били записани, но относно преживяванията, които наистина са записани, виждаме удивителни паралели между тях и живота на Христос, когато просто погледнем назад, в миналото, и ги видим като една група. И тогава осъзнавате абсолютния гений на Бога, и как Той просто рисува този удивителен портрет през потока и опитността на човечеството, в живота на тези евреи, за да състави картина за Христос, така че тогава Христос да дойде и да осъществи всички тези неща, които, разбира се, бяха символизирани.
Йосиф беше любимец на своя баща. Христос е Божият възлюбен Син.
Братята на Йосиф го мразеха и се наговориха да го убият. Исус дойде при своите Си, но Своите Му не Го приеха.
Йосиф сънуваше сън, според който в крайна сметка братята му щяха да му се поклонят. Помните ли това? Подобно е и при Христос. Той беше предаден, беше продаден от братята си. Той понесе силни изкушения, но е победител.
Йосиф беше вкаран в затвора невинен поради греха на друг. Исус зае нашето място, макар да беше невинен.
Бог го изведе от затвора и го въздигна над всички останали. Не е ли така? Точно това се случи с Христос.
Има много паралели. Интересно е, когато отворите на историите, да погледнете паралелите.
Интересно е. Погледнете подробностите, които Библията си прави труда да запише. Всъщност има причина за това.
Йосиф предоставяше храна за всичките народи, физическа храна. Йосиф каза, че Бог е предвидял събитията, които ще се състоят, и го е изпратил да бъде този, който предоставя живот, или опазва живота. Египет стана източник на опазването… чрез Йосиф, на опазването на живота – не само за Яков и семейството му, но и за хората по онова време. Христос в духовен план заема същото място. В сърцето на Египет, на този свят, на греха, Христос е Този, Който предоставя живот.
Удивителни паралели между Йосиф и Христос.
Йосиф стана обществено известен в Египет, когато беше на 30-годишна възраст (тогава той започна да бъде обществено известен). Когато братята му го посетиха, те не го познаха в неговото възвишено положение. Едва по-нататък те всъщност го познаха и разбраха кой е. Той, разбира се, прости на братята си за направеното от тях. На кръста Христос каза:
“Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).
Онова, което беше възнамерявано за зло, беше обърнато от Бога на добро. Продаването на Йосиф, измамата над горкия му баща и ужасните обстоятелства. Много драматична е историята на Йосиф. В крайна сметка тя се оказа за…? Добро. За голямо добро, което никой в онзи момент не можеше да предвиди. Скрояването на заговор и предаването на Христос, които бяха възнамерявани за зло, погубването на Божия Син, се оказаха за добро, за голямо добро.
И накрая тази интересна подробност: Яков, бащата на Йосиф, се премества на мястото, на което неговият син сега е владетел, Египет, за да живее със сина си. Не е ли така? Дали това е от някакво значение? Казва ни се, че Новият Ерусалим ще бъде разположен… къде? Тук, където дойде Божият Син и изпълни великия спасителен план.
Доста интересно е, че ако дори прочетете благословията, дадена от Яков на децата му, ако прочетете благословията над Йосиф, в нея се съдържат удивителни паралели. Тя е почти като описание на Христос, в случващото се в нея.
Но да продължим нататък. Следващият е Самсон.
Как Самсон символизира Христос? Уау!
Честно казано всички ние бихме осъдили Самсон на ад, ако името му не беше споменато в книгата Евреи, уверен съм, че беше в 11 гл. Този човек просто не беше сполучил в духовен план, въпреки че беше богато благословен. Така ли е? Просто той твърде много обичаше жените и продължаваше да се заиграва, и това е една трагична история, историята на Самсон. Налице беше раждане по чудо, Бог го благослови със свръхестествена физическа сила, а изглежда той просто използваше Божиите благословения като ги пропиляваше. Но Самсон спада към тази специална група, независимо дали това ни харесва или не. Той е в тази специална група. Той символизира Христос. И дори в своите преживявания, колкото и лоши да са те, той все пак символизира Христос. Историята на Самсон всъщност е много насърчителна за онези от нас, които може би се намират в подобна ситуация, при която ние просто продължаваме да объркваме нещата, до степента, в която чувстваме, че Бог трябва да се откаже от усилията Си за нас и затова ние се отказваме от усилията за себе си. Знаете за какво говоря, нали? Историята на Самсон е много насърчителна в тази връзка.
Рождението на Самсон беше съобщено на майка му от ангел (както прочетохме). Точно това се случи и при Мария.
Той беше посветен на Бог от рождението си, беше назорей. Това беше обет. Доста интересно е, че по времето, когато той дойде на сцената, Израил беше в отстъпление под властта на друг народ. Тогава беше роден той. Тогава се появи той на сцената. Той беше посветен на Бога от раждането си и беше свръхестествено силен. Във физически план той беше най-силният човек. Христос беше такъв в духовен план. Не е ли така? Той постигна онова, което никой човек не е постигал – победата над греха и Сатана. Така че там е представен Христос.
Самсон също така… Един случай в живота му е, че той уби лъв и в следствие на това даде притча. Той уби най-силния и доведе до най-сладкия резултат. Христос победи дявола, който обикаляше като ревящ лъв, и доведе до сладък резултат. Пленниците на Сатана стават..,? Христови изкупени.
По онова време Самсон служеше също и като съдия на Израил, а като такъв, като съдия по онова време, той беше избавител на Израил от неприятелите му. И налице са редица случаи, при които той направи това – някак поединично, той беше малко по-зает с други неща. Ако си спомняте, той беше отхвърлен и предаден от братята си. Филистимците казаха:
“Ще ви унищожим, ако не предадете Самсон.”
“Не, не, не. Не се шегувай с мен. Не лъжи слугинята си.”
И така, в 14 ст. за тази жена ни се казва… извинете ме, в 4 Царе 4:17:
“Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както й каза Елисей.”
Макар че тя не повярва наистина, макар че тя помисли, че това може би ще бъде твърде трудно, за да бъде поискано, Бог взе превес и все пак направи чудо, за да извърши това дело, и тя получи това дете. Това е една много интересна история, всъщност много интересен случай сред тях, сред всичките тези седем. Вероятно те са се молили преди това за дете и това нещо никога не се беше случило. Затова те трябва да са стигнали до заключението, че вероятно такава е Божията воля, или че то никога няма да стане, че съпругът й остарява. И толкова. Те са затворили тази глава и са продължили напред, така да се каже. И идва пророкът, който преобръща плана, и тя ражда дете.
Седмото дете по чудо е записано в Новия завет и на нас то е известно като Йоан Кръстител. Лука 1:5-7:
“В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.”
Записани са важни подробности. бъдат утеснявани с този проблем, и имаме седем случая на съществуването на този проблем, записани за нас в Писанието, както и разрешение по чудо. Елисавета, Ааронова дъщеря, и Захария. Тези хора бяха добри, нали? Верни хора. Тук се казва, че те бяха “непорочни”, що се отнася до ходене в Господните наредби.
Разбира се, онова, което се случва веднъж докато Захария е в храма е записаното в Лука 1:13:
“Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба” (Лука 1:13-15).
Следователно, те се молеха за това. Така ли е? Те искаха дете. Те желаеха дете. Няма нищо лошо в това да желаете дар, който Бог е дал свободно на цялото човечество. Но вие го нямате. Тези хора го нямаха. Разбира се, в Лука 1:57 ни се казва:
“А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.”
