“Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„Кръщението заради мъртвите“
Надер Мансур
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„Кръщението заради мъртвите“
Надер Мансур
Мисля, че всички са настанени. Искам само да се уверя, че всички са с нас. Днес ще ви помоля наистина да мислите за онова, за което ще говорим – ще говорим за някои неща, които може би ще бъдат нови, които може би ще бъдат в някои аспекти предизвикателни. Но искам да мислите и искам да се молите докато се придвижваме напред. Сега ще ви дам възможност да се помолите заедно в началото и ще ви помоля да се помолите за самите себе си, за всички присъстващи и за своя брат, който е отпред. Само ще отправим кратка тиха молитва и тогава ще открия с молитва. Затова ви приканвам да коленичите заедно с мен, ако желаете, и сега ще отправим молитва.
Любящи небесни Татко, благодарим Ти толкова много за благословения съботен ден. Благодарим Ти за това, че си наш Баща и че изпитваш нежна любов и състрадание към нас. Отче, днес сме се събрали тук в името на Исус само с една цел: да се поклоним на Теб и на Твоя Син и да прославим и възвеличим Твоето име. Отче, докато отваряме сега Словото Ти Те молим Твоят Дух да бъде наш учител, наш ръководител и наш водач, за да отвори за разбирането ни духовните неща, така че да можем да разберем дълбочините на Твоя закон. Моля Те, Господи, да бъдеш с мен докато говоря, така че изговорените думи да бъдат с влиянието на Твоя Дух. Молим Ти се и Ти благодарим в името на Исус. Амин.
И така, заглавието на изследването ни този следобед е „Кръщението заради мъртвите“.
„Кръщението заради мъртвите.“
Името ми? Да спомена ли отново името си? Добре, благодаря. Братът казва че би било по-добре да спомена името си, кой съм аз. За онези от вас, които може би не знаят, казвам се Надер Мансур и сме тук от Австралия. Тук сме, за да общуваме със светиите и да се поклоним заедно на Бога. Много сме благодарни да бъдем тук, защото има толкова много познати лица, а също и толкова много нови лица. А аз винаги очаквам с нетърпение да се срещна със светиите. Знаете, това прави Небето още по-интересно – когато започнете да преживявате бегли погледи на него докато сте тук, долу. Така че сме много благодарни за това. Както казвах, заглавието на изследването ни е „Кръщението заради мъртвите“. Може би си мислите:
„Това е странно заглавие.“
Но то произлиза от стих в Писанието. Искам да отворите на него, в 1 Коринтяни 15 гл. Ако носите Библията, ще отворим на 1 Коринтяни 15 гл. Ще видим какво ни се казва в този стих. И щом прочетем стиха всичко ще стане ясно. 1 Коринтяни 15 гл. Това е един интересен стих, написан от апостол Павел, и искам днес да го изследваме малко. 1 Коринтяни 15 гл., разглеждаме 29 ст. 1 Коринтяни 15:29. Тук Библията казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?“
Колко от присъстващите са чували проповед за този стих? През целия си живот, през дългогодишния си живот в църквата аз никога не съм чувал проповед за този стих. Не казва ли Библията, че не само с хляб ще живее човек, а с... какво? С всеки няколко стиха... С всяко слово, което излиза от Божията уста. Това са някои от думите, които излизат от Божията уста. Защо всъщност не обсъждаме особено много тези думи? Отговорът е наистина прост: това е странен стих. Нали? Това е озадачаващ стих. Всъщност много хора четат този стих и си казват:
„За какво изобщо говори Павел? Нямам си и на идея. Нека просто прочета следващия стих.“
И те продължават нататък.
Тук има нещо, което Павел възнамерява и има предвид, което е важно да разберем, защото всичко е написано за наши поука и поучение. Затова искам днес да направим малко изследване на това. И така, кръщението заради мъртвите...
Знаете ли, съществува интересна практика сред една група християни (те наричат себе си „християни“) и това са мормоните. Не съм сигурен дали това ви е известно, възможно е да е, но те имат една много специална служба, една много специална церемония, която се нарича „кръщение заради мъртвите“. В тази конкретна служба (или церемония) те вкарват хора във водата и ги кръщават от името на мъртъв чичо или леля, или някой предтеча, който е починал.
Може би ще си помислите:
„Това е една наистина странна практика. Наистина ли Павел имаше предвид точно това?“
Отговорът, разбира се, е: не. Всъщност някои от тези хора може би се кръщават по десет, двадесет или дори тридесет пъти. И ако отидете при тях и кажете:
„Това е наистина нелепо, защо правите това?“,
те ще отворят Библията си, ще ви отведат до този стих и ще кажат:
„Ето тук Павел казва: кръщението заради...“? „...заради мъртвите.“
Това е оправданието им за онова, което вършат. Това ли е нещото, което имаше предвид Павел? И ако не това е нещото, което Павел имаше предвид, какво действително имаше той предвид? И от каква полза е това за нас днес? И така, искам да направим малко изследване на това. До известна степен е интересно, когато говорите за стих, за който никой никога не е чувал проповед. Някак си теренът е чист. Така че нека видим какво можем да научим докато изследваме това заедно. Виждате ли, когато погледнете този стих... Има толкова много хора, които се опитват да го обяснят. Много интересно е, че ако направите известно проучване и намерите какво имат да кажат за този стих някои коментатори, рано или късно някъде в хода на изследването те ще кажат:
„Ние не знаем какво казва Павел, но според нас е това.“
И те измислят всякакви обяснения като някои от тях са по-интересни от други и повечето от тях си противоречат взаимно. И обясненията често са свързани с опит да се даде повторна дефиниция на някои думи и да се каже:
„Тази дума би могла да означава също и това.“
И поглеждате гръцкия език и откривате някакъв слабо известен оттенък на значението и се опитвате да го вкарате в текста, за да добие някакъв смисъл. Те не му придават чак толкова голям смисъл, честно казано. Поне когато аз прочетох това, си помислих: в това наистина няма голям смисъл. В основата на неправилното разбиране на този стих стои неправилно разбиране на една дума, на една ключова дума в стиха. Знаете ли коя е тази дума? Това е думата „кръщение“. Днес искам да направя малко изследване на това. Защото когато аз изговоря думата „кръщение“ или когато прочетем думата „кръщение“, какво е първото нещо, което ви идва на ум? Някой да влезе във...? Водата, и да бъде...? Кръстен. Не е ли така? Този следобед ще имаме кръщение и ще се случи точно това. Затова когато прочетем стиха и прочетем за кръщение, това е първият образ, който изплува в ума ни. И въз основа на това повечето обяснения се опитват да осмислят стиха – въз основа на това разбиране. Но проблемът се състои в това, че е необходимо да проучим и видим дали Павел имаше предвид наистина това или нещо друго.
Припомнете си: неправилното разбиране на една дума може да доведе до катастрофални резултати. Милъровото движение преживя едно много, много голямо разочарование въз основа на неправилно разбиране на една дума. Знаете ли коя беше тази дума?
„Светилище.“
Не е ли така? Също и очистването на светилището. Предполагаше се, че светилището е...? Земята. Цялото събитие се основаваше на очистването на светилището и това означаваше, че Христос ще дойде и светилището е земята, така че Христос ще дойде на земята през 1844 г. И вярващите преживяха печално разочарование. И само когато се върнаха към Библията и казаха:
„Почакайте малко: кой измисли тази представа, че светилището е земята? Нека започнем да изучаваме Библията."
И те откриха, че светилището всъщност не е земята, а съществува светилище в...? В небето. Тогава това им помогна да разберат каква беше причината за разочарованието и това, разбира се, стана основа на движението на адвентистите от седмия ден. И така, важно е да разбираме всяка дума на мястото й.
Какво точно означава този стих? Това искам да проучим днес. И още по-важно: какво практическо значение и какво приложение има той за нас? Знаете, едно е да разбираме стиха – това е хубаво и е добре, но какво означава той в практически план за нас днес? Точно това искам да разберем. Нека отворим на Евреи 6 гл. Днес ще задавам редица въпроси. Докато отваряте на Евреи 6 гл., първият въпрос, за който ще говорим, е: за кое кръщение говореше Павел? Ясно е, нали? Това е първият въпрос. За да разберем стиха е необходимо да отговорим на тези въпроси. За кое кръщение говореше Павел?
Второ, вторият въпрос е: кои са кръщаваните с това кръщение хора? Не е ли така? Защото в стиха се казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?“
Кои са хората, които преживяват това кръщение?
И третия въпрос, който искам да задам, е: кои са мъртвите? Защото те също се намират в този стих. Три въпроса. И ако отговорим на тези три въпроса би трябвало да сме изминали голям път в разбирането на това какво има предвид Павел. Ясно е, нали?
И така, ще се заема с първия въпрос: за какво кръщение говори Павел? Възможно е това да изглежда като много странен въпрос.
„Какво имаш предвид? Очевидно е, че кръщението е кръщение с вода.“
Нека погледнем Евреи 2 гл. Разглеждаме 6 ст. Евреи 6:2. Обърнете особено внимание какво казва Библията:
„...учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.“
Първото нещо, което Павел казва там, е:
„...учение за...“? „...кръщения.“
Какво означава това? Повече от едно. И така, необходимо е да помним това. За какво говори Павел? Знаете ли, когато попаднах на това за първи път, си помислих:
„Ами, кръщения...
В Ефесяни 4 гл. не се ли казва, че има един Господ, една вяра и едно кръщение? А тук се казва „кръщения“.“ Как да съвместим двете неща? Отговорът всъщност е много прост: има само едно истинско кръщение във всяка категория, или във всеки вид кръщение. Нека обясня какво имам предвид чрез един стих. Нека отворим на Матей 3 гл. Матей 3 гл. Както казах, искам да внимавате особено много, искам да мислите докато се придвижваме в хода на изследването си този следобед. Матей 3 гл. Колко кръщения? Матей 3:11. Говори Йоан Кръстител и казва:
„Аз ви кръщавам с...? „...вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с...“? „...огън.“
Колко кръщения са това?
Три, нали? Можете да ги преброите – едно, две, три, нали? Кръщение с вода, кръщение със Светия Дух и кръщение...? С огън. Говореше Йоан Кръстител. Няма съмнение в това – там има три вида кръщение. Има само едно истинско кръщение във всеки от видовете. Има само едно валидно, легитимно водно кръщение. Има само едно валидно, легитимно кръщение със Светия Дух. Има само едно валидно кръщение с...? Огън. Точно за това говори Ефесяни. Така че е важно да помним това. Три кръщения. Всички познаваме кръщението с вода – това е моментът, в който човек бива потопен във вода, когато желае публично да заяви, че е приел Христос и е умрял и погребан с Него.
Какво да кажем за кръщението със Светия Дух, а също и за кръщението с огън? Необходимо е да получим малко разбиране за това.
Кръщението със Светия Дух е когато вярващият получи Светия Дух със сила. Не е ли така? Исус каза на учениците:
„...вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила [бъдете кръстени] отгоре“ (Лука 24:49).
И кръщението беше обещаният Дух, който Бог щеше да изпрати. Не е ли така? Именно тогава те получиха кръщението на Духа. И те излязоха и проповядваха Словото, и дадоха свидетелство.
Тогава следва и кръщението с огън. Какво е предназначението на огъня? Какво прави огънят? Той пречиства и очиства. Не е ли така? Интересно е, че когато учениците получиха Светия Дух настъпи нещо физическо и видимо. Помните ли какво беше то? Имаше...? Огнени езици. Следователно, Светият Дух и огънят са много тясно свързани. Необходимо е да разберем и да направим малко проучване на това. Огънят не се отнася само за това очистване, а също така разкрива и процеса на очистване. Нека отворим на още един стих в Лука 12 гл. Всички ли проследиха дотук? Всичко ли е наред от тази страна? Добре. А от тази страна? Искам само да се уверя. Там в дъното всички ли са проследили дотук? Добре. Хубаво. Лука 12 гл. Лука 12 гл.
И така, очевидно има повече от едно кръщение. Сега само искам да определя за кое от тези кръщения говореше Павел. Това ще ни помогне много. Лука 12:49, 50. Лука 12:49 – тук Библията казва – говори Исус:
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши!“
Това не е ли интересен стих? Исус казва, че дошъл да донесе...? Огън на земята. Паралелният на този текст в друго евангелие казва:
„Не съм дошъл да донеса мир, а...“? „...меч.“
Какво представлява този огън, за който говори Исус? И каква е връзката между този огън и онова, което казва непосредствено след това – имам кръщение, с което трябва да се кръстя? Това означава, че то още не се е...? Случило. Интересно. Когато Исус изговори тези думи, беше ли вече получил водното кръщение? Да или не? Да. Беше ли получил кръщението със Светия Дух? Да или не? Тогава за какво говори Той? Какво е това кръщение, с което все още предстои Той да бъде кръстен? Кое беше третото? Кръщение с огън. Тъкмо това казваше Христос:
„Дойдох да хвърля...“ какво? „...огън на земята, и има кръщение, с което трябва да се кръстя.“
Нека погледнем още един стих. Нека видим как това се изяснява малко в хода на изследването. Матей 20 гл. Матей 20 гл. За какво говори Христос и как ни помага това днес? Матей 20 гл. Много добре познавате историята, нека само я прочетем, защото искам да погледнем думите, които са свързани с онова, което изследвахме дотук. Матей 20 гл., от 20 ст. нататък. Матей 20:20. Библията казва:
„Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. А Той й каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво. А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем. Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец“ (Матей 20:20-23).
Интересен доклад, нали? Много показателен доклад. Знаете ли, Йоан и брат му имаха добри намерения и умисъл. Те доведоха майка си, за да се застъпи и да утвърди искането им. Те наистина си нямаха и представа за какво говореше Христос. Те просто искаха това толкова много. Исус каза:
„Сигурни ли сте, че искате това? Необходимо е да се кръстите с кръщението и да пиете чашата.“
Те казаха:
„Да. Каквото и да е нужно, Господи. Каквато и да е цената, толкова много искаме да се намираме в това положение.“
И Исус каза:
„Знаете ли, вие наистина ще пиете от тази чаша и действително ще бъдете кръстени, но от Моя Отец зависи кой ще седне отдясно на Мен и отляво на Мен.“
За какво говореше Той? Какво е това кръщение, за което говореше Исус? Това е същото кръщение, което спомена едва малко по-рано:
„Имам кръщение, с което трябва да се кръстя.“
Това е кръщението на огнено изпитание и на премеждие, включващо голямо и силно страдание, което предстоеше Исус да получи. И, разбира се, кога това се случва? В края на живота Му, в последните мигове от Гетсимания до кръста. Спомняте си, защото кое кръщение е свързано с чаша? Точно там, в Гетсимания. Припомнете си, когато Исус каза:
„Отче, моля Те, отнеми от Мен тази чаша“.
Тази чаша беше чашата на...? Страданието, това беше кръщението, за което говореше. И именно за това кръщение говореше Той на учениците Си. Той каза:
„Вие ще пиете от чашата и ще бъдете кръстени с кръщението, с което Аз ще бъда кръстен.“
Значението на това е, че Христос каза на учениците Си:
„Вие ще преживеете страдание...“ Не е ли така? „...преди да можете да седнете, преди да можете дори да изпълните необходимите условия, за да седнете отдясно на Мен или отляво на Мен.“
Това е много значим аспект.
Виждате ли, тези три кръщения – с вода, Светия Дух и огън – са всичките необходими за нашата спасителна опитност. Ще повторя това: всичките три са необходими. Едно не е достатъчно. Всичките три. Исус е примерът за това и Той всъщност казва, че Неговите последователи също ще бъдат кръстени със същото кръщение, което е получил Той.
Когато помислим за страдание, това не е много приятно нещо, но днес искам да направим малко проучване на това. Интересното по отношение на трите кръщение е също, че трите кръщения са тясно свързани помежду си. Обикновено това действително се случва в този ред: водно кръщение, след това кръщението със Светия Дух и след това кръщението с...? Огън. Обикновено последователността е такава. Поне беше такава при Христос. Не е ли така?
И така, опитността на Христос в Гетсимания, както Исус каза на учениците Си, е символ (или пример) на онова, което ще се случи с Неговите последователи. Но преди да навлезем в това искам да прекъснем за момент.
