Исус или Варава
Даниел Меса
Небесни Татко,
Моля Тe да ни водиш и да ни даваш мъдрост и напътствие, и да ни помогнеш днес да се предадем на Твоята воля, на Твоята истина, на Твоите мисли, на Твоите желания. Нека краката ни бъдат отправени в желаното от Теб направление. Моля във всичко, във всичките си заключения, да бъдем в съответствие с всички Твои пророци, с хората, на които си дал да ни разкрият Твоята истина. Благодарим Ти за това, Господи, и молим в нашето време заедно ние да бъдем изпитани и преобразени, да можем да разберем какво казва Господ. И Те молим да не възлагаш доверие на мен за каквито и да е думи пред тези хора, Твоят народ, събран на това място, което сега е посветено на Теб. Благодарим Ти за тази възможност, и нека тази вест, Твоята вест, да достигне до толкова уши, колкото Ти намериш за подготвени. Благодарим Ти в името на Исус. Амин.
Даниел Меса
Небесни Татко,
Моля Тe да ни водиш и да ни даваш мъдрост и напътствие, и да ни помогнеш днес да се предадем на Твоята воля, на Твоята истина, на Твоите мисли, на Твоите желания. Нека краката ни бъдат отправени в желаното от Теб направление. Моля във всичко, във всичките си заключения, да бъдем в съответствие с всички Твои пророци, с хората, на които си дал да ни разкрият Твоята истина. Благодарим Ти за това, Господи, и молим в нашето време заедно ние да бъдем изпитани и преобразени, да можем да разберем какво казва Господ. И Те молим да не възлагаш доверие на мен за каквито и да е думи пред тези хора, Твоят народ, събран на това място, което сега е посветено на Теб. Благодарим Ти за тази възможност, и нека тази вест, Твоята вест, да достигне до толкова уши, колкото Ти намериш за подготвени. Благодарим Ти в името на Исус. Амин.
Във “Великата борба”, стр. 588 се казва:
“Разграничителната линия между официалните християни и безбожните понастоящем е почти незабележима. Числящите се към църквата обичат онова, което светът обича, и са готови да се съединят с тях. Сатана е твърдо решен...”
Забележете каква е неговата решимост.
“Сатана е твърдо решен да ги сплоти в едно тяло и да усили делото си чрез това, като тласне всички в редовете на спиритизма.”
Уау! Следователно, наистина идеята за икуменизма, движението на света с цел сплотяване в едно цяло, идеята за Изплуващата църква, за това, че няма граници между църквите, и ние просто се сливаме, събираме се като едно цяло, покланящо се по подобен начин и пеещо едни и същи песни, и прославящо един и същи Бог. Всичко това е намерението на неприятеля да събере всички ни в едно тяло, за да усили своето дело като тласне всички в редиците на спиритизма. Не звучи честно.
“Католиците, които се гордеят и хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква, ще бъдат лесно измамени от тази чудодейна сила. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света към Бога и водещо до настъпването на дългоочакваното хилядагодишно царство - милениума” (“Великата борба”, стр. 588).
Ако знаете каквото и да е нещо за протестантите днес и за пророчествата, които те поучават, почти всички те казват, че Христос ще дойде на тази земя и Той ще бъде някой, на Когото ще бъдем призовани да отдаваме поклонение. И Той ще царува на тази земя в продължение на хиляда години. Почти всички представят тази вест.
Църквата на адвентистите от седмия ден като цяло, слава на Господа, не представя тази вест.
Същността на това е, че католиците, протестантите и светските хора ще бъдат всичките съединени, в едно тяло. Можем да видим това в Откровение 17 гл. И целта е всички те да бъдат въвлечени в спиритизъм. Спиритизмът е като магьосничеството, нали?
“Защото непокорството е като греха на магьосничеството...”
Спиритизмът е магьосничество. Така че имате някак същото нещо – непокорство, магьосничество, спиритизъм.
“...а упорството - като нечестието и идолопоклонството.”
Упорството може да се нарече “идолопоклонство”. Ако не желаем да изучаваме и разгледаме всички доказателства, това е идолопоклонство. Това е сходно с магьосничество. Това е спиритизъм.
“Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли теб да не си цар.”
Това беше казано на Саул от пророк Самуил. Намира се в 1 Царе 15:23.
Ще отворим на Марк, от 14 гл. нататък, и ще отворим към края на главата – Марк 14 гл. Причината, поради която започвам тук е, че Матей, Марк, Лука и Йоан, всичките четири евангелия, всяко едно от тях споменава думата “Варава”. Ясно е, нали? “Варава.” Лука и Йоан споменават името “Варава” само по веднъж. От друга страна, Матей и Марк наистина съобщават някои подробности за този човек, Варава.
Едно от нещата, които те не съобщават е, че името му означава нещо. Какво означава името “Варава”? Добре. “Вар-”, знаете какво означава “Вар”, нали?
“Син на...” Добре.
“Син на...” Какво означава “Ава”? “Вар-Ава”?
Виждам ви да се смеете, защото това наистина ви улавя неподготвени.
Гръцки речник на Стронг: 912. Варава; вар-а-ва, халдейски произход; син на Авва; Вар-ава, израилтянин – Варава. “Вар” - “Син на...”
Гръцки речник на Стронг: 912. Варава; вар-а-ва, халдейски произход; син на Авва; Вар-ава, израилтянин – Варава. “...бащата.”
Гръцки речник на Стронг: 912. Варава; вар-а-ва, халдейски произход; син на Авва; Вар-ава, израилтянин – Варава.
Това е наистина голяма подсказка. Иска ми се един от тях да беше казал, в превода на името му то да бъде разтълкувано като “Син на бащата”.
Както правят с някои от другите имена. Да. Но трябва да погледнете това. Всъщност не е твърде трудно. Просто поглеждате “Вар”, за което почти всички знаят, че означава “Син на...” “...Авва”. “Вар-Ава” - “Син на бащата”.
“Син на [един] баща”, да гo кажем.
Когато на тати и мама тъкмо се е родило това бебе, те трябва да са погледнали надолу и да са казали:
“Това е синът ми, в когото е моето благоволение. Да го наречем “син на бащата”, на мен, “мой син”.”
Така че мама и тати трябва да са се гордеели много, не мислите ли? Разбира се. Те не са искали той да бъде непокорен. Те не са искали той да бъде идол за себе си, да превърне себе си в идол. Те не са искали той да бъде някой грубиян и нелюбезен, дори убиец, някой, който ще предизвика бунт, някой, който ще се окаже разбойник. Те не са искали той да бъде такъв. Искали са той да бъде това скъпоценно малко момче, синът на бащата. Това са искали за него. Затова му дали това име. На него било дадено името “син на баща”.
Погледнете Марк 14:55:
“Главните свещеници и целият Синедрион...”
Добре. Да анализираме това още от самото начало. Вече прочетохме от стр. 588 на “Великата борба”, че има три групи. Кои са тези три групи? Католици, протестанти и светски хора. Нали така? Католиците, как можем да наречем деноминацията им?
Това, че някой ще каже:
“Не, аз не съм християнин...”
Ходил съм по много врати. Чукал съм по хиляди врати докато съм извършвал библейска работа, служене и т.н. Понякога, когато кажа:
“хей, ти християнин ли си?”
хората казват:
“Не. Не съм християнин, а съм римокатолик.”
Ясно е, нали? Това е същото като споменатия католик [англ.: папист]: някой, който е предаден на папството – на отчето, папата, на “авва”, ако щете – папата.
Между другото, това е и значението на думата “папа”: “баща”.
И така, там присъстваха католиците.
А за отстъпилите протестанти - кои биха били те? Онези, които претендират, че са последователи на Библията, но въпреки това са отхвърлили истината на ясния прочит на Словото. Ясно е, нали? Това биха били отстъпилите протестанти.
И така, католици, протестанти и светски хора. Кои са светските хора?
Бих казал, че това е всеки човек, който достига до момента, в който да каже:
“Не вярвам на Библията. Имам си собствена религия. Не твърдя, че имам какъвто и да е Бог от Библията за свой. Не отстъпвам пред католиците и т.н.”
Така че на мен ми изглежда като че католиците, протестантите и светските хора всъщност са в малка степен онагледени тук, в тази история.
И така, върнете се на 55 ст. Марк 14:55.
“Главните свещеници и целият Синедрион...”
Добре, анализирайте това. Кои са те? Католици, протестанти или светски хора? В големия мащаб на нещата, бих казал, че това са отстъпилите протестанти. Защо? Защото те твърдят, че вярват на Библията. Това са Израилевите чада. Това са водачите на църквата, на Израил.
“Главните свещеници и целият Синедрион...”
Те са тези, които не следват Христос, което би трябвало да правят протестантите.
Затова ще наречем тази група “отстъпилите протестанти”, сред тази група от три категории, спомената на стр. 588, пар. 3 от “Великата борба”.
“И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус…”
Къде биха търсили те свидетелство против Исус? Да помислим за секунда върху това. Дали Исус служеше само на евреите? Да или не? Не. Дали Той беше в дворовете, дали Той беше в залите за общуване, в синагогите на евреите? Да. Така че можеха ли те да се обърнат към евреите, за да намерят свидетелство против Исус? Беше ли Той по пазарите? Беше ли Той в областите, където стояха грешници и прелюбодейци, и хора като Закхей? Какво, отново, вършеше той? Беше бирник, нали? Беше ли той в тази група? Разбира се. Дали това бяха светски хора? Добре. Движеше ли се Той край римляните? Римляните бихме могли да наречем “католици”, защото съществува римското папство, римокатолици, същата историческа обстановка, същата идея. Затова ще ги нарека “католици”. Ще нарека главните свещеници и старейшините “отстъпили протестанти”, и ще нарека онези, които са главните грешници… онези... не непременно Павел, но блудниците и наркотрафикантите, и бирниците, и онези, които не бяха най-добрите в квартала, това са “светските хора”.
И така, когато главните свещеници и целият Синедрион потърсиха свидетелство против Исус, от кого потърсиха те съвет… или по-скоро свидетелство? Само от една група ли или от всичките три групи? Бих казал, че потърсиха от всичките три групи – от католиците (или римляните), от протестантите (или от “християните” - религиозните хора, които не приемаха действително Божието слово) и от светските хора (от онези, които бяха напълно вън от вярата). Следите ли? Има ли смисъл в това?
“И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха” (Марк 15:55).
56 стих: “Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.”
Знаем, че не можете да стигнете дотам при евреите. Те имат закон, помните, нали?
“Oт устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели...”
Подобно на написаното в статия, която четох сутринта.
...да се удостоверява всяко нещо.
Или как изразявате това?
“...да се потвърждава всяко нещо” (Второзаконие 19:15).
57 ст.:
“После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.”
Добре.
Ами, не съвсем. Той не каза наистина това. Можете да се върнете на Йоан 2 гл. и можете да прочетете самостоятелно какво действително каза Той:
“Разрушете този храм и за три дни ще го издигна” (Йоан 2:19).
Нямаше нищо за “неръкотворен” и такива неща, така че те добавяха малко към казаното от Него. Къде се намираше Той, когато каза това? Помните ли? Беше в храма. Така че докато Той беше в храма, кой Го чу? Има голяма вероятност това да са фарисеите, евреите – отстъпилите протестанти.
Следователно, има голяма вероятност отстъпилите протестанти да са далите свидетелство срещу Него тук.