И те го наименуваха, разбира се, Йоан.
Седем деца по чудо. Интересно е, нали? Ако знаете каквото и да е за числата в Библията, знаете, че числото 7 е от голямо значение. Някак долавяте, че това може би е любимото число на Бога, нещо такова. Той го използва много, особено в пророчествата и особено в книгата Откровение. Има много седмици. Но и не само в книгата Откровение.
Тук виждаме друг вид пророчество – пророчество, записано в живота на тези седем еврейски момчета, които бяха родени по чудо, в протежение на стотици години. И всички те всъщност сочеха към върховното Дете по чудо, Което предстоеше да дойде. За кого става дума? За Христос. Христовото раждане също беше чудо – не по-малко чудо, а всъщност и по-голямо чудо, символизирано в тези седем чудеса на специално раждане, при които Бог осигуряваше живот и се намесваше.
Този специален Син, Който щеше да бъде роден, се споменава в Исая 9:6:
“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”
Това е върховното Дете по чудо, което щеше да се роди. Бог отново щеше да се намеси със специално чудо и да доведе до раждането на собствения Си Син в човешкото семейство, за да бъде Той за нас всички тези неща – Спасител…
Този стих обърква някои. Искам само да спомена това докато сме тук. В този стих се говори за делото на Христос като Спасител, когато Той щеше да дойде като Човек. И тези названия са обърквали някои хора по отношение особено по въпроса за Триединството, защото тук Исус е наречен “Бог могъщ” и “Отец на вечността”.
Чували ли сте стиха в този контекст? Искам да ви кажа направо: този стих няма абсолютно нищо общо с каквото и да е Триединство. Това е едно чисто месианско пророчество, защото тези названия всъщност са пророчески – че Христос щеше да бъде назован с тях в бъдеще. Вярно ли е? Това не са неща, притежавани от Него в миналото. Казва се, че когато Той бъде роден и постигне спасението, “името Му ще бъде”... В следствие от постиженията Му като Спасител, Той щеше да си спечели тези имена, тези названия. Защо Той е наречен “Отец на вечността”?
Благодаря.
Причината е много проста: защото Той идва като Втория Адам. И като Втория Адам Той ще притежава способността да дава живот и да има деца – не физически деца, а духовни. Така че Той става Баща на родените от Него (както предстои да видим).
И така, видяхме физическото чудо раждане при всички тези седем деца, обозначаващо Христос, Който също така щеше да бъде способен сам да има духовни деца. Затова Той щеше да бъде техният Отец на вечността. И що се отнася до това, че Той е наречен “Бог могъщ” (само за да не помисли някой, че съм пропуснал това и не съм пожелал да говоря за него), това се отнася до факта, че въпреки че Той идва като Човек, Той все още остава и все още запазва Своето Божествено естество като Божий Син. Божественото Му естество е онова, което Му дава право да бъде наречен “Бог”, да се зове “Бог”, или да се използва за Него тази дума.
И Бог много пъти в Писанието я използвал по начини, по които да обозначи Бога на Библията, но също така и по начини, по които да обозначи естеството, притежавано от някого. Исус е в категорията на това да бъде Божествено Същество. Т.е. Той притежава Божественото естество.
Това не означава, че Той е Бог Отец или че Той е взаимозаменяем с Бог Отец. Но това действително означава, че Той притежава естеството на Своя Отец – Божественото естество. Така че Той е наречен “Бог” във връзка с естеството Му. А също, разбира се, и другите названия, но това се отнася до моментите, които някои намират понякога за малко объркващи. Този път Христос щеше да бъде роден не от бездетна жена… Исая 7:14:
“Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.”
Този път няма да има човешка намеса. Няма да бъде като историите които прочетохме – хората не можели да имат деца, но тогава се помолили и Бог извършил чудото, и мъжът и жената се събрали и заченали. Не. Този път това е девица. Няма друг човешки участник. Предстои Бог да извърши най-голямото чудо. И така, обещаният Месия щеше да бъде “Бог с нас”. Това е значението на “Емануил”, “Бог с нас”. И Той е изпълнението на тези пророчески символи в седемте раждания по чудо, които погледнахме накратко в поредността им.
И така, когато Той дойде, Неговото зачатие, Неговото раждане, Неговият живот щяха да бъдат по-велики и по-свръхестествени, отколкото тези на всичките седмина, които Го предшестваха и символизираха Него. И очарователното във връзка с това е, че Бог предсказа удивителни постижения и случаи в живота на Месия - Той ги предсказа в живота на тези седем еврейски момчета, които погледнахме.
Предстои да погледнем това и интересното във връзка с това е, че това всъщност е видимо само при поглед назад. Сега, след като всичко това се е състояло и всичко това е за нас история, ние можем да погледнем назад и да видим паралелите. Много трудно било това да се види иначе. Но Бог изтъкаваше тази продължителна картина в потока на човечеството, при която историята на Неговия Син щеше да бъде предсказана в живота на тези седем момчета по чудо. Много, много интересно.
И така, за да обобщим онова, което тъкмо открихме, ще се върнем набързо на всяко от тях и ще видим и извлечем паралелите. И намирам това за наистина удивително. И тогава ще съберем всичко по отношение на начина, по който то се прилага за нас днес.
И така, първият беше Исак. Исак беше обещан и назован с име от Бога (ако си спомняте). Дали това е от значение? Точно това се случи с Христос, нали? Това ни се казва. Само обобщавам някои подробности от историите. Няма да слагам всички препратки и да чета всички стихове. Ако не сте достатъчно запознати с това, можете да го опресните като се върнете и прочетете историята по-нататък, ако бихте желали. Но преди да преминем на друг момент, главният случай в живота на Исак, който ни е известен, който е пряко свързан със Спасителя, е… кой случай? Когато той беше отведен на планината, за да бъде пожертван, нали така? Но това не е единственото. Обикновено това е най-видното и е много, много добро. Това е много силен паралел. Върху него се съсредоточаваме обикновено. Но има и други подробности. И все пак това определено е ключовият компонент – че Исак представлява символ на жертвата. Исак всъщност беше първият, обрязан на осмия ден. Първото дете, навлязло в завета, обозначен с обрязване. Неговият баща беше обрязан като възрастен човек. Той е първият. Това също така е значима подробност по отношение на Христос. Така че да, той е първият, влязъл в завета от рождението си. Той е единородният син на обещанието. В книгата Евреи за него се говори като за единородния син на Авраам. Той е единородният син на обещанието. И някои хора спорят за това или са малко объркани. Те казват:
“Авраам имаше и други деца, затова Исак не беше негов единороден син. Следователно “единороден”, приложено за Христос, не означава буквално роден или единствено роден.”
Авраам и Сара имаха само…? Един Син. Ето за кого говореше Павел в книгата Евреи. Той не се занимаваше с другите съпруги и с другите деца, които Авраам имаше. Той се занимава само със сина (или детето) на обещанието. Този син беше единороден син – Исак. Съществува много отчетлива връзка между него и Христос. Той трябваше да бъде принесен като жертва, както щеше да бъде принесен Христос.
Исак занесе дървата за жертвата горе в планината. Помните ли това? Разбира се, Исус носеше Своя кръст.
Исак се обърна към баща си с думите:
“Къде е жертвата?”