Определихме видовете кръщения, които разкрива Писанието. В Библията не ни се казва за никакво друго кръщение. Затова е необходимо да отговорим на своя въпрос кое кръщение споменава Павел, когато говори в 1 Коринтяни. Защото точно това се опитваме да научим. Това е отговорът на първия ни въпрос. Така че имаме три възможности: водно кръщение... Въпрос: дали кръщението с вода... Можете ли да преживеете или да получите водното кръщение от името на някой друг или заради някой друг? Защото в стиха се казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради [или: от името на] мъртвите?“
Можете ли да направите това с водното кръщение? Не, не можете. Защото кръщението с вода е личен израз на онова, което вие в индивидуален план сте приели. Исус каза на учениците Си:
„Идете... и проповядвайте благовестието. Който повярва и се...“? „....кръсти ще бъде спасен...“ (Марк 16:16).
Следователно, вярването в индивидуален план е необходимо условие за кръщението, а не можете да направите това от името на някой друг. Така че сега можем незабавно да изключим възможността за това кръщение. Не е ли така? В 1 Коринтяни 15 гл. Павел определено не говореше за водно кръщение. Ясно ли е? Добре.
Второ: какво да кажем за кръщението със Светия Дух? Можете ли да получите кръщението със Светия Дух заради някой друг или от името на някой друг? Иска ни се да можехме, но не можем. Същото като при водното кръщение. Ето защо практиката на мормоните не е библейска. Колко лесно би било, ако можехте да се кръстите от името на някой друг, да се кръстите за целия свят! Но това е индивидуално. Приемането на Светия Дух е индивидуална опитност въз основа на вашата вяра. Не можете да го приемете заради някой друг. И така, втората възможност също бива изключена. Следователно, Павел не говореше за кръщението със Светия Дух, когато говореше в 1 Коринтяни 15 гл. Не е ли така?
Това ни оставя само с...? Една възможност. Процесът на изключването. Каква е последната възможност? Кръщението със страдание, с огнено изпитание. Можете ли вие да получите кръщение със страдание от името на някой друг или заради някой друг? Имаме „да“ и много „по-добре да мълча и да видя накъде се насочва това“.
Нека отворим на Колосяни 1 гл. Христос, разбира се - някой казва „Христос“. Христос всъщност изпита всичките три кръщения... всичко, което вършеше Христос, беше за нас, от наше име, защото Той беше Вторият Адам. Така че там са налице някои елементи, извършени от Него, които ние не можем в действителност да извършим. Ние не можем да бъдем кръстени от името на цялата човешка раса. Така че Христос е пример, но трябва да осъзнаваме, че беше също и Спасител. Но нека погледнем Колосяни 1 гл. и видим какъв е библейският отговор на този въпрос вместо проповедникът да ви представя собственото си мнение. Колосяни 1 гл. Колосяни 1:24. Въпросът е: можете ли вие да бъдете кръстени с кръщението със страдание от името на някой друг или заради някой друг? Колосяни 1:24 – Павел казва:
„Сега се радвам в страданията си за вас, като от своя страна допълвам недостига на Христовите скърби в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата...“
Следователно, какъв е отговорът?
Да, едно гръмко „да“.
Можете да преживеете страдание, силно изпитание заради други. В този случай Павел казва:
„Изпитвам страдание заради вас.“
А това е...? Тялото, или църквата, Христовото тяло.
Така че вече сме идентифицирали за какво кръщение говори Павел. Павел не споменаваше водното кръщение, нито кръщението с Духа. Той споменаваше кръщението със страдание, когато говореше в 1 Коринтяни 15 гл. Виждате ли, както казахме, опитността на Христос в Гетсимания беше символ за Неговите последователи. А „символ“ означава „пример“. Именно това каза Той на Йоан и брат му и именно това ще се случи не само с Яков и Йоан, но и с Христовите последователи. Това е особено вярно за Божия народ, който ще премине през най-крайното количество страдание, ставало някога. И кога ще се случи това? Това е времето, което Библията нарича
„време на скръб, каквато не е имало откакто е съществувал народ“.
С други думи, Библията много ясно разкрива, че опитността, през която премина Христос, е нещо, през което ще премине Неговият народ – всеки един, но особено последното поколение. Те преминават през една опитност, в която изглежда като че Бог ги е изоставил и изглежда като че всяка надежда е изгубена. И вярата им бива изпитана до краен предел. Това е опитност на силна мъка и силно страдание. Предназначението на това огнено изпитание не е да измъчва Божия народ, а е да ги очисти, за да могат да влязат в небето. Това е предназначението му – необходимо е да помним това. Но какво да кажем за страданието? Наистина ли ще страдаме като Христос? Това е аспект, за който наистина не се говори много, тъй като той не е много популярен. Ще страдаме ли ние както страдаше Христос? Не до такава степен, вярно е. Но ще страдаме ли ние, като християни? Отговорът е: „Да“. Има толкова много библейски стихове, които говорят за страдание.
„Всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат...“ какво? „...гонени“ (2 Тимотей 3:12).
Павел казва, че ние сме участници в Неговите...? Страдания. Павел казва, че ако вземем участие в страданията Му, ще вземем участие и в славата Му. Той казва също:
„...на вас е дадено не само да вярвате в Него [Исус Христос], но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29).
Не е ли така?
Така че за вярващия, истинския вярващ, белег за истинския вярващ е това, че той преживява страдание, защото съществува кръщение със страдание, което се състои. И така, Христос не говореше само за Яков и Йоан.
Сега разбираме кое е кръщението. Всички ли са доволни от това – извода, до който достигнахме, проучването? Ако не сте доволни, ще бъда повече от радостен да разговарям с вас след това, в случай, че имате други мисли. Но това е всичко, що се отнася до разкритото от Библията. Идентифицирали сме вида кръщение. Вторият въпрос е: кои са кръщаваните хора? Вече загатнахме това. Това е онази специална група в самия край. Нека отворим на Евреи 11 гл., Евреи 11 гл., и видим какво представя Писанието във връзка с това. Евреи 11 гл. Евреи 11 гл. е главата на...? Вярата. Това е вярно, но не е само това. Евреи 11 гл. Там Павел изброява някои от героите на вярата. Не е ли така? Авел, Ной, Авраам, Исак, Яков, Мойсей и всички тези хора – герои на вярата. Тогава, в края на главата, той казва нещо много интересно. Обърнете внимание. Искам да обърнете особено внимание тук. 39 ст. от Евреи 11 гл. Тук Библията казва:
„И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното...“
Защо? 40 ст.:
„...защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.“
Някога размишлявали ли сте върху този стих? Това е много странна кулминация за главата, когато тя говори за вярата и за героите на вярата и изрежда постепенно всички тези хора, и те очакват с нетърпение тази надежда за града, чийто архитект и строител е Бог. И всички тези хора умряха с вяра и не получиха обещаното. Кулминацията на главата и центърът на вниманието в главата в действителност не са изброените там по име хора, а всъщност са тази последна група хора, които Павел нарича „нас“. Не е ли така? Той казва:
„Всички тези без нас не могат да постигнат...“? „...съвършенство.“
Кои са тези „нас“?
Онзи, който е жив и чете това. Не е ли така? Това е съвсем последната група хора. Виждате ли, братя и сестри, тук има нещо много интересно. Всички онези хора, починали с вяра, не са получили обещаното. Получаването на обещаното от тяхна страна зависи от...? Нас. И Павел употребява техния пример, за да стимулира вярата ни. Той казва:
„Погледнете този герой на вярата. Вижте какво направи той. Погледнете и този герой на вярата и вижте какво направи той. Също и този герой на вярата. И знаете ли какво? Никой от тях още не е получил обещаното, защото те чакат...“? „...нас.“
Така че той насърчава вярата ни и казва:
„Затова нека извършим онова, което е необходимо да извършим.“
Тук има нещо значимо, което е нужно да помним: съществува свързващо звено, съществува връзка между верните Божии човеци от всички векове. Бог не работи поединично с различни групи тук и там. Всички верни в миналото са свързани с онези, които са живи днес.
Искам да ви задам въпрос: Дали според вас Бог е щастлив от това, че Авраам лежи в гроба и не се разхожда из Обетованата земя? Или Давид? Или Мойсей?
Мойсей вече е в небето, така че това е изключение. А за Яков и Исак, и за всички тези хора? Не е. Бог даде обещание. Той каза:
„Ще ви дам Обетованата земя. Навсякъде, където стъпи кракът ви, това ще бъде ваше.“
А тези хора все още не са получили обещаното и лежат в гроба. И Бог казва:
„Те, без нас (без вас и мен), не могат да постигнат съвършенство.“
Бог се опитва да стимулира и насърчи вярата ни. Върху нас лежи голяма отговорност. Те чакат нещо. Какво точно чакат те? Нека отворим на Римляни 8 гл. Какво точно чакат те? Търсим групата, която ще получи това кръщение. Римляни 8 гл. Римляни 8 гл. Римляни 8 гл. беше употребявана многократно през този лагер, така че ще отворим на Римляни 8 гл. и ще погледнем още нещо. Римляни 8 гл. наистина е глава, която се отнася за края на времето. Една красива глава. Ще се съсредоточим върху 19 ст. Какво точно чакат те? Римляни 8:19. Павел, същият писател, казва:
„Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.“
Нека дам малко обяснение на това, само в случай, че сте го пропуснали. Усърдното очакване, копнежът... И когато той казва „творение“, знаете ли какво означава тази дума? Всичко сътворено. Така че по същество Павел казва:
„Слушайте: цялото творение очаква и жадува, копнее за едно нещо и това е разкриването на Божиите синове.“
Знаете ли защо? Защото когато се състои разкриването на Божиите синове цялата тази каша с греха и окаянството може да приключи. Затова цялото творение – всичко и всички, дори цялата вселена, копнеят и чакат, и се чудят защо минава толкова много време преди да се разкрият Божиите синове. Сега може би си казвате:
„Разкриване на Божиите синове? Какво означава това? Не казва ли Библията, че на всички, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чеда и всички ние, които сме тук днес, ако сме вярващи, сме Божии синове? Какво да кажем за това разкриване на Божиите синове?“
Виждате ли, братя и сестри, има още едно ниво, което все още предстои да преживеем. Това е разкриването... Какво означава „разкриване“? Изявяване, което е ясно и видимо. Светът в действителност не е осведомен за това, че тук съществува група вярващи, които се срещат в Роуън Маунтин като Божии чеда. Необходимо е да настъпи изявяване, необходимо е да настъпи разкриване, което да привлече вниманието на целия свят. И не само на целия свят, но и на цялата вселена. Тогава и само тогава може да бъде предприета следващата стъпка. Така че Павел казва, че това е усърдното очакване. Това очакване ще бъде осъществено преди да настъпи Второто пришествие. Нека погледнем 23 ст. Същото нещо. 23 ст.:
„И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.“
Следователно, Павел казва:
„И не само тях, но и всички ние...“
Налице е тази кулминация, която всички очакват с нетърпение и която чакат, и за осъществяването на която копнеят. Тази кулминация е разкриването на Божиите синове. Защо? Защото след това не може да се случи нищо, ако първо не се случи то. Тук Павел говори за изкупването на тялото. Кога се състои изкупването на тялото? При Второто пришествие. Не е ли така? Когато това тленното ще се облече с...? Нетление и тялото бъде изкупено. Но, братя и сестри, това не може да се състои преди това очакване да бъде изпълнено. Без нас те не могат да постигнат съвършенство. Има опитност, през която е необходимо да премине Божият народ, която ги довежда до момент, в който те биват изявени като Божиите синове. Тази опитност е опитност на страдание и изпитание.
Знаете ли, именно страданията и изпитанията ни пречистват. Не е ли така? Ето защо Исус... Той не отправи никакви лъжливи обещания. Той каза:
„Искаш да бъдеш Мой последовател ли? Очаквай страдания. Очаквай изпитания.“
Не че Бог нарочно утеснява, а страданието е необходимо, за да доведе характерите ни до зрялост. Можете да бъдете християнин и да имате приятно, радостно возене, но ако искате да бъдете зрял християнин, трябва да се състои страдание. Именно с това искам да отправя предизвикателство към вас днес. Последното поколение ще премине през тази опитност на силно страдание и ще доведе откриването на Божиите синове като ключ в Божиите ръце, който ще отключи тъмницата на верните от всички векове. Това представлява казаното
„та без нас да не постигнат съвършенство“.
Но когато тези „нас“ бъдат изявени, тогава те ще могат да получат обещаното. Това е изводът, непосредственият извод. И, както казахме, това време е времето на скръбта, каквато не е имало откакто е съществувал народ. Именно последното поколение ще премине през това време като живо свидетелство и отговор на обвиненията на Сатана. Не е ли така? Това е Божият отговор на обвиненията на Сатана. Виждате ли, вчера говорихме за владение. Говорихме за владението, което Христос възстанови. И въпреки това ние все още виждаме, че Библията ни казва много ясно – и не се заблуждавайте за това, – че богът на този свят е...? Дяволът. Христос действително е възвърнал владението и това възстановяване се състои в определен ред. Но това, че дяволът е богът на този свят продължава да бъде факт, защото Божият народ не е позволил на Христос да поеме пълно владение в умовете и сърцата им. Защото когато се случи това, владението, ограниченото владение на Сатана, ще бъде строшено и ще достигне до пълен и явен край.
Помните ли, че казахме, че духовното винаги предшества физическото? Когато духовното владение на Христос бъде възстановено в телесния храм на Неговия народ, напълно, тогава ще бъде осъществена смъртната присъда на Сатана. Това вече е постигнато на кръста, но ще бъде осъществено физически, когато в храма заживее неговият истински Първосвещеник. Така че цялото творение стене и жалее, и търпи продължително време греха и окаянството, като очаква откриването на Божиите синове. Това е една много, много висока отговорност.
Преминете надолу до стихове 35 и 36. Цялата глава в действителност разглежда този конкретен аспект – това е кулминацията на главата: че е необходимо да бъдем в Христос и да удържим победата. 35 ст.:
„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?“
Какъв е отговорът? Не. Но тези неща ще се случат. Това е последният изпит. Това ще се състои в края и в най-висша степен във времето на скръбта.
37 ст. ... Извинете ме, 36 ст.:
„Защото, както е писано: Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за...“? „...клане.“
Как можете да бъдете убивани цял ден?
Знаете ли какво означава това? Това не е физическа смърт, а означава, че бивате считани за мъртви, преживявате усилно време на преследване и страдание, което ви приближава до смъртта – цял ден. И Павел казва:
„Това е изпитът. Когато ние действително имаме Божията любов в сърцата си, ще настане изпит, при който дяволът ще предизвика това с всичко, което притежава.“
И той казва:
„Нищо няма да ни отдели.“
Фактът, че не преживяваме това ниво на страдания и преследване се дължи на това, че ние все още не сме проумели любовта и вярата, които Бог желае да имаме, които ще устоят на тази буря. Когато Божият народ притежава това и бурята връхлети, времената ще бъдат сурови, но Божият народ трябва да се държи чрез вяра. Ето защо в Духа на пророчеството ни се казва, че мнозина са твърде лениви, за да придобият опитността, от която се нуждаят и която не притежават, за идещата криза. Знаете ли, кризата бива отлагана не защото нещата в света не са готови и президентът все още не е приел неделния закон или поради политическата ситуация. Кризата бива отлагана, защото Божият народ все още не е запечатан. Не е ли така? Ангелите задържат ветровете и ключът, който чакат те, е Божият народ. Усърдното очакване на цялото творение чака Божия народ. Чака Божия народ в продължение 2 000 години. И сега е нашият ред, нашата смяна. Нашият ред е. Ваш и мой ред е.
И така, съществуват големи паралели между опитността на Христос в Гетсиманската градина и опитността на Божия народ в последните дни. В Гетсимания Христос се почувства изоставен. Не е ли така? Намираше се в силна агония. Имаше голямо страдание и Той се молеше горещо и не можеше да види отвъд тази опитност. Не е ли така? Казва ни се, че опитността била толкова тъмна, била толкова напрегната, ордите на злото били толкова устремени в нападението си над Него, че Той не можел да види отвъд портите на гробницата. Въпрос на факт е, че Той всъщност не желаеше да преминава през опитността. На Него не Му се искаше да я преживява, беше неуверен. Ето колко лоша беше тя. Но Той се покори и подчини на Бога и излезе като Победител. Причината Той да излезе като Победител е представена в Евреи 12 гл. Нека отворим там. Това е паралелът, който е необходимо да помним. Евреи 12 гл. Евреи 12 гл., стихове 1 и 2. Евреи 12:1, 2. Тук Библията казва:
„Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“
Защо Христос издържа кръста? Какво се казва там? Заради предстоящата Нему радост. Каква беше предстоящата Нему радост? Вечната радост, предстоящата Нему радост е всички хора, които ще получат вечен живот. Това сме вие и аз.