“А-а-а! Чухме Го да казва тези неща, които ние считаме за богохулни!”
В 59 ст. се казва:
“Но и в това свидетелствата им се различаваха.”
Добре. Независимо дали това бяха протестанти, католици, светски хора – думите им се различаваха, независимо кои бяха те.
60 ст.:
“Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?”
Тогава в 61 ст. се казва:
“А Той мълчеше и нищо не отговаряше.”
Следователно, Той не желаеше да отговаря на това осъждане… или по-скоро на този въпрос.
“А Той мълчеше и нищо не отговаряше.”
61 ст.:
“Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?”
В Боговдъхновените писания ни се казва, че Той не можеше да мълчи при това. Тук Той не можеше да запази мълчание. Сега във въпроса е внесен Бог. Той ще реабилитира Своя Отец. И така, тук Той имаше следния избор:
“Мога или да продължа да мълча, както правих досега, и може би ще избегна осъждането на смърт, или мога да се изкажа в утвърждение на истината за това кой съм Аз в светлината на това кой е Бог. Защото през целия си живот съм казвал, че Аз съм Божият Син, Този, Който е изпратен, Който беше изпратен от Отец. Всъщност си спомням, че бях кръстен преди едва няколко години и чух Божия глас да казва:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.””
Така че ако Той е чул това и отрече, че го е чул, около Него има други свидетели, които са чули, че се случило нещо, и щеше да се чуе:
“Хей, Бог беше Този, Който каза: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.”
В този момент щеше да изглежда като че Той отрича кой е самият Той и кой е Неговият Отец.
“Ти ли си Христос, Синът на Благословения?”
Това е въпросът.
“Ти наистина ли си Синът на Отец?”
“Ти наистина ли си Вар-Ава?”
Исус изговори известните думи в 62 ст. Кажете ги заедно с мен.
“Аз съм.”
Това почти ме просълзява. Тези думи причиниха смъртта на нашия Спасител.
“Аз съм.”
Всеки един от нас ще трябва да отговори на този въпрос, един ден.
“Дали Исус е Христос, Синът на Благословения?”
Няма да кажем:
“Аз съм.”
Ще кажем:
“Той е. Той е. И Той е такъв не само сега в небето, Той е такъв в живота ми.”
Не се ли казва, че духът на антихриста е да се казва, че Христос не е дошъл сега в плът?
“А всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света” (1 Йоаново 4:3).
Христос, точно в този момент, след като Исус се възнесе на небето, Исус е дошъл в плът. Ако не изповядвате това точно в този момент, вие използвате думите, идващи от духа на антихриста. А не от Духа на Исус Христос. Хората ще кажат:
“Не, това е от гностиците още по онова време. Те казваха, че Исус не е дошъл в плът, и затова Йоан пишел за тях, по онова време. Това не е приложимо наистина за нас.”
Това звучи доста подобно на логиката, която използваха за ръкополагането на жени.
“О, не. Посланието до Тимотей беше написано за онази църква там. Те имаха местен проблем и то наистина се отнася за тях. То няма нищо общо с нас, наистина. И при това то няма нищо общо с Божеството.”
Не, то във всичко е свързано с нас днес и наистина е актуално за нас. Ако вземаме Писанието и го прилагаме за тях, ние просто казваме, че това Писание, този Боговдъхновен текст, Божието слово за тях, не било достатъчно голямо за някой като мен. Не, това не се отнасяше за гностиците, отнася се за нас. Ако ние кажем, че Христос не е (понастоящем) дошъл в плът, в моята плът, точно в този момент, в мен... Ако Христос чрез Духа Си е в мен, аз изповядвам истината. Ако казвам, че това не е вярно, тогава изповядвам онова, което изповядва антихристът. Има ли смисъл в това?
Исус каза:
“Аз съм.”
По-нататък, когато Той говореше на Пилат, сестра Уайт казва в “Копнежът на вековете”, стр. 726, че “като изговори това, лицето Му се освети, като че ли слънчев лъч светна над него.”
Не е ли силно? Знаете ли, същото се случи и в Йоан… 18 или 19 гл.? Според мен е 18 гл., когато Той излезе от молитвата Си в района на горната стая. Те вече си бяха тръгнали, но след като Той се беше помолил и беше помолил за единство между Отец и самия Него и между учениците и самия Него, и с Отец и т.н., Той си тръгна и се казва, че хора дошли в градината и Го попитали:
“Ти ли си Христос? Ти ли си този, когото търсим?”
Какъв беше отговорът Му?
“Аз съм.”
И именно в този момент те буквално паднали назад, защото Божията слава, чрез този Божествен Дух (да, има Дух; това са животът и славата от престола) проблесна през Него, тя прозря през Него. Затова ми харесва да мисля за това, че когато Той каза “Аз съм” едва няколко мига по-късно, точно тук, пред този първосвещеник, или пред този съвет, който свидетелстваше против Него, харесва ми да мисля, че лицето Му се е осветило и там.
И така, удивителното е, че в Йоан 19:7 (не отваряйте там, само го изслушайте) се казва:
“Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон...”
“Ние си имаме закон и по този закон [посочват към Исус] Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.”
Уау!
“Ние се придържаме към своя закон повече, отколкото към истината.”
Като гледаха Пътя, истината и живота, те казваха:
“Ние си имаме закон, който е по-важен, отколкото Бог в плът, Божия Син в плът.”
И бих желал да кажа, че днес ще се случва същото при отстъпилите протестанти, които ще казват:
“Ние си имаме закон. Той е съставен от 28 точки. И ние ще разпънем всеки, който се противопостави на тези точки.”
Казва ни се, че поради същата причина те имаха да кажат толкова много години преди това – защото в Йоан 5:19 се казва следното:
“Затова юдеите искаха още повече да Го убият [Исус]; защото не само нарушаваше съботата [един от въпросите в края на времето], но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога [още един от въпросите в края на времето].”
Защо бих казал това? Да отворим на Езекиил 20 гл. Отворете на Езекиил 20 гл. Необходимо е това да се разбере от всеки човек по лицето на земята. Езекиил 20:12. В 12 ст. се казва:
“Дадох им...”
Тук говори Бог, чрез пророка, наречен “Човешкия син”, между другото.
“Дадох им и съботите Си...”
Защо, Боже? Защо ни даде съботите Си? Тe трябва
“да бъдат знак между Мен и [вас], за да [познаете вие], че Аз, Господ, [ви] освещавам”.
Добре, Господи. Защо тогава ни даде съботите Си?
“За да познаете вие, че Аз съм Този, Който отговаря за вас, че Аз съм Този, Който ви освещава.”
Ти не си ни дал съботата просто за да бъде знак.
“Да, Аз действително я дадох с цел да бъде знак, но тя е знак с цел вие да узнаете, че Аз съм Този, Който държи нещата под контрол. Аз съм Този, Който ви освещава.”
Добре, Господи, но ако пазя Твоята събота, но отдавам почитта на някой друг, има ли проблем в това?
Какъв е отговорът?
“Да, има проблем с това.”
Това стана така действително за мен. Проповедник съм от 1996 г. насам и съм говорил на много различни места. И съм бил наистина пламенен зад амвона, но ви казвам, че това ми стана толкова ясно. Да, въпросът в края на времето е съботата. Но ако отдавате почит на погрешния бог в правилния ден, няма разлика в сравнение с това и да се покланяте на бога на погрешния ден, който ден е неделята, защото той е този, който ви е дал бога на погрешния ден. И той не само ни даде бога на погрешния ден, а ни даде и погрешния ден. Така че ако почитате бога на погрешния ден, но правите това в истинския ден, това няма да проработи. Това е едно най-изумителното естество на измамите.
Погледнете 20 ст. - точно там, в Езекиил 20:20:
“Освещавайте още и съботите Ми...”
Добре, Господи, защо? Защо би желал Ти да освещаваме съботите Ти?
“….и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.”
А! Съботата ни насочва към Него. Поотделно. Тя не е просто заради тях, за да могат те да узнаят, че аз се покланям на различен Бог. Не, тя е за нас – за да узная аз, че Той е Този, Който освещава мен, и за да узная аз, че Той е Господ, моят Бог. Това е лично общуване. Съботата е връзка между мен и Него. Разбира се, че тя е свидетелство за другите, но не това е същността. Ако искаме да бъдем различни от света, ако искаме да не се покланяме на същия бог, ние ще трябва да разберем “какво казва Господ”. Има един Бог.
А в статия тази сутрин четох да се казва, че няма един Бог. Има един Бог и нашия Господ, Исус Христос, единствения истинен Бог и Неговия Син, с Които имаме общение, според 1 Йоаново 1:3:
“Нашето общение е с Отца и с Неговия Син.”
В 1 Йоаново 5 гл. можете да прочетете много ясно в 11 ст. и нататък, че се казва, че имаме вечен живот чрез Отец и Сина, и чрез връзката ни с Тях.
В 1 Йоаново 2:22, 23 се казва, че ако вие не приемете Отец (или Сина), вие Го отхвърляте и сте част от системата на антихриста. Не може да бъде по-ясно. Имаме връзка с Отец и Сина.
Върнете се на Марк 14 гл. Марк 14 гл., и ще погледнем отново 61 ст.
“А Той [Исус] мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си [“Вар-Ава”]?”
“Ти ли си Синът на Благословения? Ти ли си Синът на Небесния Отец? Ти ли Си Божият Син.”
Той каза:
“Аз съм.”
И така, когато евреите казаха, че си имат закон, това прилича на момента, в който те се канеха да Го убият, защото Той каза, че Бог е Негов Баща. Обърнете внимание на 63 ст.:
“Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?”
Обърнете внимание какво казва сестра Уайт в “Ръкописи”, том 12, стр. 401. Сега забележете. Свещеникът тъкмо беше раздрал дрехата си. Добре, почакайте малко. Кого представлява този свещеник? Христос. Добре. И така, очаква се той да представлява Христос. И в ярост той разкъсва ризата си, той раздира дрехата си. Каква беше дрехата, която носеше първосвещеникът? Има ли нещо нередно той да направи това? Забележете какво казва тя:
“Изобличение...”
Коя е думата?
“Изобличение.”
Изобличение? Почакайте малко. Мислех, че изобличението е за грях, нали?
“Изобличение, размесено със страст…”
И така, тук имаме първосвещеника, при когото размесването на изобличение със страст го накара да раздере дрехата си.
“Той беше разярен на...” кого?
Каква според вас би била следващата дума? Христос. Забележете какво се казва:
“Изобличение, размесено със страст, го накара да направи това [да раздере дрехата си]. Той беше разярен на себе си затова, че повярва на Христовите думи…”
„Той беше разярен на себе си затова, че повярва на Христовите думи, и вместо да раздере сърцето си под действието на едно дълбоко усещане за истина и да признае, че Исус е Месия, той раздра своите свещенически одежди в решителна съпротива” (“Ръкописи”, том 12, стр. 401, пар. 1).
“Разграничителната линия между официалните християни и безбожните понастоящем е почти незабележима. Числящите се към църквата обичат онова, което светът обича, и са готови да се съединят с тях. Сатана е твърдо решен...”
Забележете каква е неговата решимост.
“Сатана е твърдо решен да ги сплоти в едно тяло и да усили делото си чрез това, като тласне всички в редовете на спиритизма.”
