Дейвид Клейтън - Критично важното разграничение

       Критично важното разграничение
                                                Дейвид Клейтън

Едно от нещата, които ми харесват по отношение на срещите тук, в Тенеси, е че имаме хора от различни религиозни среди, че през повечето време на тези срещи са представени различни деноминации. И наистина оценявам това, защото в общ план много срещи имат склонността да бъдат много деноминационно ориентирани и съсредоточени върху деноминационни въпроси, и това не се отнася за всички. Но Евангелието би трябвало да бъде нещо, което да е за всеки един християнин. Фактически то е за всеки един човек в света. И наистина съм щастлив, когато научавам, че онова, което споделяме, е благословение за всички.

---

Тази вечер ще продължа по темата ни – наистина няма нищо друго, за което да говорим някога, което да е различно от темата за Христос – какво е направил Бог за нас в Исус Христос. Това е темата ни през цялото време. И през този уикенд предстои да бъдем съсредоточени върху това.

Понякога, разбира се, когато говорите... Когато говорите по теми като тези, вие не оценявате наистина какво действително означава това, докато не започнете да го съпоставяте с някои други неща, които хората употребяват, за да заместят Христос. Понякога най-добри неща са поставяни на мястото на Христос. Тогава вместо да бъдат полезни те стават много вредни. Така че когато започнете да се съсредоточавате върху Исус и да разбирате какво ни е дал Бог в Исус Христос, това означава, че каквото и да е нещо, което заема това място, трябва да бъде отстранено. И се надявам, че ако направим нещо от това… ако покажем нещо от това, всички ще слушат с отворен ум и ще позволят Библията да говори и няма да позволяват нашите възприети представи, нашите предварителни представи да замъглят онова, което казва Божието слово.

Добре. Тази вечер искам да озаглавя мислите си “Критично важното разграничение”.

                                  “Критично важното разграничение.”

Онова, за което ще говоря тази вечер, не съм сигурен до каква степен ще се отнася за всеки от присъстващите, но знам, че то ще се отнася за някои от нас и съм убеден, че всеки един от нас ще може да извлече полза от онова, което предстои да споделя.

Искам да започна с разглеждане на пасажа от Исая 14 гл. Сигурен съм, че всички ние сме добре запознати с този пасаж, но искам да го прочета тук, в началото. Стихове 12 до 14. Там се казва:

“Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда [лат.: Луцифер], сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите! А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!”

Повечето от нас разбират, че в този пасаж Бог ни е дал известно прозрение за начина, по който започнал грехът във вселената.

В Библията има най-вече два пасажа – Езекиил 28 гл. и Исая 14 гл. (показания тук), – които говорят за това какво се случило в началото и какви били основните причини, поради които се появил грехът.

Избрах Исая 14 гл., защото в нея се казват някои интересни неща и искам да я погледнем.

[Да, благодаря. Много благодаря. Така е по-добре.]

Добре. И така, нека погледнем малко по-отблизо казаното тук, от 13 ст. нататък. Казва се, че тази личност, Луцифер, казала в сърцето си:

“На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!”

Само помислете малко за това. Ако някой се стреми да бъде като Бога, той трябва да бъде убеден, че има някаква надежда да успее. Сатана не е идиот. Ами… Имам предвид, че той не е пълен идиот. Съгласни ли сте? Той има логика и разум и беше и все още е една много умна личност. Той не е едно малко червено същество, което обикаля с тризъбец със заострен връх. Той би искал хората да вярват в това, но той е едно високоинтелигентно същество.

И когато Сатана реши да се противопостави срещу Бога, когато Сатана реши да узурпира Божието положение във вселената, се питате какво си мислел.

Как дори започвате да си представяте такова нещо и при това не само да си го представяте, но и да подхождате към изпълнението на такава задача?

И така, според мен е ясно, че Сатана никога не възнамерявал да се изправи срещу Бога в открита борба. Ясно е, нали? Вие се изправяте срещу Същество, Което е всемогъщо. Каква надежда имате, ако Го нападнете и се опитате да употребите сила или мощ? Това е една безнадеждна задача. Но Сатана вярваше, че може да бъде по някакъв начин подобен на Бога или че може да застане на мястото на Бога.

Убеден съм, че разумът и Библията ни карат да заключим, че Сатана искал да бъде подобен на Бога, че той искал да заеме мястото на Бога по някакъв идеологически начин. Той искал да заеме мястото на Бога в чувствата на вселената. Той искал вселената да му отдаде поклонението, което принадлежи на Бога. И той знаел, че ако успее да постигне това, Бог нямало да го заличи и да го унищожи. Той знаел достатъчно за Бога, за да разбере, че ако успеел да накара вселената да застане на негова страна и да се обърне срещу Бога, Бог щял да допусне това, въпреки факта, че Той е Всемогъщ Бог.

Съществува разлика между Луцифер и Бога. И нямам предвид просто това, че Бог е далеч по-могъщ от Луцифер. Защото ако въпросът бил такъв, Луфицер нямало да има какъвто и да е шанс в опита си да се бори срещу Бога или срещу Божието управление. Трябва да е имало някакъв друг начин, по който той да се надявал, че ще постигне успех. И точно това искам да погледнем тази вечер по един заобиколен начин, защото искам да видим как някои от представите, които се носят наоколо сред християните, всъщност донасят объркване по въпроса и ни карат да разбираме погрешно това, което наистина се случило, и наистина изкривяват въпроса за това какво наистина се опитва да направи Бог във вселената.

И така, бих желал да задам въпрос. Бих желал да задам въпрос. И не искам да отговаряте, но искам да помислите за въпроса. Въпросът е... Помислете за... Помислете за онова, което Луцифер реши да направи. И искам да ви задам въпроса:

Каква беше най-голямата разлика между Бога и Сатана?

Добре. Това е труден въпрос. Това е един толкова отворен въпрос, че е възможно да има десетки отговори. Така ли е? Но задавам въпроса, като искам да стигна до определен момент, и въпросът, който задавам, е:

Каква беше, е и винаги ще бъде най-голямата разлика между Бог и Сатана?

Ако сте човек, който мисли повърхностно, ще помислите:

“Бог е всемогъщ! Той е всесилен!”

Нали така? Имам предвид, че когато мислите за Бога като за всемогъщ, вие мислите за представата за бога на Исляма, за Бога на юдаизма, за бога на индуизма, за Бога на християнството. Според мен повечето от тези религии представят един всемогъщ Бог (ако не съм в грешка, не знам толкова). Дори при индуизма. Предполага се, че Брахма е върховното, всемогъщо същество. Ясно е, нали? Всички те представят едно същество като бог, който е всемогъщ, всесилен.

Ако вашата представа за Бога или вашето оценяване на Бога, или вашето разбиране на най-съществената причина за Божието величие, че причината, поради която Бог е различен от всички останали, е поради Неговата мощ, ако мислите за Бога така, вие лесно можехте да бъдете мюсюлманин. И нямаше да има разлика. Или можехте да бъдете юдеин и нямаше да има разлика. Можехте да принадлежите към много различни религии и нямаше да има каквато и да е разлика, защото в повечето религии върховното същество е всемогъщо. Това не е само в християнството. Същността, към която съм се насочил е, че има нещо по-основно. Има нещо, до чийто корен е необходимо да стигнем, и ако разбирате какво се опитваше да направи Сатана в началото и защо това беше невъзможно, ще започнете да виждате какво е онова най-съществено нещо по отношение на Бога, на Когото се покланяме, което наистина е необходимо да бъде подчертавано над всичко останало. Това е становището ми. Ние сме християни.

Когато отидем там, какво представяме ние по отношение на своя Бог? Какво виждаме ние като нещо критично важно, което е необходимо светът да узнае и което е необходимо ние да разбираме? Ако не разбираме това, ние ще представяме погрешни представи за Бога.

И така, в Стария завет няма съмнение, че Бог е представен по определен начин. Нека прочета само два пасажа от Стария завет, за да подчертая това, което искам да заявя.

Ако отворим на Исая 40 гл., пасажът, който искам да прочета, започва от 21 ст., и в него се казва:

“Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли се е известило отначало? Не сте ли разбрали от основаването на земята? Той е, който седи над кръга на земята, и жителите й са като скакалци; който простира небето като завеса и го разпъва като шатра за живеене.”

