Последиците от бунта
Сред градината, близо до дървото на живота, Бог посади дърво за познаване на доброто и злото. Това дърво беше специално създадено от Бог, за да бъде залог за тяхното покорство, вяра и любов към Него. Затова на нашите прародители беше заповядано, да не ядат от това дърво и да не се докосват до него, за да не умрат. Той им каза, че могат свободно да ядат от плодовете на всяко дърво в градината, освен от едно, но ако вкусят от тези плодове, то непременно ще умрат. SR 24.1.
Когато бяха поставени в красивата градина, те имаха всичко нужно за тяхното щастие. Но преди да им даде вечен живот, Бог, според великата Си мъдрост, реши да изпита верността им. При все, че Бог благоволи към първите хора и във всяко време те можеха свободно да общуват с Него, все пак не ги обгради напълно от влиянието на злото. На Сатана беше позволено да се опита да изкуши безгрешната двойка. Ако те издържаха това изпитание, завинаги щяха да останат в съюз с Бога и Неговите небесни ангели. SR 24.2.
Когато бяха поставени в красивата градина, те имаха всичко нужно за тяхното щастие. Но преди да им даде вечен живот, Бог, според великата Си мъдрост, реши да изпита верността им. При все, че Бог благоволи към първите хора и във всяко време те можеха свободно да общуват с Него, все пак не ги обгради напълно от влиянието на злото. На Сатана беше позволено да се опита да изкуши безгрешната двойка. Ако те издържаха това изпитание, завинаги щяха да останат в съюз с Бога и Неговите небесни ангели. SR 24.2.
Сатана беше учуден в своето ново положение. Беше дошъл края на радостта и щастието. Той се взираше в ангелите, които, както и той, бяха някога щастливи, но сега, заедно с него бяха пропъдени от небето. До падението даже и сянка на недоволство не помрачаваше тяхното съвършено блаженство. Сега всичко изглеждаше различно. Лицата, които преди отразявайки образа на своя Създател, бяха навъсени и изразяваха отчаяние. Сред тях царяха раздори, спорове и горчиви взаимни обвинения. Преди бунта тези неща бяха непознати на небето. Сега Сатана съзерцаваше ужасните последствия от деянията си, треперейки и боейки се даже да помисли за бъдещето и резултатите от всичко извършено. SR 24.3.
Някога, когато настъпваше време за радостни и щастливи хвалебни песнопения за прослава на Бога и Неговият възлюбен Син, Сатана дирижираше целия небесен хор. Той беше определен да запее, а цялото войнство от небесни ангели се присъединяваше към него и звуци на възхитителни мелодии за слава на Бога, и Неговия Син, изпълваха небесата. Но сега, вместо звуци на чудесна музика, до слуха на предводителя на големия бунт достигаха разпри и гневни думи. Къде е той? Не е ли това само ужасен сън? Нима е истина, че са го изгонили от небесата и техните врати вече никога няма да се отворят за него? Ето, наближаваше часа, когато всички бляскави свети ангели се събираха за поклонение пред Бога, но той, Сатана, никога повече нямаше да пее заедно с тях небесни песни, никога повече той не щеше да се поклони за почит и свято благоговение пред Вечния Бог. SR 25.1.
Ако можеше отново да стане такъв, какъвто беше преди – чист, верен и лоялен, с радост би се отказал от всичките претенции за власт. Но беше изгубен, отвъд изкуплението, заради своя арогантен бунт! И това не беше всичко – той увлече със себе си и други в бунта, в резултат на което, ни един от последователите го ангели, никога даже и не помисляли да се усъмнят в Божията воля или да не се подчинят на закона на Бога, докато им внуши мисълта, че ще се наслаждават на още блага и по-голяма и възхитителна свобода, сега споделяха съдбата му. Това беше софистиката, с която той ги измами. И сега отговорността, от която той с удоволствие би се отказал, лежеше на него. SR 25.2.