Уау! Следователно, наистина идеята за икуменизма, движението на света с цел сплотяване в едно цяло, идеята за Изплуващата църква, за това, че няма граници между църквите, и ние просто се сливаме, събираме се като едно цяло, покланящо се по подобен начин и пеещо едни и същи песни, и прославящо един и същи Бог. Всичко това е намерението на неприятеля да събере всички ни в едно тяло, за да усили своето дело като тласне всички в редиците на спиритизма. Не звучи честно.
“Католиците, които се гордеят и хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква, ще бъдат лесно измамени от тази чудодейна сила. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света към Бога и водещо до настъпването на дългоочакваното хилядагодишно царство - милениума” (“Великата борба”, стр. 588).
Ако знаете каквото и да е нещо за протестантите днес и за пророчествата, които те поучават, почти всички те казват, че Христос ще дойде на тази земя и Той ще бъде някой, на Когото ще бъдем призовани да отдаваме поклонение. И Той ще царува на тази земя в продължение на хиляда години. Почти всички представят тази вест.
Църквата на адвентистите от седмия ден като цяло, слава на Господа, не представя тази вест.
Същността на това е, че католиците, протестантите и светските хора ще бъдат всичките съединени, в едно тяло. Можем да видим това в Откровение 17 гл. И целта е всички те да бъдат въвлечени в спиритизъм. Спиритизмът е като магьосничеството, нали?
“Защото непокорството е като греха на магьосничеството...”
Спиритизмът е магьосничество. Така че имате някак същото нещо – непокорство, магьосничество, спиритизъм.
“...а упорството - като нечестието и идолопоклонството.”
Упорството може да се нарече “идолопоклонство”. Ако не желаем да изучаваме и разгледаме всички доказателства, това е идолопоклонство. Това е сходно с магьосничество. Това е спиритизъм.
“Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли теб да не си цар.”
Това беше казано на Саул от пророк Самуил. Намира се в 1 Царе 15:23.
Ще отворим на Марк, от 14 гл. нататък, и ще отворим към края на главата – Марк 14 гл. Причината, поради която започвам тук е, че Матей, Марк, Лука и Йоан, всичките четири евангелия, всяко едно от тях споменава думата “Варава”. Ясно е, нали? “Варава.” Лука и Йоан споменават името “Варава” само по веднъж. От друга страна, Матей и Марк наистина съобщават някои подробности за този човек, Варава.
Едно от нещата, които те не съобщават е, че името му означава нещо. Какво означава името “Варава”? Добре. “Вар-”, знаете какво означава “Вар”, нали?
“Син на...” Добре.
“Син на...” Какво означава “Ава”? “Вар-Ава”?
Виждам ви да се смеете, защото това наистина ви улавя неподготвени.
Гръцки речник на Стронг: 912. Варава; вар-а-ва, халдейски произход; син на Авва; Вар-ава, израилтянин – Варава. “Вар” - “Син на...”
Гръцки речник на Стронг: 912. Варава; вар-а-ва, халдейски произход; син на Авва; Вар-ава, израилтянин – Варава. “...бащата.”
Гръцки речник на Стронг: 912. Варава; вар-а-ва, халдейски произход; син на Авва; Вар-ава, израилтянин – Варава.
Това е наистина голяма подсказка. Иска ми се един от тях да беше казал, в превода на името му то да бъде разтълкувано като “Син на бащата”.
Както правят с някои от другите имена. Да. Но трябва да погледнете това. Всъщност не е твърде трудно. Просто поглеждате “Вар”, за което почти всички знаят, че означава “Син на...” “...Авва”. “Вар-Ава” - “Син на бащата”.
“Син на [един] баща”, да гo кажем.
Когато на тати и мама тъкмо се е родило това бебе, те трябва да са погледнали надолу и да са казали:
“Това е синът ми, в когото е моето благоволение. Да го наречем “син на бащата”, на мен, “мой син”.”
Така че мама и тати трябва да са се гордеели много, не мислите ли? Разбира се. Те не са искали той да бъде непокорен. Те не са искали той да бъде идол за себе си, да превърне себе си в идол. Те не са искали той да бъде някой грубиян и нелюбезен, дори убиец, някой, който ще предизвика бунт, някой, който ще се окаже разбойник. Те не са искали той да бъде такъв. Искали са той да бъде това скъпоценно малко момче, синът на бащата. Това са искали за него. Затова му дали това име. На него било дадено името “син на баща”.
Погледнете Марк 14:55:
“Главните свещеници и целият Синедрион...”
Добре. Да анализираме това още от самото начало. Вече прочетохме от стр. 588 на “Великата борба”, че има три групи. Кои са тези три групи? Католици, протестанти и светски хора. Нали така? Католиците, как можем да наречем деноминацията им?
Това, че някой ще каже:
“Не, аз не съм християнин...”
Ходил съм по много врати. Чукал съм по хиляди врати докато съм извършвал библейска работа, служене и т.н. Понякога, когато кажа:
“хей, ти християнин ли си?”
хората казват:
“Не. Не съм християнин, а съм римокатолик.”
Ясно е, нали? Това е същото като споменатия католик [англ.: папист]: някой, който е предаден на папството – на отчето, папата, на “авва”, ако щете – папата.
Между другото, това е и значението на думата “папа”: “баща”.
И така, там присъстваха католиците.
А за отстъпилите протестанти - кои биха били те? Онези, които претендират, че са последователи на Библията, но въпреки това са отхвърлили истината на ясния прочит на Словото. Ясно е, нали? Това биха били отстъпилите протестанти.
И така, католици, протестанти и светски хора. Кои са светските хора?
Бих казал, че това е всеки човек, който достига до момента, в който да каже:
“Не вярвам на Библията. Имам си собствена религия. Не твърдя, че имам какъвто и да е Бог от Библията за свой. Не отстъпвам пред католиците и т.н.”
Така че на мен ми изглежда като че католиците, протестантите и светските хора всъщност са в малка степен онагледени тук, в тази история.
И така, върнете се на 55 ст. Марк 14:55.
“Главните свещеници и целият Синедрион...”
Добре, анализирайте това. Кои са те? Католици, протестанти или светски хора? В големия мащаб на нещата, бих казал, че това са отстъпилите протестанти. Защо? Защото те твърдят, че вярват на Библията. Това са Израилевите чада. Това са водачите на църквата, на Израил.
“Главните свещеници и целият Синедрион...”
Те са тези, които не следват Христос, което би трябвало да правят протестантите.
Затова ще наречем тази група “отстъпилите протестанти”, сред тази група от три категории, спомената на стр. 588, пар. 3 от “Великата борба”.
“И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус…”
Къде биха търсили те свидетелство против Исус? Да помислим за секунда върху това. Дали Исус служеше само на евреите? Да или не? Не. Дали Той беше в дворовете, дали Той беше в залите за общуване, в синагогите на евреите? Да. Така че можеха ли те да се обърнат към евреите, за да намерят свидетелство против Исус? Беше ли Той по пазарите? Беше ли Той в областите, където стояха грешници и прелюбодейци, и хора като Закхей? Какво, отново, вършеше той? Беше бирник, нали? Беше ли той в тази група? Разбира се. Дали това бяха светски хора? Добре. Движеше ли се Той край римляните? Римляните бихме могли да наречем “католици”, защото съществува римското папство, римокатолици, същата историческа обстановка, същата идея. Затова ще ги нарека “католици”. Ще нарека главните свещеници и старейшините “отстъпили протестанти”, и ще нарека онези, които са главните грешници… онези... не непременно Павел, но блудниците и наркотрафикантите, и бирниците, и онези, които не бяха най-добрите в квартала, това са “светските хора”.
И така, когато главните свещеници и целият Синедрион потърсиха свидетелство против Исус, от кого потърсиха те съвет… или по-скоро свидетелство? Само от една група ли или от всичките три групи? Бих казал, че потърсиха от всичките три групи – от католиците (или римляните), от протестантите (или от “християните” - религиозните хора, които не приемаха действително Божието слово) и от светските хора (от онези, които бяха напълно вън от вярата). Следите ли? Има ли смисъл в това?
“И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха” (Марк 15:55).
56 стих: “Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.”
Знаем, че не можете да стигнете дотам при евреите. Те имат закон, помните, нали?
“Oт устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели...”
Подобно на написаното в статия, която четох сутринта.
...да се удостоверява всяко нещо.
Или как изразявате това?
“...да се потвърждава всяко нещо” (Второзаконие 19:15).
57 ст.:
“После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.”
Добре.
Ами, не съвсем. Той не каза наистина това. Можете да се върнете на Йоан 2 гл. и можете да прочетете самостоятелно какво действително каза Той:
“Разрушете този храм и за три дни ще го издигна” (Йоан 2:19).
Нямаше нищо за “неръкотворен” и такива неща, така че те добавяха малко към казаното от Него. Къде се намираше Той, когато каза това? Помните ли? Беше в храма. Така че докато Той беше в храма, кой Го чу? Има голяма вероятност това да са фарисеите, евреите – отстъпилите протестанти.
Следователно, има голяма вероятност отстъпилите протестанти да са далите свидетелство срещу Него тук.
“А-а-а! Чухме Го да казва тези неща, които ние считаме за богохулни!”
В 59 ст. се казва:
“Но и в това свидетелствата им се различаваха.”
Добре. Независимо дали това бяха протестанти, католици, светски хора – думите им се различаваха, независимо кои бяха те.
60 ст.:
“Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?”
Тогава в 61 ст. се казва:
“А Той мълчеше и нищо не отговаряше.”
Следователно, Той не желаеше да отговаря на това осъждане… или по-скоро на този въпрос.
“А Той мълчеше и нищо не отговаряше.”
61 ст.:
“Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?”
В Боговдъхновените писания ни се казва, че Той не можеше да мълчи при това. Тук Той не можеше да запази мълчание. Сега във въпроса е внесен Бог. Той ще реабилитира Своя Отец. И така, тук Той имаше следния избор:
“Мога или да продължа да мълча, както правих досега, и може би ще избегна осъждането на смърт, или мога да се изкажа в утвърждение на истината за това кой съм Аз в светлината на това кой е Бог. Защото през целия си живот съм казвал, че Аз съм Божият Син, Този, Който е изпратен, Който беше изпратен от Отец. Всъщност си спомням, че бях кръстен преди едва няколко години и чух Божия глас да казва:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.””
Така че ако Той е чул това и отрече, че го е чул, около Него има други свидетели, които са чули, че се случило нещо, и щеше да се чуе:
“Хей, Бог беше Този, Който каза: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.”
В този момент щеше да изглежда като че Той отрича кой е самият Той и кой е Неговият Отец.
“Ти ли си Христос, Синът на Благословения?”
Това е въпросът.
“Ти наистина ли си Синът на Отец?”
“Ти наистина ли си Вар-Ава?”
Исус изговори известните думи в 62 ст. Кажете ги заедно с мен.
“Аз съм.”
Това почти ме просълзява. Тези думи причиниха смъртта на нашия Спасител.
“Аз съм.”
Всеки един от нас ще трябва да отговори на този въпрос, един ден.
“Дали Исус е Христос, Синът на Благословения?”
Няма да кажем:
“Аз съм.”
Ще кажем:
“Той е. Той е. И Той е такъв не само сега в небето, Той е такъв в живота ми.”
Не се ли казва, че духът на антихриста е да се казва, че Христос не е дошъл сега в плът?
“А всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света” (1 Йоаново 4:3).
