„Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.org
Представя
Темата ни за тази сутрин носи заглавието
„Стихове за Триединството“.
Ще разглеждаме конкретен набор от библейски стихове и пасажи, свързани с темата за Триединството, за да видим как може да бъде доказана тази доктрина, от Библията. Искам заедно да открием това. Защото представата за Триединството е основна доктрина и учение за много групи, за много църкви. Искам да я разгледам конкретно от гледната точка на Църквата на адвентистите от седмия ден, защото знам, че редица от присъстващите тук хора идват от тази среда. Самият аз съм адвентист от седмия ден.
Revelation1412.org
Представя
Темата ни за тази сутрин носи заглавието
„Стихове за Триединството“.
Ще разглеждаме конкретен набор от библейски стихове и пасажи, свързани с темата за Триединството, за да видим как може да бъде доказана тази доктрина, от Библията. Искам заедно да открием това. Защото представата за Триединството е основна доктрина и учение за много групи, за много църкви. Искам да я разгледам конкретно от гледната точка на Църквата на адвентистите от седмия ден, защото знам, че редица от присъстващите тук хора идват от тази среда. Самият аз съм адвентист от седмия ден.
Знам, че някои от вас не са непременно адвентисти от седмия ден, но приемам това, защото тази доктрина всъщност е основно учение за повечето християнски църкви, ако не и за всички. И библейските стихове, които се употребяват в опит да се докаже тя, са нещото, което ще проучим днес. Така че ще разгледаме редица такива. Важното е да осъзнаваме и разбираме, че в настоящия дебат по въпроса за Триединството, който се е превърнал в доста значителен дебат, толкова много хора са правили опити да го защитят. Написани са книги, изнесени са проповеди, семинари, лекции, DVD-та и всякакви опити то да бъде доказано. Но, наистина, ако искате да докажете която и да е доктрина, вие сте ограничени единствено до онова, което е на разположение в Библията. Нали така? Наистина... няма значение колко дълго ще говорите, основните ви доказателства трябва да се намират в Писанията. Точно това ще разгледаме днес, какви са основните доказателства – стиховете, употребявани за доказване на Триединството. Искам да ги разгледаме – дали го доказват или не, – защото искам да разберем истината по въпроса, що се отнася до тази конкретна точка.
Книгата тук, която носи заглавието „Двадесет и осем Основни учения“, се оказва адвентно издание, което изрежда 28-те стълба на църквата, Основните учения. Преди да се придвижим нататък искам да разберем значимостта когато говорим за нещо като за Основно учение. Какво означава думата „основен“? Ако я потърсите в речника можете да я намерите. „Основен“ означава „най-базовото или най-важното нещо, от което зависят други неща“. Следователно, едно „основно учение“ е много значима, базисна, жизненоважна основа, то е „основно“, други неща се основават на него. И така, ако погледнете този списък с Основни учения, ще откриете, че Доктрината за Триединството (или за това кой е Бог) е посочена там като номер...? Две, от Основните учения. Има смисъл в това. Първото всъщност е Писанието и тогава, непосредствено след това, е...? Богът на Писанието, това е предадената тук представа. Посочено е „Триединството“ и тогава се навлиза в подробности. Така че искам да разгледаме това и особено в уебсайта на църквата. Това е от уебсайта на Адвентната църква и е дефиницията на доктрината за Триединството. Искам да я прочета, както и да я имаме предвид, след което да видим какво можем да научим, що се отнася до Писанието.
[Малко сме излезли от ръба, но няма значение, ще схванем онова, което е от основно значение и намерение.]
Ето какво се казва там, Основно учение второ – Триединството:
„Има един Бог – Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението за Себе Си. Бог, Който е любов, е навеки достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение...“
Това е дефиницията, нали така? И тогава, след дефиницията, имаме списък от библейски препратки и стихове, които са дадени с цел да подкрепят и докажат тази дефиниция. Предстои да ги проучим заедно, но преди да направим това искам да разгледаме тази дефиниция в малко по-големи подробности, защото, преди всичко, тя ни представя идентичността на Бога, Който е наречен „Триединството“. Това е „Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности“. И тогава се описват качествата на Бога – безсмъртен и т.н., и защо би трябвало всички да се покланят на Бога. Но искам първо и преди всичко да разгледам идентичността. Наистина ли е библейско, че Бог е „единство на три... личности“ – „Отец, Син и Свети Дух“? С други думи, всичките трима съставляват Бога. Не един, не двама, а всичките...? Трима. Така че онова, което ще направим днес, всъщност е много просто и важно.
[Да включа лазера си... Работи ли? Прекрасно.]
И така, тук има списък от стихове, вярно ли е? Предстои да разгледаме всеки от тези стихове. И онова, което ще направим, е да видим дали тези стихове подкрепят представата, че единият Бог на Библията е „единство от три съвечни личности“ – „Отец, Син и Свети Дух“. Съгласни ли сте? Защото те са дадени като доказателство и потвърждение на това заключение. Така че всичко, което ще направим, е да проучим тези доказателства и потвърждения. Очаква се те да са най-ясните и силни стихове в подкрепа на това заключение. Кой е първият? Битие 1:26. Да започнем там. Битие 1:26, какво се казва в него? Ето:
„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята“ (Битие 1:26).
Хм... Виждате ли там нещо? Някой ще каже:
„Необходимо е да погледнеш по-отблизо, защото тук се казва „Бог каза“ и тогава, когато Бог е казал, Той казва „да създадем...“. Ето! Това е единство от три съвечни личности – Отец, Син и Свети Дух!“
Това е представата. Да видим дали това всъщност се казва в стиха. Защо Бог казва „да създадем“? Очевидно Бог трябва да се обръща към...? Някой друг. Въпросът е: Към кого се обръща Той, към колко лица се обръща Той? Представата за Триединството би казала:
„Той се обръща към [колко?] други двама, което прави общо трима, „да създадем“.“
И тези трима всъщност са обединени и съставляват...? Единия Бог. И така, към кого се обръщаше Той? По много прост начин можем да разберем към кого се обръща Той или към колко лица, когато погледнем темата на разговора. Защото Бог казва:
„Да създадем...“ кого? „...човека по Нашия образ.“
Когато Бог създаде човека по Своя образ, колко лица бяха създадени? Адам и тогава...? Две отделни лица. Отец се обръщаше към...? Своя Син. Той каза:
„Чуй, да създадем човека по Нашия образ.“
Така че колко лица създадоха Те? Две. Достатъчно просто, нали? Така че идеята е, че понеже Бог каза „да създадем“ трябва да има трима. Нека ви кажа нещо: двама не доказват трима. Ако имаше трима, то тогава Бог щеше да е създал...? Три човешки същества. Беше ли това възможно за Бога? Не беше трудно, нали? Той създаде двама, по образа и подобието на Отец и...? Сина. Ето защо Бог каза там:
„Да създадем...“
Някой ще каже:
„Почакай малко. Добре, но думата „Бог“ тук на еврейски всъщност е „Елохим“ – еврейска дума, която всъщност е в множествено число, дума в множествено число.“ Защо се казва „Елохим“? Защото Бог всъщност е...? Множествено число лица, Той е повече от...? Един.
Хм... Дали „Елохим“ означава всъщност, че Бог е повече от един? Това всъщност е представа, която повечето, ако не и всички учени, дори тринитаристи, отхвърлят като доказателство за Триединството. Виждате ли, думата „Елохим“, употребена за Бога, наистина е дума в множествено число, но е употребена с глаголи в единствено число, което означава (и речникът ще ви каже това), че тя е множествен интензив с единично значение. Т.е. употребяване на дума в единствено число за обозначаване на царственост и величие, с цел обозначаване на власт, а не обозначаване на множественост. И това всъщност се среща много често в Библията. Пример за това, който искам да ви разкажа... Не разполагам с него тук, но когато изпрати Мойсей при фараона, Бог каза:
„Ето, поставих те...“? „...бог на фараона“ (Изход 7:1).
Думата „бог“ там е...? „Елохим.“
Мойсей беше една отделна личност. Тези думи говореха за това, че той щеше да има едно високо, издигнато положение, също както самия Бог, „Елохим“. Евреите много ясно разбираха това. Така че при Сътворение-то виждаме, че Бог всъщност създаде всичко чрез Своя Син. Отец и...? Син. Двама, а не трима. Виждаме това на редица места. Колосяни 1:15, 16 – там се казва [говори се за Христос]:
„...Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено...“
Бог Отец създаде всичко чрез Своя Син. Ето защо при Сътворението Той Му каза:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Думата „Елохим“ не е нищо друго освен този множествен интензив с единично значение.
Някой може би ще каже:
„Почакай, не! Не, това не е вярно. Думата е в множествено число като „повече от един“.“
Нека просто проверим това в Малахия 2 гл. Малахия 2 гл. В края на Стария завет (което е доста интересно) имаме следния стих – в 10 ст. той казва:
„Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог? Тогава защо се държим коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“ (Малахия 2:10).
За кого разбираше Малахия, че е „Елохим“? Само един Бог, Който е...? „Един Отец“ – Той ни е създал и сътворил. Доста интересно е, че думата за „Бог“ тук всъщност не е „Елохим“, а „Ел“, на еврейски. Така че това не е дума в множествено число и от контекста става ясно, че Онзи, Когото разбираше Малахия като Създателя в Битие 1 гл., „Елохим“ (което е дума в множествено число), Малахия Го разбираше като едно отделно лице, Бог Отец. Не е ли интересно? Това не е мнението на теолог, а говори Малахия, Божият пророк. Нали така? Той разбираше кой е Богът на Библията. Този „Елохим“ е не друг, а Бог Отец, великият Източник на всичко, Който създаде всичко чрез Своя Син, Исус Христос. Достатъчно ясно е. Това е Битие 1:26. Ясно е, нали? Разгледахме този стих. И така, дали там намерихме нещо, което да се отнася за „единство от три съвечни личности“, което съставлява Бога - „Отец, Син и Свети Дух“? Нищо в Битие 1:26 не подкрепя тази представа. Съгласни ли сте? Свършихме с това.
Следващият стих е... кой? Второзаконие 6:4. Нека погледнем този стих, може би там ще намерим някакви доказателства. Вижте, не съм сложил аз тези стихове там – това са стиховете, употребени в Основното учение. Ние просто ги преглеждаме последователно. Второзаконие 6:4, какво се казва тук?
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“ (Второзаконие 6:4).
Добре, какво научаваме от този стих? В него се говори за това, че Бог е един, само един. Точно тук някои хора може би ще кажат:
„Почакай, необходимо е да разбереш еврейския тук, защото еврейската дума за „Господ“ тук е „Яхуа“ [собственото име на Бога, което е Йехова], но с тази дума тук отново се казва, че Бог е...“ какво? „„Елохим“, в множествено число.“
Вече видяхме какво означава това – то не означава „повече от един“, а е множествено число на „величие“, когато се отнася за истинския Бог.
Понякога хората казват:
„Има един Господ, а думата „един“ тук може да означава „единс-тво“. С други думи, имате този множествен Бог, Който просто е обединен. И именно за това говори стихът – за „единство от три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“.
Добре, това е предположението. Това ли се казва в стиха? Тъй като този стих е обект на спор, нека видим как да разбираме това от други стихове, които ще хвърлят светлина върху този.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“
Дали тук се говори за единство или се говори за отделна личност? Забележете как две глави по-рано Мойсей изразява това по следния начин – във Второзаконие 4:35 той казва:
„На теб бе показано това, за да познаеш, че Господ - Той е Бог и няма друг освен...“? „...Него.“
Това са точно същите думи – „Господ“ тук е и тук „Господ“, „Бог“ тук е и тук „Бог“. И когато тук, във Второзаконие, [Мойсей] казва, че той е един, сега Той пояснява това малко по-добре като казва:
„...няма друг освен...“? „...Него“, в единствено число. Колко на брой е това? Едно отделно лице. Това не е комисия, не е група, а е една отделна личност. Ето как разбираше това Мойсей, а именно той написа същия онзи стих по-нататък – във Второзаконие 6:4 (доста ясно е). И така, за кого се говори с това? Нека научим. Един от хората, които е най-добре да попитаме, е най-висшият авторитет по темата. Доста интересно е, че самият Исус Христос, в Новия завет, цитира този стих, Второзаконие 6:4, и това хвърля много ясно светлина върху стиха. В разискването Му с книжника имаме следното (в Марк 12:28-34) и искам да прочета тук актуалните стихове, само за да получим това от думите на самия Господ. - там се казва:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ...““
Той цитира стиха в Стария завет, който разглеждаме. Уау! Това помага. Тогава Той казва, че
„да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ е най-важното.