Това е представено наистина красиво в книгата „Копнежът на вековете“, в главата, която разглежда „Гетсимания“. Не знам дали си спомняте да сте чели това, но Христос е на земята. Той е проснат на земята и се моли, и от челото Му тече кървава пот. Тогава идва ангел. Не е ли така? Помните ли това? За да го насърчи. Той е наистина обезсърчен и преживява време на трудност, учениците Му са дълбоко заспали, няма съчувстващо сърце и на Него Му се иска да се откаже. Дяволът нашепва в ушите Му обвиненията си. И Бог изпраща ангел, за да укрепи Христос. Помните ли какво прави ангелът? Той привдига Христос, слага главата Му на гърдите си и Му посочва да погледне нагоре. И като че Христос вижда видение на онова, което ще стане, когато мисията Му завърши успешно. Не е ли така? Помните ли това? Той вижда изкупени и завинаги поставени в безопасност души в небето. Тази предстояща Нему радост е напомняне и насърчение за Него, за да извърви целия път до...? До кръста. Именно това Го насърчи – че други ще получат полза от Неговата опитност. Това кръщение със силно страдание, което преживява Той, ще бъде благословение на вечен живот за мнозина, за голямо множество хора. И тази радост Го прави способен да издържи кръста.
Знаете ли, това е от голямо значение, защото този паралел е приложим и за последното поколение (както ще видим след малко докато се придвижваме напред). Виждате ли, последната група, последното поколение, както Христос последното поколение ще бъде заобиколено от неприятели. Те ще преминат през време на силна мъка и силно страдание, време, в което ще трябва да се молят, време, в което ще се чувстват изоставени не само от приятелите, но също и от семейството. Но през това време те ще бъдат укрепявани от Бога и ще бъдат победители. Те също ще бъдат победители поради предстоящата им радост, точно както беше Христос. Защото те гледат към Исус, Начинателя и Завършителя на вярата им. Не е ли така? И докато гледат Него, начина, по който Той изпълни и завърши попрището, е начинът, по който те също трябва да изпълнят и завършат попрището.
Каква е предстоящата им радост? Това е осъзнаването и разбирането на това, че всички тези верни от всички векове не могат да получат обещаното без нас. Не е ли така?
Знаете ли, понякога не мислим за последните дни по този начин. Не мислим за преживяването, през което ще преминем. Когато обсъждаме събития от края на времето (това е популярна тема сред адвентизма – времето на скръбта и колко лошо ще бъде то), много хора изпитват доста голямо опасение за времето на скръбта. Познавам хора, които казват:
„Аз съм един от онези хора, които ще се наложи Господ да положи в гроба преди да настане това време, защото няма да мога да издържа.“
Всичко, за което мислим през по-голямата част от времето, е:
„Как ще премина през това? Ще имам ли достатъчно вяра?“
Всичко се отнася за „мен“.
Но днес искам да ви кажа, братя и сестри, че не всичко се отнася за „мен“, а всичко се отнася за тях. Защото всички ние сме членове на едно тяло. Това е наистина мисълта, която искам да ви предам днес. Последното поколение ще утвърди Божия спасителен план за човечеството. И цялото небе очаква това.
Всъщност в Духа на пророчеството ни се казва, че честта на Бога и честта на Христос (между другото, само на двама), честта на Бога и честта на Христос са въвлечени в усъвършенстването на характерите на Неговия народ.
Кои са...
Дотук отговорихме на този въпрос – на втория въпрос отговорихме кое кръщение.
Кои са кръщаваните? Това е последното поколение.
Третият въпрос беше: кои са мъртвите, заради които те биват кръщавани? Вече загатнахме това, но нека погледнем 1 Коринтяни 15 гл. Нека отново се върнем там. 1 Коринтяни 15 гл. 1 Коринтяни 15 гл. Кои са мъртвите? От кого се състои тази втора група? Кои са мъртвите? В контекста на 1 Коринтяни 15 гл. се говори за възкресението. В 1 Коринтяни 15 гл. Павел разглежда възкресението.
Думата „възкресение“ или други думи, подобни на нея (различните форми на думата), се споменават над 24 пъти в тази конкретна част от главата. Това е темата, това е предметът, това е нещото, което разглежда Павел – възкресението. Защото очевидно там имало хора, които поучавали, че няма възкресение. Затова той прибягва към този обширен аргумент, за да покаже погрешността на това вярване и за да покаже, че наистина има възкресение. И кулминацията на аргумента му е 29 ст. - този, с който започнахме. Но искам да погледнем 12 ст., обърнете внимание. В началото на този раздел той също така ни обобщава онова, за което говори. В 12 ст. той казва:
„Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?“
Това беше проблемът, с който се занимаваше той. Така че стихът (1 Коринтяни 15:29), този стих трябва да се отнася за възкресението. Това е контекстът. Точно затова той няма нищо общо с водно кръщение. И кои са онези хора, на които е обещано възкресение заради Христовото възкресение? Това са всички, които вярват в Него. Не е ли така? Знаете, че всички ще възкръснат, но не всички ще възкръснат за вечен живот. Само онези, които вярват в Него, възкръсват и не умират повече. Това е цялото предназначение на онова, за което говори всъщност Павел тук.
И така, мъртвите, за които говори Павел, са всички онези, които са умрели като са вярвали в...? Обещанието за възкресение завинаги. Вярващите в Христос. Или с други думи всички онези, които участват в първото възкресение. Не е ли така? Всички онези, които... И
„мъртвите в Христос ще възкръснат...“? „...по-напред“ (1 Солунци 4:16).
Но мъртвите в Христос не могат да възкръснат докато това последно поколение не премине през тази опитност, до разкриването на...? Божиите синове. Съществува много важна връзка. Надявам се, че виждате тази връзка. Библията казва, че всички сме членове на едно тяло.
Много често, твърде често ние имаме този индивидуалистичен начин на мислене – всичко се отнася за „мен, за моята опитност“.
„Аз се справям добре. Този брат не е достигнал до моето ниво, но ето ме мен.“
Не мислим като тяло, казано в общ план. Трябва да мислим като тяло. А тялото е съставено не само от онези, които са живи днес – тялото е цялата група вярващи в цялата история на земята. Ние сме членове на това тяло. Има членове в това тяло, които не могат да получат изпълнението на определени обещания и привилегии докато тези други членове се съберат и извършат онова, което Бог казва, че е необходимо да извършат. Разбира се, не със собствена сила. Но това е нещо, което е необходимо да се състои.
Знаете ли, Павел изразява това наистина добре. Той казва, че ако една част на тялото страда, страда цялото тяло. И ако една част на тялото се слави, се слави цялото тяло. И именно когато тази последна част от тялото, това последно поколение, бъде прославена бидейки разкриването на Божиите синове, тогава цялото тяло може да бъде прославено по същия начин. И точно това е нещото, което отключва гробовете на мъртвите.
Виждате ли, снощи си прещипах пръста с вратата. Не знам дали можете да видите. Това беше особено болезнено. Това не е много голяма част от тялото ми, но когато отидох да сложа върху него малко студена вода, болката беше силна и просто се почувствах малко замаян и помислих, че ще припадна. Нараних пръста си тук, но бива засегнато цялото тяло. Не е ли така?
Това е нагледен урок в природата. Бог е положил това. То се намира навсякъде из природата, за да ни научи за духовната действителност. Но твърде често ние мислим за себе си, може би за семейството си. И това е хубаво. Всички в тялото просто трябва да се съберат. Ето защо все още сме тук. До голяма степен това е причината да сме още тук.
Искам само за кратко да поговоря за дисциплината на страданието. Знам, че времето ни тече, но не мога да пренебрегна споменаването на това, защото е от значение. Дисциплината на страданието е процесът на пречистване, който Бог употребява, за да направи така, че характерът на Неговия народ да съзрее. Ако си спомняте нещо, в историята на трите еврейски момчета във Вавилон... Помните ли имената им? Седрах, Мисах и Адвенаго. Всички ги помним с езическите им имена, нали? Какви са еврейските им имена? Добре, това са те. Анания, Мисаил и Азария. Добре. И така, тези три момчета (или млади мъже) бяха хвърлени в огъня, нали? Защото бяха верни на Бога. Те са символ на онова, което ще се случи в последните дни. И огънят не погълна нищо освен... какво? Въжетата, които ги връзваха. И когато те излязоха от огъня, цялото внимание на народа беше съсредоточено върху тях. Това наподобяваше разкриване на Божиите синове. И онова, което докара това откриване, беше преминаването през огнената пещ.
По същия начин тази огнена пещ, времето на скръб, каквато не е бивала досега, ще бъде процесът, който ще изгори последните въжета, свързващи ни с тази земя, и който ще ни преведе на другата страна, където сега ще е явно кои са Божиите синове. Това беше символ.
Това тук също е символ. И така, дисциплината на страданието всъщност е дисциплина на пречистването.
И искам да ви задам въпрос: вие страдате ли? Тук искам да направя много ясно разграничение: ако страдате поради собствени провинения, това не се брои. Точно това казва Петър. Не е ли така?
„...каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви?“ (1 Петрово 2:20).
Това не се брои.
Но ако страдате като не сте направили нищо нередно, ако страдате невинно и заради правдата, тогава Бог поглежда благосклонно на това.
Знаете ли, нашата сестра тази сутрин споделяше за изпитанието и страданието им и съм благодарен, че тя сподели за това, защото това трябва да се очаква в опитността на един християнин. Вие страдате ли? Ако вашето пътуване не включва страдание, искам да обърнете особено внимание на пътуването си. И искам да поясня: не говоря за страданието, което настъпва поради вашите несполуки или простъпки, като например ако не сте сложили гориво в колата и засядате на пътя. Това не е страдание в християнския смисъл. Това е липса на преценка. Така че не говоря за това. Това е от значение, защото сме много добри в това да сме мъченици. Случва се нещо и казваме:
„О, Господи, страдам! Господи, страдам!“
Говоря за страданието, за което говори Бог – това, което ни очиства, това, което ни се случва, когато не го заслужаваме, когато не сме го искали, когато не сме го търсили, когато сме невинни, както беше невинен Христос, и Той пострада. Това е страданието, за което говоря.
Вие страдате ли по този начин? И считайте всичко за радост. Действително е трудно, когато страдате така. Не е лесно, защото усещането ни за справедливост и негодуванието ни се надигат и казваме:
„Господи, защо ми се случва това?“
Няма обяснение за това. И когато говоря за страдание, имам предвид всякакви страдания. Всички имаме да носим кръст, нали? Да понасяме утеснение, независимо дали телесно или психически, или по какъвто и да е начин. Налицe е страдание. И понякога страданието, което ни се случва, няма ясен отговор по отношение на причината, поради която се състои. Не е ли така? Но си припомнете, братя и сестри, че Бог вижда бъдещото развитие на нещата. И наближава време на скръб, за което повечето от нас не са готови. И е необходимо да се приготвим за него.
Страданието сега много пъти е подготвително училище за онова, което предстои тогава, в бъдеще. Необходимо е голямо страдание, за се направи така, че един християнски характер да съзрее – не се бъркайте за това. Това е начинът, по който израстваме до ръста на Христовата пълнота. Това е начинът, по който Той го постигна. Той се научи на покорство... как? Чрез онова, което...? Което пострада. Важно е да бъдат взети под внимание източниците на страдание.
Има много източници на страдание, но има един много важен източник на страдание. За Христос той беше източникът на най-голямо страдание.
Исус каза:
„Врагове на човека ще бъдат...“ кои? „...домашните му“ (Матей 10:36).
Знаете ли какво означава това? Вашите братя и сестри, и семейството ви могат да бъдат източникът на най-голямо страдание за вас като християнин. Не е ли така? Какво каза Исус?
„Бях ранен...“ къде? „В дома на неприятелите Ми“ ли? Не. „...в дома на приятелите Ми.“
Кой може да ви нанесе най-голямо страдание? Онези, които са ви най-близки. Не е ли така? И твърде често се случва точно това, когато приятели, любими хора, братя и сестри ни разбират погрешно и ни представят погрешно, и говорят всякакво зло против нас. И ние страдаме. При условие, че не ние сме станали причина за страданието. Винаги помнете това. И се чудим защо се случва това.
Вземете за пример Йов. Харесва ми да разглеждам това, защото от време на време самият аз изпитвам такива неща и казвам:
„Господи, имам нужда да помня, че точно така ще стоят нещата в края и това е тренировка, това е тренировъчен пробег.“
Точно такова е.
Как стоят нещата с вашето страдание? В това се състои въпросът.
И точно тук Исус каза, че трябва да обичаме неприятелите си. Не е ли така? Защото когато се състои това най-голямото изкушение за нас е въздаяние, язвителност, гняв, враждебност. И нашата сестра сутринта беше откровена докато споделяше и каза:
„Понякога се разгневявам“.
И мога да разбера това, защото е несправедливо.
Знаете ли, това беше най-голямото изкушение за Христос в онези последни сцени. Не е ли така? Можете само да си представите как дяволът нашепва в ушите Му:
„Погледни тези грешници, какво Ти причиняват! А Ти умираш за тях!“
Гневът и язвителността бяха неща, които Христос победи. Ето защо когато казва „обичайте неприятелите си“...
Знаете ли, лесно е да обичаме неприятелите си, с които никога не сме се срещали и които се намират чак ето там. Успокояваме си като си казваме:
„Аз обичам неприятелите си. Не ги мразя. Но този брат тук... Не, не мога да разговарям с него. Тази сестра...“
Обичането на неприятелите ви е най-трудно понеже, както каза Исус, неприятелите са... кои? Домашните ви. Това са неприятелите, които трябва да обичаме. Това са неприятелите, които е най-трудно да бъдат обичани. Не е ли така? Това е предизвикателството. И така, искам да отправя предизвикателство към вас с тази мисъл.
Неприятелите на Павел... Знаете ли, апостол Павел имаше много неприятели. Кои бяха най-лошите му неприятели? Спомняте ли си юдеите? Кой род юдеи? Юдеите, които бяха ревностни за закона. Не е ли така? Собствените му домашни. Те бяха ревностни за закона. Те бяха най-лошите му неприятели.
Какъв е еквивалентът на това днес? Ще дам възможност на вас да помислите за това, защото паралелите са тези. Юдеите, които бяха ревностни за закона, бяха най-големите неприятели на Павел. И ние ще имаме подобни ситуации в последните дни. И така, братя и сестри, тук съм да ви кажа:
Дръжте се за седалките си. Возенето ще бъде неравно, но имаме добър Капитан. Слава на Бога за добрия Капитан.
За да бъде някой зрял християнин се изисква страдание. И искам да отправя към вас предизвикателство с това. Страданието не е нещо, което можем да докараме чрез собствените си действия. Страданието идва, когато живеем според Божията воля.
Искам да споделя с вас едно стихотворение, което представя това наистина добре. То наистина ме трогна и искам да го споделя с вас, защото в него този конкретен въпрос се изразява толкова добре. Стихотворението носи заглавие
„Нямаш ли белег?“.
„Нямаш ли белег, скрит белег върху крак, бедро или ръка?
Чувам за теб да се пее като за могъщ в страната,
чувам как възхваляват твоята ярка, извисена звезда.
Нямаш ли белег? Нямаш ли рана?
Да, Аз бях ранен от стрелците с лък и изнемощях.
Облегнаха Ме на дървото, за да умра;
и разкъсан от свирепи зверове,
които Ме наобиколиха, Аз примрях:
ти нямаш ли рана? Никаква рана? Никакъв белег?
И при все това слугата трябва да бъде като Господаря
и нозете, които Ме следват, са прободени.
Но твоите са непокътнати.
Може ли да Ме е последвал надалеч онзи,
който няма нито рана, нито белег?“
Това е въпрос, върху който си заслужава да се замислим, що се отнася до дисциплината на страданието.
Последното поколение, братя и сестри, не е група хора, които ще живеят през 2090 г., не е хората, отстоящи далеч от нас във времето. Последното поколение са тези, които са живи днес. Последното поколение ще премине през кръщение със страдание заради всичките мъртви от всички векове, които са починали с вярата в Христос. И когато те бъдат прославени, цялото тяло бива прославено.