Христос, точно в този момент, след като Исус се възнесе на небето, Исус е дошъл в плът. Ако не изповядвате това точно в този момент, вие използвате думите, идващи от духа на антихриста. А не от Духа на Исус Христос. Хората ще кажат:
“Не, това е от гностиците още по онова време. Те казваха, че Исус не е дошъл в плът, и затова Йоан пишел за тях, по онова време. Това не е приложимо наистина за нас.”
Това звучи доста подобно на логиката, която използваха за ръкополагането на жени.
“О, не. Посланието до Тимотей беше написано за онази църква там. Те имаха местен проблем и то наистина се отнася за тях. То няма нищо общо с нас, наистина. И при това то няма нищо общо с Божеството.”
Не, то във всичко е свързано с нас днес и наистина е актуално за нас. Ако вземаме Писанието и го прилагаме за тях, ние просто казваме, че това Писание, този Боговдъхновен текст, Божието слово за тях, не било достатъчно голямо за някой като мен. Не, това не се отнасяше за гностиците, отнася се за нас. Ако ние кажем, че Христос не е (понастоящем) дошъл в плът, в моята плът, точно в този момент, в мен... Ако Христос чрез Духа Си е в мен, аз изповядвам истината. Ако казвам, че това не е вярно, тогава изповядвам онова, което изповядва антихристът. Има ли смисъл в това?
Исус каза:
“Аз съм.”
По-нататък, когато Той говореше на Пилат, сестра Уайт казва в “Копнежът на вековете”, стр. 726, че “като изговори това, лицето Му се освети, като че ли слънчев лъч светна над него.”
Не е ли силно? Знаете ли, същото се случи и в Йоан… 18 или 19 гл.? Според мен е 18 гл., когато Той излезе от молитвата Си в района на горната стая. Те вече си бяха тръгнали, но след като Той се беше помолил и беше помолил за единство между Отец и самия Него и между учениците и самия Него, и с Отец и т.н., Той си тръгна и се казва, че хора дошли в градината и Го попитали:
“Ти ли си Христос? Ти ли си този, когото търсим?”
Какъв беше отговорът Му?
“Аз съм.”
И именно в този момент те буквално паднали назад, защото Божията слава, чрез този Божествен Дух (да, има Дух; това са животът и славата от престола) проблесна през Него, тя прозря през Него. Затова ми харесва да мисля за това, че когато Той каза “Аз съм” едва няколко мига по-късно, точно тук, пред този първосвещеник, или пред този съвет, който свидетелстваше против Него, харесва ми да мисля, че лицето Му се е осветило и там.
И така, удивителното е, че в Йоан 19:7 (не отваряйте там, само го изслушайте) се казва:
“Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон...”
“Ние си имаме закон и по този закон [посочват към Исус] Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.”
Уау!
“Ние се придържаме към своя закон повече, отколкото към истината.”
Като гледаха Пътя, истината и живота, те казваха:
“Ние си имаме закон, който е по-важен, отколкото Бог в плът, Божия Син в плът.”
И бих желал да кажа, че днес ще се случва същото при отстъпилите протестанти, които ще казват:
“Ние си имаме закон. Той е съставен от 28 точки. И ние ще разпънем всеки, който се противопостави на тези точки.”
Казва ни се, че поради същата причина те имаха да кажат толкова много години преди това – защото в Йоан 5:19 се казва следното:
“Затова юдеите искаха още повече да Го убият [Исус]; защото не само нарушаваше съботата [един от въпросите в края на времето], но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога [още един от въпросите в края на времето].”
Защо бих казал това? Да отворим на Езекиил 20 гл. Отворете на Езекиил 20 гл. Необходимо е това да се разбере от всеки човек по лицето на земята. Езекиил 20:12. В 12 ст. се казва:
“Дадох им...”
Тук говори Бог, чрез пророка, наречен “Човешкия син”, между другото.
“Дадох им и съботите Си...”
Защо, Боже? Защо ни даде съботите Си? Тe трябва
“да бъдат знак между Мен и [вас], за да [познаете вие], че Аз, Господ, [ви] освещавам”.
Добре, Господи. Защо тогава ни даде съботите Си?
“За да познаете вие, че Аз съм Този, Който отговаря за вас, че Аз съм Този, Който ви освещава.”
Ти не си ни дал съботата просто за да бъде знак.
“Да, Аз действително я дадох с цел да бъде знак, но тя е знак с цел вие да узнаете, че Аз съм Този, Който държи нещата под контрол. Аз съм Този, Който ви освещава.”
Добре, Господи, но ако пазя Твоята събота, но отдавам почитта на някой друг, има ли проблем в това?
Какъв е отговорът?
“Да, има проблем с това.”
Това стана така действително за мен. Проповедник съм от 1996 г. насам и съм говорил на много различни места. И съм бил наистина пламенен зад амвона, но ви казвам, че това ми стана толкова ясно. Да, въпросът в края на времето е съботата. Но ако отдавате почит на погрешния бог в правилния ден, няма разлика в сравнение с това и да се покланяте на бога на погрешния ден, който ден е неделята, защото той е този, който ви е дал бога на погрешния ден. И той не само ни даде бога на погрешния ден, а ни даде и погрешния ден. Така че ако почитате бога на погрешния ден, но правите това в истинския ден, това няма да проработи. Това е едно най-изумителното естество на измамите.
Погледнете 20 ст. - точно там, в Езекиил 20:20:
“Освещавайте още и съботите Ми...”
Добре, Господи, защо? Защо би желал Ти да освещаваме съботите Ти?
“….и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.”
А! Съботата ни насочва към Него. Поотделно. Тя не е просто заради тях, за да могат те да узнаят, че аз се покланям на различен Бог. Не, тя е за нас – за да узная аз, че Той е Този, Който освещава мен, и за да узная аз, че Той е Господ, моят Бог. Това е лично общуване. Съботата е връзка между мен и Него. Разбира се, че тя е свидетелство за другите, но не това е същността. Ако искаме да бъдем различни от света, ако искаме да не се покланяме на същия бог, ние ще трябва да разберем “какво казва Господ”. Има един Бог.
А в статия тази сутрин четох да се казва, че няма един Бог. Има един Бог и нашия Господ, Исус Христос, единствения истинен Бог и Неговия Син, с Които имаме общение, според 1 Йоаново 1:3:
“Нашето общение е с Отца и с Неговия Син.”
В 1 Йоаново 5 гл. можете да прочетете много ясно в 11 ст. и нататък, че се казва, че имаме вечен живот чрез Отец и Сина, и чрез връзката ни с Тях.
В 1 Йоаново 2:22, 23 се казва, че ако вие не приемете Отец (или Сина), вие Го отхвърляте и сте част от системата на антихриста. Не може да бъде по-ясно. Имаме връзка с Отец и Сина.
Върнете се на Марк 14 гл. Марк 14 гл., и ще погледнем отново 61 ст.
“А Той [Исус] мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си [“Вар-Ава”]?”
“Ти ли си Синът на Благословения? Ти ли си Синът на Небесния Отец? Ти ли Си Божият Син.”
Той каза:
“Аз съм.”
И така, когато евреите казаха, че си имат закон, това прилича на момента, в който те се канеха да Го убият, защото Той каза, че Бог е Негов Баща. Обърнете внимание на 63 ст.:
“Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?”
Обърнете внимание какво казва сестра Уайт в “Ръкописи”, том 12, стр. 401. Сега забележете. Свещеникът тъкмо беше раздрал дрехата си. Добре, почакайте малко. Кого представлява този свещеник? Христос. Добре. И така, очаква се той да представлява Христос. И в ярост той разкъсва ризата си, той раздира дрехата си. Каква беше дрехата, която носеше първосвещеникът? Има ли нещо нередно той да направи това? Забележете какво казва тя:
“Изобличение...”
Коя е думата?
“Изобличение.”
Изобличение? Почакайте малко. Мислех, че изобличението е за грях, нали?
“Изобличение, размесено със страст…”
И така, тук имаме първосвещеника, при когото размесването на изобличение със страст го накара да раздере дрехата си.
“Той беше разярен на...” кого?
Каква според вас би била следващата дума? Христос. Забележете какво се казва:
“Изобличение, размесено със страст, го накара да направи това [да раздере дрехата си]. Той беше разярен на себе си затова, че повярва на Христовите думи…”
„Той беше разярен на себе си затова, че повярва на Христовите думи, и вместо да раздере сърцето си под действието на едно дълбоко усещане за истина и да признае, че Исус е Месия, той раздра своите свещенически одежди в решителна съпротива” (“Ръкописи”, том 12, стр. 401, пар. 1).
Решителна съпротива. Това ми напомня за следното изречение:
“Те ще се надигнат срещу [свидетелството на Верния свидетел] и именно това ще причини пресяване сред Божия народ ” (“Ранни писания”, стр. 270, пар. 2).
В решителна съпротива той беше разярен на себе си, че повярва на Христовите думи.
Уау!
Какъв процес, на който да присъствате! Каква смесица от емоции!
Обърнете внимание на следващия абзац, “Ръкописи”, том 12, стр. 401, пар. 2:
“Чрез това дело [раздирането на дрехата си, на Божията дреха]...”
„Чрез това дело той постави себе си под смъртно наказание.”
Уау!
Осъждайки Христос на смърт, той поставя самия себе си под смъртно наказание. Защото този, който представлява Христос, нарушава законите, които всъщност представляват Христос.
“Чрез това дело той постави себе си под смъртно наказание. При никакви обстоятелства свещениците не трябваше да свалят своите митри или да раздират одеждите си. Онзи, който проявеше незачитане към този закон, трябваше да умре. Нищо освен съвършенство, в облекло и отношение, в слово и дух, не можеше да бъде приемливо за Бога. Той е свят и Неговите слава и съвършенство трябва да бъдат представяни от земната служба. Нищо освен съвършенство [тя повтаря това] не би могло правилно да представи светостта на небесата служба. Смъртният човек може да раздере собственото си сърце като покаже един каещ се и смирен дух. Това Бог ги зачел. Но не биваше да бъде извършвано никакво разкъсване на свещеническите одежди, защото това би развалило представянето на небесните неща.”
Уау!
Той беше разгневен на самия себе си, разярен на самия себе си. Добре. Забележете какво се казва в 64 ст. [Първосвещеникът] казва:
“Чухте богохулството.”
Удивителното във връзка с това е, че току-що той извърши богохулство. Гарантирам, че някой в аудиторията, докато е наблюдавал как той раздира дрехата си, е ахнал. Но свещеникът отклони вниманието от себе си и каза:
“Чухте богохулството.”
И умовете на всички са се пренесли направо на Христос, и те отново са погледнали на Него като на осъдения.
“Не гледайте моите грехове, гледайте Неговите.”
“Чухте богохулството; как ви се вижда?”
Какво имаш предвид с това “как ви се вижда”? Как се вижда това на Бога? Как се вижда това на Христос, Божият Син, стоящ лично точно пред него! Какво мисли Той?
“И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.”
“Те всички Го осъдиха.”
Кои са тези “всички”? Католици, протестанти и светски хора, всички те.
“И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат…”
Знаете ли, участвал съм в много боеве и съм виждал много удари. Удрян съм в лицето. Мисля, че майка ми все още пази снимки за доказателство. Носът ми е малко по-широк от тази страна в следствие на това. Имам четири точки, точно тук, на челото си. Бях ударен в лицето със скейтборд в същия бой. Не знам колко пъти съм ударен, защото бях в безсъзнание. И всичко, което знам е, че и двата пръстена на кутретата ми нараняваха пръстите ми, защото бях ударил някого няколко пъти, при това силно. Мисля, че този път върху мен се бяха нахвърлили шестима. Знам какво е да бъдеш пребит. Усещането не е приятно.