32 ст.:
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен...“? „...освен Него...“
Тогава Исус отговори, след което книжникът потвърди думите на Исус. Тогава 34 ст.:
„Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси“ (Марк 12:28-34).
Защо цитирам това разискване? Очевидно те разговарят за някого, нали така? Разговарят за Бога на Библията, за Бога, Който е споменат във Второзаконие 6:4. И те говореха за този Бог на Библията като за една отделна личност. Книжникът каза:
„...Бог е един; и няма друг освен...“? „...Него.“
Познайте какво: този книжник разбираше еврейския език. Той знаеше, че думата „Елохим“ е в множествено число и разбираше, че това означава, че всъщност има само един Бог; и няма друг освен него“. И Исус, самият Божий Син, не го поправи, казвайки:
„Чуй, думата „Елохим“ е в множествено число. Не знаеш ли, че тя означава „повече от един“?“
Какво всъщност каза Той?
„Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство.“
Следователно, тук е самият Божий Син, а също и книжникът, който е експерт по еврейски език. Те разговарят точно за този стих, който разглеждаме, и потвърждават, че в него се говори само за една отделна личност. И тази отделна личност не е Исус Христос, а е Неговият Отец – единият Бог на Библията. Така че не ми е нужен някой съвременен еврейски теолог, експерт по еврейския език, който да се опита да ми каже какво означават думите. Тук е самият Исус Христос, както и книжник, които са точно там, в Писанието. Те познаваха много добре езика.
Ето още един стих от друг човек, говорещ еврейски – 1 Коринтяни 8:6, Павел казва:
„...но за нас има само един Бог,“
и тогава той казва кой е Той,
„Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:6).
Ето как разбираше Павел, евреинът, Второзаконие 6:4 – че единият Бог на Израил, „слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един,“ той каза: „Това говори за...“? „...Бог Отец.“ Доста просто и ясно, нали? Така че във Второзаконие 6:4 не се говори за комисия или за група, не се говори за „единство на три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“, а се говори за единия Бог на Израил, Бог Отец – според
1) Исус,
2) книжника и
3) Павел.
Доста трудно е да се победи това. Независимо колко теологични степени можете да имате е наистина трудно да се победят тези доказателства. Обясни го Исус, а не аз. Просто приемаме казаното от Него. И така, не намерихме това доказателство във Второзаконие 6:4 – там нямаше нищо за това „единство от три съвечни личности“.
Кой е следващият ни стих? Исая 6:8. Малко трудно се вижда, знам, но ще ви ги чета, не се безпокойте. Едно, две, три... Исая 6:8. Какво научаваме от Исая 6:8? Ето го:
„И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен“ (Исая 6:8).
Говори Исая. Този стих се употребява за доказване на това, че Бог е Триединство, „единство от три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“.
Вероятно причината е, че там се употребява думата „Нас“ - кратка дума, която никак не потвърждава „единство на три съвечни личности“. Въпрос на факт е, че говорителят е...? Отделно същество, единично, защото се казва... какво?
„Кого да...“? „...изпратя?“
А не „изпратим“, нали така? „Кого да изпратя? И кой ще отиде за...“? „...за Нас?“
Доста интересно е, че в граматиката това се нарича „Плуралес Екселантес“. Това е на латински. Какво означава то? Звучи малко изтънчено. Доста просто, на английски това е множествено число на „величие“. Множествено число на „величие“, при което Бог говори за Себе Си и назовава Себе Си с дума в множествено число – не защото е повече от един, не защото е комисия, но това се нарича „множествено число на...“? „Величие.“ Искам да потвърдим и научим дали това наистина е вярно или не, дали тук Бог казва „Нас“, защото е повече от един или употребява множественото число на „величие“. Нека погледнем в същата книга и видим кой е този израилев Бог, за Когото се говори тук, Говорителят. Същият автор, Исая 30:15 – той казва:
„Защото така казва Господ Бог, Светият Израилев: Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте.“
Исая получи това видение, нали така? Той чу Господа да говори и каза:
„Господи, ето ме, изпрати мен.“
Ето какво пише Исая – той казва:
„Господ Бог, Светият Израилев...“
Той говори за израилевия Бог, беше изпратен от израилевия Бог. Кой е израилевият Бог? Исая разбираше, че Той е един [англ.: the Holy One; Светият]. Но искам да потвърдя това на редица места, само за да бъдем сигурни, защото в стиха наистина се казва:
„...кой ще отиде за Нас?“
Означава ли това, че израилевият Бог е множествено, сложно съставно цяло, „единство от три съвечни личности“? Кой е израилевият Бог? Тук Исая казва кой е, но искам да потвърдя това там, където се обобщава от апостолите. Ето го, в Деяния 3:13. Деяния 3:13:
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов...“
Дали това би бил израилевият Бог? Да.
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Син Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.“
Кой според Петър е Богът на бащите, израилевият Бог? Този, Който има Син на име Исус. За Исус ли говори той? Не. Говори за...? Бащата на Исус. Бащата на Исус е
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов“, „Богът на бащите ни“.
Той прослави Своя...? Син. Просто, нали така? Между другото, Петър беше вдъхновен от Светия Дух. Той нямаше научна степен по теология. Имаше вдъхновението на Божия Дух. Според него, израилевият Бог, Богът на бащите, се оказва една отделна личност, Чийто Син е Исус Христос. Достатъчно лесно за разбиране от моя страна. И така, в Исая не се казва нищо за „единство на три съвечни личности“. Въпреки че е употребена думата „Нас“, не се говори за това.
Следващият стих е...? Матей 28:19. Добре, сега стигаме до някъде. Матей 28:19, поръчението за кръщаване. Нека го погледнем. Защо казвам това? Защото стихът е много популярен. Всъщност ето какво се казва там:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“ (Матей 28:19).
„Ето, братко - „Отец, Син и Свети Дух“, „единство от три съвечни личности“. Това е Богът на Библията.“
Добре. Това ли се казва в стиха? Преди всичко ще откриете, че тук Исус всъщност не ги учи за идентичността на Бога, нали? Думата „Бог“ дори не е употребена в стиха. Онова, за което ги учи Той, е че им дава заръка относно кръщението, а не урок за това кой е Бог. Някой ще каже:
„Почакай, почакай! Тук се казва „Отца и Сина и Светия Дух“ – трима! трима! И тогава се казва „име“, само едно. Трима в едно, ето го точно там!“
Добре, нека бавно помислим и разберем какво се казва в стиха. Има Отец, Той е израилевият Бог. Има Син и има Свети Дух. Но в този стих не ни се казва за връзката, която имат Те помежду си. Не ни се казва, че всички Те са обединени, съставлявайки Бога. И предстои да видим какво поучаваше всъщност Исус за това. Защото в пасажа, където се казва
„идете, прочее, научете всичките народи,“
част от делото на евангелието е да научим народите. Да ги научим на... какво? На всичко, на което учеше Исус. Не е ли така? Той казва:
„...всичко, което съм ви учил.“
И така, какво учеше Исус относно Отец? Какво учеше Исус относно Сина? И какво учеше Исус относно Светия Дух? Учеше ли Той, че всичките трима са „единство от три съвечни личности“, съставлява-що единия Бог? Това е доста уместен въпрос, нали така? Защото това, честно казано, не се казва в стиха. Просто не се казва. В него ви се казва просто, че има Отец, има Син, има и Дух, и кръщението става „в името“ (като след минута ще разгледам и името). И така, какво учеше Исус относно Отец? Само за да получим това от собствените Му устни, защото Той каза именно това. Йоан 17:3:
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“
Според Исус, Отец е...?
„Единственият истинен Бог.“
Той не добавя други, които да съставляват този един Бог. Това всъщност е в хармония с онова, което прочетохме току-що от Петър. Не е ли така? Че израилевият Бог, Богът на бащите, е Бащата на Исус Христос. Тук, според Исус, Отец е „единственият истинен Бог“; и също така има и
„Исус Христос, Когото [Той е] изпратил“.
Не искаме да пренебрегнем Исус Христос, Когото Той е изпратил. Какво е Неговото положение? Как се вмества Той в тази картина? Исус всъщност много ясно ни каза това, в Йоан 10:36 – говорейки на невярващите юдеи Той каза:
„...то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?“
Следователно, според Исус, беше много просто да се разбере Този, Когото каза, че е – Той беше... чий Син? Божият. Като „Бог“ в този случай беше... кой? Неговият Отец, израилевият Бог, Богът на Библията, Богът на Сътворението. Исус е Негов Син. Той не е част от комисия заедно с Него, съставлявайки едно трио от „три съвечни личности“, които съставляват Бога. Той всъщност е Негов Син. Той е Синът на...? Бога, Синът на една Личност, а не Син на комисия или на група лица или отделни същества. Това поучава Исус за Себе Си. И така, има Отец, ето Го Синът (ясно виждаме положението Му), какво да кажем за Светия Дух? Хм... Тук хората казват:
„Добре, да преминем на Светия Дух. Сега ще видим какво учеше Исус.“
Добре, ето какво каза Исус за това. Марк 13:11 – като говори на учени-ците и на вярващите Той казва:
„А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.“
Хубаво обещание, нали така? Когато бъдете извикани и е необходимо да отговорите за вярата си, Исус казва:
„Не се безпокойте. Ще говорите, но няма да говорите вие, а това ще бъде...? Светият Дух. Кого имаше предвид Исус, когато говореше за Светия Дух? Всичко, което трябва да направим, е всъщност да сравним този стих с паралелния на него и да видим за какво говори Той. Нека ги съпоставим. В Матей 10:20 Той казва:
„Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“
Следователно, тук Исус казва:
„Не сте вие, които говорите, а...“? „...Светият Дух.“ Той казва: „Не сте вие, които говорите, а Духът на Отца ви.“
Следователно, според Исус Светият Дух е...? Духът на Отец. Не е някой друг. Това е Духът, който принадлежи на Отец. А няма дух, принадлежащ на някого, който да се различава от собственика на Духа. Когато вие и аз, човешката раса, бяхме създадени по Божия образ (по-рано разгле-дахме това, нали така?), вие и аз имаме дух, всеки притежава дух, дали вашият дух е личност, различна от вас? Не. Знаете ли защо? Защото сте създадени по Божия образ. И Духът на Отец не е личност, различна от Него. Хората казват:
„Но почакай, той е наречен „Свети Дух“, трябва да е някой друг.“
Да, защото Отец е...? Свят. Следователно, Неговият Дух е...? Свят. „Свети Дух“ не е име, а е описание на това какъв е Духът. Духът е свят, защото Собственикът на Духа е свят; и Духът не се различава от Собственика. Той не е друга личност. Доста интересно е, че Исус казва също и следното – в Лука 21:15:
„...защото Аз ще ви дам така мъдро да отговорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоре-чат.“
Следователно, кой ни дава думи, които да говорим, за да свидетелстваме пред противниците си? Три стиха. Между другото, дали тук се говори за Триединството? Може би това ще каже някой, „ето го Триединството“. Светият Дух е Духът на Отец. И Библията казва, че Отец не дава на Сина Си Духа с мярка (виж Йоан 3:34). Исус бе пълен с Духа на Отец. С други думи, Духът, който приемаме, наречен „Светият Дух“, е Духът на Отец в Сина. Това не е някой друг, различен от Тях. Защото не каза ли Исус, когато беше тук, на земята,
„Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата“ (Йоан 14:10)?