В Евреи 12 гл., мисля, че сме още там... Не, напуснали сме мястото. В Евреи 12 гл. ... Помните, че казахме, че Исус издържал кръста поради радостта, която...? Му предстояла – заради нея Той издържал кръста. Знаете ли, когато осъзнаем и разберем, когато притъпените ни умове бъдат осенени от това какво зависи от опитността на Божия народ в последните дни, може би, само може би, това ще ни вдъхнови към по-голяма вяра. Ето защо Бог ни открива тези неща.
И така, дотук отговорихме на трите си въпроса. Не е ли така? Кое кръщение, кои биват кръстени и кои са мъртвите.
1 Коринтяни 15:29. Нека прочетем стиха отново като вмъкнем в текста отговорите, които открихме, и видим дали той добива малко повече смисъл. Времето ни почти приключи, затова е необходимо да започна със заключението. 1 Коринтяни 15:29. 1 Коринтяни 15:29. Помнете отговорите, които открихме и ще видим какво гласи това:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават [с кръщението със страдание] заради мъртвите [в Христос]? Ако мъртвите [в Христос] изобщо не се възкресяват, защо [последното поколение] се кръщават [със страдание] заради тях [мъртвите в Христос]?“
В това се състои въпросът. Защо ще премине Божият народ през това силно изпитание заради всички, ако никога няма да има...? Възкресение. Няма смисъл. Това е аргументът, който Павел употребява тук – заключителният аргумент за това, че наистина има възкресение. На последния въпрос, който зададох – с какво всичко това ни засяга днес – според мен отговорът става все по-очевиден, нали?
Няма да има възкресение за праведните, братя и сестри, без ние да преминем през тази опитност. И в Духа на пророчеството ни се казва да се стремим да бъдем сред...? 144-те хиляди (защото това в действителност е името на тази група).
Обикновено мислим за това в егоистичен смисъл:
„Имам нужда да бъда част от тази група. Това са най-предните седалки в автобуса на спасението.“
Не е ли така? Помисляме си това. Понякога аз си го помислим, знаете:
„144 хиляди. Каква почест!“
Вероятно никога не помисляме, че останалата част от седящите в автобуса няма да пристигнат на желаното място без ние да бъдем сред 144-те хиляди. Това в действителност е мотивацията, поради която трябва да бъдем там. Знаете ли, не става дума за нас и за това да бъдем с Христос. Всичко това е хубаво и е добро. Има тяло за спасяване. Картината за викащите мъртви в книгата Откровение, мъчениците под петия печат, е една чудесна картина на това как е налице копнеж за обещаното изкупление. Те казват:
„Докога, Господарю святи и истинни?“
Знаем, че те са мъртви и не викат това в действителност, а всъщност разкриват Божия ум – колко дълго ще продължи това. И Бог казва:
„Да, само почакайте още малко. Чакаме онези хора в Роуън Маунтин и всички останали в различни части на света.“
Не е ли така? В това действително се съдържа ключът: че без нас те няма да постигнат съвършенство. 20 ст. Нека само набързо погледнем няколко последни мисли и видим как това се свързва с нас днес. 20 ст. от същата глава. 1 Коринтяни 15:20. Искам само да покажа още няколко стиха, потвърждаващи онова, което открихме дотук. В 20 ст. той казва:
„Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.“
Това е название на Христос, нали? Той е...?
„Първият плод на починалите.“
Кои са починалите? Вярващите в Него. Той е първият плод.
В Откровение 14 гл. (предполагам, че не е нужно да отваряте там, тъй като времето ни изтича), в Откровение 14 гл. се говори за 144-те хиляди и те също биват наречени „първи плодове“. Те също са първи плодове на починалите, по същия начин. Виждате ли, първите плодове си съвпадат: Христос е първи плод и 144-те хиляди също са първи плодове. Тук има съвпадение. Христос е първият плод на починалите. Така също и 144-те хиляди и тяхната опитност, през която преминават, ще донесе възкресение на починалите. Щом има първи плодове, тогава има и...?
Не „втори плодове“. Някои хора казват „втори плодове“. Няма втори плодове. Има жетва. В Библията няма втори плодове. Има първи плодове и...? Има и жетва. Погледнете 23 ст. 23 ст.:
„Но всеки на своя ред: Христос - първият плод [това става първо], после [кога?], при пришествието на Христос, тези, които са Негови“ (1 Коринтяни 15:23).
Именно тогава ще се състои възкресението. Не е ли така? Така че 144-те хиляди, бидейки първи плодове, тази опитност, през която преминават те, всъщност е онова, което оправдава Бога при възкресяването на всичките верни мъртви. Това е аргументът, който чака Бог, за да извади от гроба всички тези хора. Давид, бедният стар Давид седи в гроба и чака нас. Също и Даниил, Яков и всичките верни. Кой е вашият герой? Назовете героя си – той чака. Чака вас и мен. Но тук е налице ред, налице е последователност, която е необходимо да помним.
Нека отворим на Марк 4 гл. Това е от значение, защото много хора се чудят защо – защо се изисква това. Марк 4 гл. Проследихте ли дотук? Знам, че може би огладнявате и стомахът ви къркори. Почти приключихме. Ясно е, нали? Затова издръжте още малко. Марк 4 гл. и там 29 ст. Марк 4 гл. 144-те хиляди са първите плодове, първите плодове. В Марк 4:29 се казва:
„А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.“
Съществува особено важна връзка между първите плодове и жетвата. Веднага щом узрее плодът, това означава непосредствено, че...? Жетвата е зряла и може да бъде събрана. И докато плодът (първият плод) не е узрял, това означава, че жетвата не може да бъде събрана.
Братя и сестри, ние имаме привилегията да бъдем сред първите плодове. Ето защо, както ни се казва, трябва да се стремим да бъдем сред 144-те хиляди – така че да можем да завършим и докараме жетвата, която Христос да може да събере.
„А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп,“ за да я събере. Тогава, в притчата за сеяча, Христос ни казва кога е времето за жетвата. Жетвата е краят на...? Света. Не е ли така? И жетварите са... кои? Ангелите, това ни се казва. Разбира се, в Откровение 14 гл. точно след Тройната ангелска вест виждаме Човешкия Син, Един, Който седи на облак, облечен в бяло и носещ остър...? Сърп в ръката си. Тогава идва ангел и казва:
„Простри сърпа си и жъни... понеже земната жътва е презряла“ (Откровение 14:15).
Какво означава това?
„Плодът е узрял, първите плодове са изявени, Божиите синове са разкрити. Така че сега можеш да простреш сърпа си и да жънеш.“
И тази жетва излиза от гроба. Има много библейски стихове, които представят това. Това е въпросът, който задава Павел. Нека отворим на Откровение 7 гл. и видим отличителното название на тази група. Откровение 7 гл. Откровение 7 гл. и там стихове 9 и 10. Какво е названието на тази група? Откровение 7:9, 10. Тук Библията казва:
„След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всяка нация и от всички племена, народи и езици, стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на...“? „...Агнето!“
Голямото множество е...? Жетвата, която бива събрана, която в този момент е в очакване. Тази жетва бива събрана в следствие от узряването на първите плодове. Нищо чудно, че Павел каза, че без нас те не могат да постигнат съвършенство. Така че сега виждате ролята, която изпълняват 144-те хиляди в спасителния план. Не става дума просто за тях и не става дума само за реабилитиране на Божия характер, а се отнася за реабилитирането на Божия характер до степен, в която Той може да извади от гроба всички тези верни от всички векове. Защо се изисква това? Защото е важно да разберем, че не всеки, починал в гроба, непременно е усъвършенствал характера си. Не е ли така? Не всеки, починал в гроба, непременно е достигнал до степен на зрялост. Така че виждаме връзката в това, когато Библията казва, че щом узрее плодът е узряла жетвата. Когато 144-те хиляди преминат през това силно страдание и силно изпитание и покажат, че характерът, който са развили, ще устои на този изпит, това е утвърждение, че сега Бог може да изиска всички останали, защото ако тези останали бяха поставени в същата ситуация, тя щяха да имат същите...? Резултати. Те просто не са живели тогава и това ги е възпрепятствало.
Виждате ли, аргументът на Сатана е, че Бог не може да възпроизведе онова, което направи в лицето на Христос на земята. Не е ли така? Отговорът на този аргумент са 144-те хиляди. И когато на този аргумент бъде отговорено, Бог е реабилитиран и оправдан в това да извади от гроба всички, които Го чакат.
Когато отидем на небето... не знам за вас, сигурен съм, че сте помисляли за това – аз съм помислял и от разисквания узнавам, че и други са си помисляли: искате да се срещнете с някои от тези библейски герои. Не е ли така? Всички имаме любим герой. Да се срещнем с Авраам, знаем всичко за него и четем за него. Искаме може би само да стиснем ръце с него и да кажем:
„Благодаря, Аврааме.“
Или Даниил, или Йосиф, или Исус Навин, или някой от тези хора. Не е ли така? И ние очакваме това с нетърпение. Мислим, че ги познаваме много добре поради докладите за тях, които имаме в Писанието. Вероятно не мислим за това от обратната гледна точка. Може би не мислим, че те очакват с нетърпение да се срещнат с последната група хора и да кажат:
„Благодаря. Именно поради вас бяхме пожънати. Колко време ви отне?“
2012 години.
„Нужни са ви били цели 2012 години?“
Не е ли така? Бог каза на Даниил „в края на дните ще застанеш в дела си“ и Даниил чака това.
Братя и сестри, всички тези верни от всички векове, получаването от тяхна страна на обещаното зависи от вас и мен. Осъзнаваме ли привилегията и отговорността, които лежат на раменете ни? Ето защо Павел казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват...?“
В Исая 51 гл. имаме един красив стих. Исая 51 гл. Исая 51 гл. Това е последният ни стих. Исая 51 гл. Изминахме дълъг път. Исая 51 гл. и там ще погледнем стихове 22 и 23. Забележете какво е красивото обещание тук – 22 ст.:
„Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно - чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.“
Бог се обръща към Своя народ в последните дни. И знаете ли, че за тази чаша, за която Исус казва, че трябва да я пият, и за това кръщение, с което Исус казва, че трябва да бъдат кръстени Бог наблюдава случващото се отблизо? И ще настане момент в тази опитност, в който Бог ще каже:
„Добре. Толкова. Дотук и повече не.“
И Той взима чашата. По-конкретно частта, която не се налага да изпият те, е...? Дъното на чашата. Знаете ли кое е дъното на чашата? Това е смъртта. Исус изпи чашата до дъното й. Той умря. Народът, когото представлява Той, ще премине през силно страдание, но няма да...? Умре. Той ще изяви Божия характер. Обърнете внимание на 23 ст.:
„А ще я сложа в ръката на противниците ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.“
Обичам това обещание, в което Бог казва:
„Ще я взема от ръката ти и никога повече няма да се наложи да я пиеш отново никога повече.“
Знаете ли, понякога поглеждаме към времето на скръбта с лошо предчувствие. Но Бог наблюдава много внимателно и Той няма да допусне да се допре до нас никакъв пламък в повече от това, което е нужно, за да бъдем приготвени за Царството. Бог чака разкриването на Своя народ. Библията казва това. Творенията, както казахме, цялото творение чака и копнее за това.
Искам да завърша с една илюстрация, която лично за мен представя това така живо и така добре, и искам да се разделим с това. Тази илюстрация всъщност идва от Олимпийските игри. Знаете ли, в Олимпийските игри (Олимпийските игри бяха проведени наскоро), в Олимпийските игри има едно много интересно състезание. Когато преди ми харесваше да гледам такива неща, наистина ми харесваше щафетното бягане. Известно ли ви е щафетното бягане, при което имат малка пръчка или палка и подреждат отбора в различни части от пистата и състезателите трябва да пробягат определено разстояние и да я предадат? Необходимо е бегачите да развият умението да тичат и да разменят щафетата докато тичат и да не я изпуснат, и при все това да имат преднина над другите. Това е наистина сложно. Но то е истинска картина, представяща екипната работа, много добра картина на екипната работа.
Библията ни казва, че трябва да тичаме с търпение в попрището като насочваме своя взор към Победителя. Не е ли така? Към бегача, който е победител – Исус, Който завърши попрището. Точно така научавате как да завършите попрището. И докато се състезаваме в това поприще и гледаме към Исус, Който завърши попрището, трябва да имаме предвид цялата аудитория, всички зрители на трибуната, нали?
Намирам за много интересно, че когато състезанието се приближи към края си... Обикновено има четирима, ако си спомням правилно. Последният бегач... Цялото нещо достига своята кулминация при последния бегач. Почти сякаш хората са застанали на крака, защото състезанието може да се насочи малко в тази посока и малко в другата, и този бегач може да компенсира грешките на другия, или този бегач може да постави в затруднение онзи, който му е дал преимущество. То може да се насочи във всички посоки и е много трудно да се предвиди какъв ще бъде резултатът до последния бегач.
Братя и сестри, това състезание е подходяща картина за нас. Всички тези бегачи в състезанието, които са тичали преди нас, носейки щафетата на истината, са я предали на нас и стоят встрани в очакване. Стоят в гроба в очакване, в очакване състезанието да...? Завърши. Знаете ли, интересно е, че когато един бегач завърши малкия си пробег, състезанието не е приключило докато последният не прекоси линията. Не е ли така? Макар че е възможно той да е задминал всички останали и да се е справил добре, състезанието не е приключило. Цялата му надежда зависи от последния бегач. Библията казва, че без нас те не могат да постигнат съвършенство.
Знаете ли, харесва ми да си представям, че цялата вселена е застанала на трибуната и наблюдава последното поколение, последния бегач. Това сме ние, съгласни ли сте? Не е ли така? Не мисля, че е нужно да... Това е очевидно, но само искам да се уверя, че няма да пропуснете това. Това сме ние. Ние сме последният бегач, братя и сестри. И печалният факт по въпроса е следният: дяволът ни е объркал толкова много, че в този последен етап от състезанието ние сме заспали върху пистата. И всички тези верни бегачи, които са бягали добре, които са изтърпели, които са водили една добра битка на вярата, които са изпълнили дълга си и са предали щафетата, и цялото творение очаква и копнее ние да се събудим от дрямката си и да пробягаме последния етап от състезанието.
Но си припомнете: трябва да тичаме с...? С щафетата. Не е ли така? Трябва да имате правилната щафета. Щафетата е символ на истината. И дяволът е много хитър. Накарал ни е да изпуснем щафетата и тогава на пода има около 100 милиона щафети – фалшиви щафети. Трябва да вземем правилната. Този брат взема тази и другият казва:
„Еретик.“
Този взима тази и другият казва:
„Братко, отстъпление!“
Този брат казва това, а другият казва:
„Вавилон.“
И ние сме толкова объркани и се намираме в такъв проблем. И проблемът не се състои в това, че не намираме щафетата. Всичко, което означава това, е че състезанието не бива завършено. Тук стои Даниил, който бягаше добре и Даниил казва:
„О, тези хора. Той я изпусна. Той не се намира на пистата, стои извън нея, ето там. А този брат се бори с другия.“
Ето това е състоянието ни, братя и сестри. Така стоят нещата в действителност. Даниил е мъртъв и не вярвам, че е жив. Знаете какво имам предвид. Но това е картината: всички очакват и копнеят това да се състои.
Интересното е, че при тези състезания съществува тактика. Обикновено поставят най-добрите бегачи в началото и в края. Бегачите, които са горе-долу или не са толкова добри, са разположени в средата. Има причина за това. Обикновено най-добрият бегач е последният. Причината за това е следната: ако първите бегачи объркат работата или не се справят толкова добре, последният може да компенсира за тях. Последните бегачи могат да компенсират за онези, които може би не са се справили толкова добре. И те могат да поправят забавянето им, така да се каже.
И така, братя и сестри, искам само да се разделим с тази мисъл, искам само да отправя предизвикателство към вас, когато сме насърчени да бъдем част от 144-те хиляди, когато сме насърчени да тичаме с издръжливост в попрището: имаме голяма отговорност. Мъртвите от всички векове чакат да бъдат избавени от тъмницата на смъртта. Искам само да се разделим с това и искам да помислите и да размишлявате върху това и да се молите и да искате от Господа опитността, от която ще имате нужда, за да ви направи способни да издържите кръщението със...? Страдание. Това е голямата чест, която притежаваме.
[И цялата вселена иска да се срещне с нас.]