Христос беше пребит тук. Ето това означава думата “да Го блъскат”. Той беше удрян. И се обзалагам, че тези римски стражи не бяха слаби, не бяха хилави, знаете. И освен това случващото се в душата Му беше, че неприятелят разкъсваше всяка частица, която можеше.
“И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.”
Предполагам, че Му удряли шамари, но…
Правил съм това. Вдигнете ръка и се ударете малко. И тогава вдигнете длан и направете същото. За мен няма голяма разлика в усещането. Мога да замахвам с ръка доста бързо. И според мен с агресия и като се удря някого с длан или с юмрук, няма значение как, ще боли. И всичко това беше, защото Той каза:
“Аз съм.”
И свещеникът, който беше осъден да умре, измести вниманието от себе си и прехвърли на този Човек, за Когото той желаеше да умре, на Този, Който твърдеше, че е “Вар-Ава”, Синът на Отец. Не Синът на някакъв баща, а Синът на Отец, Източника на всичко. Библията Го нарича “Отец на всички”. Отворете набързо на Марк 15:5. Ще пропуснем само малка част.
“Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат [който е римската власт]...”
Сега говорим за някой друг. Това е Пилат. Той е римската власт. Той “...се чудеше”.
“А на всеки празник той [римската власт] им пускаше по един затворник...”
Защо един? Каква е обосновката, стояща зад това? Традиция.
“...за когото отправеха прошение.”
Добре. Един, защото те искаха това да се прави така. Кои са тези “те”?
Който и да е човек, който присъстваше – католици, протестанти и светски хора.
7 ст.:
“А имаше един на име Варава, затворен...”
Затворен? Думата “затворен” всъщност означава “вързан”.
Следователно, той трябва да е бил вързан. Той бил затворен там и всъщност се казва:
“...затворен заедно с онези бунтовници,” които бяха повели бунт с него.
Така че те били хванати, всички те, и били затворени заедно, вероятно вързани зад гърба, ако щете. Всички тези, които бяха направили бунт, бяха затворени заедно с него.
Според Apple Dictionary, “бунт” означава “насилствено въстание срещу власт или правителство.”
Той не само беше вдигнал бунт, който е като правителствен… как изразявате това? Това е голямо нарушение. Не бива човек да прави това, нали? Казва се, че той също така извършил убийство по време на бунта. Ако се интересувате, можете да видите, че в Йоан 19 гл. (мисля, че беше там)… Не, в Йоан 18 гл. и там 40 ст. се казва:
“Варава беше разбойник.”
Това е всичко, което Йоан казва за Варава – че той бил разбойник. Той бил виновен в бунт, за който ние знаем, че е насилствено въстание срещу власт или правителство. Той се опитвал да изземе властта на римското правителство. Той бил убиец и бил разбойник. А родителите му го обичали много. Нарекли го “син на баща си”.
Чудя се колко пъти тати е мислил за това. Това е моето момче!
Но той не се развил по начина, по който те искали. Той се опитвал да превземе земно управление и да установи земно управление.
Докато Христос се опитваше да установи небесно управление, духовно управление.
Така че и двамата са “виновни”, ако щете, в установяване на царство.
Христос не правеше това с насилие. Макар че Той действително каза, че някои ще вземат царството насила. Нали така? Това не се ли намира в Матей 18 гл. (някъде там)?
“Които се насилят, го грабват” (Матей 11:12).
Погледнете 11 ст.:
“Главните свещеници...”
Добре. Намираме се в контекста на Пилат, римската власт. Сега главните свещеници… Това биха били... кои? Отстъпилите протестанти. Те подбудиха народа. Като народът са всякакви хора, като смесено множество. Можете да кажете, че там се включват и светските хора. И така, имаме римските власти, протестантите и светските хора. Главните свещеници бяха най-виновни за подбуждането на народа. Всъщност, в случай, че си спомням, демони в плътски образ присъствали в тази тълпа. И те призовавали хората да не гласуват за Исус, Божия Син, а да гласуват за Варава, “синът на баща си”. И те правели това усилено. В 11 ст. се казва:
“Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.”
И така, Пилат (знаете, римската власт), като искаше да угоди на народа (защото знаете, че той не искаше наистина голям бунт, той не искаше въстание срещу неговото управление, така че да изгуби властта си), искаше да запази атмосферата спокойна и затова, за да угоди на народа (в който в този случай биха се включвали и двете групи – главните свещеници и народа, т.е. протестантите и светските хора), той им пусна Варава. Защото точно това искаха те, нали? Те не искаха Онзи, Който беше действителният Син на Отец, а искаха онзи, който беше наречен “синът на бащата”, от своя земен баща. И когато беше бичувал Исус, Той го предаде на разпятие.
И така, той не вярваше наистина, че Исус е всичко, което Той казваше, че е. Защото ако вярваше, той нямаше да Го бичува, нали? Пилат беше виновен в противопоставяне на собствената си съвест (за което ще прочетем след малко), той някак вярваше, че Исус не е наистина толкова виновен, колкото твърдяха, че е. Но за да угоди народа, той бичува Христос (което не би трябвало да прави) и това доказваше чрез действията му че той мислеше, че е виновен, и тогава той предаде Исус на разпятие. Отворете на Матей 27 гл. Матей 27 гл., и погледнете там 15 ст.:
“А на всеки празник управителят [Пилат, разбира се, той беше този, за когото тъкмо говорихме – папската (или римската) власт] имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.”
Всички знаеха кой е той.
“И така, като [според 12 ст. тук се говори за главните свещеници и старейшините – знаете, отстъпилите протестанти] бяха събрани...”
“Бяха събрани.“
Как наричаме това днес, когато църквите се събират? “Икуменизъм”, нали?
И така, когато те бяха събрани под фалшив претекст за истина и честност,
“Пилат им каза: Кого искате да ви пусна - Варава ли или Исус, наречен Христос?”.
Знаете ли, че те наистина Го наричат “Христос”?
“Кого искате – този, който е Варава, “синът на бащата”, или Исус, Този, Който е наречен Христос?”
Можете ли да чуете какво прави той с това?
“Понеже знаеше, че от завист Го предаваха” (Матей 27:18).
19 ст.:
“При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат [забележете какво казва съпругата]: Не прави нищо на Този праведник...”
Какъв човек?
“...праведник; защото днес много пострадах насън поради Него.”
Уау, уау, уау! Не “снощи” в сън.
“Днес много пострадах насън.”
Възможно ли е в този момент, точно в края на времето, Бог всъщност да е представил нещо, което бихме могли да наречем “Духа на пророчеството”.
И Духът на пророчеството се опитваше да говори на отстъпилите протестанти и се опитваше да говори на светските хора, и се опитваше да говори на управниците на римското папство, или правителство. Дали Свидетелството на Исус, или Духът на пророчеството, чрез тази жена... дали се опитваше тя да говори Словата на истината, които й бяха разкрити от Бога в сън през деня? Според мен изглежда сякаш Духът на пророчеството се проявявал значително по онова време.
Но какво се случи? Вече знаем и прочетохме в Марк, че след като беше бичуван, [Пилат] Го предаде на разпятие. Той не повярва наистина на думите на самия Исус (за което между другото в 1 Петрово 1 гл. се казва, че Духът на Исус бил във всичките пророци), той не повярва на Словото на самия Бог, нито на Свидетелството на Исус. Така че именно това ще се случи: отстъпилите протестанти няма да приемат думите на Исус, нито Духа на пророчеството – вестителя, изпратен от Бога, точно в края на времето, когато предстои Христос да бъде разпънат отново. Матей 27:20:
“Главните свещеници и старейшините...”
Отново, това са отстъпилите протестанти.
“...убедиха народа [което би включвало и светските хора] да изпроси...”
Да изпроси от кого? От кого щяха да изпросят те? Щяха да изпросят Варава, но от кого щяха да го изпросят те? От Пилат. Вярно е. И така…
“А главните свещеници и старейшините [представляващи отстъпилите протестанти] убедиха народа [който включваше светските хора] да изпроси…”
Да изпроси от кого? От римската сила, от римската власт. Те поискаха от нейния представител
“Варава, а Исус да предаде на смърт”.
Виждате ли трите групи? Католиците, протестантите и светските хора. Всичките три се намират в тази история.
“Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха [католиците, протестантите и светските хора]: Нека бъде разпънат!”
В “Копнежът на вековете”, стр. 725, се казва:
“Пилат не беше нито справедлив, нито пък съвестен съдия; но колкото и слаба да бе моралната му сила, той отказа да приеме това искане. Не желаеше да осъди Исус, докато срещу Него не се приведе някакво обвинение.”
Дори и Пилат! Дори и управникът, представляващ римската власт, римската сила.
23 ст.:
“А той [Пилат] каза: [Защо?] Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие...”
О, ето още един бунт! Ето от това се безпокои той – още един бунт.
Той вече видя какво направи Варава, а този Човек, Който се нарича Христос, вероятно ще докара още един.
И така, като видя,
“че се повдига размирие, взе вода [по този много ритуален начин, сигурен съм], уми си ръцете пред множеството [така че всеки да може да види] и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник...”
Какъв беше Той според него? Праведен. Дали той употреби думите на Духа на пророчеството? Какво каза тя преди малко, жената, която беше сънувала сън в същия ден?
“Не прави нищо на Този праведник.”
Така че когато сега Пилат използва думата “праведник”, той казва:
“Аз съм невинен за кръвта на Този праведник.”
Той като че донякъде вярва на случващото се в това изложение на Духа на пророчеството. Но това е злоупотреба, благодаря.
Това е злоупотреба, защото, разбира се, след като знаем, че Той щеше да бъде бичуван и предаден на разпятие, това е злоупотреба на Духа на пророчеството, при който жената беше казала:
“Не прави нищо на Този праведник.”
И тогава, разбира се, той казва:
“Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете.”
Това беше всичко, за което можеше да призове той католиците, протестантите и светските хора, стоящи точно пред него:
“Вие му мислете.”
“Те ще се надигнат срещу [свидетелството на Верния свидетел] и именно това ще причини пресяване сред Божия народ ” (“Ранни писания”, стр. 270, пар. 2).
В решителна съпротива той беше разярен на себе си, че повярва на Христовите думи.
Уау!
Какъв процес, на който да присъствате! Каква смесица от емоции!
Обърнете внимание на следващия абзац, “Ръкописи”, том 12, стр. 401, пар. 2:
“Чрез това дело [раздирането на дрехата си, на Божията дреха]...”
„Чрез това дело той постави себе си под смъртно наказание.”
Уау!
Осъждайки Христос на смърт, той поставя самия себе си под смъртно наказание. Защото този, който представлява Христос, нарушава законите, които всъщност представляват Христос.
“Чрез това дело той постави себе си под смъртно наказание. При никакви обстоятелства свещениците не трябваше да свалят своите митри или да раздират одеждите си. Онзи, който проявеше незачитане към този закон, трябваше да умре. Нищо освен съвършенство, в облекло и отношение, в слово и дух, не можеше да бъде приемливо за Бога. Той е свят и Неговите слава и съвършенство трябва да бъдат представяни от земната служба. Нищо освен съвършенство [тя повтаря това] не би могло правилно да представи светостта на небесата служба. Смъртният човек може да раздере собственото си сърце като покаже един каещ се и смирен дух. Това Бог ги зачел. Но не биваше да бъде извършвано никакво разкъсване на свещеническите одежди, защото това би развалило представянето на небесните неща.”