Как беше Отец в Сина? Чрез Духа Си. Следователно, когато приемаме Сина, ние приемаме... кого? Отец и Син, а не някой друг. И именно за това говори Исус тук. Така че Той не поучаваше каквото и да е нещо, което да се отнася за Триединството. Може би някой ще каже:
„Ами „име“? В стиха, при кръщението, се казва: „...като ги кръщава-те в името...“ А не в „имената“. Едно име. Виждате ли, едно и три. Три правят едно.“
Ако погледнете в Библията, ще откриете, че „име“ всъщност означава „власт“. Онова, за което говореше там Исус, е „власт“. Забележете какво каза Той в предишния стих – Матей 28:18 (точно преди 19-ти стих се намира 18-ти):
„Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и...“? „...на земята“ (Матей 28:18).
Тогава Той казва:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в име-то...“ (Матей 28:19).
Или: „...във властта, която Ми е дадена.“ Има една сила, една власт. Тази власт е дадената на Исус. Кой Му я даде? Неговият Отец. И как упражнява Исус тази власт спрямо нас тук, днес? Чрез Духа Си. Тогава не е изненадващо, че кръщението става в едно име – на Отец, единствения истинен Бог, на Неговия Единороден Син и на Духа, Който е личното им присъствие при нас, а не някой друг. Има един красив стих, който много добре обобщава това. Но преди да се придвижим на този стих, ето защо откривате, че всички кръщения в книгата Деяния всъщност бяха извършени и направени в името на...? Исус. Дали учениците проявяваха непокорство към заповедта на Исус? Не. Всъщност Исус имаше предвид точно това -
„...кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“ (Матей 28:19).
Властта да се направи това се намира в само в...? Исус. Затова те кръщаваха само в името на Исус. Защо? Само Исус ни свързва с Отец и именно така получаваме Светия Дух – Отец, Син и Дух. Това не е Триединство, „единство от три съвечни личности“, съставляващи Бога. Това е просто подчертаване на връзката, която имат Отец и Синът помежду си, и начина, по който Те желаят да бъдат с нас, а не да ни изпратят другиго. Красив стих, обобщаващ това, е Ефесяни 2:18. Павел казва:
„Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18).
Помислете за казаното тук. Чрез Христос „и едните, и другите [юдеи и езичници] имаме достъп в един Дух до Отца.“
Така че дали има два пътя към Отец или един? Зависи от теологичното ви разбиране. Виждате ли какво казвам? Исус казва, че е единственият път, но тук Павел казва, че чрез Христос имаме достъп чрез...? Един Дух. Следователно, ако „единият Дух“ е личност, различна от Христос, то това е друг път до Отец. Не е ли така? Но колко пътя има според думите на Исус? Само един. С други думи, Исус Христос е този „един Дух“, чрез Когото достигаме до...? Отец. Ето защо Той говореше за Отец, Син и Дух при кръщението – защото ние достигаме до Отец чрез Сина, посредством единия Дух. И този един Дух не е друг път или личност, различна от Христос, а е начинът, по който самият Христос днес ни свързва с Отец, въпреки че не е с нас по плът. Ние вярваме, че Исус присъства тук днес, нали така? Молим се Исус да бъде тук и изискваме изпълнение на обещанието:
„...където двама или трима са събрани...“
(Матей 18:20). Тук има много повече от двама или трима. Исус каза, че тогава ще бъде посред нас. Разбираме ли, че Той има предвид, че ще изпрати другиго, за да бъде сред нас? Или самият Той е сред нас? Самият Той. И не Го виждаме тук в плът, но самият Той е тук, защото беше направен също и „животворящ дух“ (1 Коринтяни 15:45). И чрез този „един Дух“ ние все още можем да бъдем свързани с Отец, защото в действителност това става не чрез друг, а чрез самия Христос. Красива картина, нали така? Самият Христос е Духът.
Така че няма Триединство, няма никакво „единство от три съвечни личности“, що се отнася до този стих. Това беше Матей 28:19, нали така?
Следва Йоан 3:16. О-о-о, това е хубав стих. Прекарахме цял час вчера вечерта в разглеждане на Йоан 3:16. Да погледнем Йоан 3:16, дали в него пък ни се казва за „единство от три съвечни личности“, съставляващи Бога? Ето го... Колко думи има в Йоан 3:16? Добре, слушали сте. За онези от вас, които не са присъствали тук вчера вечерта, ние открихме, че Йоан 3:16 всъщност се състои от...? Двадесет и пет думи. Ето какво гласи той:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“
Аз не го виждам, а вие? Къде в стиха е това „единство от три съвечни личности“? Виждате ли, ако Бог наистина е „единство от три съвечни личности“, тогава колко на брой би бил този Бог? Трима. Така че
„...Бог [Отец, Син и Свети Дух] толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Хм, това не е съвсем гладко. С това се говори за Бог Отец, а с това – за Неговия Единороден Син. И толкова! Не се говори за никого другиго. Тогава къде е „единството на три съвечни личности“? Не и в този стих. Така че не съм сигурен как този стих го доказва. Всъщност този стих доказва, че Отец има истинска любов към нас. Той ни даде истинския Си Син. Виждате ли, ако Неговият Син не беше в действител-ност истински, колко истинска тогава е любовта Му? Помислете за това. Ако Неговият Син, Който е мярката на любовта Му, Неговият Единороден Син, не е наистина роден, а това е само метафора, както ни се казва в Триединството, какво тогава говори това за Божията любов? Тя би била само...? Метафора. Ако стойността и мярката на Божията любов са метафора, тогава любовта Му е метафора. Току-що сте унищожили Йоан 3:16. И така, аз не го виждам в този стих, а вие? В него (в Йоан 3:16) не ни се казва нищо за „единство от три съвечни личности“. Няма да повтарям проповедта от вчера вечерта. Ако сте я пропуснали можете да я изгледате, но вчера вечерта разгледахме това в подробности.
Добре, следващият. След Йоан 3:16 следва...? 2 Коринтяни 1:21, 22. Добре, нека погледнем 2 Коринтяни 2:21, 22. Там се казва:
„А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог“ (2 Коринтяни 2:21, 22).
Добре. Предполагам, че този стих се цитира поради това, че споменава Христос, споменава Бога и споменава също...? Духа. Ето – Отец, Син и Дух, заключението е лесно.
„Това са тримата, Триединството, това е Бог.“
Добре. Не чак толкова бързо. Необходимо е да не вкарваме в прочита на стиха собственото си разбиране. Какво се казва в стиха? Всъщност ето един много прост въпрос: Колко лица в стиха са наречени „Бог“? Само едно. Дали Христос е наречен в този стих „Бог“? Не. Дали Духът е наречен „Бог“? Само един е наречен „Бог“ и това е Бог Отец. Христос е Негов Единороден Син. А Духът е начинът, по който биваме свързани, както научихме по-рано. Тогава как да четем стиховете?
„А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог [Бог Отец]...”
Следователно, Павел се изразява ясно. Когато говори за Христос, когато говори за Духа и когато говори за Бога, той нарича само Отец „Бог“, защото по-рано каза:
„...за нас има само един Бог, Отец...“
Така че неговите писания са последователни. Тук Павел не ни учи за състава на Бога на Библията. Той спомена Бога на Библията точно там, когато каза „Бог“. И само защото Христос и Духът са споменати в близост до Него, това не ни дава никакво основание да ги струпваме в едно цяло и да казваме:
„Всички тези съставляват Бога на Библията.“
Това не става по честота на назоваване или споменаване. Достатъчно ясно ли е? Честно казано, в стиха не се казва нищо по отношение на „единство от три съвечни личности“, които съставляват Бога. В стиха се казва, много просто, че съществува Христос [видяхме идентичността Му], че има Бог и има и Дух. И Бог Отец е Източникът на всичко това, в Христос, и Той ни даде Духа – доста ясно, що се отнася до този стих. Ясно ли е дотук? Добре. В този стих не виждам никакво „единство на три съвечни личности“. Въпрос на факт е, че стихът е ясен – за Бога се говори като за само едно отделно Същество. Това не е Христос, не е и Духът, а всъщност е Бог Отец.
Следващият стих е 13 гл. и там 14 ст., също от 1 Коринтяни. Какво се казва тук? Нека погледнем.
2 Коринтяни 13:14: „Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. [Амин.]“
Сега нямате нужда от помощта ми, вече сме го разбрали, нали така? Дали тук се казва, че Богът на Библията е „единство от три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“? Не, не се казва. Въпрос на факт е, че тук отново се намира същото нещо. Според този стих има „Господ Исус Христос“ и тогава има...? „Бог,“ и тогава има...? „Дух.“ И колко лица са наречени „Бог“? Едно. Така че ако Богът тук е всичките трима, то в стиха няма никакъв смисъл, защото би се казвало:
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога [Отец, Син и Свети Дух], и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.“
Ние просто четем Библията според както се казва в заключението, извличано от този стих. Но тогава откриваме, че в стиха няма смисъл. За какво тогава се говори? Говори се за връзката, която имаме с Бога. Някой може би ще каже:
„Почакай, тук обаче се казва „общението на Святия Дух“. Виждаш ли, Светият Дух общува с вярващия. Той трябва да е личност – има воля, комуникира.“
Не, не за това се говори в стиха. За общение с Духа ли се говори? Или се говори за общението на Духа? Не се говори за това, че ние ще общуваме с някого и ще разговаряме с него, а се говори за общението на Духа. С други думи, за общението, което идва чрез Духа, което бива донасяно от Духа. Това е Духът на Отец и Духът на Сина; и именно така биваме свързани с Отец и със Сина. Именно така имаме общение с Тях. Именно така общуваме с Тях. Ето как Йоан говори за същата тази мисъл със свои думи – 1 Йоаново 1:3:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос.“
Как? Чрез...? Духа – ето за това говори Павел. И този Дух е Духът на Отец и Сина. Става дума за общението на Духа, за общението и общуването с Отец и Сина. Това не е общение с другиго и в стиха в посланието към коринтяните не се говори за „единство от три съвечни личности“. Говори се за „Господ Исус Христос“, говори се за „Бога“, Неговия Отец, и за общението, което получаваме от Тях – ето за това се говори в стиха. И така, няма Триединство, що се отнася до този стих.
Стиховете ни свършват, нали така? Да, доказателствата не се връзват дотук. Току-що завършихме със стиха. Колко ни остават? Два стиха. Това са общо девет стиха. Така ли е? Прегледахме първия ред и не открихме нищо. И не правя просто бегъл преглед, за да си кажем:
„О, не намерихме нищо.“
Разгледахме ги подробно, всеки от тях, какво в действителност се казва в стиха, как се обяснява той от други стихове, как беше разбиран той от библейските писатели. Ето как разглеждаме доказателствата, защото, вижте, искаме да бъдем честни. Искаме да бъдем поклонници на истинския Бог, „с дух и истина“ (Йоан 4:23). Искаме да видим какво се казва в Писанието. Ето защо разгледаме доказателствата. Завършихме тук, кой е следващият? Ефесяни 4:4-6. Нека го проверим. Това е много хубав пасаж – ето какво се казва в него:
„Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“
Този стих всъщност потвърждава истината – че има само един Бог, Отец. Не знам какво друго заключение можете да изведете. Предполагам, че този стих се цитира като едно от доказателствата, защото споменава Духа, споменава Господ Исус и се намира близо до споменаването на Бог Отец, така че по близост на разположението това трябва да означава Триединството. Не, не означава. Защото единственият, когото Павел нарича „един Бог“, е Отец на... колко лица? На всички. И Той е над... колко лица? Над всички. В цялата вселена има само един Глава и този Глава не е комисия, а е личност, отделно Същество. Това е Богът на Библията, Богът на Сътворението. Според Павел, това е „Бог и Отец на всички“. Това е също така
„Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос“ (1 Петрово 1:3).