Тези духове бяха станали бурни поради разочарованите надежди. Вместо обещаното благо, те изпитваха тежките последствия на своето непослушание и пренебрежение към закона Божи. Никога повече тези нещастни същества нямаше да изпитат над себе си кроткото ръководство на Исус Христос. Никога повече техните духове нямаше да се развълнуват от чувство на радост, дълбока, искрена любов и мир, вдъхновени от Неговото присъствие. Никога повече те нямаше да се върнат при Него в благоговейна почит и готовност за подчинение. SR 25.3.
Опитите на Сатана да върне предишното си положение
Сатана трепереше, осъзнавайки извършеното от неговото влияние. В самота той размишляваше за своето минало и за настоящето, и съставяше планове за бъдещето. Внезапно, нещо подобно на ураган, обгърна могъщото му тяло. Беше преминал небесен ангел. Сатана го повика и започна да го умолява за среща с Христос. Беше му предоставена такава възможност. Тогава той разкри всичките си преживявания на Божия Син - как напълно се разкайва за своя бунт и чака отново да придобие Неговото благоволение и милост. Той страстно желае отново да заеме онова място във Вселената, което Бог отначало му беше предоставил и отново да изпълнява Неговото мъдро управление. Със сълзи Христос слушаше скърбите на Сатана, но при все това му каза, че щом Бог е разпоредил, той никога повече не може да бъде приет в небесата. Не биваше да подлага небето на опасност. Всички небесни палати щяха да бъдат осквернени, ако той се върнеше тук; та нали точно в него се зароди грехът. Семената на бунта се намираха още в него. Луцифер нямаше и най-малък повод да се бунтува; с това той погуби не само себе си, но и множество небесни ангели, които щастливо и безметежно биха живели и занапред на небето. Божият закон можеше да осъди беззаконието, но не и да го прости. R 26.1.
Сатана не се разкая за своя бунт, въпреки че видя добротата и благостта Божии, с които беше злоупотребил. Малко вероятно беше, че неговата любов към Бога е пораснала след бунта дотолкова, че сега той отново да се покори на Бог и да започне да изпълнява с радост Неговия закон, който преди беше презрял. Осъзнатата окаяност поради загубата на гальовния небесен свят, гнетящото чувство за вина, все по-силно тегнещо над него и обладаващото го разочарование, които преживя, че на неговите очаквания и надежди не е съдено да се сбъднат, му причиняваха скръб. Да бъдеш водач вън от небето беше много различно от това, да бъдеш почитан в небето. Загубата, която трябваше да понесе от изгубването на всички небесни привилегии за него беше твърде голямо бреме. Той искаше да спечели всичко това отново. SR 26.2.
Тези големи промени в положението му не усилиха любовта му към Бог, нито към Неговия мъдър и справедлив закон. Когато Сатана докрай се убеди, че за него вече няма никаква възможност отново да заеме своето предишно положение и да придобие Божията благосклонност, той изяви своята злоба с нарастваща омраза и страстна ярост. SR 27.1.
Бог знаеше, че такъв твърдо решен бунт няма да остане бездеен. Сатана щеше да изобрети подлости, за да дразни небесните ангели и да им показва своето презрение към Неговата власт. Нямайки повече възможност да се намира заедно с верните ангели, отвътре портите на небето, Сатана ги причакваше при входа и когато верните на Бог ангели влизаха, и излизаха, той ехидно се надсмиваше над тях, стремейки се да ги склони към дискусия. Той щеше да се постарае да унищожението щастието на Адам и Ева. Щеше да се постарае да ги подтикне към бунт, знаейки, че това ще донесе скръб в небесата. SR 27.2.