Няма съмнение, че това е един величествен пасаж. И това е пасаж, който обичам. И много пъти ние обичаме да цитираме този пасаж и други, подобни на него, защото в него се говори за Божието величие, за Неговото всемогъщество. Малко по-нататък, в 25 ст., се казва:

“И на кого ще Ме уподобите [или: с кого ще Ме сравните], че да му бъда равен? -- казва Светият. Вдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези звезди? Извежда множеството им под брой, вика всичките по име. Поради величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно не липсва.”

И така, тук Бог се съсредоточава върху Своята мощ и върху способността Си да създава, като Създател. И откривате, че когато отворите на Стария завет, именно на това набляга Бог. Отваряте на Стария завет и какво виждате? Виждате как Бог разделя морето на две. И водите могат да се издигнат и се застанат от двете страни като стена. Виждате как Бог прави така, че слънцето да остане неподвижно на небето. И ако не вярвате в плоска земя, вие осъзнавате какво се случило в действителност. Съгласни ли сте? Всичко на земята спряло. Земята престанала да се върти и би трябвало всичко да се разлетяло със скорост от над 1000 мили в час. Но всичко – всеки атом, всяка тревичка, всичко живо, всичко неживо, спряло. Гравитацията престанала да функционира. Слънчевата система, а може би и цялата вселена, спряла на пауза за 24 часа или нещо такова. Това е едно огромно чудо.

И това са нещата, на които откривате да се набляга в Стария завет.

Йехова е по-велик от езическите богове край народа. И Той доказва това, защото изпраща градушка от небето, за да заличи неприятелите на Израил. Той винаги върши тези необикновени неща, за да покаже величието на Своята мощ. И това е главното ударение на Стария завет.

Не казвам, че това е единственото ударение, но казвам, че когато отворите на Стария завет и погледнете Бога, изобразен там, наблягането е върху Неговата мощ, върховенството на Неговата способност да върши нещата над всеки друг бог.

Ще прочета само още два пасажа, за да подчертая онова, което искам да заявя, преди да продължа нататък. В Исая 46:9, 10 се казва:

“Помнете предишните неща от древността - че Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен; който от началото изявявам края и от древността - нестаналите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно.”

Тук откривате как Бог набляга на Своята способност да узнава бъдещето. Той познава бъдещето. И всичко, за което Той постанови, че ще се случи в бъдещето, ще се изпълни. Това е едно от силните ударения, които откривате в Стария завет. Отворете на Исая 24 гл. и там 60 ст. Не Исая, а Изход. Там се казва:

“И Господната слава застана на Синайската планина и облакът я покриваше шест дни, а на седмия ден Господ извика Мойсей отсред облака.”

Какво видяха те на върха на планината? Видяха слава на пояждащ огън и чуха звук като гръм, звук като тръба, и Библията казва тук, че Господната слава застанала на Синайската планина. Онова, което видяха те, беше физическа светлина, по-ярка от всичко, което бяха виждали някога. И Библията я нарича “Господната слава”. Това е старозаветното ударение. И не отричам това, тъй като то има своето място. Ясно е, нали?

Винаги, когато се срещна с атеист, например, или с някого, чиято представа за Бога е много тясна, е полезно да мога да посочвам тези пасажи и да разисквам върху тях, и да мога да покажа какво казва Библията за Бога, каква Личност е Той, що се отнася до Неговата мощ, до Неговото всемогъщество.

Въпреки това, християните… християните не би трябвало да бъдат на същото ниво, на което са невярващите, що се отнася до тяхното разбиране за Бога и за Неговите намерения. Ето защо сме християни. Ето защо влизаме в Божието семейство и започваме да израстваме и да се развиваме. Той започва да ни учи на неща, които никога преди не сме разбирали, защото Той желае да имаме една по-добра връзка с Него, едно по-добро разбиране за Него и една по-добра способност да споделяме истината за Него с други.

И така, отварям на Новия завет… Не знам, надявам се, че всички ние вярваме в това, но със сигурност считам това за едно от основните неща, които би трябвало християните да разбират. Най-голямото откровение за Бога се намира в Новия завет. Надявам се, че всички вярвате в това. Една от трудностите, които изпитвам аз… Това е трудност. Понякога е обезсърчително. Това е, че много от хората, с които общувам в църквата от време на време, вярват, че старозаветното откровение за Бога се равнява на новозаветното откровение. Всъщност някои от тях дори не виждат изобщо да има разграничение. И е тежко, обезсърчително е, когато срещна християни, които мислят така, защото това означава, че вие не разбирате Божието слово и не разбирате Божиите намерения. Библията е като пътуването на едно дете от младенческа възраст до зряла възраст – така ни превежда Бог през Библията. Това не се отнася само до начина, по който Той очертава световната история. Отнася се до начина, по който Той очертава Своите намерения за човешката раса.

Ако искате да разберете защо Авраам можеше да има две жени – жена и наложница, и все още беше Божий приятел, защо Давид можеше да има няколко десетки жени и все още да бъде човек по Божието сърце, ако искате да разберете защо някои неща бяха напълно приети тогава – неща, които днес, като християни, ние никога не бихме практикували, поглеждате и виждате как Божиите намерения и Божието откровение се разгръщат докато се придвижвате в хода на Библията.

Но когато стигнете до Новия завет, това е като внезапен блясък на слава, това е като внезапно да преминете от тъмнина към светлина, или от полумрак, защото не бих нарекъл Стария завет пълен мрак. Това е като светлината на светило в сравнение с едно много мощно електрическо осветително тяло. Може би това не е достатъчно добра илюстрация.

В Стария завет Божиите намерения са очертани в сенки и представяния, докато в Новия завет имате пълния блясък на обедното слънце. И самата Библия казва това. Ако погледнете в Йоан 1:18, там се казва:

“Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.”

И за да получите пълното въздействие на това, трябва да разберете становището му, защото ще си кажете:

“Не видя ли Авраам Бога? Библията казва, че Бог бил с него, заедно с двама ангели. Не видя ли Авраам Бога?”

Библията казва, че Мойсей видял Бога изотзад, но Бог казал:

“Не можеш да видиш лицето Ми и да оживееш.”

Има хора, за които Библията говори като за видели Бога и при все това тук Библията казва, че “никой никога не е видял Бога”. Йоан казва това – един от дванадесетимата апостоли. И последната част от стиха обяснява за какво говори той:

“Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.”

Онова, което той има предвид, е следното: когато казва, че никой човек не е видял Бога, той има предвид, че никой никога не е видял Бога по такъв начин, по който да има пълно разбиране на това какъв е Бог. Ясно е, нали? Единородният Син, Исус Христос, Го изяви, или… какво? Той Го направи познат, Той го разкри. Нали така? Така че това обяснява какво се опитва да каже той. Ако Мойсей Го видял изотзад, какво му говори това за Бога? Много малко. Отворете Библията и прочетете какво се казва. Казва се, че Мойсей видял Бога изотзад и под нозете Му имало настилка от сапфир, нещо подобно, и Бог преминал пред него и прогласил:

“Господ, Господ Бог милостив, дълготърпелив...”

и т.н.

Той чул някакви думи и видял Бога изотзад, и получил набор от правила, шестстотин и тринадесет. Разбирам, че това беше Мойсеевото откровение за Бога. Можете да направите обзор и да погледнете различни пророци, и да видите тяхното частично откровение.

Когато Езекиил видя Бога във видение, той каза, че видял нещо като светъл метал, и имало четири живи същества, и той видял славата, славата на живите същества край реката Ховар. Той описва по един много мъгляв и труден начин онова, което видял. Това видял той.

Йоан има предвид, че що се отнася до разбирането и познаването на Бога никой никога не е видял Бога. Но Единородният Син, Той Го направи познат.

В Евреи 1:1, 2 апостолът казва в основни линии същото нещо. Той казва:

“Бог, Който в многобройни частични откровения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.”

И така, онова, което казва той е, че Бог се опитвал да изяви Себе Си. Той не казва това, но четете между редовете. Бог се опитвал да изяви Себе Си. Той опитвал да изяви Себе Си чрез пророците. Но в края на тези дни Той проговорил окончателно, заключително, изчерпателно чрез Сина Си. С други думи, Исус е Божието последно изявление за Себе Си. Той е Божието последно изявление за Себе Си. Не можете да стигнете по-нависоко от онова, което Бог разкрил чрез Исус Христос.
Ако погледнете живота на Исус и не сте видели Бога, не търсете на друго място - случаят ви е безнадежден. Ако не можете да Го видите в Исус Христос, случаят ви е безнадежден. Това се казва в основни линии.