Защото Исус Христос се включва в...? В тези „всички“. Виждаме това в редица други стихове и предстои да го разгледаме. И така, само защото се говори за „един Дух“... Виждате ли, само защото се говори за „един Дух“, за „един Господ“ и „един Бог“, „Отец“, това не означава никакво Триединство. Иначе би трябвало да включите всички останали, споменати там, в същата близост. Доста интересно е, че именно от този пасаж получаваме красивата картина на единството на тялото. И единството на тялото се сплотява изцяло под... чие водителство? На Бог Отец, Който е Отец на всички. И това става чрез...? Христос. И именно Христовият живот прониква в тялото и сплотява тялото като го свързва с...? Отец. В стиха не се говори за Триединство, не се говори за „единство на три съвечни личности“, а се говори за „един Бог“, Който е над всички – Отец, и за Неговия Син, Исус Христос. Някои от вас може би познават уебсайта OneGodOneBody.org. Виждали ли сте този уебсайт? Названието на уебсайта всъщност произлиза от този стих. Ако не сте го виждали, може би ще чуете за него малко по-нататък, но това са само стихът и препратката към него. И така, в този стих не ни се казва нищо за Триединство. В него всъщност се потвърждава вече откритото от нас – че Бог, Богът на Библията, е Отец, Който е „над всички“.
И последно, но не на последно място е 1 Петрово 1:2. Преди да преминем на 1 Петрово 1:2, бих предположил, че стиховете, изброени тук, са в хронологичен ред, което означава, че са подредени според начина, по който се появяват в Писанието, като се започва от Битие и се преминава през цялото, в хронологичен ред. Последният стих е 1 Петрово 1:2. Открихме, че във всички тези стихове няма каквото и да е нещо, което да показва ясно или да загатва извежданото заключение. Не е ли така? Така че ако ще намираме нещо, по-добре това да е в 1 Петрово 1:2. Някои от вас вече отварят там, за да проверят дали го има. То трябва да се намира в 1 Петрово. Не е дадено нищо друго, нали така? Споменатото единство не се намира в никой от тези стихове, този е последната ни надежда, последния ни шанс. Затова сега 1 Петрово ще поправи всичко, ще ни каже това заключение. Нека погледнем –
1 Петрово 1:2: „...избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.“
Хм... Да не би да са ни дали погрешна препратка? Не, това е правилната препратка. Тогава защо този стих е употребен за доказване на Триединс-твото – на това, че Бог е „единство от три съвечни личности“?
Предполагам, отново, че причината е, че тук се споменават Бог Отец, Духът и Исус Христос, в един стих. Затова заключаваме, че това трябва да означава, че всичките трима са „единство от три съвечни личности“. Но защо да заключаваме това, когато то не се казва в стиха? В стиха не се описва връзката, която имат Те помежду си. Въпрос на факт е, отново, че само един в този стих е наречен...? „Бог.“ Ето го точно там – казва се:
„...избрани по предузнанието на Бога...“
И кой е Той?
„...Отца...“
Как става това?
„...чрез освещението на Духа...“
Научихме кой е Духът, нали така? Това е Божият Дух. Бог Отец е Източник на всичко, включително и на освещението ни. И Той прави това чрез Духа Си,
„...за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта...“
на кого?
„...Исус Христова...“
Кой е Исус Христос? Неговият Единороден Син. Той е роденият Син на...? Бога, на Бога на Библията. И именно чрез Него получаваме този Дух. Връзката тук, която не се дефинира в стиха, е всъщност онова, което откриваме на други места в Библията. Така че в този стих не ни се казва нищо за „единство на три съвечни личности“, съставляващи единия Бог, намиращ се в това Основно учение, и доказателствата ни свършиха. Знам, че има още стихове, които се употребяват от хора за доказване на Триединството, но това са стиховете, употребени тук. С други думи, това са най-силните стихове, най-ясните стихове, които подкрепят това заключение. Не е ли така? Тук не бихте искали да поставите стих, отнасящ се за състоянието на мъртвите. Бихте употребили най-значимите, уместни, ясни стихове, които да подкрепят това заключение. Ето защо разгледахме всеки от тези стихове. Те никак не доказват това заключение. И така, това [„единство на три съвечни личности“] не се намира в Библията, не произлиза от тези стихове или от който и да било стих в тази връзка. Откъде тогава идва то? Няма значение, то не се намира в Библията. То произлиза от място, различно от Библията. Как може то да бъде основно учение? Това е богът, на когото се отдава поклонение, а няма доказателства за учението в Библията. Това е сериозен проблем, братя и сестри, много сериозен проблем.
Преди да завършим искам да обсъдя нещо, защото разгледахме някои стихове, които се отнасят за идентичността на Бога на Библията. Погледнахме стихове от посланието към коринтяните, от Павел, където се казва за Божията любов, общението на Духа и общуването с Исус Христос. Аз попитах: Колко лица са наречени „Бог“ и това е Отец. Какво да кажем за Исус Христос? Искам тук да задам този въпрос, защото е въпрос, който бива задаван от мнозина и за който мнозина се питат: Исус Бог ли е? Зависи какво имаме предвид под „Бог“. Необходимо е малко да конкретизираме това, но за да отговоря на въпроса без да изглежда сякаш се опитваме да се измъкнем от него: разбира се, отговорът е „да“. Пояснителният въпрос е следният: Исус Богът на Библията ли е? Не, Той е Синът на Бога на Библията. Това не е понижаване на положението Му, а положение, което не заема никой друг в цялата вселена. Това е положение, което Го прави равен на Бог и Притежател на божественото естество и притежава божественото естество на Своя Отец. Ето защо Исус е Бог – понеже притежава самото естество на Бога. С други думи, не можете да Го категоризирате като Същество по какъвто и да е друг начин, различен от „Същество, Което е Бог“, или „Божествено Същество“. Той не е творение, не е ангел. Той е Същество, Което е Бог и е божествен. Причината да е божествен е защото Той се оказва Синът на единствения истинен Бог. Той наследи естеството на Своя Отец. Какво е това естество? Божественото естество. Отец много ясно признава това; Евреи 1:8, 9:
„А за Сина казва: - „Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; за това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.““
Признава ли Отец, че Неговият Син е Бог? Да. Дали Отец се опитва да каже, че Неговият Син е Богът на Библията? Не, защото Той всъщност казва... Когато признава Сина Си за Бог, Той казва:
„...за това, Боже, Твоят Бог...“
Следователно, Той казва на Сина:
„Твоят престол... е до вечни векове“ и „за това, Боже, Твоят Бог...“.
Следователно, в божественото си естество, като божествения Син на Бога, като Притежателя на божественото естество, Който е наречен от своя Отец, има...? Бог, Който е Негов Бог. Не е ли така? Това е Богът на Библията. Следователно, Божият Син, Който притежава божественото естество на Своя Отец [ето защо е наречен „Бог“], има Бог – същият Бог на Библията.
Искам да разгледаме доказателствата за това, но има ли смисъл дотук? Защото и Той, Христос, също е поклонник на единствения истинен Бог, Който се оказва Негов Бог и Негов Отец. И така, ето още един въпрос (това е въпрос, който се задава): Кой Бог е Исус? Това е въпрос, който се задава от хората:
„Кой Бог е Исус?“ - какво се опитваме да кажем.
„Ако Исус е Бог, то кой Бог е Той?“
Според стиха, който открихме току-що, ето го отговорът... Преди да разгледаме отговора искам всъщност да разгледаме два стиха, защото отговорът се намираше в стиха. Ще го спомена, след което ще го разгледаме заедно. Ако трябваше да зададем въпроса „Кой Бог е Исус,“ как щяхме да отговорим на него? Добре, „Божият Син“, това е хубав отговор. Но искам да бъда малко по-ясен, защото този отговор понякога не удовлетворява хората, тъй като те искат да чуят малко по-задоволителен отговор. В библейски план и въз основа на стиха, който открихме и прочетохме току-що, кой Бог е Исус? Исус е Богът, който има Своя Отец за Свой Бог и Отец. Библейска препратка ли? Евреи 1:8, 9. Достатъчно ясно ли е? Нека потвърдим това от няколко други стиха.
Ефесяни 1:3: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места...“
Бог е както Бог, така и...? Отец на нашия Господ, Исус Христос. Следователно, докато Исус Христос притежава божественото естество, притежава естеството на Бога, Той все още има Бог и Отец. Ето, със собствените Му думи, когато говореше на Мария – Йоан 20:17:
„Казва ѝ Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Достатъчно ясно ли е? И така, кой Бог е Исус? Той е единственият Бог, Който има Отец за Свой Бог и Отец; и това са библейските доказателства. Достатъчно ясно ли е? Защото понякога хората задават въпроси в опит или да... Те не желаят да наричат това „подвеждащи въпроси“, но ги задават в опит да корнер и да предизвикат конкретен отговор. Това е библейският отговор. Защото, познайте какво: Исус е Единородният Божий Син, нали така? Той е Единственият, Който притежава естеството на Бога; и следователно Той е единственото Божествено Същество, Което все пак има Своя Отец за Свой Бог и Свой Отец. Именно това каза той на Мария, именно това се казва в Евреи 1:8, 9, и това е отговор, в библейски план, на въпроса. След като отговорихме на този въпрос е мой ред да задам въпрос. Съгласни ли сте? Защото на нас често ни се задават въпроси. Отговорихме на този въпрос, сега е мой ред да задам свой. Съгласни ли сте, мога ли да задам въпрос? Ето въпрос, който и вие можете да зададете: кой Бог е „Бог Свети Дух“? И не се интересувам от мнения, искам стих. Не ми давайте мнение, това или онова, дайте ми стих. Вярвате в Триединството, вярвате в Бог Свети Дух,
добре. Кой Бог е Бог Свети Дух? Стих, моля. Знам, че никой от тук присъстващите няма да ми отговори, това е въпрос за мислене. Това е въпрос, който да зададете на онези, които може би имат проблем с онова, в което вярвате. Нали така? Уместен въпрос ли е това? И тъй като съм в това настроение, имам въпрос на смелост. Ясно е, нали? Въпрос на смелост. Защото докато мислят за отговора на този въпрос можете да зададете следващ въпрос, въпрос на смелост. Ето го: Как Христос е Божият Син? Ако не вярвате в библейското откровение, че Христос наистина бил роден от Отец и казвате:
„Не, нещата не стоят съвсем така.“
„Добре, ако вярваш, че Той е Божий Син, то как Христос е Божият Син? Какво означава, когато Писанието казва, че Той е Единородният на Отец? Как Той е Негов Син? Ако вярваш в Триединството, имаме нужда от библейски отговор на това.“
Защото, познайте какво: Триединството всъщност поучава, че тази синовност е само...? Метафора. И Триединството всъщност поучава, че има някой на име Бог Свети Дух, който получава поклонение заедно с Бога на Библията, заедно с истинския Бог, без дори един пасаж и доказателство в Писанието, които да подкрепят това. И така, това уместни въпроси ли са? Когато стане въпрос за Христовата синовност, не говорим само за Въплъщението. Ясно е, нали? Защото някои хора казват:
„Той е Божий Син понеже бил роден във Витлеем.“
Не. Не за това говори Библията, що се отнася до Неговата божествена синовност. Библията казва (видяхме това вчера вечерта), че Бог дал Своя Единороден Син. Той не добил Син при Въплъщението, а дал Своя Син. Христос е Божият Син в Своето предсъществуване. Всъщност ни се казва, че Той е „предсъществуващият... Божий Син“ („Знамения на времето“, 29 август 1900 г.). Следователно, в предсъществуването Си... не говорим за Витлеем, в предсъществуването Си, как Христос е Божият Син, в библейски план? Не цитирайте Основно учение или доктрина, а библейски стихове, нали така? Дайте ми Библията. Какво се казва в Библията? Добре. Това са хубави за помнене въпроси. Разгледахме тази доктрина, разгледахме дефиницията на доктрината, разгледахме какво има да каже Библията и открихме, че няма библейски доказателства. Това са предложените стихове. Всъщност няма никакъв стих в цялата Библия, който да подкрепя това заключение – че „има един Бог – Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности“. Няма дори един пасаж, който да подкрепя това. Не правя просто претенция за това, ако разполагате със стиха ми го дайте. Тук хората, които всъщност съставили това, ни дават най-добрите стихове, които стоят в негова подкрепа, и разгледахме всеки един от тези стихове за Триединството, и открихме, че те не доказват Триединството, нали? Те всъщност доказват истината – че има само един Бог, а не „единство от три съвечни личности“. Има само един Бог и това е... кой? Отец. И има само един Господ, Исус Христос, Неговия Единороден Син. И има Свети Дух, никой не казва, че няма Свети Дух. Духът е Божият Дух и Христовият Дух – това е собствената им личност, а не личност, различна от Тях. Ето защо вечен живот е да познаваме само Отец и Неговия Единороден Син (виж Йоан 17:3) – защото няма никой друг, когото да е необходимо да познаваме. Това е библейското учение. Тези са стиховете за Триединс-твото. Достатъчно ясно ли е? Сигурен съм, че може би имате някакви въпроси за стихове, които може би не сме обхванали. Няма проблем, разполагаме с време за въпроси и можем да разгледаме тези стихове тогава. Но е важно да осъзнаваме, братя и сестри, че Библията не оказва никаква подкрепа на тази представа.