Уау!
Той беше разгневен на самия себе си, разярен на самия себе си. Добре. Забележете какво се казва в 64 ст. [Първосвещеникът] казва:
“Чухте богохулството.”
Удивителното във връзка с това е, че току-що той извърши богохулство. Гарантирам, че някой в аудиторията, докато е наблюдавал как той раздира дрехата си, е ахнал. Но свещеникът отклони вниманието от себе си и каза:
“Чухте богохулството.”
И умовете на всички са се пренесли направо на Христос, и те отново са погледнали на Него като на осъдения.
“Не гледайте моите грехове, гледайте Неговите.”
“Чухте богохулството; как ви се вижда?”
Какво имаш предвид с това “как ви се вижда”? Как се вижда това на Бога? Как се вижда това на Христос, Божият Син, стоящ лично точно пред него! Какво мисли Той?
“И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.”
“Те всички Го осъдиха.”
Кои са тези “всички”? Католици, протестанти и светски хора, всички те.
“И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат…”
Знаете ли, участвал съм в много боеве и съм виждал много удари. Удрян съм в лицето. Мисля, че майка ми все още пази снимки за доказателство. Носът ми е малко по-широк от тази страна в следствие на това. Имам четири точки, точно тук, на челото си. Бях ударен в лицето със скейтборд в същия бой. Не знам колко пъти съм ударен, защото бях в безсъзнание. И всичко, което знам е, че и двата пръстена на кутретата ми нараняваха пръстите ми, защото бях ударил някого няколко пъти, при това силно. Мисля, че този път върху мен се бяха нахвърлили шестима. Знам какво е да бъдеш пребит. Усещането не е приятно.
Христос беше пребит тук. Ето това означава думата “да Го блъскат”. Той беше удрян. И се обзалагам, че тези римски стражи не бяха слаби, не бяха хилави, знаете. И освен това случващото се в душата Му беше, че неприятелят разкъсваше всяка частица, която можеше.
“И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.”
Предполагам, че Му удряли шамари, но…
Правил съм това. Вдигнете ръка и се ударете малко. И тогава вдигнете длан и направете същото. За мен няма голяма разлика в усещането. Мога да замахвам с ръка доста бързо. И според мен с агресия и като се удря някого с длан или с юмрук, няма значение как, ще боли. И всичко това беше, защото Той каза:
“Аз съм.”
И свещеникът, който беше осъден да умре, измести вниманието от себе си и прехвърли на този Човек, за Когото той желаеше да умре, на Този, Който твърдеше, че е “Вар-Ава”, Синът на Отец. Не Синът на някакъв баща, а Синът на Отец, Източника на всичко. Библията Го нарича “Отец на всички”. Отворете набързо на Марк 15:5. Ще пропуснем само малка част.
“Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат [който е римската власт]...”
Сега говорим за някой друг. Това е Пилат. Той е римската власт. Той “...се чудеше”.
“А на всеки празник той [римската власт] им пускаше по един затворник...”
Защо един? Каква е обосновката, стояща зад това? Традиция.
“...за когото отправеха прошение.”
Добре. Един, защото те искаха това да се прави така. Кои са тези “те”?
Който и да е човек, който присъстваше – католици, протестанти и светски хора.
7 ст.:
“А имаше един на име Варава, затворен...”
Затворен? Думата “затворен” всъщност означава “вързан”.
Следователно, той трябва да е бил вързан. Той бил затворен там и всъщност се казва:
“...затворен заедно с онези бунтовници,” които бяха повели бунт с него.
Така че те били хванати, всички те, и били затворени заедно, вероятно вързани зад гърба, ако щете. Всички тези, които бяха направили бунт, бяха затворени заедно с него.
Според Apple Dictionary, “бунт” означава “насилствено въстание срещу власт или правителство.”
Той не само беше вдигнал бунт, който е като правителствен… как изразявате това? Това е голямо нарушение. Не бива човек да прави това, нали? Казва се, че той също така извършил убийство по време на бунта. Ако се интересувате, можете да видите, че в Йоан 19 гл. (мисля, че беше там)… Не, в Йоан 18 гл. и там 40 ст. се казва:
“Варава беше разбойник.”
Това е всичко, което Йоан казва за Варава – че той бил разбойник. Той бил виновен в бунт, за който ние знаем, че е насилствено въстание срещу власт или правителство. Той се опитвал да изземе властта на римското правителство. Той бил убиец и бил разбойник. А родителите му го обичали много. Нарекли го “син на баща си”.
Чудя се колко пъти тати е мислил за това. Това е моето момче!
Но той не се развил по начина, по който те искали. Той се опитвал да превземе земно управление и да установи земно управление.
Докато Христос се опитваше да установи небесно управление, духовно управление.
Така че и двамата са “виновни”, ако щете, в установяване на царство.
Христос не правеше това с насилие. Макар че Той действително каза, че някои ще вземат царството насила. Нали така? Това не се ли намира в Матей 18 гл. (някъде там)?
“Които се насилят, го грабват” (Матей 11:12).
Погледнете 11 ст.:
“Главните свещеници...”
Добре. Намираме се в контекста на Пилат, римската власт. Сега главните свещеници… Това биха били... кои? Отстъпилите протестанти. Те подбудиха народа. Като народът са всякакви хора, като смесено множество. Можете да кажете, че там се включват и светските хора. И така, имаме римските власти, протестантите и светските хора. Главните свещеници бяха най-виновни за подбуждането на народа. Всъщност, в случай, че си спомням, демони в плътски образ присъствали в тази тълпа. И те призовавали хората да не гласуват за Исус, Божия Син, а да гласуват за Варава, “синът на баща си”. И те правели това усилено. В 11 ст. се казва:
“Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.”
И така, Пилат (знаете, римската власт), като искаше да угоди на народа (защото знаете, че той не искаше наистина голям бунт, той не искаше въстание срещу неговото управление, така че да изгуби властта си), искаше да запази атмосферата спокойна и затова, за да угоди на народа (в който в този случай биха се включвали и двете групи – главните свещеници и народа, т.е. протестантите и светските хора), той им пусна Варава. Защото точно това искаха те, нали? Те не искаха Онзи, Който беше действителният Син на Отец, а искаха онзи, който беше наречен “синът на бащата”, от своя земен баща. И когато беше бичувал Исус, Той го предаде на разпятие.
И така, той не вярваше наистина, че Исус е всичко, което Той казваше, че е. Защото ако вярваше, той нямаше да Го бичува, нали? Пилат беше виновен в противопоставяне на собствената си съвест (за което ще прочетем след малко), той някак вярваше, че Исус не е наистина толкова виновен, колкото твърдяха, че е. Но за да угоди народа, той бичува Христос (което не би трябвало да прави) и това доказваше чрез действията му че той мислеше, че е виновен, и тогава той предаде Исус на разпятие. Отворете на Матей 27 гл. Матей 27 гл., и погледнете там 15 ст.:
“А на всеки празник управителят [Пилат, разбира се, той беше този, за когото тъкмо говорихме – папската (или римската) власт] имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.”
Всички знаеха кой е той.
“И така, като [според 12 ст. тук се говори за главните свещеници и старейшините – знаете, отстъпилите протестанти] бяха събрани...”
“Бяха събрани.“
Как наричаме това днес, когато църквите се събират? “Икуменизъм”, нали?
И така, когато те бяха събрани под фалшив претекст за истина и честност,
“Пилат им каза: Кого искате да ви пусна - Варава ли или Исус, наречен Христос?”.
Знаете ли, че те наистина Го наричат “Христос”?
“Кого искате – този, който е Варава, “синът на бащата”, или Исус, Този, Който е наречен Христос?”
Можете ли да чуете какво прави той с това?
“Понеже знаеше, че от завист Го предаваха” (Матей 27:18).
19 ст.:
“При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат [забележете какво казва съпругата]: Не прави нищо на Този праведник...”
Какъв човек?
“...праведник; защото днес много пострадах насън поради Него.”
Уау, уау, уау! Не “снощи” в сън.
“Днес много пострадах насън.”
Възможно ли е в този момент, точно в края на времето, Бог всъщност да е представил нещо, което бихме могли да наречем “Духа на пророчеството”.
И Духът на пророчеството се опитваше да говори на отстъпилите протестанти и се опитваше да говори на светските хора, и се опитваше да говори на управниците на римското папство, или правителство. Дали Свидетелството на Исус, или Духът на пророчеството, чрез тази жена... дали се опитваше тя да говори Словата на истината, които й бяха разкрити от Бога в сън през деня? Според мен изглежда сякаш Духът на пророчеството се проявявал значително по онова време.
Но какво се случи? Вече знаем и прочетохме в Марк, че след като беше бичуван, [Пилат] Го предаде на разпятие. Той не повярва наистина на думите на самия Исус (за което между другото в 1 Петрово 1 гл. се казва, че Духът на Исус бил във всичките пророци), той не повярва на Словото на самия Бог, нито на Свидетелството на Исус. Така че именно това ще се случи: отстъпилите протестанти няма да приемат думите на Исус, нито Духа на пророчеството – вестителя, изпратен от Бога, точно в края на времето, когато предстои Христос да бъде разпънат отново. Матей 27:20:
“Главните свещеници и старейшините...”
Отново, това са отстъпилите протестанти.
“...убедиха народа [което би включвало и светските хора] да изпроси...”
Да изпроси от кого? От кого щяха да изпросят те? Щяха да изпросят Варава, но от кого щяха да го изпросят те? От Пилат. Вярно е. И така…
“А главните свещеници и старейшините [представляващи отстъпилите протестанти] убедиха народа [който включваше светските хора] да изпроси…”
Да изпроси от кого? От римската сила, от римската власт. Те поискаха от нейния представител
“Варава, а Исус да предаде на смърт”.
Виждате ли трите групи? Католиците, протестантите и светските хора. Всичките три се намират в тази история.
“Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха [католиците, протестантите и светските хора]: Нека бъде разпънат!”
В “Копнежът на вековете”, стр. 725, се казва:
“Пилат не беше нито справедлив, нито пък съвестен съдия; но колкото и слаба да бе моралната му сила, той отказа да приеме това искане. Не желаеше да осъди Исус, докато срещу Него не се приведе някакво обвинение.”
Дори и Пилат! Дори и управникът, представляващ римската власт, римската сила.
23 ст.:
“А той [Пилат] каза: [Защо?] Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие...”
О, ето още един бунт! Ето от това се безпокои той – още един бунт.
Той вече видя какво направи Варава, а този Човек, Който се нарича Христос, вероятно ще докара още един.
И така, като видя,
“че се повдига размирие, взе вода [по този много ритуален начин, сигурен съм], уми си ръцете пред множеството [така че всеки да може да види] и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник...”
Какъв беше Той според него? Праведен. Дали той употреби думите на Духа на пророчеството? Какво каза тя преди малко, жената, която беше сънувала сън в същия ден?
“Не прави нищо на Този праведник.”
Така че когато сега Пилат използва думата “праведник”, той казва:
“Аз съм невинен за кръвта на Този праведник.”
Той като че донякъде вярва на случващото се в това изложение на Духа на пророчеството. Но това е злоупотреба, благодаря.