И цялата вселена иска да се срещне с нас. Знаете ли, искам само да спомена нещо преди да се помолим: големите герои в една битка, които спечелват победа и имат всякакви рани и белези, героите в една битка носят белезите си с гордост. Не е ли така? Като емблеми на победата и смелостта им. Точно така ще бъде с Христос – най-големия Герой, спечелил битката. Неговите белези са емблема на победата Му. Не е ли така? И ние имаме страдания, имаме изпитания, възможно е да имате някои белези. Знаете ли, белезите могат да бъдат емблема на...? Победата. Не позволявайте те да бъдат инфекция, която да ви убива.
Нека коленичим и се помолим заедно.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Любящи небесни Татко, благодарим Ти толкова много за благословения съботен ден. Благодарим Ти за това, че си наш Баща и че изпитваш нежна любов и състрадание към нас. Отче, днес сме се събрали тук в името на Исус само с една цел: да се поклоним на Теб и на Твоя Син и да прославим и възвеличим Твоето име. Отче, докато отваряме сега Словото Ти Те молим Твоят Дух да бъде наш учител, наш ръководител и наш водач, за да отвори за разбирането ни духовните неща, така че да можем да разберем дълбочините на Твоя закон. Моля Те, Господи, да бъдеш с мен докато говоря, така че изговорените думи да бъдат с влиянието на Твоя Дух. Молим Ти се и Ти благодарим в името на Исус. Амин.
И така, заглавието на изследването ни този следобед е „Кръщението заради мъртвите“.
„Кръщението заради мъртвите.“
Името ми? Да спомена ли отново името си? Добре, благодаря. Братът казва че би било по-добре да спомена името си, кой съм аз. За онези от вас, които може би не знаят, казвам се Надер Мансур и сме тук от Австралия. Тук сме, за да общуваме със светиите и да се поклоним заедно на Бога. Много сме благодарни да бъдем тук, защото има толкова много познати лица, а също и толкова много нови лица. А аз винаги очаквам с нетърпение да се срещна със светиите. Знаете, това прави Небето още по-интересно – когато започнете да преживявате бегли погледи на него докато сте тук, долу. Така че сме много благодарни за това. Както казвах, заглавието на изследването ни е „Кръщението заради мъртвите“. Може би си мислите:
„Това е странно заглавие.“
Но то произлиза от стих в Писанието. Искам да отворите на него, в 1 Коринтяни 15 гл. Ако носите Библията, ще отворим на 1 Коринтяни 15 гл. Ще видим какво ни се казва в този стих. И щом прочетем стиха всичко ще стане ясно. 1 Коринтяни 15 гл. Това е един интересен стих, написан от апостол Павел, и искам днес да го изследваме малко. 1 Коринтяни 15 гл., разглеждаме 29 ст. 1 Коринтяни 15:29. Тук Библията казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?“
Колко от присъстващите са чували проповед за този стих? През целия си живот, през дългогодишния си живот в църквата аз никога не съм чувал проповед за този стих. Не казва ли Библията, че не само с хляб ще живее човек, а с... какво? С всеки няколко стиха... С всяко слово, което излиза от Божията уста. Това са някои от думите, които излизат от Божията уста. Защо всъщност не обсъждаме особено много тези думи? Отговорът е наистина прост: това е странен стих. Нали? Това е озадачаващ стих. Всъщност много хора четат този стих и си казват:
„За какво изобщо говори Павел? Нямам си и на идея. Нека просто прочета следващия стих.“
И те продължават нататък.
Тук има нещо, което Павел възнамерява и има предвид, което е важно да разберем, защото всичко е написано за наши поука и поучение. Затова искам днес да направим малко изследване на това. И така, кръщението заради мъртвите...
Знаете ли, съществува интересна практика сред една група християни (те наричат себе си „християни“) и това са мормоните. Не съм сигурен дали това ви е известно, възможно е да е, но те имат една много специална служба, една много специална церемония, която се нарича „кръщение заради мъртвите“. В тази конкретна служба (или церемония) те вкарват хора във водата и ги кръщават от името на мъртъв чичо или леля, или някой предтеча, който е починал.
Може би ще си помислите:
„Това е една наистина странна практика. Наистина ли Павел имаше предвид точно това?“
Отговорът, разбира се, е: не. Всъщност някои от тези хора може би се кръщават по десет, двадесет или дори тридесет пъти. И ако отидете при тях и кажете:
„Това е наистина нелепо, защо правите това?“,
те ще отворят Библията си, ще ви отведат до този стих и ще кажат:
„Ето тук Павел казва: кръщението заради...“? „...заради мъртвите.“
Това е оправданието им за онова, което вършат. Това ли е нещото, което имаше предвид Павел? И ако не това е нещото, което Павел имаше предвид, какво действително имаше той предвид? И от каква полза е това за нас днес? И така, искам да направим малко изследване на това. До известна степен е интересно, когато говорите за стих, за който никой никога не е чувал проповед. Някак си теренът е чист. Така че нека видим какво можем да научим докато изследваме това заедно. Виждате ли, когато погледнете този стих... Има толкова много хора, които се опитват да го обяснят. Много интересно е, че ако направите известно проучване и намерите какво имат да кажат за този стих някои коментатори, рано или късно някъде в хода на изследването те ще кажат:
„Ние не знаем какво казва Павел, но според нас е това.“
И те измислят всякакви обяснения като някои от тях са по-интересни от други и повечето от тях си противоречат взаимно. И обясненията често са свързани с опит да се даде повторна дефиниция на някои думи и да се каже:
„Тази дума би могла да означава също и това.“
И поглеждате гръцкия език и откривате някакъв слабо известен оттенък на значението и се опитвате да го вкарате в текста, за да добие някакъв смисъл. Те не му придават чак толкова голям смисъл, честно казано. Поне когато аз прочетох това, си помислих: в това наистина няма голям смисъл. В основата на неправилното разбиране на този стих стои неправилно разбиране на една дума, на една ключова дума в стиха. Знаете ли коя е тази дума? Това е думата „кръщение“. Днес искам да направя малко изследване на това. Защото когато аз изговоря думата „кръщение“ или когато прочетем думата „кръщение“, какво е първото нещо, което ви идва на ум? Някой да влезе във...? Водата, и да бъде...? Кръстен. Не е ли така? Този следобед ще имаме кръщение и ще се случи точно това. Затова когато прочетем стиха и прочетем за кръщение, това е първият образ, който изплува в ума ни. И въз основа на това повечето обяснения се опитват да осмислят стиха – въз основа на това разбиране. Но проблемът се състои в това, че е необходимо да проучим и видим дали Павел имаше предвид наистина това или нещо друго.
Припомнете си: неправилното разбиране на една дума може да доведе до катастрофални резултати. Милъровото движение преживя едно много, много голямо разочарование въз основа на неправилно разбиране на една дума. Знаете ли коя беше тази дума?
„Светилище.“
Не е ли така? Също и очистването на светилището. Предполагаше се, че светилището е...? Земята. Цялото събитие се основаваше на очистването на светилището и това означаваше, че Христос ще дойде и светилището е земята, така че Христос ще дойде на земята през 1844 г. И вярващите преживяха печално разочарование. И само когато се върнаха към Библията и казаха:
„Почакайте малко: кой измисли тази представа, че светилището е земята? Нека започнем да изучаваме Библията."
И те откриха, че светилището всъщност не е земята, а съществува светилище в...? В небето. Тогава това им помогна да разберат каква беше причината за разочарованието и това, разбира се, стана основа на движението на адвентистите от седмия ден. И така, важно е да разбираме всяка дума на мястото й.
Какво точно означава този стих? Това искам да проучим днес. И още по-важно: какво практическо значение и какво приложение има той за нас? Знаете, едно е да разбираме стиха – това е хубаво и е добре, но какво означава той в практически план за нас днес? Точно това искам да разберем. Нека отворим на Евреи 6 гл. Днес ще задавам редица въпроси. Докато отваряте на Евреи 6 гл., първият въпрос, за който ще говорим, е: за кое кръщение говореше Павел? Ясно е, нали? Това е първият въпрос. За да разберем стиха е необходимо да отговорим на тези въпроси. За кое кръщение говореше Павел?
Второ, вторият въпрос е: кои са кръщаваните с това кръщение хора? Не е ли така? Защото в стиха се казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?“
Кои са хората, които преживяват това кръщение?
И третия въпрос, който искам да задам, е: кои са мъртвите? Защото те също се намират в този стих. Три въпроса. И ако отговорим на тези три въпроса би трябвало да сме изминали голям път в разбирането на това какво има предвид Павел. Ясно е, нали?
И така, ще се заема с първия въпрос: за какво кръщение говори Павел? Възможно е това да изглежда като много странен въпрос.
„Какво имаш предвид? Очевидно е, че кръщението е кръщение с вода.“
Нека погледнем Евреи 2 гл. Разглеждаме 6 ст. Евреи 6:2. Обърнете особено внимание какво казва Библията:
„...учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.“
Първото нещо, което Павел казва там, е:
„...учение за...“? „...кръщения.“
Какво означава това? Повече от едно. И така, необходимо е да помним това. За какво говори Павел? Знаете ли, когато попаднах на това за първи път, си помислих:
„Ами, кръщения...
В Ефесяни 4 гл. не се ли казва, че има един Господ, една вяра и едно кръщение? А тук се казва „кръщения“.“ Как да съвместим двете неща? Отговорът всъщност е много прост: има само едно истинско кръщение във всяка категория, или във всеки вид кръщение. Нека обясня какво имам предвид чрез един стих. Нека отворим на Матей 3 гл. Матей 3 гл. Както казах, искам да внимавате особено много, искам да мислите докато се придвижваме в хода на изследването си този следобед. Матей 3 гл. Колко кръщения? Матей 3:11. Говори Йоан Кръстител и казва:
„Аз ви кръщавам с...? „...вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с...“? „...огън.“
Колко кръщения са това?
Три, нали? Можете да ги преброите – едно, две, три, нали? Кръщение с вода, кръщение със Светия Дух и кръщение...? С огън. Говореше Йоан Кръстител. Няма съмнение в това – там има три вида кръщение. Има само едно истинско кръщение във всеки от видовете. Има само едно валидно, легитимно водно кръщение. Има само едно валидно, легитимно кръщение със Светия Дух. Има само едно валидно кръщение с...? Огън. Точно за това говори Ефесяни. Така че е важно да помним това. Три кръщения. Всички познаваме кръщението с вода – това е моментът, в който човек бива потопен във вода, когато желае публично да заяви, че е приел Христос и е умрял и погребан с Него.
Какво да кажем за кръщението със Светия Дух, а също и за кръщението с огън? Необходимо е да получим малко разбиране за това.
Кръщението със Светия Дух е когато вярващият получи Светия Дух със сила. Не е ли така? Исус каза на учениците:
„...вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила [бъдете кръстени] отгоре“ (Лука 24:49).
И кръщението беше обещаният Дух, който Бог щеше да изпрати. Не е ли така? Именно тогава те получиха кръщението на Духа. И те излязоха и проповядваха Словото, и дадоха свидетелство.
Тогава следва и кръщението с огън. Какво е предназначението на огъня? Какво прави огънят? Той пречиства и очиства. Не е ли така? Интересно е, че когато учениците получиха Светия Дух настъпи нещо физическо и видимо. Помните ли какво беше то? Имаше...? Огнени езици. Следователно, Светият Дух и огънят са много тясно свързани. Необходимо е да разберем и да направим малко проучване на това. Огънят не се отнася само за това очистване, а също така разкрива и процеса на очистване. Нека отворим на още един стих в Лука 12 гл. Всички ли проследиха дотук? Всичко ли е наред от тази страна? Добре. А от тази страна? Искам само да се уверя. Там в дъното всички ли са проследили дотук? Добре. Хубаво. Лука 12 гл. Лука 12 гл.
И така, очевидно има повече от едно кръщение. Сега само искам да определя за кое от тези кръщения говореше Павел. Това ще ни помогне много. Лука 12:49, 50. Лука 12:49 – тук Библията казва – говори Исус:
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши!“
Това не е ли интересен стих? Исус казва, че дошъл да донесе...? Огън на земята. Паралелният на този текст в друго евангелие казва:
„Не съм дошъл да донеса мир, а...“? „...меч.“
Какво представлява този огън, за който говори Исус? И каква е връзката между този огън и онова, което казва непосредствено след това – имам кръщение, с което трябва да се кръстя? Това означава, че то още не се е...? Случило. Интересно. Когато Исус изговори тези думи, беше ли вече получил водното кръщение? Да или не? Да. Беше ли получил кръщението със Светия Дух? Да или не? Тогава за какво говори Той? Какво е това кръщение, с което все още предстои Той да бъде кръстен? Кое беше третото? Кръщение с огън. Тъкмо това казваше Христос:
„Дойдох да хвърля...“ какво? „...огън на земята, и има кръщение, с което трябва да се кръстя.“
Нека погледнем още един стих. Нека видим как това се изяснява малко в хода на изследването. Матей 20 гл. Матей 20 гл. За какво говори Христос и как ни помага това днес? Матей 20 гл. Много добре познавате историята, нека само я прочетем, защото искам да погледнем думите, които са свързани с онова, което изследвахме дотук. Матей 20 гл., от 20 ст. нататък. Матей 20:20. Библията казва:
„Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. А Той й каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво. А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем. Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец“ (Матей 20:20-23).
Интересен доклад, нали? Много показателен доклад. Знаете ли, Йоан и брат му имаха добри намерения и умисъл. Те доведоха майка си, за да се застъпи и да утвърди искането им. Те наистина си нямаха и представа за какво говореше Христос. Те просто искаха това толкова много. Исус каза:
„Сигурни ли сте, че искате това? Необходимо е да се кръстите с кръщението и да пиете чашата.“
Те казаха:
„Да. Каквото и да е нужно, Господи. Каквато и да е цената, толкова много искаме да се намираме в това положение.“
И Исус каза:
„Знаете ли, вие наистина ще пиете от тази чаша и действително ще бъдете кръстени, но от Моя Отец зависи кой ще седне отдясно на Мен и отляво на Мен.“
За какво говореше Той? Какво е това кръщение, за което говореше Исус? Това е същото кръщение, което спомена едва малко по-рано:
„Имам кръщение, с което трябва да се кръстя.“
Това е кръщението на огнено изпитание и на премеждие, включващо голямо и силно страдание, което предстоеше Исус да получи. И, разбира се, кога това се случва? В края на живота Му, в последните мигове от Гетсимания до кръста. Спомняте си, защото кое кръщение е свързано с чаша? Точно там, в Гетсимания. Припомнете си, когато Исус каза:
„Отче, моля Те, отнеми от Мен тази чаша“.
Тази чаша беше чашата на...? Страданието, това беше кръщението, за което говореше. И именно за това кръщение говореше Той на учениците Си. Той каза:
„Вие ще пиете от чашата и ще бъдете кръстени с кръщението, с което Аз ще бъда кръстен.“
Значението на това е, че Христос каза на учениците Си:
„Вие ще преживеете страдание...“ Не е ли така? „...преди да можете да седнете, преди да можете дори да изпълните необходимите условия, за да седнете отдясно на Мен или отляво на Мен.“
Това е много значим аспект.
Виждате ли, тези три кръщения – с вода, Светия Дух и огън – са всичките необходими за нашата спасителна опитност. Ще повторя това: всичките три са необходими. Едно не е достатъчно. Всичките три. Исус е примерът за това и Той всъщност казва, че Неговите последователи също ще бъдат кръстени със същото кръщение, което е получил Той.
Когато помислим за страдание, това не е много приятно нещо, но днес искам да направим малко проучване на това. Интересното по отношение на трите кръщение е също, че трите кръщения са тясно свързани помежду си. Обикновено това действително се случва в този ред: водно кръщение, след това кръщението със Светия Дух и след това кръщението с...? Огън. Обикновено последователността е такава. Поне беше такава при Христос. Не е ли така?
И така, опитността на Христос в Гетсимания, както Исус каза на учениците Си, е символ (или пример) на онова, което ще се случи с Неговите последователи. Но преди да навлезем в това искам да прекъснем за момент.
Определихме видовете кръщения, които разкрива Писанието. В Библията не ни се казва за никакво друго кръщение. Затова е необходимо да отговорим на своя въпрос кое кръщение споменава Павел, когато говори в 1 Коринтяни. Защото точно това се опитваме да научим. Това е отговорът на първия ни въпрос. Така че имаме три възможности: водно кръщение... Въпрос: дали кръщението с вода... Можете ли да преживеете или да получите водното кръщение от името на някой друг или заради някой друг? Защото в стиха се казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради [или: от името на] мъртвите?“
Можете ли да направите това с водното кръщение? Не, не можете. Защото кръщението с вода е личен израз на онова, което вие в индивидуален план сте приели. Исус каза на учениците Си:
„Идете... и проповядвайте благовестието. Който повярва и се...“? „....кръсти ще бъде спасен...“ (Марк 16:16).