Има още едно изследване, което всъщност е в Интернет. То носи загла-вието:
„Доказване на Триединството.“
В него преглеждаме цял куп други стихове, които се очаква да доказват Триединството, и всъщност откриваме точно същото заключение. Библията е ясна, нека живеем спрямо казваното от Библията, а не според казваното от човек. Амин? Добре. Нека коленичим заедно и ще завършим с молитва. Моля се да сте били благословени от това видео. Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
Книгата тук, която носи заглавието „Двадесет и осем Основни учения“, се оказва адвентно издание, което изрежда 28-те стълба на църквата, Основните учения. Преди да се придвижим нататък искам да разберем значимостта когато говорим за нещо като за Основно учение. Какво означава думата „основен“? Ако я потърсите в речника можете да я намерите. „Основен“ означава „най-базовото или най-важното нещо, от което зависят други неща“. Следователно, едно „основно учение“ е много значима, базисна, жизненоважна основа, то е „основно“, други неща се основават на него. И така, ако погледнете този списък с Основни учения, ще откриете, че Доктрината за Триединството (или за това кой е Бог) е посочена там като номер...? Две, от Основните учения. Има смисъл в това. Първото всъщност е Писанието и тогава, непосредствено след това, е...? Богът на Писанието, това е предадената тук представа. Посочено е „Триединството“ и тогава се навлиза в подробности. Така че искам да разгледаме това и особено в уебсайта на църквата. Това е от уебсайта на Адвентната църква и е дефиницията на доктрината за Триединството. Искам да я прочета, както и да я имаме предвид, след което да видим какво можем да научим, що се отнася до Писанието.
[Малко сме излезли от ръба, но няма значение, ще схванем онова, което е от основно значение и намерение.]
Ето какво се казва там, Основно учение второ – Триединството:
„Има един Бог – Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението за Себе Си. Бог, Който е любов, е навеки достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение...“
Това е дефиницията, нали така? И тогава, след дефиницията, имаме списък от библейски препратки и стихове, които са дадени с цел да подкрепят и докажат тази дефиниция. Предстои да ги проучим заедно, но преди да направим това искам да разгледаме тази дефиниция в малко по-големи подробности, защото, преди всичко, тя ни представя идентичността на Бога, Който е наречен „Триединството“. Това е „Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности“. И тогава се описват качествата на Бога – безсмъртен и т.н., и защо би трябвало всички да се покланят на Бога. Но искам първо и преди всичко да разгледам идентичността. Наистина ли е библейско, че Бог е „единство на три... личности“ – „Отец, Син и Свети Дух“? С други думи, всичките трима съставляват Бога. Не един, не двама, а всичките...? Трима. Така че онова, което ще направим днес, всъщност е много просто и важно.
[Да включа лазера си... Работи ли? Прекрасно.]
И така, тук има списък от стихове, вярно ли е? Предстои да разгледаме всеки от тези стихове. И онова, което ще направим, е да видим дали тези стихове подкрепят представата, че единият Бог на Библията е „единство от три съвечни личности“ – „Отец, Син и Свети Дух“. Съгласни ли сте? Защото те са дадени като доказателство и потвърждение на това заключение. Така че всичко, което ще направим, е да проучим тези доказателства и потвърждения. Очаква се те да са най-ясните и силни стихове в подкрепа на това заключение. Кой е първият? Битие 1:26. Да започнем там. Битие 1:26, какво се казва в него? Ето:
„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята“ (Битие 1:26).
Хм... Виждате ли там нещо? Някой ще каже:
„Необходимо е да погледнеш по-отблизо, защото тук се казва „Бог каза“ и тогава, когато Бог е казал, Той казва „да създадем...“. Ето! Това е единство от три съвечни личности – Отец, Син и Свети Дух!“
Това е представата. Да видим дали това всъщност се казва в стиха. Защо Бог казва „да създадем“? Очевидно Бог трябва да се обръща към...? Някой друг. Въпросът е: Към кого се обръща Той, към колко лица се обръща Той? Представата за Триединството би казала:
„Той се обръща към [колко?] други двама, което прави общо трима, „да създадем“.“
И тези трима всъщност са обединени и съставляват...? Единия Бог. И така, към кого се обръщаше Той? По много прост начин можем да разберем към кого се обръща Той или към колко лица, когато погледнем темата на разговора. Защото Бог казва:
„Да създадем...“ кого? „...човека по Нашия образ.“
Когато Бог създаде човека по Своя образ, колко лица бяха създадени? Адам и тогава...? Две отделни лица. Отец се обръщаше към...? Своя Син. Той каза:
„Чуй, да създадем човека по Нашия образ.“
Така че колко лица създадоха Те? Две. Достатъчно просто, нали? Така че идеята е, че понеже Бог каза „да създадем“ трябва да има трима. Нека ви кажа нещо: двама не доказват трима. Ако имаше трима, то тогава Бог щеше да е създал...? Три човешки същества. Беше ли това възможно за Бога? Не беше трудно, нали? Той създаде двама, по образа и подобието на Отец и...? Сина. Ето защо Бог каза там:
„Да създадем...“
Някой ще каже:
„Почакай малко. Добре, но думата „Бог“ тук на еврейски всъщност е „Елохим“ – еврейска дума, която всъщност е в множествено число, дума в множествено число.“ Защо се казва „Елохим“? Защото Бог всъщност е...? Множествено число лица, Той е повече от...? Един.
Хм... Дали „Елохим“ означава всъщност, че Бог е повече от един? Това всъщност е представа, която повечето, ако не и всички учени, дори тринитаристи, отхвърлят като доказателство за Триединството. Виждате ли, думата „Елохим“, употребена за Бога, наистина е дума в множествено число, но е употребена с глаголи в единствено число, което означава (и речникът ще ви каже това), че тя е множествен интензив с единично значение. Т.е. употребяване на дума в единствено число за обозначаване на царственост и величие, с цел обозначаване на власт, а не обозначаване на множественост. И това всъщност се среща много често в Библията. Пример за това, който искам да ви разкажа... Не разполагам с него тук, но когато изпрати Мойсей при фараона, Бог каза:
„Ето, поставих те...“? „...бог на фараона“ (Изход 7:1).
Думата „бог“ там е...? „Елохим.“
Мойсей беше една отделна личност. Тези думи говореха за това, че той щеше да има едно високо, издигнато положение, също както самия Бог, „Елохим“. Евреите много ясно разбираха това. Така че при Сътворение-то виждаме, че Бог всъщност създаде всичко чрез Своя Син. Отец и...? Син. Двама, а не трима. Виждаме това на редица места. Колосяни 1:15, 16 – там се казва [говори се за Христос]:
„...Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено...“
Бог Отец създаде всичко чрез Своя Син. Ето защо при Сътворението Той Му каза:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Думата „Елохим“ не е нищо друго освен този множествен интензив с единично значение.
Някой може би ще каже:
„Почакай, не! Не, това не е вярно. Думата е в множествено число като „повече от един“.“
Нека просто проверим това в Малахия 2 гл. Малахия 2 гл. В края на Стария завет (което е доста интересно) имаме следния стих – в 10 ст. той казва:
„Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог? Тогава защо се държим коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“ (Малахия 2:10).
За кого разбираше Малахия, че е „Елохим“? Само един Бог, Който е...? „Един Отец“ – Той ни е създал и сътворил. Доста интересно е, че думата за „Бог“ тук всъщност не е „Елохим“, а „Ел“, на еврейски. Така че това не е дума в множествено число и от контекста става ясно, че Онзи, Когото разбираше Малахия като Създателя в Битие 1 гл., „Елохим“ (което е дума в множествено число), Малахия Го разбираше като едно отделно лице, Бог Отец. Не е ли интересно? Това не е мнението на теолог, а говори Малахия, Божият пророк. Нали така? Той разбираше кой е Богът на Библията. Този „Елохим“ е не друг, а Бог Отец, великият Източник на всичко, Който създаде всичко чрез Своя Син, Исус Христос. Достатъчно ясно е. Това е Битие 1:26. Ясно е, нали? Разгледахме този стих. И така, дали там намерихме нещо, което да се отнася за „единство от три съвечни личности“, което съставлява Бога - „Отец, Син и Свети Дух“? Нищо в Битие 1:26 не подкрепя тази представа. Съгласни ли сте? Свършихме с това.
Следващият стих е... кой? Второзаконие 6:4. Нека погледнем този стих, може би там ще намерим някакви доказателства. Вижте, не съм сложил аз тези стихове там – това са стиховете, употребени в Основното учение. Ние просто ги преглеждаме последователно. Второзаконие 6:4, какво се казва тук?
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“ (Второзаконие 6:4).
Добре, какво научаваме от този стих? В него се говори за това, че Бог е един, само един. Точно тук някои хора може би ще кажат:
„Почакай, необходимо е да разбереш еврейския тук, защото еврейската дума за „Господ“ тук е „Яхуа“ [собственото име на Бога, което е Йехова], но с тази дума тук отново се казва, че Бог е...“ какво? „„Елохим“, в множествено число.“
Вече видяхме какво означава това – то не означава „повече от един“, а е множествено число на „величие“, когато се отнася за истинския Бог.
Понякога хората казват:
„Има един Господ, а думата „един“ тук може да означава „единс-тво“. С други думи, имате този множествен Бог, Който просто е обединен. И именно за това говори стихът – за „единство от три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“.
Добре, това е предположението. Това ли се казва в стиха? Тъй като този стих е обект на спор, нека видим как да разбираме това от други стихове, които ще хвърлят светлина върху този.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“
Дали тук се говори за единство или се говори за отделна личност? Забележете как две глави по-рано Мойсей изразява това по следния начин – във Второзаконие 4:35 той казва:
„На теб бе показано това, за да познаеш, че Господ - Той е Бог и няма друг освен...“? „...Него.“
Това са точно същите думи – „Господ“ тук е и тук „Господ“, „Бог“ тук е и тук „Бог“. И когато тук, във Второзаконие, [Мойсей] казва, че той е един, сега Той пояснява това малко по-добре като казва:
„...няма друг освен...“? „...Него“, в единствено число. Колко на брой е това? Едно отделно лице. Това не е комисия, не е група, а е една отделна личност. Ето как разбираше това Мойсей, а именно той написа същия онзи стих по-нататък – във Второзаконие 6:4 (доста ясно е). И така, за кого се говори с това? Нека научим. Един от хората, които е най-добре да попитаме, е най-висшият авторитет по темата. Доста интересно е, че самият Исус Христос, в Новия завет, цитира този стих, Второзаконие 6:4, и това хвърля много ясно светлина върху стиха. В разискването Му с книжника имаме следното (в Марк 12:28-34) и искам да прочета тук актуалните стихове, само за да получим това от думите на самия Господ. - там се казва:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ...““
Той цитира стиха в Стария завет, който разглеждаме. Уау! Това помага. Тогава Той казва, че
„да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ е най-важното.
32 ст.:
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен...“? „...освен Него...“
Тогава Исус отговори, след което книжникът потвърди думите на Исус. Тогава 34 ст.:
„Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси“ (Марк 12:28-34).
Защо цитирам това разискване? Очевидно те разговарят за някого, нали така? Разговарят за Бога на Библията, за Бога, Който е споменат във Второзаконие 6:4. И те говореха за този Бог на Библията като за една отделна личност. Книжникът каза:
„...Бог е един; и няма друг освен...“? „...Него.“
Познайте какво: този книжник разбираше еврейския език. Той знаеше, че думата „Елохим“ е в множествено число и разбираше, че това означава, че всъщност има само един Бог; и няма друг освен него“. И Исус, самият Божий Син, не го поправи, казвайки:
„Чуй, думата „Елохим“ е в множествено число. Не знаеш ли, че тя означава „повече от един“?“
Какво всъщност каза Той?
„Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство.“
Следователно, тук е самият Божий Син, а също и книжникът, който е експерт по еврейски език. Те разговарят точно за този стих, който разглеждаме, и потвърждават, че в него се говори само за една отделна личност. И тази отделна личност не е Исус Христос, а е Неговият Отец – единият Бог на Библията. Така че не ми е нужен някой съвременен еврейски теолог, експерт по еврейския език, който да се опита да ми каже какво означават думите. Тук е самият Исус Христос, както и книжник, които са точно там, в Писанието. Те познаваха много добре езика.
Ето още един стих от друг човек, говорещ еврейски – 1 Коринтяни 8:6, Павел казва:
„...но за нас има само един Бог,“
и тогава той казва кой е Той,
„Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:6).
Ето как разбираше Павел, евреинът, Второзаконие 6:4 – че единият Бог на Израил, „слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един,“ той каза: „Това говори за...“? „...Бог Отец.“ Доста просто и ясно, нали? Така че във Второзаконие 6:4 не се говори за комисия или за група, не се говори за „единство на три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“, а се говори за единия Бог на Израил, Бог Отец – според
1) Исус,
2) книжника и
3) Павел.
Доста трудно е да се победи това. Независимо колко теологични степени можете да имате е наистина трудно да се победят тези доказателства. Обясни го Исус, а не аз. Просто приемаме казаното от Него. И така, не намерихме това доказателство във Второзаконие 6:4 – там нямаше нищо за това „единство от три съвечни личности“.
Кой е следващият ни стих? Исая 6:8. Малко трудно се вижда, знам, но ще ви ги чета, не се безпокойте. Едно, две, три... Исая 6:8. Какво научаваме от Исая 6:8? Ето го:
„И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен“ (Исая 6:8).
Говори Исая. Този стих се употребява за доказване на това, че Бог е Триединство, „единство от три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“.
Вероятно причината е, че там се употребява думата „Нас“ - кратка дума, която никак не потвърждава „единство на три съвечни личности“. Въпрос на факт е, че говорителят е...? Отделно същество, единично, защото се казва... какво?
„Кого да...“? „...изпратя?“
А не „изпратим“, нали така? „Кого да изпратя? И кой ще отиде за...“? „...за Нас?“
Доста интересно е, че в граматиката това се нарича „Плуралес Екселантес“. Това е на латински. Какво означава то? Звучи малко изтънчено. Доста просто, на английски това е множествено число на „величие“. Множествено число на „величие“, при което Бог говори за Себе Си и назовава Себе Си с дума в множествено число – не защото е повече от един, не защото е комисия, но това се нарича „множествено число на...“? „Величие.“ Искам да потвърдим и научим дали това наистина е вярно или не, дали тук Бог казва „Нас“, защото е повече от един или употребява множественото число на „величие“. Нека погледнем в същата книга и видим кой е този израилев Бог, за Когото се говори тук, Говорителят. Същият автор, Исая 30:15 – той казва:
„Защото така казва Господ Бог, Светият Израилев: Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте.“
Исая получи това видение, нали така? Той чу Господа да говори и каза:
„Господи, ето ме, изпрати мен.“
Ето какво пише Исая – той казва:
„Господ Бог, Светият Израилев...“
Той говори за израилевия Бог, беше изпратен от израилевия Бог. Кой е израилевият Бог? Исая разбираше, че Той е един [англ.: the Holy One; Светият]. Но искам да потвърдя това на редица места, само за да бъдем сигурни, защото в стиха наистина се казва:
„...кой ще отиде за Нас?“
Означава ли това, че израилевият Бог е множествено, сложно съставно цяло, „единство от три съвечни личности“? Кой е израилевият Бог? Тук Исая казва кой е, но искам да потвърдя това там, където се обобщава от апостолите. Ето го, в Деяния 3:13. Деяния 3:13:
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов...“
Дали това би бил израилевият Бог? Да.
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Син Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.“
Кой според Петър е Богът на бащите, израилевият Бог? Този, Който има Син на име Исус. За Исус ли говори той? Не. Говори за...? Бащата на Исус. Бащата на Исус е
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов“, „Богът на бащите ни“.
Той прослави Своя...? Син. Просто, нали така? Между другото, Петър беше вдъхновен от Светия Дух. Той нямаше научна степен по теология. Имаше вдъхновението на Божия Дух. Според него, израилевият Бог, Богът на бащите, се оказва една отделна личност, Чийто Син е Исус Христос. Достатъчно лесно за разбиране от моя страна. И така, в Исая не се казва нищо за „единство на три съвечни личности“. Въпреки че е употребена думата „Нас“, не се говори за това.
Следващият стих е...? Матей 28:19. Добре, сега стигаме до някъде. Матей 28:19, поръчението за кръщаване. Нека го погледнем. Защо казвам това? Защото стихът е много популярен. Всъщност ето какво се казва там:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“ (Матей 28:19).
„Ето, братко - „Отец, Син и Свети Дух“, „единство от три съвечни личности“. Това е Богът на Библията.“
Добре. Това ли се казва в стиха? Преди всичко ще откриете, че тук Исус всъщност не ги учи за идентичността на Бога, нали? Думата „Бог“ дори не е употребена в стиха. Онова, за което ги учи Той, е че им дава заръка относно кръщението, а не урок за това кой е Бог. Някой ще каже:
„Почакай, почакай! Тук се казва „Отца и Сина и Светия Дух“ – трима! трима! И тогава се казва „име“, само едно. Трима в едно, ето го точно там!“
Добре, нека бавно помислим и разберем какво се казва в стиха. Има Отец, Той е израилевият Бог. Има Син и има Свети Дух. Но в този стих не ни се казва за връзката, която имат Те помежду си. Не ни се казва, че всички Те са обединени, съставлявайки Бога. И предстои да видим какво поучаваше всъщност Исус за това. Защото в пасажа, където се казва
„идете, прочее, научете всичките народи,“
част от делото на евангелието е да научим народите. Да ги научим на... какво? На всичко, на което учеше Исус. Не е ли така? Той казва:
„...всичко, което съм ви учил.“
И така, какво учеше Исус относно Отец? Какво учеше Исус относно Сина? И какво учеше Исус относно Светия Дух? Учеше ли Той, че всичките трима са „единство от три съвечни личности“, съставлява-що единия Бог? Това е доста уместен въпрос, нали така? Защото това, честно казано, не се казва в стиха. Просто не се казва. В него ви се казва просто, че има Отец, има Син, има и Дух, и кръщението става „в името“ (като след минута ще разгледам и името). И така, какво учеше Исус относно Отец? Само за да получим това от собствените Му устни, защото Той каза именно това. Йоан 17:3:
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“
Според Исус, Отец е...?
„Единственият истинен Бог.“
Той не добавя други, които да съставляват този един Бог. Това всъщност е в хармония с онова, което прочетохме току-що от Петър. Не е ли така? Че израилевият Бог, Богът на бащите, е Бащата на Исус Христос. Тук, според Исус, Отец е „единственият истинен Бог“; и също така има и
„Исус Христос, Когото [Той е] изпратил“.
Не искаме да пренебрегнем Исус Христос, Когото Той е изпратил. Какво е Неговото положение? Как се вмества Той в тази картина? Исус всъщност много ясно ни каза това, в Йоан 10:36 – говорейки на невярващите юдеи Той каза:
„...то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?“
Следователно, според Исус, беше много просто да се разбере Този, Когото каза, че е – Той беше... чий Син? Божият. Като „Бог“ в този случай беше... кой? Неговият Отец, израилевият Бог, Богът на Библията, Богът на Сътворението. Исус е Негов Син. Той не е част от комисия заедно с Него, съставлявайки едно трио от „три съвечни личности“, които съставляват Бога. Той всъщност е Негов Син. Той е Синът на...? Бога, Синът на една Личност, а не Син на комисия или на група лица или отделни същества. Това поучава Исус за Себе Си. И така, има Отец, ето Го Синът (ясно виждаме положението Му), какво да кажем за Светия Дух? Хм... Тук хората казват:
„Добре, да преминем на Светия Дух. Сега ще видим какво учеше Исус.“
Добре, ето какво каза Исус за това. Марк 13:11 – като говори на учени-ците и на вярващите Той казва:
„А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.“
Хубаво обещание, нали така? Когато бъдете извикани и е необходимо да отговорите за вярата си, Исус казва:
„Не се безпокойте. Ще говорите, но няма да говорите вие, а това ще бъде...? Светият Дух. Кого имаше предвид Исус, когато говореше за Светия Дух? Всичко, което трябва да направим, е всъщност да сравним този стих с паралелния на него и да видим за какво говори Той. Нека ги съпоставим. В Матей 10:20 Той казва:
„Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“
Следователно, тук Исус казва:
„Не сте вие, които говорите, а...“? „...Светият Дух.“ Той казва: „Не сте вие, които говорите, а Духът на Отца ви.“
Следователно, според Исус Светият Дух е...? Духът на Отец. Не е някой друг. Това е Духът, който принадлежи на Отец. А няма дух, принадлежащ на някого, който да се различава от собственика на Духа. Когато вие и аз, човешката раса, бяхме създадени по Божия образ (по-рано разгле-дахме това, нали така?), вие и аз имаме дух, всеки притежава дух, дали вашият дух е личност, различна от вас? Не. Знаете ли защо? Защото сте създадени по Божия образ. И Духът на Отец не е личност, различна от Него. Хората казват:
„Но почакай, той е наречен „Свети Дух“, трябва да е някой друг.“
Да, защото Отец е...? Свят. Следователно, Неговият Дух е...? Свят. „Свети Дух“ не е име, а е описание на това какъв е Духът. Духът е свят, защото Собственикът на Духа е свят; и Духът не се различава от Собственика. Той не е друга личност. Доста интересно е, че Исус казва също и следното – в Лука 21:15:
„...защото Аз ще ви дам така мъдро да отговорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоре-чат.“
Следователно, кой ни дава думи, които да говорим, за да свидетелстваме пред противниците си? Три стиха. Между другото, дали тук се говори за Триединството? Може би това ще каже някой, „ето го Триединството“. Светият Дух е Духът на Отец. И Библията казва, че Отец не дава на Сина Си Духа с мярка (виж Йоан 3:34). Исус бе пълен с Духа на Отец. С други думи, Духът, който приемаме, наречен „Светият Дух“, е Духът на Отец в Сина. Това не е някой друг, различен от Тях. Защото не каза ли Исус, когато беше тук, на земята,
„Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата“ (Йоан 14:10)?
Как беше Отец в Сина? Чрез Духа Си. Следователно, когато приемаме Сина, ние приемаме... кого? Отец и Син, а не някой друг. И именно за това говори Исус тук. Така че Той не поучаваше каквото и да е нещо, което да се отнася за Триединството. Може би някой ще каже:
„Ами „име“? В стиха, при кръщението, се казва: „...като ги кръщава-те в името...“ А не в „имената“. Едно име. Виждате ли, едно и три. Три правят едно.“
Ако погледнете в Библията, ще откриете, че „име“ всъщност означава „власт“. Онова, за което говореше там Исус, е „власт“. Забележете какво каза Той в предишния стих – Матей 28:18 (точно преди 19-ти стих се намира 18-ти):
„Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и...“? „...на земята“ (Матей 28:18).
Тогава Той казва:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в име-то...“ (Матей 28:19).
Или: „...във властта, която Ми е дадена.“ Има една сила, една власт. Тази власт е дадената на Исус. Кой Му я даде? Неговият Отец. И как упражнява Исус тази власт спрямо нас тук, днес? Чрез Духа Си. Тогава не е изненадващо, че кръщението става в едно име – на Отец, единствения истинен Бог, на Неговия Единороден Син и на Духа, Който е личното им присъствие при нас, а не някой друг. Има един красив стих, който много добре обобщава това. Но преди да се придвижим на този стих, ето защо откривате, че всички кръщения в книгата Деяния всъщност бяха извършени и направени в името на...? Исус. Дали учениците проявяваха непокорство към заповедта на Исус? Не. Всъщност Исус имаше предвид точно това -
„...кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“ (Матей 28:19).