Това е злоупотреба, защото, разбира се, след като знаем, че Той щеше да бъде бичуван и предаден на разпятие, това е злоупотреба на Духа на пророчеството, при който жената беше казала:
“Не прави нищо на Този праведник.”
И тогава, разбира се, той казва:
“Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете.”
Това беше всичко, за което можеше да призове той католиците, протестантите и светските хора, стоящи точно пред него:
“Вие му мислете.”
Той не изповяда греха си пред Бога. Той просто по един външен начин… или как бихте изразили това… по един външен, ритуален начин, който нямаше нищо общо със сърцето, той си изчисти ръцете и каза:
“Вие му мислете. Вие, които можете да чуете гласа ми, вие му мислете. Аз съм невинен за този Човек.”
Не, не, не! Центърът на вниманието му, искането му за прощение, желанието му за очистване бяха съсредоточени в погрешното направление. Трябваше да бъдат нагоре, към небесното светилище, но не! Неговото объркване като водач на римската власт сведе всичко до стоящите около него хора. Беше отправено земно искане за прощение и то не можеше да бъде удовлетворено.
И така, управникът каза:
“Че какво зло е сторил? … Аз съм невинен за… Този праведник.”
Сега обърнете внимание на 5 том от “Изкуплението”, стр. 66. Това е номерът на страницата за тази мисъл. Поне не е 666. Но забележете какво се казва в петия том на “Изкуплението”. Говори се за Пилат:
“Неговите почести му бяха отнети; той беше свален от високия си пост и ужилен от угризение и наранена гордост той се самоуби не дълго след разпятието” (“Изкуплението”, том 5, стр. 66, пар. 1).
Уау!
Това беше следствието от неговата злоупотреба с Духа на пророчеството, от това, че той се отнесе с Божието слово като че то не беше вярно. С Исус, Словото, стоящ точно пред него.
25 ст.:
“А целият народ [католици, протестанти и светски хора] отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни.”
Това ще заживее отново, приятели. Ако не следваме истините на Библията, това ще заживее отново. Това проклятие ще бъде върху нас и върху децата ни, и ние ще бъдем тези, които ще призоват за това проклятие. Колкото и подведени и измамени да сме, като дори нямаме и предвид цялата вреда, която ще връхлети нас и децата ни. В “Притчи Христови” това е наречено “една невежа тълпа”. В “Животът на Исус” се казва:
“Каяфа отговори предизвикателно.”
“Тези страшни думи бяха подети от свещениците и управниците и проехтяха в тълпата с нечовешки рев от гласове. [Тогава] цялото множество отговори: “Кръвта Му нека бъде на нас и на чадата ни!””
26 ст.:
“Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие.”
Знаем, че в края на времето Исус Христос се опитва да разкрие Себе Си като Божия Син, като “Вар-Ава”. Той се опитва да разкрие Себе Си чрез тонове библейски стихове. А тъкмо днес прочетох статия, в която се казваше, че ние използваме един или два стиха от Библията и два цитата. Това е фарс, приятели. Никога не съм виждал повече доказателства относно каквото и да е, във всичките си изследвания. Преди мислех, че съботата се намира от Битие до Откровение. Реагирах така:
“Уау! Тя е навсякъде. Мога да я видя на почти всяка страница.”
Много над това истината за Бога се намира от Битие до Откровение. Тя е навсякъде. От 1844 г. чак до 1915 г., докато Елън Уайт пишеше в продължение на 70 години... седемдесет и една години, докато тя пишеше, всяка една страница от писанията й е в съответствие с истината, че има един Бог и Той има един Син на име Исус Христос. И Исус Христос изпрати дара на Своя Дух, на Петдесятница, наречен “Утешителят”. А, разбира се, в онази статия се казваше:
“О, те казват, че Светият Дух дори не съществувал до Петдесятница.”
Никога не съм казвал това. Звучал съм в известен смисъл така, без да обясня достатъчно добре какво съм имал предвид, но не това съм казвал. Изяснявал съм отново и отново, че Светият Дух винаги е съществувал, защото Бог Отец е т.нар. Вечен Дух, в Евреи 9 гл. Елън Уайт отнася тази фраза към Него. И така, Той, като Духа, като Вечния Дух, винаги е съществувал. Но Христовият Дух, Утешителят, не е съществувал до Петдесятница. Можете да прочетете това в същия цитат, който авторът всъщност спомена, но пропусна да отбележи в статията си. Той дори не видя факта, че тя казва:
“Утешителят, когото Христос обеща да изпрати след възнесението Си, е Духът в цялата пълнота на Божеството.”
Това изречение просто беше подминато като че дори не съществува. И точно след това в статията се казва:
“Има хора, които казват, че Духът дори не съществувал до Петдесятница.”
И реакцията е:
“Но ти тъкмо прочете нещо, върху което е нужно да поработиш, защото е толкова ясно.”
Затова искам само да повторя: този дял от Библията, частите, които се отнасят за Варава, ни показва, че католици, протестантски и светски хора днес ще направят точно същото нещо. Този дял от Библията ще заживее отново. Предстои да видим преследвания. И те ще са за това кой е Бог и кой е Неговият Син. Те са ни дали ден и той се нарича “събота”. И ние ще пазим този ден, защото този ден показва на нас, лично, че Господ Бог в небето е Този, Който освещава нас, и тя показва също така на нас, че именно Той е нашият Господ Бог. Ето защо пазим съботата. Това действително е въпрос в пророчески план и това ще заживее отново.
“Някои от най-глупавите, нелепи идеи, бяха представяни от пастори, които търсеха нещо ново и изумително,” казва Елън Уайт.
“Защитавани са някои теории, истината по отношение на които не може да бъде научена никога, до деня на съда. Тези зли семена поникват и дават плод, и резултатът е жетва от зло” (Ръкопис 154, 1903 г., пар. 23).
“Точно по този начин, тайно, но сигурно, отявлен научен спиритизъм пониква всред нас” (Ръкопис 154, 1903 г., пар. 24).
Бих искал да кажа, че това се появява в много видеозаписи, в много аудиопроекти, много статии. Същия род неща, злите семена, ще докарат жетва от зли последици. Казва се:
“Живеем в гибелни времена. Бог иска Неговите служители, Неговите стражи, да държат очите си отворени. Той иска те да имат повече от здрав разум; те се нуждаят от небесна мъдрост. Тези фалшиви теории, които навлизат, произлизат от Сатана.”
Добре, да помислим за разположението на това във времето, за времевата рамка, в която е това. Тя пишеше това през 1903 г.
Кажете ми, приятели: какво се случваше през 1903 г.? Издаването на книга от страна на Джон Харви Келог със заглавие “Живият храм”. И Уайт казва, че някои от най-глупавите, нелепи идеи, са представени от пастори, които търсят нещо ново и изумително. Какво щеше да бъде от най-изумително естество? Омега на отстъплението. А Алфа беше започната с онова, за което ние знаем, че се намираше в “Живият храм” - едно неправилно разбиране за Светия Дух, като се казваше, че Бог Отец е Духът, живеещ във всичко, включително и в дърветата, в листата и в грешника. Елън Уайт отговори така:
“Бог не живее в листото, в дървото, и Той със сигурност не живее в грешника.”
Само онези, които са напълно предадени на живеене на истината, намираща се в Неговото Свято слово, Десетте заповеди и всичките слова на пророците [“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста” (Матей 4:4)], тези, които следват Неговата истина, ето къде живее Светият Дух. Амин?
Не в дървото, не в буболечката, не във въздуха, а в нас, в хората. Христовият ум е в нас.
“Христос във вас...”
Знаете ли, това се казва дори в Откровение 3:20. Исус стои на вратата и хлопа, нали? Той казва:
“Ако отвориш, ще вляза при теб и ще вечерям с теб и ти с Мен.”
Добре. Кой влиза? Исус. Но има толкова много хора, които стоят от вътрешната страна на вратата докато Исус хлопа и казват:
“Не! Не! Не! Искаме Светия Дух!”
Това е Светият Дух.
“Христос във вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27).
Има само пет случая, в които е употребена думата “Утешител”. Погледнете последния случай, в който е употребена – в 1 Йоаново 2:1. Думата “Застъпник” е “Утешител” и това е точно същата дума, написана от точно същия автор, Йоан. И това е “Исус Христос, Праведния”. Исус желае да влезе в живота ни. Той желае да владее живота ни сякаш седи на престола на сърцето ни.
Кой би искал да каже “Господи, искам истинския “Вар-Ава””?
“Искам Божия Син, Сина на моя Небесен Отец, на единия истинен Бог, Който изпрати Своя Син, Исус Христос.”
Сега слушайте. Към всеки, който може да чуе гласа ми в тази стая, а също и в този видеозапис:
Наша отговорност е да разпространим вестта на тази истина – че Бог е един; и Той има Син. И този Дух, който изхожда от Отец, според Йоан 15:26, и същият този Дух, които извира от престола на Бога и на Агнето (в Откровение 22:1), същият този Дух, изхождащ от Отец и от Сина, е това, което ще бъде в нас. Това е вестта, която е необходимо да прогласяваме. Защото единствената ни надежда за слава е Христос в нас. И има само едно “име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12). И това име е… кое?
“Исус Христос.”
Амин.
Да се помолим заедно и да се предадем на Бога и на Неговия Син.
Небесни Отче, искам да Ти благодаря за това, че ни даде тази възможност да чуем Словата Ти. Моля Те да ни водиш и да ни дадеш способността да разберем повече, дори много повече от онова, което се каза тук, в тези слова. Моля Те да ни напътстваш и учиш, и да ни дадеш способността да разберем още много, отвъд казаното тук, и най-вече онова, което Твоят Дух казва на църквите. А Исус беше Този, Който говореше на църквите и призоваваше църквите да чуят какво казваше Духът на църквите. Моля Те да ни помогнеш да разберем Божиите слова, Твоите слова, да ни помогнеш да осъзнаем, че Ти си ни дал живот в тези слова, че тези слова са Дух, че тези слова са истина (според Йоан 6 гл.). Моля във всичко да бъдем предадени на Твоята воля, да вървим по правия и тесен път, да чуваме глас зад себе си, който да казва “този е пътят, ходете по него,” когато се обърнем надясно или наляво, така че да не вървим по собствените си пътища. Отче, предавам себе си на Теб, като моля във всичко, което е необходимо, каквото и да е то, да ме водиш, за да Ти бъда верен. Цялата ми гордост, всичките ми желания, всичките ми мисли, всичките ми идоли, отнеми всяко едно от тях, строши ги, както направи Йосия в Стария завет. Строши идолите в живота ми, така че да нямам нищо друго освен Теб, на което да отдавам слава. Моля се Ти, Отче, и Твоят Син да бъдете единствените, възвишавани в живота ми. Това да бъде чрез Твоя Дух. Моля Те да продължиш да ни напътстваш и водиш, за да можем да споделяме тези вести, какъвто призив беше отправен преди малко; хората, които идват в рамките на общуването ни, независимо дали това ще бъде чрез лично общуване, чрез телефонни обаждания, чрез видео общуване, чрез електронна поща, чрез Messenger или Facebook, или Twitter, или YouTube, или каквито и да е средства за достигане, чрез писано на ръка писмо, чрез даването на книга, чрез отправяне на молитва за хора, на застъпническа молитва. Както и да е, каквото и да е, по всеки един начин ни помогни да разпространим тази истина и наистина приготви хора, които да я чуят. Защото искаме тези семена да паднат на добра почва, така че да донесат плод 30-кратно, 60-кратно, а някои – 100-кратно. Славим Те за това, Господи, и Те молим Ти да ни водиш, в святото име на Исус. Амин.