И така, вие виждате, че е направен преход от гледането на физическа слава като печат на Бога към гледане на един различен вид слава. Защото когато Исус беше тук дали Той раздели някое море? Той вървеше по водата, това е най-близкото, до което стигна. Дали Той направи някога така, че слънцето да остане неподвижно в небето? Дали Той слезе на планина и с ослепителна слава, с гръмотевици и светкавици и удиви хиляди хора? Не. Нещата, които бяха считани за печат на Бога, нещата, които бяха идентифицирани като Божия слава, забележително липсват, когато се явява най-голямото откровение за Бога. Те липсват. Подчертава се нещо друго.

И когато казвам това, искам само да помните, че причината, поради която дойде Исус, беше да разреши въпросите, които Сатана повдигна срещу Бога от самото начало. Той дойде да разреши тези въпроси. И това, което се опитвам да кажа в началото е, че това не беше въпрос за това кой е по-могъщ. Това никога не беше въпрос, никога не беше поставено на съмнение.

Има някои идеологични въпроси и Исус дойде да ги разреши. И като ги разрешаваше Той трябваше да разкрие истинската Божия слава. Ето още един. Ще прочета още един стих по темата. Във 2 Коринтяни 4:6 се казва:

“Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.”

Слава на Господа!

Този стих вероятно просто обобщава всичко. В него се казва, че ние виждаме светлината, ние получаваме познанието за Божията слава в лицето на Исус Христос. И разбирате, че това не означава, че лицето на Исус в буквален план се различава от лицето на който и да е друг човек. Нали така?

Но това означава, че когато погледнете Исус, когато погледнете Него, докато съсредоточавате своите духовни очи върху Христос, очите на разбирането си, когато погледнете Него, когато погледнете живота Му, когато погледнете начина, по който живя, когато погледнете онова, което Той разкри, вие виждате истинската Божия слава. Това е становището му.

Не мощта е ударението, макар че Исус извърши много чудеса. Но ако сравните чудесата на Исус с чудесата на Стария завет, те наистина не се различават много. Исус възкреси неколцина мъртви. Илия възкреси мъртвец. Елисей възкреси мъртвец. В Стария завет това се случва. Исус нахрани пет хиляди души с пет хляба и две риби. Елисей взе малко парче хляб и нахрани няколко… Забравих колко, вероятно повече от сто човека. Чудеса от същото естество вече бяха налице в Стария завет. Исус вървеше по вода. Елисей направи така, че брадва да се носи по вода.

И така, казвам, че дори и да бяха забележителни и бяха печат на Исусовото служене, тези неща не са сами по себе си нещо, за което да кажете, че било уникално, като да не се били случили никога преди това.

Има нещо по отношение на Исус, което никога преди това не е съществувало на тази планета. Никога не е съществувало, никога не е могло да съществува, и това е забележителна причина, поради която служенето на Исус беше откровение за Бога.

Каква е разликата, най-съществената разлика между Бога и творенията? Тъкмо казах, че това не е мощта. Ясно е, нали? Само ще поразсъждавам малко. Съгласни ли сте? Ако мощта е белегът за Божественост, тогава Сатана е по-божествен от нас. Ясно е, нали? Разбирате ли какво казвам? Сатана не е толкова могъщ, колкото е Бог, но той със сигурност е по-могъщ от вас и мен. Така че ако мощта е най-същественият белег на Бога, тогава Сатана е по-близо до Бога, отколкото сме ние, защото той притежава далеч по-голяма сила от нас. Така че онова, което искам да заявя е, че ако искате да идентифицирате белега за Божественост, не гледайте мощта. Мощта е периферен въпрос. Мощта може да бъде дадена и може да бъде отнета.

Но има нещо съществено по отношение на Бога, което прави Бога Бог. И това е разликата между създанието и Създателя, и тя е онова, което Луцифер никога не разбра. И има много християни днес, които не разбират тази разлика. Ще ви кажа онова, което разбирам аз – коренът н фалшивото учение, коренът на законничеството се намира в това основно неправилно разбиране на разликата между Създателя и създанието. Хората се съсредоточават върху всичко, но те не оценяват наистина от колко голямо значение е това едничко нещо. И само ще наблегна на него тук. Исус го каза в Марк 10:18:

“А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ [англ.: добър]? Никой не е благ освен един Бог.”

Добре. Дали това наистина е вярно? Казват, че Майка Тереза била добра жена. Така казват. Мартин Лутър Кинг, Махатма Ганди – обичат да споменават тези имена. Ясно е, нали? Исус каза, че няма добър освен един. Искам да размислите дали можете да приемете това изявление. Исус го каза. Но, знаете ли, Той понякога обичал да казва нещата по метафоричен начин или някои може би ще кажат, че Той преувеличил.

В този случай не мисля, че е така. Мисля, че Той имал предвид точно онова, което казал. И когато погледнете останалата част от Библията и как тя се свързва в едно цяло, това има съвършен смисъл. Ако погледнете Откровение 15:4, там отново се казва:

“Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят...”

Това е в небето. Ясно е, нали? Това са някои от ангелите.

“...само Ти си свят.”

Какво? Ангелите не са ли свети? Християните не са ли свети? Но това са небесни същества, които би трябвало да разбират онова, което казват. И те казват:

“Само Ти си свят.”

Има нещо, което е необходимо да разберем тук.

“...само Ти си свят; понеже всички земни племена ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди.”

И така, искам да изразя това със собствени думи. Онова, което аз разбирам от това е, че Бог е себеправеден. Намерих това за интересно, защото някой ми каза нещо наскоро и ме накара да помисля за това. Той каза, че ако аз казвам, че Исус бил добър сам по Себе Си, тогава казвам, че Исус бил себеправеден, и той мислеше, че казва нещо лошо. И ме осени мисълта:

"Разбира се, че Той бил себеправеден."

Точно това казва Писанието. Ако няма никой добър освен Бог, откъде получава Бог добротата? Мислите ли, че Той е зависим от някой друг за добротата Си? Мислите ли, че Той има някакъв източник вън от самия Себе Си? Мислите ли, че Бог произвежда доброта? Защо Бог е добър? Дали причината е понеже Той изпълнява някакъв всеобщ нравствен стандарт? Защо Бог е добър? Не се казва, че няма никой, който да прави добро, освен Бога. Казва се, че няма никой, който да е добър, освен Бога. Не се говори за едно ниво на представяне или за едно качество на поведението. Говори се за състояние, за качество на съществуването. Има само един, който е добър, по същество, и това е Бог. Без значение как дефинирате думата “добър”, без значение как дефинирате думата “добър”, фактът е, че според Библията съществува само една Личност, или една…

Нека взема обратно думата “една Личност”. Само един вид Личност съществува в това състояние и това е Бог.

Ще ви кажа: точно в този момент и в продължение на последните 30 години някои от най-големите противопоставяния, които са се появявали по отношение на нашето служение и нещата, които поучаваме в продължение на последните 30 години, се появили точно поради този въпрос. Въпросите се съсредоточават около този въпрос, защото съществува едно убеждение сред много християни, че можете да станете добър или да израствате по доброта чрез поведението си – че именно вашето поведение определя какъв човек сте.

Това изявление, тази представа, която предлагам на вниманието ви тази вечер, е представата, че състоянието на нравствена доброта или нравствена злина не зависи от вашето поведение, а от вашето състояние. И единствената Личност, Която съществува в естествен план в състояние, което може да бъде категоризирано като добро, е Бог.

И така, когато Бог създаде тази вселена, Той създаде една вселена, която беше добра. Дали това промени действителността на ситуацията? Дали Бог вля доброта в творението, така че творението да стане добро? Защо Библията казва, че всичко, което Бог създал, било добро? Защото Исус, същата Личност, Която създала всичко, казва:

“Няма добър освен един – Бог.”