Властта да се направи това се намира в само в...? Исус. Затова те кръщаваха само в името на Исус. Защо? Само Исус ни свързва с Отец и именно така получаваме Светия Дух – Отец, Син и Дух. Това не е Триединство, „единство от три съвечни личности“, съставляващи Бога. Това е просто подчертаване на връзката, която имат Отец и Синът помежду си, и начина, по който Те желаят да бъдат с нас, а не да ни изпратят другиго. Красив стих, обобщаващ това, е Ефесяни 2:18. Павел казва:
„Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18).
Помислете за казаното тук. Чрез Христос „и едните, и другите [юдеи и езичници] имаме достъп в един Дух до Отца.“
Така че дали има два пътя към Отец или един? Зависи от теологичното ви разбиране. Виждате ли какво казвам? Исус казва, че е единственият път, но тук Павел казва, че чрез Христос имаме достъп чрез...? Един Дух. Следователно, ако „единият Дух“ е личност, различна от Христос, то това е друг път до Отец. Не е ли така? Но колко пътя има според думите на Исус? Само един. С други думи, Исус Христос е този „един Дух“, чрез Когото достигаме до...? Отец. Ето защо Той говореше за Отец, Син и Дух при кръщението – защото ние достигаме до Отец чрез Сина, посредством единия Дух. И този един Дух не е друг път или личност, различна от Христос, а е начинът, по който самият Христос днес ни свързва с Отец, въпреки че не е с нас по плът. Ние вярваме, че Исус присъства тук днес, нали така? Молим се Исус да бъде тук и изискваме изпълнение на обещанието:
„...където двама или трима са събрани...“
(Матей 18:20). Тук има много повече от двама или трима. Исус каза, че тогава ще бъде посред нас. Разбираме ли, че Той има предвид, че ще изпрати другиго, за да бъде сред нас? Или самият Той е сред нас? Самият Той. И не Го виждаме тук в плът, но самият Той е тук, защото беше направен също и „животворящ дух“ (1 Коринтяни 15:45). И чрез този „един Дух“ ние все още можем да бъдем свързани с Отец, защото в действителност това става не чрез друг, а чрез самия Христос. Красива картина, нали така? Самият Христос е Духът.
Така че няма Триединство, няма никакво „единство от три съвечни личности“, що се отнася до този стих. Това беше Матей 28:19, нали така?
Следва Йоан 3:16. О-о-о, това е хубав стих. Прекарахме цял час вчера вечерта в разглеждане на Йоан 3:16. Да погледнем Йоан 3:16, дали в него пък ни се казва за „единство от три съвечни личности“, съставляващи Бога? Ето го... Колко думи има в Йоан 3:16? Добре, слушали сте. За онези от вас, които не са присъствали тук вчера вечерта, ние открихме, че Йоан 3:16 всъщност се състои от...? Двадесет и пет думи. Ето какво гласи той:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“
Аз не го виждам, а вие? Къде в стиха е това „единство от три съвечни личности“? Виждате ли, ако Бог наистина е „единство от три съвечни личности“, тогава колко на брой би бил този Бог? Трима. Така че
„...Бог [Отец, Син и Свети Дух] толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Хм, това не е съвсем гладко. С това се говори за Бог Отец, а с това – за Неговия Единороден Син. И толкова! Не се говори за никого другиго. Тогава къде е „единството на три съвечни личности“? Не и в този стих. Така че не съм сигурен как този стих го доказва. Всъщност този стих доказва, че Отец има истинска любов към нас. Той ни даде истинския Си Син. Виждате ли, ако Неговият Син не беше в действител-ност истински, колко истинска тогава е любовта Му? Помислете за това. Ако Неговият Син, Който е мярката на любовта Му, Неговият Единороден Син, не е наистина роден, а това е само метафора, както ни се казва в Триединството, какво тогава говори това за Божията любов? Тя би била само...? Метафора. Ако стойността и мярката на Божията любов са метафора, тогава любовта Му е метафора. Току-що сте унищожили Йоан 3:16. И така, аз не го виждам в този стих, а вие? В него (в Йоан 3:16) не ни се казва нищо за „единство от три съвечни личности“. Няма да повтарям проповедта от вчера вечерта. Ако сте я пропуснали можете да я изгледате, но вчера вечерта разгледахме това в подробности.
Добре, следващият. След Йоан 3:16 следва...? 2 Коринтяни 1:21, 22. Добре, нека погледнем 2 Коринтяни 2:21, 22. Там се казва:
„А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог“ (2 Коринтяни 2:21, 22).
Добре. Предполагам, че този стих се цитира поради това, че споменава Христос, споменава Бога и споменава също...? Духа. Ето – Отец, Син и Дух, заключението е лесно.
„Това са тримата, Триединството, това е Бог.“
Добре. Не чак толкова бързо. Необходимо е да не вкарваме в прочита на стиха собственото си разбиране. Какво се казва в стиха? Всъщност ето един много прост въпрос: Колко лица в стиха са наречени „Бог“? Само едно. Дали Христос е наречен в този стих „Бог“? Не. Дали Духът е наречен „Бог“? Само един е наречен „Бог“ и това е Бог Отец. Христос е Негов Единороден Син. А Духът е начинът, по който биваме свързани, както научихме по-рано. Тогава как да четем стиховете?
„А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог [Бог Отец]...”
Следователно, Павел се изразява ясно. Когато говори за Христос, когато говори за Духа и когато говори за Бога, той нарича само Отец „Бог“, защото по-рано каза:
„...за нас има само един Бог, Отец...“
Така че неговите писания са последователни. Тук Павел не ни учи за състава на Бога на Библията. Той спомена Бога на Библията точно там, когато каза „Бог“. И само защото Христос и Духът са споменати в близост до Него, това не ни дава никакво основание да ги струпваме в едно цяло и да казваме:
„Всички тези съставляват Бога на Библията.“
Това не става по честота на назоваване или споменаване. Достатъчно ясно ли е? Честно казано, в стиха не се казва нищо по отношение на „единство от три съвечни личности“, които съставляват Бога. В стиха се казва, много просто, че съществува Христос [видяхме идентичността Му], че има Бог и има и Дух. И Бог Отец е Източникът на всичко това, в Христос, и Той ни даде Духа – доста ясно, що се отнася до този стих. Ясно ли е дотук? Добре. В този стих не виждам никакво „единство на три съвечни личности“. Въпрос на факт е, че стихът е ясен – за Бога се говори като за само едно отделно Същество. Това не е Христос, не е и Духът, а всъщност е Бог Отец.
Следващият стих е 13 гл. и там 14 ст., също от 1 Коринтяни. Какво се казва тук? Нека погледнем.
2 Коринтяни 13:14: „Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. [Амин.]“
Сега нямате нужда от помощта ми, вече сме го разбрали, нали така? Дали тук се казва, че Богът на Библията е „единство от три съвечни личности“, „Отец, Син и Свети Дух“? Не, не се казва. Въпрос на факт е, че тук отново се намира същото нещо. Според този стих има „Господ Исус Христос“ и тогава има...? „Бог,“ и тогава има...? „Дух.“ И колко лица са наречени „Бог“? Едно. Така че ако Богът тук е всичките трима, то в стиха няма никакъв смисъл, защото би се казвало:
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога [Отец, Син и Свети Дух], и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.“
Ние просто четем Библията според както се казва в заключението, извличано от този стих. Но тогава откриваме, че в стиха няма смисъл. За какво тогава се говори? Говори се за връзката, която имаме с Бога. Някой може би ще каже:
„Почакай, тук обаче се казва „общението на Святия Дух“. Виждаш ли, Светият Дух общува с вярващия. Той трябва да е личност – има воля, комуникира.“
Не, не за това се говори в стиха. За общение с Духа ли се говори? Или се говори за общението на Духа? Не се говори за това, че ние ще общуваме с някого и ще разговаряме с него, а се говори за общението на Духа. С други думи, за общението, което идва чрез Духа, което бива донасяно от Духа. Това е Духът на Отец и Духът на Сина; и именно така биваме свързани с Отец и със Сина. Именно така имаме общение с Тях. Именно така общуваме с Тях. Ето как Йоан говори за същата тази мисъл със свои думи – 1 Йоаново 1:3:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос.“
Как? Чрез...? Духа – ето за това говори Павел. И този Дух е Духът на Отец и Сина. Става дума за общението на Духа, за общението и общуването с Отец и Сина. Това не е общение с другиго и в стиха в посланието към коринтяните не се говори за „единство от три съвечни личности“. Говори се за „Господ Исус Христос“, говори се за „Бога“, Неговия Отец, и за общението, което получаваме от Тях – ето за това се говори в стиха. И така, няма Триединство, що се отнася до този стих.
Стиховете ни свършват, нали така? Да, доказателствата не се връзват дотук. Току-що завършихме със стиха. Колко ни остават? Два стиха. Това са общо девет стиха. Така ли е? Прегледахме първия ред и не открихме нищо. И не правя просто бегъл преглед, за да си кажем:
„О, не намерихме нищо.“
Разгледахме ги подробно, всеки от тях, какво в действителност се казва в стиха, как се обяснява той от други стихове, как беше разбиран той от библейските писатели. Ето как разглеждаме доказателствата, защото, вижте, искаме да бъдем честни. Искаме да бъдем поклонници на истинския Бог, „с дух и истина“ (Йоан 4:23). Искаме да видим какво се казва в Писанието. Ето защо разгледаме доказателствата. Завършихме тук, кой е следващият? Ефесяни 4:4-6. Нека го проверим. Това е много хубав пасаж – ето какво се казва в него:
„Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“
Този стих всъщност потвърждава истината – че има само един Бог, Отец. Не знам какво друго заключение можете да изведете. Предполагам, че този стих се цитира като едно от доказателствата, защото споменава Духа, споменава Господ Исус и се намира близо до споменаването на Бог Отец, така че по близост на разположението това трябва да означава Триединството. Не, не означава. Защото единственият, когото Павел нарича „един Бог“, е Отец на... колко лица? На всички. И Той е над... колко лица? Над всички. В цялата вселена има само един Глава и този Глава не е комисия, а е личност, отделно Същество. Това е Богът на Библията, Богът на Сътворението. Според Павел, това е „Бог и Отец на всички“. Това е също така
„Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос“ (1 Петрово 1:3).
Защото Исус Христос се включва в...? В тези „всички“. Виждаме това в редица други стихове и предстои да го разгледаме. И така, само защото се говори за „един Дух“... Виждате ли, само защото се говори за „един Дух“, за „един Господ“ и „един Бог“, „Отец“, това не означава никакво Триединство. Иначе би трябвало да включите всички останали, споменати там, в същата близост. Доста интересно е, че именно от този пасаж получаваме красивата картина на единството на тялото. И единството на тялото се сплотява изцяло под... чие водителство? На Бог Отец, Който е Отец на всички. И това става чрез...? Христос. И именно Христовият живот прониква в тялото и сплотява тялото като го свързва с...? Отец. В стиха не се говори за Триединство, не се говори за „единство на три съвечни личности“, а се говори за „един Бог“, Който е над всички – Отец, и за Неговия Син, Исус Христос. Някои от вас може би познават уебсайта OneGodOneBody.org. Виждали ли сте този уебсайт? Названието на уебсайта всъщност произлиза от този стих. Ако не сте го виждали, може би ще чуете за него малко по-нататък, но това са само стихът и препратката към него. И така, в този стих не ни се казва нищо за Триединство. В него всъщност се потвърждава вече откритото от нас – че Бог, Богът на Библията, е Отец, Който е „над всички“.