Когато беше на кръста, Христос се обърна към Баща Си, и Той се чувстваше, що се отнася до Него, забравен. Той каза:
“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Матей 27:46).
Бог остана настрана от Своя Син.
Целият процес, или премеждието, с Исак и Авраам отне… колко време? Три дни. Помните ли това? Местоположението, на което се случи това, беше наречено от Авраам “Еова-Ире”, което е на еврейски и означава “Бог ще промисли”. Помните ли какво беше названието на планината? Хълмът “Мория”, нали? Или “планините Мория”, за да бъдем прецизни. Знаете ли, че това е точно същото местоположение, на което години по-късно Христос се озова на кръста? Осъзнавате ли това? Така че местоположението беше от значение. Авраам стоеше на местоположението, на което години по-късно собственият Син на Бога щеше да дойде и да заеме мястото, което символизираше Исак, и действително да умре. И разликата щеше да бъде следната…
Ето защо Библията казва, че Авраам видял Христовия ден и се зарадвал. Разликата щеше да бъде следната: докато при Исак ангелът спря Авраам в последния момент и синът му не умря, при Христос нямаше кой да спре това, нямаше кой да възпре “ножа”, така да се каже. И така, той назова мястото “Еова-Ире”, или “Бог ще промисли”.
След тази опитност (както видяхме), Исак по- нататък се жени за невеста от далечна страна. Така е и при Христос, нали? Христовата невеста е от далечна страна. Той остави небето, за да дойде на земята. Това е невеста, избрана за Него от Неговия Отец. Ако си спомняте, той изпрати слугата си, за да избере… Исак не избра невестата си. Исак се ожени за дамата, която се появи. Така ли е? Той се довери на това, че неговият баща... и Богът на неговия баща щеше да направлява и води нещата и че обстоятелствата щяха да бъдат такива, че дамата, която дойде, е предназначената от Бога за него жена. И нещата стояха точно така. Отец, разбира се, е символизиран тук. Целият този аспект с невестата, Христос и Отец се символизира в тази конкретна история. Невестата го приема преди да го види. Не е ли така? Ето я там Ревека. Тя никога не се е срещнала с Исак. И тя решава, че, да, той ще бъде нейният съпруг. Тя дори не знае как изглежда той. Това е Христовата невеста на земята. Ние Го приемаме преди да…? Го видим. Интересно. И тогава чрез застъпничеството му неговата бездетна жена ражда деца, както видяхме, и това е начинът, по който ние също можем да имаме духовни деца, що се отнася до църквата, Христовата невеста. Някои интересни паралели в живота на Исак.
Помните ли кой беше следващият? Яков, нали? Отличителната черта на Яков е, че той е човекът, познат като “Израил”, като “Този, който победи”. “Този, който измества”, или “Този, който мами”. Не звучи като много подобаващ на Христос аспект. Но Яков трябваше да стане силен (или могъщ) народ. Той всъщност беше избран преди рождението си. Това се казваше в пророчеството (в случай, че си спомняте). Избран преди рождението си. Той щеше да стане велик народ. На него трябваше да бъде дадено наследството на първородството. Той щеше да наследи дела на първородния. Такъв беше Яков – въпреки че излезе втори. Яков зае мястото на брат си чрез измама. Христос заема нашето място и постига изкупление. Състоя се заместване (което е още един интересен малък паралел).
Яков избяга от дома си, за да избегне смърт. Христос преживя това, когато беше малко Момче, нали?
Яков получи сън за Месия, изобразен като стълбата между небето и земята. Христос разкрива Себе Си на Яков по един много забележителен начин, по един много насърчителен начин, с един много насърчителен сън.
Яков заемаше специално място. Той символизираше Христос. Христос му се разкри. Той свърза небето и земята със стълба – именно това е Христос. Именно това щеше да бъде Христос. Чрез това Божествено чудо Христос щеше да свърже небето със земята. Той разкри това на Яков, за да го насърчи. И Яков представлява това.
И ако сте преживявали някога затруднение, каквото преживя Яков... Той не знаеше дали ще се срещне отново със семейството си, брат му беше излязъл, за да го убие, той беше бездомен, бягаше в пустинята и изпитваше пълно отчаяние. Чувстваше се виновен, защото беше измамил баща си. Брат му искаше да го убие. И той си нямаше и представа какво щеше да се случи, и се унесе в този депресиран сън, така да се каже. Целият изглед беше черен, мрачен. И Бог го насърчи с този сън. Затова се насърчете, ако мислите, че в конкретната за вас ситуация изгледът е мрачен. Припомнете си случилото се с Яков.
Бог превърна този човек в една много победоносна личност. В смъртна агония той проведе тази борба с Христос. Той не Го пускаше и стана победител. Той стана Израил, нали? Името му беше променено. Бог обърна обстоятелствата на нещо чудно положително. И Библията всъщност ни казва, че той видя Бога лице с лице и беше опазен. Той понесе много скърби в живота си. Исус беше познат като “Човек на скърби” (Исая 53:3).
В крайна сметка му се родиха дванадесет деца, наричащи се с неговото име. Така ли е? Както и Яков, Исус също направи това.
По-нататък той отиде в Египет, за да избегне гладна смърт. Египет се превръща в безопасно убежище (което е доста интересно), в място, в което да бъде опазен животът на Израил, и на Израилевият народ. И точно това се случи в историята на…? Исус. Въпрос на факт е, че Матей свързва двете неща, когато казва, че Исус се върнал в Израил от Египет, в изпълнение на пророчеството:
“От Египет повиках сина си” (в което се говореше за Израил).
Това тук е Яков. Той влезе като един човек и излезе като могъщ народ. Бог е наричан с неговото име. Той е “Бог Яковов”. Имате тримата патриарси. Той не е само Богът на Яков, а е познат като Бога на…? Авраам, Исак и Яков. В Новия завет Бог Отец е наричан “Бог и Отец на нашия Господ, Исус Христос”.
И така, при Яков са налице всички тези паралели с Христос.
Следващият е Йосиф. Йосиф…
Можете да проведете цяла поредица само върху живота на Йосиф и върху паралелите с Христос, които са налице при него. Има много такива. Над сто са. Няма да преглеждам сега сто паралела, само ще прегледам някои основни сред тях. Но има много, много паралели, особено в живота на този човек, в живота на Йосиф, паралели с Христос. И причината да преглеждаме това… не искам да пропускате факта, че всички тези подробности, всички тези случаи, които Писанието си прави труда да докладва по отношение на живота на тези мъже (те имали много други преживявания, които не били записани, но относно преживяванията, които наистина са записани, виждаме удивителни паралели между тях и живота на Христос, когато просто погледнем назад, в миналото, и ги видим като една група. И тогава осъзнавате абсолютния гений на Бога, и как Той просто рисува този удивителен портрет през потока и опитността на човечеството, в живота на тези евреи, за да състави картина за Христос, така че тогава Христос да дойде и да осъществи всички тези неща, които, разбира се, бяха символизирани.
Йосиф беше любимец на своя баща. Христос е Божият възлюбен Син.
Братята на Йосиф го мразеха и се наговориха да го убият. Исус дойде при своите Си, но Своите Му не Го приеха.
Йосиф сънуваше сън, според който в крайна сметка братята му щяха да му се поклонят. Помните ли това? Подобно е и при Христос. Той беше предаден, беше продаден от братята си. Той понесе силни изкушения, но е победител.