И така, дали творението стана добро само по себе си е въпросът, който бих желал да задам. Ще трябва да заключа… Задавам въпроси, но не искам никой от вас да отговаря. Искам да помислите за въпросите. Стигам до заключението, че навсякъде, където намерите добро, вие сте намерили присъствието на Бога. Ако е вярно това, че само Бог е добър, никой не може да бъде добър без Бога. Има ли смисъл в това? Имам предвид, че това изглежда като АБВ или 1, 2, 3, според мен. Едно плюс едно е равно на две. И така, навсякъде, където се намира добро, се намира Бог. И човекът, от когото търсим доброта, трябва да търси Бога. Да търсим какъвто и да е друг начин и каквото и да е друго място е да се впуснем в едно безполезно начинание. Невъзможно е.

Хората, които решават да намерят доброта в поведението си, във вярванията си или в църквата си, се впускат в едно пътуване, което ще се окаже в крайна сметка на едно от две места – те или ще станат толкова обезсърчени и това ще им омръзне дотолкова, че ще изоставят религията, или ще станат толкова себеправедни и толкова объркани по отношение на истинското естество на християнството, на благочестието, че ще мислят, че са добри дори и когато убиват други хора.

Това имаха книжниците и фарисеите.

Тяхната представа за праведността беше толкова деградирала, че те убиха Божия Син в навечерието на съботата и се прибраха у дома, за да спазят съботата. И те мислеха, че вършат Божията воля.

И това отношение, този начин на мислене непрестанно се ражда у хора, които се опитват да гледат на праведността по някакъв начин, различен от дар от Бога. И така, искам да кажа… Това е първият път, в който казвам това публично – Бог е себеправеден. И Бог, Божественото естество е единственото състояние, което може оправдано да изяви претенция за себеправедност. И това не е нещо ужасно.

Себеправедността в което и да е сътворено същество е едно ужасно състояние. Защото по същество онова, което се опитвате да направите е, че се опитвате да подражавате на Бога. Фактически някой, който се опитва да стане добър чрез поведението си, се опитва да стане бог чрез поведението си. Опитвате се с поведение да станете бог. Така че най-важното, което заявявам е, че състоянието на това да бъдете добри или обратното на това, не е нещо, което развивате – това е състояние на съществото ви, което зависи от вашата връзка с Бога. Ако всички можеха да разберат това, щяхме да премахнем себеправедността и Христос незабавно щеше да стане център на нашето религиозно внимание – ако можехме да разберем това в сърцето си, там, където това наистина има значение.

И така, искам да приближа това малко повече до нас. Може би онова, което предстои да кажа, не се отнася за всички присъстващи, но то със сигурност се отнася за някои от нас, вероятно, защото… Аз много често провеждам богослужение с определена група хора и когато пътувам от едно място на друго, на различни срещи, обикновено има определена група хора. И много от тези хора имат определен начин на мислене. И самият аз непрестанно се озовавам въвлечен в разисквания по теми като тази. И има някои от нас, които вярват… Има някои от нас, които вярват… Определено това не съм аз. Но има някои от нас, които вярват, че Исус бил точно като всички останали хора. Нека обясня това. Съгласни ли сте? Това е убеждението, че когато Исус дошъл на тази земя, Той станал човешко същество – на сто процента. Вярвам в това. Ако се спреше там, щеше да бъде добре. Вярвам, че Той беше на сто процента човешко същество. Библията казва в Евреи 2 гл., че Той се оприличил във всичко на братята Си.

“Трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога” (Евреи 2:17).

Но има песен, в която се казва, че Той се различаваше от всеки друг човек, а все пак Той е толкова подобен на мен. И откривам, че точно това казва Библията. Исус беше точно като нас, стопроцентов Човек. Парадоксално е това: дали Той беше Божествено Същество? Можеше ли Той да бъде стопроцентов Човек и все пак да бъде Божествен, на сто процента? Добре. Това е парадокс. Някои от братята ми обясняват това, като казват:

“Ами, Исус беше Бог, но Той беше също така 100-процентов Човек и 100-процентов Бог.”

И това, което правят те е, че някак Го разделят на две отделения. И те казват, че докато Исус бил тук, Той никога не се докоснал до Божествената част. Той някак я заключил в някаква кутия. Използвам собствени думи, но се опитвам да изразя концепцията. Частта, която била Бог, Той заключил и никога не осъществил достъп до нея. През целия Си живот Той живял само като човешко същество, на сто процента.

Дори и преди да продължа по-нататък, намирам това за мистифициране – само на едно просто ниво на разсъждение. Защо намирам това за мистифициране? Защото на земята днес има седем милиарда души. А земята е на възраст от шест хиляди години. И хората живели и са опитвали да живеят без грях в продължение на шест хиляди години. И никой никога не успял – не и дори един човек. Докато дойде Исус.

Ако Исус беше точно като мен и Той никога не притежаваше някаква способност, каквато не притежавам аз, няма обяснение за това защо животът на Исус се различавал от този на всяко друго човешко същество. Няма обяснение. В това просто няма абсолютно никакъв смисъл, дори и от гледна точка на разсъждението. Радвам се да кажа, че не намирам това за библейска представа. Но това е една много популярна представа сред много от християните, с които общувам. И те казват, че Исус дошъл тук… Една от главните причини, поради които Исус дошъл тук, била за да бъде пример за мен. Пример за какво? Той дошъл, за да бъде пример на това как трябва да водя аз християнския живот.

Това е като… Това е като Маркос да каже:

“Дейвид, имаме да изкачим тази планина. И, слушай, аз ще се изкача по нея. Съгласен ли си? Само наблюдавай как стъпвам. Съгласен ли си?”

Така че аз трябва да вървя по неговите стъпки. Така че всяка крачка, която направи той, правя и аз. При всяка крачка правя крачка и аз. И той казва:

“Ако правиш това, ще можеш да направиш това, което направих аз.”

Ами, лично за мен… Имам предвид, че съм опитвал това правило. Опитвал съм това правило в продължение на 30 години като християнин. Преди това съм го опитвал като грешник. Но тогава се отказах. Но когато станах християнин опитвах това в продължение на 30 години. И след 30 години открих, че бях по-далеч, отколкото при започването на всичко. И ми харесва да сравнявам това с опит да се изкача върху планина от стъкло. Ясно е, нали? Върху стъклена планина, и тя е покрита с желязо. Ясно е, нали? И така, аз бях предприел това пътуване да изкача тази стъклена планина, обкована с желязо.

И така, идва Исус и стъпва върху тази стъклена планина, обкована с желязо, и казва:

“Виж, просто стъпвай там, където стъпвам Аз.”

Така че Той започва да се изкачва по тази стъклена планина и аз също стъпвам, но се пързалям като луд. Не мога да направя дори две стъпки. Но Той се изкачва чак до върха и казва:

“Кой от вас Ме обвинява в грях?”

А аз съм останал долу и наблюдавам с копнеж, но не мога да осъществя какъвто и да е напредък.

Това е видът сценарий, който представяха тези братя като пътя към спасение, като пътя към свят живот, като пътя към праведност. Това е като да паднете в плаващи пясъци и да потъвате. И някой скача в плаващите пясъци, за да ви спаси:
“Погледни ето тук.”

Ако аз съм в плаващи пясъци и вие се опитвате да ме спасите, уверете се, че се държите за нещо здраво. Така ли е? Защото ако скочите там и попаднете в моята ситуация, ние заедно ще се спуснем надолу.

Исус влезе в плаващите пясъци и излезе от тях. А вие ми казвате, че Той бил точно какъвто съм аз? Но причината е, че ако мислите, че християнството се отнася за това как вие сте способни да подражавате на Христос, как вие сте способни да се държите, ако вие мислите, че въпросът в християнството е как се държите, как вие сте способни да се държите – че ако се държите достатъчно добре, ще бъдете наградени, а ако се държите достатъчно зле, за вас е определен ад – ако мислите, че това е начинът, по който Бог възнамерил да действа планът, вие трябва да изобретите начин, по който да можем да се държим така. В този случай Исус дошъл, за да бъде за нас пример как да се държим.

Оттук следва, че ако мислите така, вашата гледна точка за мисията на Исус е много по-различна. Моето разбираме, когато погледна Библията е, че Исус дойде да бъде Спасител, а не пример. Ясно е, нали? В известен смисъл Той е пример. Ако искате да видите как изглежда един свят живот, погледнете Исус. Ако искате да видите Божия идеал за съвършен ум, погледнете Исус. Но ако искате да видите как да излезете от плаващите пясъци, не гледайте на Исус, като на някого, на когото да подражавате. Защото никой не може да направи онова, което направи Исус, що се отнася до побеждаване на греха. Никой, дори и ангел не можеше да направи това. Исус победи от наше име, защото Той беше Божествено естество, съчетано с човешко естество.