Следователно, вярването в индивидуален план е необходимо условие за кръщението, а не можете да направите това от името на някой друг. Така че сега можем незабавно да изключим възможността за това кръщение. Не е ли така? В 1 Коринтяни 15 гл. Павел определено не говореше за водно кръщение. Ясно ли е? Добре.
Второ: какво да кажем за кръщението със Светия Дух? Можете ли да получите кръщението със Светия Дух заради някой друг или от името на някой друг? Иска ни се да можехме, но не можем. Същото като при водното кръщение. Ето защо практиката на мормоните не е библейска. Колко лесно би било, ако можехте да се кръстите от името на някой друг, да се кръстите за целия свят! Но това е индивидуално. Приемането на Светия Дух е индивидуална опитност въз основа на вашата вяра. Не можете да го приемете заради някой друг. И така, втората възможност също бива изключена. Следователно, Павел не говореше за кръщението със Светия Дух, когато говореше в 1 Коринтяни 15 гл. Не е ли така?
Това ни оставя само с...? Една възможност. Процесът на изключването. Каква е последната възможност? Кръщението със страдание, с огнено изпитание. Можете ли вие да получите кръщение със страдание от името на някой друг или заради някой друг? Имаме „да“ и много „по-добре да мълча и да видя накъде се насочва това“.
Нека отворим на Колосяни 1 гл. Христос, разбира се - някой казва „Христос“. Христос всъщност изпита всичките три кръщения... всичко, което вършеше Христос, беше за нас, от наше име, защото Той беше Вторият Адам. Така че там са налице някои елементи, извършени от Него, които ние не можем в действителност да извършим. Ние не можем да бъдем кръстени от името на цялата човешка раса. Така че Христос е пример, но трябва да осъзнаваме, че беше също и Спасител. Но нека погледнем Колосяни 1 гл. и видим какъв е библейският отговор на този въпрос вместо проповедникът да ви представя собственото си мнение. Колосяни 1 гл. Колосяни 1:24. Въпросът е: можете ли вие да бъдете кръстени с кръщението със страдание от името на някой друг или заради някой друг? Колосяни 1:24 – Павел казва:
„Сега се радвам в страданията си за вас, като от своя страна допълвам недостига на Христовите скърби в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата...“
Следователно, какъв е отговорът?
Да, едно гръмко „да“.
Можете да преживеете страдание, силно изпитание заради други. В този случай Павел казва:
„Изпитвам страдание заради вас.“
А това е...? Тялото, или църквата, Христовото тяло.
Така че вече сме идентифицирали за какво кръщение говори Павел. Павел не споменаваше водното кръщение, нито кръщението с Духа. Той споменаваше кръщението със страдание, когато говореше в 1 Коринтяни 15 гл. Виждате ли, както казахме, опитността на Христос в Гетсимания беше символ за Неговите последователи. А „символ“ означава „пример“. Именно това каза Той на Йоан и брат му и именно това ще се случи не само с Яков и Йоан, но и с Христовите последователи. Това е особено вярно за Божия народ, който ще премине през най-крайното количество страдание, ставало някога. И кога ще се случи това? Това е времето, което Библията нарича
„време на скръб, каквато не е имало откакто е съществувал народ“.
С други думи, Библията много ясно разкрива, че опитността, през която премина Христос, е нещо, през което ще премине Неговият народ – всеки един, но особено последното поколение. Те преминават през една опитност, в която изглежда като че Бог ги е изоставил и изглежда като че всяка надежда е изгубена. И вярата им бива изпитана до краен предел. Това е опитност на силна мъка и силно страдание. Предназначението на това огнено изпитание не е да измъчва Божия народ, а е да ги очисти, за да могат да влязат в небето. Това е предназначението му – необходимо е да помним това. Но какво да кажем за страданието? Наистина ли ще страдаме като Христос? Това е аспект, за който наистина не се говори много, тъй като той не е много популярен. Ще страдаме ли ние както страдаше Христос? Не до такава степен, вярно е. Но ще страдаме ли ние, като християни? Отговорът е: „Да“. Има толкова много библейски стихове, които говорят за страдание.
„Всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат...“ какво? „...гонени“ (2 Тимотей 3:12).
Павел казва, че ние сме участници в Неговите...? Страдания. Павел казва, че ако вземем участие в страданията Му, ще вземем участие и в славата Му. Той казва също:
„...на вас е дадено не само да вярвате в Него [Исус Христос], но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29).
Не е ли така?
Така че за вярващия, истинския вярващ, белег за истинския вярващ е това, че той преживява страдание, защото съществува кръщение със страдание, което се състои. И така, Христос не говореше само за Яков и Йоан.
Сега разбираме кое е кръщението. Всички ли са доволни от това – извода, до който достигнахме, проучването? Ако не сте доволни, ще бъда повече от радостен да разговарям с вас след това, в случай, че имате други мисли. Но това е всичко, що се отнася до разкритото от Библията. Идентифицирали сме вида кръщение. Вторият въпрос е: кои са кръщаваните хора? Вече загатнахме това. Това е онази специална група в самия край. Нека отворим на Евреи 11 гл., Евреи 11 гл., и видим какво представя Писанието във връзка с това. Евреи 11 гл. Евреи 11 гл. е главата на...? Вярата. Това е вярно, но не е само това. Евреи 11 гл. Там Павел изброява някои от героите на вярата. Не е ли така? Авел, Ной, Авраам, Исак, Яков, Мойсей и всички тези хора – герои на вярата. Тогава, в края на главата, той казва нещо много интересно. Обърнете внимание. Искам да обърнете особено внимание тук. 39 ст. от Евреи 11 гл. Тук Библията казва:
„И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното...“
Защо? 40 ст.:
„...защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.“
Някога размишлявали ли сте върху този стих? Това е много странна кулминация за главата, когато тя говори за вярата и за героите на вярата и изрежда постепенно всички тези хора, и те очакват с нетърпение тази надежда за града, чийто архитект и строител е Бог. И всички тези хора умряха с вяра и не получиха обещаното. Кулминацията на главата и центърът на вниманието в главата в действителност не са изброените там по име хора, а всъщност са тази последна група хора, които Павел нарича „нас“. Не е ли така? Той казва:
„Всички тези без нас не могат да постигнат...“? „...съвършенство.“
Кои са тези „нас“?
Онзи, който е жив и чете това. Не е ли така? Това е съвсем последната група хора. Виждате ли, братя и сестри, тук има нещо много интересно. Всички онези хора, починали с вяра, не са получили обещаното. Получаването на обещаното от тяхна страна зависи от...? Нас. И Павел употребява техния пример, за да стимулира вярата ни. Той казва:
„Погледнете този герой на вярата. Вижте какво направи той. Погледнете и този герой на вярата и вижте какво направи той. Също и този герой на вярата. И знаете ли какво? Никой от тях още не е получил обещаното, защото те чакат...“? „...нас.“
Така че той насърчава вярата ни и казва:
„Затова нека извършим онова, което е необходимо да извършим.“
Тук има нещо значимо, което е нужно да помним: съществува свързващо звено, съществува връзка между верните Божии човеци от всички векове. Бог не работи поединично с различни групи тук и там. Всички верни в миналото са свързани с онези, които са живи днес.
Искам да ви задам въпрос: Дали според вас Бог е щастлив от това, че Авраам лежи в гроба и не се разхожда из Обетованата земя? Или Давид? Или Мойсей?
Мойсей вече е в небето, така че това е изключение. А за Яков и Исак, и за всички тези хора? Не е. Бог даде обещание. Той каза:
„Ще ви дам Обетованата земя. Навсякъде, където стъпи кракът ви, това ще бъде ваше.“
А тези хора все още не са получили обещаното и лежат в гроба. И Бог казва:
„Те, без нас (без вас и мен), не могат да постигнат съвършенство.“
Бог се опитва да стимулира и насърчи вярата ни. Върху нас лежи голяма отговорност. Те чакат нещо. Какво точно чакат те? Нека отворим на Римляни 8 гл. Какво точно чакат те? Търсим групата, която ще получи това кръщение. Римляни 8 гл. Римляни 8 гл. Римляни 8 гл. беше употребявана многократно през този лагер, така че ще отворим на Римляни 8 гл. и ще погледнем още нещо. Римляни 8 гл. наистина е глава, която се отнася за края на времето. Една красива глава. Ще се съсредоточим върху 19 ст. Какво точно чакат те? Римляни 8:19. Павел, същият писател, казва:
„Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.“
Нека дам малко обяснение на това, само в случай, че сте го пропуснали. Усърдното очакване, копнежът... И когато той казва „творение“, знаете ли какво означава тази дума? Всичко сътворено. Така че по същество Павел казва:
„Слушайте: цялото творение очаква и жадува, копнее за едно нещо и това е разкриването на Божиите синове.“
Знаете ли защо? Защото когато се състои разкриването на Божиите синове цялата тази каша с греха и окаянството може да приключи. Затова цялото творение – всичко и всички, дори цялата вселена, копнеят и чакат, и се чудят защо минава толкова много време преди да се разкрият Божиите синове. Сега може би си казвате:
„Разкриване на Божиите синове? Какво означава това? Не казва ли Библията, че на всички, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чеда и всички ние, които сме тук днес, ако сме вярващи, сме Божии синове? Какво да кажем за това разкриване на Божиите синове?“
Виждате ли, братя и сестри, има още едно ниво, което все още предстои да преживеем. Това е разкриването... Какво означава „разкриване“? Изявяване, което е ясно и видимо. Светът в действителност не е осведомен за това, че тук съществува група вярващи, които се срещат в Роуън Маунтин като Божии чеда. Необходимо е да настъпи изявяване, необходимо е да настъпи разкриване, което да привлече вниманието на целия свят. И не само на целия свят, но и на цялата вселена. Тогава и само тогава може да бъде предприета следващата стъпка. Така че Павел казва, че това е усърдното очакване. Това очакване ще бъде осъществено преди да настъпи Второто пришествие. Нека погледнем 23 ст. Същото нещо. 23 ст.:
„И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.“
Следователно, Павел казва:
„И не само тях, но и всички ние...“
Налице е тази кулминация, която всички очакват с нетърпение и която чакат, и за осъществяването на която копнеят. Тази кулминация е разкриването на Божиите синове. Защо? Защото след това не може да се случи нищо, ако първо не се случи то. Тук Павел говори за изкупването на тялото. Кога се състои изкупването на тялото? При Второто пришествие. Не е ли така? Когато това тленното ще се облече с...? Нетление и тялото бъде изкупено. Но, братя и сестри, това не може да се състои преди това очакване да бъде изпълнено. Без нас те не могат да постигнат съвършенство. Има опитност, през която е необходимо да премине Божият народ, която ги довежда до момент, в който те биват изявени като Божиите синове. Тази опитност е опитност на страдание и изпитание.
Знаете ли, именно страданията и изпитанията ни пречистват. Не е ли така? Ето защо Исус... Той не отправи никакви лъжливи обещания. Той каза:
„Искаш да бъдеш Мой последовател ли? Очаквай страдания. Очаквай изпитания.“
Не че Бог нарочно утеснява, а страданието е необходимо, за да доведе характерите ни до зрялост. Можете да бъдете християнин и да имате приятно, радостно возене, но ако искате да бъдете зрял християнин, трябва да се състои страдание. Именно с това искам да отправя предизвикателство към вас днес. Последното поколение ще премине през тази опитност на силно страдание и ще доведе откриването на Божиите синове като ключ в Божиите ръце, който ще отключи тъмницата на верните от всички векове. Това представлява казаното
„та без нас да не постигнат съвършенство“.
Но когато тези „нас“ бъдат изявени, тогава те ще могат да получат обещаното. Това е изводът, непосредственият извод. И, както казахме, това време е времето на скръбта, каквато не е имало откакто е съществувал народ. Именно последното поколение ще премине през това време като живо свидетелство и отговор на обвиненията на Сатана. Не е ли така? Това е Божият отговор на обвиненията на Сатана. Виждате ли, вчера говорихме за владение. Говорихме за владението, което Христос възстанови. И въпреки това ние все още виждаме, че Библията ни казва много ясно – и не се заблуждавайте за това, – че богът на този свят е...? Дяволът. Христос действително е възвърнал владението и това възстановяване се състои в определен ред. Но това, че дяволът е богът на този свят продължава да бъде факт, защото Божият народ не е позволил на Христос да поеме пълно владение в умовете и сърцата им. Защото когато се случи това, владението, ограниченото владение на Сатана, ще бъде строшено и ще достигне до пълен и явен край.
Помните ли, че казахме, че духовното винаги предшества физическото? Когато духовното владение на Христос бъде възстановено в телесния храм на Неговия народ, напълно, тогава ще бъде осъществена смъртната присъда на Сатана. Това вече е постигнато на кръста, но ще бъде осъществено физически, когато в храма заживее неговият истински Първосвещеник. Така че цялото творение стене и жалее, и търпи продължително време греха и окаянството, като очаква откриването на Божиите синове. Това е една много, много висока отговорност.
Преминете надолу до стихове 35 и 36. Цялата глава в действителност разглежда този конкретен аспект – това е кулминацията на главата: че е необходимо да бъдем в Христос и да удържим победата. 35 ст.:
„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?“
Какъв е отговорът? Не. Но тези неща ще се случат. Това е последният изпит. Това ще се състои в края и в най-висша степен във времето на скръбта.
37 ст. ... Извинете ме, 36 ст.:
„Защото, както е писано: Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за...“? „...клане.“
Как можете да бъдете убивани цял ден?
Знаете ли какво означава това? Това не е физическа смърт, а означава, че бивате считани за мъртви, преживявате усилно време на преследване и страдание, което ви приближава до смъртта – цял ден. И Павел казва:
„Това е изпитът. Когато ние действително имаме Божията любов в сърцата си, ще настане изпит, при който дяволът ще предизвика това с всичко, което притежава.“
И той казва:
„Нищо няма да ни отдели.“
Фактът, че не преживяваме това ниво на страдания и преследване се дължи на това, че ние все още не сме проумели любовта и вярата, които Бог желае да имаме, които ще устоят на тази буря. Когато Божият народ притежава това и бурята връхлети, времената ще бъдат сурови, но Божият народ трябва да се държи чрез вяра. Ето защо в Духа на пророчеството ни се казва, че мнозина са твърде лениви, за да придобият опитността, от която се нуждаят и която не притежават, за идещата криза. Знаете ли, кризата бива отлагана не защото нещата в света не са готови и президентът все още не е приел неделния закон или поради политическата ситуация. Кризата бива отлагана, защото Божият народ все още не е запечатан. Не е ли така? Ангелите задържат ветровете и ключът, който чакат те, е Божият народ. Усърдното очакване на цялото творение чака Божия народ. Чака Божия народ в продължение 2 000 години. И сега е нашият ред, нашата смяна. Нашият ред е. Ваш и мой ред е.
И така, съществуват големи паралели между опитността на Христос в Гетсиманската градина и опитността на Божия народ в последните дни. В Гетсимания Христос се почувства изоставен. Не е ли така? Намираше се в силна агония. Имаше голямо страдание и Той се молеше горещо и не можеше да види отвъд тази опитност. Не е ли така? Казва ни се, че опитността била толкова тъмна, била толкова напрегната, ордите на злото били толкова устремени в нападението си над Него, че Той не можел да види отвъд портите на гробницата. Въпрос на факт е, че Той всъщност не желаеше да преминава през опитността. На Него не Му се искаше да я преживява, беше неуверен. Ето колко лоша беше тя. Но Той се покори и подчини на Бога и излезе като Победител. Причината Той да излезе като Победител е представена в Евреи 12 гл. Нека отворим там. Това е паралелът, който е необходимо да помним. Евреи 12 гл. Евреи 12 гл., стихове 1 и 2. Евреи 12:1, 2. Тук Библията казва:
„Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“
Защо Христос издържа кръста? Какво се казва там? Заради предстоящата Нему радост. Каква беше предстоящата Нему радост? Вечната радост, предстоящата Нему радост е всички хора, които ще получат вечен живот. Това сме вие и аз.