Йосиф беше вкаран в затвора невинен поради греха на друг. Исус зае нашето място, макар да беше невинен.
Бог го изведе от затвора и го въздигна над всички останали. Не е ли така? Точно това се случи с Христос.
Има много паралели. Интересно е, когато отворите на историите, да погледнете паралелите.
Интересно е. Погледнете подробностите, които Библията си прави труда да запише. Всъщност има причина за това.
Йосиф предоставяше храна за всичките народи, физическа храна. Йосиф каза, че Бог е предвидял събитията, които ще се състоят, и го е изпратил да бъде този, който предоставя живот, или опазва живота. Египет стана източник на опазването… чрез Йосиф, на опазването на живота – не само за Яков и семейството му, но и за хората по онова време. Христос в духовен план заема същото място. В сърцето на Египет, на този свят, на греха, Христос е Този, Който предоставя живот.
Удивителни паралели между Йосиф и Христос.
Йосиф стана обществено известен в Египет, когато беше на 30-годишна възраст (тогава той започна да бъде обществено известен). Когато братята му го посетиха, те не го познаха в неговото възвишено положение. Едва по-нататък те всъщност го познаха и разбраха кой е. Той, разбира се, прости на братята си за направеното от тях. На кръста Христос каза:
“Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).
Онова, което беше възнамерявано за зло, беше обърнато от Бога на добро. Продаването на Йосиф, измамата над горкия му баща и ужасните обстоятелства. Много драматична е историята на Йосиф. В крайна сметка тя се оказа за…? Добро. За голямо добро, което никой в онзи момент не можеше да предвиди. Скрояването на заговор и предаването на Христос, които бяха възнамерявани за зло, погубването на Божия Син, се оказаха за добро, за голямо добро.
И накрая тази интересна подробност: Яков, бащата на Йосиф, се премества на мястото, на което неговият син сега е владетел, Египет, за да живее със сина си. Не е ли така? Дали това е от някакво значение? Казва ни се, че Новият Ерусалим ще бъде разположен… къде? Тук, където дойде Божият Син и изпълни великия спасителен план.
Доста интересно е, че ако дори прочетете благословията, дадена от Яков на децата му, ако прочетете благословията над Йосиф, в нея се съдържат удивителни паралели. Тя е почти като описание на Христос, в случващото се в нея.
Но да продължим нататък. Следващият е Самсон.
Как Самсон символизира Христос? Уау!
Честно казано всички ние бихме осъдили Самсон на ад, ако името му не беше споменато в книгата Евреи, уверен съм, че беше в 11 гл. Този човек просто не беше сполучил в духовен план, въпреки че беше богато благословен. Така ли е? Просто той твърде много обичаше жените и продължаваше да се заиграва, и това е една трагична история, историята на Самсон. Налице беше раждане по чудо, Бог го благослови със свръхестествена физическа сила, а изглежда той просто използваше Божиите благословения като ги пропиляваше. Но Самсон спада към тази специална група, независимо дали това ни харесва или не. Той е в тази специална група. Той символизира Христос. И дори в своите преживявания, колкото и лоши да са те, той все пак символизира Христос. Историята на Самсон всъщност е много насърчителна за онези от нас, които може би се намират в подобна ситуация, при която ние просто продължаваме да объркваме нещата, до степента, в която чувстваме, че Бог трябва да се откаже от усилията Си за нас и затова ние се отказваме от усилията за себе си. Знаете за какво говоря, нали? Историята на Самсон е много насърчителна в тази връзка.
Рождението на Самсон беше съобщено на майка му от ангел (както прочетохме). Точно това се случи и при Мария.
Той беше посветен на Бог от рождението си, беше назорей. Това беше обет. Доста интересно е, че по времето, когато той дойде на сцената, Израил беше в отстъпление под властта на друг народ. Тогава беше роден той. Тогава се появи той на сцената. Той беше посветен на Бога от раждането си и беше свръхестествено силен. Във физически план той беше най-силният човек. Христос беше такъв в духовен план. Не е ли така? Той постигна онова, което никой човек не е постигал – победата над греха и Сатана. Така че там е представен Христос.
Самсон също така… Един случай в живота му е, че той уби лъв и в следствие на това даде притча. Той уби най-силния и доведе до най-сладкия резултат. Христос победи дявола, който обикаляше като ревящ лъв, и доведе до сладък резултат. Пленниците на Сатана стават..,? Христови изкупени.
По онова време Самсон служеше също и като съдия на Израил, а като такъв, като съдия по онова време, той беше избавител на Израил от неприятелите му. И налице са редица случаи, при които той направи това – някак поединично, той беше малко по-зает с други неща. Ако си спомняте, той беше отхвърлен и предаден от братята си. Филистимците казаха:
“Ще ви унищожим, ако не предадете Самсон.”
И какво направиха те? Отидоха и го грабнаха, и го предадоха. И той беше техният избавител. В крайна сметка той беше предаден от много близък човек и понесе присмехи преди смъртта си. Помните ли, че когато го заведоха, той беше сляп? И те го въведоха, за да забавлява гостите на празненството, и преди смъртта си той понесе присмехи. Те (неприятелите му) злорадстваха за очевидното му поражение. В крайна сметка той се пожертва, за да погуби враговете на своя народ. Саможертва – това направи Самсон. Преди да се случи това, ние знаем, че те извадиха очите му. Помните ли това? Докато беше в затвора. Интересна малка подробност: знам, че това не се намира в Писанието, а в “Копнежът на вековете”, но там ни се казва, че Христос не можеше да види отвъд портите на гробницата. Помните ли да сте чели това в “Копнежът на вековете”? Изгледът беше мрачен, що се отнася до Христос.
И в следствие на смъртта си, Самсон всъщност постигна по-голям резултат, отколкото с живота си, според думите на Библията. Той уби повече от Божиите неприятели по онова време чрез смъртта си, отколкото чрез…? Живота си. Христовата смърт постигна успеха и пълната победа над Сатана… успеха на Неговата мисия и пълната победа над Сатана.
Следващият е Самуил.
Самуил беше един много интересен персонаж. Той не беше просто Израилев съдия, но беше също и пророк, беше също и свещеник. Много интересни роли, които Христос също така изпълнява.
Там се съдържат и удивителни прозрения. Той предсказа някои аспекти от живота на Христос в някои от нещата, които той преживя. Например, неговото раждане също беше съобщено предварително. Той беше посветен на Бога през целия си живот. Служеше в храма, нали? Той беше назорей (малка подробност, която понякога забравяме). Самуил всъщност беше назорей. Той беше посветен с обет на Господа. И той служеше в Господния дом от ранна възраст. Това някак напомня за момента, в който Христос на ранна възраст беше намерен в храма с учените мъже и свещениците.
Той израсна в служба сред нечестиви свещеници. Помните ли синовете на Илий? Те бяха нечестиви. На това място израстна Самуил. Христос беше в подобна ситуация. Духовните водачи по онова време не заемаха положението, което Бог наистина искаше от тях.
Бог му говореше, когато той беше още дете. И той се ползваше с благоволение. Библията описва Самуил като имащ благоволение пред Бога и човеците. Същото се отнася и за Христос.