Заговор срещу човешкото семейство
Неговите съмишленици го търсеха и той, изправяйки се в цял ръст, с предизвикателен вид им съобщи за своите планове, със сила да изтръгне от Бога благородния Адам и спътницата му – Ева. Заяви, че ако успее с лъжа да склони хората към непослушание на Бога, то Бог обезателно ще предвиди някакво прощение за тях и тогата за него и падналите ангели ще се появи прекрасната възможност, заедно със съгрешилите хора, да се възползват от Божията милост и прошка. Ако този план не успееше, тогава те щяха да се обединят с Адам и Ева; нарушил веднъж Божия закон, човекът щеше изпита върху себе си Божия гняв, както го изпитаха те самите. Нарушението на Божиите заповеди щеше постави Адам и Ева в положението на разбунтували се против своя Създател, и тогава те щяха да се обедини с него, за да завладеят Едем и да го превърнат в свой постоянен дом. А получили достъп до дървото на живота, намиращо се сред градината, тяхната сила, мислеха те, щеше да бъде равна на силата на светите ангели и тогава даже сам Бог нямаше да може да ги изгони от Едем. SR 27.3.
Сатана се посъветва със своите зли ангели, но не всички с готовност се съгласиха да участват в това рисковано и страшно начинание. Той им каза, че не може да се довери на никой от тях, защото мислеше, че само той има достатъчно мъдрост, за да продължи с толкова важното начинание. Затова Сатана искаше, докато те размишляват над чутото, уединявайки се, да разработи плановете си докрай. Той се стремеше да внуши на своите съмишленици, че това е тяхната последна и единствена надежда. И че ако този план не успее, всяка възможност да си върнат изгубеното, и да управляват небето или която и да е част от Божията Вселена, ставаше безнадеждна. SR 28.1.
Сатана се уедини и се залови да разработи в детайли план, който с пълна сигурност щеше да осигури падането на Адам и Ева. Той се опасяваше, че неговите намерения може да се осуетят. А даже и ако му се удадеше да излъже Адам и Ева към непослушание на Божиите заповеди, и ги направеше нарушители на Неговия закон, това нямаше да му донесе никаква полза, и неговото положение ни най-малко не щеше да се подобри, тъй като неговата вина само щеше да се увеличи. SR 28.2.
Сатана потръпна от ужас при мисълта, че щеше да потопи святата и щастлива двойка в същата злочестина и угризения на съвестта, каквито изпитваше и сам той. Като че ли се колебаеше. Беше ту беше твърд и решителен, ту неуверен, и съмняващ се. В същото време неговите ангели го диреха - своя предводител, - да му съобщят за своите решения. Те щяха да се обединят със Сатана в осъществяването на неговите планове, да понесат заедно с него отговорността и да споделят последствията. SR 28.3.
Сатана отхвърли чувствата на безнадеждност и слабост. Като техен предводител укрепи себе си да направи всичко, което бе по силите му, за да се изправи с целия си кураж и да се противопостави срещу авторитета на Бог, и Неговия Син. Запозна ги със своите планове. Ако застанеше дръзко пред Адам и Ева и започнеше да се оплаква от Божия Син, те никога нямаше да го слушат дори и за миг, защото бяха подготвени за такава атака. Затова трябваше да прибегне към хитрост и измама, за да постигне това, което беше невъзможно да достигне със сила и принуждение. SR 29.1.
Адам и Ева предупредени
Бог събра цялото небесно ангелско войнство, за да вземе мерки за предотвратяване действията на злото. В небесния съвет беше решено ангели да посетят Едем и да предупредят Адам за опасността от врага. Два ангела без протакане, спешно се отправиха да посетят нашите първи родители. Святата двойка ги посрещна с невинна радост, искрено изразявайки сърдечната си благодарност и хвала към своя Творец, че Той толкова обилно ги обсипваше със Своите щедрости. Та нали всичко, което ги обкръжаваше в Едем – изумително и привлекателно, - беше сътворено за тяхно щастие и наслаждение, и види се, мъдро приспособено за техните нужди. Но присъствието на Божият Син и небесните ангели Адам и Ева оценяваха над всяко друго благословение. При всяко тяхно посещение Адам и Ева можеха да общуват с тях, подробно разказвайки им за своите новооткрити чудеса сред природата в прекрасния Едемски дом. Те имаха много въпроси, тъй като някои неща разбираха все още твърде смутно. SR 29.2.