Когато казвам, че Исус беше стопроцентов човек, нека обясня какво имам предвид. Аз съм човек понеже способностите ми са строго човешки. Но макар да съм човек и брат Хауърд също е човек, ние вероятно не сме на едно и също ниво на нравственост. Хората са човешки същества и налице са “добро” човешко същество и “лошо” човешко същество. Чували ли сте някога тези описания?

“Ето един добър човек.”

“Ето един лош човек.”

Вече казахме, че само Бог е добър. Но нека употребим човешка терминология. Това, което искам да заявя е, че фактът, че и двамата сме напълно хора не означава, че някой от нас може да бъде по-добър човек, че неговият нравствен статут може да бъде различен от този на другия човек. Това е същността. Вашият нравствен изглед и вашето състояние не са показател за това дали сте човек или не сте.

И така, дали Исус имаше свръхум, свръхмозък, така че да може да извърши хиляда изчисления само за секунда? Дали Той имаше мозък, който надхвърля моя мозък или Неговият мозък беше ограничен в това, че имаше размера на моя човешки мозък, в това, че моделите, невроните и електрическите импулси бяха точно като тези на моя мозък? Дали Той наследи моята генетика? Дали Той получи това от Мария? Дали Той беше Потомъкът на Давид? Дали Той получи моята генетика? Дали Той беше в генетичен план точно като мен? Абсолютно. Библията казва това на няколко места. В Римляни 1:10… Мисля, че беше Римляни 1:4. Там се казва, че Той се родил по плът от Давидовото потомство.

В Галатяни 4:4 се казва, че Бог изпратил Сина Си, Който се родил от жена, родил се и под закон.

В Римляни 8:3 се казва, че Той станал плът, подобна на греховната.

Следователно, Той беше точно каквито сме ние - по отношение на способностите Си Той не превъзхождаше което и да е друго човешко същество. Напълно Човек.

Но има аспект на човешкото естество... и ако не вземем това предвид ние не получаваме пълната картина. Защото във всяко едно човешко тяло има нещо, което не е генетично обусловено. И това е т.нар. дух. Съгласни ли сте? Ако не разбирате какво представлява духът, няма да можете да разберете онова, което предстои да кажа. Може би утре ще разширя това допълнително.

Но откъде дойде Духът на Исус Христос? Той беше Божият Син в небето, още във вековете на вечността. Същият този Дух дойде да живее в Неговия човешки храм. Ние знаем… Не съм сигурен дали всички разбираме това по един и същи начин. Но когато Исус беше малък зародиш, растящ в корема на майка Си, дали Той беше всеприсъстващ? Казват, че Бог е всеприсъстващ, нали? Той обитава всяко място по едно и също време. Дали Исус беше всеприсъстващ, когато беше зародиш в корема на майка Си? Според мен отговорът е очевиден. Ако Той беше всеприсъстващ, всемогъщ и всезнаещ докато все още беше малко зрънце, зигота в корема на Мария, оттук следва, че въплъщението на Исус било измама, било преструвка, било шоу, не било действително. Очевидно е, че Той е оставил зад Себе Си Своята слава, че Той оставил назад Своето съзнаване и Своето знание и станал малко зрънце в корема на една жена, което растяло.

Когато израствал като Бебе, Той плачел като всяко друго бебе, нали? Той започнал да развива съзнание както всяко друго бебе. Как тогава бил Той Божият Син? Какво Го отличавало? Каква е голямата разлика между Божественото Същество и творението? Разликата е, че вътрешно присъщо качество на Божествеността е, че тя е добра. Вътрешно присъщо е за нея, че е себеправедна (да използвам този термин). Фактически мога да назова тази тема

“Божията себеправедност”.

Но Той е добър, нали? Следователно, когато Исус беше Бебе, дали Той беше добър? Дали Той беше добро Бебе или беше като всички тези останали бебета, които виждате от време на време да се раздразняват и да се държат зле и трябва понякога да бъдат потупвани? Дали Той беше такъв? тъй като от люлката до гроба Той никога не съгрешил (така разбирам аз Спасителя, Той никога не съгреши), ако Той не беше такъв, дали това се дължеше на факта, че дори и като едномесечно Бебе Той бил твърде умен? Или Той беше наистина точно като нас? Не.

Да, Той беше точно като нас, но това не беше понеже Той беше по-умен от което и да е друго бебе, а защото естеството Му инстинктивно вършеше правото, тъй като Той беше добър по естество. Ясно е, нали?

Другото нещо по отношение на естеството, което е много лесно за разбиране, но което някак си ние не прилагаме в религиозната сфера, в сферата на християнството: естеството прави от един вълк диво животно. Съгласни ли сте? Той би нападнал койота, би нападнал всичко. Трябва да наблюдавате своите котки и кученца. Вълкът сграбчва и изяжда всичко. Съгласни ли сте? Това е естеството му. Не се налага той да научава от раждането си нататък.

Взимате някои от тези животни и ги заграждате, и трябва да внимавате, когато се приближавате край тях, нали? Защото естеството им е да захващат и да хапят. Взимате друг вид животно, като агне например. Интересно е, че Исус е изобразен като Агне. Взимате животно като агне, например, и не се налага да обучавате това животно да бъде нежно и да не проявява насилие. Това не е въпрос на обучение, а е въпрос на вроден инстинкт. Исус беше Божий Син. Преди да бъде роден, ангелът говореше за Него като за

“Онова Святото” (Лука 1:35).

Следователно, когато разберете, че разликата между Исус и всички останали е, че Исус беше добър сам по Себе Си, тогава нямате проблем с това да разберете, че Исус беше сто процента Човек и сто процента Божествен, защото щом разберете, че белегът за Божественост, единственото нещо… не единственото нещо, но най-голямото нещо, което Луцифер не можеше да имитира беше, че той не можеше да имитира добротата. Съгласни ли сте? Той може да сложи една фасада, но той не е добър. Не е трудно да се разбере истинското естество на естеството му. Истинска доброта не може да бъде непрестанно фалшифицирана, защото истинското ви естество винаги ще се покаже.

Виждали ли сте някога мъж със съпругата си, които са на църква и са толкова любящи и приятни, и веднага щом влязат в колата историята се променя? Извинете ме, това е просто неприятната истина. Понякога.

И така, не можете непрестанно да криете истината за своето естество. Онова, което се случва, когато се опитвате да действате противно на естеството си е, че вие ставате лицемер. Ето защо Библията казва, че християнството започва, когато един човек бъде новороден. Вие придобивате ново естество. Случва се нещо отвътре и вие бивате преобразени отвътре навън. Ясно е, нали? Това не се отнася до опити да превърнете вълк в агне. Онова, което получавате в крайна сметка, е вълк в овчи кожи.

Всяка истинска промяна трябва да се случи отвътре и тя трябва да се случи чрез процес на това да бъдете родени в Божия живот, защото само Бог е добър.

И така, Исус дойде тук и Той не дойде с първостепенната цел да бъде пример за това как трябва да водя този живот. Той дойде с първостепенната цел да бъде мой Спасител. Искам да кажа това накратко. Накратко. Накратко. И се надявам, че утре ще имаме време да изследваме това допълнително.

Целият план на християнството се основава на едно единствено нещо. Искам да го споделя с вас тази вечер и се надявам, че никога няма да го забравите: и колкото повече изследвате това, толкова по-ясен ви става планът. Всичко зависи от предаването на живот. Всичко зависи от предаването на живот.

Имате една категория християни, които мислят, че всичко зависи от поведението ви, външна религия. Тази вечер ви казвам, че всичко зависи от предаването на живот. В началото Божият живот беше предаден на Адам и Ева. Те бяха добри. Те отхвърлиха Бога и този живот беше оттеглен. Наричате този живот “Свят Дух”. Този живот беше оттеглен и те станаха лоши. Цялата цел на човешката раса и цялата цел на Бога е да възвърне този живот, да навлезем отново в онази връзка. Исус донесе този Божий живот от небето и го внесе в човешката раса, и Той стана първото Божествено-човешко Същество.