Той пътуваше из Израил, за да го съди. И да го “съди” не означава да осъжда хората, а означава да ги напътства и да установява въпросите и проблемите им като им разкрива Божията воля и Божието мислене по разглежданата тема – което и да е нещо, което ги обезпокояваше. Това правеше Христос – пътуваше из Израил като вършеше добро.
Той съдеше Израил и го избавяше от неприятелите му чрез молитва. Христос беше Човек на молитвата.
Самуил беше застъпник за Израил, какъвто беше и Христос.
И в крайна сметка той беше отхвърлен от своя народ, и като отхвърлиха него, те отхвърляха Бога. Помните ли това? И Самуил беше наистина разстроен, защото хората дойдоха и му казаха:
“Искаме цар.”
И той беше наистина разстроен, взе това присърце. Защото правеше всички тези неща за Израил, а те дойдоха и му казаха:
“Искаме цар. Не искаме твоите деца да управляват.”
И Бог му каза:
“Самуиле, те не отхвърлят теб. Те всъщност отхвърлят Мен.”
Отхвърлен от своя народ.
Следващият, шестият, беше синът на сунамката, синът на сунамката.
Не разполагаме с име на този млад мъж, но имаме един забележителен случай в живота му, който е пряк паралел със случай в живота на Христос. И какъв е той?
Един ден това малко момче беше на нивата с баща си и времето беше твърде горещо. Той получи слънчев удар и в крайна сметка…? Умря. Елисей дойде и го…? Възкреси. Помните ли историята? Той го възкреси от мъртвите. Ето ги стиховете - 4 Царе 4:32, 33:
“И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му. Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.”
И тогава 35 ст.:
“После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.”
Имате дете - дете, родено по чудо, което умира и бива върнато към живот. Не е нужен гений, за да се разбере това. Христос, разбира се, изпълнява това. И това безименно момче, с чието име не разполагаме, в известен смисъл също представя това как името на Христос… как неприятелите на Христос искаха да заличат Христовото име. Те искаха да го изтрият, така че никой да не знае, никой да не помисли, никой да не говори или дори да приеме този Исус от Назарет. Планът им се провали. Днес Христос е Господ.
Йоан Кръстител е седмият.
Йоан Кръстител заема едно много уникално положение сред онези седем деца по чудо. Защо? Защото той е свързващото звено.
Той е този, който в основни линии всъщност завежда хората при Месия и ги насочва към Него. Неговият живот и животът на Месия се припокриват във времето и той посочва към Христос като обещаното изпълнение, чудния Агнец, Който щеше да отнеме греха на света.
Положението на Йоан Кръстител е много, много уникално. Той беше не само символ, но беше и предвестник на Христос. Той е този, който приготви пътя за Христос. Много подходящо за него е да бъде последният член на тази специална група, да бъде в крайна сметка предвестникът на Христос. Интересна малка подробност, нали? Спрямо тази конкретна група, започнала с Исак.
И тук е Йоан. Казва ни се, че Йоан бил изпълнен с Духа от момента, в който бил в утробата. Христос беше първият, който щеше да бъде роден по Духа, по този начин. Ще погледнем това за кратко, в по-големи подробности, през този уикенд, но това е важна подробност, която не бива да се пропуска – какво обозначаваше Йоан и как всъщност беше роден Христос, че Той беше роден по Духа.
Йоан също беше назорей (което е доста интересно). И името му също беше дадено преди неговото раждане. Той беше учен от Бога. Той често беше в пустинята. Той беше проповедник на правда, беше пророк. Казва ни се, че той бил най-големият пророк и бил проповедник на правда. Точно такъв беше Христос. И той укоряваше за греха и учеше на покаяние.
Това беше Йоановата вест като предвестник на Христос. Това, разбира се, пасва съвършено, защото Христос го изпълни и го отведе до нивото на по-голямата действителност..
Както казахме, Йоан беше предвестникът на Месия. Всъщност стана така, че той кръсти Месия. Той кръсти Христос. Много важен случай, в който те всъщност се срещнаха – Йоан и Христос, точно там, във водата, и той кръсти Христос. И Отец каза:
“Този е Моят възлюбен Син” (Матей 3:17).
Удивително!
Ако имате предвид всичко това, тази история е кулминацията на това удивително пророчество, при което сега Йоан пряко посочва Христос. Йоан, разбира се, умря невинен. И... Той умря като не беше извършил каквото и да е нередно нещо. Но поради заговор, поради тактически план, в крайна сметка той беше убит, невинен, с една смърт, която наистина беше трудна за него. Опитността, която преживя той, беше трудна за него. Той водеше вътрешна борба по отношение на Христовата мисия и причината, поради която беше в затвор и поради която Христос не вършеше онова, което той очакваше от Него да извърши, а именно – да съгради този народ и да унищожи римляните, да ги срази и да го избави. И той се бореше със съмнение. Защото, можете да си представите: в случай, че вие бяхте Йоан Кръстител, в затвора, бихте помислили:
“Господи, бях верен и правих всичко, което ми кажеше. А ето ме тук, гниещ в затвора. И нещата не стават така, както мислех, че ще станат.”
Това е Йоан Кръстител.
Този човек, който каза, че той трябва да се смалява докато Христос трябва да расте, в крайна сметка загина. И така, историята на Месия, с различни подробности, с различни отличителни черти и случаи, е предсказана в живота на тези седем еврейски момчета, на тези седем деца по чудо.
Една удивителна, удивителна история, а също и една много специална категория хора, в която се намират те. Специална категория от деца по чудо, към която принадлежат тези момчета, тези мъже, тези седем деца по чудо.
Но историята не е завършена.
И точно това е мястото, в което само искам да свържем нещата и да направим приложението за себе си. Защото Бог не е завършил разказването на историята на Своя Син и постиженията на Своя Син. Знаете ли, не четем за повече раждания по чудо в Библията, говорейки във физически план. Но съществува още едно раждане по чудо в Писанието, което също беше символизирано от тези раждания по чудо, които тъкмо споменахме. Това раждане по чудо е новорождението. Точно за това започнахме да говорим в началото, нали? Това е голямата истина на Евангелието. Това е голямата истина на Новия завет – новорождението. И новорождението и елементите на новорождението също са предсказани във физическото раждане по чудо на тези млади мъже, но още повече в живота на Христос. Какво имам предвид?
Точно както Бог се намеси, за да предостави живот за всяко едно от тези раждания по чудо, при новорождението Бог също се намесва, за да предостави…? Живот. Виждате ли, новорождението не е просто израз. То не е просто клише, което използваме, за да опишем промяна на мисленето, която преживяваме, и да казваме:
“Това е новорождението.”
За мнозина то е точно такова. Това не пасва на модела. Във всеки случай от ражданията, които видяхме, от ражданията по чудо, Бог всъщност предостави нещо, което не беше налице, за да настъпи това раждане. Предоставеното от Бога нещо беше…? Живот. Не е ли така? При новорождението Бог предоставя нещо, което не е налице в естествените условия. И именно така имате новорождението.
Новорождението не се отнася за развиване на онова, което вече имате, и просто организирането му в правилния ред, и тогава имате новорождението. Това не е чудо. Следите ли? Това не е да работите с инструментите, които вече имате под ръка и просто да ги подредите по определен начин, или да мислите по определен начин, или да се образовате по определен начин, и тогава да сте постигнали новорождението. Това не е чудо. Всеки може да го направи. Чудото е да се предостави живот. Бог направи това седем пъти в Стария завет. Осмият и кулминационен случай, който е истинското нещо, беше да предостави живот на Сина Си. И предназначението на това беше, за да може Той да даде този живот на всеки един от нас чрез новорождението. Затова не подценявайте новорождението, защото новорождението е не по-малко чудо от тези раждания по чудо, настъпили в Стария завет. Галатяни 4:28:
“А ние, братя, както Исаак, сме чеда на...”? “...обещание.”