И последно, но не на последно място е 1 Петрово 1:2. Преди да преминем на 1 Петрово 1:2, бих предположил, че стиховете, изброени тук, са в хронологичен ред, което означава, че са подредени според начина, по който се появяват в Писанието, като се започва от Битие и се преминава през цялото, в хронологичен ред. Последният стих е 1 Петрово 1:2. Открихме, че във всички тези стихове няма каквото и да е нещо, което да показва ясно или да загатва извежданото заключение. Не е ли така? Така че ако ще намираме нещо, по-добре това да е в 1 Петрово 1:2. Някои от вас вече отварят там, за да проверят дали го има. То трябва да се намира в 1 Петрово. Не е дадено нищо друго, нали така? Споменатото единство не се намира в никой от тези стихове, този е последната ни надежда, последния ни шанс. Затова сега 1 Петрово ще поправи всичко, ще ни каже това заключение. Нека погледнем –
1 Петрово 1:2: „...избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.“
Хм... Да не би да са ни дали погрешна препратка? Не, това е правилната препратка. Тогава защо този стих е употребен за доказване на Триединс-твото – на това, че Бог е „единство от три съвечни личности“?
Предполагам, отново, че причината е, че тук се споменават Бог Отец, Духът и Исус Христос, в един стих. Затова заключаваме, че това трябва да означава, че всичките трима са „единство от три съвечни личности“. Но защо да заключаваме това, когато то не се казва в стиха? В стиха не се описва връзката, която имат Те помежду си. Въпрос на факт е, отново, че само един в този стих е наречен...? „Бог.“ Ето го точно там – казва се:
„...избрани по предузнанието на Бога...“
И кой е Той?
„...Отца...“
Как става това?
„...чрез освещението на Духа...“
Научихме кой е Духът, нали така? Това е Божият Дух. Бог Отец е Източник на всичко, включително и на освещението ни. И Той прави това чрез Духа Си,
„...за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта...“
на кого?
„...Исус Христова...“
Кой е Исус Христос? Неговият Единороден Син. Той е роденият Син на...? Бога, на Бога на Библията. И именно чрез Него получаваме този Дух. Връзката тук, която не се дефинира в стиха, е всъщност онова, което откриваме на други места в Библията. Така че в този стих не ни се казва нищо за „единство на три съвечни личности“, съставляващи единия Бог, намиращ се в това Основно учение, и доказателствата ни свършиха. Знам, че има още стихове, които се употребяват от хора за доказване на Триединството, но това са стиховете, употребени тук. С други думи, това са най-силните стихове, най-ясните стихове, които подкрепят това заключение. Не е ли така? Тук не бихте искали да поставите стих, отнасящ се за състоянието на мъртвите. Бихте употребили най-значимите, уместни, ясни стихове, които да подкрепят това заключение. Ето защо разгледахме всеки от тези стихове. Те никак не доказват това заключение. И така, това [„единство на три съвечни личности“] не се намира в Библията, не произлиза от тези стихове или от който и да било стих в тази връзка. Откъде тогава идва то? Няма значение, то не се намира в Библията. То произлиза от място, различно от Библията. Как може то да бъде основно учение? Това е богът, на когото се отдава поклонение, а няма доказателства за учението в Библията. Това е сериозен проблем, братя и сестри, много сериозен проблем.
Преди да завършим искам да обсъдя нещо, защото разгледахме някои стихове, които се отнасят за идентичността на Бога на Библията. Погледнахме стихове от посланието към коринтяните, от Павел, където се казва за Божията любов, общението на Духа и общуването с Исус Христос. Аз попитах: Колко лица са наречени „Бог“ и това е Отец. Какво да кажем за Исус Христос? Искам тук да задам този въпрос, защото е въпрос, който бива задаван от мнозина и за който мнозина се питат: Исус Бог ли е? Зависи какво имаме предвид под „Бог“. Необходимо е малко да конкретизираме това, но за да отговоря на въпроса без да изглежда сякаш се опитваме да се измъкнем от него: разбира се, отговорът е „да“. Пояснителният въпрос е следният: Исус Богът на Библията ли е? Не, Той е Синът на Бога на Библията. Това не е понижаване на положението Му, а положение, което не заема никой друг в цялата вселена. Това е положение, което Го прави равен на Бог и Притежател на божественото естество и притежава божественото естество на Своя Отец. Ето защо Исус е Бог – понеже притежава самото естество на Бога. С други думи, не можете да Го категоризирате като Същество по какъвто и да е друг начин, различен от „Същество, Което е Бог“, или „Божествено Същество“. Той не е творение, не е ангел. Той е Същество, Което е Бог и е божествен. Причината да е божествен е защото Той се оказва Синът на единствения истинен Бог. Той наследи естеството на Своя Отец. Какво е това естество? Божественото естество. Отец много ясно признава това; Евреи 1:8, 9:
„А за Сина казва: - „Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; за това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.““
Признава ли Отец, че Неговият Син е Бог? Да. Дали Отец се опитва да каже, че Неговият Син е Богът на Библията? Не, защото Той всъщност казва... Когато признава Сина Си за Бог, Той казва:
„...за това, Боже, Твоят Бог...“
Следователно, Той казва на Сина:
„Твоят престол... е до вечни векове“ и „за това, Боже, Твоят Бог...“.
Следователно, в божественото си естество, като божествения Син на Бога, като Притежателя на божественото естество, Който е наречен от своя Отец, има...? Бог, Който е Негов Бог. Не е ли така? Това е Богът на Библията. Следователно, Божият Син, Който притежава божественото естество на Своя Отец [ето защо е наречен „Бог“], има Бог – същият Бог на Библията.
Искам да разгледаме доказателствата за това, но има ли смисъл дотук? Защото и Той, Христос, също е поклонник на единствения истинен Бог, Който се оказва Негов Бог и Негов Отец. И така, ето още един въпрос (това е въпрос, който се задава): Кой Бог е Исус? Това е въпрос, който се задава от хората:
„Кой Бог е Исус?“ - какво се опитваме да кажем.
„Ако Исус е Бог, то кой Бог е Той?“
Според стиха, който открихме току-що, ето го отговорът... Преди да разгледаме отговора искам всъщност да разгледаме два стиха, защото отговорът се намираше в стиха. Ще го спомена, след което ще го разгледаме заедно. Ако трябваше да зададем въпроса „Кой Бог е Исус,“ как щяхме да отговорим на него? Добре, „Божият Син“, това е хубав отговор. Но искам да бъда малко по-ясен, защото този отговор понякога не удовлетворява хората, тъй като те искат да чуят малко по-задоволителен отговор. В библейски план и въз основа на стиха, който открихме и прочетохме току-що, кой Бог е Исус? Исус е Богът, който има Своя Отец за Свой Бог и Отец. Библейска препратка ли? Евреи 1:8, 9. Достатъчно ясно ли е? Нека потвърдим това от няколко други стиха.
Ефесяни 1:3: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места...“
Бог е както Бог, така и...? Отец на нашия Господ, Исус Христос. Следователно, докато Исус Христос притежава божественото естество, притежава естеството на Бога, Той все още има Бог и Отец. Ето, със собствените Му думи, когато говореше на Мария – Йоан 20:17:
„Казва ѝ Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Достатъчно ясно ли е? И така, кой Бог е Исус? Той е единственият Бог, Който има Отец за Свой Бог и Отец; и това са библейските доказателства. Достатъчно ясно ли е? Защото понякога хората задават въпроси в опит или да... Те не желаят да наричат това „подвеждащи въпроси“, но ги задават в опит да корнер и да предизвикат конкретен отговор. Това е библейският отговор. Защото, познайте какво: Исус е Единородният Божий Син, нали така? Той е Единственият, Който притежава естеството на Бога; и следователно Той е единственото Божествено Същество, Което все пак има Своя Отец за Свой Бог и Свой Отец. Именно това каза той на Мария, именно това се казва в Евреи 1:8, 9, и това е отговор, в библейски план, на въпроса. След като отговорихме на този въпрос е мой ред да задам въпрос. Съгласни ли сте? Защото на нас често ни се задават въпроси. Отговорихме на този въпрос, сега е мой ред да задам свой. Съгласни ли сте, мога ли да задам въпрос? Ето въпрос, който и вие можете да зададете: кой Бог е „Бог Свети Дух“? И не се интересувам от мнения, искам стих. Не ми давайте мнение, това или онова, дайте ми стих. Вярвате в Триединството, вярвате в Бог Свети Дух,
добре. Кой Бог е Бог Свети Дух? Стих, моля. Знам, че никой от тук присъстващите няма да ми отговори, това е въпрос за мислене. Това е въпрос, който да зададете на онези, които може би имат проблем с онова, в което вярвате. Нали така? Уместен въпрос ли е това? И тъй като съм в това настроение, имам въпрос на смелост. Ясно е, нали? Въпрос на смелост. Защото докато мислят за отговора на този въпрос можете да зададете следващ въпрос, въпрос на смелост. Ето го: Как Христос е Божият Син? Ако не вярвате в библейското откровение, че Христос наистина бил роден от Отец и казвате:
„Не, нещата не стоят съвсем така.“
„Добре, ако вярваш, че Той е Божий Син, то как Христос е Божият Син? Какво означава, когато Писанието казва, че Той е Единородният на Отец? Как Той е Негов Син? Ако вярваш в Триединството, имаме нужда от библейски отговор на това.“
Защото, познайте какво: Триединството всъщност поучава, че тази синовност е само...? Метафора. И Триединството всъщност поучава, че има някой на име Бог Свети Дух, който получава поклонение заедно с Бога на Библията, заедно с истинския Бог, без дори един пасаж и доказателство в Писанието, които да подкрепят това. И така, това уместни въпроси ли са? Когато стане въпрос за Христовата синовност, не говорим само за Въплъщението. Ясно е, нали? Защото някои хора казват:
„Той е Божий Син понеже бил роден във Витлеем.“
Не. Не за това говори Библията, що се отнася до Неговата божествена синовност. Библията казва (видяхме това вчера вечерта), че Бог дал Своя Единороден Син. Той не добил Син при Въплъщението, а дал Своя Син. Христос е Божият Син в Своето предсъществуване. Всъщност ни се казва, че Той е „предсъществуващият... Божий Син“ („Знамения на времето“, 29 август 1900 г.). Следователно, в предсъществуването Си... не говорим за Витлеем, в предсъществуването Си, как Христос е Божият Син, в библейски план? Не цитирайте Основно учение или доктрина, а библейски стихове, нали така? Дайте ми Библията. Какво се казва в Библията? Добре. Това са хубави за помнене въпроси. Разгледахме тази доктрина, разгледахме дефиницията на доктрината, разгледахме какво има да каже Библията и открихме, че няма библейски доказателства. Това са предложените стихове. Всъщност няма никакъв стих в цялата Библия, който да подкрепя това заключение – че „има един Бог – Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности“. Няма дори един пасаж, който да подкрепя това. Не правя просто претенция за това, ако разполагате със стиха ми го дайте. Тук хората, които всъщност съставили това, ни дават най-добрите стихове, които стоят в негова подкрепа, и разгледахме всеки един от тези стихове за Триединството, и открихме, че те не доказват Триединството, нали? Те всъщност доказват истината – че има само един Бог, а не „единство от три съвечни личности“. Има само един Бог и това е... кой? Отец. И има само един Господ, Исус Христос, Неговия Единороден Син. И има Свети Дух, никой не казва, че няма Свети Дух. Духът е Божият Дух и Христовият Дух – това е собствената им личност, а не личност, различна от Тях. Ето защо вечен живот е да познаваме само Отец и Неговия Единороден Син (виж Йоан 17:3) – защото няма никой друг, когото да е необходимо да познаваме. Това е библейското учение. Тези са стиховете за Триединс-твото. Достатъчно ясно ли е? Сигурен съм, че може би имате някакви въпроси за стихове, които може би не сме обхванали. Няма проблем, разполагаме с време за въпроси и можем да разгледаме тези стихове тогава. Но е важно да осъзнаваме, братя и сестри, че Библията не оказва никаква подкрепа на тази представа.
Има още едно изследване, което всъщност е в Интернет. То носи загла-вието:
„Доказване на Триединството.“
В него преглеждаме цял куп други стихове, които се очаква да доказват Триединството, и всъщност откриваме точно същото заключение. Библията е ясна, нека живеем спрямо казваното от Библията, а не според казваното от човек. Амин? Добре. Нека коленичим заедно и ще завършим с молитва. Моля се да сте били благословени от това видео. Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