Следователно, Той беше едно съчетание на Божествено естество и човешко естество, при което този живот беше възвърнат на човешката раса. Когато Исус умря и беше възкресен, Той се върна на небето, беше прославен от славата на Отец, от силата на Отец, и отново придоби способността да бъде всеприсъстващ, така че сега можеше да вземе този живот и да го предаде на всеки един от нас поотделно, един по един. Сега Той е способен да даде същия този живот, който победи греха, способен е да го даде на вас и мен. И когато получим този живот, ние ставаме част от новата човешка раса. Това е простата истина на спасителния план. Отнася се за прехвърлянето на живот от Бога на Исус, от Исус на човечеството, тогава обратно на небето и чрез Исус отново на човечеството, като го дава на всички нас. Това е простият спасителен план – предаването на живот.

И щом разберете това и придобиете в ума си картината, никога не я забравяйте. Започвате да разбирате, че всичко зависи от вашата връзка с Исус Христос и от получаването на този Божий живот. Това е всичко! Законът има своето място, но това не е мястото, което му придават повечето християни. Вашето поведение, вашето представяне има своето място, но това не е мястото, което му придават християните.

Ами, не искам да нанасям удар върху християните. Просто казвам, че понякога срещам толкова много християни, поддържащи погрешни представи, и това е някак опечаляващо. Няма проблем, когато видите това сред хора, които са в света. Но когато то се намира сред християни, това е много обезпокоително.

И така, въпросът е:

Дали Исус беше просто…

И искам да разберете въпроса:

Дали Исус беше проводник на добротата (разбирате думата “проводник”, нали?), дали Той беше просто проводник на добротата или беше източник на доброта? Помислете по въпроса. Проводникът е нещо като маркуч, през който преминава нещо, нали така? Използвате проводник, за да прекарате през него кабел. Това е като че вие просто ставате канал, по който нещо да бъде прехвърлено от едно място на друго. Както електрическият поток бива пренасян по жица, но жицата не притежава електричество сама по себе си. Нали така? То трябва да произлиза от източника на електричество и то може да премине през крушката или каквото и да е. Но самата жица е само проводник. Тя не притежава електричество, ток, сама по себе си. Дали Исус беше проводник или беше източник на Божествена доброта? Според мен вече отговорихме на този въпрос, но задавам този въпрос, защото искам да подчертая отново естеството на неправилното разбиране.

Хората казват, че Исус дошъл тук и бил добър поради това, че Светият Дух живеел в Него. Вярвам, че Светият Дух бил в Исус. Очевидно. Той казва:

“Отец, Който живее в Мен, Той върши Своите дела” (Йоан 14:10).

Така че този Свят Дух беше в Исус.

Но дали това беше най-съществената причина, поради която Исус беше по-добър от всички други хора? Ако е така, тогава на същата основа би било възможно аз да бъда Исус! Ако всичко, което беше Исус, беше да бъде един човешки проводник, чрез който Бог дал Духа Си, тогава по същество Той не се различавал от Илия, Мойсей, Енох. Всеки един от тях можеше да бъде Исус, що се отнася до начина, по който живели. И все пак истината е, че никой не е живял така, с изключение на Христос.

И така, дали Той беше просто проводник на добротата или самият Той беше източник на доброта? Погледнете два стиха. Йоан 1:14. Там се казва:

“И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му…”

Интересно е, защото не се казва:

“Видяхме Божията слава.”

“Видяхме славата Му” - видяхме славата на Исус Христос.

И това не е грешка, това не е преувеличаване или придаване някакво външно значение на стиха. Понеже погледнете какво казва той след това:

“...слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”

Затова ви задавам следния въпрос:

Какво видяхме в Исус? Чия слава видяхме? Дали видяхме славата на Отец или видяхме славата на Родения от Отец?

Казва се, че славата, която сме видели в Исус, била славата на Единородния на Отец. На кое друго място във вселената бихте могли да видите тази слава? Бихте ли могли да я видите в Гавриил или в който и да е от ангелите? Бихте ли могли да я видите в Енох или в Илия, или в Мойсей? Онова, което видяхме в Исус, беше уникално. Защото само в Божия Син можехте да видите такава слава. Това казва Йоан.

“Видяхме славата Му.”

“Видяхме онова, което беше в Исус Христос. И онова, което видяхме, беше славата на Някой, Който е роден от Бога. Той беше Единородният на Отец. В Исус се намираше нещо, което Го отличаваше от всеки човек, живял някога, и това беше фактът, че Той беше Единородният Син на Бога. Той имаше самото естество на Бога, защото беше роден от Бога. Той беше точният израз на славата на Отец. Но славата беше Неговата собствена слава, която сега беше Негова поради това, че Той беше Божият Син.

Това е като моят син да носи моя образ и когато му се обадите по телефона да мислите, че това съм аз. Защото гласът му е като моя. Но това вече не е моят глас, а е неговият глас. Той е станал негов поради това, че той е роден от мен. Но той е придобил моите качества по наследство. По такъв начин Исус притежава Божиите качества. И така, когато погледнете Исус, дали виждате Отец? В известен смисъл, да. Но за да бъда по-точен, онова, което виждате всъщност, когато гледате Исус, е естеството на Божествеността.

Не знам дали усетихте въздействието на онова, което казах току-що, но ще го повторя и след това ще го разширя малко.

Поглеждате Исус и онова, което виждате, по-конкретно от това да се каже, че когато поглеждате Исус виждате Отец… Защото някои хора се объркват и казват:

“Ами, Исус е Отец.”

Не. Онова, което дойде да разкрие Исус, е истинското естество на Божествеността, разликата между Бога и всички останали. Защо? Защото в началото Сатана е убеден, че поради това, че той е умен и поради това, че притежава план за управление, той притежава необходимите качества, за да бъде равен на Бога. Дали той беше умен? Да. Но не можеше и да се сравни по ум с Бога. Дали той притежаваше план? Да. Оказва се, че това беше доста глупав план. Но дали той е… Каква е причината, поради която той е абсолютно некомпетентен да сподели владичеството с Бога? Защото спрямо основното качество на Божествеността, той не притежава дори един квадратен сантиметър. Само Бог е добър. Само Бог е способен и компетентен да владее вселената, защото в това най-съществено качество на Божествеността няма никой като Него. С изключение на Неговия Единороден Син.

И така, когато дойде тук, Исус разкри над всичко останало истинското естество на Божествеността. Той показа на вселената, че Бог, или Божествеността, Божественото естество, се отличава на 180 градуса от всичко останало, което съществува във вселената. Погледнете какво Йоан казва отново, 1 Йоаново 1:1, 2:

“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние [го] видяхме...”

Дали той говори за Сина на Мария? Дали той говори за някой, който е притежавал моята генетика, когато казва “животът се яви и ние видяхме”? Какво видя той? Какво видяха те? Дали те видяха просто едно човешко същество, което се държеше по правилния начин; или в тази личност, в това поведение, те видяха истинското естество на Божествеността?

Защото това казва той:

“Животът се яви и ние [го] видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас.”

Точно това видяха те – видяха славата на Бога, блестяща, в лицето на Исус Христос. С други думи, когато погледнем Исус, ние не виждаме просто един добър Човек. Ние виждаме един Божествен Човек.

Съгласни ли сте?

И правя това разграничение, защото ако Той наистина бил един добър Човек, разбира се, тогава Той трябва да бил един Божествен Човек. Но (имам предвид) понеже ние употребяваме думите толкова безгрижно и казваме, че Той е добър Човек. Ако аз съм добър човек, причината е, че Добрият живее в мен. Не мога да бъда добър при каквито и да е други обстоятелства. Отнемете Добрия и аз губя този статут на доброта. Съгласни ли сте? Не поведението ми определя дали съм добър или лош. Когато аз съм грешник и върша добро, дали това ме превръща в праведник? Не. Поведението не ви прави нито негодни, нито годни. Състоянието на живота, който съществува във вас, е това, което определя дали сте добри или не сте добри, дали сте спасени или сте изгубени.

И така, Исус не беше добър Човек в смисъла на това как ние дефинираме добротата. Той беше Божествен Човек. И това е обяснението на удивителното противоречие – че Той беше напълно Божествен понеже беше добър сам по Себе Си. Това е белегът на Божествеността. Това е един голям белег за Божествеността.