Ето. Както беше Исак, така сме и ние. Той беше такъв физически, по начина, по който беше роден физически, а ние сме чеда на обещанието в духовен план. Исак получи живот. Ние получаваме…? Живот. Някои хора всъщност вярват, че при новорождението вие всъщност не получавате нищо, че всичко се отнася за…? Промяна на някои неща, които вие вече имате.
Имам новина за вас: не това е обещанието. Не можете да бъдете, както Исак, чедо на обещанието, по този начин. Не това е новорождението. Това може би е информация. Това може би е образование. Това може би е размисляне за нещата. Това се отнася единствено за нещата, които вие вече притежавате. Това не е чудо.
Сигурен съм, че тези хора са се опитвали да имат дете, всички тези бездетни дами с техните съпрузи – много пъти и това не е действало. Нямало чудо. Те се опитвали да работят с инструментите, които притежавали, с онова, което имали на разположение, и това не подействало. Новорождението не се отнася до работа с инструментите, които вече имаме. Отнася се до осигуряване на свръхестествено чудо – на нещо, което ние не притежаваме. И Бог го осигурява, както и направи във всички онези случаи, във всички онези моменти.
Ние също можем да бъдем родени. И именно чрез нашата опитност в това новорождение, братя и сестри, историята на Месия всъщност продължава да бъде разкривана, разказвана и изявявана. Така че Бог не е завършил разказването на историята. С други думи, ние също можем да бъдем в “клуба” на тези деца по чудо. Осъзнавате ли това? Не във физически план, разбира се. Но това чудо, което настъпва като свръхестествена намеса от Бога, за да преодолее и измести естествения процес и да издейства нещо, което Той прави, като предостави живот там, където не е имало живот. Ето какво се разказва в тази история.
Ето защо във 2 Коринтяни 5:17 ни се казва:
“Затова ако някой е в Христос, той е ново създание...”
Защо е ново създание? Защото има нов живот.
“...старото премина; ето, всичко стана ново.”
Центърът на вниманието в този стих, изразен доста просто, се отнася до това да бъдем, а не до това да правим. Какво е положението ви спрямо Христос, центърът на вниманието е дали сте в Христос. Това е състояние. Осъзнавате ли, че това състояние не може да настъпи, ако не бъде направено чудо от Бога? Няма човешка способност, която да може да осъществи това състояние. Трябва Бог да се намеси, чрез чудо, точно както направи във всички тези останали случаи, за да осъществи тази действителност. И ако сте в Христос, вие сте това ново създание.
Бог е загрижен първо и преди всичко за вашето състояние, а не просто за действията ви, не просто за това какво можете или не можете да направите. Защото неспособностите са повече от способностите, и Бог много добре знае това. Ето защо Бог прави онова, което ние не можем да направим за себе си. Той предоставя това чудо. Причината, поради която се нуждаем от този живот, както казах по-рано, е просто защото животът, който Бог даде на човечеството в лицето на Адам, беше изгубен. Той беше заразен с грях и оттогава нататък беше един умиращ живот. Всяко дете, което идва на този свят, наследява умиращия живот на Адам. Ние просто умираме. Колкото и продължително или кратко да живеете, е предсказуемо, че във всеки случай вие ще умрете. Защо? Животът, който притежавате, просто не е траен, заразен е със смърт. Това е твърдение, което можете да предвидите по отношение на всички деца, които още дори не са родени. Всички знаем, че всеки ще…? Умре. Защо? Защото животът на Адам, който Бог му беше дал, се зарази със смърт. Затова онова, от което се нуждаем най-много, за да преодолеем този проблем със смъртта е, че се нуждаем от…? Живот, от нов източник на живот. И този източник на живот не идва като ние се съберем и се опитаме да разрешим проблема си. Той не е с човешки произход. Това трябва да бъде свръхестествено даряване на живот.
Ето какво се разказва във всички тези истории. Бог направи това седем пъти. Осмия път Той го направи при Сина Си, което е истинското нещо – за да ни предаде урок. Дали според вас Бог се опитваше да ни каже нещо с всичко това? С най-голяма увереност. Можем ли да видим парчетата? Можем ли да сглобим пъзела? Следователно, при новорождението вие наистина получавате нещо. Това не е просто клише, не е просто лексика, употребявана от Библията. Както казах, предстои да изследваме това малко повече в последствие.
Този нов живот, който Бог ни дава, идва направо от Него. Библията казва:
“И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!” (Галатяни 4:6).
Ето как ставаме Божии чеда – чрез това удивително чудо.
И така, всички ние можем да бъдем Божии деца по чудо, можем да бъдем в този “клуб” на тези деца по чудо, както казах. И така, това са въпросът и предизвикателството на настоящето изследване: получили ли сте вие това чудо на живота или не сте? То е на разположение за нас. Бог не изиска от тези хора да извършат нещо, за да го постигнат. Те се молеха. Дори някои от тях, които бяха някак нерешителни във вярата си, някои от тях дори не помислиха да поискат или да се помолят, Бог извърши това чудо. Това чудо е безплатно. Ако…? Повярвате. Не е нужно да правите нещо, за да го спечелите. Не е нужно да правите нещо, за да впечатлите Бога, за да покажете, че го заслужавате. Не е каквото и да е нещо от този род. Ние много пъти обременяваме тази действителност с всички тези човешки елементи.
Братя и сестри, Бог получава пълната заслуга за това чудо.
Ето за какво се отнася новорождението. Затова искам да отправя предизвикателство към вас с това. И ако знаете това и сте го преживявали, Бог да ви благослови за него.
Това е добър момент, добро време, през този лагер, за да направите свежо повторно посвещаване. Така ли е? Ето за какво сме тук всички ние. Всички ние се оттегляме, за да можем да се съсредоточим върху духовните неща, които имат значение. Това е добър момент, добро време да направим това и да се посветим повторно и да изследваме повторно своята връзка с Него, и да се постараем да я задълбочим, или извисим (в зависимост от това кой израз искате да употребите). Добре. Да оставим разглеждането дотук. Това е предизвикателството, с което искам да ви оставя. Да завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте.”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
И в следствие на смъртта си, Самсон всъщност постигна по-голям резултат, отколкото с живота си, според думите на Библията. Той уби повече от Божиите неприятели по онова време чрез смъртта си, отколкото чрез…? Живота си. Христовата смърт постигна успеха и пълната победа над Сатана… успеха на Неговата мисия и пълната победа над Сатана.
Следващият е Самуил.
Самуил беше един много интересен персонаж. Той не беше просто Израилев съдия, но беше също и пророк, беше също и свещеник. Много интересни роли, които Христос също така изпълнява.
Там се съдържат и удивителни прозрения. Той предсказа някои аспекти от живота на Христос в някои от нещата, които той преживя. Например, неговото раждане също беше съобщено предварително. Той беше посветен на Бога през целия си живот. Служеше в храма, нали? Той беше назорей (малка подробност, която понякога забравяме). Самуил всъщност беше назорей. Той беше посветен с обет на Господа. И той служеше в Господния дом от ранна възраст. Това някак напомня за момента, в който Христос на ранна възраст беше намерен в храма с учените мъже и свещениците.