JesusOrBarrabas.com
PioneerPublications.com
“Вие му мислете. Вие, които можете да чуете гласа ми, вие му мислете. Аз съм невинен за този Човек.”
Не, не, не! Центърът на вниманието му, искането му за прощение, желанието му за очистване бяха съсредоточени в погрешното направление. Трябваше да бъдат нагоре, към небесното светилище, но не! Неговото объркване като водач на римската власт сведе всичко до стоящите около него хора. Беше отправено земно искане за прощение и то не можеше да бъде удовлетворено.
И така, управникът каза:
“Че какво зло е сторил? … Аз съм невинен за… Този праведник.”
Сега обърнете внимание на 5 том от “Изкуплението”, стр. 66. Това е номерът на страницата за тази мисъл. Поне не е 666. Но забележете какво се казва в петия том на “Изкуплението”. Говори се за Пилат:
“Неговите почести му бяха отнети; той беше свален от високия си пост и ужилен от угризение и наранена гордост той се самоуби не дълго след разпятието” (“Изкуплението”, том 5, стр. 66, пар. 1).
Уау!
Това беше следствието от неговата злоупотреба с Духа на пророчеството, от това, че той се отнесе с Божието слово като че то не беше вярно. С Исус, Словото, стоящ точно пред него.
25 ст.:
“А целият народ [католици, протестанти и светски хора] отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни.”
Това ще заживее отново, приятели. Ако не следваме истините на Библията, това ще заживее отново. Това проклятие ще бъде върху нас и върху децата ни, и ние ще бъдем тези, които ще призоват за това проклятие. Колкото и подведени и измамени да сме, като дори нямаме и предвид цялата вреда, която ще връхлети нас и децата ни. В “Притчи Христови” това е наречено “една невежа тълпа”. В “Животът на Исус” се казва:
“Каяфа отговори предизвикателно.”
“Тези страшни думи бяха подети от свещениците и управниците и проехтяха в тълпата с нечовешки рев от гласове. [Тогава] цялото множество отговори: “Кръвта Му нека бъде на нас и на чадата ни!””
26 ст.:
“Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие.”
Знаем, че в края на времето Исус Христос се опитва да разкрие Себе Си като Божия Син, като “Вар-Ава”. Той се опитва да разкрие Себе Си чрез тонове библейски стихове. А тъкмо днес прочетох статия, в която се казваше, че ние използваме един или два стиха от Библията и два цитата. Това е фарс, приятели. Никога не съм виждал повече доказателства относно каквото и да е, във всичките си изследвания. Преди мислех, че съботата се намира от Битие до Откровение. Реагирах така:
“Уау! Тя е навсякъде. Мога да я видя на почти всяка страница.”
Много над това истината за Бога се намира от Битие до Откровение. Тя е навсякъде. От 1844 г. чак до 1915 г., докато Елън Уайт пишеше в продължение на 70 години... седемдесет и една години, докато тя пишеше, всяка една страница от писанията й е в съответствие с истината, че има един Бог и Той има един Син на име Исус Христос. И Исус Христос изпрати дара на Своя Дух, на Петдесятница, наречен “Утешителят”. А, разбира се, в онази статия се казваше:
“О, те казват, че Светият Дух дори не съществувал до Петдесятница.”
Никога не съм казвал това. Звучал съм в известен смисъл така, без да обясня достатъчно добре какво съм имал предвид, но не това съм казвал. Изяснявал съм отново и отново, че Светият Дух винаги е съществувал, защото Бог Отец е т.нар. Вечен Дух, в Евреи 9 гл. Елън Уайт отнася тази фраза към Него. И така, Той, като Духа, като Вечния Дух, винаги е съществувал. Но Христовият Дух, Утешителят, не е съществувал до Петдесятница. Можете да прочетете това в същия цитат, който авторът всъщност спомена, но пропусна да отбележи в статията си. Той дори не видя факта, че тя казва:
“Утешителят, когото Христос обеща да изпрати след възнесението Си, е Духът в цялата пълнота на Божеството.”
Това изречение просто беше подминато като че дори не съществува. И точно след това в статията се казва:
“Има хора, които казват, че Духът дори не съществувал до Петдесятница.”
И реакцията е:
“Но ти тъкмо прочете нещо, върху което е нужно да поработиш, защото е толкова ясно.”
Затова искам само да повторя: този дял от Библията, частите, които се отнасят за Варава, ни показва, че католици, протестантски и светски хора днес ще направят точно същото нещо. Този дял от Библията ще заживее отново. Предстои да видим преследвания. И те ще са за това кой е Бог и кой е Неговият Син. Те са ни дали ден и той се нарича “събота”. И ние ще пазим този ден, защото този ден показва на нас, лично, че Господ Бог в небето е Този, Който освещава нас, и тя показва също така на нас, че именно Той е нашият Господ Бог. Ето защо пазим съботата. Това действително е въпрос в пророчески план и това ще заживее отново.
“Някои от най-глупавите, нелепи идеи, бяха представяни от пастори, които търсеха нещо ново и изумително,” казва Елън Уайт.
“Защитавани са някои теории, истината по отношение на които не може да бъде научена никога, до деня на съда. Тези зли семена поникват и дават плод, и резултатът е жетва от зло” (Ръкопис 154, 1903 г., пар. 23).
“Точно по този начин, тайно, но сигурно, отявлен научен спиритизъм пониква всред нас” (Ръкопис 154, 1903 г., пар. 24).
Бих искал да кажа, че това се появява в много видеозаписи, в много аудиопроекти, много статии. Същия род неща, злите семена, ще докарат жетва от зли последици. Казва се:
“Живеем в гибелни времена. Бог иска Неговите служители, Неговите стражи, да държат очите си отворени. Той иска те да имат повече от здрав разум; те се нуждаят от небесна мъдрост. Тези фалшиви теории, които навлизат, произлизат от Сатана.”
Добре, да помислим за разположението на това във времето, за времевата рамка, в която е това. Тя пишеше това през 1903 г.
Кажете ми, приятели: какво се случваше през 1903 г.? Издаването на книга от страна на Джон Харви Келог със заглавие “Живият храм”. И Уайт казва, че някои от най-глупавите, нелепи идеи, са представени от пастори, които търсят нещо ново и изумително. Какво щеше да бъде от най-изумително естество? Омега на отстъплението. А Алфа беше започната с онова, за което ние знаем, че се намираше в “Живият храм” - едно неправилно разбиране за Светия Дух, като се казваше, че Бог Отец е Духът, живеещ във всичко, включително и в дърветата, в листата и в грешника. Елън Уайт отговори така:
“Бог не живее в листото, в дървото, и Той със сигурност не живее в грешника.”
Само онези, които са напълно предадени на живеене на истината, намираща се в Неговото Свято слово, Десетте заповеди и всичките слова на пророците [“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста” (Матей 4:4)], тези, които следват Неговата истина, ето къде живее Светият Дух. Амин?
Не в дървото, не в буболечката, не във въздуха, а в нас, в хората. Христовият ум е в нас.
“Христос във вас...”
Знаете ли, това се казва дори в Откровение 3:20. Исус стои на вратата и хлопа, нали? Той казва:
“Ако отвориш, ще вляза при теб и ще вечерям с теб и ти с Мен.”
Добре. Кой влиза? Исус. Но има толкова много хора, които стоят от вътрешната страна на вратата докато Исус хлопа и казват:
“Не! Не! Не! Искаме Светия Дух!”
Това е Светият Дух.
“Христос във вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27).
Има само пет случая, в които е употребена думата “Утешител”. Погледнете последния случай, в който е употребена – в 1 Йоаново 2:1. Думата “Застъпник” е “Утешител” и това е точно същата дума, написана от точно същия автор, Йоан. И това е “Исус Христос, Праведния”. Исус желае да влезе в живота ни. Той желае да владее живота ни сякаш седи на престола на сърцето ни.
Кой би искал да каже “Господи, искам истинския “Вар-Ава””?
“Искам Божия Син, Сина на моя Небесен Отец, на единия истинен Бог, Който изпрати Своя Син, Исус Христос.”
Сега слушайте. Към всеки, който може да чуе гласа ми в тази стая, а също и в този видеозапис:
Наша отговорност е да разпространим вестта на тази истина – че Бог е един; и Той има Син. И този Дух, който изхожда от Отец, според Йоан 15:26, и същият този Дух, които извира от престола на Бога и на Агнето (в Откровение 22:1), същият този Дух, изхождащ от Отец и от Сина, е това, което ще бъде в нас. Това е вестта, която е необходимо да прогласяваме. Защото единствената ни надежда за слава е Христос в нас. И има само едно “име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12). И това име е… кое?
“Исус Христос.”
Амин.
Да се помолим заедно и да се предадем на Бога и на Неговия Син.
Небесни Отче, искам да Ти благодаря за това, че ни даде тази възможност да чуем Словата Ти. Моля Те да ни водиш и да ни дадеш способността да разберем повече, дори много повече от онова, което се каза тук, в тези слова. Моля Те да ни напътстваш и учиш, и да ни дадеш способността да разберем още много, отвъд казаното тук, и най-вече онова, което Твоят Дух казва на църквите. А Исус беше Този, Който говореше на църквите и призоваваше църквите да чуят какво казваше Духът на църквите. Моля Те да ни помогнеш да разберем Божиите слова, Твоите слова, да ни помогнеш да осъзнаем, че Ти си ни дал живот в тези слова, че тези слова са Дух, че тези слова са истина (според Йоан 6 гл.). Моля във всичко да бъдем предадени на Твоята воля, да вървим по правия и тесен път, да чуваме глас зад себе си, който да казва “този е пътят, ходете по него,” когато се обърнем надясно или наляво, така че да не вървим по собствените си пътища. Отче, предавам себе си на Теб, като моля във всичко, което е необходимо, каквото и да е то, да ме водиш, за да Ти бъда верен. Цялата ми гордост, всичките ми желания, всичките ми мисли, всичките ми идоли, отнеми всяко едно от тях, строши ги, както направи Йосия в Стария завет. Строши идолите в живота ми, така че да нямам нищо друго освен Теб, на което да отдавам слава. Моля се Ти, Отче, и Твоят Син да бъдете единствените, възвишавани в живота ми. Това да бъде чрез Твоя Дух. Моля Те да продължиш да ни напътстваш и водиш, за да можем да споделяме тези вести, какъвто призив беше отправен преди малко; хората, които идват в рамките на общуването ни, независимо дали това ще бъде чрез лично общуване, чрез телефонни обаждания, чрез видео общуване, чрез електронна поща, чрез Messenger или Facebook, или Twitter, или YouTube, или каквито и да е средства за достигане, чрез писано на ръка писмо, чрез даването на книга, чрез отправяне на молитва за хора, на застъпническа молитва. Както и да е, каквото и да е, по всеки един начин ни помогни да разпространим тази истина и наистина приготви хора, които да я чуят. Защото искаме тези семена да паднат на добра почва, така че да донесат плод 30-кратно, 60-кратно, а някои – 100-кратно. Славим Те за това, Господи, и Те молим Ти да ни водиш, в святото име на Исус. Амин.
JesusOrBarrabas.com
PioneerPublications.com
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