И този път ангелите милостиво и любезно отговориха на техните въпросите, а после им изложиха печалната история за бунта и падението на Сатана. След това ясно им обясниха, че намиращото се в градината дърво за познание на добро и зло беше поставено, за да бъде залог за тяхното послушание и любов към Бог. Че щастливият и радостен живот на светите ангели е следствие на тяхното пълно послушание на Бога, ето защо те (Адам и Ева) също се намираха в сходна ситуация, и можеха или да се подчинят на Божия закон, и да бъдат неописуемо щастливи, или да престъпят закона, да изгубят своето високо положение, и да бъдат потопени в безнадеждно отчаяние. SR 29.3.
Те казаха на Адам и Ева, че Бог никога нямаше да ги принуди да Му бъдат послушни - че не ги е лишил от възможността да се противопоставят на Неговата воля, че те са морални същества, свободни да се подчиняват или не. Обаче имаше една забрана на Бог, която Той беше намерил за нужно да постави и тя все още лежеше пред тях. Ако престъпеха Божията воля, със сигурност щяха да умрат. Беше казано на Адам и Ева как един издигнат ангел, вторият по ранг след Христос, предопределен да управлява небесните същества, беше отказал да се подчинява на Божия закон. В резултат на този бунт на небето възникна война, която завърши с това, че бунтовникът беше изгонен от там; бяха изхвърлени и всички небесни ангели, обединили се с него, които поставиха под въпрос властта и авторитета на великия Йехова. Сега този паднал враг беше станал зъл противник на всичко, което засягаше интересите на Бог и Неговия скъп Син. SR 30.1.
Верните ангели предупредиха Адам и Ева, че Сатана замисля да причини зло и че сега е необходимо да са много бдителни, тъй като могат да се сблъскат с този паднал враг. Докато те се предаваха на подчинение на Божия закон, той не можеше да им причини зло; при необходимост по-скоро всеки небесен ангел би им дошъл на помощ, отколкото да бъдат наранени. Но ако те не се подчиняха на Божиите закони, Сатана постоянно щеше да има възможност да им досажда, да ги смущава и безпокои. Имаха два пътя – да останат непоколебими, когато първия път Сатана се опита да ги изкуши и винаги да се намират в такава безопасност, както и небесните ангели; или да отстъпят на изкусителя и тогава Този, Който не пощади последвалите Сатана небесни ангели, не щеше пощади и тях. При последния случай им предстоеше да понесат наказание за своето престъпление, тъй като Божият закон е така свят, както е и самият Бог, изискващ от всички жители на небето и земята пълно послушание. SR 30.2.
Ангелите предупредиха Ева да не се отделя от мъжа си докато работи, тъй като може да бъде доведена до среща с този паднал бунтовник. Отделени един от друг, те бяха в по-голяма опасност, отколкото, когато бяха заедно. Ангелите им наредиха неотстъпно да следват Божиите наставления относно дървото на познанието, понеже само пълното послушание на Неговите заповеди се явява гаранция за тяхната безопасност, тъй като само тогава врагът щеше да бъде лишен от възможността да ги измами. Бог нямаше да позволи на Сатана постоянно да изкушава с грях святата двойка. Само при дървото за познаване на добро и зло той можеше да има достъп до тях. SR 31.1.
Адам и Ева увериха ангелите, че никога няма да посмеят да пристъпят ясно определените Божии заповеди, че за тях е най-голяма радост и удоволствие да изпълняват Неговата воля. Ангелите се обединиха с Адам и Ева в сладкозвучно пеене, а Сатана слушаше, как от щастливата обитател на Едем се лее песен, изпълнена с радостно обожание към Отец и Сина. Той слушаше тази мелодия и неговата омраза и злоба се разгаряха още повече; затова изрази пред съучастниците си своето нетърпение да склони Адам и Ева към непослушание; и веднъж навлякъл им Божия гняв, щеше да промени техните песни на хвала, в ненавист и проклятия по адрес на техния Създател. SR 31.2.
RSS Feed