Той израсна в служба сред нечестиви свещеници. Помните ли синовете на Илий? Те бяха нечестиви. На това място израстна Самуил. Христос беше в подобна ситуация. Духовните водачи по онова време не заемаха положението, което Бог наистина искаше от тях.
Бог му говореше, когато той беше още дете. И той се ползваше с благоволение. Библията описва Самуил като имащ благоволение пред Бога и човеците. Същото се отнася и за Христос.
Той пътуваше из Израил, за да го съди. И да го “съди” не означава да осъжда хората, а означава да ги напътства и да установява въпросите и проблемите им като им разкрива Божията воля и Божието мислене по разглежданата тема – което и да е нещо, което ги обезпокояваше. Това правеше Христос – пътуваше из Израил като вършеше добро.
Той съдеше Израил и го избавяше от неприятелите му чрез молитва. Христос беше Човек на молитвата.
Самуил беше застъпник за Израил, какъвто беше и Христос.
И в крайна сметка той беше отхвърлен от своя народ, и като отхвърлиха него, те отхвърляха Бога. Помните ли това? И Самуил беше наистина разстроен, защото хората дойдоха и му казаха:
“Искаме цар.”
И той беше наистина разстроен, взе това присърце. Защото правеше всички тези неща за Израил, а те дойдоха и му казаха:
“Искаме цар. Не искаме твоите деца да управляват.”
И Бог му каза:
“Самуиле, те не отхвърлят теб. Те всъщност отхвърлят Мен.”
Отхвърлен от своя народ.
Следващият, шестият, беше синът на сунамката, синът на сунамката.
Не разполагаме с име на този млад мъж, но имаме един забележителен случай в живота му, който е пряк паралел със случай в живота на Христос. И какъв е той?
Един ден това малко момче беше на нивата с баща си и времето беше твърде горещо. Той получи слънчев удар и в крайна сметка…? Умря. Елисей дойде и го…? Възкреси. Помните ли историята? Той го възкреси от мъртвите. Ето ги стиховете - 4 Царе 4:32, 33:
“И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му. Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.”
И тогава 35 ст.:
“После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.”
Имате дете - дете, родено по чудо, което умира и бива върнато към живот. Не е нужен гений, за да се разбере това. Христос, разбира се, изпълнява това. И това безименно момче, с чието име не разполагаме, в известен смисъл също представя това как името на Христос… как неприятелите на Христос искаха да заличат Христовото име. Те искаха да го изтрият, така че никой да не знае, никой да не помисли, никой да не говори или дори да приеме този Исус от Назарет. Планът им се провали. Днес Христос е Господ.
Йоан Кръстител е седмият.
Йоан Кръстител заема едно много уникално положение сред онези седем деца по чудо. Защо? Защото той е свързващото звено.
Той е този, който в основни линии всъщност завежда хората при Месия и ги насочва към Него. Неговият живот и животът на Месия се припокриват във времето и той посочва към Христос като обещаното изпълнение, чудния Агнец, Който щеше да отнеме греха на света.
Положението на Йоан Кръстител е много, много уникално. Той беше не само символ, но беше и предвестник на Христос. Той е този, който приготви пътя за Христос. Много подходящо за него е да бъде последният член на тази специална група, да бъде в крайна сметка предвестникът на Христос. Интересна малка подробност, нали? Спрямо тази конкретна група, започнала с Исак.
И тук е Йоан. Казва ни се, че Йоан бил изпълнен с Духа от момента, в който бил в утробата. Христос беше първият, който щеше да бъде роден по Духа, по този начин. Ще погледнем това за кратко, в по-големи подробности, през този уикенд, но това е важна подробност, която не бива да се пропуска – какво обозначаваше Йоан и как всъщност беше роден Христос, че Той беше роден по Духа.
Йоан също беше назорей (което е доста интересно). И името му също беше дадено преди неговото раждане. Той беше учен от Бога. Той често беше в пустинята. Той беше проповедник на правда, беше пророк. Казва ни се, че той бил най-големият пророк и бил проповедник на правда. Точно такъв беше Христос. И той укоряваше за греха и учеше на покаяние.
Това беше Йоановата вест като предвестник на Христос. Това, разбира се, пасва съвършено, защото Христос го изпълни и го отведе до нивото на по-голямата действителност..
Както казахме, Йоан беше предвестникът на Месия. Всъщност стана така, че той кръсти Месия. Той кръсти Христос. Много важен случай, в който те всъщност се срещнаха – Йоан и Христос, точно там, във водата, и той кръсти Христос. И Отец каза:
“Този е Моят възлюбен Син” (Матей 3:17).
Удивително!
Ако имате предвид всичко това, тази история е кулминацията на това удивително пророчество, при което сега Йоан пряко посочва Христос. Йоан, разбира се, умря невинен. И... Той умря като не беше извършил каквото и да е нередно нещо. Но поради заговор, поради тактически план, в крайна сметка той беше убит, невинен, с една смърт, която наистина беше трудна за него. Опитността, която преживя той, беше трудна за него. Той водеше вътрешна борба по отношение на Христовата мисия и причината, поради която беше в затвор и поради която Христос не вършеше онова, което той очакваше от Него да извърши, а именно – да съгради този народ и да унищожи римляните, да ги срази и да го избави. И той се бореше със съмнение. Защото, можете да си представите: в случай, че вие бяхте Йоан Кръстител, в затвора, бихте помислили:
“Господи, бях верен и правих всичко, което ми кажеше. А ето ме тук, гниещ в затвора. И нещата не стават така, както мислех, че ще станат.”
Това е Йоан Кръстител.
Този човек, който каза, че той трябва да се смалява докато Христос трябва да расте, в крайна сметка загина. И така, историята на Месия, с различни подробности, с различни отличителни черти и случаи, е предсказана в живота на тези седем еврейски момчета, на тези седем деца по чудо.
Една удивителна, удивителна история, а също и една много специална категория хора, в която се намират те. Специална категория от деца по чудо, към която принадлежат тези момчета, тези мъже, тези седем деца по чудо.
Но историята не е завършена.
И точно това е мястото, в което само искам да свържем нещата и да направим приложението за себе си. Защото Бог не е завършил разказването на историята на Своя Син и постиженията на Своя Син. Знаете ли, не четем за повече раждания по чудо в Библията, говорейки във физически план. Но съществува още едно раждане по чудо в Писанието, което също беше символизирано от тези раждания по чудо, които тъкмо споменахме. Това раждане по чудо е новорождението. Точно за това започнахме да говорим в началото, нали? Това е голямата истина на Евангелието. Това е голямата истина на Новия завет – новорождението. И новорождението и елементите на новорождението също са предсказани във физическото раждане по чудо на тези млади мъже, но още повече в живота на Христос. Какво имам предвид?
Точно както Бог се намеси, за да предостави живот за всяко едно от тези раждания по чудо, при новорождението Бог също се намесва, за да предостави…? Живот. Виждате ли, новорождението не е просто израз. То не е просто клише, което използваме, за да опишем промяна на мисленето, която преживяваме, и да казваме:
“Това е новорождението.”