Това е представено наистина красиво в книгата „Копнежът на вековете“, в главата, която разглежда „Гетсимания“. Не знам дали си спомняте да сте чели това, но Христос е на земята. Той е проснат на земята и се моли, и от челото Му тече кървава пот. Тогава идва ангел. Не е ли така? Помните ли това? За да го насърчи. Той е наистина обезсърчен и преживява време на трудност, учениците Му са дълбоко заспали, няма съчувстващо сърце и на Него Му се иска да се откаже. Дяволът нашепва в ушите Му обвиненията си. И Бог изпраща ангел, за да укрепи Христос. Помните ли какво прави ангелът? Той привдига Христос, слага главата Му на гърдите си и Му посочва да погледне нагоре. И като че Христос вижда видение на онова, което ще стане, когато мисията Му завърши успешно. Не е ли така? Помните ли това? Той вижда изкупени и завинаги поставени в безопасност души в небето. Тази предстояща Нему радост е напомняне и насърчение за Него, за да извърви целия път до...? До кръста. Именно това Го насърчи – че други ще получат полза от Неговата опитност. Това кръщение със силно страдание, което преживява Той, ще бъде благословение на вечен живот за мнозина, за голямо множество хора. И тази радост Го прави способен да издържи кръста.
Знаете ли, това е от голямо значение, защото този паралел е приложим и за последното поколение (както ще видим след малко докато се придвижваме напред). Виждате ли, последната група, последното поколение, както Христос последното поколение ще бъде заобиколено от неприятели. Те ще преминат през време на силна мъка и силно страдание, време, в което ще трябва да се молят, време, в което ще се чувстват изоставени не само от приятелите, но също и от семейството. Но през това време те ще бъдат укрепявани от Бога и ще бъдат победители. Те също ще бъдат победители поради предстоящата им радост, точно както беше Христос. Защото те гледат към Исус, Начинателя и Завършителя на вярата им. Не е ли така? И докато гледат Него, начина, по който Той изпълни и завърши попрището, е начинът, по който те също трябва да изпълнят и завършат попрището.
Каква е предстоящата им радост? Това е осъзнаването и разбирането на това, че всички тези верни от всички векове не могат да получат обещаното без нас. Не е ли така?
Знаете ли, понякога не мислим за последните дни по този начин. Не мислим за преживяването, през което ще преминем. Когато обсъждаме събития от края на времето (това е популярна тема сред адвентизма – времето на скръбта и колко лошо ще бъде то), много хора изпитват доста голямо опасение за времето на скръбта. Познавам хора, които казват:
„Аз съм един от онези хора, които ще се наложи Господ да положи в гроба преди да настане това време, защото няма да мога да издържа.“
Всичко, за което мислим през по-голямата част от времето, е:
„Как ще премина през това? Ще имам ли достатъчно вяра?“
Всичко се отнася за „мен“.
Но днес искам да ви кажа, братя и сестри, че не всичко се отнася за „мен“, а всичко се отнася за тях. Защото всички ние сме членове на едно тяло. Това е наистина мисълта, която искам да ви предам днес. Последното поколение ще утвърди Божия спасителен план за човечеството. И цялото небе очаква това.
Всъщност в Духа на пророчеството ни се казва, че честта на Бога и честта на Христос (между другото, само на двама), честта на Бога и честта на Христос са въвлечени в усъвършенстването на характерите на Неговия народ.
Кои са...
Дотук отговорихме на този въпрос – на втория въпрос отговорихме кое кръщение.
Кои са кръщаваните? Това е последното поколение.
Третият въпрос беше: кои са мъртвите, заради които те биват кръщавани? Вече загатнахме това, но нека погледнем 1 Коринтяни 15 гл. Нека отново се върнем там. 1 Коринтяни 15 гл. 1 Коринтяни 15 гл. Кои са мъртвите? От кого се състои тази втора група? Кои са мъртвите? В контекста на 1 Коринтяни 15 гл. се говори за възкресението. В 1 Коринтяни 15 гл. Павел разглежда възкресението.
Думата „възкресение“ или други думи, подобни на нея (различните форми на думата), се споменават над 24 пъти в тази конкретна част от главата. Това е темата, това е предметът, това е нещото, което разглежда Павел – възкресението. Защото очевидно там имало хора, които поучавали, че няма възкресение. Затова той прибягва към този обширен аргумент, за да покаже погрешността на това вярване и за да покаже, че наистина има възкресение. И кулминацията на аргумента му е 29 ст. - този, с който започнахме. Но искам да погледнем 12 ст., обърнете внимание. В началото на този раздел той също така ни обобщава онова, за което говори. В 12 ст. той казва:
„Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?“
Това беше проблемът, с който се занимаваше той. Така че стихът (1 Коринтяни 15:29), този стих трябва да се отнася за възкресението. Това е контекстът. Точно затова той няма нищо общо с водно кръщение. И кои са онези хора, на които е обещано възкресение заради Христовото възкресение? Това са всички, които вярват в Него. Не е ли така? Знаете, че всички ще възкръснат, но не всички ще възкръснат за вечен живот. Само онези, които вярват в Него, възкръсват и не умират повече. Това е цялото предназначение на онова, за което говори всъщност Павел тук.
И така, мъртвите, за които говори Павел, са всички онези, които са умрели като са вярвали в...? Обещанието за възкресение завинаги. Вярващите в Христос. Или с други думи всички онези, които участват в първото възкресение. Не е ли така? Всички онези, които... И
„мъртвите в Христос ще възкръснат...“? „...по-напред“ (1 Солунци 4:16).
Но мъртвите в Христос не могат да възкръснат докато това последно поколение не премине през тази опитност, до разкриването на...? Божиите синове. Съществува много важна връзка. Надявам се, че виждате тази връзка. Библията казва, че всички сме членове на едно тяло.
Много често, твърде често ние имаме този индивидуалистичен начин на мислене – всичко се отнася за „мен, за моята опитност“.
„Аз се справям добре. Този брат не е достигнал до моето ниво, но ето ме мен.“
Не мислим като тяло, казано в общ план. Трябва да мислим като тяло. А тялото е съставено не само от онези, които са живи днес – тялото е цялата група вярващи в цялата история на земята. Ние сме членове на това тяло. Има членове в това тяло, които не могат да получат изпълнението на определени обещания и привилегии докато тези други членове се съберат и извършат онова, което Бог казва, че е необходимо да извършат. Разбира се, не със собствена сила. Но това е нещо, което е необходимо да се състои.
Знаете ли, Павел изразява това наистина добре. Той казва, че ако една част на тялото страда, страда цялото тяло. И ако една част на тялото се слави, се слави цялото тяло. И именно когато тази последна част от тялото, това последно поколение, бъде прославена бидейки разкриването на Божиите синове, тогава цялото тяло може да бъде прославено по същия начин. И точно това е нещото, което отключва гробовете на мъртвите.
Виждате ли, снощи си прещипах пръста с вратата. Не знам дали можете да видите. Това беше особено болезнено. Това не е много голяма част от тялото ми, но когато отидох да сложа върху него малко студена вода, болката беше силна и просто се почувствах малко замаян и помислих, че ще припадна. Нараних пръста си тук, но бива засегнато цялото тяло. Не е ли така?
Това е нагледен урок в природата. Бог е положил това. То се намира навсякъде из природата, за да ни научи за духовната действителност. Но твърде често ние мислим за себе си, може би за семейството си. И това е хубаво. Всички в тялото просто трябва да се съберат. Ето защо все още сме тук. До голяма степен това е причината да сме още тук.
Искам само за кратко да поговоря за дисциплината на страданието. Знам, че времето ни тече, но не мога да пренебрегна споменаването на това, защото е от значение. Дисциплината на страданието е процесът на пречистване, който Бог употребява, за да направи така, че характерът на Неговия народ да съзрее. Ако си спомняте нещо, в историята на трите еврейски момчета във Вавилон... Помните ли имената им? Седрах, Мисах и Адвенаго. Всички ги помним с езическите им имена, нали? Какви са еврейските им имена? Добре, това са те. Анания, Мисаил и Азария. Добре. И така, тези три момчета (или млади мъже) бяха хвърлени в огъня, нали? Защото бяха верни на Бога. Те са символ на онова, което ще се случи в последните дни. И огънят не погълна нищо освен... какво? Въжетата, които ги връзваха. И когато те излязоха от огъня, цялото внимание на народа беше съсредоточено върху тях. Това наподобяваше разкриване на Божиите синове. И онова, което докара това откриване, беше преминаването през огнената пещ.
По същия начин тази огнена пещ, времето на скръб, каквато не е бивала досега, ще бъде процесът, който ще изгори последните въжета, свързващи ни с тази земя, и който ще ни преведе на другата страна, където сега ще е явно кои са Божиите синове. Това беше символ.
Това тук също е символ. И така, дисциплината на страданието всъщност е дисциплина на пречистването.
И искам да ви задам въпрос: вие страдате ли? Тук искам да направя много ясно разграничение: ако страдате поради собствени провинения, това не се брои. Точно това казва Петър. Не е ли така?
„...каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви?“ (1 Петрово 2:20).
Това не се брои.
Но ако страдате като не сте направили нищо нередно, ако страдате невинно и заради правдата, тогава Бог поглежда благосклонно на това.
Знаете ли, нашата сестра тази сутрин споделяше за изпитанието и страданието им и съм благодарен, че тя сподели за това, защото това трябва да се очаква в опитността на един християнин. Вие страдате ли? Ако вашето пътуване не включва страдание, искам да обърнете особено внимание на пътуването си. И искам да поясня: не говоря за страданието, което настъпва поради вашите несполуки или простъпки, като например ако не сте сложили гориво в колата и засядате на пътя. Това не е страдание в християнския смисъл. Това е липса на преценка. Така че не говоря за това. Това е от значение, защото сме много добри в това да сме мъченици. Случва се нещо и казваме:
„О, Господи, страдам! Господи, страдам!“
Говоря за страданието, за което говори Бог – това, което ни очиства, това, което ни се случва, когато не го заслужаваме, когато не сме го искали, когато не сме го търсили, когато сме невинни, както беше невинен Христос, и Той пострада. Това е страданието, за което говоря.
Вие страдате ли по този начин? И считайте всичко за радост. Действително е трудно, когато страдате така. Не е лесно, защото усещането ни за справедливост и негодуванието ни се надигат и казваме:
„Господи, защо ми се случва това?“
Няма обяснение за това. И когато говоря за страдание, имам предвид всякакви страдания. Всички имаме да носим кръст, нали? Да понасяме утеснение, независимо дали телесно или психически, или по какъвто и да е начин. Налицe е страдание. И понякога страданието, което ни се случва, няма ясен отговор по отношение на причината, поради която се състои. Не е ли така? Но си припомнете, братя и сестри, че Бог вижда бъдещото развитие на нещата. И наближава време на скръб, за което повечето от нас не са готови. И е необходимо да се приготвим за него.
Страданието сега много пъти е подготвително училище за онова, което предстои тогава, в бъдеще. Необходимо е голямо страдание, за се направи така, че един християнски характер да съзрее – не се бъркайте за това. Това е начинът, по който израстваме до ръста на Христовата пълнота. Това е начинът, по който Той го постигна. Той се научи на покорство... как? Чрез онова, което...? Което пострада. Важно е да бъдат взети под внимание източниците на страдание.
Има много източници на страдание, но има един много важен източник на страдание. За Христос той беше източникът на най-голямо страдание.
Исус каза:
„Врагове на човека ще бъдат...“ кои? „...домашните му“ (Матей 10:36).
Знаете ли какво означава това? Вашите братя и сестри, и семейството ви могат да бъдат източникът на най-голямо страдание за вас като християнин. Не е ли така? Какво каза Исус?
„Бях ранен...“ къде? „В дома на неприятелите Ми“ ли? Не. „...в дома на приятелите Ми.“
Кой може да ви нанесе най-голямо страдание? Онези, които са ви най-близки. Не е ли така? И твърде често се случва точно това, когато приятели, любими хора, братя и сестри ни разбират погрешно и ни представят погрешно, и говорят всякакво зло против нас. И ние страдаме. При условие, че не ние сме станали причина за страданието. Винаги помнете това. И се чудим защо се случва това.
Вземете за пример Йов. Харесва ми да разглеждам това, защото от време на време самият аз изпитвам такива неща и казвам:
„Господи, имам нужда да помня, че точно така ще стоят нещата в края и това е тренировка, това е тренировъчен пробег.“
Точно такова е.
Как стоят нещата с вашето страдание? В това се състои въпросът.
И точно тук Исус каза, че трябва да обичаме неприятелите си. Не е ли така? Защото когато се състои това най-голямото изкушение за нас е въздаяние, язвителност, гняв, враждебност. И нашата сестра сутринта беше откровена докато споделяше и каза:
„Понякога се разгневявам“.
И мога да разбера това, защото е несправедливо.
Знаете ли, това беше най-голямото изкушение за Христос в онези последни сцени. Не е ли така? Можете само да си представите как дяволът нашепва в ушите Му:
„Погледни тези грешници, какво Ти причиняват! А Ти умираш за тях!“
Гневът и язвителността бяха неща, които Христос победи. Ето защо когато казва „обичайте неприятелите си“...
Знаете ли, лесно е да обичаме неприятелите си, с които никога не сме се срещали и които се намират чак ето там. Успокояваме си като си казваме:
„Аз обичам неприятелите си. Не ги мразя. Но този брат тук... Не, не мога да разговарям с него. Тази сестра...“
Обичането на неприятелите ви е най-трудно понеже, както каза Исус, неприятелите са... кои? Домашните ви. Това са неприятелите, които трябва да обичаме. Това са неприятелите, които е най-трудно да бъдат обичани. Не е ли така? Това е предизвикателството. И така, искам да отправя предизвикателство към вас с тази мисъл.
Неприятелите на Павел... Знаете ли, апостол Павел имаше много неприятели. Кои бяха най-лошите му неприятели? Спомняте ли си юдеите? Кой род юдеи? Юдеите, които бяха ревностни за закона. Не е ли така? Собствените му домашни. Те бяха ревностни за закона. Те бяха най-лошите му неприятели.
Какъв е еквивалентът на това днес? Ще дам възможност на вас да помислите за това, защото паралелите са тези. Юдеите, които бяха ревностни за закона, бяха най-големите неприятели на Павел. И ние ще имаме подобни ситуации в последните дни. И така, братя и сестри, тук съм да ви кажа:
Дръжте се за седалките си. Возенето ще бъде неравно, но имаме добър Капитан. Слава на Бога за добрия Капитан.
За да бъде някой зрял християнин се изисква страдание. И искам да отправя към вас предизвикателство с това. Страданието не е нещо, което можем да докараме чрез собствените си действия. Страданието идва, когато живеем според Божията воля.
Искам да споделя с вас едно стихотворение, което представя това наистина добре. То наистина ме трогна и искам да го споделя с вас, защото в него този конкретен въпрос се изразява толкова добре. Стихотворението носи заглавие
„Нямаш ли белег?“.
„Нямаш ли белег, скрит белег върху крак, бедро или ръка?
Чувам за теб да се пее като за могъщ в страната,
чувам как възхваляват твоята ярка, извисена звезда.
Нямаш ли белег? Нямаш ли рана?
Да, Аз бях ранен от стрелците с лък и изнемощях.
Облегнаха Ме на дървото, за да умра;
и разкъсан от свирепи зверове,
които Ме наобиколиха, Аз примрях:
ти нямаш ли рана? Никаква рана? Никакъв белег?
И при все това слугата трябва да бъде като Господаря
и нозете, които Ме следват, са прободени.
Но твоите са непокътнати.
Може ли да Ме е последвал надалеч онзи,
който няма нито рана, нито белег?“
Това е въпрос, върху който си заслужава да се замислим, що се отнася до дисциплината на страданието.
Последното поколение, братя и сестри, не е група хора, които ще живеят през 2090 г., не е хората, отстоящи далеч от нас във времето. Последното поколение са тези, които са живи днес. Последното поколение ще премине през кръщение със страдание заради всичките мъртви от всички векове, които са починали с вярата в Христос. И когато те бъдат прославени, цялото тяло бива прославено.
В Евреи 12 гл., мисля, че сме още там... Не, напуснали сме мястото. В Евреи 12 гл. ... Помните, че казахме, че Исус издържал кръста поради радостта, която...? Му предстояла – заради нея Той издържал кръста. Знаете ли, когато осъзнаем и разберем, когато притъпените ни умове бъдат осенени от това какво зависи от опитността на Божия народ в последните дни, може би, само може би, това ще ни вдъхнови към по-голяма вяра. Ето защо Бог ни открива тези неща.
И така, дотук отговорихме на трите си въпроса. Не е ли така? Кое кръщение, кои биват кръстени и кои са мъртвите.