Отваряте на Новия завет и това е всичко, върху което се съсредоточава Бог. В Новия завет Той не се съсредоточава върху всемогъществото. Идва моментът Той да изрази голямата съществена характеристика на това какво прави Бога Бог. Идва моментът да бъде сложен край на борбата, да се прекрати този конфликт, който започна отдавна с Луцифер. Бог на планетата Земя? Той разкрива, че Божествеността е абсолютно добра. Ето това виждаме в Новия завет.

Затова ние сме способни да фокусираме още по-отблизо обектива и да кажем: ето въпроса и ето отговора.

И така, има едно събитие над всички останали, което показва, че никой не би могъл да живее така, както живя Исус. Не само че не е живял така, но и не би могъл. И това е Голгота. Ще обясня защо.

Когато четете доклада, става ясно, че на Голгота се случи нещо изключително. Всъщност на Голгота се случи нещо, което никога преди не се беше случвало на друго човешко същество в историята на планетата. Ако не вярваме, че Исус изпълнявал актьорска роля. Да не дава Бог някой да бъде толкова богохулен. Но ако не вярваме, че Исус изпълнявал актьорска роля, тогава случващото се на кръста беше действително. Когато Исус каза,

“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Матей 27:46),

онова, което се случи беше, че Бог оттегли Духа Си от Своя Син. Така че за първи път от вечността насам Божият Дух вече не беше в Неговия Син, Исус Христос. Ако онова, което казахме, е вярно, ако онова, което разглеждаме, е вярно, никой не може да бъде отделен от Бога и при все това да бъде добър. С изключение на случая, в който тази личност е праведна сама по себе си. На кръста беше решена съдбата на света. На кръста Сатана стовари върху Исус най-големия натиск, който можеше някога да бъде упражнен. И точно на това място Бог изостави Сина Си.

Понякога, когато поглеждам това отблизо, това почти ме просълзява. Защото понякога успявам да хвърля бегъл поглед към онова, което се случило в действителност. Исус спасяваше човешката раса. Трябваше Той да бъде поставен там, където се очакваше да бъде поставена човешката раса, там, където Адам направи избора да отнеме човешката раса от Божията ръка. Той всъщност преведе човешката раса на онази част от вселената, която Луцифер беше взел за себе си. На това пространство се намира доброто. Кое го прави добро? То е изпълнено с Бога. Това е едно идеологическо състояние, нали? Това не е място, това е състояние на ума.

И така, всички, които приемат Бога, все още остават тук. Сатана взема вселената и я разделя на две. И ето тук той не казва,

“можете да бъдете зли”,

а казва:

“Можете да се справяте и без Бога.”

Забележете разликата, защото е необходимо това да бъде разбрано. Сатана не казва:

“Ще ви направя зли.”

Той казва:

“Ще ви направя независими.”

Той не казва:

“Ще ви превърна в чудовища.”

Той просто казва:

“Искам да ви покажа един път на свободата. Искам да се вслушвате в гласовете, които чувате в света.”

Отвън в света, а понякога дори и в християнството. Хората казват, че имаме нужда да разчитаме на себе си, да бъдем самостоятелни, в определен контекст, който може би не е проблемен. В контекста на религията това се превръща в едно опасно лъжеучение. И така, Сатана казва:

“Ето я моята философия за една по-добра вселена. Добре. Можем да се справяме и можем да оцеляваме. Не е нужно постоянно да предаваме себе си или да бъдем постоянно контролирани от Бога.”

Сатана чувстваше, че е достатъчно умен и достатъчно мъдър, за да ръководи едно алтернативно управление. И той беше толкова хитър, беше толкова умен, беше толкова убедителен, че убеди голямо множество от ангелите. Затова съвсем не мислете, че аргументите му са повърхностни. И така, тук имате това разделение във вселената и Адам взема човешката раса и застава на тази страна. Когато Адам застана на тази страна, къде бяхте вие и къде бях аз? Бяхме в Адам. Когато той застана на другата страна, той не отведе там само Адам, а отведе цялата човешка раса заедно със себе си от тази страна на вселената. Простото нещо, което да се направи, е когато Адам се “събужда” и научава къде е, да се върне обратно. Въпреки това, съществува проблем.

Ако погледнете онова, което се случи, когато Бог дойде през онази вечер в градината, къде бяха Адам и Ева? Те бяха поразени от ужас. Те се криеха от Бога. Появил се беше проблем и той не беше от страна на Бога.

Бог идва на Своето посещение както обикновено. Те са тези, които се страхуват от Бога. Те се научили да проявяват недоверие към Бога. Те не искат Бога в живота си и съществува проблем. Плътският ум е вражда против Бога, той не се покорява на Божия закон, нито пък може (Римляни 8:7).

Човекът няма да избере да се върне. Без Божия Дух човекът не може да избере да се върне. Затова човешката раса е изгубена. Но Бог и Исус са разработили план. И не е ясно точно какъв е планът, но въз основа на този план по някакъв начин ще бъде разработено някакво средство, за да се върне човечеството от тази страна. И на тази основа човечеството не е напълно изоставено. Някакви капки благодат достигат до човешката раса ето тук, нали така? Какъв е планът? Планът е, че някой ще бъде роден от тази страна и тази Личност ще върне човешката раса от тази страна. Това е планът. Някой трябва да бъде роден и да живее от тази страна, да живее в тази тъмнина, да живее под властта на Сатана, и в това състояние Той трябва да вземе човешката раса и да я върне от тази страна. Изглежда невъзможно. Защото тази Личност трябва да поеме върху Себе Си условията, които Адам наложи на човешката раса. Тя трябва да бъде без Божия Дух, тя трябва да бъде под властта на Сатана, тя трябва да бъде без надежда. И в това състояние тя все пак трябва да избере Бога. Никой не може да направи това, освен Божествено Същество. Защо? Само едно Божествено Същество може да бъде отделено от Бога и все още да… какво? И все още да бъде добро. Само едно Божествено Същество може да бъде отделено от Бога и все още да бъде добро. Виждате ли защо само Божият Син можеше да ни спаси? Той трябваше да бъде Божествен. Бог и Исус…

Имам предвид, че когато видя как Бог надви по ум Сатана, това ме кара да се чувствам хубаво. Защото Сатана си мисли:

“Невъзможно е. Никой не може да се върне. Условията са толкова сурови, че никой не може да се върне. Човечеството е мое завинаги.”

Но предстои нещо да навлезе в потока на човешкия живот, за да спаси човечеството и да го върне от тази страна. Когато помисля за това, понякога си казвам:

“Какъв план!”

Имам предвид, че ако той не съществуваше, щеше да се налага да бъде така, но благодаря на Бога, че е така.

Исус дойде и на кръста Бог Го изостави. Той Го постави там, където беше мястото на Адам, където е нашето място. Той постави Исус в това състояние. Исус каза:

“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”

Това беше действително. Бог го остави сам. Той беше оставен сам, за да спаси човешката раса, да вземе това решение – или да остане там или да излезе оттам и да се спаси сам, или да премине през това и да върне човешката раса от тази страна. Той взе правилното решение и поради това, че е Божествен, Неговото сърце на любовта Го накара да направи правилния избор. На това място вселената видя истинското естество на Бога. Тя видя истинското естество на Божествеността. На това място.

Ето какво казва Исусовата жертва:

“Какъв е Бог? Отнемете мощта Му. Отнемете способностите Му. Отнемете Светия Дух и Го провесете сам, за да умре. Без Бога, докато цялата човешка раса се обръща против Него и Му се подиграва, и Му се присмива. И какво прави Бог? Какво е естеството на Божествеността? Божествеността при все това е добра.”

Алилуя!

Поставете там Гавриил. Поставете в това състояние Енох или Илия, или Мойсей и отнемете Светия Дух. И какво ще се случи според вас? Никой не би могъл да направи онова, което Той направи, освен Исус Христос. И причината беше, че Той беше Синът на Бога. Той беше със същото естество като Бога. Божествеността осъществява цялата разлика в света. Затова човешката раса се върна на тази страна в лицето на един Човек. А останалата част от нас, какво да кажем за нас? Този един Човек сега се връща на небето и бива прославен. Което означава… какво? Че Отец изпълва Сина Си със собственото Си всемогъщество. Той е прославен, възвърната Му е тази способност. И сега поради това, че е в това състояние, Той е способен да изпълни всеки един от нас, всеки, който е от тази страна и вярва в дара, ще получи този дар на живота. И в този дар на живота той се прехвърля от тази страна, като дар, даден безплатно – не чрез дела, а това е дар от Бога.