За мнозина то е точно такова. Това не пасва на модела. Във всеки случай от ражданията, които видяхме, от ражданията по чудо, Бог всъщност предостави нещо, което не беше налице, за да настъпи това раждане. Предоставеното от Бога нещо беше…? Живот. Не е ли така? При новорождението Бог предоставя нещо, което не е налице в естествените условия. И именно така имате новорождението.
Новорождението не се отнася за развиване на онова, което вече имате, и просто организирането му в правилния ред, и тогава имате новорождението. Това не е чудо. Следите ли? Това не е да работите с инструментите, които вече имате под ръка и просто да ги подредите по определен начин, или да мислите по определен начин, или да се образовате по определен начин, и тогава да сте постигнали новорождението. Това не е чудо. Всеки може да го направи. Чудото е да се предостави живот. Бог направи това седем пъти в Стария завет. Осмият и кулминационен случай, който е истинското нещо, беше да предостави живот на Сина Си. И предназначението на това беше, за да може Той да даде този живот на всеки един от нас чрез новорождението. Затова не подценявайте новорождението, защото новорождението е не по-малко чудо от тези раждания по чудо, настъпили в Стария завет. Галатяни 4:28:
“А ние, братя, както Исаак, сме чеда на...”? “...обещание.”
Ето. Както беше Исак, така сме и ние. Той беше такъв физически, по начина, по който беше роден физически, а ние сме чеда на обещанието в духовен план. Исак получи живот. Ние получаваме…? Живот. Някои хора всъщност вярват, че при новорождението вие всъщност не получавате нищо, че всичко се отнася за…? Промяна на някои неща, които вие вече имате.
Имам новина за вас: не това е обещанието. Не можете да бъдете, както Исак, чедо на обещанието, по този начин. Не това е новорождението. Това може би е информация. Това може би е образование. Това може би е размисляне за нещата. Това се отнася единствено за нещата, които вие вече притежавате. Това не е чудо.
Сигурен съм, че тези хора са се опитвали да имат дете, всички тези бездетни дами с техните съпрузи – много пъти и това не е действало. Нямало чудо. Те се опитвали да работят с инструментите, които притежавали, с онова, което имали на разположение, и това не подействало. Новорождението не се отнася до работа с инструментите, които вече имаме. Отнася се до осигуряване на свръхестествено чудо – на нещо, което ние не притежаваме. И Бог го осигурява, както и направи във всички онези случаи, във всички онези моменти.
Ние също можем да бъдем родени. И именно чрез нашата опитност в това новорождение, братя и сестри, историята на Месия всъщност продължава да бъде разкривана, разказвана и изявявана. Така че Бог не е завършил разказването на историята. С други думи, ние също можем да бъдем в “клуба” на тези деца по чудо. Осъзнавате ли това? Не във физически план, разбира се. Но това чудо, което настъпва като свръхестествена намеса от Бога, за да преодолее и измести естествения процес и да издейства нещо, което Той прави, като предостави живот там, където не е имало живот. Ето какво се разказва в тази история.
Ето защо във 2 Коринтяни 5:17 ни се казва:
“Затова ако някой е в Христос, той е ново създание...”
Защо е ново създание? Защото има нов живот.
“...старото премина; ето, всичко стана ново.”
Центърът на вниманието в този стих, изразен доста просто, се отнася до това да бъдем, а не до това да правим. Какво е положението ви спрямо Христос, центърът на вниманието е дали сте в Христос. Това е състояние. Осъзнавате ли, че това състояние не може да настъпи, ако не бъде направено чудо от Бога? Няма човешка способност, която да може да осъществи това състояние. Трябва Бог да се намеси, чрез чудо, точно както направи във всички тези останали случаи, за да осъществи тази действителност. И ако сте в Христос, вие сте това ново създание.
Бог е загрижен първо и преди всичко за вашето състояние, а не просто за действията ви, не просто за това какво можете или не можете да направите. Защото неспособностите са повече от способностите, и Бог много добре знае това. Ето защо Бог прави онова, което ние не можем да направим за себе си. Той предоставя това чудо. Причината, поради която се нуждаем от този живот, както казах по-рано, е просто защото животът, който Бог даде на човечеството в лицето на Адам, беше изгубен. Той беше заразен с грях и оттогава нататък беше един умиращ живот. Всяко дете, което идва на този свят, наследява умиращия живот на Адам. Ние просто умираме. Колкото и продължително или кратко да живеете, е предсказуемо, че във всеки случай вие ще умрете. Защо? Животът, който притежавате, просто не е траен, заразен е със смърт. Това е твърдение, което можете да предвидите по отношение на всички деца, които още дори не са родени. Всички знаем, че всеки ще…? Умре. Защо? Защото животът на Адам, който Бог му беше дал, се зарази със смърт. Затова онова, от което се нуждаем най-много, за да преодолеем този проблем със смъртта е, че се нуждаем от…? Живот, от нов източник на живот. И този източник на живот не идва като ние се съберем и се опитаме да разрешим проблема си. Той не е с човешки произход. Това трябва да бъде свръхестествено даряване на живот.
Ето какво се разказва във всички тези истории. Бог направи това седем пъти. Осмия път Той го направи при Сина Си, което е истинското нещо – за да ни предаде урок. Дали според вас Бог се опитваше да ни каже нещо с всичко това? С най-голяма увереност. Можем ли да видим парчетата? Можем ли да сглобим пъзела? Следователно, при новорождението вие наистина получавате нещо. Това не е просто клише, не е просто лексика, употребявана от Библията. Както казах, предстои да изследваме това малко повече в последствие.
Този нов живот, който Бог ни дава, идва направо от Него. Библията казва:
“И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!” (Галатяни 4:6).
Ето как ставаме Божии чеда – чрез това удивително чудо.
И така, всички ние можем да бъдем Божии деца по чудо, можем да бъдем в този “клуб” на тези деца по чудо, както казах. И така, това са въпросът и предизвикателството на настоящето изследване: получили ли сте вие това чудо на живота или не сте? То е на разположение за нас. Бог не изиска от тези хора да извършат нещо, за да го постигнат. Те се молеха. Дори някои от тях, които бяха някак нерешителни във вярата си, някои от тях дори не помислиха да поискат или да се помолят, Бог извърши това чудо. Това чудо е безплатно. Ако…? Повярвате. Не е нужно да правите нещо, за да го спечелите. Не е нужно да правите нещо, за да впечатлите Бога, за да покажете, че го заслужавате. Не е каквото и да е нещо от този род. Ние много пъти обременяваме тази действителност с всички тези човешки елементи.
Братя и сестри, Бог получава пълната заслуга за това чудо.
Ето за какво се отнася новорождението. Затова искам да отправя предизвикателство към вас с това. И ако знаете това и сте го преживявали, Бог да ви благослови за него.
Това е добър момент, добро време, през този лагер, за да направите свежо повторно посвещаване. Така ли е? Ето за какво сме тук всички ние. Всички ние се оттегляме, за да можем да се съсредоточим върху духовните неща, които имат значение. Това е добър момент, добро време да направим това и да се посветим повторно и да изследваме повторно своята връзка с Него, и да се постараем да я задълбочим, или извисим (в зависимост от това кой израз искате да употребите). Добре. Да оставим разглеждането дотук. Това е предизвикателството, с което искам да ви оставя. Да завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте.”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
RSS Feed