1 Коринтяни 15:29. Нека прочетем стиха отново като вмъкнем в текста отговорите, които открихме, и видим дали той добива малко повече смисъл. Времето ни почти приключи, затова е необходимо да започна със заключението. 1 Коринтяни 15:29. 1 Коринтяни 15:29. Помнете отговорите, които открихме и ще видим какво гласи това:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават [с кръщението със страдание] заради мъртвите [в Христос]? Ако мъртвите [в Христос] изобщо не се възкресяват, защо [последното поколение] се кръщават [със страдание] заради тях [мъртвите в Христос]?“
В това се състои въпросът. Защо ще премине Божият народ през това силно изпитание заради всички, ако никога няма да има...? Възкресение. Няма смисъл. Това е аргументът, който Павел употребява тук – заключителният аргумент за това, че наистина има възкресение. На последния въпрос, който зададох – с какво всичко това ни засяга днес – според мен отговорът става все по-очевиден, нали?
Няма да има възкресение за праведните, братя и сестри, без ние да преминем през тази опитност. И в Духа на пророчеството ни се казва да се стремим да бъдем сред...? 144-те хиляди (защото това в действителност е името на тази група).
Обикновено мислим за това в егоистичен смисъл:
„Имам нужда да бъда част от тази група. Това са най-предните седалки в автобуса на спасението.“
Не е ли така? Помисляме си това. Понякога аз си го помислим, знаете:
„144 хиляди. Каква почест!“
Вероятно никога не помисляме, че останалата част от седящите в автобуса няма да пристигнат на желаното място без ние да бъдем сред 144-те хиляди. Това в действителност е мотивацията, поради която трябва да бъдем там. Знаете ли, не става дума за нас и за това да бъдем с Христос. Всичко това е хубаво и е добро. Има тяло за спасяване. Картината за викащите мъртви в книгата Откровение, мъчениците под петия печат, е една чудесна картина на това как е налице копнеж за обещаното изкупление. Те казват:
„Докога, Господарю святи и истинни?“
Знаем, че те са мъртви и не викат това в действителност, а всъщност разкриват Божия ум – колко дълго ще продължи това. И Бог казва:
„Да, само почакайте още малко. Чакаме онези хора в Роуън Маунтин и всички останали в различни части на света.“
Не е ли така? В това действително се съдържа ключът: че без нас те няма да постигнат съвършенство. 20 ст. Нека само набързо погледнем няколко последни мисли и видим как това се свързва с нас днес. 20 ст. от същата глава. 1 Коринтяни 15:20. Искам само да покажа още няколко стиха, потвърждаващи онова, което открихме дотук. В 20 ст. той казва:
„Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.“
Това е название на Христос, нали? Той е...?
„Първият плод на починалите.“
Кои са починалите? Вярващите в Него. Той е първият плод.
В Откровение 14 гл. (предполагам, че не е нужно да отваряте там, тъй като времето ни изтича), в Откровение 14 гл. се говори за 144-те хиляди и те също биват наречени „първи плодове“. Те също са първи плодове на починалите, по същия начин. Виждате ли, първите плодове си съвпадат: Христос е първи плод и 144-те хиляди също са първи плодове. Тук има съвпадение. Христос е първият плод на починалите. Така също и 144-те хиляди и тяхната опитност, през която преминават, ще донесе възкресение на починалите. Щом има първи плодове, тогава има и...?
Не „втори плодове“. Някои хора казват „втори плодове“. Няма втори плодове. Има жетва. В Библията няма втори плодове. Има първи плодове и...? Има и жетва. Погледнете 23 ст. 23 ст.:
„Но всеки на своя ред: Христос - първият плод [това става първо], после [кога?], при пришествието на Христос, тези, които са Негови“ (1 Коринтяни 15:23).
Именно тогава ще се състои възкресението. Не е ли така? Така че 144-те хиляди, бидейки първи плодове, тази опитност, през която преминават те, всъщност е онова, което оправдава Бога при възкресяването на всичките верни мъртви. Това е аргументът, който чака Бог, за да извади от гроба всички тези хора. Давид, бедният стар Давид седи в гроба и чака нас. Също и Даниил, Яков и всичките верни. Кой е вашият герой? Назовете героя си – той чака. Чака вас и мен. Но тук е налице ред, налице е последователност, която е необходимо да помним.
Нека отворим на Марк 4 гл. Това е от значение, защото много хора се чудят защо – защо се изисква това. Марк 4 гл. Проследихте ли дотук? Знам, че може би огладнявате и стомахът ви къркори. Почти приключихме. Ясно е, нали? Затова издръжте още малко. Марк 4 гл. и там 29 ст. Марк 4 гл. 144-те хиляди са първите плодове, първите плодове. В Марк 4:29 се казва:
„А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.“
Съществува особено важна връзка между първите плодове и жетвата. Веднага щом узрее плодът, това означава непосредствено, че...? Жетвата е зряла и може да бъде събрана. И докато плодът (първият плод) не е узрял, това означава, че жетвата не може да бъде събрана.
Братя и сестри, ние имаме привилегията да бъдем сред първите плодове. Ето защо, както ни се казва, трябва да се стремим да бъдем сред 144-те хиляди – така че да можем да завършим и докараме жетвата, която Христос да може да събере.
„А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп,“ за да я събере. Тогава, в притчата за сеяча, Христос ни казва кога е времето за жетвата. Жетвата е краят на...? Света. Не е ли така? И жетварите са... кои? Ангелите, това ни се казва. Разбира се, в Откровение 14 гл. точно след Тройната ангелска вест виждаме Човешкия Син, Един, Който седи на облак, облечен в бяло и носещ остър...? Сърп в ръката си. Тогава идва ангел и казва:
„Простри сърпа си и жъни... понеже земната жътва е презряла“ (Откровение 14:15).
Какво означава това?
„Плодът е узрял, първите плодове са изявени, Божиите синове са разкрити. Така че сега можеш да простреш сърпа си и да жънеш.“
И тази жетва излиза от гроба. Има много библейски стихове, които представят това. Това е въпросът, който задава Павел. Нека отворим на Откровение 7 гл. и видим отличителното название на тази група. Откровение 7 гл. Откровение 7 гл. и там стихове 9 и 10. Какво е названието на тази група? Откровение 7:9, 10. Тук Библията казва:
„След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всяка нация и от всички племена, народи и езици, стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на...“? „...Агнето!“
Голямото множество е...? Жетвата, която бива събрана, която в този момент е в очакване. Тази жетва бива събрана в следствие от узряването на първите плодове. Нищо чудно, че Павел каза, че без нас те не могат да постигнат съвършенство. Така че сега виждате ролята, която изпълняват 144-те хиляди в спасителния план. Не става дума просто за тях и не става дума само за реабилитиране на Божия характер, а се отнася за реабилитирането на Божия характер до степен, в която Той може да извади от гроба всички тези верни от всички векове. Защо се изисква това? Защото е важно да разберем, че не всеки, починал в гроба, непременно е усъвършенствал характера си. Не е ли така? Не всеки, починал в гроба, непременно е достигнал до степен на зрялост. Така че виждаме връзката в това, когато Библията казва, че щом узрее плодът е узряла жетвата. Когато 144-те хиляди преминат през това силно страдание и силно изпитание и покажат, че характерът, който са развили, ще устои на този изпит, това е утвърждение, че сега Бог може да изиска всички останали, защото ако тези останали бяха поставени в същата ситуация, тя щяха да имат същите...? Резултати. Те просто не са живели тогава и това ги е възпрепятствало.
Виждате ли, аргументът на Сатана е, че Бог не може да възпроизведе онова, което направи в лицето на Христос на земята. Не е ли така? Отговорът на този аргумент са 144-те хиляди. И когато на този аргумент бъде отговорено, Бог е реабилитиран и оправдан в това да извади от гроба всички, които Го чакат.
Когато отидем на небето... не знам за вас, сигурен съм, че сте помисляли за това – аз съм помислял и от разисквания узнавам, че и други са си помисляли: искате да се срещнете с някои от тези библейски герои. Не е ли така? Всички имаме любим герой. Да се срещнем с Авраам, знаем всичко за него и четем за него. Искаме може би само да стиснем ръце с него и да кажем:
„Благодаря, Аврааме.“
Или Даниил, или Йосиф, или Исус Навин, или някой от тези хора. Не е ли така? И ние очакваме това с нетърпение. Мислим, че ги познаваме много добре поради докладите за тях, които имаме в Писанието. Вероятно не мислим за това от обратната гледна точка. Може би не мислим, че те очакват с нетърпение да се срещнат с последната група хора и да кажат:
„Благодаря. Именно поради вас бяхме пожънати. Колко време ви отне?“
2012 години.
„Нужни са ви били цели 2012 години?“
Не е ли така? Бог каза на Даниил „в края на дните ще застанеш в дела си“ и Даниил чака това.
Братя и сестри, всички тези верни от всички векове, получаването от тяхна страна на обещаното зависи от вас и мен. Осъзнаваме ли привилегията и отговорността, които лежат на раменете ни? Ето защо Павел казва:
„Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват...?“
В Исая 51 гл. имаме един красив стих. Исая 51 гл. Исая 51 гл. Това е последният ни стих. Исая 51 гл. Изминахме дълъг път. Исая 51 гл. и там ще погледнем стихове 22 и 23. Забележете какво е красивото обещание тук – 22 ст.:
„Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно - чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.“
Бог се обръща към Своя народ в последните дни. И знаете ли, че за тази чаша, за която Исус казва, че трябва да я пият, и за това кръщение, с което Исус казва, че трябва да бъдат кръстени Бог наблюдава случващото се отблизо? И ще настане момент в тази опитност, в който Бог ще каже:
„Добре. Толкова. Дотук и повече не.“
И Той взима чашата. По-конкретно частта, която не се налага да изпият те, е...? Дъното на чашата. Знаете ли кое е дъното на чашата? Това е смъртта. Исус изпи чашата до дъното й. Той умря. Народът, когото представлява Той, ще премине през силно страдание, но няма да...? Умре. Той ще изяви Божия характер. Обърнете внимание на 23 ст.:
„А ще я сложа в ръката на противниците ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.“
Обичам това обещание, в което Бог казва:
„Ще я взема от ръката ти и никога повече няма да се наложи да я пиеш отново никога повече.“
Знаете ли, понякога поглеждаме към времето на скръбта с лошо предчувствие. Но Бог наблюдава много внимателно и Той няма да допусне да се допре до нас никакъв пламък в повече от това, което е нужно, за да бъдем приготвени за Царството. Бог чака разкриването на Своя народ. Библията казва това. Творенията, както казахме, цялото творение чака и копнее за това.
Искам да завърша с една илюстрация, която лично за мен представя това така живо и така добре, и искам да се разделим с това. Тази илюстрация всъщност идва от Олимпийските игри. Знаете ли, в Олимпийските игри (Олимпийските игри бяха проведени наскоро), в Олимпийските игри има едно много интересно състезание. Когато преди ми харесваше да гледам такива неща, наистина ми харесваше щафетното бягане. Известно ли ви е щафетното бягане, при което имат малка пръчка или палка и подреждат отбора в различни части от пистата и състезателите трябва да пробягат определено разстояние и да я предадат? Необходимо е бегачите да развият умението да тичат и да разменят щафетата докато тичат и да не я изпуснат, и при все това да имат преднина над другите. Това е наистина сложно. Но то е истинска картина, представяща екипната работа, много добра картина на екипната работа.
Библията ни казва, че трябва да тичаме с търпение в попрището като насочваме своя взор към Победителя. Не е ли така? Към бегача, който е победител – Исус, Който завърши попрището. Точно така научавате как да завършите попрището. И докато се състезаваме в това поприще и гледаме към Исус, Който завърши попрището, трябва да имаме предвид цялата аудитория, всички зрители на трибуната, нали?
Намирам за много интересно, че когато състезанието се приближи към края си... Обикновено има четирима, ако си спомням правилно. Последният бегач... Цялото нещо достига своята кулминация при последния бегач. Почти сякаш хората са застанали на крака, защото състезанието може да се насочи малко в тази посока и малко в другата, и този бегач може да компенсира грешките на другия, или този бегач може да постави в затруднение онзи, който му е дал преимущество. То може да се насочи във всички посоки и е много трудно да се предвиди какъв ще бъде резултатът до последния бегач.
Братя и сестри, това състезание е подходяща картина за нас. Всички тези бегачи в състезанието, които са тичали преди нас, носейки щафетата на истината, са я предали на нас и стоят встрани в очакване. Стоят в гроба в очакване, в очакване състезанието да...? Завърши. Знаете ли, интересно е, че когато един бегач завърши малкия си пробег, състезанието не е приключило докато последният не прекоси линията. Не е ли така? Макар че е възможно той да е задминал всички останали и да се е справил добре, състезанието не е приключило. Цялата му надежда зависи от последния бегач. Библията казва, че без нас те не могат да постигнат съвършенство.
Знаете ли, харесва ми да си представям, че цялата вселена е застанала на трибуната и наблюдава последното поколение, последния бегач. Това сме ние, съгласни ли сте? Не е ли така? Не мисля, че е нужно да... Това е очевидно, но само искам да се уверя, че няма да пропуснете това. Това сме ние. Ние сме последният бегач, братя и сестри. И печалният факт по въпроса е следният: дяволът ни е объркал толкова много, че в този последен етап от състезанието ние сме заспали върху пистата. И всички тези верни бегачи, които са бягали добре, които са изтърпели, които са водили една добра битка на вярата, които са изпълнили дълга си и са предали щафетата, и цялото творение очаква и копнее ние да се събудим от дрямката си и да пробягаме последния етап от състезанието.
Но си припомнете: трябва да тичаме с...? С щафетата. Не е ли така? Трябва да имате правилната щафета. Щафетата е символ на истината. И дяволът е много хитър. Накарал ни е да изпуснем щафетата и тогава на пода има около 100 милиона щафети – фалшиви щафети. Трябва да вземем правилната. Този брат взема тази и другият казва:
„Еретик.“
Този взима тази и другият казва:
„Братко, отстъпление!“
Този брат казва това, а другият казва:
„Вавилон.“
И ние сме толкова объркани и се намираме в такъв проблем. И проблемът не се състои в това, че не намираме щафетата. Всичко, което означава това, е че състезанието не бива завършено. Тук стои Даниил, който бягаше добре и Даниил казва:
„О, тези хора. Той я изпусна. Той не се намира на пистата, стои извън нея, ето там. А този брат се бори с другия.“
Ето това е състоянието ни, братя и сестри. Така стоят нещата в действителност. Даниил е мъртъв и не вярвам, че е жив. Знаете какво имам предвид. Но това е картината: всички очакват и копнеят това да се състои.
Интересното е, че при тези състезания съществува тактика. Обикновено поставят най-добрите бегачи в началото и в края. Бегачите, които са горе-долу или не са толкова добри, са разположени в средата. Има причина за това. Обикновено най-добрият бегач е последният. Причината за това е следната: ако първите бегачи объркат работата или не се справят толкова добре, последният може да компенсира за тях. Последните бегачи могат да компенсират за онези, които може би не са се справили толкова добре. И те могат да поправят забавянето им, така да се каже.
И така, братя и сестри, искам само да се разделим с тази мисъл, искам само да отправя предизвикателство към вас, когато сме насърчени да бъдем част от 144-те хиляди, когато сме насърчени да тичаме с издръжливост в попрището: имаме голяма отговорност. Мъртвите от всички векове чакат да бъдат избавени от тъмницата на смъртта. Искам само да се разделим с това и искам да помислите и да размишлявате върху това и да се молите и да искате от Господа опитността, от която ще имате нужда, за да ви направи способни да издържите кръщението със...? Страдание. Това е голямата чест, която притежаваме.
[И цялата вселена иска да се срещне с нас.]
И цялата вселена иска да се срещне с нас. Знаете ли, искам само да спомена нещо преди да се помолим: големите герои в една битка, които спечелват победа и имат всякакви рани и белези, героите в една битка носят белезите си с гордост. Не е ли така? Като емблеми на победата и смелостта им. Точно така ще бъде с Христос – най-големия Герой, спечелил битката. Неговите белези са емблема на победата Му. Не е ли така? И ние имаме страдания, имаме изпитания, възможно е да имате някои белези. Знаете ли, белезите могат да бъдат емблема на...? Победата. Не позволявайте те да бъдат инфекция, която да ви убива.
Нека коленичим и се помолим заедно.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
- Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