Трябва само да прочета този стих, само за да утвърдя становището, което представих за това, че Исус е прославен и ни дава Своя живот – Ефесяни 4:10. Чуйте какво се казва там:

“Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса...”

Защо?

“...за да изпълни всичко.”

Нека прочета стиха в Новия международен превод. Може би това не е любимият ми превод, но понякога трябва да се подчиня и да го използвам:

“Този, Който е слязъл, е точно същият, Който се въздигна по-горе от всички небеса, така че да изпълни цялата вселена.”

Ясно като бял ден. Защо трябваше Исус да се върне на небето? Защото ако все още беше на земята Той щеше да бъде способен да изпълва един Човек, щеше да бъде способен да изпълва Исус Христос, а останалите от нас щяхме да останем изгубени. Защото спасението се отнася за това да получим живот. То не се отнася… То не се отнася за нещо теоретично. То не се отнася за начина, по който ще се държите. Отнася се за получаване на живот. Някой каза следното:

“Грешниците и светиите се различават не по степен, а по вид.”

С други думи, разликата между грешник и светия не се състои в това, че един светия е в малка степен лош, а един грешник е в голяма степен лош, или че един грешник е добър, а един светия е много добър. Не. Разликата не е в степента на вашата злина или в степента на вашата доброта. Разликата е във вида човек, който сте. Състои се във вида – единият е грешник, а другият е светия; единият е изгубен, а другият е спасен. И грешникът може да върши добро докато настане времето на края. Той е изгубен, защото не става дума за делата, тъй като делата не могат да ви превърнат в едно Божествено същество. Делата не могат да произведат живот. Не казвам, че когато станете християнин, вие се държите като грешник. Абсолютно не. Но това е някак периферно. Виждате ли какво казвам? Когато станете християнин, животът, който е във вас, произвежда дела, произвежда добри дела.

Хубаво. Това се очаква.

Но това е само доказателството, че сте християнин, а не е състоянието, което ви прави християнин. И така, както се казва в 1 Йоаново 5 гл. и там стихове 11 и 12,

“и това е свидетелството”…

Това е Новият международен превод. Нека се върна на превода на крал Яков.

“И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот...”

Алилуя!

“...и че този живот е в Неговия Син.”

Къде другаде можете да го намерите? На никое друго място.

“Който има Сина, има този живот [вече го притежава]; който няма Божия Син, няма този живот” (1 Йоаново 5:11, 12).

Можете да се държите добре и да вършите благотворителни дела през целия си живот, докато остареете и косите ви посивеят. Ако нямате Сина, вие нямате живот в себе си.

Това се отнася за вашата връзка с Бога чрез Неговия Син. Това се отнася до притежаването на Неговия живот, който Исус дойде да живее, за да ни спаси, като ни го даде. Това представлява спасението. Онези от вас, които водят борба… Аз водех борба 22 години, преди да стана християнин. Както казах, отказах се от всичко в един момент – напуснах църквата и напуснах Бога, и мислех, че съм атеист. Само мамех себе си. Но когато станах християнин, в продължение на 13 години водех борба, водех борба. Опитвах всичко. Прочетох всички книги и прегледах всички трудове. Бях непоколебим в постенето си и вярвам в постенето, но чрез постенето аз търсех чудо, исках да се привържа по-тясно към Бога чрез наказване на плътта си. Ясно е, нали? Преминах през всичко. И 13 години по-късно, докато седях една сутрин в кухнята си и се молех, казвах:

“Боже, кога ще стана такъв, какъвто искам да стана? Кога ще бъда такъв, какъвто искам да бъда? Остарявам, а изобщо не се приближавам до прицелната точка. Кога?”

И в мрака чух:

“Никога няма да бъдеш по-добър. Нуждаеш се от различен живот.”

Това чух.

“Никога няма да бъдеш по-добър. Нуждаеш се от различен живот. Твоят живот никога няма да се подобри.”

И това ме изуми! Защото си помислих:

“Това е! Всичко, което търся, вече съществува. Има живот, в който вече е налице всичко, което искам!”

А ето ме мен ето тук, опитващ се да построя онова, което вече съществува. Видях, че предизвикателството пред мен в живота не е да създам един добър живот, а да науча как да се прехвърля към добрия живот. Предизвикателството пред мен е различно. То не е как да произвеждам, а е как чрез вяра да вляза в съществуване. На мен това ми приличаше като опити да изкача тази стъклена планина, покрита с желязо. Ясно е, нали?

Тридесет години се опитвах да изкача тази планина и все още бях на един инч [2,5 сантиметра] от подножието й. Да кажем, че височината ми е 5 фута и 7 инча [170 см.], 5 фута и седем инча. Следователно, аз се намирам на 5 фута и седем инча от подножието на тази планина. Нали така? И след тридесет години аз започвам това пътуване за 10 999-ти път. И някой стъпва край хълма и казва:

“Ела, нека ти покажа нещо.”

И аз заобикалям... И този Човек има белези от гвоздеи на ръцете си. И Той казва:

“Погледни това!”

И там има лифт! И той е бил там в продължение на 30 години! И ще разберете как се почувствах през онази сутрин, когато това проникна в ума ми. Ще разберете защо отидох при съпругата си и й казах:

“Скъпа, благодаря на Бога, че не е нужно да бъда съвършен.”

Тя реагира ето така… Защото знаеше, че именно към това се стремях в продължение на тридесет години. И аз дори не й обясних, а тя беше обезпокоена през целия ден. И тогава вечерта й казах:

“Това, което имам предвид е, че моето съвършенство вече е налице. Моето съвършенство вече съществува. Не е нужно аз да бъда съвършен. Нужно е само да получа съвършенството, което вече съществува.”

Бях освободен. Бях свободен.

Знаете ли кое е най-странното за мен? Някои от най-близките ми приятели християни, хора, с които работя в продължение на повече от десет години, се обърнаха против мен поради това. Те се обърнаха против мен. Ясно е, нали? И за мен това е най-удивителното нещо, защото си помислих, че всички ще подскочат от радост. Но не разбрах защо. И днес все още не разбирам защо. И трябва да повярвам, че има нещо във връзка с човешкото естество, че има нещо във връзка с представата, че мога да се справя сам, че има нещо във връзка с представата, че “аз успях, а защо ти не можеш”, има нещо във връзка с онзи начин на мислене, който казва:

“Нужно е да мога да осъждам онези, които не са толкова добри, колкото съм аз.”

И единственият начин, по който мога да направя това, е ако аз изграждам себе си. И така, ето какво… Ето в какво Господ отвори ума ми и ме освободи. И онова, което искам да ви кажа тази вечер, в завършек, е че искам да помните принципа, който се опитах тази вечер да представя пред вас. Възможно е да не запомните подробностите, но ако
запомните принципа… Това са две неща, нали?

Първо: всичко се отнася за предаването на живот. Това е първото.

И второ: Исус дойде не за да бъде проводник на Божествеността, а да бъде източник на Божествеността. Той дойде не за да ни покаже колко добре можете да бъдете проводници. Той дойде, за да бъде източник на живот. В Исус виждаме славата на това каква наистина е Божествеността. И последиците, които научаваме са, че всичките ми християнски стремежи трябва да бъдат съсредоточени върху Исус Христос.

Причината… Една от причините, поради които знам, че тази вест е абсолютно вярна, е защото през последните 13 години не мога да изнеса проповед, в която Исус да не бъде в центъра. Той трябва да бъде там, защото Той е всичко. Моята религия не съдържа нищо в себе си, с изключение на Исус. И лично за мен това беше доказателство, че най-накрая съм намерил златната жилка, бисера с голяма цена, когато открих, че естествено и без усилие всичко се съсредоточава върху Исус и узнах, че съм разбрал въпроса правилно.

И така, благодаря на всички вас, че дойдохте тази вечер и ме изслушахте.

Надявам се, че ще бъдете тук и утре, защото се надявам да изследваме и да се задълбочим малко повече.

Бог да благослови всички вас.

Моля ви само да склоните глава заедно с мен за молитва.

Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!